(1)

На 1 юни 2012 г. Комисията получи жалба от испанските органи по отношение на новия закон за данъчно облагане на доходите в Гибралтар, Закона за данъчно облагане на доходите от 2010 г. (Income Tax Act 2010, наричан по-долу „IТА 2010“).

(2)

На 16 октомври 2013 г. Комисията започна официална процедура по разследване с цел да провери дали освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти в IТА 2010 поставя избирателно в по-благоприятно положение определени предприятия в нарушение на правилата на Европейския съюз за държавна помощ (решението за започване на тази процедура се нарича в настоящото решение „Първото решение за откриване на процедурата“) (2).

(3)

На 4 декември 2013 г. органите на Обединеното кралство предоставиха на Комисията записка относно освобождаването от данъчно облагане на доходите от роялти заедно с проект на законодателен акт, изготвен от правителство на Гибралтар за изменение на IТА 2010 с цел доходите от роялти да станат облагаеми в Гибралтар. След поискване тази информация бе допълнена от органите на Гибралтар с електронни писма от 6, 12 и 16 декември 2013 г.

(4)

На 16 декември 2013 г. органите на Гибралтар представиха молба за удължаване на срока за предоставяне на мнения относно Първото решение за откриване на процедурата до 17 януари 2014 г. Тази молба беше приета от Комисията в същия ден.

(5)

На 20 декември 2013 г. Обединеното кралство представи мнения във връзка със започването на процедурата в съответствие с член 108, параграф 2 от ДФЕС. Мнения на трети страни относно процедурата бяха получени от Испанската конфедерация на работодателите (C.E.O.E (3)), Германия, Испания и правителството на Гибралтар съответно на 27 декември 2013 г., 27 декември 2013 г., 6 януари 2014 г. и 17 януари 2014 г.

(6)

С електронно писмо от 7 януари 2014 г. органите на Гибралтар предоставиха на Комисията копие на Закона за данъчно облагане на доходите (Изменение) от 24 декември 2013 г., с който се въвежда изменение на IТА 2010 във връзка с данъчното облагане на доходите от роялти.

(7)

С писмо от 16 април 2014 г. Комисията прикани Обединеното кралство да представи своите мнения относно констатациите на трети страни във връзка с откриването на официалната процедура. Обединеното кралство отговори в удължения срок с писмо от 2 юни 2014 г.

(8)

На 1 октомври 2014 г. Комисията информира Обединеното кралство за своето решение (4) да разшири процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, за да включи практиката за данъчните становища в Гибралтар (това решение е посочено в настоящото решение като „Решението за разширяване на производството“).

(9)

На 10 ноември 2014 г. Комисията поиска допълнителна информация във връзка с практиката за данъчните становища в Гибралтар. Тази информация беше предоставена от Обединеното кралство на 8 декември 2014 г.

(10)

На 4 март 2015 г. Обединеното кралство беше уведомено за поправка на Решението за разширяване на производството.

(11)

На 23 март 2015 г. от Комисията беше поискана допълнителна информация във връзка с практиката за данъчните становища. Тази информация беше представена от Обединеното кралство на 23 април 2015 г.

(12)

На 31 март 2015 г. Обединеното кралство представи своите мнения относно Решението за разширяване на производството.

(13)

След електронно писмо на Обединеното кралство от 9 март 2015 г. с предложения за проект на законодателен акт и насоки във връзка с териториалния принцип и практиката за данъчните становища Комисията предостави на Обединеното кралство редица предложения относно проекта на законодателен акт и насоките с писмо от 3 септември 2015 г.

(14)

На 19 октомври 2015 г. Обединеното кралство предостави на Комисията преразгледан проект за нормативен акт и насоки относно практиката за данъчните становища, както и 20 прегледа на данъчни становища. На 11 ноември 2015 г. Комисията поиска информация за 2 299 предприятия, чиито доходи са начислени в Гибралтар или произлизат от Гибралтар. Поисканата информация беше представена от Обединеното кралство на 24 ноември 2015 г. Допълнителни прегледи на данъчни становища бяха изпратени от Комисията на 3 декември 2015 г., 19 февруари 2016 г. и 31 август 2016 г.

(15)

На 14 юли 2016 г. ново искане за информация относно практиката за данъчните становища и освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти беше изпратено на Обединеното кралство. Обединеното кралство отговори с писмо от 31 август 2016 г.

(16)

На 7 октомври 2016 г. Решението за разширяване на производството бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (5).

