Директиви на Европейския съюз

 

РЕЗЮМЕ НА:

Член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз — директиви

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ТОЗИ ЧЛЕН?

С него се определят различните видове правни актове, които Европейският съюз (ЕС) може да приема, включително директиви.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Директивите са част от вторичното законодателство на ЕС. Следователно те се приемат от институциите на ЕС в съответствие с договорите. След като се приемат на равнище ЕС, след това те се транспонират от държавите — членки на ЕС, така че да станат част от законодателството им.
• Например с Директива 2003/88/EC (вж. резюмето) относно организацията на работното време се определят задължителни периоди за почивка и ограничение на седмичното работно време, разрешено в ЕС.
• От всяка отделна държава членка обаче зависи да разработи свои собствени закони, за да определи как да се прилагат тези правила.

Обвързващ правен акт с общо приложение

• Член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз гласи, че директивата е обвързваща по отношение на резултата, който трябва да се постигне, в държавите членки, до които е адресирана (една, няколко или всички), като същевременно оставя на националните органи правото на избор на формата и методите за постигане на резултата.
• Директивата е различна от регламента или решението, защото:
  • за разлика от регламента, който се прилага директно във вътрешното законодателство на държавите членки веднага след влизането му в сила, директивата не се прилага пряко в държавите членки, тя първо трябва да се транспонира в националното законодателство, преди да се приложи във всяка държава членка;
  • за разлика от решението, директивата има общо приложение.

Приемане

• Директивата може да бъде приета, като се следва законодателна процедура. След това тя става законодателен акт, приет от Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент съгласно обикновената законодателна процедура или само от Съвета съгласно специални законодателни процедури; в този случай Парламентът следва да даде съгласието си или следва да се проведе консултация с него.
• Дадена директива може да бъде приета и чрез незаконодателна процедура, какъвто е случаят с Директива (ЕС) 2017/159 за изпълнение на Споразумението във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда, която е незаконодателен акт.

Задължително транспониране

• За да породи действие дадена директива на национално равнище, държавите членки трябва да приемат закон, с който да я транспонират. С тази национална мярка трябва да се постигнат целите, определени от директивата. Националните органи трябва да съобщят тези мерки на Европейската комисия.
• Транспонирането трябва да се изпълни до крайния срок, определен при приемането на директивата (обикновено в рамките на 2 години).
• Когато дадена държава не транспонира някоя директива, Комисията може да започне процедура за нарушение и да заведе дело срещу тази държава пред Съда на Европейския съюз (неизпълнението на съдебното решение в този случай може да доведе до нова присъда, по силата на която могат да бъдат наложени глоби).
• Съгласно член 260, параграф 3, когато държава членка не съобщи за мерките за транспониране на директива, Комисията може да поиска въпросната държава членка да плати глоба.

Максимално и минимално хармонизиране

• Важно е да се прави разграничение между изискванията за минимално и максимално (пълно) хармонизиране, определени в директивите.
• В случай на минимално хармонизиране, с директива се определят минимални стандарти, често като признание на факта, че правните системи на някои държави членки вече имат определени по-високи стандарти. В този случай държавите членки имат право да определят по-високи стандарти от тези, установени в директивата.
• В случай на максимално хармонизиране държавите членки трябва да въведат правила с минимални и максимални стандарти, определени в директивата.

Защита на физическите лица в случай на неправилно транспониране или липса на транспониране на директивите

• По принцип директивата поражда действие само когато се транспонира. Въпреки това Съдът счита, че директива, която не е транспонирана, може да произведе някои преки въздействия, когато:
  • транспонирането в националното законодателство не е извършено или е направено неправилно;
  • разпоредбите на директивата са безусловни и достатъчно ясни и точни;
  • разпоредбите на директивата дават права на физически лица.
• Когато тези условия са изпълнени, физическите лица могат да се позоват на директивата срещу държава членка в националните съдилища. Въпреки това, дадено лице не може да разчита на предявяване на иск срещу друго лице по отношение на прякото действие на директива, ако тя не е транспонирана (Решението по дело C-41/74 Yvonne van Duyn срещу Home Office е пример за вертикално пряко въздействие*, а Решението по дело C-152/84 M. H. Marshall срещу Southampton and South-West Hampshire Area Health Authority (Teaching) е пример за липса на хоризонтално пряко въздействие*).
• Съдът също така дава възможност, при определени условия, физически лица да получат обезщетение от държавата за директиви, чието транспониране е лошо или забавено (например Решението по дело C-6/90 Francovich).

Забавяния на транспонирането

• За да се гарантира правилното прилагане на законодателството на ЕС в полза на гражданите и предприятията, Комисията наблюдава транспонирането, за да се увери, че то е извършено, че е правилно и пълно, с цел да се постигнат желаните резултати, и че е извършено в необходимия краен срок.
• ЕС си е поставил за цел да намали дефицита на транспониране — разликата между броя на директивите, приети от ЕС, и броя на директивите, които държавите членки са транспонирали — до 1 %. Индексът с резултатите от транспонирането се актуализира всяка година като част от индекса с резултатите за развитието на единния пазар и се намира в раздела за резултатите за всеки инструмент за управление, където е налична информация за ЕС като цяло и с разбивка по държави членки.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• Законодателство (уебсайт на Европейския съюз).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Дял I — Институционални разпоредби — Глава 2 — Правни актове на Съюза, процедури за приемане и други разпоредби — Раздел 1 — Правни актове на Съюза — Член 288 (предишен член 249 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 171—172).

последно актуализация 16.03.2022