1

От 1997 г. до 2001 г. жалбоподателят KL работи за Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като консултант по информационни технологии.

2

От 1 септември 2001 г. той е нает от ЕИБ по силата на безсрочен договор.

3

След няколко периода на отсъствие с писмо от 22 май 2017 г. ЕИБ уведомява жалбоподателя, че А, лекар — консултант на ЕИБ по въпросите на неработоспособността, препоръчва жалбоподателят да бъде обявен за временно и частично неработоспособен (с 50 % неработоспособност) за период от шест месеца, считано от 1 юни 2017 г.

4

С писмо от 1 юни 2017 г. жалбоподателят оспорва препоръката на А и иска да се проведе процедура по представяне на становище от независим лекар, за да бъде преценена твърдяната пълна неспособност да се върне на работа в ЕИБ.

5

С писмо, изпратено на жалбоподателя на 9 октомври 2017 г., ЕИБ уточнява, че поисканата процедура е предвидената в член 4 от приложение Х към административните разпоредби, приложими за персонала на ЕИБ, които са приети в изпълнение на Правилника за персонала на ЕИБ (наричани по-нататък „административните разпоредби“), и го уведомява, че е определила В като независим лекар, който да проведе процедурата.

6

На 18 октомври 2017 г. жалбоподателят се среща с В, който потвърждава становището на А и съобщава заключението си на ЕИБ и жалбоподателя съответно на 29 ноември и 11 декември 2017 г.

7

С писмо от 14 декември 2017 г. ЕИБ уведомява жалбоподателя, че се обсъжда връщането му на работа на непълно работно време за период от три месеца на длъжност, различна от тази, която е заемал, като се има предвид, че между 1 януари 2018 г. и възстановяването му на работа той ще бъде освободен от задължението да се явява в ЕИБ.

8

Във факс от 28 декември 2017 г. правният съветник на жалбоподателя поддържа, че процедурата, която е трябвало да бъде проведена, не била процедурата по представяне на становище от независим лекар, предвидена в член 4 от приложение Х към административните разпоредби, а тази на комисията по инвалидност, предвидена в член 13‑1 от преходните правила за пенсионната схема, приложима за членовете на персонала на ЕИБ (наричани по-нататък „ПППС“). Поради това той оспорва последиците, които според тази комисия произтичат от представянето на становище от независим лекар.

9

С факс от 19 януари 2018 г. правният съветник на жалбоподателя иска от ЕИБ да бъде приложена процедурата пред комисията по инвалидност на основание член 11.3 от административните разпоредби и член 13‑1 от ПППС.

10

В писмо от 7 февруари 2018 г. ЕИБ приема искането на жалбоподателя и го приканва да посочи лекар, който да го представлява пред комисията по инвалидност, както и да ѝ изпрати неговия доклад най-късно до 16 февруари 2018 г., като се има предвид, че до произнасянето на становището на комисията по инвалидност ще се счита, че жалбоподателят временно е напълно неработоспособен.

11

С факс от 28 март 2018 г. правният съветник на жалбоподателя уведомява ЕИБ, че клиентът му е посочил С като лекуващ лекар, който да го представлява пред комисията по инвалидност, и че всички медицински документи, отнасящи се до разглеждания проблем, ще бъдат предоставени на тази комисия веднага след съставянето ѝ.

12

С факс от 24 април 2018 г. правният съветник на жалбоподателя изпраща до ЕИБ, наред с другото, доклад на С относно спорните медицински въпроси, предназначен за комисията по инвалидност.

13

С писмо от 26 октомври 2018 г. ЕИБ уведомява жалбоподателя, че комисията по инвалидност е съставена от С, лекар, представляващ жалбоподателя, А, лекар, представляващ ЕИБ, и D, лекар, определен по взаимно съгласие на двете страни, който съгласно член 13‑1 от ПППС ще председателства комисията по инвалидност. Освен това ЕИБ отправя покана до жалбоподателя да се яви пред комисията по инвалидност на 9 ноември 2018 г.

14

С факс от 2 ноември 2018 г. правният съветник на жалбоподателя отклонява тази покана поради здравословното състояние на своя клиент.

15

В писмо от 6 ноември 2018 г. ЕИБ уведомява правния съветник на жалбоподателя, че здравословното състояние на неговия клиент не е пречка за присъствието му пред комисията по инвалидност, която впрочем е образувана, за да прецени здравословното състояние на последния по негово искане.

16

С писмо от 14 ноември 2018 г. ЕИБ отправя покана до жалбоподателя да се яви на среща на 21 ноември 2018 г. само с д‑р D, председател на комисията по инвалидност, на която жалбоподателят се явява.

17

Както е видно от точка 15 от дупликата, на 21 декември 2018 г. ЕИБ получава от D подписан от него документ от 18 декември 2018 г., който е озаглавен „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“. Съдържанието му е следното:

„Поради психичното си разстройство [KL] не е в състояние да се върне на длъжността, която е заемал при предишния си работодател. От това следва неговата инвалидност по отношение на ЕИБ, но не и инвалидност по отношение на общия пазар на труда. Комисията по [и]нвалидност е единодушна по този въпрос“.

18

Освен това от точка 16 от дупликата следва, че едновременно с това D е изпратил на медицинската служба пълен доклад също от 18 декември 2018 г., озаглавен „Медицинска експертиза в рамките на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“. Този документ съдържа същото заключение като документа, озаглавен „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“.

19

На 27 декември 2018 г. жалбоподателят изпраща напомняне до ЕИБ относно становището на комисията по инвалидност. Последната отговаря, че все още не е получила това становище.

