52010DC0382

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 14.7.2010

COM(2010) 382 окончателен

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Борба с измамите — годишен доклад за 2009 г.

SEC(2010) 897 SEC(2010) 898

СЪДЪРЖАНИЕ

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Борба с измамите — годишен доклад за 2009 г. 1

Въведение 4

1. Резултати от борбата с измамите: статистически данни относно измамите и други нередности 4

1.1. Статистически данни относно измамите и други нередности, съобщени от държавите-членки и службите на Комисията през 2009 г. 4

1.2. Приходи 4

1.2.1. Традиционни собствени ресурси (ТСР) 4

1.3. Разходи — цялостен анализ 4

1.3.1. Селскостопански разходи 4

1.3.2. Политика на сближаване 4

1.3.3. Предприсъединителни фондове 4

1.3.4. Статистически данни относно разходите, пряко управлявани от Комисията 4

1.4. Статистически данни относно дейностите на OLAF 4

2. Международното измерение на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз 4

2.1. Многостранни споразумения за борба с корупцията 4

2.2. Договаряне на двустранни споразумения за борба с измамите 4

2.3. Договаряне на разпоредби за борба с измамите, които да бъдат включени в споразуменията за асоцииране (СА) и споразуменията за партньорство и сътрудничество (СПС) 4

2.4. Борба с незаконния международен трафик на тютюн 4

2.5. Процес на ратификация относно инструменти за защита на финансови интереси (ЗФИ) 4

3. Други мерки за оперативна подкрепа, предприети от Комисията през 2009 г.: напредък в митническата област 4

3.1. Съвместната митническа операция Diabolo II 4

3.2. Разполагане на подобрени бази данни — идентификационна база данни за митнически досиета (FIDE) 4

4. Резултати от анкетата, свързана със сътрудничеството с държавите-членки във връзка с проверки на място 4

4.1. Национални условия за получаване на достъп до информация 4

4.2. Национални процедурни изисквания за проверки на място и за изготвяне на доклади от административни инспекции 4

4.3. Помощ от националните органи в случай на противопоставяне от страна на икономически оператори 4

4.4. Национални предпазни мерки за предотвратяване на загуба или унищожаване на доказателства 4

4.5. Общи заключения 4

5. Възстановяване 4

5.1. Мерки за обезпечаване на възстановяването на неправомерно изплатени суми 4

5.1.1. Национално законодателство относно възстановяването на средства на ЕС 4

5.1.2. Регистриране на нередности и събиране на вземания в рамките на националната администрация 4

5.1.3. Заключения 4

5.2. Възстановяване на неправомерно изплатени суми през 2009 г. 4

5.2.1. Традиционни собствени ресурси 4

5.2.2. Селско стопанство 4

5.2.3. Политика на сближаване 4

5.2.4. Предприсъединителни фондове 4

5.2.5. Преки разходи 4

5.2.6. Възстановяване вследствие на случай на OLAF 4

Въведение

Защитата на финансовите интереси на ЕС и борбата с измамите са области, в които отговорността е споделена между Европейския съюз и държавите-членки. Всяка година в сътрудничество с държавите-членки Комисията изготвя доклад, представящ статистически данни и новите мерки, които са предприели държавите-членки, за да изпълнят своите задължения в тази област, в съответствие с член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Докладът се изпраща до Европейския парламент и до Съвета и се публикува[1]. Докладът от тази година анализира и две специални теми, за които Комисията и държавите-членки са постигнали съгласие да бъдат представени в доклада от 2009 г. и за които държавите-членки са допринесли посредством анкета[2]. Тези теми са „Сътрудничество между Комисията и държавите-членки във връзка с проверките на място“ и „Мерки, предприети от държавите-членки, за възстановяване на неправомерно изплатени суми“. И двете теми са от особена важност за институциите на ЕС[3], както и за националните компетентни органи.

Първата част представлява резюме на статистическите данни относно нередностите , съобщени от държавите-членки, в областите, в които държавите-членки изпълняват бюджета (селскостопанска политика, политика на сближаване и предприсъединителни фондове, т.е. около 80 % от бюджета), както и по отношение на събирането на традиционните собствени ресурси на ЕС. Направена е и прогноза относно нередностите в областта на разходите, управлявани пряко от Комисията, както и преглед на оперативните дейности на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Статистическите данни трябва да бъдат разглеждани и използвани много предпазливо: съобщената нередност в повечето случаи не е възможна измама (която представлява умишлено действие). Съобщеното съмнение за измама не е непременно измама, потвърдена със съдебно решение. Всички нередности, обхванати от настоящия доклад, подлежат на различни форми на последващи действия, както е описано в части 1 и 5.

Втората част е насочена към международното измерение на защитата на финансовите интереси на ЕС и представя състоянието на ратификация на инструментите за защита на финансови интереси (ЗФИ).

В част 3 от доклада се разглеждат административните мерки, предприети от Комисията за борба с измамите и нередностите в митническите области.

В част 4 се прави преглед на резултатите от анкетата относно сътрудничеството между Комисията (OLAF) и държавите-членки във връзка с проверките на място [4].

В последната част на доклада се разглеждат възстановяванията , извършени през 2009 г. във всички бюджетни области, и се представят мерките, които държавите-членки предприемат за обезпечаване на възстановяването на неправомерно изплатени суми.

Докладът се съпровожда от два работни документа на службите Комисията[5].

Резултати от борбата с измамите: статистически данни относно измамите и други нередности

Статистически данни относно измамите и други нередности, съобщени от държавите-членки и службите на Комисията през 2009 г.

В областите, в които бюджетът се изпълнява от държавите-членки, и по отношение на събирането на собствените ресурси на ЕС, законодателството на ЕС изисква от държавите-членки да съобщават за подозрения за измама и други разкрити нередности, засягащи финансовите интереси на ЕС.

Важно е да се прави разлика между измама и други нередности. „Нередност“ означава всяко нарушение на разпоредба на правото на ЕС от икономически оператор, което има или би имало за резултат нарушаването на финансовите интереси на ЕС[6]. Измамата е умишлено извършена нередност, която представлява престъпление по наказателното право[7]. Държавите-членки трябва да установяват кои нередности представляват случаи на съмнения за измама. Реалното финансово отражение на измамата може да бъде измерено едва в края на съдебното производство.

Работният документ на службите на Комисията „Статистическа оценка на нередностите“ [8] представя задълбочен анализ на съобщените от държавите-членки сведения и съдържа статистически данни относно измамите и другите нередности, разкрити от службите на Комисията в областите на бюджета под пряко централизирано управление.

Таблица 1: Брой на нередностите и суми — 2009 г.

Област | Брой съобщени нередности | Общ размер на очакваното финансово отражение на нередностите, вкл. на съмненията за измама (млн. EUR) | Очаквано финансово отражение само на съмненията за измама (млн. EUR) |

2008 г.[9] | 200 г.9 | 2008 г.[10] | 2009 г. | 2008 г. | 200 г.9 |

Селско стопанство | 1 133 | 1 621 | 102,3 (0,24 % от отпуснатите средства) | 125 ( 0,24 % от отпуснатите средства) | 4 (0,01 % от отпуснатите средства) | 13,3 (0,03 % от отпуснатите средства) |

Политика на сближаване | 4 007 | 4 931 | 585,2 (~0,11 % от отпуснатите средства) | 1 223 (2,53 % от отпуснатите средства) | 57 (~0,11 % от отпуснатите средства) | 109 (~0,23 % от отпуснатите средства) |

Предприсъединителни фондове | 523 | 706 | 61(~0,9 % от отпуснатите средства) | 117 (~ 0,78 % от отпуснатите средства) | 13 (~0,9 % от отпуснатите средства) | 57 (0,38 % от отпуснатите средства) |

Преки разходи | 932 | 705 | 34,7 (~0,17 % от отпуснатите средства) | 27,5 (~0,17 % от отпуснатите средства) | 3,2 (~0,02 % от отпуснатите средства) | 1,5 (~ 0,01 % от отпуснатите средства) |

Общо разходи | 6 595 | 7 963 | 783,2(~ 0,07 % от разходите в четирите области) | 1492,5 (1,13 % от общите разходи в четирите области) | 77,2 (~ 0,07 % от разходите в четирите области) | 180,8 (0,13 % от разходите в четирите области) |

Собствени ресурси [11] | 6 075 | 4 648 | 375 (~0,46 % от общия размер на собствените ресурси [12]) | 343 (~0,23 % от общия размер на собствените ресурси) | 75 (~0,46 % от общия размер на собствените ресурси) | 99 (~0,68 % от общия размер на собствените ресурси) |

Приходи

Традиционни собствени ресурси (ТСР)

Броят на случаите на нередности, съобщени през 2009 г., беше с 23 % по-малък в сравнение с 2008 г. (4648 случая за 2009 г. в сравнение със 6075 за 2008 г.), докато очакваната сума е с 8,5 % по-малка (от 375 млн. EUR за 2008 г. на 343 млн. EUR за 2009 г.). Броят съобщения от десетте нови държави-членки показа постоянно нарастване от момента на тяхното присъединяване през 2004 г. до 2007 г. През 2008 г. нарастването спря, а през 2009 г. съобщените случаи са с 2 % по-малко в сравнение с 2008 г., въпреки че сумата от ТСР е нараснала с 20 % от 2008 до 2009 г.

Съмненията за измама представляват около 19 % от съобщените случаи на нередности с прогнозирано финансово отражение от около 99 млн. EUR.

