10.1.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 7/1

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 4/2009 НА СЪВЕТА

от 18 декември 2008 година

относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в) и член 67, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като има предвид, че:

(1)

Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което е гарантирано свободното движение на хората. С оглед постепенното създаване на такова пространство Общността трябва да приеме, inter alia, мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици в степента, необходима за доброто функциониране на вътрешния пазар.

(2)	Съгласно разпоредбите на член 65, буква б) от Договора тези мерки трябва да се стремят, наред с другото, към засилване на съвместимостта на приложимите в държавите-членки правила относно стълкновението на закони и на юрисдикции.

(3)

В това отношение, наред с други мерки, Общността вече е приела Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (3), Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела (4), Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (5), Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (6), Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (7), Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (8) и Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) (9).

(4)

На заседанието си в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет прикани Съвета и Комисията да създадат специални общи процесуални правила с цел да се опрости и ускори разрешаването на трансграничните спорове, свързани, inter alia, със задължения за издръжка. Освен това той призова за премахване на междинните мерки, необходими за признаването и изпълнението в замолената държава на решение, постановено в друга държава-членка, по-специално на решение относно задължение за издръжка.

(5)

На 30 ноември 2000 г. бе приета съвместна програма на Комисията и на Съвета, съдържаща мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на решенията по граждански и търговски дела (10). Тази програма предвижда премахване на процедурата на екзекватура при задълженията за издръжка с цел да се подобри ефективността на средствата, с които разполагат взискателите по задължения за издръжка, за да защитят правата си.

(6)	На заседанието си на 4 и 5 ноември 2004 г. в Брюксел Европейският съвет прие нова програма, озаглавена „Хагска програма: укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз“ (наричана по-долу „Хагската програма“) (11).

(7)	На заседанието си от 2 и 3 юни 2005 г. Съветът прие план за действие на Съвета и на Комисията (12), който превръща Хагската програма в конкретни действия и посочва необходимостта да се приемат предложения в областта на задълженията за издръжка.

(8)

В рамките на Хагската конференция по международно частно право Общността и нейните държави-членки участваха в преговори, които завършиха на 23 ноември 2007 г. с приемането на Конвенцията за международно събиране на издръжка за деца и за други членове на семейството (наричана по-долу „Хагската конвенция от 2007 г.“) и на Протокола за приложимото право към задълженията за издръжка (наричан по-долу „Хагският протокол от 2007 г.“). Ето защо тези два инструмента следва да се вземат предвид в рамките на настоящия регламент.

(9)	Взискател на издръжка следва да може да получи лесно в една държава-членка решение, което автоматично ще бъде изпълняемо в друга държава-членка, без никакви други формалности.

(10)

За да се постигне тази цел, би било уместно да се създаде общностен инструмент във връзка със задълженията за издръжка, който да обединява разпоредби за стълкновенията на юрисдикции, за стълкновенията на закони, за признаването и за изпълнителната сила, за изпълнението на решенията, за правната помощ и за сътрудничеството между централните органи.

(11)

Приложното поле на настоящия регламент следва да включва всички задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени, брачни отношения или отношения по сватовство, за да се гарантира равното третиране на всички взискатели по вземания за издръжка. За целите на настоящия регламент понятието „задължение за издръжка“ следва да се тълкува самостоятелно.

(12)

За да се вземат под внимание различните начини, по които са уредени въпросите, свързани със задълженията за издръжка в държавите-членки, настоящият регламент следва да се прилага както за решенията на правораздавателните органи, така и за решенията на административните органи, доколкото тези органи предоставят гаранции по-специално по отношение на своята безпристрастност и на правото на страните да бъдат изслушвани. В този случай тези органи следва да прилагат всички норми на настоящия регламент.

(13)

Поради изложените по-горе причини в настоящия регламент следва също да се осигури признаването и изпълнението на съдебни спогодби и автентични документи, без това да засяга правото на едната или другата страна по една такава спогодба или автентичен документ да оспорва тези инструменти пред съд на държавата-членка по произход.

(14)

В настоящия регламент следва да се предвиди понятието „взискател“ да включва, за целите на искане за признаване и изпълнение на решение във връзка със задължения за издръжка. публичните институции, които имат право да действат вместо лице, на което се дължи издръжка, или да искат възстановяване на помощи, предоставени на взискателя вместо издръжка. Когато публична институция действа в това си качество, тя трябва да има право на същите услуги и на същата правна помощ, на каквито има право взискателят.

(15)

За да се защитят интересите на взискателите по вземания за издръжка и да се улесни доброто упражняване на правосъдие в Европейския съюз, следва да бъдат адаптирани правилата относно компетентността, произтичащи от Регламент (ЕО) № 44/2001. Обстоятелството, при което ответник има обичайно местопребиваване в трета държава, не следва повече да изключва прилагането на правилата на Общността относно компетентността и повече не следва да се предвижда позоваване на националните норми относно компетентността. Следователно в настоящия регламент следва да се определи в какви случаи съд в държава-членка може да упражнява субсидиарна компетентност.

(16)

За да се компенсират по-специално последиците в случаи на отказ от правосъдие, в настоящия регламент следва също да се предвиди forum necessitatis, който да позволява на съд в държава-членка, в изключителни случаи, да се произнесе по спор, който има тясна връзка с трета държава. Такъв изключителен случай може да възникне, когато е невъзможно дадено производство да се проведе в съответната трета държава, например поради гражданска война, или когато разумно не би могло да се очаква от ищеца да започне или проведе производство в тази държава. Компетентност, основана на forum necessitatis, би могла обаче да се упражнява само ако спорът има достатъчна връзка с държавата-членка на сезирания съд, като например гражданство на една от страните.

(17)

Допълнителна норма относно компетентността следва да предвижда, че, освен при особени обстоятелства, длъжникът може да образува производство, с което се иска изменение на съществуващо решение за издръжка или постановяването на ново решение, единствено в държавата, в която взискателят е имал обичайно местопребиваване в момента на постановяване на решението и в която продължава да пребивава обичайно. С оглед да се осигури добра съгласуваност между Хагската конвенция от 2007 г. и настоящия регламент, това правило следва да се прилага към решения на трети държави — страни по същата конвенция, доколкото последната е в сила между съответната държава и Общността и обхваща същите задължения за издръжка в тази държава и в Общността.

(18)

За целите на прилагането на настоящия регламент следва да се предвиди, че в Ирландия понятието „гражданство“ е заменено с понятието „domicile“ („местоживеене“), какъвто е и случаят в Обединеното кралство, доколкото настоящият регламент се прилага в тази държава-членка по силата на член 4 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и на Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност.

(19)

За да се повиши правната сигурност, предвидимостта и самостоятелността на страните, настоящият регламент следва да позволява на страните да изберат по общо съгласие компетентния съд в зависимост от определени свързващи фактори. За да се осигури защитата на уязвимата страна, подобен избор на съд следва да бъде изключен при задълженията за издръжка по отношение на дете под осемнадесет години.

(20)

В настоящия регламент следва да се предвиди, че за държавите-членки, обвързани от Хагския протокол от 2007 г., по отношение на правилата за стълкновения на закони ще се прилагат разпоредбите на посочения протокол. За тази цел следва да се създаде разпоредба, която препраща към посочения протокол. Хагският протокол от 2007 г. ще бъде сключен от Общността навреме, за да се осигури прилагането на настоящия регламент. За да се вземе предвид възможността Хагският протокол от 2007 г. да не се прилага към всички държави-членки, за целите на признаването, изпълнителната сила и изпълнението на решенията следва да се направи разлика между държавите-членки, които са обвързани от Хагския протокол от 2007 г., и онези, които не са обвързани.

(21)

В рамките на настоящия регламент следва да се уточни, че правилата за стълкновение на закони определят само приложимото право към задълженията за издръжка, но не определят приложимото право към установяването на родствените връзки, върху които се основават задълженията за издръжка. Установяването на родствени връзки продължава да бъде подчинено на националното законодателство на държавите-членки, в това число техните правила на международното частно право.

(22)

За да се осигури бързото и ефективно събиране на издръжка и да се предотвратят отлагащи действия, решенията във връзка със задължения за издръжка, постановени в една държава-членка, следва по принцип да бъдат временно изпълняеми. В такъв случай е уместно в настоящия регламент да се предвиди, че съдът по произход следва да може да обявява решенията за временно изпълняеми дори ако националното законодателство не предвижда изпълняемост по право и ако решението се обжалва или може да се обжалва съгласно националното законодателство.

(23)	За да се ограничат разходите за производства, предвидени от настоящия регламент, би било полезно да използват, в рамките на възможното, модерните комуникационни технологии, най-вече при изслушването на страните.

(24)

Гаранциите, които предоставя прилагането на правилата за стълкновение на закони, следва да дават основание решенията във връзка със задължения за издръжка, постановени в държава-членка, обвързана от Хагския протокол от 2007 г., да бъдат признати и да бъдат изпълняеми във всички други държави-членки, без да е необходима никаква друга процедура и без да се извършва какъвто и да е контрол по същество в държавата-членка по изпълнение.

(25)

Признаването в държава-членка на решение във връзка със задължения за издръжка има за цел единствено да позволи събирането на издръжка, определена в решението. Това не предполага признаване от тази държава-членка на родствените, родителските, брачните връзки или връзките по сватовство, които са в основата на задълженията за издръжка, породили решението.

(26)

При решенията, постановени в държава-членка, необвързана от Хагския протокол от 2007 г., в настоящия регламент следва да се предвиди процедура за признаване и за декларация за изпълняемост. Тази процедура следва да има като модел процедурата и основанията за отказ за признаване, предвидени в Регламент (ЕО) № 44/2001. За да се ускори производството и да може взискателят бързо да си събере вземането, следва да се предвиди, че сезираният съд следва да постанови решението си в определените срокове, освен при изключителни обстоятелства.

