This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52020XC1113(03)
Communication from the Commission to the European Parliament, the Council and the Court of Auditors — Consolidated annual accounts of the European Union 2019
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Сметната палата — Консолидирани годишни отчети на Европейския съюз за 2019 г.
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Сметната палата — Консолидирани годишни отчети на Европейския съюз за 2019 г.
OB C 384, 13.11.2020, p. 1–179
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
13.11.2020 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 384/1 |
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА
Консолидирани годишни отчети на Европейския съюз за 2019 г.
(2020/C 384/01)
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР | 2 |
ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА, УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ | 3 |
БЕЛЕЖКА, СЪПЪТСТВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ | 10 |
ОСНОВНИ АСПЕКТИ НА 2019 ФИНАНСОВА ГОДИНА | 11 |
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ | 13 |
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС | 14 |
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ | 15 |
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ | 16 |
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ | 17 |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ | 18 |
ОБСЪЖДАНЕ И АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ | 100 |
ДОКЛАДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ | 114 |
РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ | 173 |
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА | 177 |
ПРЕДГОВОР
Имам удоволствието да представя годишните отчети на Европейския съюз за 2019 г. Те съдържат пълен преглед на финансите на ЕС и на изпълнението на бюджета на ЕС за предходната година, включително информация за условните пасиви, финансовите задължения и други задължения на Съюза. Те отразяват многогодишния характер на дейностите на Съюза и дават обяснения за основните финансови данни и за тяхното изменение. Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз са част от пакета на Комисията от интегрирани отчети за финансите и управленската отговорност и представляват съществена част от силно развитата ни система за финансова отчетност.
Бюджетът на ЕС доказа за пореден път, че носи добавена стойност за гражданите, предприятията и регионите: въпреки ограничения си размер — около 2 % от всички публични разходи в Съюза — той допълва националните бюджети и подпомага изпълнението на общите ни политически приоритети.
Бюджетът за 2019 г. бе предпоследният бюджет от настоящата многогодишна финансова рамка (МФР). Изпълнението на почти всички програми напредваше с нормален ритъм, с изключение на новите програми, като Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP), и действията, законодателният процес за които приключи наскоро. В стойностно изражение изпълнението на бюджета на ЕС възлезе на общо 178,8 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения и 159,1 милиарда евро бюджетни кредити за плащания.
В съответствие с предложението на Европейската комисия от май 2018 г. значителна част от бюджета за 2019 г. бе използвана за програмите, за да се стимулира създаването на работни места, особено за младите хора, и да се насърчат растежът, стратегическите инвестиции и управлението. ЕС продължи също да подкрепя усилията за ефективно справяне с предизвикателството, което миграцията представлява, както в рамките на ЕС, така и извън него.
За мерките за подпомагане на икономическия растеж и намаляване на икономическите различия между регионите бяха използвани почти половината от заделените средства. Финансирането от ЕС допринесе с 12,4 милиарда евро за научните изследвания и иновациите по линия на „Хоризонт 2020“, включително в сферата на високопроизводителните изчислителни технологии. Бюджетът доказа и в други области, че представлява инвестиция в бъдещето: той увеличи разходите за образованието и обучението с 20 % за „Еразъм+“ в сравнение с 2018 г. и с 37 % за Механизма за свързване на Европа, който подкрепя транспортната и цифровата инфраструктура. Подкрепата за земеделието и селските райони остана стабилна на ниво 57,9 милиарда евро, като допринесе също за борбата с изменението на климата и за насърчаването на устойчивия растеж.
Бюджетът за 2019 г. осигури необходимата гъвкавост за предприемане на мерки във връзка с вътрешния аспект на въпросите, свързани с миграцията, с подкрепа в размер на общо 1,2 милиарда евро от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и 533 милиона евро за управлението на границите и сигурността от фонд „Вътрешна сигурност“. Общо 5 милиона евро бяха отпуснати и за създаването на новата Европейска прокуратура, която бе създадена с цел наказателно преследване на престъпленията срещу бюджета на ЕС, включително измамите, изпирането на пари и корупцията.
Още преди кризата с коронавируса бюджетът на ЕС за 2019 г. показа колко важно е да има функционираща многогодишна финансова рамка, която осигурява необходимите средства и гъвкавост за предприемане на действия и реагиране на новите предизвикателства. Тази гъвкавост ще играе роля и при следващата многогодишна финансова рамка, която е в основата на плана за възстановяване на Европа.
Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз се изготвят в съответствие с международните счетоводни стандарти за публичния сектор. За да се придържа към тези стандарти, Комисията постоянно подобрява своите правила и процедури, организационната си структура и гъвкавостта си. Докладването по съгласуван и ефективен начин гарантира спазването на нормативните разпоредби и увеличава отчетността за разходите на ЕС. То подпомага общуването с гражданите и с други заинтересовани страни, както и запазването на тяхното доверие и на вярата им в Европейския съюз.
Johannes HAHN
Член на Европейската комисия, отговарящ за бюджета и човешките ресурси
ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА, УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европейският съюз (ЕС) е съюз, на който държавите членки предоставят правомощия, чрез които да бъдат постигнати общите им цели. Съюзът се основава на следните ценности: зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, правова държава и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, което се характеризира с плурализъм, недопускане на недискриминация, търпимост, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете.
1. ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА
Договори на ЕС
Общите цели и принципи, от които се ръководят Съюзът и европейските институции, са определени в Договорите. Съюзът и институциите му могат да действат само в рамките на правомощията, предоставени им от Договорите с цел да изпълнят заложените в тях цели. Те трябва да правят това, като съблюдават принципите (1) на субсидиарност и пропорционалност. За да постигне целите си и изпълни политиките си, Съюзът си осигурява необходимите финансови средства. Комисията отговаря за утвърждаването на общия интерес на Съюза, което включва изпълняване на бюджета и управление на програмите в сътрудничество с държавите членки и в съответствие с принципа на добро финансово управление.
ЕС работи за изпълнението на определените от Договора цели с помощта на набор от инструменти, един от които е бюджетът на ЕС. Други инструменти са например общата законодателна рамка и съвместните стратегии за политиката.
Политически приоритети на Комисията
Политическите приоритети на Комисията са определени в политическите насоки, изготвени от нейния председател. Под ръководството на председателя Фон дер Лайен Комисията, която встъпи в длъжност на 1 декември 2019 г., ще се съсредоточи върху следните шест основни амбициозни цели:
6 ОСНОВНИ АМБИЦИОЗНИ ЦЕЛИ
Европейски зелен пакт
— |
Стремеж да бъдем първият неутрален по отношение на климата континент |
Икономика в интерес на хората
— |
Работа за постигане на социална справедливост и благоденствие |
Европа, подготвена за цифровата ера
— |
Предоставяне на повече възможности на хората чрез ново поколение технологии |
Утвърждаване на европейския ни начин на живот
— |
Изграждане на Съюз на равенство, в който възможностите са достъпни за всички |
По-силна Европа на световната сцена
— |
Европа да прояви по-голяма амбиция чрез създаването на нашия уникален знак за отговорно глобално лидерство |
Нов тласък за европейската демокрация
— |
Насърчаване, защита и утвърждаване на нашата демокрация |
Предишната Комисия се съсредоточи върху десет приоритета, определени от бившия председател Жан-Клод Юнкер и в съответствие с „Европа 2020“ — тогавашната дългосрочна стратегия на ЕС за растеж:
— |
нов стимул за работните места, растежа и инвестициите; |
— |
свързан цифров единен пазар; |
— |
устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата; |
— |
по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база; |
— |
по-задълбочен и по-справедлив икономически и паричен съюз (ИПС); |
— |
балансирана и прогресивна търговска политика с цел да се извлекат ползи от глобализацията; |
— |
пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие; |
— |
към нова политика в областта на миграцията; |
— |
Европа като по-силен участник на световната сцена; |
— |
Съюз на демократична промяна. |
Програма до 2030 г. за устойчиво развитие
Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните 17 цели за устойчиво развитие, приети от Организацията на обединените нации през септември 2015 г., дадоха нов тласък на усилията в световен мащаб за постигане на устойчиво развитие. ЕС изигра важна роля в изготвянето на Програмата до 2030 г., което е отражение на факта, че устойчивото развитие отдавна е в основата на европейския проект. Целите за устойчиво развитие са твърдо залегнали в Договорите на ЕС и са включени във всички политики и инициативи на ЕС. Бюджетът на ЕС играе съществена роля за преодоляването на много предизвикателства, свързани с устойчивостта, включително бедността, младежката безработица, здравето и благосъстоянието, изменението на климата, загубата на биологично разнообразие, устойчивата енергия и миграцията.
Многогодишната финансова рамка и разходните програми
Политиките, които се подпомагат от бюджета на ЕС, се изпълняват в съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР) и съответното секторно законодателство, в което се определят разходните програми. Тези програми дават финансово изражение на политическите приоритети на ЕС за период от време, който е достатъчно дълъг, за да бъдат приоритетите ефективни и да се осигури съгласувана дългосрочна перспектива за бенефициерите на средства от ЕС и съфинансиращите национални органи. Определят се максимални годишни размери (тавани) за разходите на ЕС като цяло и за основните категории разходи (функции). Сборът от таваните на всички функции дава общия таван за бюджетните кредити за поети задължения. Многогодишната финансова рамка се приема с единодушие, което показва, че всички държави членки са съгласни с предвидените цели и с равнището на разходите (максимално ниво на бюджетните поети задължения и на бюджетните плащания), с одобрението на Европейския парламент. Настоящата МФР обхваща периода 2014—2020 г.
Междуинституционално споразумение
Многогодишната финансова рамка се допълва от междуинституционалното споразумение (2), което е политическо споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията. Целта на това споразумение, което бе прието през 2013 г. в съответствие с член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), е да се осигури бюджетна дисциплина, да се подобрят функционирането на годишната бюджетна процедура и сътрудничеството между институциите по бюджетните въпроси, както и да се гарантира добро финансово управление.
Годишен бюджет
Годишният бюджет се изготвя от Комисията и обикновено се одобрява до средата на декември от Европейския парламент и Съвета въз основа на процедурата по член 314 от ДФЕС. Според принципа на балансираност на бюджета общият размер на приходите трябва да е равен на общия размер на разходите (бюджетните кредити за плащания) за дадена финансова година.
Основните източници на финансиране на ЕС са приходите от собствени ресурси, които се допълват от други приходи. Съществуват три вида собствени ресурси: традиционните собствени ресурси (митата и налозите върху захарта), собственият ресурс на база данъка върху добавената стойност (ДДС) и собственият ресурс на база брутния национален доход (БНД). Другите приходи, идващи от дейностите на ЕС (напр. глобите в областта на конкуренцията), обикновено представляват по-малко от 10 % от общите приходи. Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета, се определя, като от общия размер на разходите се извади общият размер на другите приходи. В настоящата МФР общият размер на собствените ресурси не може да надвишава 1,20 % от сбора от брутните национални доходи (БНД) на държавите членки.
Методи на управление
Бюджетът на ЕС се изпълнява посредством три метода на управление, които определят начина, по който средствата се изплащат и управляват:
— |
Споделено управление: по-голямата част от бюджета се управлява посредством система на споделено управление от Комисията в сътрудничество с държавите членки, и по-конкретно в областта на структурните фондове и земеделието. |
— |
Пряко управление: Комисията също така управлява сама програми и може да делегира изпълнението на конкретни програми на изпълнителните агенции. |
— |
Непряко управление: решенията във връзка с разходите могат да се управляват и непряко чрез други органи в рамките на ЕС или извън него. Във Финансовия регламент и/или в споразуменията за делегиране се определят необходимите механизми за контрол и докладване от страна на тези субекти и надзора от страна на Комисията, когато задачите по изпълнението на бюджета са възложени на национални агенции, групата на Европейската инвестиционна банка, трети държави, международни организации (напр. Световната банка или ООН) и други субекти (напр. децентрализираните агенции на ЕС и съвместни предприятия). |
Финансов регламент
Финансовият регламент (ФР) (3), приложим за общия бюджет, е основен акт в регулаторната структура на финансите на ЕС. В него се определят подробно финансовите правила, приложими за изпълнението на бюджета на ЕС, както и ролите на различните участници в осигуряването на това, че средствата се използват разумно и постига поставените цели.
2. УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ
2.1. ИНСТИТУЦИОНАЛНА СТРУКТУРА
EС разполага с институционална рамка, която има за цел да насърчава неговите ценности, да преследва неговите цели, да служи на неговите интереси, на интересите на неговите граждани и на тези на държавите членки, както и да осигурява съгласуваност, ефективност и последователност на неговите политики и дейности. Организационната структура се състои от институции, агенции и други органи на ЕС, които са включени в консолидираните отчети на ЕС, доколкото са изпълнени критериите за консолидиране, определени във Финансовия регламент и в приложимите счетоводни правила (вж. бележка 9 за списъка на субектите, включени в обхвата на консолидацията).
Европейският парламент изпълнява, съвместно със Съвета, законодателни и бюджетни функции. Комисията се отчита политически пред Европейския парламент. Съветът също изпълнява функции, свързани с определяне на политиките и координиране, в рамките на общите политически насоки и приоритети на Съюза, определени от Европейския съвет.
Комисията отговаря за планирането, изготвянето и предлагането на законодателство, за управлението на политиките на ЕС, включително наблюдаването на изпълнението на законодателството на ЕС и гарантирането на неговото прилагане, за разпределянето на финансирането от ЕС и управлението на програмите за финансиране и за представляването на ЕС в международен план.
Комисията изпълнява бюджета, до голяма степен в сътрудничество с държавите членки (4). Те гарантират съвместно, че бюджетните кредити се използват в съответствие с принципите на доброто финансово управление. Регламентите определят задълженията на държавите членки за контрол и одит, когато те участват в изпълнението на бюджета, както и отговорностите, които произтичат от тези задължения. Те определят също отговорностите и подробни правила за всяка от институциите на ЕС, що се отнася до нейните разходи.
2.2. УПРАВЛЕНСКА СТРУКТУРА НА КОМИСИЯТА
Комисията има единствена по рода си система на управление, при която се прави ясно разграничение между структурите за политически и административен надзор и са ясно определени отговорността и финансовата отчетност (5).
Вътрешното функциониране на Комисията се основава на редица ключови принципи, на които се опира доброто управление: ясни функции и отговорности, силен ангажимент за управление на изпълнението и спазване на нормативната уредба, ясни механизми за отчетност, висококачествена и приобщаваща нормативна уредба, откритост и прозрачност и високи стандарти за етично поведение.
Комисията изпълнява своите функции под ръководството на колегиума на членовете на Комисията, който определя приоритетите и носи цялата политическа отговорност за работата на Комисията. Председателят определя вътрешната организация на Комисията, като гарантира, че тя действа последователно, ефективно и като колегиален орган. Вътрешните договорености създават структура от надеждни инструменти за контрол и управление, които позволяват на колегиума на членовете на Комисията да поема политическа отговорност за работата на Комисията, а именно за решенията, които тя взема, както и за координационните, изпълнителните и управленските финцкии, предвидени в Договорите.
Колегиумът делегира оперативното изпълнение на бюджета и финансовото управление на генералните директори и ръководителите на служби, които ръководят административната структура на Комисията (6). Този децентрализиран подход създава административна култура, която насърчава служителите да поемат отговорност за дейностите, върху които имат контрол, и изисква от тях да предоставят увереност за дейностите, за които носят отговорност.
Централните служби подпомагат генералните директори и ръководителите на служби при изпълнението на техните отговорности. По-конкретно Общият управителен съвет осигурява координация, надзор, съвети и стратегически насоки по въпроси, свързани с корпоративното управление, в области като управлението на финансовите и човешките ресурси, управлението на риска, управлението на изпълнението, управлението на информационните технологии, киберсигурността и физическата сигурност, непрекъснатостта на дейността и управлението на комуникацията и информацията (7).
Тази система на управление се основава на Договорите и се е променяла с времето, за да се адаптира към променящата се среда и да продължи да съблюдава най-добрите практики, посочени в съответните международни стандарти (8). При допълнителното рационализиране и подсилване на въведените през 2018 г. (9) договорености бе взета под внимание одитната дейност на Европейската сметна палата (10) и на Службата за вътрешен одит на Комисията. Съгласно изискванията на Финансовия регламент (член 247) годишният доклад за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС съдържа информация за основните механизми за управление в Комисията.
2.3. РАМКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС
Въвеждането на надеждни рамки за изпълнението е от съществено значение за поставянето на силен акцент върху резултатите, добавената стойност на европейско равнище и доброто управление на програмите на ЕС. Рамката за изпълнението за бюджета на ЕС е силно развита и се нарежда на по-високо място от тази на която и да е държава, оценена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в нейния стандартен индекс на рамките за бюджетиране, основано на изпълнението.
Рамката за изпълнението на бюджета на ЕС докладва за няколко вида и равнища на стратегически общи и конкретни цели и показатели. Тя взема също така под внимание взаимното допълване и интегрирането на политики (като например борбата с изменението на климата и с неравенството между половете) и програми, както и ключовата роля на държавите членки при изпълнението на бюджета на ЕС.
— |
Целите и показателите са включени в правните основания на програмите и всяка година Комисията докладва за тях чрез програмните отчети, които придружават проектобюджета. Последните предоставят информацията, необходима за разбиране на изпълнението на програмите и за измерване на постигнатите от тях резултати. Това включва дългосрочните финансови поети задължения по многогодишната финансова рамка, базовите стойности за изпълнението на програмата (отправни точки за действия в областта на политиката), целите (които следва да бъдат постигнати в края на многогодишния период на програмиране) и междинните етапи. |
— |
За да гарантира, че ресурсите се насочват към приоритетите и че всяко действие води до добри резултати и има добавена стойност, Комисията насърчава култура, ориентирана към резултатите. Освен това през последните години тя разработи подход, който стимулира постигането на по-добър баланс между спазването на нормативните изисквания и резултатите. |
— |
В годишния доклад за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС се прави цялостен преглед на изпълнението, управлението и защитата на бюджета на ЕС. В него се обяснява как бюджетът на ЕС подпомага изпълнението на политическите приоритети на Европейския съюз, описват се резултатите, постигнати с помощта на бюджета на ЕС, и се обяснява ролята на Комисията в осигуряването и насърчаването на най-високите стандарти на бюджетно и финансово управление. |
Благодарение на тези елементи бюджетният орган е в добра позиция да взема предвид информацията за изпълнението в хода на годишната бюджетна процедура.
2.4. ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
В Комисията функциите и отговорностите в областта на финансовото управление са ясно определени (напр. във Финансовия регламент и във Вътрешните правила (11)) и се прилагат по съответния начин. В качеството си на оправомощени разпоредители с бюджетни кредити генералните директори и ръководителите на служби в Комисията отговарят за доброто финансово управление на ресурсите на ЕС, за спазването на разпоредбите на Финансовия регламент, за управлението на риска и за изготвянето на подходяща рамка за вътрешен контрол.
Отговорността на разпоредителите с бюджетни кредити обхваща целия управленски процес — от определянето на това какво трябва да се направи, за да бъдат постигнати определените от институцията цели на политиката, до управлението на дейностите както от оперативна гледна точка, така и от гледна точка на доброто финансово управление. Задачите могат след това да бъдат делегирани на директори, началници на отдели и други лица, които по този начин стават вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити. Всеки оправомощен разпоредител с бюджетни кредити може да разчита на един или двама директори, отговарящи за управлението на риска и за вътрешния контрол, за да надзирава и наблюдава прилагането на системите за вътрешен контрол.
Централните служби на Комисията дават насоки и съвети и насърчават най-добрите практики, включително чрез дейността на Общия управителен съвет.
Съгласно Финансовия регламент всеки разпоредител с бюджетни кредити трябва да изготвя годишен отчет за дейността (ГОД) за постигнатите резултати и за вътрешния контрол и финансовото управление през годината. ГОД съдържа декларация, че ресурсите са били използвани при съблюдаване на принципите на доброто финансово управление и че са осигурени процедури за контрол, които дават необходимите гаранции във връзка със законосъобразността и редовността на извършените операции. На равнище Комисия годишният доклад за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС е основният инструмент, чрез който колегиумът на членовете на Комисията поема политическа отговорност за финансовото управление на бюджета на ЕС.
Счетоводителят на Комисията отговаря централно за управлението на касата, за процедурите по събиране на средства, за определянето на счетоводни правила въз основа на международните счетоводни стандарти и методи за публичния сектор, за утвърждаването на счетоводните системи и за изготвянето на годишните отчети на Комисията и на консолидираните годишни отчети на ЕС. Освен това счетоводителят трябва да подписва годишните отчети, като декларира, че те представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на Съюза. Годишните отчети се приемат от колегиума на членовете на Комисията. Счетоводителят е независима функция. Той носи голяма отговорност за финансовото отчитане в Комисията.
Вътрешният одитор на Комисията също е централизирана и независима функция. Той предоставя независими съвети, становища и препоръки във връзка с качеството и функционирането на системите за вътрешен контрол в Комисията, агенциите на ЕС и други автономни органи.
Комитетът за контрол на одитите гарантира независимостта на вътрешния одитор и следи качеството на дейността по вътрешен одит и последващите действия, предприети от Комисията във връзка с препоръките от вътрешен и външен одит, както и с констатациите и препоръките на Европейската сметна палата, свързани с освобождаването от отговорност, относно надеждността на годишните консолидирани отчети на ЕС. Консултативната роля на комитета допринася за цялостното допълнително подобряване на ефективността и ефикасността на Комисията при постигането на нейните цели и улеснява надзора от страна на колегиума на комисарите върху ръководенето, управлението на риска и практиките за вътрешен контрол на Комисията.
2.5. ФИНАНСОВО ОТЧИТАНЕ
Докладването относно бюджета на ЕС се осъществява чрез пакета от интегрирани отчети за финансите и управленската отговорност, който обединява изчерпателна информация за изпълнението, резултатите, финансовото управление и защитата на бюджета на ЕС. Това включва консолидираните годишни отчети на ЕС, годишния доклад за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС (който включва оценка на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати), годишния доклад за извършените вътрешни одити, дългосрочна прогноза за бъдещите входящи и изходящи потоци за следващите пет години и доклада относно последващите действия по отношение на освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Пакетът от интегрирани отчети за финансите и управленската отговорност дава на обществеността цялостна представа за финансовото и оперативното състояние на бюджета на ЕС всяка година.
Консолидираните годишни отчети на ЕС съдържат финансова информация за дейностите на институциите, агенциите и други органи на ЕС както от гледна точка на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване, така и от бюджетна гледна точка. Тези отчети не обхващат годишните отчети на държавите членки.
Консолидираните годишни отчети на ЕС се състоят от две отделни, но свързани части:
— |
консолидирани финансови отчети; и |
— |
отчети за изпълнението на бюджета, които съдържат обща информация за изпълнението на бюджета. |
Освен това консолидираните годишни отчети на ЕС се придружават от документ за обсъждане и анализ на финансовите отчети, в който се обобщават съществените промени и тенденции във финансовите отчети и се обясняват съществените рискове и несигурност, пред които е бил изправен ЕС и на които той трябва да обърне внимание в бъдеще.
Докладване и отчетност в Комисията:
Интегрирани отчети за финансите и управленската отговорност Член 247 от ФР |
|
||||||||||
Други доклади |
|
2.6. ВЪНШЕН ОДИТ И ПРОЦЕДУРА ПО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА
В съответствие с принципите на доброто финансово управление средствата трябва да се управляват ефективно, ефикасно и икономично. Съществува рамка за отчетност, основана на подробно докладване, външен одит и политически контрол, която има за цел да предостави разумна увереност, че средствата на ЕС се изразходват добре и по подходящ начин.
Всяка година Европейската сметна палата, проверява — като се опира на систематичен и задълбочен подход — надеждността на отчетите, дали всички приходи са получени и всички разходи са извършени законосъобразно и редовно, както и дали финансовото управление и качествените аспекти на бюджетирането, включително измерението на изпълнението, са били надеждни. Публикуването на годишния доклад на Европейската сметна палата е началото на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Одиторите изготвят и специални доклади относно конкретни разходи или области на политиката или относно бюджетни или управленски въпроси.
След препоръка на Съвета Европейският парламент взема решение дали да даде окончателното си одобрение, известно като „разрешение за освобождаване от отговорност“, за начина, по който Комисията е изпълнила бюджета на ЕС през дадена година. Годишната процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета гарантира, че Комисията носи политическа отговорност за изпълнението на бюджета на ЕС.
Решението относно освобождаването от отговорност се основава и на интегрираните отчети на Комисията за финансите и управленската отговорност, на изслушванията на членове на Комисията и на отговорите, дадени на писмени въпроси, отправени към Комисията.
БЕЛЕЖКА, СЪПЪТСТВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ
Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за 2019 г. са изготвени въз основа на информацията, предоставена от институциите и органите съгласно член 246, параграф 2 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз. С настоящото заявявам, че те бяха съставени в съответствие с дял XIII от този Финансов регламент и със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.
От счетоводителите на тези институции и органи, които удостовериха нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския съюз и изпълнението на бюджета.
С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите на Европейската комисия, имам разумна увереност, че отчетите представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на Европейския съюз.
Rosa ALDEA BUSQUETS
Счетоводител на Комисията
18 юни 2020 г.
ОСНОВНИ АСПЕКТИ НА 2019 ФИНАНСОВА ГОДИНА
Изпълнение на бюджета на Съюза за 2019 г.
Бюджетът на ЕС има важна роля да подпомага изпълнението на политиките и постигането на приоритетите на Съюза. Въпреки ограничения си размер, представляващ около 2 % от всички публични разходи в Съюза, той допълва националните бюджети и е ясно съсредоточен върху инвестициите и допълването. Той е инструмент от ключово значение сред широкия набор от инструменти на политиката и регулаторни инструменти на европейско равнище и има за цел изпълнението на приоритетите в областта на политиката, договорени от всички държави — членки на ЕС, като е намерил израз в многогодишна финансова рамка, съдържаща различните програми и максимални тавани за разходите.
Бюджетът на ЕС за 2019 г., който бе приет на 12 декември 2018 г., потвърждава, че ЕС насочва средствата към нуждите. През 2019 г., в съответствие с предложението на Европейската комисия от май 2018 г., по-голямата част от бюджета на ЕС бе използвана за стимулиране на създаването на работни места, особено за младите хора, и за насърчаване на растежа, стратегическите инвестиции и сближаването. ЕС продължи също да подкрепя усилията за ефективно справяне с предизвикателството, което миграцията представлява, както в рамките на ЕС, така и извън него.
Приетият бюджет за 2019 г. допринесе за силата и устойчивостта на европейската икономика и за насърчаването на солидарността и сигурността както в рамките на неговите граници, така и извън тях. Бюджетът за 2019 г. бе предпоследният бюджет от настоящата многогодишна финансова рамка (МФР). Изпълнението на почти всички програми напредваше с нормален ритъм, с изключение на новите програми, като Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP), и действията, законодателният процес за които приключи наскоро.
В стойностно изражение изпълнението на бюджета на ЕС през 2019 г. възлезе на общо 178,8 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения и 159,1 милиарда евро бюджетни кредити за плащания. Това изпълнение може да се счита за задоволително, като през годината бяха направени само малки корекции. След сумите, пренесени за 2020 г., изпълнението достигна 99,4 % от бюджетните кредити за поети задължения и 99,5 % от бюджетните кредити за плащания.
За мерките за подпомагане на икономическия растеж и намаляване на икономическите различия между регионите бяха използвани почти половината от заделените средства. Финансирането от ЕС допринесе с 12,4 милиарда евро за научните изследвания и иновациите по линия на „Хоризонт 2020“, включително в сферата на високопроизводителните изчислителни технологии. Увеличи се бюджетът за образованието и обучението (с 20 % повече за „Еразъм+“ в сравнение с 2018 г.) и за транспортната и цифровата инфраструктура (с 37 % повече за Механизма за свързване на Европа). Подкрепата за земеделието и селските райони остана стабилна на ниво 57,9 милиарда евро, като допринесе също за борбата с изменението на климата и за насърчаването на устойчивия растеж.
Бюджетът за 2019 г. осигури необходимата гъвкавост за предприемане на мерки във връзка с вътрешния аспект на въпросите, свързани с миграцията, с подкрепа в размер на общо 1,2 милиарда евро от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и 533 милиона евро за управлението на границите и сигурността от фонд „Вътрешна сигурност“. Общо 5 милиона евро бяха отпуснати и за създаването на новата Европейска прокуратура, която бе създадена с цел наказателно преследване на престъпленията срещу бюджета на ЕС, включително измамите, изпирането на пари и корупцията.
Финансови отчети — основни аспекти
Счетоводен баланс
— |
В позицията „Имоти, машини и съоръжения“ четирите спътника, изстреляни през 2018 г., преминаха успешно изпитванията в орбита през 2019 г. Те бяха добавени към оперативната мрежа през 2019 г., с което общият брой на спътниците в мрежата достигна 26 (вж. бележка 2.2). |
— |
Финансовите активи, обявени за продажба, нараснаха с 3,0 милиарда евро поради продължаващото финансиране на гаранционните фондове на ЕФСИ и на ЕФУР, както и на финансовите инструменти по „Хоризонт 2020“. Заемите намаляха с 1,3 милиарда евро, след като Румъния и Латвия погасиха заеми по линия на ПБ, което бе компенсирано в известна степен от нови отпуснати заеми за МФП (вж. бележка 2.4). |
— |
Предварителното финансиране (т.е. авансовите средства, изплащани на бенефициерите на средства от ЕС) се увеличиха леко с 1,5 милиарда евро на 51,4 милиарда евро (вж. бележка 2.5). |
— |
Като цяло общият размер на вземанията и подлежащите на събиране средства остана на равнище, сходно до това за предходната година, като възлиза на 24,0 милиарда евро (вж. бележка 2.6). |
— |
Намаление на дългосрочния лихвен процент, използван за определяне на стойността на задълженията във връзка с доходите на наети лица (т.нар. дисконтов процент), който за първи път стана отрицателен, доведе до значително увеличение на пасива в края на годината — увеличение със 17,2 милиарда евро (вж. бележка 2.9). |
— |
Погасяването на получени заеми във връзка с ПБ в размер на 1,5 милиарда евро доведе до намаляване на финансовите пасиви, което бе компенсирано в известна степен от нови получени заеми, свързани със заеми за МФП (вж. бележка 2.11). |
— |
Задълженията и начисленията останаха на равнище, сходно на това за 2018 г. — общо 94,1 милиарда евро (вж. бележки 2.12 и 2.13). |
Отчет за финансовия резултат
— |
Що се отнася до приходите, приходите от БНД се увеличиха с 3,0 милиарда евро вследствие на корекции на минали суми (предимно за годините 2012—2017), тъй като базите за БНД бяха актуализирани с реални данни. Приходите от глоби бяха 4,3 милиарда евро през 2019 г. (вж. бележка 3.1/3.4). |
— |
Разходите, направени при споделеното управление, се увеличиха с 4,8 милиарда евро, което се дължи предимно на по-добро изпълнение на програмите по линия на ЕФРР и Кохезионния фонд с напредването на настоящата МФР (вж. бележка 3.9). |
Условни пасиви
— |
Бюджетните гаранции нараснаха с 2,7 милиарда евро поради подписването на нови операции по ЕФСИ и по мандата за външно кредитиране (МВК) през 2019 г., които са гарантирани от бюджета на ЕС (вж. бележка 4.1.1). |
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ (1)
СЪДЪРЖАНИЕ
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС | 14 |
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ | 15 |
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ | 16 |
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ | 17 |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ | 18 |
1. |
ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ | 18 |
2. |
БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС | 32 |
3. |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ | 63 |
4. |
УСЛОВНИ ПАСИВИ И АКТИВИ | 72 |
5. |
БЮДЖЕТНИ И ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 76 |
6. |
УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК | 80 |
7. |
ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА | 93 |
8. |
СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС | 95 |
9. |
ОБХВАТ НА КОНСОЛИДАЦИЯТА | 97 |
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС
милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ |
|
|
|
Нематериални активи |
2.1 |
515 |
446 |
Имоти, машини и съоръжения |
2.2 |
11 380 |
11 185 |
Инвестиции, отчетени посредством метода на собствения капитал |
2.3 |
591 |
591 |
Финансови активи |
2.4 |
66 714 |
65 231 |
Предварително финансиране |
2.5 |
26 240 |
26 006 |
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
2.6 |
3 607 |
416 |
|
|
109 047 |
103 875 |
ТЕКУЩИ АКТИВИ |
|
|
|
Финансови активи |
2.4 |
4 514 |
4 168 |
Предварително финансиране |
2.5 |
25 206 |
23 968 |
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
2.6 |
20 367 |
24 248 |
Материални запаси |
2.7 |
68 |
73 |
Пари и парични еквиваленти |
2.8 |
19 745 |
18 113 |
|
|
69 900 |
70 570 |
ОБЩО АКТИВИ |
|
178 947 |
174 444 |
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ |
|
|
|
Пенсии и други доходи на наети лица |
2.9 |
(97 659 ) |
(80 456 ) |
Провизии |
2.10 |
(3 710 ) |
(3 281 ) |
Финансови пасиви |
2.11 |
(53 071 ) |
(53 289 ) |
|
|
(154 440 ) |
(137 025 ) |
ТЕКУЩИ ПАСИВИ |
|
|
|
Провизии |
2.10 |
(1 116 ) |
(852) |
Финансови пасиви |
2.11 |
(1 446 ) |
(2 617 ) |
Задължения |
2.12 |
(27 241 ) |
(32 227 ) |
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди |
2.13 |
(67 227 ) |
(63 186 ) |
|
|
(97 030 ) |
(98 882 ) |
ОБЩО ПАСИВИ |
|
(251 470 ) |
(235 907 ) |
НЕТНИ АКТИВИ |
|
(72 523 ) |
(61 463 ) |
Резерви |
2.14 |
5 037 |
4 961 |
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки (1) (2) |
2.15 |
(77 560 ) |
(66 424 ) |
НЕТНИ АКТИВИ |
|
(72 523 ) |
(61 463 ) |
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
милиони евро |
|||
|
Бележка |
2019 г. |
2018 г. |
ПРИХОДИ |
|
|
|
Приходи от операции без размяна |
|
|
|
Ресурси от БНД |
3.1 |
108 820 |
105 780 |
Традиционни собствени ресурси |
3.2 |
21 235 |
22 767 |
Ресурси от ДДС |
3.3 |
18 128 |
17 624 |
Глоби |
3.4 |
4 291 |
6 740 |
Събиране на разходи |
3.5 |
2 627 |
2 215 |
Други |
3.6 |
2 072 |
3 312 |
|
|
157 174 |
158 438 |
|
|
|
|
Приходи от операции с размяна |
|
|
|
Финансови приходи |
3.7 |
1 817 |
3 115 |
Други |
3.8 |
1 298 |
1 379 |
|
|
3 116 |
4 494 |
Общо приходи |
|
160 289 |
162 932 |
РАЗХОДИ |
|
|
|
Изпълнени от държавите членки |
3.9 |
|
|
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
|
(43 951 ) |
(43 527 ) |
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и други инструменти за развитие на селските райони |
|
(13 541 ) |
(13 149 ) |
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
|
(35 178 ) |
(30 230 ) |
Европейски социален фонд |
|
(11 218 ) |
(11 935 ) |
Други |
|
(2 608 ) |
(2 826 ) |
Изпълнени от Комисията, изпълнителните агенции и доверителните фондове |
3.10 |
(18 942 ) |
(17 551 ) |
Изпълнени от други агенции и органи на ЕС |
3.11 |
(3 131 ) |
(3 396 ) |
Изпълнени от трети държави и международни организации |
3.11 |
(4 085 ) |
(4 016 ) |
Изпълнени от други субекти |
3.11 |
(2 875 ) |
(3 569 ) |
Разходи за персонал и за пенсии |
3.12 |
(11 366 ) |
(10 929 ) |
Финансови разходи |
3.13 |
(1 491 ) |
(1 677 ) |
Други разходи |
3.14 |
(7 109 ) |
(6 208 ) |
Общо разходи |
|
(155 493 ) |
(149 014 ) |
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
|
4 796 |
13 918 |
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
Финансов резултат за годината |
4 796 |
13 918 |
Оперативни дейности |
|
|
Амортизация на дълготрайни финансови активи |
107 |
104 |
Амортизация |
1 022 |
998 |
(Увеличение)/намаление на заемите |
1 255 |
1 041 |
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране |
(1 472 ) |
(947) |
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
691 |
(12 299 ) |
(Увеличение)/намаление на материалните запаси |
5 |
222 |
Увеличение/(намаление) на задължението, свързано с пенсиите и другите доходи на наети лица |
17 203 |
7 334 |
Увеличение/(намаление) на провизиите |
693 |
594 |
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви |
(1 389 ) |
(1 007 ) |
Увеличение/(намаление) на задълженията |
(4 985 ) |
(6 821 ) |
Увеличение/(намаление) на начислените разходи и приходите за бъдещи периоди |
4 041 |
(716) |
Бюджетен излишък от предходната година, взет като непаричен приход |
(1 803 ) |
(556) |
Преоценка на задължението, свързано с доходите на наети лица (непарично движение, което не е включено в отчета за финансовия резултат) |
(14 164 ) |
(4 396 ) |
Други непарични движения |
111 |
(71) |
Инвестиционни дейности |
|
|
(Увеличение)/намаление на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията |
(1 392 ) |
(1 583 ) |
(Увеличение)/намаление на инвестициите, отчетени посредством метода на собствения капитал |
(1) |
(9) |
(Увеличение)/намаление на финансовите активи, обявени за продажба |
(2 964 ) |
(1 811 ) |
(Увеличение)/намаление на финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
(121) |
7 |
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ |
1 633 |
(5 998 ) |
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти |
1 633 |
(5 998 ) |
Пари и парични еквиваленти в началото на годината |
18 113 |
24 111 |
Пари и парични еквиваленти в края на годината |
19 745 |
18 113 |
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ
милиони евро |
||||
|
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки Натрупан излишък/(дефицит) |
Други резерви |
Резерв на справедливата стойност |
Нетни активи |
САЛДО КЪМ 31.12.2017 г. |
(75 234 ) |
4 598 |
278 |
(70 359 ) |
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
(186) |
186 |
— |
— |
Движения на справедливата стойност |
— |
— |
(47) |
(47) |
Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица |
(4 396 ) |
— |
— |
(4 396 ) |
Други |
30 |
(54) |
— |
(24) |
Бюджетен резултат за 2017 г., предоставен на държавите членки |
(556) |
— |
— |
(556) |
Финансов резултат за годината |
13 918 |
— |
— |
13 918 |
САЛДО КЪМ 31.12.2018 г. |
(66 424 ) |
4 730 |
231 |
(61 463 ) |
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
(21) |
21 |
— |
— |
Движения на справедливата стойност |
— |
— |
160 |
160 |
Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица |
(14 164 ) |
— |
— |
(14 164 ) |
Други |
56 |
(105) |
— |
(49) |
Бюджетен резултат за 2018 г., предоставен на държавите членки |
(1 803 ) |
— |
— |
(1 803 ) |
Финансов резултат за годината |
4 796 |
— |
— |
4 796 |
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г. |
(77 560 ) |
4 646 |
391 |
(72 523 ) |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ
1. ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ
1.1. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ПРАВИЛА ЗА СЧЕТОВОДНА ОТЧЕТНОСТ
Счетоводството на ЕС се води в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (3), наричан по-нататък „Финансовият регламент“ (ФР).
В съответствие с член 80 от Финансовия регламент ЕС изготвя своите финансови отчети въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС). Тези счетоводни правила, приети от счетоводителя на Комисията, трябва да се прилагат от всички институции и органи на ЕС, попадащи в обхвата на консолидацията, за да се гарантира вътрешната съгласуваност на консолидираните отчети на ЕС.
Прилагане на нови и на изменени счетоводни правила на Европейския съюз (СПЕС)
Нови СПЕС, които са в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2019 г.
Следното ново СПЕС, прието от счетоводителя на Комисията, влезе задължително в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2019 г.:
— |
СПЕС 20 „Комбинации от публичния сектор“, което се основава на МССПС 40 „Комбинации от публичния сектор“, определя изискванията за класифициране, признаване и измерване на комбинации от публичния сектор, т.е. обединяването на отделни операции в един субект от публичния сектор. Стандартът прави разграничение между два вида комбинации от публичния сектор: обединения и придобивания. Обединението е комбинация от публичния сектор, при която или нито една от страните по комбинацията не придобива контрол върху една или повече операции, или, когато една от страните по комбинацията придобива контрол, съществуват доказателства, че комбинацията има икономическата същност на обединение (стандартът предоставя няколко показателя, свързани с възнаграждението и процеса на вземане на решения, позволяващи да се направи тази преценка). Придобиването е комбинация от публичния сектор, при която една от страните по комбинацията придобива контрол върху една или повече операции и съществуват доказателства, че комбинацията не е обединение. Комбинациите от публичния сектор, които се класифицират като обединение, се отчитат по изменения метод на обединяване на интересите, съгласно който полученото предприятие трябва да признае разграничимите активи, пасиви и всички неконтролиращи участия, които са предмет на комбинацията, по балансовата им стойност със съответно увеличение или намаление на нетните активи (т.е. без да се поражда репутация). Комбинациите от публичния сектор, които се класифицират като придобивания, се отчитат по метода на придобиване, съгласно който разграничимите придобити активи и поети пасиви се признават по справедливата им стойност към датата на придобиване, а всички неконтролиращи участия в придобитата операция се признават пропорционално на дела на разграничимите нетни активи на придобитата операция. За разлика от обединението, придобиването поражда репутация (която се измерва като сумата, с която прехвърленото възнаграждение и всяко неконтролиращо участие надхвърлят нетната стойност, получена от разликата между стойностите към датата на придобиване на разграничимите придобити активи и поети пасиви). Стандартът предвижда изисквания за отделно оповестяване, за да могат ползвателите на финансовите отчети на ЕС да оценят естеството и финансовите последици от дадено обединяване или придобиване, както и финансовите последици от корекциите, признати през текущия отчетен период, свързани с такива операции, които са извършени през периода или през предходни отчетни периоди. Тъй като през отчетния период нямаше комбинации от публичния сектор, новият стандарт няма отражение върху финансовите отчети за 2019 г. |
Нови СПЕС, които са приети, но все още не са в сила към 31 декември 2019 г.
Няма нови СПЕС, които да са приети, но все още не са в сила към 31 декември 2019 г.
1.2. СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ
Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна за широк кръг ползватели. За ЕС като публичноправен субект целите по-конкретно са да бъде предоставена информация, полезна при вземането на решения, и да бъде показана отчетността на субекта за ресурсите, които са му поверени. Настоящият документ е съставен с оглед на тези цели.
Общите съображения (или счетоводни принципи), които трябва да бъдат съблюдавани при съставянето на финансовите отчети, са посочени в счетоводно правило 1 „Финансови отчети“ на ЕС и са същите като описаните в МССПС 1: честно представяне, текущо начисляване, действащо предприятие, последователно представяне, същественост, агрегиране, прихващане и сравнителна информация.
Качествените характеристики на финансовото отчитане са релевантност, достоверно представяне (надеждност), разбираемост, навременност, сравнимост и проверимост.
1.3. КОНСОЛИДАЦИЯ
Обхват на консолидацията
Консолидираните финансови отчети на ЕС включват всички важни контролирани субекти, съвместни договорености и асоциирани предприятия. Пълният списък на консолидираните субекти е даден в бележка 9. Понастоящем той включва 52 контролирани субекта и 1 асоциирано предприятие. Сред контролираните субекти са институциите на ЕС (включително Комисията, но без Европейската централна банка) и агенциите на ЕС (с изключение на тези от бившия 2-ри стълб, т.е. общата външна политика и политика на сигурност). Европейската общност за въглища и стомана в ликвидация (EОВС в ликв-я) също се счита за контролиран субект. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е единственото асоциирано предприятие в ЕС.
Субектите, които попадат в обхвата на консолидацията, но са несъществени за консолидираните финансови отчети на ЕС като цяло, не е необходимо да бъдат консолидирани или отчетени чрез метода на собствения капитал, когато това ще доведе до прекомерни времеви или финансови разходи за ЕС. Тези субекти се наричат „несъществени субекти“ и са посочени отделно в бележка 9. През 2019 г. като несъществени субекти бяха определени 7 субекта.
Контролирани субекти
За да бъде определен обхватът на консолидацията, се прилага концепцията за контрол. Контролирани субекти са субектите, при които ЕС е изложен на различни ползи или има право на различни ползи от своето участие и има способността да повлияе на естеството и размера на тези ползи чрез властта си над другия субект. Тази власт трябва да е упражняема в настоящия момент и да е свързана със съответните дейности на предприятието. Контролираните субекти се консолидират изцяло. Консолидирането започва на първата дата, на която има наличие на контрол, и приключва, когато такъв контрол вече не съществува.
Най-често използваните показатели за контрол в рамките на ЕС са: създаване на субекта с учредителни договори или вторично законодателство, финансиране на субекта от бюджета на ЕС, наличие на право на глас в ръководните органи, одит от Европейската сметна палата и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от Европейския парламент. Прави се индивидуална оценка на всеки субект, за да се прецени дали един или всички от изброените по-горе критерии са достатъчни, за да се породи контрол.
Всички съществени операции и салда между контролирани субекти на ЕС са изключени, докато нереализираните печалби и загуби от такива операции не са съществени и поради това не са изключени.
Съвместни договорености
Съвместната договореност e споразумение, върху което ЕС и една или повече страни упражняват съвместен контрол. Съвместният контрол е договореното споделяне на контрола върху дадена договореност посредством обвързваща договореност, който съществува само когато за вземането на решения, свързани със съответните дейности, се изисква единодушното съгласие на страните, които споделят контрола. Съвместните споразумения могат да бъдат съвместни предприятия или съвместни дейности. Съвместното предприятие представлява съвместна договореност, която е структуриранa чрез отделен механизъм и при която страните, които притежават съвместен контрол върху договореността, имат права върху нетните активи на договореността. Участията в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (вж. бележка 1.5.4). Съвместната дейност представлява съвместна договореност, при която страните, които притежават съвместен контрол върху договореностите, имат права върху активите и задължения по отношение на пасивите на договореността. Участията в съвместни дейности се отчитат чрез признаване във финансовите отчети на ЕС на неговите активи и пасиви, приходи и разходи, както и на неговия дял от съвместно държаните или направени активи, пасиви, приходи и разходи.
Асоциирани предприятия
Асоциираните предприятия са субекти, върху които ЕС има, пряко или непряко, значително влияние, но не и изключителен или съвместен контрол. Приема се, че съществува значително влияние, ако ЕС държи пряко или непряко 20 % или повече от правата на глас. Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (вж. бележка 1.5.4).
Неконсолидирани субекти, чиито средства се управляват от Комисията
Средствата на общата здравноосигурителна схема за служителите на ЕС, на Европейския фонд за развитие и на Гаранционния фонд за участниците се управляват от Комисията от тяхно име. Тъй като обаче тези субекти не се контролират от ЕС, те не се консолидират в неговите финансови отчети.
1.4. БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО
Финансовите отчети се представят ежегодно. Счетоводната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември.
1.4.1. Валута и база за конвертиране
Работна и отчетна валута
Освен когато е посочено друго, финансовите отчети са представени в милиони евро — работната валута на ЕС.
Операции и салда
Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро, като се използва обменният курс, преобладаващ към датaтa на операциите. Печалбите и загубите от курсови разлики, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от повторното конвертиране на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменните курсове в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат. Разликите от конвертиране за непаричните финансови инструменти, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, се включват в резерва на справедливата стойност.
Различни методи за конвертиране се прилагат за имотите, машините и съоръженията и за нематериалните активи, които запазват стойността си в евро при курса, който се е прилагал към датата, на която са закупени.
Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута се конвертират в евро въз основа на обменните курсове на Европейската централна банка, прилагани на 31 декември:
Обменни курсове спрямо еврото
Валута |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Валута |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
BGN |
1,9558 |
1,9558 |
PLN |
4,2568 |
4,3014 |
CZK |
25,4080 |
25,7240 |
RON |
4,783 |
4,6635 |
DKK |
7,4715 |
7,4673 |
SEK |
10,4468 |
10,2548 |
GBP |
0,8508 |
0,8945 |
CHF |
1,0854 |
1,1269 |
HRK |
7,4395 |
7,4125 |
JPY |
121,9400 |
125,8500 |
HUF |
330,5300 |
320,9800 |
USD |
1,1234 |
1,145 |
1.4.2. Използване на приблизителни оценки
В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководителите, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това: сумите за задълженията, свързани с доходите на наети лица, финансовия риск по вземанията и сумите, оповестени в бележките във връзка с финансовите инструменти, начислените приходи и разходи, провизиите, степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията, нетната реализируема стойност на материалните запаси, условните активи и условните пасиви. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки. Промените в приблизителните оценки се отразяват през периода, в който те стават известни, ако промяната засяга само периода, или се отразяват през този период и бъдещи периоди, ако промяната засяга и този период, и бъдещи периоди.
1.5. СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС
1.5.1. Нематериални активи
Нематериалният актив е разграничим непаричен актив без физическа субстанция. Даден актив е разграничим, ако е или отделим (т.е. може да бъде отделен или разделен от субекта, напр. чрез продажба, прехвърляне, лицензиране, отдаване под наем или размяна, самостоятелно или заедно със съответен договор, разграничим актив или пасив, независимо дали субектът възнамерява да направи това), или произтича от обвързващи договорености (включително права от договори или други законни права), независимо дали тези права са прехвърляеми или отделими от субекта или от други права и задължения).
Придобитите нематериални активи се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Вътрешно разработените нематериални активи се капитализират, когато съответните критерии на правилата за счетоводна отчетност на ЕС бъдат изпълнени и разходите са свързани единствено с етапа на разработка на актива. Капитализируемите разходи включват всички разходи, които могат директно да се припишат и които са необходими за създаването, произвеждането и подготвянето на актива за работа по предвидения от ръководството начин. Разходите, свързани с научноизследователски дейности, некапитализируемите разходи по разработката и разходите за поддръжка се признават като разходи в момента на възникването си.
Нематериалните активи се амортизират по линейния метод през очаквания си полезен живот (от 3 до 11 години). Очакваният полезен живот на нематериалните активи зависи от специфичния им икономически живот или от правния им живот, който се определя от споразумение.
1.5.2. Имоти, машини и съоръжения
Всички имоти, машини и съоръжения се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Стойността включва разходите, които могат директно да се припишат на придобиването, създаването или прехвърлянето на актива.
Последващите разходи се включват в балансовата стойност на актива или се признават като отделен актив, както е уместно, единствено когато е вероятно бъдещите икономически ползи или потенциалът за предоставяне на услуга, свързани с актива, да са по посока на ЕС и стойността на актива може да бъде надеждно оценена. Разходите за ремонт и поддръжка се включват в отчета за финансовия резултат през финансовия период, през който са били извършени.
Земята не се амортизира, тъй като се счита, че има безкраен полезен живот. Активите в процес на изграждане не се амортизират, тъй като тези активи все още не са на разположение за употреба. Амортизацията на другите активи се изчислява чрез линейния метод, за да бъде разпределена тяхната стойност минус остатъчната им стойност през очаквания им полезен живот, както следва:
Вид актив |
Норма на линейна амортизация |
Сгради |
от 4 % до 10 % |
Космически активи |
от 8 % до 25 % |
Машини и съоръжения |
от 10 % до 25 % |
Обзавеждане и превозни средства |
от 10 % до 25 % |
Компютърен хардуер |
от 25 % до 33 % |
Други |
от 10 % до 33 % |
Печалбите и загубите от намаленията на активи се определят чрез сравняване на приходите минус разходите по продажбата с балансовата стойност на актива, от който институцията се освобождава, и се включват в отчета за финансовия резултат.
Лизинг
Лизингът е споразумение, по силата на което лизингодателят предоставя на лизингополучателя правото да използва актив срещу еднократно плащане или поредица от плащания за договорен срок. Лизингите се класифицират като финансови лизинги или като оперативни лизинги.
Финансовите лизинги представляват лизинги, при които по същество всички рискове и ползи, произтичащи от собствеността, се прехвърлят на лизингополучателя. При сключване на финансов лизинг като лизингополучател активите, придобити съгласно финансовия лизинг, се признават като активи, а свързаните с тях лизингови задължения се признават като пасиви, считано от началото на срока на лизинга. Активите и пасивите се признават в размер, равен на справедливата стойност на наетата собственост или, ако е по-ниска, настоящата стойност на минималните лизингови плащания, всяка от които е определена в началото на лизинга. През срока на лизинга активите, държани чрез финансов лизинг, се амортизират през по-краткия от следните периоди — полезния живот на актива и срока на лизинга. Минималните лизингови плащания се разпределят между финансовия разход (лихвата) и намаляването на оставащия пасив (главницата). Финансовият разход се разпределя за всеки период по време на срока на лизинга така, че да се получи постоянна периодична лихва за оставащата част от пасива, който се представя като текущ/нетекущ, в зависимост от случая. Условните наеми се начисляват като разход през периода, в който са извършени.
Оперативният лизинг е лизинг, различен от финансовия, т.е. лизинг, при който лизингодателят запазва по същество всички рискове и ползи, произтичащи от собствеността върху даден актив. При сключване на оперативен лизинг като лизингополучател плащанията по оперативния лизинг се признават като разход в отчета за финансовия резултат по линейния метод през срока на лизинга, като в отчета за финансовото състояние не се посочват нито лизингов актив, нито лизингов пасив.
1.5.3. Обезценка на нефинансови активи
Обезценката представлява загуба на бъдещи икономически ползи или потенциал за услуга на даден актив, в допълнение към систематичното признаване на загубата на бъдещи икономически ползи или потенциал за услуга на актива чрез амортизация (ако е приложимо). Активите, имащи безкраен полезен живот, не подлежат на амортизация и се проверяват всяка година за обезценка. Активите, които подлежат на амортизация, се проверяват за обезценка, когато към отчетната дата има признаци, че даден актив може да се е обезценил. Загуба от обезценка се признава за сумата, с която балансовата стойност на актива надвишава възстановимата му стойност (на ползване). Възстановимата стойност (на ползване) е по-високата от следните две стойности — справедливата стойност на актива, намалена с разходите по продажбата му, и стойността му в употреба.
Остатъчната стойност и полезният живот на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията се преразглеждат и ако е необходимо, се коригират поне веднъж годишно. Ако основанията за обезценки, признати през предходни години, вече не са валидни, загубите от обезценка съответно се сторнират.
1.5.4. Инвестиции, отчетени по метода на собствения капитал
Участия в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия
Инвестициите, отчетени по метода на собствения капитал, първоначално се признават по себестойност, като първоначалната балансова стойност впоследствие се увеличава или намалява, за да се признаят допълнителните приноси, делът на ЕС от излишъка или дефицита на предприятието, в което е инвестирано, обезценките и дивидентите. Първоначалният разход заедно с всички движения дава балансовата стойност на инвестицията във финансовите отчети към датата на счетоводния баланс. Делът на ЕС от излишъка или дефицита на предприятието, в което е инвестирано, се признава в отчета за финансовия резултат, а делът му от движенията на собствения капитал на предприятието, в което е инвестирано, се признава в резервите при нетните активи. Доходите, получени от инвестицията, намаляват балансовата стойност на актива.