Методите за разкриване на нередности са различни в отделните държави-членки; все пак през 2009 г. преобладаващата част от случаите (75 %) бяха разкрити посредством първични национални инспекции или последващи контролни одити. Голяма група от държавите-членки[13] използва предимно „последващи проверки“, за да разкрива нередности. Първичните инспекции се използват по-конкретно в Дания, Словения, Румъния, Малта и Гърция.

Графика 1 илюстрира с кои методи — в суми — държавите-членки са разкрили случаи на OWNRES[14] през 2009 г. Поради причини, свързани с представянето, следващите методи са включени в термина „последващи проверки“: одит на счетоводните сметки, инспекции от Комисията, проверки от службите за борба с измамите, инспекции, национални последващи одити и данъчни одити.

[pic]

Графика 1: Разкриване на нередности през 2009 г. — методи

Стоките, въвлечени в нередностите и измамите, които изискват вниманието на държавите-членки, са много разнообразни. Телевизорите и мониторите, облеклото и разбира се тютюнът запазват своята важност през 2009 г. и, както в предишните години, остават най-важните стоки, обхванати от регистрираните случаи на нередности или измами. Произходът на засегнатите стоки варира по подобен начин, въпреки че някои държави остават непрекъснато в челните места на класациите (Китай, Съединените американски щати, Япония).

Разходи — цялостен анализ

Докладът анализира четири основни позиции от разходите на бюджета на ЕС: селско стопанство, политика на сближаване, предприсъединителна помощ и преки разходи, обхващайки различните политики, които варират от проучване и разработване до хуманитарна помощ.

[pic]

Графика 2: Съотношение на горепосочените четири бюджетни области по отношение на съобщените нередности и съмнения за измами (вътрешен кръг) и свързаните с тях суми (външен кръг) за 2009 г.

Политиката на сближаване и предприсъединителната помощ представляват дял от нередности, който значително надвишава техния дял от ресурси в общия бюджет, което показва, че те остават сектори, в които управлението и контролните системи се нуждаят от допълнително подобрение.

Като цяло, по отношение на съобщаването на нередности за разходната част от бюджета на ЕС, 2009 г. следва да се счита за преходна година поради въвеждането на система за съобщаване, базирана в интернет (СУН — Система за управление на нередностите), която може да е предизвикала проблеми, свързани със съобщаването, регистрирането и миграцията на нередности в новата система. Все пак новата система за съобщаване е подобрила общите условия за съобщаване на нередности. Следователно тя се приема добре от преобладаващата част от държавите-членки, които вече са я използвали за съобщаване през 2009 г. Всички държави-членки следва напълно да внедрят СУН и да имат готовност да използват системата при дейностите за съобщаване през 2010 г.

Селскостопански разходи

През 2009 г. държавите-членки съобщиха за 1621 нови случая със съответна обща сума в размер на 125 млн. EUR. Регистрирано е увеличение на съобщените случаи от 43 % в сравнение с 2008 г., както и увеличение от 23 % на съобщените неправомерни суми. Причина за това увеличение е пускането в действие на СУН, което позволи на далеч повече потребители да обработват съобщения, като по този начин оказват пряко въздействие върху броя на съобщените случаи. Испания съобщи най-високия брой случаи (404), а Италия съобщи най-големите съответни суми (54 млн. EUR).

Спазването на правилата от държавите-членки се е подобрило с въвеждането на новата система за съобщаване, базирана в интернет, въпреки че все още е необходимо да се обърне внимание на въпроси като навременно съобщаване, лични данни и засегнати мерки.

Следователно Комисията призовава държавите-членки допълнително да подобрят спазването на правилата, обръщайки специално внимание на последните въпроси, като използват нововъведената интернет система за съобщаване.

Относно разходите от финансовите години 2006—2009, досега държавите-членки са съобщили за 2086 случая на нередности със съответна обща сума в размер на 97 млн. EUR . Най-големият брой случаи бяха съобщени от Испания (377), а най-високите суми, засегнати от нередности, бяха съобщени от Италия (14 млн. EUR). Най-големи разходи бяха направени от Франция (20 %), докато броят на случаите на нередности (127) и съответните суми, засегнати от нередностите (9 млн. EUR, представляващи 0,09 % от разходите), съобщени от Франция, остават доста ниски в сравнение с разходите. През същите финансови години държавите-членки са съобщили за 288 случая на съмнения за измама със съответната обща сума в размер на 12 млн. EUR.

Секторите с доста висок процент на нередности са „захар“, „свинско месо, яйца и птиче месо“, „зърнени храни“, „развитие на селските райони“ и „плодове и зеленчуци“. Тези цифри следва да се разглеждат като резултат, който ще се променя, тъй като случаите на нередности, касаещи разходите за периода 2006—2009 г., ще продължат да бъдат съобщавани през следващите години.

Окончателните цифри могат да се определят само за годините, които могат да се считат за „приключени“. Финансовата 2004 г. е най-скорошната финансова година, която може да се счита за приключена. Одитните планове са изпълнени, процедурите по възстановяване са започнати и нередностите са съобщени.

Общите разходи за 2004 г. са около 43 млрд. EUR. Държавите-членки са съобщили за общо 2216 случая, като общата съответстващата им сума е около 99 млн. EUR. Това предполага процент на нередности в размер на 0,23 %.

Графика 3 предоставя преглед на процентите на нередности по държави-членки[15] за 2004 г. Процентът на нередности варира значително между държавите-членки. Това може да е показател за ефективността на въведените системи за контрол и е въпрос, който ще наложи допълнителен мониторинг. Държавите-членки са класифицирали 37 случая на съмнения за измама, от които 23 случая (62 %) бяха съобщени от Италия.

[pic]

Графика 3: Процент на нередности за отделните държави-членки от ЕС-25 през 2004 г.

Политика на сближаване

През 2009 г. бяха съобщени 4931 нередности, включващи обща сума от 1,22 млрд. EUR. Съобщените нередности и свързаните с тях финансови суми са се увеличавали спрямо 2008 г., увеличението е било значително по отношение както на броя на съобщените нередности (+23 %), така и по отношение на неправомерните суми (+109 %). Редица фактори биха могли да обяснят тези увеличения: съобщените нередности засягат три различни програмни периода (1994—1999 г., 2000—2006 г. и 2007—2013 г.) както Румъния, така и България са съобщавали за нередности; приключването на програмния период 2000—2006 г. наближава и във връзка с това се наблюдава увеличение на проверките и одитите.

По-специално последният аргумент изглежда най-уместен с оглед на факта, че вече е съществувала подобна ситуация (дори с по-големи различия в сравнение с предходната година) — при приключването на програмния период 1994—1999 г.

Все пак предвид многогодишния характер на програмите, изпълнявани съгласно политиката на сближаване, анализът по програмен период предоставя по-интересни показатели отколкото анализ, базиран на годишни бюджети.

През програмния период 2000—2006 г., чието приключване наближава (2010 г.), общият процент на нередности е почти 1,6 %, докато процентът на измами е около 0,25 %. Тези проценти представят изключително прогнозираното отражение върху плащанията от Комисията към държавите-членки, съответно на нередности (включително съмнения и установена измама) и съмнения за измама (само). Следователно и в двата случая процентите не могат да покажат какво е реалното измерение на нередностите и измамите. Тези проценти представят резултатите от проверките и одитите от националните компетентни органи и не се допуска екстраполация, освен ако не е известен размерът на одитираната и проверена извадка.

Най-високите проценти на нередности засягат Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР)[16] и програмите по цел 2 (насочени към възстановяване на районите със структурни затруднения). За ЕФРР най-правдоподобното обяснение е, че този фонд финансира проектите с по-голям размер и следователно при нередностите също има тенденция да са свързани с по-големи суми. Много високите проценти на нередности в програмите по цел 2 в Обединеното кралство и Нидерландия, които основно се възползват от този вид програми, може да са се отразили на общия процент.

По отношение на процента на съмненията за измами ЕФРР остава най-засегнатият фонд (0,29 %). Програмите по цел 1 (за подпомагане на развитието в по-бедните региони) представят най-високият процент (0,30 %), последвани от програмите по цел 3 (които подпомагат адаптирането и модернизирането на политиките и на системите за образование, обучение и заетост в регионите, които не са обхванати от цел 1) с 0,17 %[17].

Италия, Полша, Естония и Словакия представят най-високите проценти на съмнения за измами сред държавите-членки, както е показано на графика 4 :

[pic]

Графика 4: Процент на измами по държави-членки (ЕС 25) за програмния период 2000—2006 г.

Все пак не е задължително по-високите проценти на съмнения за измами да означават, че в определени държави-членки се извършват повече измамни дейности, засягащи финансовите интереси на ЕС. Това е по-скоро показател, че въведените системи за борба с измамите работят добре (способни са да разкриват измами и да съобщават за тях), което винаги допринася за по-високи резултати. Комисията допълнително ще наблюдава тези резултати и ще анализира взаимоотношенията между действащите системи за борба с измамите и процента на съобщените съмнения за измами.

Сред държавите-членки с много нисък процент на съмнения за измами се отличават Испания и Франция (особено във връзка със своя размер и с получената финансова подкрепа). По-специално тези резултати могат да бъдат показателни или за по-ниска способност за разкриване на измами или за факта, че част от разкритите измами остават несъобщени.

