Съединени дела C-4/10 и C-27/10

Bureau national interprofessionnel du Cognac

срещу

Gust. Ranin Oy

(Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus)

„Регламент (ЕО) № 110/2008 — Географски указания на спиртни напитки — Прилагане във времето — Марка, която съдържа или се състои от географско указание — Използване, което води до ситуация, при която може да се нанесе вреда на географското указание — Отказ за регистрация или недействителност на такава марка — Пряка приложимост на регламент“

Резюме на решението

1.        Сближаване на законодателствата — Еднаква правна уредба — Определение, описание, представяне, етикетиране и защита на географските указания на спиртните напитки — Регламент № 110/2008 — Прилагане във времето

(член 16 и член 23, параграфи 1 и 2 от Регламент № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Сближаване на законодателствата — Еднаква правна уредба — Определение, описание, представяне, етикетиране и защита на географските указания на спиртните напитки — Регламент № 110/2008 — Връзка между търговски марки и географски указания

(член 16 и член 23, параграфи 1 и 2 от Регламент № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Сближаване на законодателствата — Еднаква правна уредба — Определение, описание, представяне, етикетиране и защита на географските указания на спиртните напитки — Регламент № 110/2008 — Защита на географските указания

(член 16, букви а) и б) от Регламент № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Регламент № 110/2008 относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 се прилага при преценката на валидността на регистрацията на марка, която съдържа или се състои от защитено от този регламент географско указание, когато регистрацията е извършена преди влизането в сила на посочения регламент.

Съгласно член 23, параграф 1 от Регламент № 110/2008 регистрацията на марка, която съдържа или се състои от географско указание, регистрирано в приложение III, се отказва или обезсилва, ако използването ѝ би довело до някоя от ситуациите, посочени в член 16 от този регламент. В този смисъл посочената разпоредба ясно предвижда, наред с възможността да бъде отказана регистрацията на такава марка, и възможността по същите причини да бъде обезсилена вече регистрирана марка, но не съдържа указание за срок, който да въвежда ограничение относно датата, на която е извършена регистрацията на тази марка. От тази формулировка се установява, че член 23, параграф 1 от Регламент № 110/2008 е приложим по отношение на марките, регистрирани преди неговото влизане в сила.

Това тълкуване се подкрепя от правилото, установено в член 23, параграф 2 от същия регламент, който разрешава като изключение дадена марка да продължи да се използва, когато това използване съответства на ситуация, посочена в член 16 от Регламент № 110/2008, доколкото тази марка е регистрирана или придобита на дата, по-ранна от тази, на която е породила действие защитата на разглежданото географско указание в държавата на произход, или по-рано от 1 януари 1996 г. Ето защо, като се изключат марките, попадащи във времевия обхват на изрично предвиденото в член 23, параграф 2 от Регламент № 110/2008 изключение, регистрираните преди влизането в сила на този регламент марки могат да бъдат обезсилени в приложение на параграф 1 от същия член 23.

(вж. точки 27—31 и 37; точка 1 от диспозитива)

2.        Компетентните национални органи трябва на основание член 23, параграф 1 от Регламент № 110/2008 относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 да откажат или да обезсилят регистрацията на марка, която съдържа или се състои от защитено географско указание и не се ползва от предвиденото в параграф 2 от същия член времево изключение, ако използването ѝ би довело до някоя от ситуациите, посочени в член 16 от посочения регламент.

(вж. точка 45; точка 2 от диспозитива)

3.        Положение, при което регистрацията на марка, която съдържа или се състои от географско указание или от понятие, което съответства на това указание, и от неговия превод, за спиртни напитки, които не отговарят на изискваните за това указание спецификации, попада сред ситуациите, посочени в член 16, букви a) и б) от Регламент № 110/2008 относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89, независимо от евентуалното прилагане на другите правила, упоменати в същия член 16.

Що се отнася до ситуациите, упоменати в член 16, буква a) от посочения регламент, тази разпоредба се позовава по-специално на пряката или непряката търговска употреба на географско указание за продукти, които не са обхванати от регистрацията, доколкото тези продукти са сравними с регистрираната спиртна напитка.

В хипотезата, при която продуктите, които не са обхванати от географско указание, са спиртни напитки, изглежда законосъобразно да се приеме, че би могло да се касае за продукти, сравними с регистрираната под това географско указание спиртна напитка. Всъщност, независимо от различните категории, на които се подразделят, спиртните напитки обхващат напитки с общи обективни характеристики и от гледна точка на съответните потребители са свързани с поводи за консумация, които до голяма степен са идентични. Освен това те често се разпространяват чрез същите мрежи и са подчинени на подобни правила за търговско разпространение.

