(1)

Координацията на икономическите политики на държавите членки в рамките на Съюза, предвидена в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), предполага спазване на ръководните принципи за ценова стабилност, стабилни публични финанси и парични условия, както и устойчив платежен баланс.

(2)

Пактът за стабилност и растеж, първоначално включващ регламенти (ЕО) № 1466/97 (3) и (ЕО) № 1467/97 (4) на Съвета и Резолюцията на Европейския съвет от 17 юни 1997 г. (5), се основава на целта за стабилни и устойчиви публични финанси като средство за укрепване на условията за ценова стабилност и за силен, устойчив и приобщаващ растеж, почиващ на финансова стабилност, като по този начин се подпомага постигането на целите на Съюза за устойчив растеж и заетост.

(3)

Рамката за фискално управление е част от европейския семестър, който включва и координацията и наблюдението на по-широките икономически политики и политики по заетостта на държавите членки в съответствие с членове 121 и 148 ДФЕС, включително Европейския стълб на социалните права, и свързаните с тях специфични за всяка държава препоръки.

(4)

Участието на националните парламенти, социалните партньори, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни в европейския семестър е от ключово значение за осигуряването на национално припознаване в икономическите и фискалните политики, както и на прозрачен и приобщаващ процес на формулиране на политики.

(5)

Рамката за икономическо управление на Съюза следва да бъде адаптирана, за да отчита в по-голяма степен нарасналата разнородност на фискалните позиции, държавния дълг и икономическите трудности, както и други уязвими места сред държавите членки. Силният политически отговор на пандемията от COVID-19 се оказа особено ефикасен за смекчаване на икономическите и социалните последици от кризата, причинена от тази пандемия, но доведе до значително увеличаване на съотношенията на дълга спрямо БВП в публичния и частния сектор, като показа значението на намаляването на дълговите съотношения и дефицитите до разумни равнища по постепенен, реалистичен, устойчив и благоприятстващ растежа начин, който осигурява свобода на действие за антициклични политики и води до преодоляване на макроикономическите дисбаланси, като в същото време се отдава дължимото внимание на целите в областта на заетостта и социалните цели. Същевременно рамката за икономическо управление на Съюза следва да бъде адаптирана, за да се спомогне за справянето със средносрочните и дългосрочните трудности, пред които е изправен Съюзът, като постигането на справедлив цифров и екологичен преход — в това число целите в областта на климата, заложени в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (6), гарантирането на енергийна сигурност, подкрепата за отворена стратегическа автономност, справяне с демографските промени, засилването на социалната и икономическата устойчивост и на устойчивата конвергенция, както и изпълнението на Стратегическия компас за сигурност и отбрана, като за всичко това са необходими реформи и постоянни високи равнища на инвестиции през следващите години.

(6)

Рамката за икономическо управление на Съюза следва да насърчава стабилни и устойчиви публични финанси и устойчив и приобщаващ растеж и следователно да прави разграничение между държавите членки, като отчита техния държавен дълг и икономически трудности и позволява многогодишни специфични за всяка държава фискални траектории, гарантирайки в същото време ефикасно многостранно наблюдение и зачитайки принципа на равно третиране.

(7)

Осигуряването на подходящо равнище на публични инвестиции е необходимо за постигане на основните цели на реформата на рамката за икономическо управление, определени в настоящия регламент, както и за изпълнение на настоящите и бъдещите приоритети на Съюза. От прилагането на инструментите за финансиране, като например фондовете за политиката на сближаване, които понастоящем включват Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд, създадени с Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета (7), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета (8) и Фонда за справедлив преход (ФСП), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета (9), по Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, създаден с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (10), или по Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства, създаден с Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета (11), биха могли да се извлекат поуки за подобряване на ефикасността и ефективността на инвестициите и политиките по заетостта, както и за всеки инвестиционен инструмент на Съюза, насочен към общите приоритети на Съюза.

(8)

С процедурата за многостранно наблюдение, установена в член 121, параграфи 2, 3 и 4 и член 148, параграф 4 ДФЕС, следва да се следи целият спектър от промени в сферата на икономиката и заетостта във всяка от държавите членки и в Съюза като цяло. Това включва откриването на макроикономически дисбаланси и предотвратяването и коригирането на прекомерните дисбаланси съгласно съответно регламенти (ЕС) № 1174/2011 (12) и (ЕС) № 1176/2011 (13) на Европейския парламент и на Съвета. За целите на проследяването на тези промени в сферата на икономиката и заетостта държавите членки следва да представят информация под формата на средносрочни фискално-структурни планове, обхващащи период от четири или пет години в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл на съответната държава членка. Като част от интегрирания си анализ на развитието на заетостта и социалната сфера в контекста на европейския семестър, Комисията оценява рисковете за възходящата социална конвергенция в държавите членки и следи напредъка в прилагането на принципите на Европейския стълб на социалните права въз основа на набора от социални показатели и принципите на рамката за социална конвергенция.

(9)

Следва да се установят подробни правила относно съдържанието, представянето, оценката, одобряването и мониторинга на националните средносрочни фискално-структурни планове, за да се насърчат стабилните и устойчиви публични финанси, устойчивият и приобщаващ растеж в държавите членки и постигането на устойчивост посредством реформи и инвестиции, включително такива, които допринасят за общите приоритети на Съюза, и да се предотврати възникването на прекомерни бюджетни дефицити.

(10)

Националните средносрочни фискално-структурни планове следва да обединяват фискалната политика, структурните реформи и инвестициите на всяка държава членка. Тези планове следва да бъдат крайъгълният камък на рамката за икономическо управление на Съюза. Всяка държава членка следва да представя национален средносрочен фискално-структурен план, в който е определен нейният фискален план, както и приоритетни публични реформи и инвестиции, които заедно осигуряват устойчиво и постепенно намаляване на дълга и устойчив и приобщаващ растеж, като се избягва проциклична фискална политика. Тези планове следва да включват също по-широки реформи и инвестиции, включително във връзка с общите приоритети на Съюза, а именно зеления преход, който включва Европейския зелен пакт и прехода към неутралност по отношение на климата, провеждан в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1119 и чрез прилагането на националните планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (14), цифровия преход, който включва политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., създадена с Решение (ЕС) 2022/2481 на Европейския парламент и на Съвета (15), социалната и икономическата устойчивост и прилагането на Европейския стълб за социални права, включително свързаните цели в сферата на заетостта, уменията и намаляването на бедността за периода до 2030 г., енергийната сигурност и изграждането на отбранителните способности, когато е приложимо с включване на Стратегическия компас за сигурност и отбрана или последващите актове на Съюза, свързани с тези приоритети. По време на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (16), при изготвянето на националните средносрочни фискално-структурни планове следва да се вземат надлежно предвид ангажиментите, поети в националните планове за възстановяване и устойчивост.

(11)

Фондовете по политиката на сближаване също така са синхронизирани с европейския семестър. Подобно на дългосрочната инвестиционна политика на бюджета на Съюза, реформите и инвестициите по тези фондове също следва да се вземат надлежно предвид при изготвянето на националните средносрочни фискално-структурни планове, за да се гарантира съгласуваност и, когато е целесъобразно, взаимно допълване.

(12)

Представянето на националния средносрочен фискално-структурен план следва да бъде предшествано от технически диалог с Комисията, за да се гарантира спазването на настоящия регламент. Оценката на националните средносрочни фискално-структурни планове от страна на Комисията следва да включва обобщение на този технически диалог. Въз основа на препоръка от Комисията Съветът следва да приеме препоръка, с която да бъде заложен планът за нетните разходи, и, в зависимост от случая, да се одобрят реформите и инвестициите, обуславящи евентуално удължаване на периода на корекция.