(17)

През октомври и ноември 2016 г. шест заинтересовани страни, включително Гибралтар и Испания, представиха своите мнения относно Решението за разширяване на производството.

(18)

На 9 ноември 2016 г. Гибралтар подаде молба за отмяна на Решението за разширяване на производството пред Общия съд на Европейския съюз (6).

(19)

На 7 декември 2016 г. Комисията прикани Обединеното кралство да коментира получените мнения на трети страни. Обединеното кралство представи своите мнения на 31 януари 2017 г.

(20)

На 16 февруари 2017 г. Комисията поиска допълнителни пояснения от Обединеното кралство относно данъчните становища на Гибралтар. Органите на Обединеното кралство отговориха на 31 март 2017 г. и представиха допълнителна информация на 3 май 2017 г. в рамките на удължения срок.

(21)

На 29 ноември 2017 г. Обединеното кралство представи копие на всички доклади, изготвени от гибралтарските данъчни органи в резултат на прегледите, извършени във връзка с 165-те данъчни становища, изброени в Решението за разширяване на производството.

(22)

В отговор на коментарите на Комисията от 7 декември 2017 г. допълнителна информация, включително проект за законодателен акт и насоки, бяха предоставени на 18 януари 2018 г. от Обединеното кралство.

(23)

На 9 февруари 2018 г. Комисията поиска допълнителни пояснения за проекта на законодателен акт, изпратен от Обединеното кралство. Тя поиска също така допълнителни пояснения по фактически или правни аспекти на някои от прегледите на данъчните становища, представени от Обединеното кралство през ноември 2017 г.

(24)

С писмо от 21 февруари 2018 г. Обединеното кралство отговори на това искане за информация. С електронно писмо от 1 март 2018 г. Комисията прикани Обединеното кралство да предостави пояснение по определени специфични данъчни становища. Обединеното кралство отговори на това искане на 15 март 2018 г. Допълнителни пояснения по същите въпроси бяха предоставени от Обединеното кралство на 24 май 2018 г. след искане на Комисията от 3 май 2018 г.

(25)

На 5 декември 2013 г., 12 март 2015 г., 28 май 2015 г., 29 ноември 2017 г. и 5 октомври 2018 г. бяха проведени заседания с Обединеното кралство заедно с представители на органите на Гибралтар.

(26)

Гибралтар е британска отвъдморска територия. Територията има пълно вътрешно самоуправление, като Обединеното кралство отговаря за външните ѝ отношения, например за преговорите по данъчни спогодби.

(27)

ITA 2010 (7) влезе в сила на 1 януари 2011 г. и замени предходния Закон за данъчно облагане на доходите от 1952 г. („ITA 1952“). Новият закон въведе обща ставка на подоходен данък от 10 %, прилагана за предприятията в цялата икономика с изключение на предприятията за обществени услуги, далекосъобщителните услуги и предприятията, ползващи се и злоупотребяващи с господстваща пазарна позиция, които се облагат с 20 %.

(28)

Както предприятие (8), обичайно пребиваващо (9) в Гибралтар, така и предприятие, кое то не пребивава обичайно в Гибралтар, може да бъде данъкоплатец на Гибралтар, но в последния случай — само ако предприятието извършва търговска дейност в Гибралтар чрез клон или представителство (10).

—

Таблица А: търговия, бизнес, професия, знаят и недвижими имоти;

—

Таблица В: дейност като наето и като самостоятелно заето лице;

—

Таблица С: други доходи (дивиденти (11), доходи от фондове, доходи от права, пенсии и общ клас за прихващане във връзка с позиции от доходите, попадащи в приложното поле на разпоредбите срещу избягването на данъци в раздел 40 от и списък 4 към IТА 2010).

(29)

За целите на изчисляване на основата за оценка на предприятията, в раздел 16 от IТА 2010 се предвижда, че с някои изключения облагаемите печалби или капиталови печалби на дадено предприятие за съответния отчетен период са пълният размер на печалбите или капиталовите печалби на предприятието за този отчетен период, като се приложи териториалната данъчна основа, посочена в съображения 30—32.

(30)

IТА 2010 се основава на териториална система на данъчно облагане, което означава, че печалбите или капиталовите печалби се облагат само ако доходите „са начислени в Гибралтар или произлизащи от Гибралтар“. В съответствие с раздел 74 от IТА 2010 терминът „начислени във или произлизащи от“ се определя въз основа на местоположението на дейностите (12), които водят до печалби, определяно по принцип конкретно за всеки отделен случай. Според тази разпоредба се приема, че дейностите, изискващи лицензиране и регулиране съгласно който и да е закон на Гибралтар, се извършват в Гибралтар.

(31)

Това прилагане от гибралтарските данъчни органи на понятията за начисляване и произлизане намира своя източник и в принципите, изведени от съдебната практика на Съдебната комисия на Тайния съвет (13) в няколко ключови дела, като Hang Seng (14) и HK-TVB (15), свързани с прилагането на принципа на териториалност в Хонг Конг. Решенията на Съдебната комисия на Тайния съвет, отнасящи се до юрисдикции, различни от Гибралтар, не са обвързващи за Гибралтар, но гибралтарските съдилища могат да се позоват на тях, ако ги смятат за относими. Обединеното кралство смята, че такъв ще бъде очевидно и случаят с решенията, цитирани в настоящото съображение, поради сходството на законодателството в двете юрисдикции (16).

(32)

Съгласно съдебната практика, посочена в съображение 31, когато решават дали печалби на дадено лице се начисляват в Гибралтар или произлизат от Гибралтар, гибралтарските данъчни органи следва да проверят какво лицето е направило или предлага да направи, за да придобие въпросните печалби, и къде това лице е направило или възнамерява да направи това. Ударението следователно е поставено върху установяване на географското местоположение на дейността, генерирала печалбите за съответните сделки. Във връзка с предоставянето на услуги от дадено предприятие, гибралтарските органи посочиха, че те ще вземат предвид по-специално географското местоположение, където се осъществяват всички доходоносни дейности (а не просто отдела за помощни оперативни функции („back office“), за да определят мястото, където се извършват услугите, подлежащи на облагане.

(33)

Съгласно първоначалния вариант на IТА 2010 пасивни лихви и роялти не са подлежали на данъчно облагане (17) независимо от източника на доходите, нито от прилагането на принципа на териториалност. Понятието за пасивни лихви се отнася главно до лихви по вътрешнокорпоративни заеми. От друга страна, лихвите са подлежали на данъчно облагане, ако са били смятани за доходи от търговия, т.е. ако представляват неразделна част от потока на приходите на предприятието (18).

(34)

IТА 2010 е бил изменен през юни 2013 г., считано от 1 юли 2013 г., с цел всички лихви по вътрешнокорпоративни заеми (произтичащи както от вътрешни, така и от чуждестранни източници) да подлежат на облагане с данък по общата ставка от 10 %, ако лихвите, получени или подлежащи на получаване от всяко предприятие източник, надхвърлят сумата от 100 000 GBP годишно (19). По отношение на доходите от роялти, допълнителен законодателен акт е бил приет на 24 декември 2013 г., с който доходите от роялти (получени или подлежащи на получаване от предприятие, регистрирано в Гибралтар) стават облагаеми с данък от 10 %, считано от 1 януари 2014 г. (20)

(35)

Съгласно таблица С от списък 1 към IТА 2010 дивидентите, изплатени или платими от едно предприятие на друго предприятие, не подлежат на данъчно облагане. Това е общото правило независимо от местоположението на предприятието и дейността на участващите предприятия (холдингови дружества или активно действащи търговски фирми). Същото се прилага и за дивиденти, получени от място на стопанска дейност (намиращо се в Гибралтар) на чуждестранно предприятие.

(36)

Комисарят по подоходното данъчно облагане на Гибралтар има право да предоставя данъчни становища в рамките на общото си задължение да гарантира доброто прилагане на Закона за данъчно облагане на доходите и отговорността си за оценяването и събирането на подоходния данък в Гибралтар. Тези общи правомощия произтичат от раздел 2, параграфи 1 и 2 от IТА 2010.

(37)

Относно данъчните становища, изброени в Решението за разширяване на производството, в повечето случаи исканията за данъчни становища трябва да бъдат потвърдени от това дали местното предприятие подлежи на данъчно облагане в Гибралтар в резултат на основните законови принципи за данъчно облагане, т.е. начисляване и произлизане на доходите в съответствие с териториалната система.

(38)

Освен това в раздел 42 от IТА 2010 се предвижда специфична процедура за изясняване на въпросите във връзка с борбата с избягването на данъци. Такива становища могат да бъдат предоставени единствено с цел да се определи дали определени сделки и договорености са облагаеми в съответствие с раздел 40 от или списък 4 към IТА 2010, т.е. за да се определи дали дадена конструкция е изкуствена или фиктивна с цел да се анулира или намали размерът на дължимия данък.

