Opinion of the Advocate-General

Opinion of the Advocate-General

I – Въведение

1. Настоящото преюдициално запитване се отнася до преследваната от Съюза цел да се гарантира, че производителите на захарно цвекло и захарна тръстика в Съюза ще се ползват с необходимите гаранции по отношение на заетостта и на стандарта на живот(2) . С тази цел жалбоподателят по главното производство се ползва от помощи от Съюза, които му се плащат за целите на производството на лизинов сулфат от захар. Впоследствие обаче компетентните датски органи изразяват съмнения дали произведеният продукт действително отговаря на условията за предоставяне на помощта от Съюза. В крайна сметка тези органи отказват по-нататъшни плащания и искат възстановяването на вече предоставените помощи.

2. При това положение в настоящото производство най-напред следва да се изясни въпросът дали произведеният лизинов сулфат отговаря на условията за предоставяне на помощ от Съюза под формата на възстановяване при производството. Преди всичко обаче това производство предоставя възможност да се уточни трайно установената от десетилетия съдебна практика в областта на защитата на оправданите правни очаквания във връзка с предоставянето на помощи от Съюза.

II – Правна уредба

3. До 2006 г. възстановявания при производството за преработката на захар се предоставят по реда на Регламент № 1265/2001(3) . Регламентът съдържа както разпоредби относно условията за придобиване на право на възстановявания при производството, така и разпоредби относно свързаната с това административна процедура.

А – Право на възстановявания при производството

4. Съгласно член 14, параграф 1, първа алинея, буква б) от Регламент № 1265/2001 издаването на сертификат за възстановяване „дава право на изплащане на възстановяването при производството, посочено в сертификата […], след преработка на основния продукт съгласно условията, предвидени в сертификата за възстановяване“. [неофициален превод]

5. Член 1, параграф 1 дава определение на „основни продукти“ като означаващи по-специално захар, която „се използва […] при производството на продукти на химическата промишленост, изброени в приложение I към настоящия регламент“ [неофициален превод]. Посоченото приложение I съдържа таблица с кодове по Комбинираната номенклатура. В таблицата са посочени по-конкретно:

„глава 29 Органични химични продукти, с изключение на продуктите от подпозиции 2905 43 00 и 2905 44

[…]

ех глава 38 Различни видове продукти от химическата промишленост, с изключение на продуктите от подпозиции 3809 10, 3809 91 00, 3809 92 00, 3809 93 00 и ex 3824 60“. [неофициален превод]

6. Комбинираната номенклатура е дефинирана по силата на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа(4) . В съответствие с член 12, параграф 1 от този регламент за релевантния за настоящото производство период 2004—2006 г. приложение I е възпроизведено в Регламенти № 1789/2003(5), № 1810/2004(6) и № 1719/2005(7) . Трите редакции на приложение I са идентични, що се отнася до релевантните в случая разпоредби.

7. Глава 29 от Комбинираната номенклатура съдържа подпозиция 2922 41 00 „Лизин и неговите естери; соли на тези продукти“. В забележка 1 към глава 29 от Комбинираната номенклатура допълнително се посочва следното:

„1. Освен при обратни разпоредби, позициите на настоящата глава включват само:

а) органични съединения с определен химичен състав, представени самостоятелно, независимо дали тези съединения съдържат или не съдържат онечиствания;

[…]

д) другите разтвори на продуктите от букви а), б) или в) по-горе, ако са представени по обичаен и необходим начин, наложен само от изискванията за безопасност или за транспортирането им и ако разтворителят не прави продукта годен за по-специфична употреба, освен за главната;

е) продуктите от букви а), б), в), г) или д) по-горе, към които са прибавени стабилизатори […], необходими за тяхното запазване или за транспортирането им;

ж) продуктите от букви а), б), в), г), д) или е) по-горе, към които е прибавена противопрашна, оцветителна или ароматизираща субстанция за улесняване на идентификацията им или за безопасност, стига тези добавки да не правят продукта годен за по-специфична употреба, освен за главната;

[…]“.

8. В глава 38, която се отнася до „[р]азлични видове продукти на химическата промишленост“, се съдържа позиция 3824, описваща стоката „[…]; химични продукти и препарати на химическата промишленост или на други, свързани с нея промишлености […], неупоменати, нито включени другаде“.

9. Накрая, глава 23 от Комбинираната номенклатура съдържа позиция 2309 „Препрати от видовете, използвани за храна на животни“.

Б – Процедура по предоставяне на възстановяване при производството

10. Относно административната процедура член 2 от Регламент № 1265/2001 предвижда:

„1. Възстановяването при производството се предоставя от държавата членка, на чиято територия се извършва преработката на основните продукти.

2. Държавата членка може да предостави възстановяването само при условие че вследствие на митнически контрол или административни проверки за еквивалентни гаранции се потвърди, че основните продукти се използват за целта, упомената в заявлението съгласно член 3“. [неофициален превод]

11. Член 3 от Регламент № 1265/2001 гласи следното:

„1. Възстановяването при производството се предоставя само за преработватели, които гарантират, че контролът съгласно член 2, параграф 2 може да се извърши по всяко време, и които са подали заявление, в което се уточнява химическият продукт, за чието производство трябва да се използва основният продукт.