Що се отнася до посоченото в член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 понятие „пресъздаване“, то обхваща хипотезата, в която понятието, използвано за обозначаване на продукт, включва част от защитено наименование, така че онова, което потребителят си представя, когато срещне наименованието на продукта, е ползващата се от разглежданото наименование стока. По-специално това е възможно за продукти, между които съществува визуална прилика и чиито търговски наименования са сродни във фонетично и визуално отношение.

Изглежда оправдано тези съображения да се приложат по отношение на хипотезата на регистрация на марка, която съдържа или се състои от географско указание или от понятие, което съответства на това указание, и от неговия превод, за спиртни напитки, които не отговарят на изискваните за това указание спецификации.

(вж. точки 53—58 и 61; точка 2 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

14 юли 2011 година(*)

„Регламент (ЕО) № 110/2008 — Географски указания на спиртни напитки — Прилагане във времето — Марка, която съдържа или се състои от географско указание — Използване, което води до ситуация, при която може да се нанесе вреда на географското указание — Отказ за регистрация или недействителност на такава марка — Пряка приложимост на регламент“

По съединени дела C‑4/10 и C‑27/10

с предмет преюдициални запитвания на основание член 267 ДФЕС, подадени от Korkein hallinto-oikeus (Финландия), с актове от 31 декември 2009 г., постъпили в Съда съответно на 5 и 18 януари 2010 г., в производствата по дела, заведени от

Bureau national interprofessionnel du Cognac,

в присъствието на

Gust. Ranin Oy,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н M. Ilešič, г‑н E. Levits, г‑н M. Safjan и г‑жа M. Berger (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Bureau national interprofessionnel du Cognac, от адв. P. Siitonen, asianajaja,

–        за френското правителство, от г‑н G. de Bergues и г‑н B. Cabouat, в качеството на представители,

–        за италианското правителство, от г‑жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г‑н S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

–        за португалското правителство, от г‑н L. Inez Fernandes, в качеството на представител,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑н S. Ossowski, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от г‑н E. Paasivirta и г‑н F. Bulst, както и от г‑жа M. Vollkommer, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делата да бъдат разгледани без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на членове 16 и 23 от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, стр. 16), както и на Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, стр. 1).

2        Тези запитвания са представени в рамките на спор, отнесен за разглеждане от Bureau national interprofessionnel du Cognac (наричано по-нататък „BNIC“) във връзка с регистрацията във Финландия от Patentti- ja rekisterihallitus (Национална патентна и регистрационна служба) на две фигуративни марки на спиртни напитки.

 Правна уредба

 Право на Съюза

 Регламент № 110/2008

3        Според съображение 14, второ изречение от Регламент № 110/2008 „[г]еографските указания следва да се регистрират, като определят спиртните напитки като произхождащи от територията на страна, регион или местност на тази територия, когато дадено качество, репутация или друга характеристика на спиртната напитка по същество се приписва на нейния географски произход“.

4        Член 14 от посочения регламент, който се отнася до използвания в описанието език, представянето и етикетирането на спиртните напитки, предвижда в параграф 2:

„[…] географските указания, регистрирани в приложение III, не се превеждат на етикета, нито при представянето на спиртната напитка“.

5        Член 15 от същия регламент, озаглавен „Географски указания“, гласи:

„1.      За целите на настоящия регламент географско указание е указание, което означава дадена спиртна напитка като произхождаща от територията на страна, регион или местност на тази територия, където дадено качество, репутация или друга характеристика на тази спиртна напитка се отдава по същество на нейния географски произход.

2.      Географските указания, посочени в параграф 1, са регистрирани в приложение III.

3.      Географските указания, регистрирани в приложение III, не могат да стават родови.

Наименования, които са станали родови, не могат да бъдат регистрирани в приложение III.

[…]

4.      Спиртните напитки, носещи географско указание, регистрирано в приложение III, следва да отговарят на всички спецификации от техническото досие, предвидено в член 17, параграф 1“.

6        Член 16 от Регламент № 110/2008, който се отнася до защитата на географските указания, предвижда:

„[…] регистрираните в приложение III географски указания са защитени срещу:

a)      всяка пряка или непряка търговска употреба, отнасяща се до продукти, които не са обхванати от регистрацията, доколкото тези продукти са сравними със спиртната напитка, регистрирана под географското указание, или доколкото такава употреба използва репутацията на регистрираното географско указание;

б)      всяка злоупотреба, имитация или пресъздаване, дори ако е посочен действителният произход на продукта или ако географското указание е използвано в превод или е придружено от израз като „като“, „вид“, „стил“, „произведен от“, „с аромат на“ или друг сходен термин;

в)      всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание относно източника, произхода, естеството или съществените качества при описанието, представянето или етикетирането на продукта, което може да създаде невярна представа за произхода му;

г)      всяка друга практика, която може да въведе потребителя в заблуждение по отношение на действителния произход на продукта“.

