Приложимо право при развод и законна раздяла

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕС) № 1259/2010 относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА?

С него се установява единен набор от правила, за да се определи кое национално право следва да се прилага за производства при развод или законна раздяла на съпрузи, които са с различно гражданство, живеят в държава, различна от държавата, чиито граждани са, или вече не живеят в една и съща държава — членка на Европейския съюз (ЕС).
Той допълва Регламент (EО) № 2201/2003 (вж. резюмето), с което се определят правила относно съда, в който трябва да се подаде заявления за развод или за законна раздяла.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Участващи държави

Регламентът се прилага за 17 държави членки, които участват в засилено сътрудничество по този въпрос: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, и Франция.

Други държави членки могат да се присъединят по всяко време.

Кога се прилага регламентът?

Той се прилага при стълкновение на национални закони в случай на развод и законна раздяла, т.е. когато националното право на няколко държави би могло да се приложи за един и същ развод или законна раздяла (напр. националното право на държавата, на която съпрузите са граждани, или националното право на държавата по тяхното основно местоживеене).

Той не се прилага за въпроси, свързани с:

правоспособността на физически лица;
съществуването, действителността или признаването на брака;
унищожаването на брака;
имената на съпрузите;
имуществените последици от брака;
родителската отговорност;
задълженията за издръжка;
попечителството или наследяването.

Избор на право

Съпрузите могат да постигнат официална договореност, като изберат кое национално право ще се прилага за техния развод или законна раздяла, при условие че това е правото:

на държавата, където съпрузите имат основно местожителство към момента на сключване на споразумението; или
на държавата, където съпрузите са имали своето последно местожителство, при условие че един от тях все още пребивава там към момента на сключване на споразумението; или
на държавата, чийто гражданин е единият от съпрузите към момента на сключване на споразумението; или
на държавата, в която е заведено делото.

Споразумението между съпрузите може да се сключва и да се променя по всяко време до момента на влизане на делото в съда.

Когато не е направен избор на право

Ако съпрузите не изберат право, което да се прилага за техния развод или законна раздяла, делото ще е обект на правото на държавата:

1.
Където е основното местоживеене на съпрузите към момента на влизане на делото в съда; или в противен случай
2.
Където съпрузите са имали своето последно основно местожителство, при условие че периодът на пребиваване не е приключил преди повече от 1 година преди влизането на делото в съда, и че един от съпрузите все още живее в тази държава към момента на влизане на делото в съда; или в противен случай
3.
На която и двамата съпрузи са граждани към момента на влизане на делото в съда; или в противен случай
4.
В която е заведено делото.

Ако националното право, приложимо за делото, не включва бракоразводно право или не дава на единия от съпрузите равен достъп до развод или законна раздяла на основата на неговия/нейния пол, ще се прилага правото на държавата, в която е заведено делото.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?

Той се прилага от 21 юни 2012 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Други два регламента съдържат правила за определяне на приложимото право, когато има стълкновение на национални закони. Регламент (ЕО) № 593/2008 (вж. резюмето) се прилага за договорните задължения, докато Регламент (ЕО) № 864/2007 (вж. резюмето) обхваща извъндоговорните задължения, с изключение на семейните отношения и отговорността на държавата.

Регламент № 1259/2010, който съдържа правила относно приложимото право при развод и законна раздяла, беше приет чрез засилено сътрудничество за допълване на Регламент (EО) № 2201/2003, който съдържа правила относно компетентността, признаването и изпълнението във връзка с развод и законна раздяла (както и по въпроси, свързани с родителската отговорност).

За допълнителна информация вж.:

Развод и раздяла — Информация относно приложимото право при международни двойки в ЕС (Европейска комисия)
Развод и законна раздяла (YourEurope)

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (OВ L 343, 29.12.2010 г., стр. 10—16)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (ОВ L 178, 2.7.2019 г., стр. 1—115)

Решение (ЕС) 2016/1366 на Комисията от 10 август 2016 година за потвърждаване на участието на Естония в засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (ОВ L 216, 11.8.2016 г., стр. 23—25)

Решение 2014/39/ЕС на Комисията от 27 януари 2014 година за потвърждаване участието на Гърция в засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (ОВ L 23, 28.1.2014 г., стр. 41—42)

Решение 2012/714/ЕС на Комисията от 21 ноември 2012 година за потвърждаване участието на Литва в засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (ОВ L 323, 22.11.2012 г., стр. 18—19)

Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1—29)

Последващите изменения и допълнения на Регламент (ЕО) № 2201/2003 са включени в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

последно актуализация 03.06.2021

Top