2. Съответната държава членка може да обвърже предоставянето на възстановяването с изискването посочените в параграф 1 преработвали да са получили предварително разрешително“. [неофициален превод]

Според предоставената от запитващата юрисдикция информация приложимото по главното производство датско право изисква да е налице предварително разрешително от датската митническа администрация.

12. В сертификата за възстановяване, който по силата на член 14, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1265/2001 дава право на изплащане на възстановяване при производството, съгласно член 12, параграф 3, буква г) се посочва „предназначението на основния продукт“.

13. Съгласно член 10, параграф 1, втора алинея, буква в) в заявлението за възстановяване при производството се посочва „тарифната позиция и описанието на химичния продукт, за производството на който следва да се използва основният продукт“. [неофициален превод]

14. Съгласно член 13, буква б) от Регламент № 1265/2001, който се прилага както за заявлението, така и за самия сертификат за възстановяване:

„б) указанието за употребата на основния продукт може, при заявление и със съгласието на компетентните органи на държавата членка, да се състои само от главата от Комбинираната номенклатура, в която попадат химичният продукт или химичните продукти, които следва да бъдат произведени“. [неофициален превод]

15. Възстановяванията при производството, предоставени от държавите членки през разглеждания в случая период, са финансирани, в съответствие с член 1, параграф 1 и член 1, параграф 2, буква б) и член 2, параграф 2 от Регламент № 1258/1999(8), от общия бюджет на Европейските общности(9) . Член 8, параграф 1, първа алинея от този регламент предвижда, inter alia, следните задължения за държавите членки:

„1. В съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби държавите членки приемат необходимите мерки за:

[…]

б) предотвратяване и справяне с нередностите;

в) възстановяване на сумите, пропуснати в резул тат на допуснати нередности или небрежност“. [неофициален превод]

16. В член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95(10) е дадено определение на „нередност“ като означаваща „всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите […] посредством извършването на неоправдан разход“.

III – Главното производство и производството пред Съда

17. Датското дружество Agroferm A/S (наричано по-нататък „Agroferm“) произвежда от август 2004 г. до юни 2006 г. в Дания лизинов сулфат, който приготвя от захар чрез процес на ферментация и предлага на пазара като добавка за храни за животни. В периода август 2004 г.—март 2006 г. Agroferm получава възстановявания при производството за използваната захар в размер на общо 70,6 милиона датски крони, които понастоящем възлизат на приблизително 9,5 милиона евро.

18. На 19 май 2004 г. Agroferm подава заявление до датската митническа администрация за „предварително разрешително“ във връзка с възстановяванията при производството. В заявлението Agroferm посочва, че планира производството на лизин, който според него следва да бъде класиран в подпозиция 2922 41 00 от Комбинираната номенклатура. На 16 юни 2004 г. датската митническа администрация му издава разрешително, което е валидно до края на м. май 2007 г. Впоследствие датският орган, компетентен по въпросите на хранителната промишленост, издава сертификати за възстановявания, всеки един от които е валиден за срок от пет месеца, считано от датата на издаване.

19. През октомври 2005 г. и март 2006 г. датската митническа администрация взема проби от произведения от Agroferm продукт. Анализът на пробите показва, че в състава на продукта се съдържа само 66 % лизинов сулфат, а в останалата част — вторични продукти от производствения процес, предимно под формата на клетъчна маса. На 9 май 2006 г. датският орган, компетентен по въпросите на хранителната промишленост, отказва по-нататъшното плащане на възстановявания при производството, с мотива че съществува неяснота относно класифицирането на произведения продукт.

20. В крайна сметка на 22 ноември 2006 г. същият орган изисква от Agroferm да върне възстановявания при производството в размер на 86,6 милиона датски крони заедно с лихвите. В главното производство Agroferm възразява срещу това, като твърди, че е получило плащанията основателно и че при всички случаи ги е приело добросъвестно. Освен това дружеството иска да му бъдат платени допълнителни възстановявания при производството, за които вече е било издадено разрешително до спирането на производството през юни 2006 г.

21. При тези обстоятелства на основание член 267 ДФЕС сезираният със спора Vestre Landsret отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1. Попада ли в позиция 2309, 2922 или 3824 от Комбинираната номенклатура, в редакцията ѝ съгласно приложение I към Регламент (ЕО) № 1719/2005, продукт, който е произведен от захар, ферментирала с помощта на бактерията Corynebacterium glutamicum, и който […] се състои от 65 % лизинов сулфат и освен това съдържа онечиствания от производствения процес (непроменени суровини, използвани в производствения процес реактиви и вторични продукти)?

От значение в тази връзка ли е дали онечистванията са запазени нарочно с цел продуктът да стане особено подходящ или да се подобри неговата годност за производството на храни за животни, или дали онечистванията са били запазени, защото не е необходимо или целесъобразно тяхното отстраняване? Какви насоки следва да се използват за преценката на този въпрос във всеки конкретен случай?

От значение ли е за отговора на въпроса обстоятелството, че е възможно производството на други продукти, съдържащи лизин, включително „чист“ лизин (≥ 98 %) и лизин HCl, които имат по-високо съдържание на лизин от описания по-горе продукт лизинов сулфат, както и от значение ли е в тази връзка обстоятелството, че количеството лизинов сулфат и други онечиствания в описания по-горе продукт лизинов сулфат отговаря на количеството в продуктите, произведени на основата на лизинов сулфат, на други производители? Какви насоки следва да се използват за преценката на този въпрос във всеки конкретен случай?