7        Член 23 (озаглавен „Връзка между търговски марки и географски указания“) от посочения регламент гласи следното в параграфи 1 и 2:

„1.      Регистрацията на марка, която съдържа или се състои от географско указание, регистрирано в приложение III, се отказва или обезсилва, ако използването ѝ би довело до някоя от ситуациите, посочени в член 16.

2.      Предвид законодателството на Общността търговска марка, чието използване съответства на някоя от ситуациите, посочени в член 16, за която има заявление, регистрация или е установена от употребата, ако тази възможност е предоставена от съответното законодателство, добросъвестно на територията на Общността преди датата за защита на географското указание в държавата на произход или преди 1 януари 1996 г., може да продължи да се използва независимо от регистрацията на географското указание […]“.

8        В приложение III от същия регламент понятието „Cognac“ е посочено като географско указание, означаващо продуктите от категория № 4, тоест тези на винените дестилатни спиртни напитки, чиято страна на произход е Франция.

9        Регламент № 110/2008 влиза в сила на 20 февруари 2008 г. в приложение на член 30 от същия.

 Регламент (ЕИО) № 1576/89

10      Регламент № 110/2008 отменя и заменя Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета от 29 май 1989 година относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на спиртните напитки (ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 7, стр. 76), който е в сила от 15 юни 1989 г. В приложение II към Регламент № 1578/89 сред защитените географски наименования се посочва наименованието „Cognac“.

 Регламент (ЕО) № 3378/94

11      Регламент (ЕО) № 3378/94 на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 1994 година за изменение на Регламент № 1576/89 (ОВ L 366, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 16, стр. 120), въвежда в Регламент № 1576/89, считано от 1 януари 1996 г., член 11а, чийто параграф 1, първа алинея предвижда:

„Държавите членки вземат всички необходими мерки, позволяващи на заинтересованите лица да попречат при условията на членове 23 и 24 от Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост на използването в Общността на географско указание, идентифициращо продуктите, предмет на настоящия регламент, за продукти, чийто произход не е от определеното с това географско указание място, включително в случаите, когато истинският произход на продукта е указан или когато географското указание се използва в превод или е придружено от изрази като „от рода на“, „тип“, „стил“, „имитация“ или други“.

 Директива 89/104

12      В член 3 от Директива 89/104, отнасящ се до основанията за отказ или недействителност, които могат да се противопоставят на регистрацията на марка, предвижда в параграф 1, буква ж) и параграф 2, буква a):

„1.      Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:

[…]

ж)      марки, които могат да въведат в заблуждение [потребителите], например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;

[…]

2.      Всяка държава членка може да предвиди, че марката няма да се регистрира или ако бъде регистрирана, се обявява за недействителна, ако и доколкото:

a)      използването на марката може да бъде забранено в съответствие с[ъс законодателство] извън правото за марките на съответната държава членка или на Общността“.

13      Директива 89/104 е отменена и заменена, считано от 28 ноември 2008 г. от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25). Разпоредбите на посочения член 3, параграф 1, буква ж) и параграф 2, буква a) остават непроменени.

 Споразумението ТРИПС

14      Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (наричано по-нататък „Споразумението ТРИПС“), намиращо се в приложение 1В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), съдържа член 23, озаглавен „Допълнителна закрила на географските означения за вина и алкохолни напитки“, в параграфи 1 и 2 от който се предвижда следното:

„1.      Всяка страна членка осигурява законни средства на заинтересованите страни за предотвратяване на използването на географско означение […] за произход на алкохолни напитки за алкохолни напитки, непроизхождащи от въпросното географски означено място, дори когато е посочен истинският произход на стоките или географското означение е използвано в превод или се придружава от изрази като „вид“, „тип“, „стил“, „имитация“ и такива подобни.

2      […] регистрацията на търговска марка за […] алкохолни напитки, която съдържа или се състои от географско означение за произхода на алкохолните напитки, следва да бъде отказана или да се признае за недействителна ex officio, ако законодателството на страната членка позволява това или по молба на заинтересованата страна, относно […] алкохолните напитки, които нямат такъв произход“.

