Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело C‑259/05

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Rechtbank te Rotterdam (Нидерландия) с акт от 8 юни 2005 г., постъпил в Съда на 20 юни 2005 г., в рамките на наказателното производство срещу

Omni Metal Service,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н P. Jann, председател на състав, г‑н J. N. Cunha Rodrigues, г‑н K. Schiemann (докладчик), г‑н M. Ilešič и г‑н E. Levits, съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,

секретар: г‑н J. Swedenborg, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 септември 2006 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за Omni Metal Service, от адв. R. Sinke и адв. B. Veldhoven, advocaten,

– за нидерландското правителство, от г‑жа H. G. Sevenster и г‑жа M. de Mol, както и от г‑н P. van Ginneken, в качеството на представители,

– за португалското правителство, от г‑н L. Fernandes и г‑жа M. Ribes, в качеството на представители,

– за Комисията на Европейските общности, от г‑н M. Konstantinidis, в качеството на представител, подпомаган от адв. P. Kugel, адв. T. Ormond и адв. P. Kuypers, advocaten,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 февруари 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

Основания за решението

1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (ОВ L 30, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 161), изменен с Регламент (ЕО) № 2557/2001 на Комисията от 28 декември 2001 година (ОВ L 349, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 3, наричан по-нататък „Регламент № 259/93“).

2. Запитването е направено в рамките на наказателно производство срещу Omni Metal Service поради това, че е изнасяло отпадъци от електрически кабели от Испания за Китай, като преминава транзитно през територията на Нидерландия, без предварително да е изпратило съобщение за този превоз до нидерландските органи.

Правна уредба

3. Член 1 от Регламент № 259/93 гласи:

„1. Настоящият регламент се прилага към превозите на отпадъци в рамките на, към и извън Общността.

[…]

3. а) Превозите на отпадъци, предназначени само за оползотворяване и изброени в приложение II, са изключени от разпоредбите и на настоящия регламент, с изключение на разпоредбите в член 11, букви б), в), г) и д) и в член 17, параграфи 1, 2 и 3[…]“

4. Съгласно приложение ІІ към Регламент № 259/93, озаглавено „Зелен списък на отпадъците“:

„Независимо от това дали отпадъците са включени или не в този списък, те не могат да се превозват като зелени отпадъци, ако са замърсени с други материали до степен, която: а) увеличава рисковете, свързани с отпадъка дотолкова, че е уместно той да бъде включен в жълтия или червения списък, или б) възпрепятства оползотворяването на отпадъка по екологосъобразен начин.

GA. Отпадъци от метали и метални сплави в метална недисперсна форма

[…]

Следните отпадъци и остатъци от благородни метали и техните сплави:

GA 120 7404 00 Отпадъци и скрап от мед

[…]

GC. Други отпадъци, съдържащи метали

GC 010 Електрически сглобки, съдържащи само метали или сплави

GC 020 Скрап от електронни уреди (печатни платки, електронни компоненти, кабели и др.) и възстановени електронни компоненти, подходящи за оползотворяване на основни и благородни метали

[…]

GH. Твърди пластмасови отпадъци

Включващи, но не само:

GH 010 3915 Отпадъци, изрезки и остатъци от пластмаса от:

[…]

GH 013 ex 3915 30 — полимери на винилхлорида

[…]“

5. Съгласно член 17 от Регламент № 259/93:

„1. Във връзка с отпадъците, изброени в приложение II, Комисията съобщава преди датата на приложение на настоящия регламент на всяка страна, спрямо която не се прилага Решението на ОИСР [Решение на Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 30 март 1992 г. относно контрола върху трансграничното движение на отпадъци, предназначени за операции по оползотворяване], списъка на отпадъците, включени в това приложение и изисква писмено потвърждение, че тези отпадъци не са обект на контрол в страната по местоназначението, и че последната приема категории от такива отпадъци да бъдат превозени, без да прибягва до контролните процедури, приложими към приложение III или IV, или че тя следва да посочи мястото, където тези отпадъци следва да бъдат подложени на тези процедури или на процедурата по член 15.

[…]

2. Когато отпадъците, изброени в приложение II се изнасят, те са предназначени за подлагане на оползотворяващи мероприятия в съоръжение, което функционира или на което е разрешено да функционира в страната-вносител съобразно действуващото национално законодателство.[…]

[…]

8. При износ на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложение III и IV и отпадъци за оползотворяване, които все още не са включени в приложение II, III или IV, за и през страни, към които не се прилага Решението на ОИСР:

– се прилага по аналогия член 15, с изключение на параграф 3,

– могат да се повдигат обосновани възражения единствено на основание на член 7, параграф 4,

освен ако не се предвижда друго в двустранните или многостранните спогодби, сключени в съответствие с член 16, параграф 1, буква б) и на базата на контролната процедура на параграфи 4 или 6 на настоящия член или на член 15.“

6. Член 15 от Регламент № 259/93 определя процедурата, приложима относно случаите на износ на отпадъци за обезвреждане. Тази процедура включва по-специално нотификация до компетентния орган по транзита.

7. Член 26, параграф 1, буква а) от този регламент гласи:

„Превоз на отпадъци, осъществен:

а) без нотификация до всички заинтересовани компетентни органи в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент […], се счита за нелегален трафик.

[…]“

8. Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията от 12 юли 1999 година за определяне на процедури за контрол съгласно Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета, които да се прилагат за превоза на определени видове отпадъци до определени страни, за които не се прилага Решение С(92)39 окончателен на ОИСР (ОВ L 185, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 113), изменен с Регламент (ЕО) № 2118/2003 на Комисията от 2 декември 2003 година (ОВ L 318, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 118), предвижда в приложение Г към него, че Китай ще приема превоз на отпадъци, включени в кодове GA 120 740400, GC 020, както и в раздел GH на приложение ІІ към Регламент № 259/93, не като се използва някоя от предвидените в регламента процедури за контрол, а посредством задължителна предварителна инспекция от China National Import and Export Commodities Inspection Corporation.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

9. Срещу установеното във Франция дружество Omni Metal Service е възбудено наказателно преследване пред Rechtbank te Rotterdam на основание на член 10.60, първа алинея от Закона за управление на околната среда (Wet milieubeheer) във връзка с член 26, първа алинея от Регламент № 259/93.

10. Предявено му е обвинение, че е нарушило разпоредбите на Регламент № 259/93, като около 15 март 2004 г. е извършило износ от Испания към Китай транзитно през Ротердам — без да е нотифицирало превоза на компетентните органи — на 17 контейнера със скрап от електрически кабели (състоящи се от медно жило в PVC обвивка и с различен диаметър, достигащ до 15 сm).

11. Според Openbaar Ministerie (прокуратурата), след като тези отпадъци се състоят не от жици или кабели за домашна употреба, а от кабели с голям диаметър за пренос на електрическа енергия под земята, те не са скрап от електронни уреди по смисъла на код GC 020 от зеления списък на отпадъците. Освен това, тъй като неразделимата комбинация от мед и PVC не е посочена като такава нито в този списък, нито в списъците, включени в приложение ІІІ или ІV към Регламент № 259/93, а превозът трябва да се извърши към държава, която не е членка на ОИСР, разпоредбите на член 15 във връзка с член 17, параграф 8 от този регламент налагали задължението за нотификация, по-специално до нидерландския орган в качеството му на орган по транзита.

12. Становището на Openbaar Ministerie е, че това тълкуване се налага, от една страна, от необходимостта да бъдат стеснително тълкувани категориите отпадъци, превозът на които не е уреден от Регламент № 259/93, и от друга страна, от изводите от Решение от 25 юни 1998 г. по дело Beside et Besselsen (C‑192/96, Recueil, стp. I‑4029, точки 32 и 34).

13. От своя страна Omni Metal Service счита, че разглежданият в главното производство скрап се включва в посочения по-горе код GC 020, тъй като единственият определящ критерий за подобно квалифициране е съставът на кабелите, а не техният диаметър или произход. Освен това при наличие на комбинация от различни включени в зеления списък отпадъци практиката в експедиращата ги страна, Испания, била те да се приемат за попадащи в този списък и поради това, да се следва предвидената за него процедура. Политиката на Китай била аналогична, като по отношение на комбинациите на мед с PVC тази трета държава се ограничавала с поставянето на изискване при внос да се извърши задължителна предварителна инспекция в експедиращата ги държава от China National Import and Export Commodities Inspection Corporation.

14. При тези обстоятелства Rechtbank te Rotterdam решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Дали скрап от кабели като тези в конкретния случай (някои от които с диаметър от 15 cm) могат да бъдат квалифицирани като „скрап от електронни уреди, като кабели и др.“ по смисъла на код GC 020 от зеления списък?

2) При отрицат елен отговор на първия въпрос, дали комбинацията от включени в зеления списък вещества, която не фигурира като такава в него, може или трябва да бъде считана за включено в зеления списък вещество и дали може да бъде превозвана за оползотворяване без прилагане на процедурата по нотификация?

3) Дали в тази връзка е необходимо отпадъците да бъдат предлагани или превозвани разделено?“

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

15. На първо място следва да се напомни, че когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване, неговата задача е да изясни на националната юрисдикция обхвата на общностните разпоредби, за да ѝ даде възможност да ги приложи правилно спрямо фактите по делото, което тя разглежда, а не сам да прилага тези разпоредби, тъй като не разполага непременно с цялата необходима за това информация.

16. Действително, предвидената в член 234 ЕО процедура на преюдициално запитване създава тясно сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, основано на разпределение на функциите помежду им, и съставлява способ, посредством който Съдът предоставя насоките за тълкуване на общностното право, необходими на националните юрисдикции за решаване на споровете, с които са сезирани (Решение от 7 ноември 2002 г. по дело Lohmann и Medi Bayreuth, C‑260/00—C‑263/00, Recueil, стр. I‑10045, точка 27).

17. От друга страна, Съдът няма правомощие да се произнася по обстоятелствата в главното производство или да прилага спрямо национални мерки или положения общностните разпоредби, които е разтълкувал, тъй като по тези въпроси правомощие има само националната юрисдикция (вж. по-специално Решение от 5 октомври 1999 г. по дело Lirussi и Bizzaro, C‑175/98 и C‑177/98, Recueil, стр. I‑6881, точка 38 и Решение от 22 юни 2000 г. по дело Fornasar и др., C‑318/98, Recueil, стр. I‑4785, точка 32).

18. При тези обстоятелства първият въпрос следва да бъде схващан в смисъл, че търси отговор на това дали код GC 020 от зеления списък на отпадъците трябва да бъде тълкуван като включващ и електрически кабели и ако това е така, при какви условия.

19. В това отношение от текста на посочения код става ясно, че отпадъците, които той включва, са скрап от електронни уреди, както и възстановени електронни компоненти, подходящи за оползотворяване на метали. Както подчертава нидерландското правителство, самите кабели са посочени само като пример за скрап от електронни уреди.

20. От това следва, че код GC 020 включва само кабелите от електронни уреди, както правилно посочват въпросното правителство и Комисията и обратно на твърдяното от Omni Metal Service. От друга страна, този код не се прилага, когато са налице други видове кабели, и по-специално кабели от електрически уреди или сглобки, тъй като в код GC 010 от зеления списък на отпадъците по отношение на отпадъците от такива сглобки впрочем се посочва изрично, че се включват в него единствено ако са съставени само от метали или сплави.

21. Макар предоставените от препращащата юрисдикция описания относно разглежданите в главното производство кабели да са от такова естество, че предполагат, че в случая не става въпрос за кабели от електронни уреди, по време на съдебното заседание Omni Metal Service подчертава, че кабелите в никакъв случай не са били предназначени — както твърди нидерландското правителство — само за пренос на електрическа енергия под земята, а в действителност са от електронни уреди.

22. Както се напомня в точки 15—17 от настоящото решение, налагащото се в тази връзка установяване на фактите все пак е правомощие на препращащата юрисдикция.

23. Предвид гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че код GC 020 от посочения в приложение ІІ към Регламент № 259/93 зелен списък на отпадъците трябва да бъде тълкуван в смисъл, че включва кабели само когато те са от електронни уреди.

По втория и третия въпрос

24. Най-напред следва да се посочи, че главното производство се отнася до износ на електрически кабели, състоящи се от медно жило в PVC обвивка, а не до износ на предварително разделени едни от други жила или обвивки.

25. При тези обстоятелства вторият и третият въпрос на препращащата юрисдикция следва да бъдат схващани като насочени по същество към получаване на отговор на това дали Регламент № 259/93 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че установеният от него режим на превози за включените в зеления списък отпадъци се прилага по отношение на определен вид съставен отпадък, който въпреки че не е посочен в този списък, съчетава две вещества, фигуриращи в него.

26. Нидерландското и португалското правителство смятат, че на този въпрос следва да се даде отрицателен отговор. Обратно, Omni Metal Service поддържа по-рано изразеното от него пред препращащата юрисдикция становище, че по отношение на такъв съставен отпадък трябва да се прилага режимът, приложим към зеления списък на отпадъците.

27. Комисията от своя страна твърди, че въпросът дали дадена комбинация от включени в зеления списък на отпадъците вещества може да бъде превозена без предварителна нотификация зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. Според нея освобождаване от задължението за нотификация е допустимо по-специално в случай на приемане от страната по местоназначението на разглежданите отпадъци за оползотворяване, ако всички съответни вещества са включени в зеления списък на отпадъците и ако равнището на замърсяване на различните отпадъци не изключва такова оползотворяване.

28. От друга страна, от уводното изречение на приложение ІІ към Регламент № 259/93 следвало, че прилагането на предвидения за зеления списък на отпадъците режим се изключва тогава, когато е налице прекомерен риск за околната среда или невъзможност разумно да се възстановят различните съответни вещества. По отношение на главното производство Комисията изразява становище, че нотификация наистина е необходима, тъй като PVC материалът невинаги е безопасен за околната среда.

29. Както Съдът вече е посочил, от шесто и от девето съображение на Регламент № 259/93 следва, че въведената с този регламент система за надзор и контрол върху превозите на отпадъци между държави-членки отговаря на необходимостта да се съхранява, опазва и подобрява качеството на околната среда и има за цел да даде възможност на компетентните органи да вземат всички необходими мерки за опазването на човешкото здраве и околната среда (вж. Решение от 28 юни 1994 г. по дело Парламент/Съвет, C‑187/93, Recueil, стр. I‑2857, точка 18).

30. Единадесето и дванадесето съображение от Регламент № 259/93 от своя страна потвърждават, че установените с този регламент контрол и надзор са насочени към опазване на околната среда не само в Общността, но и в третите страни, за които се изнасят отпадъци от последната.

31. Що се отнася до факта, че превозите на включените в зеления списък отпадъци за оползотворяване по изключение като цяло са освободени от установените по силата на член 1, параграф 3, буква а) от Регламент № 259/93 контролни процедури, той се обяснява с обстоятелството, че както се подчертава в четиринадесетото съображение от посочения регламент, подобни отпадъци по принцип не би следвало да представляват риск за околната среда, ако се оползотворяват по правилен начин в страната по местоназначението им. От това пояснение следва, че включването на определен вид отпадък в този списък и последващото му изключване от установения с Регламент № 259/93 режим на контрол и надзор е резултат от предварително проучване, посредством което е направено заключение, че липсва подобен риск.

32. С оглед на посоченото дотук следва да се приеме, че по-гъвкавият режим, приложим спрямо включените отпадъци в посочения зелен списък на отпадъците, и по-точно тяхното освобождаване от основната част на установените с Регламент № 259/93 процедури по надзор и контрол, по принцип не може да се прилага и по отношение на отпадъци, които не са включени в този списък.

33. В частност, обстоятелството, че даден отпадък е съставен от два елемента, които разглеждани поотделно могат да представляват отпадъци, включени в зеления списък на отпадъците, не води автоматично до включването на съставния отпадък в този списък. В действителност условията, при които може да се осъществи третирането на отпадъците и евентуалните рискове за околната среда, свързани с операциите с тях, не са непременно едни и същи, когато съответният отпадък е съставно съчетание от няколко елемента и когато всеки един от тези елементи съставлява отделен отпадък.

34. Във връзка с това впрочем следва да се посочи, че според Съда смес от отпадъци, включени в зеления списък на отпадъците, може да бъде отнесена към категория „AD 160 битови/домакински отпадъци“ по смисъла на жълтия списък към Регламент № 259/93, като се добавя, че само разделното събиране или правилното сортиране на тези отпадъци би позволило те да бъдат отнесени към зеления списък (вж. в този смисъл Решение по дело Beside и Besselsen, посочено по-горе, точки 30 и 31).

35. А fortiori, единен отпадък, който е резултат от трайна комбинация, а не от единично инцидентно смесване на две основни вещества, посочени в зеления списък на отпадъците, не би могъл да се включи в този списък, освен ако не е изрично посочен в него.

36. Що се отнася до подхода, застъпван от Комисията, той не може да бъде приет.

37. На първо място, този подход не е съвместим с целите, преследвани с Регламент № 259/93, доколкото както се посочва в точки 28—33 от настоящото решение, този регламент има за цел да освободи превозите на определен вид отпадък от създадените с регламента контролни и надзорни механизми единствено чрез включването на този вид отпадък в зеления списък на отпадъците след предварителна оценка на свързаните с третирането и обработката на този отпадък рискове за околната среда.

38. На второ място, както правилно подчертава нидерландското правителство, предложеният от Комисията подход на решаване за всеки конкретен случай е от такова естество, че би могъл да създаде правна несигурност както сред икономическите оператори, които на първо място биха били отговорни за вземането на решение в това отношение и за носенето на свързаните с това рискове, така и сред компетентните органи на държавите-членки.

39. Предвид несигурността, която поражда, подобен подход би могъл да попречи и на постигането на целта на общностния законодател, който като избира регламента като форма за регулиране на отношенията в областта на превозите на отпадъци, специално е искал да гарантира едновременно и съгласувано прилагане на това законодателство във всички държави-членки, като тази хармонизация се отнася не само до материалните предпоставки, при наличието на които посочените превози могат да бъдат извършвани, но и до приложимата към тях процедура (Решение от 13 декември 2001 г. по дело DaimlerChrysler, C‑324/99, Recueil, стр. I‑9897, точки 34 и 67).

40. На трето място, поддържаната от Комисията теза не намира основание в текста на Регламент № 259/93. По-специално и обратно на твърдяното от Комисията, уводното изречение на приложение ІІ към Регламент № 259/93 не е от такова естество, че въз основа на него да може да се направи извод, че по отношение на отпадък, който съчетава две включени в зеления списък на отпадъците вещества, би трябвало да се прилага предвиденият за тях режим, в случай че от него не следва прекомерен риск за околната среда или невъзможност разумно да се възстановят различните съответни вещества.

41. В действителност не би могло посочената във въпросното уводно изречение хипотеза, отнасяща се до случая, когато определен отпадък е „замърсен“ с „друго“ вещество, просто да се приравни на случая, когато даден отпадък е съставен от две вещества, всяко от които е основна съставна част от него.

42. Като се имат предвид всички изложени дотук съображения, на втория и третия въпрос следва да се отговори, че Регламент № 259/93 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че от обстоятелството, че даден съставен отпадък съчетава две вещества, всяко от които е включено в посочения в приложение ІІ към регламента зелен списък на отпадъците, не следва, че установеният по силата на този регламент режим за включените в списъка отпадъци се прилага по отношение на този съставен отпадък.

По съдебните разноски

43. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Диспозитив

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1) Код GC 020 от зеления списък на отпадъците, включен в приложение ІІ към Регламент (ЕИО) № 2 59/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност, изменен с Регламент (ЕО) № 2557/2001 на Комисията от 28 декември 2002 година, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че включва кабели само когато те са от електронни уреди.

2) Регламент № 259/93, изменен с Регламент № 2557/2001, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че от обстоятелството, че даден съставен отпадък съчетава две вещества, всяко от които е включено в посочения в приложение ІІ към регламента зелен списък на отпадъците, не следва, че установеният по силата на този регламент режим за включените в списъка отпадъци се прилага по отношение на този съставен отпадък.