(27)

Уместно е също да се ограничат във възможно най-голяма степен формалностите по изпълнението, които биха увеличили разходите за взискателя. За тази цел настоящият регламент следва да предвижда взискателят на издръжка да не е задължен да има пощенски адрес или упълномощен представител в държавата-членка по изпълнение, без това да засяга вътрешната организация на държавите-членки по отношение на процедурите по изпълнението.

(28)	За да се ограничат разходите по процедури за изпълнение следва да не се изисква превод, освен ако изпълнението се обжалва, и без да се засягат правилата, приложими за съобщаването и връчването на актовете.

(29)

С оглед да се гарантира спазването на изискванията за справедлив процес, уместно е в настоящия регламент да се предвиди ответникът, който не се е явил пред съда по произход на държава-членка, обвързана от Хагския протокол от 2007 г., да има правото, на етапа на изпълнение на постановеното срещу него решение, да поиска преразглеждане на това решение. Ответникът обаче следва да поиска това преразглеждане в определен срок, който да започва да тече най-късно считано от деня от който, на етапа на процедурата за изпълнение, за първи път не може да разполага изцяло или частично с имуществото си. Това право на преразглеждане следва да бъде извънредно право, предоставено на неизправния ответник, което не засяга упражняването на други извънредни правни средства за обжалване, предвидени в законодателството на държавата-членка по произход, доколкото тези средства за обжалване не са несъвместими с правото на преразглеждане по настоящия регламент.

(30)

За да се ускори изпълнението на решение, произнесено в държава-членка, обвързана от Хагския протокол от 2007 г., в друга държава-членка, уместно е да се ограничат основанията за отказ или отлагане на изпълнението, на които може да се позове длъжникът поради трансграничния характер на задължението за издръжка. Това ограничение не следва да засяга основанията за отказ или отлагане, предвидени в националното законодателство, които не са несъвместими с посочените в настоящия регламент, като освобождаването на длъжника от дълга в момента на изпълнение или това, че определен вид имущество не подлежи на изземване.

(31)

За да се улесни трансграничното събиране на вземания за издръжка, следва да се установи режим на сътрудничество между централните органи, определени от държавите-членки. Тези органи следва да оказват помощ на взискателите и на длъжниците по задължения за издръжка да предявяват правата си в друга държава-членка посредством внасянето на молби за признаване, за декларация за изпълняемост и за изпълнение на вече съществуващи решения, за изменение на такива решения или за постановяване на решение. Те следва също да обменят информация с цел да се открие местонахождението на длъжниците и взискателите и при необходимост да се определят доходите и имуществото им. Те следва освен това да си сътрудничат чрез обмен на информация от общ характер и да подпомагат сътрудничеството между компетентните органи в своята държава-членка.

(32)

Централният орган, определен по силата на настоящия регламент, следва да покрива собствените си разходи с изключение на точно определени случаи и да оказва съдействие на всички ищци с местопребиваване в същата държава-членка. Така критерият за определяне на правото на едно лице да иска съдействие от централен орган следва да не е толкова стриктен, както свързващият критерий „обичайно местопребиваване“, използван на други места в настоящия регламент. Независимо от това критерият „местопребиваване“ следва да изключва простото присъствие.

(33)

За да могат да окажат в пълна степен съдействие на взискателите и на длъжниците по вземания за издръжка, както и да улеснят по оптимален начин трансграничното събиране на такива вземания, централните органи следва да могат да получават определен обем информация с характер на лични данни. Следователно настоящият регламент следва да задължи държавите-членки да следят за това централните им органи да имат достъп до такава информация пред публични органи или администрации, които съхраняват тази информация в рамките на обичайната си дейност. Уместно е обаче всяка държава-членка да определи сама реда и условията за такъв достъп. По този начин дадена държава-членка следва да може да определи публичните органи или администрациите, които са длъжни да предоставят информацията на централния орган в съответствие с настоящия регламент, в това число, при необходимост, публични органи или администрации, които вече са определени в рамките на други механизми за достъп до информация. Когато държава-членка определя публични органи или администрации, то тя следва да следи за това нейният централен орган да има достъп до информацията, която се изисква в съответствие с настоящия регламент и се съхранява от тези публични органи или администрации. Държава-членка следва да може също така да предостави на своя централен орган възможността да има достъп до изискваната информация, която се съхранява от друго юридическо лице и за чието обработване това юридическо лице отговаря.

(34)

В рамките на достъпа до лични данни, на тяхното използване и предаване, следва да се спазват изискванията на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (13), както е транспонирана в националното законодателство на държавите-членки.

(35)

Уместно е да се определят специфичните условия за достъп до лични данни, за тяхното използване и предаване им за целите на прилагането на настоящия регламент. В този смисъл беше взето предвид становището на Европейския орган за защита на личните данни (14). Уведомяването на субекта на данните следва да се извършва съгласно националното законодателство. Уместно е обаче да се предвиди възможността това уведомяване да се отложи, за да се възпрепятства длъжникът да прехвърли имуществото си и по този начин да навреди на събирането на издръжката.

(36)

Предвид процесуалните разходи уместно е да се предвиди много благоприятен режим за предоставяне на правна помощ, а именно пълно поемане на процесуалните разходи, свързани със задължения за издръжка по отношение на деца под 21 години, открити с посредничеството на централните органи. Във връзка с това съществуващите правила за предоставяне на правна помощ в Европейския съюз съгласно Директива 2003/8/ЕО следва да бъдат допълнени със специфични правила, като по този начин се създаде определен режим на правна помощ при задължения за издръжка. В този случая, компетентният орган на замолената държава-членка следва да може, по изключение, да си възстанови разноските за сметка на загубилия ищец, получател на безплатната правна помощ, ако неговото финансово състояние позволява това. Такъв би бил случаят, именно, на лице с добро имотно състояние, което е действало недобросъвестно.

(37)

Освен това за задълженията за издръжка, различни от посочените в предходното съображение, следва да се гарантира на всички страни еднакво третиране по отношение на правната помощ при изпълнението на дадено решение в друга държава-членка. По този начин, разпоредбите на настоящия регламент относно непрекъснатостта на правната помощ следва да се разбират също така като предоставяне на правна помощ на една от страните, която, ако не се е ползвала от правна помощ по време на производството за постановяване или изменение на решение в държавата-членка по произход, след това се е ползвала с такава помощ в същата държава в рамките на искане за изпълнение на решението. По същия начин, страна по спора, която е ползвала безплатно производство пред административен орган, посочен в приложение IX, следва да има право, в държавата-членка по изпълнение, на най-благоприятната правна помощ или на най-голямото освобождаване от разходи и разноски, при условие че докаже, че би се ползвала от тази помощ или това освобождаване в държавата-членка по произход.

(38)	За да се намалят разходите по превод на подкрепящи документи, сезираният съд следва да изисква превод на тези документи само ако такъв е наложителен, без да се засягат правата на защитата и приложимите правила при съобщаването и връчването на актове.

(39)

За да се улесни прилагането на настоящия регламент, следва да се предвиди задължение държавите-членки да съобщят на Комисията наименованията на своите централни органи и данните за връзка с тях, както и друга информация. Тази информация следва да бъде направена достояние на специалистите и на обществеността чрез публикуване в Официален вестник на Европейския съюз или чрез електронен достъп до Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО. Освен това използването на формулярите, предвидени в настоящия регламент следва да улесни и ускори комуникацията между централните органи и да позволи подаване на исканията по електронен път.

(40)

Следва да се уреди връзката между настоящия регламент и международните двустранни или многостранни конвенции и споразумения в областта на задълженията за издръжка, по които държавите-членки са страни. Във връзка с това следва да се предвиди, че държавите-членки, които са страни по Конвенцията от 23 март 1962 г. между Швеция, Дания, Финландия, Исландия и Норвегия относно събирането на задълженията за издръжка, ще могат да продължат да прилагат тази конвенция, като се има предвид фактът, че тя предвижда правила относно признаването и изпълнението на решенията, които са по-благоприятни от предвидените в настоящия регламент. Що се отнася до сключването на бъдещи двустранни споразумения с трети държави във връзка със задълженията за издръжка, процедурите и условията, при които държавите-членки ще имат право да преговарят и да сключват от свое име такива споразумения следва да бъдат определени в рамките на обсъжданията на бъдещото предложение на Комисията по този въпрос.

(41)	При изчисляване на периодите и сроковете, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилага Регламент (ЕИО, Eвратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (15).

(42)	Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (16).

(43)

По-специално Комисията следва да бъде упълномощена да приема всяка промяна на предвидените от настоящия регламент формуляри чрез процедурата по консултиране, предвидена в член 3 от Решение 1999/468/ЕО. От друга страна, за изготвяне на списъка на административните органи, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, както и на списъка на компетентните органи за преценка на правото на правна помощ, следва Комисията да бъде упълномощена да действа съгласно процедурата по управление, предвидена в член 4 от същото решение.

(44)

Настоящият регламент следва да измени Регламент (ЕО) № 44/2001, като замени неговите разпоредби, приложими за задълженията за издръжка. При спазване на преходните разпоредби на настоящия регламент, за въпросите, свързани със задължения за издръжка, държавите-членки следва да прилагат разпоредбите на настоящия регламент относно компетентността, признаването, изпълнителната сила и изпълнението на решенията и правната помощ на мястото на Регламент (ЕО) № 44/2001, считано от датата на прилагане на настоящия регламент.

(45)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно създаването на серия от мерки, позволяващи събирането на вземания за издръжка при трансгранични случаи и съответно улесняване на свободното движение на хора в Европейския съюз, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на настоящия регламент, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(46)	Съгласно член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Ирландия е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(47)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързано от него и от неговото прилагане. Това обаче не засяга възможността Обединеното кралство да уведоми за намерението си да приеме настоящия регламент след приемането му в съответствие с член 4 от същия протокол.

(48)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него и от неговото прилагане, без това да засяга възможността Дания да прилага по същество измененията на Регламент (ЕО) № 44/2001 съгласно член 3 от Споразумението от 19 октомври 2005 г. между Европейската общност и Кралство Дания относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (17),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага към задълженията за издръжка, произтичащи от семейни, родствени, брачни отношения или отношения по сватовство.

2.   Понятието „държава-членка“ в настоящия регламент означава държава-членка, към която се прилага настоящият регламент.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящия регламент:

1.

„решение“: означава решение в областта на задълженията за издръжка, постановено от съд на държава-членка, независимо от наименованието на това решение — постановление, разпореждане, определение или изпълнителен лист, както и решение на съдебно длъжностно лице, определящо размера на процесуалните разноски. За целите на глави VII и VIII под „решение“ се разбира и решение в областта на задълженията за издръжка, издадено в трета държава;

2.	„съдебна спогодба“: спогодба в областта на задълженията за издръжка, одобрена от съд или сключена пред съда в хода на съдебно производство;

3.

„автентичен документ“: а) означава документ в областта на задълженията за издръжка, съставен или формално регистриран като автентичен в държавата-членка по произход, чиято истинност: i) е свързана с подписа и съдържанието на автентичния документ, и ii) е установена от публичен орган или всеки друг оправомощен за това орган; или б) споразумение в областта на задълженията за издръжка, сключено с административни органи на държавата-членка по произход или удостоверено от тях;

4.	„държава-членка по произход“: държавата-членка, в която според случая решението е постановено, съдебната спогодба е одобрена или сключена и автентичният документ е съставен;

5.	„държава-членка по изпълнение“: държавата-членка, в която се иска изпълнение на решението, на съдебната спогодба или на автентичния документ;

6.	„молеща държава-членка“: държавата-членка, чийто централен орган предава молба съгласно глава VII;

7.	„замолена държава-членка“: държавата-членка, чийто централен орган получава молба съгласно глава VII;

8.

„държава — страна по Хагската конвенция от 2007 г.“: държава — страна по Хагската конвенция от 23 ноември 2007 г. за международно събиране на издръжки за деца и други членове на семейството (наричана по-долу „Хагската конвенция от 2007 г.“), доколкото въпросната конвенция се прилага между Общността и тази държава;

9.	„съд по произход“: съдът, постановил подлежащото на изпълнение решение;

10.	„взискател“: всяко физическо лице, на което се дължи или за което се твърди, че му се полага издръжка;

11.	„длъжник“: всяко физическо лице, което дължи издръжка или за което се твърди, че дължи издръжка;

2.   За целите на настоящия регламент понятието „съд“ обхваща също административните органи в държавите-членки, компетентни по въпросите на задълженията за издръжка, при условие че тези органи предоставят гаранции за своята безпристрастност и за правото на страните да бъдат изслушвани, и че решенията, които постановяват съгласно правото на държавата-членка, в която са установени

i)	могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган или да бъдат обект на надзор от такъв орган, и

ii)	имат равностойна сила и действие като решение на съдебен орган по същия въпрос.

Тези административни органи са изброени в приложение IX. Посоченото приложение е изготвено и изменено в съответствие с процедурата на управление, посочена в член 73, параграф 2, по искане на държавата-членка, в която се намира съответният административен орган.

3.   За целите на членове 3, 4 и 6 понятието „местоживеене“ замества „гражданство“ в държавите-членки, които използват това понятие като свързващ фактор в областта на семейното право.

За целите на член 6 страните, чието „местоживеене“ е в различни териториални единици на една и съща държава-членка, се разглеждат като имащи общо „местоживеене“ в тази държава-членка.

ГЛАВА II

КОМПЕТЕНТНОСТ

Член 3

Общи разпоредби

Компетентни по искове за задължения за издръжка в държавите-членки са:

а)	съдът по обичайно местопребиваване на ответника, или

б)	съдът по обичайно местопребиваване на взискателя, или

в)	съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за гражданското състояние на лицата, когато искът за издръжка допълва този иск, освен ако компетентността не се основава единствено на гражданството на едната от страните, или

г)	съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка допълва този иск, освен ако тази компетентност не се основава единствено на гражданството на едната от страните.

Член 4

Избор на съд

1.   Страните могат да се договорят, че в дадена държава-членка следният съд или съдилища са компетентни да се произнасят по спорове, свързани със задължения за издръжка, които са възникнали или могат да възникнат помежду им:

а)	съд или съдилища на държавата-членка, в която е обичайното местопребиваване на една от страните,

б)	съд или съдилища на държавата-членка, чийто гражданин е една от страните,

в)

при задължения за издръжка между съпрузи и бивши съпрузи: i) съдът, компетентен да се произнася по техните спорове относно брачни отношения, или ii) съд или съдилища на държавата-членка, в която е било последното общо обичайно местопребиваване на съпрузите в продължение на не по-малко от една година. Условията, посочени в буква а), б) или в), трябва да са изпълнени в момента на сключване на споразумението относно избора на съд или в момента на образуване на производството. Компетентността, предоставена по силата на споразумение, е изключителна, освен ако страните не са договорили друго.

2.   Споразумението относно избора на съд се сключва в писмена форма. Всяко съобщаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, се счита за равностойно на „писмена форма“.

3.   Настоящият член не се прилага при спор относно задължение за издръжка на дете, ненавършило осемнадесет години.

4.   Ако страните са се договорили да предоставят изключителна компетентност на съд или съдилища на държава, страна по Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (18), подписана на 30 октомври 2007 г. в Лугано (наричана по-долу „Конвенцията от Лугано“), при условие че тази държава не е държава-членка, посочената конвенция се прилага, освен по отношение на споровете, посочени в параграф 4.

Член 5

Компетентност, основана на явяване на ответника

Освен в случаите, когато компетентността произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е съдът на държава-членка, пред който се явява ответникът. Това правило не се прилага, ако ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда.

Член 6

Субсидиарна компетентност

Когато нито един съд на държава-членка не е компетентен по смисъла на членове 3, 4 и 5, и нито един съд на държава, страна по Конвенцията от Лугано, която не е държава-членка, не е компетентен по силата на разпоредбите на посочената конвенция, компетентни са съдилищата на държавата-членка на общото гражданство на страните.

Член 7

Forum necessitatis

Когато нито един съд на държава-членка не е компетентен по смисъла на членове 3, 4, 5 и 6, съдилищата на държава-членка могат в изключителни случаи да се произнесат по спора, ако не може в рамките на разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка.

Спорът трябва да има достатъчна връзка с държавата-членка на сезирания съд.

Член 8

Ограничение за производствата

1.   Когато решението е постановено в държава-членка или държава, страна по Хагската конвенция от 2007 г., в която е обичайното местопребиваване на взискателя, длъжникът не може да образува производство за промяна на решението или за ново решение в друга държава-членка, докато обичайното местопребиваване на взискателя е в държавата, в която е постановено решението.

2.   Параграф 1 не се прилага:

а)	когато между страните съществува договореност съгласно член 4, според която са компетентни съдилищата на споменатата друга държава-членка,

б)	когато взискателят приеме компетентността на съдилищата на споменатата друга държава-членка, както се посочва в член 5,

в)	когато компетентният орган на държавата по произход, страна по Хагската конвенция от 2007 г., не може или откаже да упражни компетентността си за промяна на решението или за постановяване на ново решение, или

г)	когато решението, постановено в държавата по произход, страна по Хагската конвенция от 2007 г., не може да бъде признато или допуснато до изпълнение в държавата-членка, в която се предвижда образуване на производство за изменение на съществуващото или постановяване на ново решение.

Член 9

Сезиране на съда

За целите на настоящата глава съдът се смята за сезиран:

а)	в момента, когато документът за образуване на производството или равностоен документ е внесен в съда, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да може ответникът да бъде уведомен или да получи копие от акта, или

б)	ако преди внасянето му в съда за документа трябва да бъде връчено уведомление или копие — в момента, когато е получен от отговорната за връчването служба, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да внесе документа в съда.

Член 10

Проверка на компетентността

Когато съд на държава-членка бъде сезиран по дело, което не попада в неговата компетентност по силата на настоящия регламент, той сам обявява, че не е компетентен.

Член 11

Проверка на допустимостта

1.   Когато ответник, чието обичайно местопребиваване е на територията на държава, различна от държавата-членка, където е заведено делото, не се яви на делото, компетентният съд спира производството, докато не се докаже, че ответникът е имал възможност да получи документа за образуване на производството или равностоен документ своевременно, за да може да се защити, или че са били предприети всички необходими мерки за тази цел.

2.   Прилага се член 19 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 вместо параграф 1 от настоящия член, ако документът за образуване на производството или равностоен документ е трябвало да бъде предаден от една държава-членка на друга в изпълнение на посочения регламент.

3.   Когато разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1393/2007 не са приложими, се прилага член 15 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. относно съобщаването и връчването в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, ако актът за образуване на производството или равностоен документ трябва да бъдат предадени в чужбина в изпълнение на тази конвенция.

Член 12

Висящ процес (Lis pendens)

1.   Когато искове с едни и същи предмет и между едни и същи страни са заведени в съдилища на различни държави-членки, съдът, сезиран след първия сезиран съд, спира служебно производството до установяване на компетентността на първия сезиран съд.

2.   След установяване на компетентността на първия сезиран съд, всеки друг сезиран съд се отказва от компетентност в полза на този съд.

