Защита на потребителите — представителни искове

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

С нея организации или публични органи, определени от държавите членки на Европейския съюз (ЕС), се упълномощават да поискат мерки за преустановяване или забрана или мерки за обезщетение от името на групи потребители чрез представителни искове (включително трансгранични представителни искове). Това включва искане на компенсация от търговци, които нарушават правата на потребителите в области като финансови услуги, пътуване и туризъм, енергетика, здравеопазване, телекомуникации и защита на данните, когато това е уместно и е налична съгласно правото на ЕС или националното право.

Тъй като както съдебните, така и административните процедури могат да служат ефективно и ефикасно за защита на колективните интереси на потребителите, държавите членки трябва да преценят дали представителният иск може да бъде предявен в съдебно или административно производство, или и двете, в зависимост от съответните област на правото или съответния икономически сектор.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Компетентни субекти

Държавите членки определят субектите, на които ще бъде предоставена възможност да предявяват представителни искове от името на потребителите (компетентни субекти).

За да могат да предявяват представителни искове в държава членка, различна от тази, в която са установени (трансгранични искове), компетентните субекти трябва:

• да бъдат юридически лица, учредени в съответствие с националното законодателство на държавата членка, в която са установени;
• да могат да докажат 12 месеца действителна обществена дейност в областта на защитата на потребителите преди искането за установяване;
• да са с нестопанска цел;
• да докажат законоустановената си цел да имат законен интерес от защита на интересите на потребителите, както е предвидено в разпоредбите на правото на ЕС, посочени в приложение I към директивата;
• да не са обект на производство по несъстоятелност и да не са обявени в несъстоятелност;
• да са независими и върху тях да не се упражнява влияние от лица, различни от потребители, по-специално пазарни оператори;
• да имат установена процедура за предотвратяване на такова влияние и конфликти на интереси;
• да оповестят публично как се финансират;
• да оповестят своите организационна, управленска и членска структура, цели, методи на работа и дейности;
• да оповестяват публично информация, която показва, че отговарят на всички горепосочени критерии.

Освен това държавите членки могат да приложат предварително горепосочените критерии за компетентните субекти, на които е разрешено да предявяват вътрешноправни искове (в държавата членка, в която са установени). Държавите членки могат също така да определят компетентни субекти на ad hoc основа с цел предявяване на конкретен представителен вътрешноправен иск.

Европейската комисия публикува списъка с компетентни субекти, определени за трансгранични искове, в онлайн портал, който се актуализира според необходимостта.

Мерки за преустановяване или забрана

Мярката за преустановяване или забрана е временна или окончателна мярка за прекратяване или забрана на дадена практика. И двете могат да се използват за преустановяване на съществуваща практика или за забрана на непосредствено предстояща практика. Тя може също така да включва (в зависимост от националното право) задължение за публикуване на съдебното решение или коригиращо становище.

Компетентният субект не трябва да доказва действителни загуби или щети от отделни потребители, засегнати от нарушението, както и умисъл или небрежност от страна на търговеца.

Мерки за обезщетение

Мярката за обезщетение изисква търговецът да предостави средства за защита като обезщетение, ремонт, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена, когато това е уместно и налично съгласно правото на ЕС или националното право.

Държавите членки гарантират, че:

• потребителите, които изрично или мълчаливо са изразили желанието си да бъдат представени в представителен иск („включено“ или „изключено“ ), не могат да бъдат представени в друг такъв или да предявят индивидуален иск по същата причина и срещу същия търговец;
• потребителите не получават обезщетение повече от веднъж по една и съща причина;
• дадена мярка за обезщетение дава право на потребителите да се възползват от средствата за защита, без да е необходимо да предявяват отделен иск;
• правилата се определят за срокове, в които отделните потребители да се възползват от мерките за обезщетение.

Тези средства за защита не засягат никакви допълнителни средства за защита, които не са предмет на представителния иск.

За да се избегне конфликт на интереси, когато обезщетението се предоставя от трета страна, държавите членки, които разрешават този вид финансиране, трябва да гарантират по-специално, че:

• решенията на квалифицираните субекти не се влияят от третата страна доставчик на финансиране по начин, който би бил в ущърб на колективните интереси на съответните потребители;
• представителният иск не е предявен срещу конкурент на този, който предоставя финансирането, или ответник, от когото доставчикът на финансиране е зависим.

Споразумения за мерки за обезщетение

Държавите членки трябва да гарантират, че:

• компетентният субект и търговецът могат съвместно да предложат споразумение за мерки за обезщетение; или
• съдът или административният орган, след консултация с компетентния субект и търговеца, могат да призоват страните да постигнат споразумение в разумен срок;
• споразуменията за мерки за обезщетение, одобрени от съда или административния орган, са задължителни за компетентните субекти, търговците ответници и съответните потребители, но държавите членки могат да определят правила, които позволяват на съответните потребители да приемат или да отхвърлят споразумението.

Разноски по производствата

• Загубилата делото страна по принцип е длъжна да заплати разноските по производствата.
• Отделните потребители в представителен иск не заплащат разноските по производството, освен когато те са направени в резултат на тяхно умишлено или небрежно поведение.
• Държавите членки трябва да въведат правила, които имат за цел да се гарантира, че разноските по производствата, свързани с представителни искове, не пречат на компетентните субекти ефективно да упражняват правото си да поискат мерки за преустановяване или забрана.
• Държавите членки могат да определят правила, които да позволят на компетентните субекти да изискват от потребителите, които желаят да бъдат представлявани от тях в конкретен представителен иск за мерки за обезщетение, да заплатят малка такса за включване или подобна такса, за да участват в този представителен иск.

Санкции

Държавите членки трябва:

• да определят правила за санкции за неизпълнение или отказ от спазване на мярка за преустановяване или забрана, задължение за предоставяне информация или задължение за разкриване на доказателства;
• да гарантират прилагане на тези правила — наказанията трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Отмяна

Директива (EС) 2020/1828 отменя Директива 2009/22/EО (вж. резюме), считано от 25 юни 2023 г.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Тя влезе в сила на 24 декември 2020 г. Директивата трябва да бъде въведена в законодателството на държавите членки до 25 декември 2022 г. и да се прилага в тях от 25 юни 2023 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Директивата е част от пакета „нов търговски механизъм за потребителите“.

За допълнителна информация вж.:

• Директива относно преустановяването на нарушения (Европейска комисия).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (OВ L 409, 4.12.2020 г., стр. 1—27).

Последващите изменения на Директива 2020/1828/ЕС са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

последно актуализация 02.05.2023