ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЧАСТ 1

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА СИГУРНОСТ ЗА ЗАЩИТА НА ПОВЕРИТЕЛНАТА ИНФОРМАЦИЯ

1.   Въведение

Настоящите разпоредби определят основните принципи и минималните стандарти за сигурност, които трябва да се съблюдават от Европейския парламент във всички негови места на работа, както и от всички получатели на класифицирана информация на ЕС и друга поверителна информация по такъв начин, че да се гарантира сигурността и всички засегнати лица да могат да бъдат сигурни, че е установен общ стандарт за защита. Те се допълват от Правилник за обработката на поверителна информация от парламентарните комисии и други парламентарни органи/титуляри на мандатна длъжност.

2.   Общи принципи

Политиката за сигурност на Европейския Парламент представлява неразделна част от неговата обща политика за вътрешно управление, поради което се основава на принципите, които уреждат общата му политика. Тези принципи включват законосъобразност, прозрачност, отчетност, субсидиарност и пропорционалност.

Принципът на законосъобразност поражда необходимостта от стриктно придържане към правната рамка при изпълнението на функции във връзка със сигурността, както и необходимостта от спазване на приложимите законови изисквания. Той означава също, че отговорностите в сферата на сигурността трябва да се основават на надеждни правни разпоредби. Разпоредбите на Правилника за длъжностните лица, по-специално член 17 от него относно задължението на служителите да се въздържат от всяко неразрешено разкриване на информация, получена във връзка с изпълнението на задълженията им и дял VI от него относно дисциплинарните мерки се прилагат изцяло. Този принцип означава също така, че нарушенията на сигурността в рамките на отговорността на Европейския парламент трябва да се третират по начин, който съответства на политиката на Европейския парламент по отношение на дисциплинарните мерки.

Принципът на прозрачност поражда необходимостта от яснота относно всички правила и разпоредби за сигурност и от намиране на баланс между различните служби и различните области (физическа сигурност спрямо защита на информацията и т.н.) и необходимостта от последователна и структурирана политика за осведоменост относно сигурността. Той също означава, че ясни писмени насоки са необходими за прилагането на мерки за сигурност.

Принципът на отчетност означава, че ще бъдат ясно определени отговорностите в сферата на сигурността. Освен това той поражда необходимостта от редовно наблюдение за правилното изпълнение на тези отговорности.

Принципът на субсидиарност означава, че сигурността се организира на най-ниското възможно равнище и във възможно най-тясна връзка с генералните дирекции и службите на Европейския парламент. Принципът на пропорционалността означава, че дейностите във връзка със сигурността се ограничават само до действително необходимото, че мерките за сигурност са пропорционални на интересите, които трябва да се защитят, и на действителната или потенциалната заплаха за тези интереси, така че да позволи те да бъдат защитавани по начин, който причинява възможно най-малко сътресения.

3.   Основи на сигурността на информацията

Основите на надеждната сигурност на информацията са:

а)	в рамките на Европейския парламент — служба за обезпечаване на сигурността на информацията (INFOSEC), който отговаря за работата със съответния орган по сигурността за предоставянето на информация и съвети относно техническите заплахи за сигурността и средствата за защита срещу тях;

б)	тясно сътрудничество между компетентните служби на Европейския парламент и службите по сигурността на другите институции на ЕС.

4.   Принципи за сигурност на информацията

4.1.   Цели

Основните цели на сигурността на информацията са, както следва:

а)	защита на класифицираната информация на ЕС и друга поверителна информация срещу шпионаж, излагане на риск или неразрешено разкриване;

б)	защита на информацията на ЕС, която се обработва в комуникационни и информационни системи и мрежи, срещу заплахи за нейната поверителност, цялост и наличност;

в)	защита на помещенията на Европейския парламент, в които се съхранява информация на ЕС, срещу саботаж и умишлено злонамерено причиняване на вреди;

г)	в случай на пропуск в сигурността, оценка на причинените вреди, ограничаване на последиците от него, провеждане на разследвания в областта на сигурността и предприемане на необходимите мерки за коригиране на пропуска.

4.2.   Класификация

4.2.1.   Когато става въпрос за поверителност, са необходими внимание и опит при подбора на информацията и материала, които ще бъдат защитени, и при оценката на необходимата степен на защита. От съществено значение е степента на защита да съответства на чувствителния характер по отношение на сигурността на отделните подлежащи на защита информация или материали. За да се гарантира безпрепятственият поток от информация, се избягва както прекомерната, така и недостатъчно високата степен на класифициране.

