(1)

На 22 ноември 2017 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2018 г. Съветът надлежно взе предвид европейския стълб на социалните права, обявен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 22 март 2018 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на 22 ноември 2017 г. Комисията прие Доклад за механизма за предупреждение, в който Малта не е посочена като държава членка, за която ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която беше одобрена от Европейския съвет на 22 март 2018 г. На 14 май 2018 г. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (2) (наричана оттук нататък „препоръка за еврозоната“).

(2)

Като държава членка, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз, Малта следва да гарантира пълното и навременно изпълнение на препоръката относно икономическата политика за еврозоната, както е посочено в препоръките по-долу, по-специално в препоръка 1. Докладът за Малта за 2018 г. беше публикуван на 7 март 2018 г. В него бе оценен напредъкът на Малта в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 11 юли 2017 г. (3), последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени към Малта през предходните години, както и напредъкът на страната по отношение на националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“.

(3)

На 13 април 2018 г. Малта представи своята национална програма за реформи за 2018 г. и своята програма за стабилност за 2018 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(4)

Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014 — 2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба, в насоките относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на ЕСИФ с доброто икономическо управление.

(5)

Спрямо Малта понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. В своята програма за стабилност за 2018 г. правителството планира да поддържа излишък в номиналното изражение за периода 2018 — 2021 г. Средносрочната бюджетна цел за балансирана бюджетна позиция по отношение на БВП продължава да се спазва с положителен марж през целия период на програмата. Според програмата за стабилност съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да остане под заложената в Договора референтна стойност от 60 % от БВП и постепенно да намалее от 50,8 % от БВП през 2017 г. до около 36 % през 2021 г. Макроикономическият сценарий в основата на тези бюджетни прогнози е реалистичен за 2018 — 2019 г. и благоприятен за 2020 — 2021 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2018 г. структурното салдо се очаква да отчете излишък от 0,6 % от БВП през 2018 г. и 1,1 % от БВП през 2019 г., което е над средносрочната бюджетна цел. Като цяло Съветът е на мнение, че се предвижда Малта да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през 2018 и 2019 г. Същевременно в краткосрочен и средносрочен план внимателно следва да се наблюдава развитието на разходите, особено с оглед на евентуалните бъдещи рискове за стабилността на приходите.

(6)

Както е посочено в препоръките от 2018 г. за еврозоната, борбата срещу стратегиите за агресивно данъчно планиране е от съществено значение, за да се възпрепятства нарушаването на конкуренцията между предприятията, за гарантирането на справедливо третиране на данъкоплатците и за защита на публичните финанси. Разпространението между държавите членки на ефектите от стратегиите на данъкоплатците за агресивно планиране налага координирани действия на националните политики, които да допълват законодателството на Съюза. Липсата на данъци, удържани при източника (т.е. от лица, пребиваващи в Съюза, към такива, които пребивават в трети държави), върху дивиденти, лихви и авторски и лицензионни възнаграждения, направени от предприятия със седалище в Малта, може да доведе до пълно избягване на данъчно облагане върху тези плащания, ако те не са обложени също в държавата на местоназначение. Въпреки че новият режим за приспадане на фиктивните лихви ще спомогне за намаляване на склонността към задлъжняване, недостатъчните правила за борба със злоупотребите в комбинация с капиталов режим с относително високи лихви, могат да осигурят възможности за избягване на данъци. Наличието на някои разпоредби в двустранните данъчни спогодби между Малта и други държави членки, в съчетание с данъчната система на Малта, при която дружество, което е местно лице, но не е регистрирано в Малта, се облага по източник и въз основа на паричните преводи, може да се използва от дружествата, за да участват в практики за избягване на данъци. Комисията взема под внимание ангажимента на Малта да се бори със стратегиите на данъкоплатците за агресивно данъчно планиране. Въз основа на неотдавнашните разговори, Комисията ще продължи конструктивния си диалог с цел борба срещу данъкоплатци агресивни стратегии за планиране.

