–

за Junek Europ-Vertrieb GmbH, от J. Sachs и C. Sachs, Rechtsanwälte,

–

за Lohmann & Rauscher International GmbH & Co. KG, от C. Rohnke и M. Stütz, Rechtsanwälte,

–

за германското правителство, от T. Henze и M. Hellmann, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Russo, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от G. Braun, É. Gippini Fournier и T. Scharf, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, Junek Europ-Vertrieb GmbH — паралелен вносител на санитарни материали за медицински цели и на превъpзочни материали, и от друга страна, Lohmann & & Co. Rauscher International GmbH Kg — производител на такива продукти, относно произведени от последното дружество превързочни материали, внесени паралелно и продавани в Германия от Junek Europ-Vertrieb, след като са им били поставени нови етикети.

3

Член 13 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Изчерпване на правата, предоставени от марката [на Европейския съюз]“, гласи:

„1.   Марката [на Европейския съюз] не позволява на своя притежател да забрани използването ѝ за стоки, които са били пуснати на пазара в [Европейския съюз] под тази марка от притежателя или с негово съгласие.

2.   Параграф 1 не се прилага, когато съществуват законни основания за притежателя да се противопостави на по-нататъшното търгуване на стоките, по-специално когато състоянието на стоките е променено или влошено след тяхното пускане на пазара“.

4

Lohmann & Rauscher International е притежател на марката на Европейския съюз „Debrisoft“, регистрирана на 22 юни 2010 г. под № 8852279 за „санитарни продукти за медицински цели“, „пластири“ и „превързочни материали“. Това дружество произвежда и продава по-специално продукта „Debrisoft за дебридеман, СТЕРИЛНИ, 10x10 cm, 5 броя“ — превързочни марли, използвани за повърхностна обработка на рани.

5

Junek Europ-Vertrieb е установено в Австрия дружество, което при условията на паралелен внос търгува в Германия със санитарни продукти за медицински цели и превързочни материали, произведени от Lohmann & Rauscher International и изнесени за Австрия.

6

На 25 май 2012 г. Lohmann & Rauscher International закупува в аптека в Дюселдорф (Германия) една кутия от продукта „Debrisoft за дебридеман, СТЕРИЛНИ, 10x10 cm, 5 броя“, по-рано внасян в Австрия от Europ-Vertrieb Junek. Преди да продаде продукта на аптеките, това дружество поставя етикет върху тази кутия етикет (наричан по-нататък „спорният етикет“) със следната информация: предприятието осъществило вноса, адреса и телефонния номер на доставчика, баркод и централен фармацевтичен номер. Етикетът е поставен върху част от кутията, на която не са отпечатани други данни, и не скрива марката Lohmann & Rauscher International.

7

Опаковката на продукта е изменена, както е показано по-долу, като спорният етикет се намира отдолу вляво:

8

След увеличение спорният етикет изглежда по следния начин:

9

Junek Europ-Vertrieb не информира предварително и Lohmann & Rauscher International за повторния внос на разглеждания продукт и не му предоставя променената опаковка на продукта, върху която е поставен спорният етикет. Lohmann & Rauscher International счита, че действията на Junek Europ-Vertrieb съставляват нарушение на притежаваната от него марка Debrisoft.

10

Поради това Lohmann & Rauscher International подава жалба пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия), с която иска по-специално да бъде забранено на Junek Europ-Vertrieb да използва в търговската дейност без негово съгласие посочената марка за обозначаване на превързочни марли за дебридеман и това дружество да бъде осъдено да изтегли от пазара и да унищожи съответните продукти, а при неизпълнение на тази забрана да му бъде наложена имуществена санкция.

11

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) уважава това искане.

