(1)

С Регламент (ЕС) 2018/1861 и Регламент (ЕС) 2018/1862 се определят новите правила за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система. Новите регламенти повишават ефективността и засилват техническата и оперативната ефикасност на Шенгенската информационна система и разширяват използването ѝ чрез въвеждането на нови категории сигнали и функции. Освен това с Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета (3) беше създаден нов вид сигнал за връщането на граждани на трети държави.

(2)

Регламент (ЕС) 2018/1861 представлява правното основание за Шенгенската информационна система по отношение на въпросите, попадащи в обхвата на част трета, дял V, глава 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), а Регламент (ЕС) 2018/1862 представлява правното основание за Шенгенската информационна система по отношение на въпросите, попадащи в обхвата на част трета, дял V, глави 4 и 5 от ДФЕС. Фактът, че правното основание за Шенгенската информационна система се състои от отделни инструменти, не засяга принципа, че Шенгенската информационна система представлява единна информационна система, която следва да функционира като такава.

(3)

В Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (4) и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (5), заедно с регламенти (ЕС) 2018/1861 и (ЕС) 2018/1862, се определят правата на субектите на данни във връзка с обработването на техните лични данни във връзка с използването на Шенгенската информационна система от националните компетентни органи, както и процедурите за упражняване на тези права.

(4)

Националните независими надзорни органи, посочени в Директива (ЕС) 2016/680 и Регламент (ЕС) 2016/679, следят за законосъобразността на обработването на лични данни от държавите членки във връзка с използването от тяхна страна на Шенгенската информационна система.

(5)

В съответствие с регламенти (ЕС) 2018/1861 и (ЕС) 2018/1862 държавите членки следва да докладват ежегодно на Европейския комитет по защита на данните относно упражняването на правата на субектите на данни в съответствие с образец, който ще бъде разработен от Комисията.

(6)

За да се гарантира, че годишните доклади на държавите членки осигуряват последователен преглед на функционирането на средствата за правна защита, с които разполагат субектите на данни, в образеца следва да се определят данните, които трябва да се събират съгласно регламенти (ЕС) 2018/1861 и (ЕС) 2018/1862 относно упражняването на правата на субектите на данни на достъп, коригиране и изтриване на личните им данни, съхранявани в Шенгенската информационна система, както и относно средствата за правна защита пред националните съдилища и взаимното признаване на съдебни решения.

(7)

По силата на член 19 от Регламент (ЕС) 2018/1860 член 54, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1861 се прилага и за сигналите за връщане на граждани на трети държави. Поради това държавите членки следва също така да включат в годишните си доклади до Европейския комитет по защита на данните упражняването на правата на субектите на данни по отношение на тази категория сигнали.

(8)

В съответствие с членове 1 и 2 от протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на Регламент (ЕС) 2018/1861 и Регламент (ЕС) 2018/1862 и не е обвързана от тях, нито от тяхното прилагане. Въпреки това, тъй като Регламент (ЕС) 2018/1861 и Регламент (ЕС) 2018/1862 представляват развитие на достиженията на правото от Шенген, в съответствие с член 4 от посочения протокол на 26 април 2019 г. Дания уведоми за решението си да въведе Регламент (ЕС) 2018/1861 и Регламент (ЕС) 2018/1862 в националното си законодателство. Следователно по силата на международното право Дания е длъжна да прилага настоящото решение.

(9)

Ирландия участва в настоящото решение доколкото то се отнася до Регламент (ЕС) 2018/1862 в съответствие с член 5, параграф 1 от Протокол № 19 относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и с член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО (6) на Съвета във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1745 (7) на Съвета.

(10)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните към процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (8), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж) от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (9).

(11)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (10), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (11) и член 3 от Решение 2008/149/ПВР на Съвета (12).

(12)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж) от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (14) и член 3 от Решение 2011/349/ЕС на Съвета (15).

(13)

По отношение на България и Румъния настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. и следва да се тълкува във връзка с решения 2010/365/ЕС (16) и (ЕС) 2018/934 на Съвета (17).

(14)

По отношение на Хърватия настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г. и следва да се тълкува във връзка с Решение (ЕС) 2017/733 на Съвета (18).

(15)

По отношение на Кипър настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.

(16)

В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (19) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 11 юли 2022 г.,