Ако делът на ЕС от дефицита на инвестиция, отчитана по метода на собствения капитал, е равен на дела му от инвестицията или превишава този дял, ЕС спира да признава дела си от следващите загуби („непризнати загуби“). След като делът на ЕС бъде намален до нула, допълнителните загуби се отчитат и се признава пасив само до размера, за който ЕС има правно или конструктивно задължение или е извършил плащания от името на субекта.
Ако има признаци за обезценка, трябва да се направи намаление до по-ниската възстановима стойност. Възстановимата стойност се определя, както е описано в бележка 1.5.3. Ако след време причината за обезценката спре да бъде валидна, загубата от обезценка се сторнира до балансовата стойност, която щеше да бъде определена, ако не беше призната загуба от обезценка.
В случаите, когато ЕС държи 20 % или повече от фонд за инвестиционен капитал, той не се стреми да упражнява значително влияние. Поради това тези фондове се третират като финансови инструменти и се категоризират като финансови активи, обявени за продажба.
Асоциираните и съвместните предприятия, класифицирани като несъществени субекти (вж. бележка 1.3), не се отчитат по метода на собствения капитал. Приносът на ЕС към тези субекти се отчита като разход за периода.
1.5.5. Финансови активи
Класификация
ЕС класифицира финансовите си активи в категориите „финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, „заеми и вземания“, „инвестиции, държани до падеж“ и „финансови активи, обявени за продажба“. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към датата на всеки счетоводен баланс.
i. Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
Финансов актив се класифицира в категорията „справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, ако е придобит главно с цел да бъде продаден в краткосрочен план или ако е посочен като такъв от субекта. Деривативите също се посочват в тази категория. Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от датата на счетоводния баланс.
ii. Заеми и вземания
Заемите и вземанията са недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания, които не се котират на активен пазар. Те възникват, когато ЕС предоставя пари, стоки или услуги пряко на длъжник без намерение да търгува с вземането или когато ЕС встъпва в правата на първоначалния заемодател след плащане, направено от ЕС по договор за гаранция. Плащанията, които стават дължими в срок от 12 месеца от датата на счетоводния баланс, се класифицират като текущи активи. Плащанията, които стават дължими след 12 месеца от датата на счетоводния баланс, се класифицират като нетекущи активи. Заемите и вземанията включват срочните депозити с първоначален срок от над три месеца.
iii. Инвестиции, държани до падеж
Инвестициите, държани до падеж, представляват недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания и фиксиран падеж, които ЕС има категоричното намерение и възможност да държи до падеж. През тази финансова година ЕС не държа инвестиции в тази категория.
iv. Финансови активи, обявени за продажба
Обявените за продажба финансови активи са недеривативни инструменти, които или се посочват в тази категория, или не се класифицират в никоя от другите категории. Те се класифицират или като текущи, или като нетекущи активи в зависимост от периода от време, през който ЕС очаква да ги държи. Инвестициите в субекти, които не са консолидирани и не се отчитат по метода на собствения капитал, и другите инвестиции от капиталов вид (напр. операциите с рисков капитал), също се класифицират като финансови активи, обявени за продажба.
Първоначално признаване и оценяване
Покупките и продажбите на финансови активи, класифицирани като „по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, „държани до падеж“ или „обявени за продажба“, се признават на тяхната дата на търгуване — датата, на която ЕС поема задължение да закупи или продаде актива. Паричните еквиваленти и заемите се признават, когато паричните средства бъдат вложени във финансова институция или отпуснати на заемополучателите. Финансовите инструменти първоначално се признават по справедлива стойност. Трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, се добавят към справедливата стойност при първоначалното признаване. Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, първоначално се признават по справедлива стойност, а трансакционните разходи се вписват като разход в отчета за финансовия резултат.
Справедливата стойност на финансов актив при първоначалното признаване обикновено е цената на сделката (т.е. справедливата стойност на полученото възнаграждение), освен ако справедливата стойност на този инструмент се доказва чрез сравняване с други наблюдаеми текущи пазарни сделки със същия инструмент или въз основа на техника за оценяване, чиито променливи включват само данни от наблюдаеми пазари (напр. при някои договори за деривативи). Въпреки това, когато бъде отпуснат дългосрочен безлихвен заем или дългосрочен заем, чиято лихва е под пазарните условия, неговата справедлива стойност може да бъде оценена като настоящата стойност на всички бъдещи парични постъпления, дисконтирани посредством преобладаващия пазарен лихвен процент за подобен инструмент с подобен кредитен рейтинг.
Отпуснатите заеми се оценяват по номиналната им стойност, която се счита за справедливата стойност на заема. Обяснението за това е следното:
— |
„Пазарната среда“ за отпускане на заеми от ЕС е много специфична и различна от капиталовия пазар, използван за емитиране на корпоративни или държавни облигации. Тъй като заемодателите на тези пазари имат възможността да избират алтернативни инвестиции, вероятността за тази възможност се отчита в пазарните цени. Тази възможност за алтернативни инвестиции обаче не съществува за ЕС, който няма право да инвестира пари на капиталовите пазари. Той само взема средства назаем с цел отпускане на заеми при същия лихвен процент. Това означава, че за взетите назаем суми ЕС не разполага с алтернативен вариант за отпускане на заеми или за инвестиране. Ето защо не съществува алтернативен разход и следователно не съществува база за сравнение с пазарните проценти. Всъщност самата операция на ЕС по отпускане на заем представлява пазарът. По същество, тъй като алтернативният разход „вариант“ не важи, пазарната цена не отразява справедливо същността на операциите на ЕС по отпускане на заеми. Поради това не е подходящо справедливата стойност на отпускането на заеми от страна на ЕС да се определя с упоменаване на корпоративни или държавни облигации. |
— |
Освен това, тъй като няма активен пазар или подобни операции, с които да се направи сравнение, лихвеният процент, който ЕС трябва да използва за определяне на справедливата стойност на своите операции по отпускане на заеми в рамките на ЕМФС, за подпомагане на ПБ и други такива заеми, следва да бъде дължимият лихвен процент. |
— |
Освен това за тези заеми има компенсиращи ефекти между отпуснатите и получените заеми поради техния реципрочен характер („бек-ту-бек“). Поради това ефективната лихва за отпуснатия заем е равна на ефективната лихва за свързаните с него получени заеми. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат. |
Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или ЕС по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността на друга страна.
Последващо оценяване
1) |
Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на категорията „финансови инструменти по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, се включват в отчета за финансовия резултат през периода, в който възникват. |
2) |
Заемите и вземанията се отчитат по амортизирана стойност чрез метода на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, същата ефективна лихва се прилага както за отпуснатите, така и за получените заеми, тъй като тези отпуснати заеми имат характеристиките на операции от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back) и разликите между условията за отпускане и получаване на заем и между размера на отпуснатите и получените заеми не са съществени. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат. |
3) |
Активите, държани до падеж, се отчитат по амортизирана стойност чрез метода на ефективната лихва. Понастоящем ЕС не държи инвестиции, държани до падеж. |
4) |
Финансовите активи, обявени за продажба, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на финансовите активи, обявени за продажба, се признават в резерва на справедливата стойност, с изключение на разликите от конвертиране на паричните активи, които се признават в отчета за финансовия резултат. Когато активи, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, бъдат отписани или се обезценят, кумулативните корекции на справедливата стойност, които преди са били признати в резерва на справедливата стойност, се признават в отчета за финансовия резултат. Лихвата по финансовите активи, обявени за продажба, изчислена по метода на ефективната лихва, се признава в отчета за финансовия резултат. Дивидентите от капиталови инструменти, обявени за продажба, се признават, когато бъде установено правото на ЕС да получи плащането. |
Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа и извънборсови деривативи), ЕС определя справедлива стойност с помощта на техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.
Инвестициите във фондове за рисков капитал, които са класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, и които нямат котирана пазарна цена на активен пазар, се оценяват по нетната стойност на активите, която може да им бъде приписана и която се счита за еквивалент на справедливата им стойност.
Когато справедливата стойност на инвестициите в капиталови инструменти, които нямат посочена пазарна цена на активен пазар, не може да бъде оценена по надежден начин, тези инвестиции се оценяват по себестойност минус загубите от обезценка.
Обезценка на финансови активи
Финансов актив се е обезценил и се признава загуба, ако и само тогава, когато съществува обективно доказателство за обезценка в резултат на едно или повече събития, настъпили след първоначалното признаване на актива, и това събитие (или събития), което води до загуба, има измеримо по надежден начин въздействие върху очакваните бъдещи парични потоци по финансовия актив. Към датата на всяко отчитане ЕС преценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив се е обезценил.
1) Активи, отчетени по амортизирана стойност
Ако има обективно доказателство, че е възникнала загуба от обезценка по заеми и вземания или по инвестиции, държани до падеж, които са отчетени по амортизирана стойност, размерът на загубата се оценява като разликата между балансовата стойност на актива и настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци (като се изключват бъдещите кредитни загуби, които не са възникнали), дисконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на финансовия актив. Балансовата стойност на актива се намалява и стойността на загубата се признава в отчета за финансовия резултат. Ако заем или инвестиция, държана до падеж, има променлив лихвен процент, дисконтовият процент за оценяване на всяка загуба от обезценка е текущият ефективен лихвен процент, определен съгласно договора. Изчисляването на настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци по обезпечен финансов актив отразява паричните потоци, които могат да произтекат от конфискацията, минус разходите по придобиването и продажбата на обезпечението, без значение дали конфискацията е вероятна или не. Ако в следващ период размерът на загубата от обезценка намалее и намалението може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след като обезценката е била призната, признатата преди това загуба от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.
2) Активи, отчетени по справедлива стойност
В случай на капиталови инвестиции, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, при определяне на това дали ценните книжа са се обезценили се взема предвид значителният или постоянен (продължителен) спад в справедливата стойност на ценната книга под нейната себестойност. Ако съществува такова доказателство за финансови активи, обявени за продажба, кумулативната загуба — оценявана като разликата между цената на придобиване и текущата справедлива стойност, минус загубите от обезценка по този финансов актив, вече признати в отчета за финансовия резултат — се отстранява от резервите и се признава в отчета за финансовия резултат. Признатите в отчета за финансовия резултат загуби от обезценка на капиталовите инструменти не се сторнират чрез отчета за финансовия резултат. Ако през следващ период справедливата стойност на дългов инструмент, класифициран като финансов актив, обявен за продажба, нарасне и нарастването може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след признаването на загубата от обезценка, загубата от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.
1.5.6. Материални запаси
Материалните запаси се посочват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и нетната реализируема стойност. Себестойността се определя посредством метода първа входяща, първа изходяща (FIFO). Себестойността на завършените стоки и на започнатата работа включва суровините, прекия труд, другите разходи, които могат директно да им се припишат, и свързаните с производството режийни разходи (въз основа на обичайния работен капацитет). Нетната реализируема стойност е очакваната продажна цена в нормалния ход на дейността минус разходите по завършване и продажба. Когато материалните запаси са държани за дистрибуция без разход или при номинален разход, те се оценяват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и текущата възстановителна стойност. Текущата възстановителна стойност е разходът, който ЕС би направил, за да придобие актива на отчетната дата.
1.5.7. Суми по предварително финансиране
Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период от време, определен в конкретния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на ЕС. Тъй като ЕС запазва контрола върху предварителното финансиране и има право да му бъде върната недопустимата част, сумата се представя като актив.
Първоначално предварителното финансиране се признава в счетоводния баланс, когато средствата бъдат прехвърлени на получателя. То се оценява по стойността на даденото възнаграждение. През следващите периоди предварителното финансиране се оценява по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус допустимите разходи (включително прогнозните суми, когато е необходимо), направени през периода.
Лихвата по предварителното финансиране се признава в момента на начисляването ѝ в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение. В края на годината се прави приблизителна оценка на начислените приходи от лихви въз основа на най-надеждната информация и тази оценка се включва в счетоводния баланс.
Другите авансови средства, предоставени на държавите членки, които произхождат от възстановяването от страна на ЕС на суми, платени авансово от държавите членки на техните бенефициери (включително финансовите инструменти под режим споделено управление), се признават като активи и се представят в позицията за предварителното финансиране. Другите авансови средства, предоставени на държавите членки, впоследствие се оценяват по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус най-точната оценка на допустимите разходи, направени от крайните бенефициери, изчислена въз основа на разумни предположения, които могат да бъдат подкрепени.
Средствата, които ЕС отпуска за доверителните фондове на Европейския фонд за развитие или други неконсолидирани субекти, също се класифицират като предварително финансиране, тъй като целта им е да осигурят налични средства на доверителния фонд, за да може той да финансира конкретни действия, които са определени в целите на доверителния фонд. Средствата от ЕС за доверителните фондове се оценяват по първоначалната стойност на финансовия принос на ЕС минус допустимите разходи, включително прогнозните суми, когато е необходимо, направени от доверителния фонд през отчетния период и отнесени към финансовия принос на ЕС съгласно съответното споразумение.
1.5.8. Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна
Съгласно счетоводните правила на ЕС операциите с размяна и операциите без размяна се представят отделно. За да се разграничат двете категории, терминът „вземания“ е запазен за операциите с размяна, а за операциите без размяна, т.е. когато ЕС получава стойност от друг субект, без да дава директно приблизително същата стойност в замяна, се използва терминът „средства, подлежащи на събиране“ (напр. средствата, които държавите членки трябва да предоставят във връзка със собствените ресурси).
Вземанията от операции с размяна отговарят на определението за финансови инструменти и поради това се класифицират като заеми и вземания и се оценяват по съответния начин (вж. бележка 1.5.5). Оповестените данни в бележките за финансовите инструменти във връзка с вземанията от операции с размяна включват начислените приходи и разходите за бъдещи периоди от операции с размяна, тъй като те не са съществени. Прави се общо намаление въз основа на опит от миналото за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които не подлежат на специфично намаление.
Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се отчитат по справедлива стойност към датата на придобиване (коригирана с лихвите и глобите) минус намалението за обезценка. Намаление за обезценка на средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се установява, когато има обективно доказателство, че ЕС няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове, предвидени за средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна. Размерът на намалението е разликата между балансовата стойност на актива и възстановимата стойност. Стойността на намалението се признава в отчета за финансовия резултат. Прави се и общо намаление, въз основа на опит от миналото, за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които не подлежат на специфично намаление. Вж. бележка 1.5.14 относно третирането на начислените приходи към края на годината. Сумите, посочени и оповестени като средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна, не са финансови инструменти, тъй като не са следствие от договор, който ще доведе до финансово задължение или капиталов инструмент. При все това, когато е целесъобразно, в бележките към финансовите отчети средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна са оповестени заедно с вземанията от операции с размяна.
1.5.9. Пари и парични еквиваленти
Парите и паричните еквиваленти представляват финансови инструменти и включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или под три месеца.
1.5.10. Доходи на наети лица
ЕС предоставя на служителите набор от доходи (възнаграждения и социална сигурност). За счетоводни цели те трябва да бъдат класифицирани като краткосрочни доходи и доходи след напускане.
Краткосрочни доходи на наети лица
Краткосрочните доходи на наети лица са доходите, които трябва да бъдат изплатени, преди да са изтекли дванадесет месеца след края на отчетния период, през който служителите са предоставили услугата. Такива доходи са например заплатите, годишният отпуск и платените отпуски по болест, както и други краткосрочни надбавки. Краткосрочните доходи на наети лица се признават като разход, когато свързаната с тях услуга бъде предоставена. Задължение за сумата, която се очаква да бъде платена, се признава, ако ЕС има настоящо правно или конструктивно задължение да плати в резултат на минала услуга, предоставена от служителя, и задължението може надеждно да бъде оценено.
Доходи след напускане
ЕС предоставя на служителите редица доходи след напускане, които включват пенсии за прослужено време, за инвалидност и за преживяло лице, предоставяни по линия на пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ), както и медицинска застраховка, предоставяна по линия на общата здравноосигурителна схема (ОЗОС) (вж. бележка 2.9). Тези доходи се предоставят по линия на единен план — макар и разделен на две схеми — и трябва да се третират по сходен начин, за да се представи честно положението и да се отрази икономическата реалност:
i. |
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ): Доходите, предоставяни по тази теоретично финансирана (4) схема, са свързани със старшинството, наличието на инвалидност и факта, че лице е преживяло смъртта на друго лице, както и със семейните надбавки, смъртта преди пенсиониране на служителите, които работят или са работили в институциите, агенциите и други органи на ЕС или са лица, преживели починали длъжностни лица или пенсионери. Една трета от очакваната стойност на тези доходи се финансира чрез удръжки от заплатите на служителите. |
ii. |
Обща здравноосигурителна схема (ОЗОС): По тази схема ЕС предоставя здравно осигуряване за служителите на Европейската комисия, институциите, агенциите и други органи на ЕС чрез възстановяване на медицинските разходи. Доходите, изплащани на „неактивните лица“ в тази схема (т.е. пенсионери, сираци и т.н.), се класифицират като доходи след напускане. |
ЕС предоставя също доходи след напускане на членовете на институциите на ЕС посредством отделни пенсионноосигурителни схеми. Те са посочени в позицията „Други схеми за доходи след пенсиониране“. По тези схеми ЕС предоставя пенсионни доходи на членовете на Комисията, Съда и Общия съд, Сметната палата, Съвета, Европейския парламент, Омбудсмана, Надзорния орган по защита на данните и Съда на публичната служба. ЕС предоставя здравно осигуряване на членовете на институциите на ЕС чрез ОЗОС.
Упоменатите по-горе доходи след напускане представляват задължения на ЕС за изплащане на дефинирани доходи и се изчисляват към всяка отчетна дата чрез оценяване на размера на бъдещите доходи, които служителите са спечелили през текущия и предходните периоди, като тази сума се дисконтира и се приспада справедливата стойност на активите на плана. Задължението за изплащане на дефинирани доходи се изчислява ежегодно, като се използва кредитният метод на прогнозираните единици. Настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи се определя чрез дисконтиране на очакваните бъдещи изходящи парични потоци, като се използват лихвени проценти на държавни облигации във валутата, в която ще се изплащат доходите, и които имат падежни срокове, приблизително отговарящи на сроковете на съответното пенсионно задължение.
Доходите след напускане, предоставяни на служителите на ЕС, са включени в единен план, обхващащ както пенсионноосигурителна схема (ПСЕДЛ), така и здравноосигурителна схема (ОЗОС), като правото на осигуряване по ОЗОС зависи от това дали е придобито право на осигуряване по ПСЕДЛ. Съгласно условията на този единен план, както е посочено в Правилника за персонала, някои права, като например правото на отложена и намалена пенсия по ПСЕДЛ, се придобиват след 10 години трудов стаж. При все това правата, придобити по единния план чрез последващия трудов стаж на служителя, са съществено по-високи от първоначалните права, както е видно от следващите ежегодно начислявани пенсионни права.
Поради това, за да се онагледи икономическата същност на операцията, изисквана от свързаната с достоверното представяне качествена характеристика на финансовото отчитане, съгласно СПЕС 1 и концептуалната рамка на МССПС, направените разходи за трудов стаж се начисляват по линейния метод през прогнозния период на активна служба на служителя, т.е. периода от датата, от която трудовият стаж на служителя води за първи път до доходи по плана (независимо от това дали доходите зависят от допълнителен трудов стаж), до датата, на която следващият трудов стаж на служителя не води до допълнителни доходи със съществен размер по плана, с изключение на следващите повишения на заплатата. Този подход се прилага последователно по отношение на доходите, предвидени в единния план.
Преоценките на нетното задължение за изплащане на дефинирани доходи включват актюерските печалби и загуби и възвръщаемостта на активите на плана и се признават незабавно в нетните активи.
ЕС признава нетните разходи за (приходи от) лихви и други разходи, свързани с плановете за дефинирани доходи, в отчета за финансовия резултат в позицията „Разходи за персонал и за пенсии“.
Когато предоставяните доходи бъдат променени или намалени, произтичащата от това промяна на доходите, отнасяща се до минал трудов стаж, или печалбата или загубата от намалението се признават незабавно в отчета за финансовия резултат. Печалбите и загубите от уреждането на задължението се признават при неговото извършване. Разходите за минал трудов стаж се признават незабавно в отчета за финансовия резултат, освен когато промените зависят от това служителите да останат на служба за определен период от време.
1.5.11. Провизии
Провизиите се признават, когато ЕС има настоящо правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития, когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Провизии не се признават за бъдещи оперативни загуби. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за погасяване на настоящото задължение към отчетната дата. Когато провизията включва голям брой позиции, задължението се оценява, като бъдат претеглени всички възможни резултати чрез свързаните с тях вероятности (метод на очакваната стойност).
Провизиите за обременяващи договори се оценяват по настоящата стойност на по-ниския от следните два вида разходи: очакваните разходи за прекратяване на договора и очакваните нетни разходи за продължаване на изпълнението му.
1.5.12. Финансови пасиви
Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, като финансови пасиви, отчетени по амортизирана стойност, или като задължения по финансови гаранции.
Получените заеми се състоят от заеми от кредитни институции и дългове, удостоверени със сертификати. Те се признават първоначално по справедлива стойност, която представлява постъпленията от тяхното отпускане (справедливата стойност на полученото възнаграждение) след приспадане на направените трансакционни разходи, а впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва. Всяка разлика между постъпленията, от които са приспаднати трансакционните разходи, и погасителната стойност се признава в отчета за финансовия резултат през срока на получените заеми, като се използва методът на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, методът на ефективната лихва не може да се прилага за отпуснатите заеми и за получените заеми по съображения за същественост. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.
Финансовите пасиви, категоризирани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, включват деривативите, когато справедливата стойност е отрицателна. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (вж. бележка 1.5.5).
Задълженията по финансови гаранции първоначално се признават по справедлива стойност, която представлява получената премия. Впоследствие задълженията по финансови гаранции се оценяват по по-високата от следните две стойности — най-добрата прогноза за разходите, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на задължението по финансови гаранции, и първоначално признатата стойност минус, когато е уместно, натрупаната амортизация. ЕС признава задължение по финансова гаранция, когато получава възнаграждение за предоставянето на гаранцията, т.е. при пазарни условия, или когато справедливата стойност на гаранцията може да бъде оценена по надежден начин. Ако не съществува активен пазар за пряко еквивалентен договор за гаранция, ЕС оповестява дадената гаранция като условен пасив (вж. бележка 1.7.2) или — когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението — ЕС признава провизия (вж. бележка 1.5.11).
Финансовите пасиви се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс.
Доверителните фондове на ЕС, които се считат за част от оперативните дейности на Комисията, се отчитат в отчетите на Комисията и след това се консолидират в годишните отчети на ЕС. По тази причина средствата от други донори, предназначени за доверителните фондове на ЕС, отговарят при определени условия на критериите за приходи от операции без размяна и се представят като финансови задължения, докато условията, свързани с прехвърляните средства, бъдат изпълнени, т.е. докато доверителният фонд извърши допустими разходи. Доверителният фонд трябва да финансира конкретни проекти и да върне оставащите средства при приключването на дейността си. Към датата на счетоводния баланс задълженията по оставащите вноски се оценяват по стойността на получените вноски минус разходите, направени от доверителния фонд, включително прогнозните суми, когато е необходимо. За целите на отчитането нетните разходи се отнасят към вноските на други донори пропорционално на стойността на платените нетни вноски към 31 декември. Това отнасяне на вноските е само ориентировъчно. Когато дейността на доверителния фонд бъде прекратена, реалното разпределение на оставащите средства ще бъде определено от управителния съвет на доверителния фонд.
1.5.13. Задължения
Значителна част от задълженията на ЕС представляват неплатени декларации за направени разходи от бенефициери на безвъзмездни средства или на друго финансиране от ЕС (операции без размяна). Те се записват като задължения в размер на исканата сума при получаване на декларацията за разходи. След проверка и приемане на допустимите разходи задълженията се оценяват по приетата и допустима стойност.
Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети от ЕС.
1.5.14. Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди
Операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, но услугата е предоставена, доставките са извършени от ЕС или съществува договорно споразумение (напр. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход. Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.
Разходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от Комисията и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна представа за икономическите и другите явления, които се предполага, че представляват. Аналогично, ако е направено предварително плащане за услуги или стоки, които все още не са получени, разходът се отсрочва и се признава през следващия отчетен период.
1.6. ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
1.6.1. Приходи
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
По-голямата част от приходите на ЕС са от операции без размяна:
Ресурси на база БНД и ресурси от ДДС
Приходите се признават за периода, за който Комисията изпрати покана за внасяне на средства до държавите членки, с която изисква те да внесат своята вноска. Те се оценяват по своя „поискан размер“. Тъй като ресурсите от ДДС и от БНД се основават на приблизителни оценки на данните за съответната бюджетна година, те могат да бъдат променяни при настъпването на промени до публикуването на окончателните данни от държавите членки. Резултатът от промяна на приблизителна оценка се включва при определянето на нетния излишък или дефицит за периода, през който е настъпила промяната.
Традиционни собствени ресурси
Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна и свързаните с тях приходи се признават, когато бъдат получени изпратените от държавите членки съответни месечни отчети „A“ (включително събраните мита и дължимите суми, които са обезпечени и не са оспорени). Към отчетната дата събраните от държавите членки приходи за периода, които все още не са платени на Комисията, се оценяват и признават като начислени приходи. Тримесечните отчети „Б“ (включително митата, които не са събрани и не са обезпечени, както и обезпечените суми, които са оспорени от длъжника), изпратени от държавите членки, се признават като приход, като от тях се изваждат разходите по събирането, на които държавите имат право. Освен това се признава намаление на стойността в размер на очакваните несъбрани суми.
Глоби
Приходите от глоби се признават, когато решението на ЕС за налагане на глоба бъде взето и адресатът бъде официално уведомен за него. След решението за налагане на глоба предприятията разполагат с два месеца от датата на уведомлението:
1) |
или да приемат решението, в който случай те трябва да платят глобата в посочения срок и сумата се събира от ЕС окончателно; или |
2) |
да не приемат решението, в който случай те го обжалват съгласно правото на ЕС. |
Дори когато глобата бъде обжалвана, тя трябва да бъде платена в определения тримесечен срок, тъй като обжалването няма суспензивно действие (член 278 от ДФЕС). Получените средства се използват за изчистване на подлежащата на събиране сума. Ако счетоводителят на Комисията даде съгласието си обаче, вместо да плати глобата предприятието може да представи банкова гаранция за съответната сума. В този случай глобата остава подлежаща на събиране сума. Ако не бъдат получени нито пари, нито гаранция и има съмнения по отношение на платежоспособността на предприятието, се признава намаление на стойността на вземането.
Ако предприятието обжалва решението и вече е платило глобата условно, сумата се оповестява като условен пасив или, ако изглежда вероятно, че Общият съд може да не се произнесе в полза на ЕС, се признава провизия, за да се покрие този риск. Ако вместо това е предоставена гаранция, оставащата сума, която подлежи на събиране, се намалява в необходимата степен.
Натрупаната лихва, получена от Комисията по банковите сметки, в които се депозират получаваните плащания, се признава като приход и всеки условен пасив се увеличава в съответната степен.
От 2010 г. всички условно платени глоби се управляват от Комисията в специално създаден за целта фонд (BUFI) и се инвестират във финансови инструменти.
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА
Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани със сделка, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на сделката към отчетната дата.
Приходи и разходи от лихви
Приходите и разходите от лихви се признават в отчета за финансовия резултат посредством метода на ефективната лихва. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и за разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период. При изчисляване на ефективния лихвен процент ЕС оценява приблизително паричните потоци, като взема предвид всички договорни условия на финансовия инструмент (например възможностите за предплащане), но не взема предвид бъдещите кредитни загуби. Изчислението включва всички такси и пунктове, платени или получени между страните по договора, които са неразделна част от ефективния лихвен процент, от трансакционните разходи и от всички други премии или намаления.
Когато даден финансов актив или група от подобни финансови активи бъдат намалени в резултат на загуба от обезценка, приходите от лихви се признават посредством лихвения процент, използван за дисконтиране на бъдещите парични потоци за целите на оценяването на загубата от обезценка.
Приходи от дивиденти
Приходите от дивиденти и от сходни доходи се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.
1.6.2. Разходи
Разходите от операции без размяна представляват основната част от разходите на ЕС. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения.
Трансферите се признават като разходи през периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба (Финансовия регламент, Правилника за персонала или друг регламент) или е подписано споразумение, разрешаващо трансфера, бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост и може да бъде направена разумна приблизителна оценка на сумата.
Когато бъде получено искане за плащане или декларация за направени разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които се дължат на бенефициерите, но които все още не са съобщени, се оценяват и записват като начислени разходи.
Разходите от операции с размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките бъдат извършени и приети от ЕС. Те се оценяват по първоначална им фактурна стойност. Освен това към датата на счетоводния баланс разходите, свързани с предоставяната услуга през периода, за който все още не е получена или приета фактура, се оценяват приблизително и се признават в отчета за финансовия резултат.
1.7. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ
1.7.1. Условни активи
Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕС. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуга.
1.7.2. Условни пасиви
Условното задължение представлява възможно задължение, произтичащо от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от ЕС, или настоящо задължение, което произтича от минали събития, но не е признато или тъй като не е вероятно да бъде нужен изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за услуга, за да бъде погасено задължението, или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно. Условен пасив се оповестява, освен когато възможността за поява на изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, е малка.
1.8. ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
Информацията за паричните потоци се използва, за да се осигури база за оценка на способността на ЕС да генерира пари и парични еквиваленти и нуждите му, свързани с използването на тези парични потоци.
При изготвянето на отчета за паричните потоци се използва косвеният метод. Това означава, че финансовият резултат за финансовата година се коригира с ефекта от операциите, извършвани по безналичен начин, отсрочените или начислените минали или бъдещи оперативни касови приходи или плащания и приходите или разходите, свързани с инвестирането на парични потоци.
Паричните потоци, произтичащи от операции в чуждестранна валута, се отчитат във валутата, използвана за счетоводството на ЕС (евро), като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на еврото към чуждестранната валута към датата на паричния поток.
Отчетът за паричните потоци съдържа паричните потоци през периода, класифицирани по оперативни и инвестиционни дейности (ЕС не извършва дейности по финансиране).
Оперативни дейности са дейностите на ЕС, които не са инвестиционни дейности. Това са по-голямата част от извършваните дейности. Заемите, отпуснати на бенефициери (и когато е приложимо, свързаните с тях получени заеми), не се считат за инвестиционни дейности (или дейности по финансиране), тъй като са част от общите цели и следователно са ежедневни операции на ЕС.
Инвестиционни дейности са придобиването на нематериални активи и имоти, машини и съоръжения и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти, и освобождаването от тях. Инвестиционните дейности не включват заемите, отпуснати на бенефициери. Целта е да бъдат показани реалните инвестиции на ЕС.
2. БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС
АКТИВИ
2.1. НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ
милиони евро |
|
Брутна балансова стойност към 31.12.2018 г. |
1 073 |
Новопридобити активи |
178 |
Намаления на активи |
(20) |
Трансфер между категориите активи |
0 |
Други промени |
(1) |
Брутна балансова стойност към 31.12.2019 г. |
1 230 |
Натрупана амортизация към 31.12.2018 г. |
(627) |
Амортизационен разход за годината |
(107) |
Отменена амортизация |
0 |
Намаления на активи |
19 |
Трансфер между категориите активи |
0 |
Други промени |
0 |
Натрупана амортизация към 31.12.2019 г. |
(715) |
Нетна балансова стойност към 31.12.2019 г. |
515 |
Нетна балансова стойност към 31.12.2018 г. |
446 |
Сумите по-горе се отнасят предимно до компютърния софтуер.
2.2. ИМОТИ, МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Категорията на космическите активи обхваща оперативните дълготрайни активи, свързани с двете космически програми на ЕС: Глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), т.е. „Галилео“ и EGNOS, и европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“, докато активите на космическите системи, които все още не са пуснати в действие, са включени в позицията за активите в процес на изграждане.
Що се отнася до „Галилео“, четирите спътника, изстреляни през 2018 г., преминаха успешно изпитванията в орбита.Те бяха добавени към оперативната мрежа през 2019 г., с което общият брой на спътниците в мрежата достигна 26. След приспадане на натрупаната амортизация оперативните дълготрайни активи на „Галилео“, обхващащи както спътниците, така и наземното оборудване, бяха на стойност 2 489 милиона евро към 31 декември 2019 г. (2018 г.: 2 410 милиона евро). Оставащите активи в процес на изграждане са на обща стойност 1 361 милиона евро (2018 г.: 1 324 милиона евро). Разработването на системата „Галилео“ ще продължи, докато системата достигне пълния си оперативен капацитет. Когато бъде завършена, мрежата от спътници на „Галилео“ ще се състои от 30 спътника (включително 6 резервни спътника).
Що се отнася до „Коперник“, през 2019 г. не бяха пуснати в експлоатация нови спътници. Общата стойност на оперативните дълготрайни активи на „Коперник“ възлиза на 1 153 милиона евро (2018 г.: 1 455 милиона евро) след приспадане на натрупаната амортизация. Още 1 453 милиона евро, свързани със спътниците на „Коперник“, са признати като активи в процес на изграждане (2018 г.: 1 207 милиона евро).
Дълготрайните активи, свързани с наземната инфраструктура на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), на стойност 37 милиона евро (2018 г.: 52 милиона евро) също са включени в позицията за космическите активи. Освен това активите на EGNOS, които са в процес на изграждане, възлизат на 238 милиона евро (2018 г.: 130 милиона евро).
Активите, свързани с космическите програми на ЕС, се изграждат с помощта на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Имоти, машини и съоръжения
милиони евро |
|||||||||
|
Земя и сгради |
Космически активи |
Машини и съоръжения |
Обзавеж-дане и превозни средства |
Компю-търен хардуер |
Други |
Финансови лизинги |
Активи в процес на изграждане |
Общо |
Брутна балансова стойност към 31.12.2018 г. |
5 626 |
5 259 |
641 |
270 |
634 |
327 |
2 620 |
3 199 |
18 575 |
Новопридобити активи |
117 |
10 |
24 |
14 |
60 |
21 |
118 |
941 |
1 306 |
Намаления на активи |
(1) |
(0) |
(117) |
(28) |
(58) |
(29) |
(3) |
— |
(236) |
Трансфер между категориите активи |
154 |
411 |
(7) |
3 |
7 |
7 |
(98) |
(477) |
0 |
Други промени |
(0) |
— |
0 |
(0) |
0 |
(0) |
— |
(10) |
(10) |
Брутна балансова стойност към 31.12.2019 г. |
5 895 |
5 680 |
542 |
259 |
644 |
325 |
2 638 |
3 653 |
19 635 |
Натрупана амортизация към 31.12.2018 г. |
(3 279 ) |
(1 342 ) |
(540) |
(198) |
(521) |
(255) |
(1 257 ) |
|
(7 390 ) |
Амортизационен разход за годината |
(190) |
(659) |
(31) |
(17) |
(64) |
(27) |
(94) |
|
(1 083 ) |
Отменена амортизация |
0 |
— |
39 |
7 |
14 |
0 |
(0) |
|
61 |
Намаления на активи |
1 |
0 |
67 |
17 |
43 |
26 |
3 |
|
157 |
Трансфер между категориите активи |
(35) |
— |
7 |
(2) |
(5) |
0 |
35 |
|
(0) |
Други промени |
— |
— |
0 |
(0) |
0 |
(0) |
— |
|
0 |
Натрупана амортизация към 31.12.2019 г. |
(3 503 ) |
(2 001 ) |
(457) |
(194) |
(533) |
(255) |
(1 313 ) |
|
(8 255 ) |
НЕТНА БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ КЪМ 31.12.2019 г. |
2 392 |
3 679 |
85 |
65 |
110 |
70 |
1 325 |
3 653 |
11 380 |
НЕТНА БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ КЪМ 31.12.2018 г. |
2 347 |
3 917 |
101 |
72 |
113 |
72 |
1 363 |
3 199 |
11 185 |
2.3. ИНВЕСТИЦИИ, ОТЧЕТЕНИ ПОСРЕДСТВОМ МЕТОДА НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ
Участието на ЕС, представляван от Комисията, в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) се третира като асоциирано предприятие, като се използва методът на собствения капитал. ЕИФ е финансовата институция на ЕС, специализирана в предоставянето на рисков капитал и на гаранции на малките и средните предприятия (МСП). ЕИФ се намира в Люксембург и развива дейност като публично-частно партньорство. В него членуват Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), ЕС и група от финансови институции. Към 31 декември 2019 г. ЕС притежаваше 29,7 % дялово участие в ЕИФ (2018 г.: 29,7 %) и 29,7 % от правата на глас (2018 г.: 29,7 %). В съответствие със своя устав ЕИФ трябва да заделя поне 20 % от годишния си нетен резултат в нормативно предвиден резерв, докато общият размер на резерва достигне 10 % от записания капитал. Средствата в този резерв не могат да бъдат разпределяни.
милиони евро |
|
|
Европейски инвестиционен фонд |
Участие към 31.12.2018 г. |
591 |
Вноски |
— |
Получени дивиденти |
(3) |
Дял от нетния резултат |
53 |
Дял от нетните активи |
(49) |
Участие към 31.12.2019 г. |
591 |
Следните балансови стойности могат да се припишат на ЕС въз основа на процента на неговото участие:
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
|
Общо ЕИФ |
Общо ЕИФ |
Активи |
2 965 |
2 662 |
Пасиви |
(975) |
(674) |
Приходи |
337 |
291 |
Разходи |
(161) |
(167) |
Излишък/(дефицит) |
176 |
124 |
Равнението на обобщената по-горе финансова информация с балансовата стойност на дяловото участие в ЕИФ е, както следва:
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Нетни активи на асоциираното предприятие |
1 990 |
1 988 |
Дялово участие на ЕС в ЕИФ |
29,70 % |
29,70 % |
Балансова стойност |
591 |
591 |
ЕС, представляван от Комисията, е внесъл 20 % от записаните си акции в капитала на ЕИФ към 31 декември 2019 г., като непоисканата сума е, както следва:
милиони евро |
||
|
Общ размер на капитала на ЕИФ |
Участие на ЕС |
Общо акционерен капитал |
4 500 |
1 337 |
Внесен |
(900) |
(267) |
Непоискан |
3 600 |
1 070 |
2.4. ФИНАНСОВИ АКТИВИ
милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Нетекущи |
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
2.4.1 |
15 211 |
13 657 |
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
2.4.2 |
134 |
14 |
Заеми |
2.4.3 |
51 368 |
51 560 |
|
|
66 714 |
65 231 |
Текущи |
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
2.4.1 |
3 196 |
1 786 |
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
2.4.2 |
3 |
2 |
Заеми |
2.4.3 |
1 316 |
2 380 |
|
|
4 514 |
4 168 |
Общо |
|
71 228 |
69 398 |
2.4.1. Финансови активи, обявени за продажба
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Инвестиции в BUFI |
1 863 |
1 888 |
ЕОВС в ликвидация |
1 459 |
1 506 |
Европейска банка за възстановяване и развитие |
188 |
188 |
Пенсионен план за местния персонал на ЕСВД |
75 |
— |
|
3 585 |
3 582 |
Гаранционни фондове за бюджетни гаранции: |
|
|
Гаранционен фонд на ЕФСИ |
6 654 |
5 000 |
Гаранционен фонд за външни дейности |
2 545 |
2 465 |
Гаранционен фонд на ЕФУР |
595 |
9 |
|
9 794 |
7 474 |
Финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС: |
|
|
„Хоризонт 2020“ |
2 455 |
2 031 |
Механизъм за свързване на Европа |
699 |
540 |
Механизъм за финансиране с поделяне на риска |
597 |
679 |
Капиталови механизми на ЕС за МСП |
507 |
464 |
Европейски фонд за Югоизточна Европа |
166 |
115 |
Операции с рисков капитал |
112 |
113 |
Механизъм за финансиране на енергийната ефективност |
105 |
101 |
Други |
387 |
343 |
|
5 028 |
4 386 |
Общо |
18 407 |
15 443 |
Нетекущи |
15 211 |
13 657 |
Текущи |
3 196 |
1 786 |
От общо 18 407 милиона евро ЕС държи финансови активи, обявени за продажба, под формата на дългови ценни книжа (напр. облигации) на стойност 14 998 милиона евро (2018 г.: 13 993 милиона евро), капиталови инструменти на стойност 2 801 милиона евро (2018 г.: 1 365 милиона евро) и инвестиции във фондове на паричния пазар (като например Унитарния фонд на ЕИБ) на стойност 608 милиона евро (2018 г.: 85 милиона евро).
Инвестиции в BUFI
Условно платените глоби, свързани с дела в областта на конкуренцията, се внасят в специален фонд (фонд BUFI — фонд за бюджетни глоби) и се инвестират от Комисията в дългови инструменти, категоризирани като финансови активи, обявени за продажба.
ЕОВС в ликвидация
Що се отнася до Европейската общност за въглища и стомана в ликвидация (EОВС в ликв-я), всички финансови активи, обявени за продажба, са дългови ценни книжа в евро, котирани на активен пазар.
Европейска банка за възстановяване и развитие
ЕС държи финансова инвестиция в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), в който към 31 декември 2019 г. броят на държаните акции бе 90 044 (2018 г.: 90 044 акции), представляващи 3 % от общия записан акционерен капитал. ЕС е записал акционерен капитал на обща стойност 900 милиона евро, от които 713 милиона евро понастоящем са непоискани. Съгласно споразумението за създаване на ЕБВР, акционерите имат някои договорни ограничения, като например факта, че акциите не подлежат на прехвърляне и обратното им изкупуване е ограничено до максимума на първоначалната покупна цена.
ЕС оценява инвестицията в ЕБВР по справедлива стойност. Първоначалната покупна цена се счита за най-добрата оценка на справедливата стойност, по-специално поради договорните ограничения, посочени по-горе. Въпреки че акциите на ЕБВР не се котират на никоя фондова борса, в капитала на субекта, в който е инвестирано, имаше скорошни сделки (емитиране на капитал по номинална стойност), които показват, че цената е най-добрата оценка на справедливата стойност в тази ситуация.
ГАРАНЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Съгласно Регламента за ЕФСИ (Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета (12)) Гаранционният фонд на ЕФСИ бе създаден, за да се осигури ликвиден буфер срещу потенциалните загуби, понесени от ЕИБ във връзка с нейните операции по финансиране и инвестиране, които отговарят на условията за гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ съгласно Споразумението за ЕФСИ (вж. бележка 4.1.1). Гаранционният фонд на ЕФСИ се финансира със средства от бюджета на ЕС. Той се финансира също с приходи от инвестираните ресурси на гаранционния фонд, с приходи, получени от ЕС като възнаграждение за гаранцията по Споразумението за ЕФСИ, и със суми, събрани от ЕИБ от некоректни длъжници във връзка с предходни задействани гаранции. Към края на 2019 г. активите на гаранционния фонд на ЕФСИ възлизаха на общо 6 688 милиона евро (2018 г.: 5 452 милиона евро), от които 6 654 милиона евро бяха инвестирани във финансови активи, обявени за продажба (2018 г.: 5 000 милиона евро), докато други 1 879 милиона евро (2018 г.: 2 688 милиона евро) са заделени, но все още не са изплатени във фонда, включени са в бюджетните RAL и са също оповестени като неизпълнени поети задължения, които все още не са отчетени като разход в бележка 5.1. Фондът ще бъде провизиран постепенно и постепенно ще достигне 9,1 милиарда евро, т.е. 35 % от общите задължения, свързани с гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ.
Гаранционен фонд за външни дейности
Гаранционният фонд за външни дейности обхваща заемите, гарантирани от бюджета на ЕС, и по-специално операциите на ЕИБ по отпускане на заеми извън ЕС, финансирани от собствените ресурси на ЕИБ, заемите в рамките на макрофинансовата помощ (МФП) и заемите от Евратом извън ЕС (вж. бележка 4.1.1). Фондът се управлява от ЕИБ и е предназначен за покриване на гарантираните от ЕС заеми, задълженията по които не се изпълняват. Фондът се финансира с плащания от бюджета на ЕС, с постъпленията от лихви върху инвестициите, направени от активите на фонда, и със сумите, събрани от просрочили плащанията си длъжници, за които фондът е трябвало да задейства своята гаранция. Размерът на Гаранционния фонд за външни дейности следва да се поддържа на целево равнище, съответстващо на 9 % от гарантираните непогасени заеми към края на годината. Разликата между целевия размер на фонда и стойността на активите на фонда към края на годината ще се покрива от бюджета на ЕС през годината N+2, а всеки излишък ще се връща в бюджета на ЕС.
Гаранционен фонд на ЕФУР
Съгласно Регламента за ЕФУР (Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета (13)) Гаранционният фонд на ЕФУР бе създаден, за да се осигури ликвиден буфер, който да бъде използван в случай на задействане на гаранцията от Съюза, предоставена съгласно съответните споразумения за гаранция по линия на ЕФУР. Гаранционният фонд на ЕФУР се финансира чрез вноски от бюджета на ЕС и вноски от 11-тия ЕФР в бюджета на ЕС, както и чрез доброволни вноски от държавите членки и други субекти, предоставящи средства. Фондът се финансира също с приходи от инвестираните ресурси, със суми, събрани от некоректни длъжници, с приходи и с всички други плащания, получени от ЕС съгласно споразуменията за гаранция по линия на ЕФУР. Общите плащания, получени в гаранционния фонд към 31 декември 2019 г., възлизаха на 600 милиона евро, от които 595 милиона евро са инвестирани във финансови активи, обявени за продажба, а 95 милиона евро (2018 г.: 325 милиона евро) са заделени, но все още не са изплатени, включени са в бюджетните RAL и са също оповестени като неизпълнени поети задължения, които все още не са отчетени като разход в бележка 5.1. Гаранционният фонд на ЕФУР ще бъде постепенно провизиран и постепенно ще достигне 750 милиона евро, т.е. 50 % от общите бъдещи задължения по гаранцията по линия на ЕФУР, покрити от бюджета на ЕС, и средствата му ще бъдат допълнително увеличени с други вноски.
ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ БЮДЖЕТА НА ЕС
„Хоризонт 2020“
Съгласно Регламента на ЕС за създаване на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.), бяха създадени нови финансови инструменти, за да се подобри достъпът до финансиране за субекти, работещи в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ). Тези инструменти са: услугата за заеми и гаранции по InnovFin за научни изследвания и иновации, по която Комисията споделя финансовия риск, свързан с портфейл с нови операции за финансиране, предприети от ЕИБ; гаранцията за МСП по InnovFin, включително инструментът за неограничена гаранция в рамките на инициативата за МСП (SIUGI) — механизми за гарантиране, управлявани от ЕИФ, предоставящи гаранции и насрещни гаранции за финансовите посредници за новите портфейли със заеми (по SIUGI Комисията споделя финансовия риск, свързан с дадената гаранция, с държавите членки, ЕИФ и ЕИБ); и капиталовият механизъм по InnovFin за научни изследвания и иновации, който отпуска инвестиции във фондове за рисков капитал и се управлява от ЕИФ.
Механизъм за финансиране с поделяне на риска
Механизмът за финансиране с поделяне на риска (МФПР) се управлява от ЕИБ и инвестиционният портфейл на Комисията се използва за осигуряване срещу финансовия риск при заемите и гаранциите, предоставени от ЕИБ на допустими проекти в областта на научните изследвания. Общо в МФР за периода 2007—2013 г. за МФПР бе заделен бюджет на ЕС в размер на максимум 1 милиард евро. В МФР за периода 2014—2020 г. не са предвидени допълнителни бюджетни средства за МФПР. Тъй като по-голямата част от неприключилите операции по МФПР вече са погасени, през 2019 г. ЕИБ освободи частично гаранцията от ЕС, което доведе до намаляване на условния пасив на ЕС, оповестен в бележка 4.1.3.
Механизъм за свързване на Европа
Съгласно Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета (14) дълговият инструмент „Механизъм за свързване на Европа“ (МСЕ) беше създаден с цел да се улесни достъпът на инфраструктурните проекти до финансиране в секторите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката. Той се управлява от ЕИБ съгласно споразумение с ЕС. Дълговият финансов инструмент МСЕ е продължението на Инструмента за гарантиране на заеми за проекти по TEN-T (LGTT) и на пилотната фаза на инициативата „Облигации за проекти“ (PBI). Той предлага споделяне на риска за дълговото финансиране под формата на привилегирован и подчинен дълг или на гаранции, както и подкрепа за проектни облигации. След 19 юни 2019 г. вследствие на първото изменение на споразумението за делегиране, сключено с ЕИБ, всички операции по МСЕ, осъществени от ЕИБ, се отнасят към един от следните два портфейла: портфейл от дългови инструменти или портфейл от финансиране, което не може да бъде секюритизирано, за които е въведен нов основан на портфейла подход за поделяне на риска.
Капиталови механизми на ЕС за МСП
Това са капиталови инструменти, финансирани от COSME, Програмата за конкурентоспособност и иновации, Многогодишната програма за предприятията и предприемачеството и Пилотния проект за трансфер на технологии, под попечителството на ЕИФ, които подпомагат създаването и финансирането на подкрепяни от ЕС МСП, намиращи се в начален етап на дейността си (етап на стартиране) и в етап на растеж, чрез инвестиране в подходящи специализирани фондове за рисков капитал.
2.4.2. Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
милиони евро |
||||
Вид дериватив |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
||
Теоретична сума |
Справедли-ва стойност |
Теоретична сума |
Справедли-ва стойност |
|
Валутен форуърден договор |
393 |
3 |
476 |
2 |
Гаранция по капиталовия портфейл |
1 439 |
134 |
674 |
14 |
Общо |
1 832 |
137 |
1 150 |
16 |
Нетекущи |
1 439 |
134 |
674 |
14 |
Текущи |
393 |
3 |
476 |
2 |
ЕС сключва валутни форуърдни договори, за да хеджира валутния риск, свързан с дълговите ценни книжа в щатски долари, държани в Гаранционния фонд на ЕФСИ. По силата на валутните форуърдни договори ЕС дава посочената в договора теоретична сума в чуждестранна валута (операция за плащане), представена в таблицата по-горе, и ще получи теоретичната сума в евро (операция за получаване) на датата на падежа. Тези деривативни договори се оценяват по справедлива стойност към датата на счетоводния баланс и се класифицират като финансови активи или финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита в зависимост от това дали справедливата им стойност е положителна или отрицателна.
Позицията „Гаранция“ в капиталовия портфейл включва гаранциите, предоставени от ЕС на финансови институции по портфейли от капиталови инвестиции, които се класифицират като деривативни финансови инструменти и се отчитат като финансов актив или финансов пасив по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита. Общият размер представлява предимно гаранцията по ЕФСИ, предоставена от ЕС на групата на ЕИБ, като капиталовите инвестиции, извършени от ЕИБ и ЕИФ, възлизат на 1 420 милиона евро (2018 г.: 674 милиона евро). Справедливата стойност на гаранцията от ЕС по капиталовите портфейли на ЕФСИ възлизаше на общо 134 милиона евро (2018 г.: 14 милиона евро).
Йерархия на справедливата стойност на финансовите активи, оценени по справедлива стойност
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Ниво 1: котирани цени на активни пазари |
15 482 |
13 993 |
Ниво 2: наблюдаеми елементи, различни от котираните цени |
1 543 |
275 |
Ниво 3: техники за оценяване, при които елементите не се основават на наблюдаеми пазарни данни |
1 518 |
1 191 |
Общо |
18 544 |
15 459 |
През периода нямаше трансфери между ниво 1 и ниво 2.
Равняване на финансовите активи, оценени с помощта на техники за оценяване, използващи елементи, които не се основават на наблюдаеми пазарни данни (ниво 3)
милиони евро |
|
Начално салдо към 1.1.2019 г. |
1 191 |
Покупки, продажби, емисии и уреждания на задължения |
173 |
Печалби или загуби за периода като финансови приходи или финансови разходи |
90 |
Печалби или загуби в нетните активи |
71 |
Трансфери към ниво 3 |
— |
Трансфери от ниво 3 |
— |
Други |
(8) |
Крайно салдо към 31.12.2019 г. |
1 518 |
2.4.3. Заеми
милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Заеми за финансова помощ |
2.4.3.1 |
52 564 |
53 873 |
Други заеми |
2.4.3.2 |
121 |
67 |
Общо |
|
52 684 |
53 939 |
Нетекущи |
|
51 368 |
51 560 |
Текущи |
|
1 316 |
2 380 |
2.4.3.1.
милиони евро |
||||||
|
ЕМФС |
ПБ |
МФП |
Евратом |
ЕОВС в ликви-дация |
Общо |
Общо към 31.12.2018 г. |
47 400 |
1 734 |
4 388 |
254 |
98 |
53 873 |
Нови заеми |
— |
— |
420 |
— |
— |
420 |
Възстановени суми |
— |
(1 500 ) |
(52) |
(40) |
(97) |
(1 689 ) |
Курсови разлики |
— |
— |
— |
— |
5 |
5 |
Промени в балансовата стойност |
(6) |
(33) |
(1) |
(0) |
(6) |
(45) |
Обезценка |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо към 31.12.2019 г. |
47 394 |
201 |
4 754 |
214 |
0 |
52 564 |
Нетекущи |
46 800 |
200 |
4 112 |
178 |
— |
51 290 |
Текущи |
594 |
1 |
643 |
35 |
— |
1 273 |
Номиналната стойност на заемите за финансова помощ към 31 декември 2019 г. възлиза на общо 51 941 милиона евро (2018 г.: 53 206 милиона евро). Промяната в балансовата стойност съответства на промяната в начислените лихви.
ЕМФС предоставя възможност за оказване на финансова помощ на държава членка, изпитваща трудности или сериозно застрашена от големи трудности, причинени от извънредни обстоятелства извън нейния контрол. Тази помощ може да бъде под формата на заем или кредитна линия. Съгласно заключенията на Съвета по икономическите и финансовите въпроси от 9 май 2010 г. механизмът не може да надвишава 60 милиарда евро, но правното ограничение ограничава непогасените отпуснати заеми или кредитните линии до наличния под тавана за собствените ресурси марж. Получените заеми, свързани със заеми, отпуснати по линия на ЕМФС, са гарантирани от бюджета на ЕС. Не е предвидено ЕМФС да участва в нови програми за финансиране или да сключва нови споразумения за заем.
Инструментът за ПБ, който е основан на политиката финансов инструмент, осигурява средносрочна финансова помощ за държавите — членки на ЕС, които не са приели еврото. Благодарение на него могат да се отпускат заеми на държавите членки, които изпитват или са сериозно застрашени от трудности със своите платежни баланси или капиталови движения. Максималният размер на непогасените отпуснати заеми по инструмента е ограничен до 50 милиарда евро. Получените заеми, свързани с тези заеми по линия на ПБ, са гарантирани от бюджета на ЕС. През 2019 г. Румъния изплати оставащите 1 милиард евро от непогасения си заем, а Латвия изплати 500 милиона евро от оставащите за погасяване 700 милиона евро.
МФП е форма на финансова помощ, предоставяна от ЕС на партньорски държави, които изпитват криза с платежния си баланс. Тя се предоставя под формата на средно-/дългосрочни заеми или безвъзмездни средства или на подходяща комбинация от двете и обикновено допълва финансирането, осигурено в контекста на подкрепяна от МВФ програма за корекция и реформи. Тези заеми са гарантирани от Гаранционния фонд за външни дейности. През годината, която приключи на 31 декември 2019 г., бяха извършени допълнителни преводи по заеми по линия на МФП в размер на общо 420 милиона евро — 300 милиона евро за Тунис, 100 милиона евро за Йордания и 20 милиона евро за Молдова (вж. също бележка 4.1.2).
Европейската общност за атомна енергия (Евратом, представлявана от Комисията) отпуска заеми както на държави, които са членки на ЕС, така и на държави, които не са членки на ЕС, а също и на субекти от двата вида държави, с цел финансиране на проекти, свързани с енергийни съоръжения. Получени бяха гаранции от трети страни на стойност 214 милиона евро (2018 г.: 254 милиона евро) за покриване на заемите на Евратом (вж. бележка 4.1.2).
Заемите от ЕОВС в ликвидация не са заеми за финансова помощ, а записи на заповед, за да се запазят паричните потоци успоредни с получените заеми. При все това, подобно на заемите за финансова помощ, те бяха отпуснати от заемни средства в съответствие с членове 54 и 56 от Договора за ЕОВС с цел финансиране на проекти. Последните записи на заповед бяха възстановени в пълен размер през 2019 г.
Ефективни лихвени проценти за заемите (изразени като лихвен диапазон)
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Макрофинансова помощ (МФП) |
0 % - 3,82 % |
0 % - 3,82 % |
Евратом |
0,08 % - 5,76 % |
0,08 % - 5,76 % |
Платежен баланс (ПБ) |
2,88 % |
2,88 % - 3,38 % |
Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) |
0,50 % - 3,75 % |
0,50 % - 3,75 % |
ЕОВС в ликвидация |
— |
5,23 % - 5,81 % |
2.4.3.2.
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Заеми при специални условия |
73 |
64 |
Жилищни кредити от ЕОВС в ликвидация |
1 |
2 |
Срочни депозити |
46 |
0 |
Общо |
121 |
67 |
Нетекущи |
78 |
38 |
Текущи |
42 |
28 |
Номиналната стойност на другите заеми към 31 декември 2019 г. бе общо 728 милиона евро (2018 г.: 617 милиона евро).
Заемите при специални условия се отпускат при преференциални лихви като част от сътрудничеството с държави, които не са членки на ЕС.
Срочните депозити включват предимно сумите със срок между 3 и 12 месеца, които не отговарят на определението за парични еквиваленти.
Обезценка на други заеми
милиони евро |
||||||
|
31.12.2018 г. |
Ново-придобити активи |
Сторни-ране |
Отпис-ване |
Други |
31.12.2019 г. |
Заеми при специални условия |
8 |
2 |
— |
— |
— |
10 |
Суброгирани заеми |
579 |
75 |
— |
— |
4 |
658 |
Общо |
587 |
77 |
— |
— |
4 |
668 |
Суброгираните заеми са необслужвани заеми, отпуснати от ЕИБ и гарантирани от бюджета на ЕС, за които всички права са суброгирани на ЕС след плащането от Гаранционния фонд за външни дейности или от Гаранционния фонд на ЕФСИ. Тези заеми са изцяло обезценени със сума в размер на 658 милиона евро (2018 г.: 579 милиона евро). Задействаните гаранции са частично покрити от финансовите провизии, направени през предходни години. Съгласно съответните споразумения между ЕС и ЕИБ, ЕИБ предприема действия по събиране от името на ЕС с цел да събере дължимите суми.
2.5. ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ
милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Нетекущи |
|
|
|
Предварително финансиране |
2.5.1 |
22 135 |
21 814 |
Други средства, предоставени авансово на държавите членки |
2.5.2 |
4 045 |
4 122 |
Принос към доверителните фондове |
|
60 |
71 |
|
|
26 240 |
26 006 |
Текущи |
|
|
|
Предварително финансиране |
2.5.1 |
22 314 |
21 572 |
Други средства, предоставени авансово на държавите членки |
2.5.2 |
2 892 |
2 396 |
|
|
25 206 |
23 968 |
Общо |
|
51 446 |
49 974 |
Нивото на предварителното финансиране за различните програми трябва да е достатъчно за осигуряване на средствата, необходими на бенефициера, за да започне проекта и да напредне по него, като същевременно се защитават финансовите интереси на ЕС и се вземат под внимание правните и оперативните ограничения и ограниченията, свързани с разходната ефективност.
2.5.1. Предварително финансиране
милиони евро |
||||||
|
Брутна сума |
Изчистени чрез начисления |
Нетна сума към 31.12.2019 г. |
Брутна сума |
Изчистени чрез начисления |
Нетна сума към 31.12.2018 г. |
Споделено управление |
|
|
|
|
|
|
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
3 193 |
— |
3 193 |
3 743 |
— |
3 743 |
ЕФРР и КФ |
17 985 |
(3 540 ) |
14 444 |
18 088 |
(3 461 ) |
14 627 |
EСФ |
6 830 |
(1 530 ) |
5 301 |
6 548 |
(1 147 ) |
5 401 |
Други |
3 549 |
(1 463 ) |
2 086 |
4 684 |
(2 498 ) |
2 186 |
|
31 557 |
(6 533 ) |
25 024 |
33 063 |
(7 105 ) |
25 958 |
Пряко управление |
|
|
|
|
|
|
Изпълнено от: |
|
|
|
|
|
|
Комисията |
12 839 |
(8 344 ) |
4 495 |
12 531 |
(8 262 ) |
4 269 |
Изпълнителните агенции на ЕС |
16 522 |
(10 339 ) |
6 184 |
15 012 |
(9 540 ) |
5 472 |
Доверителни фондове |
858 |
(665) |
194 |
585 |
(433) |
152 |
|
30 219 |
(19 347 ) |
10 872 |
28 127 |
(18 234 ) |
9 893 |
Непряко управление |
|
|
|
|
|
|
Изпълнено от: |
|
|
|
|
|
|
Други агенции и органи на ЕС |
1 162 |
(678) |
484 |
762 |
(207) |
555 |
Трети държави |
1 491 |
(861) |
630 |
1 546 |
(879) |
667 |
Международни организации |
8 289 |
(5 317 ) |
2 972 |
7 684 |
(5 053 ) |
2 631 |
Други субекти |
10 570 |
(6 104 ) |
4 467 |
9 107 |
(5 426 ) |
3 681 |
|
21 513 |
(12 960 ) |
8 553 |
19 099 |
(11 565 ) |
7 534 |
Общо |
83 289 |
(38 840 ) |
44 449 |
80 289 |
(36 904 ) |
43 386 |
Нетекущи |
22 135 |
— |
22 135 |
21 814 |
— |
21 814 |
Текущи |
61 154 |
(38 840 ) |
22 314 |
58 476 |
(36 904 ) |
21 572 |
Предварителното финансиране представлява платени средства, а следователно и изпълнение на бюджетни кредити за плащания. Както бе обяснено в бележка 1.5.7, това са авансово платени средства, поради което те все още не са отчетени като разход. Поради това, въпреки че предварителното финансиране намалява оставащите RAL (вж. бележка 5.1), то представлява разходи, които все още не са приети и не са признати в отчета за финансовия резултат.
Що се отнася до споделеното управление, почти цялото предварително финансиране се отнася до настоящия период на програмиране. Съществува първоначално предварително финансиране, което няма да бъде изчистено (т.е. признато в отчета за финансовия резултат) преди края на периода на програмиране и се посочва като нетекущо предварително финансиране. Съществува също така годишно предварително финансиране, което се изчиства на годишна база и се посочва като текущо предварително финансиране. През 2019 г. бе изплатено ново предварително финансиране на стойност 10,5 милиарда евро. Предварителното финансиране в областта на споделеното управление е стабилно в сравнение с 2018 г., с изключение на намаление при ЕЗФРСР, което е свързано с оставащото предварително финансиране от предходния период на програмиране. Последното беше изчистено през годината.
Що се отнася до прякото управление, най-голямата част от предварителното финансиране е свързана с научните изследвания (предимно „Хоризонт 2020“, изпълнявана от Комисията и изпълнителните агенции на ЕС) и възлиза на 7,8 милиарда евро (2018 г.: 6,8 милиарда евро). Увеличението е следствие от споразуменията, сключени през 2019 г., за които са извършени плащания по предварителното финансиране.
Що се отнася до непрякото управление, предварителното финансиране обхваща предимно програми по линия на вътрешните политики, като „Еразъм“, „Галилео“ и EGNOS, но също и инструменти, свързани с външните отношения, като ЕИС (Европейския инструмент за съседство), ИСР (Инструмента за сътрудничество за развитие) и ИПП (Инструмента за предприсъединителна помощ). Увеличението на предварителното финансиране за международни организации се отнася предимно до горепосочените инструменти в областта на външните отношения. Увеличението на предварителното финансиране за други субекти засяга основно програмата „Еразъм“, изпълнявана от националните агенции с нови споразумения, които започват да се изпълняват през 2019 г.
Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране
Това са гаранции, които Комисията изисква в определени случаи от бенефициерите, които не са държави членки, при извършване на авансови плащания (предварително финансиране). За този вид гаранция се оповестяват две стойности: „номиналната“ и „текущата“ стойност. При номиналната стойност пораждащото събитие е свързано със съществуването на гаранцията. При текущата стойност пораждащото събитие за гаранцията е плащането по предварителното финансиране, извършено спрямо гаранцията, което след това се намалява с последващите изчиствания. Към 31 декември 2019 г. номиналната стойност на гаранциите, получени във връзка с предварително финансиране, възлизаше на 492 милиона евро, докато текущата стойност на тези гаранции бе 406 милиона евро (2018 г.: съответно 516 милиона евро и 420 милиона евро).
Някои суми предварително финансиране, платени по 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП) и по програмата „Хоризонт 2020“, успешно се покриват от Гаранционен фонд за участниците (ГФУ). ГФУ е инструмент от взаимна полза, създаден с цел покриване на рисковете, свързани с неплащането на суми от страна на бенефициерите в хода на изпълнението на непреките дейности по линия на 7РП и „Хоризонт 2020“. Всички участници в непреки дейности, които получават безвъзмездни средства от ЕС, внасят 5 % от общия размер на получените средства в капитала на ГФУ.
Към 31 декември 2019 г. сумите по предварително финансиране, покрити от ГФУ, възлизаха на общо 2,1 милиарда евро (2018 г.: 2 милиарда евро). ЕС (представляван от Комисията) действа като изпълнител за участниците в ГФУ, но Фондът се притежава от участниците.
Към края на годината ГФУ имаше активи на обща стойност 2,2 милиарда евро (2018 г.: 2,1 милиарда евро). Активите на ГФУ включват също финансови активи, които се управляват от Комисията. Тъй като ГФУ е отделен субект, активите му не се консолидират в годишните отчети на ЕС.
2.5.2. Други средства, предоставени авансово на държавите членки
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Авансови средства, отпуснати на държавите членки, за финансовите инструменти под режим споделено управление |
3 304 |
3 675 |
Схеми за помощ |
3 634 |
2 843 |
Общо |
6 937 |
6 518 |
Нетекущи |
4 045 |
4 122 |
Текущи |
2 892 |
2 396 |
Авансови средства, отпуснати на държавите членки, за финансовите инструменти под режим споделено управление
В рамките на програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) е възможно да се правят авансови плащания от бюджета на ЕС към държавите членки, за да могат те да предоставят средства за финансови инструменти (т.е. заеми, капиталови инвестиции или гаранции). Тези финансови инструменти се създават и управляват под отговорността на държавите членки, не на Комисията. При все това средствата, които не са усвоени от тези инструменти към края на годината, са собственост на ЕС (както и цялото предварително финансиране) и поради това се третират като актив в счетоводния баланс на ЕС.
Период 2014—2020 г.:
В областта на политиката на сближаване се счита, че от общо платени 7 146 милиона евро 3 247 милиона евро са останали неусвоени към 31 декември 2019 г. Тази сума включва приноса на държавите членки към инициативата за МСП, която е инструмент, имащ за цел да се стимулира допълнителното отпускане на заеми от банковия сектор на МСП (платени са 1 198 милиона евро — без сумите, които все още са предварително финансиране — за които е изчислено, че 324 милиона евро не са усвоени).
Що се отнася до развитието на селските райони, към края на годината са останали неусвоени 54 милиона евро.
Период 2007—2013 г.:
Счита се, че всички суми, свързани с политиката на сближаване, са били или усвоени, или отнесени към други мерки, поради което към 31 декември 2019 г. няма активи в счетоводния баланс. Следва да се отбележи, че реалното изпълнение от различните инструменти ще бъде прегледано като част от процеса на приключване на програмите през следващите години.
Схеми за помощ
Подобно на посоченото по-горе, платените от държавите членки аванси за различни схеми за помощ (държавна помощ, пазарни мерки на ЕФГЗ или инвестиционни мерки на ЕЗФРСР), които не са усвоени към края на годината, се записват като активи (авансово предоставени средства) в счетоводния баланс на ЕС. Комисията е оценила стойността на тези авансови средства въз основа на предоставената от държавите членки информация. Получените суми са включени в подпозицията за схемите за помощ по-горе.
Период 2014—2020 г.:
Неизползваните суми към края на годината бяха оценени на 2 044 милиона евро за политиката на сближаване и на 1 460 милиона евро за земеделието и развитието на селските райони.
Период 2007—2013 г.:
Счита се, че към края на 2019 г. са останали неизползвани 130 милиона евро, платени в контекста на развитието на селските райони.
2.6. ВЗЕМАНИЯ ПО ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА И СРЕДСТВА, ПОДЛЕЖАЩИ НА СЪБИРАНЕ, ПО ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Нетекущи |
|
|
|
Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна |
2.6.1 |
2 422 |
397 |
Вземания от операции с размяна |
2.6.2 |
1 185 |
19 |
|
|
3 607 |
416 |
Текущи |
|
|
|
Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна |
2.6.1 |
19 328 |
22 212 |
Вземания от операции с размяна |
2.6.2 |
1 038 |
2 036 |
|
|
20 367 |
24 248 |
Общо |
|
23 974 |
24 664 |
2.6.1. Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна
милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Нетекущи |
|
|
|
Държави членки |
2.6.1.1 |
2 422 |
397 |
|
|
2 422 |
397 |
Текущи |
|
|
|
Държави членки |
2.6.1.1 |
6 180 |
10 900 |
Глоби в областта на конкуренцията |
2.6.1.2 |
11 301 |
9 727 |
Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди |
2.6.1.3 |
1 788 |
1 511 |
Други средства, подлежащи на събиране |
|
59 |
74 |
|
|
19 328 |
22 212 |
Общо |
|
21 750 |
22 609 |
2.6.1.1.
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Сметки „А“ за ТСР |
5 478 |
5 609 |
Отделни сметки за ТСР |
1 591 |
1 612 |
Собствени ресурси за получаване |
7 |
2 758 |
Обезценка |
(931) |
(991) |
Други |
— |
86 |
Средства, подлежащи на събиране, в областта на собствените ресурси |
6 145 |
9 075 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
1 722 |
1 708 |
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други инструменти за развитие на селските райони |
879 |
954 |
Обезценка |
(822) |
(788) |
Средства, подлежащи на събиране, в областта на ЕФГЗ и на развитието на селските райони |
1 779 |
1 875 |
Събиране на предварително финансиране |
443 |
145 |
Платен ДДС и ДДС, подлежащ на събиране |
44 |
45 |
Други средства, подлежащи на събиране от държавите членки |
191 |
158 |
Общо |
8 602 |
11 297 |
Нетекущи |
2 422 |
397 |
Текущи |
6 180 |
10 900 |
Най-голямата сума, посочена в позицията „Нетекущи“, е свързана със суми, дължими от държавите членки, а голямото увеличение е свързано с производството за нарушение от страна на Обединеното кралство (обяснено по-долу) — през предходната година тази сума (2,1 милиарда евро) бе посочена в „Текущи“. Също посочени като нетекущи, както и през предходните години, са сумите, свързани с неизпълнени решения за уравняване с оглед на съответствието за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Сумите, свързани с тези решения, са в процес на събиране под формата на годишни вноски.
Посоченото по-горе преминаване от текущи в нетекущи също обяснява голямото намаление на текущите суми, дължими от държавите членки. Намалението се дължи също на липсата на собствени ресурси за получаване, свързани с коригиращ бюджет, през 2019 г. в сравнение с 2018 г. (вж. по-долу).
Средства, подлежащи на събиране, в областта на собствените ресурси
Позицията за сметките „А“ е свързана с месечните отчети, в които държавите членки съобщават установения размер на традиционните собствени ресурси (ТСР), които се дължат на Комисията, но които все още не са събрани. ТСР се състоят от мита и налози върху захарта, които се събират от държавите членки от името на Комисията.
Позицията за сметките „А“ по принцип възлиза на приблизително 3 милиарда евро към края на годината, но през 2018 г. и 2019 г. салдото включва допълнителни суми ТСР, свързани с производството за нарушение от страна на Обединеното кралство (обяснено по-долу), и с други доклади от проверки на ТСР. Тъй като е приложима лихва за забава в размер на 1,2 милиарда евро (2018 г.: 1,3 милиарда евро), тези суми също са посочени в настоящите годишни отчети (вж. бележки 2.6.2 и 3.7).
Що се отнася до производството за нарушение, на 8 март 2018 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо (нарушение № 2018/2008) на Обединеното кралство, тъй като то не предостави на бюджета на ЕС правилната сума традиционни собствени ресурси, както се изисква съгласно правото на ЕС. Тъй като Обединеното кралство не предостави задоволителен отговор нито на официалното уведомително писмо, нито на мотивираното становище, изпратено на 24 септември 2018 г., на 6 март 2019 г. Комисията потвърди решението си да отнесе нарушението до Съда на ЕС и подаде заявлението си на 7 март 2019 г. Случаят произхожда от доклад на OLAF от 2017 г., в който бе констатирано, че вносители в Обединеното кралство са избегнали заплащането на значителна сума мита, като при вноса са използвали фиктивни и фалшиви фактури, както и декларации, съдържащи неправилно определена митническа стойност. С помощта на методика, разработена от OLAF и JRC, както и въз основа на наличната информация Комисията изчислява, че нарушението на законодателството на ЕС от страна на Обединеното кралство е довело, през периода от ноември 2011 г. до октомври 2017 г., до загуби за бюджета на ЕС в размер на 2,1 милиарда евро (нетна сума, т.е. след приспадане на разходите по събирането, които Обединеното кралство следва да задържи, от брутната сума 2,7 милиарда евро). Обединеното кралство не приема използваната от Комисията методика за оценка на посочените по-горе загуби. Текущото съдебно производство и наличната към момента информация сочат, че процесът ще продължи дълго. Поради това както главницата в размер на 2,1 милиарда евро, така и изчислената лихва за забава в размер на 1,1 милиарда евро, начислена до края на 2019 г. (в сравнение с лихва от 0,7 милиарда евро, начислена и призната до края на 2018 г.) са класифицирани като дълготрайни активи.
Освен това Комисията включи в отчетите вземане на стойност 0,2 милиарда евро за установени мита и лихви за забава, което се основава на последната налична информация. Сумата от 0,7 милиарда евро, първоначално призната през 2018 г., беше намалена вследствие на нова информация, която органите на Обединеното кралство предоставиха през 2019 г. (вж. бележки 2.6.2 и 3.7).
Позицията за отделните сметки е свързана с установените вземания, които не са включени в позицията за сметките „А“, тъй като не са събрани от държавите членки и за тях не е предоставено обезпечение (или е предоставено обезпечение, но сумите са оспорени). Тези вземания подлежат на обезценка въз основа на информацията, предоставяна всяка година от държавите членки. Тези суми обикновено са на сходно равнище към края на всяка година, както се вижда по-горе.
През 2018 г. позицията за собствените ресурси, които следва да бъдат получени, се отнася до подлежащите на събиране суми, произтичащи от коригиращ бюджет № 6/2018, приет на 12 декември 2018 г. Сумите бяха вписани от държавите членки на първия работен ден на януари 2019 г. Няма такава сума за 2019 г.
Средства, подлежащи на събиране, в областта на ЕФГЗ и на развитието на селските райони
Тази позиция включва предимно сумите, които държавите членки дължат към 31 декември 2019 г., декларирани и сертифицирани от тях към 15 октомври 2019 г. Направена е приблизителна оценка на средствата, подлежащи на събиране, които възникват след това деклариране до 31 декември 2019 г. Комисията оценява също размера на намаление за сумите, дължими от бенефициерите, които е малко вероятно да бъдат събрани. Фактът, че се прави такава корекция, не означава, че Комисията се отказва от събирането на тези суми в бъдеще. В корекцията е включено и отчисление от 20 %, което съответства на средствата, които държавите членки могат да задържат за покриване на административните си разходи.
2.6.1.2.
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Брутна сума на средствата, подлежащи на събиране, от глоби |
14 606 |
13 022 |
Условни плащания |
(3 125 ) |
(3 131 ) |
Обезценка |
(180) |
(164) |
Общо |
11 301 |
9 727 |
Нетекущи |
— |
— |
Текущи |
11 301 |
9 727 |
Условните плащания се отнасят предимно до постъпления от предприятия, които при все това са започнали обжалване или все още имат възможност да обжалват решенията за налагане на глоба пред съдилищата на ЕС. Оповестен е условен пасив поради възможността тези суми да трябва да бъдат върнати на глобените предприятия (вж. бележка 4.1.4).
Глобените предприятия, които са започнали или планират да започнат обжалване, имат възможност да направят условни плащания или да предоставят на Комисията банкова гаранция. За 11 133 милиона евро (2018 г.: 9 354 милиона евро) глоби, които не са изплатени към края на годината, Комисията е приела финансови гаранции.
Сумите, намалени вследствие на обезценка, отразяват преценката на Комисията, за всеки отделен случай, на размера на неполучените глоби или глобите, които не са покрити от гаранция, които Комисията очаква да не събере.
Увеличението на подлежащите на събиране суми от глоби в областта на конкуренцията се дължи предимно на една значителна по размер глоба (1 494 милиона евро), при която съответното дружество е покрило глобата с банкова гаранция, приета от Комисията. Оставащото увеличение, дължащо се на други глоби в областта на конкуренцията, събрани през годината (2 597 милиона евро), беше до голяма степен компенсирано от глоби, които бяха окончателно платени през 2019 г. (вж. бележка 2.8.1).
2.6.1.3.
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Начислени приходи |
1 502 |
1 240 |
Разходи за бъдещи периоди, свързани с операции без размяна |
286 |
272 |
Общо |
1 788 |
1 511 |
Нетекущи |
— |
— |
Текущи |
1 788 |
1 511 |
Начислените приходи включват 1,4 милиарда евро (2018 г.: 1,1 милиарда евро), които Комисията очаква да събере от държавите членки в областта на сближаването. Събирането ще бъде осъществено в резултат на разглеждането и приемането на годишните отчети, представени от държавите членки в началото на 2020 г. Тази процедура за приемане на годишните отчети на държавите членки бе въведена в областта на сближаването за периода на програмиране 2014—2020 г.
2.6.2. Вземания от операции с размяна
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Нетекущи |
|
|
Лихви за забава |
1 137 |
— |
Други вземания |
48 |
19 |
|
1 185 |
19 |
Текущи |
|
|
Клиенти |
269 |
232 |
Обезценка на вземанията от клиенти |
(153) |
(143) |
Разходи за бъдещи периоди, свързани с операции с размяна |
238 |
243 |
Други |
684 |
1 704 |
|
1 038 |
2 036 |
Общо |
2 223 |
2 055 |
Нетекущите лихви за забава засягат производството за нарушение, посочено в бележка 2.6.1.1. През 2018 г. тези лихви бяха посочени като текущи.
Другите текущи вземания се отнасят главно до лихви за забава. Намалението през 2019 г. се дължи предимно на класифицирането като нетекущи на лихвите, свързани с производството за нарушение, и на корекцията с цел намаление на докладите от проверки на ТСР (вж. бележка 2.6.1.1).
2.7. МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Научни материали |
47 |
52 |
Други |
21 |
21 |
Общо |
68 |
73 |
2.8. ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ
милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Сметки към министерствата на финансите и в централните банки |
|
15 519 |
12 932 |
Текущи сметки |
|
91 |
79 |
Сметки за авансови средства |
|
7 |
5 |
Трансфери (парични средства в движение) |
|
0 |
0 |
Банкови сметки за изпълнението на бюджета |
2.8.1 |
15 617 |
13 017 |
Парични средства, предназначени за финансови инструменти |
2.8.2 |
1 567 |
2 377 |
Парични средства, свързани с глоби |
2.8.3 |
1 258 |
1 438 |
Парични средства, свързани с други институции, агенции и органи |
|
1 208 |
1 167 |
Парични средства, свързани с доверителни фондове |
|
97 |
114 |
Общо |
|
19 745 |
18 113 |
2.8.1. Банкови сметки за изпълнението на бюджета
Тази позиция обхваща средствата, които Комисията държи в банковите си сметки във всяка държава членка и държава от ЕАСТ (към министерството на финансите или в централната банка), както и в текущи сметки в търговски банки, в сметки за авансови средства и в каса. Касовите наличности към края на 2019 г. се определят от следните основни елементи:
— |
2,6 милиарда евро глоби, наложени от Комисията за нарушаване на правилата за конкуренция, които са окончателно платени през 2019 г. и все още не са включени в коригиращ бюджет, са включени в касовите наличности в края на годината. |
— |
Касовите наличности включват също все още неизползвани целеви приходи и други бюджетни кредити за плащания в размер на 9,7 милиарда евро от бюджета за 2019 г. |
2.8.2. Парични средства, предназначени за финансови инструменти
Сумите в тази позиция се отнасят предимно до парични еквиваленти, управлявани от доверени лица от името на Комисията с цел изпълнение на конкретни програми по линия на финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, и пари и парични еквиваленти, държани в гаранционните фондове, свързани с бюджетните гаранции (вж. бележка 2.4.1). Средствата, предназначени за финансови инструменти и гаранционни фондове, могат да се използват само в съответните програми.
2.8.3. Парични средства, свързани с глоби
Това са парични средства, получени във връзка с глоби, наложени от Комисията, по които случаят все още не е приключен. Тези суми се държат в специални депозитни сметки, които не се използват за никакви други дейности. При обжалване или когато не е известно дали другата страна ще обжалва, съответната сума се оповестява като условен пасив в бележка 4.1.4.
От 2010 г. всички следващи условно платени глоби се управляват от Комисията във фонда BUFI и се инвестират във финансови инструменти, категоризирани като обявени за продажба (вж. бележка 2.4.1).
ПАСИВИ
2.9. ПЕНСИИ И ДРУГИ ДОХОДИ НА НАЕТИ ЛИЦА
Нетно задължение във връзка със схемата за доходи на наети лица
милиони евро |
|||||
|
Пенсионно-осигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Други схеми за доходи след пенсио-ниране |
Обща здравно-осигурителна схема |
31.12.2019 г. Общо |
31.12.2018 г. Общо |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
83 842 |
2 149 |
12 071 |
98 062 |
80 871 |
Активи на плана |
N/A |
(94) |
(309) |
(403) |
(415) |
Нетни задължения |
83 842 |
2 055 |
11 762 |
97 659 |
80 456 |
Увеличението на общия размер на задължението, свързано с доходите на наети лица, се дължи предимно на увеличението на нетното задължение на пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ) — най-голямата действаща схема. Това задължение на ПСЕДЛ се е увеличило основно поради актюерската загуба вследствие на промени във финансовите предположения, причинени от рязко намаление на номиналния дисконтов процент. Освен това, тъй като номиналният дисконтов процент се коригира с инфлацията, за да се получи реалният дисконтов процент, тази година реалният дисконтов процент за първи път е отрицателен, което означава, че всяка сума струва повече днес, отколкото в бъдеще: това води до значително увеличение на размера на задължението в края на годината (вж. бележка 2.9.3). По-ниският дисконтов процент имаше сходен ефект върху другите, по-малки схеми.
Освен това правата, придобити през годината поради изработен стаж, са по-високи от доходите, изплатени през годината. Освен това има увеличение поради годишния разход за лихви (намаляване на дисконтирането на задължението), както и актюерски загуби от опит.
2.9.1. Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица
Това задължение за изплащане на дефинирани доходи представлява настоящата стойност на очакваните бъдещи плащания, които ЕС трябва да направи, за да изпълни пенсионните задължения, произтичащи от трудовия стаж на служителите през текущия и минали периоди. Тъй като схемата е текуща, всички плащания, които трябва да бъдат направени от нея на годишна основа, се включват в бюджета на ЕС всяка година.
В съответствие с член 83 от Правилника за длъжностните лица плащането на доходите, предвидени в пенсионноосигурителната схема на персонала, представлява разход за бюджета на ЕС. Схемата се финансира теоретично и държавите членки гарантират колективно изплащането на тези доходи. От основните заплати на активните членове се удържа задължителна пенсионна вноска, която понастоящем е 9,7 %. Тези вноски се третират като бюджетен приход за годината и допринасят за финансирането на разходите на ЕС като цяло (вж. също бележка 3.6).
Задълженията на пенсионноосигурителната схема бяха оценени въз основа на броя на персонала в ПСЕДЛ (активно зает персонал, пенсионирани служители, бивш активно зает персонал, сега получаващ пенсия за инвалидност, и лица на издръжката на починали служители) към 31 декември 2019 г. и на правилата на Правилника за персонала, приложими към тази дата. Тази оценка беше извършена в съответствие с методиката на МССПС 39 (а следователно и на счетоводно правило 12 на ЕС).
2.9.2. Други схеми за доходи след пенсиониране
Тази позиция се отнася до пасива, свързан с пенсионните задължения към членовете и бившите членове на Комисията, Съда (и Общия съд) и Сметната палата, Съвета, Омбудсмана, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съда на публичната служба на Европейския съюз. Също включен в тази позиция е пасив, свързан с пенсиите на членовете на Европейския парламент.
2.9.3. Обща здравноосигурителна схема
В допълнение към горепосочените схеми за доходи след пенсиониране се прави оценка на очакваното задължение на ЕС, що се отнася до общата здравноосигурителна схема (ОЗОС), във връзка с разходите за здравеопазване, които трябва да се плащат по време на периодите след дейността (като се приспаднат техните вноски). Както е посочено в бележка 1.5.10, при изчисляването на това задължение се взема под внимание целият период на активна служба, като се гарантира, че както пенсионноосигурителната схема, така и здравноосигурителната схема на плана на персонала за доходи след напускане винаги се вземат предвид. Като взехме под внимание задължението за достоверно представяне на икономическата същност на положението, както изискват СПЕС и МССПС, не сме изтълкували МССПС 39 в по-тесен смисъл при отнасянето на доходите към периодите на служба. Ако бъдат начислени разходите за трудов стаж за ОЗОС изцяло за 10 години за всички длъжностни лица, вместо за периода на активна служба на служителя, отражението на този подход върху задължението за изплащане на дефинирани доходи към края на годината ще представлява увеличение в размер на 4,3 милиарда евро). Както вече беше посочено обаче, този по-строг подход няма да е съвместим с качествената характеристика на достоверното представяне, поради което няма да се счита, че предоставя надеждна информация в съответствие със СПЕС 1 и концептуалната рамка на МССПС. Тази оценка е силно чувствителна на промените в административния статут на настоящите служители (по-специално броя на осигурените лица, работещи на срочен договор, които се очаква да станат длъжностни лица в бъдеще).
Движение на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи за доходите на наети лица
Настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи е дисконтираната стойност на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждане на задължението, произтичащо от трудовия стаж на наетите лица през текущия и миналите периоди.
По-долу е представен анализ на движението на задължението за изплащане на дефинирани доходи за текущата година:
милиони евро |
||||
|
Пенсионно-осигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Други схеми за доходи след пенсиониране |
Обща здравно-осигурителна схема |
Общо |
Настояща стойност към 31.12.2018 г. |
70 017 |
1 865 |
8 990 |
80 871 |
Признати в отчета за финансовия резултат |
|
|
|
|
Разходи за текущ трудов стаж |
2 824 |
84 |
277 |
3 185 |
Разходи за лихви |
1 339 |
30 |
180 |
1 549 |
Разходи за минал трудов стаж |
— |
(60) |
— |
(60) |
Признати в нетните активи |
|
|
|
|
Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица |
|
|
|
|
Актюерски (печалби)/загуби от опит |
1 910 |
77 |
(339) |
1 648 |
Актюерски (печалби)/загуби от демографски предположения |
— |
0 |
— |
0 |
Актюерски (печалби)/загуби от финансови предположения |
9 339 |
220 |
3 065 |
12 625 |
Други |
|
|
|
|
Изплатени доходи |
(1 587 ) |
(67) |
(101) |
(1 756 ) |
Настояща стойност към 31.12.2019 г. |
83 842 |
2 149 |
12 071 |
98 062 |
Разходите за текущ трудов стаж представляват увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, което увеличение е следствие от изработения стаж от осигурените лица през текущата година.
Разходите за лихви се отнасят до увеличението през периода на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, което увеличение е следствие от това, че доходите са с един период по-близо до своето плащане.
Актюерските печалби и загуби от опит се отнасят до последиците от разликите между очакванията съгласно направените предходната година предположения за 2019 г. и това, което действително се е случило през 2019 г.
Актюерските печалби и загуби вследствие на актюерските предположения (демографски променливи, като текучеството и смъртността на персонала, и финансови променливи, като дисконтовите проценти и очакваните увеличения на заплатите) възникват, когато тези предположения бъдат актуализирани, за да бъдат отразени промените в съответните условия.
Доходите (например пенсии или възстановени медицински разходи) се изплащат през годината съгласно правилата на схемата. Тези платени доходи водят до намаление на задължението за изплащане на дефинирани доходи.
Активи на плана
милиони евро |
|||
|
Други схеми за доходи след пенсиониране |
Обща здравно-осигурителна схема |
Общо |
Настояща стойност към 31.12.2018 г. |
119 |
296 |
415 |
Нетно движение на активите на плана |
(25) |
14 |
(12) |
Настояща стойност към 31.12.2019 г. |
94 |
309 |
403 |
Актюерски предположения — доходи на наети лица
Основните актюерски предположения, използвани при оценяването на двете основни схеми за доходи на наети лица на ЕС, са показани по-долу:
|
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Обща здравноосигурителна схема |
2019 |
|
|
Номинален дисконтов процент |
1,1 % |
1,2 % |
Очаквана инфлация |
1,3 % |
1,3 % |
Реален дисконтов процент |
(0,2 ) % |
(0,1 ) % |
Очаквано увеличение на заплатите |
1,8 % |
1,8 % |
Промяна в медицинските разходи |
N/A |
3,0 % |
Възраст на пенсиониране |
63/64/66 |
63/64/66 |
2018 г. |
|
|
Номинален дисконтов процент |
1,9 % |
2,0 % |
Очаквана инфлация |
1,4 % |
1,5 % |
Реален дисконтов процент |
0,5 % |
0,5 % |
Очаквано увеличение на заплатите |
1,9 % |
1,8 % |
Промяна в медицинските разходи |
N/A |
3,0 % |
Възраст на пенсиониране |
63/64/66 |
63/64/66 |
Смъртността за 2018 г. и 2019 г. се основава на таблицата „Живот“ за служителите на ЕС (EU Civil Servants Life Table — EULT 2018).
Номиналният дисконтов процент се определя като стойността на доходността на облигациите с нулев купон в евро (със срок 22 години, считано от декември 2019 г., за ПСЕДЛ и 26 години за общата здравноосигурителна схема). Използваната инфлация е очакваната инфлация през еквивалентния период. Тя трябва да бъде определена емпирично въз основа на очаквани стойности, изразени чрез свързани с индекс облигации на европейските финансови пазари. Реалният дисконтов процент се изчислява чрез номиналния дисконтов процент и очакваната инфлация в дългосрочен план.
През последните няколко години се наблюдава намаление на реалния дисконтов процент, т.е. разликата между номиналния дисконтов процент и очакваната инфлация, но то бе особено рязко през 2019 г. Намалението на реалния дисконтов процент се дължи предимно на намалението на номиналния дисконтов процент, което съответства на тенденцията, наблюдавана в световен мащаб на финансовите пазари. Тъй като очакваната инфлация намаля съвсем малко, намалението на номиналния дисконтов процент не бе компенсирано и доведе до значителното намаляване на реалния дисконтов процент, който стана за първи път отрицателен и допринесе за значителната актюерска загуба вследствие на финансовите предположения.
Анализ на чувствителността
Анализът на чувствителността се основава на симулации, при които се променя, при равни други условия, стойността на съответните предположения и се наблюдава как реагира моделът.
Чувствителност на общата здравноосигурителна схема
Промяна с десет базисни пункта на предположената промяна в медицинските разходи води до следните последици:
милиони евро |
||||
|
2019 г. |
2018 г. |
||
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Обща стойност на компонента на разходите за текущ трудов стаж и компонента на разходите за лихви от нетните периодични медицински разходи след напускане |
8 |
(8) |
12 |
(12) |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
352 |
(341) |
253 |
(246) |
Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) на предположения дисконтов процент води до следните последици:
милиони евро |
||||
|
2019 г. |
2018 г. |
||
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(311) |
322 |
(219) |
226 |
Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) в очакваните увеличения на заплатите води до следните последици:
милиони евро |
||||
|
2019 г. |
2018 г. |
||
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(30) |
29 |
(26) |
25 |
Едногодишна промяна в предположената възраст на пенсиониране води до следните последици:
милиони евро |
||||
|
2019 г. |
2018 г. |
||
|
Увеличение с една година |
Намаление с една година |
Увеличение с една година |
Намаление с една година |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(363) |
383 |
(91) |
54 |
Чувствителност на пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица
Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) на предположения дисконтов процент води до следните последици:
милиони евро |
||||
|
2019 г. |
2018 г. |
||
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(1 797 ) |
1 854 |
(1 434 ) |
1 478 |
Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) в очакваните увеличения на заплатите води до следните последици:
милиони евро |
||||
|
2019 г. |
2019 г. |
||
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
1 774 |
(1 724 ) |
1 427 |
(1 388 ) |
Едногодишна промяна в предположената възраст на пенсиониране води до следните последици:
милиони евро |
||||
|
2019 г. |
2018 г. |
||
|
Увеличение с една година |
Намаление с една година |
Увеличение с една година |
Намаление с една година |
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(620) |
771 |
(573) |
645 |
2.10. ПРОВИЗИИ
милиони евро |
|||||||
|
Сума към 31.12.2018 г. |
Допълни-телни провизии |
Сторнирани неизползва-ни суми |
Използва-ни суми |
Трансфер между катего-риите |
Промяна в очаква-ната стойност |
Сума към 31.12.2019 г. |
Съдебни дела: |
|
|
|
|
|
|
|
Селско стопанство |
270 |
439 |
— |
(269) |
0 |
— |
441 |
Други |
100 |
4 |
(8) |
(6) |
12 |
1 |
103 |
Демонтаж на ядрени обекти |
1 933 |
— |
— |
(34) |
— |
233 |
2 132 |
Финансови |
1 551 |
587 |
(1) |
(206) |
0 |
7 |
1 938 |
Други |
278 |
31 |
(34) |
(24) |
(12) |
(27) |
211 |
Общо |
4 132 |
1 061 |
(43) |
(539) |
0 |
214 |
4 826 |
Нетекущи |
3 281 |
871 |
(17) |
(278) |
(362) |
215 |
3 710 |
Текущи |
852 |
190 |
(27) |
(261) |
362 |
(2) |
1 116 |
Провизиите представляват оценени по надежден начин суми, произтичащи от минали събития, които вероятно ще трябва да бъдат платени от бюджета на ЕС в бъдеще.
Съдебни дела
Това са очакваните суми, които вероятно ще трябва да бъдат платени след края на годината във връзка с редица продължаващи съдебни дела. Сумите за земеделието се отнасят до правни действия, предприети от държавите членки срещу решения за уравняване с оглед на съответствието за ЕФГЗ.
Демонтаж на ядрени обекти
От 2017 г. основанието за провизията беше актуализирано в съответствие със стратегията за програма на JRC за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците (D&WMP) — актуализирана през 2017 г. Прегледът на стратегията, както и на бюджетните нужди и на нуждите от персонал, беше направен съвместно с независимата експертна група D&WMP. Той представлява най-добрата налична оценка на бюджета и персонала, необходими за приключване на извеждането от експлоатация на обектите на JRC в Испра, Геел, Карлсруе и Петен.
В съответствие със счетоводните правила на ЕС тази провизия се индексира с инфлацията, след което се дисконтира до нетната ѝ настояща стойност (като се използва суаповата крива в евро). Към 31 декември 2019 г. това доведе до провизия в размер на 2 132 милиона евро, разпределени между сумите, които се очаква да бъдат използвани през 2020 г. (31 милиона евро) и след това (2 101 милиона евро). Увеличението в сравнение с 2018 г. се дължи предимно на намаляващия дисконтов процент, приложен към очакваните бъдещи разходи.
Трябва да се отбележи, че голямата несигурност, характерна за дългосрочното планиране на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, може да повлияе на тази оценка, която може да се увеличи значително в бъдеще. Основните източници на несигурност са свързани с крайното състояние на изведения от експлоатация обект, ядрените материали, аспектите на управлението и обезвреждането на отпадъците, непълните или липсващите национални нормативни уредби, сложните и продължителни процеси на получаване на разрешителни и бъдещото развитие на промишления пазар за извеждане от експлоатация.
Финансови провизии
Те се отнасят предимно до провизиите, представляващи очакваните загуби, които ще бъдат претърпени във връзка с гаранциите, предоставени по линия на различните финансови инструменти, при които съответните субекти са оправомощени да издават гаранции на свое име, но от името и на риска на ЕС. Финансовият риск за ЕС, свързан с гаранциите, е ограничен, а финансовите активи постепенно се обезпечават със средства с цел покриване на бъдещите задействани гаранции. Тази позиция включва също провизиите за непогасените заеми, отпуснати на Сирия от ЕИБ в рамките на мандата ѝ за външно кредитиране и следователно гарантирани от ЕС чрез Гаранционния фонд за външни дейности. Нетекущите финансови провизии се дисконтират до нетната им настояща стойност.
Увеличението на финансовите провизии е свързано с увеличението на обема на гарантираните операции по финансовите инструменти на „Хоризонт 2020“ и COSME.
2.11. ФИНАНСОВИ ПАСИВИ
милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Нетекущи |
|
|
|
Финансови пасиви по амортизирана стойност |
2.11.1 |
53 062 |
53 281 |
Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
2.11.2 |
9 |
7 |
|
|
53 071 |
53 289 |
Текущи |
|
|
|
Финансови пасиви по амортизирана стойност |
2.11.1 |
1 423 |
2 602 |
Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
2.11.2 |
4 |
15 |
Задължения по финансови гаранции |
2.11.3 |
20 |
— |
|
|
1 446 |
2 617 |
Общо |
|
54 517 |
55 906 |
2.11.1. Финансови пасиви по амортизирана стойност
милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Получени заеми за финансова помощ |
2.11.1.1 |
52 564 |
53 872 |
Други финансови пасиви |
2.11.1.2 |
1 921 |
2 012 |
Общо |
|
54 485 |
55 884 |
Нетекущи |
|
53 062 |
53 281 |
Текущи |
|
1 423 |
2 602 |
2.11.1.1.
милиони евро |
||||||
|
ЕМФС |
ПБ |
МФП |
Евратом |
ЕОВС в ликвидация |
Общо |
Общо към 31.12.2018 г. |
47 400 |
1 734 |
4 388 |
254 |
97 |
53 872 |
Нови заеми |
— |
— |
420 |
— |
— |
420 |
Възстановени суми |
— |
(1 500 ) |
(52) |
(40) |
(97) |
(1 689 ) |
Курсови разлики |
— |
— |
— |
— |
5 |
5 |
Промени в балансовата стойност |
(6) |
(33) |
(1) |
— |
(5) |
(44) |
Общо към 31.12.2019 г. |
47 394 |
201 |
4 754 |
214 |
0 |
52 564 |
Нетекущи |
46 800 |
200 |
4 112 |
178 |
— |
51 290 |
Текущи |
594 |
1 |
643 |
35 |
— |
1 273 |
Получените заеми включват предимно дългове, удостоверени със сертификати и възлизащи на 52 433 милиона евро (2018 г.: 53 725 милиона евро). Промените в балансовата стойност съответстват на промяната в начислените лихви.
Погасяването на горепосочените получени заеми в крайна сметка се гарантира от бюджета на ЕС (вж. бележка 4.1.2), т.е. от всяка държава членка.
Ефективни лихвени проценти за получените заеми (изразени като лихвен диапазон)
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Макрофинансова помощ (МФП) |
0 % - 3,82 % |
0 % - 3,82 % |
Евратом |
0 % - 5,68 % |
0 % - 5,68 % |
Платежен баланс (ПБ) |
2,88 % |
2,88 % - 3,38 % |
Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) |
0,50 % - 3,75 % |
0,50 % - 3,75 % |
ЕОВС в ликвидация |
— |
6,91 % - 8,97 % |
2.11.1.2.
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Нетекущи |
|
|
Задължения по финансов лизинг |
1 244 |
1 331 |
Сгради, които се изплащат на вноски |
385 |
314 |
Други |
144 |
115 |
|
1 772 |
1 760 |
Текущи |
|
|
Задължения по финансов лизинг |
97 |
93 |
Сгради, които се изплащат на вноски |
36 |
29 |
Глоби, които подлежат на възстановяване |
— |
125 |
Други |
17 |
5 |
|
149 |
252 |
Общо |
1 921 |
2 012 |
Задължения по финансов лизинг
милиони евро |
||||
|
Бъдещи суми за плащане |
|||
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо пасив |
|
Земя и сгради |
91 |
332 |
788 |
1 211 |
Други дълготрайни активи |
5 |
124 |
— |
129 |
Общо към 31.12.2019 г. |
97 |
456 |
788 |
1 340 |
Лихвен елемент |
54 |
189 |
157 |
400 |
Общо бъдещи минимални лизингови плащания към 31.12.2019 г. |
150 |
644 |
946 |
1 741 |
Общо бъдещи минимални лизингови плащания към 31.12.2018 г. |
153 |
654 |
1 089 |
1 896 |
Сумите за лизинг и сгради, посочени по-горе, ще трябва да бъдат финансирани от бъдещи бюджети.
2.11.2. Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
милиони евро |
||||
Вид дериватив |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
||
Теоретична сума |
Справедлива стойност |
Теоретична сума |
Справедлива стойност |
|
Гаранция по капиталовия портфейл |
752 |
10 |
536 |
20 |
Валутна опция (пут спред) |
13 |
2 |
11 |
2 |
Общо |
765 |
12 |
546 |
22 |
Нетекущи |
148 |
9 |
82 |
7 |
Текущи |
617 |
4 |
464 |
15 |
Гаранция по капиталовия портфейл
Гаранциите, предоставени по капиталовия портфейл, се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, тъй като не отговарят на определението за задължение по финансова гаранция (вж. бележка 1.5.12). Към 31 декември 2019 г. тази позиция се отнася предимно до гаранция, предоставена от ЕС по линия на финансовите инструменти на „Хоризонт 2020“ (вж. бележка 2.4.1) на групата на ЕИБ за портфейли с капиталови операции. Финансовата отговорност на ЕС се измерва със стойността на съответните инвестиции.
Валутна опция
Към 31 декември 2019 г. ЕС държи деривативен финансов инструмент (валутна опция — опция от вида пут спред), в който покрива обезценката на чуждестранната валута (UHA), свързана със заеми, отпуснати от финансови институции на МСП в Украйна, за да се подобрят достъпът до финансиране и привлекателността на условията по заемите в Украйна. Съгласно условията на договора ЕС предоставя на партньорите си възможност да поискат — за всеки допустим заем — финансов принос от ЕС в размер на максимум 30 % в случай на обезценка на съотношението UHA/EUR.
Йерархия на справедливата стойност на финансовите пасиви, оценени по справедлива стойност
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Ниво 1: котирани цени на активни пазари |
— |
— |
Ниво 2: наблюдаеми елементи, различни от котираните цени |
2 |
2 |
Ниво 3: техники за оценяване, при които елементите не се основават на наблюдаеми пазарни данни |
10 |
20 |
Общо |
12 |
22 |
2.11.3. Задължения по финансови гаранции
Гаранцията по ЕФСИ за дълговия портфейл, изплатен от ЕИБ в рамките на иновационния и инфраструктурен прозорец (ИИП) на ЕФСИ, и гаранцията по мандата за външно кредитиране (МВК) за заемите от ЕИБ, отпуснати по линия на инициативата на ЕИБ за икономическа устойчивост (ИИУ), се класифицират като задължение по финансова гаранция. Към 31 декември 2019 г. задължението по финансова гаранция по ЕФСИ възлиза на нула евро (2018 г.: нула евро), тъй като приходите, които трябва да бъдат получени по тази гаранция, надвишават очакваните загуби, докато задължението по финансова гаранция по МВК по ИИУ възлиза на 20 милиона евро (вж. бележка 4.1.1).
2.12. ЗАДЪЛЖЕНИЯ
милиони евро |
||||||
|
Брутна сума |
Корекции |
Нетна сума към 31.12.2019 г. |
Брутна сума |
Корекции |
Нетна сума към 31.12.2018 г. |
Декларации за разходи и фактури, получени от: |
|
|
|
|
|
|
Държави членки |
|
|
|
|
|
|
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
21 |
(0) |
21 |
247 |
— |
247 |
ЕФРР и КФ |
8 068 |
(2 437 ) |
5 631 |
10 761 |
(1 724 ) |
9 037 |
EСФ |
2 882 |
(558) |
2 325 |
5 195 |
(496) |
4 699 |
Други |
852 |
(45) |
807 |
632 |
(75) |
557 |
Частни и публични субекти |
1 562 |
(180) |
1 381 |
1 461 |
(179) |
1 282 |
Общо получени декларации за разходи и фактури |
13 384 |
(3 220 ) |
10 165 |
18 296 |
(2 475 ) |
15 821 |
ЕФГЗ |
16 255 |
N/A |
16 255 |
14 772 |
N/A |
14 772 |
Задължения по собствените ресурси |
|
N/A |
— |
769 |
N/A |
769 |
Разни задължения |
539 |
N/A |
539 |
570 |
N/A |
570 |
Други |
283 |
N/A |
283 |
294 |
N/A |
294 |
Общо |
30 462 |
(3 220 ) |
27 241 |
34 701 |
(2 475 ) |
32 227 |
Задълженията включват фактурите и декларациите за разходи, които са получени, но все още не са платени, към края на годината. Те се признават първоначално в момента на получаване на фактурите/декларациите за разходи за исканите суми. Впоследствие задълженията се коригират, за да отразяват само приетите суми след прегледа на разходите, както и сумите, които се считат за допустими. Сумите, за които се счита, че са недопустими, се включват в колоната „Корекции“. Най-големите суми се отнасят до дейностите по структурните фондове.
През периода на програмиране 2014—2020 г. в Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР), който се прилага за структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ), за Кохезионния фонд и за Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), се предвижда бюджетът на ЕС да се защитава посредством систематично задържане на 10 % от направените междинни плащания. До февруари след края на счетоводната година по РОР (1 юли — 30 юни) приключва цикълът на контрол, който се осъществява както чрез проверки на управлението, извършени от управляващите органи, така и чрез одити от страна на одитните органи. Комисията разглежда документите за получаване на увереност и отчетите, предоставени от съответните органи в държавите членки. Плащането или събирането на окончателното салдо се извършва едва след като това разглеждане приключи и отчетите бъдат приети. Задържаната в съответствие с тази разпоредба сума възлизаше към края на 2019 г. на общо 7,6 милиарда евро. Част от тази сума (2 милиарда евро) е оценена като недопустима въз основа на информацията, предоставена от държавите членки в техните отчети, и също е включена в колоната „Корекции“. Последният компонент на корекциите на задълженията представлява сумите, съответстващи на други авансово отпуснати на държавите членки средства (вж. бележка 2.5.2), които все още не са платени към края на годината (0,5 милиарда евро).
Задълженията във връзка с политиката на сближаване (ЕФРР, КФ и ЕСФ) са намалели. Декларациите за разходи, свързани с периода 2007—2013 г., са намалели допълнително на 1,9 милиарда евро (2018 г.: 3,5 милиарда евро), тъй като Комисията валидира и плати окончателните декларации за разходи, представени от държавите членки за този период. Същевременно декларациите за разходи за периода 2014—2020 г. намаляха на 5,8 милиарда евро (2018 г.: 10 милиарда евро), тъй като към 31 декември бяха получени по-малко декларации за разходи за плащане в сравнение с предходната година. Изпълнението на програмите обаче напредва (вж. бележка 3.9 за разходите по ЕФРР и по КФ), което се доказва от факта, че общите задължения за ЕФРР и за КФ са стабилни (вж. увеличението в бележка 2.13 за начислените разходи).
Увеличението на задълженията по ЕФГЗ е свързано с разпределението на общите задължения по ЕФГЗ между задълженията и начислените разходи. Общите задължения по ЕФГЗ остават стабилни на равнище 44 448 милиона евро в сравнение с 44 159 милиона евро предходната година. При все това през 2019 г. сумите, които вече са били поискани от държавите членки, към края на годината (осчетоводени като задължение) са по-високи в сравнение с 2018 г.
Искания за предварително финансиране
В допълнение към горепосочените суми, към края на 2019 г. бяха получени искания за предварително финансиране на стойност 0,5 милиарда евро, които не бяха платени към края на годината. Според счетоводните правила на ЕС тези суми не се отчитат като задължения.
Задължения по собствените ресурси
Задълженията по собствените ресурси са свързани с вноските на държавите членки в бюджета на ЕС, които трябва да бъдат върнати в края на годината. Коригиращите бюджети се изпълняват съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (15). Сумата на 31 декември 2018 г. се дължеше на приемането на коригиращ бюджет № 6/2018 на 12 декември 2018 г. Съгласно тази правна разпоредба получените в резултат суми бяха върнати на държавите членки на първия работен ден на месец януари 2019 г. През тази година нямаше подобни коригиращи бюджети, поради което не са отчетени такива задължения.
2.13. НАЧИСЛЕНИ РАЗХОДИ И ПРИХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Начислени разходи |
66 860 |
62 877 |
Приходи за бъдещи периоди |
251 |
96 |
Други |
116 |
213 |
Общо |
67 227 |
63 186 |
Разпределението на начислените разходи е, както следва:
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
ЕФГЗ |
28 193 |
29 387 |
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
18 583 |
18 687 |
ЕФРР и КФ |
9 525 |
5 863 |
EСФ |
3 016 |
2 321 |
Други |
7 542 |
6 619 |
Общо |
66 860 |
62 877 |
Начислените разходи са признатите разходи, за които Комисията все още не е получила декларации за разходи. Що се отнася до политиката на сближаване, увеличението на начислените разходи по ЕФРР и КФ (с напредването на изпълнението на програмите) компенсира намаляването на задълженията, което води до стабилен размер на общите задължения към държавите членки (15 156 милиона евро спрямо 14 900 милиона евро през предходната година). По отношение на ЕСФ общите задължения намаляват на 5 341 милиона евро (2018 г.: 7 020 милиона евро), следвайки тенденцията на разходите по ЕСФ. За намаляването при ЕФГЗ — вж. бележка 2.12 по-горе.
НЕТНИ АКТИВИ
2.14. РЕЗЕРВИ
милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Резерв на справедливата стойност |
2.14.1 |
391 |
231 |
Резерв на Гаранционния фонд |
2.14.2 |
2 870 |
2 849 |
Други резерви |
2.14.3 |
1 776 |
1 881 |
Общо |
|
5 037 |
4 961 |
2.14.1. Резерв на справедливата стойност
В съответствие с правилата за счетоводна отчетност на ЕС корекцията на справедливата стойност на финансовите активи, обявени за продажба, се отчита чрез резерва на справедливата стойност.
Движения на резерва на справедливата стойност през периода
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Включени в резерва на справедливата стойност |
200 |
(70) |
Включени в отчета за финансовия резултат |
(40) |
23 |
Общо |
160 |
(47) |
2.14.2. Резерв на Гаранционния фонд
Този резерв отразява целевата сума, възлизаща на 9 % от непогасените средства, гарантирани от бюджета на ЕС по линия на мандата на ЕИБ за външно кредитиране, която трябва да се държи като активи в Гаранционния фонд за външни дейности (вж. бележка 2.4.1).
2.14.3. Други резерви
Сумата е свързана предимно с резервите на ЕОВС в ликвидация (1 461 милиона евро) за активите на Изследователския фонд за въглища и стомана, които резебяха създадени в контекста на приключването на дейността на ЕОВС в ликвидация.
2.15. СУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОИСКАНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
милиони евро |
|
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки, към 31.12.2018 г. |
66 424 |
Връщане на бюджетния излишък на държавите членки |
1 803 |
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
21 |
Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица |
14 164 |
Движения на други резерви |
(56) |
Финансов резултат за годината |
(4 796 ) |
Общ размер на сумите, които трябва да бъдат поискани от държавите членки, към 31.12.2019 г. |
77 560 |
Тази сума представлява тази част от разходите, направени от ЕС до 31 декември, която трябва да бъде финансирана от бъдещи бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през годината N, въпреки че може в действителност да бъдат платени през годината N+1 (или по-късно) и поради това да бъдат финансирани от бюджета за годината N+1 (или по-късно). Включването на тези пасиви в отчетите, съчетано с факта, че съответните суми се финансират от бъдещи бюджети, води до това, че в края на годината пасивите значително надвишават активите. Най-значителните суми, които трябва да бъдат изтъкнати, се отнасят до дейностите по ЕФГЗ и задълженията, свързани с доходите на наети лица.
Следва също да се отбележи, че горното няма отражение върху бюджетния резултат — бюджетните приходи винаги трябва да са равни на бюджетните разходи или да ги превишават и всеки приходен излишък се връща на държавите членки.
Преоценките на задълженията, свързани с доходите на наети лица, са свързани с актюерските печалби и загуби, произтичащи от актюерската оценка на тези задължения. От 1 януари 2018 г. се прилага измененото счетоводно правило 12 на ЕС (основаващо се на МССПС 39) за доходите на наети лица. Според това правило актюерските печалби и загуби се представят като движение в нетните активи, а не в отчета за финансовия резултат.
3. БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
ПРИХОДИ
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА: СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ
3.1. РЕСУРСИ ОТ БНД
Приходите от собствени ресурси са основният елемент на оперативните приходи на ЕС. Приходите от БНД (брутен национален доход) възлизат на 108 820 милиона евро за 2019 г. (2018 г.: 105 780 милиона евро) и са най-съществената от трите категории собствени ресурси. Спрямо БНД на всяка държава членка се прилага единен процент. Приходите от БНД балансират приходите и разходите, т.е. финансират частта от бюджета, която не е покрита от други източници на приходи. Увеличението на приходите от БНД се обяснява главно с размера на корекциите за минали периоди (предимно 2012—2017 г.). Всяка година базите на БНД се актуализират с реални данни и вноските на държавите членки в бюджета на ЕС се преизчисляват в съответствие с актуализираните им икономически показатели. Тази процедура има ключово значение за осигуряването на еднакви условия за държавите членки по отношение на годишните им вноски.
3.2. ТРАДИЦИОННИ СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
Мита |
21 235 |
22 763 |
Налози върху захарта |
0 |
4 |
Общо |
21 235 |
22 767 |
Традиционните собствени ресурси се състоят от мита и налози върху захарта. Държавите членки задържат, като разходи по събирането, 20 % от традиционните собствени ресурси и посочените по-горе суми са показани след приспадане на тази сума. Намаляването на митата се дължи до голяма степен на това, че за 2018 г. няма признати приходи по случаи на нарушения (вж. бележка 2.6.1.1).
3.3. РЕСУРСИ ОТ ДДС
Ресърсът от ДДС се определя като втория вид собствени ресурси на Съюза, тъй като този данък бе първият, който бе до голяма степен хармонизиран на равнището на ЕС. Вноската ДДС се изчислява чрез прилагане на унифицирана изискуема ставка от 0,3 % към националната база за ДДС, която не може да надвишава 50 % от брутния национален доход (БНД) на всяка държава членка. За периода 2014—2020 г. в Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета (16) се предвижда намалена изискуема ставка (0,15 %) за Германия, Нидерландия и Швеция.
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА: ТРАНСФЕРИ
3.4. ГЛОБИ
Приходи в размер на4 291 милиона евро (2018 г.: 6 740 милиона евро) са свързани с глобите, наложени от Комисията на предприятия за нарушения на правилата за конкуренция на ЕС, и глобите, наложени от Комисията на държавите членки за нарушения на правото на ЕС. Комисията признава приходите от глоби, когато приеме решението за налагане на глоба и официално уведоми адресата за него. Сумите са свързани предимно с глоби в областта на конкуренцията (4 091 милиона евро). Най-големите случаи се отнасят до нарушения на антитръстовите правила на ЕС — глоба, наложена на Google за неправомерни практики в областта на онлайн рекламите (1 494 милиона евро), глоби, наложени на пет банки в два случая, свързани с валутния пазар Forex, за участие в картели в сектора на валутната спот търговия (възлизащи на общо 1 068 милиона евро), и глоба, наложена на Mastercard за възпрепятстване на достъпа на търговци до трансгранични услуги за картови плащания (570 милиона евро).
3.5. СЪБИРАНЕ НА РАЗХОДИ
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
Споделено управление |
2 547 |
2 116 |
Пряко управление |
65 |
65 |
Непряко управление |
16 |
34 |
Общо |
2 627 |
2 215 |
Тази позиция представлява предимно нарежданията за събиране на вземания, изготвени от Комисията, средствата по които са получени или са прихванати със (т.е. приспаднати от) следващи плащания, записани в счетоводната система на Комисията. Тези нареждания за събиране на вземания са изготвени, за да бъдат събрани разходи, изплатени по-рано от бюджета на ЕС. Събирането на вземания се основава на проверки, одити или анализ на допустимостта и следователно с тези операции бюджетът на ЕС се защитава срещу извършването на неправометни разходи.
Включват се също нарежданията за събиране на вземания, изготвени от държавите членки за бенефициери на разходи по линия на ЕФГЗ, както и промяната на очакваните начислени приходи от края на предходната година до края на настоящата година.
Сумите, включени в таблицата по-горе, представляват приходи, реализирани чрез изготвяне на нареждания за събиране на вземания. Поради това те не могат да покажат и не показват пълната степен на мерките, предприети за защита на бюджета на ЕС, особено за политиката на сближаване, където са въведени специални механизми за гарантиране на коригирането на недопустимите разходи, повечето от които механизми не включват издаването на нареждане за събиране на вземания. Не са включени сумите, събрани чрез прихващане с разходи, сумите, събрани посредством оттегляния, и събраните суми предварително финансиране.
Събраните суми при споделеното управление съставляват по-голямата част от общата сума:
Селско стопанство: ЕФГЗ и развитие на селските райони
В рамките на ЕФГЗ и на ЕЗФРСР сумите, отчетени в тази позиция като приходи за годината, са финансовите корекции за годината и възстановяванията, декларирани от държавите членки и събрани през годината, както и нетното увеличение на дължимите суми, декларирани от държавите членки, които трябва да бъдат събрани към края на годината във връзка с измами и нередности.
Политика на сближаване
Основните суми, свързани с политиката на сближаване, се отнасят до начислени приходи в размер на 1,4 милиарда евро (2018 г.: 1,1 милиарда евро),които Комисията очаква да събере от държавите членки. Събирането ще бъде осъществено в резултат на разглеждането и приемането на годишните отчети, представени от държавите членки в началото на 2020 г. Тази процедура за приемане на годишните отчети на държавите членки в областта на сближаването започна да се прилага от периода на програмиране 2014—2020 г.
3.6. ДРУГИ ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
Вноски от трети държави |
1 485 |
1 376 |
Данъци и вноски на персонала |
1 299 |
1 268 |
Вноски от държави членки за външна помощ |
331 |
594 |
Трансфер на активи |
60 |
85 |
Корекция на провизиите |
41 |
100 |
Селскостопански налози |
2 |
4 |
Бюджетни корекции |
(1 719 ) |
(726) |
Други |
574 |
612 |
Общо |
2 072 |
3 312 |
Вноските от трети държави са вноски от държавите от ЕАСТ и от държавите в предприсъединителен етап.
Приходите от данъци и вноски на персонала се отнасят предимно до удръжките от заплатите на персонала. Значителните по размер суми в категорията са пенсионноосигурителните вноски и данъкът върху дохода.
Вноските от държавите членки за външна помощ са предимно сумите, получени с цел създаване на Механизма за бежанците в Турция.
Прехвърлянето на приходи от активи е свързано предимно с прехвърлянето на спътници по програмата „Коперник“ от Европейската космическа агенция (ЕКА) на Комисията (вж. бележка 2.2). Според счетоводните правила на ЕС това прехвърляне е операция без размяна. То ще бъде извършвано през бъдещи периоди за оставащите спътници по програмата „Коперник“, които понастоящем са в процес на изграждане.
Бюджетните корекции доведоха до отрицателна стойност, тъй като положителният ефект от включването на бюджетния излишък от предходната година в размер на 1 803 милиона евро (2018 г.: 555 милиона евро) е свръхкомпенсиран от корекции на БНД/ДДС в размер на 3 443 милиона евро (2018 г.: 1 292 милиона евро).
Другите приходи от операции без размяна включват 151 милиона евро от вноските на държавите членки за Европейското съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия („Термоядрен синтез за енергия“).
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА
3.7. ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
Лихви върху: |
|
|
Просрочени плащания |
133 |
1 458 |
Заеми |
1 180 |
1 265 |
Други |
70 |
68 |
Премия върху задължение по финансова гаранция |
193 |
121 |
Дивиденти |
29 |
103 |
Финансови приходи от финансови активи или пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
125 |
29 |
Реализирани печалби от финансови активи, обявени за продажба |
82 |
23 |
Други |
4 |
48 |
Общо |
1 817 |
3 115 |
Лихвите за забава за 2018 г. включваха големи първоначални приходи от лихви за забава във връзка със случая на нарушение на Обединеното кралство и докладите от проверките на ТСР (вж. бележка 2.6.1.1). През тази година бяха признати допълнителни приходи, свързани с този случай на нарушение, както и корекция за намаляване на лихвите във връзка с докладите от проверките на ТСР (вж. бележка 2.6.1.1).
Приходите от лихви върху заеми се отнасят предимно до заемите, отпуснати за финансова помощ (вж. бележка 2.4.3).
3.8. ДРУГИ ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
Приходи от такси за предоставяне на услуги (агенции) |
592 |
602 |
Печалби от курсови разлики |
347 |
329 |
Приходи от такси и от премии, свързани с финансовите инструменти |
43 |
54 |
Дял от нетния резултат на ЕИФ |
53 |
37 |
Продажба на стоки |
31 |
33 |
Приходи, свързани с дълготрайните активи |
5 |
27 |
Други |
227 |
297 |
Общо |
1 298 |
1 379 |
Приходите от такси за предоставяне на услуги включват предимно таксите за разрешения за търговия, събирани от Европейската агенция по лекарствата, и таксите за марки, събирани от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.
РАЗХОДИ
3.9. СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ
милиони евро |
||
Изпълнено от държавите членки |
2019 г. |
2018 г. |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
43 951 |
43 527 |
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и други инструменти за развитие на селските райони |
13 541 |
13 149 |
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
35 178 |
30 230 |
Европейски социален фонд |
11 218 |
11 935 |
Други |
2 608 |
2 826 |
Общо |
106 495 |
101 666 |
Увеличението се отнася главно до политиката на сближаване (ЕФРР и КФ), в която област почти всички разходи са свързани с текущия програмен период, по отношение на който продължава да се отбелязва напредък.
Другите разходи включват предимно: убежището и миграцията (0,6 милиарда евро), Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица(0,5 милиарда евро), фонд „Вътрешна сигурност“ (0,4 милиарда евро), фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (0,4 милиарда евро) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (0,7 милиарда евро). Намаляването в сравнение с миналата година е свързано предимно с фонд „Солидарност“ на Европейския съюз.
3.10. ПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
Изпълнено от Комисията |
8 435 |
8 120 |
Изпълнено от изпълнителните агенции на ЕС |
10 095 |
8 964 |
Изпълнено от доверителните фондове |
412 |
468 |
Общо |
18 942 |
17 551 |
Тези суми са свързани предимно с изпълнението на политиката в областта на научните изследвания (7,7 милиарда евро), транспортната част на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) (3,1 милиарда евро), Инструмента за сътрудничество за развитие (1,4 милиарда евро) и европейската политика за съседство (1,1 милиарда евро).
Увеличението на разходите под режим пряко управление, изпълнявани от изпълнителните агенции на ЕС, се отнася предимно (0,8 милиарда евро) до Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA), като най-големият дял е свързан с частта на МСЕ за транспорта. МСЕ за транспорта е инструментът за финансиране, чрез който се изпълнява европейската политика в областта на транспортната инфраструктура. Той има за цел изграждането на нова транспортна инфраструктура или подобряването/възстановяването на транспортната инфраструктура в Европа.
3.11. НЕПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
Изпълнено от други агенции и органи на ЕС |
3 131 |
3 396 |
Изпълнено от трети държави |
637 |
679 |
Изпълнено от международни организации |
3 448 |
3 337 |
Изпълнени от други субекти |
2 875 |
3 569 |
Общо |
10 091 |
10 981 |
От разходите под непряко управление 4,2 милиарда евро са предназначени за външни дейности (предимно в областта на периода преди присъединяването, хуманитарната помощ, международното сътрудничество и съседството). Други 5,8 милиарда евро са предназначени за увеличаване на конкурентоспособността на Европа (в области като научните изследвания, системите за спътникова навигация и образованието). Намаляването на разходите, изпълнявани от други субекти, е свързано предимно с образованието („Еразъм“).
3.12. РАЗХОДИ ЗА ПЕРСОНАЛ И ЗА ПЕНСИИ
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
Разходи за персонал |
6 692 |
6 454 |
Разходи за пенсии |
4 674 |
4 476 |
Общо |
11 366 |
10 929 |
Разходите за пенсии представляват елементи на движенията, които са възникнали след актюерската оценка на задълженията, свързани с доходите на наети лица, различни от актюерските предположения. Поради това те не представляват реалните пенсионни плащания за годината, които са значително по-ниски.
3.13. ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
Разходи за лихви: |
|
|
Получени заеми |
1 174 |
1 260 |
Други |
23 |
26 |
Загуби от обезценка на заеми и вземания |
105 |
126 |
Загуба от финансови активи или пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
57 |
95 |
Финансови лизинги |
70 |
73 |
Загуби от обезценка на финансови активи, обявени за продажба |
19 |
25 |
Реализирани загуби от финансови активи, обявени за продажба |
7 |
21 |
Други |
36 |
50 |
Общо |
1 491 |
1 677 |
Размерът на разходите за лихви по получените заеми съответства предимно на приходите от лихви по отпуснатите заеми за финансова помощ (операции от вида „бек-ту-бек“).
3.14. ДРУГИ РАЗХОДИ
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
Административни разходи и разходи в областта на ИТ |
2 540 |
2 313 |
Разходи по дълготрайните активи |
1 630 |
1 608 |
Корекция на провизиите |
1 294 |
923 |
Загуби от курсови разлики |
343 |
341 |
Разходи по оперативен лизинг |
442 |
424 |
Намаление на глоби от Съда |
91 |
1 |
Други |
769 |
598 |
Общо |
7 109 |
6 208 |
Разходите за научноизследователска и развойна дейност са включени в административните разходи и в разходите за ИТ и са, както следва:
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
Разходи за научни изследвания |
398 |
385 |
Некапитализирани разходи за развойна дейност |
119 |
106 |
Общо |
517 |
491 |
3.15. ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ ПО ФУНКЦИИ ОТ МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА (МФР)
милиони евро |
|||||||
|
Интелигентен и приобщаващ растеж |
Устойчив растеж |
Сигурност и гражданство |
Глобална Европа |
Администра-ция |
Неотнесени към функция от МФР (5) |
Общо |
Ресурси от БНД |
— |
— |
— |
— |
— |
108 820 |
108 820 |
Традиционни собствени ресурси |
— |
— |
— |
— |
— |
21 235 |
21 235 |
ДДС |
— |
— |
— |
— |
— |
18 128 |
18 128 |
Глоби |
— |
— |
— |
— |
— |
4 291 |
4 291 |
Събиране на разходи |
1 520 |
1 076 |
10 |
22 |
0 |
0 |
2 627 |
Други |
1 202 |
29 |
43 |
214 |
5 176 |
(4 592 ) |
2 072 |
Приходи от операции без размяна |
2 722 |
1 104 |
54 |
235 |
5 176 |
147 882 |
157 174 |
Финансови приходи |
423 |
1 |
0 |
11 |
0 |
1 383 |
1 817 |
Други |
155 |
(12) |
(5) |
13 |
283 |
864 |
1 298 |
Приходи от операции с размяна |
578 |
(11) |
(5) |
24 |
283 |
2 247 |
3 116 |
Общо приходи |
3 300 |
1 093 |
49 |
260 |
5 459 |
150 129 |
160 289 |
Разходи, изпълнени от държавите членки: |
|
|
|
|
|
|
|
ЕФГЗ |
— |
(43 951 ) |
— |
— |
— |
— |
(43 951 ) |
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
— |
(13 541 ) |
— |
— |
— |
— |
(13 541 ) |
ЕФРР и КФ |
(35 178 ) |
— |
— |
— |
— |
— |
(35 178 ) |
EСФ |
(11 218 ) |
— |
— |
— |
— |
— |
(11 218 ) |
Други |
(512) |
(668) |
(1 382 ) |
(46) |
— |
(0) |
(2 608 ) |
Изпълнени от ЕК, изпълнителните агенции и доверителните фондове |
(12 763 ) |
(676) |
(1 060 ) |
(4 446 ) |
(19) |
23 |
(18 942 ) |
Изпълнени от други агенции и органи на ЕС |
(2 799 ) |
(62) |
(927) |
(32) |
— |
689 |
(3 131 ) |
Изпълнени от трети държави и международни организации |
(526) |
(2) |
(242) |
(3 314 ) |
(0) |
— |
(4 085 ) |
Изпълнени от други субекти |
(2 037 ) |
(1) |
(1) |
(839) |
(0) |
3 |
(2 875 ) |
Разходи за персонал и за пенсии |
(1 637 ) |
(350) |
(444) |
(604) |
(7 222 ) |
(1 110 ) |
(11 366 ) |
Финансови разходи |
(113) |
(56) |
(0) |
(9) |
(104) |
(1 209 ) |
(1 491 ) |
Други разходи |
(2 287 ) |
(493) |
(137) |
(136) |
(3 640 ) |
(415) |
(7 109 ) |
Общо разходи |
(69 070 ) |
(59 800 ) |
(4 194 ) |
(9 427 ) |
(10 985 ) |
(2 018 ) |
(155 493 ) |
Финансов резултат за годината |
(65 770 ) |
(58 707 ) |
(4 145 ) |
(9 167 ) |
(5 526 ) |
148 111 |
4 796 |
Посочването на приходите и разходите по функции от МФР се основава на приблизителна оценка, тъй като не всички поети задължения са свързани с функция от МФР.
4. УСЛОВНИ ПАСИВИ И АКТИВИ
4.1. УСЛОВНИ ПАСИВИ
Условните пасиви са възможни бъдещи задължения за плащане на ЕС, които могат да възникнат вследствие на минали събития или поети правнообвързващи задължения, но които зависят от бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕС. Те са свързани предимно с дадени финансови гаранции (по заеми и програми за финансова помощ) и с правни рискове. Всички условни пасиви, с изключение на тези, свързани с глоби и с обезпечени от фондове гаранции (вж. бележка 2.4.1), ще бъдат финансирани, ако станат дължими, от бюджета на ЕС (и следователно от държавите — членки на ЕС) през идните години.
4.1.1. Бюджетни гаранции
милиони евро |
||||||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
||||
Таван |
Подписани |
Изплатени |
Таван |
Подписани |
Изплатени |
|
Гаранции за мандата за външно кредитиране на ЕИБ |
37 929 |
31 521 |
20 014 |
40 417 |
30 889 |
20 510 |
Гаранция на ЕФСИ |
25 797 |
21 889 |
17 634 |
25 898 |
19 842 |
15 764 |
Гаранция на ЕФСИ |
50 |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо |
63 775 |
53 410 |
37 648 |
66 315 |
50 731 |
36 273 |
Таблицата по-горе показва експозицията на бюджета на ЕС спрямо евентуални бъдещи плащания, свързани с гаранции, предоставени на групата на ЕИБ или на други финансови институции. Изплатените суми са сумите, които вече са предоставени на крайните бенефициери, докато подписаните суми включват тези изплатени суми плюс вече подписаните с бенефициери или финансови посредници споразумения, средствата по които все още не са изплатени (15 762 милиона евро). Таванът представлява общият размер на гаранцията, която бюджетът на ЕС, а следователно и държавите членки са поели задължението да финансират, тъй като, за да се оповести максималната експозиция на ЕС към 31 декември 2019 г., трябва да бъдат включени и операциите, които е разрешено да бъдат подписани, но все още не са подписани (10 365 милиона евро). Посочените суми са след приспадане на финансовите провизии или финансовите пасиви, признати за тези програми.
Гаранции за мандата за външно кредитиране на ЕИБ
Бюджетът на ЕС гарантира заемите, които ЕИБ е подписала и отпуснала от собствените си ресурси на трети държави. Към 31 декември 2019 г. размерът на непогасените заеми, които са покрити от гаранцията на ЕС, възлизаше на 20 014 милиона евро (2018 г.: 20 510 милиона евро). Гаранции от бюджета на ЕС:
— |
19 074 милиона евро (2018 г.: 19 360 милиона евро) чрез Гаранционния фонд за външни дейности (вж. бележка 2.4.1) и |
— |
940 милиона евро (2018 г.: 1 150 милиона евро) директно за заеми, отпуснати на държави членки преди присъединяването. |
В допълнение към сумата от 20 014 милиона евро, оповестена по-горе като реално предоставена, ЕС гарантира и 161 милиона евро непогасени заеми, отпуснати на Сирия, за които са осигурени провизии, и 20 милиона евро, признати като задължение по финансова гаранция за мандата за кредитиране на частния сектор по Инициативата на ЕИБ за икономическа устойчивост (ИИУ) (вж. по-долу).
Гаранцията на ЕС за мандата за външно кредитиране, свързана със заемите, отпуснати от ЕИБ, е ограничена до 65 % от непогасените средства за споразуменията, подписани след 2007 г. (мандати за периодите 2007—2013 г. и 2014—2020 г.). За споразуменията отпреди 2007 г. гаранцията на ЕС е ограничена до процент от тавана на разрешените кредитни линии, като в повечето случаи този процент е 65 %, но може да бъде също 70 %, 75 % или 100 %. Когато таванът не е достигнат, гаранцията на ЕС покрива цялата сума.
Съгласно Решение (ЕС) 2018/412 (17) се отпускат до 2,3 милиарда евро за новия мандат за кредитиране на частния сектор за проекти, насочени към дългосрочната икономическа устойчивост на бежанците и мигрантите, на приемащите общности и на общностите на транзитно преминаване, в рамките на ИИУ на ЕИБ. През 2019 г. ЕИБ предостави средствата по първите операции, свързани с мандата за кредитиране на частния сектор по ИИУ. Бюджетът на Съюза получава възнаграждение за поетия риск във връзка с гаранциите, предоставени за операциите по финансиране, извършвани от ЕИБ в рамките на мандата за кредитиране на частния сектор по ИИУ, поради което гаранцията за мандата за кредитиране на частния сектор по ИИУ се отчита като задължение по финансова гаранция (вж. бележка 2.11.3).
Плащанията по гаранцията от ЕС се извършват чрез Гаранционния фонд за външни дейности (вж. бележка 2.4.1). През 2019 г. от Гаранционния фонд за външни дейности са изплатени 55 милиона евро вследствие на задействане на гаранцията (2018 г.: 56 милиона евро).
Гаранция на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)
ЕФСИ е инициатива, предприета с цел повишаване на капацитета за поемане на риск на групата на ЕИБ чрез предоставяне на възможност на ЕИБ да увеличи инвестициите си в ЕС. Целта на ЕФСИ е да подпомогне допълнителните инвестиции в ЕС и достъпа до финансиране за малките предприятия. Бюджетът на ЕС предоставя гаранция в размер до 26 милиарда евро („гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ“) по споразумение между ЕС и ЕИБ, наричано по-нататък „Споразумението за ЕФСИ“, с цел ЕИБ да се предпази от потенциални загуби, които e възможно тя да понесе вследствие на своите операции по финансиране и инвестиране.
Операциите на ЕФСИ се осъществяват в рамките на два прозореца: инфраструктурния и иновационен прозорец (ИИП), прилаган от ЕИБ (гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ в размер на 19,5 милиарда евро), и прозореца за МСП (ПМСП), прилаган от ЕИФ (гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ в размер на 6,5 милиарда евро), като и двата прозореца имат дългов портфейл и капиталов портфейл. ЕИФ действа съгласно споразумение с ЕИБ въз основа на гаранция на ЕИБ, която гаранция на свой ред е гарантирана от гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ съгласно Споразумението за ЕФСИ.
ЕС и ЕИБ имат различни роли в рамките на ЕФСИ. ЕФСИ е създаден в рамките на ЕИБ, която финансира операциите (дългови и капиталови инвестиции). За тази цел тя взема назаем необходимите средства на капиталовите пазари. Групата на ЕИБ взема инвестиционните решения независимо и управлява операциите в съответствие със своите правила и процедури. ЕС предоставя гаранцията за тези операции и покрива загубите, понесени от ЕИБ, до тавана на тази гаранция.
За да се гарантира, че инвестициите, направени по линия на ЕФСИ, остават насочени към постигането на конкретната цел да бъде преодоляна пазарната неефективност и че отговорят на условията за защита чрез гаранцията от ЕС, бе въведена специална управленска структура, включваща Инвестиционен комитет от независими експерти, който проверява за всеки проект, предложен от ЕИБ в рамките на ИИП, дали отговаря на условията за покритие от гаранцията от ЕС, и Управителен съвет на ЕФСИ, извършващ надзор над програмата.
Тъй като критериите за контрол и счетоводните изисквания за консолидирането съгласно счетоводните правила на ЕС (и МССПС) не са изпълнени, съответните гарантирани активи не са отчетени в консолидираните годишни отчети на ЕС.
Гаранцията на ЕС, предоставена на групата на ЕИБ по линия на ЕФСИ, се отчита като задължение по финансова гаранция по отношение на дълговия портфейл на ИИП (вж. бележка 2.11.3), като финансова провизия за дълговия портфейл на ПМСП и като дериватив (финансов актив или финансов пасив по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита) за двата капиталови портфейла (вж. бележка 2.4.2). Освен в тази бележка е оповестен и условен пасив, свързан с дадената гаранция по ЕФСИ. Условният пасив във връзка с ЕФСИ включва операции по програмите COSME и „Хоризонт 2020“, Гаранционния механизъм за секторите на културата и творчеството и Програмата за заетост и социални иновации за частта, покрита от гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ по дълговия портфейл на ПМСП, и е посочен със стойността след приспадане на признатите за този портфейл финансови провизии в размер на 74 милиона евро, включени в позиция „Финансови провизии“ в бележка 2.10.
Плащанията по гаранцията от ЕС, които не са покрити от приходи на ЕС, кредитирани по сетълмент сметката на ЕФСИ в ЕИБ, се извършват от Гаранционния фонд на ЕФСИ (вж. бележка 2.4.1). През 2019 г. от Гаранционния фонд на ЕФСИ не са извършвани плащания вследствие на задействане на гаранцията (2018 г.: 61 милиона евро).
Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР)
Европейският фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), създаден с Регламента за ЕФУР, е инициатива за подкрепа на инвестициите в Африка и държавите, обхванати от европейската политика за съседство, като начин да се допринесе за устойчивото развитие и да се преодолеят специфичните социално-икономически първопричини за миграцията. Съгласно Регламента за ЕФУР ЕС следва да предостави гаранции в размер на 1,5 милиарда евро (увеличен допълнително с външно финансиране) на партньорите по изпълнението за техните операции по инвестиране и финансиране, за да се намалят инвестиционните им рискове. Гаранцията от ЕФУР е осигурена от Гаранционния фонд на ЕФУР (вж. бележка 2.4.1). Към 31 декември 2019 г. бе в сила едно споразумение за гаранция от ЕФУР относно рамка за увеличаване на инвестициите в енергията от възобновяеми източници, но партньорът по изпълнението — ЕБВР, все още не беше подписал нито една операция по финансиране.
4.1.2. Гаранции, свързани с финансова помощ (дейности по получаване и отпускане на заеми)
милиони евро |
||||||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
||||
Усвоени |
Неусвоени |
Общо |
Усвоени |
Неусвоени |
Общо |
|
ЕМФС |
47 394 |
— |
47 394 |
47 400 |
— |
47 400 |
ПБ |
201 |
— |
201 |
1 734 |
— |
1 734 |
МФП |
4 754 |
560 |
5 314 |
4 388 |
980 |
5 368 |
Евратом |
214 |
200 |
414 |
254 |
200 |
454 |
Общо |
52 564 |
760 |
53 324 |
53 775 |
1 180 |
54 955 |
Бюджетът на ЕС гарантира заемите на Комисията, взети с цел финансиране на заеми, отпускани на държави членки и на държави извън ЕС при операциите от вида „бек-ту-бек“. Тези получени заеми вече са признати като пасиви в счетоводния баланс на ЕС (вж. бележка 2.11.1). Въпреки това при необслужване на задълженията по „бек-ту-бек“ заемите, отпуснати с тези получени заеми, въз основа на член 14 от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета бюджетът на ЕС ще трябва да поеме изцяло просрочената сума:
— |
получените заеми, свързани със заеми, отпуснати по линия на ЕМФС, се гарантират единствено от бюджета на ЕС; |
— |
получените заеми, свързани със заеми по линия на ПБ, се гарантират единствено от бюджета на ЕС; |
— |
заемите по линия на МФП се гарантират първо от Гаранционния фонд за външни дейности (вж. бележка 2.4.1), а след това от бюджета на ЕС; и |
— |
гаранциите от трети страни са първото покритие за целите непогасени заеми от Евратом. Гаранционният фонд ще покрие външните заеми, ако третите страни гаранти не предоставят средства за тях. |
4.1.3. Гаранции, предоставени за финансови инструменти на ЕС
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
„Хоризонт 2020“ |
1 584 |
1 467 |
Механизъм за финансиране с поделяне на риска |
110 |
642 |
Механизъм за свързване на Европа |
684 |
579 |
Други |
38 |
29 |
Общо |
2 416 |
2 717 |
Както се посочва в член 210, параграф 1 от ФР, бюджетните разходи, свързани с даден финансов инструмент, и финансовата отговорност на ЕС в никакъв случай не могат да надвишават размера на съответното бюджетно задължение, поето за този финансов инструмент, като по този начин се изключва възможността за генериране на условни пасиви за бюджета. На практика това означава, че тези пасиви имат насрещен запис при активите в счетоводния баланс или са покрити от неизпълнените бюджетни задължения, които все още не са отчетени като разход. Условните пасиви по-горе са посочени след приспадане на финансовите провизии и на финансовите пасиви, признати за тези инструменти (вж. бележки 2.10 и 2.11.2).
4.1.4. Съдебни дела
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Глоби |
3 128 |
3 187 |
Селско стопанство |
199 |
653 |
Сближаване |
341 |
26 |
Други |
2 137 |
1 867 |
Общо |
5 805 |
5 732 |
Глоби
Тези суми се отнасят предимно до глобите, наложени от Комисията за нарушение на правилата за конкуренция и платени условно от глобените предприятия, по отношение на които или е подадена жалба, или не е известно дали ще бъде подадена такава. Условният пасив се запазва до произнасяне на окончателно решение на Съда по делото или до изтичане на срока за подаване на жалба. Лихвата, натрупана върху условните плащания, се включва във финансовия резултат за годината, а също и като условен пасив, за да се отрази несигурността на правото на собственост на Комисията върху тези суми.
Ако ЕС загуби някое от делата за наложени глоби, условно получените суми ще бъдат върнати на предприятията, без това да се отрази на бюджета. Размерът на глобите се признава като бюджетен приход едва когато глобите станат окончателни (член 107 от ФР).
Селско стопанство
Това са условни задължения към държавите членки, свързани с решенията с оглед на съответствието по ЕФГЗ и развитието на селските райони, по които Съдът все още не се е произнесъл. Определянето на окончателния размер на пасива и годината, през която резултатът от успешните обжалвания ще бъде вписан като разход за бюджета, зависят от продължителността на процедурата пред Съда.
Сближаване
Това са условни задължения към държавите членки във връзка с дейности в областта на политиката на сближаване, за които се очаква датата на изслушване или Съдът да се произнесе. Увеличението произтича от две дела, отнасящи се до допустимите разходи и отчетите на държави членки.
Други съдебни дела
Тази позиция се отнася до делата за обезщетения, понастоящем заведени срещу ЕС, други съдебни спорове и очакваните съдебни разноски. Следва да се отбележи, че при дело за обезщетения по член 340 от ДФЕС ищецът трябва да докаже наличието на достатъчно сериозно нарушение от страна на институцията на законова разпоредба, предназначена да предостави права на лица, реална вреда, претърпяна от ищеца, и пряка причинно-следствена връзка между неправомерното действие и вредата. Сумата за 2019 г. (както през 2018 г.) се отнася главно до иск за обезщетение срещу Комисията във връзка с решение за забрана на сливане, за който иск, при липса на надеждна оценка, оповестената сума е размерът на исканото обезщетение. Увеличението през 2019 г. е свързано с искове за обезщетение във връзка с делегиран регламент на Комисията, отменен от Общия съд.
4.2. УСЛОВНИ АКТИВИ
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Получени гаранции: |
|
|
Гаранции за добро изпълнение |
349 |
321 |
Други гаранции |
16 |
19 |
Други условни активи |
65 |
25 |
Общо |
430 |
366 |
Гаранциите за добро изпълнение се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕС изпълняват задълженията по своите договори с ЕС.
5. БЮДЖЕТНИ И ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Тази бележка предоставя информация за бюджетния процес и за бъдещите нужди от финансиране, а не за съществуващите към 31 декември 2019 г. пасиви.
В многогодишната финансова рамка (МФР), договорена от държавите членки, се определят програмите и се фиксират таваните на функциите за бюджетните кредити за поети задължения и общият размер на бюджетните кредити за плащания, в рамките на които ЕС може да поема бюджетни и правни задължения и в крайна сметка да извършва плащания в продължение на период от 7 години (вж. таблица 1.1 в бележките към докладите за изпълнението на бюджета).
Таваните на МФР бяха приети от Съвета (държавите членки) с одобрението на Европейския парламент, а в член 16 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (18) относно финансирането на ОСП се прави пряка връзка между годишния таван на разходите по ЕФГЗ и Регламента за МФР. Европейският парламент и Съветът приеха също съответните основни актове за разходите по ЕФГЗ, в които се определят разходите за всяка държава членка за целия период 2014—2020 г.
Правните задължения съответстват на програми, проекти, споразумения или договори, които са подписани от ЕС и следователно го обвързват в правен аспект. Правното задължение е актът, чрез който разпоредителят с бюджетни кредити поема или установява задължение (за ЕС), което води до разход (член 2, точка 37 от ФР).
Бюджетното задължение по принцип се поема преди правното задължение, но за някои многогодишни програми/проекти е обратното — съответните бюджетни задължения се поемат под формата на годишни траншове в продължение на няколко години, когато това е предвидено в основния акт. Например, що се отнася до сближаването, в член 76 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) (Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (19)) се предвижда, че решението на Комисията, с което се приема дадена програма, представлява правно задължение по смисъла на Финансовия регламент, но че бюджетните задължения на Съюза по отношение на всяка програма се поемат под формата на годишни траншове за всеки фонд през периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2020 г. Други правни основания могат да съдържат сходни разпоредби. По тази причина може да има суми, за които ЕС е поел правно задължение да ги плати, но съответното бюджетно задължение все още не е поето (вж. бележки 5.2 и 5.3 по-долу).
Ако бюджетното задължение е поето, но последващите плащания все още не са извършени, размерът на неизпълнените поети задължения се нарича Reste à Liquider (RAL — неизпълнени поети задължения). Тази сума може да представлява подписани програми или проекти (често многогодишни), плащанията по които ще бъдат извършени едва през следващите години. То представлява задължения за плащане за бъдещи години. Тъй като финансовите отчети се изготвят на базата на текущо начисляване, докато докладите за изпълнението на бюджета се изготвят на базата на касова отчетност, част от общия размер на неплатените средства (RAL) вече е отчетена като разход и е призната като пасив в счетоводния баланс (вж. бележки 2.12 и 2.13). Изчисляването на тези разходи се прави въз основа на получените декларации за направени разходи и получените фактури или въз основа на прогнозното изпълнение на програма или проект, когато ЕС все още не е получил декларации за направени разходи до отчетната дата (вж. бележка 5.1 по-долу). Когато плащанията, свързани с RAL, бъдат направени, пасивът в счетоводния баланс се отписва. Частта от RAL, която все още не е отчетена като разход, не е включена в пасивите, а вместо това е оповестена по-долу.
Оповестените по-долу суми следователно представляват сумите към 31 декември 2019 г., които ЕС се е ангажирал да плати въз основа на изпълнението на договорните споразумения и които поради това следва да бъдат финансирани от бъдещи бюджети на ЕС.
милиони евро |
|||
|
Бележка |
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Неизпълнени бюджетни задължения, които все още не са отчетени като разход |
5.1 |
249 686 |
235 836 |
Правни задължения под споделено управление в рамките на настоящата МФР, които предстои да бъдат изпълнени |
5.2 |
72 832 |
143 883 |
Съществени правни задължения в други области |
5.3 |
13 941 |
18 126 |
Общо |
|
336 459 |
397 845 |
5.1. НЕИЗПЪЛНЕНИ БЮДЖЕТНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ОТЧЕТЕНИ КАТО РАЗХОД
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Неизпълнени бюджетни задължения, които все още не са отчетени като разход |
249 686 |
235 836 |
Сумата, оповестена по-горе, представлява бюджетните RAL (Reste à Liquider — неизпълнени поети задължения) на стойност 297 693 милиона евро (вж. таблица 4.4 в бележките към докладите за изпълнението на бюджета) минус свързаните с тях суми, които са включени като пасиви в счетоводния баланс и като разходи в отчета за финансовия резултат. Бюджетните RAL са сума, която представлява неприключените поети задължения, за които плащанията и/или отмените все още не са извършени. Както бе обяснено по-горе, това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми.
Следва да се отбележи, че към 31 декември 2019 г. неприключените аванси по предварително финансиране възлизаха на общо 51 милиарда евро (вж. бележка 2.5). Това са бюджетни задължения, които са платени, като плащането им е довело до намаляване на неизпълнените поети задължения (RAL), но при които платените суми все още се считат за собственост на ЕС, а не на бенефициера, до изпълнението на съответните договорни задължения. Следователно, подобно на оповестените по-горе RAL, те все още не са отчетени като разход.
5.2. ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПОД СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ ПО НАСТОЯЩАТА МФР, КОИТО ПРЕДСТОИ ДА БЪДАТ ИЗПЪЛНЕНИ
милиони евро |
||||
Фондове |
Финансова рамка за 2014—2020 г. (А) |
Правни задължения съгласно последното решение на Комисията (Б) |
Бюджетни задължения, включително отменени (В) |
Правни задължения, които предстои да бъдат изпълнени (Б — В) |
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
262 585 |
262 407 |
220 447 |
41 960 |
Европейски социален фонд |
92 912 |
92 751 |
78 841 |
13 910 |
Европейски инструмент за съседство и партньорство |
— |
— |
— |
— |
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица |
3 814 |
3 813 |
3 235 |
578 |
ПОДФУНКЦИЯ 1Б: ФОНДОВЕ В ОБЛАСТТА НА ПОЛИТИКАТА НА СБЛИЖАВАНЕ |
359 310 |
358 971 |
302 524 |
56 448 |
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони |
100 079 |
100 079 |
85 404 |
14 675 |
Европейски фонд за морско дело и рибарство |
5 749 |
5 687 |
4 828 |
859 |
ФУНКЦИЯ 2: ПРИРОДНИ РЕСУРСИ |
105 829 |
105 766 |
90 232 |
15 534 |
Фонд „Убежище и миграция“ |
4 575 |
4 482 |
4 032 |
450 |
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
3 159 |
3 095 |
2 695 |
401 |
ФУНКЦИЯ 3: СИГУРНОСТ И ГРАЖДАНСТВО |
7 733 |
7 577 |
6 727 |
851 |
Общо |
472 872 |
472 315 |
399 483 |
72 832 |
Това са правни задължения, съгласно които ЕС се е ангажирал да плаща, когато приема оперативните програми, свързани със споделеното управление. Решението на Комисията, с което тя приема оперативна програма, представлява решение за финансиране по смисъла на член 110 от ФР, а след като за него бъде уведомена засегната държава членка — правно задължение по смисъла на посочения регламент.
Член 76 от РОР за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) гласи:
„Поемането на бюджетни задължения от страна на Съюза по отношение на всяка програма се извършва на годишни вноски за всеки от фондовете в периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2020 г. Бюджетните задължения, свързани с резерва за изпълнение във всяка програма, се определят отделно от останалото разпределяне на средствата за програмата“.
В таблицата по-горе се прави преглед на правните и бюджетните задължения, свързани с функции 1Б, 2 и 3 от МФР за периода 2014—2020 г. Таблицата започва с оповестяването на общия размер на разрешените за периода суми в МФР (колона А). В колона Б са посочени правните задължения, сключени от ЕС, в края на годината, някои от които все още не са покрити от бюджетни задължения. Колона В съдържа бюджетните задължения, които вече са поети за покриване на посочените по-горе правни задължения. Разликата между тези две колони представлява неплатените суми, за които ЕС ще поеме бюджетно задължение и които след това ще плати след 31 декември 2019 г. С наближаването на края на периода на МФР разликата между правните и бюджетните задължения намалява значително (72,8 милиарда евро спрямо 143,8 милиарда евро през 2018 г.).
5.3. СЪЩЕСТВЕНИ ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В ДРУГИ ОБЛАСТИ
милиони евро |
||
|
31.12.2019 г. |
31.12.2018 г. |
Механизъм за свързване на Европа |
7 680 |
11 554 |
ITER |
1 676 |
1 489 |
„Коперник“ |
601 |
1 267 |
„Галилео“ |
438 |
493 |
Споразумения в областта на рибарството |
223 |
46 |
Задължения по оперативен лизинг |
2 535 |
2 352 |
Други договорни задължения |
788 |
924 |
Общо |
13 941 |
18 126 |
Тези суми отразяват дългосрочните правни задължения, които все още не са били покрити от бюджетни кредити за поети задължения в бюджета към края на годината. Тези обвързващи задължения ще бъдат отразени в бюджета под формата на годишни траншове през бъдещи години и ще бъдат платени.
Някои важни програми (вж. по-долу) могат да бъдат изпълнени чрез годишни траншове съгласно член 112, параграф 2 от ФР. Това позволява на ЕС да поема правни задължения (да подписва споразумения за предоставяне на безвъзмездни средства, споразумения за делегиране и договори за възлагане на поръчки), които надвишават наличните бюджетни кредити за поети задължения за дадена година. Поради това може вече да са поети задължения за значителна част от общата отпусната сума за настоящата МФР. Това важи по-специално за програмите, описани по-долу:
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)
МСЕ предоставя финансова помощ за трансевропейските мрежи, за да се подпомогнат проекти от общ интерес в секторите на транспортните, телекомуникационните и енергийните инфраструктури. Правните задължения по линия на програмата МСЕ обхващат периода на изпълнение от 2014 г. до 2023 г. за направлението „транспорт“ на МСЕ и до 31.12.2024 г. за направлението „енергетика“ на МСЕ. Правното основание за тези задължения е Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010, в чийто член 19 се предвижда използването на годишни траншове.
„Коперник“
„Коперник“ е европейската програма за наблюдение на Земята (вж. също бележка 2.2). Тези задължения са поети за периода до 2020 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010 (20) Комисията подписа споразумения за делегиране с Европейската космическа агенция (ЕКА), EUMETSAT, „Меркатор“ и Европейския център за средносрочна прогноза за времето. Член 8 от Регламент № 377/2014 разрешава използването на годишни траншове.
ITER — международен експериментален термоядрен реактор
Тези задължения са предназначени за покриване на бъдещи нужди от финансиране на съоръженията на ITER до 2021 г. Финансовият принос от ЕС (Евратом) за Международната организация ITER се предоставя чрез Агенцията за термоядрен синтез за енергия и включва и финансовия принос на държавите членки и на Швейцария. Тези задължения са поети въз основа на Решение 2013/791/Евратом на Съвета от 13 декември 2013 година за изменение на Решение 2007/198/Евратом за създаване на Европейско съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия и за предоставяне на предимства на същото (21), което разрешава използването на годишни траншове. ITER бе създадено, за да управлява и насърчава експлоатацията на съоръженията на ITER, за да насърчава общественото разбиране и приемане на термоядрената енергия и за да извършва всякакви други дейности, необходими за постигането на неговата цел. В ITER участват ЕС, Китай, Индия, Русия, Южна Корея, Япония и САЩ.
„Галилео“
Тези суми са заделени за програмата „Галилео“ за разработване на европейска глобална навигационна спътникова система (вж. също бележка 2.2). Тези задължения са поети за периода до 2020 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета (22) Комисията подписа споразумение за делегиране с ЕКА. Член 9 от Регламент (ЕС) № 1285/2013 разрешава използването на годишни траншове.
Споразумения в областта на рибарството
Те представляват задължения, поети с трети държави, за операции по международни споразумения в областта на рибарството до 2025 г. Поетите задължения се основават на решения на Съвета за всяка трета държава (например Споразумението между ЕС и Кралство Мароко, Протокола за прилагането към него и размяната на писма, придружаваща това споразумение (23), и се считат за специфични международни договори с многогодишни права и задължения.
Задължения по оперативен лизинг
Минималните суми, за които е поето задължение за плащане съгласно съответните договори през оставащия срок на тези лизингови договори, са, както следва:
милиони евро |
||||
|
Минимални лизингови плащания |
|||
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо |
Сгради |
429 |
981 |
1 079 |
2 490 |
Материали, свързани с ИТ, и друго оборудване |
10 |
26 |
9 |
45 |
Общо |
439 |
1 008 |
1 088 |
2 535 |
През март 2019 г. в контекста на нотификацията от Обединеното кралство за намерението му да се оттегли от ЕС и вследствие на Регламент (ЕС) 2018/1718 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на местонахождението на седалището на Европейската агенция по лекарствата (24) седалището на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) бе преместено от Лондон в Амстердам. На 2 юли 2019 г. Агенцията постигна споразумение със своя наемодател и оттогава преотдава под наем помещенията си на поднаемател при условия, съответстващи на условията по основния договор за наем, включително относно срока на преотдаване под наем, който изтича с изтичането на основния договор за наем на помещенията на EMA през юни 2039 г.
Сумите, оповестени в таблицата по-горе, включват 418 милиона евро, които все още са дължими по основния договор за наем. Очаква се да бъдат получени плащания в същия размер от поднаемателя по неотменимия договор за преотдаване под наем.
Други договорни задължения
Включените в тази позиция суми съответстват на сумите, за които е поето задължение за изплащане по време на срока на договорите. Най-съществената сума, включена в тази позиция, е свързана с договор за строителство (JMO2) на Комисията в Люксембург (381 милиона евро).
6. УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК
Следната оповестена информация във връзка с управлението на финансовия риск на ЕС се отнася до:
— |
дейностите по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ, оказвана от Комисията посредством ЕМФС, ПБ, МФП и действия на Евратом; |
— |
касовите операции, които Комисията извършва с цел изпълняване на бюджета на ЕС, включително получаването на глоби; |
— |
активите, държани във фондове за бюджетни гаранции: Гаранционния фонд за външни дейности, Гаранционния фонд на ЕФСИ и Гаранционния фонд на ЕФУР; и |
— |
финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС. |
6.1. ВИДОВЕ РИСК
Пазарният риск е рискът от колебание на справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансов инструмент поради промени в пазарните цени. Пазарният риск обхваща не само потенциала за загуба, но и потенциала за печалба. Той включва валутния риск, лихвения риск и други ценови рискове (за ЕС няма друг значителен ценови риск).
— |
Валутният риск е рискът, че операциите на ЕС или стойността на неговите инвестиции ще бъдат засегнати от промени в обменните курсове. Този риск възниква от промяната в цената на една валута спрямо друга. |
— |
Лихвеният риск е възможността да намалее стойността на ценна книга, особено на облигация, в резултат на повишение на лихвените проценти. Като цяло по-високите лихвени проценти водят до по-ниски цени на облигациите с фиксиран лихвен процент, и обратно. |
Кредитният риск е рискът от загуба поради неизплащане от страна на длъжник/заемополучател на заем или друга кредитна линия (било то главницата или лихвата или и двете) или поради друго неизпълнение на договорно задължение от негова страна. Събитията, с които се нарушават поети задължения, включват закъсняване с плащането на вноските, преструктуриране на вноските на заемополучателя и фалит.
Ликвидният риск е рискът, произтичащ от трудното продаване на даден актив. Например рискът, че дадена ценна книга или актив не могат да бъдат продадени достатъчно бързо на пазара, за да се предотврати загуба или изпълни задължение.
6.2. ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Изпълнението на бюджета на ЕС разчита все повече на използването на финансови инструменти на оперативните програми. За повече информация за съответните суми вж. бележка 2.4.1.
За повечето финансови инструменти важи фактът, че изпълнението се делегира или на групата на ЕИБ (включително ЕИФ), или на други финансови институции въз основа на споразумение между Комисията и финансовата институция. Споразуменията, подписани с тези финансови институции, включват строги условия и задължения за посредниците, за да се гарантира, че средствата на ЕС се управляват правилно и че за тях се докладва правилно. Когато бъде поето задължение за финансов принос в полза на някой от инструментите, средствата се прехвърлят в специално създадена за целта банкова сметка, открита от финансовата институция на нейно име, но от името на Комисията (т.е. доверителна сметка). Финансовата институция може, в зависимост от въпросния инструмент, да използва средствата по тази доверителна сметка, за да отпуска заеми, да емитира дългови инструменти, да инвестира в капиталови инструменти или да покрива задействаните гаранции. Приходите от финансовите инструменти по правило трябва да се връщат на бюджета на ЕС.
Рискът по отношение на тези финансови инструменти е ограничен до таван, посочен в съответните споразумения, който представлява предвидените в бюджета средства за инструмента. Тъй като Комисията често поема „първата загуба“ и тъй като инструментите са предназначени за финансиране на по-рискови бенефициери (които се изправят пред трудности при получаването на финансиране от търговски заемодатели), може да се очаква, че бюджетът на ЕС ще понесе известни загуби.
Оценяване на финансовите инструменти
Следните класове финансови активи и пасиви не се оценяват по справедлива стойност: пари и парични еквиваленти, отпуснати заеми, вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна, получени заеми и други финансови пасиви, оценени по амортизирана стойност. Балансовата стойност на тези финансови активи и пасиви се счита за разумно приближение до справедливата им стойност.
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Операциите по получаване и отпускане на заеми се извършват от ЕС съгласно съответните регламенти на Съвета, съответните решения на Съвета и ЕП и ако е приложимо — съответните вътрешни насоки. Изготвени са писмени наръчници за процедурите, обхващащи конкретни области, като например получените и отпуснатите заеми, които се използват от съответните оперативни отдели. Операциите по отпускане на заеми се финансират с „бек-ту-бек“ получени заеми, които следователно не генерират открити лихвени или валутни позиции.
Каса
Правилата и принципите за управлението на касовите операции на Комисията са посочени в Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета (6)) и във Финансовия регламент.
В резултат на посочените по-горе регламенти се прилагат следните основни принципи:
— |
Собствените ресурси се внасят от държавите членки в сметки, открити за тази цел на името на Комисията към министерството на финансите или националната централна банка. Комисията може да тегли от посочените по-горе сметки само за да покрие нуждите си от парични средства. |
— |
Собствените ресурси се плащат от държавите членки в националната им валута, докато плащанията на Комисията са предимно в евро. |
— |
Не може по банковите сметки, открити на името на Комисията, да се теглят суми, надвишаващи наличните. Това ограничение не важи за сметките за собствените ресурси на Комисията в случай на неизпълнение на задълженията по заеми, сключени или гарантирани по силата на регламенти и решения на Съвета на ЕС, и при определени условия, ако нуждите от средства надвишават наличностите по тези сметки. |
— |
Средствата в банкови сметки във валути, различни от еврото, се използват за плащания в тези валути или периодично се конвертират в евро. |
Освен сметките за собствените ресурси Комисията открива и други банкови сметки към централните банки и търговските банки с цел извършване на плащания и получаване на приходи, различни от вноските на държавите членки в бюджета.
Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.
Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касовите и платежните операции на Комисията с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различни области на дейност (напр.: извършването на плащанията и управлението на паричните средства, прогнозирането на паричните потоци, непрекъснатостта на дейността и т.н.) и спазването на насоките и на процедурите се проверява редовно.
Глоби
Условно платени глоби: депозити
Сумите, получени преди 2010 г., остават в банкови сметки в банки, които са специално избрани за депозиране на условно платени глоби. Подборът на банки се извършва съгласно тръжните процедури, определени във Финансовия регламент. Влагането на средства в конкретни банки се определя от вътрешната политика за управление на риска, в която са посочени изискванията по отношение на кредитния рейтинг и размерът на средствата, които могат да бъдат вложени, в зависимост от капитала на контрагента. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните политики и процедури.