20

С писмо от 8 февруари 2019 г. ЕИБ уведомява правния съветник на жалбоподателя, че на 23 януари 2019 г. комисията по инвалидност ѝ е изпратила приетото с единодушие решение, че не е установена инвалидност на клиента му, и моли последния да се върне на работа от 18 февруари 2019 г., след като се свърже с отдела за човешки ресурси и благосъстояние на работното място, за да обсъди условията по възстановяването му на работа. Към това писмо са приложени три формуляра, озаглавени „Invalidity committee decision“ (Решение на комисията по инвалидност), в които е отбелязано полето „not invalid“ (не е инвалид). Два от тези формуляра са от 16 януари 2019 г., а третият — от 23 януари 2019 г. (наричани по-нататък „формулярите от 16 и 23 януари 2019 г.“. В същото писмо от 8 февруари 2019 г. ЕИБ добавя, че медицинската ѝ служба е получила от D допълнителен документ, който може да бъде предоставен на жалбоподателя при поискване.

21

Съдържащото се в писмото от 8 февруари 2019 г. решение (наричано по-нататък „решението от 8 февруари 2019 г.“) е първото решение, обжалвано в рамките на настоящото производство в частта му, в която се обявява, че жалбоподателят е работоспособен и че от 18 февруари 2019 г. отсъства от работа без основателна причина.

22

С факс от 14 февруари 2019 г. правният съветник на жалбоподателя иска от ЕИБ да му предостави мотивираното становище на комисията по инвалидност, посочено в член 15‑3 от ПППС.

23

С писмо от 8 март 2019 г. ЕИБ изпраща на правния съветник на жалбоподателя посочения в точка 17 по-горе документ, озаглавен „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“, като обяснява, че го тълкува като предложение за споразумение, съгласно което жалбоподателят трябва да напусне окончателно ЕИБ срещу определена парична сума. Такова споразумение било възможно в рамките на люксембургската система за социална сигурност, но не и съгласно приложимата за ЕИБ правна уредба.

24

Поради това в същото писмо ЕИБ повтаря, че съгласно решението на комисията по инвалидност, с която обявява, че не е налице инвалидност на жалбоподателя, той е трябвало да се върне на работа на 18 февруари 2019 г. В писмото се добавя, че съгласно член 3.4 от приложение Х към административните разпоредби нямало основателна причина за отсъствието му, така че дните, през които не е работил, ще бъдат приспаднати от годишния му отпуск.

25

Съдържащото се в писмото от 8 март 2019 г. решение (наричано по-нататък „решението от 8 март 2019 г.“) е второто решение, обжалвано в рамките на настоящото производство в частта му, в която се обявява, че жалбоподателят е работоспособен и че от 18 февруари 2019 г. отсъства от работа без основателна причина.

26

С факс от 29 март 2019 г., изпратен до ЕИБ, правният съветник на жалбоподателя оспорва решенията от 8 февруари и 8 март 2019 г. Към този факс е приложено медицинско свидетелство от С от 15 март 2019 г., в което последният посочва, че „съгласно единодушното становище на [комисията] по инвалидност, представено в нейното заключение от 9 ноември 2018 г. е установена инвалидността на [жалбоподателя], що се отнася до евентуалното му връщане на работа в ЕИБ“ и че ако беше разбрал правилно предоставения на ЕИБ формуляр, „щял да направи отметка в полето „инвалидност“ по отношение на ЕИБ“.

27

С писмо, изпратено на 2 май 2019 г. до правния съветник на жалбоподателя, ЕИБ потвърждава решенията си от 8 февруари и 8 март 2019 г.

28

На 16 май 2019 г. след направено от него искане жалбоподателят получава от D документа озаглавен „Медицинска експертиза в рамките на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“, както и самозалепваща се бележка, в която се уточнява, че решението на комисията по инвалидност наистина е било да обяви неговата „инвалидност по отношение на ЕИБ“.

29

На 8 юни 2019 г. жалбоподателят прави искане да се започне помирителна процедура на основание на член 41 от Правилника за персонала на ЕИБ (наричан по-нататък „Правилникът за персонала“). Това искане се отнася до решението от 8 март 2019 г. в частта му, в която се потвърждава решението от 8 февруари 2019 г. като се посочва, че жалбоподателят отсъства от работа без основателна причина, считано от 18 февруари 2019 г., и се прилага член 3.4 от приложение Х към административните разпоредби, като дните на отсъствие без основателна причина се приспадат от годишния му отпуск.

30

С писмо от 25 юли 2019 г. ЕИБ дава съгласието си да се започне такава процедура.

31

От 1 август 2019 г. жалбоподателят не получава възнаграждението си, тъй като дните на отпуск, с които е разполагал, са изчерпани.

32

На 12 септември 2019 г. в писмо до жалбоподателя, д‑р С обяснява, че първоначално е направил отметка в полето „invalid“ (инвалидност), а впоследствие, след като се е свързал с ЕИБ, която го е уведомила, че другите двама лекари са направили отметка в полето „not invalid“ (липса на инвалидност) и че той трябва да направи същото, е променил отговора си на „not invalid“, тъй като е смятал, че формулярът ще се използва, за да се посочи, че не е установена инвалидност на жалбоподателя по отношение на общия пазар на труда.