2. Ако се приеме, че в съответствие с принципа на законосъобразност производството не е попадало в рамките на схемата за възстановявания, биха ли били в нарушение на правото на Европейския съюз действията на националните власти, които съгласно националните принципи на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания в случай като настоящия се въздържат да поискат връщане на сумите на възстановяванията, приети добросъвестно от производителя?

3. Ако се приеме, че в съответствие с принципа на законосъобразност производството не е попадало в рамките на схемата за възстановявания, биха ли били в нарушение на правото на Европейския съюз действията на националните власти, които съгласно националните принципи на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания в случай като настоящия спазват поетите задължения (сертификати за възстановявания), които са били предмет на времеви ограничения и които са приети добросъвестно от производителя?“.

22. Agroferm, датското правителство и Комисията участват в писмената фаза на производството пред Съда, както и в съдебното заседание, проведено на 22 ноември 2012 г.

IV – Правен анализ

23. Предмет на преюдициалното запитване са правните условия за предоставянето на възстановявания при производството, както и правата, които от гледна точка на защитата на оправданите правни очаквания биха могли да произтичат от действията на националните власти в рамките на процедурата по предоставяне на възстановяване при производството.

24. Така първият въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, цели да се изясни дали произведеният от Agroferm продукт дава право на възстановяване при производството съгласно правото на Съюза (по този въпрос вж. буква А по-долу). Вторият и третият въпрос са поставени, в случай че датските власти не са имали право да предоставят на Agroferm възстановявания при производството. Целта на тези въпроси е да се изяснят правата на даден заявител спрямо националните органи, които той въпреки всичко може да предяви преди тях въз основа на принципа на защита на оправданите правни очаквания (по този въпрос вж. точки Б и В по-долу).

А – По първия преюдициален въпрос: класиране в Комбинираната номенклатура

25. С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали произведеният от Agroferm продукт попада в позиция 2309, 2922 или 3824 от Комбинираната номенклатура в редакцията ѝ в приложение I към Регламент (ЕО) № 1719/2005. Като се има предвид, че съгласно член 2 от посочения регламент последният влиза в сила едва на 1 януари 2006 г., а спорът по главното производство се отнася до възстановявания при производството, предоставяни в периода 2004—2006 г., поставеният от запитващата юрисдикция въпрос трябва да се разбира в смисъл, че се иска тълкуване на Комбинираната номенклатура в редакцията ѝ, съответно приложима през всяка една от тези години(11) .

26. Видно от член 2, параграф 1 и член 14, параграф 1, първа алинея, буква б) във връзка с член 1, параграф 1 от Регламент № 1265/2001 и приложение I към него, правото на възстановяване при производството зависи от това в коя позиция от Комбинираната номенклатура трябва да бъде класиран произведеният от Agroferm продукт. Такова право би съществувало в хипотезата на класиране на продукта в позиции 2922 или 3824, но не и в позиция 2309 от Комбинираната номенклатура.

1. Позиция 2922

27. Според Agroferm произведеният от него продукт попада в код 2922 41 00 от КН, който е подпозиция от позиция 2922. Тази подпозиция включва, inter alia, соли на лизинa. Според предоставената от запитващата юрисдикция информация произведеният лизинов сулфат е такава сол на лизина. Следва обаче да се има предвид, че в състава на произведения от Agroferm продукт се съдържа само 65 % лизинов сулфат, а останалата част се състои до голяма степен от клетъчна маса, която се получава в резултат на производствения процес.

28. За да се определи дали продуктът все пак попада в подпозиция 2922 41 00, следва да се вземат предвид принципите, развити от Съда в областта на тарифното класиране. Макар настоящият случай на възстановяване при производството да не се отнася до въпрос от областта на митническото право, Регламент № 1265/2011 съдържа изрични препратки към Комбинираната номенклатура, създадена за целите на митническото право(12) . Съгласно посочените по-горе принципи на тълкуване в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва като правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позициите и на забележките към главите от Комбинираната номенклатура(13) .

29. Съгласно забележка 1, буква а) към глава 29 позициите на тази глава, а следователно и подпозиция 2922 41 00 включват само „органични съединения с определен химичен състав, представени самостоятелно, независимо дали тези съединения съдържат или не съдържат онечиствания“. От тази забележка следва, че трябва да бъдат спазени две противоположни обективни условия. От една страна, съединенията по тази глава трябва да са „представени самостоятелно“ и да са „с определен химичен състав“, от друга страна, обаче е възможно съединенията да съдържат и „онечиствания“.

30. Според датското правителство, както и Комисията изискванията, предвидени в тази забележка, не са изпълнени, тъй като полученият в резултат на производствения процес остатък от клетъчна маса не е отстранен и поради това продуктът не се характеризирал с необходимото ниво на чистота.