Условно платени глоби: портфейл BUFI
Глобите, които са наложени и са платени условно от 2010 г. нататък, се инвестират в специално създаден за целта портфейл — BUFI. Основните цели на портфейла са намаляването на рисковете, свързани с финансовите пазари, и равното третиране на всички субекти чрез прилагане на гарантирана възвръщаемост, изчислена на една и съща база, към номиналния размер на глобите. Гарантираната възвръщаемост, прилагана по отношение на глобените субекти преди влизането в сила на новия Финансов регламент през август 2018 г., обаче е със стойност нула. Управлението на активите за условно платените глоби се извършва от Комисията в съответствие с вътрешните насоки за управление на активите. Изготвени са процедурни наръчници, обхващащи конкретни области, като управлението на касата, които се използват от съответните оперативни отдели. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните насоки и процедури.
Целите на дейностите по управление на активите са условно платените на Комисията глоби да се инвестират по начин, по който:
— |
се гарантира, че средствата са лесно достъпни, когато са нужни, като същевременно |
— |
се цели постигане, при нормални обстоятелства, на възвръщаемост, която средно съответства на референтната възвръщаемост на BUFI минус направените разходи, като се запазва номиналният размер на глобите, наложени от Комисията преди влизането в сила на новия Финансов регламент през август 2018 г. |
В основата си инвестициите се ограничават до следните категории: срочни депозити в централните банки на държавите членки, в агенции за държавния дълг, в изцяло държавни или гарантирани от държавата банки или в наднационални институции и в облигации, менителници и депозитни сертификати, издадени от суверенни или наднационални институции.
Финансови гаранции
Гаранции със значителна стойност, издадени от финансови институции, се държат от Комисията във връзка с глобите, които тя налага на предприятията, нарушаващи правилата за конкуренция на ЕС (вж. бележка 2.6.1.2). Тези гаранции се предоставят от глобените предприятия като алтернатива на условните плащания. Гаранциите се управляват в съответствие с вътрешната политика за управление на риска. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните политики и процедури.
Гаранционен фонд за външни дейности
Правилата и принципите за управлението на активите на Гаранционния фонд са посочени в Конвенцията между Комисията и ЕИБ от 25 ноември 1994 г. и в нейните изменения. Този гаранционен фонд работи само в евро. Той инвестира само в тази валута, за да бъде избегнат всякакъв валутен риск. Управлението на активите се основава на традиционните правила за предпазливост, съблюдавани при финансовите дейности. То трябва да обръща специално внимание на намаляването на рисковете и на това да се гарантира, че управляваните активи могат да бъдат продадени или прехвърлени без значително забавяне, отчитайки обхванатите поети задължения.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Гаранционният фонд на ЕФСИ бе създаден с Регламента за ЕФСИ (вж. бележка 2.4.1). Правилата и принципите за управлението на активите на Фонда са посочени в Решение C(2016) 165 на Комисията от 21 януари 2016 г. Фондът се управлява от Комисията, която е оправомощена да инвестира активите на Гаранционния фонд на ЕФСИ на финансовите пазари в съответствие с принципа на добро финансово управление, като спазва подходящи пруденциални правила. Управляваните активи трябва да осигуряват достатъчна ликвидност по отношение на потенциалните задействания на гаранции, като същевременно имат за цел да се оптимизират възвръщаемостта и рискът, които са съвместими с поддържането на висока сигурност и стабилност.
Гаранционен фонд на ЕФУР
Гаранционният фонд на ЕФУР бе създаден съгласно Регламента за ЕФУР (вж. бележка 2.4.1). Управлението на активите на Гаранционния фонд на ЕФУР се извършва от Комисията в съответствие с вътрешните насоки и насоките за управлението на активите, които са включени като приложение 1 към Решение C(2017) 7693 на Комисията от 22 ноември 2017 г. Комисията е оправомощена да инвестира активите на Гаранционния фонд на ЕФУР на финансовите пазари съобразно с принципа на добро финансово управление и с подходящи пруденциални правила. Активите се управляват така, че да се осигури достатъчна ликвидност по отношение на потенциалните задействания на гаранции, като същевременно се цели оптимизиране на възвръщаемостта и риска, които са съвместими с поддържането на висока сигурност и стабилност.
6.3. ВАЛУТЕН РИСК
Експозиция на ЕС, свързана с финансовите инструменти, по отношение на валутния риск към края на годината — нетна позиция
милиони евро |
|||||||
|
31.12.2019 г. |
||||||
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
EUR |
Други |
Общо |
|
Финансови активи |
|
|
|
|
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
577 |
62 |
17 |
9 |
17 723 |
21 |
18 407 |
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
(393) |
— |
— |
— |
529 |
— |
137 |
Заеми (7) |
17 |
32 |
— |
— |
65 |
7 |
121 |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
30 |
804 |
62 |
93 |
22 751 |
233 |
23 974 |
Пари и парични еквиваленти |
100 |
311 |
319 |
432 |
16 910 |
1 673 |
19 745 |
|
332 |
1 209 |
398 |
533 |
57 979 |
1 934 |
62 384 |
Финансови пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
(0) |
— |
— |
— |
(10) |
(2) |
(12) |
Задължения |
(5) |
(1) |
(0) |
(1) |
(27 200 ) |
(33) |
(27 241 ) |
|
(5) |
(1) |
(0) |
(1) |
(27 211 ) |
(35) |
(27 254 ) |
Общо |
326 |
1 208 |
398 |
532 |
30 768 |
1 898 |
35 130 |
милиони евро |
|||||||
|
31.12.2018 г. |
||||||
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
EUR |
Други |
Общо |
|
Финансови активи |
|
|
|
|
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
619 |
57 |
18 |
7 |
14 725 |
17 |
15 443 |
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
(475) |
— |
— |
— |
491 |
— |
16 |
Заеми (8) |
6 |
0 |
— |
— |
56 |
5 |
67 |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
19 |
4 109 |
99 |
109 |
20 026 |
303 |
24 664 |
Пари и парични еквиваленти |
49 |
1 524 |
290 |
406 |
14 338 |
1 505 |
18 113 |
|
218 |
5 690 |
407 |
523 |
49 635 |
1 830 |
58 303 |
Финансови пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
— |
— |
— |
— |
(20) |
(2) |
(22) |
Задължения |
(2) |
(1) |
(0) |
(0) |
(32 218 ) |
(5) |
(32 227 ) |
|
(2) |
(1) |
(0) |
(0) |
(32 238 ) |
(7) |
(32 249 ) |
Общо |
216 |
5 689 |
407 |
523 |
17 397 |
1 824 |
26 055 |
Ако еврото беше поскъпнало с 10 % спрямо другите валути, ефектът от това щеше да е следният:
милиони евро |
||||
|
Финансов резултат |
|||
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
|
2019 г. |
(14) |
(104) |
(35) |
(48) |
2018 г. |
(7) |
(512) |
(35) |
(47) |
милиони евро |
||||
|
Нетни активи |
|||
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
|
2019 г. |
(17) |
(6) |
(2) |
(1) |
2018 г. |
(13) |
(5) |
(2) |
(1) |
Ако еврото се беше обезценило с 10 % спрямо тези валути, ефектът от това щеше да е следният:
милиони евро |
||||
|
Финансов резултат |
|||
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
|
2019 г. |
17 |
127 |
42 |
58 |
2018 г. |
9 |
625 |
43 |
57 |
милиони евро |
||||
|
Нетни активи |
|||
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
|
2019 г. |
20 |
7 |
2 |
1 |
2018 г. |
16 |
6 |
2 |
1 |
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Финансовите активи и пасиви понастоящем са само в евро, поради което не съществува валутен риск за ЕС.
Каса
Собствените ресурси, плащани от държавите членки във валути, различни от еврото, се държат в сметките за собствени ресурси в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета). Те се конвертират в евро, когато са необходими за извършване на плащания. Процедурите, които се прилагат за управлението на тези средства, са определени в гореупоменатия регламент. В неголям брой случаи тези средства се използват директно за плащания, които трябва да бъдат извършени в същите валути.
Комисията има в търговски банки няколко сметки във валути на ЕС, различни от еврото, и в щатски долари и швейцарски франкове с цел извършване на плащания в същите тези валути. Тези сметки се захранват в зависимост от размера на плащанията, които трябва да бъдат извършени, поради което наличностите по тях не водят до излагане на валутен риск.
При получаване на разните приходи (различни от собствените ресурси) във валути, различни от еврото, те се прехвърлят в сметки на Комисията в същите валути, ако са необходими за обезпечаване на плащания, или се конвертират в евро и се прехвърлят в сметки в евро. Сметките за авансови средства във валути, различни от еврото, се захранват в зависимост от очакваните краткосрочни местни нужди от плащания в същите валути. Наличностите по тези сметки се поддържат в рамките на съответните тавани.
Глоби
Всички глоби се налагат, плащат или покриват условно в евро и следователно не са свързани с валутен риск.
Гаранционен фонд за външни дейности
Финансовите активи на този фонд са в евро, поради което не съществува валутен риск. Заемите, суброгирани на ЕС в резултат на искове, предявени към Фонда поради просрочени от бенефициер на заем плащания, се извършват в първоначалната им валута, поради което излагат ЕС на валутен риск. Поради несигурността, свързана с графика за погасяване на заемите, не се извършват дейности за компенсиране на промените в чуждестранните валути (дейности по хеджиране).
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Понастоящем Гаранционният фонд на ЕФСИ работи както в евро, така и в щатски долари. Валутният риск се управлява чрез сключване на деривативни договори (валутни форуърдни договори) за хеджиране на пазарната стойност на портфейла с инвестиции в щатски долари. Ограничението за максимална нехеджирана валутна експозиция е 1 % от общата стойност на портфейла в рамките на референтната стойност и годишните стратегически средства. По този начин движенията нагоре или надолу на пазарната стойност на инвестициите в щатски долари над или под пределната стойност от 1 % ще доведат до търговия за възстановяване на баланса (нов форуърден договор със същата или обратна посока), която ще коригира или ще обърне хеджираната позиция по съответния начин. Повторно коригиране на хеджинга може също да бъде предизвикано от движения на обменния курс евро/щатски долар.
Заемите, суброгирани на ЕС в резултат на искове, предявени към Фонда поради просрочени от бенефициер на заем плащания, се извършват в първоначалната им валута, поради което излагат ЕС на валутен риск. Що се отнася до суброгираните заеми, поради несигурността, свързана с графика за погасяване на заемите, не се извършват дейности за компенсиране на промените в чуждестранните валути (дейности по хеджиране).
Гаранционен фонд на ЕФУР
Понастоящем Гаранционният фонд на ЕФУР работи само в евро, но насоките за управление на активите за Гаранционния фонд на ЕФУР предоставят възможност за инвестиране в определени активи в други валути.
6.4. ЛИХВЕН РИСК
Следната таблица показва чувствителността на финансовите активи, обявени за продажба, по отношение на лихвения процент, като се допусне, че лихвените проценти се променят с приблизително 100 базисни пункта (1 %).
милиони евро |
||
|
Увеличение (+)/намаление (-) в базисни пунктове |
Ефект върху нетните активи |
2019 г.: Финансови активи, обявени за продажба |
+100 |
(447) |
-100 |
483 |
|
2018 г.: Финансови активи, обявени за продажба |
+100 |
(348) |
-100 |
374 |
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Поради естеството на дейностите си по получаване и отпускане на заеми ЕС има значителни лихвоносни активи и пасиви. Лихвен риск обаче не съществува, тъй като получените заеми се компенсират от равностойни по размер заеми, отпуснати при същите срокове и условия („бек-ту-бек“).
Каса
Касата на Комисията не взема средства назаем. Поради това тя не е изложена на лихвен риск. Лихви обаче се начисляват върху наличностите в различните банкови сметки. Поради това Комисията е въвела мерки, с които да се гарантира, че лихвите, които се начисляват по нейните банкови сметки, редовно отразяват пазарните лихвени проценти, както и тяхното евентуално колебание.
Сметките, открити към министерствата на финансите на държавите членки за постъпленията от собствени ресурси, не носят лихва и по тях не се начисляват такси. Сметките в националните централни банки (за собствените ресурси и др.) могат да генерират доход по официалните ставки, прилагани от всяка институция. Тъй като някои от плащанията, които се прилагат по отношение на тези сметки, могат понастоящем да са отрицателни, са въведени процедури за управление на средствата с цел свеждане до минимум на наличностите по тези сметки. Сметките за собствените ресурси са защитени от последиците от отрицателни лихвени проценти в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета.
Върху овърнайт наличностите в сметки в търговски банки лихва се начислява всеки ден. Тази лихва се основава на променливи пазарни лихвени проценти, за които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). Ставките, прилагани от търговските банки, по принцип са равни на нула за оперативните салда до определен таван.
Чувствителността на портфейлите от инструменти на паричния пазар и облигации към промени в лихвените проценти се увеличава с техния срок. Сроковете на основните портфейли от активи, управлявани от Комисията, са посочени по-долу.
Глоби
Условно платените глоби се инвестират в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации със среден срок на портфейла от 2,57 години.
Гаранционен фонд за външни дейности
Бюджетът, отпуснат на Гаранционния фонд, се инвестира в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации, като общият срок на портфейла е средно 2,99 години.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Бюджетът, отпуснат на Гаранционния фонд на ЕФСИ, се инвестира в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации, като общият срок на портфейла е средно 3,07 години.
Гаранционен фонд на ЕФУР
Бюджетът, отпуснат на Гаранционния фонд на ЕФУР, се инвестира в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации, като общият срок на портфейла е средно 2,51 години.
6.5. КРЕДИТЕН РИСК
Сумите, които представляват експозицията на ЕС на кредитен риск в края на отчетния период, са балансовите стойности на финансовите инструменти, оповестени в бележка 2.
Анализ на възрастта на финансовите активи, които не са обезценени
милиони евро |
|||||
|
Общо |
Непросрочени и необезценени |
Просрочени, но необезценени |
||
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
|||
Заеми |
52 684 |
52 683 |
1 |
— |
— |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
23 974 |
9 410 |
2 726 |
11 543 |
295 |
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
137 |
137 |
— |
— |
— |
Общо към 31.12.2019 г. |
76 795 |
62 231 |
2 727 |
11 543 |
295 |
Заеми |
53 939 |
53 939 |
0 |
— |
— |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
24 664 |
14 737 |
6 585 |
3 209 |
134 |
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
16 |
16 |
— |
— |
— |
Общо към 31.12.2018 г. |
78 620 |
68 692 |
6 585 |
3 209 |
134 |
Просрочените с по-малко от една година вземания и средства, подлежащи на събиране, включват средства, подлежащи на събиране, свързани с глоби в областта на конкуренцията в размер на 1 799 милиона евро. Вземанията и средствата, подлежащи на събиране, които са просрочени с между една и пет години, включват средства, подлежащи на събиране, свързани с глоби в областта на конкуренцията в размер на 9 212 милиона евро, а просрочените с повече от пет години — средства, подлежащи на събиране, свързани с глоби в областта на конкуренцията в размер на 257 милиона евро. Посочените по-горе суми са до голяма степен обезпечени с банкови гаранции, поради което експозицията на Комисията на кредитния риск, е малка. Глобените предприятия предоставят тези гаранции като алтернатива на условните плащания. Освен това просрочените с по-малко от една година и с между една и пет години вземания и средства, подлежащи на събиране, включват съответно вземания в размер на 0,8 милиарда евро и средства, подлежащи на събиране, в размер на 2,1 милиарда евро, свързани със случая на нарушение, посочен в бележка 2.6.1.1.
Кредитно качество на финансовите активи, които не са просрочени и не са обезценени
милиони евро |
||||||
|
31.12.2019 г. |
|||||
ОЗП (9) |
Фин. активи по справ. ст-ст чрез излишъка или дефицита (10) |
Заеми |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
Пари в брой |
Общо |
|
Контрагенти с външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
Нискорисков и висок рейтинг |
8 848 |
137 |
32 |
3 632 |
15 452 |
28 101 |
Горен среден рейтинг |
3 588 |
— |
23 013 |
1 444 |
3 688 |
31 734 |
Долен среден рейтинг |
2 298 |
— |
24 711 |
1 867 |
322 |
29 198 |
Неинвестиционен рейтинг |
264 |
— |
4 855 |
478 |
262 |
5 858 |
|
14 998 |
137 |
52 610 |
7 422 |
19 724 |
94 891 |
Контрагенти без външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
Група 1 |
— |
— |
73 |
1 987 |
21 |
2 082 |
Група 2 |
— |
— |
— |
2 |
— |
2 |
|
— |
— |
73 |
1 989 |
21 |
2 083 |
Общо |
14 998 |
137 |
52 683 |
9 410 |
19 745 |
96 974 |
милиони евро |
||||||
|
31.12.2018 г. |
|||||
|
ОЗП (9) |
Фин. активи по справ. ст-ст чрез излишъка или дефицита (10) |
Заеми |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
Пари в брой |
Общо |
Контрагенти с външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
Нискорисков и висок рейтинг |
9 019 |
16 |
98 |
9 064 |
14 950 |
33 146 |
Горен среден рейтинг |
3 209 |
— |
23 513 |
755 |
2 740 |
30 217 |
Долен среден рейтинг |
1 765 |
— |
25 775 |
1 456 |
181 |
29 177 |
Неинвестиционен рейтинг |
— |
— |
4 488 |
200 |
221 |
4 909 |
|
13 993 |
16 |
53 874 |
11 475 |
18 092 |
97 449 |
Контрагенти без външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
Група 1 |
— |
— |
64 |
3 262 |
21 |
3 347 |
Група 2 |
— |
— |
2 |
0 |
— |
2 |
|
— |
— |
66 |
3 262 |
21 |
3 349 |
Общо |
13 993 |
16 |
53 939 |
14 737 |
18 113 |
100 797 |
В таблицата по-горе не са включени финансовите активи, обявени за продажба, под формата на капиталови инструменти без външен кредитен рейтинг. Четирите рискови категории, посочени по-горе, по принцип се основават на рейтинговите категории на външни агенции за кредитен рейтинг и съответстват на:
— |
Нискорисков и висок рейтинг: Moody P-1, Aaa — Aa3; S&P A-1+, A-1, AAA — AA -; Fitch F1+, F1, AAA — AA- и еквивалентен на него |
— |
Горен среден рейтинг: Moody P-2, A1 — A3; S&P A-2, A+ — A-; Fitch F2, A+ — A- и еквивалентен на него |
— |
Долен среден рейтинг: Moody P-3, Baa1 — Baa3, S&P A-3, BBB+ — BBB-; Fitch F-3, BBBB+ — BBB- и еквивалентен на него |
— |
Неинвестиционен рейтинг: Moody не нискорисков, Ba1 — C; S&P B, C, BB+ — D; Fitch B, C, BB+ — D и еквивалентен на него |
ЕС използва тези рейтингови категории на външни агенции като отправна точка по-специално за финансовите инструменти и за търговските банки, но може, след като направи собствен анализ на отделните случаи, да държи средства в една от горепосочените рискови категории, въпреки че една или повече от горепосочените агенции за кредитен рейтинг може да са понижили кредитния рейтинг на съответния контрагент. Що се отнася до контрагентите без рейтинг, група 1 се отнася до длъжниците без неизпълнени задължения в миналото, а група 2 се отнася до длъжниците с неизпълнени задължения в миналото.
Сумите, посочени по-горе в позицията за заемите, получили неинвестиционен рейтинг, са свързани предимно със заеми за финансова подкрепа, предоставени от Комисията на партньорски държави, изпитващи финансови трудности. Сумата в позицията за вземанията и средствата, подлежащи на събиране, е свързана със средства, подлежащи на събиране от определени държави членки съгласно нормативната уредба в областта на собствените ресурси или друго правно основание. Сумата в позицията за парите в брой се отнася главно до банковите сметки за собствените ресурси, открити към министерството на финансите или в централните банки на някои държави членки с цел съхраняване в тях на вноските собствени ресурси съгласно предвиденото в нормативната уредба, посочена по-горе. Комисията може да тегли средства от тези сметки само за да покрие нуждите от парични средства за изпълнението на бюджета.
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Излагането на кредитен риск се управлява, първо, чрез получаване на държавни гаранции в случая на Евратом, на второ място, чрез Гаранционния фонд за външни дейности (МФП и Евратом), на трето място, чрез възможността за теглене на необходимите средства от сметките на Комисията за собствените ресурси в държавите членки и на последно място, чрез бюджета на ЕС.
Съгласно законодателството в областта на собствените ресурси таванът за плащанията на собствени ресурси възлиза на 1,20 % от БНД на държавите членки и през 2019 г. реално за покриване на бюджетните кредити за плащания бяха използвани 0,88 %. Това означава, че към 31 декември 2019 г. имаше наличен марж от 0,32 % за покриване на тези гаранции. Във връзка с това ЕС има право да поиска от държавите членки да направят необходимото за спазване на правното задължение на ЕС към неговите заемодатели.
Каса
В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета за собствените ресурси (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета) по-голямата част от касовите ресурси на Комисията се държат в сметките, открити от държавите членки за плащане на техните вноски (собствени ресурси). Всички такива сметки са към министерствата на финансите на държавите членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-ниския кредитен риск (или риск на контрагента) за Комисията, тъй като рискът е поет от държавите членки. За частта от касовите ресурси на Комисията, които се държат в търговски банки с цел обезпечаване на плащанията, захранването на тези сметки се извършва съгласно принципа „точно навреме“ и се управлява автоматично от системата за управление на касата. Във всяка сметка се държат минимални наличности, съобразени със средния размер на ежедневните плащания, извършвани от нея. Вследствие на това общата наличност по тези сметки в края на деня остава постоянно малка (като цяло средно под 70 милиона евро, разпределени в над 20 сметки) и по този начин се гарантира, че рискът, на който е изложена Комисията, е ограничен. Тези суми следва да се разглеждат с оглед на дневните цялостни парични наличности, които през 2019 г. варираха между 6 милиарда евро и 40 милиарда евро, и с оглед на общия размер на плащанията, извършени през 2019 г. от сметките на Комисията, който надхвърли 158 милиарда евро.
Освен това за подбора на търговски банки се прилагат специални насоки с цел допълнително минимизиране на риска на контрагента, на който е изложена Комисията:
— |
Всички търговски банки се подбират чрез покана за участие в търг. Минималният краткосрочен кредитен рейтинг, който се изисква за допускане до тръжната процедура, е Moody's P-1 или негов еквивалент. При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да бъде прието по-ниско равнище. |
— |
Кредитните рейтинги на търговските банки, в които Комисията има сметки, се следят ежедневно. |
— |
В делегациите извън ЕС сметките за авансови средства се държат в местни банки, подбрани чрез опростена тръжна процедура. Изискванията във връзка с рейтинга зависят от местната ситуация и могат да се различават значително между различните държави. За да се ограничи излагането на риск, наличностите по тези сметки са възможно най-малки (като се отчитат оперативните нужди). Сметките се захранват редовно, а прилаганите тавани се преразглеждат ежегодно. |
Глоби
Условно платени глоби: депозити
Банките, които държат депозити за глобите, платени условно преди 2010 г., се подбират чрез тръжна процедура в съответствие с политиката за управление на риска, в която са определени изискванията по отношение на кредитния рейтинг и размерът на средствата, които могат да бъдат вложени, в зависимост от капитала на контрагента.
За търговските банки, избрани специално за депозиране на условно платени глоби, по правило се изисква минимален дългосрочен рейтинг А- (S&P или негов еквивалент) от две агенции за кредитен рейтинг. Ако рейтингът на банките в тази група бъде понижен, се прилагат специални мерки. Освен това вложените във всяка банка средства са ограничени до определен процент от нейните собствени средства, който процент варира в зависимост от рейтинга на всяка институция. При изчисляването на тези граници се отчита и стойността на гаранциите с неизтекъл срок, предоставени на Комисията от същата институция. Редовно се проверява дали депозитите отговарят на приложимите изисквания на политиката.
Условно платени глоби: портфейл BUFI
Що се отнася до инвестициите в държавен дълг от условно платени глоби, наложени от 2010 г. насам, кредитният риск се носи от Комисията. Най-концентрираният риск е по отношение на Испания, която представлява 20 % от портфейла. Петте държави с най-висока експозиция (Испания, Италия, Германия, Франция и Белгия) представляват общо 52 % от инвестиционния портфейл. Среднопретегленият кредитен рейтинг на портфейла е А (S&P или негов еквивалент).
Финансови гаранции
Политиката за управление на риска, която се прилага за приемането на такива гаранции, осигурява високо качество на кредитите за Комисията. Тази политика включва определяне на максимална кредитна експозиция към дадено предприятие от финансовия сектор въз основа на неговия кредитен рейтинг и размера на капитала на предприятието, отчетен в неговите финансови отчети съгласно международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). Редовно се проверява дали получените гаранции са в съответствие с приложимите изисквания на политиката.
Гаранционен фонд за външни дейности
Насоките за управлението на активите и/или инвестиционната стратегия определят някои лимити и ограничения, чиято цел е да се ограничи излагането на портфейла на кредитен риск. Тези лимити и ограничения включват критерии за допустимост, абсолютни кредитни лимити в номинално изражение в зависимост от категорията на емитента, лимити на относителната концентрация в зависимост от категорията на емитента и лимити на концентрацията за всяка емисия. Всички инвестиции се оценяват като имащи поне инвестиционен рейтинг.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
В насоките за управлението на активите, в стратегията за риска и в инвестиционната стратегия се определят някои лимити и ограничения, за да се ограничи излагането на кредитен риск на портфейла, който е ограничен до инвестиционен рейтинг, с изключение на експозицията на държавите — членки на ЕС. Среднопретегленият кредитен рейтинг на портфейла е BBB+ (S&P или негов еквивалент).
Тъй като единственият контрагент за всички неприключени валутни форуърди към 31 декември 2019 г. е Banque de France, от тази дата не са използвани кредитни подобрения, като например обезпечения, споразумения за нетиране или гаранции. Максималното излагане на кредитен риск за валутните деривативи, които имат положителна справедлива стойност към края на отчетния период, е равно на сумата, посочена в счетоводния баланс.
Гаранционен фонд на ЕФУР
В насоките за управлението на активите, в стратегията за риска и в инвестиционната стратегия се определят някои лимити и ограничения, за да се ограничи излагането на кредитен риск на портфейла, който е ограничен до инвестиционен рейтинг, с изключение на експозицията на държавите — членки на ЕС. Среднопретегленият кредитен рейтинг на портфейла е BBB+ (S&P или негов еквивалент).
6.6. ЛИКВИДЕН РИСК
Анализ на срока на финансовите пасиви по оставащия срок по договора
милиони евро |
||||
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо |
Получени заеми |
(1 273 ) |
(19 312 ) |
(31 978 ) |
(52 564 ) |
Задължения |
(27 241 ) |
— |
— |
(27 241 ) |
Задължения по финансови гаранции |
(20) |
— |
— |
(20) |
Други |
(149) |
(640) |
(1 132 ) |
(1 921 ) |
Общо към 31.12.2019 г. |
(28 684 ) |
(19 952 ) |
(33 110 ) |
(81 746 ) |
Получени заеми |
(2 350 ) |
(17 363 ) |
(34 158 ) |
(53 872 ) |
Задължения |
(32 227 ) |
|
|
(32 227 ) |
Други |
(252) |
(648) |
(1 112 ) |
(2 012 ) |
Общо към 31.12.2018 г. |
(34 829 ) |
(18 011 ) |
(35 270 ) |
(88 110 ) |
Финансови инструменти по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
милиони евро |
||||
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо |
Деривативна операция за плащане |
(397) |
(2) |
(7) |
(406) |
Деривативна операция за получаване |
395 |
— |
— |
395 |
Нетни парични потоци към 31.12.2019 г. |
(2) |
(2) |
(7) |
(10) |
Деривативна операция за плащане |
(490) |
(2) |
(6) |
(498) |
Деривативна операция за получаване |
477 |
— |
— |
477 |
Нетни парични потоци към 31.12.2018 г. |
(14) |
(2) |
(6) |
(21) |
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от заеми, отпуснати при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). По отношение на МФП и Евратом Гаранционният фонд за външни дейности служи за резерв за ликвидност (или „спасителна мрежа“) в случай на неизпълнение на задължение за плащане и на просрочени плащания на заемополучатели. За ПБ в Регламент (ЕО) № 431/2009 на Съвета (25) е предвидена процедура, предоставяща достатъчно време за мобилизиране на средства чрез сметките за собствените ресурси на Комисията в държавите членки. За ЕМФС в Регламент (ЕО) № 407/2010 на Съвета (26) е предвидена сходна процедура.
Каса
Принципите на бюджета на ЕС гарантират, че общите парични наличности за дадена година са винаги достатъчни за извършването на всички плащания. Всъщност общият размер на вноските на държавите членки заедно с разните приходи е равен на размера на бюджетните кредити за плащания за бюджетната година. Вноските на държавите членки обаче се получават под формата на дванадесет месечни вноски през цялата година и въз основа на приетия бюджет, докато плащанията зависят от оперативните нужди. Освен това, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (относно методите и процедурата за предоставяне на собствените ресурси, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета), вноските на държавите членки, свързани с коригиращите бюджети, одобрени през даден месец (N), стават налични едва на първия работен ден на месец N+1 (ако одобряването се е състояло преди 16-то число на даден месец) или на първия работен ден на месец N+2 (ако одобряването се е състояло на 16-то число на този месец или по-късно през него), докато свързаните с тях бюджетни кредити за плащания са налични незабавно.
За да се гарантира, че наличните касови ресурси винаги са достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат извършени през даден месец, са въведени процедури за редовно прогнозиране на паричните средства, и ако е необходимо, от държавите членки могат да бъдат изискани предварително собствени ресурси или допълнителни средства в определени граници и при определени условия. Оперативните нужди и общите бюджетни ограничения през последните години доведоха до необходимостта от по-силен мониторинг на ритъма на плащанията в хода на годината. Освен това в контекста на ежедневните касови операции на Комисията автоматизирани инструменти за управление на паричните средства ежедневно гарантират, че във всяка от банковите сметки на Комисията има достатъчни парични наличности.
Глоби
Фонд BUFI, в който се инвестират условно платените глоби, се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Портфейлът е съставен предимно от високоликвидни ценни книжа, които могат да бъдат продадени с цел финансиране на краткосрочни изходящи парични потоци. Освен това делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една година, е 24 %.
Гаранционен фонд за външни дейности
Фондът се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Поради това Фондът поддържа достатъчно парични активи, за да обезпечи изходящите парични потоци в краткосрочен план. Делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една година, е 11 %.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Гаранционният фонд на ЕФСИ се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Портфейлът е съставен от ликвидни активи, които могат да бъдат продадени с цел финансиране на краткосрочни изходящи парични потоци, ако е необходимо. Освен това делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една година, е 23 %.
Сетълментът на деривативните договори е брутен и се базира на техния предвиден в договора срок. Задълженията се изпълняват чрез продажбата на активи в щатски долари и/или суапова сделка, при които е възможно да възникне изходящ паричен поток вследствие на валутни разлики.
Не е необходимо управление на ликвидността във връзка с изискванията за обезпечение/марж, тъй като настоящият хеджиращ контрагент приема да работи с Комисията без никакви изисквания по отношение на плащанията по линия на обезпечението/маржа).
Гаранционен фонд на ЕФУР
Гаранционният фонд на ЕФУР се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения.
Портфейлът е съставен от ликвидни активи, които могат да бъдат продадени с цел финансиране на краткосрочни изходящи парични потоци, ако е необходимо. Освен това делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една година, е 42 %.
Други финансови инструменти — деривативни финансови пасиви
През 2017 г. ЕС сключи деривативен договор (валутна опция), покриващ обезценката на чуждестранната валута, свързана със заеми, отпуснати от финансови институции по линия на програмата за Механизма за финансиране на МСП в Източното партньорство(вж. бележка 2.11.2). Освен това гаранцията на ЕС по капиталовите портфейли, държани от групата на ЕИБ, доведе до финансово задължение за покриване на промените в стойността или обезценките на съответните инвестиции. Що се отнася до другите финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, сумата, за която ЕС носи отговорност по тези инструменти, не може да надхвърля сумата, за която е поето задължение — така се намалява ликвидният риск.
7. ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА
7.1. СВЪРЗАНИ ЛИЦА
Свързаните лица на ЕС са консолидираните субекти на ЕС, асоциираните предприятия и ключовият управленски персонал на тези субекти. Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕС и тъй като случаят е такъв, не са необходими специални изисквания от гледна точка на оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС.
7.2. ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ
За целите на представянето на информация за операциите на свързани лица във връзка с ключовото ръководство на ЕС, тук тези лица са представени в пет категории:
Категория 1: председателите на Европейския съвет, на Комисията и на Съда на Европейския съюз
Категория 2: заместник-председателят на Комисията и върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и другите заместник-председатели на Комисията
Категория 3: генералният секретар на Съвета, членовете на Комисията, съдиите и генералните адвокати на Съда на Европейския съюз, председателят и членовете на Общия съд, Омбудсманът и Европейският надзорен орган по защита на данните
Категория 4: председателят и членовете на Европейската сметна палата
Категория 5: най-висшестоящите служители в институциите и агенциите
Техните финансови права са обобщени по-долу, а допълнителна информация може да бъде намерена в Правилника за персонала, публикуван на уебсайта Europa и представляващ официалният документ, в който са описани правата и задълженията на всички служители на ЕС. Служителите на ключова ръководна длъжност не са получавали никакви заеми при преференциални условия от ЕС.
ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ
евро |
|||||
Финансово право (на служител) |
Категория 1 |
Категория 2 |
Категория 3 |
Категория 4 |
Категория 5 |
Основна заплата (на месец) |
28 461,39 |
25 780,25 - |
20 624,20 - |
22 274,14 - |
13 113,98 - |
|
|
26 811,47 |
23 202,23 |
23 717,84 |
20 624,20 |
|
|
|
|
|
|
Квартирна надбавка/Надбавка за експатриране |
15 % |
15 % |
15 % |
15 % |
0—4 %—16 % |
|
|
|
|
|
|
Семейни надбавки: |
|
|
|
|
|
Домакинство (% от заплатата) |
2 % + 191,44 |
2 % + 191,44 |
2 % + 191,44 |
2 % + 191,44 |
2 % + 191,44 |
Дете на издръжка |
418,31 |
418,31 |
418,31 |
418,31 |
418,31 |
Предучилищно образование |
102,18 |
102,18 |
102,18 |
102,18 |
102,18 |
Образование или |
283,82 |
283,82 |
283,82 |
283,82 |
283,82 |
образование извън мястото на работа |
567,38 |
567,38 |
567,38 |
567,38 |
567,38 |
Надбавка за председателстващи съдии |
N/A |
N/A |
651,20 |
N/A |
N/A |
|
|
|
|
|
|
Надбавка за представителство |
1 542,36 |
991,26 |
651,20 |
N/A |
N/A |
|
|
|
|
|
|
Годишни пътни разноски |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
|
|
|
|
|
|
Трансфери към държава членка: |
|
|
|
|
|
Надбавка за образование (11) |
Да |
Да |
Да |
Да |
Да |
% от заплатата (11) |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
% от заплатата без кк |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Представителни разходи |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
N/A |
N/A |
|
|
|
|
|
|
При встъпване в длъжност: |
|
|
|
|
|
Разходи за настаняване |
56 922,77 |
51 560,49 |
41 248,39 |
44 548,28 |
Възстановяват се |
|
|
- 53 622,93 |
- 46 404,45 |
- 47 435,67 |
|
Семейни пътни разноски |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Разходи за преместване |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
При напускане на длъжността: |
|
|
|
|
|
Разходи за пренастаняване |
28 461,39 |
25 780,25 - |
20 624,20 - |
22 274,14 - |
Възстановяват се |
|
|
26 811,47 |
23 202,23 |
23 717,84 |
|
Семейни пътни разноски |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Разходи за преместване |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Преход (% от заплатата) (12) |
40 % – 65 % |
40 % – 65 % |
40 % – 65 % |
40 % – 65 % |
N/A |
Здравно осигуряване |
Покриват се |
Покриват се |
Покриват се |
Покриват се |
Покриват се |
Пенсия (% от заплатата, преди облагане с данък) |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
|
|
|
|
|
|
Удръжки: |
|
|
|
|
|
Данък върху заплатата |
8 % – 45 % |
8 % – 45 % |
8 % – 45 % |
8 % – 45 % |
8 % – 45 % |
Здравно осигуряване (% от заплатата) |
1,7 % |
1,7 % |
1,7 % |
1,7 % |
1,7 % |
Специален налог върху заплатата |
7 % |
7 % |
7 % |
7 % |
6-7 % |
Удръжка за пенсия |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
9,7 % |
Брой лица към края на годината |
3 |
8 |
93 |
28 |
112 |
8. СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС
Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха изготвени въз основа на последната налична информация и това е отразено в представената по-горе информация. По-долу са оповестени два основни съществени въпроса към датата на подписване на тези отчети — оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и мерките, предприети от Съюза в отговор на избухването на коронавирусната инфекция. Счетоводителят на Комисията не е забелязал и не са му съобщени други съществени въпроси, които да се нуждаят от отделно оповестяване в този раздел.
Коронавирусно заболяване 2019 (COVID-19)
През първата половина на 2020 г. коронавирусната пандемия оказа огромно въздействие в световен мащаб. Като некоригиращо събитие тази пандемия не налага никакви корекции на отчетените стойности. За последващите отчетни периоди изпълнението на инициативите за незабавно реагиране, предложени от Комисията (включително задействането отново на Инструмента за спешна подкрепа (ИСП) и допълнителното укрепване на Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС/rescEU), Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса (CRII и CRII+) и подкрепата за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на избухването на COVID-19) ще окажат въздействие върху признаването, оценяването или прекласифицирането на някои активи и пасиви във финансовите отчети:
— |
Активиране на Инструмента за спешна подкрепа (ИСП) и допълнително укрепване на Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС/rescEU): Поради тежестта на кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, и предвид мащабите и естеството на нуждите, за чието посрещане е необходима подкрепа от бюджета на ЕС, Съюзът активира отново ИСП. Този инструмент, създаден през март 2016 г. с цел справяне с извънредната ситуация, възникнала вследствие на масовия приток на бежанци в Гърция (вж. Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета (27) от 15 март 2016 г.), бе активиран отново за срок от три години (2020—2022 г.), за да се финансират разходите за справяне с пандемията от COVID-19 за периода от 1 февруари 2020 г. до 31 януари 2022 г. (вж. Регламент (ЕС) 2020/521 на Съвета (28) от 14 април 2020 г.). За тази цел бюджетът за 2020 г. бе изменен, като в него бяха включени бюджетни кредити за поети задължения в размер на 2,7 милиарда евро и бюджетни кредити за плащания в размер на 1,4 милиарда евро (вж. Окончателно приемане (EC, Евратом) 2020/537 на коригиращ бюджет № 2 на Европейския съюз за финансовата 2020 година (29) от 17 април 2020 г.). Това ново активиране ще даде възможност на Съюза да предприеме мерки за предотвратяване и намаляване на тежките последици в една или няколко държави членки и да отговори по координиран начин на потребностите, свързани с причиненото от COVID-19 бедствие, в допълнение към помощта, предоставяна по линия на други инструменти на ЕС. Инструментът се управлява централно от Комисията и е съсредоточен главно върху прякото възлагане на поръчки и предоставянето на безвъзмездни средства, като в някои случаи действията ще се изпълняват чрез партньори, например международни организации. Като допълваща ИСП мярка бе укрепен Механизмът за гражданска защита на Съюза/rescEU, за да се позволят натрупването на повече запаси и координацията на разпределението на основни ресурси в цяла Европа (вж. Решение за изпълнение (ЕС) 2019/570 на Комисията (30), изменено с Решение за изпълнение 2020/414 на Комисията (31) от 19 март 2020 г. и с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/452 на Комисията (32) от 26 март 2020 г.). За тази цел бюджетът за 2020 г. бе изменен, като в него бяха включени допълнителни бюджетни кредити за поети задължения в размер на 0,3 милиарда евро и бюджетни кредити за плащания в размер на 0,2 милиарда евро. С укрепването на МГЗС/rescEU ще се подпомогнат държавите членки при закупуването на част от необходимото оборудване (включително средства за лечение, медицинско оборудване, лични предпазни средства, лабораторни консумативи), като по този начин се увеличава количеството и се допълва и разширява обхватът на приоритетните изделия, закупувани чрез съвместната процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно споразумението за съвместно възлагане на обществени поръчки. Това е координиран подход, който осигурява силна позиция на държавите членки при преговорите с предприятията относно наличността и цената на медицинските продукти. С преките безвъзмездни средства по линия на rescEU ще се предостави 100 % финансиране от бюджета на ЕС, включващо пълно финансиране за изграждането на този капацитет и за разполагането на оборудването. Закупеното оборудване ще бъде складирано в една или няколко държави членки, докато вземането на решения ще се извършва на равнище ЕС, като по този начин ще се осигуряват спешни доставки извън националните резерви. То ще е на разположение на всички държави членки и ще се използва в случай на недостатъчни национални наличности. |
— |
Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса (CRII и CRII+): С инициативата CRII, приведена в действие с Регламент (ЕС) 2020/460 на Европейския парламент и на Съвета (33) от 30 март 2020 г., бяха въведени специални мерки за мобилизиране на инвестиции в системите на здравеопазването на държавите членки и в други сектори на техните икономики в отговор на избухването на COVID-19 чрез осигуряване на незабавна ликвидност с цел европейските публични инвестиции да се увеличат до 37 милиарда евро, въвеждане на гъвкавост при прилагането на правилата на ЕС за разходване на средства и разширяване на обхвата на фонд „Солидарност“ на ЕС. С инициативата CRII+, приведена в действие с Регламент (ЕС) 2020/558 на Европейския парламент и на Съвета (34) от 23 април 2020 г., бяха въведени допълнителни мерки за предоставяне на изключителна гъвкавост при използването на европейските структурни и инвестиционни фондове. Счетоводният баланс за 2019 г. включва 6,8 милиарда евро текущо предварително финансиране, понеже първоначално бе предвидено тези средства да бъдат събрани през 2020 г. В резултат на CRII обаче те ще останат в държавите членки, за да бъдат използвани за ускоряване на инвестициите, свързани с пандемията от COVID-19. Тъй като CRII предвижда изчистване или събиране на предварителното финансиране при приключването, а периодите на допустимост може да приключат през 2022 г., тези 6,8 милиарда евро текущо предварително финансиране вероятно ще бъдат прекласифицирани, съгласно счетоводните правила, в нетекущо предварително финансиране във финансовите отчети за 2020 г. |
— |
Европейски инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на избухването на COVID-19: Като част от своя пакет от мерки за спешна подкрепа за преодоляване на икономическото въздействие на кризата, предизвикана от COVID-19, на 19 май 2020 г. ЕС прие Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета (35) за създаване на инструмента SURE с цел да се помогне на работниците да запазят работата си по време на кризата. SURE е временна схема, по която на държавите членки може да се предостави финансова помощ (заеми при благоприятни условия) в размер до 100 милиарда евро. Инструментът дава възможност на държавите членки да искат финансова помощ от ЕС за подпомагане на финансирането на внезапното и драстично увеличаване на националните публични разходи, считано от 1 февруари 2020 г., във връзка с националните схеми за работа с намалено работно време и подобни мерки, включително за самостоятелно заети лица, или във връзка с някои мерки в областта на здравето, и по-специално на работното място, в отговор на кризата. За да може ЕС да предоставя финансова помощ в рамките на SURE, Комисията е упълномощена да заема от името на ЕС средства на капиталовите пазари или от финансови институции в размер до 100 милиарда евро. Отпусканите по SURE заеми ще бъдат осигурени от бюджета на ЕС и от гаранции, предоставени от държавите членки в зависимост от техния дял в БНД на ЕС. Общият размер на гаранциите ще е 25 милиарда евро, а инструментът ще бъден задействан едва след като бъдат предоставени всички гаранции. Срокът на действие на инструментът е ограничен до 31 декември 2022 г. |
— |
Next Generation EU: Освен това на 27 май 2020 г. председателят Фон дер Лайен представи ново предложение за дългосрочния бюджет (многогодишната финансова рамка) на ЕС за периода 2021—2027 г. и за секторните програми, подсилени от Next Generation EU (36), извънреден временен инструмент за възстановяване, с цел да се съдейства за преодоляването на непосредствените икономически и социални щети, причинени от коронавирусната пандемия, за даването на силен тласък на възстановяването и за осигуряването на по-добро бъдеще за следващото поколение. В момента това предложение се обсъжда с държавите членки и Европейския парламент. Ако по него бъде постигнато съгласие, за много от бюджетните програми на ЕС ще бъдат предоставени допълнителни средства, набрани чрез взети от ЕС заеми. Като се има предвид размерът на предложените суми, това ще окаже значително въздействие върху съдържанието на бъдещите счетоводни баланси на ЕС; конкретното въздействие ще може да бъде оценено едва след като бюджетният орган одобри окончателното предложение и неговото изпълнение започне. |
Оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз
На 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство престана да бъде държава — членка на Европейския съюз. След сключването на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия („Споразумението за оттеглянето“) между двете страни Обединеното кралство пое ангажимент да изплати всички свои задължения по настоящата МФР и предишните финансови перспективи, произтичащи от членството му в Съюза.
Към датата на подписване на настоящите отчети и въз основа на сключеното и вече действащо Споразумение за оттеглянето не съществуват финансови последици, които да бъдат докладвани в отчетите.
9. ОБХВАТ НА КОНСОЛИДАЦИЯТА
А. КОНТРОЛИРАНИ СУБЕКТИ (52)
1. Институции и консултативни органи (11)
Европейски парламент
Европейски надзорен орган по защита на данните
Европейски съвет
Европейски икономически и социален комитет
Европейска комисия
Европейски омбудсман
Европейска сметна палата
Комитет на регионите
Съд на Европейския съюз
Съвет на Европейския съюз
Европейска служба за външна дейност
2. Агенции на ЕС (39)
2.1. Изпълнителни агенции (6)
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура (EACEA)
Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия (EASME)
Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните (CHAFEA)
Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA)
Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA)
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи (INEA)
2.2. Децентрализирани агенции (33)
Европейска агенция по морска безопасност (EMSA)
Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)
Европейска агенция по лекарствата (EMA)
Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз (RAIL)
Европейска агенция по химикали (ECHA)
Служба на Общността за сортовете растения (CPVO)
Европейски институт за равенство между половете (EIGE)
Европейска агенция за контрол на рибарството (EFCA)
Европейска агенция за околната среда (EEA)
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Европейски банков орган (ЕБО)
Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA)
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)
Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA)
Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)
Европейска фондация за обучение (ETF)
Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL)
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound)
Европейска агенция за глобалната навигационна спътникова система (GSA)
Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA)
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст)
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол)
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA)
Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA)
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC)
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA)
Европейски център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP)
Център за преводи за органите на Европейския съюз
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER)
Термоядрен синтез за енергия (Европейско съвместно предприятие за ITER и развитие на термоядрената енергетика)
Агенция за подкрепа на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (Служба на ОЕРЕС)
Агенция на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA)
Агенция на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA)
3. Други контролирани субекти (2)
Европейска общност за въглища и стомана в ликвидация (ЕОВС в ликвидация)
Европейски институт за иновации и технологии (EIT)
Б. АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (1)
Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ)
НЕСЪЩЕСТВЕНИ СУБЕКТИ
Посочените по-долу субекти не са консолидирани посредством метода на собствения капитал в консолидираните финансови отчети на ЕС за 2019 г., тъй като са несъществени:
Съвместно предприятие „Биотехнологични производства“ (БП)
Съвместното предприятие „Биотехнологични производства“ е публично-частно партньорство (ПЧП) между ЕС и консорциума за биотехнологични производства (КБТП). Целите на БП са да допринесе за изграждането на по-устойчива нисковъглеродна икономика с по-ефективно използване на ресурсите и за увеличаването на икономическия растеж и на заетостта чрез развитието на устойчиви и конкурентоспособни биотехнологични производства в Европа.
Съвместно предприятие „Чисто небе“
„Чисто небе“ е най-голямата европейска научноизследователска програма за разработване на новаторски и авангардни технологии, имащи за цел намаляване на емисиите на CO2, на газовите емисии и на нивата на шум, произведен от въздухоплавателните средства. „Чисто небе“ се финансира от програмата „Хоризонт 2020“ на ЕС и допринася за укрепването на сътрудничеството в областта на въздухоплавателната промишленост, глобалното лидерство и конкурентоспособността на ЕС.
Съвместно предприятие на инициативата за иновативни лекарства (IMI)
IMI — партньорство между Европейския съюз и европейската фармацевтичната промишленост, е най-голямото публично-частно партньорство в сферата на науките за живота в света и дейността му има за цел да доведе до подобряване на здравето чрез ускоряване на разработването на иновационни лекарства и на достъпа на пациентите до тях, особено в области, в които има неудовлетворени медицински или социални потребности.
Съвместно предприятие „Електронни компоненти и системи за водещи позиции на Европа“ (ECSEL)
ECSEL — публично-частно партньорство в областта на електронните компоненти и системи, финансира научноизследователски, развойни и иновационни проекти, целящи да се изгради експертен капацитет на световно ниво в тази област, като по този начин допринася за развитието на силен и конкурентоспособен в световен мащаб сектор на електронните компоненти и системи в Европейския съюз.
Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ (ГКВ)
ГКВ е ПЧП, което подкрепя научните изследвания, технологичното развитие и демонстрациите в сферата на технологиите за енергия от горивни клетки и водород в Европа. Целта му е да се ускори пускането на пазара на тези технологии и да се реализира техният потенциал като инструмент за постигане на енергийна система с ниски въглеродни емисии.
Съвместно предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR)
SESAR е ПЧП, което отговаря за модернизирането на Европейската система за управление на въздушното движение (УВД) чрез координиране и концентриране в ЕС на всички научноизследователски и иновационни усилия, свързани с УВД.
Съвместно предприятие Shift2Rail
Shift2Rail е първата съвместна технологична инициатива за европейска железопътна система, която търси целенасочени научноизследователски, иновационни и пазарноориентирани решения, като ускорява интегрирането на нови и съвременни технологии в новаторски решения за железопътни продукти.
Годишните отчети на горепосочените субекти са публично достъпни на техните уебсайтове.
ОБСЪЖДАНЕ И АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ (37)
2019 ФИНАНСОВА ГОДИНА
СЪДЪРЖАНИЕ
1. |
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕС: ФИНАНСОВО СЪСТОЯНИЕ ПРЕЗ 2019 Г. |
101 |
1.1. |
ПРИХОДИ | 101 |
1.2. |
РАЗХОДИ | 102 |
1.3. |
АКТИВИ | 102 |
1.4. |
ПАСИВИ | 110 |
2. |
УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВЕТЕ И НЕСИГУРНОСТТА, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС | 111 |
2.1. |
МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА | 111 |
2.2. |
БЮДЖЕТНИ УСЛОВНИ ПАСИВИ ЗА ФИНАНСОВА ПОМОЩ | 111 |
2.3. |
БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ | 112 |
2.4. |
РЕЗЕРВ ЗА НОВИ УЧАСТНИЦИ (NER) 300 | 113 |
Целта на настоящото обсъждане и анализ на финансовите отчети (ОАФО) е да помогне на читателите да разберат финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци, представени в консолидираните финансови отчети на ЕС. Информацията, представена в ОАФО, не е била одитирана.
1. КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕС: ФИНАНСОВО СЪСТОЯНИЕ ПРЕЗ 2019 Г.
1.1. ПРИХОДИ
Консолидираните приходи на ЕС включват сумите, свързани с операции с размяна и операции без размяна, като операциите без размяна са най-съществени.
Петгодишна тенденция на приходите от основните операции без размяна (в милиони евро)
Тъй като бюджетните приходи следва да са равни на (или да превишават) бюджетните разходи, основният двигател на тенденцията на приходите, показана по-горе, са извършените всяка година плащания.
Консолидираните приходи през 2019 г. възлизат на 160,3 милиарда евро, което представлява леко намаляване с 2,6 милиарда евро, или 1,6 %, спрямо размера през предходната година — 162,9 милиарда евро, дължащо се главно на това, че увеличението на ресурсите от БНД и от ДДС е свръхкомпенсирано от спад в други категории приходи:
— |
Приходите от БНД (брутен национален доход), основният елемент от оперативните приходи на ЕС, и ресурсите от ДДС нараснаха от 123,4 милиарда евро през 2018 г. на 126,9 милиарда евро през 2019 г. Увеличението в размер на 3,5 милиарда евро, или 2,8 %, се дължи предимно на корекции, извършени за суми от минали периоди (главно за 2012—2017 г.), тъй като базите за БНД/ДДС бяха актуализирани с реални данни. |
— |
За нарастването на приходите допринася и увеличението, свързано със събирането на разходи, от 2,2 милиарда евро на 2,6 милиарда евро (увеличение с 0,4 милиарда евро, или 18,2 %). |
— |
В същото време приходите от глоби, възлизащи на 6,7 милиарда евро през 2018 г., намаляха с 2,4 милиарда евро, или 35,8 %, на 4,3 милиарда евро поради по-малкия размер на наложените глоби. Докато през 2018 г. трите най-големи наложени глоби възлизаха на 5,7 милиарда евро, тези през 2019 г. бяха на стойност 3,1 милиарда евро. |
Посочените по-горе промени бяха придружени с намаляване на приходите от традиционни собствени ресурси от 22,8 милиарда евро през 2018 г. на 21,2 милиарда евро през 2019 г. (1,6 милиарда евро, или 7,0 %, по-малко) и с намаляване на финансовите приходи от 3,1 милиарда евро през 2018 г. на 1,8 милиарда евро през 2019 г. (1,3 милиарда евро, или 41,9 %, по-малко), дължащо се на приходи от лихви за забава, отнасящи се до случаи във връзка с ТСР на Обединеното кралство, които бяха признати през 2018 г. (1,3 милиарда евро).
1.2. РАЗХОДИ
Основният компонент на разходите, признати в консолидираните финансови отчети, са трансферните плащания в рамките на споделеното управление, което обхваща следните фондове: i) Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), ii) Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други инструменти за развитие на селските райони, iii) Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), както и iv) Европейския социален фонд (ЕСФ). Тези фондове представляват 66,8 % от общия размер на разходите през 2019 г. (2018 г.: 66,3 %) — разпределението на разходите между тях е посочено в графиката по-долу:
Относително тегло на основните разходи, изпълнени от държавите членки (споделено управление), за 2019 финансова година
Разходите, направени при прякото управление, представляват изпълнението на бюджета от Комисията, изпълнителните агенции и доверителните фондове. При непрякото управление бюджетът се изпълнява от агенции на ЕС, органи на ЕС, трети държави, международни организации и други субекти.
Разходите, направени при пряко и непряко управление, възлизаха на 29 милиарда евро, или 18,7 % от общия размер на разходите, и останаха стабилни в сравнение с предходната финансова година (2018 г.: 28,5 милиарда евро, или 19,1 %).