15      В член 24, параграф 5 от посоченото споразумение се уточнява:

„Когато една търговска марка е заявена или регистрирана добросъвестно или когато правата за една търговска марка са придобити добросъвестно или:

a)      преди датата на прилагане на тези разпоредби в тази страна членка, както е означено в част VI, или

б)      преди географското означение да е поставено под закрила в страната по произхода му,

приетите мерки за изпълнение на този раздел не накърняват правото за регистриране или валидността на регистрацията на дадена търговска марка или правото да се използва търговската марка въз основа на това, че такава търговска марка е идентична или сходна с дадено географско означение“.

 Фактите в основата на споровете в главното производство и преюдициалните въпроси

16      На 19 декември 2001 г. Gust. Ranin Oy (наричано по-нататък „Gust. Ranin“), дружество, учредено според финландското право, подава до Patentti- ja rekisterihallitus (Национална патентна и регистрационна служба), заявка за регистрацията на две фигуративни марки във формата на етикет на бутилка. За „Konjakit“, които спадат към клас 33 съгласно Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена, фигуративният елемент, за който се отнася заявката, съдържа означението „COGNAC L & P HIENOA KONJAKKIA Lignell & Piispanen Product of France 40 % Vol 500 ml“. За „ликьорите, съдържащи konjakki“ от посочения клас 33, фигуративният елемент съдържа означението „KAHVI-KONJAKKI Cafe Cognac Likööri — Likör — Liqueur 21 % Vol Lignell & Piispanen 500 ml“.

17      С решение от 31 януари 2003 г. Patentti- ja rekisterihallitus регистрира двете марки — първата съответно под № 226350 (преписка C‑4/10), а втората под № 226351 (преписка C‑27/10).

18      BNIC подава възражение срещу регистрацията на тези марки.

19      С решение от 10 септември 2004 г. Patentti- ja rekisterihallitus отхвърля подаденото от BNIC възражение и потвърждава валидността на марката, регистрирана под № 226350. За сметка на това то уважава възражението в частта срещу марката, регистрирана под № 226351, и отменя тази регистрация.

20      С решение от 22 октомври 2007 г. Pattenti- ja rekisterihallituksen valituslautakunta (Комисия по жалбите на Patentti- ja rekisterihallitus) отхвърля жалбата на BNIC и оставя в сила решението от 10 септември 2004 г., с което се потвърждава регистрацията на марка № 226350. Освен това тя уважава подадената от Gust. Ranin Oy жалба и отменя решението за отмяна на регистрацията на марка № 226351.

21      В производствата пред Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд) главното искане на BNIC е посоченото решение от 22 октомври 2007 г. да бъде отменено или при условията на евентуалност преписката да бъде върната за ново разглеждане от Patentti- ja rekisterihallitus.

22      При тези обстоятелства Korkein hallinto-oikeus решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, които са формулирани по един и същ начин във всяко от дела C‑4/10 и C‑27/10:

„1)      Прилага ли се Регламент [№°110/2008] при проверката на условията за регистрация на заявената на 19 декември 2001 г. и регистрирана на 31 януари 2003 г. марка, която съдържа или се състои от ползващо се със закрила съгласно този регламент географско указание?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли поради нарушение на членове 16 и 23 от Регламент № 110/2008 да се откаже регистрацията на марка, която по-специално съдържа или се състои от ползващо се със закрила съгласно Регламент № 110/2008 географско указание или родовото понятие за това указание, или негов превод, и е регистрирана за спиртни напитки, които с оглед на производствения процес и на алкохолното съдържание не отговарят на установените в Регламента условия за използване на съответното географско указание?

3)      Независимо от отговора на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че марка като описаната във втория въпрос може да въведе в заблуждение потребителите например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от [Директива 89/104], която понастоящем е заменена с [Директива 2008/95]?

4)      Независимо от отговора на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че доколкото на основание член 3, параграф 2, буква a) от Директива 89/104 държава членка е предвидила, че марката няма да се регистрира, или ако бъде регистрирана, се обявява за недействителна, ако и доколкото използването на марката може да бъде забранено в съответствие със законодателство, различно от правото за марките на съответната държава членка или на Общността, регистрацията на марка трябва да се откаже, доколкото тя съдържа елементи, нарушаващи Регламент № 110/2008, и поради това използването на марката може да се забрани?“.

23      С Определение на председателя на Съда от 9 март 2010 г. дела C‑4/10 и C‑27/10 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

24      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали Регламент № 110/2008 се прилага при преценката на валидността на регистрацията на марка, която съдържа или се състои от ползващо се със закрила съгласно този регламент географско указание, когато регистрацията е извършена преди влизането в сила на посочения регламент.