Член 13

Свързани искове

1.   Когато свързани помежду си искове са висящи пред съдилища на различни държави-членки, всеки съд, сезиран след първия, може да спре разглеждането на делото.

2.   Когато тези искове са висящи на първа инстанция, всеки съд, сезиран след първия, може също по молба на една от страните да се откаже от компетентност, при условие че първият сезиран съд е компетентен да се произнася по въпросните искове и правото му допуска тяхното обединяване.

3.   По смисъла на настоящия член се считат за свързани искове, при които има толкова тясна връзка помежду им, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от несъвместими решения, постановени в отделни производства.

Член 14

Временни и охранителни мерки

От съдебните органи на държава-членка могат да бъдат искани временни или охранителни мерки, предвидени в нейното законодателство, дори ако съгласно настоящия регламент съд на друга държава-членка е компетентен да се произнася по съществото на делото.

ГЛАВА III

ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Член 15

Определяне на приложимото право

Приложимото право към задълженията за издръжка се определя в съответствие с Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. относно приложимото право към задълженията за издръжка (наричан по-долу „Хагския протокол от 2007 г.“) в държавите-членки, обвързани от този правен инструмент.

ГЛАВА IV

ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЯЕМОСТ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА

Член 16

Приложно поле на настоящата глава

1.   С настоящата глава се уреждат признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

2.   Раздел 1 се отнася до решения, постановени в държава-членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.

3.   Раздел 2 се отнася до решения, постановени в държава-членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.

4.   Раздел 3 се отнася до всички решения.

РАЗДЕЛ 1

Решения, постановени в държава-членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.

Член 17

Премахване на екзекватурата

1.   Решение, постановено в държава-членка, обвързана от Хагския протокол от 2007 г., се признава в друга държава-членка, без да се изисква каквато и да било процедура и без да е възможно да се оспори неговото признаване.

2.   Решение, постановено в държава-членка, обвързана от Хагския протокол от 2007 г., което подлежи на изпълнение в тази държава, е изпълняемо в друга държава-членка, без там да е необходима декларация за изпълняемост.

Член 18

Охранителни мерки

Изпълняемо решение включва в себе си автоматично оправомощаване да се предприемат охранителни мерки, предвидени в правото на държавата-членка по изпълнение.

Член 19

Право да се иска преразглеждане

1.   Ответник, който не се е явил в съда в държавата-членка по произход, има право да поиска преразглеждане на решението от компетентния съд на тази държава-членка, когато:

а)	актът за образуване на производството или равностоен документ не му е бил връчен или съобщен своевременно и по начин, че да има възможност да се защити, или

б)	е бил възпрепятстван да оспори вземането за издръжка поради непреодолима сила или поради извънредни обстоятелства, без да има вина от негова страна,

освен ако ответникът не е упражнил правото на обжалване на решението, а е имал възможност да направи това.

2.   Срокът за подаване на искане за преразглеждане започва да тече от датата, на която ответникът действително се е запознал със съдържанието на решението и е бил в състояние да предприеме действия, най-късно от датата на първата изпълнителна мярка, налагаща му ограничение да се разпорежда цялостно или частично с имуществото си. Ответникът предприема незабавни действия, във всеки случай в срок от 45 дни. Не се допуска удължаване на срока по причина на отдалеченост.

3.   Ако съдът отхвърли молбата за преразглеждане по параграф 1 с мотива, че нито едно от предвидените в посочения параграф основания за преразглеждане не е налице, решението остава в сила.

Ако съдът прецени, че преразглеждането е оправдано с мотива, че едно от посочените в параграф 1 условия е изпълнено, решението се обявява за нищожно. Въпреки това взискателят не губи предимствата от прекъсването на давностни или преклузивни срокове, нито правото да иска със задна дата издръжка, която би могъл да придобие с първоначалния иск.

Член 20

Документи за целите на изпълнението

1.   За целите на изпълнението на решение в друга държава-членка, молителят представя на компетентните органи по изпълнение на решението:

а)	препис на решението, който отговаря на условията за доказване на неговата истинност;

б)	извлечение от решението, издадено от компетентния орган на държавата-членка по произход с помощта на стандартния формуляр по образеца в приложение I;

в)	по целесъобразност, документ, който прави опис на просрочените плащания и посочва датата, на която е извършено изчислението;

г)

по целесъобразност, транслитерация или превод на съдържанието на формуляра, посочен в буква б), на официалния език на държавата-членка по изпълнение или, ако в тази държава-членка съществуват няколко официални езика — на официалния или на един от официалните езици на съдебното производство на мястото, където е поискано изпълнението, в съответствие със законодателството на тази държава-членка, или на друг език, който държавата-членка по изпълнение е посочила, че може да приеме. Всяка държава-членка може да посочи официалния език или езици на институциите на Европейския съюз, различни от нейния или нейните, на който или които тя приема да бъде попълнен формулярът.

2.   Компетентните органи на държавата-членка по изпълнение не могат да изискват от молителя да представи превод на решението. Превод може да бъде поискан обаче, ако изпълнението на решението се оспорва.

3.   Всеки превод съгласно настоящия член трябва да бъде направен от лице, което притежава правоспособност за извършване на преводи в една от държавите-членки.

Член 21

Отказ или спиране на изпълнението

1.   Основанията за отказ или за спиране на изпълнението в съответствие с правото на държавата-членка по изпълнение се прилагат, ако не са несъвместими с прилагането на параграфи 2 и 3.

2.   По молба на длъжника, компетентният орган на държавата-членка по изпълнение отказва изцяло или частично изпълнението на решението на съда по произход, ако правото да се получи изпълнение на решението, постановено от съда по произход, е погасено по давност по смисъла на правото на държавата-членка по произход или на държавата-членка по изпълнение, като се взема предвид по-дългият давностен срок.

Освен това по молба на длъжника компетентният орган на държавата-членка по изпълнение може да откаже изцяло или частично изпълнението на решението на съда по произход, ако то е несъвместимо с решение, постановено в държавата-членка по изпълнение, или с решение, постановено в друга държава-членка или трета държава, което отговаря на условията, необходими за признаването му в държавата-членка по изпълнение.

Решение, което има за последица изменението на предходно решение относно задължения за издръжка поради промяна на обстоятелствата, не се смята за несъвместимо решение по смисъла на втората алинея.

3.   По молба на длъжника компетентният орган на държавата-членка по изпълнение може да спре изцяло или частично изпълнението на решението на съда по произход, когато компетентният съд на държавата-членка по произход е бил сезиран с молба за преразглеждане на решението на съда по произход в съответствие с член 19.

Освен това, по молба на длъжника компетентният орган на държавата-членка по изпълнение спира изпълнението на решението на съда по произход, ако изпълнителната сила на решението е спряна в държавата-членка по произход.

Член 22

Незасягане на съществуването на семейни отношения

Признаването и изпълнението на решение по въпрос, свързан със задължение за издръжка съгласно настоящия регламент по никакъв начин не означава признаване на семейна, родствена, брачна връзка или връзка по сватовство, породила задължението за издръжка, което е довело до постановяване на решението.

РАЗДЕЛ 2

Решения, постановени в държава-членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.

Член 23

Признаване

1.   Решение, постановено в държава-членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., се признава в другите държави-членки, без за това да се изисква каквато и да било процедура.

2.   В случай на оспорване заинтересованата страна, която посочва като основен елемент от иска признаването на дадено решение, може да поиска констативни действия съгласно предвидените в настоящия раздел процедури, с които да се признае решението.

3.   Ако признаването се изтъква като инцидентен иск пред съд на държава-членка, този съд е компетентен да се произнесе по въпроса.

Член 24

Основания за отказ за признаване

Съдебно решение не се признава, ако:

а)	признаването явно противоречи на обществения ред в държавата-членка, в която се иска признаване. Критерият за обществен ред не може да се прилага към нормите за компетентност;

б)	актът за образуване на производството или равностоен документ не е връчен или съобщен на ответника своевременно и по начин, който би му позволил да се защити, освен ако ответникът не е упражнил правото си да оспори решението, въпреки че е имал възможност да направи това;

в)	то е несъвместимо с решение, постановено между същите страни в държавата-членка, в която се иска признаване;

г)	то е несъвместимо с решение, постановено по-рано в друга държава-членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му в държавата-членка, в която се иска признаване.

Решение, което има за последица изменението на предходно решение относно задължения за издръжка поради промяна на обстоятелствата, не се смята за несъвместимо решение по смисъла на буква в) или г).

Член 25

Спиране на производството

Съд на държава-членка, до който е подадено искане за признаване на решение, постановено в държава-членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., спира производството, ако изпълнението на решението е спряно в държавата-членка по произход поради обжалване.

Член 26

Изпълняемост

Решение, постановено в държава-членка, необвързана от Хагския протокол от 2007 г., което подлежи на изпълнение в тази държава, се привежда в изпълнение в друга държава-членка, когато по молба на всяка заинтересована страна то е било обявено за изпълняемо там.

Член 27

Териториална компетентност

1.   Молбата за декларация за изпълняемост се подава пред съда или пред компетентния орган на държавата-членка по изпълнение, относно който тази държава-членка е нотифицирала Комисията в съответствие с член 71.

2.   Териториалната компетентност се определя според обичайното местопребиваване на страната, срещу която е поискано изпълнението, или според мястото на изпълнението.

