1

С жалбата си Lancôme parfums et beauté & Cie SNC (наричано по-нататък „Lancôme“) иска отмяна на Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 8 юли 2008 г. по дело Lancôme/СХВП — CMS Hasche Sigle (COLOR EDITION) (T-160/07, Сборник, стр. II-1733, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което последният отхвърля жалбата срещу решение на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 февруари 2007 г. за отмяна на регистрацията на словната марка „COLOR EDITION“ за козметични препарати и препарати за гримиране.

2

Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език за 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146, наричан по-нататък „Регламентът“) предвижда:

„Отказва се регистрацията на:

[…]

3

Член 55, параграф 1 от Регламента гласи, както следва:

„Искане за отмяна или за обявяване на недействителност на марката на Общността може да бъде подадено пред службата:

4

Съгласно член 51, параграф 1, буква a) от Регламента марка на Общността се обявява за недействителна на основание на подадено до СХВП искане, когато посочената марка е била регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 7.

5

В член 42, параграф 1 от Регламента се определят лицата, които могат да направят възражение срещу регистрацията на марка, като се позоват на относително основание за отказ, докато в член 52 от същия регламент се определят относителните основания за недействителност.

6

На 9 декември 2002 г. Lancôme подава в СХВП заявка за регистрация като марка на Общността на словния знак „COLOR EDITION“.

7

Стоките, за които е поискана регистрацията, се включват в клас 3 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, ревизирана и изменена, и отговарят на следното описание: „Козметични препарати и препарати за гримиране“.

8

Марката, която е предмет на посочената заявка, е регистрирана на 11 февруари 2004 г.

9

На 12 май 2004 г. адвокатско сдружение Norton Rose Vieregge подава пред СХВП искане за обявяване на недействителността на словната марка „COLOR EDITION“ на основание член 51, параграф 1, буква а) и член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламента.

10

На 21 декември 2005 г. отделът по заличаването на СХВП отхвърля това искане.

11

На 9 февруари 2006 г. адвокатско сдружение CMS Hasche Sigle, правоприемник на Norton Rose Vieregge, подава жалба срещу решението на отдела по заличаването.

12

С решение от 26 февруари 2007 г. втори апелативен състав на СХВП уважава жалбата. Той приема, от една страна, че последната е допустима, а от друга — че словният знак „COLOR EDITION“ е описателен по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от регламента и че следователно няма отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от регламента.

13

На 7 май 2007 г. Lancôme подава в секретариата на Първоинстанционния съд жалба за отмяна на решението на втори апелативен състав на СХВП от 26 февруари 2007 г.

14

В подкрепа на своята жалба Lancôme посочва три правни основания, изведени от нарушение съответно на член 55, параграф 1, буква а), на член 7, параграф 1, буква в) и на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента.

15

С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля посочената жалба и осъжда Lancôme да заплати съдебните разноски.

16

Като извършва текстови и телеологичен анализ на член 55, параграф 1 от Регламента, Първоинстанционният съд отхвърля първото изтъкнато правно основание, приемайки че що се отнася до исканията за обявяване на недействителност, базиращи се на абсолютно основание за недействителност, този член се ограничава до условието искащото обявяване на недействителността лице да бъде правоспособно или да притежава процесуална правоспособност, но не изисква от последното да доказва наличието на правен интерес.

17

В това отношение в точка 25 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че от член 55, параграф 1 от Регламента произтича, че законодателят е пожелал да позволи на всяко физическо или юридическо лице и на всяко сдружение, които имат процесуална правоспособност, да предявят искания за обявяване на недействителност, базиращи се на абсолютни основания за недействителност, докато по отношение на искания за обявяване на недействителност, базиращи се на относителни основания за недействителност, той изрично е ограничил кръга на субектите, които могат да направят такова искане.

18

Според посоченото в точка 26 от обжалваното съдебно решение този анализ се потвърждава от факта, че за разлика от относителните основания за отказ, които защитават само частните интереси на притежателите на определени по-ранни права, абсолютните основания за отказ се основават на различни общи интереси и за да се осигури защитата на тези интереси, възможно най-широк кръг субекти трябва да могат да изтъкват абсолютните основания за отказ.

19

В точка 35 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд стига до заключението, че доколкото не се спори, че CMS Hasche Sigle може да бъде приравнено на юридическо лице, апелативният състав правилно е обявил искането му за допустимо.

20

Също така що се отнася до второто изтъкнато правно основание, Първоинстанционният съд приема, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че марката „COLOR EDITION“ има описателен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламента. В това отношение той счита, че разглеждана в нейната цялост, тази марка се намира в достатъчно пряка и определена връзка с посочените в нея козметични препарати и препарати за гримиране.

