52015DC0044

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Глобално партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г.

I. ВЪВЕДЕНИЕ

2015 е решаваща година за глобалното устойчиво развитие и изкореняването на бедността. С приемането на програмата за развитие за периода след 2015 г. международната общност трябва да посрещне по преобразяващ начин основните предизвикателства, пред които е изправен светът днес, а именно изкореняване на бедността, постигане на приобщаващо и устойчиво развитие за настоящите и бъдещите поколения и гарантиране на утвърждаването и защитата на всички права на човека и основните ценности като основа за мирни и проспериращи общества.

През годината две международни срещи на високо равнище ще дадат възможност да бъде постигнато съгласие по новата програма, включително по набор от цели за устойчиво развитие, както и по новото глобално партньорство, което да залегне в основата ѝ: третата международна конференция за финансиране на развитието в Адис Абеба през юли и срещата на високо равнище на Организацията на обединените нации (ООН) за приемане на програмата за развитие за периода след 2015 г. в Ню Йорк през септември. Този процес трябва да обедини предходни инициативи и да се основава на тях, по-специално Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и конференцията „Рио + 20“, посветена на въпросите на устойчивото развитие. Постигането на споразумение относно програмата за периода след 2015 г. ще има също важни последици за преговорите, свързани с Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата.

Значителен напредък вече бе постигнат чрез различни процедури в ООН. Докладът на отворената работна група относно целите за устойчиво развитие[1], докладът на междуправителствения експертен комитет на ООН относно финансирането на устойчивото развитие[2] и обобщаващият доклад на генералния секретар на ООН (ГСООН)[3] представляват ключов принос и показват, че подписването на глобално споразумение по амбициозна програма за развитие за периода след 2015 г. е достижима цел.

Европейският съюз (ЕС) неизменно играе важна и конструктивна роля в тези процеси със своя ключов принос и активна работа с партньори на всички равнища. Съобщенията на Комисията от февруари 2013 г.[4], юли 2013 г.[5] и юни 2014 г.[6], както и заключенията на Съвета от юни 2013 г.[7], декември 2013 г.[8] и декември 2014 г.[9] излагат визията на ЕС за програмата след 2015 г., която трябва да бъде глобална и универсална и да включва всичките три измерения на устойчивото развитие.

Изпълнението на такава широкомащабна програма представлява сложно предизвикателство, но също и единствена по рода си възможност за преразглеждане и укрепване на начина, по който световната общност работи заедно. За изпълнението на програмата за периода след 2015 г. е необходимо ново глобално партньорство за изкореняване на бедността и за устойчиво развитие. За успеха на това глобално партньорство ще трябва да допринесат всички. ЕС е решен да изпълни изцяло ангажимента си и да работи конструктивно с други държави, като очаква с готовност тяхното активно участие.

Изхождайки от заключенията на Съвета от декември 2014 г. настоящото съобщение представя становищата на Европейската комисия относно общите принципи и основните компоненти, от които се нуждае глобалното партньорство, за да способства ефективно за приемането на програмата за развитие след 2015 г. В съобщението се представят предложения за това как ЕС и неговите държави членки биха могли да допринесат за партньорството. В него се подчертава готовността на ЕС да участва решително в световния дебат относно начините да бъдат постигнати бъдещите цели за устойчиво развитие. Съобщението ще осигури основата за обща позиция на ЕС в междуправителствените преговори. В приложението са представени предложения за възможните действия по изпълнението на програмата за периода след 2015 г.

II. ВСЕОБХВАТНИ ПРИНЦИПИ НА ГЛОБАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО

Новото глобално партньорство ще трябва да донесе нов, преобразяващ дух на солидарност и сътрудничество. От ключово значение ще бъде участието и водещата роля на отделните държави, подкрепени с политически ангажимент на най-високо равнище. Усилията на национално равнище трябва да бъдат укрепени чрез сътрудничество на всички равнища и с участието на всички заинтересовани страни въз основа на опита, придобит с ЦХР в изграждането на глобалното партньорство за развитие, както и с други международни партньорства. За постигането на успех е необходимо да се прилагат политики и да се мобилизират средства, като приносът на всички държави бъде увеличен на равнището на техните възможности.

Глобалното партньорство следва да се основава на принципите на споделената отговорност, взаимната отчетност и съответните възможности. Държави на всички етапи на развитие трябва да се ангажират с тяхното изпълнение и да отговарят за тях.

Освен това партньорството трябва да се основава на правата на човека, доброто управление, върховенството на закона, подкрепата за демократичните институции, приобщаването, недискриминацията и равенството между половете.

То следва да подкрепя интегрирането на трите измерения на устойчивото развитие по балансиран начин, така че да се избегне некоординираната работа и компромисите между различните цели. Задълбочаващото се въздействие на изменението на климата върху предизвикателствата, свързани с изкореняването на бедността и устойчивото развитие, налага проблемите, свързани с изменението на климата, да бъдат интегрирани активно в програмата за развитие за периода след 2015 г. и в глобалното партньорство, което ще залегне в основата ѝ.

Излизайки извън рамките на традиционните канали за сътрудничество, глобалното партньорство трябва да популяризира по-ефективни и по-приобщаващи форми на партньорства с участието на многобройни заинтересовани страни, работещи на всички равнища и привличайки частния сектор и гражданското общество, в това число социалните партньори, академичната общност, фондациите, институциите на знанието и държавните органи. За успеха на програмата е необходима съгласуваност на политиките на всички равнища, за да се гарантира, че правителствените политики подкрепят намаляването на бедността и устойчивото развитие. Глобалното партньорство следва да насърчава устойчивото и ефективното използване на всички ресурси, включително на вътрешните ресурси, международното публично финансиране, финансирането от частния сектор и иновативното финансиране.

В бъдещото глобално партньорство акцентът следва да бъде ясно поставен върху постигането на измерими, конкретни и устойчиви резултати, които да допринасят пряко за постигането на поставените цели, които да се изразяват в структурни реформи и в крайна сметка в положителни и трайни резултати за хората и планетата. Прозрачността и обменът на информация за всички заинтересовани страни трябва да бъдат в центъра на глобалното партньорство, което следва да открои значението на строгия контрол, отчетността и проверката на всички равнища за всички граждани и заинтересовани страни и следва да насърчава обратната информация и придобиването на знания.

За изпълнението на програмата за периода след 2015 г. всички държави следва да въведат подходящи политики, които да им позволят да постигнат целите за устойчиво развитие според възможностите си. Усилията следва да се съсредоточат също върху изготвянето на правилните политики, както и върху намирането на достатъчно финансови средства за тяхното изпълнение, тъй като те са взаимозависими: ясната и ориентираната към резултатите политическа среда е задължителна предпоставка за това финансирането да окаже реално въздействие, но и да допринесе активно за привличането и стимулирането на другите средства за изпълнение, като например отваря възможности пред политиките, изграждането на капацитет, търговията, иновациите и частните инвестиции.

В тясно сътрудничество с държавите членки Европейската комисия ще работи за изпълнението на програмата в ЕС и ще го подкрепя на други места по света чрез конструктивно сътрудничество и партньорства. За пълното изпълнение на програмата за периода след 2015 г. ще е необходимо активното участие на ЕС и неговите държави членки, които да предприемат действия на всички равнища. ЕС може да допринесе с опита си в прилагането на политики, които отразяват основните принципи на програмата, например устойчивост, сътрудничество и партньорства. Сред тях са стратегията „Европа 2020“[10], която има за цел да създаде условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж чрез интегриран и последователен набор от политически мерки, Съгласуваността на политиките за развитие[11] и Седмата програма за действие за околната среда[12].

III. КЛЮЧОВИ КОМПОНЕНТИ НА ГЛОБАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО — СРЕДСТВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Ключовите компоненти, които трябва да са част от глобалното партньорство, са очертани по-долу. Те включват механизми, към които всички партньори следва да се придържат за успешното изпълнение, и конкретни предложения за начините, по които ЕС би могъл да даде своя принос.

3.1. Подходяща и благоприятна политическа среда на всички равнища

Във всяка държава е необходим съгласуван набор от ефективни политики, практики, институции и ресурси за създаването на благоприятна национална среда за изпълнение на програмата за периода след 2015 г. Доброто управление на всички равнища е основно средство за изпълнението на програмата и важна цел сама по себе си.

На национално равнище всички правителства в тясна консултация със своите граждани ще трябва да решат по какъв начин да допринесат за постигането на целите, като се има предвид необходимостта да бъдат приобщени всички членове на обществото, особено най-уязвимите. Активното участие на гражданското общество е от основно значение. Новото глобално партньорство следва също да отключи потенциала на местните органи и заинтересовани страни. Следва да бъде засилена координацията между различните равнища — световно, национално, регионално и местно.

За изпълнението на национално и поднационално равнище всяка държава се нуждае от ефективна законодателна и регулаторна уредба, за да постигне целите на политиката. Държавите трябва да насърчават ефективните и реагиращи институции, прозрачните системи и политики и отчетността пред своите граждани чрез демократични процеси, основани на върховенството на закона. Следва да бъдат осигурявани справедливи и предвидими правни уредби, които да популяризират и защитават правата на човека, основните трудови стандарти и околната среда и устойчивото управление на природните ресурси. За това е необходимо също да бъде осигурена стабилна и благоприятна среда за частния сектор, включително (създаването на) равноправни условия за конкуренция и насърчаването на устойчиви инвестиции. Прилагането и спазването на законодателството е от решаващо значение, включително чрез борба с незаконните дейности, премахването на пречките пред изпълнението, изграждането на капацитет за правоприлагане и повишаване на осведомеността на широката общественост, така че заинтересованите страни да могат да поискат отчетност от правителствата и органите на държавите. ЕС се е ангажирал да подобри своята собствена регулаторна уредба и да си сътрудничи с партньорите, за да спомага за изграждането и укрепването на равноправни, ефективни и прозрачни регулаторни уредби, както и да засили ефективността, независимостта и качеството на съдебните системи чрез изграждане на капацитет и обмяна на знания.