4.2.2.   Класификационната система е инструментът за осъществяването на принципите, предвидени в настоящата точка; подобна система за класифициране се следва при планирането и организирането на начини за противодействие на шпионаж, саботаж, тероризъм и други заплахи, така че да се предостави максимална степен на защита на най-важните помещения, в които се съхранява класифицирана информация на ЕС, и на най-чувствителните точки в тях.

4.2.3.   Отговорността за класифициране на информация се носи изцяло от създателя на съответната информация.

4.2.4.   Степента на класифициране може да се основава единствено на съдържанието на тази информация.

4.2.5.   При групиране на няколко вида информация степента на класифициране, която трябва да се приложи за цялата съвкупност, трябва да бъде най-малко най-високата степен на класифициране, приложима поотделно към тези видове. Въпреки това за съвкупност от различни видове информация може да се определи по-висока степен на класифициране в сравнение със степента на нейните съставни части.

4.2.6.   Класификация се извършва само в случаите, в които тя е необходима, и единствено за сроковете, в рамките на които тя е необходима.

4.3.   Цели на мерките за сигурност

Мерките за сигурност:

а)	се отнасят до всички лица, които имат достъп до класифицирана информация на ЕС, до информационни носители на класифицирана информация на ЕС и друга поверителна информация, както и до всички помещения, в които се намира тази информация, и важни съоръжения;

б)	са предназначени да откриват лица, чиято длъжност би могла да застраши сигурността на подобна информация и на важни съоръжения, в които се помещава тази информация, и да водят до тяхното отстраняване или преместване на друга длъжност;

в)	предотвратяват достъпа на всяко неоправомощено лице до такава информация или до съоръженията, в които тя се помещава;

г)	гарантират, че тази информация се разпространява единствено на принципа на „необходимост да се знае“, който е основен принцип за всички аспекти на сигурността;

д)

гарантират целостта (т.е. предотвратяват повреждане, неразрешена промяна или неразрешено заличаване) и наличността (т.е. за лицата, които имат нужда и са оправомощени за това) на цялата поверителна информация, независимо дали е класифицирана или некласифицирана, и особено къде се съхранява, обработва или предава в електромагнитен вид.

5.   Общи минимални стандарти

Европейският парламент гарантира, че се спазват общи минимални стандарти за сигурност от всички получатели на класифицирана информация на ЕС, едновременно вътре в институцията и в рамките на нейната компетентност, а именно от всички негови служби и изпълнители, така че тази информация да може да се предава с увереността, че при работата с нея ще се полагат аналогични грижи. Тези минимални стандарти включват критерии за проучване за надеждност на длъжностните лица на Европейския парламент и другите служители, които работят за политически групи, и процедури за защита на поверителната информация.

Европейският парламент позволява на външни органи достъп до тази информация само при условие че те гарантират, че при работата с тази информация се спазват разпоредби, които са най-малкото равностойни на настоящите общи минимални стандарти.

Тези общи минимални стандарти също се прилагат, когато съобразно договор или споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства Европейският парламент поверява на стопански или други субекти задачи, които включватповерителна информация.

6.   Сигурност за длъжностните лица на европейския парламент и другите служители на парламента, които работят за политически групи

6.1.   Инструктиране относно сигурността на длъжностните лица на Европейския парламент и другите служители на Парламента, които работят за политически групи

Длъжностните лица на Европейския парламент и другите служители на Парламента, които работят за политически групи и заемат длъжности, на които биха могли да имат достъп до класифицирана информация на ЕС, получават подробни инструкции както при назначаването им така и през определени интервали от време след това, относно необходимостта от сигурност и процедурите по обезпечаването й. От тези лица се изисква да удостоверятв писмена форма, че са прочели приложимите разпоредби за сигурност и са напълно запознати с тях.

6.2.   Задължения на ръководството

Ръководителите са длъжни да знаят кои техни служители боравят в работата си с класифицирана информация или имат достъп до защитени комуникационни или информационни системи, както и да записват и да докладват за всички инциденти или явни слабости в системата, които могат да имат последствия за сигурността.

6.3.   Статус по отношение на сигурността на длъжностните лица на Европейския парламент и другите служители на Парламента, които работят за политическите групи

Установяват се процедури, с които да се гарантира, че при получаване на неблагоприятна информация за длъжностно лице на Европейския парламент или друг служител на Парламента, работещ за политическа група, се предприемат стъпки за определяне дали работата на това лице го поставя в контакт с класифицирана информация или дали има достъп до защитени комуникационни или информационни системи и че компетентната служба на Европейския парламент е информирана за това. Ако се установи, че лицето представлява заплаха за сигурността, то не се допуска или се отстранява от изпълнението на функции, чрез които би могло да застраши сигурността.

7.   Физическа сигурност

„Физическа сигурност“ означава прилагането на мерки за физическа и техническа защита за предотвратяване на неразрешения достъп до класифицирана информация на ЕС.

7.1.   Необходимост от защита

Мерките за физическа сигурност, прилагани за защита на класифицираната информация на ЕС, са съразмерни със степента на класификация и обема на съхраняваните материали и информация, както и със заплахата, на която те са изложени. Всички, които притежават класифицирана информация на ЕС, следват единните практики относно класификацията на тази информация и трябва да спазват общите стандарти за защита относно съхраняването, предаването и унищожаването на информация и материали, за които се изисква защита.

7.2.   Проверка

Преди напускането на зоните, в които се намира класифицирана информация на ЕС, оставена без надзор, лицата, на които тя е поверена, подсигуряват, че тя се съхранява по надежден начин и че са активирани всички защитни устройства (ключалки, алармени системи и др.). Допълнително след края на работното време се извършват независими проверки.

7.3.   Сигурност на сградите

Сградите, в които се съхранява класифицирана информация на ЕС или защитени комуникационни и информационни системи, са защитени срещу неразрешен достъп.

Естеството на защитата, с която се ползва класифицираната информация на ЕС, например решетки за прозорци, ключалки за врати, охрана на входовете, автоматизирани контролни системи за достъп, проверки на сигурността и патрули, алармени системи, системи за откриване на нерегламентирано влизане и охранителни кучета, зависи от:

а)	степента на класифициране, обема и местонахождението в сградата на информацията и материалите, които трябва да се защитават;

б)	качеството на съоръженията, в които се съхраняват съответните материали и информация; и

в)	техническите характеристики и местоположението на сградата.

Естеството на защитата, с която се ползват комуникационните и информационните системи, зависи от оценката на стойността на информацията и материалите, изложени на риск, и на възможните вреди в случай на риск за сигурността, както и от техническите характеристики и местоположението на сградата, в която се намира системата, и от местоположението на системата в сградата.

7.4.   Планове за непредвидени ситуации

Предварително се изготвят подробни планове за защита на класифицираната информация при извънредни обстоятелства.

8.   Обозначения за сигурност, маркировка, поставяне и управление на класификацията

8.1.   Обозначения за сигурност

Не се разрешават други класификации, различни от определените в член 2, буква в) от настоящото решение.

За определяне на срока на валидност на дадена класификация (за класифицирана информация, обозначаваща автоматично понижаване на нивото на класифициране или премахване на класификацията), може да се използва уговорено обозначение за сигурност. Това обозначение е „ДО … (време/дата)“ или „ДО … (събитие)“.

При необходимост от ограничено разпространение и специално боравене, в допълнение към обозначението за класификация за сигурност, могат да се прилагат допълнителни обозначения за сигурност като CRYPTO или всяко друго признато в ЕС обозначение за сигурност.

Обозначенията за сигурност се използват само в съчетание със степен на класификация.

8.2.   Маркировки

За определяне на областта, за която се отнася даден документ, или за указване на особено разпространение въз основа на принципа за „необходимост да се знае“, или за обозначаване на края на ембарго (за некласифицирана информация), може да се използва маркировка.

Маркировката не е класификация и не трябва да се използва вместо нея.

8.3.   Поставяне на класификация и на обозначения за сигурност

Класификацията се поставя, както следва:

а)	върху документи, класифицирани като RESTREINT UE/EU RESTRICTED, чрез механични или електронни средства;

б)	върху документи, класифицирани като CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL, чрез механични средства или на ръка, или чрез отпечатване върху хартиени бланки с предварително отпечатан щемпел;

в)	върху документите с ниво на класификация SECRET UE/EU SECRET и TRÈS SECRET UE/EU TOP SECRET , чрез механични средства или на ръка.

Обозначенията за сигурност се поставят непосредствено под класификацията със същите средства, които се използват за поставянето на класификациите.

8.4.   Управление на класификацията

8.4.1.   Общи положения

Информацията се класифицира само при необходимост. Класификацията се обозначава ясно и правилно и се поддържа само за периода, през който информацията се нуждае от защита.

Отговорността за класифициране на информацията и за всяко евентуално последващо понижаване на нивото на класифициране или премахване на класификацията е изцяло на създателя на информацията.

Длъжностни лица на Европейския парламент извършват класификация, понижаване или премахване на класификацията на информацията по указания на или съобразно делегиране на права от генералния секретар.

Подробните процедури за работа с класифицирани документи са оформени по начин, който гарантира, че им е предоставена защита, съответна на информацията, която съдържат.

Броят на лицата, оправомощени да създават документи, класифицирани като TRÈS SECRET UE/EU TOP SECRET, се свежда до минимум, а имената им се пазят в списък, изготвен от Службата за поверителна информация (CIS).

8.4.2.   Прилагане на класификация

Класификацията на документ се определя от степента на чувствителност на неговото съдържание в съответствие с определенията в член 2, буква в). Важно е класифицирането да се прилага правилно и предпазливо, по-специално за степен на класификация TRÈS SECRET UE/EU TOP SECRET.

Класификацията на писмо или записка, включващи приложени документи , съответства на най-високата степен на класификация, предоставена на едно от техните приложения. Създателят на информация ясно посочва степента на класификация, която писмото или записката трябва да получат след отделянето им от приложенията.

Създателят на подлежащ на класификация документ следва да има предвид изложените по-горе правила и да се въздържа от всякаква склонност към определяне на прекомерно висока или недостатъчно висока степен на класификация.

Отделни страници, параграфи, раздели, приложения, допълнения, прикрепени части и приложения към даден документ могат да изискват различна степен на класификация и това се извършва по съответен начин. Степента на класификация на целия документ съответства на тази част от документа, която има най-висока степен на класификация.

9.   Проверки

Дирекцията на Европейския парламент, отговаряща за сигурността, която за целта може да бъде подпомагана от Службата за поверителна информация (CIS), извършва периодични проверки на мерките за сигурност за защита на класифицираната информация на ЕС.

Дирекцията на Европейския парламент, отговаряща за сигурността, и службите по сигурността на другите институции, органи, служби и агенции, създадени по силата или въз основа на Договорите, които държат класифицирана информация на ЕС (EUCI), могат също да провеждат партньорски оценки на мерките за сигурност за защита на класифицираната информация на ЕС.

10.   Процедура по премахване на класификацията

10.1.   Службата за поверителна информация разглежда класифицираната информация на ЕС и прави предложения за премахване на класификацията на създателя на документа не по-късно от 25 години след датата на създаването му. Документите, на които не е премахната класификацията при първото разглеждане, се преразглеждат периодично и най-малко на всеки пет години.

10.2.   В допълнение към прилагането й към документите, които понастоящем се намират в обезопасения архив и са надлежно класифицирани, процедурата по премахване на класификацията може също да обхване друга поверителна информация, съществуваща в обезопасения архив или в центъра за архиви и документация на Европейския парламент (CARDOC).

10.3.   От името на автора, Службата за поверителна информация носи отговорност за информиране на адресатите на документа за промяната в класификацията, а те на свой ред са отговорни да информират за промяната всички следващи адресати, до които са изпратили или за които са направили копия от документа.

10.4.   Премахването на класификацията не засяга маркировката, която може да е обозначена на документа.

10.5.   Първоначалната класификация в горната и долната част на всяка страница се зачертава. На първата (заглавната) страница на документа се поставя печат и се попълва референцията на Службата за поверителна информация.

10.6.   Текстът на документа с премахната класификация се прилага към електронния фиш или съответстващата система, където е бил регистриран.

10.7.   В случай на документи, които са предмет на изключение във връзка с неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност или търговски интереси на физическо или юридическо лице и в случай на чувствителни документи, се прилага член 2 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83.

10.8.   В допълнение към разпоредбите на точки 10.1 до 10.7, се прилагат следните правила:

а)	по отношение на документи от трети страни, Службата за поверителна информация се консултира със засегнатата трета страна преди да пристъпи към премахването на класификацията. Третата страна разполага с осем седмици, за да представи своите забележки;

б)

по отношение изключението във връзка с неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност, премахването на класификацията взема предвид по-специално съгласието на засегнатото лице, невъзможността да бъде идентифицирано засегнатото лице и/или факта, че това лице може вече да не е сред живите;

в)	по отношение изключението във връзка с търговски интереси на физическо или юридическо лице, засегнатото лице може да бъде уведомено чрез публикация в Официален вестник на Европейския съюз и да му се даде срок от четири седмици от датата на публикацията, в който да представи забележки.