21

В този контекст в точки 48 и 49 от обжалваното съдебно решение той отбелязва по-специално че знакът „COLOR EDITION“ е съставен изключително от индикации, които могат да послужат за определяне на някои характерни особености на разглежданите стоки и че по отношение на потенциалния кръг потребители той не създава впечатление, достатъчно отдалечено от това, което се създава от обикновеното съпоставяне на образуващите го словни елементи.

22

Като припомня, на последно място, че е достатъчно едно от абсолютните основания за отказ да бъде налице, за да не може знакът да бъде регистриран като марка на Общността, Първоинстанционният съд отхвърля жалбата, без да разглежда представеното му трето правно основание.

23

Lancôme иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да отхвърли жалбата срещу решението на отдела по заличаването на СХВП, да осъди последната да заплати съдебните разноски, направени пред Първоинстанционния съд и пред Съда, и да осъди CMS Hasche Sigle да заплати разноските във връзка с процедурата по обжалване пред СХВП.

24

СХВП моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди Lancôme да заплати съдебните разноски.

25

В подкрепа на своята жалба Lancôme посочва формално две правни основания, изведени от нарушение от страна на Първоинстанционния съд съответно на член 55, параграф 1, буква а) и на член 7, параграф 1, буква в) от Регламента.

26

С първото си правно основание Lancôme упреква Първоинстанционния съд, че е приел, че адвокатското сдружение има право да иска от свое собствено име обявяване на недействителността на марка на Общността. Това правно основание се разделя на две части. На първо място, Lancôme поддържа по същество, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при тълкуването на член 55, параграф 1, буква а) от Регламента, като е счел, че за да се подаде искане за обявяване на недействителност на марка на Общността, базиращо се на абсолютно основание за недействителност, не е необходимо наличие на правен интерес. На второ място, то изтъква, че подаването на подобно искане от адвокатско сдружение за своя сметка и от свое име не е съвместимо с профила на професията на адвокат, признат на равнище Съюза.

27

Lancôme изтъква, че actio popularis изобщо не е характерен за правото на Съюза. Макар член 230 ЕО, който изисква за подаването на жалба жалбоподателят да е пряко и лично засегнат, да не е непосредствено приложим в случая, според него член 55, параграф 1, буква а) от Регламента все пак трябва да се тълкува съобразно преобладаващите по правило в правото на Съюза принципи. Нещо повече, във всеки правен ред се провеждало разграничение между правоспособността и процесуалната правоспособност, която предполага правен интерес. Следователно от факта, че законодателят не е предвидил изрично изискване за подобен интерес, не трябвало да се прави заключение, че такъв не е необходим.

28

Направеното от Първоинстанционния съд разграничение между административната процедура и обжалването по съдебен ред било ирелевантно, тъй като не било възможно правото да се подаде жалба пред административен орган да има по-широк обхват от правото на обжалване на решенията на този орган пред юрисдикциите на Съюза.

29

Ирелевантно било и направеното от Първоинстанционния съд разграничение между абсолютните и относителните основания за недействителност, тъй като от това разграничение можело да се заключи само че за подаване на искане за обявяване на недействителност, базиращо се на абсолютно основание за недействителност, въобще не е необходимо да се твърди наличието на интерес.

30

Що се отнася до отказа за регистрация на описателна по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламента марка, общият интерес, който обуславя това основание за отказ, би бил признатият от съдебната практика интерес на всички конкуренти на поискалото регистрация лице или на притежателя на марката, чието право да използват описателно означение за своите стоки или услуги трябва да бъде защитено срещу неправомерно предоставени на конкурент регистрации. От това следва, че единствено ефективна или потенциална пречка, пред която е изправен ефективен или потенциален конкурент в това си качество, би позволила да се изтъкне това основание за отказ.

31

Това тълкуване се потвърждавало от изричната норма на член 55, параграф 1, буква а) от Регламента, която дава право за подаване на искане за обявяване на недействителност на всяко сдружение, създадено от фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители — тоест от лица, които могат да бъдат засегнати от опорочена от нередовност регистрация на марка.

32

От това Lancôme прави заключение, че член 55, параграф 1, буква a) от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че освен процесуална правоспособност, той въвежда изискване подалото искането лице да е ефективно или потенциално икономически засегнато и вследствие на това да има ефективен или потенциален икономически интерес от заличаването на спорната марка. Това обаче не е така в случая на адвокатско сдружение, което иска обявяването на недействителност на мрака на Общността за козметични препарати.