Член 28

Процедура

1.   Молбата за декларация за изпълняемост се придружава от следните документи:

а)	препис на решението, който отговаря на условията за доказване на неговата достоверност;

б)	извлечение от решението, издадено от съда по произход, като се използва формуляра от приложение II, без да се засягат разпоредбите на член 29;

в)

по целесъобразност, транслитерация или превод на съдържанието на формуляра, посочен в буква б), на официалния език на държавата-членка по изпълнение или ако в тази държава-членка съществуват няколко официални езика — на официалния или на един от официалните езици на съдебното производство на мястото, където е подадена молбата, в съответствие със законодателството на тази държава-членка, или на друг език, който държавата-членка по изпълнение е посочила, че може да приеме. Всяка държава-членка може да посочи официалния език или езици на институциите на Европейския съюз, различни от нейния или нейните, на който или които тя приема да е попълнен формулярът.

2.   Съдът или компетентният орган, до който е отправена молбата, не може да изисква от молителя да представи превод на решението. Независимо от това може да бъде изискан превод при обжалване, посочено в член 32 или 33.

3.   Всеки превод съгласно настоящия член трябва да бъде направен от лице, което притежава правоспособност за извършване на преводи в една от държавите-членки.

Член 29

Непредставяне на извлечението

1.   Ако извлечението, посочено в член 28, параграф 1, буква б), не бъде представено, съдът или компетентният орган може да даде срок за представянето му или да приеме равностоен документ или, ако прецени, че разполага с достатъчна информация, може да не изиска представянето му.

2.   В посочения в параграф 1 случай се представя превод на документите, ако съдът или компетентният орган поиска това. Преводът трябва да бъде направен от лице, което притежава правоспособност за извършване на преводи в една от държавите-членки.

Член 30

Декларация за изпълняемост

Решението се обявява за подлежащо на изпълнение без преглед по смисъла на член 24 след приключване на формалностите по член 28 и в срок не по-дълъг от 30 дни след приключването на тези формалности, освен при невъзможност поради изключителни обстоятелства. Страната, срещу която е поискано изпълнението, няма право на този етап от производството да прави каквито и да е забележки по искането.

Член 31

Уведомяване за решението по молбата за декларация

1.   Решението по молбата за декларация за изпълняемост се съобщава незабавно на ищеца по реда и условията, определени от правото на държавата-членка по изпълнение.

2.   Декларацията за изпълняемост се връчва или съобщава на страната, срещу която е поискано изпълнението, заедно със съдебното решение, ако то все още не ѝ е връчено или съобщено.

Член 32

Обжалване на решението по молбата за декларация

1.   Решението по молбата за декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните.

2.   Жалбата се подава в съда, нотифициран от съответната държава-членка пред Комисията, в съответствие с член 71.

3.   Жалбата се разглежда в съответствие с правилата на състезателната процедура.

4.   Ако страната, срещу която е поискано изпълнението, не се яви пред съда, сезиран с жалба, повдигната от молителя, се прилага член 11, дори когато страната, срещу която е поискано изпълнението, няма обичайно местопребиваване в някоя от държавите-членки.

5.   Декларацията за изпълняемост може да се обжалва в срок от 30 дни от връчването ѝ или съобщаването ѝ. Ако обичайното местопребиваване на страната, срещу която е поискано изпълнението, е в държава-членка, различна от държавата, в която е издадена декларацията за изпълняемост, срокът за обжалване е 45 дни и започва да тече от датата на връчването или съобщаването лично на лицето, или на неговия адрес. Не се допуска удължаване на срока по причина на отдалеченост.

Член 33

Производство за оспорване на решение, постановено по жалба

Решението, постановено по жалбата, може да бъде оспорено само съгласно процедурата, относно която съответната държава-членка е нотифицирала Комисията в съответствие с член 71.

Член 34

Отказ или отменяне на декларация за изпълняемост

1.   Съдът, в който е подадена жалбата съгласно член 32 или 33, може да откаже или отмени декларация за изпълняемост само на някое от основанията, посочени в член 24.

2.   При спазване на разпоредбите на член 32, параграф 4 съдът, в който е подадена жалбата съгласно член 32, се произнася в срок от 90 дни от нейното подаване, освен при невъзможност поради изключителни обстоятелства.

3.   Съдът, в който е подадена жалбата съгласно член 33, постановява решението си незабавно.

Член 35

Спиране на производството

По молба на страната, срещу която е поискано изпълнението, съдът, сезиран с жалбата съгласно член 32 или 33, спира производството, ако в държавата-членка по произход изпълнението на решението е спряно поради обжалване.

Член 36

Временни или охранителни мерки

1.   Когато съдебно решение трябва да бъде признато по силата на настоящия раздел, няма пречки молителят да поиска временни или охранителни мерки в съответствие с правото на държавата-членка по изпълнение, без да се изисква това решение да бъде обявено за изпълняемо по смисъла на член 30.

2.   Декларацията за изпълняемост съдържа по закон правомощие за предприемане на всякакви охранителни мерки.

3.   По време на определения в член 32, параграф 5 срок за обжалване на декларацията за изпълняемост и докато се вземе решение по това обжалване, спрямо имуществото на страната, срещу която е поискано изпълнението, не могат да се предприемат други мерки за изпълнение, освен охранителни.

Член 37

Частична изпълняемост

1.   Когато е постановено решение по няколко точки от иска, а декларацията за изпълняемост не може да бъде издадена за всички, съдът или компетентният орган издава такава за една или няколко от тях.

2.   Молителят може да поиска декларацията за изпълняемост да се ограничава до определени части от съдебното решение.

Член 38

Освобождаване от данъци, налози или такси

При производства за издаване на декларация за изпълняемост в държавата по изпълнение не се събират никакви данъци, налози или такси, изчислени въз основа на стойността на иска.

РАЗДЕЛ 3

Общи разпоредби за всички решения

Член 39

Временна изпълняемост

Съдът по произход може да обяви решението за временно изпълняемо, независимо от евентуално право на обжалване, дори ако националното законодателство не предвижда изпълняемост по право.

Член 40

Позоваване на признато решение

1.   Когато страна по дело желае да се позове в друга държава-членка на съдебно решение, признато по смисъла на член 17, параграф 1 или по силата на раздел 2, тя трябва да представи препис от това решение, който отговаря на условията, необходими за установяване на неговата истинност.

2.   При необходимост, съдът, пред който се прави позоваването на признатото решение, може да поиска от страната, позоваваща се на признатото решение, да представи извлечение, издадено от съда по произход, като използва според случая формуляра от приложение I или II.

Съдът по произход издава такова извлечение и по искане на всяка заинтересована страна.

3.   При необходимост, страната, позоваваща се на признатото решение, представя транслитерация или превод на съдържанието на посочения в параграф 2 формуляр на официалния език на съответната държава-членка или, ако в тази държава-членка съществуват няколко официални езика, на официалния или на един от официалните езици на съдебното производство на мястото, където става позоваването на признатото решение, в съответствие със законодателството на тази държава-членка, или на друг език, който държавата-членка по изпълнение е посочила, че може да приеме. Всяка държава-членка може да посочи официалния език или езици на институциите на Европейския съюз, различни от нейния или нейните, на който или които тя приема да е попълнен формулярът.

4.   Всеки превод съгласно настоящия член трябва да бъде направен от лице, което притежава правоспособност за извършване на преводи в една от държавите-членки.

Член 41

Процедура и условия за изпълнение

1.   При спазване на разпоредбите на настоящия регламент, процедурата по изпълнението на решения, постановени в друга държава-членка, се урежда от законодателството на държавата-членка, в която се извършва изпълнението. Решение, постановено в държава-членка, което е изпълняемо в държавата-членка по изпълнение, се привежда в изпълнение при същите условия, като решение, постановено в тази държава-членка, в която се извършва изпълнението.

2.   Страната, която иска изпълнение на решение, постановено в друга държава-членка, не е длъжна да има пощенски адрес или упълномощен представител в държавата-членка по изпълнение, без това да се отнася до компетентните лица по процедурата на изпълнение.

Член 42

Недопускане на преразглеждане на решение по същество

При никакви обстоятелства не се допуска постановено в държава-членка решение да се преразглежда по същество в държавата-членка, в която е поискано признаването, изпълняемостта или изпълнението.

Член 43

Възстановяване на разходите без предимство

Възстановяването на всички разходи по прилагането на настоящия регламент няма предимство пред събирането на вземането за издръжка.

ГЛАВА V

ДОСТЪП ДО ПРАВОСЪДИЕ

Член 44

Право на правна помощ

1.   Страните по спор, попадащ в обхвата на настоящия регламент, се ползват с действителен достъп до правосъдие в друга държава-членка, включително в рамките на процедури по изпълнение и по обжалване, при условията, определени в настоящата глава.

В случаите по глава VII този действителен достъп се осигурява от замолената държава-членка на всеки молител, който е с местопребиваване в молещата държава-членка.

2.   За осигуряване на такъв действителен достъп държавите-членки предоставят правна помощ в съответствие с настоящата глава, освен ако се прилага параграф 3.

3.   В случаите по глава VII държавата-членка не е задължена да предоставя правна помощ, ако и доколкото процедурите на тази държава-членка дават възможност на страните да водят делото, без да е необходима такава помощ, и централният орган предоставя необходимите услуги безплатно.

4.   Условията за получаване на достъп до правна помощ не са по-ограничаващи от условията, определени за съответните вътрешни дела.

5.   Не се изискват никаква гаранция или обезпечение, независимо как са наречени, за обезпечаване на заплащането на разходите и разноските по производства във връзка със задължения за издръжка.

