20.12.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/37

---

НАСОКИ (ЕС) 2016/2249 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 3 ноември 2016 година

относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (ЕЦБ/2016/34)

(преработен текст)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално членове 12.1, 14.3 и 26.4 от него,

като взе предвид приноса на Генералния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) съгласно член 46.2, второ и трето тире от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка,

като има предвид, че:

(1)	Насоки ЕЦБ/2010/20 (1) претърпяха няколко съществени изменения. Поради необходимостта от допълнителни промени тези насоки следва да се преработят от съображения за яснота.

(2)	По силата на член 15 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“) спрямо Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се прилагат изисквания за отчетност.

(3)	Съгласно член 26.3 от Устава на ЕСЦБ Изпълнителният съвет съставя консолидиран баланс на ЕСЦБ за аналитични и оперативни цели.

(4)	Съгласно член 26.4 от Устава на ЕСЦБ за прилагането на член 26 Управителният съвет приема необходимите правила за стандартизиране на счетоводството и отчетността на операциите, осъществявани от националните централни банки (НЦБ).

(5)

Оповестяването на информация относно евробанкнотите в обращение, относно олихвяването на нетни вземания/задължения в рамките на Евросистемата от разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата и относно паричния доход следва да бъде хармонизирано в публикуваните годишни финансови отчети на НЦБ,

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Определения

1.   За целите на настоящите насоки:

а)	„НЦБ“ означава националната централна банка на държава членка, чиято парична единица е еврото;

б)	„цели на счетоводната и финансовата отчетност на Евросистемата“ означават целите, за които ЕЦБ изготвя финансовите отчети, посочени в приложение I, в съответствие с член 15 и член 26 от Устава на ЕСЦБ;

в)	„отчетна единица“ означава ЕЦБ или някоя НЦБ;

г)	„дата на преоценка за тримесечието“ означава последният календарен ден от тримесечието;

д)	„година на преминаване към парична наличност“ означава периодът от 12 месеца от датата, на която евробанкнотите и евромонетите получават статут на законно платежно средство в държава членка, чиято парична единица е еврото;

е)	„алгоритъм за разпределяне на банкноти“ означава процентите, които се получават, като се вземе предвид делът на ЕЦБ в общата емисия на евробанкноти и като се приложи алгоритъмът за записване на капитала към дела на НЦБ в тази обща емисия съгласно Решение ЕЦБ/2010/29 (2);

ж)	„консолидация“ означава счетоводният процес, при който финансовите данни за няколко самостоятелни юридически лица се обобщават все едно те са едно лице;

з)

„кредитна институция“ означава: а) кредитна институция по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), която подлежи на надзор от компетентен орган; или б) друга кредитна институция по смисъла на член 123, параграф 2 от Договора, която подлежи на надзор, чиито стандарти са съпоставими с тези на надзора от страна на компетентен орган.

2.   Определенията на другите технически термини, използвани в настоящите насоки, са посочени в приложение II.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящите насоки се прилагат по отношение на ЕЦБ и НЦБ за целите на счетоводната и финансовата отчетност на Евросистемата.

2.   Приложното поле на настоящите насоки е ограничено до режима на счетоводната и финансовата отчетност на Евросистемата, предвиден в Устава на ЕСЦБ. В резултат от това те не се прилагат по отношение на националните доклади и финансовите отчети на НЦБ. За да се постигнат последователност и съпоставимост между режима на Евросистемата и националните режими, се препоръчва, доколкото е възможно, НЦБ да се придържат в своите национални доклади и финансови отчети към установените в настоящите насоки правила.

Член 3

Качествени характеристики

Прилагат се следните качествени характеристики:

1)

икономическа реалистичност и прозрачност: счетоводните методи и финансовата отчетност трябва да отразяват икономическата реалност, да са прозрачни и да зачитат качествените характеристики за разбираемост, уместност, надеждност и съпоставимост. Сделките се отчитат и представят в съответствие с тяхната същност и икономическа реалистичност, а не само с правната им форма;

2)

предпазливост: оценката на активите и пасивите и признаването на дохода се извършват предпазливо. В контекста на настоящите насоки това означава, че нереализираните печалби не се признават за доход в отчета за приходите и разходите, а направо се записват в сметка за преоценка, като нереализираните загуби се отнасят в края на годината към отчета за приходи и разходи, ако превишават предишни печалби от преоценка, отразени в съответната сметка за преоценка. Скрити резерви или преднамерено невярно отразяване по позициите на баланса и в отчета за приходите и разходите са несъвместими с принципа на предпазливост;

3)

същественост: отклонения от счетоводните правила, включително отклонения, засягащи изчисляването на стойностите в отчетите за приходи и разходи на отделните НЦБ и на ЕЦБ, се допускат само ако има основание те да могат да бъдат считани за несъществени в цялостния контекст и цялостното представяне на финансовите отчети на отчетната единица;

4)	последователност и съпоставимост: критериите за оценка на баланса и признаването на доход се прилагат последователно от гледна точка на сходството и непрекъснатостта на подхода в рамките на Евросистемата с цел да се осигури съпоставимост на данните във финансовите отчети.

Член 4

Основни счетоводни принципи

Прилагат се следните основни счетоводни принципи:

1)	принцип на действащото предприятие: отчетите се изготвят на база на принципа на действащото предприятие;

2)	принцип на текущото начисляване: приходите и разходите се признават през счетоводния период, в който са спечелени или възникнали, а не през периода, в който са получени или направени;

3)

събития, настъпили след приключването на баланса: активите и пасивите се коригират при настъпване на събития между датата на годишния баланс и датата, на която финансовите отчети са одобрени от съответните органи, ако тези събития оказват влияние върху състоянието на активите и пасивите към датата на баланса. Не се извършват корекции на активите и пасивите, а само се оповестяват тези събития, настъпили след датата на баланса, ако те не се отразяват върху състоянието на активите и пасивите към датата на баланса, но са от такова значение, че неоповестяването им би могло да повлияе върху способността на ползвателите на финансовите отчети да извършват правилни оценки и да вземат правилни решения.

Член 5

Икономически подход и касов/сетълмент подход

1.   Икономическият подход се използва като основа за отчитане на валутни сделки, финансови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута, и свързаните с тях начисления. За прилагането на този подход са разработени две различни техники:

а)	„обичайният подход“, посочен в глави III и IV и приложение III; и

б)	„алтернативният подход“, посочен в приложение III.

2.   Сделките с ценни книжа, включително с капиталови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута, могат да продължат да се отчитат по касовия/сетълмент подход. Свързаните с тях начислени лихви, в това число премиите или отстъпките, се отчитат ежедневно от спот датата на сетълмента.

3.   НЦБ могат да използват икономическия подход или касовия/сетълмент подход за отчитането на специфични деноминирани в евро сделки, финансови инструменти и свързаните с тях начисления.

4.   С изключение на счетоводните корекции в края на тримесечието и в края на годината и на позициите, оповестени в „Други активи“ и „Други пасиви“, стойностите, представени като част от ежедневните финансови отчети за целите на финансовата отчетност в Евросистемата, показват само движението на паричните средства по балансовите позиции. В края на тримесечието и в края на годината в балансовата стойност на ценните книжа се включва и амортизацията.

Член 6

Признаване на активи и пасиви

Финансов или друг актив или пасив се признава в баланса на отчетната единица само ако са изпълнени всички условия, както следва:

1)	съществува вероятност бъдещата икономическа полза, свързана с актива или пасива, да се отчете като входящ или изходящ финансов поток за отчетната единица;

2)	по същество всички рискове и ползи, свързани с актива или пасива, са прехвърлени на отчетната единица;

3)	цената на придобиване или стойността на актива за отчетната единица или размерът на задължението могат да бъдат надеждно измерени.

ГЛАВА II

ПРАВИЛА ЗА СЪСТАВЯНЕ И ОЦЕНКА НА БАЛАНСА

Член 7

Съставяне на баланса

Съставянето на баланса на ЕЦБ и НЦБ за целите на финансовата отчетност в Евросистемата се основава на структурата, представена в приложение IV.

Член 8

Провизия за валутен риск, лихвен риск, кредитен риск и риск, свързан с промяна в цената на златото

Като надлежно взема предвид характера на дейностите на НЦБ, дадена НЦБ може да създаде в баланса си провизия за валутен риск, лихвен риск, кредитен риск и риск, свързан с промяна в цената на златото. Тази НЦБ взема решение относно размера и използването на провизията въз основа на мотивиран разчет на рисковата експозиция на НЦБ.

Член 9

Правила за оценка на баланса

1.   Освен ако в приложение IV е посочено друго, за формиране на оценката на баланса се използват текущите пазарни курсове и цени.

2.   Преоценката на злато, валутни инструменти, ценни книжа (различни от ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, държани до падеж, нетъргуеми ценни книжа и ценни книжа, държани за целите на паричната политика, които се осчетоводяват по амортизирана стойност) и финансови инструменти, както балансови, така и задбалансови, се извършва към датата на преоценка за тримесечието по средни пазарни курсове и цени. Това не изключва възможността отчетните единици да преоценяват по-често своите портфейли за вътрешни цели, при условие че те отчитат позициите по балансите си само по стойността на сделката през тримесечието.

3.   Не се прави разграничение между ценови и валутни разлики от преоценка за златото, а се осчетоводява една-единствена разлика от преоценка на златото на базата на цената в евро на определена теглова единица злато, получена от обменния курс на еврото спрямо щатския долар на датата на преоценка за тримесечието. За валутните салда, включително за балансовите и задбалансовите сделки, преоценката се извършва по отделни валути. За целите на настоящия член притежаваните специални права на тираж (СПТ), включително заделените отделни валутни наличности, които са базови за кошницата от СПТ, се третират като една позиция. Преоценката на ценните книжа се извършва по отделни кодове, т.е по еднакъв международен идентификационен номер за ценни книжа/вид, като включените в тях опции не се отделят за целите на оценката. Ценните книжа, държани за целите на паричната политика или включени в позиции „Други финансови активи“ или „Други“, се третират като отделни позиции.

4.   Счетоводните записи за преоценка се сторнират в края на следващото тримесечие с изключение на нереализираните загуби, които се отнасят в отчета за приходите и разходите в края на годината; сделките през тримесечието се отчитат по цени и курсове на сделката.

5.   Търгуемите ценни книжа, държани за целите на паричната политика, се третират като отделни позиции и се оценяват по пазарна цена или по амортизирана стойност (подлежаща на обезценка) в зависимост от съображенията на паричната политика.

6.   Ценните книжа, класифицирани като ценни книжа, държани до падеж, се третират като отделни позиции и се оценяват по амортизирана стойност (подлежаща на обезценка). Същото третиране се прилага към нетъргуемите ценни книжа. Ценните книжа, класифицирани като ценни книжа, държани до падеж, могат да бъдат продавани преди падежа им във всеки един от следните случаи:

а)	ако продаденото количество се счита за незначително в сравнение с общия размер на портфейла от ценни книжа, държани до падеж;

б)	ако ценните книжа са продадени през периода от един месец преди падежа;

в)	при извънредни обстоятелства като значително влошаване на кредитоспособността на емитента.