33

В електронно писмо от 18 септември 2019 г. D пише на жалбоподателя:

„ЕИБ ми възложи задача, която считам, че изпълних. Заключението на тримата лекари от експертната комисия беше, че е налице инвалидност по отношение на последното работно място, т.е. ЕИБ, но не и инвалидност по отношение на общия пазар на труда, което не е равнозначно на годност за връщане на работа в ЕИБ. Тримата лекари са на мнение, че повече не можете да се върнете в ЕИБ. Това е ясно посочено в моя експертен доклад и в заключението на [комисията] по инвалидност (което поради лекарската тайна включва само последното изречение от експертния доклад и не съдържа медицинска диагноза, като експертният доклад е изпратен само на лекаря на ЕИБ). Изпращам Ви тези два документа.

Не виждам как мога да съм по-точен. Ако администрацията на ЕИБ тълкува този доклад и това заключение по свой начин, трябва да изясните този въпрос от правна гледна точка. От експертизата се установява Вашата инвалидност по отношение на последната месторабота“.

34

В електронно писмо от 27 ноември 2019 г. правният съветник на жалбоподателя посочва пред помирителната комисия, че ЕИБ е допуснала грешка при прилагането на заключенията на комисията по инвалидност, като е тълкувала неправилно собственото си понятие за инвалидност, съдържащо се в член 46‑1 от ПППС, според който инвалидността трябва да се преценява по отношение на заеманата от съответния служител на ЕИБ длъжност.

35

На 20 януари 2020 г. председателят на помирителната комисия уведомява председателя на ЕИБ, че помирителната процедура е приключила без успех.

36

В писмо от 16 март 2020 г. ЕИБ констатира неуспеха на помирителната процедура и съобщава на жалбоподателя заключенията на тази комисия. Съдържащото се в това писмо решение, в която са посочени заключенията на помирителната комисия и така са потвърдени решенията от 8 февруари и 8 март 2019 г., се обжалва в настоящото производство, доколкото това е необходимо.

37

Между 18 февруари 2019 г. и 28 декември 2020 г. жалбоподателят представя различни медицински свидетелства, за да оправдае отсъствията си от работа.

38

На 12 юни, 18 юли, 13 август, 25 септември, 28 октомври, 14 ноември и 18 декември 2019 г., както и на 15 и 25 февруари 2020 г. ЕИБ отправя покани до жалбоподателя да се яви на медицински прегледи, които трябва да се извършат съответно на 18 юни, 8 август, 27 август, 2 октомври, 4 ноември, 25 ноември и 23 декември 2019 г., както и на 3 и 28 февруари 2020 г.

39

С посредничеството на своя правен съветник жалбоподателят отказва да се подложи на тези прегледи и представя медицински свидетелства, които удостоверяват неспособността му да се яви на тях.

40

На 11 юни 2020 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

41

С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на същия ден, жалбоподателят подава искане да му бъде осигурена анонимност. Общият съд уважава това искане с решение от 21 юли 2020 г.

42

Писмената защита, репликата и дупликата са подадени съответно на 17 септември 2020 г., 25 ноември 2020 г. и 19 януари 2021 г.

43

На 26 април 2021 г. на основание на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят представя допълнителни доказателства.

44

На 27 април 2021 г. по предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, приканва страните да представят определени документи и им задава писмени въпроси, като ги приканва да отговорят на тях писмено. Страните отговарят на тези искания в определения срок.

45

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 24 юни 2021 г.

46

В хода на съдебното заседание Общият съд иска, от една страна, ЕИБ да представи нови документи и да отговори на няколко въпроса и от друга страна, жалбоподателят да представи становището си по отговорите на ЕИБ, на което искане и двете страни отговарят в определения срок.

47

Устната фаза на производството приключва на 29 юли 2021 г.

48

Жалбоподателят иска от Общия съд:

49

ЕИБ иска от Общия съд:

50

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата си за отмяна. Първото основание е нарушение на членове 46‑1 и 48‑1 от ПППС и членове 11.1 и 11.3 от административните разпоредби, както и явна грешка в преценката, докато второто е нарушение на задължението за полагане на грижа.

51

В първото основание жалбоподателят поддържа по-специално, че като е приела в решенията от 8 февруари и 8 март 2019 г., потвърдени с решението от 16 март 2020 г. (наричани по-нататък „обжалваните решения“), че е работоспособен и че от 18 февруари 2019 г. отсъства от работа без основателна причина, ЕИБ е нарушила членове 46‑1 и 48‑1 от ПППС и членове 11.1 и 11.3 от административните разпоредби, от една страна, и е допуснала явна грешка в преценката, от друга страна.

52

Според жалбоподателя тези незаконосъобразни действия произтичат от факта, че комисията по инвалидност е обявила неговата инвалидност по отношение на ЕИБ в два документа, озаглавени съответно „Медицинска експертиза в рамките на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“ и „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“.

53

Становището на комисията по инвалидност в тези два документа било подкрепено, от една страна, от медицинското свидетелство от С от 12 септември 2019 г. и от друга страна, от електронното писмо на D от 18 септември 2019 г.

54

Според жалбоподателя, за да бъде обявена неговата инвалидност по смисъла на член 46‑1 от ПППС, е достатъчна инвалидност на служителя или длъжностното лице по отношение на ЕИБ, без да е необходимо да се установява инвалидност по отношение на общия пазар на труда.

55

За разлика от това ЕИБ счита, че становището на комисията по инвалидност не се основава на посочените от жалбоподателя документи, а на формулярите от 16 и 23 януари 2019 г., в които тримата членове на комисията по инвалидност са направили отметки в полето „not invalid“ (липса на инвалидност). Заедно тези три формуляра представлявали становището, което комисията по инвалидност трябвало да му предостави съгласно член 15‑4 от ПППС.