33

В отговор СХВП изтъква, че подадените пред него искания за обявяване на недействителност се уреждат единствено от Регламента и от регламента за изпълнението му и че в член 55, параграф 1, буква а) от Регламента няма двусмислие, тъй като той позволява на всяко лице да подаде искане за обявяване на недействителност.

34

Според СХВП Lancôme тълкува погрешно съдебната практика относно общия интерес, който обуславя предвиденото в член 7, параграф 1, буква в) от Регламента абсолютно основание за отказ. Всъщност този интерес бил не само интересът на професионалните оператори да използват описателни знаци, а интересът на всяко лице — било то професионалист или не — описателните знаци да не са изключителна собственост на едно предприятие. Впрочем това се потвърждавало от факта, че описателният характер на даден знак се преценява с оглед на възприемането му от страна на съответните потребители, които не се ограничават до професионалистите от съответния сектор, тъй като сред тях се включват преди всичко потребителите и крайните ползватели.

35

Lancôme тълкувало погрешно и член 55, параграф 1, буква а) от Регламента. Съдържащото се в него посочване „сдружения“ имало за цел единствено да допълни списъка на лицата, които са процесуално легитимирани да подадат искане за обявяване на недействителност. Споменатият член позволявал на сдружения, които съгласно националното законодателство не са юридически лица, но имат процесуална правоспособност, да подадат подобно искане.

36

Правото да се подаде искане за обявяване на недействителност на марка на Общността пред СХВП не се подчинява на правилата за допустимост, приложими към съдебните искове и жалби и свойствени за тях. В това отношение в точка 32 от обжалваното съдебно решение, без да допуска грешка при прилагането на правото, Първоинстанционният съд заключава, че искането за обявяване на недействителност по силата на член 55, параграф 1, буква а) от Регламента се отнася не до съдебно, а до административно производство и че по тази причина в точка 30 от посоченото съдебно решение той приема по-специално, че съдебната практика във връзка с член 230 ЕО не е релевантна нито пряко, нито по аналогия в случая.

37

Що се отнася до отговора на въпроса дали член 55, параграф 1, буква а) от Регламента не поставя допустимостта на искане за обявяване на недействителност в зависимост от доказването на правен интерес, Първоинстанционният съд дава точно тълкуване на посочения член.

38

Всъщност на първо място е безспорно, че както отбелязва Първоинстанционният съд в точка 21 от обжалваното съдебно решение, в член 55, параграф 1, буква а) от Регламента не се споменава какъвто и да било правен интерес.

39

По-нататък, както по същество отбелязва Първоинстанционният съд в точки 22—25 от обжалваното съдебно решение, член 55, параграф 1, буква а) от Регламента предвижда, че искане за обявяване на недействителност на марка на Общността, базиращо се на абсолютно основание за недействителност, може да бъде представено от всяко физическо или юридическо лице, както и от всяко сдружение, създадено за да представлява интересите на фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители и което има процесуална правоспособност, докато що се отнася до искания за обявяване на недействителност, базиращи се на относителни основания за недействителност, член 55, параграф 1, букви б) и в) от Регламента признава право да предявят подобно искане само на определени лица, които имат правен интерес. Въз основа на това Първоинстанционният съд правилно заключава, че от структурата на този член произтича, че законодателят е пожелал изрично да ограничи кръга на субектите, които могат да направят искане за обявяване на недействителност във втория случай, но не и в първия.

40

На последно място, в точка 26 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд също обявява правилно по същество, че докато относителните основания за отказ на регистрация защитават интересите на притежателите на определени по-ранни права, абсолютните основания за отказ на регистрация имат за предмет защитата на обуславящия ги общ интерес, което обяснява защо член 55, параграф 1, буква а) от Регламента не изисква подалото искането лице да доказва правен интерес.

41

Освен това е лишено от основание твърдението на Lancôme, че за да може да се представи искане за обявяване на недействителност на спорната марка пред СХВП, член 55, параграф 1, буква а) от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че изисква наличието на ефективен или потенциален икономически интерес от заличаването ѝ.

42

Всъщност, от една страна, противно на твърдяното от Lancôme, подобно тълкуване не се потвърждава от посочването в член 55, параграф 1, буква а) на сдружения, създадени за да представляват интересите на фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители и които по смисъла на законодателството, което се прилага по отношение на тях, имат процесуална правоспособност. Това изброяване, което впрочем обхваща потребителите, непритежаващи по принцип описания от Lancôme икономически интерес, има за цел единствено да включи в списъка на лицата, които по силата на тази разпоредба могат да представят искане за обявяване на недействителност пред СХВП, сдруженията от този вид, които не са юридически лица, въпреки че по смисъла на приложимото към тях законодателство имат процесуална правоспособност.