За доброто управление са необходими ефективни системи за съставяне на бюджети, разпределяне на финансови средства и наблюдение на разходите. Тези системи трябва да бъдат напълно прозрачни и отворени за широката общественост, така че да се насърчат общественото участие в процесите на вземане на решения, ангажираността на частния сектор и борбата с корупцията. Ефективните макроикономически политики са от първостепенно значение, за да се гарантира, че необходимите ресурси са мобилизирани и се изразходват ефективно в съответствие с целите за устойчиво развитие.

Правителствата трябва да насърчават устойчивия и приобщаващ растеж, който да е от полза за всички членове на обществото, включително маргинализираните и изключените. Регулаторните инструменти следва да се комбинират с икономически инструменти, които да са гъвкави и икономически ефективни средства за постигане на целите. Икономически инструменти като фискалните стимули, преференциалните тарифи и плащанията за екосистемни услуги могат да създадат стимули за устойчив растеж, включително чрез изместване на данъчната тежест от труда към продуктите, които оказват отрицателно въздействие върху устойчивото развитие, и чрез издаването на търгуеми разрешителни за емисии, както е при схемата на ЕС за търговия с емисии. Определянето на цените на въглеродните емисии е основната движеща сила за инвестициите в чисти технологии и нисковъглеродни решения, особено в развиващите се страни. Поради това всички държави следва да участват в определянето на цените на въглеродните емисии, за да се намалят емисиите на парникови газове.

Устойчивите обществени поръчки позволяват на правителствата да насочат публичните разходи към повишаване на търсенето на устойчиви продукти и услуги въз основа на социални и екологични критерии, което увеличава техния пазарен дял и предоставя на предприятията материални стимули.

Съгласуваността на политиките е в основата на истински благоприятната политическа среда. За успеха на глобалното партньорство е необходимо всички политики на национално и поднационално равнище да допринасят по съгласуван начин за постигането на целите за устойчиво развитие както във вътрешен, така и в международен план.

Следва да се вземе предвид ключовата роля на много сектори като селското стопанство, енергетиката и здравеопазването, които допринасят за определен брой цели. От ключово значение са политическите мерки, които спомагат за създаването на достойни работни места и за насърчаването на достъпа до тях наред с устойчива и адекватна социална закрила за всички, както и тези мерки, които улесняват инвестициите в човешки капитал чрез образование, квалификация и обучение. Преодоляването на неравенството и социалното изключване в частност сред най-уязвимите групи, включително жените, децата, възрастните хора и хората с увреждания, е от първостепенно значение, включително чрез използването на инструменти за оценяване на база пол и възраст. 

Друга основна стъпка е да се реформират или премахнат вредните за околната среда субсидии, например субсидиите за изкопаеми горива, и да бъдат заменени с мерки, които са по-благоприятни за климата, по-малко вредни за околната среда и допринасят по-ефективно за намаляване на бедността. Съгласуваността на политиките означава също така подходящи координационни механизми за диалог между заинтересованите страни, както и контрол и оценка на политиките и резултатите.

Не трябва да се пренебрегва значението на регионалното равнище. ЕС активно насърчава регионалното развитие и интеграция, които могат да стимулират търговията, инвестициите и мобилността, както и да благоприятстват мира и стабилността.

На световно равнище за изпълнението на програмата за периода след 2015 г. ще са нужни също ефективна международна система на управление, стабилни финансови пазари и икономическо сътрудничество, включително необходимите равнища на регулиране. Глобалните институции за управление трябва да бъдат ефективни и прозрачни и да включват системи за оценяване и отчитане на напредъка спрямо целите. Усилията за подобряване на управлението на международните финансови институции трябва да бъдат продължени. Освен това програмите на Г-7 и Г-20 представляват примери за вида политически ангажименти, които могат да се окажат решаващи.

Глобалните обществени блага също се нуждаят от координирани международни политики и действия, сред които по-доброто изпълнение на международните споразумения, които играят централна роля за постигането на редица цели за устойчиво развитие. Много от проблемите са глобални или трансгранични и за тяхното решаване са необходими конкретни споразумения за международно сътрудничество. Националните политики също трябва да са последователни и приведени в съответствие с международните споразумения. ЕС е активен поддръжник на редица международни споразумения и страна по тях и е готов да поеме водеща роля и да допринесе още повече за предприемането на действия по тяхното изпълнение в редица области, например многостранните споразумения в областта на здравеопазването, многостранните споразумения за околната среда и международното управление на океаните.

В един все по-взаимосвързан свят всички държави трябва систематично да вземат под внимание както положителното, така и отрицателно въздействие на своите политики върху другите държави. За тази цел всички развити държави, държавите с по-висок среден доход и държавите с бързоразвиващи се икономики следва да се ангажират със създаването на системи за оценяване на въздействието от приемането на нови политики върху по-бедните страни. Съгласуваността на политиките за развитие представлява правно задължение за ЕС да вземе предвид целите за сътрудничество за развитие в политиките, които ЕС изпълнява и които вероятно ще засегнат развиващите се страни. Това означава да бъдат отстранени възможните отрицателни въздействия на вътрешните политики върху трети държави и да бъдат насърчени полезните взаимодействия между икономическите, социалните и екологичните политики.

3.2. Разработване на капацитет за изпълнение на програмата

Програмата за периода след 2015 г. може да се утвърди само ако всички партньори разполагат с ефективни институции и необходимите човешки умения и капацитет за изкореняването на бедността и постигането на устойчиво развитие. Това включва капацитет за оценка на нуждите, събиране на данни, контрол на изпълнението и преразглеждане на стратегии. За постигане на целите за устойчиво развитие е необходимо да се разработват допълнителни и нови способности и умения на всички равнища и във всички държави, включително и в ЕС.

Развитието на капацитета, включително институционалното и организационното развитие, ще бъде ефективно само с ангажираността и импулса на тези, които се нуждаят от него. То следва да се ръководи от инициативи, основани на учение и знание, както и от постоянен, справедлив и конструктивен диалог по политиките и резултатите в областта на развитието. Този подход следва да се съсредоточи върху развитието на човешките ресурси, системите и процесите за планиране, управление и контрол.

Всички партньори в международното сътрудничество, включително международните организации, следва да засилят и усъвършенстват своята подкрепа за процесите за развитие на капацитета, включително използването на мрежи и системи за обмен на знания, обучение между партньори и координация между всички партньори в сферата на развитието. Това може да включва всички видове сътрудничество, включително партньорства Север—Юг, Юг—Юг, тристранни и регионални подходи, участие на заинтересовани страни от публичния и частния сектор. Особени усилия са необходими в най-слабо развитите страни (НСРС) и в нестабилните държави, когато това е от съществено значение за подготовката на условия за преход и изграждането на устойчивостта на най-уязвимите групи от населението.

ЕС се е ангажирал да подобрява и насочва подкрепата за развитие на капацитет във всички сектори на сътрудничеството чрез многостранен подход. ЕС признава ключовата роля на развитието на капацитет в партньорските страни за подобряването на ефективността на помощта и вече улеснява процесите на обучение между партньори и създаването на мрежи чрез инициативи като техническо сътрудничество и институционални програми за развитие. ЕС ще ускори изграждането на капацитет в областта на статистиката и наблюдението в партньорските държави.

3.3. Мобилизация и ефективна употреба на националното публично финансиране

Правителствата носят основната отговорност за изпълнението на устойчиви икономически политики. Става въпрос за отговорността публичните ресурси, включително природните ресурси, да бъдат мобилизирани и използвани ефективно.

За това е необходимо също добро управление на публичните финанси и въвеждането и укрепването на мерки за одит, контрол, борба с измамите и корупцията, строга данъчна администрация и докладване по държави с цел повишаване на финансовата прозрачност и борбата с незаконните финансови потоци.

Въпреки че местните публични приходи са се увеличили значително през последните години, данъчната тежест за много държави е все още ниска. Освен че предоставя бюджетно пространство за националните разходи по приоритети за развитие, ефективното и прозрачното събиране и използване на публични ресурси укрепва вътрешната отчетност и допринася за добрите отношения между правителствата и гражданите. Поради това задълбочаването и разширяването на вътрешните ресурси и подобряването на тяхното управление и ефективно използване във всички държави е от основно значение за премахването на бедността и постигането на устойчиво развитие.

Воденето на сметки за природен капитал може да помогне на богатите на природни ресурси държави да подобрят тяхното управление и прозрачност, като допринесат за икономическия растеж. Промените, до които води екологичната икономика, откриват значителни нови възможности в качеството им на движеща сила на устойчивия икономически растеж. ЕС е готов да увеличи усилията си в тази област както във вътрешен план, така и чрез подкрепа за развиващите се страни.

По-голямата интеграция на международните финансови пазари и икономическата глобализация отправят нови предизвикателства пред увеличаването на националните приходи. Следователно е необходимо международно сътрудничество за осигуряване на прозрачна, отворена за сътрудничество и справедлива данъчна среда, с което да се осигури по-голяма мобилизация на вътрешните приходи.

Дългът е важен елемент и трябва да се разглежда в контекста на цялостните публични финанси. Устойчивото финансиране на дълга, основаващо се на ефективно управление на дълга, е крайъгълен камък на финансовата стабилност и устойчивата бюджетна политика.

Всички държави следва да се ангажират с ефективното мобилизиране и използване на вътрешните публични финанси, включително за световни обществени блага като опазването на климата и биологичното разнообразие и за сектори от основно значение за изкореняването на бедността и устойчивото развитие, например селското стопанство и енергетиката. Всички държави следва да прилагат екологични и социални гаранции и да насърчават и изпълняват програми, които водят до по-голяма устойчивост, което спестява разходи в дългосрочен план. Включването на целите в областта на климата във вътрешното публично финансиране е от жизнено значение както за увеличаването на ресурсите за дейности във връзка с изменението на климата, така и за избягването на неустойчивите инвестиции и дългосрочните разходи с отрицателни последици.