Накрая, данните, свързани с Кохезионния фонд, продължават да бъдат твърде разпокъсани, поради което не предоставят надеждна картина. Комисията работи по цялостното въвеждане на СУН и за Кохезионния фонд, като се очаква това да подобри ситуацията през следващите години. Държавите-членки[18], които все още не са въвели системата за съобщаване, са приканени да положат всички необходими усилия за нейното внедряване.

С цел да се опрости процесът на съобщаване на нередности Регламент (ЕО) № 1828/2006[19] беше изменен на 1 септември 2009 г.[20]. Основните цели на въведените изменения бяха да се разяснят съществуващите разпоредби въз основа на придобития от Комисията и държавите-членки опит във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 1681/94 относно нередностите и събирането на неправомерно платени суми в рамките на финансирането на структурните политики, както и организирането на информационна система в тази област[21], като се направи съобщаването по-лесно и същевременно се гарантира, че важните данни за анализ на риска няма да бъдат изгубени, и до голяма степен да се съгласуват разпоредбите за съобщаване, засягащи структурните фондове, с разпоредбите, приложими към селскостопанския сектор.

Предприсъединителни фондове

През 2009 г. от националните органи на 14 докладващи страни бяха съобщени 706 новоразкрити случая на нередности със съответна обща сума в размер на 117 млн. EUR. Отбелязаното увеличение на броя на случаите е 35 %. Това показва, че разкритията в областите на предприсъединителната помощ не отпадат постепенно, а по-скоро се отместват към по-малка група държави, т.е. ЕС-2 и страните кандидатки. Взети заедно, нередностите в България и Румъния формират до 81 % от случаите и 93 % от неправомерно изплатените суми, съобщени през 2009 г. Все пак тенденцията на повишаване е приложима само към България, с увеличаване на случаите със 134 %. Следователно тенденциите във висока степен са повлияни от моделите на съобщаване и по този начин фокусът на анализа е стеснен.

Съответните суми от ЕС продължават да се увеличават и следователно се натрупват във връзка с целия програмен период, докато отпуснатите средства остават фиксирани, а плащанията постепенно намаляват. Като следствие процентите на нередности и съмнения за измами показват тенденция на нарастване.

През 2009 г. пет държави-членки (България, Унгария, Полша, Румъния, Словакия) и Турция съобщиха за случаи на съмнения за измама. Броят на случаите на съмнения за измама беше 262, с финансово отражение в размер на 57 млн. EUR.

Най-високият брой случаи на съмнения за измама беше съобщен от България. Случаите на съмнения за измама, разкрити за фонда по САПАРД[22], определено доминират в общата картина. Те формират 67 % от всички случаи от тази държава. Всъщност българските случаи, свързани със САПАРД, съставляват 92 % от всички случаи на съмнения за измама по САПАРД за 2009 г., съобщени на OLAF. От Комисията беше отправено искане към българските органи да подобрят системите за контрол и да проведат допълнителни проверки и това е отразено в нарастването на данните за разкрити и съобщени случаи на съмнения за измама. Очаква се драстично нарастващият дял на съмненията за измама да намалее след приключването на съдебните процедури и предаването на актуализирани доклади през следващите години.

Общият процент на съмненията за измама за целия програмен период по САПАРД е на ниво от 2,8 %. Процентът на измами в България по САПАРД е 20 %, докато Чешката република, Естония, Латвия и Словакия са с нулев процент на измами, което поставя например въпроса за надеждността на съобщената информация или способността за разкриване на измами в сектора по САПАРД.

Графика 5 показва процента на измамите по САПАРД по държави.

[pic]

Графика 5: процент на съмненията за измама по програма САПАРД по държави-членки и по страни кандидатки за 2009 г.

Изглежда, че проверките са добре разгърнати. Контролът на документи и одитът са най-често прилаганите методи за разкриване на нередности през 2009 г. Преобладаващата част от случаите на съмнения за измама в България са разкрити чрез одит. Изключителната ситуация в България показва някои слабости в националната система за борба с измамите.

Държавите-членки и страните кандидатки са поканени да съобщават за нередности посредством новия модул за предприсъединителна помощ на СУН, веднага щом този модул започне да се прилага[23].

Статистически данни относно разходите, пряко управлявани от Комисията

Тазгодишният анализ на нередностите в тази област беше основан на данни, съхранявани в счетоводната система ABAC на Комисията, която е напречна, свързана с операциите информационна система, позволяваща всички бюджетни и счетоводни операции да бъдат изпълнявани и наблюдавани от Комисията. Една от функциите на системата ABAC е „контекст на събиране на вземания“ („recovery context“), която събира подробна информация относно нарежданията за събиране на вземания, издадени от службите на Комисията и регистрирани в ABAC. „Контекстът на събиране на вземания “ е сравнително нова функция в рамките на системата. Събирането на данни от службите на Комисията започна едва наскоро и настоящите данни, налични в ABAC, се отнасят до нарежданията за събиране на вземания, издадени от 2008 г. досега. Следователно представените данни следва да бъдат третирани особено предпазливо, а не като емпирични доказателства за нивото на измамите и нередностите.

Броят на нарежданията за събиране на вземания, свързани със случаи на нередности и съмнения за измами в тази област, достигна до 705, с предполагаемо финансово отражение в размер на 27,5 млн. EUR, от които 1,5 млн. EUR се отнасят до 15 съобщени случая на съмнение за измама. Нередностите в сектора на външните действия представляват 4,4 млн. EUR, а в областта на вътрешните политики — 23,1 млн. EUR.

Статистически данни относно дейностите на OLAF

Когато бъде направена предварителна оценка на получената информация, OLAF решава дали да открие един от пет вида случаи: вътрешно разследване, външно разследване, координация, помощ по наказателноправни въпроси или случай на взаимопомощ. Броят на предприетите всяка година действия е стабилен (220 за 2009 г., 204 за 2008 г. и 201 за 2007 г.). След 2004 г. броят на образуваните по собствена инициатива разследвания на OLAF (вътрешни и външни разследвания) достигна, а впоследствие надвиши броя на предприетите от OLAF действия с цел предоставяне на помощ и координиране с националните органи (координация и помощ по наказателноправни въпроси). След 2005 г. разследванията на OLAF по собствена инициатива представляват около 75 % от общия брой на предприетите действия. Броят на текущите случаи е нараснал (455 в края на 2009 г. в сравнение с 425 в края на 2008 г.). Таблицата по-долу предоставя актуална картина на ситуацията в края на 2009 г. Лекото нарастване на броя на текущите разследвания в сравнение с 2008 г. отчасти се дължи на въвеждането на политика de minimis , чрез която OLAF съсредоточава своите оперативни ресурси върху по-сложни случаи на измами, които в зависимост от своя характер изискват по-дълги периоди на разследване.

Таблица 2: Случаи в процес на разглеждане към 31 декември 2009 г. по сектори и тяхното финансово отражение

Сектор | Активно разследвани случаи към 31 декември 2009 г. | Финансово отражение на разследването (млн. EUR) |

Селско стопанство | 79 | 106,48 |

Цигари | 32 | 65,31 |

Митници | 36 | 245,23 |

Преки разходи | 47 | 65,41 |

Институции и органи на ЕС | 133 | 25,07 |

Външна помощ | 86 | 153,31 |

Структурни фондове | 43 | 658,19 |

Търговия | 1 | 0,29 |

Общо | 457 | 1319,29 |

За повече подробности и съпоставка с предходни години вж. доклада на OLAF.[24]

Международното измерение на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз

Защитата на финансовите интереси и борбата с измамите и корупцията са задачи на Европейския съюз, които надхвърлят неговите граници и следователно е необходимо да бъдат отразени в международните споразумения, сключвани от Съвета с трети държави, или в многостранните конвенции, в които Съветът става страна.

За да може ефективно да се бори с измамите, корупцията, контрабандата на цигари и други незаконни дейности, които вредят на неговите финансови интереси, ЕС води преговори от свое име и от името на държавите-членки за споразумения с трети държави и участва в многостранни споразумения или конвенции.

Многостранни споразумения за борба с корупцията

От името на Европейския съюз Европейската комисия е договорила условията за изпълнение на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC) на третата конференция на държавите, които са страни по нея. Успоредно с държавите-членки Европейският съюз е „страна“ по Конвенцията в рамките на своята област на компетентност (превантивни мерки за публичния и частния сектор, като създаването на органи за борба с корупцията, и прозрачността и отчетността по въпросите, свързани с публичните финанси, ефективното възстановяване на активи и международното сътрудничество). От страните се изисква — inter alia — да предприемат мерки в подкрепа на откриването, замразяването, задържането и конфискацията на средства от корупция. Конференцията прие и правилата за механизма за преглед на конвенцията. Тя ще изисква от Европейския съюз да оцени доколко спазва стандартите на UNCAC и ще се подготви за прегледа през следващите години.

Комисията също взема участие в дейностите на европейската мрежа срещу корупцията, която беше създадена от Съвета през 2008 г.[25]. Тя беше официално създадена през ноември 2009 г. на среща на европейските партньори срещу корупцията (EPAC) в Словения, където беше приет процедурният правилник и бяха установени управленските органи. Комисията (OLAF) е официален член на EPAC.

Договаряне на двустранни споразумения за борба с измамите

В контекста на по-голямата ангажираност на ЕС и Г-20 да установят високо ниво на международно сътрудничество с финансовите центрове и данъчните оазиси в трети държави, които съвпадат със стандартите на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) за данъчно сътрудничество, и след заседанието на Съвета ЕКОФИН от февруари 2009 г., Комисията измени приетото от нея на 10 декември 2008 г. предложение за решение на Съвета относно подписването и сключването на споразумение за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Княжество Лихтенщайн, от друга страна, за борба с измамите и другите незаконни дейности във вреда на техните финансови интереси.