12

Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) отхвърля въззивната жалба на Junek Europ-Vertrieb срещу съдебното решение на Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) с уточнението, че забраната за използване на разглежданата марка трябва да се отнася единствено до Германия. Ето защо Junek Europ-Vertrieb подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

13

Според запитващата юрисдикция разрешаването на спора, с който е сезирана, зависи от отговора на въпроса дали принципите, развити от Съда по отношение на паралелния внос на лекарствени продукти, съгласно които предварителната информация за образеца от опаковката и предоставянето на такъв образец по молба на притежателя на марката съставляват условие за изчерпване на предоставеното с марката право, следва също да се прилагат към паралелния внос на медицински изделия.

14

Първо, запитващата юрисдикция посочва, че от една страна, съгласно практиката на Съда специфичният предмет на марката — да гарантира произхода на обозначения с нея продукт — се засяга със самото преопаковане на лекарствения продукт, носещ марка. Тя се позовава по-специално на решения от 23 април 2002 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑143/00, EU:C:2002:246) и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑348/04, EU:C:2007:249), в които Съдът постановява, че преопаковането на продукта от трето лице без разрешение от страна на притежателя може да доведе до действителен риск относно гаранцията на произхода и че поставянето на нов етикет върху опаковката също попада в обхвата на понятието за преопаковане.

15

От друга страна, от практиката на Съда следвало, че противопоставянето от страна на притежателя на марката срещу търгуването с преопаковани лекарствени продукти на основание на член 13, параграф 2 от Регламент № 207/2009, което представлява дерогация от свободното движение на стоки, не може да бъде допуснато, ако упражняването на това право от притежателя представлява прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36 ДФЕС (решения от 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др., C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282 и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249). От това следвало, че притежателят на марката може да забрани промяната, което означава и всяко преопаковане на лекарствен продукт, носещ неговата марка, тъй като поради естеството си тази промяна създава опасност от засягане на първоначалното състояние на лекарствения продукт, освен ако не са изпълнени пет условия, а именно:

16

Второ, запитващата юрисдикция отбелязва, че приложимостта на тези принципи не се ограничава до случаите на паралелен внос на лекарствени продукти. Така в решение от 11 ноември 1997 г., Loendersloot (C‑349/95, EU:C:1997:530) Съдът приема, че критериите относно преопаковането на лекарствени продукти могат по принцип да се прилагат и към паралелната търговия с алкохолни напитки. Тя също подчертава, че отговорът на въпроса какви са условията за изчерпване на предоставеното от марката право, които следва да се прилагат, зависи от законните интереси на притежателя на марката, които са релевантни в настоящия случай с оглед на особеностите на продукта.

17

Трето, запитващата юрисдикция смята, че в конкретния случай е налице ново етикетиране. Подобно на въззивния съд, тя счита, че спорният етикет, поставен от Junek Europ-Vertrieb, съдържа важна информация на езика на страната на вноса и че този етикет е в състояние да породи подозрения у потребителя, че на по-ранен етап от търговията предлаганият продукт е бил обект на въздействие от страна на трето лице без разрешението на притежателя на марката по начин, който може да е нарушил първоначалното му състояние.

18

Четвърто, що се отнася до въпроса дали развитите от Съда принципи относно паралелния внос на лекарствени продукти следва да се прилагат без ограничения към паралелния внос на медицински изделия, запитващата юрисдикция подчертава, че въпреки че медицинските изделия не следва да бъдат обект на разрешителни процедури, както лекарствените продукти, процедурата за оценка на съответствието, необходима, за да могат те да се разпространяват на пазара, в действителност ги превръща, от гледна точка както на производителя, така и на потребителя, в особено чувствителни продукти, при които гаранцията за произход на поставената върху изделието марка придобива специално значение поради високата степен на отговорност на производителя.

19

Тази юрисдикция добавя, че медицинските изделия, както и лекарствените продукти са стоки, които имат пряка връзка със здравето. Тъй като потребителите придават особена стойност на собственото си здраве и се отнасят с особено внимание към него, не би следвало да се оспорва изводът на въззивната инстанция, че медицинските изделия, подобно на лекарствените продукти, са особено чувствителните продукти, при които гаранцията за произход на поставената върху изделието марка придобива специално значение поради високата степен на отговорност на производителя.