25      От постоянната съдебна практика следва, че като общо правило принципът на правна сигурност не допуска за начален момент на прилагане във времето на акт на Съюза да бъде определена дата, която е по-ранна от датата на неговото публикуване, освен когато по изключение поставената цел изисква това и когато оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени (вж. по-специално Решение от 24 септември 2002 г. по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C‑74/00 P и C‑75/00 P, Recueil, стр. 7869, точка 119, както и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Bavaria, C‑120/08, все още непубликувано в Сборника, точка 40).

26      Във връзка с това, за да се гарантира спазването на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, материалноправните норми на Съюза следва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от формулировката, предназначението или структурата им ясно личи, че трябва да им бъде придадено именно такова действие (вж. по-специално Решение по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, посочено по-горе, точка 119, Решение по дело Bavaria, посочено по-горе, точка 40 и Решение от 24 март 2011 г. по дело ISD Polska и др./Комисия, C‑369/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 98).

27      Съгласно член 23, параграф 1 от Регламент № 110/2008 регистрацията на марка, която съдържа или се състои от географско указание, регистрирано в приложение III, се отказва или обезсилва, ако използването ѝ би довело до някоя от ситуациите, посочени в член 16 от този регламент.

28      В този смисъл посочената разпоредба ясно предвижда, наред с възможността да бъде отказана регистрацията на такава марка, и възможността по същите причини да бъде обезсилена вече регистрирана марка, но не съдържа указание за срок, който да въвежда ограничение относно датата, на която е извършена регистрацията на тази марка. Както посочват френското и португалското правителство, както и Европейската комисия, от тази формулировка се установява, че член 23, параграф 1 от Регламент № 110/2008 е приложим по отношение на марките, регистрирани преди неговото влизане в сила.

29      Това тълкуване се подкрепя от правилото, установено в член 23, параграф 2 от същия регламент.

30      С последната разпоредба всъщност се разрешава като изключение дадена марка да продължи да се използва, когато това използване съответства на ситуация, посочена в член 16 от Регламент № 110/2008, доколкото тази марка е регистрирана или придобита на дата, по-ранна от тази, на която е породила действие защитата на разглежданото географско указание в държавата на произход, или по-рано от 1 януари 1996 г. Както отбелязват италианското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Комисията, от това правило следва да се направи изводът, че като се изключат марките, попадащи във времевия обхват на изрично предвиденото в член 23, параграф 2 от Регламент № 110/2008 изключение, регистрираните преди влизането в сила на този регламент марки могат да бъдат обезсилени в приложение на параграф 1 от същия член 23.

31      Оттук следва, че член 23, параграф 1 от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на марки, регистрирани преди влизането в сила на този регламент.

32      Що се отнася до преценката дали такова прилагане във времето е съвместимо със спазването на принципите на правна сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания на заинтересованите лица, следва да се отбележи, че предоставената от Регламент № 110/2008 защита на географските указания се вписва като продължение на вече гарантираната с Регламент № 3378/94 защита, в резултат на която от 1 януари 1996 г. в Регламент № 1576/89 се въвежда член 11а.

33      По силата на параграф 1 от посочения член 11а държавите членки са длъжни да вземат всички необходими мерки, позволяващи на заинтересованите лица да попречат при условията на членове 23 и 24 от Споразумението ТРИПС на използването в Общността на географско указание за продукти, чийто произход не е от определеното с това географско указание място. В член 23, параграф 2 от това споразумение обаче се предвижда, че регистрацията на марка, която съдържа или се състои от географско означение на алкохолните напитки, следва да бъде отказана или да се признае за недействителна по отношение на спиртните напитки, които нямат такъв произход, докато в член 24, параграф 5 от посоченото споразумение се прогласява изключение от ползването на марките, които са регистрирани или придобити добросъвестно преди влизането в сила на самото споразумение или преди географското означение да се ползва от защита.

34      Поради това следва да се приеме, че считано от 1 януари 1996 г., когато влиза в сила Регламент № 3378/94, предвидените в Споразумението ТРИПС правила за защита на географските указания са въведени в правото на Съюза, въпреки че компетентността за определяне на мерките за изпълнение е предоставена на държавите членки.

35      При тези условия с член 23, параграф 1 от Регламент № 110/2008, съгласно който регистрацията на марка, която съдържа или се състои от защитено географско указание, се отказва или обезсилва, ако използването ѝ съответства на някой от посочените в член 16 от този регламент случаи на злоупотреба, само се установяват еднакви условия за изпълнение на правило, което вече е в сила в правото на Съюза, докато в параграф 2 от същия член се запазват вече признатите в правото на Съюза времеви изключения.