Изменените предложения[26] бяха приети през ноември 2009 г. и бяха одобрени последните стандарти относно разпоредби за обмен на информация в областта на данъчното облагане, както и промените, наложени от влизането в сила на Договора от Лисабон.

Това споразумение би имало значителна добавена стойност, доколкото неговият обхват включва не само укриването на данъци, данъчните измами и всички други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на страните, но също и обмена на информация по данъчни въпроси, заедно със стандартите на ОИСР, като по този начин би попречило на възможността да се разчита на банковата тайна като на изключение, което би предотвратило обмена на информация. Споразумението съдържа разпоредби за административна помощ, по-специално за помощ при поискване (искания за информация, за наблюдение и за разследвания), както и за специални форми на сътрудничество и възстановяване. Все пак то позволява и взаимна правна помощ по всички въпроси, свързани с данъчни нарушения.

Това споразумение е от най-голяма важност, тъй като то следва да служи и като модел за споразумения за борба с измамите с други трети държави (Андора, Монако, Сан Марино и Конфедерация Швейцария), които съответстват на препоръките, приети от Комисията през юни 2009 г. Следователно споразумението следва да бъде подписано без забавяне и Съветът следва да даде своето одобрение.

Договаряне на разпоредби за борба с измамите, които да бъдат включени в споразуменията за асоцииране (СА) и споразуменията за партньорство и сътрудничество (СПС)

В съответствие със засилената Европейска политика за съседство (ЕПС) Европейската комисия понастоящем води преговори за ново, всеобхватно споразумение с Украйна, партньорска държава с приоритет в рамките на ЕПС. От 1998 г. взаимоотношенията между ЕС и Украйна се основават на Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС), което предоставя всеобхватна рамка за сътрудничество между двете страни.

На Срещата на високо равнище между ЕС и Украйна, проведена в Париж през септември 2008 г., беше постигнато споразумение за започване на преговори за Споразумение за асоцииране (СА) между ЕС и Украйна, което да бъде последващото споразумение след СПС. СА следва да обнови общата институционална рамка на ЕС и Украйна, като спомогне за задълбочаване на взаимоотношенията във всички области, включително защитата на финансовите интереси на ЕС и борбата с измамите и корупцията, засягащи фондовете на ЕС.

Разпоредбите в главата за финансово сътрудничество, договорени с украинските колеги, представляват най-всеобхватният и най-обширният набор от разпоредби за борба с измамите и за контрол, свързани с компетенциите на Комисията в тази област. Главата се състои от широка гама от разпоредби, свързани с обмена на информация и допълнителното сътрудничество на оперативно ниво, предотвратяването на нередности, измами и корупция, съобщаването на нередности, проверките на място, административните мерки и санкции и т.н.

Понастоящем чрез OLAF Комисията води няколко процеса на преговори за СПС и СА[27], свързани с финансовото сътрудничество и защитата на финансовите интереси на държавите от ЕС и неговите страни партньори. Главата за финансовото сътрудничество в рамките на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна би могла да се използва като солидна основа за бъдещи преговори.

Борба с незаконния международен трафик на тютюн

Незаконната търговия на тютюневи изделия е престъпно деяние с няколко особено вредни аспекта. Чрез OLAF Комисията не само подпомага и подкрепя правоприлагащите органи на територията на ЕС във връзка с техните оперативни случаи, но и координира големите данъчни и наказателни разследвания с държавите-членки и трети държави. OLAF организира и координира митническите операции в европейски и световен мащаб, за да насочва работата си към конкретни проблеми, като Операция „Diabolo“ през 2007 г. (целяща да залови фалшифицираните продукти от Китай, контрабандно внесени в ЕС чрез контейнери за превоз); Операция Mudan през 2008 г. (за разрешаване на нарастващия проблем с контрабандата на цигари по пощата) и Diabolo II (която има същата цел като първата Операция „Diabolo“) през септември 2009 г.

През 2009 г. Комисията продължи да има водеща роля в преговорите относно протокол за премахване на незаконната търговия на тютюневи изделия. Този протокол се основава на Рамковата конвенция на СЗО (Световната здравна организация) за контрол на тютюна, международен договор, понастоящем със 168 страни. Комисията (представяна от OLAF и ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“) работи в тясно сътрудничество и ефективно с държавите-членки и Съвета в рамките на работната група „Митнически съюз“ (Законодателство и политика) за координиране на позицията на ЕС в тези междуправителствени преговори. Разпоредбата на член 7 (Проследяване и откриване) е главна за тази координирана позиция. Комисията гледа на тази конкретна разпоредба като на най-важната част от протокола и като на важен инструмент в борбата с незаконната търговия.

Комисията приканва държавите-членки да продължат съвместните усилия с цел успешно приключване на преговорите.

Процес на ратификация относно инструменти за защита на финансови интереси (ЗФИ)

Вторият протокол към Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности[28], който съдържа по-специално разпоредби относно отговорността на юридически лица, конфискацията и изпирането на пари, влезли в сила на 19 май 2009 г., след като съответните държави-членки уведомиха за тяхното ратифициране[29].

Унгария ратифицира Конвенцията и нейните протоколи[30] на 18 януари 2010 г. с една декларация, свързана с протокола за тълкуването на Конвенцията от Съда на Европейския съюз (СЕС). Естония все още предстои да ратифицира този протокол. Чешката република и Малта остават единствените държави-членки, които все още не са ратифицирали нито Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности, нито нейните протоколи. По отношение на допълнението към втория доклад за изпълнението на тези инструменти от държавите-членки[31] Комисията се е ангажирала да извърши допълнителен анализ на съответствието на националните разпоредби, по-специално по отношение на Австрия, Белгия, Франция, Германия, Ирландия, Италия и Люксембург.

Държавите-членки се приканват да придвижат процеса на ратифициране на тези правни инструменти без забавяне.

Други мерки за оперативна подкрепа, предприети от Комисията през 2009 г.: напредък в митническата област

През 2009 г. беше постигнат допълнителен напредък в областта на митниците с въвеждането, в съответствие с новия Регламент № 766/2008[32], на нова база данни за митниците и съвместната митническа операция Diabolo II.

Съвместната митническа операция Diabolo II

Тази съвместна митническа операция доведе до задържането на повече от 65 млн. фалшифицирани цигари и 369 000 други фалшифицирани продукти (обувки, играчки, слушалки, шапки, каскети, ръкавици, чанти и др.), представящи над 20 различни търговски марки. В резултат от нея бяха проведени и допълнителни разследвания на престъпни дейности. Операцията, координирана от Европейската комисия чрез Европейската служба за борба с измамите (OLAF), беше наречена Diabolo II след успешната съвместна митническа операция Diabolo I от 2007 г.

Успехът на тази съвместна операция подчертава важността на поддържането на тясно сътрудничество сред всички партньори с цел борба срещу глобалната търговия с фалшифицирани стоки и защитата на законната търговия с автентични продукти. Тази операция е отличен модел за бъдещо оперативно сътрудничество, изградено на основата на сигурност и доверие, включващо всички партньори от ASEM (срещата Азия—Европа)[33].

Със своите 45 членове от Европа и Азия ASEM отново доказа, че е ефективна платформа за сътрудничество сред митническите администрации. Diabolo II беше насочена към контрабандата на фалшифицирани цигари и други фалшифицирани стоки в рамката на ASEM. Операцията беше осъществена през септември/октомври 2009 г., координирана от OLAF с подкрепата на Европол и Интерпол.

Успехът на операцията се дължи на сътрудничеството и ефективната работа, включваща служители на митници от 13 азиатски държави и 27 държави-членки от ЕС, и представлява стимул за провеждането на допълнителни общи операции.

Разполагане на подобрени бази данни — идентификационна база данни за митнически досиета (FIDE)

Целта на FIDE (нова база данни, използвана от митническите органи на държавите-членки) е да спомогне за предотвратяването на операции в нарушение на митническото законодателство или на законодателството в областта на селското стопанство, приложими към стоки, които се въвеждат или извеждат от митническата територия на ЕС, и да подпомага и ускорява тяхното разкриване и съдебно преследване. На 30 ноември 2009 г. беше прието решение от Съвета, заменящо Конвенцията относно CIS и протокола относно FIDE[34].

FIDE позволява на националните органи, отговорни за провеждането на митнически разследвания, при създаването на досие или разследването на едно или повече лица или търговски предприятия да установяват компетентните органи на други държави-членки, които разследват или са разследвали тези лица или търговски предприятия, за да координират своите разследвания. FIDE функционира като регистър на лица или предприятия, които подлежат на разследване, без да се разкриват подробности относно разследването.

Държавите-членки, които все още не използват базата данни на FIDE, са приканени да го направят, за да могат по-добре да координират своите разследвания.

Резултати от анкетата, свързана със сътрудничеството с държавите-членки във връзка с проверки на място

Проверките на място и инспекциите са един от най-мощните инструменти, с които разполага Комисията, за провеждане на административни разследвания извън институциите и органите на ЕС с оглед постигане на целта на борбата с измамите и другите незаконни дейности, които подронват финансовите интереси на ЕС. Дадена проверка на място е инспекция, проведена в помещенията на даден икономически оператор. Правото на провеждане на такива проверки беше предоставено чрез Регламент № 2185/1996[35] на Комисията. След това отговорността беше потвърдена от законодателя на ЕС с учредяването на OLAF, която упражнява правомощията, предоставени на Комисията съгласно Регламент № 2185/1996[36].