43

От друга страна, подобно тълкуване не следва от Решение от 4 май 1999 г. по дело Windsurfing Chiemsee (C-108/97 и C-109/97, Recueil, стр. I-2779), на което се позовава Lancôme. Всъщност в точка 25 от това решение Съдът е приел, че общият интерес изисква описателните знаци или означения на стоките или услугите, за които се иска регистрация, да могат да се използват свободно от всички. От това следва, че общият интерес, който обуславя основанието за отказ на регистрация на марка поради описателния ѝ характер, не е единствено интересът на конкурентите на подалото искането лице или на притежателя на марката, които могат да бъдат изправени пред каквато и да било пречка и поради това имат ефективен или потенциален икономически интерес от заличаването на спорната марка, а е интересът на всички.

44

От изложеното по-горе е видно, че доводите на Lancôme в подкрепа на тази част на първото правно основание не са основателни и че посочената част следва да се отхвърли.

45

Lancôme твърди, че дори в случай че Съдът приеме тълкуване на член 55, параграф 1, буква а) от Регламента, което се различава от неговото, след като правото на адвокатско сдружение да представи за своя сметка и от свое име искане за обявяване на недействителност на марка на Общността не е съвместимо с признатия на равнище Съюза профил на професията адвокат, при всички положения е необходимо обжалваното съдебно решение да се отмени.

46

Според правото на Съюза профилът на професията адвокат по традиция е профил на сътрудник на правосъдието. Член 19 от Статута на Съда се основава на това схващане за професията адвокат, което произтича и от съдебната практика, и по-специално от Решение от 18 май 1982 г. по дело AM & S Europe/Комисия (155/79, Recueil, стр. 1575, точка 24).

47

СХВП изтъква по силата на член 113, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, че тази втора част от първото правно основание е недопустима, тъй като въпросът за съвместимостта между качеството на лице, подало искане пред СХВП, и качеството на адвокат не е бил поставен пред Първоинстанционния съд.

48

Макар да е представена като част от изведеното от нарушение на член 55, параграф 1, буква а) от Регламента правно основание, следва да се констатира, че тази част се основава не на посочената разпоредба, а на други независими от нея правни елементи.

49

Всъщност от една страна, от самия текст на развитите в негова подкрепа доводи е видно, че Lancôme изтъква посочената част, в случай че Съдът не приеме неговото тълкуване на член 55, параграф 1, буква a) от Регламента, като се има предвид, че според него обжалваното съдебно решение трябва да се отмени „при всички положения“ на основания, различни от твърдяната грешка в тълкуването.

50

От друга страна, изтъкнатите мотиви, свързани с професията адвокат, не се отнасят до член 55, параграф 1, буква a) от Регламента. Впрочем в последния не се съдържат приложими за упражняването на тази професия правила, които при липса на специални норми от правото на Съюза в тази област по принцип се установяват от всяка държава членка (вж. в този смисъл Решение от 12 декември 1996 г. по дело Reisebüro Broede, C-3/95, Recueil, стр. I-6511, точка 37, както и Решение от 19 февруари 2002 г. по дело Wouters и др., C-309/99, Recueil, стр. I-1577, точка 99).

51

Следователно втората част от първото правно основание всъщност представлява правно основание, което е различно от изведеното от нарушение на член 55, параграф 1, буква a) от Регламента.

52

Това правно основание обаче не е било предявено пред Първоинстанционния съд и — що се отнася до представеното пред СХВП искане, а не до допустимостта на жалбата по съдебен ред — не представлява правно основание, свързано с обществения ред, което Първоинстанционният съд е трябвало да разгледа служебно.

53

Подобно правно основание е недопустимо, тъй като в рамките на обжалването правомощията на Съда се свеждат до преценка на правното решение, дадено във връзка с изложените пред Първоинстанционния съд правни основания (в този смисъл вж. по-специално Решение от 1 февруари 2007 г. по дело Sison/Съвет, C-266/05 P, Сборник, стр. I-1233, точка 95 и цитираната съдебна практика).

54

Поради това втората част от първото правно основание, а вследствие на това и самото то, следва да се отхвърлят.

55

С това правно основание Lancôme упреква Първоинстанционния съд, че е приложил погрешни критерии при преценката си на знака „COLOR EDITION“ в качеството му на съчетание от термини.