36      Оттук следва, че прилагането на тези разпоредби не нарушава принципа на правна сигурност, нито принципа на защита на оправданите правни очаквания на заинтересованите лица.

37      Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че Регламент № 110/2008 се прилага при преценката на валидността на регистрацията на марка, която съдържа или се състои от защитено от този регламент географско указание, когато регистрацията е извършена преди влизането в сила на посочения регламент.

 По втория въпрос

38      С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали членове 16 и 23 от Регламент № 110/2008 допускат регистрацията на марка, която съдържа или се състои от защитено географско указание или от родово понятие, съответстващо на това указание, и от превода на последното за спиртни напитки, които не отговарят на условията за използване на посоченото указание.

39      За да се отговори на този въпрос, следва да се разгледат последователно условията за прилагане на членове 23 и 16 от този регламент.

 По условията за прилагане на член 23 от Регламент № 110/2008

40      В самото начало следва да се напомни, че съгласно член 288, втора алинея ДФЕС регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Ето защо поради своя характер и функция в системата на източниците на правото на Съюза той поражда непосредствено действие и може да предостави на частноправните субекти права, които националните юрисдикции са длъжни да защитават (вж. по-специално Решение от 10 октомври 1973 г. по дело Variola, 34/73, Recueil, стр. 981, точка 8, както и Решение от 17 септември 2002 г. по дело Muñoz и Superior Fruiticola, C‑253/00, Recueil, стр. I‑7289, точка 27).

41      Ясният и безусловен текст на член 23, параграф 1 от Регламент № 110/2008, съгласно който регистрацията на марка, която съдържа или се състои от географско указание, регистрирано в приложение III, се отказва или обезсилва, ако използването ѝ се осъществява при условия, съответстващи на някоя от ситуациите, посочени в член 16 от този регламент, налага на компетентните национални органи да откажат или да обезсилят регистрацията на марка, след като тя се използва при такива условия.

42      Наистина в член 23, параграф 2 от Регламент № 110/2008 се предвижда изключение, чието приложение се ограничава до марките, регистрирани или придобити добросъвестно преди защитата на разглежданото географско указание да породи действие в държавата на произход или преди 1 януари 1996 г.

43      В това отношение следва да се отбележи, че понятието „Cognac“, което се съдържа в марките, чиято регистрация е в основата на споровете в главното производство, е включено както в приложение III към Регламент № 110/2008, така и в приложение II към Регламент № 1576/89 като географско указание, означаващо спиртна напитка, произхождаща от Франция. Следователно независимо от защитата, с която то се ползва според френското право, понятието „Cognac“ е защитено като географско указание в правото на Съюза от 15 юни 1989 г. — датата, на която влиза в сила Регламент № 1576/89.

44      Тази констатация е достатъчна, за да се приеме за установено, че марките, предмет на разглеждане в споровете в главното производство, които според актовете за преюдициално запитване са регистрирани на 31 януари 2003 г., не могат да се ползват от предвиденото в член 23, параграф 2 от Регламент № 110/2008 изключение.

45      При тези условия на първата част от втория въпрос следва да се отговори, че компетентните национални органи трябва на основание член 23, параграф 1 от Регламент № 110/2008 да откажат или да обезсилят регистрацията на марка, която съдържа или се състои от защитено географско указание и не се ползва от предвиденото в параграф 2 от същия член времево изключение, ако използването ѝ би довело до някоя от ситуациите, посочени в член 16 от посочения регламент.

 По условията за прилагане на член 16 от Регламент № 110/2008

46      Член 16, букви a)—г) от Регламент № 110/2008 се отнася до различни хипотези, при които търговското разпространение на даден продукт е съпроводено от изрично или мълчаливо посочване на географско указание при условия, при които потребителите могат да бъдат въведени в заблуждение, или най-малкото в съзнанието им да се породи асоциация относно произхода на продукта, или да се допусне операторът да се възползва по неправомерен начин от репутацията на въпросното географско указание.

47      Така предоставената от член 16 от Регламент № 110/2008 защита на географските указания трябва да се тълкува с оглед на целта, която се преследва при регистрацията на последните, а именно, както се установява от съображение 14 от този регламент, да се позволява спиртни напитки да се определят като произхождащи от определена територия, когато дадено качество, репутация или друга характеристика на тези напитки по същество се приписва на техния географски произход.

48      Конкретно обхватът на тази защита трябва да се преценява с оглед на принципното правило, прогласено в член 15, параграф 4 от Регламент № 110/2008, че географско указание, регистрирано в приложение III към същия регламент, могат да носят само спиртните напитки, които отговарят на всички спецификации от техническото досие, представено в съответствие с член 17 от посочения регламент от държавата членка на произход на Комисията при подаване на заявката за регистрация на съответното указание.

49      Въпросът дали определена спиртна напитка отговаря на спецификациите, приложими за защитено географско указание, е фактически въпрос, който следва да се преценява от компетентните национални органи и да се реши преди проверката за евентуално прилагане на разпоредбите на член 16 от Регламент № 110/2008.

50      Вторият въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, се отнася по-специално до хипотезата, в която е извършена регистрация на марка, която съдържа или се състои от географско указание или от родовото понятие, съответстващо на това указание, и неговия превод за спиртни напитки, които не отговарят на изискваните за това указание спецификации. Следователно на запитващата юрисдикция трябва да се укаже дали такова положение може да попада сред посочените в член 16 от Регламент № 110/2008 именно като се изхожда от тази предпоставка.

51      Доколкото в посоченият въпрос се касае за марка, която съдържа или се състои от родовото понятие, съответстващо на защитено географско указание, и от неговия превод, в самото начало следва да се отбележи, че по силата на член 15, параграф 3, първа алинея от Регламент № 110/2008 географските указания, регистрирани в приложение III към същия, не могат да станат родови. Обратно, във втората алинея на същия параграф се уточнява, че наименования, които са станали родови, не могат да бъдат регистрирани в приложение III. Оттук следва, че с оглед на преценката на валидността на регистрацията на марките, разглеждани в споровете по главното производство, не може да се твърди, че регистрираното в същото приложение III наименование „Cognac“ е станало родово.

52      Следва да се добави, че в съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент № 110/2008 географските указания, регистрирани в посоченото приложение III, като указанието „Cognac“, не могат да се превеждат на етикета, нито при представянето на спиртната напитка.

53      Що се отнася до ситуациите, посочени в член 16 от Регламент № 110/2008, следва да се посочи, че буква a) от същия по-специално се отнася до пряката или непряката търговска употреба на географско указание за продукти, които не са обхванати от регистрацията, доколкото тези продукти са сравними с регистрираната спиртна напитка.

54      В хипотезата, до която се отнася вторият преюдициален въпрос — че продуктите, които не са обхванати от географско указание, са спиртни напитки, — изглежда законосъобразно да се приеме, че би могло да се касае за продукти, сравними с регистрираната под това географско указание спиртна напитка. Всъщност, независимо от различните категории, на които се подразделят, спиртните напитки обхващат напитки с общи обективни характеристики и от гледна точка на съответните потребители са свързани с поводи за консумация, които до голяма степен са идентични. Освен това те често се разпространяват чрез същите мрежи и са подчинени на подобни правила за търговско разпространение.

55      Оттук следва, че в такава хипотеза следва да се приеме, че за спиртните напитки, които не отговарят на съответните спецификации, използването на марка, която съдържа или се състои от географско указание или от понятие, което съответства на това указание, и от неговия превод, представлява пряка търговска употреба на географско указание за продукти, които са сравними с регистрираната под това указание напитка, но не са обхванати от последното по смисъла на член 16, буква a) от Регламент № 110/2008.

56      Що се отнася до посоченото в член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 понятие „пресъздаване“, на което се позовава актът за преюдициално запитване по дело C‑4/10, уместно е да се напомни, че това понятие обхваща хипотезата, в която понятието, използвано за обозначаване на продукт, включва част от защитено наименование, така че онова, което потребителят си представя, когато срещне наименованието на продукта, е ползващата се от разглежданото наименование стока (вж. Решение от 4 март 1999 г. по дело Consorzio per la tutela del formaggio Gorgonzola, C‑87/97, Recueil, стр. I‑1301, точка 25 и Решение от 26 февруари 2008 г. по дело Комисия/Германия, C‑132/05, Сборник, стр. I‑957, точка 44).

57      По-специално Съдът приема, че това е възможно за продукти, между които съществува визуална прилика и чиито търговски наименования са сродни във фонетично и визуално отношение (Решение по дело Consorzio per la tutela del formaggio Gorgonzola посочено по-горе, точка 27 и Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 46).

58      Изглежда оправдано тези съображения да се приложат по отношение на посочената във втория преюдициален въпрос хипотеза на регистрация на марка, която съдържа или се състои от географско указание или от понятие, което съответства на това указание, и от неговия превод, за спиртни напитки, които не отговарят на изискваните за това указание спецификации. Поради това използването на марка, която съдържа или се състои от елемента „Cognac“ за спиртни напитки, които не отговарят на съответните спецификации, може да се квалифицира като „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008.