(7)

Дългосрочната устойчивост на публичните финанси на Малта продължава да бъде предизвикателство. Това се дължи изцяло на отражението върху бюджета на свързаните със застаряването на населението разходи, като например разходите за здравеопазване, дългосрочни грижи и пенсии. Пенсионната система е изправена пред двойното предизвикателство да постигне устойчивост и същевременно да гарантира адекватни пенсионни доходи. Дългосрочните перспективи за устойчивостта на пенсионните разходи се подобриха главно благодарение на по-положителна оценка на потенциала за дългосрочен растеж на Малта. При все това мерките, въведени в бюджета за 2016 г., имаха само ограничено въздействие върху дългосрочната устойчивост на пенсионната система, която по тази причина продължава да бъде важно предизвикателство. Освен това, въпреки въвеждането на мерки за подобряване на адекватността на пенсиите, неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите остава голяма. Функционирането на здравеопазването се подобри, а времето за чакане намалява. Продължават обаче да са налице предизвикателства при преразпределянето на ресурсите и дейностите от болнични грижи към първичната медицинска помощ. Институционалната рамка на първичното здравно обслужване оказва натиск върху болничните грижи и спешната помощ. Болничните и първичните здравни грижи не са добре координирани, а спешните грижи все още се използват неефективно. Достъпът до иновативни лекарства продължава да бъде предизвикателство, също и от бюджетна гледна точка. Бяха предприети инициативи за удовлетворяване на нарастващото търсене в системата за дългосрочни грижи, като например стимулиране на предлагането на грижи в общността и домашни грижи.

(8)

Известен напредък бе отбелязан в подобряването на трансграничното сътрудничество. Въпреки това, Малтийският орган за финансови услуги явно все още е с недостатъчен персонал, а неговият капацитет да упражнява надзор над голяма трансгранична финансова система, по-специално нейния небанков сегмент, буди загриженост. Освен това, въпреки че секторът на услугите (в частност на индустрията за онлайн хазартни услуги) допринесе значително за устойчивия икономически растеж на страната, това може да създаде предизвикателства за целостта на финансовата система, поради което е необходима солидна уредба срещу изпирането на пари. Малта наскоро транспонира 4-та директива срещу изпирането на пари. Ефективността на нейното прилагане предстои да бъде оценена. Освен това след транспонирането на директивата в националното законодателство малтийските органи наскоро представиха интегрирана стратегия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Наред с другите действия, беше създаден Национален координационен комитет за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, съставен от представители на правителството и други имащи отношение национални органи. Остават обаче предизвикателства по отношение на гарантирането на правилното изпълнение и ефективното прилагане на наскоро приетата нормативна уредба.

(9)

В контекст на силен икономически растеж и реформи в подкрепа на заетостта на жените и повишаването на квалификацията на работната сила, резултатите на пазара на труда на Малта допълнително се подобриха. Въпреки това, продължават да бъдат предизвикателство големите различия между половете по отношение на заетостта и слабото участие на пазара на труда на жените на възраст над тридесет години и на хората с увреждания. Сравнително слаб остава замисълът на отпуска по бащинство и на родителския отпуск, но е важен за балансирането на отговорностите между половете за полагане на грижи и за по-голямата подкрепа за жените да работят. Недостигът на работна ръка нараства, а несъответствието между търсените и предлаганите умения се запазва. Значителен дял от работната сила на Малта все още е с ниска квалификация, същевременно нараства зависимостта от чуждестранна работна ръка за преодоляване на недостига на работна ръка и умения. Очаква се да продължат политическите инициативи, осъществявани в областта на пазара на труда, уменията и социалната интеграция, но те трябва да вземат предвид мониторинга и оценката въз основа на резултатите.

(10)

Със стойност 18,6 % през 2017 г. процентът на преждевременно напускане на училище остава най-високият в Съюза, с малко подобрение в сравнение с предходната година. В Малта и процентът на преждевременно напускащите училище хора с увреждания е най-висок — 50 %, два пъти повече от средното за Съюза. Освен това учебните резултати са силно повлияни от социално-икономическия произход, вида и степента на увреждане. Разликата в резултатите при научните дисциплини между учениците от най-слабите спрямо най-добрите училища е сред най-големите в Съюза и 1,5 пъти над средната стойност в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Делът на учениците с ниски постижения по математика, точни науки и четене е четвърти по големина в Съюза. Нужен е всеобхватен подход за подобряване на качеството на образованието и намаляване на неравенствата в образователните постижения между социалните групи и различните видове училища.

(11)

Силният икономически растеж увеличи натиска върху инфраструктурата и природните ресурси. По-специално секторът на автомобилния транспорт е изправен пред мащабни инфраструктурни проекти и дългосрочните предизвикателства пред устойчивостта. Недостатъчната транспортна инфраструктура и нарастването на разходите, свързани с претоварването, представляват пречка пред инвестициите. Увеличаването на броя на превозните средства и на движението води до повишаване на емисиите на парникови газове и се отразява отрицателно на качеството на въздуха. Те могат също така да оказват отрицателно въздействие върху туризма, който е важен стълб на малтийската икономика. Поради това необходимостта от преодоляване на недостига на инфраструктура върви ръка за ръка с необходимостта от подходящи транспортни решения. През 2016 г. правителството прие Национална транспортна стратегия за периода до 2050 г. и оперативен генерален план за транспорта до 2025 г. То обяви също така проект на стойност 700 милиона евро за модернизиране на пътната мрежа. Взети заедно, тези мерки се очаква да намалят икономическите разходи от задръстванията с по-малко от 20 %. Увеличаването на икономическата активност може да обостри съществуващите инфраструктурни проблеми, което да постави още по-силен натиск върху природните ресурси. Освен това в плана не се определя ясна цел за намаляването на емисиите на парникови газове от транспорт и не се предлага ефективна система за мониторинг на изпълнението на докладваните мерките (освен петгодишен цикъл за техния преглед). Ето защо е важно да се определят цели и да се прилагат мерки за съществено намаляване на задръстванията и на емисиите на парникови газове от транспорт до 2025 г., което ще позволи периодично наблюдение на напредъка.

(12)

Поради предизвикателствата, породени от островния характер и малката площ на страната, необходимостта да се премине към по-кръгова икономика става особено належаща. Интелигентните инвестиции могат да помогнат за намаляване на натиска върху уязвимите природни ресурси на острова. Например, ако не бъдат преодолени, трудностите с изхвърлянето на отпадъци от строителство и разрушаване могат да намалят качеството на околната среда и привлекателността на страната като туристическа дестинация. Въпреки че Малта продължава да бъде сред слабо класираните по показателите за екоиновациите (26-о място в Съюза през 2016 г., 18-о през 2013 г. според индекса за екоиновации), страната има потенциал да привлече инвестиции за намиране или внедряване на новаторски решения за подобряване на ресурсната и енергийната ефективност в строителството, както и за подобряване на управлението на отпадъци и отпадъчни води. По-специално, необходими са подобрения в управлението на отпадъците заедно с инвестиции в съоръжения за рециклиране на отпадъци от строителство и разрушаване, както и извършването на проверки за предотвратяване на незаконното депониране или изхвърляне в морето на такива отпадъци.

(13)

Съдебната система продължава да е изправена пред предизвикателства по отношение на своята ефикасност и е необходима укрепена правна и институционална уредба за борба с корупцията, за да се гарантира високо качество на стопанската среда. Управленските слабости в уредбата за борба с корупцията могат да се отразят неблагоприятно на бизнес климата и да повлияят отрицателно на инвестициите. Ефективността на усилията на Малта в борбата с корупцията трябва да се подобри още повече, особено по отношение на разследването и наказателното преследване на корупцията. Подобряването на рамката за управление е от решаващо значение за запазване на имиджа и привлекателността на Малта като международна инвестиционна дестинация.

(14)

В рамките на европейския семестър за 2018 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Малта и го публикува в доклада за страната от 2018 г. Тя оцени също програмата за стабилност за 2018 г., националната програма за реформи за 2018 г., както и предприетите последващи действия във връзка с препоръките към Малта, отправени през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Малта, но и до каква степен съответстват на правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище Съюз към бъдещите решения на държавите членки.

(15)

Предвид тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2018 г. и е на мнение (5), че Малта се очаква да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж,

1.

2.