56

ЕИБ поддържа, че от становището на комисията по инвалидност, в което се приема, че „не е налице инвалидност“ на жалбоподателя, следва, че той е трябвало да се върне на работа на 18 февруари 2019 г., и че по начало трябва да се счита, че от тази дата отсъства без основателна причина, както ЕИБ е посочила в решенията от 8 февруари и 8 март 2019 г.

57

Според ЕИБ ПППС признават само един вид инвалидност, а именно инвалидност по отношение на общия пазар на труда, а не инвалидност, която да съществува само по отношение на ЕИБ.

58

Видно от точки 52, 53 и 55 по-горе, страните спорят кои документи трябва да се вземат предвид, за да се определи дали е налице инвалидност на жалбоподателя според комисията по инвалидност.

59

В случая от точки 17, 18 и 20 по-горе следва, че в момента на приемане на решенията от 8 февруари и 8 март 2019 г. ЕИБ е разполагала с:

60

В писмените си изявления, представени в производството, ЕИБ счита, че от тези документи са релевантни само формулярите от 16 и 23 януари 2019 г., като причините за това са четири.

61

На първо място, тези формуляри били единственият официален автентичен документ, който съдържа становището на комисията по инвалидност съгласно член 15‑4 от ПППС.

62

На второ място, посочените формуляри били изготвени след документа, озаглавен „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“.

63

На трето място, формулярите от 16 и 23 януари 2019 г. били подписани от тримата членове на комисията по инвалидност, докато документът, озаглавен „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“, бил подписан само от D.

64

На четвърто място, заглавието на последния документ съдържал заблуждаваща дата, доколкото жалбоподателят не бил прегледан от комисията по инвалидност на 9 ноември 2018 г.

65

Що се отнася до първия довод на ЕИБ, следва да се отбележи, че последната не е представила вътрешен правилник или разпоредба, от който/която да е видно, че становището на комисията по инвалидност, съобщено на нейната администрация съгласно член 15‑4 от ПППС, трябва задължително да бъде изложено във формуляр като тези от 16 и 23 януари 2019 г. При това положение не може да се счита, че тези формуляри са единственият официален документ, издаден от комисията по инвалидност, който ЕИБ има право да вземе предвид, за да обяви инвалидността на жалбоподателя.

66

Относно втория довод на ЕИБ следва да се отбележи, че фактът, че документът, озаглавен „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“, предхожда формулярите от 16 и 23 януари 2019 г., не е пречка той да бъде взет предвид, тъй като съдържанието му не е опровергано от членовете на комисията по инвалидност при попълването на тези формуляри. Ако членовете на комисията по инвалидност са искали да преразгледат или да уточнят изложената в първия документ преценка, достатъчно е било да добавят информация в този смисъл в посочените формуляри.

67

Що се отнася до третия довод на ЕИБ, следва да се констатира, че макар документът, озаглавен „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“, да е подписан само от д‑р D, в него е посочена цялата комисия по инвалидност, като под това заглавие се посочва „Състав на комисията: д‑р [C], д‑р [A], д‑р [D]“. Съгласно член 15‑2 от ПППС обаче комисията по инвалидност регламентира сама процедурата си. Тъй като ЕИБ не е представила разпоредба, от която да е видно, че становището на комисията по инвалидност трябва да бъде подписано от всеки един от членовете ѝ, този документ не може да бъде отхвърлен поради това, че бил подписан само от председателя на комисията по инвалидност, тъй като той може да е бил упълномощен от останалите членове да го изготви. ЕИБ не е представила никакви доказателства, че останалите членове на комисията по инвалидност освен нейния председател са се разграничили от съдържанието на този документ и на експертния медицински доклад.

68

Относно четвъртия довод на ЕИБ, следва да се отбележи, че датата 9 ноември 2018 г., която се съдържа в заглавието на посочения документ, не може да бъде причина за отхвърлянето му поради обстоятелството, че жалбоподателят не се е явил пред комисията по инвалидност на тази дата.

69

Всъщност за определянето на евентуалната инвалидност на жалбоподателя от значение са само действителните констатации на всеки един от членовете на комисията по инвалидност относно неговото здравословно състояние и наличието на мнозинство или единодушие в тази комисия в подкрепа на заключението, до което е стигнала.

70

Нито едно от тези обстоятелства обаче не е оспорено пред Общия съд. От една страна, от преписката следва, че медицинското досие на жалбоподателя е проучено от тримата членове на комисията по инвалидност и че D се е срещнал с жалбоподателя на 21 ноември 2018 г. От друга страна, наличието на съгласие в тази комисия относно инвалидността на жалбоподателя по отношение на ЕИБ, но не и по отношение на общия пазар на труда, не се оспорва от страните.

71

При това положение документът, озаглавен „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“, не може да бъде отхвърлен с мотива, че съдържащата се в него дата не е тази, на която жалбоподателят е бил прегледан от комисията по инвалидност.

72

Това важи в още по-голяма степен, тъй като тази дата не е непременно погрешна, доколкото при посочените в точка 70 по-горе обстоятелства председателят на комисията по инвалидност е можел още на 9 ноември 2018 г. да установи наличието на мнозинство в подкрепа на заключението, което се оказва същото като това, което той самият е потвърдил на 21 ноември 2018 г., след като е прегледал жалбоподателя.