56

Според съдебната практика за да се разглежда като описателна съставена по този начин марка, следвало да се провери дали избраните термини и тяхното съчетание са познати и обичайни в говоримия език на потенциалния кръг от потребители. Като приел, че марка, съставена от елементи, всеки от които описателен, сама по себе си е описателна, освен ако съществува осезателна разлика между заявената марка и обикновения сбор от съставните ѝ части, Първоинстанционният съд нарушил принципа, прогласен в Решение на Съда 20 септември 2001 г. по дело Procter & Gamble/СХВП (C-383/99 P, Recueil, стр. I-6251). Всъщност според този принцип Първоинстанционният съд трябвало по-скоро да провери дали е налице осезателна разлика между съчетанието на термини и говоримия език на съответната категория потребители за обозначаване на стоките и услугите или на техните съществени характерни особености.

57

Освен това преценката на Първоинстанционния съд не се основавала на никакъв фактически елемент във връзка с езика на съответните потребители.

58

СХВП по същество отговаря, че като поддържа, че един знак е описателен единствено когато е познат и обичаен в говоримия език на потенциалния кръг от потребители, Lancôme нарушава основната разлика между член 7, параграф 1, буква г) и член 7, параграф 1, буква в) от Регламента. За прилагането на последния било без значение дали спорната синтагма била позната и обичайна в говоримия език на потенциалния кръг от потребители, тъй като тази разпоредба се прилагала и към знаците, които можели в бъдеще общо да се използват за представяне на съответните стоки или услуги.

59

По този начин в посоченото по-горе Решение по дело Procter & Gamble/СХВП Съдът се ограничил до проверката дали граматическата конструкция на синтагмата „baby-dry“ правела нейното използване в бъдеще приемливо. Освен това извършеното от Първоинстанционния съд разглеждане на описателния характер на знака „COLOR EDITION“ съответствало на установената след това решение съдебна практика.

60

Също така като упреква Първоинстанционния съд, че не е основал решението си на никакъв фактически елемент, Lancôme всъщност се опитва да постави под съмнение извършената от посочения преценка на фактите, така че частта от това правно основание била недопустима. Тя била освен това явно неоснователна, тъй като въпросът дали потребителите на козметични препарати на практика използват в говоримия език израз като „color edition“ е ирелевантен.

61

От съдебната практика следва, че по правило самото съчетание на елементи, всеки от които е описателен за характерните особености на стоките или услугите, за които е заявена регистрацията, също е описателно за тези характерни особености по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламента. Въпреки това такова съчетание може да не е описателно по смисъла на тази разпоредба, при условие че създава впечатление, достатъчно отдалечено от впечатлението от самото съединяване на тези елементи (вж. Решение от 12 февруари 2004 г. по дело Koninklijke KPN Nederland, C-363/99, Recueil, стр. I-1619, точки 98 и 99, Решение от 12 февруари 2004 г. по дело Campina Melkunie, C-265/00, Recueil, стр. I-1699, точки 39 и 40 и Решение от 19 април 2007 г. по дело СХВП/Celltech, C-273/05 P, Сборник, стр. I-2883, точки 77 и 78).

62

По този начин марка, съставена от дума, състояща се от елементи, всеки от които описателен за характерните особености на стоките или услугите, за които е заявена регистрацията, също е описателна за тези характерни особености, освен ако съществува осезателна разлика между думата и обикновения сбор от съставните ѝ части, което предполага, че поради необичайния характер на комбинацията по отношение на посочените стоки или услуги, думата създава впечатление, достатъчно отдалечено от това от самото съединяване на индикациите, които произтичат от съставящите я елементи, така че доминира сборът на посочените елементи (вж. посочените по-горе Решение по дело Koninklijke KPN Nederland, точка 100 и Решение по дело Campina Melkunie, точка 41).

63

В конкретния случай, след като Първоинстанционният съд приема, че знакът „COLOR EDITION“ е съставен изключително от индикации, които могат да послужат за определяне на някои характерни особености на разглежданите стоки, в точка 49 от посоченото съдебно решение той постановява, че съчетанието от термините „color“ и „edition“ представлява не необичайна, а често срещана структура с оглед на лексикалните правила на английския език и че по отношение на потенциалния кръг от потребители заявената марка не създава впечатление, достатъчно отдалечено от това от обикновеното съпоставяне на образуващите я словни елементи, което да може да промени техния смисъл или обхват.

64

Както отбелязва генералният адвокат в точка 98 от заключението си, с оглед на припомнената в точки 61 и 62 от настоящото съдебно решение съдебна практика това съждение не е опорочено от каквато и да било грешка при прилагане на правото.

65

Ето защо оплакванията на Lancôme в рамките на второто правно основание не са основателни и вследствие на това последното следва да се отхвърли.

66

От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да се отхвърли.

67

По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като СХВП е направила искане за осъждането на Lancôme и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: