Годишен доклад относно еврозоната за 2009 г.

 

РЕЗЮМЕ НА:

Съобщение (COM(2009) 527 окончателен) — Годишен доклад относно еврозоната за 2009 г.

КАКВА Е ЦЕЛТА НА СЪОБЩЕНИЕТО?

• То описва подробно реакцията на еврозоната във връзка с икономическата криза от 2008 г. и начините за подобряване на функционирането на Икономическия и паричен съюз.
• То посочва необходимостта от по-широкообхватно макроикономическо наблюдение на финансовите системи в рамките на еврозоната, за да може да се създаде по-бърз и по-ефективен съгласуван политически подход в бъдеще.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• След икономическата криза, която започна през лятото на 2007 г. и достигна своя връх през 2008 г., във финансовата система вече започват да се появяват признаци на стабилност. По време на цялата криза еврото защити ефективно еврозоната от необуздани движения на обменните и лихвените курсове, които преди това са се оказвали пагубни за държавите от Европейския съюз (ЕС) във времена на сътресения на финансовия пазар. Способността на еврозоната да действа своевременно и съгласувано с централните банки помогна за стабилизирането на цялата международна парична система.
• Финансовата криза демонстрира предимствата на членството в еврозоната, като увеличи нейната привлекателност за държавите от ЕС извън еврозоната. Предимствата включват осигуряването на достъп за вътрешни институции до ликвидност от Европейската централна банка.
• Еврото обаче не е в състояние да опази еврозоната от всички икономически проблеми — по-специално от онези, свързани с макроикономически дисбаланси. Кризата изтъкна определени слабости в рамките на еврозоната. Дисбалансите в рамките на еврозоната означаваха, че някои икономики са по-застрашени от кризата в сравнение с други. Преди кризата много държави от еврозоната игнорираха риска от дисбаланси, но финансовата криза демонстрира необходимостта от промяна.

Реакцията на еврозоната по отношение на кризата

• Съществуваше незадоволителен режим на надзор, който не успя да реагира своевременно и да осигури съгласувана реакция в началото на кризата. Първоначалните реакции бяха определени по-скоро от индивидуалните вътрешни съображения на държавите от еврозоната. През октомври 2008 г. първата среща на върха на Еврогрупата спомогна за генерирането на реакция на равнище ЕС, като същевременно Европейската комисия осигури обща стратегия за изпълнение на националните планове за спасение на банковия сектор.
• След това Комисията представи официални правни предложения, които доведоха до нова система за европейски финансов надзор. Целта беше да се засили пруденциалният надзор на отделни финансови институции, както и на финансовата система като цяло.
• Освен на вътрешните политики, ЕС е инициатор и на регулаторната реформа на финансовите пазари, като помага за формирането и развитието на инициативите и ангажиментите на Г-20.
• Фискалната консолидация в рамките на еврозоната в съответствие с Пакта за стабилност и растеж означаваше, че повечето държави могат да се справят с кризата по-добре от преди. Фискалната консолидация обаче не беше завършена в някои държави от еврозоната, в които равнището на държавния дълг остана високо и публичните финанси станаха зависими от фискалните приходи. В резултат на това някои държави от еврозоната не успяха да допринесат адекватно за съвместното фискално стимулиране, предвидено в Европейския план за икономическо възстановяване.
• Поради техните тесни икономически и финансови отношения с общата валута и единната парична политика съгласуването е особено важно за държавите от еврозоната. Реакцията на еврозоната по отношение на кризата можеше да бъде по-бърза и по-ефективна, ако съгласуването между държавите членки беше по-ефективно.

Пътят напред: разширяване на макроикономическото наблюдение

• Кризата показа необходимостта държавите — членки на еврозоната, да продължат напред и да реализират програмата за реформа ИПС@10. В съобщението от 7 май 2008 г. Комисията предложи план за реформа на политиките с цел подобряване на функционирането на Икономическия и паричен съюз (ИПС) на фона на бързопроменящата се глобална среда, застаряването на населението и увеличаването на опасенията, свързани с енергетиката и изменението на климата. По отношение на областта на външната политика в плана за реформа бе предложено еврозоната да играе основна роля в глобалното икономическо управление.
• Преди настъпването на икономическата криза не се обръщаше внимание на дисбалансите в рамките на еврозоната. Поради това е необходим по-широкообхватен надзор за установяване на съгласувана политическа реакция. Този по-широкообхватен надзор следва да включва тенденциите на финансовия пазар. Твърде големият дълг в частния сектор доведе до неустойчиви икономически тенденции. Подобни финансови дисбаланси трябва да бъдат откривани и отстранявани своевременно.
• Надзорът трябва да се разшири, за да се осигурят устойчиви публични финанси. Ниският растеж, заедно с увеличаването на дълга, поставя публичните финанси в опасно положение в момент, когато въздействието на застаряването започва да се забелязва. Необходим е конкретен стратегически ангажимент за постигане на засилено финансово сътрудничество, което да балансира адекватно опасенията, свързани със стабилизиране и устойчивост, в съответствие с Пакта за стабилност и растеж.
• Съгласуването между областите на политика и държавите членки трябва да се укрепи, за да се създаде възможност за разумни стратегии за излизане от кризи. Това съгласуване трябва да се състои от общо разбиране във връзка с подходящите срокове, темп и последователност на нормализирането на политическите параметри.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка — Годишен доклад относно еврозоната за 2009 г. (COM(2009) 527 окончателен, 7.10.2009 г.)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка — ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз (COM(2008) 238 окончателен, 7.5.2008 г.)

последно актуализация 28.03.2017