Всички държави следва да се ангажират с постигането на оптимални равнища на приходите в бюджета, измервани например чрез съотношението между данъците и брутния вътрешен продукт (БВП), включително като укрепят съответните институции, увеличат капацитета на данъчните администрации и реформират националните данъчни системи, за да разширят данъчната основа, когато това е подходящо, както и като осигурят честни и справедливи данъчни политики.

Всички държави трябва да гарантират също, че са въвели системи за устойчиво, ефикасно и прозрачно управление на всички публични ресурси, включително управлението на дълга, паричните наличности и приходите от управлението на природните ресурси. За това ще е необходимо да бъдат осъществени правителствени програми за реформа и укрепване на институциите, отговарящи за бюджетното планиране и контрол, сред които независимите национални върховни одитни институции, парламентите и гражданското общество. Политиките за свободен достъп до данни следва да бъдат насърчавани, включително разработването на национални портали за свободно достъпни данни.

Международното сътрудничество в борбата с незаконните финансови потоци следва да се задълбочи, за да се гарантира равнопоставеност в областта на данъчното облагане на местните и международните дружества. Прозрачността и отчетността в добивната промишленост следва да бъдат увеличени, включително оповестяването на плащания от страна на предприятията към правителствата.

Международното сътрудничество следва също да укрепне в областта на данъчното облагане. Всички държави следва да спазват минималните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане (прозрачност, обмен на информация и лоялна данъчна конкуренция) и да се ангажират с въвеждането на национални разпоредби за справяне с отклоняването от данъчно облагане, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране, както и за избягването на вредната данъчна конкуренция. Всички държави трябва да работят за изпълнението на препоръките, свързани с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

3.4. Мобилизация и ефективна употреба на международното публично финансиране

Международното публично финансиране продължава да е важен елемент, който служи като катализатор за цялостното финансиране, предоставяно на развиващите се страни, като през следващите 15 години то ще е още по-необходимо за осъществяването на тази амбициозна програма. Както подчерта генералният секретар на ООН в своя обобщаващ доклад, програмата за периода след 2015 г. следва да се основава на принципите на универсалност, споделена отговорност и солидарност. Затова Европейската комисия подкрепя категорично призива на генералния секретар на ООН всички развити държави да постигнат целта на ООН от 0,7 % ОПР/БНД и е съгласна с конкретните графици за изпълнение на ангажиментите по официалната помощ за развитие (ОПР).

През последното десетилетие развиващите се страни и бързо развиващи се икономики движеха световния растеж. Предвид на продължаващите икономически и финансови подобрения в много развиващи се страни международните публични финанси трябва да се развиват през периода след 2015 г., така че да станат по-ефективни в ускоряването на темпа на промяна и да спомагат за гарантирането на неговата устойчивост. Нарастващ брой държави, които не са членове на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към ОИСР, вече предоставят значително финансиране. Тези партньори помагат за трансформирането на средата, в която се финансира развитието, чрез алтернативни стратегии и механизми за сътрудничество и следва да допринесат в по-голяма степен за подкрепата на най-нуждаещите се държави. Като се има предвид значението им, и в съответствие с предложенията в обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН, страните с висок и среден доход, както и държавите с бързо развиващи се икономики следва да се ангажират да увеличат своя принос към международното публично финансиране и да се ангажират с конкретни цели и срокове за това.

ЕС и неговите държави членки предоставят повече от 50 % от цялата ОПР и ще запазят силна колективна ангажираност. Решението за графика на финансовите ангажименти на ЕС следва да бъде взето като част от посочената по-горе обща ангажираност, която следва да гарантира, че всички страни с висок доход и държавите с по-висок среден доход и бързо развиващите се икономики допринасят подобаващо към подкрепата за по-бедните страни за постигането на целите, договорени на международно равнище.

Ролята и значението на международното публично финансиране се различава в отделните държави. Ресурсите следва да бъдат насочени там, където има най-голяма нужда от тях и където те постигат максимален ефект. В тази връзка от жизненоважно значение са усилията на всички източници на финансиране за обръщането на тенденцията към спад в помощта за най-бедните държави. Както посочва генералният секретар на ООН, всички държави с висок доход следва да спазват целта на ООН за 0,15 % от БНД за помощ за развитие в полза на най-слабо развитите страни, така както са определени в програмата за действие от Истанбул[13]. Държавите с по-висок среден доход и страните с бързо развиващи се икономики следва да се ангажират да увеличат своя принос към най-слабо развитите страни, както и да определят цели и срокове за това.

Международните публични ресурси от всички източници трябва да се предоставят и използват ефективно в съответствие с принципите за ангажираност, съсредоточаване върху резултатите, приобщаващо партньорство, прозрачност и взаимна отчетност. Всички доставчици на финансиране следва да положат конкретни усилия да подобрят прозрачността и отчетността, да укрепят резултатността и отчетността, да подпомагат измерването и демонстрирането на устойчиви резултати, да следват насоки при ситуации на конфликт и нестабилност[14] и да намалят разпокъсаността на структурата на международната помощ.

Във времена на икономически ограничения пълноценното използване на потенциала на публичното финансиране е от ключово значение. ОПР може да спомогне за засилването на другите средства за изпълнение, ако е правилно замислена и реализирана. Тя може да увеличи многократно вътрешното публично финансиране, като подкрепи подобряването на данъчната и бюджетната политика, отключването на инфраструктурни проекти чрез смесени и публично-частни партньорства и като насърчава научния и технологичния обмен.

Тъй като програмата за периода след 2015 г. следва да бъде напълно съгласувана с целите в областта на климата и да подкрепя тяхното постигането, важно е да се гарантира, че финансовата рамка на програмата за периода след 2015 г. е напълно съгласувана и съответства на финансирането на борбата с изменението на климата, както е подчертано в обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН. В този контекст трябва да се отбележи, че ЕС реши още през периода 2014—2020 г. да задели 20 % от своя бюджет, включително за външните дейности, за проекти и политики, свързани с климата. ЕС остава решен също така да изпълнява своите задължения, произтичащи от международни конвенции, включително по отношение на биологичното разнообразие и други ключови глобални проблеми.

3.5. Стимулиране на търговията с цел изкореняване на бедността и насърчаване на устойчивото развитие

Търговията е основен фактор за приобщаващ растеж и устойчиво развитие и следователно е важно средство за изпълнението на програмата за периода след 2015 г.

ЕС признава върховенството на Световната търговска организация (СТО) по отношение на въпросите, свързани със световната търговия и счита, че основаната на правила многостранна търговска система играе изключително важна роля за създаването на условия на равнопоставеност за всички държави, особено развиващите се сред тях. Ето защо ЕС продължава да е изцяло ангажиран с Програмата за развитие от Доха и прилагането на пакета от Бали, по-специално Споразумението за улесняване на търговията и елементите, касаещи най-слабо развитите страни, които ще насърчават по-нататъшната интеграция на най-слабо развитите страни в международните пазари и световните вериги за създаване на стойност. ЕС ще се ангажира конструктивно с предстоящите преговори относно работната програма за периода след Бали с цел кръгът от преговори да приключи своевременно.

Много държави, особено с бързо развиващи се икономики, се възползваха успешно от потенциала на отворената търговска система, за да увеличат търговията си и да постигнат устойчив темп на растеж на БВП. Докато благодарение на тези промени стотици милиони хора вече не са бедни, не всички развиващи се страни съумяха да постигнат такова подобрение. Най-слабо развитите страни в частност са маргинализирани в световната търговия.

Всяка държава носи основната отговорност за възможно най-голямото увеличаване на потенциала на търговията за приобщаващ растеж и устойчиво развитие чрез добро управление, стабилни вътрешни политики и реформи. Целта е да се създаде стабилна регулаторна среда, която да е благоприятна за частния сектор и инвестициите и която да допринася за интеграцията на страната в регионалните и световните вериги на стойност. В същото време държавите трябва да осигурят договорени на международно равнище трудови стандарти и подходящи умения на работната сила, като същевременно насърчават прехода към екологична икономика.

Но най-уязвимите държави в света и по-конкретно най-слабо развитите страни са изправени пред конкретни пречки, свързани с липсата на капацитет, неадекватната инфраструктура или недостатъчната диверсификация на производството. Те се нуждаят от подкрепа, за да бъде улеснена интеграцията им в световната търговска система и по този начин да бъдат извлечени максимални икономически, социални и екологични ползи. Подобряването на достъпа до пазара и помощта за търговия играят решаваща роля в това отношение.

Пазарът на ЕС е най-отвореният пазар за развиващите се страни. ЕС опрости своите правила за произход и подобри информацията за най-нуждаещите се страни относно начина, по който те да достигнат до неговия пазар. ЕС също така прилага едностранни инструменти в подкрепа на устойчивото развитие, включително Общата схема от преференции (ОСП). Той предоставя допълнителни търговски преференции по ОСП + на уязвимите икономики, поели ангажимента да изпълняват ефективно 27-те основни международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, защитата на околната среда и доброто управление. Освен това инициативата „Всичко освен оръжие“ предоставя безмитен и безквотен достъп на всички стоки от най-слабо развитите държави, с изключение на оръжията и боеприпасите. Всички развити страни и бързоразвиващите се икономики следва да предоставят безмитен и безквотен достъп до пазарите си за продукти от най-слабо развитите държави.

ЕС и неговите държави членки са също и най-големият световен донор на помощ за търговията, като техният принос представлява една трета от световния. Това включва изграждането на капацитет за спазването на стандартите на ЕС и пълноценното използване на търговските споразумения и едностранните търговски преференции на ЕС. ЕС ще се стреми да актуализира своята стратегия за помощ за търговията в оглед на резултатите от преговорите за периода след 2015 г. Всички развити държави и страни с бързо развиващи се икономики следва да увеличат своята помощ за търговията в полза на най-слабо развитите страни и да я предоставят в съответствие с принципите за ефективност на развитието.

За да се реализира пълният потенциал на търговията, всички държави трябва да отразяват все повече трансграничните въпроси в търговската си политика. Сред тях са: улесняването на търговията, техническите наредби и стандарти, трудовите и екологичните правила, инвестициите, услугите, правата върху интелектуална собственост и обществените поръчки. ЕС разглежда тези въпроси в своите търговски споразумения, включително с развиващите се страни. Освен това всички държави следва да оценят въздействието на търговските споразумения върху устойчивостта и тяхното въздействие върху най-слабо развитите страни.

ЕС засили интегрирането на устойчивото развитие в търговската си политика. Примери за това са системното включване на разпоредби относно устойчивото развитие, включително трудовите и екологичните аспекти, във всички негови търговски споразумения, както с развитите, така и с развиващите се партньори. Участието на представители на гражданското общество в изпълнението на тези разпоредби е от основно значение за постигането на резултати. Всички държави следва да засилят интегрирането на устойчивото развитие в търговската си политика.

Взаимното укрепване на търговията и устойчивото развитие може също така да се насърчава, като се намалят или премахнат тарифните и нетарифни бариери за екологични стоки, технологии и услуги, както и за продукти, благоприятстващи околната среда. Във връзка с това ЕС е твърдо ангажиран с бързото сключване на многостранно споразумение за екологичните продукти и услуги („Споразумението за зелени продукти“) и приканва повече държави да се присъединят към провежданите в момента преговори.

За постигането на целите за устойчиво развитие е необходима преустройствена програма в областта на търговията, която да подобри отговорното поведение и законодателството, както и прозрачността по цялата верига на доставки. Експлоатацията и търговията на природни ресурси са основна движеща сила за развитието, но трябва да бъдат положени повече усилия за насърчаване на законно, отговорно, устойчиво и прозрачно снабдяване, търговия и потребление на природни ресурси и суровини, включително чрез законодателство на ЕС, изготвено въз основа на докладване за всяка отделна държава, както и двустранни споразумения, например с държавите износителки на дървен материал. Европейската комисия наскоро представи също предложение за отговорно снабдяване с полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони[15].

Международните мерки за борба с незаконната търговия с вредни за околната среда стоки (като дивата флора и фауна, опасните вещества и природните ресурси) трябва да бъдат засилени. Подходящи примери в този аспект са доброволните споразумения за партньорство, които ЕС сключва в рамките на инициативата си за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT).

Разработването на международни насоки и стандарти, както и публичните и частните схеми за гарантиране на устойчивост (например схемите за справедлива търговия), могат също така да предоставят икономически, екологични и социални ползи.

3.6. Задействане на преобразяващата промяна благодарение на науката, технологиите и иновациите

Решенията, намерени благодарение на науката, технологиите и иновациите, са важна движеща сила за осъществяването на идеята за света след 2015 г. Науката, технологиите и иновациите, в т.ч. цифровизацията, могат да доведат до дълбоки промени в относително кратък период от време, но не могат да решат социалните и екологичните проблеми. Всички заинтересовани страни трябва да се възползват от потенциала на науката, технологиите и иновациите в полза на интелигентното, устойчивото и приобщаващото развитие. Ето защо всички партньори трябва да стимулират иновациите, които помагат на гражданите да се спасят от бедността, създават качествени работни места, оптимизират сложни системи и вериги за създаване на стойност, популяризират устойчиви модели на потребление и производство, намаляват уязвимостта спрямо бедствия и други сътресения и насърчават ефективното използване на оскъдните ресурси. Всички държави трябва да стимулират по-високите или специфичните умения, необходими за насърчаването на научните изследвания, технологиите и иновациите и подкрепата за тях. По-специално в развиващите се страни потенциалът на информационните и комуникационните технологии и техните приложения следва да се използва изцяло като движеща сила за приобщаващ и устойчив растеж, иновации и предприемачество.

Тъй като повечето технологии са собственост на предприятия, трансферът им може да бъде осъществен само по взаимно договорени условия, като същевременно трябва да се спазват техните права на интелектуална собственост. Правителствата следва да насърчават улесняването на разпространението, споделянето и трансфера на технологии чрез благоприятна среда и стимули на национално равнище, насочени към устойчивото развитие, и да осигурят адекватна защита на правата на интелектуална собственост в съответствие с правилата на СТО. Следва да се насърчават публично-частните партньорства и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, като същевременно се гарантира техният принос към устойчивото развитие.

С цел да насърчават постигането на целите за устойчиво развитие всички държави следва да увеличат двустранното, регионалното и многостранното сътрудничество в областта на науката, технологиите, иновациите и научните изследвания, ориентирани към намирането на решения, включително информационните и комуникационните технологии. С цел да се улесни развитието на жизненоважни и екологосъобразни технологии и достъпът до тях, е необходимо не само сътрудничество Север — Юг, но също и Юг—Юг, както и тристранно сътрудничество, по-специално за най-слабо развитите страни. Държавите с бързо развиващи се икономики играят важна роля в разработването и трансфера на технологии, за изграждането на капацитет в най-слабо развитите страни, както и за научното и технологичното сътрудничество.

Сътрудничеството в областта на трансфера на технологии следва да надхвърля обикновеното технологично развитие и да включва дългосрочни инвестиции, които да са приспособени към местните условия, да се ангажират с общностите и ползвателите и да гарантират, че нуждите на хората и околната среда са взети под внимание (замисълът да е съобразен с човешките и екологичните потребности).

ООН следва да продължи да улеснява достъпа до информация относно съществуващите технологии и да насърчава съгласуваността и координацията между технологичните механизми, включително новите механизми. С цел да се придаде допълнителна стойност и да се избегне дублирането Европейската комисия предлага всеки нов механизъм да действа като клирингова къща за съществуващите инициативи, с което да се стимулира координацията и взаимодействието между тях, като същевременно се гарантира участието на всички заинтересовани страни. Създаването на онлайн платформа въз основа на допълващи се съществуващи инициативи, както се предлага в обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН, би могло да допринесе за постигането на тази цел.

ЕС се е ангажирал да насърчава науката, технологията и иновациите както в рамките на Съюза, така и в сътрудничество с международните партньорски държави и региони. 60 % от бюджета на „Хоризонт 2020“ — програмата на ЕС за научни изследвания и иновации, са предвидени за подкрепата на устойчивото развитие и тази програма е отворена за участници от целия свят. ЕС насърчава отворения достъп до публикации и пилотна база данни, събрани от публично финансирани научни изследвания по „Хоризонт 2020“, за да улеснява обмена на знания и подобряването на капацитета за научни изследвания и иновации, включително в развиващите се страни. Като част от сътрудничеството си за развитие ЕС подкрепя капацитета за иновации и технологичен трансфер чрез програми за висше образование, особено в областта на устойчивото селско стопанство и продоволствената сигурност, с цел устойчивостта да нарасне като селскостопанското производство бъде насочено по пътя на устойчивия растеж, а научноизследователските резултати се превърнат в практически решения. Чрез участието си в различните партньорства ЕС допринася също за предотвратяването, готовността и реагирането при кризи и бедствия.

3.7. Мобилизиране на вътрешния и международния частен сектор

Предприятията и потребителите ще бъдат основните участници в прехода към устойчивото развитие, тъй като частният сектор — от малките заинтересовани страни до големите мултинационални компании, е важен двигател за иновациите, устойчивия растеж, създаването на работни места, търговията и намаляването на бедността. Той играе също ключова роля за инвестициите в ефективността на ресурсите и инфраструктурата, например устойчивите транспортни системи, енергийните мрежи и цифровите инфраструктури, които са жизненоважни за икономическия растеж на страната. За изпълнението на програмата след 2015 г. следователно е необходима делова среда, която да благоприятства инициативите на частния сектор, да подкрепя микро-, малките и средните предприятия, да овластява жените и задълбочава финансовото приобщаване. Потребителите трябва да имат право да направят информиран избор чрез по-добра информация за качествата на продуктите по отношение на устойчивостта, включително чрез насърчаването и използването на етикетирането с информация за устойчивостта. Стандартите и критериите за устойчивост са в основата на набор от мерки за постигането на целите за устойчиво развитие, например бюджетни стимули, обществени поръчки, докладване на дружествата и етикетиране на продуктите.

Въпреки по-добрите резултати на предприятията по отношение на смекчаването на тяхното социално въздействие и въздействието им върху околната среда, за частния сектор е налице огромен потенциал да продължи да подобрява своя принос за изкореняването на бедността и устойчивото развитие. Предприятията следва систематично да анализират социалното въздействие и въздействието върху околната среда на продуктите, които използват и произвеждат, като извършват анализ на жизнения цикъл. На разположение на предприятията има множество стандарти, принципи и насоки, които да използват, и програмата за периода след 2015 г. представлява чудесна възможност те да заемат с тези въпроси. Пример за това е работата по разработването на насоки за отговорни вериги за предлагане на селскостопански продукти.

Правителствата и частният сектор трябва да работят заедно за постигането на обща визия за устойчив и приобщаващ растеж, като ролята на правителствата е да определят регулаторната среда, да гарантират нейното спазване и да създават стимули, а ролята на частния сектор е да осъществява повече устойчиви инвестиции. През следващите десетилетия ще продължи да се разраства мащабът на съчетаване на публични средства със заеми от международните финансови институции и средства от частния сектор, включително за устойчиви инвестиции в инфраструктура и предприятия, съобразени с изменението на климата, както и за задълбочаване на финансовото приобщаване.

Важна предпоставка за развитието на частния сектор е достъпът до финансиране в съчетание с подходящи правни уредби и съдебни структури. Прости, прозрачни и стабилни правила и институции, подкрепени от функционираща съдебна система и система разрешаване на спорове, са основни елементи за изграждането на приобщаваща и благоприятна делова среда и за насърчаването на устойчиви инвестиции. Предизвикателство пред местните и националните органи е да създадат условия, които да насърчават постепенното официализиране на неформалния сектор (което води до подобряване на услугите и увеличаване на данъчните постъпления), без да се възпират динамиката и иновациите.