(13)

За да се опрости фискалната рамка на Съюза и да се повиши прозрачността, като основа за залагане на фискалния план и за извършване на годишно фискално наблюдение за всяка държава членка следва да служи единен оперативен показател, основан на устойчивостта на обслужването на дълга. Този единен оперативен показател следва да се основава на финансираните на национално равнище нетни първични разходи, а именно: държавни разходи, след приспадане на разходите за лихви, дискреционните мерки по отношение на приходите, разходите по програми на Съюза, изцяло покрити от приходи от фондове на Съюза, националните разходи за съфинансиране на програми, финансирани от Съюза, както и цикличните елементи на разходите за обезщетения при безработица. В съответствие с използваните от Комисията ръководни принципи за класифициране на операциите като еднократни и други временни мерки, тези еднократни и други временни мерки също следва да бъдат изключени от показателя за нетните разходи. Този показател, който не се влияе от действието на автоматичните стабилизатори и други колебания в разходите извън прекия контрол на държавата, осигурява свобода на действие за антициклична макроикономическа стабилизация.

(14)

За да се създаде рамка за диалога, водещ до представянето на национални средносрочни фискално-структурни планове, Комисията следва да предаде на държавите членки с консолидиран държавен дълг, надвишаващ 60 % от БВП, или с бюджетен дефицит, надвишаващ 3 % от БВП, съгласно член 126, параграф 2 ДФЕС във връзка с Протокол № 12 относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и ДФЕС (наричан по-долу „Протокол № 12“), референтна траектория, обхващаща период на корекция от четири години с възможно удължаване до три години. Тази траектория следва да се основава на риска, да бъде специфична за всяка държава и обвързана с устойчивостта на обслужването на дълга, така че да се гарантира по-далновиден подход, съобразен с настоящите и бъдещите трудности.

(15)

По искане на държава членка с държавен дълг, ненадвишаващ 60 % от БВП, и бюджетен дефицит, ненадвишаващ 3 % от БВП, Комисията следва да предаде на тази държава членка насоки под формата на техническа информация.

(16)

В рамките на месеца преди изтичането на крайния срок, в който Комисията трябва да предаде на дадена държава членка референтна траектория или техническа информация, тази държава членка следва да има възможността да поиска технически консултации с Комисията. Тези технически консултации следва да послужат като възможност за обсъждане на най-актуалната налична статистическа информация и на икономическите и фискалните перспективи на съответната държава членка, като същевременно се гарантира равно третиране на държавите членки.

(17)

Многостранната рамка за бюджетно наблюдение на Съюза се основава на статистически данни, предоставени от Евростат, която отговаря, от името на Комисията, за гарантиране на качеството на фискалните данни, събирани в съответствие с Европейската система от национални и регионални сметки. Евростат създава рамка за отчитане от страна на държавите членки на статистическите данни за националното съфинансиране на финансирани от Съюза програми, които са необходими за прилагането на настоящия регламент и понастоящем не се събират от Евростат. До създаването на рамката за събиране и предоставяне на такива данни държавите членки следва да могат да разчитат на прогнозни оценки. Форматът, обхватът, честотата и графикът на предоставяне на тези данни от страна на държавите членки следва да бъдат определени от съответните статистически органи на Съюза.

(18)

Референтната траектория следва да гарантира, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, дори при неблагоприятни сценарии. Освен това тя следва да гарантира, че дефицитът по консолидирания държавен бюджет се свежда и поддържа под 3 % от БВП, като същевременно отчита фактът, че за държавите членки може да възникнат допълнителни разходи след края на периода на корекция, например във връзка със застаряването на населението. И накрая, тя следва да гарантира съгласуваност с плана за корекции съгласно Регламент (ЕО) № 1467/97.