Изпълнението на този Регламент се основава на тясното двустранно сътрудничество между OLAF и компетентните национални органи[37]. Участието на разследващите органи на държавите-членки е желателно, тъй като то улеснява и увеличава ефективността на проверките и инспекциите, по-специално в случай на противопоставяне от страна на икономическите оператори, когато обвързващите мерки от националното законодателство и възможните процедури при извънредни ситуации могат да бъдат приложени. Сътрудничеството е жизненоважно, започвайки от предоперативната фаза на инспекцията, когато компетентният национален орган трябва да бъде уведомен от OLAF относно обекта, целта и правното основание за проверката, която OLAF възнамерява да проведе. За тази цел е необходимо OLAF правилно да установи компетентния национален орган, а това понякога се е оказвало предизвикателство, особено в областта на преките разходи.

За да разрешат този проблем държавите-членки са съобщили на OLAF — посредством анкета — пълните данни за контакт на националните органи за всички области на разходи, включително преките разходи[38], като по този начин позволяват на разследващите служители на OLAF своевременно да установят и да се свържат с компетентните органи преди проверката. OLAF ще продължи тясно да си сътрудничи с държавите-членки във връзка с постоянното актуализиране на тази информация.

Определянето на компетенции за националните административни и съдебните органи, разширени и за областта на преките разходи във всички държави-членки, е силно препоръчително.

След подготвителните стъпки за инспекцията, ефективната намеса на националните компетентни органи въз основа и с помощ от разследващите служители на OLAF в случай на противопоставяне отстрана на икономическите оператори са жизненоважни, за да се осигури успехът на инспекцията. По време на провеждането на проверка на място и доколкото правото на ЕС не предоставя специфични правила, разследващите служители на OLAF задължително трябва да спазват процедурните правила, предвидени в правото на съответната държава-членка. Следователно е важно Комисията по-добре да разбира националните закони и практики и административни процедури при провеждане на тези проверки и за тази цел държавите-членки са предоставили информация по тези теми посредством анкета. Пълните отговори, предоставени от държавите-членки в анкетата, са включени в работния документ на службите[39], придружаващ този доклад, и представят полезна обща информация, свързана с националните изисквания и практики за разследванията на OLAF при подготвяне на проверки на място в държавите-членки.

Национални условия за получаване на достъп до информация

Съгласно член 7 от Регламент № 2185/1996 инспекторите на Комисията имат достъп до цялата информация и документация за съответните операции съгласно същите условия, както националните административни инспектори. Всички държави-членки са съобщили, че в националното законодателство е предвидено предоставянето на инспекторите пълен достъп до наличната информация и документация по съответната операция. В случаите, в които операторът е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕС, задължението за предоставяне на достъп до документацията и информацията е включено като задължение в договора за отпускане на безвъзмездни средства[40] и така съставлява важна предпазна мярка. Специфичните условия са приложими към мерки за изпълнение, като претърсване или конфискация, при които е необходима съдебна заповед, издадена от правоприлагащ орган[41]. Като общо правило националните инспектори имат достъп и до информацията, намираща се на място, различно от помещенията на икономическия оператор, и могат да проверяват такива помещения; все пак проверките в лични жилища не са възможни без съдебна заповед, в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и конституционните разпоредби[42], свързани с основните права и свободи. Когато е приложимо в определени държави-членки[43], основните споменати правни ограничения при придобиването на информация, свързани с проверките на място на документи, електронни източници или интервюта, са изисквания за защита на данни, правила за банкова тайна и правила за професионална тайна.

За да предпази системата за надзор и непрекъснатостта на притежанието на регистрите, подбрани по време на проверките на място, националните инспектори могат да правят копия на регистрите (или на хартия, или електронни регистри) и продуктите могат да бъдат заснемани и филмирани. В много държави-членки инспекторите имат правомощието да конфискуват и задържат оригиналните документи във връзка с обхвата на контрола при обосновани случаи, когато съществува риск доказателствата могат да бъдат укрити или унищожени, или защото е необходимо оригиналите да бъдат задържани за допълнително изследване[44].

Като цяло присъствието на адвокат по време на административните проверки на място не е предвидено от националното законодателство. Следователно националните разпоредби не позволяват на оператора, засегнат от проверката, да забавя достъпа до информация, докато се консултира със своя адвокат. Все пак, в повечето национални законодателства[45] е посочено, че правото на клиента на адвокат е приложимо към административни проверки съгласно условия, които са различни в отделните държави-членки[46]. Във всички държави-членки националните инспектори имат достъп до информация и документация, свързана с проверки на място, и те могат да задържат оригинални документи или да правят копия на оригиналите. Наложени са определени ограничения с необходимостта от заповед за претърсване и задържане.

По отношение на съдебен преглед на компютри наскоро OLAF изготви брошура с цел информиране на икономическите оператори. Чрез този документ икономическите оператори получават съвети, свързани с техните права и подробности относно процедурата на съдебния преглед на компютри по време на проверките на място на OLAF. Брошурата е особено важна в държави-членки, които нямат специфични законодателни разпоредби, свързани с тази процедура.

Като общо правило, без значение дали икономическият оператор, подлежащ на проверка на място, е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕС, договорът за отпускане на безвъзмездни средства следва да включва задължението икономическият оператор да предоставя достъп до информация на инспектори на OLAF, за да улеснява проверката.

Национални процедурни изисквания за проверки на място и за изготвяне на доклади от административни инспекции

Член 6, параграф 1 от Регламент № 2185/1996 изисква от инспекторите на Комисията да спазват процедурните правила, определени в правото на засегнатата държава-членка, по време на проверките на място. Държавите-членки са отбелязали, че тези процедури обикновено се предоставят чрез наръчници и инструкции на националните инспектори. Сред тези процедурни изисквания държавите-членки са посочили: необявяването на проверките, с изключение на случаите, когато е необходимо, ограничения на достъпа до лични жилища (вж. по-горе), зачитане на правото относно употребата на езици[47]. Инспекторите следва да представят писмено разрешение или заповед за инспекция и специална идентификационна карта[48]; проверката следва да бъде извършена в присъствието на съответния икономически оператор[49] и по време на определени часове, в зависимост от националното законодателство[50]. За всяка инспекция трябва да бъде изготвен проект и, в определени случаи, следва да бъде проведена окончателна дискусия с отговорната страна преди докладът да бъде изготвен[51]. Към националните административни доклади са приложими определени процедурни изисквания: в повечето държави-членки националните инспектори използват стандартен образец и съдържанието обикновено описва отбелязаните нередности, нарушените правни разпоредби и резултатите от проверката. Докладът трябва да бъде подписан във всички случаи от националните инспектори, които провеждат проверката, а в някои случаи и от икономическия оператор. Ако икономическият оператор откаже да подпише, това ще бъде посочено в доклада. Докладът обикновено се одобрява от висшестоящото лице в йерархията на инспектора, който ръководи проверката. Като цяло държавите-членки са отбелязали, че не съществуват ограничения, свързани с допустимостта на докладите от административни инспекции в административните или съдебните производства. Изключенията включват ситуации, в които са били допуснати нередности по време на събиране на информацията, съдържаща се в доклада,[52] и в които националното право постановява доказателствата, придобити по време на административните процедури, да не могат да бъдат използвани в наказателни производства[53].

За да бъдат допустими в административни или съдебни производства, националните административни доклади, изготвени след проверка на място, трябва по подобен начин да отговарят на определени изисквания, включително да бъдат подписани от националните инспектори. Опитът на OLAF показва случаи, в които подписването на доклада от националния инспектор е било забавяно или отказвано извънредно, без да са посочвани конкретни причини по време на съвместните инспекции.

Следователно е от съществено значение националният инспектор, участващ в проверка на място на OLAF, също да подпише доклада без неоправдано забавяне, като по този начин се избегне риска от това докладът да бъде недопустим или да има по-ниска доказателствена стойност в административни или съдебни производства.

Помощ от националните органи в случай на противопоставяне от страна на икономически оператори

Помощта от националните органи е важна и не зависи от участието на национален орган в проверката. Необходимостта от подпомагането от националните органи става дори по-неотложно в случаи, в които икономическият оператор се противопоставя на проверката от инспекторите на Комисията. Съдействието и подкрепата от националните органи е от изключителна важност по отношение на съответните видове разходи на ЕС (преки разходи или споделено управление на средства на ЕС). Подкрепа от същия вид, особено за опазване на доказателства, трябва да бъде налична при провеждане на проверки, свързани с преки разходи, за да се осигури същото ниво на защита на средствата на ЕС за всички области на разходи.

В случаите, когато икономическият оператор се противопоставя на проверката, определени държави-членки[54] посочват, че инспекторите на Комисията могат да влизат в помещенията на съответния икономически оператор дори и без неговото предварително съгласие по време на проверката на място. В случаите, когато е налице противопоставяне от страна на икономическия оператор, което затруднява проверката, компетентните органи на държавите-членки могат да съдействат на инспекторите на Комисията чрез издаване на съдебна или административна заповед[55] или да им съдействат, ако е необходимо — с разумна сила — да получат достъп до помещенията на икономическия оператор. В такива случаи на противопоставяне от страна на икономическия оператор могат да се намесят полицейски или национални инспектори и да окажат съдействие на инспекторите на Комисията[56]. Други мерки, които държавите-членки могат да предприемат, включват спиране или прекратяване на плащания в случай на бенефициери на безвъзмездни средства от ЕС или налагане на глоби. В случай че съответният оператор откаже да предостави достъп до информация, инспекторите могат със съдебна или административна заповед да запечатат помещенията[57] и да вземат и задържат под свое попечителство както книги, така и други хартиени или електронни записи[58]. Те могат да приложат формална процедура за разпит на представителите на икономическия оператор[59]. Наказания, като глоби и прекратяване на плащанията към бенефициера на безвъзмездни средства от ЕС могат да бъдат приложени, когато икономическият оператор откаже да предостави достъп до информация.