ЕС признава определени бъдещи задължения за плащане като разходи, дори когато все още не са отразени в бюджетните сметки на касова основа. Съществените суми са посочени при задълженията и начислените разходи за земеделието и развитието на селските райони и също при задълженията, свързани с пенсиите и доходите на наети лица, във връзка с пенсионните и други права след напускане, придобити от членовете на Комисията, членовете на институциите на ЕС и персонала (вж. бележка 2.9).
Като цяло разходите нараснаха с 4,4 %, или 6,5 милиарда евро, в сравнение с 2018 г. — от 149 милиарда евро на 155,5 милиарда евро, главно в резултат на разходите по програми, изпълнявани при споделено управление от държавите членки, които се увеличиха с 4,8 милиарда евро, или 4,7 %, от 101,7 милиарда евро на 106,5 милиарда евро вследствие на изпълнението на програмите по ЕФРР и Кохезионния фонд с изтичането на срока на действие на настоящата МФР.
1.3. АКТИВИ
Най-съществените позиции от страната на активите на счетоводния баланс са свързани с финансовите активи (отпуснати заеми, финансови активи, обявени за продажба, пари в брой) и сумите по предварително финансиране, които представляват 79,6 % от активите на ЕС (2018 г.: 78,8 %).
Състав на консолидираните активи на ЕС
Към 31 декември 2019 г. активите възлизаха на общо 178,9 милиарда евро, което е с 4,5 милиарда евро, или 2,6 %, повече спрямо предходната година (2018 г.: 174,4 милиарда евро). Основните промени бяха:
— |
увеличение в размер на 3 милиарда евро (19,2 %) на финансовите активи, обявени за продажба, което отразява продължаващото финансиране на гаранционните фондове на ЕФСИ и ЕФУР, както и на „Хоризонт 2020“; |
— |
увеличение в размер на 1,6 милиарда евро (9,0 %) на парите и паричните еквиваленти (вж. по-долу); |
— |
предварителното финансиране, т.е. авансите, платени на бенефициерите на средства от ЕС, остана по същество стабилно, като нарасна леко с 1,1 милиарда евро (2,5 %); |
— |
горепосочените ефекти бяха частично компенсирани от намаляване на отпуснатите заеми с 1,3 милиарда евро (2,3 %), дължащо се основно на погасяването на заемите по ПБ от Румъния (1 милиард евро) и Латвия (0,5 милиарда евро) през 2019 г., като ефектът от него бе частично компенсиран от новите отпуснати заеми по МФП. |
Като цяло институциите и органите на ЕС се стремят да задържат парите и паричните еквиваленти на ниско равнище. Паричната наличност от 19,7 милиарда евро към края на годината включва следните основни елементи:
— |
Глоби на стойност 2,6 милиарда евро, наложени от Комисията за нарушаване на правилата за конкуренция, които са окончателно платени през 2019 г. и все още не са включени в коригиращ бюджет, са включени в касовите наличности в края на годината. |
— |
Касовите наличности включват също неусвоени целеви приходи и други бюджетни кредити за плащания в размер на 9,7 милиарда евро от бюджета за 2019 г. |
Предварително финансиране
Следва да се отбележи, че равнището на предварителното финансиране се влияе значително от цикъла на МФР — например в началото на даден период на МФР може да се очакват големи авансови плащания към държавите членки в рамките на политиката на сближаване и тези суми остават на разположение на държавите членки до приключването на програмите. Изплаща се и годишно предварително финансиране, което трябва да се използва в рамките на годината или да се възстанови през следващата година като част от годишното приключване на цикъла на сметките. Комисията прави всичко възможно, за да гарантира, че нивата на предварителното финансиране се поддържат на подходящо равнище. Трябва да бъде постигнат баланс между осигуряването на достатъчно финансиране за проектите и своевременното признаване на разходите.
Общият размер на предварителното финансиране (без другите авансови плащания към държавите членки и средствата, предоставени на доверителния фонд Bêkou и доверителния фонд за Африка) в счетоводния баланс на ЕС възлиза на 44,4 милиарда евро (2018 г.: 43,4 милиарда евро), почти всички от които са свързани с дейности на Комисията. Около 56 % от предварителното финансиране от Комисията се отнасят до споделеното управление, което означава, че изпълнението на бюджета се делегира на държавите членки (Комисията има надзорна функция).
Предварително финансиране от Комисията по режими на управление
Най-значителната сума предварително финансиране в рамките на споделеното управление се отнася до ЕФРР и Кохезионния фонд (14,4 милиарда евро), като размерът ѝ е сходен на този от 2018 г. (14,6 милиарда евро).
ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ
В консолидираните финансови отчети на ЕС следните елементи са посочени в счетоводен аспект като финансови инструменти:
— |
Финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС: при този вид изпълнение на бюджета средствата или вече са прехвърлени в доверителните сметки, управлявани от оправомощените субекти, и могат да се ползват (като пари и парични еквиваленти, дългови ценни книжа или инвестиции във фондове на паричния пазар или в групи от портфейли от активи) за покриване на бъдещи задействани гаранции, или са инвестирани в капиталови инструменти; |
— |
Финансови активи, държани в гаранционни фондове за бюджетни гаранции: при този вид изпълнение на бюджета ЕС предоставя гаранции на партньорите, финансирането за които е само частично обезпечено чрез гаранционни фондове, създадени от Комисията, и по този начин се създават условни задължения за бюджета на ЕС (вж. бележка 4.1); и |
— |
отпуснатите заеми и свързаните с тях получени заеми за програми за финансова помощ. |
Финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС
Значението и обемът на финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, в рамките на прякото и непрякото управление нараства всяка следваща година. Основната идея зад този подход, за разлика от традиционния метод на изпълнение на бюджета чрез предоставяне на безвъзмездни средства и субсидии, е, че за всяко евро, похарчено от бюджета чрез финансови инструменти, крайният бенефициер получава над едно евро финансова подкрепа благодарение на лостовия ефект. Това усвояване на бюджета на ЕС има за цел да се максимизира въздействието на наличните средства. Финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, съществуват под формата на гаранционни инструменти, капиталови инструменти и инструменти за отпускане на заеми (вж. прегледа по МФР в таблицата по-долу). Активите, държани в тези инструменти, се държат в пари и парични еквиваленти или се инвестират в капиталови инструменти и дългови ценни книжа, които се категоризират като финансови активи, обявени за продажба, в консолидираните финансови отчети на ЕС.
Финансови активи, обявени за продажба, свързани с финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС (стойност към края на годината):
Таблиците по-долу съдържат преглед на финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, за всяка МФР и техните стойности към 31 декември 2019 г.:
милиони евро |
|||
Свързани с повече от една МФР |
Активи (13) |
Пасиви (14) |
Условни пасиви (15) |
Инструменти за гаранции и за споделяне на риска: |
|
|
|
Механизъм за гарантиране по Инструмента за развитие на предприятията и иновациите за Западните Балкани (EDIF) |
36 |
(40) |
— |
|
36 |
(40) |
— |
Капиталови инструменти: |
|
|
|
Европейски фонд за Югоизточна Европа (ЕФЮЕ) |
166 |
— |
— |
Фонд „Екология за растеж“ за региона на източните съседни държави |
71 |
— |
— |
Европейски фонд за микрофинансиране „Прогрес“ |
53 |
— |
— |
Фонд за БИСА за микро-, малките и средните предприятия (SANAD) |
44 |
— |
— |
Фонд за иновации в предприятията (ENIF) |
17 |
— |
— |
Фонд за разширяване на предприятията (ENEF) |
10 |
— |
— |
Инициатива за микрофинансиране за Фонда за азиатския дълг (MIFA) |
9 |
— |
— |
|
370 |
— |
— |
Общо |
406 |
(40) |
— |
МФР 2014—2020 г. |
Активи |
Пасиви |
Условни пасиви |
Инструменти за гаранции и за споделяне на риска: |
|
|
|
„Хоризонт 2020“ — услуга за заеми и гаранции по InnovFin за научни изследвания и иновации |
1 237 |
(33) |
(1 091 ) |
„Хоризонт 2020“ — гаранция за МСП по InnovFin |
936 |
(557) |
(361) |
Дългов инструмент на Механизма за свързване на Европа (ДИ на МСЕ) |
708 |
(4) |
(684) |
COSME — механизъм за гарантиране на заеми |
401 |
(758) |
(2) |
Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE) |
44 |
(2) |
(8) |
Механизъм за гарантиране за секторите на културата и творчеството |
37 |
(28) |
— |
Програма за финансово приобщаване на ММСП в ЮИС |
25 |
— |
(12) |
Механизъм за прехвърляемостта и конвертируемостта (T&C) |
16 |
(1) |
— |
Механизъм за гарантиране на студентски заеми |
14 |
(1) |
— |
Механизми за финансиране на МСП в Източното партньорство |
13 |
(4) |
(2) |
Инструмент за финансиране на природен капитал |
11 |
(0) |
(7) |
Други инструменти за гаранции и за споделяне на риска: |
8 |
(1) |
(6) |
|
3 451 |
(1 387 ) |
(2 175 ) |
Капиталови инструменти: |
|
|
|
„Хоризонт 2020“ — капиталов механизъм по InnovFin за научни изследвания и иновации |
515 |
(17) |
(131) |
COSME — капиталов механизъм за растеж |
86 |
(2) |
— |
Инструмент за рисков капитал за южните съседни държави |
24 |
— |
— |
Climate Investor One |
15 |
— |
— |
Механизъм за инвестиции в Латинска Америка |
12 |
— |
— |
Инвестиционен фонд за селското стопанство и търговията в Африка |
11 |
— |
— |
Други капиталови инструменти |
16 |
(1) |
— |
|
679 |
(20) |
(131) |
Смесени инструменти: |
|
|
|
Механизъм за гарантиране на заетостта и социалните иновации (ЗиСИ) и изграждане на капацитет |
81 |
(72) |
— |
Механизми на ЕС за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия |
62 |
(24) |
— |
Механизъм за енергийна интеграция |
37 |
(3) |
— |
ElectriFI |
30 |
— |
— |
Инициатива за финансиране на селското стопанство |
21 |
— |
— |
|
232 |
(98) |
— |
Общо |
4 362 |
(1 505 ) |
(2 306 ) |
МФР преди 2014 г. |
Активи |
Пасиви |
Условни пасиви |
Инструменти за гаранции и за споделяне на риска: |
|
|
|
Механизъм за финансиране с поделяне на риска (МФПР) |
609 |
(58) |
(110) |
Механизъм за гарантиране по отношение на МСП в рамките на CIP |
71 |
(140) |
— |
Многогодишна програма (МП) за предприятията |
32 |
(31) |
— |
Европейски механизъм за микрофинансиране и гарантиране „Прогрес“ |
4 |
(4) |
— |
|
716 |
(233) |
(110) |
Капиталови инструменти: |
|
|
|
Инструмент за висок растеж и иновационни МСП в рамките на CIP |
448 |
(4) |
— |
Капиталов механизъм по многогодишната рамкова програма |
196 |
— |
— |
Европейски фонд за енергийна ефективност |
105 |
— |
— |
Световен фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия |
79 |
(4) |
— |
Фонд Marguerite |
54 |
— |
— |
Схема за подкрепа на стартиращи предприятия по Европейския механизъм за технологии 1998 (ETF Start-up) |
3 |
(0) |
— |
|
885 |
(8) |
— |
Смесени инструменти: |
|
|
|
Европейски инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) |
124 |
(2) |
— |
Инструмент за икономическо и финансово сътрудничество MEDA |
119 |
(2) |
— |
|
243 |
(4) |
— |
Общо |
1 844 |
(244) |
(110) |
Общо всичко |
6 612 |
(1 790 ) |
(2 416 ) |
Финансови активи, държани в гаранционни фондове за бюджетни гаранции
Комисията създаде гаранционни фондове за покриване на бюджетните гаранции, предоставени на групата на ЕИБ и на други финансови институции (вж. бележка 4.1.1 от консолидираните финансови отчети). Тези гаранционни фондове се захранват със средства чрез плащания от бюджета на ЕС, за да се осигури ликвиден буфер срещу потенциални загуби от гарантираните операции. Плащанията към гаранционните фондове се инвестират във финансови инструменти, включително дългови ценни книжа, фондове на паричния пазар, пари в брой и срочни депозити. Към 31 декември 2019 г. Комисията притежава финансови активи в:
— |
Гаранционния фонд за външни дейности — 2,6 милиарда евро; |
— |
Гаранционния фонд на ЕФСИ — 6,7 милиарда евро; и |
— |
Гаранционния фонд на ЕФУР — 0,6 милиарда евро. |
Отпуснати заеми и свързаните с тях получени заеми за програми за финансова помощ
Финансова подкрепа за държавите членки и за трети държави под формата на двустранни заеми, финансирани със средства от капиталовите пазари с гаранцията на бюджета на ЕС, се предоставя от Комисията по силата на решения на Европейския парламент и на Съвета.
Като действа от името на ЕС, понастоящем Комисията управлява три основни програми:
— |
Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС); |
— |
подкрепа за платежния баланс (ПБ); и |
— |
макрофинансова помощ (МФП), по които може да отпуска заеми. |
Капиталът, необходим за финансиране на дейностите на ЕС по отпускане на заеми, се взема от капиталовите пазари или от финансови институции.
Към 31 декември 2019 г. номиналният размер на заемите, отпуснати с цел предоставяне на финансова помощ, по линия на ЕМФС и ПБ бе:
милиарди евро |
|||||||
|
ПБ |
ЕМФС (16) |
ОБЩО |
||||
|
Латвия |
Румъния |
Общо |
Ирландия |
Португалия |
Общо |
|
Общо отпуснати заеми |
3,1 |
5,0 (17) |
8,1 |
22,5 |
26,0 |
48,5 |
56,6 |
Общо преведени към 31.12.2019 г. |
2,9 |
5,0 |
7,9 |
22,5 |
24,3 |
46,8 |
54,7 |
Общо погасени към 31.12.2019 г. |
(2,7 ) |
(5,0 ) |
(7,7 ) |
— |
— |
— |
(7,7 ) |
Непогасена сума към 31.12.2019 г. |
0,2 |
0 |
0,2 |
22,5 |
24,3 |
46,8 |
47,0 |
ЕМФС
ЕМФС бе създаден с цел предоставяне на финансова помощ на всички държави членки, изпитващи или сериозно застрашени от тежки икономически или финансови сътресения, причинени от изключителни обстоятелства извън техния контрол. ЕМФС бе използван за предоставяне на финансова помощ, обвързана с провеждането на реформи, на Ирландия и Португалия между 2011 г. и 2014 г.
Тази програма изтече и не могат да бъдат теглени допълнителни заеми, но тя продължава да съществува за специфични задачи, като например удължаване на сроковете на заемите, отпуснати на Ирландия и на Португалия, и отпускане на междинни заеми.
Основните аспекти на програмата ЕМФС са следните:
Ирландия
— |
Ирландия поиска цялата сума от 22,5 милиарда евро, отпусната по ЕМФС, през декември 2010 г. Тази сума бе преведена на осем транша между януари 2011 г. и март 2014 г. |
— |
През 2019 г. нямаше планирано погасяване на главницата. Всички поискани плащания на лихви бяха извършени навреме в пълен размер. |
Португалия
— |
Португалия поиска 24,3 милиарда евро от общо 26 милиарда евро, отпуснати по ЕМФС през май 2011 г. Тази сума бе преведена на седем транша между май 2011 г. и ноември 2014 г. |
— |
Както и в случая с Ирландия, през 2019 г. нямаше планирано погасяване на главницата и всички плащания на лихви бяха извършени навреме в пълен размер. |
— |
Португалия официално поиска ЕС да се откаже от правата си по силата на клаузата за задължително предсрочно погасяване от Споразумението за заем по ЕМФС, за да може тази държава да погаси предсрочно сумата от 2 милиарда евро по Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС). Предсрочното погасяване по ЕИФС задейства задължително пропорционално погасяване на заемите по ЕМФС. С решение на Комисията бе разрешено това отказване от права при определени условия. |
ПБ
ПБ е програма за подпомагане, предназначена за държави извън еврозоната, които изпитват или са застрашени от трудности по отношение на платежния си баланс. Подкрепата за ПБ се осъществява под формата на средносрочни заеми, обвързани с изпълнението на политики, целящи да се намери решение на съществуващите икономически проблеми. Обикновено подкрепата за платежния баланс от ЕС се предлага в сътрудничество с Международния валутен фонд (МВФ) и други международни институции или държави.
Основните аспекти са, както следва:
— |
През 2019 г. държавите членки, бенефициери по линия на ПБ, погасиха навреме и в пълен размер общо 1,5 милиарда евро, от които 1 милиард евро са свързани с погасяването на главницата от Румъния и 0,5 милиарда евро — с погасяването на главницата от Латвия. Освен това и двете държави членки платиха навреме дължимите през 2019 г. лихви. |
— |
Непогасената сума към края на 2019 г. е 0,2 милиарда евро. Тя се отнася само до Латвия и погасяването ѝ е планирано за 2025 г. Румъния изплати цялата главница и всички лихви, така че нейната програма за финансова помощ по ПБ може да бъде приключена. |
МФП
МФП е форма на финансова помощ, предоставяна от ЕС на партньорски държави извън ЕС, които изпитват криза с платежния си баланс. Тя се осъществява под формата на средносрочни/дългосрочни заеми или безвъзмездни средства, или на комбинация от тях, и се предоставя само на държави, включени в програма на МВФ, по която се предоставя помощ.
Към 31 декември 2019 г. общият размер на непогасените заеми по програмата за отпускане на заеми по МФП (номинална стойност) възлизаше на 4,7 милиарда евро.
|
МФП |
||||
|
Украйна |
Тунис |
Йордания |
Други |
Общо |
Общо отпуснати заеми |
3,8 |
0,8 |
0,4 |
0,5 |
5,5 |
Общо преведени към 31.12.2019 г. |
3,3 |
0,8 |
0,4 |
0,4 |
4,9 |
Общо погасени към 31.12.2019 г. |
0,0 |
0,0 |
0,0 |
(0,2 ) |
(0,2 ) |
Непогасена сума към 31.12.2019 г. |
3,3 |
0,8 |
0,4 |
0,2 |
4,7 |
Основните аспекти са, както следва:
— |
През 2019 г. бяха предоставени нови заеми на обща стойност 0,4 милиарда евро — 0,3 милиарда евро за Тунис, 0,1 милиарда евро за Йордания и 0,02 милиарда евро за Молдова. |
Най-големият заемополучател по МФП е Украйна, на която са отпуснати заеми в размер на 3,3 милиарда евро, а за други 0,5 милиарда евро е поето задължение в рамките на споразумение за заем, но сумата все още не е платена. Украйна спази всичките си задължения за плащане през 2019 г.
1.4. ПАСИВИ
Най-съществените позиции от страната на пасивите на счетоводния баланс се състоят предимно от четири позиции: i) пенсионно задължение и задължения, свързани с другите доходи на наети лица; ii) взети заеми; iii) задължения към трети държави и iv) начислени разходи.
Състав на пасивите в консолидирания счетоводен баланс на ЕС
Към 31 декември 2019 г. пасивите възлизаха на общо 251,5 милиарда евро, което е с 15,6 милиарда евро, или 6,6 %, повече спрямо предходната година (235,9 милиарда евро).
Основните промени бяха свързани със следните последици:
— |
Пенсиите и другите доходи след приключване на трудовите правоотношения се увеличиха със 17,2 милиарда евро, или 21,4 %. Това увеличение се дължи главно на актюерската загуба от финансови предположения, причинена от значителното намаляване на дисконтовия процент, който за първи път стана отрицателен; |
— |
Получените заеми намаляха с 1,3 милиарда евро, или 2,4 %, главно поради погасяването на отпуснати заеми по ПБ (1 милиард евро, свързани с Румъния, и 0,5 милиарда евро, свързани с Латвия), което бе частично компенсирано от новите отпуснати заеми по МФП в размер на 0,4 милиарда евро; |
— |
Що се отнася до задълженията (намаляване с 5 милиарда евро) и начислените разходи (увеличаване с 4 милиарда евро), общото равнище на пасивите остава непроменено. Тъй като до края на годината в областта на политиката на сближаване (ЕФРР, КФ и ЕСФ) не бяха получени декларации за разходите в същия размер, това води до намаляване на задълженията; начислените разходи обаче ще се увеличат, което показва, че изпълнението на програмите напредва. |
Общо получени декларации за направени разходи и фактури, признати в позицията за задълженията в счетоводния баланс
Нетни активи
Това, че пасивите надвишават активите, не означава, че институциите и органите на ЕС са в затруднено финансово положение, а по-скоро, че някои задължения ще бъдат финансирани от бъдещи годишни бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през текущата година, въпреки че могат в действителност да бъдат платени през следващата или по-късни години и да бъдат финансирани от бъдещи бюджети. Съответните приходи ще бъдат отчетени едва през бъдещи периоди. Най-значителните суми, които трябва да бъдат изтъкнати, са дейностите по линия на ЕФГЗ (по-голямата част от които обикновено се плащат през първото тримесечие на следващата година) и задължениeтo, свързанo с доходите на наети лица (коeто ще бъде изплащано през следващите 30 и повече години).
2. УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВЕТЕ И НЕСИГУРНОСТТА, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС
2.1. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА
Като се има предвид настоящото положение в световен мащаб относно разпространението на коронавирусното заболяване през първото тримесечие на 2020 г., към момента на предаването на настоящите отчети не е възможно да се направи точна оценка на несъмнено значителното му отрицателно въздействие върху макроикономическата среда в ЕС.
Макроикономическата среда в ЕС влияе на способността на държавите — членки на ЕС, да изпълняват задълженията си за финансиране към институциите и органите на ЕС, а следователно и на способността на ЕС да продължи да прилага своите политики.
Очаква се БВП на еврозоната и БВП на ЕС да са нараснали съответно с 1,2 % и 1,5 %през 2019 г. През 2019 г. общата инфлация в еврозоната бе средно 1,2 %, като спадна рязко от равнището от 1,7 %, отбелязано през предходната година, което може да е вследствие на намаляването на цените на енергията и липсата на отражение на силния растеж на заплатите върху същинската инфлация. През 2019 г. пазарът на труда в еврозоната бе сравнително устойчив, като се има предвид относително умереният икономически растеж. Безработицата се задържа около 7,4 % или на това равнище към края на годината, като това е най-ниската отчетена стойност от май 2008 г. насам. През декември 2019 г. безработните бяха с 4,6 % по-малко спрямо броя им една година по-рано и с 36,8 % по-малко в сравнение с най-високото равнище, регистрирано през април 2013 г.
2.2. БЮДЖЕТНИ УСЛОВНИ ПАСИВИ ЗА ФИНАНСОВА ПОМОЩ
Дейностите на ЕС по получаване и отпускане на заеми за програмите за финансова помощ представляват небюджетни операции. По принцип събраните средства след това се предоставят на държавата бенефициер „бек-ту-бек“, т.е. със същия купон, срок и размер. Независимо от метода „бек-ту-бек“, обслужването на дълга по инструментите за финансиране е правно задължение на ЕС, който ще направи необходимото всички плащания да се извършват в пълен размер и в срок. Комисията е въвела процедури, за да гарантира изплащането на взетите назаем средства, дори в случай на неизпълнение на задълженията по отпуснатите заеми.
Получените заеми на ЕС представляват преки и безусловни задължения на ЕС и се гарантират от държавите — членки на ЕС (бюджетни условни пасиви). Заемите, взети с цел финансиране на заеми за държави извън ЕС, попадат в обхвата на Гаранционния фонд за външни дейности. Ако държава членка бенефициер не изпълни задълженията си по заем, ако е възможно, дългът се изплаща от средствата, с които разполага Комисията. Ако това не е възможно, Комисията взема необходимите средства от държавите членки. Съгласно законодателството на ЕС за собствените ресурси (член 14 от Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета) държавите — членки на ЕС, са правно задължени да осигуряват достатъчно средства за изпълняване на задълженията на ЕС. Поради това инвеститорите са изложени само на кредитния риск на ЕС, а не на този на бенефициера, на който са отпуснати финансираните заеми. Благодарение на отпускането на заеми „бек-ту-бек“ бюджетът на ЕС не поема никакъв лихвен или валутен риск.
За всяка програма за дадена държава в решенията на ЕП, на Съвета и на Комисията се определят общата отпусната сума, броя на частите от заема, които трябва да се платят, и максималния (среден) срок на пакета от заеми. Впоследствие Комисията и държавата бенефициер се договарят относно параметрите на заема/финансирането, и по-специално срока на частите от заема. Освен това всички части от заема освен първата зависят от спазването на условията на политиката в контекста на съвместна финансова помощ от ЕС и МВФ, което е друг фактор, влияещ на момента на извършване на операциите по финансиране. Това означава, че моментът на емитиране и сроковете зависят от съответните дейности на ЕС по отпускане на заеми. Финансирането се извършва само в евро, а сроковете варират от 3 до 30 години.
Следната таблица съдържа преглед на планирания график за изплащане, в номинално изражение, на непогасените суми от заемите по ЕМФС и по ПБ към 31 декември 2019 г.:
милиарди евро |
|||||||
|
ПБ |
ЕМФС |
ОБЩО |
||||
|
Латвия |
Румъния |
Общо |
Ирландия |
Португалия |
Общо |
|
2021 г. |
— |
— |
— |
3,0 |
6,8 |
9,8 |
9,8 |
2022 г. |
— |
— |
— |
— |
2,7 |
2,7 |
2,7 |
2023 г. |
— |
— |
— |
2,0 |
1,5 |
3,5 |
3,5 |
2024 г. |
— |
— |
— |
0,8 |
1,8 |
2,6 |
2,6 |
2025 г. |
0,2 |
— |
0,2 |
2,4 |
— |
2,4 |
2,6 |
2026 г. |
— |
— |
— |
2,0 |
2,0 |
4,0 |
4,0 |
2027 г. |
— |
— |
— |
1,0 |
2,0 |
3,0 |
3,0 |
2028 г. |
— |
— |
— |
2,3 |
— |
2,3 |
2,3 |
2029 г. |
— |
— |
— |
1,0 |
0,4 |
1,4 |
1,4 |
2031 г. |
— |
— |
— |
— |
2,2 |
2,2 |
2,2 |
2032 г. |
— |
— |
— |
3,0 |
— |
3,0 |
3,0 |
2033 г. |
— |
— |
— |
1,5 |
0,6 |
2,1 |
2,1 |
2035 г. |
— |
— |
— |
2,0 |
— |
2,0 |
2,0 |
2036 г. |
— |
— |
— |
— |
1,0 |
1,0 |
1,0 |
2038 г. |
|
|
|
|
1,8 |
1,8 |
1,8 |
2042 г. |
— |
— |
— |
1,5 |
1,5 |
3,0 |
3,0 |
Общо |
0,2 |
— |
0,2 |
22,5 |
24,3 |
46,8 |
47,0 |
Междуправителствените механизми за финансова стабилност — Европейският инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейският механизъм за стабилност (ЕМС), не попадат в приложното поле на Договора за ЕС, поради което не са включени в консолидираните годишни отчети на ЕС.
2.3. БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ
ЕС е предоставил на групата на ЕИБ гаранции по заемите, отпуснати извън ЕС, и по дълговите и капиталовите операции, покрити от гаранцията на ЕФСИ. Към 31 декември 2019 г. ЕС оповестява в бележките към консолидираните си финансови отчети (вж. бележка 4.1.1) условните пасиви за двете гаранции, а сумите, представляващи настоящи задължения, се признават като провизии и задължения по финансови гаранции във финансовите отчети (вж. Съответно бележки 2.10 и 2.11.3 от консолидираните финансови отчети). За да се намали рискът, който задействането на гаранциите от групата на ЕИБ може да породи за бюджета на ЕС, ЕС създаде специални гаранционни фондове — Гаранционния фонд за външни дейности и Гаранционния фонд на ЕФСИ.
Гаранционният фонд за външни дейности се захранва от бюджета на ЕС така, че да покрива 9 % от непогасените към края на годината гарантирани заеми за дейности по мандата на ЕИБ за външно кредитиране на трети държави. Към 31 декември 2019 г. общата стойност на активите, която е 2,6 милиарда евро, покрива експозиция от отпуснати суми в размер на 20,2 милиарда евро.
Гаранционният фонд на ЕФСИ започна дейност през 2016 г. Съгласно изменения Регламент за ЕФСИ (Регламент (ЕС) 2017/2396 на Европейския парламент и на Съвета (18)) таванът на гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ беше увеличен на 26 милиарда евро (от първоначалните 16 милиарда евро) и границата за Гаранционния фонд намаля на 35 % (от първоначалните 50 %) от общия размер на задължението по гаранцията на ЕС. Поради това сега се очаква Гаранционният фонд на ЕФСИ да достигне общо 9,1 милиарда евро. Общият размер на активите, които съставляват Гаранционния фонд на ЕФСИ, е 6,7 милиарда евро към 31 декември 2019 г. Тези средства покриват експозиция от отпуснати суми в размер на 17,7 милиарда евро.
Съгласно Регламента за ЕФУР (Регламент (ЕС) 2017/1601) гаранцията от ЕФУР в размер до 1,5 милиарда евро (увеличен допълнително с външно финансиране) следва да се предостави за подкрепа на инвестициите в партньорските държавите в Африка и в държавите, обхванати от европейската политика за съседство. ЕС оповестява гаранцията от ЕФУР в бележките към своите консолидирани финансови отчети (вж. бележка 4.1.1) като условен пасив. Към 31 декември 2019 г. бе в сила едно споразумение за гаранция от ЕФУР за общо покритие до 50 милиона евро, но партньорът по изпълнението не беше подписал нито една съответна операция. Гаранционният фонд на ЕФУР е създаден с цел да се покрият евентуални бъдещи задействания на гаранции. Към 31 декември 2019 г. финансирането, получено в този фонд, възлизаше на общо 0,6 милиарда евро.
2.4. РЕЗЕРВ ЗА НОВИ УЧАСТНИЦИ (NER) 300
Фондът NER 300 произлиза от продажбата на квоти по схемата за търговия с емисии съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19) за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза. Той принадлежи на държавите членки, които използват средствата за финансиране на новаторски демонстрационни проекти за енергия с ниски въглеродни емисии. Комисията управлява програмата от името на държавите членки, а ЕИБ отговаря за управлението на активите на фонда NER 300 и действа като технически консултант, съгласно Споразумението за сътрудничество с Комисията. Предвид ограничената роля на Комисията в процеса на вземане на решения по програма NER 300 и факта, че средствата, произхождащи от продажбата на квотите, не се дължат на бюджета на ЕС, NER 300 не попада в обхвата на консолидацията на равнище ЕС (т.е. в отчетите на ЕС не се включват нито приходите от квотите, нито разходите за финансираните проекти).
През 2017 г. държавите членки решиха (Решение (ЕС) 2017/2172 на Комисията (20)), че приходите по NER 300, които не са изцяло използвани за демонстрационни проекти за енергия с ниски въглеродни емисии чрез безвъзмездни средства, следва да бъдат частично предоставени чрез финансови инструменти. По-специално средствата по NER 300 се използват за предоставяне на гаранция на ЕИБ във връзка с отпусканите от нея заеми за енергийни демонстрационни проекти, в допълнение към гаранцията от бюджета на ЕС по линия на финансовите инструменти по „Хоризонт 2020“ и МСЕ. Въпреки че тези средства по NER 300 са обединени от ЕИБ със средствата от бюджета на ЕС за целите на управлението на активи, те продължават да са неразделна част от програма NER 300 и ЕС няма контрол върху тях. Поради това ЕС признава само своя дял в тези портфейли от активи като финансови активи, обявени за продажба (вж. бележка 2.4.1 към консолидираните финансови отчети).
Останалите активи по NER 300, които не са използвани за демонстрационни проекти за енергия с ниски въглеродни емисии, се използват — съгласно Директива 2003/87/ЕО, изменена през 2018 г. с Директива (ЕС) 2018/410 (21) — за подкрепа на иновациите в областта на нисковъглеродните технологии и процеси, в допълнение към квоти, които следва да се предоставят за създаването на Фонд за иновации. Съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2019/856 на Комисията (22) Фондът за иновации се управлява от Комисията, а при прехвърлянето си в бюджета на ЕС средствата от NER 300 ще представляват външни целеви приходи. Предвид това, че през 2019 г. Фондът за иновации не бе започнал дейността си и че неизползваните средства по NER 300 не бяха прехвърлени на Комисията, тези средства не са признати като активи в консолидираните финансови отчети на ЕС за 2019 г.
ДОКЛАДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ (38)
СЪДЪРЖАНИЕ
РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС | 116 |
СЪПОСТАВКИ НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ | 117 |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ДОКЛАДИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА | 120 |
1. |
РАМКА НА БЮДЖЕТА НА ЕС | 120 |
1.1. |
МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА 2014—2020 Г. | 120 |
1.2. |
ПОДРОБНИ ФУНКЦИИ НА МФР (ПРОГРАМИ) | 121 |
1.3. |
ГОДИШЕН БЮДЖЕТ | 121 |
1.4. |
ПРИХОДИ | 122 |
1.5. |
ИЗЧИСЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ | 123 |
1.6. |
РАВНЯВАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ | 124 |
2. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС ЗА 2019 Г. — КОМЕНТАР | 125 |
2.1. |
ПРИХОДИ | 125 |
2.2. |
РАЗХОДИ | 126 |
3. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС | 127 |
3.1. |
ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС | 127 |
4. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС | 128 |
4.1. |
МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ | 128 |
4.2. |
МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 129 |
4.3. |
МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ | 130 |
4.4. |
МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL) | 131 |
4.5. |
МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ | 132 |
4.6. |
ПОДРОБНА МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ | 133 |
4.7. |
ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 141 |
4.8. |
ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ | 148 |
4.9. |
ПОДРОБНА МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL) | 155 |
4.10. |
ПОДРОБНА МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ | 161 |
5. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА ПО ИНСТИТУЦИИ | 166 |
5.1. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ | 166 |
5.2. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 167 |
5.3. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ | 168 |
6. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА АГЕНЦИИТЕ | 169 |
6.1. |
БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ | 169 |
6.2. |
БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ ПО АГЕНЦИИ | 171 |
РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС
милиони евро |
|||
Бележка |
2019 г. |
2018 г. |
|
а |
Приходи за финансовата година |
163 918 |
159 318 |
б |
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година |
(157 428 ) |
(154 833 ) |
в |
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1 |
(1 615 ) |
(1 675 ) |
г |
Отмяна на неусвоени бюджетни кредити, пренесени от година N-1 |
75 |
106 |
д |
Промяна на целевите приходи (Б) — (А) |
(1 736 ) |
(1 114 ) |
|
Неизползвани бюджетни кредити към края на текущата година (А) |
9 144 |
7 408 |
|
Неизползвани бюджетни кредити към края на предходната година (Б) |
7 408 |
6 295 |
е |
Курсови разлики за годината |
4 |
(1) |
|
Бюджетен резултат |
3 217 |
1 802 |
Бюджетният резултат на ЕС се връща на държавите членки през 2020 г. чрез приспадането му от дължимите от тях суми. Той се изчислява в съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (EС, Евратом) № 608/2014 на Съвета (39) за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси. Повече информация може да бъде намерена в частта, свързана с изчисляването на бюджетния резултат.
1. |
Приходи за финансовата година: вж. таблица 3.1 „Обобщение на изпълнението на приходите в бюджета на ЕС“, колона 8 „Общо приходи“. |
2. |
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година: вж. таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“, колона 2 „Плащания, извършени от приетия бюджет“ и колона 4 „Плащания, извършени от целеви приходи“. |
3. |
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1: вж. таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“, колона 7 „Автоматични пренасяния“ и колона 8 „Пренасяния с решение“. |
4. |
Отмяна на неусвоени бюджетни кредити за плащания, пренесени от година N-1: вземат се под внимание размерът на пренесените бюджетни кредити за плащания (автоматично и с решение) в края на предходната година и плащанията, извършени от пренасяния, за текущата година, посочени в колона 3 на таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“. |
5. |
Промяна на общите бюджетни кредити от целеви приходи към края на годината: изчислява се разликата между сумата на бюджетните кредити от целеви приходи към края на предходната година (със знак плюс) и сумата на бюджетните кредити от целеви приходи към края на текущата година (в колона 9 на таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“ — със знак минус), за да се получи нетната промяна на целевите приходи през текущата година. |
6. |
Курсовите разлики включват реализираните и нереализираните курсови разлики. |
СЪПОСТАВКИ НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ
Бюджетни приходи
милиони евро |
|||||
|
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Установени вземания |
Приходи |
|
1 |
Собствени ресурси |
146 305 |
144 795 |
147 056 |
144 766 |
|
11 — Налози върху захарта |
— |
— |
(1) |
(1) |
|
12 — Мита |
21 471 |
21 471 |
23 656 |
21 365 |
|
13 — ДДС |
17 739 |
17 739 |
17 775 |
17 775 |
|
14 — БНД |
107 095 |
105 585 |
105 700 |
105 700 |
|
15 — Корекция на бюджетни дисбаланси |
— |
— |
(81) |
(81) |
|
16 — Намаление на вноската на база БНД на Нидерландия и Швеция |
— |
— |
7 |
7 |
3 |
Излишъци, салда и корекции |
— |
1 803 |
1 811 |
1 805 |
4 |
Приходи от лица, работещи към институциите и други органи на Съюза |
1 607 |
1 607 |
1 585 |
1 576 |
5 |
Приходи от административната дейност на институциите |
25 |
25 |
589 |
558 |
6 |
Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на Съюза |
130 |
130 |
14 134 |
12 577 |
7 |
Лихви за забава и глоби |
115 |
115 |
18 575 |
2 625 |
8 |
Операции по получаване и отпускане на заеми |
3 |
3 |
3 |
3 |
9 |
Разни приходи |
15 |
15 |
17 |
8 |
Общо |
148 199 |
148 492 |
183 771 |
163 918 |
Бюджетни разходи: поети задължения по функции от многогодишната финансова рамка (МФР)
милиони евро |
|||||
Функция от МФР |
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
80 527 |
80 627 |
92 794 |
90 536 |
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
23 335 |
23 435 |
27 826 |
25 782 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
57 192 |
57 192 |
64 969 |
64 754 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
59 642 |
59 642 |
62 846 |
60 600 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 192 |
43 192 |
44 806 |
43 962 |
3 |
Сигурност и гражданство |
3 787 |
3 787 |
4 065 |
3 874 |
4 |
Глобална Европа |
11 319 |
11 625 |
13 454 |
13 111 |
5 |
Администрация |
9 943 |
9 943 |
10 776 |
10 371 |
|
от които: административни разходи на институциите |
4 115 |
4 115 |
4 550 |
4 371 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
9 |
Специални инструменти |
577 |
565 |
618 |
295 |
Общо |
165 796 |
166 189 |
184 554 |
178 787 |
Бюджетни разходи: плащания по функции от многогодишната финансова рамка (МФР)
милиони евро |
|||||
Функция от МФР |
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
67 557 |
67 823 |
82 553 |
75 535 |
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
20 522 |
20 261 |
26 044 |
21 748 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
47 035 |
47 561 |
56 510 |
53 787 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
57 400 |
57 837 |
61 252 |
59 521 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 116 |
43 113 |
44 933 |
43 885 |
3 |
Сигурност и гражданство |
3 527 |
3 291 |
3 575 |
3 256 |
4 |
Глобална Европа |
9 358 |
8 953 |
10 933 |
10 108 |
5 |
Администрация |
9 945 |
9 942 |
11 694 |
10 381 |
|
от които: административни разходи на институциите |
4 115 |
4 115 |
5 107 |
4 377 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
9 |
Специални инструменти |
412 |
647 |
671 |
295 |
Общо |
148 199 |
148 492 |
170 679 |
159 096 |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ДОКЛАДИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА
1. РАМКА НА БЮДЖЕТА НА ЕС
Бюджетното счетоводство се води в съответствие с Финансовия регламент (ФР). Общият бюджет е инструментът, чрез който се предвиждат и разрешават приходите и разходите на Съюза всяка година в рамките на таваните и другите разпоредби, определени в многогодишната финансова рамка в съответствие със законодателните актове във връзка с многогодишните програми, приемани съгласно тази рамка.
1.1. МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА 2014—2020 Г.
милиони евро |
||||||||||
|
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
2020 |
Общо |
||
|
52 756 |
77 986 |
69 304 |
73 512 |
76 420 |
79 924 |
83 661 |
513 563 |
||
|
16 560 |
17 666 |
18 467 |
19 925 |
21 239 |
23 082 |
25 191 |
142 130 |
||
|
36 196 |
60 320 |
50 837 |
53 587 |
55 181 |
56 842 |
58 470 |
371 433 |
||
|
49 857 |
64 692 |
64 262 |
60 191 |
60 267 |
60 344 |
60 421 |
420 034 |
||
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 779 |
44 190 |
43 951 |
44 146 |
44 163 |
43 881 |
43 888 |
307 998 |
||
|
1 737 |
2 456 |
2 546 |
2 578 |
2 656 |
2 801 |
2 951 |
17 725 |
||
|
8 335 |
8 749 |
9 143 |
9 432 |
9 825 |
10 268 |
10 510 |
66 262 |
||
|
8 721 |
9 076 |
9 483 |
9 918 |
10 346 |
10 786 |
11 254 |
69 584 |
||
от които: административни разходи на институциите |
7 056 |
7 351 |
7 679 |
8 007 |
8 360 |
8 700 |
9 071 |
56 224 |
||
|
29 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
29 |
||
|
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
||
|
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
||
Бюджетни кредити за поети задължения |
121 435 |
162 959 |
154 738 |
155 631 |
159 514 |
164 123 |
168 797 |
1 087 197 |
||
Общ размер на бюджетните кредити за плащания |
135 762 |
140 719 |
130 694 |
126 492 |
154 355 |
166 709 |
172 420 |
1 027 151 |
Таблицата по-горе показва таваните в многогодишната финансова рамка (МФР) по текущи цени. 2019 година бе предпоследната финансова година от МФР за периода 2014—2020 г. Общият таван за бюджетните кредити за поети задължения за 2019 г. бе 164 123 милиона евро, което се равнява на 1,00 % от БНД на ЕС, докато съответният таван за бюджетните кредити за плащания бе 166 709 милиона евро, или 1,01 % от БНД на ЕС, и важи за цялата 2019 бюджетна година.
За МФР за периода 2014—2020 г. са договорени нови разпоредби за гъвкавост. Една от новите разпоредби е възможността за прехвърляне на неизразходените маржове (до достигане на горните граници, определени в Регламента) под таваните на плащанията за следващите години — посредством общия марж за плащанията в рамките на техническата корекция на МФР за следващата година. В съответствие с това неусвоените средства от 2016 г. (13 991 милиона евро по текущи цени), от 2017 г. (16 414 милиона евро по текущи цени) и от 2018 г. (210 милиона евро от изчислените 11 386 милиона евро вследствие на определянето на горна граница) бяха прехвърлени за 2018—2020 г. и таваните за 2016—2020 г. бяха коригирани по съответния начин. На 15 май 2019 г. Комисията прие Съобщение „Tехническа корекция на финансовата рамка за 2020 г. в съответствие с промените в БНД (ЕСС 2010)“ (COM(2019) 310).
По-долу е дадено обяснение на различните функции на МФР:
Функция 1 — Интелигентен и приобщаващ растеж
Тази функция е разделена на два отделни, но взаимосвързани компонента:
1а |
„Конкурентоспособност за растеж и работни места“, обхващащ разходите за научни изследвания и иновации, образование и обучение, Механизма за свързване на Европа, социалната политика, вътрешния пазар и съпътстващите ги политики. |
1б„ |
Икономическо, социално и териториално сближаване“, предназначен за подобряване на сближаването на най-слабо развитите държави членки и региони, за допълване на стратегията на ЕС за устойчиво развитие извън по-бедните региони и за подкрепа на междурегионалното сътрудничество. |
Функция 2 — Устойчив растеж: природни ресурси
Функция 2 включва общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството и мерките за околната среда, и по-специално програмата Life +.
Функция 3 — Сигурност и гражданство
Функция 3 (Сигурност и гражданство) отразява нарастващото значение, което се придава на някои сфери, в които на ЕС са възложени конкретни задачи — правосъдие и вътрешни работи, гранична защита, политика в областта на имиграцията и убежището, обществено здравеопазване и защита на потребителите, култура, младеж, информация и диалог с гражданите.
Функция 4 — Глобална Европа
Функция 4 обхваща всички външни действия, включително сътрудничеството за развитие, хуманитарната помощ, инструментите за предприсъединителна помощ и инструментите в областта на съседските отношения. ЕФР продължава да е извън обхвата на бюджета на ЕС и не е включен в МФР.
Функция 5 — Администрация
Тази функция обхваща административните разходи за всички институции, пенсиите и европейските училища. За институциите, различни от Комисията, тези разходи представляват всички техни разходи.
Функция 6 — Компенсации
В съответствие с политическото споразумение, според което в самото начало на своето членство новите държави членки не трябва да внасят в бюджета повече средства, отколкото получават от него, по тази функция беше предвидена компенсация. Тази сума беше предоставена като трансфери за тези държави членки с цел изравняване на сумите, които получават от бюджета, и вноските им в него.
Функция 9 — Специални инструменти
Механизмите за гъвкавост дават възможност на ЕС да мобилизира необходимите средства, за да реагира на непредвидени събития, като кризисни и извънредни ситуации. Техният обхват, финансови средства и начини на функциониране са предвидени в Регламента за МФР и в Междуинституционалното споразумение. В настоящия контекст на намалени разходи те гарантират също така, че бюджетните ресурси могат да реагират на променящите се приоритети, за да се използва всяко евро там, където то е най-необходимо. Поради това повечето механизми за гъвкавост се оставят извън МФР и финансирането може да бъде мобилизирано над таваните на разходите.
1.2. ПОДРОБНИ ФУНКЦИИ НА МФР (ПРОГРАМИ)
Функциите в МФР са разбити допълнително на подробни подфункции, съответстващи на основните разходни програми (напр. „Хоризонт 2020“, „Еразъм+“ и т.н.). Съответните правни основания за изпълнението на бюджета се приемат на това равнище на програмите. Програмите са обичайно използваната структура за докладване за изпълнението и резултатите. Таблици за всяка програма могат да бъдат намерени в докладите за изпълнението на бюджета (вж. таблици 4.6—4.10 по-долу).
1.3. ГОДИШЕН БЮДЖЕТ
Всяка година Комисията оценява приходите и разходите на всички институции за годината и изготвя проектобюджет, който изпраща на бюджетния орган. Въз основа на този проектобюджет Съветът излиза с позиция, по която след това се провеждат преговори между двата клона на бюджетния орган. Председателят на ЕП обявява, че съвместният проект е окончателно приет, с което бюджетът влиза в сила. В хода на въпросната година се приемат коригиращи бюджети. Задачата за изпълнението на бюджета е основно отговорност на Комисията.
За Комисията бюджетната структура се състои от бюджетни кредити за административни разходи и от бюджетни кредити за оперативни разходи. Другите институции имат само бюджетни кредити за административни разходи. Освен това в бюджета се прави разграничение между два вида бюджетни кредити: едногодишни и многогодишни. Едногодишните бюджетни кредити се използват за финансиране на операции с годишен характер (които са в съответствие с принципа на ежегодност на бюджета). Многогодишните бюджетни кредити се използват, за да бъде съгласуван принципът на ежегодност с необходимостта от управление на многогодишни операции. Многогодишните бюджетни кредити се разделят на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания:
— |
бюджетни кредити за поети задължения: обхващат всички разходи по правните задължения, поети за текущата финансова година за операции, протичащи в рамките на няколко години. Въпреки това бюджетните задължения за дейности, които надхвърлят една финансова година, могат да се разделят за няколко години под формата на годишни траншове, когато това е предвидено в основния акт. |
— |
бюджетни кредити за плащания: обхващат разходите, възникващи от задължения, поети през текущата финансова година и/или предходни финансови години. |
В отчетите видовете финансиране са групирани в две основни позиции:
— |
бюджетни кредити в окончателния приет бюджет; и |
— |
допълнителни бюджетни кредити, съдържащи:
|
Заедно всички видове финансиране образуват наличните бюджетни кредити.
1.4. ПРИХОДИ
1.4.1. Приходи от собствени ресурси
Основната част от приходите идват от собствени ресурси, които се състоят от следните категории:
(1) |
Традиционни собствени ресурси (ТСР): обикновено представляват приблизително 14 % от приходите от собствени ресурси. |
(2) |
Ресурс на база данъка върху добавената стойност (ДДС): обикновено представлява приблизително 12 % от приходите от собствени ресурси. |
(3) |
Ресурс на база брутния национален доход (БНД): обикновено представлява приблизително 74 % от приходите от собствени ресурси. |
Разпределянето на собствените ресурси се извършва в съответствие с правилата, залегнали в Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на ЕС (РСР 2014). Това решение влезе в сила на 1 октомври 2016 г. и бе приложено със задна дата от 1 януари 2014 г.
Общият размер на собствените ресурси, предоставени на Съюза за покриване на годишните бюджетни кредити за плащания, не може да превишава 1,20 % от сумата от БНД на всички държави членки.
1.4.2. Традиционни собствени ресурси (ТСР)
Традиционните собствени ресурси (ТСР) се състоят от мита (събирани при внос от трети държави) и налози върху захарта (плащани от производителите на захар за финансиране на разходите за общата организация на пазара в сектора на захарта), които се плащат от икономическите оператори и които държавите членки събират от името на ЕС. Държавите членки задържат обаче 20 % като компенсация за разходите си по събирането. Всички установени суми традиционни собствени ресурси трябва да бъдат записани в една или друга от сметките, водени от компетентните органи:
— |
В обикновените сметки, предвидени в член 6, параграф 3 от Регламент (EС, Евратом) № 609/2014: всички събрани или обезпечени суми. |
— |
В отделните сметки, също предвидени в горепосочения член: всички суми, които все още не са събрани и/или не са обезпечени; сумите, които са обезпечени, но са оспорени, също могат да бъдат записани в тази сметка. |
Традиционните собствени ресурси трябва да бъдат записани от държавата членка в сметката на Комисията към министерството на финансите или националната централна банка най-късно на първия работен ден след 19-ия ден на втория месец след месеца, през който вземането е било установено (или в случая на отделната сметка — събрано).
1.4.3. Данък върху добавената стойност (ДДС)
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се събира от базите за ДДС на държавите членки, които се хармонизират за тази цел в съответствие с разпоредбите на ЕС. Базата за ДДС обаче е ограничена до 50 % от БНД на всяка държава членка. Унифицираната ставка за ДДС, която се прилага, е фиксирана на 0,30 %, освен за периода 2014—2020 г., през който изискуемата ставка за Германия, Нидерландия и Швеция беше 0,15 %.
1.4.4. Брутен национален доход (БНД)
Ресурсът на база брутен национален доход (БНД) се използва за финансиране на тази част от бюджета, която не е покрита от никакви други източници на приходи. Спрямо БНД на всяка държава членка се прилага един и същ процент, който се определя в съответствие с разпоредбите на ЕС.
Ресурсите на база ДДС и БНД се определят въз основа на прогнози за съответните бази, направени при изготвянето на проектобюджета. Тези прогнози впоследствие се преразглеждат и актуализират през въпросната бюджетна година посредством коригиращ бюджет. Комисията изисква от държавите членки за първия работен ден на месец юни на втората година, следваща въпросната бюджетна година, разликите, били те положителни или отрицателни, между дължимите от държавите членки суми въз основа на реалните бази и реално платените суми въз основа на (преразгледаните) прогнози. Реалните бази за ДДС и за БНД могат да се коригират през следващите четири години, освен ако не бъде изразена резерва. Тези резерви трябва да бъдат разглеждани като потенциални искания към държавите членки за неопределени суми, тъй като финансовото им отражение не може да бъде оценено с точност. Когато е възможно да бъде определен точният размер, съответните ресурси на база ДДС и БНД се изискват или във връзка с процедурата за салдата по ДДС и по БНД, или посредством индивидуални покани за внасяне на средства.
1.4.5. Корекция за Обединеното кралство
Европейският съвет във Фонтенбло (юни 1984 г.) въведе механизъм за корекция на бюджетните дисбаланси в полза на Обединеното кралство (намаляване на плащанията на собствени ресурси на тази държава, като същевременно се увеличават плащанията на другите държави членки). Германия, Австрия, Швеция и Нидерландия се ползват от намалено финансиране на корекцията за Обединеното кралство (ограничено до една четвърт от обичайната им сума).
1.4.6. Брутно намаление
На заседанието на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. бе заключено, че Дания, Нидерландия и Швеция следва да се ползват от брутни намаления на годишните си вноски на база БНД за периода 2014—2020 г., а Австрия се ползваше от брутни намаления само през периода 2014—2016 г. Годишните намаления са, както следва: за Дания 130 милиона евро, за Нидерландия 695 милиона евро и за Швеция 185 милиона евро.
1.5. ИЗЧИСЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ
Бюджетният резултат на ЕС се връща на държавите членки през следващата година чрез приспадането му от дължимите от тях суми за тази година.
Сумите собствени ресурси, записани в отчетите, са сумите, кредитирани в течение на годината в сметките, открити на името на Комисията от правителствата на държавите членки. Приходите включват също, в случай на излишък, бюджетния резултат за предходната финансова година. Другите приходи, записани в отчетите, са действително получената в хода на годината сума.
За целите на изчисляването на бюджетния резултат за годината разходите се състоят от плащанията, направени спрямо бюджетните кредити за годината, плюс всички бюджетни кредити за тази година, които са пренесени за следващата година. Под плащания, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, се разбира плащанията, които са извършени от счетоводителя до 31 декември на финансовата година. Що се отнася до ЕФГЗ, плащанията са тези плащания, които са извършени от държавите членки между 16 октомври на година N-1 и 15 октомври на година N, при условие че счетоводителят е бил уведомен за поетото задължение и за разрешението до 31 януари на година N+1. Разходите по ЕФГЗ могат да бъдат предмет на решение с оглед на съответствието след провеждането на проверки в държавите членки.
Бюджетният резултат се състои от два елемента: резултата на ЕС и резултата от участието на страните от ЕАСТ, които са част от Европейското икономическо пространство (ЕИП). В съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (EС, Евратом) № 608/2014 за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси този резултат представлява разликата между:
— |
общия размер на приходите, получени за финансовата година; и |
— |
общия размер на плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за текущата година, плюс общия размер на бюджетните кредити за тази година, пренесени за следващата година. |
Към така получената цифра се добавя или от нея се приспада следното:
— |
нетното салдо на отменените бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходни години, и всички плащания, които поради колебанията на курса на еврото надвишават едногодишните бюджетни кредити, пренесени от предходната година; |
— |
промяната на целевите приходи; и |
— |
нетните печалби или загуби от валутния курс, записани през годината. |
Бюджетните кредити, пренесени от предходната финансова година, във връзка с вноските от трети страни и работата за трети страни, които по дефиниция никога не губят сила, се включват като допълнителни бюджетни кредити за финансовата година. Това обяснява разликата между пренесените от предходната година суми в докладите за изпълнението на бюджета за година N и сумите, пренесени за следващата година, в докладите за изпълнението на бюджета за година N-1. При изчисляването на бюджетния резултат не се вземат предвид бюджетните кредити, отново предоставени след възстановяването на предплати.
Пренесените бюджетни кредити за плащания включват: автоматични пренасяния и пренасяния с решение. Отмяната на неизползвани бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходната година, показва отмените на бюджетни кредити, пренесени автоматично и с решение.
1.6. РАВНЯВАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ
милиони евро |
||
|
2019 г. |
2018 г. |
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
4 796 |
13 918 |
Приходи |
|
|
Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани |
(6 193 ) |
(6 220 ) |
Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година |
8 656 |
9 331 |
Начислени приходи (нетни) |
3 341 |
(4 015 ) |
|
5 804 |
(904) |
Разходи |
|
|
Начислени разходи (нетни) |
8 394 |
4 511 |
Разходи от предходната година, платени през текущата година |
(3 832 ) |
(6 086 ) |
Нетен ефект от предварителното финансиране |
(10 981 ) |
(8 634 ) |
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за следващата година |
(3 532 ) |
(2 941 ) |
Плащания, извършени с пренесени суми, и отмяна на неизползвани бюджетни кредити за плащания |
1 924 |
2 098 |
Движение на провизиите |
3 801 |
3 567 |
Други |
(3 076 ) |
(4 175 ) |
|
(7 304 ) |
(11 660 ) |
Финансов резултат на агенциите и ЕОВС в ликвидация |
(79) |
448 |
БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
3 217 |
1 802 |
В съответствие с Финансовия регламент финансовият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване (счетоводните правила на ЕС), а бюджетният резултат се основава на модифицирани правила за касова отчетност. Тъй като финансовият и бюджетният резултат обхващат едни и същи операции — с изключение на другите (небюджетни) източници на приходи и разходи на агенциите и ЕОВС в ликвидация, които са включени само във финансовия резултат (вж. бележка 6) — равняването на финансовия резултат за годината с бюджетния резултат за годината е полезна проверка за съответствие.
Позиции за равняване — Приходи
Реалните бюджетни приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години. Поради това вземанията, установени през текущата година, но все още несъбрани, трябва да бъдат приспаднати от финансовия резултат за целите на равняването, тъй като не представляват част от бюджетните приходи. Обратно, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.
Начислените приходи се състоят предимно от начислените приходи за селското стопанство, собствени ресурси, лихви и дивиденти. Взема се под внимание само нетният ефект, т.е. начислените приходи за текущата година минус сторнираните начислени приходи от предходната година.
Позиции за равняване — Разходи
Начислените разходи се състоят предимно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕС, но за които все още не е съобщено на Комисията. Взема се под внимание само нетният ефект, т.е. начислените разходи за текущата година минус сторнираните начислени разходи от предходната година. Плащанията, извършени през текущата година и свързани с фактури, регистрирани през предходни години, са част от бюджетните разходи за текущата година, поради което трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.
Нетният ефект от предварителното финансиране е комбинация от 1) новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година и признати като бюджетни разходи за годината, и 2) изчистването на предварителното финансиране чрез допустимите разходи, приети през текущата година. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.
Както плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, бюджетните кредити за тази година, които са пренесени за следващата година, също трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на бюджетния резултат за годината (в съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (EС, Евратом) № 608/2014). Същото важи и за бюджетните плащания, извършени през текущата година от пренесени суми от предходни години, и за отменените неизползвани бюджетни кредити за плащания.
Движението на провизиите е свързано с приблизителните оценки в края на годината, направени във финансовите отчети (основно на доходите на наети лица), които нямат отражение върху бюджетните сметки. Други суми за равняване включват различни елементи, като амортизацията/обезценката на активи, придобиването на активи, плащанията по финансов лизинг и финансовите участия, за които бюджетното третиране и счетоводното отчитане на базата на текущо начисляване се различават.
Позиция за равняване — Финансов резултат на агенциите и ЕОВС в ликвидация
Бюджетният резултат за годината е неконсолидирана стойност и не включва другите (небюджетни) източници на приходи и разходи на консолидираните агенции и ЕОВС в ликвидация (вж. бележка 6). С цел равняване на финансовия резултат за годината — който е консолидирана стойност, включваща тези суми — с бюджетния резултат за годината целият консолидиран финансов резултат на агенциите и ЕОВС в ликвидация е представен като позиция за равняване.
2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС ЗА 2019 Г. — КОМЕНТАР
2.1. ПРИХОДИ
В първоначално приетия бюджет на ЕС, подписан от председателя на Европейския парламент на 12 декември 2018 г., размерът на бюджетните кредити за плащания бе 148 199 милиона евро, а сумата, която трябва да се финансира със собствени ресурси, възлизаше на 146 305 милиона евро. Прогнозите за приходите и за разходите в първоначалния бюджет по принцип се коригират през бюджетната година, като тези корекции се представят в коригиращи бюджети. Корекциите на собствените ресурси на база БНД гарантират, че записаните в бюджета приходи съответстват точно на записаните в бюджета разходи. В съответствие с принципа на балансираност бюджетните приходи и разходи (бюджетните кредити за плащания) трябва да са балансирани.
През 2019 г. бяха приети три коригиращи бюджета. След като те бяха взети предвид, окончателните приети приходи за 2019 г. възлизаха на 148 492 милиона евро, а общата сума, финансирана със собствени ресурси, бе 144 795 милиона евро. Основният фактор за намаляването на вноските на държавите членки през 2019 г. бе излишъкът от предходната финансова година (1 803 милиона евро), който бе леко компенсиран от нетно увеличение на бюджетните кредити за плащания (293 милиона евро).
Що се отнася до резултата за собствените ресурси, събраните традиционни собствени ресурси бяха много близки до прогнозираните суми.
Окончателните плащания на базата на ДДС и на БНД на държавите членки също са близки до окончателната бюджетна прогноза. Разликите между прогнозираните суми и реално платените суми се дължат на разликите между курсовете на еврото, използвани за бюджетни цели, и курсовете в сила в момента, в който държавите членки, които не са част от ИПС, реално са извършили своите плащания.
Що се отнася до салдата по ДДС и по БНД, правилата са посочени в член 10б от Регламента за предоставянето (Регламент (EС, Евратом) № 609/2014). Процедурата не води до изменение на бюджета, поради което Комисията отправя директно искане до държавите членки да платят нетните суми. Въздействието върху бюджета на ЕС бе почти нулево поради тази система за нетиране.
Позицията „Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на ЕС“ се отнася предимно до приходи от финансови корекции (ЕСИФ, ЕФГЗ и ЕЗФРСР), участието на трети държави в научноизследователски програми, уравняването на сметките на земеделските фондове и други вноски и възстановени средства в полза на програми и дейности на ЕС. Значителна част от тази обща сума представлява заделени приходи, които по принцип водят до записването на допълнителни бюджетни кредити в разходната част на бюджета. През 2019 г. тези вноски бяха на стойност 12,6 милиарда евро.
Приходите от глоби са свързани предимно с глобите в областта на конкуренцията.
2.2. РАЗХОДИ
Бюджетът на ЕС има важна роля да подпомага изпълнението на политиките и постигането на приоритетите на Съюза. Въпреки ограничения си размер, представляващ около 2 % от всички публични разходи в Съюза, той допълва националните бюджети и е ясно съсредоточен върху инвестициите и допълването. Той е инструмент от ключово значение сред широк набор от инструменти на политиката и регулаторни инструменти на европейско равнище и е предназначен за постигане на приоритетите на политиката, договорени от всички държави — членки на ЕС, и изразени в многогодишна финансова рамка, съдържаща различните програми и максимални тавани за разходите.
Бюджетът на ЕС за 2019 г., приет на 12 декември 2018 г., потвърждава, че ЕС насочва финансовите средства там, където са необходими. През 2019 г., в съответствие с предложението на Европейската комисия от май 2018 г., по-голямата част от бюджета на ЕС бе използвана за стимулиране на създаването на работни места, особено за младите хора, и за насърчаване на растежа, стратегическите инвестиции и сближаването. Освен това ЕС продължи да подпомага усилията за ефективно справяне с предизвикателството, което представлява миграцията, както в рамките на ЕС, така и извън него.
2019 година бе шестата година от настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. Изпълнението на почти всички програми напредваше с нормален ритъм, с изключение на новите програми и действията, законодателният процес за които приключи наскоро.
В съответствие с годишното изменение, предвидено в МФР, бюджетните кредити, предложени в проектобюджета, бяха определени на 165,6 милиарда евро (с 3,1 % повече в сравнение с бюджета за 2018 г.) поети задължения и 148,7 милиарда евро (с 2,7 % повече) плащания — съответно 1,00 % и 0,90 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС.
През 2019 г. бяха постигнати високи нива на изпълнение по всички функции. Изпълнението за 2019 г. за всички видове бюджетни кредити (бюджет, пренасяния от предходната година и целеви приходи) бе 97 % за поетите задължения и 93 % за плащанията. Процентите на изпълнение, като се изключат целевите приходи, показват пълно изпълнение през 2019 г. (99,4 % за поетите задължения и 98,4 % за плащанията).
Неизпълнените поети задължения (RAL, суми, за които е поето задължение, но които не са платени) възлизаха на 297,7 милиарда евро към края на 2019 г. Очакваше се увеличение в сравнение с равнището за 2018 г. поради разликата между предвидените в бюджета бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания (17,7 милиарда евро) в приетия бюджет и като се има предвид фактът, че увеличението на неизпълнените поети задължения е нещо нормално, тъй като бюджетните кредити за поети задължения се увеличават всяка година, както е предвидено в многогодишната финансова рамка. Окончателното увеличение достигна 16,5 милиарда евро.
3. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС
3.1. ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС
милиони евро |
|||||||||||
Дял |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като % от бюджета |
Дължими |
||||||
Първо-начален приет бюджет |
Оконча-телен приет бюджет |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От вземания, които са пренесени |
Общо |
||||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=3+4 |
6 |
7 |
8=6+7 |
9=8/2 |
10=5-8 |
||
1 |
Собствени ресурси |
146 305 |
144 795 |
147 013 |
44 |
147 056 |
144 754 |
12 |
144 766 |
100 % |
2 291 |
3 |
Излишъци, салда и корекции |
— |
1 803 |
1 811 |
— |
1 811 |
1 805 |
— |
1 805 |
100 % |
7 |
4 |
Приходи от лица, работещи към институциите и други органи на Съюза |
1 607 |
1 607 |
1 576 |
10 |
1 585 |
1 566 |
10 |
1 576 |
98 % |
10 |
5 |
Приходи от административната дейност на институциите |
25 |
25 |
570 |
19 |
589 |
546 |
12 |
558 |
2 229 % |
31 |
6 |
Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на Съюза |
130 |
130 |
13 564 |
569 |
14 134 |
12 279 |
298 |
12 577 |
9 674 % |
1 557 |
7 |
Лихви за забава и глоби |
115 |
115 |
5 456 |
13 119 |
18 575 |
2 355 |
271 |
2 625 |
2 283 % |
15 949 |
8 |
Операции по получаване и отпускане на заеми |
3 |
3 |
3 |
— |
3 |
3 |
— |
3 |
110 % |
— |
9 |
Разни приходи |
15 |
15 |
8 |
9 |
17 |
7 |
1 |
8 |
52 % |
9 |
Общо |
148 199 |
148 492 |
170 001 |
13 770 |
183 771 |
163 314 |
604 |
163 918 |
110 % |
19 853 |
4. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС
4.1. МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ
милиони евро |
|||||||||||||
Функция от МФР |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
|||||||||||
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо налични бюджет-ни кредити |
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо налични бюджетни кредити |
||||||||
Първо-начален приет бюджет |
Кориги-ращи бюджети и трансфери |
Оконча-телен приет бюджет |
Прена-сяния |
Целеви приходи |
Първо-начален приет бюджет |
Кориги-ращи бюджети и трансфери |
Оконча-телен приет бюджет |
Прена-сяния |
Целеви приходи |
||||
1 |
2 |
3=1+2 |
4 |
5 |
6=3+4+5 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12=9+10+11 |
||
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
80 527 |
100 |
80 627 |
0 |
12 166 |
92 794 |
67 557 |
266 |
67 823 |
131 |
14 600 |
82 553 |
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
23 335 |
100 |
23 435 |
0 |
4 390 |
27 826 |
20 522 |
(260) |
20 261 |
118 |
5 664 |
26 044 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
57 192 |
— |
57 192 |
— |
7 777 |
64 969 |
47 035 |
526 |
47 561 |
13 |
8 935 |
56 510 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
59 642 |
— |
59 642 |
460 |
2 745 |
62 846 |
57 400 |
437 |
57 837 |
672 |
2 743 |
61 252 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 192 |
— |
43 192 |
460 |
1 155 |
44 806 |
43 116 |
(3) |
43 113 |
665 |
1 155 |
44 933 |
3 |
Сигурност и гражданство |
3 787 |
0 |
3 787 |
— |
279 |
4 065 |
3 527 |
(237) |
3 291 |
9 |
276 |
3 575 |
4 |
Глобална Европа |
11 319 |
306 |
11 625 |
34 |
1 795 |
13 454 |
9 358 |
(406) |
8 953 |
64 |
1 916 |
10 933 |
5 |
Администрация |
9 943 |
0 |
9 943 |
1 |
832 |
10 776 |
9 945 |
(2) |
9 942 |
916 |
836 |
11 694 |
|
от които: административни разходи на институциите |
4 115 |
— |
4 115 |
|
435 |
4 550 |
4 115 |
— |
4 115 |
554 |
437 |
5 107 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Специални инструменти |
577 |
(12) |
565 |
30 |
24 |
618 |
412 |
236 |
647 |
0 |
24 |
671 |
Общо |
165 796 |
394 |
166 189 |
525 |
17 840 |
184 554 |
148 199 |
294 |
148 492 |
1 792 |
20 394 |
170 679 |
4.2. МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
милиони евро |
||||||||||||||
Функция от МФР |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2020 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||
от оконча-телния приет бюджет |
от прена-сяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
целеви приходи |
Прена-сяния с решение |
Общо |
от оконча-телния приет бюджет |
от прена-сяния |
от целеви приходи |
Общо |
|||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12 |
13=10+11+12 |
||
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
92 794 |
80 540 |
0 |
9 996 |
90 536 |
98 % |
2 074 |
36 |
2 110 |
52 |
— |
97 |
149 |
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
27 826 |
23 406 |
0 |
2 376 |
25 782 |
93 % |
2 013 |
3 |
2 016 |
27 |
— |
1 |
28 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
64 969 |
57 134 |
— |
7 620 |
64 754 |
100 % |
60 |
33 |
93 |
25 |
— |
96 |
121 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
62 846 |
59 161 |
438 |
1 001 |
60 600 |
96 % |
1 330 |
467 |
1 797 |
14 |
21 |
414 |
449 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
44 806 |
42 718 |
438 |
807 |
43 962 |
98 % |
348 |
467 |
815 |
8 |
21 |
— |
29 |
3 |
Сигурност и гражданство |
4 065 |
3 737 |
— |
137 |
3 874 |
95 % |
142 |
— |
142 |
50 |
— |
0 |
50 |
4 |
Глобална Европа |
13 454 |
11 622 |
34 |
1 454 |
13 111 |
97 % |
340 |
1 |
341 |
2 |
— |
0 |
2 |
5 |
Администрация |
10 776 |
9 797 |
1 |
574 |
10 371 |
96 % |
255 |
— |
255 |
146 |
0 |
3 |
149 |
|
от които: административни разходи на институциите |
4 550 |
4 033 |
|
338 |
4 371 |
96 % |
94 |
0 |
94 |
82 |
0 |
3 |
85 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Специални инструменти |
618 |
295 |
— |
— |
295 |
48 % |
8 |
94 |
102 |
175 |
30 |
16 |
221 |
Общо |
184 554 |
165 153 |
473 |
13 161 |
178 787 |
97 % |
4 149 |
598 |
4 747 |
438 |
51 |
530 |
1 019 |
4.3. МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ
милиони евро |
|||||||||||||||
Функция от МФР |
Общо налични бюджет-ни кредити |
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2020 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||||
от оконча-телния приет бюджет |
от прена-сяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
Авто-матични прена-сяния |
Прена-сяния с решение |
целеви приходи |
Общо |
от оконча-телния приет бюджет |
от прена-сяния |
от целеви приходи |
Общо |
|||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9 |
10=7+8+9 |
11 |
12 |
13 |
14=11+12+13 |
||
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
82 553 |
67 637 |
113 |
7 785 |
75 535 |
91 % |
151 |
3 |
6 813 |
6 967 |
32 |
18 |
1 |
52 |
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
26 044 |
20 090 |
102 |
1 555 |
21 748 |
84 % |
138 |
3 |
4 108 |
4 249 |
30 |
16 |
1 |
48 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
56 510 |
47 547 |
10 |
6 230 |
53 787 |
95 % |
13 |
— |
2 705 |
2 718 |
2 |
2 |
0 |
4 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
61 252 |
57 163 |
637 |
1 721 |
59 521 |
97 % |
198 |
467 |
1 023 |
1 687 |
9 |
35 |
— |
44 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
44 933 |
42 449 |
631 |
806 |
43 885 |
98 % |
190 |
467 |
349 |
1 006 |
7 |
34 |
— |
42 |
3 |
Сигурност и гражданство |
3 575 |
3 153 |
7 |
96 |
3 256 |
91 % |
9 |
— |
180 |
188 |
129 |
2 |
0 |
131 |
4 |
Глобална Европа |
10 933 |
8 908 |
60 |
1 140 |
10 108 |
92 % |
39 |
— |
772 |
811 |
6 |
4 |
4 |
14 |
5 |
Администрация |
11 694 |
9 048 |
850 |
482 |
10 381 |
89 % |
748 |
0 |
349 |
1 098 |
146 |
66 |
4 |
216 |
|
от които: административни разходи на институциите |
5 107 |
3 571 |
515 |
291 |
4 377 |
86 % |
463 |
0 |
143 |
605 |
82 |
39 |
3 |
124 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Специални инструменти |
671 |
295 |
0 |
— |
295 |
44 % |
1 |
— |
8 |
9 |
352 |
0 |
16 |
368 |
Общо |
170 679 |
146 203 |
1 667 |
11 225 |
159 096 |
93 % |
1 145 |
470 |
9 144 |
10 759 |
675 |
125 |
25 |
825 |
4.4. МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL)
милиони евро |
||||||||||
Функция от МФР |
Неизпълнени поети задължения към края на предходната година |
Поети задължения за текущата година |
Общо неизпълнени поети задълж. към края на годината |
|||||||
Задължения, пренесени от предходната година |
Отменени задълж./ преоценки/ отмени |
Плащания |
Неизпъл-нени поети задължения към края на годината |
Задължения, поети през годината |
Плащания |
Отмяна на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени |
Неизпъл-нени поети задължения към края на годината |
|||
1 |
2 |
3 |
4=1+2+3 |
5 |
6 |
7 |
8=5+6+7 |
9=4+8 |
||
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
206 991 |
(1 360 ) |
(66 413 ) |
139 217 |
90 536 |
(9 122 ) |
(4) |
81 410 |
220 627 |
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
37 006 |
(738) |
(13 367 ) |
22 901 |
25 782 |
(8 380 ) |
(4) |
17 397 |
40 298 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
169 985 |
(622) |
(53 046 ) |
116 317 |
64 754 |
(742) |
(0) |
64 012 |
180 329 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
40 047 |
(253) |
(15 133 ) |
24 661 |
60 600 |
(44 387 ) |
(0) |
16 213 |
40 874 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
359 |
(6) |
(235) |
117 |
43 962 |
(43 650 ) |
— |
313 |
430 |
3 |
Сигурност и гражданство |
5 834 |
(269) |
(1 934 ) |
3 632 |
3 874 |
(1 323 ) |
— |
2 551 |
6 183 |
4 |
Глобална Европа |
27 352 |
(1 200 ) |
(6 918 ) |
19 234 |
13 111 |
(3 190 ) |
(0) |
9 920 |
29 154 |
5 |
Администрация |
961 |
(97) |
(859) |
5 |
10 371 |
(9 522 ) |
(1) |
849 |
854 |
|
от които: административни разходи на институциите |
587 |
(69) |
(515) |
2 |
4 371 |
(3 861 ) |
0 |
510 |
511 |
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
Специални инструменти |
0 |
(0) |
(0) |
— |
295 |
(295) |
— |
1 |
1 |
Общо |
281 185 |
(3 179 ) |
(91 257 ) |
186 749 |
178 787 |
(67 838 ) |
(5) |
110 944 |
297 693 |
4.5. МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ
милиони евро |
||||||||||
Функция от МФР |
< 2013 г. |
2013 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016 г |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
Общо |
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
1 428 |
3 640 |
2 139 |
4 683 |
12 476 |
45 924 |
68 924 |
81 414 |
220 627 |
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
472 |
921 |
1 175 |
1 608 |
3 133 |
5 427 |
10 160 |
17 402 |
40 298 |
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
956 |
2 719 |
964 |
3 075 |
9 343 |
40 496 |
58 763 |
64 012 |
180 329 |
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
68 |
130 |
285 |
1 316 |
2 685 |
7 603 |
12 575 |
16 213 |
40 874 |
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
— |
— |
— |
1 |
3 |
37 |
76 |
313 |
430 |
3 |
Сигурност и гражданство |
33 |
18 |
20 |
53 |
433 |
1 223 |
1 851 |
2 552 |
6 183 |
4 |
Глобална Европа |
909 |
958 |
1 010 |
1 851 |
3 253 |
4 973 |
6 231 |
9 970 |
29 154 |
5 |
Администрация |
— |
— |
0 |
— |
0 |
1 |
2 |
851 |
854 |
|
от които: административни разходи на институциите |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
511 |
511 |
9 |
Специални инструменти |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
1 |
1 |
Общо |
2 438 |
4 746 |
3 453 |
7 904 |
18 846 |
59 723 |
89 583 |
110 999 |
297 693 |
Новата Комисия извърши вътрешна реорганизация на службите. Преразпределението на съответните операции доведе до прехвърляне на неизпълнени поети задължения от една година в друга. Общият размер на неизпълнените поети задължения остава непроменен.
4.6. ПОДРОБНА МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ
милиони евро |
|||||||||||||
Програма |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
|||||||||||
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо налични бюджетни кредити |
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо налични бюджетни кредити |
||||||||
Първо-начален приет бюджет |
Кориги-ращи бюджети и трансфери |
Оконча-телен приет бюджет |
Прена-сяния |
Целеви приходи |
Първо-начален приет бюджет |
Кориги-ращи бюджети и трансфери |
Оконча-телен приет бюджет |
Прена-сяния |
Целеви приходи |
||||
1 |
2 |
3=1+2 |
4 |
5 |
6=3+4+5 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12=9+10+11 |
||
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
187 |
— |
187 |
— |
190 |
377 |
1 022 |
1 |
1 023 |
— |
190 |
1 213 |
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
691 |
— |
691 |
— |
128 |
819 |
923 |
70 |
993 |
2 |
253 |
1 248 |
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
407 |
2 |
409 |
— |
49 |
458 |
617 |
(58) |
559 |
0 |
49 |
608 |
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
861 |
— |
861 |
— |
21 |
882 |
602 |
1 |
603 |
2 |
14 |
619 |
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
143 |
— |
143 |
0 |
8 |
151 |
120 |
(12) |
108 |
7 |
8 |
123 |
|
Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) |
245 |
— |
245 |
— |
— |
245 |
147 |
(145) |
2 |
— |
— |
2 |
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
144 |
— |
144 |
— |
— |
144 |
158 |
(1) |
157 |
— |
— |
157 |
|
„Хоризонт 2020“ |
12 312 |
80 |
12 392 |
— |
2 652 |
15 043 |
10 972 |
(160) |
10 812 |
73 |
3 767 |
14 652 |
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
374 |
0 |
374 |
— |
115 |
488 |
370 |
(3) |
367 |
19 |
153 |
539 |
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
367 |
0 |
367 |
— |
47 |
414 |
252 |
25 |
277 |
3 |
86 |
365 |
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
2 766 |
20 |
2 786 |
— |
484 |
3 271 |
2 563 |
46 |
2 609 |
7 |
601 |
3 217 |
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
136 |
— |
136 |
— |
51 |
187 |
118 |
10 |
129 |
1 |
50 |
180 |
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
135 |
— |
135 |
— |
11 |
146 |
134 |
1 |
135 |
0 |
10 |
145 |
|
МСЕ — Енергетика |
949 |
— |
949 |
— |
44 |
993 |
327 |
(1) |
326 |
1 |
3 |
331 |
|
МСЕ — Транспорт |
2 640 |
— |
2 640 |
— |
82 |
2 722 |
1 223 |
92 |
1 314 |
1 |
18 |
1 334 |
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
175 |
— |
175 |
— |
5 |
180 |
152 |
(33) |
118 |
0 |
4 |
123 |
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
61 |
(61) |
— |
— |
35 |
35 |
|
Децентрализирани агенции |
383 |
(4) |
379 |
— |
27 |
406 |
382 |
(2) |
379 |
— |
27 |
406 |
|
Други дейности и програми |
194 |
(2) |
193 |
— |
473 |
665 |
165 |
(1) |
164 |
1 |
391 |
556 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
97 |
(0) |
97 |
— |
1 |
98 |
100 |
(32) |
68 |
— |
1 |
69 |
|
Специфични правомощия на Комисията |
128 |
4 |
133 |
— |
4 |
137 |
115 |
3 |
118 |
— |
4 |
122 |
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
27 875 |
9 |
27 885 |
— |
3 654 |
31 539 |
24 042 |
206 |
24 248 |
— |
4 304 |
28 551 |
|
Региони в преход |
5 849 |
5 |
5 854 |
— |
806 |
6 660 |
4 370 |
(271) |
4 099 |
— |
1 118 |
5 217 |
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
8 649 |
27 |
8 676 |
— |
1 151 |
9 827 |
7 442 |
28 |
7 470 |
— |
1 382 |
8 852 |
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
231 |
— |
231 |
— |
22 |
253 |
176 |
38 |
215 |
— |
28 |
242 |
|
Кохезионен фонд |
9 754 |
— |
9 754 |
— |
1 801 |
11 555 |
7 706 |
400 |
8 107 |
— |
1 695 |
9 801 |
|
Европейско териториално сътрудничество |
1 973 |
— |
1 973 |
— |
235 |
2 208 |
1 191 |
256 |
1 447 |
— |
256 |
1 703 |
|
Техническа помощ |
240 |
— |
240 |
— |
2 |
242 |
213 |
(25) |
187 |
12 |
2 |
202 |
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
568 |
— |
568 |
— |
23 |
591 |
401 |
11 |
412 |
0 |
94 |
506 |
|
Инициатива за младежка заетост |
350 |
(41) |
309 |
— |
81 |
390 |
632 |
(109) |
523 |
— |
56 |
579 |
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
1 700 |
— |
1 700 |
— |
1 |
1 701 |
852 |
(8) |
843 |
— |
2 |
845 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
4 |
— |
4 |
— |
0 |
4 |
11 |
(0) |
11 |
— |
0 |
11 |
Общо функция 1 от МФР |
80 527 |
100 |
80 627 |
0 |
12 166 |
92 794 |
67 557 |
266 |
67 823 |
131 |
14 600 |
82 553 |
|
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
43 192 |
— |
43 192 |
460 |
1 155 |
44 806 |
43 116 |
(3) |
43 113 |
665 |
1 155 |
44 933 |
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
14 727 |
— |
14 727 |
— |
1 356 |
16 083 |
13 148 |
362 |
13 510 |
2 |
1 356 |
14 868 |
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
942 |
— |
942 |
— |
218 |
1 160 |
571 |
81 |
652 |
1 |
218 |
871 |
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
148 |
— |
148 |
— |
— |
148 |
142 |
0 |
142 |
— |
— |
142 |
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
558 |
1 |
559 |
— |
7 |
567 |
342 |
13 |
354 |
4 |
6 |
365 |
|
Децентрализирани агенции |
61 |
— |
61 |
— |
8 |
70 |
61 |
(2) |
59 |
— |
8 |
68 |
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
14 |
(1) |
12 |
— |
0 |
12 |
20 |
(14) |
6 |
— |
0 |
6 |
|
Специфични дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
Общо функция 2 от МФР |
59 642 |
— |
59 642 |
460 |
2 745 |
62 846 |
57 400 |
437 |
57 837 |
672 |
2 743 |
61 252 |
|
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
1 121 |
70 |
1 191 |
— |
17 |
1 208 |
953 |
21 |
974 |
1 |
17 |
992 |
|
„Потребители“ |
29 |
— |
29 |
— |
1 |
30 |
24 |
3 |
27 |
1 |
1 |
28 |
|
„Творческа Европа“ |
245 |
— |
245 |
— |
14 |
258 |
195 |
7 |
202 |
1 |
14 |
217 |
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
0 |
— |
0 |
— |
0 |
0 |
70 |
(10) |
60 |
0 |
0 |
60 |
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
533 |
(0) |
533 |
— |
148 |
681 |
664 |
(162) |
502 |
1 |
146 |
649 |
|
Информационни системи |
0 |
(0) |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Правосъдие |
45 |
(0) |
45 |
— |
1 |
45 |
38 |
9 |
47 |
1 |
1 |
48 |
|
Права, равенство и гражданство |
66 |
— |
66 |
— |
2 |
67 |
58 |
4 |
62 |
0 |
2 |
64 |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
150 |
(45) |
105 |
— |
4 |
109 |
82 |
(13) |
69 |
— |
3 |
72 |
|
„Европа за гражданите“ |
29 |
— |
29 |
— |
0 |
29 |
29 |
(4) |
25 |
0 |
0 |
25 |
|
Храни и фуражи |
290 |
— |
290 |
— |
4 |
294 |
239 |
2 |
242 |
1 |
5 |
247 |
|
Здравеопазване |
68 |
— |
68 |
— |
3 |
71 |
61 |
3 |
64 |
1 |
2 |
67 |
|
Децентрализирани агенции |
1 090 |
(25) |
1 066 |
— |
85 |
1 151 |
998 |
(87) |
911 |
— |
85 |
996 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
15 |
— |
15 |
— |
0 |
15 |
18 |
(10) |
8 |
— |
0 |
8 |
|
Специфични дейности |
106 |
— |
106 |
— |
0 |
106 |
100 |
(0) |
99 |
1 |
0 |
101 |
Общо функция 3 от МФР |
3 787 |
0 |
3 787 |
— |
279 |
4 065 |
3 527 |
(237) |
3 291 |
9 |
276 |
3 575 |
|
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
2 423 |
(29) |
2 394 |
— |
739 |
3 133 |
1 708 |
(325) |
1 382 |
5 |
562 |
1 950 |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
27 |
(27) |
0 |
— |
— |
0 |
27 |
(17) |
10 |
— |
— |
10 |
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
— |
— |
— |
— |
110 |
110 |
— |
— |
— |
— |
110 |
110 |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
24 |
(11) |
13 |
— |
1 |
13 |
21 |
(10) |
11 |
— |
1 |
11 |
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
20 |
(1) |
19 |
— |
0 |
19 |
16 |
(3) |
13 |
— |
0 |
13 |
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
25 |
— |
25 |
— |
129 |
154 |
25 |
— |
25 |
25 |
429 |
479 |
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
2 677 |
61 |
2 738 |
— |
41 |
2 779 |
2 060 |
1 |
2 061 |
4 |
41 |
2 106 |
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
3 190 |
15 |
3 205 |
— |
83 |
3 287 |
2 796 |
(219) |
2 578 |
16 |
123 |
2 716 |
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
154 |
(5) |
149 |
— |
10 |
159 |
100 |
36 |
136 |
0 |
9 |
145 |
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
197 |
(18) |
179 |
— |
2 |
181 |
159 |
3 |
163 |
3 |
2 |
167 |
|
Стабилност и мир (IcSP) |
377 |
0 |
377 |
— |
11 |
388 |
321 |
(3) |
319 |
3 |
9 |
331 |
|
Хуманитарна помощ |
1 652 |
315 |
1 966 |
34 |
424 |
2 425 |
1 603 |
137 |
1 740 |
6 |
371 |
2 117 |
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
335 |
8 |
343 |
— |
41 |
384 |
306 |
3 |
309 |
0 |
53 |
362 |
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
34 |
— |
34 |
— |
0 |
34 |
41 |
(6) |
36 |
1 |
0 |
36 |
|
Децентрализирани агенции |
20 |
— |
20 |
— |
0 |
21 |
20 |
— |
20 |
— |
0 |
21 |
|
Други дейности и програми |
84 |
(3) |
81 |
— |
205 |
286 |
73 |
4 |
77 |
0 |
206 |
282 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
6 |
(4) |
2 |
— |
0 |
2 |
8 |
(1) |
7 |
— |
1 |
7 |
|
Специфични дейности |
75 |
5 |
80 |
— |
0 |
81 |
74 |
(6) |
68 |
— |
0 |
68 |
Общо функция 4 от МФР |
11 319 |
306 |
11 625 |
34 |
1 795 |
13 454 |
9 358 |
(406) |
8 953 |
64 |
1 916 |
10 933 |
|
5 |
Пенсии |
2 004 |
(2) |
2 002 |
— |
0 |
2 002 |
2 004 |
(2) |
2 002 |
— |
0 |
2 002 |
|
Европейски училища |
191 |
(11) |
181 |
— |
12 |
193 |
191 |
(11) |
181 |
2 |
12 |
195 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
4 |
— |
4 |
— |
0 |
4 |
6 |
(2) |
4 |
1 |
0 |
6 |
|
Административни разходи на Комисията |
3 629 |
12 |
3 641 |
1 |
385 |
4 027 |
3 629 |
11 |
3 640 |
359 |
386 |
4 385 |
|
Административни разходи на другите институции |
4 115 |
— |
4 115 |
0 |
435 |
4 550 |
4 115 |
— |
4 115 |
554 |
437 |
5 107 |
Общо функция 5 от МФР |
9 943 |
(0) |
9 943 |
1 |
832 |
10 776 |
9 945 |
(2) |
9 942 |
916 |
836 |
11 694 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
352 |
(306) |
46 |
— |
— |
46 |
352 |
— |
352 |
— |
— |
352 |
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
176 |
— |
176 |
— |
24 |
199 |
10 |
(9) |
1 |
0 |
24 |
25 |
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
50 |
294 |
344 |
30 |
— |
373 |
50 |
245 |
295 |
— |
— |
295 |
Общо функция 9 от МФР |
577 |
(12) |
565 |
30 |
24 |
618 |
412 |
236 |
647 |
0 |
24 |
671 |
|
Общо |
165 796 |
394 |
166 189 |
525 |
17 840 |
184 554 |
148 199 |
294 |
148 492 |
1 792 |
20 394 |
170 679 |
4.7. ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
милиони евро |
||||||||||||||
Програма |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2020 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||
от оконча-телния приет бюджет |
от прена-сяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
целеви приходи |
Прена-сяния с решение |
Общо |
от оконча-телния приет бюджет |
от прена-сяния |
от целеви приходи |
Общо |
|||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12 |
13=10+11+12 |
||
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
377 |
187 |
— |
190 |
377 |
100 % |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
819 |
691 |
— |
82 |
773 |
94 % |
46 |
— |
46 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
458 |
409 |
— |
17 |
426 |
93 % |
32 |
— |
32 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
882 |
861 |
— |
21 |
882 |
100 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
151 |
143 |
0 |
4 |
148 |
98 % |
3 |
— |
3 |
— |
— |
— |
— |
|
Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) |
245 |
245 |
— |
— |
245 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
144 |
144 |
— |
— |
144 |
100 % |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
„Хоризонт 2020“ |
15 043 |
12 391 |
— |
1 417 |
13 808 |
92 % |
1 234 |
— |
1 234 |
0 |
— |
1 |
1 |
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
488 |
371 |
— |
51 |
422 |
86 % |
64 |
3 |
67 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
414 |
367 |
— |
31 |
398 |
96 % |
15 |
— |
15 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
3 271 |
2 786 |
— |
273 |
3 060 |
94 % |
211 |
— |
211 |
— |
— |
— |
— |
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
187 |
135 |
— |
25 |
159 |
85 % |
26 |
— |
26 |
2 |
— |
0 |
2 |
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
146 |
135 |
— |
8 |
143 |
98 % |
3 |
— |
3 |
0 |
— |
— |
0 |
|
МСЕ — Енергетика |
993 |
949 |
— |
44 |
992 |
100 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
— |
0 |
|
МСЕ — Транспорт |
2 722 |
2 639 |
— |
77 |
2 716 |
100 % |
4 |
— |
4 |
1 |
— |
— |
1 |
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
180 |
171 |
— |
4 |
175 |
98 % |
0 |
— |
0 |
4 |
— |
0 |
4 |
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
Децентрализирани агенции |
406 |
360 |
— |
16 |
376 |
93 % |
10 |
— |
10 |
19 |
— |
0 |
19 |
|
Други дейности и програми |
665 |
193 |
— |
112 |
304 |
46 % |
361 |
— |
361 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
98 |
97 |
— |
1 |
98 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Специфични правомощия на Комисията |
137 |
132 |
— |
2 |
134 |
98 % |
2 |
— |
2 |
1 |
— |
0 |
1 |
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
31 539 |
27 877 |
— |
3 567 |
31 444 |
100 % |
43 |
— |
43 |
8 |
— |
43 |
51 |
|
Региони в преход |
6 660 |
5 851 |
— |
806 |
6 657 |
100 % |
0 |
— |
0 |
3 |
— |
— |
3 |
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
9 827 |
8 674 |
— |
1 130 |
9 804 |
100 % |
8 |
— |
8 |
1 |
— |
14 |
15 |
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
253 |
231 |
— |
22 |
253 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Кохезионен фонд |
11 555 |
9 752 |
— |
1 775 |
11 527 |
100 % |
(0) |
2 |
1 |
— |
— |
26 |
26 |
|
Европейско териториално сътрудничество |
2 208 |
1 973 |
— |
216 |
2 189 |
99 % |
7 |
— |
7 |
0 |
— |
12 |
12 |
|
Техническа помощ |
242 |
228 |
— |
0 |
228 |
94 % |
1 |
— |
1 |
12 |
— |
1 |
13 |
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
591 |
567 |
— |
23 |
590 |
100 % |
— |
— |
— |
1 |
— |
0 |
1 |
|
Инициатива за младежка заетост |
390 |
277 |
— |
81 |
358 |
92 % |
— |
32 |
32 |
— |
— |
— |
— |
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
1 701 |
1 700 |
— |
— |
1 700 |
100 % |
1 |
— |
1 |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
4 |
4 |
— |
— |
4 |
97 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 1 от МФР |
92 794 |
80 540 |
0 |
9 996 |
90 536 |
98 % |
2 074 |
36 |
2 110 |
52 |
— |
97 |
149 |
|
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
44 806 |
42 718 |
438 |
807 |
43 962 |
98 % |
348 |
467 |
815 |
8 |
21 |
— |
29 |
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
16 083 |
14 725 |
— |
40 |
14 765 |
92 % |
903 |
— |
903 |
2 |
— |
413 |
415 |
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
1 160 |
940 |
— |
142 |
1 082 |
93 % |
75 |
— |
75 |
2 |
— |
1 |
3 |
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
148 |
148 |
— |
— |
148 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
567 |
559 |
— |
5 |
564 |
100 % |
2 |
— |
2 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
70 |
59 |
— |
7 |
67 |
95 % |
1 |
— |
1 |
2 |
— |
— |
2 |
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
12 |
12 |
— |
— |
12 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Специфични дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 2 от МФР |
62 846 |
59 161 |
438 |
1 001 |
60 600 |
96 % |
1 330 |
467 |
1 797 |
14 |
21 |
414 |
449 |
|
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
1 208 |
1 184 |
— |
9 |
1 192 |
99 % |
9 |
— |
9 |
7 |
— |
— |
7 |
|
„Потребители“ |
30 |
29 |
— |
1 |
30 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
„Творческа Европа“ |
258 |
245 |
— |
10 |
255 |
99 % |
4 |
— |
4 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
38 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
681 |
533 |
— |
64 |
597 |
88 % |
84 |
— |
84 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Информационни системи |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Правосъдие |
45 |
45 |
— |
0 |
45 |
99 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Права, равенство и гражданство |
67 |
66 |
— |
1 |
67 |
99 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
109 |
70 |
— |
3 |
73 |
67 % |
1 |
— |
1 |
35 |
— |
0 |
35 |
|
„Европа за гражданите“ |
29 |
29 |
— |
0 |
29 |
99 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Храни и фуражи |
294 |
290 |
— |
3 |
292 |
99 % |
2 |
— |
2 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Здравеопазване |
71 |
68 |
— |
2 |
71 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
1 151 |
1 059 |
— |
44 |
1 102 |
96 % |
41 |
— |
41 |
7 |
— |
0 |
7 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
15 |
15 |
— |
— |
15 |
99 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Специфични дейности |
106 |
106 |
— |
0 |
106 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
Общо функция 3 от МФР |
4 065 |
3 737 |
— |
137 |
3 874 |
95 % |
142 |
— |
142 |
50 |
— |
0 |
50 |
|
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
3 133 |
2 393 |
— |
601 |
2 994 |
96 % |
138 |
— |
138 |
1 |
— |
0 |
1 |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
97 % |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
110 |
— |
— |
103 |
103 |
94 % |
7 |
— |
7 |
— |
— |
— |
— |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
13 |
13 |
— |
0 |
13 |
99 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
0 |
0 |
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
19 |
19 |
— |
0 |
19 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
154 |
25 |
— |
70 |
95 |
61 % |
60 |
— |
60 |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
2 779 |
2 738 |
— |
31 |
2 769 |
100 % |
10 |
— |
10 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
3 287 |
3 204 |
— |
58 |
3 262 |
99 % |
25 |
— |
25 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
159 |
149 |
— |
7 |
156 |
98 % |
3 |
— |
3 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
181 |
179 |
— |
1 |
179 |
99 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Стабилност и мир (IcSP) |
388 |
377 |
— |
10 |
387 |
100 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Хуманитарна помощ |
2 425 |
1 966 |
34 |
412 |
2 412 |
99 % |
13 |
— |
13 |
— |
— |
— |
— |
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
384 |
343 |
— |
17 |
360 |
94 % |
24 |
— |
24 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
34 |
34 |
— |
— |
34 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
21 |
20 |
— |
0 |
21 |
100 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
Други дейности и програми |
286 |
81 |
— |
145 |
226 |
79 % |
60 |
— |
60 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
2 |
1 |
— |
— |
1 |
47 % |
0 |
1 |
1 |
— |
— |
0 |
0 |
|
Специфични дейности |
81 |
80 |
— |
0 |
81 |
100 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 4 от МФР |
13 454 |
11 622 |
34 |
1 454 |
13 111 |
97 % |
340 |
1 |
341 |
2 |
— |
0 |
2 |
|
5 |
Пенсии |
2 002 |
1 990 |
— |
0 |
1 990 |
99 % |
0 |
— |
0 |
12 |
— |
— |
12 |
|
Европейски училища |
193 |
181 |
— |
10 |
191 |
99 % |
2 |
— |
2 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
4 |
4 |
— |
— |
4 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
|
Административни разходи на Комисията |
4 027 |
3 589 |
1 |
225 |
3 816 |
95 % |
159 |
— |
159 |
51 |
0 |
0 |
52 |
|
Административни разходи на другите институции |
4 550 |
4 033 |
0 |
338 |
4 371 |
96 % |
94 |
0 |
94 |
82 |
0 |
3 |
85 |
Общо функция 5 от МФР |
10 776 |
9 797 |
1 |
574 |
10 371 |
96 % |
255 |
— |
255 |
146 |
0 |
3 |
149 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
46 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
46 |
46 |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
199 |
1 |
— |
— |
1 |
0 % |
8 |
— |
8 |
175 |
— |
16 |
191 |
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
373 |
295 |
— |
— |
295 |
79 % |
— |
49 |
49 |
— |
30 |
— |
30 |
Общо функция 9 от МФР |
618 |
295 |
— |
— |
295 |
48 % |
8 |
94 |
102 |
175 |
30 |
16 |
221 |
|
Общо |
184 554 |
165 153 |
473 |
13 161 |
178 787 |
97 % |
4 149 |
598 |
4 747 |
438 |
51 |
530 |
1 019 |
4.8. ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ
милиони евро |
|||||||||||||||
Програма |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2020 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||||
от оконча-телния приет бюджет |
от прена-сяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
Авто- ма-тични прена-сяния |
Прена-сяния с реше-ние |
целеви приходи |
Общо |
от оконча-телния приет бюджет |
от прена-сяния |
от целеви приходи |
Общо |
|||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9 |
10=7+8+9 |
11 |
12 |
13 |
14=11+12+13 |
||
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
1 213 |
1 023 |
— |
163 |
1 186 |
98 % |
0 |
— |
27 |
27 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
1 248 |
991 |
2 |
48 |
1 041 |
83 % |
2 |
— |
205 |
207 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
608 |
558 |
0 |
17 |
575 |
95 % |
1 |
— |
32 |
32 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
619 |
601 |
2 |
14 |
617 |
100 % |
2 |
— |
0 |
2 |
(0) |
0 |
— |
0 |
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
123 |
105 |
4 |
0 |
109 |
89 % |
3 |
— |
7 |
10 |
0 |
4 |
0 |
4 |
|
Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) |
2 |
0 |
— |
— |
0 |
7 % |
2 |
— |
— |
2 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
157 |
157 |
— |
— |
157 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
„Хоризонт 2020“ |
14 652 |
10 731 |
65 |
782 |
11 578 |
79 % |
81 |
— |
2 983 |
3 065 |
0 |
8 |
1 |
10 |
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
539 |
331 |
17 |
42 |
390 |
72 % |
33 |
3 |
111 |
146 |
0 |
2 |
0 |
2 |
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
365 |
274 |
3 |
53 |
330 |
90 % |
2 |
— |
33 |
36 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
3 217 |
2 602 |
7 |
248 |
2 857 |
89 % |
7 |
— |
353 |
360 |
0 |
0 |
0 |
1 |
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
180 |
126 |
0 |
3 |
129 |
72 % |
1 |
— |
47 |
48 |
2 |
1 |
0 |
3 |
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
145 |
133 |
0 |
4 |
137 |
95 % |
0 |
— |
6 |
6 |
2 |
0 |
— |
2 |
|
МСЕ — Енергетика |
331 |
325 |
1 |
3 |
330 |
100 % |
1 |
— |
1 |
1 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
МСЕ — Транспорт |
1 334 |
1 312 |
1 |
14 |
1 327 |
100 % |
2 |
— |
4 |
6 |
0 |
0 |
— |
1 |
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
123 |
118 |
0 |
4 |
122 |
99 % |
0 |
— |
0 |
1 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
35 |
— |
— |
35 |
35 |
99 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
Децентрализирани агенции |
406 |
361 |
— |
16 |
377 |
93 % |
0 |
— |
10 |
10 |
19 |
— |
0 |
19 |
|
Други дейности и програми |
556 |
162 |
1 |
106 |
268 |
48 % |
1 |
— |
285 |
287 |
1 |
0 |
0 |
1 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
69 |
64 |
— |
1 |
65 |
94 % |
0 |
— |
0 |
0 |
4 |
— |
— |
4 |
|
Специфични правомощия на Комисията |
122 |
116 |
— |
3 |
119 |
97 % |
0 |
— |
1 |
1 |
2 |
— |
0 |
2 |
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
28 551 |
24 248 |
— |
3 281 |
27 529 |
96 % |
0 |
— |
1 023 |
1 023 |
— |
— |
— |
— |
|
Региони в преход |
5 217 |
4 099 |
— |
1 053 |
5 151 |
99 % |
0 |
— |
66 |
66 |
— |
— |
— |
— |
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
8 852 |
7 470 |
— |
982 |
8 452 |
95 % |
0 |
— |
400 |
400 |
— |
— |
— |
— |
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
242 |
215 |
— |
9 |
223 |
92 % |
0 |
— |
19 |
19 |
— |
— |
— |
— |
|
Кохезионен фонд |
9 801 |
8 107 |
— |
686 |
8 793 |
90 % |
0 |
— |
1 008 |
1 008 |
— |
— |
— |
— |
|
Европейско териториално сътрудничество |
1 703 |
1 447 |
— |
99 |
1 546 |
91 % |
0 |
— |
157 |
157 |
— |
— |
— |
— |
|
Техническа помощ |
202 |
173 |
10 |
1 |
184 |
91 % |
13 |
— |
1 |
14 |
1 |
2 |
0 |
4 |
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
506 |
412 |
0 |
92 |
504 |
100 % |
0 |
— |
2 |
2 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Инициатива за младежка заетост |
579 |
523 |
— |
26 |
549 |
95 % |
0 |
— |
30 |
30 |
— |
— |
— |
— |
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
845 |
843 |
— |
2 |
845 |
100 % |
— |
— |
0 |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
11 |
11 |
— |
0 |
11 |
96 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
Общо функция 1 от МФР |
82 553 |
67 637 |
113 |
7 785 |
75 535 |
91 % |
151 |
3 |
6 813 |
6 967 |
32 |
18 |
1 |
52 |
|
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
44 933 |
42 449 |
631 |
806 |
43 885 |
98 % |
190 |
467 |
349 |
1 006 |
7 |
34 |
— |
42 |
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
14 868 |
13 505 |
2 |
705 |
14 213 |
96 % |
2 |
— |
650 |
652 |
2 |
0 |
— |
2 |
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
871 |
651 |
1 |
197 |
848 |
97 % |
1 |
— |
21 |
22 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
142 |
142 |
— |
— |
142 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
365 |
350 |
4 |
5 |
359 |
99 % |
4 |
— |
1 |
5 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
68 |
59 |
— |
7 |
67 |
98 % |
0 |
— |
1 |
1 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
6 |
6 |
— |
— |
6 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
Специфични дейности |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
Общо функция 2 от МФР |
61 252 |
57 163 |
637 |
1 721 |
59 521 |
97 % |
198 |
467 |
1 023 |
1 687 |
9 |
35 |
— |
44 |
|
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
992 |
878 |
1 |
8 |
886 |
89 % |
1 |
— |
9 |
11 |
95 |
1 |
— |
95 |
|
„Потребители“ |
28 |
26 |
0 |
1 |
27 |
97 % |
1 |
— |
0 |
1 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
„Творческа Европа“ |
217 |
200 |
1 |
8 |
209 |
96 % |
2 |
— |
6 |
8 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
60 |
60 |
0 |
0 |
60 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
649 |
500 |
1 |
27 |
529 |
81 % |
1 |
— |
118 |
120 |
0 |
0 |
(0) |
0 |
|
Информационни системи |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Правосъдие |
48 |
46 |
0 |
0 |
47 |
96 % |
0 |
— |
1 |
1 |
0 |
0 |
0 |
1 |
|
Права, равенство и гражданство |
64 |
61 |
0 |
1 |
62 |
98 % |
0 |
— |
1 |
1 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
72 |
42 |
— |
2 |
44 |
61 % |
0 |
— |
1 |
1 |
27 |
— |
0 |
27 |
|
„Европа за гражданите“ |
25 |
25 |
0 |
0 |
25 |
98 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Храни и фуражи |
247 |
241 |
1 |
4 |
246 |
99 % |
1 |
— |
1 |
1 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Здравеопазване |
67 |
63 |
1 |
2 |
65 |
97 % |
1 |
— |
1 |
2 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
996 |
905 |
— |
44 |
949 |
95 % |
0 |
— |
41 |
41 |
6 |
— |
0 |
6 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
8 |
7 |
— |
— |
7 |
84 % |
0 |
— |
0 |
0 |
1 |
— |
0 |
1 |
|
Специфични дейности |
101 |
99 |
1 |
0 |
100 |
99 % |
1 |
— |
0 |
1 |
0 |
0 |
— |
0 |
Общо функция 3 от МФР |
3 575 |
3 153 |
7 |
96 |
3 256 |
91 % |
9 |
— |
180 |
188 |
129 |
2 |
0 |
131 |
|
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
1 950 |
1 375 |
5 |
202 |
1 583 |
81 % |
6 |
— |
360 |
366 |
1 |
1 |
0 |
2 |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
10 |
10 |
— |
— |
10 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
110 |
— |
— |
103 |
103 |
94 % |
— |
— |
7 |
7 |
— |
— |
— |
— |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
11 |
9 |
— |
1 |
9 |
82 % |
0 |
— |
— |
— |
2 |
— |
— |
2 |
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
13 |
13 |
— |
0 |
13 |
100 % |
— |
— |
0 |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
479 |
25 |
25 |
275 |
325 |
68 % |
— |
— |
154 |
154 |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
2 106 |
2 055 |
4 |
22 |
2 080 |
99 % |
6 |
— |
19 |
25 |
0 |
0 |
— |
1 |
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
2 716 |
2 564 |
14 |
48 |
2 627 |
97 % |
13 |
— |
73 |
86 |
0 |
2 |
1 |
3 |
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
145 |
134 |
0 |
4 |
138 |
95 % |
0 |
— |
3 |
3 |
1 |
0 |
2 |
3 |
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
167 |
159 |
3 |
0 |
162 |
97 % |
3 |
— |
1 |
4 |
1 |
1 |
0 |
2 |
|
Стабилност и мир (IcSP) |
331 |
315 |
3 |
7 |
324 |
98 % |
4 |
— |
2 |
6 |
0 |
1 |
0 |
1 |
|
Хуманитарна помощ |
2 117 |
1 734 |
5 |
324 |
2 064 |
97 % |
6 |
— |
47 |
53 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
362 |
308 |
0 |
31 |
340 |
94 % |
0 |
— |
22 |
22 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
36 |
35 |
0 |
— |
36 |
98 % |
1 |
— |
0 |
1 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
21 |
20 |
— |
0 |
21 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Други дейности и програми |
282 |
76 |
0 |
123 |
199 |
71 % |
0 |
— |
83 |
83 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
7 |
7 |
— |
— |
7 |
93 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
— |
1 |
1 |
|
Специфични дейности |
68 |
68 |
— |
0 |
68 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
Общо функция 4 от МФР |
10 933 |
8 908 |
60 |
1 140 |
10 108 |
92 % |
39 |
— |
772 |
811 |
6 |
4 |
4 |
14 |
|
5 |
Пенсии |
2 002 |
1 990 |
— |
— |
1 990 |
99 % |
0 |
— |
0 |
0 |
12 |
— |
— |
12 |
|
Европейски училища |
195 |
181 |
2 |
10 |
192 |
99 % |
0 |
— |
3 |
3 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
6 |
4 |
1 |
0 |
4 |
77 % |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
1 |
— |
1 |
|
Административни разходи на Комисията |
4 385 |
3 303 |
332 |
182 |
3 817 |
87 % |
285 |
— |
204 |
489 |
52 |
26 |
1 |
79 |
|
Административни разходи на другите институции |
5 107 |
3 571 |
515 |
291 |
4 377 |
86 % |
463 |
0 |
143 |
605 |
82 |
39 |
3 |
124 |
Общо функция 5 от МФР |
11 694 |
9 048 |
850 |
482 |
10 381 |
89 % |
748 |
0 |
349 |
1 098 |
146 |
66 |
4 |
216 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
352 |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
352 |
— |
— |
352 |
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
25 |
0 |
0 |
— |
0 |
1 % |
1 |
— |
8 |
9 |
0 |
0 |
16 |
16 |
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
295 |
295 |
— |
— |
295 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
1 |
— |
— |
1 |
Общо функция 9 от МФР |
671 |
295 |
0 |
— |
295 |
44 % |
1 |
— |
8 |
9 |
352 |
0 |
16 |
368 |
|
Общо |
170 679 |
146 203 |
1 667 |
11 225 |
159 096 |
93 % |
1 145 |
470 |
9 144 |
10 759 |
675 |
125 |
25 |
825 |
4.9. ПОДРОБНА МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL)
милиони евро |
||||||||||
Програма |
Неизпълнени поети задължения към края на предходната година |
Поети задължения за текущата година |
Общо неизпълнени поети задълж. към края на годината |
|||||||
Задължения, пренесени от предходната година |
Отменени задълж./ преоценки/ отмени |
Плащания |
Неизпъл-нени поети задължения към края на годината |
Задължения, поети през годината |
Плаща-ния |
Отмяна на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени |
Неизпъл-нени поети задължения към края на годината |
|||
1 |
2 |
3 |
4=1+2+3 |
5 |
6 |
7 |
8=5+6+7 |
9=4+8 |
||
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
2 714 |
(0) |
(1 015 ) |
1 698 |
377 |
(171) |
— |
206 |
1 905 |
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
1 224 |
(0) |
(724) |
500 |
773 |
(316) |
— |
456 |
957 |
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
1 454 |
(0) |
(519) |
935 |
426 |
(56) |
(0) |
370 |
1 305 |
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
243 |
(1) |
(230) |
12 |
882 |
(387) |
— |
495 |
507 |
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
17 |
(0) |
(6) |
10 |
148 |
(103) |
— |
45 |
55 |
|
Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) |
— |
— |
— |
— |
245 |
(0) |
— |
245 |
245 |
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
596 |
(0) |
(128) |
468 |
144 |
(29) |
— |
115 |
583 |
|
„Хоризонт 2020“ |
20 541 |
(412) |
(7 640 ) |
12 490 |
13 808 |
(3 938 ) |
(4) |
9 866 |
22 356 |
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
275 |
(11) |
(145) |
119 |
422 |
(245) |
(0) |
176 |
295 |
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
943 |
(19) |
(296) |
628 |
398 |
(33) |
— |
365 |
993 |
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
855 |
(62) |
(387) |
406 |
3 060 |
(2 469 ) |
— |
591 |
997 |
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
222 |
(22) |
(95) |
105 |
159 |
(34) |
— |
125 |
230 |
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
175 |
(6) |
(98) |
71 |
143 |
(39) |
— |
103 |
175 |
|
МСЕ — Енергетика |
2 072 |
(14) |
(320) |
1 738 |
992 |
(9) |
— |
983 |
2 721 |
|
МСЕ — Транспорт |
4 241 |
(75) |
(1 277 ) |
2 890 |
2 716 |
(51) |
— |
2 666 |
5 556 |
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
448 |
(12) |
(116) |
321 |
175 |
(7) |
— |
169 |
490 |
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
254 |
(48) |
(35) |
172 |
— |
— |
— |
— |
172 |
|
Децентрализирани агенции |
52 |
— |
(36) |
15 |
376 |
(341) |
— |
36 |
51 |
|
Други дейности и програми |
404 |
(30) |
(173) |
200 |
304 |
(95) |
— |
210 |
410 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
107 |
(8) |
(48) |
51 |
98 |
(17) |
— |
81 |
131 |
|
Специфични правомощия на Комисията |
169 |
(18) |
(80) |
72 |
134 |
(39) |
— |
95 |
166 |
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
85 194 |
(494) |
(27 428 ) |
57 272 |
31 444 |
(101) |
— |
31 343 |
88 615 |
|
Региони в преход |
18 502 |
(24) |
(5 139 ) |
13 338 |
6 657 |
(12) |
— |
6 645 |
19 984 |
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
26 523 |
(52) |
(8 380 ) |
18 092 |
9 804 |
(72) |
— |
9 732 |
27 824 |
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
588 |
— |
(205) |
384 |
253 |
(18) |
— |
234 |
618 |
|
Кохезионен фонд |
25 851 |
(3) |
(8 404 ) |
17 444 |
11 527 |
(389) |
— |
11 138 |
28 582 |
|
Европейско териториално сътрудничество |
4 502 |
(2) |
(1 536 ) |
2 964 |
2 189 |
(10) |
— |
2 178 |
5 142 |
|
Техническа помощ |
251 |
(21) |
(96) |
134 |
228 |
(89) |
(0) |
139 |
273 |
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
1 304 |
(1) |
(483) |
820 |
590 |
(21) |
— |
569 |
1 390 |
|
Инициатива за младежка заетост |
1 655 |
(13) |
(527) |
1 114 |
358 |
(22) |
— |
337 |
1 450 |
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
5 595 |
(11) |
(838) |
4 745 |
1 700 |
(7) |
— |
1 694 |
6 439 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
20 |
(1) |
(10) |
8 |
4 |
(0) |
— |
3 |
12 |
Общо функция 1 от МФР |
206 991 |
(1 360 ) |
(66 413 ) |
139 217 |
90 536 |
(9 122 ) |
(4) |
81 410 |
220 627 |
|
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
359 |
(6) |
(235) |
117 |
43 962 |
(43 650 ) |
— |
313 |
430 |
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
34 594 |
(38) |
(13 714 ) |
20 842 |
14 765 |
(499) |
— |
14 266 |
35 108 |
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
3 280 |
(73) |
(826) |
2 382 |
1 082 |
(22) |
(0) |
1 059 |
3 441 |
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
15 |
(2) |
(6) |
8 |
148 |
(136) |
— |
12 |
19 |
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
1 768 |
(131) |
(342) |
1 294 |
564 |
(17) |
— |
548 |
1 841 |
|
Децентрализирани агенции |
3 |
(0) |
(3) |
— |
67 |
(64) |
— |
3 |
3 |
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
28 |
(3) |
(6) |
19 |
12 |
(0) |
— |
12 |
31 |
|
Специфични дейности |
0 |
(0) |
(0) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 2 от МФР |
40 047 |
(253) |
(15 133 ) |
24 661 |
60 600 |
(44 387 ) |
(0) |
16 213 |
40 874 |
|
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
2 662 |
(98) |
(750) |
1 814 |
1 192 |
(136) |
— |
1 057 |
2 870 |
|
„Потребители“ |
40 |
(1) |
(18) |
22 |
30 |
(10) |
— |
20 |
43 |
|
„Творческа Европа“ |
219 |
(8) |
(96) |
115 |
255 |
(113) |
— |
141 |
256 |
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
62 |
(0) |
(60) |
2 |
0 |
(0) |
— |
0 |
2 |
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
1 746 |
(103) |
(525) |
1 118 |
597 |
(4) |
— |
593 |
1 711 |
|
Информационни системи |
46 |
(36) |
(0) |
10 |
— |
— |
— |
— |
10 |
|
Правосъдие |
90 |
(2) |
(30) |
58 |
45 |
(16) |
— |
29 |
87 |
|
Права, равенство и гражданство |
105 |
(1) |
(45) |
59 |
67 |
(18) |
— |
49 |
108 |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
43 |
(3) |
(17) |
22 |
73 |
(27) |
— |
45 |
67 |
|
„Европа за гражданите“ |
21 |
(1) |
(11) |
9 |
29 |
(14) |
— |
15 |
24 |
|
Храни и фуражи |
319 |
(9) |
(178) |
132 |
292 |
(68) |
— |
225 |
357 |
|
Здравеопазване |
133 |
(1) |
(51) |
82 |
71 |
(14) |
— |
56 |
138 |
|
Децентрализирани агенции |
242 |
(0) |
(85) |
157 |
1 102 |
(864) |
— |
238 |
395 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
24 |
(3) |
(7) |
14 |
15 |
(1) |
— |
14 |
29 |
|
Специфични дейности |
82 |
(2) |
(63) |
17 |
106 |
(37) |
— |
69 |
86 |
Общо функция 3 от МФР |
5 834 |
(269) |
(1 934 ) |
3 632 |
3 874 |
(1 323 ) |
— |
2 551 |
6 183 |
|
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
7 425 |
(355) |
(1 414 ) |
5 656 |
2 994 |
(169) |
— |
2 826 |
8 481 |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
45 |
(0) |
(10) |
35 |
0 |
— |
— |
0 |
35 |
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
— |
— |
— |
— |
103 |
(103) |
— |
— |
— |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
15 |
(2) |
(4) |
9 |
13 |
(5) |
— |
8 |
17 |
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
22 |
(0) |
(3) |
19 |
19 |
(10) |
— |
9 |
28 |
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
325 |
— |
(241) |
84 |
95 |
(84) |
— |
10 |
95 |
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
7 833 |
(526) |
(1 713 ) |
5 594 |
2 769 |
(367) |
— |
2 401 |
7 995 |
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
8 755 |
(187) |
(2 298 ) |
6 269 |
3 262 |
(329) |
— |
2 933 |
9 203 |
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
386 |
(3) |
(118) |
264 |
156 |
(21) |
— |
135 |
400 |
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
358 |
(8) |
(115) |
235 |
179 |
(47) |
— |
133 |
367 |
|
Стабилност и мир (IcSP) |
627 |
(13) |
(206) |
408 |
387 |
(118) |
(0) |
268 |
676 |
|
Хуманитарна помощ |
893 |
(36) |
(552) |
305 |
2 412 |
(1 511 ) |
(0) |
901 |
1 205 |
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
266 |
(49) |
(130) |
88 |
360 |
(210) |
— |
150 |
238 |
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
107 |
(3) |
(24) |
80 |
34 |
(12) |
— |
22 |
102 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
21 |
(21) |
— |
0 |
0 |
|
Други дейности и програми |
152 |
(8) |
(38) |
105 |
226 |
(161) |
— |
65 |
171 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
16 |
(3) |
(6) |
6 |
1 |
(0) |
— |
1 |
7 |
|
Специфични дейности |
126 |
(4) |
(46) |
76 |
81 |
(21) |
— |
59 |
135 |
Общо функция 4 от МФР |
27 352 |
(1 200 ) |
(6 918 ) |
19 234 |
13 111 |
(3 190 ) |
(0) |
9 920 |
29 154 |
|
5 |
Пенсии |
— |
— |
— |
— |
1 990 |
(1 990 ) |
(0) |
— |
— |
|
Европейски училища |
2 |
— |
(2) |
— |
191 |
(190) |
— |
0 |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
6 |
— |
(4) |
2 |
4 |
(0) |
— |
4 |
6 |
|
Административни разходи на Комисията |
366 |
(28) |
(337) |
0 |
3 816 |
(3 480 ) |
(1) |
335 |
335 |
|
Административни разходи на другите институции |
587 |
(69) |
(515) |
2 |
4 371 |
(3 861 ) |
0 |
510 |
511 |
Общо функция 5 от МФР |
961 |
(97) |
(859) |
5 |
10 371 |
(9 522 ) |
(1) |
849 |
854 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
0 |
(0) |
(0) |
— |
1 |
(0) |
— |
1 |
1 |
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
— |
— |
— |
— |
295 |
(295) |
— |
— |
— |
Общо функция 9 от МФР |
0 |
(0) |
(0) |
— |
295 |
(295) |
— |
1 |
1 |
|
Общо |
281 185 |
(3 179 ) |
(91 257 ) |
186 749 |
178 787 |
(67 838 ) |
(5) |
110 944 |
297 693 |
4.10. ПОДРОБНА МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ
милиони евро |
||||||||||
Програма |
< 2013 г. |
2013 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
Общо |
|
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
— |
— |
— |
— |
4 |
4 |
1 691 |
206 |
1 905 |
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
0 |
— |
— |
30 |
11 |
121 |
338 |
456 |
957 |
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
— |
348 |
— |
— |
— |
266 |
321 |
370 |
1 305 |
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
— |
— |
— |
0 |
3 |
3 |
6 |
495 |
507 |
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
10 |
45 |
55 |
|
Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
245 |
245 |
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
— |
35 |
41 |
77 |
103 |
105 |
107 |
115 |
583 |
|
„Хоризонт 2020“ |
271 |
385 |
823 |
1 187 |
1 988 |
3 219 |
4 615 |
9 866 |
22 356 |
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
8 |
1 |
2 |
19 |
9 |
30 |
51 |
176 |
295 |
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
5 |
137 |
4 |
13 |
84 |
153 |
231 |
365 |
993 |
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
0 |
0 |
1 |
20 |
41 |
106 |
237 |
591 |
997 |
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
— |
0 |
1 |
7 |
6 |
27 |
64 |
125 |
230 |
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
— |
— |
0 |
1 |
7 |
12 |
52 |
103 |
175 |
|
МСЕ — Енергетика |
2 |
— |
183 |
182 |
256 |
513 |
601 |
983 |
2 721 |
|
МСЕ — Транспорт |
2 |
3 |
91 |
41 |
487 |
724 |
1 543 |
2 666 |
5 556 |
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
0 |
— |
20 |
12 |
110 |
60 |
115 |
172 |
490 |
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
172 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
172 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
15 |
0 |
36 |
51 |
|
Други дейности и програми |
11 |
10 |
8 |
16 |
15 |
41 |
99 |
210 |
410 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
0 |
1 |
— |
1 |
4 |
9 |
36 |
81 |
131 |
|
Специфични правомощия на Комисията |
0 |
0 |
1 |
3 |
5 |
19 |
43 |
95 |
166 |
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
665 |
2 184 |
424 |
1 388 |
4 259 |
19 724 |
28 628 |
31 343 |
88 615 |
|
Региони в преход |
37 |
— |
85 |
314 |
1 382 |
5 230 |
6 291 |
6 645 |
19 984 |
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
53 |
363 |
129 |
532 |
1 114 |
6 502 |
9 398 |
9 732 |
27 824 |
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
— |
— |
6 |
16 |
27 |
113 |
221 |
234 |
618 |
|
Кохезионен фонд |
154 |
122 |
122 |
252 |
793 |
6 061 |
9 940 |
11 138 |
28 582 |
|
Европейско териториално сътрудничество |
48 |
50 |
— |
0 |
9 |
986 |
1 871 |
2 178 |
5 142 |
|
Техническа помощ |
— |
— |
0 |
24 |
17 |
29 |
63 |
139 |
273 |
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
— |
— |
— |
3 |
96 |
334 |
388 |
569 |
1 390 |
|
Инициатива за младежка заетост |
— |
— |
— |
105 |
400 |
228 |
381 |
337 |
1 450 |
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
— |
— |
197 |
441 |
1 245 |
1 283 |
1 579 |
1 694 |
6 439 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
0 |
— |
— |
0 |
1 |
4 |
3 |
3 |
12 |
Общо функция 1 от МФР |
1 428 |
3 640 |
2 139 |
4 683 |
12 476 |
45 924 |
68 924 |
81 414 |
220 627 |
|
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
— |
— |
— |
1 |
3 |
37 |
76 |
313 |
430 |
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
0 |
— |
198 |
1 149 |
2 148 |
6 413 |
10 934 |
14 266 |
35 108 |
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
12 |
87 |
2 |
5 |
342 |
911 |
1 022 |
1 059 |
3 441 |
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
— |
— |
— |
— |
— |
3 |
5 |
12 |
19 |
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
56 |
43 |
84 |
162 |
190 |
236 |
524 |
548 |
1 841 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
3 |
3 |
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
— |
0 |
1 |
0 |
2 |
3 |
13 |
12 |
31 |
|
Специфични дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 2 от МФР |
68 |
130 |
285 |
1 316 |
2 685 |
7 603 |
12 575 |
16 213 |
40 874 |
|
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
3 |
1 |
1 |
23 |
267 |
724 |
796 |
1 057 |
2 870 |
|
„Потребители“ |
0 |
0 |
1 |
1 |
1 |
7 |
12 |
20 |
43 |
|
„Творческа Европа“ |
— |
1 |
0 |
1 |
9 |
20 |
85 |
141 |
256 |
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
— |
— |
— |
— |
2 |
0 |
0 |
0 |
2 |
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
15 |
7 |
3 |
6 |
101 |
337 |
651 |
593 |
1 711 |
|
Информационни системи |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
10 |
— |
10 |
|
Правосъдие |
2 |
4 |
3 |
5 |
12 |
15 |
16 |
29 |
87 |
|
Права, равенство и гражданство |
7 |
2 |
3 |
4 |
9 |
13 |
21 |
49 |
108 |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
— |
— |
1 |
1 |
2 |
5 |
14 |
45 |
67 |
|
„Европа за гражданите“ |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
2 |
7 |
15 |
24 |
|
Храни и фуражи |
1 |
2 |
3 |
5 |
14 |
34 |
73 |
225 |
357 |
|
Здравеопазване |
4 |
2 |
3 |
5 |
13 |
23 |
31 |
56 |
138 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
0 |
— |
42 |
115 |
238 |
395 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
0 |
0 |
1 |
2 |
2 |
1 |
7 |
14 |
29 |
|
Специфични дейности |
0 |
— |
0 |
0 |
1 |
2 |
14 |
69 |
86 |
Общо функция 3 от МФР |
33 |
18 |
20 |
53 |
433 |
1 223 |
1 851 |
2 552 |
6 183 |
|
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
179 |
356 |
219 |
646 |
1 096 |
1 518 |
1 642 |
2 826 |
8 481 |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
— |
— |
— |
— |
— |
30 |
5 |
0 |
35 |
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
— |
— |
2 |
2 |
1 |
2 |
3 |
8 |
17 |
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
— |
— |
6 |
3 |
1 |
4 |
4 |
9 |
28 |
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
84 |
10 |
95 |
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
455 |
266 |
345 |
452 |
981 |
1 302 |
1 770 |
2 424 |
7 995 |
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
247 |
303 |
339 |
608 |
962 |
1 738 |
2 049 |
2 956 |
9 203 |
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
5 |
9 |
21 |
23 |
46 |
62 |
98 |
135 |
400 |
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
4 |
5 |
14 |
23 |
31 |
56 |
98 |
137 |
367 |
|
Стабилност и мир (IcSP) |
10 |
13 |
23 |
36 |
57 |
97 |
172 |
268 |
676 |
|
Хуманитарна помощ |
— |
— |
8 |
10 |
18 |
75 |
194 |
901 |
1 205 |
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
1 |
— |
18 |
18 |
5 |
29 |
17 |
150 |
238 |
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
3 |
5 |
7 |
11 |
13 |
14 |
27 |
22 |
102 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
(0) |
0 |
0 |
|
Други дейности и програми |
4 |
0 |
7 |
15 |
28 |
21 |
30 |
65 |
171 |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
1 |
— |
0 |
2 |
0 |
2 |
1 |
1 |
7 |
|
Специфични дейности |
0 |
1 |
1 |
3 |
11 |
22 |
37 |
59 |
135 |
Общо функция 4 от МФР |
909 |
958 |
1 010 |
1 851 |
3 253 |
4 973 |
6 231 |
9 970 |
29 154 |
|
5 |
Пенсии |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски училища |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
0 |
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
— |
— |
— |
— |
0 |
1 |
2 |
4 |
6 |
|
Административни разходи на Комисията |
— |
— |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
335 |
335 |
|
Административни разходи на другите институции |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
511 |
511 |
Общо функция 5 от МФР |
— |
— |
0 |
— |
0 |
1 |
2 |
851 |
854 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
1 |
1 |
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Общо функция 9 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
1 |
1 |
|
Общо |
2 438 |
4 746 |
3 453 |
7 904 |
18 846 |
59 723 |
89 583 |
110 999 |
297 693 |
Новата Комисия извърши вътрешна реорганизация на службите. Преразпределението на съответните операции доведе до прехвърляне на неизпълнени поети задължения от една година в друга. Общият размер на неизпълнените поети задължения остава непроменен.
5. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА ПО ИНСТИТУЦИИ
5.1. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ
милиони евро |
||||||||||
Институция |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като % от бюджета |
Дължими |
|||||
Първо-начален приет бюджет |
Оконча-телен приет бюджет |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От пренесени вземания |
Общо |
|||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=3+4 |
6 |
7 |
8=6+7 |
9=8/2 |
10=5-8 |
|
Европейски парламент |
171 |
171 |
207 |
22 |
228 |
201 |
6 |
208 |
121 % |
21 |
Европейски съвет и Съвет |
55 |
55 |
73 |
1 |
75 |
72 |
1 |
73 |
132 % |
2 |
Комисия |
147 824 |
148 117 |
169 322 |
13 747 |
183 069 |
162 644 |
596 |
163 240 |
110 % |
19 829 |
Съд |
56 |
56 |
55 |
0 |
55 |
55 |
0 |
55 |
98 % |
0 |
Сметна палата |
22 |
22 |
22 |
— |
22 |
22 |
0 |
22 |
103 % |
0 |
Икономически и социален комитет |
12 |
12 |
17 |
0 |
17 |
17 |
0 |
17 |
134 % |
0 |
Комитет на регионите |
10 |
10 |
12 |
0 |
12 |
12 |
0 |
12 |
121 % |
0 |
Омбудсман |
1 |
1 |
1 |
0 |
1 |
1 |
0 |
1 |
90 % |
— |
Европейски надзорен орган по защита на данните |
1 |
1 |
1 |
0 |
1 |
1 |
0 |
1 |
87 % |
— |
Европейска служба за външна дейност |
46 |
46 |
290 |
1 |
290 |
288 |
1 |
289 |
623 % |
2 |
Общо |
148 199 |
148 492 |
170 001 |
13 770 |
183 771 |
163 314 |
604 |
163 918 |
110 % |
19 853 |
Консолидираните отчети за изпълнението на общия бюджет на ЕС включват, както през предходни години, изпълнението на бюджета на всички институции, тъй като в рамките на бюджета на ЕС се съставя отделен бюджет за всяка институция.
Бюджетът и изпълнението на агенциите не се консолидират в бюджета на ЕС и не се включват в докладите за бюджета на ЕС. Субсидията от Комисията, която се изплаща на агенциите, обаче е част от бюджета на ЕС. В тази бюджетна част на годишните отчети се взема под внимание само субсидията, изплатена на агенциите от бюджета на Комисията.
Що се отнася до ЕСВД, следва да се отбележи, че в допълнение към своя бюджет тя получава и средства от Комисията в размер на 152,7 милиона евро (2018 г.: 141,7 милиона евро) и от ЕФР и доверителните фондове в размер на 63,1 милиона евро (2018 г.: 70,1 милиона евро). Тези средства покриват разходите за служителите на Комисията в делегациите, финансирани по линия на ЕФР и доверителните фондове, включително целеви приходи, генерирани през годината от тези средства. Тези бюджетни кредити се предоставят на ЕСВД (като целеви приходи) с цел покриване предимно на разходите за персонала на Комисията, който работи в делегациите на ЕС. Тези делегации се управляват административно от ЕСВД.
5.2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
милиони евро |
|||||||||||||
Институция |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2020 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||
от оконча-телния приет бюджет |
от прена-сяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
от целеви приходи |
Прена-сяния с решение |
Общо |
от оконча-телния приет бюджет |
от прена-сяния |
от целеви приходи |
Общо |
||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12 |
13=10+11+12 |
|
Европейски парламент |
2 083 |
1 973 |
0 |
60 |
2 033 |
98 % |
23 |
0 |
23 |
24 |
0 |
2 |
26 |
Европейски съвет и Съвет |
621 |
537 |
0 |
25 |
562 |
91 % |
14 |
0 |
14 |
45 |
0 |
0 |
45 |
Комисия |
180 004 |
161 120 |
473 |
12 823 |
174 416 |
97 % |
4 055 |
598 |
4 653 |
356 |
51 |
527 |
934 |
Съд |
431 |
424 |
0 |
1 |
425 |
99 % |
1 |
0 |
1 |
6 |
0 |
0 |
6 |
Сметна палата |
147 |
144 |
0 |
0 |
144 |
98 % |
0 |
0 |
0 |
3 |
0 |
0 |
3 |
Икономически и социален комитет |
143 |
136 |
0 |
4 |
140 |
98 % |
0 |
0 |
0 |
3 |
0 |
0 |
3 |
Комитет на регионите |
101 |
98 |
0 |
2 |
100 |
99 % |
1 |
0 |
1 |
0 |
0 |
0 |
0 |
Омбудсман |
11 |
11 |
0 |
0 |
11 |
92 % |
0 |
0 |
0 |
1 |
0 |
0 |
1 |
Европейски надзорен орган по защита на данните |
17 |
15 |
0 |
0 |
15 |
92 % |
0 |
0 |
0 |
1 |
0 |
— |
1 |
Европейска служба за външна дейност |
996 |
694 |
0 |
246 |
940 |
94 % |
55 |
0 |
55 |
0 |
0 |
0 |
1 |
Общо: |
184 554 |
165 153 |
473 |
13 161 |
178 787 |
97 % |
4 149 |
598 |
4 747 |
438 |
51 |
530 |
1 019 |
5.3. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ
милиони евро |
||||||||||||||
Институция |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2020 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||
от оконча-телния приет бюджет |
от прена-сяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
Авто-матични Прена-сяния |
Прена-сяния с решение |
от целеви приходи |
Общо |
от оконча-телния приет бюджет |
от прена-сяния |
от целеви приходи |
Общо |
||
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9 |
10=7+8+9 |
11 |
12 |
13 |
14=11+12+13 |
|
Европейски парламент |
2 382 |
1 699 |
284 |
52 |
2 035 |
85 % |
274 |
0 |
31 |
305 |
24 |
15 |
2 |
41 |
Европейски съвет и Съвет |
682 |
484 |
53 |
24 |
562 |
82 % |
53 |
0 |
15 |
67 |
45 |
7 |
0 |
53 |
Комисия |
165 573 |
142 633 |
1 152 |
10 934 |
154 719 |
93 % |
682 |
470 |
9 001 |
10 154 |
592 |
86 |
22 |
700 |
Съд |
452 |
399 |
18 |
1 |
418 |
93 % |
25 |
0 |
1 |
25 |
6 |
3 |
0 |
8 |
Сметна палата |
155 |
138 |
7 |
0 |
144 |
93 % |
7 |
0 |
0 |
7 |
3 |
1 |
0 |
3 |
Икономически и социален комитет |
151 |
128 |
7 |
3 |
138 |
91 % |
8 |
0 |
1 |
9 |
3 |
2 |
0 |
4 |
Комитет на регионите |
110 |
88 |
8 |
1 |
97 |
88 % |
11 |
0 |
2 |
13 |
0 |
1 |
0 |
1 |
Омбудсман |
12 |
10 |
0 |
0 |
11 |
90 % |
0 |
0 |
0 |
0 |
1 |
0 |
0 |
1 |
Европейски надзорен орган по защита на данните |
19 |
13 |
2 |
0 |
15 |
81 % |
2 |
0 |
0 |
2 |
1 |
0 |
— |
2 |
Европейска служба за външна дейност |
1 143 |
610 |
135 |
210 |
956 |
84 % |
84 |
0 |
93 |
177 |
0 |
10 |
0 |
11 |
Общо |
170 679 |
146 203 |
1 667 |
11 225 |
159 096 |
93 % |
1 145 |
470 |
9 144 |
10 759 |
675 |
125 |
25 |
825 |
6. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА АГЕНЦИИТЕ
Приходите и разходите на агенциите, посочени в доклади 6.1 и 6.2 по-долу, не се консолидират като такива в бюджета на ЕС. В тази бюджетна част на годишните отчети се взема под внимание само субсидията, изплатена на агенциите от бюджета на Комисията.
Когато е приложимо, в докладите за изпълнението на бюджета на ЕС действително се включва субсидията, изплатена от бюджета на ЕС в полза на агенциите като бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания.
Докладите на агенциите по-долу съдържат общ преглед на агенциите — както децентрализираните (известни също като „традиционни агенции“), така и изпълнителните агенции — и преглед на техните приходи (6.1) и разходи (6.2).
Другите източници на приходи и свързаните с тях разходи не се добавят в отчетите за бюджета на ЕС. Всяка агенция представя свой набор от годишни отчети.
6.1. БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ
милиони евро |
|||
Агенция |
Финанси-ране по подфункция от МФР |
Окончателен приет бюджет |
Получени приходи |
Агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи |
3 |
138 |
140 |
Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия |
1а |
16 |
16 |
Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения |
1а |
6 |
6 |
Служба на Общността за сортовете растения |
N/A |
18 |
18 |
Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните |
3 |
11 |
11 |
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура |
1а, 3, 4 |
51 |
51 |
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа |
1а |
16 |
16 |
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището |
3 |
103 |
103 |
Европейски банков орган |
1а |
45 |
46 |
Европейска агенция за гранична и брегова охрана |
3 |
333 |
350 |
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията |
3 |
59 |
59 |
Европейски център за развитие на професионалното обучение |
1а |
19 |
19 |
Европейска агенция по химикали |
1а, 2 |
116 |
112 |
Европейска агенция за околната среда |
2 |
52 |
52 |
Европейска агенция за контрол на рибарството |
2 |
17 |
17 |
Европейски орган за безопасност на храните |
3 |
80 |
80 |
Европейска агенция за глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) |
1a |
36 |
768 |
Европейски институт за равенство между половете |
3 |
8 |
8 |
Европейски институт за иновации и технологии |
1а |
416 |
416 |
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване |
1а |
27 |
27 |
Европейска агенция по морска безопасност |
1а |
79 |
97 |
Европейска агенция по лекарствата |
3 |
347 |
340 |
Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании |
3 |
16 |
18 |
Европейски научноизследователски съвет |
1a |
52 |
52 |
Европейски орган за ценни книжа и пазари |
1а |
45 |
47 |
Европейска фондация за обучение |
4 |
21 |
21 |
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие |
3 |
39 |
40 |
Агенция на Европейския съюз за киберсигурност |
1а |
16 |
17 |
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането |
3 |
138 |
143 |
Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането |
3 |
9 |
17 |
Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз |
1а |
28 |
29 |
Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз |
1а |
196 |
171 |
Агенция на Европейския съюз за основните права |
3 |
22 |
23 |
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост |
N/A |
252 |
259 |
Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия |
1а |
49 |
49 |
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд |
1а |
21 |
22 |
Съвместно предприятие „Термоядрен синтез за енергия“ |
1а |
576 |
729 |
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи |
1а |
29 |
29 |
Изпълнителна агенция за научни изследвания |
5 |
76 |
76 |
Център за преводи за органите на Европейския съюз |
5 |
47 |
37 |
Общо |
|
3 626 |
4 533 |
милиони евро |
||
Вид приходи |
Окончателен приет бюджет |
Получени суми |
Субсидия от Комисията |
1 459 |
1 471 |
Приходи от такси |
726 |
732 |
Други приходи |
1 441 |
2 331 |
Общо |
3 626 |
4 533 |
6.2. БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ ПО АГЕНЦИИ
милиони евро |
||||
Агенция |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
||
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задълже-ния |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
|
Агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи |
355 |
178 |
219 |
133 |
Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия |
16 |
16 |
19 |
16 |
Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения |
6 |
6 |
6 |
5 |
Служба на Общността за сортовете растения |
20 |
19 |
19 |
16 |
Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните |
11 |
11 |
13 |
11 |
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура |
51 |
51 |
56 |
49 |
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа |
16 |
15 |
21 |
17 |
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището |
109 |
94 |
118 |
96 |
Европейски банков орган |
48 |
45 |
54 |
46 |
Европейска агенция за гранична и брегова охрана |
357 |
346 |
446 |
318 |
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията |
59 |
59 |
70 |
58 |
Европейски център за развитие на професионалното обучение |
18 |
18 |
20 |
19 |
Европейска агенция по химикали |
115 |
112 |
130 |
110 |
Европейска агенция за околната среда |
73 |
60 |
92 |
59 |
Европейска агенция за контрол на рибарството |
17 |
17 |
20 |
17 |
Европейски орган за безопасност на храните |
81 |
81 |
88 |
79 |
Европейска агенция за глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) |
1 164 |
325 |
1 211 |
560 |
Европейски институт за равенство между половете |
8 |
8 |
10 |
8 |
Европейски институт за иновации и технологии |
558 |
481 |
425 |
415 |
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване |
27 |
27 |
31 |
27 |
Европейска агенция по морска безопасност |
111 |
105 |
121 |
98 |
Европейска агенция по лекарствата |
375 |
362 |
412 |
345 |
Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании |
18 |
17 |
19 |
17 |
Европейски научноизследователски съвет |
52 |
52 |
54 |
51 |
Европейски орган за ценни книжа и пазари |
48 |
47 |
53 |
47 |
Европейска фондация за обучение |
21 |
21 |
21 |
20 |
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие |
39 |
39 |
44 |
40 |
Агенция на Европейския съюз за киберсигурност |
17 |
16 |
18 |
13 |
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането |
155 |
150 |
169 |
144 |
Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането |
17 |
12 |
21 |
14 |
Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз |
30 |
30 |
32 |
29 |
Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз |
256 |
189 |
267 |
163 |
Агенция на Европейския съюз за основните права |
24 |
23 |
29 |
23 |
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост |
455 |
249 |
477 |
240 |
Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия |
49 |
48 |
52 |
47 |
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд |
23 |
22 |
26 |
21 |
Съвместно предприятие „Термоядрен синтез за енергия“ |
730 |
728 |
761 |
739 |
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи |
29 |
29 |
30 |
29 |
Изпълнителна агенция за научни изследвания |
76 |
76 |
82 |
75 |
Център за преводи за органите на Европейския съюз |
46 |
43 |
49 |
42 |
Общо |
5 678 |
4 225 |
5 806 |
4 253 |
милиони евро |
||||
Вид разход |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
||
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
|
Персонал |
1 269 |
1 251 |
1 288 |
1 246 |
Административни |
430 |
414 |
502 |
387 |
Оперативни |
3 979 |
2 561 |
4 016 |
2 621 |
Общо |
5 678 |
4 225 |
5 806 |
4 253 |
РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ
Актюерски предположения
Предположенията, използвани за изчисляване на разходите за бъдещи събития, които засягат пенсионните задължения.
Актюерски печалби и загуби
За схема за дефинирани доходи — промените в актюерските дефицити или излишъци. Те възникват поради разликите между предходните актюерски предположения и събитията, които реално са настъпили, както и поради последиците от промените в актюерските предположения.
Бюджетни кредити за административни разходи
Бюджетните кредити за административни разходи покриват текущите разходи на институциите и на субектите (персонал, сгради, офис оборудване).
Приет бюджет
Проектобюджетът се превръща в приетия бюджет веднага след като бъде одобрен от бюджетния орган.
Коригиращ бюджет
Решение, прието през бюджетната година, за изменение (увеличение, намаление, трансфер) на аспекти на приетия бюджет за тази година.
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки
Това са направени през отчетния период разходи, които ще трябва да бъдат финансирани от бъдещи бюджети, т.е. от държавите — членки на ЕС. Това е следствие от едновременното съществуване на финансови отчети на базата на текущо начисляване и на бюджет на касова основа.
Годишен отчет за дейността (ГОД)
В годишните отчети за дейността се посочват, наред с друго, резултатите от дейностите чрез съпоставка с определените цели, свързаните с дейностите рискове и структурата за вътрешен контрол. От бюджетната процедура за 2001 г. за Комисията и от 2003 г. за всички институции на Европейския съюз оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити трябва да представя на своята институция ГОД за изпълнението на своите задължения, както и финансова информация и информация за управлението.
Бюджетни кредити
Финансиране на бюджета. В бюджета се прогнозират както поетите задължения, така и плащанията (пари в брой или банкови трансфери в полза на бенефициерите). Бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания често се различават (многогодишни бюджетни кредити), тъй като задължение за многогодишните програми и проекти обикновено се поема изцяло през годината, през която е взето решението за тези програми и проекти, и средствата по тях се плащат през годините с напредването на тяхното изпълнение. Едногодишните бюджетни кредити се използват за административните разходи, за разходите за подкрепа на селскостопанските пазари и за преките плащания, като бюджетните кредити за поети задължения са равни на бюджетните кредити за плащания.
Целеви приходи
Специални приходи, получени за финансирането на конкретни разходи. Основният източник на външни целеви приходи са финансовите средства, предоставени от трети държави за програми, финансирани от Съюза. Основният източник на вътрешни целеви приходи са приходите от трети страни във връзка със стоки, услуги или строителни работи, предоставени по тяхно искане. Приходите от възстановяването на неоснователно платени суми и приходите от продажбата на публикации и филми.
Финансови активи, обявени за продажба
Всички финансови активи (с изключение на деривативите), които според международните счетоводни стандарти за публичния сектор се оценяват по справедлива стойност и за които промените в справедливата стойност трябва да бъдат признати в резерв при нетните активи до отписването им (или обезценка).
Бюджетен ред
Що се отнася до структурата на бюджета, приходите и разходите се записват в бюджета съгласно задължителна номенклатура, която отразява естеството и целта на всеки елемент. Тази номенклатура е наложена от бюджетния орган. Отделните категории (дял, глава, статия или ред) служат за официално описание на номенклатурата.
Отмяна на бюджетни кредити
Неизползваните бюджетни кредити, които не могат вече да се използват.
Пренасяне на бюджетни кредити
Изключение от принципа на ежегодност, доколкото бюджетните кредити, които не са могли да бъдат използвани през дадена бюджетна година, могат при строги условия и по изключение да бъдат пренесени за използване през следващата година.
Поемане на задължение
Правен ангажимент за предоставяне на финансиране, при условие че бъдат изпълнени определени условия. ЕС се задължава да възстанови своя дял от разходите по проект, финансиран от ЕС. Днешните задължения представляват утрешните плащания. Днешните плащания представляват вчерашните задължения.
Бюджетен кредит за поети задължения
Бюджетните кредити за поети задължения покриват пълната стойност на правните задължения (договори, споразумения/решения за предоставяне на безвъзмездни средства), които могат да бъдат подписани през текущата финансова година.
Разходи за текущ трудов стаж
Увеличението на задълженията по схемата, произтичащи от трудовия стаж, натрупан през текущата финансова година.
Отмяна на задължение
Действие, чрез което се отменя предходно задължение (или част от него).
Схема за дефинирани доходи
Пенсионна схема или друга схема за доходи след пенсиониране, при която правилата на схемата определят доходите независимо от дължимите вноски и при която доходите не са пряко свързани с инвестициите на схемата. Схемата може да бъде финансирана или нефинансирана.
Деривативи
Финансови инструменти, чиято стойност е свързана с промените в стойността на друг финансов инструмент, на показател или на стока. За разлика от притежателя на първичен финансов инструмент (напр. държавна ценна книга), който има неограничено право да получи пари (или друга икономическа полза) в бъдеще, притежателят на дериватив има само ограничено право да получи такава полза. Пример за дериватив е валутният форуърден договор.
Пряко управление
Метод на изпълнение на бюджета. При прякото управление бюджетът се изпълнява пряко от службите на Комисията, изпълнителните агенции или доверителните фондове.
Дисконтов процент
Процентът, използван за коригиране на стойността на парите във времето. Дисконтирането е техника, която се използва за сравняване на разходите и ползите, настъпващи през различни времеви периоди.
Ефективен лихвен процент
Процентът, с който се дисконтират очакваните бъдещи парични постъпления или плащания през очаквания живот на финансовия актив или финансовия пасив до нетната балансова стойност на актива или пасива.
Финансови активи или пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
Всички финансови активи или пасиви, които според международните счетоводни стандарти за публичния сектор се оценяват по справедлива стойност и за които промените в справедливата стойност трябва да бъдат признати в излишъка или дефицита за периода (т.е. деривативи).
Финансова корекция
Финансовите корекции имат за цел да предпазят бюджета на ЕС от погрешни или нередовни разходи. Що се отнася до разходите под споделено управление, събирането на неправилно извършени плащания е отговорност предимно на държавата членка.
„Потвърдена“ финансова корекция е финансова корекция, която е приета от съответната държава членка. „Решена“ финансова корекция е финансова корекция, която е приета с решение на Комисията. Тя винаги е нетна корекция, при която държавата членка трябва да възстанови нередовните средства в бюджета на ЕС, което води до окончателно намаление на финансовия пакет, предвиден за съответната държава членка. Потвърдените и решените финансови корекции се посочват в настоящия документ като една категория.
Финансовата корекция е „извършена“, когато с нея е коригирана констатираната нередност.
Непряко управление
Метод на изпълнение на бюджета. При непрякото управление Комисията възлага задачи по изпълнението на бюджета на органи, уредени от правото на ЕС или от национално право.
Прекъсвания и спирания
Ако Комисията установи, въз основа на собствената си дейност или на информацията, съобщена от одитните органи, че държава членка не е отстранила сериозни недостатъци в системите за управление и контрол и/или не е коригирала нередовни разходи, които са били декларирани и сертифицирани, тя може да прекъсне или да спре плащанията.
Нередност
Нередността е действие, което не е в съответствие с правилата на ЕС и има потенциално отрицателен ефект върху финансовите интереси на ЕС, но което може да се дължи на неволна грешка, извършена от бенефициерите на средства или от органите, отговарящи за плащанията. Ако една нередност е извършена умишлено, тя представлява измама.
Бюджетни кредити, които губят сила
Неизползваните бюджетни кредити, които ще бъдат отменени в края на финансовата година. Губенето на сила означава отмяна на цялото разрешение или на част от разрешението за извършване на разходи и/или за поемане на задължения. Това разрешение намира израз под формата на бюджетен кредит. Само за съвместните предприятия (СП), както е посочено във финансовите им правила, неизползваните бюджетни кредити могат да бъдат записани в прогнозата за приходите и разходите за следващите максимум три финансови години (т.нар. правило „N+3“). Следователно бюджетните кредити за СП, които губят сила, могат да бъдат пуснати отново в употреба до финансовата година N+3.
Неизпълнени поети задължения
Неизпълнените поети задължения са размерът на поетите бюджетни задължения, по които плащането все още не е извършено. Те представляват задълженията на ЕС за плащане за бъдещи години и са пряко следствие от съществуването на многогодишни програми и от липсата на връзка между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания.
Собствени ресурси
Те представляват основното финансиране за институциите и органите на ЕС и са определени в Регламента за собствените ресурси (EС, Евратом) № 609/2014. Собствените ресурси се състоят от ресурси на база БНД, ресурси на база ДДС и традиционни собствени ресурси.
Бюджетни кредити за плащания
Бюджетните кредити за плащания покриват разходите, дължими през текущата година, които произтичат от правни задължения, поети през текущата година и/или през предходни години.
Предварително финансиране
Плащане, предназначено да осигури на бенефициера налични средства. То може да се раздели на няколко плащания съгласно разпоредбите на съответния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат.
Превантивна мярка
Превантивните мерки, които Комисията може да използва, за да защити бюджета на ЕС, когато знае за наличието на потенциални недостатъци, включват спирането и прекъсването на плащанията от бюджета на ЕС в полза на оперативната програма.
Неизпълнени поети задължения (Reste à liquider — RAL)
Неизпълнените поети задължения са размерът на поетите бюджетни задължения, по които плащането все още не е извършено. Те представляват задълженията на ЕС за плащане за бъдещи години и са пряко следствие от съществуването на многогодишни програми и от липсата на връзка между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания.
Споделено управление
Метод на изпълнение на бюджета. При споделеното управление задачите по изпълнението на бюджета са делегирани на държавите членки. Около 80 % от разходите на ЕС попадат в обхвата на този метод на изпълнение.
Традиционни собствени ресурси
Те представляват приходи за ЕС и са част от собствените ресурси, с които се финансират дейностите на ЕС. Традиционните собствени ресурси са определени в Регламента за собствените ресурси (EС, Евратом) № 609/2014 и се състоят от мита и налози върху захарта.
Трансфери (между бюджетните редове)
Трансферите между бюджетните редове са свързани с преместване на бюджетни кредити от един бюджетен ред в друг в хода на финансовата година и следователно представляват изключение от принципа на специфичност на бюджета. Те обаче са изрично разрешени от Договора за функционирането на Европейския съюз при условията, предвидени във Финансовия регламент (ФР). Във ФР се посочват различни видове трансфери в зависимост от това дали те са между или в рамките на бюджетни дялове, глави, статии или позиции и дали изискват различни нива на разрешение.
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
ГОД |
Годишен отчет за дейността |
ФУМИ |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ |
ОРБК |
Оправомощен разпоредител с бюджетни кредити |
УВД |
Управление на въздушното движение |
ПБ |
Платежен баланс |
Фонд BUFI |
Фонд за бюджетни глоби |
ОСП |
Обща селскостопанска политика |
CCS LGF |
Гаранционен механизъм за секторите на културата и творчеството |
МСЕ |
Механизъм за свързване на Европа |
ДИ на МСЕ |
Дългов инструмент на Механизма за свързване на Европа |
КФ |
Кохезионен фонд |
CIP |
Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации |
COM |
Европейска комисия |
COSME |
Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия |
COSO |
Комитет на спонсориращите организации на комисията „Тредуей“ |
РОР |
Регламент за общоприложимите разпоредби |
D&WM |
Извеждане от експлоатация и управление на отпадъците |
ЕЗФРСР |
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони |
ЕФГЗ |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
СПЕС |
Счетоводно правило на Европейския съюз |
ЗиСИ |
Заетост и социални иновации |
ЕБВР |
Европейска банка за възстановяване и развитие |
ЕСП |
Европейска сметна палата |
ЕЦБ |
Европейска централна банка |
ECOFIN |
Съвет по икономически и финансови въпроси |
ЕОВС в ликвидация |
Европейска общност за въглища и стомана в ликвидация |
ЕФР |
Европейски фонд за развитие |
EDIF |
Механизъм за гарантиране по Инструмента за развитие на предприятията и иновациите за Западните Балкани |
ЕИП |
Европейско икономическо пространство |
ЕСВД |
Европейска служба за външна дейност |
ЕФУР |
Европейски фонд за устойчиво развитие |
ЕФЮИЕ |
Европейски фонд за Югоизточна Европа |
ЕИФС |
Европейски инструмент за финансова стабилност |
ЕФСИ |
Европейски фонд за стратегически инвестиции |
ЕМФС |
Европейски механизъм за финансово стабилизиране |
ЕАСТ |
Европейска асоциация за свободна търговия |
EGNOS |
Европейска геостационарна служба за навигационно покритие |
ЕИБ |
Европейска инвестиционна банка |
ЕИФ |
Европейски инвестиционен фонд |
ElectriFI |
Инициатива за финансиране на електрифицирането |
МВК |
Мандат за външно кредитиране |
ЕФМДР |
Европейски фонд за морско дело и рибарство |
ИПС |
Икономически и паричен съюз |
ENEF |
Фонд за разширяване на предприятията |
ENIF |
Фонд за иновации в предприятията |
ЕИСП |
Европейски инструмент за съседство и партньорство |
ЕП |
Европейски парламент |
ЕФРР |
Европейски фонд за регионално развитие |
ИИУ |
Инициатива на ЕИБ за икономическа устойчивост |
ЕКА |
Европейска космическа агенция |
EСФ |
Европейски социален фонд |
ЕСИФ |
Европейски структурни и инвестиционни фондове |
ЕМС |
Европейски механизъм за стабилност |
ETF |
Схема за подкрепа на стартиращи предприятия по Европейския механизъм за технологии 1998 |
ЕС |
Европейски съюз |
EUMETSAT |
Европейска организация за експлоатация на метеорологични спътници |
Евратом |
Европейска общност за атомна енергия |
FIFO |
Първа входяща — първа изходяща стойност |
7РП |
Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие |
ФР |
Финансов регламент на ЕС |
ОАФО |
Обсъждане и анализ на финансовите отчети |
БВП |
Брутен вътрешен продукт |
БНД |
Брутен национален доход |
ГНСС |
Глобална навигационна спътникова система |
H2020 |
„Хоризонт 2020“ |
ИИП |
Инфраструктурен и иновационен прозорец |
МВФ |
Международен валутен фонд |
МССПС |
Международни счетоводни стандарти за публичния сектор |
ИТ |
Информационни технологии |
ITER |
Международен експериментален термоядрен реактор |
JRC |
Съвместен изследователски център |
СП |
Съвместно предприятие |
LGTT |
Инструмент за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските транспортни мрежи |
МП |
Многогодишна програма — Програма за финансово приобщаване на средните предприятия |
MEP |
Член на Европейския парламент |
МФП |
Макрофинансова помощ |
МФР |
Многогодишна финансова рамка |
ММСП |
Микро-, малки и средни предприятия |
РСР |
Решение за собствените ресурси |
PBI |
Инициатива „Облигации за проекти“ |
PF4EE |
Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност |
ГФУ |
Гаранционен фонд за участниците |
ПЧП |
Публично-частно партньорство |
ПСЕДЛ |
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
RAL |
Reste à Liquider (неизпълнени поети задължения) |
МФПР |
Механизъм за финансиране с поделяне на риска |
НИТРД |
Научни изследвания, технологично развитие и демонстрации |
S&P |
Standard & Poor's Financial Services LLC |
SANAD |
Фонд за БИСА за микро-, малките и средните предприятия |
САПАРД |
Специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони |
SEMED |
Програма за финансово приобщаване на микро-, малките и средните предприятия в Южното и Източното Средиземноморие |
SIUGI |
Инструмент за неограничена гаранция в рамките на инициативата за МСП |
МСП |
Малки и средни предприятия |
ПМСП |
Прозорец за МСП (прозорец за малките и средните предприятия) |
ДФЕС |
Договор за функционирането на Европейския съюз |
ТСР |
Традиционни собствени ресурси |
ВИРСР |
Временен инструмент за развитие на селските райони |
ДДС |
Данък върху добавената стойност |
(1) Според принципа на субсидиарност Съюзът може да действа само ако и доколкото целите на дадено предложено действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но могат, поради своя мащаб или последици, да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Според принципа на пропорционалност съдържанието и формата на действията на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите (вж. член 5 от ДЕС).
(2) Междуинституционално споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
(4) Вж. член 317 от ДФЕС.
(5) За повече подробности вж. Съобщение до Комисията от председателя Юнкер и първия заместник-председател Тимерманс Governance in the European Commission (Управлението в Европейската комисия), C(2017) 6915 final от 11 октомври 2017 г., намиращо се на адрес: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/c_2017_6915_final_en.pdf.
(6) По тази причина терминът „Европейска комисия“ се използва за обозначаване както на институцията — колегиума, съставляван от членовете на Комисията — така и на неговата администрация, управлявана от генералните директори на отделите ѝ (и ръководителите на други административни структури, като например служби и изпълнителни агенции).
(7) Вж. Решение на Комисията от 21 ноември 2018 г. относно Общия управителен съвет (C(2018) 7706 final).
(8) Напр. принципите за вътрешен контрол на Комисията се основават на принципите за вътрешен контрол на COSO.
(9) https://ec.europa.eu/info/publications/governance-in-the-commission_en. За повече информация вж. Съобщение до Комисията C(2018) 7704 „Рационализиране и укрепване на корпоративното управление в рамките на Европейската комисия“, намиращо се на адрес: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/streamlining-strengthening-corporate-governan-ce-european-commission_en.pdf.
(10) Специален доклад № 27/2016 „Управлението в Европейската комисия — добри практики?“
(11) От средата на 2019 г. (във връзка с преразгледания член 12 от Вътрешните правила) управлението на Европейския фонд за развитие (ЕФР) е съвместно делегирано между пет отдела (ГД „Международно сътрудничество и развитие“, ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“, ГД „Образование, младеж, спорт и култура“, Изпълнителната агенция за образование, аудио-визия и култура и Съвместния изследователски център).
(1) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.
(2) На 4 декември 2019 г. Европейският парламент прие бюджет, който предвижда плащането на краткосрочните задължения на Съюза от собствените ресурси, които държавите членки ще съберат или които ще бъдат поискани от тях през 2020 г. Освен това съгласно член 83 от Правилника за длъжностните лица (Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. (ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1) съгласно неговото изменение) държавите членки съвместно гарантират пенсионните задължения.
(3) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.
(4) ПСЕДЛ е теоретичен (виртуален) фонд с дефинирани доходи, в който вноските на служителите служат за финансиране на бъдещите им пенсии. Въпреки че реално инвестиционен фонд не съществува, счита се, че сумата, която щеше да бъде събрана от такъв фонд, е инвестирана в дългосрочни облигации на държавите членки и е отразена в пенсионните задължения, записани в годишните отчети на Европейския съюз. Държавите членки гарантират съвместно изплащането на доходите съгласно член 83 от Правилника за длъжностните лица и член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (вж. COM(2018) 829 за подробно описание на схемата).
(12) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.
(13) ОВ L 249, 27.9.2017 г., стр. 1.
(14) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.
(15) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 39.
(16) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.
(5) Позицията „Неотнесени към функция от МФР“ включва изпълнението на бюджета от консолидираните субекти и консолидационните изключвания, извънбюджетните операции и неразпределените програми с несъществени суми на индивидуална база.
(17) ОВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 30.
(18) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549.
(19) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(20) ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 44.
(21) ОВ L 349, 21.12.2013 г., стр. 100.
(22) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 1.
(23) ОВ L 77, 20.3.2019 г., стр. 1.
(24) ОВ L 291, 16.11.2018 г., стр. 3.
(6) ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 85.
(7) Без заемите „бек-ту-бек“ за финансова помощ.
(8) Без заемите „бек-ту-бек“ за финансова помощ.
(9) Финансови активи, обявени за продажба (без инвестициите във фондове на паричния пазар и капиталови инструменти).
(10) Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита.
(25) ОВ L 128, 27.5.2009 г., стр. 1.
(26) ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1.
(11) С приложен корекционен коефициент (кк).
(12) Изплащат се в продължение на първите 3 години след напускане.
(27) ОВ L 70, 16.3.2016 г., стр. 1.
(28) ОВ L 117, 15.4.2020 г., стр. 3.
(29) ОВ L 126, 21.4.2020 г., стр. 67.
(30) ОВ L 99, 10.4.2019 г., стр. 41.
(31) ОВ L 82 I , 19.3.2020 г., стр. 1.
(32) ОВ L 94 I , 27.3.2020 г., стр. 1
(33) ОВ L 99, 31.3.2020 г., стр. 5.
(34) ОВ L 130, 24.4.2020 г., стр. 1.
(35) ОВ L 159, 20.5.2020 , стр. 1.
(36) https://ec.europa.eu/info/strategy/eu-budget/eu-long-term-budget/2021-2027_en
(37) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.
(13) Активите, представени в тази таблица, включват няколко елемента от финансовите отчети (финансови активи, обявени за продажба, на стойност 5 028 милиона евро; пари и парични еквиваленти на стойност 1 485 милиона евро; отпуснати заеми на стойност 73 милиона евро и други елементи на стойност 24 милиона евро).
(14) Пасивите, представени в тази таблица, включват няколко елемента от финансовите отчети (провизии на стойност 1 702 милиона евро; задължения на стойност 75 милиона евро и други елементи на стойност 12 милиона евро).
(15) За някои гаранции поетият от ЕС риск е изцяло покрит от осигурените провизии.
(16) Без операциите по рефинансиране.
(17) Без превантивната помощ.
(18) ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 34.
(19) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
(20) ОВ L 306, 22.11.2017 г., стр. 24.
(21) ОВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 3.
(22) ОВ L 140, 28.5.2019 г., стр. 6.
(38) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.