31. Допускайки онечиствания в съдържанието, в посочената по-горе забележка се уточнява, че изискванията „представени самостоятелно“ и „с определен химичен състав“ не предполагат да е налице 100 % чистота на съединението. Причината за това е, че от технологична гледна точка такова изискване по принцип не би могло да бъде спазено. Като се има обаче предвид, че съединението по правило трябва да съществува „представен[о] самостоятелно“, то по-нататък не може да става дума за обикновено онечистване, когато продуктът съдържа други вещества, макар от технологична гледна точка да е възможно постигането на по-голяма чистота. Според предоставената от запитващата юрисдикция информация обаче случаят е именно такъв, поради което клетъчната маса, съдържаща се в продукта на Agroferm, не съставлява обикновено онечистване. Като се има предвид, че само обективните характеристики на даден продукт са от решаващо значение, в тази връзка е ирелевантно посоченото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че постигането на по-голяма чистота на продукта е нецелесъобразно от търговска гледна точка.

32. Освен това съпоставянето с други забележки към глава 29 показва, че компонентите на даден продукт не могат да се разглеждат като онечиствания, когато те съзнателно са запазени в съединението, за да изпълнят специфична цел. Всъщност букви д)—ж) от забележка 1 към глава 29 от Комбинираната номенклатура регламентират въпроса за какви цели и при какви условия разтворът във вещества, различни от водата, или добавката на други вещества са безвредни. Подобни изисквания биха били ирелевантни, ако добавката на подобни вещества от самото начало можеше да се счита за онечистване по смисъла на буква а). Следва да се има обаче предвид, че не само последващата добавка, но и запазването на вещества в продукта със специфична цел не може да се разглеждат като обикновено онечистване. В противен случай посредством организацията на производствения процес би било възможно заобикалянето на изискванията, съдържащи се в букви д)—ж) от забележка 1 към глава 29.

33. Според предоставената от запитващата юрисдикция информация клетъчната маса, съдържаща се в продукта на Agroferm, изпълнява специфични цели. На първо място, клетъчната маса има за цел да предотврати задържането на влага в лизиновия сулфат и на второ място — да подобри годността на съединението за употреба като добавка за храни за животни. Следователно и с оглед на тези обстоятелства клетъчната маса не може да се разглежда като обикновено онечистване по смисъла на забележка 1, буква а) към глава 29.

34. Предвид тези съображения по-нататък не е необходимо да се разглеждат изготвените от Световната митническа организация обяснителни бележки към Хармонизираната система за определяне и кодифициране на стоките, допълнително посочени от Комисията. Безспорно съгласно постоянната съдебна практика тези обяснителни бележки съществено допринасят за тълкуването на Комбинираната номенклатура, без обаче да имат задължителна правна сила(14) . Следователно те имат спомагателен характер спрямо изводите, направени въз основа на тълкуването на имащата правнообвързващ характер Комбинирана номенклатура, и по-специално на забележка 1 към глава 29 от нея.

35. Следователно произведеният от Agroferm продукт не трябва да бъде класиран в подпозиция 2922 41 00 от Комбинираната номенклатура, тъй като не отговаря на условията, предвидени в забележка 1, буква а) към глава 29.

2. Позиция 2309

36. Според датското правителство и Комисията произведеният от Agroferm продукт вместо това трябва да бъде класиран в позиция 2309. Тази позиция включва „Препарати от видовете, използвани за храна на животни“.

37. Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е неразривно свързано с него, като тази връзка трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта(15) . Спорният в случая продукт действително се предлага на пазара само като добавка за храни за животни и според предоставената от запитващата юрисдикция информация въз основа на обективните си свойства той е предназначен за тази цел. Поради това Agroferm счита, че продуктът не може да бъде класиран в позиция 2309.

38. Позиция 2309 обаче не съдържа каквото и да било указание, че препратите се свеждат до продукти, които са годни за самостоятелна употреба за храна за животни. Ето защо произведеният от Agroferm продукт следва да бъде класиран в позиция 2309 от Комбинираната номенклатура.

3. Позиция 3824

39. Като се има предвид, че позиция 3824 от Комбинираната номенклатура се отнася само до продукти, които са „неупоменати, нито включени другаде“, и че както беше посочено, следва да бъде класиран в позиция 2309, произведеният от Agroferm продукт не попада в позиция 3824.

4. Междинно заключение

40. Следователно на първия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че продукт като спорния по главното производство, който се състои от 65 % лизинов сулфат и освен това съдържа онечиствания от производствения процес и се използва за добавка за храни за животни, трябва да бъде класиран в позиция 2309 от Комбинираната номенклатура.

Б – По втория преюдициален въпрос: връщане на платени възстановявания при производството

41. Втория си въпрос запитващата юрисдикция поставя, в случай че Agroferm няма право на възстановяване при производството за произведения продукт. Както беше посочено, продуктът не следва да бъде класиран в която и да било позиция, която съгласно Регламент № 1265/2001 дава право на възстановяване при производството. Следователно е необходимо да се даде отговор на втория въпрос.

42. С този въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали биха били в нарушение на правото на Съюза действията на националните власти, които съгласно принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, които следват да се спазват съгласно националното право, в случай като настоящия се въздържат да изискат връщане на сумите на възстановяванията.

1. Прилагане на залегналия в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания

43. Преюдициалният въпрос очевидно се поставя в контекста на установената съдебна практика в областта на общата селскостопанска политика, съгласно която национално право в областта на връщане на недължимо платени от публичната администрация парични престации не противоречи на правото на Съюза, ако това право отчита принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, тъй като последните са част от правния ред на Съюза(16) .

44. Посочената съдебна практика може да създаде впечатлението, че в правото на преценка на държавите членки е дали да прилагат или не принципа на защита на оправданите правни очаквания по отношение на връщането на уредени от правото на Съюза парични престации. Безспорно в такива случаи съгласно правото на Съюза би било допустимо да се предостави защита на оправданите правни очаквания в съответствие с националното право. Същевременно обаче този възглед би означавал, както Комисията, изглежда, също счита, че в правото на Съюза няма изискване за такава защита на оправданите правни очаквания.

45. Този възглед обаче не може да бъде възприет.

46. Напротив, при прилагането на правото на Съюза държавите членки трябва задължително да спазват принципа на защита на оправданите правни очаквания, определен в правото на Съюза по еднакъв начин за всички държави членки (по този въпрос вж. буква а) по-долу). Ето защо залегналият в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания трябва да се спазва в случаите на връщане на уредени от правото на Съюза парични престации най-малкото когато, както в настоящия случай, възстановяването също се извършва на правно основание съгласно правото на Съюза (по този въпрос вж. буква б) по-долу).

а) Защита на оправданите правни очаквания при прилагане на правото на Съюза от страна на национални органи

47. По-специално в областта на правото на Съюза по отношение на ДДС от постоянната практика на Съда следва, че при прилагане на правната уредба на Съюза държавите членки трябва да съблюдават принципа на защита на оправданите правни очаквания(17) . Освен това и в областта на общата селскостопанската политика Съдът многократно е постановявал, че залегналият в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания трябва да се спазва от всеки натоварен с прилагането на правото на Съюза национален орган(18) .

48. За разлика от това, наличието на възможност за държавите членки да прилагат съответно различен национален принцип на защита на оправданите правни очаквания при прилагане на правото на Съюза, в крайна сметка би довело до нееднакво прилагане на правото на Съюза в отделните държави членки. Докато в тази хипотеза някои държави членки биха предоставяли само ограничена защита на оправданите правни очаквания, възможно е други държави членки да предоставят по-широка такава защита в полза на установените на тяхна територия предприятия и по всяка вероятност в тежест на бюджета на Общността. Такова тълкуване трябва да се отхвърли по-специално доколкото такава разлика в третирането би могла да доведе до сериозно нарушаване на конкуренцията между държавите членки.

49. Освен това прилагането на залегналия в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания не може да зависи и от това дали във всеки конкретен случай правото на Съюза се прилага от органите на Съюза или на държавите членки. Наистина, съгласно съдебната практика позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания може да бъде правено срещу правна уредба на Съюза само доколкото от последния по-рано е било създадено положение, от което е възможно да възникне определено правно очакване(19) . Такова правно очакване обаче може да бъде свързано с актове както на законодателя на Съюза, така и на органите на Съюза(20) .

50. Освен това не съществува противоречие между обвързването на държавите членки от залегналия в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания и постоянната съдебна практика, от която следва, че практика на държава членка, която не съответства на правната уредба на Съюза, не може да породи оправдани правни очаквания в полза на частноправен субект, който има полза от така създаденото положение(21) . Всъщност този извод е свързан с обстоятелството, че породени от неправомерно поведение правни очаквания не подлежат на защита. Действително не може да се прави позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания, когато е налице противоречие с ясна разпоредба от правен акт на Съюза и когато действията на натоварен с прилагането на правото на Съюза национален орган, които са в нарушение на последното, не биха могли да породят у икономическия оператор оправданото правно очакване, че ще бъде третиран по начин, противоречащ на правото на Съюза(22) . Това обаче се отнася до обхвата по същество на уредената в правото на Съюза защита на оправданите правни очаквания и не поставя под въпрос например принципното ѝ прилагане към действията по изпълнение на националните органи(23) .

б) Прилагане на правото на Съюза в случай на възстановяване на уредени от правото на Съюза парични престации

51. При това положение в настоящия случай датските органи задължително е трябвало да спазват залегналия в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания в хипотезата на прилагане на правото на Съюза при връщането на възстановяванията при производството.

52. В това отношение биха могли да съществуват съмнения предвид постоянната практика на Съда, съгласно която при липса на уредба в правото на Съюза споровете относно възстановяването на средства, недължимо платени по силата на правото на Съюза, трябва да се разрешават от националните юрисдикции, като се прилага съответното национално право(24) .

53. В настоящия случай обаче съществува разпоредба от правото на Съюза, съдържаща се в член 8, параграф 1, първа алинея, буква в) от Регламент № 1258/1999, която предвижда възстановяването на суми от страна на органите на държавите членки, доколкото те са изгубени в резултат на нередности(25) . В настоящия случай е изпълнено условието за нередност по смисъла член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95, тъй като Agroferm не е следвало да получава възстановяване при производството. При това положение по силата на пра вото на Съюза Кралство Дания е било длъжно да върне средствата.

54. Освен това по съединените дела Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др. Съдът в заключение постановява, че произтичащото от правото на Съюза задължение на държавите членки за възстановяване същевременно представлява правно основание за възстановяването. По това дело на Съда е поставен въпросът дали установеното с член 23, параграф 1 от Регламент № 4253/88(26) задължение за държавите членки „да си възстановят средствата, загубени вследствие на злоупотреба […]“, представлява и самостоятелно правно основание за искането за възстановяване спрямо получателя на недължимо платена субсидия. Отговорът на Съда е, че посочената разпоредба поражда задължение за държавите членки, без да е необходимо оправомощаване, предвидено от националното право(27) . От това следва да се заключи, че уреденото в посочената разпоредба задължение на държавите членки за възстановяване същевременно представлява самостоятелно правно основание съгласно правото на Съюза за извършването на възстановяване от страна на националните органи спрямо получателя на плащането.

55. Следователно, когато възстановяването се извършва на правно основание съгласно правото на Съюза, логично е и националните органи да прилагат само залегналия в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания. Точно това постановява Съдът в Решение по дело Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др., посочено по-горе(28) .

56. Предвид гореизложеното в настоящия случай не е необходимо да се разглежда въпросът дали трябва да се прилага предвиденият в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания, поради самия факт че предоставянето на възстановяването при производството е уредено от правото на Съюза, а именно от Регламент № 1265/2001. Във всеки случай при възстановяването в настоящия случай датските органи са длъжни да спазват залегналия в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания, тъй като по силата на член 8, параграф 1, първа алинея, буква в) от Регламент № 1258/1999 те прилагат правото на Съюза.

2. Съдържание на залегналия в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания

57. В настоящия случай, за да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, Съдът следва да се произнесе и по въпроса за съдържанието на залегналия в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания. С други думи, в настоящия случай възниква въпросът дали преработвател в положение като това на Agroferm може да откаже да върне предоставените му възстановявания при производството, позовавайки се на залегналия в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания.

58. Предоставянето на защита на оправданите правни очаквания предполага, първо, наличието на добросъвестност на предприятието, тоест да има оправдани правни очаквания относно правомерността на дадена помощ(29) . Наличието на добросъвестност обаче би могло да се изключи в хипотезата на пропуск от страна на предприемач да извърши проучвания, които е трябвало да направи(30) . Следователно допусната небрежност не може да бъде проява на добросъвестност. В това отношение в случая на Agroferm вече съществуват съмнения, доколкото очевидно дружеството е трябвало да си зададе въпроса дали продукт, в състава на който се съдържа само 65 % лизинов сулфат, може да представлява „представен[о] самостоятелно“ и „с определен химичен състав“ съединение по смисъла на забележка 1, буква а) към глава 29 от Комбинираната номенклатура, и е имало възможност да получи обвързваща тарифна информация съгласно член 12 от Митническия кодекс(31) .

59. Освен изискуемото наличие на добросъвестност, за да се предостави защита на оправданите правни очаквания, съгласно съдебната практика действията на административните органи трябва също да са породили в представите на един предпазлив и съобразителен икономически оператор разумно и оправдано очакване(32) . В случая става въпрос, от една страна, дали добросъвестността се основава на поведение на административните органи и от друга страна, дали произтичащите от поведението на органите оправдани правни очаквания са основателни. Както беше посочено(33), отговорът на този въпрос следва да бъде отрицателен, по-специално когато органът е действал в противоречие с ясна разпоредба от правен акт на Съюза. Следователно действията на даден орган трябва да се преценяват винаги в контекста на правото на Съюза, на което се основават.

60. Поради това, що се отнася до наличието на разумни и оправдани очаквания от страна на Agroferm, на първо място следва да се приеме, че предоставеното на 16 май 2004 г. „предварително разрешително“ със срок на валидност до края на май 2007 г. не е могло да породи оправдани правни очаквания. Всъщност, както правилно отбелязва датското правителство, съгласно член 3, параграф 2 от Регламент № 1265/2001 посоченото разрешение се отнася само до преработвателя като такъв, но не и до произведения продукт.

61. Това предварително разрешително следва, в съответствие с Регламент № 1265/2001, да се разграничава от сертификата за възстановяване, който съгласно член 14, параграф 1 от посочения регламент вече дава право на изплащане на възстановяване при производството. Както следва от членове 18 и 20 от Регламент № 1265/2001, без да е издаден сертификат за възстановяване, не може да се изплаща нито авансова сума, нито сумата на възстановяването при производството.

62. В заявлението за сертификат за възстановяване, което следва да бъде подадено съгласно член 10 от Регламент № 1265/2001, в съответствие с параграф 1, втора алинея, буква в) от тази разпоредба трябва да се посочи тарифната позиция на продукта, за производството на който следва да се използва основният продукт. Следователно в заявлението си самият заявител трябва да класира подлежащия на производство продукт в Комбинираната номенклатура, а не просто да посочи описанието на продукта. Също така сертификатът за възстановяване по смисъла на член 12, параграф 3, буква г) от Регламент № 1265/2001 се издава само във връзка с определена позиция или определена глава от Комбинираната номенклатура, както следва от предвидените в член 13, буква б) от посочения регламент изключения.

63. Предвид тези правила оправданите правни очаквания на даден преработвател могат да бъдат защитени при получаването на възстановяване при производството само ако произведеният от него продукт бъде класиран в посочената в сертификата за възстановяване позиция или глава от Комбинираната номенклатура. Дори да се приеме, че по отношение на сертификата за възстановяване датските органи не са спазили посочените изисквания — за което няма информация в акта за преюдициално запитване, — Agroferm не е могло да има оправдани правни очаквания във връзка с това, доколкото действията на датските органи очевидно биха били в нарушение на правото на Съюза.

3. Междинно заключение

64. Следователно на втория преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че при връщането на неправомерни възстановявания при производството, предоставени по реда на Регламент № 1265/2001, националните органи трябва да спазват залегналия в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания. В този случай обаче оправданите правни очаквания на даден преработвател са защитени само ако последният действително произвежда продукта, посочен под тарифна позиция в сертификата за възстановяване.

В – По третия преюдициален въпрос: изплащане на възстановявания при производството по поети задължения

65. С третия си преюдициален въпрос накрая запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на Съюза забранява с оглед на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания — които следва да се съблюдават съгласно националното право — изплащането на възстановявания при производството по вече поети задължения.

66. За разлика от втория преюдициален въпрос, този въпрос не се отнася до спазването на принципа на защита на оправданите правни очаквания в случай на връщане на вече изплатено възстановяване при производството. По-скоро става въпрос дали поето от националните органи задължение трябва да се изпълни, макар че тези органи са установили, че предоставянето на възстановяване при производството е незаконосъобразно.

67. В това отношение най-напред трябва да се припомни, че съгласно член 8, параграф 1, първа алинея, буква б) от Регламент № 1258/1999 наред с другото държавите членки са длъжни да предотвратяват нередности. Следователно те трябва не само да изискват връщане на възстановявания при производството, които по смисъла на буква в) са изплатени незаконосъобразно, но и да не допускат незаконосъобразните плащания.

68. Безспорно залегналият в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания, който следва да се приложи и в този случай, не изключва в хипотезата на оправдани правни очаквания предоставянето въз основа на сертификат за възстановяване на възстановявания при производството, за които вече са и поети задължения, но които все още не са платени.

69. В настоящия случай обаче такива оправдани правни очаквания, както вече бе установено, могат да бъдат защитени само ако преработвателят действително произвежда продукта, посочен под съответната тарифна позиция в сертификата за възстановяване. Поради това отговорът на третия въпрос е същият като отговора на втория въпрос.

V – Заключение

70. Ето защо предлагам на преюдициалните въпроси, отправени от Vestre Landsret, да се отговори по следния начин:

1) Продукт като спорния по главното производство, който се състои от 65 % лизинов сулфат и освен това съдържа онечиствания от производствения процес и се използва за добавка за храни за животни, трябва да бъде класиран в позиция 2309 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87, в редакцията ѝ съгласно Регламенти (ЕО) № 1789/2003, № 1810/2004 и № 1719/2005.

2) В случаите на връщане и на изплащане на възстановявания при производството, незаконосъобразно одобрени с оглед на Регламент (ЕО) № 1265/2001, националните органи трябва да спазват залегналия в правото на Съюза принцип на защита на оправданите правни очаквания. Оправданите правни очаквания на преработвател, упоменат в сертификат за възстановяване по член 12 от Регламент (ЕО) № 1265/2001, са защитени само ако произведеният от него продукт следва да бъде класиран в посочената в този сертификат тарифна позиция.

(1) .

(2)  – Вж. съображение 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (ОВ L 178, стр. 1).

(3)  – Регламент (ЕО) № 1265/2001 на Комисията от 27 юни 2001 година относно условията и реда за прилагането на Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета относно предоставянето на възстановявания при производството за определени захарни продукти, използвани в химическата промишленост (ОВ L 178, стр. 63).

(4)  – ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3, последно изменен с Регламент (ЕО) № 254/2000 на Съвета от 31 януари 2000 г. (ОВ L 28, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 12, стр. 33).

(5)  – Регламент (ЕО) № 1789/2003 на Комисията от 11 септември 2003 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 281, стр. 1).

(6)  – Регламент (ЕО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 327, стр. 1).

(7)  – Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията от 27 октомври 2005 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 286, стр. 1).

(8)  – Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (OВ L 160, стр. 103).

(9)  – Вж. съображение 36 от Регламент № 1260/2001 (цитиран в бележка под линия 2).

(10)  – Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).

(11)  – Вж. по-горе точка 6.

(12)  – Вж. също Решение от 6 ноември 1997 г. по дело LTM (C-201/96, Recueil, стр. I-6147, точки 13—16) и Решение от 12 март 1998 г. по дело Laboratoires Sarget (C-270/96, Recueil, стр. I-1121, точки 11—15).

(13)  – Вж. по-специално Решение от 25 май 1989 г. по дело Weber (40/88, Recueil, стр. 1395, точка 13), Решение от 18 юли 2007 г. по дело Olicom (C-142/06, Сборник, стр. I-6675, точка 16) и Решение от 6 септември 2012 г. по дело Lowlands Design Holding (С-524/11, точка 23).

(14)  – Вж. Решение от 17 март 2005 г. по дело Ikegami (C-467/03, Recueil, стр. I-2389, точка 17), Решение от 11 януари 2007 г. по дело B.A.S. Trucks (C-400/05, Сборник, стр. I-311, точка 28), Решение от 18 май 2011 г. по дело Delphi Deutschland (C-423/10, Сборник, стр. I-4003, точка 24); по-различно обаче по-специално в Решение от 28 юли 2011 г. по дело Pacific World и FDD International (C-215/10, Сборник, стр. I-7255, точк а 29), в което обяснителните бележки са определени като „годни способи“.

(15)  – Решение от 1 юни 1995 г. по дело Thyssen Haniel Logistic (C-459/93, Recueil, стр. I-1381, точка 13), Решение по дело Olicom (посочено в бележка под линия 13, точка 18) и Решение от 22 ноември 2012 г. по дело DIGITALNET (С-320/11, C-330/11, C-382/11 и C-383/11, точка 43).

