Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни — Конвенция от Бон

 

РЕЗЮМЕ НА:

Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни

Решение 82/461/ЕИО — сключване на конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни

КАКВА Е ЦЕЛТА НА КОНВЕНЦИЯТА И НА РЕШЕНИЕТО?

• Целта на Конвенцията от Бон е опазването на мигриращите видове* диви животни по света. Дивите животни изискват специално внимание заради значимостта им от гледна точка на околната среда диви животни по света. Дивите животни изискват специално внимание заради значимостта им от гледна точка на околната среда и екологична, генетична, научна, развлекателна, културна, образователна, социална и икономическа гледна точка. Опазването на мигриращите видове по-специално изисква международно сътрудничество, за да се осигури защитата в пълния им ареал*.
• С решението се сключва конвенцията от името на ЕИО (сега ЕС).

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Страните по конвенцията признават значимостта за опазване на мигриращите видове, както и нуждата да се обърне специално внимание на видовете, чийто природозащитен статус* се смята за неблагоприятен.
• За да се избегне застрашаването на всякакви мигриращи видове*, страните трябва да имат за цел да:
  • насърчават, да си сътрудничат във или да подкрепят научните изследвания, свързани с мигриращите видове; както и
  • да сключват споразумения, обхващащи опазването и управлението на мигриращите видове, изброени в допълнение II.
• За да защитят застрашените мигриращи видове, страните по конвенцията трябва да имат за цел да:
  • предоставят незабавна закрила за мигриращите видове, включени в допълнение I;
  • опазват или възстановяват хабитатите на застрашените видове;
  • предотвратяват, отстраняват, компенсират или свеждат до минимум неблагоприятните ефекти от дейности или обстоятелства, които сериозно затрудняват или спират миграцията на видовете; и
  • предотвратяват, намаляват или контролират факторите, които застрашават или които има вероятност да застрашат вида, доколкото е възможно и подходящо.
• Държави, които са в ареала на мигриращ вид, трябва да забранят вземането на животни, принадлежащи към видовете, изброени в допълнение I, с някои изключения, като например вземането с научноизследователски цели или за подобряване на размножаването или оцеляването на вида. Тези изключения трябва да бъдат точни като съдържание и ограничени като място и време, и не трябва да действат във вреда на видовете.
• Опазването и управлението на видовете, изброени в допълнение II, може да изискват международни споразумения.
• Основни насоки за сключване на споразуменията:
  • възстановяване или поддържане на засегнатите мигриращи видове;
  • обхващане на целия ареал на засегнатите мигриращи видове;
  • да бъдат отворени за приемане от всички държави, които са в ареала, независимо дали са страни по конвенцията;
  • доколкото е възможно, да засягат няколко вида.
• Всяко споразумение трябва да включва следната информация:
  • името на засегнатия мигриращ вид;
  • неговия ареал и маршрута му на миграция;
  • мерките за изпълнение на споразумението;
  • процедурите за уреждане на спорове;
  • назначаване на орган, който да отговаря за прилагането на споразумението.
• Споразуменията също могат да предвиждат:
  • научни изследвания на видовете;
  • обмен на информация относно мигриращите видове;
  • възстановяването или поддръжката на мрежа от подходящи хабитати за опазването на видовете;
  • периодичен преглед на природозащитния статус на видовете;
  • спешни процедури, с които опазването ще бъде бързо подобрено.
• Различен вид споразумения са тези съгласно член IV, параграф 4 от конвенцията. Те не са ограничени до видовете, изброени в допълнение II от конвенцията, и могат да бъдат сключвани за всяка популация или географски отделна част от популацията на всички видове или по-низш таксон диви животни, чиито членове периодично пресичат една или повече национални граници на юрисдикция.
• Конференцията на страните е органът, който взема решения по конвенцията. Тя разглежда прилагането на конвенцията и може да приема препоръки.
• Конвенцията, както и нейните допълнения I и II, може да бъдат изменяни.
• Всеки спор между страните по конвенцията трябва да бъде уреждан чрез преговори между замесените страни. Ако спорът не може да бъде разрешен чрез преговори, той може да бъде представен на арбитраж, по-специално този в Постоянния арбитражен съд в Хага, чието решение е обвързващо за страните.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

Конвенцията от Бон е подписана през 1979 г. и влиза в сила на 1 ноември 1983 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• Световно биологично разнообразие (Европейска комисия)
• CMS (Конвенция за опазване на мигриращи видове диви животни).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (ОВ L 210, 19.7.1982 г., стр. 11—22)

Решение 82/461/ЕИО на Съвета от 24 юни 1982 година за сключване на Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (ОВ L 210, 19.7.1982 г., стр. 10)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Решение 2006/871/ЕО на Съвета от 18 юли 2005 година относно заключението от страна на Европейската общност по отношение на Споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия (ОВ L 345, 8.12.2006 г., стр. 24—25)

Решение 98/145/ЕО на Съвета от 12 февруари 1998 година относно одобряването, от името на Европейската общност, на измененията в допълнения I и II към Бонската конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни, в съответствие с решението на Петата сесия на Конференцията на страните по Конвенцията (ОВ L 46, 17.2.1998 г., стр. 6—7)

последно актуализация 12.05.2020