Тя изисква от операторите на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в Европейския съюз (EС) да:
- вземат всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии;
- разполагат с достатъчно материални, човешки и финансови ресурси за ограничаване на последиците в случай на такива аварии.
Тя се прилага за всички съществуващи и бъдещи инсталации.
Тя допринася за осигуряването на защитата на морската среда, и по-специално за постигането или поддържането на добро екологично състояние — цел, определена в Рамковата директива за морска стратегия — Директива 2008/56/EC (вж. резюмето), която създава рамка за действие в областта на политиката за морска среда.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Лицензиране и регулиране

За да могат да извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, операторите трябва да получат лиценз от независим орган. За да предотвратят появата на конфликт на интереси, държавите — членки на ЕС трябва да осигурят ясно разделение между това регулиране на безопасността в крайбрежни води и екологичните фактори, и останалите функции, свързани с икономическо развитие, лицензиране и управление на приходите.
Преди започването на каквито и да било дейности операторът или собственикът на инсталация трябва да предостави на съответния орган:
- копие от корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии;
- подробна информация за системата за управление във връзка с безопасността и околната среда на дружеството; и
- доклад за големите опасности.

Планове за аварийно реагиране

Освен това операторите трябва да изготвят вътрешни планове за аварийно реагиране, за да се реагира при голяма опасност. Те трябва да включват анализ на реагирането при нефтен разлив.
Националните органи трябва да разработят планове за аварийно реагиране, които обхващат всички инсталации за нефт и газ в крайбрежни води, включително потенциално засегнати области в рамките на тяхната юрисдикция.

Публична информация

Директивата посочва, че проучвателен сондаж не може да бъде пробит, преди обществеността да е имала възможност да бъде напълно информирана и да изрази становището си по отношение на възможните въздействия от планирани офшорни операции.
Като се има предвид потенциалното трансгранично въздействие на една авария, националните органи трябва редовно да обменят знания, информация и опит със своите партньори в други части на ЕС и да провеждат консултации с индустрията, с други заинтересовани страни и с Европейската комисия.

Роля на Европейската агенция по морска безопасност

Европейската агенция по морска безопасност, създадена с Регламент (EО) № 1406/2002 (вж. резюмето), може да помага на държавите членки да изготвят своите планове за аварийно реагиране и да откриват и наблюдават разливи на нефт и газ.

Поправка на определението за щети на водите

С Директива 2013/30/EС се изменя определението за щети на водите, дадено в Директива 2004/35/EО относно екологичната отговорност (вж. резюмето), като се привежда в съответствие с определенията в Директива 2000/60/EО (рамковата директива за водата на ЕС — вж. резюмето) и Директива 2008/56/EО (вж. по-горе). Това означава, че „щети на водите“ ще се определят като щети със сериозно въздействие върху състоянието на околната среда (екологично, химично или количествено) във водите и морските водни ресурси.

Регламент за изменение (ЕС) 2018/1999

Регламент (EС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, замени член 25, параграф 1 на Директива 2013/30/EС, изисквайки държавите членки да докладват ежегодно на Комисията минимум следната информация като част от годишния доклад съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999:

брой, възраст и местоположение на инсталациите;
брой и вид на извършените инспекции и разследвания, действия по изпълнението или присъди;
информация за инциденти, изисквана от общата система за докладване;
всяко съществено изменение на регулаторната рамка на дейностите в крайбрежни води;
резултатите на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води по отношение на предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последиците от възникнали големи аварии.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Директива 2013/30/ЕС трябваше да се въведе в законодателството на държавите членки до 19 юли 2015 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

Директива относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (Европейска комисия).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2013/30/EС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (OВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66—106).

Последващите изменения на Директива 2013/30/EС са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19—40).

Вж. консолидираната версия.

Директива 2004/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56—75).

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 година за създаване на Европейска агенция за морска безопасност (ОB L 208, 5.8.2002 г., стр. 1—9).

Вж. консолидираната версия.

Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1—73).

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 17.12.2021

Top