(19)

За да се подобри предвидимостта на резултатите от рамката за многостранно бюджетно наблюдение на Съюза и да се укрепи равното третиране на държавите членки, референтната траектория следва да бъде предварително съгласувана с механизъм за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга. На етапа на изготвяне на националните средносрочни фискално-структурни планове този механизъм следва да гарантира намаляване с минимална средна годишна стойност на прогнозното съотношение на държавния дълг спрямо БВП. Той ще служи като минимално изискване за усилията, залегнали в основата на референтната траектория и плана за нетните разходи. Поради специфичния състав на непогасения държавен дълг на Гърция значителна част от отсрочените лихвени плащания ще бъдат дължими към 2033 г. Свързаното с това извънредно увеличение на съотношението на консолидирания държавен дълг спрямо БВП на Гърция не следва да се взема предвид при прилагането на механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга.

(20)

Очаква се основаните на риска изисквания за референтната траектория да бъдат достатъчни, за да се сведат равнищата на бюджетния дефицит значително под референтната стойност от 3 % от БВП. Въпреки това, за да бъде рамката за многостранно бюджетно наблюдение по-стабилна на фона на неясното развитие на макрофискалните променливи, референтната траектория следва да предвижда и общ марж на устойчивост във връзка с референтната стойност на дефицита, посочена в член 126, параграф 2 ДФЕС във връзка с Протокол № 12, или конвергенция с тази референтна стойност на дефицита. Този общ механизъм за гарантиране на устойчивостта следва да осигури натрупването на фискални буфери за случаите на неблагоприятни обстоятелства и сътресения, като така ще се улесни провеждането на антициклични политики съгласно фискалната рамка на Съюза.

(21)

За първите национални средносрочни фискално-структурни планове правдоподобността на намаляването на държавния дълг в средносрочен план следва да се основава на методиката, описана в Обзора на Комисията за устойчивостта на обслужването на дълга от 2023 г. Работна група за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга следва да разглежда възможните подобрения в методиката, включително по отношение на основните допускания. В тази работна група следва да участват експерти от държавите членки, Комисията и Европейската централна банка. Европейският фискален съвет и Европейският механизъм за стабилност следва да бъдат канени от работната група като наблюдатели. Компетентната комисия на Европейския парламент следва да има възможността да покани Комисията да представи своята методология в контекста на икономическия диалог, установен с настоящия регламент.

(22)

За да се прецени дали са необходими допълнителни корекции в края на четири- или петгодишния период на изпълнение на националния средносрочен фискално-структурен план, Комисията следва да направи нова оценка на състоянието и да предложи нова референтна траектория, ако държавният дълг на държавата членка продължава да е над 60 % от БВП или бюджетният ѝ дефицит да е над 3 % от БВП.

(23)

Във всеки национален средносрочен фискално-структурен план следва да се посочва неговият статус в контекста на националните процедури, по-специално дали планът е бил представян в националния парламент и дали е бил одобрен от него. В националния средносрочен фискално-структурен план следва също така да се посочва дали националният парламент е имал възможност да обсъди препоръката на Съвета по отношение на предходния план, а когато е относимо, и всяка друга препоръка или решение на Съвета или предупреждение от Комисията. Ако има такова, становището на независимата фискална институция, създадена в съответствие с Директива 2011/85/ЕС на Съвета (17), следва да бъде приложено към националния средносрочен фискално-структурен план, представен на Комисията. Преди представянето на втория и последващия национален средносрочен фискално-структурен план всяка държава членка следва да проведе, в съответствие с националната си правна уредба, консултация със социалните партньори, регионалните органи, организациите на гражданското общество и другите съответни национални заинтересовани страни. Информацията относно консултациите с националните парламенти и процеса на консултации следва да бъде включена в националния средносрочен фискално-структурен план. Като се има предвид по-строгият график, предвиден за изготвянето на първите национални средносрочни фискално-структурни планове, държавите членки могат да проведат консултации при подготовката им с подходящи срокове.