Иновативните бизнес модели, които интегрират в пазарите бедните хора в качеството им на потребители или на производители, следва да бъдат улеснявани като средство за постигане на устойчив и приобщаващ растеж. Предприятията следва да бъдат насърчавани да продължават успешните инициативи, насочени към подобряването на условията на труд и екологичните възможности, например Споразумението за противопожарна безопасност и безопасност на сградите в Бангладеш[16] и Европейската платформа за бизнес и биоразнообразие[17].

Частният сектор също така може да е движеща сила за промяна с решенията си на въпроси като прозрачността, условията на труд, безопасността и здравето на работното място, достъпа до социална закрила, изразяването на мнения и оправомощаването, както и управлението на отпадъците, ефективността на ресурсите, замърсяването и защитата на околната среда. Той може освен това активно да подкрепя укрепването на върховенството на закона. Повишаването на ефективното използване на ресурсите и преминаването към кръгова икономика също е икономически оправдано. Чрез по-голяма делова и продуктова отговорност, особено в сектори със силен мултиплициращ ефект като селското стопанство, енергетиката, цифровите технологии, инфраструктурата и екосъобразните сектори, частният сектор ще има огромно въздействие и ще допринася за постигането на приобщаващ и устойчив растеж. Това от своя страна ще доведе до положителна обратна връзка, тъй като коригирането на недостатъци, например в транспорта или енергийните инфраструктури, ще отстрани критичните пречки пред икономическия растеж в много най-слабо развити страни и пред тяхното влизане в световните вериги за създаване на стойност.

Партньорствата между няколко заинтересовани страни са необходими, за да се увеличат стопанските инициативи. Малките и средните предприятия са основните двигатели за разкриването на работни места, но те често не разполагат с икономиите от мащаба и капацитета, за да инвестират в иновативни технологии и да участват пълноценно в програми за устойчивост. Партньорства с големите мултинационални компании, например чрез Глобалния договор на ООН[18], могат да помогнат на МСП да осъществят своя потенциал за устойчиво развитие и иновации.

ЕС вече прави много за улесняването на ангажирането на частния сектор в развиващите се страни и ще продължи усилията си. Чрез сътрудничеството за развитие ЕС стимулира предприятията да се ангажират с устойчивата енергия, устойчивото селско стопанство, рибарство, горско стопанство и селскостопанска промишленост, информационни и комуникационни технологии и устойчива инфраструктура, екосъобразна инфраструктура и секторите на екологичната икономика. ЕС насърчава предприятията да инвестират повече и по-отговорно в развиващите се страни, включително чрез диференцирани и специфични подходи в нестабилни страни, в страни, засегнати от конфликти, които спешно се нуждаят от работни места и икономически възможности за възстановяване на социалното единство, мира и политическата стабилност. ЕС работи с правителствата партньори, за да създаде благоприятна делова среда, включително чрез засилване на подкрепата за малките и средните предприятия, с което да се насърчи екологичното предприемачество, овластяването на жените предприемачи и работещите жени, както и задълбочаването на финансовото приобщаване.

ЕС предприема стъпки за увеличаване на пазарните стимули за социалната и екологичната отговорност на предприятията, за разпространението на добри практики, подобряването на процесите на самостоятелно и съвместно регулиране, както и за подобряването на оповестяването на дружествена информация в сферата на социалните въпроси и околната среда.  Чрез диалог с партньорските държави той ще продължи също да популяризира насоки за устойчивост, включително относно социалната отговорност на предприятията. ЕС насърчава активно значимата стопанска ангажираност и използването на международно признати принципи и насоки, включително на ръководните принципи на ООН за предприятията и правата на човека.

3.8. Оползотворяване на положителните ефекти на миграцията

Сред световните тенденции, които ще имат мащабни и комплексни въздействия върху програмата за периода след 2015 г., миграцията е пример за въпрос, който може да се третира така, че да допринася за постигането на целите за устойчиво развитие.

За отделните хора миграцията може да бъде един от най-мощните и непосредствени стратегии за намаляване на бедността.  Хората мигрират, за да избягат от бедността и конфликтите, за да се приспособят към изменението на климата, екологичните и икономическите сътресения, за да потърсят закрила от преследване или тежки посегателства, както и за да подобрят доходите, здравеопазването и образованието на своите семейства. Въпреки че миграцията несъмнено допринесе за напредъка към постигането на много от целите на хилядолетието за развитие, принудителната или лошо управляваната миграция може да доведе до лично страдание, да увеличи риска мигрантите да попаднат в ръцете на трафиканти, да ограничи капацитета в приемащите страни и да повиши социалното напрежение. Всички държави трябва да положат усилия за ефективно управление на миграцията при пълно зачитане на правата и достойнството на мигрантите, с което да се намали тяхната уязвимост. Като се има предвид, че миграцията се осъществява във всички посоки, за по-доброто ѝ управление ще са необходими по-силни партньорства между държавите и други заинтересовани страни.

Новото глобално партньорство следва да насърчава в по-голяма степен подход на сътрудничество с цел увеличаване на ползите от международната миграция за устойчивото развитие и за намаляване на уязвимостта. Международната общност следва да поеме ангажимент да работи сплотено за разработването на цялостна рамка, обхващаща както законната, така и незаконната миграция в държавите на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение, като включи и аспекти като здравеопазване, образование и заетост. Необходими са инициативи, за да се позволи на законните мигранти да запазят по-голямата част от това, което печелят, главно чрез намаляване на разходите за парични преводи и на разходите за наемането им на работа, а също и инициативи, позволяващи им да поискат преносимост за получените от тях социални обезщетения, както и да разгърнат своя пълен потенциал чрез признаването на техните умения и квалификации, без да се забравя борбата с дискриминацията. Международната отговорност за управлението на миграцията трябва да бъде споделена. Международната общност би могла също да насърчава мерки за достъпа на мигрантите до обществени услуги, здравеопазване, образование и други услуги. ЕС пръв изготви външна политика за миграцията — Глобалният подход към миграцията и мобилността[19]— която е балансирана и всеобхватна. Този подход се превърна в ефективна рамка за ангажирането на трети държави и региони с проблемите на миграцията и убежището по взаимно изгоден начин. Благодарение на него ЕС събра положителен опит в осигуряването на съгласуваност между миграцията и целите за развитие. За постигането на допълнителен напредък Комисията разработва в момента нова европейска програма за миграция, основаваща се на балансиран и всеобхватен подход, с цел миграционната политика на ЕС да бъде обвързана по-добре с неговите външни политики, включително политиката за развитие, с което се насърчава засиленото вътрешно и външно сътрудничество.

IV. КЛЮЧОВИ КОМПОНЕНТИ НА ГЛОБАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО — КОНТРОЛ, ОТЧЕТНОСТ И ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

Тъй като успехът на програмата за периода след 2015 г. зависи от съвместната работа на държавите и от спазването на техните ангажименти, важно е да се следи и прави преглед на напредъка по изпълнението. Контролът, отчетността и рамката за преглед следва да са неразделна част от програмата и да бъдат подкрепени от принципите на прозрачност, приобщаване, готовност за реакция, ефективност и ефикасност. Глобалното партньорство следва да включва всички аспекти на целите за устойчиво развитие, както и всички средства за изпълнение, включително всички аспекти на финансирането. Процесът следва да улеснява и насърчава държавите да постигат максимален напредък, да изготвят и оценяват ефективни политики, да обменят опит и да покажат най-добрите практики. Той обаче трябва да бъде ефикасен и ефективен, като добавя стойност, без да дублира усилия и ресурси. Рамката следва да се основава на вече установени системи за контрол и отчетност, като например създадените по силата на международни споразумения.

Както беше посочено в обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН, новата програма трябва да се превърне в договор между хората, в това число гражданското общество и частния сектор, и правителствата. Рамката следва да се основава на многопластов подход, който да действа на местно, национално, регионално и международно равнище, да гарантира съгласуваност между тези равнища, да привлича представители на всички групи заинтересовани лица и да насърчава тяхното участие в контрола и отчетността. Следва да се обърне внимание на нуждите на дискриминираните групи и лицата в уязвимо положение. Правителствата трябва да се отчитат както пред местните заинтересовани страни за постигането на напредък на национално равнище, така и пред международната общност за приноса към глобалните цели. Окуражено от глобалната амбиция, всяко правителство ще трябва да превърне програмата за периода след 2015 г. в амбициозни действия на национално равнище, като вземе предвид националните обстоятелства и капацитет. Националното планиране следва да бъде приобщаващо и прозрачно. Актуализираните данни за напредъка следва да вземат под внимание становищата на гражданското общество и да бъдат публично достъпни, за да се гарантира широко обществено участие в процеса след 2015 г.

Регионалното равнище може да представлява полезен форум за партньорска проверка и обучение, както и да насърчава държавите да поставят амбициозни цели и да стимулира изпълнението. Работата на регионално равнище може също да спомогне за постигането на напредък по трансгранични въпроси, например интегрираното управление на речните басейни, както и по общи цели като енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и доброто състояние на рибните запаси. На световно равнище напредъкът към постигането на глобалните цели следва да се оценява въз основа на националните доклади, допълнени с други доклади, например по специфични цели или теми.

В този контекст политическият форум на високо равнище на ООН за устойчивото развитие е основният форум, който играе важна надзорна роля за поддържането на политическата ангажираност и за улесняването на прегледа на напредъка и на най-добрите практики, включително препоръките за по-нататъшни действия на национално или международно равнище. Форумът може да се възползва пълноценно от опита на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, който предлага полезни методики, включително многостранен диалог със заинтересованите страни, ръководен от съответната държава, събирането на данни и техния контрол, което доказва потенциала за промяна на един приобщаващ контролен процес върху поведението и равнищата на амбиция. Следва да се отбележи, че редица други секторни органи на ООН могат да допринесат съществено за контрола и прегледа на програмата за периода след 2015 г. и те вече контролират изпълнението на поетите международни ангажименти. В доклада относно глобалното устойчиво развитие може да бъде направен цялостен преглед на напредъка. Трябва също да бъде взета предвид работата на Форума за сътрудничество по въпросите на развитието, а различните органи на ООН следва да възприемат единен за ООН подход към докладването.

Заедно с по-интензивните усилия за гарантирането на строг контрол и преглед, една модернизирана рамка на ОИСР/КПР за оценка на резултатите ще послужи на програмата за периода след 2015 г. да проследява по последователен начин външното финансиране за всички глобални цели. Рамката следва също така да остойностява правилно финансирането, различно от безвъзмездни средства, и да определя правилните стимули за предоставяне на финансиране за развитие. На срещата на високо равнище на КПР, проведена през декември 2014 г., бе постигнат напредък в приспособяването към съвременната практика на външното финансиране за развитие и отстраняването на демотивиращите фактори за отпускането на средства на най-нуждаещите се държави. Продължава да е необходим напредък по нерешените въпроси.

Ефективният контрол, преглед и отчетност зависят от надеждните данни и информационни показатели за напредъка, които могат да бъдат сравнявани между държавите и регионите. Следва да бъде създаден основен набор от подходящи и ориентирани към резултатите показатели, надхвърлящи БВП и даващи възможност за количествено и качествено измерване на напредъка. Европейската комисия подкрепя предложението на генералния секретар на ООН да се изготвят показатели чрез технически процес, направляван от експерти под ръководството на системата на ООН, за което ЕС е готов да даде своя принос. Докладите за напредъка следва да се основават на отворени, надеждни и навременни данни, главно въз основа на националните статистически системи и, когато е възможно, с подробности по равнища и групи.

За тази цел са необходими данни с повишено качество и по-голяма наличност. Следва да се използват пълноценно възможностите, предоставяни от технологичния напредък, по-специално новите информационни и комуникационни технологии, позволяващи използването на големи обеми от данни („големи масиви от данни“) и укрепването на контрола в реално време, както и събирането на необобщени данни. Освен социално-икономическите данни, геопространствените данни (например данните, извлечени от програмата на ЕС „Коперник“, глобалната система от системи за наблюдение на земята и Глобалната система за наблюдение на климата), както и контролът на място също могат да са от полза. Световните тенденции към наличност на повече свободно достъпни данни представляват възможност за подобряване на прозрачността, ефективността на правителствата и изготвянето на политики въз основа на доказателства и на отчетност.

„Революцията на данните“ — промяната в начина, по който се произвеждат и използват данни за насърчаването на устойчивото развитие, ще увеличи прозрачността и обществения достъп и ще повиши качеството и съпоставимостта на националните официални статистики,  и ще използва в максимална степен научните изследвания и технологиите за събиране на данни и анализ. Проследяването на напредъка трябва да е изпълнима задача, включително за най-слабо развитите страни, без това да намалява преобразяващата амбиция на програмата. За събирането на данни в засегнатите от конфликти и намиращи се в нестабилни ситуации държави трябва да бъдат предприети допълнителни усилия и иновативни подходи.

ЕС остава ангажиран с изграждането и изпълнението на силен и амбициозен процес на контрол, отчетност и преразглеждане. Поуките, извлечени от стратегията „Европа 2020“, могат да бъдат полезни за контрола и прегледа, тъй като ЕС изготви показатели за определянето и сравняването на напредъка между държавите членки и ще предостави насоки, които да им помогнат да ускорят напредъка по поставените цели.

V. СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ

Въз основа на предходни заключения на Съвета относно преобразяващата програма за периода след 2015 г. настоящото съобщение ще послужи при определянето на позицията на ЕС в подготовката за Третата международна конференция за финансиране на развитието в Адис Абеба през юли 2015 г. и за срещата на високо равнище на ООН за периода след 2015 г. през септември 2015 г. в Ню Йорк. То ще допринесе и за подготовката на 21-та конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата през декември 2015 г. в Париж. По време на преговорите ЕС и неговите държави членки ще продължат да сближават позициите си в детайли, за да е възможно ЕС да говори с един глас[20].

ЕС е ангажиран да играе конструктивна роля в междуправителствените преговори през 2015 г. и да допринесе за приемането на истинска преобразяваща програма. Европейската комисия е готова да допринесе в сътрудничество с всички свои партньори за пълното изпълнение на програмата както в ЕС, така и чрез своята външна дейност с помощта, при необходимост, на Европейската служба за външна дейност.

[1] A/68/970, Доклад на отворената работна група към Общото събрание относно целите на устойчивото развитие, 12 август 2014 г.

[2] A/69/315*, Доклад на междуправителствения експертен комитет на ООН относно финансирането на устойчивото развитие, 15 август 2014 г.

[3] A/69/700, Пътят към достоен живот през 2030 г.: край на бедността, преобразяване на живота на всички и опазване на планетата“, 4 декември 2014 г.

[4] COM(2013)92, Достоен живот за всички: премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света, 27 февруари 2013 г.

[5] COM(2013)531, Към изграждането на цялостен и интегриран подход към финансирането на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г., 16 юли 2013 г.

[6] COM(2014)335, Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия, 2 юни 2014 г.

[7] 11559/13, Всеобхватната програма за периода след 2015 г., 25 юни 2013 г.

[8] 17553/13, Финансиране на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г., 12 декември 2013 г.

[9] 16827/14, Преобразяваща програма за периода след 2015 г., 16 декември 2014 г.

[10] СOM (2010) 2020 „Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, 3 март 2010 г.;

[11] Член 208, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз: „…Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“.

[12] Решение № 1386/2013/ЕС относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“, 20 ноември 2013 г.

[13] A/CONF.219/7 — Доклад от четвъртата конференция на ООН за най-слабо развитите страни, 9—13 май 2011 г.

[14] Примери за това са „Новия път за поемане на ангажименти в нестабилни държави“ (2012 г.) и „Принципите за добра международна намеса в нестабилни държави и ситуации на нестабилност“ (ОИСР, 2007 г.).

[15] COM(2014)111, Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на изискванията за надлежна проверка за отговорен внос на калай, волфрам и тантал, техните руди и злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони, 5 март 2014 г.

[16] Вж. http://bangladeshaccord.org/.

[17] Вж. http://ec.europa.eu/environment/biodiversity/business/index_en.html.

[18] Вж. https://www.unglobalcompact.org/.

[19] COM(2011)0743 окончателен, Глобалният подход към миграцията и мобилността, 18 ноември 2011 г., и 9417/2012, Заключения на Съвета относно Глобалният подход към миграцията и мобилността, 3 май 2012 г.

[20] Вж. 16827/14, Преобразяваща програма за периода след 2015 г., 16 декември 2014 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

В настоящото приложение се съдържат редица възможни действия, които биха могли да допринесат за ефективното изпълнение на програмата за периода след 2015 г. В него са представени също предложения за действия, които биха могли да бъдат осъществени именно от ЕС, при условие че е налице споразумение за цялостната рамка за действие и за начините за неговото изпълнение.

1) Подходяща и благоприятна политическа среда на всички равнища

Действия за всички:

· Създаване на благоприятна политическа среда за постигането на специфичните цели за устойчиво развитие и чрез интегриран и последователен набор от мерки на политиката, основани на принципите за правата на човека, доброто управление, върховенството на закона, подкрепата за демократичните институции, приобщаването, недискриминацията и равенството между половете.

· Обмяна на опит за ефективно използване на икономическите инструменти, регулаторните рамки, правоприлагането, националните политики и най-добрите практики за устойчивост (например бюджетните стимули, преразглеждането на субсидиите и възлагането на обществени поръчки).

· Всички развити държави и бързоразвиващите се икономики следва да се ангажират със създаването на системи за оценяване на въздействието от приемането на нови политики върху развиващите се страни.

· Насърчаване на публичните органи да възлагат поръчки по устойчив начин, доколкото това е възможно, например чрез използването на критерии за създаване и увеличаване на търсенето на устойчиви продукти и услуги и насърчаването на обмена на най-добри практики.

· Повишаване на съгласуваността на политиките на национално и международно равнище, за да се гарантира, че те подкрепят изпълнението на програмата за периода след 2015 г.

· Подкрепа за развитието и укрепването на политическата и институционалната среда в други страни, включително в тези, които се намират в нестабилни ситуации.

· Създаване на независими и ефикасни съдебни системи.

· Укрепване на международните споразумения и рамки и на тяхното изпълнение (включително основните конвенции на МОТ, многостранните споразумения в областта на околната среда, споразуменията за глобалните обществени блага, „10-годишната рамка от програми за устойчиво потребление и производство“, международните здравни правила и рамката на ООН за намаляването на риска от бедствия) с цел да се осигури по-добра интеграция и координация между тях.

· Подкрепа за разработването на международни стандарти за устойчивост.

Дейност за гарантирането на това, че многостранните институции действат съгласувано и се допълват една друга.

Действия на равнище ЕС:

Освен това:

· Насърчаване на усиленото използване на международно равнище на подхода за съгласуваност на политиките за развитие.

· Осигуряване на съгласуваност между програмата за периода след 2015 г. и стратегията „Европа 2020“ за растеж и работни места, особено що се отнася до изменението на климата, енергията от възобновяеми източници, океаните, управлението на отпадъците и ресурсната ефективност.

· Активен принос за диалога и помощта за държавите партньори в усилията им да укрепят своите нормативни уредби, съдебни системи, икономически инструменти, социални условия, устойчиво възлагане на обществени поръчки и други свързани с тях политики, както и за изпълнението и правоприлагането на законодателството, включително чрез международни партньорства, обмен на знания и изграждане на капацитет.

· Принос за укрепването на международните споразумения и тяхното изпълнение, включително споразуменията за глобалните обществени блага, като например климата, биологичното разнообразие и океаните, с цел да се гарантира по-добрата интеграция и координация между тях (по-специално кръга от многостранните споразумения за околната среда)

· Принос за разработването на международни стандарти за устойчивост.

2) Развиване на капацитет за изпълнение на програмата

Действия за всички:

· Всички международни партньори за сътрудничество следва да се подкрепят взаимно за развиването на капацитет посредством инициативи за учене и мрежи.

· Контрол и преглед на конкретните резултати, постигнати в развитието на капацитет, и интегрирането им в политическия диалог, когато е уместно.

Действия на равнище ЕС:

Освен това:

· Подобряване и насочване на подкрепата за развитие на капацитет, особено за най-слабо развитите страни, във всички сектори на сътрудничество чрез многостранен подход.

· Улесняване на обучението между партньори и създаването на мрежи чрез инициативи като туининг и институционалните програми за развитие.

· Подобряване на системите на ЕС за подкрепа на развитието на капацитет с особено внимание за многостранните партньорства.

· Използване на процеси като прегледа на стратегията „Европа 2020“ с цел обмен на най-добри практики, натрупване на знания и повишаване на осведомеността в държавите членки на ЕС, за да бъде ускорен напредъкът към постигането на целите на устойчивото развитие на ЕС.

3) Мобилизация и ефективна употреба на националното публично финансиране

Действия за всички:

· Ангажимент за постигането на оптимални равнища на бюджетни приходи (измерени като съотношението данъци към БВП), включително чрез:

o укрепване на необходимите институции, включително развитие на капацитета на данъчните администрации и съдебните системи;

o насърчаване на развитието и използването на публични средства за оценка или инициативи за подобряване на събираемостта на приходите;

o реформа на националните данъчни системи с цел разширяване на данъчната основа и гаранции за провеждането на честни, справедливи и устойчиви данъчни политики;

o приемане на национални разпоредби за борба с незаконните финансови потоци;

o приемане на национални разпоредби за спазване на минималните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане (прозрачност, обмен на информация и лоялна данъчна конкуренция) и справяне с отклоняването от данъчно облагане, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране, както и за избягването на вредната данъчна конкуренция;

o участие в регионални и международни инициативи за сътрудничество в данъчната област, с цел да се гарантира равнопоставеност в областта на данъчното облагане между местните и международните дружества;

o определяне и прилагане на световен стандарт за автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, като специално внимание се обърне на подкрепата за най-слабо развитите страни;

o изпълнение на препоръките, свързани с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и

o укрепване на ролята на гражданското общество в прозрачността и отчетността.      

Въвеждане на системи за устойчиво, ефикасно и прозрачно управление на всички държавни ресурси, включително чрез:

o укрепване на институциите, отговарящи за бюджетното планиране и контрол, сред които независимите национални върховни одитни институции, парламентите и гражданското общество.

o насърчаване на развитието и използването на публични средства за оценка или инициативи за подобряване на системата за управление на публичните средства и за формулиране и изпълнение на надеждни и значими правителствени програми за реформа на публичните финанси;

o осигуряване на дългосрочна устойчивост и прозрачност на държавните финанси, включително чрез прилагане на стратегии за управление на дълга, паричните наличности и приходите от управлението на природните ресурси, както и укрепване на съответните институции;

o гаранции за това, че всички държавни ресурси се използват по съгласуван начин за постигането на договорените цели чрез стимулиране на устойчиви инвестиции и подходи и избягване на вредните за околната среда субсидии;

o инвестиции в управлението на околната среда и изграждането на екосистеми, климата и устойчивостта срещу бедствия с цел намаляване на разходите за почистване и възстановяване.

Действия на равнище ЕС:

Освен това:

Увеличаване на помощта за националните усилия за прилагане на политика в областта на публичните финанси, реформите на администрацията и насърчаването на прозрачна, отворена за сътрудничество и справедлива международна данъчна среда. Това включва подкрепа за изграждането на капацитет по въпроси, свързани с публичните финанси, за по-задълбочен анализ на въздействието от промените в политиката  и при определянето на международни стандарти за данъчно облагане. Извършване на преглед не по-късно от 2018 г. на изпълнението на директивите за счетоводната отчетност и прозрачност, включително докладването по държави от страна на многонационални компании. Следване на политики за борба с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, прилагане на автоматичния обмен на информация, както и подобряване на отчетността и финансовото приобщаване.

4) Мобилизация и ефективна употреба на международното публично финансиране

Действия за всички:

Всички държави следва да дадат своя дял и да подкрепят по-бедните страни, които да постигнат целите, договорени на международно равнище:

i. ЕС и всички държави с висок доход следва да предоставят 0,7 % от своя брутен национален доход (БНД) като официална помощ за развитие (ОПР).

ii. Държавите с по-висок среден доход и страните с бързо развиващи се икономики следва да се ангажират да увеличат своя принос към международното публично финансиране, както и да определят целите и сроковете за това.

iii. Сроковете за постигането на тези цели следва да бъдат определени като част от цялостния ангажимент на държавите, посочени в i) и ii) по-горе. ЕС има готовност да стигне по-далеч и да постигне по-бърз напредък, при условие че и горепосочените държави са готови да поемат също толкова амбициозен ангажимент.

iv. Като част от този ангажимент ЕС и всички държави с висок доход следва да постигнат целта на ООН за предоставяне на 0,15 % от техния БНД за помощ за развитие за най-слабо развитите страни, докато страните с по-висок среден доход и страните с бързо развиващи се икономики също следва да увеличат помощта си за най-слабо развитите страни.

Всички донори, включително донорите от страните с бързо развиващи се икономики, следва да предоставят все повече помощ за развитие съгласно принципите за ефективност на развитието.

Действия на равнище ЕС:

Освен това:

· ЕС и неговите държави членки са ангажирани с подобряването на ефективността на своите политики за сътрудничество за развитие в съответствие с поетите от тях ангажименти в рамките на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (ГПЕСР) и да следват принципите от Пусан за ефективност на помощта и развитието.

· ЕС ще изпълнява специфичните ангажименти, договорени в рамките на ГПЕСР, като ще се съсредоточи върху: подобряването на прозрачността, намаляването на разпокъсаността на донорите, укрепване на постигането, отчитането, измерването и доказването на устойчиви резултати, прилагането на договорен подход при ситуации на конфликт и нестабилност и задълбочаване на публичния и частния ангажимент за увеличаване на въздействието на развитието.

· ЕС ще подпомага рационализирането и намаляването на разпокъсаността на структурата на международната помощ, включително на международното финансиране за екологични стоки в световен мащаб.

· ЕС продължава да бъде ангажиран с изпълнението на своите задължения, поети съгласно международни конвенции, включително по отношение на изменението на климата, биологичното разнообразие, океаните и други ключови световни проблеми и призовава всички страни да направят същото. В този контекст ЕС реши още през периода 2014—2020 г. да задели 20 % от своя бюджет за проекти и политики, свързани с климата.

5) Стимулиране на търговията с цел изкореняване на бедността и насърчаване на устойчивото развитие

Действия за всички:

· По подобие на ЕС всички развити страни и страните с бързо развиващи се икономики трябва да предоставят безмитен и безквотен достъп за всички продукти от всички най-слабо развити страни с изключение на оръжията и боеприпасите.

Прилагане на пакета от Бали, включително на Споразумението за улесняване на търговията, както и на елементи, които се отнасят до най-слабо развитите страни:

o прилагане на насоките на Световната търговска организация относно преференциалните правила за произход за най-слабо развитите страни.

o насърчаване на привеждането в действие на договореното вече освобождаване от задължения в областта на услугите за най-слабо развитите страни.

осъществяване на напредък по „амбициозния, експедитивния и специфичния“ подход към памука в рамките на преговорите в областта на селското стопанство.

· Увеличаване на помощта за търговията в подкрепа на приоритетите за развитие на страните бенефициери по прозрачен начин и в съответствие с принципите за ефективност на развитието.

· Оценяване на въздействието на търговските споразумения върху устойчивостта и тяхното въздействие върху най-слабо развитите страни.

· Интегриране на измерението на устойчивото развитие в търговската политика, включително чрез системно включване на разпоредбите относно устойчивото развитие, съдържащи се в търговските споразумения, в това число относно трудовите и екологичните аспекти.

· Насърчаване на многостранни инициативи, например преговорите за либерализиране на търговията с екологични стоки и услуги, и улесняване на търговията и инвестициите в тях.

· Активизиране на работата в международните органи по стандартизация (например Международната организация по стандартизация ISO) във връзка с търговията и устойчивото развитие.

· Подновяване на колективните усилия за насърчаване на вътрешната регионална търговия, по-специално в Африка, включително на мерки за улесняване на търговията.

· Укрепване на международните мерки за борба срещу незаконната търговия, например борбата срещу незаконната търговия с екземпляри от дивата природа, незаконната сеч и незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов.

Действия на равнище ЕС:

Освен това:

· Контрол и отчет за прилагането на Общата схема от преференции на ЕС.

· Запазване на систематичното включване на разпоредбите относно устойчивото развитие във всички търговски споразумения, в това число относно трудовите и екологичните аспекти, и провеждане на политика за ефективно изпълнение на тези разпоредби.

· Напредък по преговорите за сключване на многостранно споразумение за екологичните продукти и услуги („Споразумението за зелени продукти“).

· Изпълнение на ангажимента да запази финансирането за улесняването на търговията, включително принос към международния механизъм за улесняване на търговията.

· Подобряване на достъпа до помощ за търговия за най-слабо развитите страни.

· Преразглеждане на Стратегията на ЕС за помощ за търговията с оглед на резултатите от преговорите за периода след 2015 г.

· Запазване на стимулите за иновативни партньорства с участието на многобройни заинтересовани страни с цел подобряване на условията на труд, здравето и безопасността на работниците.

· Продължаваща подкрепа за усилията за интеграция на регионалната търговия във всички части на света, по-конкретно посредством предоставянето на техническа помощ и изграждането на капацитет, свързани например с улесняването на търговията, укрепването на санитарните и фитосанитарните системи, промишлените стандарти и системите за контрол на качеството или подкрепата за участието в схеми и стандарти за постигане на устойчивост.