Държавите-членки са приели обвързващи мерки в тяхното национално право, за да гарантират на следователите на OLAF, които провеждат проверките на място, възможността да се възползват от съдействие от националните компетентни органи в случаите, в които икономическият оператор се противопоставя на проверката. Някои от тези мерки, като предоставяне на съдебен или административен мандат, задържане на документи или процедури за разпит, дават незабавни резултати и следва да бъдат поддържани от националното законодателство.

Активното участие на националните органи на място може значително да допринесе за успеха на операцията. Следователно националните инспектори следва да вземат активно участие в инспекцията, а не да участват просто като наблюдатели, което някои национални органи избират в някои случаи на OLAF, като обявен статут по време на проверките на място. За споделеното управление следва да бъде осигурено същото ниво на съдействие за инспектори на OLAF, както за преките разходи.

Национални предпазни мерки за предотвратяване на загуба или унищожаване на доказателства

Мерки за извънредни ситуации, като запечатване на помещения на търговски предприятия и заснемане или филмиране на оборудване, вериги и други обекти, са позволени от повечето национални законодателства. Понякога тези мерки могат да се предприемат само в контекста на съдебно производство[60]. Други превантивни мерки включват вземането на проби със съдебно разрешение, задържането на документи или търсенето на съдействие от полицията, когато е необходимо. Тези мерки могат да бъдат предприемани в ситуации, в които е налице опасност от изчезване, укриване или изменение на документи, или когато съществуват съмнения, че е извършено престъпление[61]. Причините за предприемане на такива мерки трябва да бъдат записвани. В повечето държави-членки съществува възможност за обжалване на такива мерки.

Общи заключения

След това изпълнение може да се заключи, че държавите-членки са предприели няколко мерки за консолидиране на изпълнението на Регламент № 2185/1996; все пак на практика все още могат да се направят някои подобрения в тази област, включително при сътрудничество между OLAF и националните органи, както е посочено по-горе.

Комисията ще продължи да наблюдава изпълнението на тези препоръки в бъдещите си доклади.

Възстановяване

Мерки за обезпечаване на възстановяването на неправомерно изплатени суми

Към държавите-членки беше отправен въпрос, свързан с техните национални разпоредби за възстановяването на неправомерно изплатени суми, с акцент върху правните инструменти и мерки срещу финансовите загуби или вреди, както и за регистрирането на нередности и събирането на вземания. В своята Резолюция от 24 април 2009 г. относно защитата на финансовите интереси на Общностите и борбата с измамите — годишен доклад за 2007 г. (2008/2242(INI)) Европейският парламент отбеляза, че процентите на възстановяване са все още ниски, особено в секторите, в които държавите-членки управляват възстановяванията. Европейският парламент счете, че са необходими по-подходящи и по-бързи процедури за възстановяване и че следва да бъдат включени обвързващи и превантивни елементи в бъдещото законодателство, засягащи споделеното управление, така че неправомерно изплатените суми да могат да бъдат възстановявани в края на процедурата по възстановяване. По този начин възстановяването на парите на данъкоплатците би могло да бъде обезпечено по по-ефективен начин.

Национално законодателство относно възстановяването на средства на ЕС

Отговорите на държавите-членки показват, че всички държави-членки имат разпоредби в рамките на своето законодателство за обезпечаване на възстановяването на неправомерно изплатени суми по отношение на приходната и разходната част на бюджета на ЕС в областите, в които не са предвидени никакви правила за възстановяване от законодателството на ЕС. Разпоредбите са свързани с механизми за прихващане, превантивно прилагане, конфискация и принудително събиране.

По отношение на разходите, за да обезпечат възстановяването на неправомерни плащания, включено в договори за средства на ЕС, повечето държави-членки[62] използват правни инструменти, като различни видове гаранции, записи на заповед, депозирани ценни книжа, лични или съвместни обезпечения, прихващане, банкови облигации, ипотеки или застраховки.

Две трети от държавите-членки[63] използват правни инструменти и мерки, като гаранции при поискване, прихващане или прекратяване на плащанията, за да ускорят възстановяването на неправомерно платени суми.

Националното законодателство на повечето държави-членки[64] съдържа разпоредби за защитни и превантивни мерки, които могат да бъдат предприети след разкриването на суми, за които има съмнения, че са неправомерно изплатени (приходи и разходи). Такива мерки са: конфискация, административно задържане, задържане на стоки, подлежащи на данъчно облагане, финансови санкции, прекратяване, отказ или корекции на последващи плащания, прекратяване на финансиране по проекти и възстановяване на изплатените средства, намалено финансиране.

Националното законодателство на държавите-членки предоставя възможността (не като специфично задължение) националната администрация да участва като страна с накърнени интереси/пострадала страна в наказателните производства за измами срещу бюджета на ЕС.

Регистриране на нередности и събиране на вземания в рамките на националната администрация

Въпреки че индивидуалните грешки не могат да бъдат изключени категорично, съгласно информацията, получена посредством анкетата, държавите-членки принципно могат да гарантират завършеността на регистрирането на нередности.

Във всички държави-членки данните относно възстановяването са одитирани на национално ниво, след като възстановяванията са завършени. Проверките и одитите са извършени основно от различни национални органи, като служби на съответните институции за вътрешен одит (управленски органи, сертифициращи органи, междинни органи, органи по прилагане), митнически органи и националната сметна палата.

По отношение на приходите и разходите на ЕС две трети от държавите-членки[65] имат правно регулиран праг, под който не се прилага нареждане за събиране на вземания. Този праг варира от 3 EUR до100 EUR, като понякога не е еднакъв в рамките на една и съща държава за всички използвани средства или съответни области (селско стопанство, структурни фондове и митници).

В някои от държавите-членки[66] нареждането за събиране на вземания не е изпълнително.

Едва малка част от държавите-членки[67] биха използвали до определена степен прогнозите за приходите като метод за изготвяне на предварителна оценка на потенциалните неправомерни суми за възстановяване преди фактическото започване на възстановяването. Когато действат по този начин, оценките нормално биха били предоставени в рамките на системите за мониторинг и счетоводство, използвани за управлението на фондове на ЕС.

Заключения

По отношение на възстановяването на незаконни суми правните инструменти и мерките за предотвратяване на финансови загуби или вреди и касаещи регистрирането на нередности и събирането на вземания по принцип са включени в рамките на националните законодателни системи. По този начин държавите-членки показват, че мерките за сигурност са въведени, но все още могат да бъдат направени някои подобрения.

Законодателството на държавите-членки следва да отдава приоритет на изпълнението на нарежданията за събиране на вземания, което има важна роля при ускоряването на процедурите за възстановяване. За да обезпечат възстановяването на неправомерните плащания, включено в договорите за средства на ЕС, всички държави-членки следва да предвидят правни инструменти, като различни видове гаранции, записи на заповед, депозирани ценни книжа, лични или съвместни обезпечения, прихващане, банкови облигации, ипотеки или застраховки в договорите.

С цел подпомагане на ускорените процедури за възстановяване обвързващите и предохранителни елементи следва да бъдат взети предвид в бъдещото законодателство на ЕС, касаещо споделеното управление.

Възстановяване на неправомерно изплатени суми през 2009 г.

Традиционни собствени ресурси

Държавите-членки трябва да възстановят установените суми, включително тези, които регистрират в съвместната база данни OWNRES. Размерът на сумата за възстановяване вследствие на разкритите през 2009 г. нередности е около 343 млн. EUR.

Дадена установена сума може да не бъде възстановена напълно, въпреки усилията на държавите-членки. Установените суми могат да бъдат променени поради допълнителна информация или съдебни процедури или задължението може да бъде обявено за несъбираемо поради финансови проблеми на длъжника.

Към настоящия момент процентът на възстановяване по отношение на нередностите, извършени през 2008 г., е 44 % (около 152 млн. EUR). Това е средно начално положение, макар и по-високо в сравнение с миналогодишните 38 %. Процентът на възстановяване за всички години (1989— 2009) е 45,1 %.

Когато невъзстановяването на установена дължима сума не е по вина на държава-членка, тя може да поиска отписването на несъбираемата сума. През 2009 г. Комисията отказа отписване, поискано от държави-членки, в 61 случая за обща сума от около 11,5 млн. EUR, тъй като прецени, че невъзстановяването е по вина на въпросните държави-членки.

Освен това някои държави-членки са държани финансово отговорни за общо над 9 млн. EUR поради това, че не са установили митнически задължения, които са били длъжни да установят.

