„—   в България: член 4, параграф 1, точка 2 от Кодекса на международното частно право,“;

„—   в Естония: член 86 от Гражданския процесуален кодекс (tsiviilkohtumenetluse seadustik),“;

„—   в Полша: член 1103, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс (Kodeks postępowania cywilnego),“;

„—   в Португалия: член 65, параграф 1, буква б) от Гражданския процесуален кодекс (Código de Processo Civil), доколкото в него може да се съдържат правила за изключителна компетентност, като например съдилищата по местонахождение на клона, агенцията или друг вид установяване (ако е в Португалия), когато централната администрация (ако се намира в чужбина) е страната, на която трябва да се извърши връчване, и член 10 от Трудовия процесуален кодекс (Código de Processo do Trabalho), доколкото в него може да съдържат правила за изключителна компетентност, като например съдилищата по местожителство на ищеца по производства във връзка с индивидуални трудови договори, заведени от служител срещу работодател,“;

„—   в Швейцария: член 4 от Федералния закон за международното частно право (Gerichtsstand des Arrestortes/for du lieu du séquestre/foro del luogo del sequestro),“;

„—   във Финландия: глава 10, раздел 18(1), първи и втори параграф от Кодекса за съдебно производство (oikeudenkäymiskaari/rättegångsbalken),“.

„—   в България: окръжният съд,“;

„—   в Швейцария: kantonales Vollstreckungsgericht/tribunal cantonal de l’exécution/giudice cantonale dell’esecuzione,“;

„—   в Обединеното кралство: (…)

(…)“.

„—   в Испания: Juzgado de Primera Instancia, който е постановил оспорваното решение, като по обжалването се произнася Audiencia Provincial,“;

„—   в Швейцария: висшият кантонален съд,“.