73

Поради това следва да се отхвърлят доводите на ЕИБ в подкрепа на нейната позиция, че за определянето на съдържанието на становището на комисията по инвалидност и съответно за преценката на законосъобразността на обжалваните решения трябва да се вземат предвид само формулярите от 16 и 23 януари 2019 г. Вследствие на това тези преценки трябва да се основават на посочените формуляри, както и на документа, озаглавен „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“, потвърден с документа, озаглавен „Медицинска експертиза в рамките на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“.

74

След установяването на документите, които трябва да бъдат взети предвид, следва да се определи съдържанието на становището на комисията по инвалидност.

75

От документа, озаглавен „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“, получен от администрацията на ЕИБ на 21 декември 2018 г., следва, че според тримата членове на комисията по инвалидност жалбоподателят вече не може да заема длъжности в ЕИБ, но все още може да упражнява професионална дейност извън нея.

76

Това заключение съответства на изложеното в края на документа, озаглавен „Медицинска експертиза в рамките на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“, изпратен на 18 декември 2018 г. на медицинската служба на ЕИБ, която, както самата тя посочва на 8 март 2019 г., го съобщава на администрацията на ЕИБ, без да разкрива чувствителните лични данни.

77

Така изразеното становище на комисията по инвалидност не противоречи на становището на тримата членове на тази комисия, изложено във формулярите от 16 и 23 януари 2019 г.

78

Всъщност от решението от 8 февруари 2019 г., от точка 75 от писмената защита и от изявленията на ЕИБ в съдебното заседание следва, че между изпращането на двата документа, посочени в точки 75 и 76 по-горе, и предоставянето на формулярите от 16 и 23 януари 2019 г. ЕИБ е провела неформални срещи най-малкото с председателя на комисията по инвалидност. Вследствие на тези срещи нейните членове са могли да установят, че тъй като не е налице инвалидност на жалбоподателя по отношение на общия пазар на труда, е следвало да се направи отметка в полето „not invalid“, тъй като това е схващането за инвалидност, поддържано от ЕИБ.

79

За разлика от това ЕИБ твърди, че като е посочил в документа, озаглавен „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“, инвалидността на жалбоподателя по отношение на ЕИБ, но не и по отношение на общия пазар на труда, председателят на комисията по инвалидност всъщност е предложил някаква форма финансово споразумение по националното право, което би позволило на жалбоподателя да напусне институцията срещу определена парична сума.

80

Освен че не е доказано, това твърдение се отнася до причините, поради които председателят на комисията по инвалидност е заявил в посочения по-горе документ, че жалбоподателят може да упражнява професионална дейност на общия пазар на труда, макар вече да е неспособен да работи в ЕИБ, но не поставя под въпрос самата констатация.

81

Поради това, за да се прецени законосъобразността на обжалваните решения, следва да се приеме, че съгласно становището на комисията по инвалидност жалбоподателят вече не може да заема длъжности в ЕИБ, но все още е способен да упражнява професионална дейност на общия пазар на труда.

82

Жалбоподателят счита, че тъй като не е в състояние да работи в ЕИБ, тя трябва да обяви инвалидността му, докато според ЕИБ понятието за инвалидност изключва възможността съответното лице все още да е в състояние да работи извън тази институция.

83

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 46‑1 от ПППС и член 11.1 от административните разпоредби инвалидност е налице, когато е надлежно установено, че вследствие на заболяване, злополука или недъг съответното лице е физически или психически неспособно да изпълнява постоянно „своите служебни задължения или други равностойни задължения“.

84

От тези разпоредби следва, че инвалидността на служител на ЕИБ трябва да се прецени с оглед на способността му да възобнови изпълнението на „своите служебни задължения или други равностойни задължения“.

85

Противно на твърдяното от ЕИБ, „другите равностойни задължения“, които жалбоподателят трябва също да е неспособен да изпълнява по смисъла на член 46‑1 от ПППС и на член 11.1 от административните разпоредби, трябва да са външни за ЕИБ.

86

Всъщност, на първо място, член 46‑1 от ПППС и член 11.1 от административните разпоредби трябва да се тълкуват в тази връзка по аналогия с член 78 от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), съгласно който „длъжностното лице има право на обезщетение за инвалидност в случай на пълна трайна инвалидност, която не му позволява да изпълнява служебните задължения, присъщи на длъжност от неговата функционална група“.

87

Също както член 78 от Правилника препраща към функционалните групи, определени в член 5 от Правилника и приложение I към него, които са характерни за организацията на европейските институции, следва да се приеме, че член 46‑1 от ПППС и член 11.1 от административните разпоредби препращат към класификацията на вътрешните длъжности на ЕИБ, установена с член 14 от Правилника за персонала.

88

В член 14 от Правилника за персонала се изброяват четири категории лица, а именно ръководен персонал, експертен персонал, персонал с изпълнителски функции и млади специалисти, а в рамките на тези категории — различни нива на длъжности, а именно висшите длъжности и длъжността С за ръководния персонал, длъжностите D, E и F за експертния персонал и длъжностите G, H, I и K за персонала с изпълнителски функции.

89

От това препращане към организацията на труда, установена с член 14 от Правилника за персонала, следва, че понятието за инвалидност, съдържащо се в член 46‑1 от ПППС и член 11.1 от административните разпоредби, трябва да се определи по отношение на ЕИБ и заеманите в нея длъжности.

90

На второ място, следва да се подчертае, че създадените от ЕИБ комисии по инвалидност са нейни органи (вж. в този смисъл решение от 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, EU:T:2006:111, т. 159) и следователно от правна гледна точка не са компетентни да преценяват способността на персонала на ЕИБ да изпълнява професионални задължения извън тази институция.