Селско стопанство

В член 32 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета е предвиден механизъм за автоматично уравняване за невъзстановените недължимо платени суми. Когато държавата-членка не събере от бенефициера недължимо платена сума в срок от четири години от първоначалното административно или съдебно заключение за наличие на нередност (или в срок от осем години в случаите, когато е образувано производство пред националните съдилища), 50 % от невъзстановената сума се начисляват за сметка на бюджета на въпросната държава-членка в рамките на годишното финансово уравняване на сметките по ЕФГЗ и ЕЗФРСР. Дори след прилагането на този механизъм държавите-членки са длъжни да продължат процедурите си за възстановяване и да кредитират бюджета на ЕС в размер на 50 % от действително възстановените суми. Ако те не изпълнят това си задължение с необходимото старание, Комисията може да реши да начисли цялата оставаща сума на съответната държава-членка.

Недължимите плащания, които са резултат от административни грешки, допуснати от националните органи, трябва да бъдат приспаднати от годишните сметки на съответните разплащателни агенции и по този начин се изключват от финансирането на ЕС.

През 2009 г. механизмът „50/50“ беше приложен чрез решението за финансово уравняване за финансовата 2008 г.[68] към всички неприключени случаи на невъзстановени суми, датиращи от 2004 или 2000 г. (случаи, датиращи съответно от четири или осем години). Общо 31,4 млн. EUR бяха начислени за сметка на държавите-членки по този начин, а 20,1 млн. EUR бяха покрити от бюджета на ЕС поради невъзстановимост. Други 0,8 млн. EUR бяха начислени за сметка на държавите членки с последващо решение[69], които уравниха сметките за финансовата 2008 г. на разплащателните агенции, които бяха отделени през април 2009 г.

За финансовата 2009 г. 167,3 млн. EUR бяха възстановени от държавите-членки, а оставащата сума за възстановяване от бенефициерите към края на финансовата година възлизаше на 1 136,2 млн. EUR.

Финансовите последици от невъзстановяване на суми по случаи, датиращи от 2005 или 2001 г., бяха определени по посоченото по-горе правило „50/50“ чрез начисляването на 22,8 млн. EUR за сметка на съответните държави-членки[70]. Освен това 20,3 млн. EUR бяха покрити от бюджета на ЕС за случаи, обявени за невъзстановими по време на финансовата 2009 г. За разплащателните агенции, за които сметките за 2009 г. бяха отделени от решението за финансово уравняване, ще бъдат начислени допълнителни 11,9 млн. EUR чрез последващи решения на Комисията.

Благодарение на прилагането на механизма „50/50“ от неговото въвеждане през 2006 г. неизплатената сума от държавите-членки към бюджета на ЕС е сведена до 830 млн. EUR[71].

По време на периода 2007— 2009 г. Комисията одитира правилното прилагане на новия механизъм за уравняване чрез 15 проверки на място, обхващащи 14 разплащателни агенции в 11 държави-членки.

Като цяло органите на държавите-членки имат адекватни процедури за защита на финансовите интереси на Европейския съюз. Недостатъците, установени по време на тези проверки на място, се разглеждат в контекста на процедури за уравняване с оглед на съответствието.

Политика на сближаване

По отношение на структурните фондове възстановяването от бенефициерите на недължимо платени суми, дължащи се на нередности или съмнения за измама, е основен въпрос за държавата-членка. Държавите членки трябва също да приспадат от бъдещи заявени плащания и всякакви суми, които са неправомерно заявени от бюджета на ЕС.

Програмите, съфинансирани от структурните фондове, са многогодишни и се основават на междинни плащания. Възстановяването на недължимо платените суми може да бъде извършено преди или след приключването на програмата.

За програмния период 1994—1999 г. крайният срок за представяне на искане за окончателно плащане от Комисията беше 31 март 2003 г. През този период ЕС съфинансира около 1000 програми на обща стойност от около 159 млрд. EUR[72]. Отделите на Комисията, отговарящи за разпореждането с бюджетни кредити и за управлението, осигуряват с помощта на OLAF административното и финансовото проследяване след приключването на тези програми.

За програмния период 1994—1999 г. държавите-членки съобщиха за 11 046 случая на нередности (21 през 2009 г.), чието финансово отражение по приблизителна оценка възлиза на 1,51 млрд. EUR[73] за вноската на ЕС (1,84 млн. EUR за 2009 г.).

7049 от тези случаи са приключени окончателно на равнище Комисия, като общо 742 млн. EUR са взети предвид при окончателното плащане, освободени след приключването или възстановени на бюджета на ЕС. Държавите-членки посочиха, че са приключени на национално равнище административните и съдебните процедури по други 566 случая с финансово отражение в размер на 52 млн. EUR за същия период. Комисията започна процедурите за съгласуване с оглед на приключването на тези случаи.

През 2009 г. Комисията прие седем решения относно разглеждането на 241 случая на нередности, за които съответните държави-членки са поискали от Комисията да поеме финансовите последици от несъбираемите суми. Три решения относно 217 случая, финансирани по ЕФРР за сума от 1 773 541 EUR, и четири решения относно ЕСФ за сума от 130 785 EUR бяха отнесени за сметка на бюджета на ЕС.

За програмния период 2000—2006 г. държавите-членки до този момент са съобщили за 20 991 случая на нередности (4679 през 2009 г.) с финансово отражение на стойност около 3,49 млрд. EUR за вноската на ЕС (1,12 млрд. EUR за 2009 г.).

Държавите-членки уведомиха Комисията, че са приключени на национално равнище административните и/или съдебните процедури по 10 655 от тези случаи и че са възстановени около 1,73 млрд. EUR.

Процентите на възстановяване през програмния период 2000—2006 г. са добри (надвишават 50 % — почти толкова добри, колкото за програмния период 1994—1999 г., за който са 53 %), но може би са сериозно повлияни от практиката на изключване на проекти, за които е установено, че са нередовни от декларацията за разходите към Комисията. По този начин ресурсите на ЕС могат да бъдат използвани повторно за финансиране на други допустими проекти, а тежестта по възстановяването се прехвърля върху националните бюджети.

Държавите-членки следва да положат допълнителни усилия за възстановяването на неправомерно изплатени суми суми.

Към края на 2009 г. общият размер на финансовите корекции за програмни периоди 1994—1999 г. и 2000—2006 г. възлизаше съответно на 2 510 млн. EUR (515 млн. EUR през 2009 г.) и 3 313 млн. EUR (1 806 млн. през 2009 г.). Тези финансови корекции са следствие от одити, извършени от Комисията и Европейската сметна палата, разследвания на OLAF и процедурата по приключване на двата програмни периода. Те представляват засегнати от нередности разходи, които поради тази причина трябва да се изключат от съфинансирането от бюджета на ЕС. Освен това държавите-членки също извършват корекции вследствие на одити, проведени от самите тях или от Комисията или Европейската сметна палата. Тези корекции не се регистрират в счетоводната система на Комисията, но данните за тях се съобщават на Комисията от държавите-членки веднъж годишно.

Предприсъединителни фондове

През 2009 г. сумите, съобщени за възстановяване, са се увеличили със 135 %. Най-високите суми за възстановяване са от САПАРД (61,6 млн. EUR, от които 41 млн. EUR трябва да бъдат възстановени от България). За ФАР е необходимо да бъдат възстановени почти 7 млн. EUR, а за ИСПА — 4 млн. EUR. Процентът на възстановяване се е понижил в сравнение с 2008 г., достигайки едва 27,2 % през 2009 г.

Анализ на процента на възстановяване, свързан със съмненията за измами, разкрива стойност от само 4,6 % за целия програмен период. Процесът по възстановяване в случаите, подлежащи на съдебно преследване, е сложен и продължителен. Административните процедури и наказателното разследване не се провеждат едновременно в повечето държави, което се отразява на процентите на възстановяване.

Тъй като процентите на възстановяване са ниски, следва да бъдат приложени предпазни мерки за случаите на съмнения за измама (под формата на задържане на активи, спиране на плащания, банкови гаранции и др. — вж. точка 5.1.3. по-горе), за да се гарантира, че възстановяването може да бъде извършено и след окончателното съдебното постановление. Съответните държави-членки следва да отделят специално внимание на възстановяването на предприсъединителните средства.

Преки разходи

В областите, в които средствата се управляват пряко от институциите, възстановяването на недължимо платени суми се извършва направо от тях, без намесата на държавите-членки. Финансовият регламент и правилата за неговото прилагане предвиждат различни етапи в процедурата по възстановяване:

– прогноза и установяване на вземането от разпоредителя с бюджетни кредити (който трябва да се увери в неговата безспорност, ликвидност и изискуемост);

– съставяне на нареждане за събиране на вземания (указание на разпоредителя с бюджетни кредити до счетоводителя да пристъпи към събиране), последвано от дебитно известие до длъжника; и

– събиране от счетоводителя, който пристъпва по възможност към събиране чрез прихващане, ако длъжникът от своя страна има безспорно, ликвидно и изискуемо вземане към Общностите.

Ако след изпращането на напомнителни писма и на официални покани за плащане, длъжникът не е платил задължението си и счетоводителят не е могъл да събере дължимата сума чрез прихващане или чрез усвояване на банкова гаранция, учредена от длъжника, разпоредителят с бюджетни кредити незабавно определя начина за принудително събиране, който следва да се приложи към задължението.

Съществуват два начина за получаване на изпълнително основание, които се изключват взаимно:

– приемане на решение, съставляващо изпълнително основание по смисъла на член 256 от Договора за ЕО (придава се официален характер на установяването на вземане с решение, което съставлява изпълнително основание);

– получаване на изпълнително основание по съдебен ред пред национални съдебни органи или съдебни органи на ЕС. В тези действия се включват и гражданските искове, предявявани в рамките на наказателното производство в правосъдните системи, които допускат това.

По отношение на издадените през 2009 г. нареждания за събиране на вземания, свързани с нередности и измами, вече бе съобщено за пълно или частично възстановяване на суми в 478 докладвани случая. Комисията е събрала 15,5 млн. EUR. В 463 случая е възстановен пълният размер на неправомерните суми. Остава за събиране сума от 12 млн. EUR, отнасяща се до 242 случая.

Комисията ще продължи процедурите за пълно възстановяване на тези суми.

Възстановяване вследствие на случай на OLAF

Когато в окончателния доклад по случай на OLAF е направено заключение, че определени суми вероятно са платени на бенефициера неправомерно или че не са били събрани, а е трябвало да се съберат, компетентните органи (по принцип органите на съответните държави-членки или трети държави) трябва да пристъпят към възстановяване на тези суми. OLAF следи хода на процедурите по възстановяване.

През 2009 г. OLAF приключи официално финансовото проследяване за над 249,2 млн. EUR. В селскостопанския сектор бяха възстановени общо 137,2 млн. EUR, а в областта на структурните фондове бяха възстановени 49,1 млн. EUR

OLAF ще продължи да работи съвместно с Генералната дирекция, занимаваща се с разпореждането с бюджетни кредити в рамките на Комисията, отговорна за съответните бюджетни сектори, с цел допълнително подобряване на възстановяване вследствие на случаи на OLAF.

[pic][pic][pic]

[1] Доклади от предишни години: http://ec.europa.eu/anti_fraud/reports/anti-fraud_en.html.

[2] Пълните резултати от анкетата са представени в документа „Изпълнение на член 325 от ДФЕС през 2009 г. от държавите-членки“ (Придружаващ документ 1 към настоящия доклад).

[3] Вж. също и резолюцията на Европейския парламент от 24 април 2009 г. за защита на финансовите интереси на Общностите и борбата с измамите — Годишен доклад за 2007 г. (2008/2242(INI)).

[4] Вж. придружаващ документ 1 „Изпълнение на член 325 от ДФЕС през 2009 г. от държавите-членки“.

[5] За справка вж. заглавната страница на доклада.

[6] Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г.).

[7] Член 1, параграф 1, буква а) от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г. (ОВ C 316, 27.11.1995 г.).

[8] Втори придружаващ документ към настоящия доклад.

[9] Цифрите са актуализирани за някои сектори след доклада от 2008 г.

[10] Същото.

[11] Мита и селскостопански такси.

[12] Този процент се основава на прогноза за традиционните собствени ресурси от общия бюджет за 2009 г., а не на счетоводните сметки.

[13] България, Кипър, Австрия, Швеция, Унгария, Словакия, Белгия, Естония, Литва, Германия, Испания, Португалия, Франция, Ирландия, Обединеното кралство.

[14] OWNRES е съкращение за собствени ресурси; базата данни OWNRES е ключов инструмент за придобиване на данни за глобален анализ на измами и нередности, които се отразяват върху традиционните собствени ресурси.

[15] CY (Кипър) и MT (Малта) не са обозначени на картата, тъй като те не са имали разходи за този сектор през 2004 г.

[16] ЕФРР финансира преки помощи за инвестиции в предприятия (по-специално МСП) с цел създаване на устойчиви работни места; инфраструктурни проекти, свързани изключително с научни изследвания и иновации, телекомуникации, околната среда, енергия и транспорт, финансови инструменти (фондове за рисков капитал, фондове за местно развитие и др.) за подпомагане на регионалното и местното развитие и насърчаване на сътрудничеството между градове и региони; мерки за техническа помощ.

[17] Предвид факта, че регионите, които извличат полза от програмите по цел 1, са по-бедните региони, а тези, които извличат полза от програмите по цел 3, са най-богатите, изглежда, че нуждата и алчността са основните подбуди за извършване на измама.

[18] Испания и Франция не използваха СУН през 2009 г., а Швеция и Ирландия все още предстои да я внедрят напълно.

[19] ОВ L 371, 27.12.2006 г.

[20] ОВ L 250, 23.9.2009 г.

[21] ОВ L 172, 7.7.1994 г.

[22] Тази програма е подпомагала селското стопанство и развитието на селските райони в страните кандидатки.

[23] След като модулът започне да се прилага напълно, той ще разкрие няколко предимства, като подобрено спазване на правилата, по-малко грешки от технически характер, възможност за съобщаване до органите на различни нива на достъп до информация за всички (общодостъпни) нередности, за които вече е съобщено.

[24] http://ec.europa.eu/comm/anti_fraud/reports/index_en.html.

[25] Решение 2008/852/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно мрежа от звена за контакт срещу корупцията (ОВ L 301, 12.11.2008 г.).

[26] COM(2009) 644 окончателен, 23.11.2009 г. и COM(2009) 648 окончателен, 2.12.2009 г.

[27] Армения, Азербайджан, Бруней, Китай, Грузия, Ирак, Либия, Малайзия, Молдова, Монголия, Филипините, Русия, Украйна и Виетнам.

[28] ОВ C 316, 27.11.1995 г.

[29] Вж. също Съобщение на Комисията за влизането в сила на 19 май 2009 г. на втория протокол към Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности, ОВ C 219, 12.9.2009 г.

[30] Първи протокол от 27 септември 1996 г. (ОВ C 313, 23.10.1996 г.), Протокол от 29 ноември 1996 г. за тълкуването чрез преюдициални заключения от Съда на Европейските общности на Конвенцията (ОВ C 151, 20.5.1997 г.) и Втори протокол от 19 юни 1997 г. (ОВ C 221, 19.7.1997 г.).

[31] COM(2008) 77 окончателен, 14.2.2008 г.

[32] ОВ L 218, 13.8.2008 г.

[33] Членове на ASEM: Бруней, Камбоджа, Китай, Индия, Индонезия, Япония, Корея, Лаос, Малайзия, Монголия, Мианмар, Пакистан, Филипините, Сингапур, Тайланд, Виетнам, секретариата на АСЕАН, всички държави-членки на ЕС и Европейската комисия.

[34] Решение 2009/917/ПВР, ОВ L 323, 10.12.2009 г.

[35] Регламент № 2185/1996, относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г.).

[36] В съответствие с член 3, параграф 1 от Регламенти № 1073/1999 и № 1074/1999 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

[37] Вж. член 4 от Регламент № 2185/1996.

[38] Не всички държави-членки са посочили централен орган, занимаващ се с преките разходи, но повечето от тях са съобщили, че имат служба за разследвания, отговорна за тази област, с изключение на Германия, Испания и Обединеното кралство.

[39] Вж. придружаващ документ 1 „Изпълнение на член 325 от ДФЕС през 2009 г. от държавите-членки“.

[40] Литва, Обединеното кралство, Австрия.

[41] Германия, Люксембург.

[42] Както е специално подчертано от Германия.

[43] Белгия, Чешката република, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Италия, Кипър, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Швеция, Обединеното кралство.

[44] Белгия, Ирландия, Гърция, Франция, Кипър, Унгария, Малта, , Австрия, Португалия, Румъния, Люксембург, Словения, Словакия, Финландия, Обединеното кралство.

[45] Изключения: Естония, Литва, Латвия, Полша.

[46] Вж. документ „Изпълнение на член 325 от ДФЕС през 2009 г. от държавите-членки“ (придружаващ документ 1 към този доклад).

[47] Както е специално подчертано от BE.

[48] Кипър, Ирландия.

[49] Полша.

[50] Полша, Унгария.

[51] Словения.

[52] Унгария, Белгия, Обединеното кралство.

[53] Естония.

[54] Белгия, Чешката република, Италия, Кипър, Латвия, Малта.

[55] Белгия, България, Чешката република, Германия, Франция, Кипър, Латвия, Литва, Португалия, Обединеното кралство.

[56] Дания, Румъния, Полша, Обединеното кралство.

[57] Белгия, България, Чешката република, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Литва, Австрия.

[58] Белгия, България, Чешката република, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Кипър, Латвия, Литва, Австрия, Словения, Обединеното кралство.

[59] Чешката република, Ирландия, Гърция, Франция, Малта, Испания, Кипър, Литва, Австрия.

[60] Белгия.

[61] Германия, Литва, Австрия, Словакия.

[62] Белгия, България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Обединеното кралство.

[63] Белгия, България, Чешката република, Естония, Гърция, Испания, Франция, Ирландия, Латвия, Литва, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Обединеното кралство.

[64] Белгия, България, Чешката република, Дания, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Литва, Латвия, Унгария, Малта, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Обединеното кралство.

[65] Белгия, Дания, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Кипър, Литва, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Словакия, Финландия.

[66] България, Германия, Кипър, Малта, Австрия, Полша, Словения, Швеция.

[67] Белгия, Чешката република, Австрия, Полша, Словакия.

[68] Решение 2009/367/ЕО (ОВ L 111, 5.5.2009 г.) на Комисията.

[69] Решение 2010/56/ЕС (ОВ L 32, 4.2.2010 г.) на Комисията.

[70] Решение 2010/258/ЕС (ОВ L 112, 5.5.2010 г.) на Комисията.

[71] Сумата включва актуализирана финансова информация, предоставена от държавите-членки за финансовата 2009 г.

[72] Това са многогодишни програми. Сумата не включва проекти, които са финансирани пряко чрез структурните фондове и Кохезионния фонд.

[73] Ситуация съгласно данните в базата данни ECR към 15 април 2009 г .