(1)

За да се гарантира спазването от страна на държавите членки на задълженията, произтичащи от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в областта на бюджетната политика, и по-специално във връзка с избягването на прекомерните бюджетни дефицити, в Директива 2011/85/ЕС на Съвета (3) са предвидени подробни правила относно характеристиките на бюджетните рамки на държавите членки.

(2)

Въз основа на опита, натрупан с икономическия и паричен съюз след влизането в сила на Директива 2011/85/ЕС, е необходимо да бъдат изменени нейните изисквания във връзка с правилата и процедурите, формиращи бюджетните рамки на държавите членки.

(3)

В специалния си доклад № 22/2019 г., озаглавен „Изисквания на ЕС към националните бюджетни рамки — необходимо е по-нататъшно засилване на рамките и по-добър мониторинг върху изпълнението им“, Европейската сметна палата разгледа изискванията на Съюза относно националните бюджетни рамки и се препоръча на Комисията да направи преглед на тези изисквания, като вземе предвид международните стандарти и най-добри практики. Европейската сметна палата предложи конкретни действия за подобряване на обхвата и ефективността на националните бюджетни рамки, особено що се отнася до средносрочните бюджетни рамки и независимите фискални институции.

(4)

В съобщението си от 5 февруари 2020 г., озаглавено „Преглед на икономическото управление. Доклад относно прилагането на регламенти (ЕС) № 1173/2011, 1174/2011, 1175/2011, 1176/2011, 1177/2011, 472/2013 и 473/2013 и относно пригодността на Директива 2011/85/ЕС на Съвета“, Комисията посочва наличието на значителен, но неравномерен напредък в развитието на националните бюджетни рамки, като отчита, че правото на Съюза установява само минимални изисквания и че прилагането и спазването на националните разпоредби варират в голяма степен. В това съобщение се разглежда и степента, в която рамката ще подпомогне задоволяването на нуждите на икономическата и социалната политика и на политиката за околната среда, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата цифрова европейска икономика с ефективно използване на ресурсите, като допълва ключовата роля на регулаторната среда и структурните реформи.

(5)

В съобщението си от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейския зелен пакт“, Комисията призовава за по-широко използване на инструментите за екологосъобразно бюджетиране с цел пренасочване на публичните инвестиции, потреблението и данъчното облагане към приоритетите в областта на околната среда и премахване на вредните субсидии. В Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (4) се определя цел за постигане до 2050 г. на неутралност по отношение на климата в целия Съюз и изисква от институциите на Съюза и от държавите членки да постигнат напредък по отношение на повишаването на способността за адаптиране. Комисията се ангажира да работи с държавите членки, за да разглежда внимателно и да сравнява практиките за екологосъобразно бюджетиране. В съобщението си от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“, Комисията посочва макрофискалното значение на изменението на климата и се изтъква необходимостта от повишаване на устойчивостта на Съюза във връзка с последиците от изменението на климата. Европейският семестър осигурява допълнителна рамка за подкрепа на тези усилия, а инструментът за техническа подкрепа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета (5), предлага практическа помощ за тяхното осъществяване.

(6)

В съобщението си от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС Комисията изтъква необходимостта от засилване на устойчивостта на обслужването на дълга и намаляване на високите съотношения на държавния дълг към БВП, като същевременно се насърчава устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки. Основните цели на насоките са да се подобри националното припознаване, да се опрости рамката и да се премине към по-голям средносрочен фокус — в съчетание с по-строго и по-последователно прилагане.

(7)

За да се подобри спазването на разпоредбите на ДФЕС, и по-специално да се предотврати прекомерния бюджетен дефицит по смисъла на член 126 от ДФЕС, правото на държавите членки следва да съдържа специални разпоредби за засилване на националното припознаване, в съответствие със Съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, освен тези, които понастоящем се изискват по Директива 2011/85/ЕС. Въз основа на информацията, събрана вследствие на прилагането на посочената директива, измененията в нея следва да се отнасят до прозрачността и статистиката, прогнозите и средносрочното бюджетиране, за да бъдат преодолени слабостите, установени по време на досегашното ѝ прилагане.