20

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент […] № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че притежателят на марката може да се противопостави на по-нататъшното търгуване на медицинско изделие, внесено от друга държава членка, в оригиналната си вътрешна и външна опаковка, върху която вносителят е поставил допълнителен самозалепващ се външен етикет, освен ако

21

С поставения въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 13, параграф 2 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на последваща продажба от паралелен вносител на медицинско изделие в неговата оригинална вътрешна и външна опаковка, след като вносителят е поставил допълнителен етикет като разглеждания в главното производство. По-специално запитващата юрисдикция иска да установи дали развитите от Съда принципи в решения от 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др. (C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282) и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑348/04, EU:C:2007:249) са приложими без ограничение към паралелния внос на медицински изделия.

22

Най-напред следва да се припомни практиката на Съда и развитите от него принципи относно паралелния внос на лекарствени продукти.

23

В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че специфичният предмет на марката е да гарантира произхода на продукта, носещ марката, и че преопаковането на продукта от трето лице без разрешение от страна на притежателя може да доведе до действителен риск относно гаранцията за произхода (вж. в този смисъл решение от 10 ноември 2016 г., Ferring Lægemidler,C‑297/15, EU:C:2016:857, т. 14 и цитираната съдебна практика).

24

Съгласно практиката на Съда специфичният предмет на марката се засяга със самото преопаковане на продуктите със съответната марка, без да е необходимо в този контекст да се разглеждат конкретните последици от извършеното от паралелния вносител преопаковане (вж. в този смисъл решение от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249, т. 15).

25

Освен това трябва да се отбележи, че Съдът приема, че по отношение на член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 17, том 1, стр. 92), чиято формулировка е еквивалентна с тази на член 13, параграф 2 от Регламент № 207/2009, следва, че съгласно тази разпоредба противопоставянето от страна на притежателя на марката срещу преопаковането, доколкото представлява дерогиране на свободното движение на стоки, не е допустимо, ако упражняването на това право от притежателя представлява прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36, второ изречение ДФЕС (решения от 23 април 2002 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑143/00, EU:C:2002:246, т. 18 и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249, т. 16 и цитираната съдебна практика).

26

Такова прикрито ограничение по смисъла на последната разпоредба е налице, когато притежателят на марката упражнява правото си да се противопостави на преопаковането, ако упражняването на това право допринася за изкуственото разделяне на пазарите между държавите членки и освен това, ако преопаковането е извършено така, че да са спазени законните интереси на притежателя на марката, което предполага по-конкретно, че преопаковането не засяга първоначалното състояние на лекарствения продукт или че не може да накърни репутацията на марката (решение от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249, т. 17 и цитираната съдебна практика, точка 17).

27

Така Съдът развива принципите относно ограничаването на изчерпването на предоставеното от марката право в рамките на паралелния внос на лекарствени продукти (решения от 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др., C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282, т. 79 и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249, т. 32).

28

Съгласно тази съдебна практика на основание на член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104 притежателят на марката има основание да се противопостави на последващото търгуване в дадена държава членка с фармацевтичен продукт, внесен от друга държава членка, когато вносителят е преопаковал този продукт и отново е поставил марката върху него, освен ако:

29

Петте условия, посочени в предходната точка, чието изпълнение лишава притежателя на марката от възможността да се противопостави на последващото пускане на пазара на съответния продукт, се прилагат единствено когато вносителят е преопаковал този продукт.

30

Що се отнася до понятието „преопаковане“, Съдът уточнява, че то включва новото етикетиране на лекарствените продукти, носещи марката (решение от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249, т. 28).

31

Въпреки това следва да се подчертае, че фактите в основата на решения от 23 април 2002 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑143/00, EU:C:2002:246) и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑348/04, EU:C:2007:249), които се отнасят до поставянето на допълнителен етикет върху опаковката на съответните лекарствени продукти, се различават от разглежданите факти по главното производство.

32

Всъщност от точка 7 от решене от 23 април 2002 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑143/93, EU:C:2002:246) и от точка 24 от решение от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑348/04, EU:C:2007:249) следва, че по делата, по които са постановени тези съдебни решения, в някои случаи е поставен етикет, съдържащ важни данни, като името на паралелния вносител и номера на разрешението му за паралелен внос, а в други случаи — продуктът е преопакован в изработени от паралелния вносител кутии, върху които е възпроизведена марката, а в трети случаи — продуктът е преопакован в изработени от паралелния вносител кутии, върху които не е посочена марката, а родовото наименование на продукта. Съдът добавя, че във всички тези случаи на преопаковане кутиите са съдържали листовка с информация за пациентите относно разглежданата марка, изготвена на езика на държавата на вноса, а именно на английски език.

33

От това следва, че предмет на разглеждане по делата, по които са постановени посочените съдебни решения, са действия на паралелния вносител, които включват не само поставяне на допълнителен външен етикет върху опаковката на съответните лекарствени продукти или преопаковане на опаковката, но във всички случаи и отваряне на опаковката, за да се добави листовка с информация на език, различен от езика на държавата, от която произхожда продуктът, носещ разглежданата марка.

34

По делото в главното производство следва да се констатира, от една страна, че паралелният вносител се ограничава да постави допълнителен етикет върху част от оригиналната опаковка на разглежданото медицинско изделие, върху която не е отпечатано нищо и която освен това не е отваряна. От друга страна, този етикет е малък по размер и съдържа единствено следната информация — името, адреса и телефонния номер на паралелния вносител, баркод и централен фармацевтичен номер, който служи за организиране на движението на продуктите с аптеките.

35

Доколкото опаковката на съответното медицинско изделие не е променяна и тъй като оригиналното представяне на опаковката не е засегнато по друг начин, а само е поставен малък по размер етикет, който не закрива марката, но посочва паралелния вносител като отговорно лице за пускане на пазара и предоставя неговите координати за връзка, баркод и централен фармацевтичен номер, не може да се приеме, че поставянето на подобен етикет представлява преопаковане по смисъла на решения от 23 април 2002 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑143/00, EU:C:2002:246) и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑348/04, EU:C:2007:249).

36

Следователно в никакъв случай не би следвало да се смята, че поставянето на такъв етикет засяга специфичния предмет на марката, който е да гарантира на потребителя или на крайния ползвател произхода на продукта, носещ тази марка.

37

При тези обстоятелства, когато паралелният вносител, в случая Junek Europ-Vertrieb, поставя допълнителен етикет като разглеждания в главното производство върху оригиналната опаковка на медицинското изделие, която не е отваряна, не е налице основателна причина, с която притежателя на марката, в настоящото дело Lohmann & Rauscher International, да може да обоснове противопоставянето си срещу последващото търгуване със съответното медицинско изделие.

38

Следователно положението, което е в основата на делото в главното производство, представлява случай на изчерпване на предоставеното от марката право съгласно член 13, параграф 1 от Регламент № 207/2009.

39

С оглед на изложените съображения на поставения въпрос трябва да се отговори, че член 13, параграф 2 от Регламент № 207/2009 следва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка не може да се противопостави на последваща продажба от паралелен вносител на медицинско изделие, опаковано в неговата оригинална вътрешна и външна опаковка, след като вносителят е прибавил допълнителен етикет като разглеждания в главното производство, който по своето съдържание, функция, размери, представяне и местоположение не създава рискове за гарантирането на произхода на носещото марката медицинско изделие.

40

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] следва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка не може да се противопостави на последваща продажба от паралелен вносител на медицинско изделие, опаковано в неговата оригинална вътрешна и външна опаковка, след като вносителят е прибавил допълнителен етикет като разглеждания в главното производство, който по неговото съдържание, функция, размери, представяне и местоположение не създава рискове за гарантирането на произхода на носещото марката медицинско изделие.