(16)  – Вж. Решение от 5 март 1980 г. по дело Ferwerda (265/78, Recueil, стр. 617, диспозитив), Решение от 21 септември 1983 г. по дело Deutsche Milchkontor и др. (205/82—215/82, Recueil, стр. 2633, точка 30), Решение от 12 май 1998 г. по дело Steff-Houlberg Export и др. (C-366/95, Recueil, стр. I-2661, точка 16), Решение от 9 октомври 2001 г. по дело Flemmer и др. (C-80/99—C-82/99, Recueil, стр. I-7211, точка 60) и Решение от 19 септември 2002 г. по дело Huber (C-336/00, Recueil, стр. I-7699, точка 56); относно структурните фондове вж. също Решение от 21 юни 2007 г. по дело ROM-projecten (C-158/06, Сборник, стр. I-5103, точка 24).

(17)  – Вж. по-специално Решение от 3 декември 1998 г. по дело Belgocodex (C-381/97, Recueil, стр. I-8153, точка 26), Решение от 11 юли 2002 г. по дело Marks & Spencer (C-62/00, Recueil, стр. I-6325, точка 44) и Решение от 12 май 2011 г. по дело Enel Maritsa Iztok 3 (С-107/10, Сборник, стр. I-3873, точка 29).

(18)  – Вж. Решение от 26 април 1988 г. по дело Krücken (316/86, Recueil, стр. 2213, точка 22) и Решение от 1 април 1993 г. по дело Lageder и др. (C-31/91—C-44/91, Recueil, стр. I-1761, точка 33).

(19)  – Вж. Решение от 15 февруари 1996 г. по дело Duff и др. (C-63/93, Recueil, стр. I-569, точка 20), Решение от 6 март 2003 г. по дело Niemann (C-14/01, Recueil, стр. I-2279, точка 56) и Решение от 14 юни 2012 г. по дело Association nationale d'assistance aux frontières pour les étrangers (С-606/10, точка 78).

(20)  – Вж. във връзка с това по-специално Решение по дело Duff и др. (посочено в бележка под линия 19, точки 20 и 14) и Решение по дело Niemann (посочено в бележка под линия 19, точка 56 и сл.).

(21)  – Решение от 15 декември 1982 г. по дело Maizena (5/82, Recueil, стр. 4601, точка 22), Решение по дело Lageder и др. (посочено в бележка под линия 18, точка 34) и Решение по дело Association nationale d'assistance aux frontières pour les étrangers (посочено в бележка под линия 19, точка 81).

(22)  – Решение по дело Krücken (посочено в бележка под линия 18, точка 24), Решение по дело Lageder и др. (посочено в бележка под линия 18, точка 35), Решение от 16 март 2006 г. по дело Emsland-Stärke (C-94/05, Recueil, стр. I-2619, точка 31) и Решение от 7 април 2011 г. по дело Sony Supply Chain Solutions (Europe) (C-153/10, Сборник, стр. I-2775, точка 47 и цитираната съдебна практика).

(23)  – Вж. във връзка с това и Решение по дело Krücken (посочено в бележка под линия 18, точки 22—24) и Решение по дело Lageder и др. (посочено в бележка под линия 18, точки 33—35).

(24)  – Вж. по-специално Решение по дело Deutsche Milchkontor и др. (посочено в бележка под линия 16, точка 19) и Решение от 13 март 2008 г. по дело Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др. (C-383/06—C-385/06, Сборник, стр. I-1561, точка 48).

(25)  – Това специално задължение за възстановяване по член 8, параграф 1, първа алинея, буква в) от Регламент № 1258/1999 относно финансирането има предимство пред общото задължение по член 4 от Регламент № 2988/95; във връзка с член 23, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за установяване на разпоредби за изпълнение на Регламент (ЕИО) № 2052/88 по отношение взаимното координиране на дейностите на различните Структурни фондове и координирането им с операциите, извършвани от Европейската инвестиционна банка и с другите съществуващи финансови инструменти, вж. Решение по дело Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др. (посочено в бележка под линия 24, точка 39) и Решение от 21 декември 2011 г. по дело Chambre de commerce et d’industrie de l’Indre (C-465/10, Сборник, стр. I-14081, точка 33).

(26)  – Посочен в бележка под линия 25.

(27)  – Вж. Решение по дело Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др. (посочено в бележка под линия 24, точки 31 и 40).

(28)  – Вж. Решение по дело Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др. (посочено в бележка под линия 24, точка 53).

(29)  – Вж. Решение по дело Huber (посочено в бележка под линия 16, точка 58 и цитираната съдебна практика).

(30)  – Вж. в този смисъл Решение по дело Steff-Houlberg Export и др. (посочено в бележка под линия 16, точка 21) и Решение от 16 юли 1998 г. по дело Oelmühle и Schmidt Söhne (C-298/96, Recueil, стр. I-4767, точка 29).

(31)  – Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година (ОВ L 17, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 2, том 9, стр. 250).

(32)  – Вж. Решение от 14 септември 2006 г. по дело Elmeka (C-181/04—C-183/04, Recueil, стр. I-8167, точка 32 и цитираната съдебна практика).

(33)  – Вж. по-горе точка 50.