Член 45

Съдържание на правната помощ

Правната помощ, предоставена по силата на настоящата глава, означава необходимото съдействие, оказано на страните, за да се запознаят и да предявят правата си, както и за да се гарантира, че молбите им, представени с посредничеството на централните органи или пряко на компетентните органи, ще бъдат разгледани обстойно и ефикасно. Тя включва при необходимост следните аспекти:

а)	досъдебни правни съвети с оглед постигане на уреждане на спора преди започване на съдебно производство;

б)	правна помощ с оглед сезиране на компетентен орган или съд и представителство пред съда;

в)	освобождаване или поемане на разноските по делото и възнагражденията на лицата, упълномощени да извършват действия по време на производството;

г)

в държавите-членки, в които загубилата делото страна е осъдена да заплати разноските на насрещната страна, ако получателят на правната помощ загуби делото, разноските на насрещната страна, които тя би заплатила, ако получателят на правната помощ е имал обичайно местопребиваване в държавата-членка, в която се намира сезираният съд;

д)	устен превод;

е)	превод на документите, изискани от съда или от компетентния орган и представени от получателя на правна помощ, които са необходими за решаването на делото;

ж)

пътни разноски, които се поемат от получателя на правната помощ, когато правото или съдът на съответната държава-членка изисква физическото присъствие на съдебното заседанието на лицата, засегнати от предявяването на иска, и когато съдът реши, че тези лица не могат да бъдат изслушани по друг приемлив за съда начин.

Член 46

Безплатна правна помощ при искове за издръжка на деца, подадени чрез централните органи

1.   Замолената държава-членка предоставя безплатна правна помощ при всички искове по задължения за издръжка на лице, ненавършило 21 години, произтичащи от отношението родител—дете и предявена от взискател съгласно член 56.

2.   Независимо от параграф 1 компетентният орган на замолената държава-членка може да откаже предоставянето на безплатна правна помощ по отношение на молби, различни от тези по член 56, параграф 1, букви а) и б), ако прецени, че молбата или всякакъв вид обжалване е явно неоснователно.

Член 47

Случаи, които не попадат в обхвата на член 46

1.   В случаите, които не попадат в обхвата на член 46, и при спазване на членове 44 и 45, правна помощ може да бъде предоставена в съответствие с националното законодателство, по-специално по отношение на условията за оценка на доходите на молителя или на основателността на молбата.

2.   Независимо от параграф 1, страна по спора, която в държавата-членка по произход е ползвала изцяло или частично правна помощ или е била освободена от разходи и разноски, има право, при всяка процедура по признаване, изпълняемост или изпълнение, на най-благоприятната правна помощ или на най-широкото освобождаване, предвидено в законодателството на държавата-членка по изпълнение.

3.   Независимо от параграф 1, страна по спора, която в държавата-членка по произход е ползвала безплатна процедура пред административен орган, посочен в приложение X, има право, при всяка процедура по признаване, изпълняемост или изпълнение, на правна помощ в съответствие с параграф 2. За тази цел страната по спора представя документ, съставен от компетентния орган на държавата-членка по произход, удостоверяващ, че отговаря на изискванията за финансово положение и може да се ползва изцяло или частично от правна помощ или от освобождаване от разходи и разноски.

Компетентните органи по настоящия параграф са изброени в приложение XI. Това приложение е изготвено и изменено в съответствие с процедурата на управление, посочена в член 73, параграф 2.

ГЛАВА VI

СЪДЕБНИ СПОГОДБИ И АВТЕНТИЧНИ ДОКУМЕНТИ

Член 48

Прилагане на настоящия регламент към съдебни спогодби и автентични документи

1.   Съдебните спогодби и автентичните документи, които са изпълняеми в държавата-членка по произход, се признават и имат същата изпълнителна сила в друга държава-членка като решенията, съгласно глава IV.

2.   Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат, при необходимост, към съдебни спогодби и автентични документи.

3.   Компетентният орган на държавата-членка по произход издава, по искане на която и да е от заинтересованите страни, препис-извлечение от съдебната спогодба или от автентичния документ чрез формуляра, образец от който се съдържа, според случая, в приложения I и II или в приложения III и IV.

ГЛАВА VII

АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 49

Определяне на централните органи

1.   Всяка държава-членка определя централен орган, който да изпълнява задълженията, които са му възложени съгласно настоящия регламент.

2.   Федералните държави-членки, държавите-членки с повече от една правна система или държавите-членки с автономни териториални единици са свободни да определят повече от един централен орган, като посочат териториалния или персонален обхват на техните функции. Когато една държава-членка е определила повече от един централен орган, тя посочва централния орган, към който могат да се адресират съобщения с оглед предаването им на компетентния централен орган в рамките на тази държава-членка. Ако дадено съобщение бъде изпратено на централен орган, който не е компетентен, той има задължението да го препрати на компетентния централен орган, като уведоми за това подателя.

3.   Названието на централния орган или централните органи, техните данни за връзка и, при нужда, обхватът на техните функции по параграф 2, се съобщават от държавата-членка на Комисията в съответствие с член 71.

Член 50

Общи функции на централните органи

1.   Централните органи:

а)	сътрудничат помежду си, по-специално чрез обмен на информация, и развиват сътрудничеството между компетентните органи на собствените си държави-членки за постигане на целите на настоящия регламент,

б)	търсят, доколкото е възможно, решения на трудностите, които могат да възникнат при прилагането на настоящия регламент.

2.   Централните органи вземат мерки, за да улеснят прилагането на настоящия регламент и да укрепят сътрудничеството помежду си. За тази цел се използва Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО.

Член 51

Специфични функции на централните органи

1.   Централните органи предоставят съдействие по отношение на молбите по член 56, по-специално като:

а)	предават и получават такива молби;

б)	образуват или съдействат за образуването на производства по такива молби.

2.   По отношение на такива молби централните органи вземат всички необходими мерки за:

а)	предоставяне или съдействие за предоставянето на правна помощ, когато обстоятелствата го налагат;

б)	съдействие за намиране на длъжника или взискателя, по-специално в изпълнение на членове 61, 62 и 63;

в)	подпомагане за получаване на подходяща информация относно доходите, а при нужда и информация относно имущественото състояние на длъжника или взискателя, включително откриване на местонахождението на имуществата, в изпълнение на членове 61, 62 и 63;

г)	насърчаване на приятелски споразумения с оглед постигане на доброволно изплащане на издръжката, включително чрез посредничество, помирение и други подобни средства;

д)	съдействие за текущото изпълнение на решенията за издръжка, в това число просрочени задължения;

е)	съдействие за събиране и срочно прехвърляне на плащанията за издръжка;

ж)	улесняване на получаването на документни или други доказателства, без да се засяга Регламент (ЕО) № 1206/2001;

з)	предоставяне на помощ за установяване на родство, когато това е необходимо за събиране на вземания за издръжка;

и)	образуване или съдействие за образуване на производства за получаване на всички необходими и временни мерки с териториален характер, имащи за цел уреждането на висящи молби за издръжка;

й)	улесняване на съобщаването и връчването на документи, без да се засяга Регламент (ЕО) № 1393/2007.

3.   Доколкото това е допустимо според правото на съответната държавата-членка, функциите на централния орган по силата на настоящия член могат да бъдат изпълнявани от публични или други структури, при условие че те се контролират от компетентните органи на тази държава-членка. Определянето на такива публични или други структури, както и техните данни за връзка и обхвата на функциите им се съобщават от държавата-членка на Комисията в съответствие с член 71.

4.   Настоящият член и член 53 не налагат по никакъв начин задължение на централния орган да упражнява правомощия, които могат да се упражняват единствено от съдебните власти съгласно правото на замолената държава-членка.

Член 52

Упълномощаване

Централният орган на замолената държава-членка може да иска пълномощно от молителя, само ако действа от негово име в съдебно производство или в производства пред други институции, или за да определи представител за същите цели.

Член 53

Искания за специфични мерки

1.   Чрез мотивирано искане централен орган може да поиска от друг централен орган да предприеме съответните специфични мерки, предвидени в член 51, параграф 2, букви б), в), ж), з), и) и й), когато няма висяща молба по член 56. Замоленият централен орган взема съответните мерки, ако прецени, че такива са необходими, за да подпомогне потенциален молител да подаде молба съгласно член 56 или да реши дали трябва да се подаде такава молба.

2.   При подаване на искане съгласно член 51, параграф 2, букви б) и в), замоленият централен орган търси исканата информация при необходимост съгласно член 61. Въпреки това информацията, посочена в член 61, параграф 2, букви б), в) и г), може да бъде потърсена, само ако взискателят представи копие от решение, съдебна спогодба или автентичен документ, подлежащ на изпълнение, при необходимост придружен от преписа-извлечение, посочен в членове 20, 28 или 48.

Замоленият централен орган съобщава получената информация на молещия централен орган. Когато тази информация е била получена в приложение на член 61, това съобщаване обхваща само адреса на потенциалния ответник в замолената държава-членка. При искане за признаване, декларация за изпълняемост или изпълнение на решение съобщаването може освен това да се отнася до наличието на приходи или имущество на длъжника в тази държава.

Ако замоленият централен орган не е в състояние да предостави исканата информация, той уведомява за това молещия централен орган без отлагане, като посочва причините, поради които не може да предостави информацията.

3.   По искане на друг централен орган, централният орган може също така да вземе специфични мерки по отношение на висящо дело за присъждане на издръжка в молещата държава-членка, съдържащо международен елемент.

4.   За искания, подадени съгласно настоящия член, централните органи използват формуляра, чийто образец фигурира в приложение V.

Член 54

Разходи на централния орган

1.   Всеки централен орган поема сам разходите си по прилагането на настоящия регламент.

2.   Централните органи не могат да налагат такси на молителя за предоставяне на услугите по настоящия регламент, освен за извънредни разходи, произтичащи от искане за специфична мярка по член 53.

За целите на настоящия параграф разходите по установяване на местонахождението на длъжника не се считат за извънредни разходи.

3.   Замоленият централен орган не може да възстановява извънредните разходи, посочени в параграф 2, без предварителното съгласие на молителя за предоставяне на тези услуги на такава цена.