59      Следва да се добави, че в съответствие с тази разпоредба упоменаването на действителният произход на продукта или използването на географското указание в превод или придружено с израз като „като“, „вид“, „стил“, „произведен от“, „с аромат на“ или друг сходен термин, не може да промени тази квалификация.

60      Доколкото националната юрисдикция приеме, че това е уместно, за да установи наличието на посочените в член 16, букви в) и г) от Регламент № 110/2008 ситуации, като държи сметка за вече представените от Съда насоки за тълкуване, тя следва да прецени дали използването на марка, която съдържа или се състои от географско указание или от понятие, което съответства на това указание, и от неговия превод, за спиртни напитки, които не отговарят на изискваните за това указание спецификации, може да създаде невярна представа за произхода на тези напитки или да въведе потребителя в заблуждение по отношение на действителния им произход.

61      На втората част от втория въпрос следва да се отговори в смисъл, че положение като посоченото в този въпрос, а именно положение, при което регистрацията на марка, която съдържа или се състои от географско указание или от понятие, което съответства на това указание, и от неговия превод за спиртни напитки, които не отговарят на изискваните за това указание спецификации, попада сред посочените в член 16, букви a) и б) от Регламент № 110/2008 ситуации, независимо от евентуалното прилагане на другите правила, упоменати в същия член 16.

 По третия и четвъртия въпрос

62      С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали смисълът, в който трябва да се тълкува член 3, параграф 1, буква ж) от Директива 89/104, е, че марка, която съдържа или се състои от географско указание или от родовото понятие, което съответства на това указание и на неговия превод, може да въведе в заблуждение потребителите по отношение на спиртни напитки, които не отговарят на изискваните за това указание спецификации.

63      С четвъртия си въпрос посочената юрисдикция иска да установи по същество дали член 3, параграф 2, буква a) от Директива 89/104 трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото в приложение на тази разпоредба държава членка е предвидила марка да бъде обявена за недействителна, ако и доколкото тя противоречи на законодателство, което не е от областта на марките, регистрацията на марка, която не съответства на разпоредбите на Регламент № 110/2008, трябва да се откаже.

64      Предвид отговора на втория въпрос, на тези два въпроса не следва да се дава отговор.

65      Всъщност от посочения отговор се установява, от една страна, че регистрацията на марка, която съдържа или се състои от географско указание или от родовото понятие, съответстващо на това указание, и от неговия превод, за спиртни напитки, които не отговарят на изискваните за това указание спецификации, попада най-малкото сред ситуациите, посочени в член 16, букви a) и б) от Регламент № 110/2008, и от друга страна, че компетентните национални органи трябва на основание член 23, параграф 1 от Регламент № 110/2008 да откажат регистрацията или да обезсилят регистрацията на такава марка.

66      В това отношение следва да се напомни, че пряката приложимост на регламента изисква влизането му в сила и прилагането му в полза или в тежест на субектите на правото да се осъществяват без каквато и да е мярка за въвеждане в националното право, тъй като стриктното спазване на това задължение е задължително условие за едновременното и еднакво прилагане на регламентите в целия Европейски съюз (Решение по дело Variola, посочено по-горе, точка 10). Следователно Регламент № 110/2008 трябва да се прилага независимо от нормите, осигуряващи транспонирането на Директива 89/104 в националния правен ред.

 По съдебните разноски

67      С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета се прилага при преценката на валидността на регистрацията на марка, която съдържа или се състои от защитено от този регламент географско указание, когато регистрацията е извършена преди влизането в сила на посочения регламент.

2)      Членове 23 и 16 от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкуват в смисъл, че:

–        компетентните национални органи трябва на основание член 23, параграф 1 от този регламент да откажат или да обезсилят регистрацията на марка, която съдържа или се състои от защитено географско указание и не се ползва от предвиденото в параграф 2 от същия член времево изключение, ако използването на тази марка би довело до някоя от ситуациите, посочени в член 16 от този регламент,

–        положение като посоченото във втория преюдициален въпрос, а именно положение, при което регистрацията на марка, която съдържа или се състои от географско указание или от понятие, което съответства на това указание, и от неговия превод, за спиртни напитки, които не отговарят на изискваните за това указание спецификации, попада сред посочените в член 16, букви a) и б) от Регламент № 110/2008 ситуации, независимо от евентуалното прилагане на другите правила, упоменати в същия член 16.

Подписи

---

* Език на производството: фински.