Член 10

Обратни сделки

1.   Обратна сделка, извършена по силата на репо споразумение, се записва в пасива на баланса като приет обезпечен депозит, докато предоставеното обезпечение остава в актива на баланса. Продадените ценни книжа, които подлежат на обратно изкупуване по силата на репо споразумения, се третират от отчетната единица, задължена да ги изкупи обратно, като активи, които все още са част от портфейла, от който са били продадени.

2.   Обратна сделка, извършена по силата на обратно репо споразумение, се записва в актива на баланса като предоставен обезпечен заем до размера на заема. Придобитите по силата на обратни репо споразумения ценни книжа не подлежат на преоценка и следователно произтичащата от тях печалба или загуба не се отнася в отчета за приходите и разходите от отчетната единица, която предоставя средствата в заем.

3.   Ако са извършени сделки по предоставяне в заем на ценни книжа, ценните книжа остават в баланса на прехвърлителя. Сделките по предоставяне в заем на ценни книжа, по които е предоставено обезпечение под формата на парични средства, се осчетоводяват по същия начин като репо операциите. Сделките по предоставяне в заем на ценни книжа, по които е предоставено обезпечение под формата на ценни книжа, се записват в баланса само ако:

а)	като част от процеса на сетълмент са разменени парични средства; и

б)	по сметка на кредитора или кредитополучателя остават парични средства.

Приобретателят отчита задължение за повторното прехвърляне на ценните книжа, ако междувременно те са продадени.

4.   Обезпечените сделки със злато се третират като репо споразумения. Движението на златото, свързано с тези обезпечени сделки, не се записва във финансовите отчети и разликата между спот и форуърд цената на сделката се третира на база текущо начисляване.

5.   Обратните сделки, осъществени по автоматизирана програма за предоставяне в заем на ценни книжа (включително сделките по предоставяне в заем на ценни книжа), се записват в баланса като минимум в края на отчетния период, ако е предоставено обезпечение под формата на парични средства по сметка на съответната НЦБ или на ЕЦБ и тези парични средства все още не са инвестирани.

Член 11

Търгуеми капиталови инструменти

1.   Настоящият член се прилага по отношение на търгуемите капиталови инструменти, т.е. акции или капиталови фондове, независимо от това дали сделките се извършват пряко от отчетната единица или от неин агент, с изключение на дейностите, извършвани за пенсионни фондове, дялови участия, инвестиции в дъщерни дружества или значителни участия.

2.   Капиталовите инструменти, деноминирани в чуждестранни валути и оповестени в „Други активи“, не са част от общата валутна позиция, а са част от отделна валутна наличност. Изчисляването на свързаните с това валутни печалби и загуби може да се извършва по метода на нетнaта средна стойност или по метода на средната стойност.

3.   Преоценката на капиталовите портфейли се извършва в съответствие с член 9, параграф 3. Преоценката се извършва по отделни позиции. За капиталови фондове ценовата преоценка се извършва на нетна база, а не на база акция по акция. Не се извършва нетиране между различни акции или между различни капиталови фондове.

4.   Сделките се записват в баланса по цената на сделката.

5.   Брокерската комисиона се записва или като разход по сделката, който се включва в цената на придобиване на актива, или като разход в отчета за приходите и разходите.

6.   Стойността на закупения дивидент се включва в цената на придобиване на капиталовия инструмент. На датата, на която акцията се търгува без дивидент, стойността на закупения дивидент може да се третира като отделна позиция, докато се получи плащането на дивидента.

7.   Начисленията по дивиденти не могат да бъдат записвани в края на периода, тъй като те вече са отразени в пазарната цена на капиталовите инструменти с изключение на котираните без дивидент акции.

8.   Емисиите на права се третират като отделен актив при тяхното емитиране. Цената на придобиване се изчислява на база на съществуващата средна стойност на акциите, на страйк цената на новата емисия и на съотношението между старите и новите акции. Алтернативно цената на правото може да се базира на стойността му на пазара, на съществуващата средна стойност на акциите и на пазарната цена на акциите преди емисията на правата.

Член 12

Хеджиране на лихвен риск от ценни книжа чрез деривати

1.   Хеджиране на лихвен риск от ценна книга чрез дериват означава определяне на дериват, при което изменението на неговата справедлива стойност да компенсира очакваното изменение на справедливата стойност на хеджираната ценна книга в резултат от промените на лихвения процент.

2.   Хеджираните и хеджиращите инструменти се признават и третират в съответствие с общите разпоредби, правилата за оценка, изискванията за признаване на доход и специфичните за инструментите изисквания, установени в настоящите насоки.

3.   Чрез дерогация от член 3, параграф 2, член 9, параграф 4, член 15, параграфи 1 и 2, член 16, параграф 1, буква б), член 16 параграф 2, буква г) и член 17, параграф 2 към оценката на хеджирана ценна книга и хеджиращ дериват може да се прилага следното алтернативно третиране:

а)

ценната книга и дериватът се преоценяват и записват в баланса по техните пазарни стойности към края на всяко тримесечие. Следният подход на асиметрична оценка се прилага за нетната стойност на нереализираната печалба или загуба от хеджираните и хеджиращите инструменти: i) нетната нереализирана загуба се отнася към отчета за приходи и разходи в края на годината и се препоръчва тя да бъде амортизирана през остатъчния срок на хеджирания инструмент, и ii) нетната нереализирана печалба се записва по сметка за преоценка и се сторнира на следващата дата на преоценка;

б)

хеджиране на вече притежавана ценна книга: ако средната стойност на хеджираната ценна книга се различава от пазарната цена на ценната книга към началния момент на хеджирането, се прилага следното третиране: i) нереализираните печалби от ценната книга на тази дата се записват по сметка за преоценка, докато нереализираните загуби се отнасят в отчета за приходите и разходите, и ii) разпоредбите на буква а) се прилагат за измененията на пазарните стойности след началната дата на правоотношението по хеджиране;

в)	препоръчва се към датата на създаване на хеджа салдото на неамортизираните премии и отстъпки да бъде амортизирано през остатъчния срок на хеджирания инструмент.

4.   Когато се преустановява осчетоводяването на хеджирането, ценната книга и дериватът, които са останали в счетоводните книги на отчетната единица, се оценяват като самостоятелни инструменти, считано от датата на преустановяването съгласно общите правила в настоящите насоки.

5.   Алтернативното третиране, посочено в параграф 3, може да се прилага само ако са изпълнени всички условия, както следва:

а)

към началната дата на хеджа правоотношението по хеджиране, целта на управлението на риска и стратегията за хеджирането са формално документирани. Документацията трябва да съдържа: i) идентифициране на деривата, използван като инструмент за хеджиране; ii) идентифициране на свързаната с него хеджирана ценна книга, и iii) оценка на ефективността на деривата при компенсиране на експозицията към изменения в справедливата стойност на ценната книга в резултат от лихвен риск.

б)

очаква се хеджът да бъде много ефективен и ефективността му може да бъде надеждно измерена. Трябва да бъде извършена оценка на ефективността в бъдещ и ретроспективен план. Препоръчва се: i) бъдещата ефективност да се измерва, като предишните изменения в справедливата стойност на хеджирания обект се сравняват с предишните изменения в справедливата стойност на хеджиращия инструмент или като се докаже висока статистическа корелация между справедливата стойност на хеджирания обект и справедливата стойност на хеджиращия инструмент; и ii) ретроспективната ефективност да бъде доказана, ако съотношението между действителната печалба/загуба от хеджирания обект и действителната загуба/печалба от хеджиращия инструмент е в рамковия диапазон 80 %—125 %.

6.   Следното се прилага по отношение на хеджирането на група от ценни книжа: ценни книжа със сходен лихвен процент могат да бъдат обединени и хеджирани като група само ако са изпълнени всички условия, както следва:

а)	ценните книжа имат сходна дюрация;

б)	групата от ценни книжа отговаря на критериите за ефективност в бъдещ и ретроспективен план;

в)	изменението в справедливата стойност в резултат от хеджирания риск за всяка ценна книга от групата се очаква да бъде приблизително пропорционално на общото изменение в справедливата стойност в резултат от хеджирания риск на групата от ценни книжа.

Член 13

Синтетични инструменти

1.   Инструменти, които са комбинирани по такъв начин, че представляват синтетичен инструмент, се признават и третират отделно от другите инструменти в съответствие с общите разпоредби, правилата за оценка, изискванията за признаване на доход и специфичните за инструментите изисквания, установени в настоящите насоки.

2.   Чрез дерогация от член 3, буква б), член 9, параграф 4, член 15, параграф 1 и член 17, параграф 2 по отношение на оценката на синтетичните инструменти може да се прилага следното алтернативно третиране:

а)

нереализирани печалби и загуби от инструменти, които са комбинирани по такъв начин, че представляват синтетичен инструмент, се нетират в края на годината. В този случай нетните нереализирани печалби се записват в сметка за преоценка. Нетните нереализирани загуби се отнасят в отчета за приходи и разходи, ако надхвърлят предишните нетни преоценени печалби, отразени в съответната сметка за преоценка;

б)	ценни книжа, държани като част от синтетичен инструмент, не са част от общата позиция на тези ценни книжа, а съставляват част от отделна позиция;

в)	нереализираните загуби, които са отнесени в отчета за приходите и разходите в края на годината, и съответните нереализирани печалби се амортизират поотделно през следващите години.

3.   Ако един от комбинираните инструменти изтече, бъде продаден, прекратен или упражнен, отчетната единица преустановява за в бъдеще алтернативното третиране, посочено в параграф 2, като неамортизираните печалби от оценка, отнесени като приходна позиция в отчета за приходите и разходите през предходните години, незабавно се сторнират.

4.   Алтернативното третиране, посочено в параграф 2, може да се прилага само ако са изпълнени всички условия, както следва:

а)	индивидуалните инструменти се управляват и тяхното изпълнение се оценява като един комбиниран инструмент на базата на стратегия за управление на риска или на инвестиционна стратегия;

б)	при първоначалното признаване индивидуалните инструменти са структурирани и определени като синтетичен инструмент;

в)	прилагането на алтернативното третиране елиминира или значително намалява непоследователността в оценката (несъответствие в оценяването), която би могла да възникне в резултат от прилагането на общите правила в настоящите насоки на равнището на индивидуалния инструмент;

г)	наличието на официални документи позволява да се направи проверка на изпълнението на условията, предвидени в букви а), б) и в).

Член 14

Банкноти

1.   С оглед на прилагането на член 49 от Устава на ЕСЦБ държаните от една НЦБ банкноти на други държави членки, чиято парична единица е еврото, не се осчетоводяват като банкноти в обращение, а като салда в рамките на Евросистемата. Процедурата за третирането на банкноти на други държави членки, чиято парична единица е еврото, е следната:

а)

НЦБ, която получава банкноти, деноминирани в националните парични единици на еврозоната, емитирани от друга НЦБ, уведомява ежедневно НЦБ–емитент за стойността на предадените за замяна банкноти, освен ако конкретен дневен обем е малък. НЦБ–емитент извършва съответстващо плащане към получаващата НЦБ чрез системата TARGET2; и

б)	корекцията на данните по позиция „Банкноти в обращение“ се извършва в счетоводните книги на НЦБ–емитент при получаване на горепосоченото уведомление.

2.   Сумата по позиция „Банкноти в обращение“ в балансите на НЦБ е резултат от три компонента:

а)

некоригираната стойност на евробанкнотите в обращение, в това число банкнотите, деноминирани в национални парични единици на еврозоната, през годината на преминаване към парична наличност за НЦБ, която приема еврото, като тази стойност се изчислява по един от следните два метода:   Метод А: B = P — D — N — S   Метод Б: B = I — R — N където: B е некоригираната стойност на „Банкноти в обращение“; P е стойността на банкнотите, произведени или получени от печатницата или от други НЦБ; D е стойността на унищожените банкноти; N е стойността на националните банкноти на НЦБ–емитент, държани от други НЦБ (за които е изпратено уведомление, но които все още не са репатрирани); I е стойността на банкнотите, пуснати в обращение; R е стойността на получените банкноти; S е стойността на наличните/съхраняваните в трезор банкноти;

б)	минус размера на безлихвеното вземане към банката, която управлява програмата за разширено съхранение на наличности, в случай на прехвърляне на собствеността върху банкнотите, свързани с програмата за разширено съхранение на наличности;

в)	плюс или минус размера на корекциите в резултат от прилагането на алгоритъма за разпределяне на банкнотите.

ГЛАВА III

ПРИЗНАВАНЕ НА ДОХОДИ

Член 15

Признаване на доходи

1.   За признаването на доходи се прилагат следните правила:

а)	реализираните печалби и реализираните загуби се отнасят в отчета за приходите и разходите;

б)	нереализираните печалби не се признават за доход, а се записват директно в сметка за преоценка;

в)	в края на годината нереализираните загуби се отнасят в отчета за приходи и разходи, ако надхвърлят предишните печалби от преоценка, отразени в съответната сметка за преоценка;

г)	нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходи и разходи, не се сторнират през следващи години спрямо нови нереализирани печалби;

д)	не се допуска нетиране на нереализирани загуби за която и да е ценна книга, валута или злато с нереализирани печалби в други ценни книжа, валути или злато;

е)	в края на годината загубите от обезценка се отнасят в отчета за приходи и разходи и не се сторнират през следващите години, освен ако обезценката намалее и намалението може да бъде свързано с наблюдавано събитие, което е настъпило, след като обезценяването е записано за първи път.

2.   Премиите или отстъпките от емитирани и закупени ценни книжа се изчисляват и представят като част от доходите от лихви и се амортизират през остатъчния договорен срок на ценните книжа съгласно линейния метод или съгласно метода на вътрешната норма на възвращаемост. Методът на вътрешната норма на възвращаемост обаче е задължителен при сконтовите ценни книжа с остатъчен срок до падежа повече от една година, считано от датата на придобиване.

3.   Начисленията за финансовите активи и пасиви, например дължими лихви и амортизирани премии/отстъпки, деноминирани в чуждестранна валута, се изчисляват и записват по сметките ежедневно въз основа на последните налични ставки. Начисленията за финансови активи и пасиви, деноминирани в евро, се изчисляват и записват по сметките поне веднъж на тримесечие. Начисленията за други позиции се изчисляват и записват по сметките поне веднъж годишно.

4.   Независимо от честотата на изчисляване на начисленията, но при спазване на изключенията, посочени в член 5, параграф 4, отчетните единици отчитат данни по стойността на сделката през тримесечието.

5.   Деноминираните в чуждестранни валути начисления се преизчисляват по обменния курс на датата на записване и оказват влияние върху валутната позиция.

6.   За изчисляването на начисленията през годината се допуска по правило използването на местни практики, т.е. те могат да бъдат изчислявани до последния работен ден или до последния календарен ден на тримесечието. В края на годината обаче задължително се използва като референтна дата 31 декември.

7.   Изходящи валутни потоци, които водят до промяна в наличностите на дадена валута, могат да генерират реализирани валутни печалби или загуби.

Член 16

Стойност на сделките

1.   По отношение на стойността на сделките се прилагат следните общи правила:

а)	методът на средната стойност се прилага на дневна база за златото, валутните инструменти и ценните книжа, за да се изчисли цената на придобиване на продадените позиции, като се отчита влиянието на движението на обменния курс и/или на цените;

б)	средната стойност на актива или пасива се намалява или увеличава с размера на нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходите и разходите в края на годината;

в)

при придобиване на купонни ценни книжа стойността на закупения купонен доход се третира като отделна позиция. При ценни книжа, деноминирани в чуждестранна валута, този доход се включва в наличностите в тази валута, но не се отразява върху средната стойност на ценната книга или на съответната валута.

2.   По отношение на ценните книжа се прилагат следните специални правила:

а)	сделките се отчитат по цената на сделката и записват във финансовите отчети по чиста цена;

б)	таксите за попечителски услуги и управление, таксите по текущите сметки и други непреки разходи не сe считат за разходи по сделката и се включват в отчета за приходите и разходите. Те не се считат за част от средната стойност на даден актив;

в)	доходът се записва бруто, като възстановимите данъци при източника и другите данъци се осчетоводяват отделно;

г)

с цел изчисляване на средната покупна цена на една ценна книга или: i) всички покупки, осъществени през деня, се добавят по покупната им цена към стойността на притежаваните ценни книжа в края на предишния ден, за да се получи нова среднопретеглена стойност, преди да се приложат продажбите, извършени през същия ден; или ii) за изчисляване на ревизираната средна стойност могат да се прилагат отделните покупки и продажби на ценни книжа по реда на осъществяването им през деня.

3.   По отношение на златото и чуждестранната валута се прилагат следните специални правила:

а)	сделките с чуждестранна валута, които не водят до промяна на наличностите в тази валута, се преизчисляват в евро, като се използва обменният курс на датата на сделката или на датата на сетълмента, и не се отразяват върху цената на придобиване по тези позиции;

б)	сделките с чуждестранна валута, които водят до промяна на наличностите в тази валута, се преизчисляват в евро по обменния курс на датата на сключване на договора;

в)	счита се, че сетълментът на сумите на главниците в резултат от обратни сделки с ценни книжа, деноминирани в чуждестранна валута или в злато, не води до промяна в наличностите в тази валута или в злато;

г)	действителните касови постъпления и плащания се преизчисляват по обменния курс в деня на осъществяване на сетълмента;

д)

при наличие на дълга позиция нетните входящи валутни потоци и нетните входящи потоци от злато през деня се добавят към наличностите от предишния ден по средния обменен курс или по средната цена на златото за входящите потоци за деня за всяка съответна валута и злато, за да се получи нова среднопретеглена стойност. Ако има нетни изходящи потоци, изчисляването на реализираната печалба или загуба се базира на средната стойност на наличностите в съответната валута или в злато за предишния ден, така че средната стойност остава непроменена. Разликите в средния курс/цена на златото между входящите и изходящите потоци за деня също водят до реализирани печалби или загуби. Когато има ситуация на задлъжняване по отношение на позиция в чуждестранна валута или злато, се прилага подход, обратен на горепосочения. По този начин средната стойност на позицията в пасива се влияе от нетните изходящи потоци, докато нетните входящи потоци намаляват позицията по съществуващата среднопретеглена стойност и водят до реализирани печалби или загуби;

е)	разходите по валутни сделки и други разходи от общ характер се отнасят в отчета за приходи и разходи.

ГЛАВА IV

СЧЕТОВОДНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ЗАДБАЛАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ

Член 17

Общи правила

1.   При изчисляването на средните стойности и на валутните печалби и загуби в нетните валутни позиции се включват валутните форуърдни сделки, форуърд частта на валутните суапове и други валутни инструменти, свързани с размяната на една валута срещу друга на бъдеща дата.

2.   Лихвените суапове, фючърсите, споразуменията за лихвен форуърд и други лихвени инструменти и опции с изключение на опциите, включени в ценни книжа, се осчетоводяват и преоценяват по отделни позиции. Тези инструменти се третират отделно от балансовите позиции.

3.   Печалбите и загубите в резултат от задбалансови инструменти се признават и третират по начин, подобен на този при балансовите инструменти.

Член 18

Валутни форуърдни сделки

1.   Форуърдните покупки и продажби се признават в задбалансовите сметки от датата на сделката до датата на сетълмента по спот курса на форуърдната сделка. Реализираните печалби и загуби при продажбени сделки се изчисляват, като се използва средната стойност на валутната позиция на датата на сделката в съответствие с процедурата за ежедневно нетиране на покупките и продажбите.

2.   Разликата между спот и форуърд курсовете се третира като задължение или вземане за лихви на база текущо начисляване.

3.   На датата на сетълмента задбалансовите сметки се сторнират.

4.   Валутната позиция се влияе от форуърдните сделки от датата на сделката по спот курса.

5.   Форуърдните позиции се оценяват заедно със спот позицията в същата валута, като се компенсират разликите, които могат да възникнат в рамките на една валутна позиция. Отрицателното нетно салдо се отнася като разходна позиция в отчета за приходите и разходите, когато то надхвърля предишните печалби от преоценка, отразени в сметката за преоценка. Положителното нетно салдо се отнася по кредита на сметката за преоценка.

Член 19

Валутни суапове

1.   Форуърдните и спот покупките и продажбите се признават в балансовите сметки на съответната дата на сетълмента.

2.   Форуърдните и спот продажби и покупки се признават в задбалансовите сметки от датата на сделката до датата на сетълмента по спот курса на сделките.

3.   Продажбените сделки се признават по спот курса на сделката. Поради това не възникват печалби и загуби.

4.   Разликата между спот и форуърд курсовете се третира като задължение или вземане за лихви на база текущо начисляване както за покупките, така и за продажбите.

5.   На датата на сетълмента задбалансовите сметки се сторнират.

6.   Валутната позиция се променя само в резултат от начисления, деноминирани в чуждестранна валута.

7.   Форуърдната позиция се оценява заедно със съответната спот позиция.

Член 20

Фючърсни договори

1.   Фючърсните договори се записват на датата на сделката в задбалансови сметки.

2.   Първоначалният марж се записва като отделен актив, ако е депозиран в брой. Ако е депозиран под формата на ценни книжа, той остава непроменен в баланса.

3.   Ежедневните промени в маржовете на отклонение се отнасят в отчета за приходите и разходите и оказват влияние върху валутната позиция. Същата процедура се прилага в деня на приключване на откритата позиция, независимо от това дали се извършва доставка или не. Ако се извършва доставка, записът за покупката или продажбата се прави по пазарна цена.

4.   Таксите се отнасят в отчета за приходите и разходите.

Член 21

Лихвени суапове

1.   Лихвените суапове се записват на датата на сделката в задбалансови сметки.

2.   Текущите лихвени плащания, получени или платени, се отчитат на база текущо начисляване. Допуска се нетиране на плащанията за отделен лихвен суап, но начислените приходи и разходи от лихви се отчитат на брутна база.

3.   Таксите се отнасят в отчета за приходите и разходите.

4.   Лихвените суапове, които не са минали през централен клирингов контрагент, се преоценяват индивидуално и при необходимост се преизчисляват в евро по спот курса на валутата. Препоръчва се: нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходи и разходи в края на годината, да се амортизират в следващи години; в случаите на форуърдни лихвени суапове амортизацията да започва от датата на вальора на сделката; и амортизацията да бъде линейна. Нереализираните печалби от преоценка се отнасят по кредита на сметка за преоценка.

5.   За лихвени суапове, които са минали през централен клирингов контрагент:

а)	първоначалният марж се записва като отделен актив, ако е депозиран в брой. Ако е депозиран под формата на ценни книжа, той остава непроменен в баланса;

б)	ежедневните промени в маржовете на отклонение се записват в отчета за приходите и разходите и оказват влияние върху валутната позиция;

в)	компонентът на начислената лихва се отделя от реализирания резултат и се записва на брутна база в отчета за приходи и разходи.

Член 22

Споразумения за лихвен форуърд

1.   Споразуменията за лихвен форуърд се записват на датата на сделката по задбалансови сметки.

2.   Компенсационното плащане, дължимо от едната страна на другата на датата на сетълмента, се отразява в отчета за приходите и разходите на датата на сетълмента. Плащанията не се записват на база текущо начисляване.

3.   Ако са налице споразумения за лихвен форуърд в чуждестранна валута, компенсационните плащания оказват влияние върху валутната позиция. Компенсационните плащания се преизчисляват в евро по спот курса на датата на сетълмента.

4.   Всички споразумения за лихвен форуърд се преоценяват индивидуално и ако е необходимо, се преизчисляват в евро по спот курса на валутата. Нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходите и разходите в края на годината, не се сторнират през следващи години спрямо нереализирани печалби, освен ако инструментът се приключва или прекратява. Нереализираните печалби от преоценка се отнасят по кредита на сметка за преоценка.

5.   Таксите се отнасят в отчета за приходите и разходите.

Член 23

Форуърдни сделки с ценни книжа

Форуърдните сделки с ценни книжа се осчетоводяват по един от следните два метода:

1.

Метод А: а) форуърдните сделки с ценни книжа се записват по задбалансови сметки от датата на сделката до датата на сетълмента по форуърд цената на форуърдната сделка; б) средната стойност на позицията на търгуваната ценна книга не се променя до сетълмента; ефектите от печалбата и загубата от форуърдни сделки за продажба се изчисляват на датата на сетълмента; в) на датата на сетълмента задбалансовите сметки се сторнират и салдото по сметката за преоценка, ако има такова, се отнася като приходна позиция в отчета за приходи и разходи. Закупената ценна книга се осчетоводява по спот цената на датата на падежа (действителната пазарна цена), докато разликата в сравнение с първоначалната форуърд цена се признава като реализирана печалба или загуба; г) когато ценните книжа са деноминирани в чуждестранна валута, средната стойност на нетната валутна позиция не се променя, ако отчетната единица вече държи позиция в тази валута. Ако форуърдът за покупка на облигация е деноминиран във валута, в която отчетната единица не държи позиция, така че се налага съответната валута да бъде закупена, то се прилагат правилата за покупка на чуждестранна валута съгласно член 16, параграф 3, буква д); д) стойността на форуърдните позиции се определя самостоятелно спрямо форуърд пазарната цена за оставащия срок на сделката. Загубата от преоценка в края на годината се отнася като разходна позиция в отчета за приходите и разходите, а печалбата от преоценка се отнася по кредита на сметката за преоценка. Нереализираните загуби, признати в отчета за приходите и разходите в края на годината, не се сторнират през следващи години спрямо нереализирани печалби, освен ако инструментът се приключва или прекратява.

2.

Метод Б: а) форуърдните сделки с ценни книжа се записват по задбалансови сметки от датата на сделката до датата на сетълмента по форуърд цената на форуърдната сделка. На датата на сетълмента задбалансовите сметки се сторнират; б) в края на тримесечието се извършва преоценка на ценната книга на база на нетната позиция, която е резултат от баланса и от продажбите на същата ценна книга, записани по задбалансовите сметки. Сумата на преоценката е равна на разликата между тази нетна позиция, изчислена по цената на преоценката, и същата позиция, изчислена по средната стойност на балансовата позиция. В края на тримесечието форуърдните покупки подлежат на процеса на преоценка съгласно член 9. Резултатът от преоценката е равен на разликата между спот цената и средната стойност на ангажиментите за покупка; в) резултатът от форуърдната продажба се записва през финансовата година, в която е поет ангажиментът. Резултатът е равен на разликата между първоначалната форуърд цена и средната стойност на балансовата позиция или на средната стойност на задбалансовите ангажименти за покупка, ако балансовата позиция е недостатъчна в момента на продажбата.

Член 24

Опции

1.   Опциите се признават по задбалансови сметки от датата на сделката до датата на упражняването им или до датата на изтичане на срока им по страйк цената на базовия инструмент.

2.   Деноминираните в чуждестранна валута премии се преизчисляват в евро по обменния курс на датата на сключване на договора или на датата на сетълмента. Платената премия се признава за отделен актив, а получената премия се признава за отделен пасив.

3.   Ако опцията бъде упражнена, базовият инструмент се записва в баланса по страйк цената плюс или минус първоначалната стойност на премията. Първоначалният размер на премията по опцията се коригира на база на нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходи и разходи в края на годината.

4.   Ако опцията не бъде упражнена, размерът на премията по опцията, коригиран на база на нереализираните загуби от края на предишната година, се отнася в отчета за приходите и разходите, преизчислен по обменния курс на датата на изтичане на опцията.

5.   Валутната позиция се влияе от ежедневния марж на отклонение за опциите от типа фючърси, от всяко намаление на стойността на премията по опцията в края на годината, от базовата сделка към датата на упражняване на опцията или, към датата на изтичане на опцията, от премията по опцията. Ежедневните промени в маржовете на отклонение се отнасят в отчета за приходи и разходи.

6.   С изключение на опциите, включени в ценни книжа, всеки договор за опции се преоценява индивидуално. Нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходи и разходи, не се сторнират през следващи години срещу нереализирани печалби. Нереализираните печалби от преоценка се отнасят по кредита на сметка за преоценка. Не се извършва нетиране на нереализирани загуби по една опция срещу нереализирани печалби по друга опция.

7.   С оглед на прилагането на параграф 6 пазарните стойности са котираните цени, когато тези цени са налични от борса, дилър, брокер или подобни лица. Когато не се налични котирани цени, пазарната стойност се определя чрез техника на оценяване. Тази техника на оценяване се използва последователно във времето и е възможно да се докаже, че тя осигурява надеждни оценки на цените, които биха се получили при действителни пазарни сделки.

8.   Таксите се отнасят в отчета за приходите и разходите.

ГЛАВА V

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ОТЧЕТНОСТ

Член 25

Форми на отчетите

1.   За целите на финансовата отчетност на Евросистемата НЦБ отчитат пред ЕЦБ данни в съответствие с настоящите насоки.

2.   Формите на отчетите на Евросистемата обхващат всички позиции, определени в приложение IV. Съдържанието на позициите, които се включват в различните форми на балансите, също са описани в приложение IV.

3.   Формите на различните публикувани финансови отчети съответстват на следните приложения:

а)	приложение V: публикуван консолидиран седмичен финансов отчет на Евросистемата след края на тримесечието;

б)	приложение VI: публикуван консолидиран седмичен финансов отчет на Евросистемата през тримесечието;

в)	приложение VII: консолидиран годишен баланс на Евросистемата.

ГЛАВА VI

ПУБЛИКУВАНИ ГОДИШНИ БАЛАНСИ И ОТЧЕТИ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ

Член 26

Публикувани баланси и отчети за приходите и разходите

На НЦБ се препоръчва да адаптират своите публикувани годишни баланси и отчети за приходите и разходите в съответствие с приложения VIII и IХ.

ГЛАВА VII

ПРАВИЛА ЗА КОНСОЛИДАЦИЯ

Член 27

Общи правила за консолидация

1.   Консолидираните баланси на Евросистемата обхващат всички позиции от балансите на ЕЦБ и на НЦБ.

2.   Трябва да има последователност на отчетите в процеса на консолидация. Всички финансови отчети на Евросистемата се изготвят на сходна база, като се прилагат едни и същи техники и процеси на консолидация.

3.   ЕЦБ изготвя консолидираните баланси на Евросистемата. В тези баланси трябва да се зачита необходимостта от уеднаквени счетоводни принципи и техники, еднакви по продължителност финансови периоди в Евросистемата и корекции при консолидацията в резултат от сделки и позиции в рамките на Евросистемата, както и да се отчитат промените в състава на Евросистемата.

4.   С изключение на салдата на НЦБ и на ЕЦБ в рамките на Евросистемата отделните балансови позиции се обобщават за целите на консолидацията.

5.   Салдата на НЦБ и на ЕЦБ с трети лица се записват бруто в процеса на консолидация.

6.   Салдата в рамките на Евросистемата се представят в балансите на ЕЦБ и на НЦБ в съответствие с приложение IV.

ГЛАВА VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28

Развитие, прилагане и тълкуване на правилата

1.   Комитетът по счетоводство и парични приходи на ЕСЦБ докладва на Управителния съвет чрез Изпълнителния съвет относно развитието, прилагането и изпълнението на правилата на ЕСЦБ за счетоводна и финансова отчетност.

2.   При тълкуването на настоящите насоки се вземат предвид подготвителната работа, счетоводните принципи, хармонизирани от правото на Съюза, и общоприетите счетоводни принципи.

Член 29

Преходни правила

1.   НЦБ преоценяват всички финансови активи и пасиви към датата, на която стават членове на Евросистемата. Нереализираните печалби, които са възникнали преди или на тази дата, се отделят от нереализираните печалби от преоценка, които могат да възникнат след това, и остават в НЦБ. Пазарните цени и курсове, прилагани от НЦБ в началните баланси в началото на участието в Евросистемата, се считат за средната стойност на активите и пасивите на тези НЦБ.

2.   Препоръчва се нереализираните печалби, които са възникнали преди или в началото на членството на НЦБ в Евросистемата, да не се считат за разпределяеми в момента на прехода и да се разглеждат само като реализуеми или разпределяеми в контекста на сделките, извършени след присъединяването към Евросистемата.

3.   Валутните печалби и загуби, печалбите и загубите от злато и печалбите и загубите от движението на цените, които възникват в резултат на прехвърлянето на активи от НЦБ на ЕЦБ, се считат за реализирани.

4.   Настоящият член не засяга решенията, приети съгласно член 30 от Устава на ЕСЦБ.

Член 30

Отмяна

1.   Насоки ЕЦБ/2010/20 се отменят, считано от 31 декември 2016 г.

2.   Позоваванията на отменените насоки се считат за позовавания на настоящите насоки и се четат съгласно таблицата на съответствията в приложение XI.

Член 31

Действие и изпълнение

1.   Настоящите насоки пораждат действие на датата, на която националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, бъдат уведомени за тях.

2.   Националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, са длъжни да изпълняват настоящите насоки от 31 декември 2016 г.

Член 32

Адресати

Адресати на настоящите насоки са всички централни банки от Евросистемата.

---

(1)  Насоки ЕЦБ/2010/20 от 11 ноември 2010 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (ОВ L 35, 9.2.2011 г., стр. 31).

(2)  Решение ЕЦБ/2010/29 от 13 декември 2010 г. относно емитирането на евробанкноти (ОВ L 35, 9.2.2011 г., стр. 26).

(3)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---