ЧАСТ 2

ПРОЦЕДУРА ЗА ПРОУЧВАНЕ ЗА НАДЕЖДНОСТ

11.   Процедура за проучване за надеждност за членове на европейския парламент

11.1.   В рамките на прерогативите и правомощията на Европейския парламент, неговите членове могат да получат достъп до класифицирана информация на ЕС до степен CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL, включително, без проучване за надеждност. За информация, класифицирана като CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL, те подписват клетвена декларация, че няма да разкриват съдържанието на тази информация на трети лица.

11.2.   За да получат достъп до информация, която е класифицирана като TRÈS SECRET UE/EU TOP SECRET или SECRET UE/EU SECRET, членовете на Европейския парламент, трябва да са били оправомощени в съответствие с процедурата, посочена в подточки 11.3 и 11.4.

11.3.   Разрешение се дава само на членове на Европейския парламент, които са преминали проучване за сигурност от компетентните национални органи на държавите-членки в съответствие с процедурата, посочена в подточки 11.9—11.14. Отговорен за предоставянето на разрешение за членовете на Европейския парламент е председателят.

11.4.   Председателят може да издаде разрешение след получаване на становището на компетентните национални органи на държавите-членки въз основа на проучването за сигурност, извършено в съответствие с подточки 11.8—11.13.

11.5.   Дирекцията на Европейския парламент, отговаряща за сигурността, поддържа актуален списък на всички членове на Европейския парламент, на които е било предоставено разрешение, включително временно разрешение, по смисъла на подточка 11.15.

11.6.   Разрешението е валидно за срок от пет години или за срока на задачата, във връзка с която е било издадено, който от двата срока е по-кратък. То може да бъде подновено в съответствие с процедурата, предвидена в подточка 11.4.

11.7.   Разрешението се отнема от председателя, ако той счете, че са налице основателни причини за това. Всяко решение за отнемане на разрешение се съобщава на съответния член на Европейския парламент, който може да поиска да бъде изслушан от председателя преди отнемането да породи действия, както и на компетентния национален орган.

11.8.   Проучването за сигурност се извършва със съдействието на съответния член на Европейския парламент и по искане на председателя. Компетентният национален орган за проучването е органът на държавата-членка, чийто гражданин е съответният член.

11.9.   Като част от процедурата на проучване от съответния член на Европейския парламент се изисква да попълни формуляр за лични данни.

11.10.   Председателят посочва в искането си до компетентните национални органи степента на класифицирана информация, която ще се предоставя на съответния член на Европейския парламент, така че те да могат да извършат процеса на проучване.

11.11.   Целият процес на проучване за сигурност, извършван от компетентните национални органи, заедно с получените резултати, е в съответствие със съответните действащи правила и разпоредби в съответната държава-членка, включително онези, които се отнасят до обжалването.

11.12.   Когато становището, дадено от компетентните национални органи на държавата-членка, е положително, председателят може да издаде разрешение на съответния член на Европейския парламент.

11.13.   Когато становището, дадено от компетентните национални органи, е отрицателно, се уведомява заинтересования член на Европейския парламент, който може да поиска да бъде изслушан от председателя. Той има право, ако прецени за необходимо, да се обърне към компетентните национални органи с цел да изиска допълнителни разяснения. При потвърждаване на отрицателното становище не се издава разрешение.

11.14.   Всички членове на Европейския парламент, получили разрешение по смисъла на подточка 11.3, получават към момента на издаване на разрешението и на равни интервали от време след това, нужните указания относно защитата на класифицираната информация и начина за гарантирането на защитата. Тези членове подписват декларация в потвърждение на това, че са получили тези указания.

11.15.   В изключителни случаи председателят може, след като е уведомил компетентните национални органи и при условие че не е получил отговор от тях в срок от един месец, да издаде временно разрешение на член на Европейския парламент за срок до шест месеца до получаване на резултата от проучването, посочено в подточка 11.11. Временните разрешения, издадени по този начин, не разрешават достъп до информация със степен на класификация TRÈS SECRET UE/EU TOP SECRET.

12.   Процедура за проучване за надеждност на длъжностни лица на европейския парламент и на други служители на парламента, работещи за политически групи

12.1.   Само длъжностни лица на Европейския парламент и други служители на Парламента, които работят за политически групи и които поради естеството на работата си и поради изискванията във връзка със служебните си задължения трябва да са запознати или да използват класифицирана информация, могат да имат достъп до такава информация.

12.2.   За да получат достъп до информация, която е класифицирана като TRÈS SECRET UE/EU TOP SECRET и CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL, лицата, посочени в подточка 12.1, трябва да са били оправомощени в съответствие с процедурата, предвидена в подточки 12.3 и 12.4.

12.3.   Разрешение се дава само на лицата, посочени в подточка 12.1, които са преминали проучване за сигурност от компетентните национални органи на държавите-членки в съответствие с процедурата, посочена в подточки 12.9—12.14. Генералният секретар е отговорен за издаване на разрешение на длъжностни лица на Европейския парламент и други служители на Парламента, работещи за политически групи.

12.4.   Генералният секретар може да издаде разрешение след получаване на становището на компетентните национални органи на държавите-членки въз основа на проучването за сигурност, извършено в съответствие с подточки 12.8—12.13.

12.5.   Дирекцията на Европейския парламент, отговаряща за сигурността, поддържа и актуализира списък на всички длъжности, за които се изисква проучване за надеждност, предоставен от съответните служби на Европейския парламент, и на всички лица, на които е издадено разрешение, включително временно разрешение по смисъла на подточка 12.15.

12.6.   Разрешението е със срок на валидност пет години или за срока на задачите, във връзка с които е издадено, който от двата срока е по-кратък. То може да се подновява в съответствие с процедурата, посочена в подточка 12.4.

12.7.   Разрешението се отнема от генералния секретар, когато той счете, че има основателни причина за това. Всяко решение за отнемане на разрешението се съобщава на длъжностно лице на Европейския парламент или на служителя на Парламента, работещ за политическа група, който може да поиска да бъде изслушан от генералния секретар преди отнемането да породи действие, както и на компетентния национален орган.

12.8.   Проучването за сигурност се извършва със съдействието на съответното лице и по искане на генералния секретар. Компетентният национален орган за проучването е органът на държавата-членка, чийто гражданин е съответното лице. Когато това се допуска от националните законови и подзаконови актове, компетентните национални органи могат да проведат разследвания по отношение на граждани на други държави, които искат достъп до информация със степен на класификация CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-висока.

12.9.   Като част от процедурата на проучване от съответното длъжностно лице на Европейския парламент или от служителя на Парламента, работещ за политическа група, се изисква да попълни формуляр с лични данни.

12.10.   Генералният секретар уточнява в своето искане до компетентните национални органи степента на класифицираната информация, до която заинтересованото лице следва да има достъп, за да могат те да извършат проучването и да дадат становището си относно степента на разрешение, която би било най-подходящо да се издаде на лицето.

12.11.   Целият процес на проучване за сигурност, извършван от компетентните национални органи, заедно с получените резултати, подлежи на съответните действащи правила и разпоредби в съответната държава-членка, включително онези, които се отнасят до обжалването.

12.12.   Когато становището, дадено от компетентните национални органи на държавата-членка, е положително, генералният секретар може да издаде разрешение на съответното лице.

12.13.   Всяко отрицателно становище на компетентните национални органи се съобщава на съответното длъжностно лице на Европейския парламент или на служителя на Парламента, работещ за политическа група, който може да поиска да бъде изслушан от генералния секретар. Ако прецени за необходимо, генералният секретар може да се обърне към компетентните национални органи с цел да изиска допълнителни разяснения. При потвърждаване на отрицателното становище не се издава разрешение.

12.14.   Всички длъжностни лица на Европейския парламент и други служители на Парламента, работещи за политически групи, на които е издадено разрешение по смисъла на подточки 12.4 и 12.5, при издаване на разрешението, а след това на равни интервали от време, получават всички необходими инструкции относно защитата на класифицирана информация и за средствата, които осигуряват тази защита. Тези длъжностни лица и служители подписват декларация, с която се удостоверява, че са получили тези инструкции и че се задължават да ги съблюдават.

12.15.   В изключителни случаи генералният секретар може, след като е уведомил компетентните национални органи и при условие че не е получил отговор от тях в срок от един месец, да издаде временно разрешение на длъжностно лице на Европейския парламент или на служител, работещ за политическа група, за срок до шест месеца до получаване на резултата от проучването, предвидено в подточка 12.11 от настоящата раздел. Временни разрешения, издадени по този начин, не разрешават достъп до информация със степен на класификация TRÈS SECRET UE/EU TOP SECRET.