91

От правна гледна точка посочените комисии са компетентни да се произнасят по способността на персонала на ЕИБ да работи в тази институция. За сметка на това те нямат такава компетентност, когато трябва да се прецени способността на дадено лице, било то и член от персонала на ЕИБ, да работи за друга институция на Европейския съюз или в рамките на националния пазар за предприятие или администрация на държавите членки. За да се установи способността на тези лица да работят извън ЕИБ, съответното лице следва да бъде прегледано от комисии, създадени от останалите институции или от националните органи.

92

Поради това не може да се приеме, че становищата на комисия по инвалидност, създадена от ЕИБ, могат да обвързват комисиите от същото естество, създадени от останалите институции или от националните органи в страните, в които персоналът на ЕИБ би могъл да упражнява дейности впоследствие.

93

Следователно, като се е произнесла по способността на жалбоподателя да упражнява дейност на общия пазар на труда, комисията по инвалидност в настоящото дело е навлязла в компетентността на такива комисии, като по този начин е създала опасност от противоречие между собствената си преценка на способността на жалбоподателя да работи на общия пазар на труда и евентуалните последващи преценки на комисиите по инвалидност, създадени от останалите институции или от националните органи.

94

На трето място, следва да се отбележи, че съгласно член 51‑1 от ПППС пенсията за инвалидност се намалява, ако съответното лице упражнява възмездна дейност, доколкото сборът от пенсията за инвалидност, детските пенсии и печалбата от тази дейност надвишава размера на нетното възнаграждение, съответстващо на степента и длъжността, която осигуреното лице е заемало, при същия семеен състав, както в момента, в който е обявена инвалидността му.

95

От тази разпоредба следва, че приложимата към ЕИБ правна уредба допуска възможността служител, чиято инвалидност по отношение на ЕИБ бъде обявена, да упражнява възмездна дейност извън тази институция, доколкото сборът от различните му доходи не надвишава нетното възнаграждение, което е получавал, когато е работел в ЕИБ.

96

В съдебното заседание ЕИБ поддържа, че тази възможност се свежда до упражняването на дейности, които не могат да се считат за равностойни на тези, които служителят е упражнявал в тази институция. Според ЕИБ понятието за инвалидност, съдържащо се в член 46‑1 от ПППС и член 11.1 от административните разпоредби, означава неспособност за упражняване в тази институция или извън нея на дейност, идентична или равностойна на упражняваната от служителя в момента на приемането на становището от комисията по инвалидност. Следователно член 51.1 от ПППС се отнасял само до редки случаи, при които лице, чиято инвалидност по отношение на ЕИБ бъде обявена, извършва извън нея дейност, която е различна от извършваната в тази институция.

97

Поддържаното от ЕИБ тълкуване не може да бъде прието.

98

От една страна, то не се подкрепя от текста на разглежданата правна уредба, която, напротив, без да налага ограничения, потвърждава възможността служител на ЕИБ да упражнява друга дейност, след като е била обявена инвалидността му по отношение на тази институция. От тази формулировка, в която се използват общи термини, следва, че при обявяване на инвалидност се разрешава упражняването на всякаква дейност извън ЕИБ, като единственото ограничение е таванът на доходите, предвиден в посочената разпоредба.

99

От друга страна, поддържаното от ЕИБ тълкуване може да породи правна несигурност. Всъщност, ако такова тълкуване бъде прието, може с основание да се постави въпросът как ЕИБ би могла да определи длъжностите, които на общия пазар на труда биха могли или би трябвало да се считат за равностойни на заеманите от нейните служители в тази институция. По-конкретно Общият съд си задава въпроса какви критерии следва да се възприемат при това положение, за да се установи такава равностойност, и дали тези критерии трябва да се оповестяват и констатира, че такава задача за определяне и оповестяване изглежда невъзможна за изпълнение поради постоянно променящия се характер на длъжностите на общия пазар на труда.

100

С оглед на тези различни обстоятелства следва да се приеме, че понятието за инвалидност по смисъла на член 46‑1 от ПППС и член 11.1 от административните разпоредби трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до служител на ЕИБ, когото установена от ЕИБ комисия по инвалидност е обявила за неспособен да възобнови изпълнението на своите служебни задължения или на равностойни задължения в тази институция.

101

В настоящия случай, след като комисията по инвалидност е обявила, че жалбоподателят не е способен да заема длъжности в ЕИБ и че понятието инвалидност, използвано в член 46‑1 от ПППС и член 11.1 от административните разпоредби, трябва да се преценява само по отношение на тази институция, ЕИБ е била длъжна да обяви инвалидността на жалбоподателя.

102

Ето защо следва да се приеме, че като е обявила в обжалваните решения, че жалбоподателят е работоспособен и че от 18 февруари 2019 г. отсъства от работа без основателна причина, ЕИБ е нарушила член 46‑1 от ПППС и член 11.1 от административните разпоредби.

103

Освен това ЕИБ е нарушила член 48‑1 от ПППС и член 11.1 от административните разпоредби, които също са изтъкнати от жалбоподателя в първото основание и съгласно които в случай на оспорване комисията по инвалидност е компетентна да установи инвалидността.

104

Нарушението на посочените по-горе разпоредби е още по-очевидно за решението от 16 март 2020 г., тъй като в момента на приемането на това решение ЕИБ е разполагала и с медицинското свидетелство от С от 15 март 2019 г., в което той посочва, от една страна, че съгласно единодушното мнение на комисията по инвалидност е налице инвалидност на жалбоподателя по отношение на ЕИБ и от друга страна, че ако е разбрал правилно формуляра от 23 януари 2019 г., е щял да направи отметка в „полето „invalid“ по отношение на ЕИБ“. Това свидетелство потвърждава, без това да е необходимо, че за комисията по инвалидност жалбоподателят е неспособен да се върне на работа в ЕИБ.

105

С оглед на всички изложени по-горе съображения първото основание следва да се приеме по същество и вследствие на това да се отменят обжалваните решения, без да е необходимо да се разглеждат нито останалите доводи, изложени от жалбоподателя в първото основание, нито допустимостта на допълнителните доказателства, представени от жалбоподателя на 26 април 2021 г. в подкрепа на това основание, нито второто основание.

106

Третото искане на жалбоподателя е ЕИБ да бъде осъдена да изплати с обратно действие пенсията за инвалидност, дължима по принцип от 1 февруари 2019 г., до окончателното ѝ изплащане, като лихвата за забава да се определи по лихвения процент на ЕЦБ, увеличен с два пункта.

107

ЕИБ счита, че това искане е недопустимо, тъй като, ако бъде уважено, това би означавало Общият съд да ѝ разпореди да обяви инвалидността на жалбоподателя по смисъла на приложимата правна уредба. Според ЕИБ обаче Общият съд не може да отправя разпореждания до институциите, които съгласно член 266 ДФЕС са длъжни само да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решение за отмяна.

108

Освен това според ЕИБ нито Общият съд, нито самата тя могат да изземат правомощията на комисията по инвалидност относно медицинските заключения, които трябва да се считат за окончателни. ЕИБ счита, че за да бъде отпусната пенсия за инвалидност на жалбоподателя, следва да се създаде нова комисия по инвалидност, чиято задача би била да определи дали е налице инвалидност на жалбоподателя.

109

В това отношение следва да се припомни, че както посочва ЕИБ, съдът на Съюза не може, без да навлиза в правомощията на административния орган, да разпореди на институция или орган на Съюза да предприеме конкретни мерки за изпълнение на съдебно решение, с което се отменя дадено решение (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑236/02, EU:T:2011:465, т. 163 и цитираната съдебна практика).

110

При все това съгласно съдебната практика към споровете между ЕИБ и нейните служители следва да се прилага правилото, съдържащо се в член 91, параграф 1, второ изречение от Правилника (вж. в този смисъл решение от 28 септември 1999 г.Hautem/ЕИБ, T‑140/97, EU:T:1999:176, т. 77, потвърдено с решение от 2 октомври 2001 г., ЕИБ/Hautem, C‑449/99 P, EU:C:2001:502, т. 95).

111

Тази разпоредба предоставя на съда на Съюза правомощие за пълен съдебен контрол по спорове от финансов характер, в рамките на която последният е оправомощен, ако е необходимо, да осъди служебно ответната страна да заплати обезщетение за причинените по нейна вина вреди и в такъв случай, като вземе предвид всички обстоятелства по делото, да оцени претърпяната вреда ex æquo et bono (вж. решение от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 44 и цитираната съдебна практика).

112

Предоставеното с член 91, параграф 1 от Правилника правомощие за пълен съдебен контрол на съда на Съюза му възлага задачата да решава изцяло отнесените пред него спорове и да гарантира практическата ефективност на произнесените от него решения за отмяна в областта на публичната служба (вж. решение от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 49 и 50 и цитираната съдебна практика).

113

Когато упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол, съдът на Съюза не отправя разпореждания до съответните институции или органи, но разполага евентуално с правомощието да ги замества, за да взема решенията, които произтичат по необходимост от изводите, до които е стигнал въз основа на правната си преценка на спора.

114

В настоящия случай възниква въпросът дали третото искане на жалбоподателя трябва да се тълкува като искане до Общия съд да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол. В това отношение следва да се прецени дали с това искане Общият съд е сезиран със „спор от финансов характер“ по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника.

115

В отговор на въпрос на Общия съд в това отношение ЕИБ не оспорва, че в споровете между нея и нейните служители съдът на Съюза разполага с правомощие за пълен съдебен контрол, включително по отношение на ЕИБ, доколкото тези спорове са от финансов характер.

116

ЕИБ обаче счита, че настоящият спор не е от такъв характер, тъй като искането на жалбоподателя за изплащане на пенсията за инвалидност с обратно действие предполага, че трябва да е била призната инвалидността му по смисъла на приложимата към ЕИБ правна уредба и че такова обявяване на инвалидността е от изключителната компетентност на комисията по инвалидност.

117

В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика „спорове от финансов характер“ по смисъла на тази разпоредба са не само тези по исковете, предявени от служители срещу институция, орган или агенция на Съюза на основание на тяхната отговорност, но и тези по всички искове, които целят институцията, органът или агенцията да изплати на служител сума, която той счита, че му се дължи по силата на Правилника или на друг акт, който урежда техните служебни правоотношения (вж. в този смисъл решения от 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C‑135/06 P, EU:C:2007:812, т. 65 и от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 45).