6) Задействане на преобразяващата промяна благодарение на науката, технологиите и иновациите

Действия за всички:

· Увеличаване на двустранното, регионалното и многостранното сътрудничество в областта на науката, технологиите, иновациите и научните изследвания, ориентирани към намирането на решения.

· Повишаване на осведомеността относно начините, по които правителствата, предприятията и изследователите да използват правата на интелектуална собственост с цел стимулиране на растежа.

· Укрепване на капацитета в областта на науката, технологиите, иновациите, научните изследвания и цифровизацията в развиващите се страни и насърчаване на междусекторната мобилност по света, както и свободния достъп до публикации, които са резултат от финансирана с публични средства изследователска дейност.

Подобряване на достъпа до образование и обучение в развиващите се страни, за да се подпомогне развитието на уменията, необходими за иновации, създаване на работни места и растеж.

· На равнище ООН улесняване на достъпа до информация за съществуващите технологии и насърчаване на съгласуваността и координацията между механизмите, свързани с тях, включително новите механизми.

Действия на равнище ЕС:

Освен това:

· Насърчаване на открития достъп до публикации и до пилотни бази данни, получени в резултат на научни изследвания, финансирани по линия на програма „Хоризонт 2020“.

· Улесняване на обмена на знания и изграждането на научноизследователски капацитет, включително в развиващите се страни.

· Подкрепа за развитието на иновации и технологии в сътрудничество с държавите с ниски и средни доходи в области като здравеопазването и заболяванията, свързани с бедността, устойчивото селско стопанство и продоволствената сигурност и чрез иновации на равнището на общностите.

· Подпомагане на капацитета за иновации и трансфер на технологии чрез програми за висше образование.

· Конструктивна и открита работа с всички останали партньори относно предложенията за подпомагане на науката, технологията и иновациите, както и изграждане на капацитет в най-слабо развитите страни.

· Запазване на приноса за съответните световни инициативи като Глобалната система от системи за наблюдение на Земята, междуправителствената експертна група по изменението на климата и Глобалния алианс за борба с хроничните болести, както и допълнителна подкрепа за сътрудничества на ЕС с партньори извън ЕС, например втората програма „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“.

· Помощ за обучението на правителствата, предприятията и изследователите относно използването на правата на интелектуалната собственост и техническа помощ за правителствата при съответните законодателни проекти.

7) Мобилизиране на вътрешния и международния частен сектор

Действия за частния сектор:

· Защита на правата на човека, включително чрез решаването на въпроси като условията на труд, безопасността и здравето на работното място, достъпа до социална закрила, изразяването на мнения, оправомощаването и въпросите, свързани с равенството между половете.

· Възприемане и популяризиране на устойчиви и отговорни инвестиционни модели и постепенно подобряване на устойчивостта и характеристиките на продуктите и услугите.

· Участие в схеми за търговия с емисии и принос към мобилизирането на финансиране с цел адаптиране към изменението на климата и запазването на биологичното разнообразие.

· Подробно докладване относно социалните и екологични характеристики и условия на труд и споделяне на най-добрите практики чрез международните търговски мрежи.

· Разработване на надеждни и сравними информация, стандарти и схеми за устойчивост (например схеми за справедлива търговия) и наименования за продукти и услуги, които могат да предоставят икономически, екологични и социални ползи.

· Използване на новаторски методи във финансовия сектор за разширяване на финансовото приобщаване, включително за микро-, малки и средни предприятия.

· Разработване и изпълнение на корпоративни политики за увеличаването на прозрачността, борбата с корупцията, предотвратяването на подкупите и укриването на данъци и разработване на системи за оценка на рисковете и смекчаване на евентуалните неблагоприятни въздействия при операции или инвестиране в развиващите се страни.

Действия за всички:

· Създаване на делова среда, която благоприятства поемането на инициативи от страна на частния сектор с предсказуема нормативна уредба, увеличаването на помощите за микро-, малките и средните предприятия, насърчаването на прехода от неформална към формална икономика, популяризирането на екопредприемачеството, овластяването на жените предприемачи и на работещите жени и задълбочаването на финансовото приобщаване.

· Подпомагане на развитието и разрастването на финансовите пазари и разработването на подходящи регулаторни рамки, които гарантират стабилността на финансовите системи и създават стимули за устойчиви инвестиции.

· Предоставяне на финансови и регулаторни стимули за отговорни търговски практики и насърчаване на постепенното увеличаване на пазарно-ориентираните решения за устойчиво развитие, например чрез регулиране и подкрепа за екологичното проектиране, по-дългата продължителност на живота на продуктите и повишаването на рециклируемостта.

· Улесняване на участието на частния сектор, особено в устойчивата енергия, устойчивото селско и горско стопанство и селскостопанска промишленост, устойчивата инфраструктура, екосъобразната инфраструктура и секторите на екологичната икономика.

· Насърчаване на иновативното използване на публично финансиране за развитие с цел привличане на повече ресурси за постигането на целите на устойчивото развитие и подкрепа за развитието на местния частен сектор.

Насърчаване на използването и разпространението на етикетирането с информация за устойчивостта. Насърчаване на следването на насоки за докладване във връзка с устойчивостта чрез диалог с партньорските държави и предприятия.

Действия на равнище ЕС:

Освен това:

· Запазване на иновативното използване на публично финансиране за развитие с цел привличане на повече ресурси за постигането на целите на устойчивото развитие и подкрепа за развитието на местния частен сектор в икономиките на най-слабо развитите страни.

· Насърчаване на участието на предприятията в използването и разпространението на системите за устойчивост и етикетирането с информация за устойчивостта както в рамките на ЕС, така и по света.

· Насърчаване на включването на съображения, свързани с биологичното разнообразие, в търговските практики и ролята на предприятията за опазването на биологичното разнообразие.

· Насърчаване на отговорността и докладването за устойчивостта (включително чрез насоки за корпоративна социална отговорност) чрез диалог с партньорските държави, предприятията и социалните партньори.

· Запазване на изискванията към големите дружества да оповестяват информация относно политиките, рисковете и резултатите, свързани с въпроси за околната среда, служителите и социалната сфера, зачитането на правата на човека, разнообразието и борбата с корупцията и подкупите.

· Подкрепа за развитието на устойчива транспортна инфраструктура, за изпълнението на международните конвенции и споразумения за превоза и улесняването на търговията, както и развитието на нужния производствен капацитет за подобряването на конкурентоспособността. В пътната карта за ефективност на ресурсите се предлага до 2050 г. да бъде изградена нисковъглеродна, ресурсно ефективна, сигурна и конкурентоспособна транспортна система, която да насърчава чистите, модерните и ефикасните транспортни мрежи.

· Подкрепа за регионалните усилия за сътрудничество.

8) Оползотворяване на положителните ефекти на миграцията

Действия за всички:

· Разработване на последователни и всеобхватни политики за управление на миграцията във всичките ѝ аспекти.

· Намаляване на разходите за парични преводи, изпращани от мигрантите, до по-малко от 3 %, както и намаляване на разходите за наемането им на работа.

· Увеличаване на възможностите за признаване на трансграничните умения и квалификации и на преносимостта на получените социални обезщетения.

· Предприеме на действия за намаляване на принудителната миграция, включително изграждането на устойчивост спрямо външни сътресения, сред които изменението на климата.

· Защита на правата на работниците мигранти в съответствие с нормите и стандартите на МОТ и с правата на разселените лица.

· Подкрепа за интеграцията на мигрантите.

Действия на равнище ЕС:

Освен това:

· Подобряване на управлението на миграцията чрез оперативно сътрудничество с държавите партньори, например чрез регионални и двустранни диалози, посветени на външната политика на ЕС за миграцията.

9) Контрол, отчетност и преразглеждане

Действия за всички:

· Превръщане на програмата за периода след 2015 г. в действия на национално равнище при отчитане на националните приоритети, обстоятелства и капацитет. Равнището на амбициите в световен мащаб следва да насърчи поставянето на амбициозни национални цели.

· Създаване на процес на планиране за изпълнението на програмата за периода след 2015 г., който да е приобщаващ и прозрачен, с актуална и обществено достъпна информация за напредъка, за да се насърчава широкото участие на обществеността в процеса след 2015 г.

· Повишаване на осведомеността сред гражданите относно програмата за периода след 2015 г. и предприетите действия на национално и международно равнище.

· Поемане на ангажимент за многостранен процес на преразглеждане, пълно ангажиране на заинтересованите страни в процеса на наблюдение и създаване на системи за отчетност на национално равнище.

· Участие в контрола, взаимната отчетност и преразглеждането на световно равнище, с което постигнатият напредък спрямо целите и задачите се оценява въз основа на националните доклади, допълнени с други доклади, например за специфични цели или теми, например воденето на сметки за природен капитал.

· Съвместна работа за установяване на целите, чието изпълнение изостава на световно и регионално равнище или в конкретни държави, и предложение за коригиращи действия.

· Подобряване на наличността, качеството и анализа на данните, напр. чрез подпомагане на усилията за контрола и събирането на данни, по-строго наблюдение в реално време и събиране на необобщени данни, както и насърчаване на политиките за свободен достъп до данни.

Действия на равнище ЕС:

Освен това:

· Активен ангажимент за въвеждането и изпълнението на строг и амбициозен процес на контрол, отчетност и преразглеждане на световно равнище, споделяне на опита на ЕС в тази област и осигуряване на ключов принос към доклада относно глобалното устойчиво развитие.

· Ускоряване на изграждането на капацитет в партньорските държави в областта на статистиката и наблюдението. Принос чрез научните изследвания и иновациите на ЕС за преодоляването на празнотите в наличността в световен мащаб на статистически и геопространствени данни и формулиране на препоръки за политиката, основани на конкретни данни.

· Запазване на ангажимента от страна на заинтересованите страни към прилагането и преразглеждането на напредъка към целите на устойчивото развитие при отчитане на потребностите на дискриминираните групи и лицата в уязвимо положение.