Член 55

Подаване на молби чрез централните органи

Молба по настоящата глава се подава до централния орган на замолената държава-членка чрез централния орган на държавата-членка, в която е обичайното местопребиваване на молителя.

Член 56

Видове молби

1.   Взискател, който претендира за събиране на вземания за издръжка в съответствие с настоящия регламент, може да подаде следните видове молби:

а)	признаване или признаване и декларация за изпълняемост на решение;

б)	изпълнение на решение, постановено или признато в замолената държава-членка;

в)	получаване на решение в замолената държава-членка, когато такова решение не съществува, включително при нужда — установяване на родство;

г)	получаване на решение в замолената държава-членка, когато признаването и декларацията за изпълняемост на решение, постановено в държава, различна от замолената държава-членка, не е възможно;

д)	промяна на решение, постановено в замолената държава-членка;

е)	промяна на решение, постановено в държава, различна от замолената държава-членка.

2.   Длъжник, срещу когото има решение за издръжка, може да подаде следните видове молби:

а)	признаване на решение, с което се спира или се ограничава изпълнението на предходно решение в замолената държава-членка;

б)	промяна на решение, постановено в замолената държава-членка;

в)	промяна на решение, постановено в държава, различна от замолената държава-членка.

3.   За молби по настоящия член, съдействието и представителството за целите на член 45, буква б) се предоставят от централния орган на замолената държава-членка пряко или с посредничеството на публични или други органи или лица.

4.   Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, посочените в параграфи 1 и 2 молби се разглеждат съгласно законодателството на замолената държава-членка и в съответствие с правилата за компетентност, приложими в тази държава-членка.

Член 57

Съдържание на молбите

1.   За молба по член 56 се използва формулярът, чийто образец се съдържа в приложение VI или VII.

2.   Всички молби по член 56 съдържат като минимум:

а)	описание на характера на молбата или молбите;

б)	името на ищеца и данни за връзка с него, включително адрес и дата на раждане;

в)	име и, ако са известни — адрес и дата на раждане на ответника;

г)	име и дата на раждане на лицата, за които се иска издръжка;

д)	мотиви, на които се основа молбата;

е)	когато молба се подава от взискателя — информация относно мястото, където следва да се изпратят или прехвърлят по електронен път плащанията;

ж)	наименованието и данните за връзка на лицето или отдела на централния орган на молещата държава-членка, отговарящо за разглеждането на молбата.

3.   За целите на параграф 2, буква б) вместо личния си адрес ищецът може да съобщи друг адрес, в случай на семейно насилие, ако националното законодателство на замолената държава-членка не изисква, за целите на образуване на производствата, представянето на личния адрес на ищеца за процесуални нужди.

4.   При необходимост молбата включва също така следната информация, доколкото е известна:

а)	финансовото състояние на взискателя;

б)	финансовото състояние на длъжника, включително име и адрес на работодателя на длъжника, както и естеството и местонахождението на имуществата на длъжника;

в)	всякаква друга информация, която може да помогне за откриване на местонахождението на ответника.

5.   Молбата се придружава от цялата необходима подкрепяща информация или документи, в т.ч. при необходимост документи за установяване правото на молителя на правна помощ. Молбите, предвидени в член 56, параграф 1, букви а) и б) и в параграф 2, буква а), според случая, са придружени само от документите, изброени в членове 20, 28 или 48 или в член 25 от Хагската конвенция от 2007 г.

Член 58

Предаване, получаване и обработка на молби и дела чрез централните органи

1.   Централният орган на молещата държава-членка съдейства на ищеца, като прави необходимото молбата да е придружена от цялата информация и всички документи, за които му е известно, че са необходими за разглеждане на молбата.

2.   След като се увери, че молбата отговаря на изискванията на настоящия регламент, централният орган на молещата държава-членка предава молбата на централния орган на замолената държава-членка.

3.   В срок от 30 дни от датата на получаване на молбата замоленият централен орган потвърждава получаването ѝ, като за целта използва формуляра, чийто образец се съдържа в приложение VIII, и информира централния орган на молещата държава-членка какви начални стъпки са предприети или предстои да бъдат предприети по отношение на разглеждането на молбата, като може да поиска всякакви допълнителни документи и информация, които счита за необходими. В същия срок от 30 дни замоленият централен орган предоставя на молещия централен орган името и данните за връзка на лицето или службата, на която е възложено да отговаря на въпросите относно движението на молбата.

4.   В рамките на 60 дни от датата на потвърждаване на получаването, замоленият централен орган информира молещия централен орган за движението на молбата.

5.   Молещият и замоленият централни органи се информират взаимно за:

а)	лицето или службата, отговарящи за дадено дело;

б)	напредъка по делото,

и отговарят своевременно на запитванията.

6.   Централните органи обработват досието толкова бързо, колкото позволява правилното разглеждане на съдържанието му.

7.   Централните органи използват за комуникация помежду си най-бързите и ефикасни средства, с които разполагат.

8.   Замолен централен орган може да откаже да обработи молба само ако е явно, че не са изпълнени изискванията на настоящия регламент. В такъв случай този централен орган своевременно информира молещия централен орган за мотивите си за отказ, като използва формуляра, чийто образец се съдържа в приложение IX.

9.   Замоленият централен орган не може да отхвърли молба само по причина на липса на допълнителни документи или информация. Той може обаче да поиска от молещия централен орган да предостави тези допълнителни документи или информация. Ако молещият централен орган не направи това в срок от 90 дни или по-дълъг срок, посочен от замоления централен орган, последният може да вземе решение да не продължава разглеждането на молбата. В такъв случай той незабавно информира молещия централен орган за своя отказ, като използва формуляра, чийто образец се съдържа в приложение IX.

Член 59

Езици

1.   Формулярът на искането или на молбата се попълва на официалния език на замолената държава-членка, а ако в тази държава-членка има няколко официални езика — на официалния език или на един от официалните езици на местонахождението на съответния централен орган или на друг официален език на институциите на Европейския съюз, който замолената държава-членка е заявила, че приема, освен ако централният орган на тази държава-членка не се откаже от превод.

2.   Документите, придружаващи формуляра за искането или молбата, се превеждат на определения съгласно параграф 1 език, само ако е необходим превод за предоставяне на исканото съдействие, без да се засягат членове 20, 28, 40 и 66.

3.   Всички други съобщения между централните органи се разменят на езика, определен в съответствие с параграф 1, освен ако централните органи не уговорят друго помежду си.

Член 60

Заседания

1.   С цел да улеснят прилагането на настоящия регламент, централните органи редовно провеждат заседания.

2.   Свикването на тези заседания е в съответствие с Решение 2001/470/ЕО.

Член 61

Достъп на централните органи до информация

1.   При предвидените в настоящата глава условия и по изключение от член 51, параграф 4 замоленият централен орган си служи с всички приложими и разумни средства, за да получи посочената в параграф 2 информация, необходима да улесни, по определено дело, получаването, промяната, признаването, декларацията за изпълняемост или изпълнението на дадено решение.

Публичните органи или администрациите, които в рамките на обичайната си дейност притежават в замолената държава-членка посочената в параграф 2 информация, и които отговарят за обработката ѝ по смисъла на Директива 95/46/ЕО, я предоставят, като се вземат предвид ограниченията, обосновани от съображения за националната или обществената сигурност, на замоления централен орган по негово искане, когато последният няма пряк достъп до тази информация.

Държавите-членки могат да определят публичните органи или администрациите, които са в състояние да предоставят на замоления централен орган посочената в параграф 2 информация. Когато дадена държава-членка извършва такова определяне, тя следи за това избраните органи и администрации да са такива, че централният ѝ орган да може да има достъп до необходимата информация, в съответствие с настоящия член.

Всяко друго юридическо лице, което притежава, в замолената държава-членка, посочената в параграф 2 информация и което отговаря за обработката ѝ по смисъла на Директива 95/46/ЕО, я предоставя на замоления централен орган по негово искане, ако е оправомощено да го направи съгласно правото на замолената държава-членка.

Замоленият централен орган предава, при необходимост, получената информация на молещия централен орган.

2.   Информацията, посочена в настоящия член е притежаваната от органите, администрациите или лицата, посочени в параграф 1. Тя трябва да бъде достатъчна, релевантна и непрекомерна и се отнася до:

а)	адреса на длъжника или на взискателя;

б)	доходите на длъжника;

в)	името на работодателя на длъжника и/или номера на банковата(ите) сметка(и) на длъжника;

г)	имуществото на длъжника.

За постановяване или промяна на решение замоленият централен орган може да поиска само информацията, посочена в буква а).

За да се признае, да се обяви за изпълняемо или да се изпълни едно решение, замоленият централен орган може да поиска цялата информация, посочена в първа алинея. Информацията, посочена в буква г), обаче може да бъде поискана само ако посочената в букви б) и в) информация е недостатъчна, за да позволи изпълнение на решението.

Член 62

Предаване и използване на информацията

1.   Централните органи предават в своята държава-членка, според случая, посочената в член 61, параграф 2 информация, на компетентните съдилища, на компетентните органи, отговарящи за връчване или съобщаване на правните актове, както и на компетентните органи, отговарящи за изпълнението на дадено решение.

2.   Всеки орган или съд, на който е предадена информацията в приложение на член 61 може да я използва само за да улесни събирането на вземания за издръжка.

С изключение на информацията относно самото наличие на адрес, доходи или имущество в замолената държава-членка, посочената в член 61, параграф 2 информация не може да се разкрива на лицето, сезирало молещия централен орган, при условие че са изпълнени процесуалните правила, приложими пред съда.

3.   Никой орган, който обработва информация, предоставена му съгласно член 61, не може да съхранява тази информация след изтичане на периода, необходим за постигане на целите, за които е била предоставена.

4.   Всеки орган, който обработва информация, съобщена му в съответствие с член 61, гарантира поверителността ѝ съгласно националното законодателство.

Член 63

Уведомяване на субекта на данните

1.   Уведомяването на субекта на данните за разкриването на цялата или част от информацията се извършва съгласно националното право на замолената държава-членка.

2.   Когато това уведомяване рискува да навреди на ефективното събиране на вземането за издръжка, то може да се отложи за срок, който не може да надвишава 90 дни, считано от датата на предоставяне на информацията на замоления централен орган.

ГЛАВА VIII

ПУБЛИЧНИ ИНСТИТУЦИИ

Член 64

Публични институции, действащи в качеството на ищец

1.   За целите на молба за признаване и на декларация за изпълняемост на решения или за целите на изпълнение на решения, понятието „взискател“ включва публична институция, действаща от името на физическо лице, на което е дължима издръжка, или институция, на която е дължимо възстановяването на помощи, предоставени вместо издръжка.

2.   Правото на публична институция да действа вместо лице, на което се дължи издръжка, или да иска възстановяване на помощи, предоставени на взискателя вместо издръжка, се урежда от правото, на което се подчинява институцията.

3.   Публична институция може да иска признаване и декларация за изпълняемост или да иска изпълнението на:

а)	решение, постановено срещу длъжник по искане на публична институция, която претендира да ѝ бъдат възстановени изплатени от нея помощи вместо издръжка;

б)	решение, постановено между взискател и длъжник, до размера на помощите, предоставени на взискателя вместо издръжка.

4.   Публичната институция, която иска признаване и декларация за изпълняемост или изпълнение на решение, представя при поискване всички документи, които удостоверяват правата ѝ по параграф 2 и изплащането на помощи на взискателя.

ГЛАВА IХ

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 65

Легализация или други подобни формалности

В рамките на настоящия регламент не се изискват никакви легализации или други подобни формалности.

Член 66

Превод на подкрепящи документи

Без да се засягат членове 20, 28 и 40, сезираният съд може да изиска от страните да предоставят превод на подкрепящите документи, които са на език, различен от този, на който се провежда производството, само ако сметне, че такъв превод е необходим за постановяване на решението или за спазване на правата на защитата.

Член 67

Възстановяване на разходите

Без да се засяга член 54, компетентният орган на замолената държава-членка може да си възстанови разноските за сметка на загубилата страна по делото, получател на безплатната правна помощ по член 46, по изключение и ако финансовото състояние на последната го позволява.

Член 68

Връзка с други правни инструменти на Общността

1.   При условие, че се спазва член 75, параграф 2, настоящият регламент изменя Регламент (ЕО) № 44/2001, като заменя разпоредбите на посочения регламент във връзка със задълженията за издръжка.

2.   Настоящият регламент заменя Регламент (ЕО) № 805/2004 по отношение на въпросите, свързани със задълженията за издръжка, с изключение на европейските изпълнителни основания относно задълженията за издръжка, издадени в държава-членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.

3.   По отношение на задълженията за издръжка настоящият регламент не засяга изпълнението на Директива 2003/8/ЕО, при спазване на глава V.

4.   Настоящият регламент не засяга изпълнението на Директива 95/46/ЕО.

Член 69

Връзка със съществуващите международни конвенции и споразумения

1.   Настоящият регламент не засяга прилагането на двустранните или многостранните конвенции и споразумения, по които една или няколко държави-членки са страни по време на приемането му и които се отнасят до въпроси, уредени от него, без да се засягат задълженията на държавите-членки по силата на член 307 от Договора.

2.   Независимо от това, без да се засягат разпоредбите на параграф 3, в отношенията между държавите-членки настоящият регламент има предимство пред конвенциите и споразуменията, които се отнасят до уредени от него въпроси и по които държавите-членки са страни.

3.   Настоящият регламент не възпрепятства прилагането на Конвенцията от 23 март 1962 г. между Швеция, Дания, Финландия, Исландия и Норвегия относно събирането на задълженията за издръжка от държавите-членки, които са страни по нея, като се има предвид фактът, че посочената конвенция предвижда по отношение на признаването, изпълняемостта и изпълнението на решенията:

а)	опростени и ускорени процедури за изпълнението на решения за издръжка, и

б)	предоставянето на по-благоприятна правна помощ от предвидената в глава V от настоящия регламент.

Прилагането на горепосочената конвенция обаче не може да лиши ответника от защитата, която му осигуряват членове 19 и 21 от настоящия регламент.

Член 70

Информация, предоставяна на обществеността

Държавите-членки предоставят чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО, следната информация с цел предоставянето ѝ на обществеността:

а)	описание на националните закони и процедури относно задълженията за издръжка;

б)	описание на предприетите мерки за изпълнение на задълженията по член 51;

в)	описание на гаранциите за ефективен достъп до правосъдие съгласно изискванията на член 44;

г)	описание на националните норми и процедури за изпълнение, включително информация относно всички наложени в тази област ограничения, и по-специално нормите за защита на длъжника и за преклузивните или давностните срокове.

Държавите-членки непрекъснато актуализират тази информация.

Член 71

Информация относно данните за връзка и езиците

1.   Най-късно до 18 септември 2010 г. държавите-членки съобщават на Комисията:

а)	наименованията и данните за връзка на съдилищата или органите, компетентни да разглеждат молби за декларации за изпълняемост на решения в съответствие с член 27, параграф 1 и да се произнасят по образувани жалби срещу решения по такива молби в съответствие с член 32, параграф 2;

б)	процедурите за обжалване, посочени в член 33;

в)	процедурата за преразглеждане за целите на прилагането на член 19, както и името и данните за връзка на компетентните съдилища;

г)	наименованията и данните за връзка на централните си органи и, когато това е уместно, обхвата на техните функции в съответствие с член 49, параграф 3;

д)	наименованията и данните за връзка на публичните институции или други институции и при необходимост обхвата на техните функции в съответствие с член 51, параграф 3;

е)	имената и данните за връзка на органи с компетентност по въпросите на изпълнението за целите на член 21;

ж)	езиците, приети за превод на документите, посочени в членове 20, 28 и 40;

з)	езиците, приети от техните централните органи за посочените в член 59 съобщения с други централни органи.

Държавите-членки осведомяват Комисията за всякакви последвали промени в тази информация.

2.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз изпратената информация съгласно параграф 1 с изключение на адресите и другите данни за връзка на съдилищата и органите, посочени в букви а), в) и е).

3.   Комисията осигурява публичен достъп до изпратената съгласно параграф 1 информация чрез всички други подходящи средства, по-специално чрез Европейската съдебна мрежа за граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО.

Член 72

Изменение на формулярите

Всяко изменение на формулярите, предвидени в настоящия регламент, се приема в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 73, параграф 3.

Член 73

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 70 от Регламент (ЕО) № 2201/2003.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.   При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Член 74

Клауза за преразглеждане

Най-късно 5 години след датата на прилагане, определена съгласно член 76, трета алинея, Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящия регламент, в т.ч. оценка на практическия опит в сътрудничеството между централните органи, по-конкретно техния достъп до информация, притежавана от публичните органи и администрациите, и оценка на функционирането на процедурата за признаване, за изпълняемост и за изпълнение, приложима за решения, постановени в държава-членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г. Ако е необходимо, докладът се придружава от предложения за адаптиране.

Член 75

Преходни разпоредби

1.   Настоящият регламент се прилага само към вече открити производства, одобрени или сключени съдебни спогодби, както и към автентични документи, съставени след датата на неговото влизане в сила, при спазване на параграфи 2 и 3.

2.   Раздели 2 и 3 от глава IV се прилагат към:

а)	решения, постановени в държавите-членки преди датата на прилагане на настоящия регламент, за които след тази дата е поискано признаване и декларация за изпълняемост;

б)	решения, постановени след датата на прилагане на настоящия регламент в резултат на открити преди тази дата производства, доколкото тези решения попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 44/2001 за целите на признаването и изпълнението.

Регламент (ЕО) № 44/2001 продължава да се прилага спрямо производства за признаване и изпълнение, които са висящи към датата на прилагане на настоящия регламент.

Първа и втора алинея се прилагат mutatis mutandis към одобрени или сключени съдебни спогодби, както и към автентични документи, съставени в държавите-членки.

3.   Глава VII относно сътрудничеството между централните органи се прилага към исканията и молбите, получени от централния орган, считано от датата на прилагане на настоящия регламент.

Член 76

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 2, параграф 2, член 47, параграф 3 и членове 71, 72 и 73 се прилагат, считано от 18 септември 2010 г.

Настоящият регламент се прилага, с изключение на разпоредбите, посочени във втора алинея, считано от 18 юни 2011 г., при условие че Хагският протокол от 2007 г. е приложим в Общността към тази дата. Ако това не е изпълнено, настоящият регламент се прилага, считано от датата на прилагане на посочения по-горе протокол в Общността.

---

(1)  Становище от 13 декември 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и становище от 4 декември 2008 г. в резултат от нова консултация (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Становище в резултат от незадължителна консултация (ОВ C 185, 8.8.2006 г., стр. 35).

(3)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25.

(5)  ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 26, 31.1.2003 г., стр. 41.

(7)  ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 15.

(9)  ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 79.

(10)  ОВ C 12, 15.1.2001 г., стр. 1.

(11)  ОВ C 53, 3.3.2005 г., стр. 1.

(12)  ОВ C 198, 12.8.2005 г., стр. 1.

(13)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(14)  ОВ C 242, 7.10.2006 г., стр. 20.

(15)  ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1.

(16)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(17)  ОВ L 299, 16.11.2005 г., стр. 62.

(18)  ОВ L 339, 21.12.2007 г., стр. 3.

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---