(24)

В случай на ново правителство държавата членка следва да има възможност да представи на Комисията преразгледан национален средносрочен фискално-структурен план. Ако са налице обективни обстоятелства, които възпрепятстват изпълнението на националния средносрочен фискално-структурен план, държавата членка следва да има възможност да представи на Комисията преразгледан план не по-късно от 12 месеца преди края на периода по текущия план.

(25)

Когато в своите национални средносрочни фискално-структурни планове държавите членки използват допускания, отклоняващи се от средносрочната рамка за прогнозиране на държавния дълг, те следва да обясняват и надлежно да обосновават разликите по прозрачен начин и със солидни икономически доводи по време на техническия диалог и в националните си средносрочни фискално-структурни планове.

(26)

Когато Съветът счита, че преработеният национален средносрочен фискално-структурен план на дадена държава членка не съответства на изискванията на настоящия регламент, Съветът следва да препоръча по правило първоначалната референтна траектория, която е била предадена от Комисията като план за нетните разходи.

(27)

За да се осигури подходящо взаимодействие между общата рамка на Съюза и националните бюджетни рамки, Комисията следва да основава оценката си на изпълнението от страна на държавите членки на техните планове за нетните разходи, заложени от Съвета, само на промените в нетните разходи. Държавите членки следва да могат да определят националните си бюджетни цели спрямо друг показател, например структурното салдо, ако такива са изискванията в националната им бюджетна рамка.

(28)

В оценката на Комисията на националните средносрочни фискално-структурни планове следва да се разглежда по-специално правдоподобността на макроикономическите и фискалните допускания, ако те се различават от допусканията, на които се основава референтната траектория. По-специално прогнозите за дълга при непроменена политика, които се включват в плана, следва да са съпоставими с прогнозите на Комисията.

(29)

За да се гарантира изпълнението на националните средносрочни фискално-структурни планове, Комисията и Съветът следва да следят реформите и инвестициите, включени в тези планове в рамките на европейския семестър, въз основа на годишните доклади за напредъка, представяни от държавите членки, и в съответствие с членове 121 и 148 ДФЕС. За тази цел те следва да провеждат икономически диалог с Европейския парламент.

(30)

Европейският парламент следва надлежно да участва — редовно и по структуриран начин — в европейския семестър, за да се увеличат прозрачността, отчетността и припознаването по отношение на решенията, взети в рамките на европейския семестър. Председателите на Съвета и на Комисията следва редовно да информират Европейския парламент за резултатите от многостранното наблюдение съгласно настоящия регламент. Информацията, предоставяна съгласно настоящия регламент, следва да бъде подготвена и предадена от Комисията на Съвета и да бъде предоставена на Европейския парламент без неоснователно забавяне.

(31)

За да се осигури по-постепенно намаляване на дълга, периодът на корекция може да бъде удължаван с най-много три години, ако държавата членка подкрепи своя национален средносрочен фискално-структурен план с набор от проверими и обвързани със срокове реформи и инвестиции, които, взети заедно, като цяло насърчават растежа и повишават устойчивостта; подкрепят фискалната устойчивост; са насочени към общите приоритети на Съюза; са съобразени със съответните специфични за държавата препоръки, отправени към нея в рамките на европейския семестър, включително, когато е приложимо, препоръките, отправени в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси, както и с инвестиционните приоритети на съответната държава членка, без това да води до намаляване на равнището на национално финансираните публични инвестиции за периода на плана в сравнение със средносрочното равнище преди началото на плана, като се имат предвид обхватът и мащабът на специфичните за държавата трудности.

(32)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, следва да съответства на ангажиментите, включени в одобрения план за възстановяване и устойчивост на държавата членка по време на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост и на споразумението за партньорство, договорено по линия на многогодишната финансова рамка. Когато плановете за възстановяване и устойчивост включват амбициозни реформи и инвестиции, особено по отношение на икономическия растеж и фискалната устойчивост в средносрочен план, те следва да се считат за изпълняващи изискванията за удължаване на периода на корекция за първите национални средносрочни фискално-структурни планове.

(33)

Наборът от реформи и инвестиции, предвидени в националните средносрочни фискално-структурни планове, следва да бъде приведен в съответствие с общите приоритети на Съюза, което включва постигането на: справедлив екологичен и цифров преход, включително съответствие с целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119; социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права; енергийна сигурност; както и, когато е необходимо, изграждането на отбранителни способности. При оценката си на националните средносрочни фискално-структурни планове Комисията следва да обърне специално внимание на тези приоритети. Този набор от реформи и инвестиции следва да бъде съобразен и с изпълнението на националните стратегии, определени от съответната държава членка в изпълнение на тези специфични приоритети на Съюза.

(34)

С оглед на насърчаването на благоприятстващи растежа стратегии за фискална консолидация, след като реформите и инвестициите бъдат осъществени в рамките на националните средносрочни фискално-структурни планове, тяхното въздействие следва да бъде надлежно отчитано при изготвянето на следващите планове. Особено внимание следва да се обръща на въздействието върху фискалната устойчивост чрез бъдещите публични приходи и разходи и потенциалния растеж, както и на приноса към постигането на общите приоритети на Съюза въз основа на солидни и основани на данни икономически факти.

(35)

Когато в рамките на определения срок дадена държава членка не успее да осъществи в задоволителна степен обвързания със срокове набор от реформи и инвестиции, обуславящи по-плавния план за нетните разходи, заложен от Съвета, Съветът, по препоръка на Комисията, следва да може да препоръча да се съкрати удължаването на периода за адаптиране, т.е. усилията за годишна корекция да се ускорят, освен ако не са налице обективни обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението в рамките на първоначалния краен срок.

(36)

Комисията следва да въведе за всяка държава членка контролен общ баланс, за да се проследяват наблюдаваните годишни и натрупани възходящи и низходящи отклонения на нетните разходи спрямо плана за нетните разходи, заложен от Съвета. Контролният общ баланс не следва да регистрира отклонения, докато се прилагат клаузи за дерогация. В съответствие с член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97 при изготвянето на доклада съгласно член 126, параграф 3 ДФЕС Комисията следва да вземе предвид като действащи фактори напредъка в осъществяването на реформите и инвестициите, включително по-специално политиките за изпълнение на общата стратегия на Съюза за растеж и заетост, и да обърне специално внимание на финансовия принос за постигане на общите приоритети на Съюза, предвидени в настоящия регламент.

(37)

Независимите фискални институции са доказали способността си да насърчават фискалната дисциплина и да укрепват доверието в публичните финанси на държавите членки. За да се засили националното припознаване, следва да се запази консултативната функция на тези институции в реформираната рамка за икономическо управление на Съюза с оглед на постепенното изграждане на техния капацитет.

(38)

Европейският фискален съвет, с постоянен и по-независим характер, следва да има по-значителна консултативна функция в рамката за икономическо управление на Съюза. Той следва да продължи да извършва оценка на изпълнението на Пакта за стабилност и растеж, да оценява бъдещия фискален курс в еврозоната като цяло и да дава съвети на Комисията и Съвета, като се съобразява с функциите и правомощията на Комисията, установени в ДЕС и ДФЕС. Неговата независимост и достъпът му до информация следва да бъдат подобрени. В процеса на назначаване на председателя му и на членовете на управителния му съвет следва да се провеждат консултации със Съвета и с Европейския парламент. Тези назначения следва, доколкото е възможно, да гарантират подходящ географски баланс и баланс между половете.

(39)

Когато дава становище по проектите на бюджетни планове, представени съгласно Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета (18), Комисията следва да прецени дали проектите на бюджетни планове са съобразени с плановете за нетните разходи, заложени от Съвета съгласно настоящия регламент.

(40)

В случай на големи сътресения в еврозоната или в Съюза като цяло е необходимо да има обща клауза за дерогация, за да може да се реагира на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло, като се допусне отклонение от плана за нетните разходи, заложен от Съвета, при условие че това отклонение не излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Прилагането и удължаването на срока на прилагане на общата клауза за дерогация трябва да зависят от препоръка на Съвета, която Съветът следва да се стреми да приеме в четириседмичен срок, считано от съответната препоръка на Комисията. Европейският фискален съвет следва да предостави становище относно удължаването на срока на прилагане на общата клауза за дерогация.

(41)

В допълнение към общата клауза за дерогация следва да има и специфична за всяка държава клауза за дерогация, за да се позволи отклонение от плана на нетните разходи, заложен от Съвета, когато извънредни обстоятелства, като например непредвидими външни събития, които са извън контрола на държавата членка, оказват значително въздействие върху публичните финанси на държавата членка и налагат антициклични фискални мерки, при условие че това отклонение не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план. Прилагането и удължаването на срока на прилагане на специфичните за всяка държава клаузи за дерогация зависи на препоръка на Съвета, която Съветът следва да се стреми да приеме в четириседмичен срок, считано от съответна препоръка на Комисията, като взема предвид искането от страна на съответната държава членка за прилагане или удължаване на срока на прилагане на специфичната за държавата клауза за дерогация.

(42)

Настоящият регламент е част от пакет заедно с Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета (19) и Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета (20). Взети заедно, тези три законодателни акта (наричани по-долу заедно „реформата на рамката за икономическо управление“) реформират рамката за икономическо управление на Съюза, като включват в правото на Съюза същността на дял III („Фискален пакт“) от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (21) от 2 март 2012 г. (ДСКУ), в съответствие с член 16 от посочения договор. Като се основава на опита от прилагането на ДСКУ от държавите членки, реформата на рамката за икономическо управление запазва средносрочната ориентация на фискалния пакт като инструмент за постигане на бюджетна дисциплина и насърчаване на растежа. Реформата на рамката за икономическо управление включва засилено специфично за всяка държава измерение, насочено към повишаване на националното припознаване — включително чрез запазване на консултативната функция на независимите фискални институции — което се основава главно на общите принципи на фискалния пакт относно националните корективни механизми във фискалната област, предложени от Комисията в нейното съобщение от 20 юни 2012 г. съответствие с член 3, параграф 2 ДСКУ. Анализът на разходите, след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите, с оглед на цялостната оценка на съответствието, изисквана по фискалния пакт, е изложен в настоящия регламент. Както и във фискалния пакт, временни отклонения от средносрочния план се допускат само при извънредни обстоятелства в съответствие с настоящия регламент и съобразно разпоредбите относно контролния общ баланс. Подобно на фискалния пакт, в случай на значителни отклонения от средносрочния план, следва да се приложат мерки за коригиране на отклоненията в рамките на определен срок. Реформата на рамката за икономическо управление укрепва процедурите за фискално наблюдение и правоприлагане, за да се изпълни ангажиментът за насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси и устойчив и приобщаващ растеж. По този начин реформата на рамката за икономическо управление запазва основните цели за бюджетна дисциплина и устойчивост на обслужване на дълга, определени във фискалния пакт.

(43)

За да се гарантира ефективното прилагане и подходящият мониторинг във връзка с настоящия регламент, Комисията следва да своевременно да даде насоки, след като поиска становище от Икономическия и финансов комитет, по отношение на информацията, която бъде предоставена от държавите членки в техните национални средносрочни фискално-структурни планове и в техните годишни доклади за напредъка. Тези насоки следва да бъдат оповестени публично.

(44)

Многостранното наблюдение следва да се основава на висококачествени и независими статистически данни, изготвени в съответствие с принципите, посочени в Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (22).

(45)

Доколкото целите на настоящия регламент за гарантиране на ефективна координация на икономическите политики и многостранно бюджетно наблюдение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на тези координация и наблюдение могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

(46)

С оглед на съществуващия краен срок, посочен в Пакта за стабилност и растеж, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,