(1)

На 14 октомври 2020 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса на брезов шперплат с произход от Русия въз основа на член 5 от основния регламент. На 11 юни 2021 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/940 на Комисията (2) („регламента за временните мерки“) Комисията наложи временно антидъмпингово мито върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия.

(2)

След разгласяването на предварителните заключения няколко страни заявиха, че след разследвания период (РП) (1 юли 2019 г. — 30 юни 2020 г.) са настъпили промени в пазарните условия, както и че налагането на окончателни мерки не би било оправдано с оглед на тези промени.

(3)

В контекста на разследването, на 18 август 2021 г. Комисията поиска от заинтересованите страни в Съюза да предоставят информация, отнасяща се до периода след РП (юли 2020 г. — юни 2021 г.), за да разгледа и оцени въздействието, ако има такова, на предполагаемите промени в обстоятелствата на пазара на Съюза. Беше получена информация от тримата включени в извадката производители от Съюза, от един невключен в извадката производител от Съюза, от жалбоподателите и от 63 заинтересовани страни, включително ползватели, вносители, сдружения и други производители от Съюза. Включените в извадката производители от Съюза предоставиха поисканата информация във връзка с някои показатели.

(4)

На 31 август 2021 г. Комисията информира всички заинтересовани страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, които се основават на положението през разследвания период, като се има предвид, че предполагаемото развитие след РП беше счетено за временно. На всички страни беше даден срок, в който да представят своите коментари. След окончателното разгласяване няколко заинтересовани страни поискаха спиране на действието на антидъмпинговите мерки в съответствие с член 14, параграф 4 от основния регламент, като посочиха предполагаемите промени на пазара след РП, които биха поставили под въпрос необходимостта от събирането на мита след тяхното налагане. С оглед на наличната информация Комисията взе решение да разгледа дали спирането на действието на окончателните антидъмпингови мерки, ако има такива, съгласно член 14, параграф 4 от основния регламент, би било оправдано.

(5)

На 11 октомври 2021 г. Комисията разгласи намерението си да не спира действието на мерките съгласно член 14, параграф 4 от основния регламент. На всички страни беше даден срок, в който да представят своите коментари.

(6)

Впоследствие, на 9 ноември 2021 г. Комисията наложи окончателни антидъмпингови мита (3) върху брезовия шперплат от Русия, в размер от 14,40 % до 15,80 %. Същевременно тя обяви, че на по-късен етап ще бъде взето решение по отношение на евентуално спиране на действието на мерките.

(7)

В член 14, параграф 4 от основния регламент се предвижда, че в интерес на Съюза действието на антидъмпинговите мерки може да бъде спряно, когато пазарните условия са се променили временно в такава степен, че е малко вероятно вредата да настъпи отново в резултат на спирането. Следователно действието на антидъмпинговите мерки може да бъде спирано само в ситуация, при която обстоятелствата са се променили до такава степен, че промишлеността на Съюза вече не понася съществена вреда.

(8)

През разглеждания период (2017 г. — юни 2020 г.) руският внос се е увеличил с 14 %, като е достигнал пазарен дял от 46 % през РП, в сравнение с 40 % през 2017 г. Успоредно с това икономическото състояние на промишлеността на Съюза е показало отрицателна тенденция по отношение на всички основни показатели: производство (- 14 %), продажби в ЕС (- 17 %), пазарен дял (спад от 47 % на 39 %) и рентабилност (от + 10 % на - 3 %). Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда поради дъмпинговия внос. Що се отнася до данните за периода след РП, Комисията счете, че предполагаемото необичайно високо равнище на цените на разглеждания продукт след РП и увеличаването на разходите за транспорт се очаква да бъдат с временен характер в резултат на икономическото възстановяване след COVID-19 в световен мащаб и увеличаването на търсенето. Поради това информацията, с която Комисията разполага за периода след РП, не промени заключенията по отношение на съществената вреда и причинно-следствената връзка, и налагането на мита беше счетено за целесъобразно.

(9)

Анализът на допълнителната информация, поискана от Комисията за разглеждане на състоянието на пазара на Съюза след РП съгласно член 14, параграф 4 от основния регламент, показа, че състоянието на промишлеността на Съюза не се е променило значително в сравнение с положението ѝ през РП.

(10)

През периода след РП продажбите на производителите от Съюза за несвързани страни са отбелязали положително развитие с увеличение от 9 % в сравнение с РП. В сравнение с референтната година от разглеждания период (2017 г.) обаче продажбите в ЕС все още са с 15 % по-ниски. По подобен начин обемът на производството и производственият капацитет са се развивали положително от РП насам с увеличение от + 11 % на производството и с + 4 % на производствения капацитет, което е довело до увеличение на използването на капацитета със 7 %. Въпреки това, в сравнение с 2017 г., след РП обемът на производството и използването на капацитета са намалели съответно с - 8 % и - 7 %.

(11)

Що се отнася до рентабилността, промишлеността на Съюза продължава да отбелязва загуби през периода след РП (- 1,1 %), което е далеч под целевата печалба (9,7 %), определена на равнището от 2017 г., тъй като през тази година беше установено, че промишлеността на Съюза е функционирала при нормални пазарни условия при липса на дъмпинг. Това показва, че промишлеността на Съюза се е възползвала само частично от увеличеното търсене, тъй като увеличението на продажбите и цените е било компенсирано до голяма степен от нарастващите производствени разходи (суровините са били засегнати по подобен начин от увеличението на цените) и от забавените ценови корекции поради договорни задължения.

(12)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че макар промишлеността на Съюза да се е възползвала от увеличението на търсенето и до известна степен и от по-високите цени на пазара след РП, както е видно от положителната тенденция при някои показатели (вж. съображения (10) и (11)), в сравнение с РП, тези признаци на възстановяване не са били достатъчно силни, за да променят вредата, понасяна от промишлеността на Съюза, както показват тенденциите в сравнение с 2017 г. Освен това промишлеността на Съюза все още е била на загуба през периода след РП. Поради това Комисията стигна до заключението, че доказателствата не показват, че пазарните условия са се променили временно в такава степен, че е малко вероятно вредата да настъпи отново в резултат на спирането на действието на мерките.

(13)

След разгласяването на констатациите на Комисията някои страни, включително производителите износители, вносителите и ползвателите, оспориха заключението в антидъмпинговото разследване, като заявиха, че промишлеността на Съюза не е понесла вреда от руския внос, а от други фактори. По-конкретно беше заявено, че през периода след РП промишлеността на Съюза е понесла вреда от производствените разходи и от забавените ценови корекции.

(14)

Комисията припомни, че анализът на причинно-следствената връзка е бил предмет на отделна антидъмпингова процедура, в рамките на която Комисията стигна до заключението, че дъмпинговият внос от Русия е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза и че нито един от факторите, анализирани поотделно или заедно, не е отслабил причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза, до такава степен, че тази връзка да стане недействителна и несъществена (4). Разглеждането на елементите в член 14, параграф 4 от основния регламент е свързано с различен въпрос (а именно дали има вероятност вредата да се възобнови, ако действието на мерките бъде спряно) и не може да представлява подновяване на вече извършения анализ, довел до налагането на мерките. Поради това, тъй като твърдението не се позовава на констатациите на Комисията в контекста на член 14, параграф 4, то беше отхвърлено.

(15)

Комисията също така отбеляза, че в своя анализ на развитието след РП (раздел 2.2 по-горе) тя не е установила, че продължаващата вреда е причинена от нарастващите производствени разходи. Напротив, както е обяснено в съображение (12), промишлеността на Съюза се е възползвала от увеличението на търсенето и до известна степен от по-високите цени на пазара. Комисията също така отбеляза, че независимо от последиците от забавените ценови корекции и производствените разходи след развитието на пазара след РП, констатацията за съществена вреда, причинена от руския внос през РП, беше посочена в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 на Комисията въз основа на информацията за периода 2017 г. — юни 2020 г. и не беше разгледана в контекста на анализа на елементите в член 14, параграф 4 от основния регламент. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(16)

След разгласяването някои страни, включително производители износители, вносители и ползватели, също заявиха, че Комисията следва да извърши прогнозен анализ на това дали „пазарните условия са се променили временно в такава степен, че е малко вероятно вредата да настъпи отново в резултат на спирането на действието на мерките“ в съответствие с член 14, параграф 4 от основния регламент. По подобен начин някои страни също заявиха, че Комисията следва да разгледа неравновесието между търсенето и предлагането на пазара, както е направено в процедурата относно вноса на алуминиеви плосковалцовани продукти с произход от Китай.

(17)

Що се отнася до прогнозния анализ, Комисията припомни, че анализът на данните за периода след РП е довел до заключението, че промишлеността на Съюза все още е понасяла вреда и следователно условията за спиране на действието на мерките не са били изпълнени. Следователно няма основания за извършване на прогнозен анализ на това дали е малко вероятно вредата да настъпи отново в резултат на спирането на действието на мерките, като се има предвид, че анализът показва, че промишлеността на Съюза е продължила да понася съществена вреда през периода след РП. По подобен начин, предвид продължаването на вредата за промишлеността на Съюза, прогнозният анализ на неравновесието между търсенето и предлагането на пазара беше счетен за необоснован.

(18)

След разгласяването производителят износител Segezha Group, производител износител, също така заяви, че мито под формата на минимална вносна цена (МВЦ) би било най-обоснованата форма на мярката. Комисията припомни, че анализът на формата на мерките е извън обхвата на настоящата процедура, и поради това отхвърли твърдението.

(19)

След разгласяването Syktyvkar Plywood Mill, включен в извадката руски производител износител, заяви, че информацията, предоставена от заинтересованите страни, различни от производителите от ЕС, не е посочена от Комисията в документа за разгласяването. Комисията припомни, че не съществува задължение в документа за разгласяването да се посочват всички коментари на всички заинтересовани страни, тъй като основанията за заключенията ѝ са били достатъчно подробни и пояснени. Въпреки това Комисията отбеляза, че всички изявления и коментари на заинтересованите страни са надлежно разгледани и взети предвид при анализа на евентуалното спиране на действието на мерките съгласно член 14, параграф 4 от основния регламент.

(20)

След разгласяването някои заинтересовани страни заявиха, че налагането на мерки би било в противоречие с интереса на Съюза. Комисията припомни, че интересът на Съюза по отношение на налагането на мерки вече е бил надлежно анализиран в рамките на антидъмпинговата процедура (по-специално съображения 213—236 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930, в които се заключава, че няма основателни причини да се счита, че налагането на мерки върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия не е в интерес на Съюза. Освен това следва да се припомни, че съгласно член 14, параграф 4 от основния регламент анализът на интереса на Съюза става уместен само ако промишлеността на Съюза вече не понася вреда и е малко вероятно вредата да се възобнови в резултат на спирането на действието на мерките. Като се има предвид, че при анализа на развитието след РП се стигна до заключението, че промишлеността на Съюза все още е понасяла вреда и следователно условията за спиране на действието на мерките не са били изпълнени, Комисията не счете за необходимо да оценява интереса на Съюза съгласно член 14, параграф 4 от основния регламент.

(21)

След разгласяването някои заинтересовани страни заявиха, че Комисията следва да спре действието на окончателните мерки по отношение на панелите с квадратна форма. Първо, Комисията отбеляза, че в член 14, параграф 4 от основния регламент се предвижда спиране на действието на мерките, наложени върху вноса на разглеждания продукт като цяло, а не на част от тях. Освен това Комисията отбеляза, че искането за изключване на панелите с квадратна форма е разгледано в паралелната антидъмпингова процедура, в рамките на която това искане се отхвърля (5). Поради това твърдението беше отхвърлено.

(22)

Като се има предвид, че разглеждането на развитието след РП показа, че промишлеността на Съюза все още понася вреда, Комисията не може да заключи, че пазарните условия са се променили временно в такава степен, че е малко вероятно вредата да настъпи отново в резултат на спирането на действието на мерките и че би било в интерес на Съюза да спре действието на мерките в съответствие с член 14, параграф 4 от основния регламент. Настоящото решение не засяга правото на Комисията да вземе решение в съответствие с член 14, параграф 4 от основния регламент, ако пазарните условия се променят в бъдеще.

(23)

Поради това Комисията реши да не спира действието на антидъмпинговите мита върху вноса на брезов шперплат от Русия, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930,