(8)

Настоящата директива за изменение е част от пакет заедно с Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета (6) и Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета (7). Взети заедно, тези три законодателни акта (наричани по-долу заедно „реформа на рамката на икономическо управление“ реформират рамката на Съюза за икономическо управление, като включват в правото на Съюза същността на дял III („Фискален пакт“) от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (8) от 2 март 2012 г. (ДСКУ), в съответствие с член 16 от посочения договор. Като се основава на опита от прилагането на ДСКУ от страна на държавите членки, реформата на рамката на икономическо управление запазва средносрочната ориентация на фискалния пакт като средство за постигане на бюджетна дисциплина и насърчаване на растежа. Реформата на рамката на икономическо управление включва засилено специфично за всяка държава измерение, насочено към повишаване на националното припознаване, наред с другото, чрез запазване на консултативната функция на независимите фискални институции, което се основава главно на общите принципи на фискалния пакт относно националните механизми за фискална корекция, предложени от Комисията в съобщението ѝ от 20 юни 2012 г. в съответствие с член 3, параграф 2 от ДСКУ. Анализът на разходите, след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите, за цялостната оценка на съответствието, изисквана от фискалния пакт, е изложен в Регламент (ЕС) 2024/1263. Както и във фискалния пакт, в съответствие с Регламент (EС) 2024/1263, който заменя Регламент (ЕО) № 1466/97, временни отклонения от средносрочния план се допускат само при извънредни обстоятелства. Както и във фискалния пакт, в случай на значителни отклонения от средносрочния план, следва да се приложат мерки за коригиране на отклоненията в рамките на определен срок. Реформата на рамката на икономическо управление укрепва процедурите за фискално наблюдение и правоприлагане, за да се изпълни ангажиментът за насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси и устойчив и приобщаващ растеж. По този начин реформата на рамката за икономическо управление запазва основните цели, определени във фискалния пакт, а именно бюджетна дисциплина и устойчивост на обслужването на дълга.

(9)

Изчерпателните и надеждни практики за публично счетоводно отчитане за всички подсектори на сектор „Държавно управление“ са предпоставка за изготвянето на висококачествени статистически данни, които са съпоставими между държавите членки. Наличието и качеството на статистическите данни, основани на Европейската система за национални и регионални сметки (ЕСС), са от първостепенно значение за правилното прилагане на рамката за фискално наблюдение на Съюза. ЕСС 2010 се основава на информация, осигурявана на начислена основа. Поради това е желателно да се подобри събирането на данни и информация на начислена основа, които са необходими за изготвянето на статистика на начислена основа по всеобхватен и последователен начин във всички подсектори на сектор „Държавно управление“.

(10)

Наличието на данни, които се генерират много често, може да разкрие тенденции, даващи основание за по-строго наблюдение, и да подобри качеството на бюджетните прогнози. Държавите членки и Комисията (Евростат) следва да публикуват тримесечни данни за дефицита и дълга, като прилагат определенията, съдържащи се в член 2 от Протокол № 12 относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС. По-честото публикуване на бюджетни данни, съобразени с националните бюджетни определения, следва да се определя въз основа на националните изисквания за прозрачност и нуждите на ползвателите, за да се подобри националното припознаване.

(11)

Необективните и нереалистични макроикономически и бюджетни прогнози за годишното и многогодишното бюджетно законодателство могат да намалят съществено ефективността на фискалното планиране, а оттам и да отслабят ангажимента за спазване на бюджетна дисциплина. За да подобрят базовите допускания, държавите членки следва да сравняват своите макроикономически и бюджетни прогнози с най-актуалните прогнози на Комисията и, ако е целесъобразно, с тези на други независими органи.

(12)

Макроикономическите и бюджетните прогнози за годишното и многогодишното фискално планиране на сектор „Държавно управление“ следва да подлежат на редовни, обективни и всеобхватни последващи оценки, извършвани от независим орган или други органи с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки, различни от изготвящите прогнозата, с цел подобряване на тяхното качество. Тези оценки следва да включват внимателен преглед на икономическите допускания, сравнение с прогнозите, изготвени от други институции, и оценка на точността на предходните прогнози.

(13)

Независимите органи, отговарящи за наблюдението на публичните финанси в държавите членки, са ефективен градивен елемент на бюджетните рамки. Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) изисква от държавите членки, чиято парична единица е еврото, да имат независими фискални институции, натоварени с одобряването или изготвянето на макроикономически прогнози, и въвежда специални гаранции за тяхната независимост и технически капацитет. Без да се засягат изискванията на посочения регламент , задачата на независимите фискални институции да изготвят, оценяват или одобряват макроикономически прогнози в съответствие с настоящата директива, следва да бъде съобразена с установените национални процедури и практики в държавите членки, включително тези, които се отнасят до момента на изпълнение на задачата.

(14)

За да се постигне по-голяма отговорност във фискалната политика, независимите фискални институции следва да имат висока степен на оперативна независимост, необходимите ресурси за изпълнение на своите задачи и широк и своевременен достъп до необходимата информация. Държавите членки могат да създадат повече от една независима фискална институция и всяка такава институция може да изпълнява една или няколко от задачите, предвидени в настоящата директива за изменение, при условие че е налице ясно разпределение на отговорностите и не съществува припокриване на правомощия между тях. Следва да се избягва прекомерното институционално фрагментиране на задачите, свързани с мониторинга. Определянето на тези органи за мониторинг следва да бъде съобразено със съществуващата институционална рамка и административната структура на съответната държава членка.

(15)

За да се подобри бюджетното планиране, следва да се обърне необходимото внимание, доколкото това е възможно, на макрофискалните рискове в резултат от изменението на климата, включително неговото въздействие върху околната среда и разпределението. Разбирането на възможните пътища, по които свързаните с климата сътресения влияят върху публичните финанси, е от основно значение за националните стратегии за ограничаване и управление на фискалните рискове, произтичащи от изменението на климата и свързаните с него бедствия.

(16)

Въпреки че одобряването на годишно бюджетно законодателство е основен етап в бюджетния процес от гледна точка на демократичната отчетност, едногодишната перспектива за бюджетно планиране представлява ограничена основа за стабилни фискални политики, тъй като повечето мерки имат последици, които далеч надхвърлят годишния бюджетен цикъл. Само по себе си ефективното средносрочно фискално планиране укрепва доверието във фискалната политика при същевременно отчитане на устойчивостта на обслужването на дълга. То следва да се основава на ясно и последователно определяне на националните бюджетни цели за сектор „Държавно управление“ в средносрочен план, които се представят в националните средносрочни планове. За да се подобри многогодишната бюджетна перспектива, планирането на годишното бюджетно законодателство следва да е съобразено с националните бюджетни цели в средносрочен план.

(17)

За да могат ефективно да насърчават бюджетната дисциплина и устойчивостта на публичните финанси, бюджетните рамки следва да включват всички видове публични финанси. По тази причина следва да се обърне особено внимание на дейностите на органите и фондовете на сектор „Държавно управление“, които не са част от редовните бюджети, но са част от сектор „Държавно управление“, включително на неговите подсектори, и които имат незабавно или средносрочно въздействие върху бюджетните позиции на държавите членки. Държавите членки следва също така да публикуват стойности, съответстващи на комбинираното въздействие на тези органи и фондове върху салдото и дълговете на сектор „Държавно управление“. Следва да се публикува подробна информация относно въздействието на данъчните разходи върху приходите.

(18)

Инструментите за екологосъобразно бюджетиране могат да помогнат за пренасочване на публичните приходи и разходи към приоритети в областта на околната среда. В това отношение редовното докладване на съответната информация подобрява обсъждането на бюджета. Държавите членки биха могли да публикуват информация за това как съответните елементи на техните бюджети допринасят за постигането на ангажиментите в областта на климата и околната среда на национално и международно равнище, както и за използваната методика. Държавите членки следва да публикуват данни и описателна информация за разходните позиции, позициите на данъчните разходи и приходните позиции поотделно. Държавите членки биха могли да публикуват информация за разпределителното въздействие на бюджетните политики и да вземат предвид аспектите, свързани със заетостта, социалните въпроси и разпределението, при разработването на екологосъобразно бюджетиране съгласно Регламент (ЕС) № 473/2013 и Съобщението на Комисията от 28 септември 2022 г., озаглавено „По-добро оценяване на разпределителното въздействие на политиките на държавите членки“.

(19)

Следва да се обърне надлежно внимание на наличието на условни задължения. Условните задължения включват евентуалните задължения, които зависят от настъпването на несигурно бъдещо събитие, или настоящите задължения, при които няма вероятност плащането да бъде извършено или размерът на възможното плащане не може да бъде изчислен по надежден начин. Те включват например държавните гаранции, необслужваните заеми, задълженията, произтичащи от дейността на публични дружества, и — доколкото това е възможно — свързаните с бедствия и климата условни задължения.

(20)

Повечето държави членки са засегнати от природни бедствия и екстремни метеорологични явления и се очаква изменението на климата да доведе до увеличаване на честотата и интензивността на тези явления. Правителствата инвестират в мерки за адаптиране към изменението на климата и покриват разходите при бедствия за спешна помощ, възстановяване и реконструкция, като в някои случаи действат като краен застраховател. Като се имат предвид съществуващите и бъдещите трудности пред устойчивостта на публичните финанси, следва да се обърне специално внимание на държавните задължения и на рисковете за държавните финанси, произтичащи от природни бедствия и свързани с климата сътресения, като се започне със събирането и публикуването на информация за фискалните разходи от минали събития, доколкото това е възможно

(21)

Докладването относно макрофискалните рискове от изменението на климата, свързаните с климата условни задължения и фискалните разходи, произтичащи от бедствията, се подобрява, но все още е на начален етап, като методиките и показателите за такова докладване са още в процес на разработване. Въвеждането на това докладване ще изисква значителни усилия от страна на публичните администрации. Предвид тези трудности и доколкото е възможно, докладването в тези области следва да се извършва и да се развива успоредно с напредъка на методиката.

(22)

Комисията следва да продължи редовно да наблюдава изпълнението на Директива 2011/85/ЕС. Най-добрите практики във връзка с изпълнението на посочените директива следва да бъдат идентифицирани и споделяни.

(23)

Поради това Директива 2011/85/ЕС следва да бъде съответно изменена.

(24)

С оглед на съществуващия краен срок, посочен в Пакта за стабилност и растеж, настоящата директива следва да влезе в сила по спешност в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се заменя със следното:

3)

Член 4 се изменя, както следва:

4)

Член 5 се заменя със следното:

(*2)  Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 ьприл 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (ОВ L, 2024/1263, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj).“ "

5)

Член 6 се изменя, както следва:

6)

Член 7 се заменя със следното:

7)

Член 8 се заличава;

8)

Заглавието на глава V се заменя с „НЕЗАВИСИМИ ФИСКАЛНИ ИНСТИТУЦИИ“;

9)

В глава V се вмъква следният член:

(*3)  Регламент (ЕО) № 1467/97 от 7 юли 1997 г. на Съвета относно ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6).“ "

10)

Член 9 се изменя, както следва:

11)

Членове 10 и 11 се заменят със следното:

12)

Заглавието на глава VI се заменя със: „ПРОЗРАЧНОСТ НА ФИНАНСИТЕ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“;

12)

Член 12 се заменя със следното:

14)

Член 14 се заменя със следното:

15)

Член 16 се заменя със следното: