(1)

В съответствие с член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2015/2422 на Европейския парламент и на Съвета (3), Съдът пристъпи, заедно с Общия съд, към цялостен преглед на упражняваната от всеки от тях компетентност и разгледа въпроса дали, предвид реформата в организацията на съдебната власт на Съюза, извършена с посочения регламент, следва да бъдат внесени някои промени в разпределението на компетентността между Съда и Общия съд или в реда за разглеждането на жалби от Съда.

(2)

Както се посочва в доклада, представен на Европейския парламент, Съвета и Комисията на 14 декември 2017 г., Съдът смята, че на този етап не е необходимо да се предлагат изменения във връзка с реда за разглеждане на преюдициалните запитвания, отправяни до него по силата на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Преюдициалните запитвания стоят в основата на съдебната система на Съюза и се разглеждат експедитивно, поради което към настоящия момент не е необходимо да се прехвърля на Общия съд компетентността да разглежда и да се произнася по преюдициални запитвания в специфични сфери, определени от статута на Съда на Европейския съюз.

(3)

Въпреки това, извършеният от Съда и Общия съд преглед открои факта, че когато се произнася по искове на държави членки за отмяна на актове на Комисията, свързани с неизпълнение на постановено от Съда решение по член 260, параграф 2 или 3 от ДФЕС, Общият съд може да срещне сериозни затруднения, когато Комисията и съответната държава членка поддържат различни становища относно адекватността на мерките, предприети от тази държава членка за съобразяване с решението на Съда. Поради тези съображения изглежда, че е необходимо съдебните спорове относно заплащането на еднократно платима сума или периодична имуществена санкция, наложено на държава членка съгласно член 260, параграф 2 или 3 от ДФЕС, да останат изключителна компетентност на Съда.

(4)

Наред с това извършеният от Съда и Общия съд преглед ясно показва, че голяма част от жалбите се отнасят до дела, които вече са разглеждани два пъти — първо от независим апелативен състав, а след това от Общия съд, и че Съдът отхвърля много от тези жалби като очевидно неоснователни или явно недопустими. За да може Съдът да се съсредоточи върху делата, които изискват цялото му внимание, по съображения за добро правораздаване е необходимо за жалбите по такива дела да се въведе процедура, чрез която Съдът да допуска частично или пълно обжалване, само когато с него се повдига въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.

(5)

В контекста на постоянно нарастващия брой на отнасяните до Съда дела и в съответствие с писмото на председателя на Съда на Европейския съюз от 13 юли 2018 г., на този етап е необходимо да се отдаде приоритет на създаването на посочената по-горе процедура, съгласно която Съдът решава дали да се допусне разглеждането на дадена жалба. Частта от искането на Съда от 26 март 2018 г., която се отнася до частичното прехвърляне на Общия съд на производствата за установяване на нарушения, следва да бъде разгледана на по-късен етап, след като през декември 2020 г. бъде изготвен докладът относно функционирането на Общия съд, предвиден в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2015/2422. Припомня се, че в този доклад следва да се обърне внимание по-специално върху ефикасността на Общия съд и необходимостта и ефективността на увеличаването на броя на съдиите до 56, като се взема предвид също и целта за осигуряване на равнопоставеност между половете в Общия съд, както е посочено в преамбюла на Регламент (ЕС, Евратом) 2015/2422.

(6)

Поради това Протокол № 3 относно статута на Съда на Европейския съюз е необходимо да бъде изменен, като същевременно се гарантира пълна терминологична съгласуваност между разпоредбите на протокола и съответните разпоредби на ДФЕС и се предвидят подходящи преходни разпоредби по отношение на висящите дела към датата на влизане в сила на настоящия регламент,