118

В настоящия случай, след като жалбоподателят иска съдът на Съюза да се произнесе по законосъобразността на решението да не му бъде признато състоянието на „инвалидност“ и, съгласно третото искане, да разпореди на ЕИБ да му изплати определена парична сума, следва да се приеме, че настоящият спор е от финансов характер. Всъщност решението да се приеме, че „не е налице инвалидност“ на жалбоподателя, има преки последствия върху запазването на положението на заинтересованото лице като служител на ЕИБ и следователно върху неговото възнаграждение и имуществените му права (вж. в този смисъл решения от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 47 и от 30 септември 2013 г., Possanzini/Frontex, F‑124/11, EU:F:2013:137, т. 73).

119

При тези обстоятелства следва да се констатира, че настоящият спор е от финансов характер и че поради това в настоящия случай Общият съд разполага с правомощие за пълен съдебен контрол.

120

Несъмнено вследствие на отмяната на обжалваните решения, приета в точка 105 по-горе, е необходимо ЕИБ да приеме ново решение на основание на член 266 ДФЕС, в което да се посочи състоянието на инвалидност на жалбоподателя и да му се признае правото на пенсия за инвалидност, тъй като само по себе си становището на комисията по инвалидност не може да породи такива последици.

121

За приемането на това решение обаче ЕИБ не трябва да разглежда отново положението на жалбоподателя, тъй като в случая разполага само с обвързана компетентност, която я задължава да приложи административните последици от обявяването на инвалидността от надлежно създадената за тази цел комисия по инвалидност (вж. a contrario, що се отнася до отмяната на лекарско решение, вследствие на което администрацията е била длъжна да разгледа отново положението на жалбоподателя, решение от 28 септември 2011 г., Allen/Комисия, F‑23/10, EU:F:2011:162, т. 115).

122

Всъщност, от една страна, от членове 46‑1 и 48‑1 от ПППС следва, че състоянието на инвалидност се признава от комисията по инвалидност. От друга страна, съгласно членове 33г и 36 от Правилника за персонала и на член 49‑1 от ПППС, служителите, инвалидността на които е призната от комисията по инвалидност, имат право на пенсия за инвалидност.

123

В настоящия случай, както следва от точки 75—81 по-горе, становището на комисията по инвалидност, че е установена инвалидността на жалбоподателя, е изложено в документа, озаглавен „Заключение на комисията по инвалидност от 9.11.2018 г.“, за който с оглед на всички обстоятелства по случая е посочено, че изразява становището на членовете на комисията по инвалидност, така че ЕИБ, която не оспорва редовността на процедурата пред комисията по инвалидност, няма друга възможност освен да обяви инвалидността на жалбоподателя и съответно да му признае правото да получава пенсия за инвалидност, без да е необходимо да се създава нова комисия.

124

Следователно ЕИБ трябва да бъде осъдена да изплати на жалбоподателя пенсията за инвалидност, която му се дължи от 1 февруари 2019 г., ведно с лихвите за забава във връзка с тази пенсия, до окончателното ѝ изплащане, като лихвата за забава се определи по лихвения процент, който е прилаган от ЕЦБ към основните ѝ операции по рефинансиране и е в сила на първия ден от месеца, за който се дължи плащането, увеличен с два пункта.

125

От така определената сума следва да се приспаднат сумите, които са платени на жалбоподателя като възнаграждение през същия период и за които е видно, че не са му били дължими поради изплащането на пенсията за инвалидност.

126

Жалбоподателят счита, че като го е принудила да подаде жалба, въпреки че становището на комисията по инвалидност по отношение на неговата инвалидност е било ясно, ЕИБ му е причинила неимуществени вреди, изразяващи се във влошаването на състоянието му на тревожност, които следва да бъдат обезщетени чрез плащането на сума в размер на от 5000 EUR, оценена ex æquo et bono.

127

Според жалбоподателя причинно-следствената връзка между тези неимуществени вреди и поведението на ЕИБ била очевидна, доколкото той нямало да претърпи този допълнителен стрес, ако ЕИБ се бе съгласила да потвърди заключението на комисията по инвалидност.

128

В това отношение жалбоподателят представя доклад от своя психиатър Е от 2 юни 2020 г.

129

ЕИБ оспорва този искане.

130

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика отмяната на незаконосъобразен акт може сама по себе си да съставлява подходящо и по принцип достатъчно средство за поправяне на всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт (решение от 9 ноември 2004 г., Montalto/Съвет, T‑116/03, EU:T:2004:325, т. 127; в този смисъл вж. също решение от 9 юли 1987 г., Hochbaum и Rawes/Комисия, 44/85, 77/85, 294/85 и 295/85, EU:C:1987:348, т. 22).

131

Положението е различно само когато жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които са отделни от незаконосъобразността, довела до отмяната, и не могат да бъдат напълно поправени с тази отмяна (решение от 31 май 2018 г., Korwin-Mikke/Парламент, T‑352/17, EU:T:2018:319, т. 78).

132

В настоящия случай макар да се налага изводът, че вредите във връзка с влошаването на състоянието на тревожност, на което се позовава жалбоподателят, са свързани с поведението на ЕИБ в досъдебната фаза, Общият съд все пак счита, че жалбоподателят не е доказал, че тези вреди не могат да бъдат напълно поправени с отмяната на решението на ЕИБ, още повече че в настоящия случай тази отмяна се съпътства от осъждането на институцията да изплати на жалбоподателя всички финансови средства, от които е бил лишен вследствие на действието на отмененото решение (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., BZ/Комисия, T‑336/19, непубликувано, EU:T:2020:21, т. 55).

133

Следователно искането на жалбоподателя за обезщетение за неимуществените вреди трябва да бъде отхвърлено.

134

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

135

След като ЕИБ е загубила делото по основната част от исканията си, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши: