This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52014XC0628(01)
Communication from the Commission — Guidelines on State aid for environmental protection and energy 2014-2020
Съобщение на Комисията — Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 — 2020 г.
Съобщение на Комисията — Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 — 2020 г.
OB C 200, 28.6.2014, p. 1–55
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
28.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 200/1 |
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 — 2020 г.
(2014/C 200/01)
Съдържание
ВЪВЕДЕНИЕ | 2 |
1. |
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ | 3 |
1.1. |
Приложно поле | 3 |
1.2. |
Мерки за помощ, обхванати от насоките | 5 |
1.3. |
Определения | 5 |
2. |
ПОМОЩ В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ЕНЕРГЕТИКАТА, ЗА КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТПРАВЕНО УВЕДОМЛЕНИЕ | 10 |
3. |
ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 107, ПАРАГРАФ 3, БУКВА В) ОТ ДОГОВОРА | 11 |
3.1. |
Общи принципи за оценка | 11 |
3.2. |
Общи разпоредби за съвместимост | 12 |
3.3. |
Помощи за енергия от възобновяеми източници | 23 |
3.4. |
Мерки за енергийна ефективност, включително комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и районни отоплителни и охладителни системи | 28 |
3.5. |
Помощи за ефективно използване на ресурсите, и по-специално помощи за управление на отпадъци | 30 |
3.6. |
Помощ за улавяне и съхранение на въглерод (УСВ) | 31 |
3.7. |
Помощ под формата на облекчения или освобождавания от данъци за околната среда и под формата на намаления на финансовата подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници | 32 |
3.8. |
Помощ за енергийна инфраструктура | 36 |
3.9. |
Помощ за адекватност на производството на електроенергия | 38 |
3.10. |
Помощ под формата на схеми за търгуеми разрешителни | 41 |
3.11. |
Помощ за преместване на предприятия | 41 |
4. |
ОЦЕНКА | 42 |
5. |
ПРИЛАГАНЕ | 43 |
6. |
ДОКЛАДВАНЕ И МОНИТОРИНГ | 44 |
7. |
ПРЕГЛЕД | 44 |
ВЪВЕДЕНИЕ
(1) |
С цел да се избегнат ситуации, в които предоставянето на държавни помощи води до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар и засягане на търговията между държавите членки, в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз („Договорът“) се посочва принципът за забрана на държавните помощи. В някои случаи обаче държавната помощ може да бъде съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграфи 2 и 3 от Договора. |
(2) |
Въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО Комисията може да счете за съвместима с вътрешния пазар държавна помощ за улесняване развитието на някои икономически дейности в Европейския съюз, доколкото тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. |
(3) |
Стратегията „Европа 2020“ (1) поставя акцент върху създаването на условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. За постигането му бяха определени няколко водещи цели, включително цели във връзка с изменението на климата и енергийната устойчивост: i) eмисиите на парникови газове в Съюза трябва да намалеят с 20 % в сравнение с нивата от 1990 г.; ii) делът на възобновяемите енергийни източници в енергийното потребление на Съюза трябва да нарасне до 20 % и iii) енергийната ефективност на ЕС трябва да нарасне с 20 % в сравнение с нивата от 1990 г. Първите две от тези обвързващи на национално равнище цели бяха изпълнени от „пакета за климата и енергетиката“ (2). |
(4) |
На 22 януари 2014 г. Комисията предложи целите в областта на климата и енергетиката да бъдат изпълнени до 2030 г. в Съобщението „Рамка на политиката в областта на климата и енергетиката в периода от 2020 г. до 2030 г.“ (3) (Рамката за 2030 г.). Стълбовете на Рамката за 2030 г. са: i) намаляване на емисиите на парникови газове с 40 % спрямо равнището от 1990 г.; ii) обвързваща цел за целия ЕС за най-малко 27 % възобновяема енергия; iii) подновени амбиции за политиките за енергийна ефективност и iv) нова система на управление и набор от нови показатели, за да се осигури конкурентна и сигурна енергийна система. |
(5) |
Водещите цели, посочени в съображение (3), са особено важни за настоящите насоки. С оглед да се подкрепи постигането на тези цели, в стратегията „Европа 2020“ бе обявена инициативата „Европа за ефективно използване на ресурсите“ като една от седемте водещи инициативи (4). Целта на тази водеща инициатива е да се създаде рамка за политики, подпомагащи прехода към икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски въглеродни емисии, която ще спомогне:
|
(6) |
Следва да се припомни, че в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите (5) и също така в няколко заключения на Съвета се призовава за постепенно прекратяване на субсидиите за дейности, нанасящи вреда на околната среда (6). Поради това в настоящите насоки следва да се проучат отрицателните въздействия на субсидиите за дейности, нанасящи вреда на околната среда, като същевременно се вземе под внимание необходимостта да се разгледат някои компромиси между отделните области и политики, които бяха отчетени във водещата инициатива. Настоящите насоки не обхващат помощите за добив на изкопаеми горива. |
(7) |
Освен това в Пътната карта се отправя призив към държавите членки да наваксат пропуските в осигуряването на ползи от законодателството на Съюза (7). С цел да се избегнат ситуации, в които мерките за държавни помощи нанасят вреда на околната среда, държавите членки трябва по-специално да гарантират и спазване на правото на Съюза в областта на околната среда, да извършват оценка на въздействието върху околната среда, когато това се изисква съгласно правото на Съюза, и да следят за издаването на всички съответни разрешения. |
(8) |
В съобщението „Енергетика 2020 — стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“ (8), като част от водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, се стигна до извода, че целите във връзка с изграждането на един сигурен, достъпен и устойчив енергиен пазар ще бъдат изложени на риск, ако не се модернизират електропреносните мрежи, ако морално остарелите електроцентрали не се заменят с по-конкурентоспособни и екологосъобразни алтернативи и ако енергията не се използва по-ефективно по цялата енергийна верига. |
(9) |
Рамката за 2030 г. призовава за амбициозен ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с пътната карта до 2050 г. Постигането на тази цел следва да бъде извършено по ефективен от гледна точка на разходите подход, като се предостави гъвкавост на държавите членки да определят прехода към ниски въглеродни емисии, който преход да бъде подходящ за техните специфични обстоятелства, и да се насърчават научните изследвания и иновациите за подкрепа на политиката в областта на климата и енергетиката за периода след 2020 г. Насоките са съобразени с тези принципи и подготвят почвата за Рамката за 2030 г. |
(10) |
В настоящите насоки Комисията определя условията, при които помощи в областта на енергетиката и околната среда могат да бъдат счетени за съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора. |
(11) |
В съобщението относно модернизирането на държавната помощ (9) Комисията обяви три цели, които следва да се постигнат чрез модернизиране на начина, по който се контролират държавните помощи:
|
(12) |
По-специално Комисията призова за общ подход при прегледа на отделните насоки и рамки, основан на укрепването на вътрешния пазар, с който се насърчава по-висока ефективност при изразходването на публични средства чрез по-добър принос на държавните помощи за постигането на целите от общ интерес, по-внимателно проучване на стимулиращия ефект, ограничаване на помощта до необходимия минимум и избягване на потенциални отрицателни ефекти на помощите върху конкуренцията и търговията. Условията за съвместимост, определени в настоящите насоки, са базирани на тези общи принципи за оценка. |
1. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
1.1. Приложно поле
(13) |
Настоящите насоки се прилагат по отношение на държавна помощ, предоставена за цели, свързани с опазването на околната среда или с енергетиката във всички сектори, обхванати от Договора, доколкото мерките са включени в раздел 1.2. Поради това те се прилагат към секторите, обхванати от специфични правила на Съюза по отношение на държавната помощ (транспорт (10), въглища, земеделие, горско стопанство, рибарство и аквакултури), освен ако в тези специфични правила не се предвижда друго. |
(14) |
По отношение на секторите на земеделието, рибарството и аквакултурите настоящите насоки се прилагат към помощи за опазване на околната среда в интерес на предприятия, занимаващи се с преработката и пускането на пазара на продукти, и при определени условия на предприятия, заети в първичното производство. Следните условия се прилагат в тези сектори:
|
(15) |
Настоящите насоки не се прилагат към:
|
(16) |
Помощите в областта на енергетиката и околната среда не могат да се предоставят на предприятия в затруднено положение, както са определени за целите на настоящите насоки в приложимите изменени или заменени Насоки относно държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (19). |
(17) |
Когато се извършва оценка на помощ в полза на предприятие, което е обект на неизпълнено разпореждане за възстановяване, след като с предишно решение на Комисията е било обявено, че дадена държавна помощ е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, Комисията ще вземе под внимание размера на помощта, който все още не е възстановен (20). |
1.2. Мерки за помощ, обхванати от насоките
(18) |
Комисията определи редица мерки в областта на енергетиката и околната среда, за които предоставянето на държавна помощ при определени условия може да бъде счетено за съвместимо с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора:
|
1.3. Определения
(19) |
За целите на настоящите насоки се прилагат следните определения:
|
2. ПОМОЩ В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ЕНЕРГЕТИКАТА, ЗА КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТПРАВЕНО УВЕДОМЛЕНИЕ
(20) |
Индивидуалната помощ, предоставена въз основа на схема за помощ, продължава да бъде обхваната от задължението за отправяне на уведомление съгласно член 108, параграф 3 от Договора, ако помощта надхвърля следните прагове за уведомяване (32) и не е предоставена въз основа на конкурентна тръжна процедура:
|
(21) |
Освобождаването от данъци, облекчаването на данъците за околната среда и освобождаването от финансирането на енергия от възобновяеми източници, които попадат в обхвата на раздел 3.7, не подлежат на условията за помощта, за която се отправя индивидуално уведомление. При все това помощ под формата на данъчна помощ, която не е обхваната от раздел 3.7 от настоящите насоки, ще подлежи на индивидуална оценка, ако бъдат надхвърлени праговете в тази точка. Това важи независимо дали индивидуалният получател на помощ същевременно се възползва от намаляване на или освобождаване от данъци, което попада в обхвата на раздел 3.7. |
(22) |
В настоящите насоки се определят критериите за съвместимост на схеми за помощ и индивидуална помощ, предоставени за цели, свързани с опазване на околната среда или с енергетиката, които са обхванати от задължението за уведомяване съгласно член 108, параграф 3 от Договора. |
3. ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 107, ПАРАГРАФ 3, БУКВА В) ОТ ДОГОВОРА
(23) |
Държавната помощ, предоставена за цели, свързани с опазване на околната среда или с енергетиката, ще се счита за съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от Договора, ако въз основа на общите принципи за оценка, посочени в тази глава, тя води до увеличен принос към целите на Съюза в областта на околната среда или енергетиката, без да засяга по неблагоприятен начин условията на търговията до степен, противоречаща на общия интерес. Ще се вземат под внимание специфичните затруднения на подпомаганите области. |
(24) |
В настоящата глава се уточнява начинът, по който Комисията ще прилага общите принципи на оценка, изложени в раздел 3.1, когато оценява мерки за помощ, попадащи в обхвата на настоящите насоки, а където е приложимо, установява специфични условия за индивидуалната помощ (предоставена въз основа на схема за помощ или ad hoc). |
(25) |
В раздел 3.2 се определят общите условия за съвместимост, които се прилагат към всички мерки за помощ, попадащи в обхвата на настоящите насоки, освен ако в по-конкретните раздели от глава 3 не се уточняват или изменят тези общи условия за съвместимост. В съответствие с това раздел 3.2 се прилага по-специално за следните мерки, които не са част от по-конкретните раздели от глава 3:
|
3.1. Общи принципи за оценка
(26) |
За да прецени дали дадена мярка за помощ, за която е изпратено уведомление, може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, Комисията по принцип анализира дали нейният замисъл гарантира, че положителните ефекти от нея за постигането на цел от общ интерес са по-големи от потенциалните отрицателни ефекти върху търговията и конкуренцията. |
(27) |
В Съобщението за модернизирането на държавната помощ от 8 май 2012 г. (33) се призова да бъдат установени и определени общи принципи, приложими към оценяването на съвместимостта на всички мерки за помощ, провеждани от Комисията. За тази цел Комисията ще счете дадена мярка за държавна помощ за съвместима с вътрешния пазар само ако тя удовлетворява всички посочени по-долу критерии:
|
(28) |
Определени категории схеми могат допълнително да бъдат обвързани с изискване за последваща оценка, както е описано в глава 4. В тези случаи Комисията може да ограничи продължителността на тези схеми (обикновено до период от четири години или по-малко) с възможност впоследствие да се отправи повторно уведомление за тяхното удължаване. |
(29) |
Освен това, ако дадена мярка за държавна помощ или свързаните с нея условия, включително метода за финансирането ѝ, когато той представлява неразделна част от мярката, водят до неотделимо нарушение на законодателството на Съюза, помощта не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар (34). Например в областта на енергетиката всяка такса, чиято цел е да се финансира мярка за държавна помощ, трябва да отговаря на членове 30 и 110 от Договора (35). |
3.2. Общи разпоредби за съвместимост
3.2.1. Принос за цел от общ интерес
3.2.1.1.
(30) |
Общата цел на помощта в областта на околната среда е да се увеличи нивото на опазване на околната среда в сравнение с нивото, което би било постигнато при отсъствие на помощ. В стратегията „Европа 2020“ по-специално се определят цели за устойчив растеж, за да се подпомогне преходът към конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски въглеродни емисии. Една нисковъглеродна икономика със съществен дял на променливата енергия от възобновяеми източници изисква да се извършат адаптации в енергийната система, и по-специално да се реализират значителни инвестиции в енергийни мрежи (36). Основната цел на помощта в енергийния сектор е да се гарантира конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергийна система в рамките на един добре функциониращ енергиен пазар в Съюза (37). |
(31) |
Държавите членки, които възнамеряват да предоставят помощ в областта на околната среда или енергетиката, ще трябва да определят точната преследвана цел и да опишат очаквания принос на мярката към тази цел. Когато въвеждат мярка, която се финансира съвместно от европейските структурни и инвестиционни фондове, държавите членки могат да се основат на логиката на съответните оперативни програми, като посочат преследваните цели в областта на околната среда или енергетиката. |
(32) |
Проучванията в областта на околната среда могат да допринесат за постигането на обща цел, когато са пряко свързани с допустими инвестиции съгласно настоящите насоки, и също така ако в резултат на констатациите на подготвително проучване инвестицията, която се проучва, не бъде предприета. |
3.2.1.2.
(33) |
За да се демонстрира приносът на помощ, за която трябва да се отправи индивидуално уведомление, за повишаване на нивото на опазване на околната среда, държавите членки могат да използват редица показатели, доколкото това е възможно от количествена гледна точка, по-специално следните:
|
3.2.2. Необходимост от държавна намеса
3.2.2.1.
(34) |
Макар че като цяло се счита, че конкуренцията на пазарите води до ефективни резултати от гледна точка на цени, продукция и използване на ресурсите, държавната намеса може да подобри ефективното функциониране на пазарите при наличието на пазарна неефективност (38). При определени условия мерките за държавна помощ действително могат да коригират случаи на пазарна неефективност и така да допринесат за постигането на общите цели, доколкото пазарът сам по себе си не може да постигне ефективен резултат. За да се прецени дали дадена държавна помощ би могла да постигне целта, първо трябва да се установи и определи проблемът, който трябва да се отстрани. Държавната помощ следва да бъде насочена към ситуации, в които помощта може да доведе до съществено подобрение, което пазарът не може да постигне сам. |
(35) |
С оглед да се определят насоки, които гарантират, че мерките за помощ постигат общата цел, държавите членки следва да установят какви пазарни неуспехи пречат да се повиши нивото на опазване на околната среда или да се изгради добре функциониращ, сигурен, достъпен и устойчив вътрешен енергиен пазар. Пазарните неуспехи, свързани с цели в областта на околната среда и енергетиката, могат да бъдат различни или сходни, но и в двата случая могат да възпрепятстват постигането на оптимални резултати и да доведат до неефективни резултати поради следните причини:
|
(36) |
Наличието на пазарни неефективности в определен контекст само по себе си не е достатъчно, за да се обоснове държавна намеса. Възможно е вече да са били предприети други политики и мерки за преодоляване на някои от установените пазарни неефективности. Примери за това са регулирането на даден сектор, задължителните стандарти във връзка със замърсяването, механизми за ценообразуване като системата на Съюза за търговия с емисии (СТЕ) и данъците върху емисиите на въглероден диоксид. Допълнителни мерки, включително предоставянето на държавна помощ, могат да бъдат насочени само към остатъчната пазарна неефективност, т.е. която не е обхваната от други подобни политики и мерки. Освен това трябва да се демонстрира по какъв начин държавната помощ способства за укрепването на други въведени политики и мерки, чиято цел е да се преодолее същата пазарна неефективност. Затова е по-трудно да се докаже, че съществува необходимост от държавна помощ, ако тя противоречи на други политики, насочени към преодоляване на същата пазарна неефективност. |
(37) |
Комисията ще счита, че помощта е необходима, ако държавата членка демонстрира, че помощта е ефективно насочена към (остатъчна) пазарна неефективност, която не е била отстранена. |
3.2.2.2.
(38) |
Макар че може да съществуват общи пазарни неефективности и мерките за помощ по принцип могат да бъдат правилно проектирани за постигането на ефективен пазарен резултат, не всички съответни предприятия са засегнати от тези пазарни неефективности по един и същи начин. В съответствие с това в случаите на помощ, за която трябва да се отправи индивидуално уведомление, Комисията ще оцени конкретната нужда от помощта в разглеждания случай. Държавата членка трябва да демонстрира, че съществува все още неотстранена пазарна неефективност за конкретната дейност, подкрепена от помощта, и че помощта е насочена по ефективен начин към преодоляването на пазарната неефективност. |
(39) |
В зависимост от конкретната пазарна неефективност, която трябва да се преодолее, Комисията ще отчете следните фактори:
|
3.2.3. Целесъобразност на помощта
(40) |
Предложената мярка за помощ трябва да представлява подходящ инструмент за постигане на съответната цел на политиката. Дадена мярка за помощ няма да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар, ако други инструменти на политиката или други видове инструменти за помощ с по-слабо изкривяващо отражение постигат същия положителен принос към общата цел. |
3.2.3.1.
(41) |
Държавната помощ не е единственият инструмент на политиката, с който държавите членки разполагат за насърчаване на по-високи нива на опазване на околната среда или постигане на добре функциониращ, сигурен, достъпен и устойчив европейски енергиен пазар. Важно е да се има предвид, че може да има други, по-подходящи инструменти за постигането на тези цели. Инструментите за регулиране и пазарните инструменти са най-значимите средства за постигане на целите в областта на околната среда и енергетиката. Инструментите с незадължителен характер, например доброволни екологични маркировки и разпространението на благоприятни за околната среда технологии, също могат да изпълняват важна роля за постигане на по-високо ниво на опазване на околната среда. |
(42) |
Отделните мерки за преодоляване на даден пазарен неуспех могат да си противоречат. Това се наблюдава, когато се въвежда ефективен пазарен механизъм, чиято цел е да отстрани конкретния проблем с външните последици. Една допълнителна мярка за помощ, насочена към преодоляването на същата пазарна неефективност, би създала риск да се намали ефективността на пазарния механизъм. |
(43) |
Отделните мерки за преодоляване на различни пазарни неефективности също могат да си противоречат. Мярка, насочена към преодоляване на проблем с адекватност на производството на електроенергия, трябва да се балансира с екологичната цел за постепенно прекратяване на субсидиите за дейности, нанасящи вреда на околната среда или за икономиката, включително изкопаемите горива. По подобен начин мярка за намаляване на емисиите на парникови газове може да увеличи доставките на променлива електроенергия, което да се отрази отрицателно на проблемите във връзка с адекватността на производството на електроенергия. |
(44) |
Спазването на „принципа замърсителят плаща“ (ПЗП) чрез законодателни актове в областта на околната среда по принцип гарантира, че ще се коригират пазарните неефективности, свързани с отрицателни външни последици. Поради това държавната помощ не е подходящ инструменти и не може да се предоставя, ако на получателя на помощта може да бъде вменена отговорност за замърсяването съгласно съществуващото право на Съюза или националното законодателство (40). |
3.2.3.2.
(45) |
Помощта в областта на околната среда и енергетиката може да се предоставя под различни форми. Държавата членка следва обаче да гарантира, че помощта се предоставя под форма, която вероятно ще наруши в най-малка степен търговията и конкуренцията. В това отношение държавата членка е длъжна да демонстрира, че в този случай не са толкова подходящи други форми на помощ с по-слабо изкривяващо отражение, например възстановяеми аванси в сравнение с пряко предоставяне на безвъзмездни средства или данъчни кредити в сравнение с данъчни облекчения или форми на помощ на основата на финансови инструменти като дългови или капиталови инструменти (например нисколихвени заеми или опрощаване на лихви, държавни гаранции или алтернативно осигуряване на капитал при благоприятни условия). |
(46) |
Изборът на инструмент за помощ следва да съответства на пазарната неефективност, която мярката за помощ цели да отстрани. Възстановяемият аванс може да представлява подходящ инструмент, по-специално когато не е сигурно какви са действителните приходи, например в случай на мерки за икономии на енергия. При схеми за помощ за изпълнение на целите и приоритетите на оперативните програми инструментът за финансиране, избран в тази програма, по принцип се счита за подходящ инструмент. |
(47) |
По отношение на оперативната помощ държавата членка трябва да демонстрира, че помощта е подходяща за постигането на целта на схемата, към която е насочена помощта. За да демонстрира, че помощта е подходяща, държавата членка може да предварително да изчисли размера на помощта като фиксирана сума, която обхваща очакваните допълнителни разходи за даден период, с оглед да стимулира предприятията да минимизират своите разходите и да развият своята дейност по по-ефикасен начин в дългосрочен план (41). |
(48) |
За да демонстрира, че схемите са подходящи, държавата членка също така може да използва резултатите от предишни оценки, както е описано в глава 4. |
3.2.4. Стимулиращ ефект
3.2.4.1.
(49) |
Помощта в областта на околната среда и енергетиката може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар само ако включва стимулиращ ефект. Стимулиращ ефект е налице, когато помощта стимулира получателя да промени своето поведение и така да повиши нивото на опазване на околната среда или подобри функционирането на един сигурен, достъпен и устойчив европейски енергиен пазар — промяна в поведението, която той не би осъществил без помощта. Помощта не трябва да субсидира разходите за дейност, която предприятието ще извърши при всички случаи, и не трябва да компенсира обичайния бизнес риск от дадена икономическа дейност. |
(50) |
Комисията счита, че помощта не включва стимулиращ ефект за получателя във всички случаи, в които работата по проекта е започнала преди получателят да кандидатства за помощ пред националните органи. В случай че получателят започне да работи по проект преди да кандидатства за помощ, евентуално предоставената помощ във връзка с този проект ще бъде счетена за несъвместима с вътрешния пазар. |
(51) |
Държавите членки трябва да използват формуляр за кандидатстване за помощ. Този формуляр за кандидатстване съдържа поне името и размера на предприятието на заявителя, описание на проекта, включително неговото разположение и начална и крайна дата, необходимия размер на помощта, за да се осъществи проектът, и допустимите разходи. Във формуляра за кандидатстване бенефициерите трябва да опишат положението без помощта, т.е. положение, което се нарича съпоставителен сценарий, алтернативен сценарий или проект. В допълнение към това големите предприятия трябва да представят документални доказателства в подкрепа на съпоставителния сценарий, описан във формуляра за кандидатстване. |
(52) |
Когато получи формуляр за кандидатстване, предоставящият помощта орган трябва да оцени дали съпоставителният сценарий е правдоподобен и да потвърди, че помощта включва изисквания стимулиращ ефект. Съпоставителният сценарий е правдоподобен, ако е действителен и е свързан с факторите за вземане на решения, които преобладават към момента, в който получателят на помощта взема решение дали да инвестира. Не се изисква да се изпълнява условията на параграфи (50) и (51) в случаите, когато помощта се предоставя въз основа на конкурентна тръжна процедура. |
Стимулиращ ефект и адаптиране към стандартите на Съюза
(53) |
Комисията счита, че помощта, отпусната за адаптиране към бъдещи стандарти на Съюза, по принцип има стимулиращ ефект, включително когато стандартът вече е приет, но все още не е влязъл в сила. Въпреки това в последния случай помощта има стимулиращ ефект, ако тя насърчава реализирането на инвестицията много преди влизането на стандарта в сила. Помощ, предоставена с цел адаптиране към стандарти на Съюза, които вече са приети, но все още не са влезли в сила, включва стимулиращ ефект, ако инвестицията е изпълнена и финализирана поне една година преди стандартите на Съюза да влязат в сила. |
(54) |
Като друго изключение от параграф (53) стимулиращ ефект може да е налице, ако е предоставена помощ за:
|
(55) |
Комисията счита, че помощ в подкрепа на инвестиции, които дават възможност на получателя да предприеме мерки, за да надхвърли приложимите стандарти на Съюза, допринася положително за развитието на екологичните или енергийните цели. За да не се обезсърчат държавите членки да определят задължителни национални стандарти, които са по-строги от съответните стандарти на Съюза, такъв положителен принос съществува независимо от наличието на задължителни национални стандарти, които са по-строги от стандартите на Съюза. Това включва например мерки за подобряване на качеството на водите и въздуха над задължителните стандарти на Съюза. Такъв положителен принос съществува и при наличието на задължителни национални стандарти, приети в отсъствие на стандарти на Съюза. |
Стимулиращ ефект и енергийни одити
(56) |
В рамките на Директива 2012/27/ЕС (42) (Директивата за енергийната ефективност, ДЕФ) големите предприятия трябва да извършват одити на всеки четири години. Следователно помощите за енергийни одити на големите предприятия може да имат стимулиращ ефект само дотолкова, доколкото помощите не компенсират енергиен одит, изискван от ДЕФ. Тъй като същото задължение не се налага на МСП, държавната помощ, предоставена на МСП за извършване на енергиен одит, може да има стимулиращ ефект. |
(57) |
Предният параграф не засяга оценката на стимулиращия ефект на държавната помощ за мерки за енергийна ефективност, които са били разпоредени или извършени в резултат на енергийния одит или във връзка с други инструменти, например системи за управление на енергията и системи за управление на околната среда. |
3.2.4.2.
(58) |
По отношение на мерките, за които трябва да се отправи индивидуално уведомление, държавите членки трябва да демонстрират категорично на Комисията стимулиращия ефект на помощта. Те трябва да осигурят ясни доказателства, че помощта оказва ефективно въздействие върху инвестиционното решение по такъв начин, че променя поведението на получателя, така че да повиши нивото на опазването на околната среда или да подобри функционирането на енергийния пазар на Съюза. За да може да се извърши всеобхватна оценка, държавата членка трябва да предостави не само информация относно подпомагания проект, но и всеобхватно описание на съпоставителния сценарий, при който никоя държава членка не предоставя помощ на получателя. |
(59) |
Предимствата на новите инвестиции или производствените методи обикновено не са ограничени само до прякото им въздействие върху околната среда или енергийния пазар. Тези предимства могат по-специално да представляват производствени предимства (43), докато рисковете са свързани по-специално с несигурността дали инвестициите ще бъдат толкова рентабилни, колкото се очаква. |
(60) |
По принцип стимулиращият ефект се установява чрез анализа на съпоставителния сценарий, като се сравняват нивата на предвижданата дейност със и без помощта. На практика това представлява проверка на рентабилността на проекта при отсъствие на помощ, за да се прецени дали той действително не постига приходите, които дружеството би реализирало, ако изпълни алтернативния проект. |
(61) |
В този контекст нивото на рентабилност може да се оцени чрез използване на методологии, които представляват стандартни практики в конкретния разглеждан сектор и които могат да включват методи за изчисляване на нетната настояща стойност (NPV) на проекта (44), вътрешната норма на възвръщаемост (IRR) (45) или средната възвръщаемост на вложения капитал (ROCE). Рентабилността на проекта трябва да бъде сравнена с нормалната възвръщаемост, търсена от предприятието за други инвестиционни проекти със сходно естество. Когато тези ставки не са налични, рентабилността на проекта трябва да бъде сравнена с капиталовите разходи на дружеството като цяло или с обичайната норма на възвръщаемост в съответния сектор. |
(62) |
Когато не е наличен конкретен съпоставителен сценарий, може да се счете, че има стимулиращ ефект, когато е налице недостиг на средства, т.е. когато инвестиционните разходи надхвърлят нетната настояща стойност (NPV) на очакваните оперативни приходи от инвестицията въз основа на предварителен бизнес план. |
(63) |
Държавите членки се приканват да използват по-специално съвременни, уместни и надеждни доказателства, включително например документи на официални органи, доклади на кредитни комитети, оценки на риска, финансови доклади, вътрешни бизнес планове, становища на експерти и други проучвания, свързани с оценявания инвестиционен проект. За да бъде установен стимулиращият ефект, могат да се използват документи, съдържащи информация относно прогнози за търсенето, прогнози за разходите, финансови разчети, документи, представени пред инвестиционен комитет, в които са разработени различни инвестиционни сценарии, или документи, предоставени на финансовите институции. |
(64) |
За да се гарантира, че стимулиращият ефект се установява по обективен начин, в своята оценка на стимулиращия ефект Комисията може да сравни специфични данни за дружеството с данни за сектора, в който дружеството извършва дейност, наречено съпоставяне. По-специално държавите членки по възможност следва да предоставят специфични данни за сектора, за да покажат, че съпоставителният сценарий на дружеството, изискваното за него равнище на рентабилност и очакваните парични потоци са разумни. |
(65) |
Комисията може да счете, че е налице стимулиращ ефект, когато помощта стимулира предприятието да осъществи даден проект, дори ако подпомаганият проект не постига обичайно изискваното равнище на рентабилност. Това може да бъде оправдано например с оглед на по-широкообхватни ползи, които не са включени в рентабилността на самия проект. При тези обстоятелства предоставените доказателства в подкрепа на наличието на стимулиращ ефект стават особено важни. |
(66) |
Когато предприятието се адаптира към национален стандарт, който надхвърля стандартите на Съюза или е приет при отсъствие на стандарти на Съюза, Комисията ще провери дали получателят на помощта би бил засегнат в значителна степен от гледна точка на повишени разходи и не би могъл да поеме разходите, свързани с непосредственото прилагане на националните стандарти. |
(67) |
По отношение на инвестиции, с чиято помощ предприятията надхвърлят минималните равнища, определени в стандартите на Съюза, Комисията пак може да заключи, че не е налице стимулиращ ефект, по-специално когато инвестициите отговарят на минималните технически стандарти, достъпни на пазара. |
(68) |
Ако помощта не променя поведението на получателя чрез стимулиране на допълнителни дейности, тя не включва стимулиращ ефект във връзка с насърчаване на екологосъобразно поведение в Съюза или укрепване на функционирането на европейския енергиен пазар. Поради това помощта няма да бъде одобрена в случаите, в които изглежда, че същите дейности биха били извършени дори и без помощта. |
3.2.5. Пропорционалност на помощта
3.2.5.1.
(69) |
Помощта в областта на околната среда и енергетиката се счита за пропорционална, ако размерът на помощта за отделния получател е ограничен до необходимия минимум, за да се постигне преследваната цел в сферата на околната среда или енергетиката. |
(70) |
Като общ принцип помощта ще се счита за ограничена до необходимия минимум, ако отговаря на нетните допълнителни разходи, необходими за постигане на целта, в сравнение със съпоставителния сценарий в отсъствие на помощ. Нетните допълнителни разходи се определят от разликата между икономическите ползи и разходи (включително инвестиционни и оперативни разходи) на подпомагания проект и тези на алтернативния инвестиционен проект, който дружеството би осъществило при отсъствие на помощ, т.е. съпоставителния сценарий. |
(71) |
При все това може да е трудно да се отчетат всички икономически ползи, които дружеството ще извлече от една допълнителна инвестиция (46). Поради това за мерки, които не подлежат на индивидуална оценка, може да се използва опростен метод, насочен към изчисляване на допълнителните инвестиционни разходи т.e. не се отчитат оперативните ползи и разходи. Мерки, които не подлежат на индивидуална оценка, ще бъдат счетени за пропорционални, ако размерът на помощта не надхвърля максималния интензитет на помощта, който е определен процент от допустимите разходи, посочен в параграфи (72) до (76). Тези максимални интензитети на помощта също така могат да служат като таван за помощите, предоставяни за подлежащи на уведомяване мерки. |
Допустими разходи
(72) |
Допустимите разходи за помощта за опазване на околната среда са допълнителните разходи за инвестиции в материални и/или нематериални активи, които са пряко свързани с постигане на общата цел. |
(73) |
Допустимите разходи се определят както следва:
|
(74) |
В приложение 2 се съдържа списък с подходящите съпоставителни сценарии и изчисленията на допустимите разходи, които показват какъв съпоставителен сценарий следва да се използва в подобни случаи. Комисията може да приеме алтернативни съпоставителни сценарии, ако са надлежно обосновани от държавата членка. |
(75) |
За мерки, подпомагащи интегрирани проекти, например интегрирани мерки за енергийна ефективност, или проекти за биогаз, може да е трудно да се изготви съпоставителен сценарий. Когато не може да бъде съставен надежден съпоставителен сценарий, Комисията може да приеме общите разходи на проекта като алтернатива, което може да доведе до по-ниски интензитети на помощта, за да бъде отразено различното изчисляване на допустимите разходи. |
(76) |
Правилата, посочени в параграфи (73)—(75), са приложими към изграждането на производствените предприятия в проектите за енергийноефективно районно отопление или охлаждане. Все пак подходът към недостига на финансиране ще се прилага за помощ за изграждане на мрежата, подобно на оценката на енергийна инфраструктура. |
Максимални интензитети на помощта
(77) |
За да гарантира предвидимост и равни условия, Комисията прилага максимални интензитети на помощта, посочени в приложение 1. Тези интензитети на помощта отразяват необходимостта от държавна намеса, която се определя, от една страна, от значимостта на пазарната неефективност, и, от друга страна, от очакваната степен на нарушаване на конкуренцията и търговията. |
(78) |
Могат да бъдат разрешени по-високи интензитети на помощта за някои видове помощ или за инвестиции в подпомаган регион, но интензитетът на помощта никога не може да надхвърля 100 % от допустимите разходи. По-високи интензитети на помощта могат да бъдат разрешени, както следва:
|
(79) |
Поради това Комисията ще счете помощта за съвместима с вътрешния пазар, ако допустимите разходи са изчислени правилно и ако са спазени максималните интензитети на помощта, посочени в приложение 1. |
(80) |
Когато на получателя се предоставя помощ след конкурентна тръжна процедура въз основа на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии, размерът на помощта може да достигне 100 % от допустимите разходи (53). Такава тръжна процедура трябва да бъде недискриминационна и да позволява участието на достатъчен брой предприятия. Освен това бюджетът, свързан с тръжната процедура, трябва да бъде обвързващо ограничение, в смисъл че не всички участници могат да получат помощ. Накрая, помощта трябва да бъде предоставена само въз основа на първоначалната оферта, представена от участника в търга, което изключва всякакви последващи преговори. |
3.2.5.2.
(81) |
Могат да се предоставят едновременно различни помощи по няколко схеми за помощ или да се натрупват с ad hoc помощ, при условие че общият размер на държавна помощ за дадена дейност или проект не надхвърля границите, определени от таваните на помощта, посочени в настоящите насоки. Финансиране от Съюза, което се управлява централизирано от Комисията и не е под пряк или косвен контрол на държавата членка (54), не представлява държавна помощ. Когато такова финансиране от Съюза се съчетае с държавна помощ, само държавната помощ се отчита при решението дали са спазени праговете за отправяне на уведомление и максималния интензитет на помощта, при условие че общият размер на предоставеното публично финансиране за същите допустими разходи не надхвърля максималната ставка(и) на финансиране, определена в приложимите разпоредби на правото на Съюза. |
(82) |
Помощта не се натрупва с помощ de minimis по отношение на същите допустими разходи, ако натрупването би довело до интензитет на помощта, който надхвърля посочения в настоящите насоки. |
3.2.5.3.
(83) |
Що се отнася до индивидуалната помощ, за да се гарантира нейната пропорционалност, не е достатъчно да се спазят максималните интензитети на помощ, определени в настоящия раздел и в приложение 1. Максималните интензитети на помощ се използват като тавани за индивидуална помощ (55). |
(84) |
Като общо правило помощ, за която трябва да се отправи индивидуално уведомление, ще бъде счетена за сведена до необходимия минимум, ако размерът на помощта отговаря на нетните допълнителни разходи за подпомаганата инвестиция в сравнение със съпоставителния сценарий в отсъствие на помощ. Трябва да се отчетат всички съответни разходи и ползи в целия жизнен цикъл на проекта. |
(85) |
Ако не може да бъде определен конкретен алтернативен проект като съпоставителен сценарий, Комисията ще проучи дали размерът на помощта надхвърля необходимия минимум, с който подпомаганият проект ще стане достатъчно рентабилен, например дали проектът ще повиши своята IRR над обичайните норми на възвръщаемост, които използва съответното предприятие в други инвестиционни проекти от подобен вид. Когато този показател не е наличен, за тази цел могат да се използват капиталовите разходи на дружеството като цяло или обичайната норма на възвръщаемост в съответния сектор. |
(86) |
Държавата членка трябва да представи доказателства, че размерът на помощта е сведен до минимума. Изчисленията, използвани при анализа на стимулиращия ефект, могат също да се използват за оценка на това дали помощта е пропорционална. Държавата членка трябва да демонстрира пропорционалността въз основа на документите, посочени в параграф (63). |
(87) |
Що се отнася до оперативна помощ, предоставена въз основа на конкурентен тръжен процес, индивидуалната помощ се счита за пропорционална, ако са спазени общите условия. |
3.2.6. Избягване на ненужни отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията
3.2.6.1.
(88) |
За да бъде мярката за помощ съвместима с вътрешния пазар, нейните отрицателни ефекти, изразяващи се в нарушение на конкуренцията и въздействие върху търговията между държавите членки, трябва да бъдат ограничени и по-малки от положителните ефекти, изразяващи се в принос за целта от общ интерес. |
(89) |
Комисията проучва две основни потенциални нарушения в резултат на помощта, а именно нарушения на продуктовия пазар и ефекти относно местоположението на дейността. И двата вида нарушения могат да доведат до неефективност при отпускането на средства, което подронва икономическите резултати на вътрешния пазар, и до проблеми с тяхното разпределение,което засяга разпределението на икономическите дейности между регионите. |
(90) |
Помощите за опазване на околната среда по своята същност имат тенденция да благоприятстват екологосъобразни продукти и технологии за сметка на други, които са по-замърсяващи и този ефект на помощите по принцип няма да се възприема като ненужно нарушаване на конкуренцията, тъй като това е свързано със самата цел на помощта, тоест, икономиката да стане по-екологична. Когато оценява потенциалните отрицателни ефекти от помощта за опазване на околната среда, Комисията ще вземе предвид общия екологичен ефект на мярката във връзка с нейното отрицателно въздействие върху ситуацията на пазара и съответно върху приходите на предприятия, които не получават помощ. По този начин Комисията по-специално ще проучи нарушаващия ефект върху конкурентите, които също осъществяват дейност по благоприятен за околната среда начин без помощ. По подобен начин колкото по-малък е очакваният екологичен ефект от въпросната мярка, толкова по-важно е да се установи какъв е нейният ефект върху пазарните дялове на конкурентните и техните приходи на пазара. |
(91) |
Един потенциално вреден ефект от държавната помощ за екологични и енергийни цели е, че тя възпрепятства пазарния механизъм да постигне ефективни резултати, който възнаграждава най-ефективните и иновационни производители и оказва натиск върху най-малко ефективните да извършат подобрения, да се преструктурират или да напуснат пазара. Това може да доведе до ситуация, в която някои от по-ефективните или иновационни конкуренти на подпомаганото предприятие (например конкуренти с различна, евентуално дори по-екологосъобразна технология), които в противен случай биха могли да навлязат на пазара и да се разраснат, не могат да постигнат това поради предоставената на предприятието помощ. В дългосрочен план намесата в процеса на конкурентно навлизане и напускане на пазара може да окаже отрицателно въздействие върху иновациите и да забави подобренията на производителността в целия отрасъл. |
(92) |
Помощта може също да има нарушаващи ефекти като води до увеличаване или запазване на значителна пазарна мощ на бенефициера. Дори когато помощта не укрепва пряко значителната пазарна мощ, това може да стане косвено, като възпре разрастването на съществуващи конкуренти, като ги накара да напуснат пазара или възпре навлизането на нови конкуренти. |
(93) |
Освен нарушенията на продуктовия пазар помощта може да повлияе и на търговията и избора на местоположението на дейността. Тези нарушения могат да се проявят между държавите членки, когато предприятията се конкурират в трансграничен план или когато проучват различни места за осъществяване на инвестиции. Помощ, насочена към запазване на икономическа дейност в даден регион или привличането ѝ в този регион за сметки на други региони в рамките на вътрешния пазар, може да не води директно до нарушения на продуктовия пазар, но може да премества дейности или инвестиции от един регион в друг без никакво нетно въздействие върху опазването на околната среда. |
Явни отрицателни ефекти
(94) |
По принцип мярката за помощ и контекстът, в който се прилага, трябва да се анализират, за да се установи степента на нарушения, до които евентуално води мярката. При все това има ситуации, в които отрицателните ефекти явно надхвърлят всички положителни ефекти, което означава, че помощта не може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар. |
(95) |
Комисията определя максимални интензитети на помощта, които представляват едно основно изискване за съвместимост и чиято цел е да се предотврати предоставянето на държавна помощ за проекти, при които съотношението между размера на помощта и допустимите разходи се счита за твърде несъразмерно и съществува много голяма вероятност помощта да води до нарушения. |
(96) |
По подобен начин помощта за екологични и енергийни цели, която води единствено до промяна на местоположението на икономическата дейност, без да подобрява съществуващото равнище на екологична защита в държавите членки, ще се счита за несъвместима с вътрешния пазар. |
3.2.6.2.
(97) |
При оценяване на отрицателните ефекти на мярката за помощ Комисията се съсредоточава върху нарушаването в резултат на предвидимото въздействие на помощта в областта на околната среда и енергетиката върху конкуренцията между предприятията в засегнатите продуктови пазари и местоположението на икономическата дейност. Ако мерките за държавна помощ са добре насочени към пазарната неефективност, която са предназначени да отстранят, рискът помощта да доведе до неоснователно нарушаване на конкуренцията е по-малък. |
(98) |
Ако помощта е пропорционална и ограничена до допълнителните инвестиционни разходи, отрицателното въздействие на помощта по принцип е ограничено. При все това дори когато помощта е необходима и пропорционална за конкретното предприятие, тя може да предизвика промяна в поведението на получателите, която да наруши конкуренцията. Търсещото печалба предприятие обикновено ще повиши нивото на опазване на околната среда над задължителните изисквания единствено ако реши, че това ще доведе, най-малкото косвено, до някакъв вид предимство за него. |
(99) |
За да сведе нарушенията на конкуренцията и на търговията до минимум, Комисията отдава голямо значение на процеса на подбор. Когато е възможно, процесът на подбор следва да се извършва по недискриминационен, прозрачен и открит начин, без непременно да се изключват предприятия, които могат да се конкурират с проекти за постигане на една и съща цел в областта на околната среда или енергетиката. Процесът на подбор следва да доведе до подбора на получатели, които могат да постигнат съответните цели в областта на околната среда или енергетиката, като използват възможно най-малко помощ или я използват по възможно най-разходоефективен начин. |
(100) |
Комисията ще оцени по-специално отрицателните ефекти на помощта, като разгледа следните елементи:
|
3.2.6.3.
(101) |
Държавите членки трябва да гарантират, че отрицателните ефекти, описани в раздел 3.2.6.1, са ограничени. В допълнение към елементите, посочени в раздел 3.1.6.2, Комисията ще вземе предвид и ще оцени дали индивидуалната помощ води до:
|
(102) |
Комисията може да проучи планираното въвеждане на схеми за подпомагане в областта на околната среда и енергетиката, различни от схема, за която е отправено уведомление, които пряко или косвено облагодетелстват получателя на помощта, с цел да оцени кумулативното въздействие на помощта. |
(103) |
Комисията също така ще оцени дали в резултат на помощта някои територии могат да извлекат полза от по-благоприятни условия на производство, по-специално поради относително по-ниски производствени разходи заради помощта или поради по-високи стандарти на производство, постигнати чрез помощта. Това може да доведе до оставане или преместване на предприятията към подпомаганите територии или до пренасочване на търговските потоци към подпомаганата област. В своя анализ на подлежащата на индивидуално уведомление помощ Комисията надлежно ще вземе под внимание всички доказателства, че получателят на помощта е проучил алтернативни местоположения. |
3.2.7. Прозрачност
(104) |
Държавите членки трябва да гарантират публикуването на следната информация на общ уебсайт за държавната помощ на национално и регионално ниво: пълния текст на решението за отпускане на одобрената схема за помощ или индивидуалната помощ, както и на разпоредбите за неговото прилагане или връзка към него, самоличността на предоставящия орган(и), самоличността на отделните получатели, вида и размера на помощта, предоставена на всеки бенефициер, датата на предоставяне, вида на предприятието (МСП/големи предприятия), региона, в който се намира бенефициерът (на ниво II от NUTS) и основния икономически сектор, в който бенефициерът осъществява дейност (на ниво групи по NACE). |
(105) |
За схеми под формата на данъчно предимство и помощ под формата на намаления на финансирането на подкрепа за енергията от възобновяеми източници, информацията за размера на индивидуалните помощи може да бъде предоставена в следните диапазони (в млн. EUR): [0,5—1]; [1—2]; [2—5]; [5—10]; [10—30]; [30 и повече]. |
(106) |
Тази информация трябва да бъде публикувана след като решението за отпускане на помощта е било взето, трябва да се съхранява най-малко в продължение на 10 години и трябва да бъде на разположение на широката публика без ограничения (57). От държавите членки няма да се изисква да представят тази информация преди 1 юли 2016 г. Изискването за публикуване на информацията може да отпадне по отношение на индивидуалните помощи под 500 000 EUR. |
3.3. Помощи за енергия от възобновяеми източници
3.3.1. Общи условия за инвестиционна и оперативна помощ за енергия от възобновяеми източници
(107) |
Съюзът си постави амбициозни цели във връзка с изменението на климата и енергийната зависимост, по-специално като част от своята стратегия „Европа 2020“. Няколко законодателни актове на Съюза вече подкрепят постигането на тези цели, като например схемата за търговия с емисии на Съюза, Директива 2009/28/ЕО (58) („Директивата за енергия от възобновяеми източници“ или „RED“) и Директива 2009/30/ЕО (59) („Директивата за качеството на горивата“). При все това тяхното прилагане невинаги води до най-ефективните резултати на пазара и при определени условия държавната помощ може да представлява подходящ инструмент за осъществяване на принос към целите на Съюза и свързаните национални цели. |
(108) |
Настоящите насоки се прилагат за периода до 2020 г. При все това, те следва да подготвят почвата за постигането на целите, определени в рамката за 2030 г. По-специално се очаква, че в периода между 2020 г. и 2030 г. установените възобновяеми енергийни източници ще станат конкурентоспособни в мрежата, което предполага, че субсидиите и освобождаването от задълженията за балансиране следва да бъдат постепенно премахнати чрез прогресивно намаляване. Настоящите насоки са съвместими с тази цел и ще осигурят прехода към ефективни от гледна точка на разходите резултати чрез пазарни механизми. |
(109) |
Пазарните инструменти, като например тръжни процедури или конкурентна тръжна процедура, открита за всички производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, които се конкурират на равни начала на равнище ЕИП, следва нормално да гарантират, че субсидиите са сведени до минимум с оглед на тяхното пълно премахване. |
(110) |
Все пак, имайки предвид различните етапи от развитието на технологиите за възобновяеми енергийни източници, настоящите насоки позволяват на държавите членки да провеждат специфични за дадена технология търгове въз основа на дългосрочния потенциал на дадена нови и иновативни технология, необходимостта да се постигне диверсификация; ограниченията на мрежата, стабилността на мрежите и системните разходи (за интегриране). |
(111) |
Специфични изключения са включени за инсталациите с определен размер, за които не може да се приеме, че тръжната процедура е приемлива, или за инсталации на етап демонстрация. Включването на такива инсталации е по избор. |
(112) |
С оглед на свръхкапацитета на пазара на биогоривата от хранителни култури, Комисията ще смята, че помощ за инвестиции в нов и съществуващ капацитет за биогорива от хранителни култури не е оправдана. Въпреки това инвестиционните помощи за преобразуване на централи за биогорива от хранителни култури в централи за биогорива от ново поколение са разрешени за покриване на разходите за това преобразуване. Инвестиционна помощ за биогорива, различна от този конкретен случай, може да се предоставя само в полза на биогорива от ново поколение. |
(113) |
Докато инвестиционната помощ в подкрепа биогорива от хранителни култури ще бъде прекратена от датата на прилагане на настоящите насоки, оперативната помощ за биогорива от хранителни култури може да се отпуска до 2020 г. Поради това тази помощ може да бъде предоставяна само на централи, които са започнали работа преди 31 декември 2013 г., докато централата бъде напълно амортизирана, но в никакъв случай не по-късно от 2020 г. |
(114) |
В допълнение Комисията ще смята, че помощта не повишава равнището на опазване на околната среда и не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако помощта се отпуска за биогорива, които са предмет на задължение за доставка или смесване (60), освен ако държава членка може да докаже, че помощта е ограничена до устойчиви биогорива, които са твърде скъпи, за да излязат на пазара само със задължение за доставка или смесване. |
(115) |
По-специално докато схемата за търговия с емисии и данъците върху CO2 на ЕС интернализират разходите за емисии на парникови газове, възможно е те да не ги е интернализират изцяло. Държавната помощ може следователно да допринесе за постигането на свързаните, но отделни цели на Съюза за възобновяема енергия. Поради това Комисията приема, освен ако няма доказателства за противното, че продължава да съществува остатъчна пазарна неефективност, която може да бъде преодоляна чрез помощи за възобновяема енергия. |
(116) |
За да даде възможност на държавите членки да постигнат своите цели в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, Комисията приема, че помощта е подходяща и че нарушаващите ефекти на помощта са ограничени, ако са изпълнени всички други условия. |
(117) |
Що се отнася до помощта за производството на водноелектрическа енергия, нейното въздействие може да бъде в две посоки: от една страна, тази помощ може да окаже положително въздействие от гледна точка на ниски емисии на парникови газове, но, от друга страна, може също така да доведе до отрицателно въздействие върху водните системи и биологичното разнообразие. Следователно, когато се предоставя помощ за производство на водноелектрическа енергия, държавите членки трябва да спазват Директива 2000/60/ЕО (61), и по-специално член 4, параграф 7 от нея, където се определят критериите във връзка с разрешаване на нови промени на водни обекти. |
(118) |
Основен принцип в законодателството на Съюза в тази сфера е йерархията на отпадъците, тоест приоритетно подреждане на начините, по които следва да се третират отпадъците (62). Държавната помощ за енергия от възобновяеми източници, при която за гориво се използват отпадъци, включително отпадна топлина, може да окаже положителен принос за опазване на околната среда, при условие че не се заобикаля този принцип. |
(119) |
Помощ за енергия от възобновяеми източници може да се предоставя под формата на инвестиционна или оперативна помощ. За схеми за инвестиционна помощ и инвестиционна помощ, за която трябва да се отправи индивидуално уведомление, се прилагат условията, посочени в раздел 3.2. |
(120) |
По отношение на схеми за оперативна помощ се прилага общата разпоредба на раздел 3.2, изменена съгласно специфичните разпоредби в настоящия раздел. По отношение на оперативна помощ, за която трябва да се отправи индивидуално уведомление, се прилагат посочените в раздел 3.2 условия, като по целесъобразност се вземат предвид измененията, направени с настоящия раздел за схемите за оперативна помощ. |
(121) |
Комисията ще разрешава схеми за помощ с максимален срок от десет години. Ако схемата се запазва след това, след изтичането на този период следва да се отправи повторно уведомление за мярката. Що се отнася до биогоривата от хранителни култури, съществуващите и наскоро обявените схеми следва да бъдат ограничени до 2020 г. |
(122) |
Съюзът определи цялостната цел на Европейския съюз за дяла на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия и превърна тази цел в задължителни национални цели. Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници включва механизми за сътрудничество (63), които ще улеснят трансграничната помощ за постигане на националните цели. Схемите за оперативна помощ по принцип следва да бъдат отворени за други държави от ЕИП и договарящите страни от Енергийната общност, за да се ограничат отрицателните въздействия като цяло. Така се свеждат до минимум разходите на държавите членки, чиято единствена цел е да постигнат националната цел за енергия от възобновяеми източници, определена в законодателството на Съюза. При все това за държавите членки би било от полза да въведат механизъм за сътрудничество, преди да разрешат предоставянето на трансгранична помощ или в противен случай производството от инсталации в други държави няма да се отчита за изпълнението на тяхната национална цел съгласно RED (64). Комисията ще приеме схемите, които са отворени и за други страни от ЕИП или за страни от Енергийната общност. |
(123) |
Помощта за електроенергия от възобновяеми източници по принцип следва да допринася за интегрирането на електроенергията от възобновяеми източници на пазара. Това обаче може да се окаже невъзможно или неподходящо за определени малки видове инсталации. |
3.3.2. Оперативна помощ, предоставена за енергия от възобновяеми източници
3.3.2.1.
(124) |
За стимулиране на пазарното интегриране на електроенергията от възобновяеми източници, е важно получателите да продават своята електроенергия директно на пазара и да подлежат на пазарни задължения. Следните кумулативни условия се прилагат считано от 1 януари 2016 г. за всички нови схеми и мерки за помощ:
|
(125) |
Условията, установени в параграф (124), не се прилагат за инсталации с инсталирана електрогенерираща мощност, по-малка от 500 kW, или за демонстрационни проекти, с изключение на електроенергия от вятърна енергия, за която се прилага инсталирана електрогенерираща мощност от 3 MW или 3 генератора. |
(126) |
В рамките на преходен период, обхващащ годините 2015 г. и 2016 г., помощ за поне 5 % от планираните нови електрогенериращи мощности от възобновяеми източници на енергия следва да се предоставя в резултат от конкурентна тръжна процедура въз основа на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии. От 1 януари 2017 г. се прилагат следните изисквания. помощта е предоставена след провеждане на конкурентна тръжна процедура въз основа на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии (66), освен ако:
Ако тези конкурентни тръжни процедури са отворени за всички производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на недискриминационна основа, Комисията ще счита, че помощта е съразмерна и не нарушава конкуренцията до степен, която противоречи на вътрешния пазар. Тръжната процедура може да бъде ограничена до специфични технологии, когато процес, отворен за всички производители, би довел до неоптимален резултат, който не може да бъде разрешен при проектиране на процеса с оглед на:
|
(127) |
Помощ може да бъде предоставена без конкурентна тръжна процедура, както е описано в параграф (126), за инсталации с инсталирана електрогенерираща мощност от по-малко от 1 MW, или за демонстрационни проекти, с изключение на електроенергия от вятърна енергия, за инсталации с инсталирана електрогенерираща мощност до 6 MW или с 6 генератора. |
(128) |
При липса на конкурентна тръжна процедура са приложими условията на параграфи (124) и (125) и условията за оперативна помощ за енергия от възобновяеми източници, различна от електроенергия, както е посочено в параграф (132). |
(129) |
Помощта се предоставя само докато съоръжението бъде напълно амортизирано в съответствие със стандартните счетоводни правила и всяка инвестиционна помощ, получена преди това, трябва да бъде приспадната от оперативната помощ. |
(130) |
Тези условия не засягат възможността за държавите членки да отчитат съображенията за пространствено планиране, например като изискват строителни разрешения преди участието в тръжната процедура или като изискват инвестиционни решения в рамките на определен период. |
3.3.2.2.
(131) |
За енергия от възобновяеми източници, различна от електрическа енергия, оперативната помощ ще се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако са изпълнени следните кумулативни условия:
|
3.3.2.3.
(132) |
За разлика от повечето други възобновяеми енергийни източници биомасата изисква относително ниски инвестиционни разходи, но по-високи оперативни разходи. По-високите оперативни разходи могат да попречат на дадено съоръжение за биомаса (68) да продължи да функционира след амортизирането на инсталацията, тъй като оперативните разходи могат да бъдат по-високи от приходите (пазарната цена). От друга страна, дадено съоръжение за биомаса може да функционира, като използва изкопаеми горива вместо биомаса като източник на суровини, ако използването на изкопаеми горива е икономически по-изгодно от използването на биомаса. За да се запази използването на биомаса и в двата случая, Комисията може да счете помощта за съвместима с вътрешния пазар дори след амортизирането на съоръжението. |
(133) |
Комисията ще счете оперативната помощ за биомаса след амортизирането на съоръжението за съвместима с вътрешния пазар, ако държавата членка демонстрира, че оперативните разходи, които получателят поема след амортизирането на съоръжението, продължават да бъдат по-високи от пазарната цена на произвежданата енергия и ако са изпълнени следните кумулативни условия:
|
(134) |
Комисията ще счете оперативната помощ за биомаса след амортизирането на съоръжението за съвместима с вътрешния пазар, ако държавата членка демонстрира, че независимо от пазарната цена на съответната енергия използването на изкопаеми горива като суровина е икономически по-изгодно от използването на биомаса и ако са изпълнени следните кумулативни условия:
|
3.3.2.4.
(135) |
Държавите членки могат да отпускат помощ за възобновяеми енергийни източници посредством използване на пазарни механизми като зелени сертификати. Тези пазарни механизми (69) позволяват всички производители, използващи възобновяеми енергийни източници, да се облагодетелстват непряко от гарантираното търсене на произведената от тях енергия на цена, по-висока от пазарната цена на конвенционалната енергия. Цената на тези зелени сертификати не е определена предварително, а зависи от търсенето и предлагането на пазара. |
(136) |
Комисията ще счете помощта, посочена в параграф (135), за съвместима с вътрешния пазар, ако държавите членки могат да представят достатъчно доказателства, че тази подкрепа i) е от решаващо значение за жизнеспособността на съответните възобновяеми енергийни източници; ii) не води до свръхкомпенсация в рамките на цялата схемата в течение на времето и за отделните технологии или за конкретни по-слабо разгърнати технологии, ако са определени различни нива на сертификатите за единица продукция; и iii) не възпира производителите на възобновяеми енергийни ресурси да повишават своята конкурентоспособност. |
(137) |
По-специално Комисията счита, че не може да се прилага диференциация в равнищата на подкрепа чрез зелени сертификати, освен ако държавите членки не докажат необходимостта от диференциране въз основа на доводите, изложени в параграф (126). Условията, посочени в параграфи (124) и (125), се прилагат, когато това е технически възможно. Всички инвестиционни помощи, които са били получени преди това, трябва да бъдат приспаднати от оперативната помощ. |
3.4. Мерки за енергийна ефективност, включително комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и районни отоплителни и охладителни системи
(138) |
Съюзът си е поставил целта за намаление с 20 % на потреблението на първична енергия в Съюза до 2020 г. По-специално Съюзът прие Директивата за енергийната ефективност, в която се установява обща рамка за насърчаване на енергийната ефективност в рамките на Съюза към постигане на водещата цел на Съюза за 2020 г. за енергийна ефективност и която проправя пътя за по-нататъшно подобряване на енергийната ефективност след 2020 г. |
3.4.1. Цел от общ интерес
(139) |
С оглед да се гарантира, че помощта допринася за по-високо ниво на опазване на околната среда, помощта за районни отоплителни и охладителни системи и комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия („CHP“) ще бъде считана за съвместима с вътрешния пазар само ако се предоставя за инвестиции, включително подобрения, за високоефективно CHP и високоефективни районни отоплителни и охладителни системи. По отношение на мерките, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, държавите членки могат да се основат на логиката на съответните оперативни програми. |
(140) |
Държавната помощ за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и районни отоплителни и охладителни системи, при които за гориво се използват отпадъци, включително отпадна топлина, може да окаже положителен принос за опазване на околната среда, при условие че не се избягва принципа за йерархията на отпадъците (посочен в параграф (118)). |
(141) |
За да демонстрира приноса на помощта за повишаване на нивото на опазване на околната среда, държавата членка може да използва редица показатели, доколкото те могат да бъдат изразени количествено, по-специално посредством размера на икономиите на енергия в резултат на подобреното функциониране с намалено енергийно потребление и по-високата производителност на енергията или увеличената ефективност в резултат на намалено енергийно потребление или намалено използване на гориво. |
3.4.2. Необходимост от държавна намеса
(142) |
Мерките за енергийна ефективност са насочени към отрицателни външни последици, посочени в параграф (35), като създават индивидуални стимули за постигане на екологичните цели за енергийна ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове. В допълнение към общите пазарни неефективности, набелязани в раздел 3.2, един пример за пазарна неефективност, която може да възникне в областта на мерките за енергийна ефективност, се отнася до мерките за подобряване на енергийната ефективност в сградите. Когато се проучват възможности за реновиране на сгради, ползите от мерките за енергийна ефективност обикновено облагодетелстват наемателя, а не собственика на сградата, който обичайно поема разходите за реновиране. Поради това Комисията счита, че може да е необходима държавна помощ, за да се насърчат инвестициите за енергийна ефективност с оглед да се постигнат целите на ДЕЕ. |
3.4.3. Стимулиращ ефект
(143) |
ДЕЕ въвежда задължение за държавите членки да постигнат цели, включително във връзка с енергийното саниране на сградите и в крайното потребление на енергия. Директивата обаче не налага цели за енергийна ефективност на предприятията и по този начин не е пречка за помощите в областта на енергийната ефективност да имат стимулиращ ефект. |
(144) |
Стимулиращият ефект на помощта ще се оценява въз основа на условията, посочени в раздел 3.2.4 от настоящите насоки. |
3.4.4. Целесъобразност на помощта
(145) |
Държавната помощ може да се счита за подходящ инструмент за финансиране на мерки за енергийна ефективност, независимо от формата, в която е предоставена. |
(146) |
По отношение на мерките за енергийна ефективност подлежащият на възстановяване аванс може да бъде счетен за подходящ инструмент за държавна помощ, особено ако приходите от мярката за енергийна ефективност не са сигурни. |
(147) |
Когато се оценява държавна помощ, предоставена по-специално за реновиране на сгради с цел постигане на енергийна ефективност, въведеният от държавата членка финансов инструмент за финансиране на реновирането може да бъде счетен за подходящ инструмент за предоставяне на държавна помощ. |
3.4.5. Пропорционалност
(148) |
Допустимите разходи се определят като допълнителните инвестиционни разходи, посочени в параграф (73). По отношение на мерките за енергийна ефективност може да е трудно да се изготви съпоставителен сценарий, особено за интегрирани проекти. За такива проекти Комисията е склонна да проучи заместващ показател, за да определи допустимите разходи, както е посочено в параграф (75). |
(149) |
Прилагат се интензитетите на помощта, определени в приложение 1. |
(150) |
Комисията ще счете за пропорционална оперативната помощ за енергийна ефективност само ако са изпълнени следните кумулативни условия:
|
(151) |
Оперативната помощ за инсталации за комбинирано производство с висока енергийна ефективност може да бъде отпускана на базата на условията, приложими към оперативната помощ за електроенергия от възобновяеми енергийни източници, както е установено в раздел 3.3.2.1, и само при следните условия:
|
3.5. Помощи за ефективно използване на ресурсите, и по-специално помощи за управление на отпадъци
3.5.1. Ефективно използване на ресурсите
(152) |
Водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ на стратегията „Европа 2020“ цели да се постигне устойчив растеж чрез откриване и създаване на нови бизнес възможности, inter alia чрез нови и иновационни начини за производство, бизнес модели и продуктов дизайн. Тя определя как този растеж може да бъде отделен от използването на ресурси и общото му въздействие върху околната среда. |
(153) |
Пазарните неефективности, определени в параграф (35), са особено уместни във връзка с ефективното използване на ресурсите. Освен това пазарните неефективности в тази област рядко се обхващат от други политики и мерки, например данъчно облагане или регулиране. В такива случаи може да е необходима държавна помощ. |
(154) |
По отношение на индивидуални мерки държавите членки трябва да демонстрират количествено измерими ползи в тази област на политиката, например по-специално размерът на икономиите на ресурси или увеличената ефективност на ресурсите. |
(155) |
С оглед на тесните връзки с нови и иновационни начини на производство Комисията припомня, че, след като бъдат изпълнени съответните критерии, мерките, с които се насърчава ефективното използване на ресурсите, могат да се ползват от допълнителна сума за екоиновации, посочена в параграф (78). |
3.5.2. Помощ за управление на отпадъци
(156) |
По-конкретно и в съответствие с принципа за йерархията на отпадъците (посочен в параграф (118)) Седмата програма за действие в областта на околната среда определя предотвратяването, повторното използване и рециклирането на отпадъците като едни от своите главни приоритети. От държавите членки се изисква да създадат планове за управление (71) на отпадъците и следва да зачитат тази йерархия и да изготвят мерки за държавни помощи, които да бъдат съгласувани с изпълнението на тези планове. Друго ключово понятие, която вдъхновява законодателството на Съюза в областта на околната среда, е „принципът замърсителят плаща“, описан в параграф (44). |
(157) |
Държавната помощ за управление на отпадъците, по-специално дейности, насочени към предотвратяването на генерирането на отпадъци, повторното използване и рециклирането на отпадъци, може да даде положителен принос за опазването на околната среда, при условие че не се заобикалят принципите, посочени в предходните параграфи. Това включва повторна употреба или рециклиране на води или полезни изкопаеми, които в противен случай ще представляват неоползотворени отпадъци. По-специално в контекста на ПЗП предприятията, които генерират отпадъци, следва да не бъдат освобождавани от разходи за тяхното третиране. Освен това не трябва да се засяга по отрицателен начин нормалното функциониране на пазарите на вторични материали. |
(158) |
Комисията ще счете, че помощ за управление на отпадъците обслужва цел от общ интерес в съответствие с посочените по-горе принципи за управление на отпадъците, ако са изпълнени следните кумулативни условия:
|
(159) |
Помощ, която за разлика от посоченото в параграф (158), буква а), е насочена към управлението на собствените отпадъци на получателя, ще бъде оценена въз основа на общите критерии в раздел 3.2, приложими за помощ за предприятия, които надхвърлят стандартите на Съюза или повишават опазването на околната среда при отсъствие на стандарти на Съюза по смисъла на параграф (25), буква в). |
3.6. Помощ за улавяне и съхранение на въглерод (УСВ)
(160) |
Както се признава в Директива 2009/31/ЕО (73) (Директивата за УСВ) и в Съобщението на Комисията относно бъдещето на УСВ в Европа (74), УСВ представлява технология, която може да допринесе за смекчаване на изменението на климата. В прехода към една истинска нисковъглеродна икономика технологията за УСВ може да помогне за съгласуване на търсенето на изкопаеми горива с необходимостта от намаляване на емисиите на парникови газове. В някои сектори на промишлеността УСВ може понастоящем да представлява единственият вариант на технология, която може да намали свързаните с обработката емисии в необходимия мащаб в дългосрочен план. Предвид факта, че разходите за улавяне, транспорт и съхранение са съществена пречка за по-широкото използване на УСВ, държавната помощ може да допринесе за насърчаване на развитието на тази технология. |
(161) |
Комисията счита, че с оглед да се насърчи изпълнението на дългосрочните цели за декарбонизация, помощта за УСВ допринася за общите цели за опазване на околната среда. |
(162) |
Съюзът предприе няколко инициативи за преодоляване на отрицателните външни въздействия. По-специално схемата за търговия с емисии на Съюза осигурява интернализация на разходите за емисии на парникови газове, което обаче може да не успее още да гарантира постигането на целите на Съюза по отношение на дългосрочното намаляване на въглеродните емисии. Поради това Комисията приема, че помощите за УСВ водят до отстраняване на остатъчна пазарна неефективност, освен ако разполага с доказателства, че тази пазарна неефективност вече не съществува. |
(163) |
Без да се засягат в частност разпоредбите на Съюза в тази област, Комисията приема, че помощта е подходяща, при условие че всички други условия са изпълнени. Разрешена е както оперативна, така и инвестиционна помощ. |
(164) |
Помощта може да се предоставя за подкрепа на електроцентрали, използващи изкопаеми горива или биомаса (включително централи, използващи едновременно изкопаеми горива и биомаса), или на други промишлени инсталации, оборудвани със съоръжения за улавяне, пренос и съхранение на CO2 или на отделни елементи от веригата за УСВ. При все това помощта за подкрепа на проектите за УСВ не включва помощ за инсталации с емисии на CO2 (промишлени инсталации или електроцентрали) като такава, а помощ за разходите, произтичащи от проекти за УСВ. |
(165) |
Помощта е ограничена до допълнителните разходи за улавяне, транспортиране и съхранение на емисии на СО2. Общоприето е, че съпоставителният сценарий ще представлява ситуация, при която проектът не се осъществява като УСВ и е подобен на допълнителна инфраструктура, която не е необходима за експлоатация на дадена инсталация. С оглед на този съпоставителен сценарий допустимите разходи се определят като недостига на финансиране. Вземат се под внимание всички приходи, включително например икономии на разходи от намалените нужди от квоти от СТЕ и финансиране по програмата NER300 и Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ) (75). |
(166) |
Комисията оценява нарушаващото въздействие на помощта въз основа на критериите, посочени в раздел 3.2.6, като взема предвид дали има договорености за обмен на знания, дали инфраструктурата е отворена за трети страни и дали подпомагането за отделни елементи на веригата за УСВ има положително въздействие върху други инсталации с изкопаеми горивни, собственост на получателя. |
3.7. Помощ под формата на облекчения или освобождавания от данъци за околната среда и под формата на намаления на финансовата подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници
3.7.1. Помощи под формата на намаляване или освобождаване от данъци, свързани с опазването на околната среда
(167) |
Целта на данъчното облагане, свързано с опазването на околната среда, е да се увеличат разходите за дейности, нанасящи вреда на околната среда, и по този начин да се обезкуражи такова поведение и да се повиши нивото на опазване на околната среда. По принцип данъците, свързани с опазването на околната среда, следва да отразяват общите разходи за обществото във връзка с емисиите и в съответствие с това размерът на данъка за една единица емисии следва да бъде еднакъв за всички предприятия, които генерират емисии. Докато облекченията или освобождаванията от данъци за околната среда могат да имат отрицателно въздействие върху тази цел (76), такъв подход може все пак да бъде необходим, ако получателите иначе биха имали такъв конкурентен недостатък, че не би било възможно изобщо да се въведе данък за околната среда. |
(168) |
Действително предоставянето на преференциално данъчно третиране на някои предприятия може да улесни по-високото общо равнище на данъците, свързани с опазването на околната среда. В съответствие с това намаляването или освобождаването от данъци, свързани с опазването на околната среда (77), включително данъчно възстановяване, може поне косвено да допринесе за по-висока степен на опазване на околната среда. При все това не трябва да се подронва основната цел на данъците, свързани с опазването на околната среда, за обезкуражаване на дейностите, нанасящи вреда на околната среда. Данъчните облекчения следва да бъдат необходими и да се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии и въпросните предприятия следва да осъществят принос за подобряване на опазването на околната среда. Това би могло да бъде постигнато чрез отпускане на компенсация под формата на възстановяване на платени данъци, чрез което предприятията не са освободени от данъка като такъв, но получават фиксирана годишна компенсация за очакваното увеличение на платимия размер на данъка. |
(169) |
Комисията ще разрешава схеми за помощ за максимални периоди от 10 години, след което държава членка може да изпрати повторно уведомление за мярката, ако държавата членка отново оцени целесъобразността на съответните мерки за помощ. |
(170) |
Комисията ще счита, че данъчните облекчения не подронват общата преследвана цел и допринасят поне косвено за повишено ниво на опазване на околната среда, ако държавата членка демонстрира, че i) данъчните облекчения са добре насочени към предприятията, които са засегнати в най-голяма степен от увеличените данъци, и ii) че като цяло се прилага по-висока данъчна ставка отколкото без освобождаването от данък. |
(171) |
За тази цел Комисията ще оцени информацията, предоставена от държавите членки. Тази информация следва да включва, от една страна, съответния отрасъл/и или категории получатели, включени в освобождаването или облекченията, и, от друга страна, положението на основните получатели във всеки засегнат отрасъл и как облагането с данъци може да спомогне за защита на околната среда. Освободените отрасли следва да бъдат надлежно описани и следва да се предостави списък на най-големите получатели за всеки отрасъл (като се посочат конкретно оборотът, пазарните дялове и размерът на данъчната основа). |
(172) |
Когато бъдат хармонизирани данъците, свързани с околната среда, Комисията ще може да прилагат опростен подход за оценка дали помощта е необходима и пропорционална. В контекста на Директива 2003/96/ЕО (78) Комисията може да приложи опростен подход за намаляване на данъците, съобразен с минималното данъчно ниво на Съюза. За всички други данъци, свързани с околната среда, е необходима задълбочена оценка дали помощта е необходима и пропорционална. |
Ситуация 1: Хармонизирани данъци, свързани с околната среда
(173) |
Комисията ще счита за необходима и пропорционална помощ под формата на данъчни облекчения, ако i) плащаните от получателите данъци са поне на минималното ниво за Съюза, определено в съответната приложима директива; ii) изборът на получателите се основава на обективни и прозрачни критерии и iii) по принцип помощта се отпуска по един и същ начин за всички конкуренти в един и същ отрасъл, ако те се намират в сходно фактическо положение. |
(174) |
Държавите членки могат да предоставят помощ под формата на намаление на данъчната ставка или като фиксирана годишна сума за компенсация (възстановяване на данъци) или като комбинация от двете. Предимството на възстановяването на платени данъци е, че предприятията остават изложени на въздействието на ценовия сигнал, който дава данъкът за околната среда. Ако това се използва, размерът на възстановяването на платени данъци следва да се изчислява въз основа на исторически данни, т.е. нивото на производството, както и потреблението или замърсяването, наблюдавани за предприятието през дадена базова година. Нивото на възстановяването не трябва да излиза извън минималния данъчен размер на Съюза, който е резултат за базовата година. |
(175) |
Ако получателите плащат по-малко от минималното данъчно ниво за Съюза, определено в съответната приложима директива, помощта ще се оценява въз основа на условията за нехармонизирани данъци, свързани с околната среда, които са определени в параграфи (176)—(178). |
Ситуация 2: Нехармонизирани данъци за околната среда и специфични ситуации на хармонизирани данъци
(176) |
За всички други нехармонизирани данъци за околната среда и в случай на хармонизирани данъци под минималните нива на Съюза по ETD (виж параграф (172) и с цел да се демонстрира необходимостта и пропорционалността на помощта, дадена държава членка следва да ясно определи обхвата на намаляване на данъците. За тази цел държавата членка следва да предостави информацията, посочена в параграф (171). Държавите членки могат да решат да отпуснат на получателите помощ под формата на възстановяване на платен данък (посочен в параграф (174)). Този подход продължава да излага получателите на помощта на ценовия сигнал, който данъкът за околната среда ще даде, като в същото време ограничава очакваното увеличаване на платимата данъчна сума. |
(177) |
Комисията ще счита помощта за необходима, ако са изпълнени следните кумулативни условия:
|
(178) |
Комисията ще счита помощта за пропорционална, ако изпълнява едно от следните условия:
|
(179) |
В случай че енергийните продукти за производство на електроенергия се облагат с данък върху емисиите на въглероден диоксид, данъкът следва да се плати от доставчика на електроенергия. Такъв данък върху въглеродните емисии може да бъде изготвен по начин, който да подкрепя и да е пряко свързан с цената на квотите за търговия с емисии на Съюза чрез облагане на въглерода. При все това цената на електроенергията се увеличава, ако тези разходи се прехвърлят върху потребителите на електроенергия. В този случай ефектът от данъка върху емисиите на въглероден диоксид се прехвърля върху енергоемките потребители и е съпоставим с ефекта от прехвърлянето на разходите за квотите от СТЕ, които са включени в цената на електроенергията (непреки разходи за емисии). |
(180) |
Следователно, ако данъкът, посочен в параграф (179), е изготвен по такъв начин, че е пряко свързан с цената на квотите по СТЕ на ЕС и има за цел да увеличи цената на квотите, могат да се предвидят компенсации за тези по-високите непреки разходи. Комисията ще счете за мярката за съвместима с вътрешния пазар само ако са изпълнени следните кумулативни условия:
|
3.7.2. Помощи под формата на намаляване на финансовата подкрепа за енергия от възобновяеми източници (81)
(181) |
Финансовата помощ за енергия от възобновяеми източници чрез начисляване на такси сама по себе си не е насочена към преодоляване на отрицателни външни последици и съответно не води до пряк ефект за околната среда. Следователно тези такси са коренно различни от непреките данъци върху електроенергията, посочени в параграф (167), дори ако те също могат да доведат до по-високи цени на електроенергията. Увеличението на разходите за електрическата енергия може да бъде пряко — чрез специална такса, която се начислява на потребителите на електроенергия върху основната цена на електроенергията, или непряко — чрез допълнителни разходи, които доставчиците на електроенергия плащат във връзка със задълженията за закупуване на енергия от възобновяеми източници и които те впоследствие прехвърлят върху своите клиенти, потребителите на електроенергия. Един типичен пример би бил задължителното изкупуване на определен процент енергия от възобновяеми източници от страна на доставчиците на електроенергия чрез зелени сертификати, за което доставчиците не получават компенсация. |
(182) |
По принцип и доколкото разходите за финансиране на подкрепата за възобновяемата енергия се възстановяват от потребителите на енергия, те следва да бъдат възстановявани по начин, който не води до дискриминация между потребителите на енергия. Въпреки това някои целеви намаления на тези разходи може да са необходими, за да се осигури достатъчно финансиране за подкрепа на енергията от възобновяеми източници и по този начин да се спомогне за постигането на целите за възобновяема енергия, установена на равнище ЕС (82). От една страна, с цел да се избегне ситуация, в която предприятията, особено засегнати от финансовите разходи за подкрепа на възобновяемата енергия, имат значителен конкурентен недостатък, държавите членки могат да пожелаят да предоставят частична компенсация за тези допълнителни разходи. Без такава компенсация финансирането на подкрепата за възобновяемата енергия може да бъде неустойчиво и приемането от страна на обществеността на създаването на амбициозни мерки за подпомагане в областта на енергията от възобновяеми източници може да бъде ограничено. От друга страна, ако една такава компенсация е твърде висока или присъдена на твърде много потребители на електроенергия, общото финансиране на подкрепата за енергията от възобновяеми източници може да бъде застрашена, както и общественото приемане на подкрепата за възобновяемата енергия да бъде еднакво затруднено и нарушенията на конкуренцията и търговията могат да бъдат особено големи. |
(183) |
За оценката на държавна помощ, чрез която се компенсира финансирането на помощта за енергия от възобновяеми източници, Комисията ще прилага само условията, посочени в настоящия раздел и в раздел 3.2.7. |
(184) |
С оглед да се гарантира, че помощта улеснява финансирането на помощ за енергия от възобновяеми източници, държавите членки ще трябва да гарантират, че допълнителните разходи, отразени в по-високите цени на електроенергията, които получателите на помощта трябва да понесат, се дължат единствено на помощта за енергия от възобновяеми източници. Тези допълнителни разходи не могат да надхвърлят размера на финансирането на помощта за енергия от възобновяеми източници (83). |
(185) |
Помощта следва да бъде ограничена до сектори, които са изложени на риск за тяхната конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от финансирането на подкрепата за енергията от възобновяеми източници като функция от тяхната интензивност на електроенергията и излагането им на въздействието на международната търговия. Поради това помощта може да се предостави само ако предприятието принадлежи към секторите, изброени в приложение 3 (84). Този списък е предназначен да бъде използван само за допустимост за тази конкретна форма на компенсация. |
(186) |
В допълнение, въз основа на факта, че някои сектори могат да бъдат разнородни по отношение на интензивността на електроенергията, държава членка може да включи определено предприятие в своята национална схема за предоставяне на намаления от разходи, произтичащи от подкрепа за възобновяема енергия, ако предприятието има интензивност на електроенергията от поне 20 % (85) и принадлежи към сектор с интензивност на търговията от най-малко 4 % на равнището на Съюза, дори ако не е част от сектор, изброени в приложение 3 (86). За изчисляването на интензивността на електроенергията на предприятието трябва да се използват стандартни критерии за ефективност на потреблението на електроенергия за отрасъла, когато са налични. |
(187) |
В рамките на допустимия сектор държавите членки трябва да гарантират, че изборът на получатели е извършен въз основа на обективни, недискриминационни и прозрачни критерии и че по принцип помощта се отпуска по един и същ начин за всички конкуренти в един и същ отрасъл, ако те се намират в сходно фактическо положение. |
(188) |
Комисията ще счита помощта за пропорционална, ако получателите на помощта заплащат минимум 15 % от допълнителните разходи без намаление. |
(189) |
Въпреки това, като се има предвид значителното увеличение на допълнителните такси от възобновяема енергия през последните години, собствен принос в размер на 15 % от пълната такса за възобновяема енергия може да надхвърля това, което може да понесе едно предприятия, особено засегнато от тази тежест. Поради това при необходимост държавите членки имат възможността допълнително да ограничат размера на разходите, произтичащи от финансовата помощ за възобновяема енергия, която трябва да бъде платена на равнище на предприятията, до 4 % от брутната добавена стойност (87) на съответното предприятие. За предприятията, които имат интензивност на електроенергията от поне 20 %, държавите членки могат да ограничат общата сума, която трябва да се изплати, на 0,5 % от брутната добавена стойност на съответното предприятие. |
(190) |
Когато държавите членки решат да приемат ограниченията от съответно 4 % и 0,5 % от брутната добавена стойност, тези ограничения трябва да се прилагат към всички допустими предприятия. |
(191) |
Държавите членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че данните за брутната добавена стойност, използвани за целите на този раздел, обхващат всички съответни разходи за труд. |
(192) |
Държавите членки могат да предоставят помощта под формата на намаление на таксите или като фиксирана годишна сума за компенсация (възстановяване на данъци) или като комбинация от двете (88). Когато помощта се предоставя под формата на намаление на таксите, трябва да се създаде механизъм за последващ мониторинг, за да се гарантира, че всяка надплатена помощ ще бъде възстановена преди 1 юли следващата година. Когато помощта се отпуска под формата на фиксирана годишна сума за компенсация, трябва да бъде изчислена на базата на исторически данни, т.е. наблюдаваните нива на потребление на електроенергия и брутната добавена стойност за дадена базова година. Размерът на компенсацията не надвишава размера на помощта, която предприятието би получило през базовата година, като се прилагат параметрите, определени в настоящия раздел. |
3.7.3. Преходни правила за помощта, отпускана за намаляване на тежестта, свързана с подкрепа за финансирането на енергия от възобновяеми източници
(193) |
Държавите членки трябва да прилагат критериите за допустимост и пропорционалност, предвидени в точка 3.7.2, не по-късно от 1 януари 2019 г. Помощта, предоставена по отношение на периода преди тази дата, ще бъде считана за съвместима, ако удовлетворява същите критерии. |
(194) |
Освен това Комисията счита, че всички помощи, отпуснати за намаляване на тежестта, свързана с подкрепа за финансирането на енергия от възобновяеми източници, по отношение на годините, предшестващи 2019 г., могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар, доколкото са в съответствие с план за приспособяване. |
(195) |
За да се избегнат резките смущения в отделно предприятие, този план за приспособяване трябва да доведе до постепенното приспособяване към равнищата на помощите, получени в резултат на прилагането на критериите за допустимост и пропорционалност, предвидени в раздел 3.7.2. |
(196) |
Доколкото тези помощи са предоставени по отношение на периода преди датата на прилагане на настоящите насоки, планът трябва също да предвижда постепенно прилагане на критериите за този период. |
(197) |
Доколкото помощ под формата на намаляване или освобождаване от тежестта, свързана с подкрепа за финансирането на енергия от възобновяеми източници, е била отпусната преди датата на прилагане на настоящите насоки, на предприятия, които не са допустими съгласно раздел 3.7.2., такава помощ може да бъде обявена за съвместима, при условие че планът за приспособяване предвижда минимален собствен принос от 20 % от допълнителните разходи за таксата без намалението, който да бъде въведен постепенно и най-късно до 1 януари 2019 г. |
(198) |
Планът за приспособяване трябва да взема под внимание всички съответни икономически фактори, свързани с политика за възобновяема енергия. |
(199) |
Планът за приспособяване трябва да бъде одобрен от Комисията. |
(200) |
Планът за приспособяване се съобщава на Комисията най-късно 12 месеца след датата на прилагане на настоящите насоки. |
3.8. Помощ за енергийна инфраструктура
(201) |
Наличието на модерна енергийна инфраструктура е от решаващо значение за интегрирания енергиен пазар, който е важен за енергийната сигурност на Съюза, и за създаване на условия Съюзът да постигне своите по-общи цели във връзка с климата и енергетиката. Комисията е оценила общите необходими инвестиции в енергийна инфраструктура от европейско значение в периода до 2020 г. в размер на около 200 млрд. EUR (89). Тази оценка се основава на оценката на необходимата инфраструктура, за да се даде възможност на Съюза да изпълни общите цели на политиката по отношение на завършването на вътрешния енергиен пазар, като се гарантира сигурността на доставките и се даде възможност за интегриране на възобновяемите източници на енергия. Когато пазарните оператори не могат сами да изградят необходимата инфраструктура, може да е необходима държавна помощ, за да се преодолеят пазарните неефективности и да се гарантира задоволяване на значителните инфраструктурни нужди на Съюза. Това се отнася най-вече за инфраструктурни проекти с трансгранично въздействие или такива, които допринасят за регионалното сближаване. Помощта за енергийна инфраструктура следва по принцип да бъде инвестиционна помощ, включително нейната модернизация и обновяване. |
3.8.1. Цел от общ интерес
(202) |
Енергийната инфраструктура представлява предпоставка за добре функциониращ енергиен пазар. Поради това помощта за енергийната инфраструктура подсилва вътрешния енергиен пазар. Тя укрепва стабилността на системата, адекватността на производството на електроенергия, интегрирането на отделните енергийни източници и доставките на енергия в по-слабо развити мрежи. Поради това Комисията счита, че помощта за енергийната инфраструктура води до положителни ефекти за вътрешния пазар и по този начин допринася за цел от общ интерес. |
3.8.2. Необходимост от държавна намеса
(203) |
Инвестициите в енергийна инфраструктура често се характеризират с пазарна неефективност. Пазарната неефективност, която може да възникне в областта на енергийната инфраструктура, е свързана с проблеми във връзка с координацията. Различните интереси на инвеститорите, несигурността във връзка с резултата от сътрудничеството и мрежовите ефекти могат да възпрепятстват разработването на проект или изготвянето на ефективен проект. Същевременно енергийната инфраструктура може да генерира значителни положителни външни последици, при което разходите и ползите от инфраструктурата могат да бъдат разпределени по асиметричен начин сред отделните пазарни участници и държавите членки. |
(204) |
С оглед на преодоляването на пазарните неефективности, посочени в параграф (203), енергийната инфраструктура обикновено подлежи на регулиране на тарифите и на достъпа, както и на изисквания за отделяне съгласно законодателството за вътрешния енергиен пазар (90). |
(205) |
По отношение на финансирането, отпускането на държавна помощ е начин за преодоляване на пазарната неефективност, различен от задължителните потребителски тарифи. Следователно, за да се докаже нуждата от държавна помощ в областта на енергийната инфраструктура, се прилагат принципите, описани в параграфи (206) и (207). |
(206) |
Комисията счита, че за проектите от общ интерес, определени въз основа на Регламент № 347/2013 (91) за интелигентните мрежи, и за инфраструктурните инвестиции в подпомагани региони пазарните неефективности от гледна точка на положителни външни последици и проблеми с координацията са от такова естество, че финансирането посредством тарифи може да се окаже недостатъчно и може да се предоставя държавна помощ. |
(207) |
За енергийните инфраструктурни проекти, попадащи в обхвата на параграф (206) и частично или изцяло освободени от законодателството за вътрешния енергиен пазар, както и за проектите, които не попадат в обхвата на параграф (206), Комисията ще извърши оценка на всеки отделен случай на необходимостта от държавна помощ. В своята оценка Комисията ще вземе под внимание следните фактори: i) в каква степен пазарната неефективност води до недостатъчно добро предлагане на необходимата инфраструктура; ii) до каква степен инфраструктурата е отворена за достъп от трети страни и предмет на тарифно регулиране и iii) до каква степен проектът допринася за сигурността на енергийните доставки в Съюза. |
(208) |
За проектите за нефтени инфраструктури Комисията приема, че няма нужда от държавна помощ. Въпреки това държавите членки могат да отпускат държавна помощ при изключителни обстоятелства, когато са надлежно обосновани. |
3.8.3. Целесъобразност
(209) |
Комисията счита, че тарифите (92) са подходящи първични средства за финансиране на енергийната инфраструктура. Въпреки това при проектите от общ интерес, интелигентните мрежи и инфраструктурните инвестиции в подпомаганите региони държавната помощ може да бъде счетена за подходящ инструмент за частично или цялостно финансиране на тази инфраструктура. В тези случаи пазарните неефективности често възпрепятстват пълното прилагане на принципа „потребителят плаща“, на който се основава регулирането на тарифите, тъй като увеличението на тарифите с цел финансиране на инвестиция в нова инфраструктура би било толкова значително, че ще обезкуражи влагането на инвестиции или използването на инфраструктурата от потенциалните клиенти. |
3.8.4. Стимулиращ ефект
(210) |
Стимулиращият ефект на помощта ще се оценява въз основа на условията, посочени в раздел 3.2.4. |
3.8.5. Пропорционалност
(211) |
Размерът на помощта трябва да бъде ограничен до необходимия минимум за постигане на преследваните инфраструктурни цели. По отношение на помощите за инфраструктура се приема, че съпоставителният сценарий представлява ситуация, в която проектът не би се осъществил. Следователно допустимите разходи са недостигът от финансиране. |
(212) |
Мерките за помощ за подкрепа в областта на инфраструктурата трябва да бъдат с интензитет на помощта, който не надхвърля 100 % от допустимите разходи. |
(213) |
Комисията ще задължава държавите членки да посочват ясно и поотделно всяка друга мярка за помощ, която може да окаже въздействие върху мерките за помощ за инфраструктура. |
3.8.6. Избягване на неправомерни отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията
(214) |
С оглед на съществуващите изисквания в законодателството на вътрешния енергиен пазар, насочени към подсилване на конкуренцията, Комисията ще счита, че помощ за енергийна инфраструктура, която подлежи на регулирането на вътрешния пазар, не води до неправомерни нарушаващи ефекти. |
(215) |
В случай че дадена инфраструктура е частично или изцяло освободена или не подлежи на законодателството на вътрешния енергиен пазар и в случая на съоръженията за подземно съхранение на природен газ, Комисията ще извършва оценка за всеки отделен случай на потенциалните нарушения на конкуренцията, като отчита по-специално степента на достъпа на трети страни до подпомаганата инфраструктура, достъпа до алтернативна инфраструктура и пазарния дял на получателя на помощта. |
3.9. Помощ за адекватност на производството на електроенергия
(216) |
С увеличаващия се дял на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия в много държави членки се наблюдава преход от система на относително стабилни и постоянни доставки към система с по-многобройни и по-малки доставки от различни източници. Този преход води до нови предизвикателства за гарантирането на адекватността на производството на електроенергия. |
(217) |
Освен това пазарните и регулаторните неефективности могат да доведат до недостатъчни инвестиции в производствен капацитет, например ако за цените за търговия на едро е определен таван и електроенергийните пазари не успяват да създадат достатъчни инвестиционни стимули. |
(218) |
В резултат на това някои държави членки възнамеряват да въведат мерки, с които да гарантират адекватността на производството на електроенергия, обикновено чрез предоставяне на помощ на производителите за самото наличие на производствени мощности (93). |
3.9.1. Цел от общ интерес
(219) |
Мерките за адекватността на производството на електроенергия могат да бъдат проектирани по много начини, под формата на инвестиционна и оперативна помощ (по принцип само срещу ангажимент за доставка на електроенергия), и с тях могат да се преследват различни цели. Те могат например да бъдат насочени към преодоляване на краткосрочни опасения във връзка с липсата на гъвкави производствени мощности, за да се отговори на евентуални резки колебания в променливото производство на вятърна и слънчева енергия, или може да бъде определена цел за адекватността на производството на електроенергия, която държавите членки могат да искат да осигурят независимо от краткосрочните съображения. |
(220) |
Помощта за адекватността на производството на електроенергия може да противоречи на целта за постепенно премахване на субсидиите за дейности, вредни за околната среда, включително за изкопаеми горива. Поради това държавите членки следва да проучат алтернативни начини за постигане на адекватност на производството на електроенергия, които не се отразяват по отрицателен начин на целта за постепенно премахване на субсидиите за дейности, вредни за околната среда или за икономиката, например улесняване на управлението на енергопотреблението и увеличаване на капацитета за енергийна взаимосвързаност. |
(221) |
Конкретната цел, към която е насочена мярката, следва да бъде ясно определена, включително кога и къде се очаква да възникнат проблеми с адекватността на производството на електроенергия. Установяването на проблеми с адекватността на производството на електроенергия следва да бъде съгласувано с анализа на адекватността на производството на електроенергия, който се извършва периодично от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия в съответствие със законодателството в областта на вътрешния енергиен пазар (94). |
3.9.2. Необходимост от държавна намеса
(222) |
Естеството и причините за проблемите с адекватността на производството на електроенергия и съответно необходимостта от държавна помощ, за да се гарантира адекватността на производството на електроенергия, следва да бъдат анализирани и определени количествено по подходящ начин, например от гледна точка на липсата на мощности за сезонните върхови натоварвания или периодите на върхово потребление, ако пазарът за търговия на дребно в краткосрочен план не успее да постигне съответствие между търсенето и предлагането. Единицата мярка за количествено определяне следва да бъде посочена и следва да се опише нейният метод на изчисляване. |
(223) |
Държавите членки следва ясно да покажат причините, поради които пазарът не може да се очаква да даде достатъчен капацитет при отсъствието на намеса, като се вземе предвид текущото пазарно и технологично развитие (95). |
(224) |
В своята оценка, наред с други неща и когато е приложимо, Комисията ще вземе под внимание следните елементи, които следва да бъдат предоставени от държавата членка:
|
3.9.3. Целесъобразност
(225) |
Помощта трябва да възнаграждава единствено услугата с чиста наличност, предоставена от производителя, т.е., който поема ангажимента да доставя електроенергия и да бъде съответно компенсиран за това, например като възнаграждение за предоставен 1 MW мощност. Помощта не следва да включва никакво възнаграждение за продажбата на електроенергия, т.е. възнаграждение за 1 MWh продадена енергия. |
(226) |
Мярката следва да бъде отворена и да осигурява подходящи стимули както за настоящи, така и за бъдещи производители и оператори, които използват взаимозаменяеми технологии, например оптимизация на потреблението или решения за съхранение на енергия. Поради това помощта следва да бъде предоставена чрез механизъм, който позволява потенциално различни срокове за изпълнение на проекти, съответстващи на необходимото време за реализиране на нови инвестиции от нови производители, които използват различни технологии. Освен това в мярката следва да се отчита до каква степен капацитетът за междусистемни връзки би могъл да реши евентуален проблем с адекватността на производството на електроенергия. |
3.9.4. Стимулиращ ефект
(227) |
Стимулиращият ефект на помощта ще се оценява въз основа на условията, посочени в раздел 3.2.4 от настоящите насоки. |
3.9.5. Пропорционалност
(228) |
Изчисляването на общата сума на помощта следва да доведе до положение, при което бенефициерите получават норма на възвръщаемост, която може да се счита за приемлива. |
(229) |
Ще се счита, че конкурентна тръжна процедура, основана на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии, която е ефективно насочена към определената цел, води до разумни ставки на възвръщаемост при обичайни обстоятелства. |
(230) |
Мярката следва да съдържа вградени механизми, които да гарантират, че извънредни печалби не могат да възникнат. |
(231) |
Мярката следва да бъде конструирана така, че да се гарантира, че цената, която се заплаща за наличност, автоматично бъде равна на нула, когато нивото на предлаганата мощност се очаква да бъде достатъчно, за да отговаря на нивото на търсената мощност. |
3.9.6. Избягване на неправомерни отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията
(232) |
Мярката следва да бъде проектирана по такъв начин, че да позволява включването на всички мощности, които могат да допринесат по ефективен начин за решаване на проблема с адекватността на производството на електроенергия, по-специално като се отчитат следните фактори:
|
(233) |
Мярката следва да:
|
3.10. Помощ под формата на схеми за търгуеми разрешителни
(234) |
Схеми за търгуеми разрешения могат да бъдат създадени, за да се намалят емисиите от замърсители, например намаляване на емисиите на NOx (98). Те могат да включват държавна помощ, по-специално когато държавите членки предоставят разрешителни и квоти на по-ниска от пазарната им стойност. Ако общата сума на разрешителните, издадени от държава членка, е по-ниска от очакваните общи потребности на предприятията, цялостният ефект върху нивото на опазване на околната среда ще бъде положителен. На ниво отделно предприятие, ако предоставените разрешителни не покриват общите очаквани потребности на предприятието, то трябва или да намали замърсяването, което предизвиква, и така да допринесе за подобряване на нивото на опазване на околната среда, или да купи на пазара допълнителни квоти и така да плати обезщетение за замърсяването. |
(235) |
Такива схеми за търгуеми разрешения се смятат за съвместими с вътрешния пазар, ако са изпълнени следните кумулативни условия:
|
(236) |
Комисията ще преценява необходимостта и пропорционалността на държавната помощ, включена в дадена схема за търгуеми разрешителни, съгласно следните критерии:
|
3.11. Помощ за преместване на предприятия
(237) |
Целта на инвестиционната помощ за преместване на предприятия е да създаде индивидуални стимули за намаляване на отрицателните външни последици чрез преместване на предприятия, причиняващи значително замърсяване в райони, където такова замърсяване ще има по-малко вреден ефект, което ще намали външните разходи. Следователно помощта може да бъде оправдана, ако преместването е извършено по екологични причини, но трябва да се избягва отпускане на помощ за всякакви други цели. |
(238) |
Инвестиционна помощ за преместване на предприятия поради съображения за опазване на околната среда се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако условията, посочени в раздели 3.2.4 и 3.2.7, са спазени, както и следните кумулативни условия:
|
(239) |
Получателят може да бъде:
|
(240) |
С цел да се определи сумата на допустимите разходи в случай на помощи за преместване, Комисията ще взема предвид по-специално:
|
(241) |
Интензитетите на помощта са определени в приложение 1. |
4. ОЦЕНКА
(242) |
За да се гарантира допълнително, че нарушаването на конкуренцията е ограничено, Комисията може да изиска някои схеми за помощ да подлежат на ограничение във времето (обикновено 4 години или по-малко) и на оценката, посочена в параграф (28). Ще се извършват оценки на схеми, при които потенциалът за нарушаване на конкуренция е особено голям, т.е. когато съществува риск от значително ограничаване или нарушаване на конкуренцията, ако тяхното прилагане не бъде своевременно подложено на преглед. |
(243) |
Предвид целите на оценката и с оглед да не се възлага непропорционална тежест върху държавите членки и върху по-малките проекти за помощ, оценката ще се прилага само за схеми за помощ с големи бюджети на помощта, схеми с нови характеристики или когато се предвиждат значителни пазарни, технологични или регулаторни промени. Оценката трябва да се извърши от експерт, който е независим от предоставящия държавната помощ орган, въз основа на обща методика, предоставена от Комисията. Оценката трябва да се оповести публично. Държавата членка трябва да обяви, заедно със схемата за помощ, проект на план за оценка, който ще бъде неразделна част от оценката на Комисията по отношение на схемата. |
(244) |
В случай на схеми за помощ, изключени от обхвата на Общия регламент за групово освобождаване по изключение поради техния голям бюджет, Комисията ще оцени съвместимостта на схемата за помощ, с изключение на плана за оценка, въз основа на критерии, определени в този регламент, а не в настоящите насоки. |
(245) |
Оценката трябва да се представи своевременно на Комисията, за да може да бъде оценено възможното продължаване на схемата за помощ, и във всички случаи при изтичането на схемата. Точният обхват и условия на всяка оценка ще бъдат определени в решението за одобряване на схемата за помощ. Всяка последваща мярка за помощ с подобна цел (включително всяко изменение на схемите, посочено в параграф (244)) трябва да взема под внимание резултатите от оценката. |
5. ПРИЛАГАНЕ
(246) |
Настоящите насоки ще се прилагат от 1 юли 2014 г. и заменят Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда, публикувани на 1 април 2008 г. (101) Те ще се прилагат до 31 декември 2020 г. |
(247) |
Комисията ще прилага настоящите насоки към всички мерки за помощ, за които е постъпило уведомление и за които тя трябва да вземе решение след влизането в сила на насоките, дори ако за проектите вече е постъпило уведомление преди публикуването им. Въпреки това, индивидуална помощ, предоставена по одобрени схеми за помощ и за която Комисията е уведомена съгласно задължението за индивидуално уведомяване за такива помощи, ще бъде оценявана в рамките на насоките, които се прилагат за одобрената схема за помощ, на която се базира индивидуалната помощ. |
(248) |
Неправомерната помощ за опазване на околната среда или помощ в областта на енергетиката ще се оценява в съответствие с правилата в сила към датата, на която се предоставя помощта, съгласно Известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ (102) със следното изключение: Неправомерната помощ под формата на намаления на финансовата подкрепа за енергия от възобновяеми източници ще се оценява в съответствие с разпоредбите на раздели 3.7.2 и 3.7.3. Считано от 1 януари 2011 г., планът за приспособяване, предвиден в параграф (194), включва и постепенно прилагане на критериите от раздел 3.7.2, и собствения принос, предвиден в параграф (197). Преди тази дата Комисията счита, че всяка помощ, предоставена под формата на намаления на финансовата подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници, може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар (103). |
(249) |
Индивидуалните помощи, отпуснати по неправомерна схема за помощ, ще бъдат оценявани според насоките, които се прилагат за неправомерната схема за помощ към момента, в който индивидуалните помощи са били предоставени. Ако получателят на индивидуалната помощ е получил потвърждение от държавата членка, че той ще се възползва от оперативна помощ за подпомагане на енергия от възобновяеми източници и комбинирано производство на енергия по неправомерна схема за предварително определен период, тази помощ не може да бъде отпусната съгласно целия период при условията, определени в схемата по време на потвърждаването, доколкото помощта е съвместима с правилата, които са били приложими в момента на потвърждаването. |
(250) |
С настоящото Комисията предлага на държавите членки, въз основа на член 108, параграф 1 от Договора, следните подходящи мерки във връзка с техните съответни схеми за помощ в областта на околната среда или енергетиката: Държавите членки следва при необходимост да изменят тези схеми, за да ги приведат в съответствие с настоящите насоки, не по-късно от 1 януари 2016 г., със следните изключения: Когато е необходимо, съществуващите схеми за помощ по смисъла на член 1, буква б) от Регламент № 659/1999 на Съвета (104) относно оперативна помощ за подпомагане на енергия от възобновяеми източници и комбинирано производство на енергия само трябва да бъдат адаптирани към настоящите насоки, когато държавите членки удължат съществуващите схеми, трябва да уведомят повторно за тях след изтичане на 10-годишния срок или след изтичане на валидността на решението на Комисията, или да ги променят (105). Когато даден получател е получил потвърждение от държавата членка, че ще получи държавна помощ съгласно такава схема за предварително определен срок, помощта може да бъде предоставена за целия период съгласно условията, определени в схемата към момента на потвърждението. |
(251) |
Държавите членки се приканват да дадат своето изрично и безусловно съгласие за предложените подходящи мерки в срок от два месеца от датата на публикуване на настоящите насоки в Официален вестник на Европейския съюз. При липса на отговор Комисията ще счита, че съответната държава членка не е съгласна с предложените мерки. |
6. ДОКЛАДВАНЕ И МОНИТОРИНГ
(252) |
В съответствие с Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета и Регламент (ЕО) № 794/2004 (106) на Комисията и техните последващи изменения държавите членки трябва да представят годишни доклади на Комисията. |
(253) |
Държавите членки трябва да гарантират, че се съхранява подробна документация за всички мерки по предоставянето на помощта. В тази документация трябва да съдържа цялата информация, необходима за да се установи, че са изпълнени условията за допустимите разходи и максималния разрешен интензитет, когато са приложими. Тази документация трябва да се съхранява в срок от 10 години от датата на предоставяне на помощта и при поискване да се предоставя на Комисията. |
7. ПРЕГЛЕД
(254) |
Комисията може да вземе решение да преразгледа или измени настоящите насоки във всеки момент, ако това е необходимо поради причини, свързани с политиката в областта на конкуренцията, или за да се отчетат други политики и международни ангажименти на Съюза. |
(1) COM(2010) 2020 окончателен, 3.3.2010 г.
(2) Решение 406/2009/ЕО от 23 април 2009 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136) и Директива 2009/28/ЕО от 23 април 2009 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).
(3) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, „Рамка на политиката в областта на климата и енергетиката в периода от 2020 г. до 2030 г.“ (COM(2014) 15 final) от 22.1.2014 г.
(4) COM(2011) 21, 26.1.2011 г.
(5) COM(2011) 571 окончателен, 20.9.2011 г.
(6) В заключенията на Европейския съвет от 23 май 2013 г. бе потвърдена необходимостта от постепенно прекратяване на субсидиите за дейности, нанасящи вреда на околната среда или на икономиката, включително за изкопаеми горива, за да се улеснят инвестициите в нова и интелигентна енергийна инфраструктура.
(7) В други законодателни актове, например Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16 („Директивата за енергия от възобновяеми източници“), се посочват например критерии за устойчивост по отношение на биогоривата и за недискриминация, по-специално в член 17, параграфи 1—8 от нея.
(8) COM(2010) 639, 10.11.2010 г.
(9) COM(2012) 209, 8.5.2012 г.
(10) По-специално тези насоки не засягат Насоките на Общността за държавните помощи за железопътните предприятия (ОВ C 184, 22.7.2008 г., стр. 13). Насоките за железопътния транспорт разрешават различни форми на помощ, в това число и на помощ за съкращаване на външните разходи на железопътния транспорт. Тази помощ се обхваща от раздел 6.3 от Насоките за железопътния транспорт и имат за цел отчитане на факта, че железопътният транспорт позволява да се избегнат външните разходи в сравнение с конкурентните видове транспорт. Ако всички условия на раздел 6.3 от Насоките за железопътния транспорт са изпълнени и при условие че помощта се предоставя без дискриминация, държавите членки могат да предоставят помощ за съкращаване на външните разходи.
(11) Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство (ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1).
(12) Вж. предложението на Комисията за регламент относно Европейския фонд за морско дело и рибарство, COM(2011) 804 окончателен.
(13) ОВ C 319, 27.12.2006 г., стр. 1. Това важи и за рамката, която ще замени Насоките от 2006 г., чието действие изтича на 31 декември 2013 г.
(14) Помощта за опазване на околната среда като цяло е по-малко нарушаваща за конкуренцията и по-ефективна, ако се предоставя на потребителя/ползвателя на екологични продукти, а не на производителя на екологични продукти. Освен това използването на етикети и твърдения за екологосъобразност на продуктите може да бъде друго средство, което да позволи на потребителите/ползвателите да вземат информирани решения за покупка и за повишаване на търсенето на екологични продукти. Когато са добре изготвени, признати, потребителите ги разбират, доверяват се и ги считат за подходящи, стабилните екологични етикети и истинните твърдения за екологосъобразност могат да се превърнат в мощен инструмент за направляване и оформяне на (потребителското) поведение към по-екологични избори. Използването на реномирано етикетиране/схема за сертифициране с ясни критерии и предмет на външна (гражданска) проверка ще бъде един от най-ефективните начини за предприятията да докажат на потребителите и на заинтересованите страни, че отговарят на високи екологични стандарти. В тази връзка Комисията не включва в настоящите насоки специфични правила за помощ за проектиране и производство на екологични продукти.
(15) Прието от Комисията на 26 юли 2001 г. и предоставено на държавите членки чрез писмо с референтен № SG (2001) D/290869 от 6 август 2001 г.
(16) Насоките предвиждат бонус за проекти за екоиновации, които са силно екологосъобразни и силно иновационни инвестиции.
(17) ОВ C 323, 30.12.2006 г., стр. 1.
(18) Тази помощ може да се разглежда от гледна точка на правилата за УОИИ; Вж. дела SA.31243 (2012/N) и NN8/2009.
(19) Съобщение на Комисията, Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2).
(20) В това отношение вж. решение от 13 септември 1995 г. по съединени дела TWD Textilwerke Deggendorf GmbH/Комисията, T-244/93 и T-486/93, Recueil, стр. II-2265 и Известие на Комисията — Към ефективно прилагане на решенията на Комисията, разпореждащи на държавите членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ (ОВ C 272, 15.11.2007 г., стр. 4).
(21) В съответствие с това стандартите или целите, определени на равнището на Съюза, които са задължителни за държавите членки, но не и за индивидуални предприятия, не се считат за стандарти на Съюза.
(22) Директива 2010/75/ЕС от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(23) Директива (ЕО) № 2009/28 на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).
(24) Критериите за устойчивост се прилагат също и за течни горива от биомаса в съответствие с Директива (ЕО) № 2009/28.
(25) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).
(26) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1.
(27) Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51).
(28) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.
(29) Препоръка на Съвета от 3 март 1975 г. относно разпределението на разходите и действията по въпросите на опазване на околната среда (ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 1).
(30) Директива 2009/72/ЕО от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55).
(31) ОВ C 209, 23.7.2013 г., стр. 1.
(32) За изчисляването на лимита на мощностите за всеки проект трябва да се отчете общата мощност на съоръженията, които са допустими за предоставяне на помощ.
(33) COM(2012) 209 final от 8.5.2012 г.
(34) Вж. решение от 31 януари 2001 г. по дело Германия/Комисия, C-156/98, Recueil, стр. I-6857, точка 78 и решение от 22 декември 2008 г. по дело Régie Networks/Rhone Alpes Bourgogne, C-333/07, Сборник, стр. I-10807, точки 94—116. В областта на енергетиката вж. също така решение от 14 април 2005 г. по съединени дела AEM и AEM Torino, C-128/03 и C-129/03, Recueil, стр. I-2861, точки 38—51.
(35) Решение от 17 юли 2008 г. по дело Essent, C-206/06, Сборник, стр. I-5497, точки 40—59. За прилагането на членове 30 и 110 от Договора по отношение на схеми с търгуеми сертификати, вж. Решение C(2009) 7085 на Комисията от 17.9.2009 г., държавна помощ N 437/2009 — схема за помощ за насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия в Румъния (ОВ C 31, 9.2.2010 г., стр. 8), съображения 63—65.
(36) COM(2011)112 окончателен, „Пътна карта за постигане на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“. COM(2011) 571 final „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“.
(37) COM(2010)639 окончателен, съобщение „Енергетика 2020“.
(38) Терминът „пазарна неефективност“ е свързан със ситуации, в които пазарите най-вероятно няма да генерират ефективни резултати, ако бъдат оставени без намеса.
(39) Типични примери за положителни външни последици са действията за допълнително повишаване на опазването на околната среда или биологичното разнообразие, за осигуряване на екосистемни услуги или външни последици като резултат от общо обучение.
(40) По-специално Комисията ще счита, че помощ за възстановяване на замърсени терени може да се предостави само когато замърсителят — т.е. лицето, което носи отговорност съгласно приложимия закон във всяка държавна членка, без да се засяга Директивата относно екологичната отговорност (Директива 2004/35/ЕО) и другите приложими правила на Съюза в тази сфера — не може да бъде идентифицирано или не може да бъде подведено под правна отговорност да финансира възстановяването в съответствие с принципа „замърсителят плаща“.
(41) При все това, когато развитието на разходите и приходите в бъдеще е с висока степен на несигурност и съществува висока степен на асиметрия на информация, публичният орган може да реши да приеме модели за компенсация, които не са изцяло предварителни, а по-скоро съчетание от предварителни и последващи (например чрез балансирано поделяне на неочаквани печалби).
(42) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1.
(43) Производствените предимства, които оказват неблагоприятно въздействие върху стимулиращия ефект, са увеличеният капацитет, производителността, ефективността или качеството. Други предимства могат да бъдат свързани с имиджа на продукта или обозначението на производствените методи на етикета, което може да окаже неблагоприятно въздействие по-специално на пазари, на които съществува конкурентен натиск да се поддържа високо ниво на опазване на околната среда.
(44) Нетната настояща стойност (NPV) на даден проект представлява разликата между положителните и отрицателните парични потоци за целия жизнен цикъл на инвестицията, сконтирани към настоящата им стойност (обикновено се използват капиталовите разходи), т.е. обичайната норма на възвръщаемост, която съответното предприятие използва в други инвестиционни проекти от подобен вид. Когато този показател не е наличен, за тази цел могат да се използват капиталовите разходи на дружеството като цяло или обичайната норма на възвръщаемост в съответния сектор.
(45) Вътрешната норма на възвръщаемост (IRR) не се основава на счетоводната печалба за дадена година, а е свързана с бъдещите парични потоци, които инвеститорът очаква да получи в рамките на целия жизнен цикъл на инвестицията. Тя се определя като сконтовият процент, за който NPV на паричните потоци е равна на нула.
(46) Някои видове ползи не са лесно измерими, например „екологичния имидж“, подсилен от свързана с околната среда инвестиция.
(47) За мерки, свързани с възстановяване на замърсени зони, допустимите разходи са равни на разходите по възстановяването минус увеличението на цената на земята (вж. приложение 2).
(48) Технически съпоставима инвестиция означава инвестиция със същия производствен капацитет и всички други технически характеристики (с изключение на тези, които са пряко свързани с допълнителната инвестиция за преследваната цел).
(49) Такава референтна инвестиция от икономическа гледна точка трябва да представлява правдоподобна алтернатива на оценяваната инвестиция.
(50) Държавата членка може да демонстрира иновативността на актива или проекта например въз основа на прецизно описание на иновацията и на пазарните условия за внедряване или разпространение, сравнявайки я с най-модерните процеси или организационни техники, използвани като цяло от другите предприятия в същия сектор.
(51) Ако могат да бъдат използвани количествени параметри за сравнение на екоиновационните дейности със стандартни, неиновационни дейности, „значително по-голяма“ означава, че пределното подобрение, очаквано от екоиновационните дейности, изразено като намален риск или замърсяване на околната среда, или повишена ефективност при енергията или ресурсите, трябва да бъде поне два пъти по-голямо от пределното подобрение, очаквано от общия напредък на съпоставими неиновационни дейности.
Когато предложеният подход не е подходящ за даден случай или не е възможно да се направи количествена съпоставка, формулярът за кандидатстване за държавна помощ трябва да съдържа подробно описание на използвания метод за оценка на този критерий, като се осигури стандарт, сравним с този на предложения метод.
(52) Този риск може да бъде демонстриран от държавата членка например по отношение на: разходи като съотношение спрямо оборота на предприятието, времето, необходимо за разработката, очакваните печалби от екоиновацията в сравнение с разходите, вероятността от неуспех.
(53) При такива обстоятелства може да се приеме, че съответните оферти отразяват всички възможни ползи, които могат да произтекат от допълнителната инвестиция.
(54) Например помощ, предоставена въз основа на Решение 2010/670/ЕС на Комисията (ОВ L 290, 6.11.2010 г., стр. 39) (финансиране по линия на NER300) и Регламент (ЕС) № 1233/2010 за изменение на Регламент (ЕО) № 663/2009 (ОВ L 346, 30.12.2010 г., стр. 5) (финансиране по линия на Европейската енергийна програма за възстановяване), „Хоризонт 2020“ или Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME).
(55) Когато се предоставя ad hoc помощ, таванът се определя чрез съпоставяне с обичайни данни за промишления отрасъл, еквивалентни на таван за помощ, за която трябва да се отправи индивидуално уведомление, предоставена въз основа на схема.
(56) Изчисляването на допълнителните инвестиционни разходи може да не отразява напълно всички ползи, тъй като оперативните ползи не се приспадат в рамките на жизнения цикъл на инвестицията. Освен това някои печалби, например свързаните с увеличената производителност и увеличеното производство, без да се променя капацитетът, могат да се окажат трудни за отчитане.
(57) Тази информация се публикува в срок от 6 месеца от датата на предоставяне (или за помощ под формата на данъчно предимство — в рамките на 1 година от датата на данъчната декларация). В случай на неправомерна помощ от държавите членки ще се изисква да осигурят публикуването на тази информация ex post, в рамките на не повече от 6 месеца, считано от датата на решението на Комисията. Информацията трябва да бъде във формат, който позволява данните да бъдат търсени, извличани и лесно публикувани в интернет, например във формат CSV или XML.
(58) Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.
(59) Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 88).
(60) Трябва да е наложено задължение за доставки на биогорива на пазара, включително да са определени санкции.
(61) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(62) Йерархията на отпадъците представлява: a) предотвратяване, б) подготовка за повторна употреба, в) рециклиране, г) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия, и д) обезвреждане. Вж. член 4, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (Рамкова директива за отпадъците), ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.
(63) Механизмите за сътрудничество гарантират, че енергията от възобновяеми източници, произведена в една държава членка, може да се отчита за изпълнението на целта на друга държава членка.
(64) Комисията отбелязва, че два случая, които са понастоящем се разглеждат от Съда, могат да имат влияние върху този въпрос: Съединени дела C-204/12, C-205/12, C-206/12, C-207/12, C-208/12 Essent Белгия/Vlaamse Reguleringsinstantie voor de Elektriciteits- en Gasmarkt и дело С-573/12 Ålands Vindkraft/Energimyndigheten.
(65) Получателите могат да възлагат задължения за балансиране на други дружества от тяхно име, като например на агрегатори.
(66) Инсталациите, които са започнали работи преди 1 януари 2017 г. и са получили потвърждение на помощта от държавата членка преди тази дата, могат да получат помощ въз основа на схемата, което е в сила към датата на потвърждението.
(67) Не може да се предоставя друга оперативна помощ за нови инсталации, които произвеждат електроенергия от биомаса, ако са изключени от тръжния процес.
(68) Това включва производството на биогаз, което има същите характеристики.
(69) Тези механизми могат например да задължават доставчиците на електроенергия определен дял от техните доставки да бъде от възобновяеми източници.
(70) Понятието производствени разходи трябва да се тълкува като нетната стойност на всяка помощ, но включваща нормално равнище на печалба.
(71) Директива 2008/98/ЕО, член 28.
(72) Модернизация означава процес, при който предотвратяването, повторното използване, рециклирането или възстановяването на отпадъци за производството на краен продукт е икономически изгодна обичайна практика. Когато е целесъобразно, идеята за „модернизация“ трябва да се разглежда от технологична гледна точка и от гледна точка на общия пазар на Съюза.
(73) Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114.
(74) COM(2013) 180 final, 27.3.2013 г.
(75) Решение 2010/670/ЕС на Комисията (ОВ L.290 2010, 6.11.2010 г., стр. 39) (финансиране по линия на NER300) и Регламент (ЕС) № 1233/2010 за изменение на Регламент (ЕО) № 663/2009 (ОВ L.346 2010, 30.12.2010 г., стр. 5) (финансиране по линия на Европейската енергийна програма за възстановяване).
(76) В много случаи предприятията, които се възползват от данъчни облекчения, са предприятията с нанасящите най-голяма вреда на околната среда дейности, към които е насочен данъкът.
(77) Един начин да се постигне това е да се предоставя компенсация под формата на данъчни кредити, при което предприятията не се освобождават от данъка, но получават еднократна компенсация за него.
(78) Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51) определя тези минимални нива на данъчно облагане.
(79) За тези цели е без значение дали мониторингът се осъществява от частен или публичен орган.
(80) ОВ C 158, 5.6.2012 г., стр. 4.
(81) Законодателните актове относно вътрешния пазар (Директива 2009/72/ЕО от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L.211, 14.8.2009 г., стр. 55), Регламент (ЕО) № 714/2009 от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L.211, 14.8.2009 г., стр. 15) и последващите кодекси и насоки относно мрежите) не позволяват кръстосано субсидиране на потребители в рамките на тарифните режими.
(82) Директива (ЕО) № 2009/28 на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници определя задължителни цели по отношение на възобновяемите енергийни източници за всички държави членки. Преди това, Директива (ЕО) № 2001/77 на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар определи цели за електроенергията от възобновяеми източници, които държавите членки трябва да се стремят да постигнат.
(83) Най-прекият начин да се демонстрира причинно-следствената връзка е чрез позоваване на такса или налог върху цената на електроенергията, чиято цел е да се финансира енергията от възобновяеми източници. Непряк начин да се демонстрират допълнителните разходи включва изчисляване на въздействието от по-големите нетни разходи за доставчиците на електроенергия от зелените сертификати и изчисляване на въздействието върху цената на електроенергията, като се приема, че доставчикът прехвърля по-големите нетни разходи по-нататък по веригата.
(84) Комисията счита, че такива рискове съществуват за сектори, които са изправени пред интензитет на търговията от 10 % на равнището на ЕС, когато интензивността на електроенергията на сектора достигне 10 % на равнището на ЕС. Освен това подобен риск съществува в сектори, които са изправени пред по-ниска степента на риск за търговията, но най-малко 4 %, и имат много по-висока интензивност на електроенергията от поне 20 % или които са икономически подобни (напр. поради взаимозаменяемостта). Също така сектори с леко по-ниска интензивност на електроенергията, но най-малко 7 %, и с много висока степен на риск за търговията от най-малко 80 %, ще се сблъскат с еднакъв риск. Списъкът на допустимите отрасли е изготвен въз основа на това. И накрая, следните сектори са включени, тъй като те са икономически подобни на изброените сектори и произвеждат взаимозаменяеми продукти (леене на стомана, леки метали и цветни метали въз основа на взаимозаменяемост с леене на чугун; рециклиране на сортирани отпадъци въз основа на взаимозаменяемост с първични продукти, включени в списъка).
(85) Подробности за това как се изчислява интензивността на електроенергията на едно предприятие са посочени в приложение 4.
(86) Този тест може да се прилага и за предприятията от сектора на услугите.
(87) Подробности за това как се изчислява брутната добавена стойност на едно предприятие са посочени в приложение 4.
(88) Използването на фиксирани годишни компенсации (възстановяване на данъци) има предимството, че освободените фирми са изправени пред същото увеличение на пределните разходи за електроенергия (т.е. същото увеличение в разходите за електроенергия за всеки допълнителен потребен MWh), като по този начин се ограничава потенциалното нарушаване на конкуренцията в рамките на сектора.
(89) Работен документ на службите на Комисията, Energy infrastructure investment needs and financing requirements („Необходими инвестиции и потребности от финансиране за енергийната инфраструктура“), 6.6.2011 г., SEC(2011)755, стр. 2.
(90) Регулирането на вътрешния пазар в областта на енергетиката по-специално включва Директива 2009/72/ЕО от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55); Директива 2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 14 8/2009, 14.8.2009 г.); Регламент (ЕО) № 713/2009 от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия; Регламент (ЕО) № 714/2009 от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 15); и Регламент (ЕО) № 715/2009 от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 36).
(91) Регламент (ЕС) № 347/2013 относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура.
(92) Регулаторната рамка, заложена в директиви 2009/72/ЕО и 2009/73/ЕО на Комисията, определя обосновката и принципите, които са в основата на регулирането на тарифите за достъпа до и използването на дадена инфраструктура, използвани от операторите на електро- и газопреносни и разпределителни системи, за да финансират инвестициите и поддръжката на тази инфраструктура.
(93) Комисията специално разгледа проблема с адекватността на производството на електроенергия в своето Съобщение „Постигане на вътрешния пазар на електроенергия и извличане на максимални ползи от публичната намеса“ от 5 ноември 2013 г. (C(2013) 7243 final) и в свързания с него работен документ на службите на Комисията „Generation Adequacy in the internal electricity market - guidance on public interventions“ („Адекватност на производството на електроенергия на вътрешния пазар на електроенергия — насоки за публична намеса“) SWD(2013) 438 final от 5 ноември 2013 г.
(94) Регламент (ЕО) № 714/2009 от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия, по-специално член 8 относно задачите на ENTSO за електроенергия (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 15). По-специално методологията, разработена от операторите на електропреносни системи (ENTSO-E), Европейската асоциация на операторите на преносни системи, за нейните оценки на адекватността на производството на равнище ЕС, може да осигури валидна справка.
(95) Това развитие може да включва, например, развитието на пазарно обвързване, пазари в рамките на деня, балансиращи пазари и пазари на допълнителни услуги и съхранение на електроенергия.
(96) Комисията също така ще вземе под внимание планове, свързани с внедряването на интелигентни измервателни уреди в съответствие с приложение I към Директива 2009/72/ЕО, както и изискванията съгласно Директивата за енергийната ефективност.
(97) Схемите трябва да бъдат коригирани, в случай че са приети общи правила за улесняване на трансграничното участие в такива схеми.
(98) Дело C-279/08 P, Комисията/Нидерландия [2011] ECR I-7671.
(99) Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7). Директива, последно изменена с Директива 2013/17/ЕС (ОВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 193).
(100) Директива 2012/18/ЕС от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (ОВ L 197, 24.7.2010 г., стр. 1).
(102) ОВ C 119, 22.5.2002 г. 22.
(103) Комисията счита, че тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, противоречаща на общия интерес, поради следните причини. До 5 декември 2010 г. държавите членки трябваше да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с Директивата за възобновяемите източници, която въвежда правнообвързващи цели за потреблението на енергия от възобновяеми източници. От друга страна, общите разходи за подкрепа на производството на електроенергия от възобновяеми източници останаха по-скоро ограничени до 2010 г., така че нивото на разходите остана сравнително ниско. Затова размерът на помощта, предоставена на предприятията под формата на намаления на финансовата подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници, остана ограничен на равнище отделни получатели. Освен това всяка помощ, предоставена от декември 2008 г. до декември 2010 г., не надвишаваща 500 000 EUR за всяко отделно предприятие, е вероятно да бъде съвместима въз основа на Съобщението на Комисията „Временната общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза“ (ОВ C 83, 7.4.2009 г., стр. 1., както е изменено).
(104) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за определяне на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 27.3.1999 г. г, стр. 1).
(105) Промяна е всяко изменение, които подлежи на уведомяване по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 659/1999.
(106) Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 659/1999 (ОВ, № L 140, 30.4.2004 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Интензитети на помощта за инвестиционната помощ като част от допустимите разходи
(1) |
Следните интензитети на помощта се прилагат за мерките за помощ за опазване на околната среда: |
|
Малки предприятия |
Средни предприятия |
Големи предприятия |
Помощ за предприятия, които надхвърлят стандартите на Съюза или за повишаване на нивото на опазване на околната среда при отсъствие на стандарти на Съюза (помощ за придобиване на нови превозни средства) |
60 % 70 % ако има екоиновация, 100 % ако има тръжна процедура |
50 % 60 % ако има екоиновация, 100 % ако има тръжна процедура |
40 % 50 % ако има екоиновация 100 % ако има тръжна процедура |
Помощ за проучвания в областта на околната среда |
70 % |
60 % |
50 % |
Помощ за ранно адаптиране към бъдещи стандарти на Съюза |
|
|
|
над 3 години |
20 % |
15 % |
10 % |
between 1 and 3 years before the entry into force of the standards |
15 % |
10 % |
5 % |
Помощ за управление на отпадъци |
55 % |
45 % |
35 % |
Помощ за възобновяема енергия Помощ за инсталации за комбинирано производство на енергия |
65 %, 100 % ако има тръжна процедура |
55 %, 100 % ако има тръжна процедура |
45 %, 100 % ако има тръжна процедура |
Помощ за енергийна ефективност |
50 %, 100 % ако има тръжна процедура |
40 %, [100] % ако има тръжна процедура |
30 %, 100 % ако има тръжна процедура |
Помощ за районни отоплителни и охладителни системи, използващи конвенционална енергия |
65 %, 100 % ако има тръжна процедура |
55 %, 100 % ако има тръжна процедура |
45 % 100 % ако има тръжна процедура |
Помощ за възстановяване на замърсени терени |
100 % |
100 % |
100 % |
Помощ за преместване на предприятия |
70 % |
60 % |
50 % |
Помощ под формата на търгуеми разрешителни |
100 % |
100 % |
100 % |
Помощ за енергийна инфраструктура Районна отоплителна инфраструктура |
100 % |
100 % |
100 % |
Помощ за УСВ |
100 % |
100 % |
100 % |
Интензитетите на помощта, посочени в тази таблица, могат да бъдат увеличени с бонус от 5 процентни пункта за регионите, обхванати от член 107, параграф 3, буква в), или с бонус от 15 процентни пункта за регионите, обхванати от член 107, параграф 3, буква а) от Договора до максимум 100 % интензитет на помощта. |
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Типични държавни намеси
(1) |
Комисията обмисля типични сценарии на държавни намеси, за да се повиши нивото на опазване на околната среда или да се укрепи вътрешният енергиен пазар. |
(2) |
В частност, по отношение на изчисляването на допустимите разходи въз основа на съпоставителен сценарий се предоставят следните насоки: |
Категория помощ |
Съпоставителен сценарий/Допустими разходи (1) |
Комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (CHP) |
Съпоставимият сценарий е конвенционална производствена система за електроенергия или топлинна енергия със същия капацитет от гледна точка на ефективното производство на енергия. |
Проучвания в областта на околната среда (2) |
Допустимите разходи са разходите за проучванията. |
Възстановяване на замърсени терени |
Разходите (3), направени за работите по възстановяване, минус увеличението на стойността на земята (4). |
Районни отоплителни/охладителни производствени инсталации |
Инвестиционните разходи за изграждане, разширяване, реконструкция на една или повече производствени единици, които са неразделна част от ефективните районни отоплителни и охладителни системи. |
Управление на отпадъците (5) |
Допълнителна инвестиция в сравнение със стойността на конвенционалното производство, което не включва управление на отпадъците, със същите инвестиции в капацитет. |
Помощ за надхвърляне на стандартите на Съюза |
Допълнителните инвестиционни разходи се състоят от допълнителните инвестиционни разходи, необходими, за да надхвърли степента на защита на околната среда, изисквана от стандартите на Съюза (6). |
Липса на стандарти на Съюза или национални стандарти |
Допълнителните инвестиционни разходи се състоят от инвестиционните разходи, нужни за постигане на по-високо равнище на екологична защита от онова, което предприятията биха постигнали без екологична помощ. |
Производство на електроенергия от ВЕИ |
Допълнителните инвестиционни разходи, сравнени с разходите за конвенционални електроцентрали, със същия капацитет от гледна точка на ефективното производство на енергия. |
Отопление от ВЕИ |
Допълнителните инвестиционни разходи, сравнени с разходите за конвенционална отоплителна система, със същия капацитет от гледна точка на ефективното производство на енергия. |
Производство на биогаз, който е подобрен до равнището на природен газ |
Ако помощта е ограничена до подобряване на биогаз, съпоставителният сценарий представлява алтернативно използване на този биогаз (в това число изгаряне). |
Биогорива и биогаз, използвани за транспорт |
По принцип следва да се изберат допълнителните инвестиционни разходи, сравнени с тези на нормалните рафинерии, но Комисията може да приеме алтернативен съпоставителен сценарий, ако е надлежно обоснован. |
Използване на вторични промишлени продукти |
В случай че вторичният продукт ще бъде изгубен, ако не бъде употребен: допустимите разходи са допълнителните инвестиции, необходими за използване на вторичния продукт, например топлообменник в случай на остатъчна топлоенергия. В случай че вторичният продукт трябва да бъде изхвърлен: съпоставителната инвестиция е изхвърлянето на отпадъка. |
Помощи под формата на схеми за търгуеми разрешителни |
Пропорционалността трябва да се демонстрира от отсъствието на прекомерно предоставяне на квоти. |
(1) Комисията може да приеме алтернативни съпоставителни сценарии, ако са надлежно обосновани от държавата членка.
(2) Това включва помощ за одити за енергийна ефективност.
(3) Екологичните щети, които трябва да бъдат поправени, трябва да включват щетите, свързани с качеството на почвата или на повърхностните или подпочвените води. Всички разходи, понесени от едно предприятие за възстановяване на неговия терен, без значение дали тези разходи могат да се отразят като дълготраен актив в счетоводния баланс, могат да се считат за приемлива инвестиция в случай на възстановяване на замърсени терени.
(4) Оценките на увеличението на стойността на земята, произтичащо от възстановяването, трябва да се извършат от независим експерт.
(5) Това се отнася до управлението на отпадъците на други предприятия и включва дейности по повторно използване, рециклиране и възстановяване.
(6) Разходите за инвестиции, направени, за да се постигне равнището на защита, наложено от стандартите на Съюза, не са допустими и трябва да бъдат приспаднати.
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
Списък (1) на допустимите сектори (2) в раздел 3.7.2
Код по NACE |
Описание |
510 |
Добив на антрацитни и черни въглища |
729 |
Добив на руди на цветни метали |
811 |
Добив на строителни и декоративни скални материали, варовик, суров гипс, креда, доломит и шисти |
891 |
Добив на минерални суровини за химическото производство и на естествени торове |
893 |
Добив на сол |
899 |
Други неметални материали и суровини, некласифицирани другаде |
1032 |
Производство на плодови и зеленчукови сокове |
1039 |
Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци |
1041 |
Производство на растителни и животински масла и мазнини |
1062 |
Производство на нишесте и нишестени продукти |
1104 |
Производство на други недестилирани алкохолни напитки |
1106 |
Производство на малц |
1310 |
Подготовка и предене на текстилни влакна |
1320 |
Производство на тъкани |
1394 |
Производство на канапи, въжета, мрежи и изделия от тях |
1395 |
Производство на нетъкани текстилни изделия, без облекло |
1411 |
Производство на облекло от обработени меки кожи |
1610 |
Надлъжностъргателна машина от дървен материал |
1621 |
Производство на фурнир и дървесни плочи |
1711 |
Производство на дървесна маса |
1712 |
Производство на хартия и картон |
1722 |
Производство на домакински, санитарно-хигиенни и тоалетни изделия от хартия и картон |
1920 |
Производство на рафинирани нефтопродукти |
2012 |
Производство на багрила и пигменти |
2013 |
Производство на други основни неорганични химични вещества |
2014 |
Производство на други основни органични химични вещества |
2015 |
Производство на торове и азотни съединения |
2016 |
Производство на полимери в първични форми |
2017 |
Производство на синтетичен каучук в първични форми |
2060 |
Производство на изкуствени и синтетични влакна |
2110 |
Производство на основни фармацевтични продукти |
2221 |
Производство на пластмасови листове, плочи, тръби и профили |
2222 |
Производство на опаковки от пластмаси |
2311 |
Производство на необработено плоско стъкло |
2312 |
Формуване и обработване на плоско стъкло |
2313 |
Производство на опаковки и домакинско стъкло |
2314 |
Производство на стъклени влакна |
2319 |
Производство и обработване на други изделия от стъкло, включително за техническа употреба |
2320 |
Производство на огнеупорни изделия |
2331 |
Производство на керамични плочки |
2342 |
Производство на санитарна керамика |
2343 |
Производство на керамични изолатори |
2349 |
Производство на други керамични изделия |
2399 |
Производство на изделия от други неметални минерални материали, н.в.д. |
2410 |
Производство на чугун, стомана и феросплави |
2420 |
Производство на тръби, кухи профили и фитинги за тях, от стомана |
2431 |
Студено изтегляне на пръти |
2432 |
Студено валцуване на тесни ленти |
2434 |
Студено изтегляне на тел |
2441 |
Производство на благородни метали |
2442 |
Производство на алуминий |
2443 |
Производство на олово, цинк, калай |
2444 |
Производство на мед |
2445 |
Производство на други цветни метали |
2446 |
Преработка на ядрено гориво |
2720 |
Производство на акумулаторни батерии и акумулатори |
3299 |
Други разнообразни производства, некласифицирани другаде |
2011 |
Производство на промишлени газове |
2332 |
Производство на тухли, керемиди и други строителни изделия от печена глина |
2351 |
Производство на цимент |
2352 |
Производство на вар и гипс |
2451 /2452 /2453 /2454 |
Леене на желязо, стомана, леки метали и други цветни метали |
2611 |
Производство на електронни елементи |
2680 |
Производство на магнитни и оптични носители, незаписани |
3832 |
Рециклиране на сортирани отпадъци |
(1) Комисията може да извърши преглед на списъка от приложение 3 въз основа на критериите, които се съдържат в бележка под линия 89, при условие че Комисията е получила доказателство за това, че данните, на които се основава приложението, са се променили съществено.
(2) Този списък и критериите, на които той се основава, не представят и не са от значение за бъдещата позиция на Комисията относно риска от изместване на въглеродни емисии, свързан с търговия със СТЕ, за работата в контекста на разработването на правилата в тази област в рамката за 2030 г. на политиката в областта на климата и енергетиката.
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
Изчисляване на брутната добавена стойност и интензивността на електроенергията на равнище предприятие в раздел 3.7.2
(1) |
За целите на раздел 3.7.2 брутната добавена стойност (БДС) на предприятие означава брутната добавена стойност по факторни разходи, което е БДС по пазарни цени, намалена с косвените данъци, както и с всички субсидии. Добавената стойност по факторни цени може да се изчисли от оборота плюс капитализираното производство, плюс други оперативни приходи, плюс или минус измененията в складовите наличности, минус покупките на стоки и услуги (1), минус други данъци върху продуктите, които са свързани с оборота, но не се приспадат, минус данъци и такси, свързани с производството. Като алтернатива, тя може да бъде изчислена и от брутния оперативен излишък, като се прибавят разходите за персонала. Приходите и разходите, класифицирани в счетоводството на предприятието като финансови или извънредни, се изключват от добавената стойност. Добавената стойност по факторни цени се изчислява на брутно равнище, тъй като корекциите на стойността (като амортизацията) не се изваждат (2). |
(2) |
За целите на прилагането на раздел 3.7.2 се използва средноаритметичната стойност от последните 3 години (3), за които има налични данни за БДС. |
(3) |
За целите на раздел 3.7.2 интензивността на електроенергията на дадено предприятие се определя като:
|
(4) |
Разходите за електроенергия на едно предприятие се определят като:
|
(5) |
За изчисляване на потреблението на електроенергия на предприятието трябва да се използват критерии за ефективност на потреблението на електроенергия за промишлеността, когато са налични. Ако не са налични, се използва средноаритметичната стойност през последните 3 години (4), за които има данни. |
(6) |
За целите на точка (4)(b) по-горе предполагаемата цена на електроенергията е средната цена на дребно на електроенергията, приложими в държавата членка на предприятията с подобно ниво на потребление на електроенергия през последната година, за която има налични данни. |
(7) |
За целите на точка (4)(b) по-горе предполагаемата цена на електроенергията може да включва пълните разходи за финансова подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници, които ще бъдат прехвърлени на предприятието при липсата на намаления. |
(1) За пояснение, понятието „стоки и услуги“ не включва разходите за персонал.
(2) Код 12 15 0 в правната рамка, установена с Регламент (ЕО, Евратом) № 58/97 на Съвета от 20 декември 1996 г. относно структурната бизнес статистика.
(3) В случаите на предприятия, съществуващи от по-малко от една година, през първата година на дейността им могат да се използват прогнозни данни. Въпреки това държавите членки следва да извършат последваща оценка в края на първата година на функциониране („година 1“), за да се провери допустимостта на предприятието и ограниченията на разходите (като процент от БДС), които се прилагат към него съгласно параграф 189 от раздел 3.7.2. След тази последваща оценка държавите членки следва да компенсират дружествата или да съберат дадените компенсации, в зависимост от случая. За година 2 следва да се използват данните от година 1. За година 3 следва да се използва средната аритметична стойност от данните за години 1 и 2. От година 4 нататък следва да се използва средноаритметичната стойност от данните за предходните 3 години.
(4) Вж. предходната бележка под линия.
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
Минно дело и производствени сектори, които не са включени в списъка от приложение 3, с интензитет на търговията с държави извън ЕС от поне 4 %
Код по NACE |
Описание |
610 |
Добив на нефт |
620 |
Добив на природен газ |
710 |
Добив на железни руди и техните концентрати |
812 |
Добив на трошен камък, чакъл и пясък; добив на глина и каолин |
1011 |
Преработка и консервиране на месо |
1012 |
Преработка и консервиране на месо от домашни птици |
1013 |
Производство на месо и продукти от месо от домашни птици |
1020 |
Преработка и консервиране на риба, ракообразни и мекотели |
1031 |
Преработка и консервиране на картофи |
1042 |
Производство на маргарин и подобни хранителни мазнини |
1051 |
Мляко и млечни продукти, без сладолед |
1061 |
Производство на мелничарски продукти |
1072 |
Производство на сухари и бисквити; производство на консервирани сладкарски стоки и торти |
1073 |
Производство на макарони, юфка, кус-кус и подобни макаронени изделия |
1081 |
Производство на захар |
1082 |
Производство на какао, шоколадови и захарни изделия |
1083 |
Преработка на кафе и чай |
1084 |
Производство на хранителни подправки и овкусители |
1085 |
Производство на готови ястия |
1086 |
Производство на детски, диетични и други хомогенизирани храни |
1089 |
Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде |
1091 |
Производство на готови храни (фуражи) за селскостопански животни |
1092 |
Производство на готови храни за домашни любимци |
1101 |
Производство на спиртни напитки |
1102 |
Производство на вина от грозде |
1103 |
Производство на ябълково и други плодови вина |
1105 |
Производство на пиво |
1107 |
Производство на безалкохолни напитки; производство на минерални води и други бутилирани води |
1200 |
Производство на тютюневи изделия |
1391 |
Производство на плетени платове |
1392 |
Производство на конфекционирани текстилни изделия, без облекло |
1393 |
Производство на килими и текстилни подови настилки |
1396 |
Производство на други текстилни изделия за техническа и производствена употреба |
1399 |
Производство на други текстилни изделия, некласифицирани другаде |
1412 |
Производство на работно облекло |
1413 |
Производство на горно облекло, без работно |
1414 |
Производство на долно облекло |
1419 |
Производство на друго облекло и допълнения за облекло |
1420 |
Производство на изделия от кожа с козината |
1431 |
Производство на чорапи и чорапогащи |
1439 |
Производство на други трикотажни и плетени изделия |
1511 |
Дъбене и апретиране на кожи; апретиране и багрене на кожухарски кожи |
1512 |
Производство на куфари, чанти и други изделия за пътуване, сарашки и седларски изделия |
1520 |
Производство на обувки |
1622 |
Производство на сглобени паркетни плочи |
1623 |
Производство на дограма и други изделия за строителството |
1624 |
Производство на опаковки от дървен материал |
1629 |
Производство на други продукти от дърво; производство на изделия от корк, слама и материали за плетене |
1721 |
Производство на вълнообразен картон и опаковки от хартия и картон |
1723 |
Производство на канцеларски материали от хартия и картон |
1724 |
Производство на тапети и подобни стенни облицовки |
1729 |
Производство на други изделия от хартия и картон |
1813 |
Предпечатни услуги |
1910 |
Производство на кокс и продукти на коксуването |
2020 |
Производство на пестициди и други агрохимикали |
2030 |
Производство на бои, лакове и подобни продукти, печатарско мастило и китове |
2041 |
Производство на сапун, миещи, почистващи и полиращи препарати |
2042 |
Производство на парфюми и тоалетни продукти |
2051 |
Производство на експлозиви |
2052 |
Производство на лепила |
2053 |
Производство на етерични масла |
2059 |
Производство на други химични продукти, некласифицирани другаде: |
2120 |
Производство на лекарствени продукти |
2211 |
Производство на гуми, външни и вътрешни; регенериране и възстановяване на гуми от каучук |
2219 |
Производство на други изделия от каучук |
2223 |
Производство на дограма и други изделия от пластмаси за строителството |
2229 |
Производство на други изделия от пластмаси |
2341 |
Производство на керамични домакински и декоративни изделия |
2344 |
Производство на други керамични изделия за техническа употреба |
2362 |
Производство на изделия от гипс за строителството |
2365 |
Производство на влакнесто-циментови изделия |
2369 |
Производство на други изделия от бетон, гипс и цимент |
2370 |
Рязане, профилиране и обработване на строителни и декоративни скални материали |
2391 |
Производство на абразивни изделия |
2433 |
Студено формуване или прегъване на продукти от стомана |
2511 |
Производство на метални конструкции и части от конструкции |
2512 |
Производство на метална дограма |
2521 |
Производство на котли за централно отопление и радиатори |
2529 |
Производство на цистерни, резервоари и контейнери, от метал |
2530 |
Производство на парни котли, без котли за централно отопление |
2540 |
Производство на въоръжение и боеприпаси |
2571 |
Производство на кухненски прибори и ножарски изделия |
2572 |
Производство на строителен и мебелен обков |
2573 |
Производство на сечива и инструменти |
2591 |
Производство на варели и подобни съдове от стомана |
2592 |
Производство на леки опаковки от метал |
2593 |
Производство на изделия от тел, вериги и пружини |
2594 |
Производство на свързващи елементи |
2599 |
Производство на други метални изделия, некласифицирани другаде |
2612 |
Производство на монтирани печатни платки |
2620 |
Производство на компютри и периферно оборудване |
2630 |
Производство на съоръжения за комуникация |
2640 |
Производство на битова електроника |
2651 |
Производство на уреди и апарати за измерване, проверка, изпитване и навигация |
2652 |
Производство на часовници и часовникови механизми |
2660 |
Производство на облъчващо, електромедицинско и електролечебно оборудване |
2670 |
Производство на оптични уреди и елементи и фотографска техника |
2680 |
Производство на магнитни и оптични носители, незаписани |
2711 |
Производство на електрически двигатели, генератори и трансформатори |
2712 |
Производство на електроразпределителни и контролни апарати |
2731 |
Производство на кабели от оптични влакна |
2732 |
Производство на други електрически и електронни проводници и кабели |
2733 |
Производство на електроинсталационни изделия |
2740 |
Производство на електрически осветителни тела |
2751 |
Производство на електрически домакински уреди |
2752 |
Производство на неелектрически битови уреди |
2790 |
Производство на други електрически съоръжения |
2811 |
Производство на турбини и двигатели, без авиационни, автомобилни и мотоциклетни |
2812 |
Производство на хидравлични помпи, хидравлични и пневматични двигатели |
2813 |
Производство на други помпи и компресори |
2814 |
Производство на арматурни изделия |
2815 |
Производство на лагери, предавки и съединители |
2821 |
Производство на пещи и горелки |
2822 |
Производство на подемно-транспортни машини |
2823 |
Производство на офис техника и оборудване (без компютърна техника и периферни устройства) |
2824 |
Производство на преносими инструменти с вграден двигател |
2825 |
Производство на промишлено хладилно и вентилационно оборудване |
2829 |
Производство на други машини с общо предназначение, н.в.д. |
2830 |
Производство на машини за селското и горското стопанство |
2841 |
Производство на машини за обработка на метал |
2849 |
Производство на други обработващи машини |
2891 |
Производство на машини и оборудване за металургията и леярството |
2892 |
Производство на машини за добива и строителството |
2893 |
Производство на машини и оборудване за преработка на храни, напитки и тютюн |
2894 |
Производство на машини за текстил, облекло, кожи и кожени изделия |
2895 |
Производство на машини за хартия, картон и изделия от хартия и картон |
2896 |
Производство на машини за каучук или пластмаси |
2899 |
Производство на други машини със специално предназначение, некласифицирани другаде |
2910 |
Производство на моторни превозни средства |
2920 |
Производство на каросерии и купета за автомобили; производство на ремаркета и полуремаркета |
2931 |
Производство на електронни и електрически части и устройства за автомобили |
2932 |
Производство на други части и принадлежности за автомобили |
3011 |
Строителство на плавателни съдове, без тези за отдих |
3012 |
Строителство на плавателни съдове за отдих |
3020 |
Производство на локомотиви, мотриси и вагони |
3030 |
Производство на въздухоплавателни и космически средства и техните двигатели |
3040 |
Производство на бойни военни автомобили |
3091 |
Производство на мотоциклети и техните двигатели |
3092 |
Производство на велосипеди и инвалидни колички |
3099 |
Производство на други превозни средства, некласифицирани другаде |
3101 |
Производство на мебели за офиси и магазини |
3102 |
Производство на кухненски мебели |
3103 |
Производство на матраци и дюшеци |
3109 |
Производство на други мебели |
3211 |
Сечене на монети |
3212 |
Производство на бижутерийни и подобни изделия |
3213 |
Производство на бижута имитация |
3220 |
Производство на музикални инструменти |
3230 |
Производство на спортни стоки |
3240 |
Производство на игри и детски играчки |
3250 |
Производство на медицински и зъболекарски инструменти и средства |
3291 |
Производство на метли и четки |