25.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 179/1

(1)

Икономическата експанзия в еврозоната продължава и става все по-широкообхватна в различните държави. Възстановяването се дължи най-вече на вътрешното търсене, а частното потребление, което е основният двигател на растежа и инвестициите, се увеличава. Равнището на заетост продължи да нараства през цялата 2016 г. и през първото полугодие на 2017 г. Равнището на безработица значително намаля, но все още е над нивата през 2008 г. Същевременно възстановяването в еврозоната се характеризира с ниска същинска инфлация и слаб ръст на заплатите, голям излишък по текущата сметка и трайно ниски, макар и подобряващи се инвестиционни нива. По-специално слабото нарастване на заплатите изглежда се дължи на продължаващата стагнация на пазара на труда в някои икономики, на очакванията за ниска инфлация, които се отчитат при договарянето на заплатите, както и на ниския ръст на производителността. Реалните доходи на домакинствата са се увеличили, но все още са под равнищата от 2008 г. в много държави. Продължава да има различия между държавите членки от еврозоната по отношение на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението и равнищата на безработица. Процентът на дълготрайната и младежката безработица е все още висок, а бедността, социалното изключване и неравенството продължават да будят сериозна загриженост в няколко държави членки.

(2)

Като цяло въз основа на анализ на икономическите показатели за еврозоната изглежда уместно да продължат да се подкрепят търсенето, инвестициите и растежът на заплатите, без да има риск от предизвикване на инфлационен натиск, като същевременно се насърчават вътрешното и външното балансиране на икономиката и икономическото и социалното сближаване и се увеличава потенциалът за растеж. Същевременно, както е посочено в доклада за механизма за предупреждение, приет от Комисията на 22 ноември 2017 г., има признаци за нововъзникващи дисбаланси, напр. на жилищния пазар в някои държави членки, които трябва да се следят отблизо

(3)

Продължават да съществуват значителни дисбаланси в еврозоната. Въпреки че е постигнат голям напредък сред държавите, които са нетни длъжници, по отношение на коригирането на външните им дисбаланси, в някои държави кредитори продължава да има големи излишъци по текущата сметка, което показва недостиг на съвкупно търсене като цяло. В резултат на това през 2016 г. еврозоната има излишък в размер на 3,3 % от БВП, който се предвижда да спадне до 2,9 % от БВП през 2019 г. Нетната международна инвестиционна позиция на най-задлъжнелите държави членки се подобрява бавно и все още са необходими непрестанни усилия за трайно балансиране на икономиката. Държавите, които са имали големи дефицити по текущата сметка за дълъг период от време, все още имат големи отрицателни нетни международни инвестиционни позиции, обикновено съчетани с голям частен или държавен дълг, и представляват източник на уязвимост. Същевременно в държавите с големи излишъци по текущата сметка също са необходими усилия в подкрепа на вътрешното търсене и потенциалния растеж, а оттук и на балансирането на еврозоната.

(4)

Ръстът на заплатите и създаването на работни места допринасят за икономическото възстановяване в еврозоната, като подкрепят съвкупното търсене, намаляват неравенствата и спомагат за осигуряването на висок стандарт на живот в еврозоната. Ефикасните механизми за определяне на заплатите следва да гарантират, че заплатите са диференцирани в зависимост от страната и от специфичните за сектора условия и съобразно промените в производителността. Следното би могло да спомогне за ускоряване на процеса на балансиране на икономиката на еврозоната: изпълнението на структурни реформи, които повишават производителността, и подобряването на качеството и състава на публичните разходи с цел подкрепа на инвестициите във всички държави; насърчаването на растежа на заплатите при зачитане на ролята на социалните партньори; и по-динамичното търсене в държавите нетни кредитори, както и прилагането на мерки, които ограничават растежа на разходите за труд за единица продукция в държавите, които са нетни длъжници, и са насочени към подобряване на тяхната конкурентоспособност.

(5)

Последователността и балансът на цялостното съчетание от политики на еврозоната, в това число паричните, фискалните и структурните политики, са от решаващо значение, за да се гарантира стабилен и устойчив икономически растеж. През последните години в паричната политика се прибягна до нови неконвенционални инструменти за постигане на целта на Европейската централна банка за инфлацията в средносрочен план, като по този начин се подкрепяха и растежът и създаването на работни места. Паричната политика и икономическите промени налагат необходимостта от съсредоточаване върху фискалните и структурните политики. За да се подкрепи потенциалът за растеж на икономиките на държавите членки от еврозоната, са необходими подходящи фискални политики и насочване на вниманието към структурните реформи.

(6)

Засилената координация на националните фискални политики, основана на общи правила, е от основно значение за постигането на подходяща съвкупна фискална позиция на еврозоната и за нормалното функциониране на паричния съюз. Общите фискални правила имат за цел да осигурят устойчивостта на дълга на национално равнище и същевременно да предоставят възможност за макроикономическо стабилизиране. Следователно фискалните позиции на държавите членки и съвкупната фискална позиция на еврозоната трябва да съчетават целта за гарантиране на дългосрочната устойчивост на националните публични финанси с целта за краткосрочно макроикономическо стабилизиране както на национално равнище, така и на равнището на еврозоната. Предвид настоящия широкообхватен икономически растеж в еврозоната и въпреки трайните последици от кризата в някои области, все още изглежда уместно през 2018 г. за еврозоната да се възприеме неутрална като цяло фискална позиция на съвкупно равнище. Необходимо е подходящо диференциране на фискалните корекции в държавите членки от еврозоната, като се вземат предвид фискалното пространство и разпространението на ефекти между държавите. Същевременно подобряването на икономическите условия води до необходимост от възстановяване на фискалния резерв, като продължи да се засилва потенциалът за растеж на икономиките на държавите членки от еврозоната.

(7)

Решителното подобряване на състава и управлението на националните бюджети както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите, включително чрез пренасочване на ресурси към инвестиции в материални и нематериални активи, ще увеличи въздействието на публичните бюджети върху растежа и ще повиши производителността в дългосрочен план. Подобренията във функционирането на националните фискални рамки и доброто управление на прегледите на разходите целят осъществяването на надеждни и благоприятстващи растежа фискални политики.

(8)

Добре изградената структура на данъчното облагане е ключов фактор за насърчаване на растежа и заетостта, а също така допринася за намаляване на неравенството. Опростяването и модернизирането на данъчните системи и борбата с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци са от съществено значение за това данъчните системи да станат по-ефикасни и по-справедливи. Това може да освободи ресурси за публични инвестиции и, наред с останалото, за образование и здравеопазване и да допринесе за подпомагане на общите инвестиции, качествената заетост и икономическото и социалното сближаване. По-специално мерките срещу агресивното данъчно планиране са от съществено значение за осигуряване на държавните приходи, възпрепятстване на нарушаването на конкуренцията между дружествата, запазване на социалното сближаване и борба с увеличаващите се неравенства. Общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) ще допринесе за борбата с избягването на данъци, като същевременно ще подобри единния пазар за предприятията.

(9)

Структурните и институционалните особености на пазарите на труда и на продуктовите пазари и добре функциониращите публични администрации са важни фактори, влияещи на икономическата устойчивост, както и на цикличното, реалното и социалното сближаване в държавите членки от еврозоната. Устойчивите икономически структури предотвратяват шокове, които биха имали значителни и трайни въздействия за доходите и заетостта в държавите членки и в еврозоната. По този начин те намаляват икономическите колебания и създават благоприятна среда за устойчив и приобщаващ растеж. По-доброто координиране при изпълнението на структурните реформи, по-специално на тези, които са предвидени в специфичните за всяка държава препоръки, може да породи разпространение на положителни ефекти между държавите членки и да засили положителните последици от тях.

(10)

Добре функциониращите пазари на труда и системите за социална закрила са важна основа за приобщаващ икономически растеж, за намаляване на неравенството и за устойчивост на националните икономики и на еврозоната като цяло. С цел да се постигне по-голямо сближаване в тази област, в европейския стълб на социалните права, прокламиран от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г., са определени 20 основни принципа, които са включени в три основни глави: i) равни възможности и достъп до пазара на труда; ii) справедливи условия на труд; и iii) социална закрила и приобщаване.

(11)

Въпреки постигнатия напредък в реформите за подобряване на капацитета за адаптиране на пазарите на труда, в еврозоната все още съществуват значителни различия, които продължават да затрудняват доброто ѝ функциониране. Добре разработените политики на пазара на труда, които са напълно интегрирани в системите за социална закрила, могат да подпомогнат преходите от едно работно място към друго и повторната интеграция на пазара на труда, да намалят сегментацията на пазара на труда, да осигурят ефективно автоматично стабилизиране, както и да насърчават равни възможности за всички и икономическо и социално сближаване. Добре планираното гъвкаво работно време може да спомогне за смекчаване на шоковете. Ефективното и навременно активиране на безработните лица, които могат да участват на пазара на труда, може да се постигне чрез предоставяне на индивидуализирана подкрепа за търсене на работа, обучение и преквалификация, като същевременно се осигури закрила за лицата, които не могат да участват на пазара на труда. Възникващите нови форми на заетост и новите видове договори са съпроводени от предизвикателства, свързани със сигурността на работното място и социалната закрила. В този контекст законодателството в областта на защитата на заетостта трябва да предвижда справедливи и достойни условия на труд за всички работници.

(12)

Ефективните системи за социална закрила са от решаващо значение за насърчаване на приобщаващи пазари на труда и осигуряване на подходящо подпомагане на доходите и на подходящи мерки за социално подпомагане чрез достъп до качествени услуги. Пенсионните реформи и политиките за равновесие между професионалния и личния живот също са от ключово значение за стимулиране на участието на пазара на труда. Ненужните ограничения пред професионалната, отрасловата и географската мобилност на работниците в областта на заетостта и системите за социална закрила следва да бъдат отменени.

(13)

Достъпът до висококачествено образование и обучение е от жизненоважно значение, за да се осигурят равни възможности и да се преодолеят несъответствията между търсените и предлаганите умения. Подходящите инвестиции в човешки капитал посредством системите за образование и обучение, които подобряват ученето през целия живот и гарантират, че уменията отговарят на настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда, играят ключова роля в подобряването на капацитета за адаптиране на икономиката и реалното сближаване в дългосрочен план. Инвестициите в умения също така могат да стимулират иновациите и да повишат производителността и конкурентоспособността в допълнение към това, че улесняват социалното приобщаване и мобилността.

(14)

Реформите на продуктовия пазар, които увеличават конкуренцията, и реформите за подобряване на бизнес средата и качеството на институциите (включително ефективна съдебна система, която улеснява правоприлагането) насърчават устойчивостта на икономиката в държавите членки и в еврозоната като цяло. По-нататъшната интеграция на единния пазар се доказа като основен двигател на растежа и сближаването между държавите членки. Единният пазар все още има значителен неизползван потенциал и е необходим значителен напредък за завършването му. Навременното въвеждане и по-доброто прилагане на съществуващото законодателство също са от ключово значение за реализирането на ползи от единния пазар. Единният пазар на услугите (включително във финансовия и цифровия сектор, енергетиката и транспорта) е предстоящото предизвикателство. Вниманието обаче следва да бъде насочено и към пазарите на стоки, за да се избегне евентуална сегментация на пазара. Цифровият единен пазар следва да допринесе за завършването на правната среда, за да се ускори цифровизацията на икономическите дейности като това е необходима стъпка за подобряване на резултатите на продуктовите пазари и конкурентоспособността в световен мащаб. Ето защо да доведем докрай и да изпълним различните стратегии за единния пазар до 2018 г. продължава да бъде обща цел.

(15)

Въпреки че цялостната устойчивост на банковия сектор в еврозоната се увеличи в периода след кризата и банковото кредитиране отново започна да се повишава, продължава да има слабости и те трябва да бъдат преодолени. Банките се сблъскват с ниска рентабилност. Необходимостта от адаптиране на бизнес моделите на банките, условията на ниски лихвени проценти и увеличаването на конкуренцията от други форми на финансиране продължават да оказват натиск върху рентабилността на банките. Поради това са необходими по-нататъшни усилия, за да се гарантира тяхната устойчивост в дългосрочен план. Високите съотношения на необслужваните кредити са се стабилизирали в почти всички по-засегнати държави членки от еврозоната или намаляват, макар напредъкът да е бавен и неравномерен между банките. Високите съотношения на необслужваните кредити възпрепятстват способността на банките да отпускат кредити, спъват предаването на паричната политика и капацитета за адаптиране на икономиката. Освен това те са източник на уязвимост за банковата система като цяло и трябва да бъдат разгледани на национално равнище и на равнището на Съюза, както е посочено в плана за действие за справяне с необслужваните кредити в Европа, установен в заключения на Съвета от 11 юли 2017 г. („план за действие от юли 2017 г.“). Както обяви в своето съобщение от 11 октомври 2017 г. относно банковия съюз, Комисията понастоящем работи по изготвянето на цялостен пакет от мерки за намаляване на текущото равнище на необслужвани кредити, както и за намаляване на риска от бъдещо натрупване на необслужвани кредити.

(16)

С цел укрепване на институционалната структура на икономическия и паричен съюз (ИПС) като приоритет е необходимо да бъде завършен банковият съюз и да бъде постигнат напредък по отношение на съюза на капиталовите пазари. Постигнат е съществен напредък в изграждането на банковия съюз, но той все още не е завършен. В съответствие с пътната карта с оглед на приключване на изграждането на банковия съюз, набелязана в заключенията на Съвета от 17 юни 2016 г. („пътна карта от юни 2016 г.“), ще продължи работата по завършване на изграждането на банковия съюз по отношение на намаляване и поделяне на рисковете, включително чрез европейска схема за застраховане на депозитите и влизането в действие на общия механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране до края на преходния период за фонда, определен в Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (3). С неотдавнашното съобщение на Комисията относно завършването на банковия съюз се прави опит да се очертае пътят относно това как може да бъде постигнато споразумение относно завършването на банковия съюз. Усилията за допълнително намаляване на риска и за подобряване на управлението на риска в банките трябва да продължат. В този контекст бързите действия за постигане на споразумение относно регулаторния пакет, предложен от Комисията през ноември 2016 г., са от основно значение, както и по-нататъшният напредък по намаляването на необслужваните кредити и работата за постигане на напредък в поделянето на риска в съответствие с пътната карта от юни 2016 г.

(17)

Бялата книга на Комисията за бъдещето на Европа от 1 март 2017 г. очерта възможните сценарии за бъдещето на Съюза. Освен това Комисията допринесе с поредица от документи за размисъл, включително eедин от 31 май 2017 г. относно задълбочаването на ИПС въз основа на доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г. със заглавие „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“ и предлага цялостна визия и последователни стъпки за завършване на изграждането на ИПС. Комисията направи допълнителни предложения през есента на 2017 г.

(18)

С Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила беше проведена консултация относно аспектите на настоящата препоръка, свързани със заетостта и социалните въпроси,

1.

2.

3.

4.

5.