(39)

В Първото решение за откриване на процедурата Комисията изрази предварителното мнение, че освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни (вътрешнокорпоративен заем) лихви и роялти съгласно IТА 2010 представлява държавна помощ за целите на член 107, параграф 1 от ДФЕС и изрази съмнения относно съвместимостта му с вътрешния пазар.

(40)

По отношение на избирателността по същество Комисията установи, че освобождаването от данъчно облагане на пасивни доходи (лихви, роялти и дивиденти) е prima facie избирателно. По отношение на дивидентите тя обаче установи, че освобождаването е обосновано от логиката за предотвратяване на двойно данъчно облагане. От друга страна, Комисията не намери основание за освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти. По-специално, тя изрази несъгласие, че освобождаването от данъчно облагане на пасивни лихви от чуждестранен източник следва от логиката на териториалната система на данъчно облагане. Тя не прие и довода, че освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви от чуждестранен източник може да се обоснове със загриженост за управляемостта (прекомерни разходи за събиране на данъците). И накрая, във връзка с освобождаването от данъчно облагане на доходите от роялти, Комисията не прие необходимостта от простота и ефективност на системата на Гибралтар за данъчно облагане като валидна обосновка за освобождаването от данъчно облагане.

(41)

Комисията достигна също така до предварителното заключение, че мярката е финансирана с държавни ресурси, дава икономическо предимство на предприятията, засяга търговията между държавите членки и заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия. Вследствие на това тя смята, че освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти представлява държавна помощ за целите на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(42)

Комисията достигна също така до заключението, че такава помощ представлява „нова помощ“, тъй като освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви съгласно IТА 1952 не е било предоставено автоматично и е изисквало оценка за териториалност. Освен това със закона IТА 2010 е въведено освобождаване от данъчно облагане на доходите от роялти, каквото не е имало преди това съгласно IТА 1952. В тази връзка Комисията отбеляза, че прилагането на териториалната система означава, че всички доходи от роялти, получени от дадено гибралтарско предприятие, се начисляват в Гибралтар и произлизат от Гибралтар.

(43)

И накрая, Комисията изрази своите съмнения относно съвместимостта на правилото за освобождаване от данъчно облагане на доходи от пасивни (вътрешнокорпоративен заем) лихви и роялти с вътрешния пазар. По-специално, тя не установи възможни основания за съвместимост съгласно член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС.

(44)

С Решението за разширяване на производството Комисията реши да разшири официалната процедура по разследване с включването на 165 данъчни становища, предоставени от гибралтарските данъчни органи през периода от 2011 г. до август 2013 г. (от общо 340 данъчни становища, предоставени през този период).

(45)

Комисията смята, че четирите условия за класифицирането на дадена мярка като държавна помощ са по принцип спазени. По-специално, тя достигна до предварителното заключение, че мерките за данъчни становища са избирателни по същество, тъй като гибралтарските данъчни органи са се въздържали по принцип от провеждане на надлежно оценяване на данъчните задължения на предприятията при упражняване на своите дискреционни правомощия. Комисията смята, че такова поведение е било възможно, тъй като законовите разпоредби са формулирани неясно. Комисията изрази също така предварителното мнение, че в някои случаи гибралтарските данъчни органи са издали данъчни становища, които са несъвместими с приложимите данъчни разпоредби.

(46)

В подкрепа на предварителните си заключения относно избирателния характер на мерките за данъчни становища поради съществуването на дискреционни практики, неправилното прилагане на правилата или липсата на надлежна проверка за ефективно осъществяване на дейностите, Комисията изложи седем типични категории на случаи въз основа на различни видове становища, дейности или доходи.

(47)

Комисията достигна до предварителното заключение, че като предоставя такива данъчни становища само на определени многонационални дружества, за разлика от други, изцяло местни дружества, които не са поискали данъчно становище, данъчните органи са третирали различно дружества, намиращи се в сходно правно и фактическо положение. Вследствие на това мерките бяха определени като prima facie избирателни. Освен това Комисията не намери приемливо основание на базата на характера на общата схема на референтната система (вж. съображение 57 от Решението за разширяване на производството). В тази връзка тя посочи също така, че всяка приемлива обосновка ще изисква съществуването на подходящи процедури за контрол и мониторинг (21) (с цел да се осигури последователно прилагане на системата за данъчно облагане), каквито очевидно няма в настоящия случай.

(48)

Комисията достигна също така до предварителното заключение, че мерките за данъчни становища са финансирани с държавни ресурси, дават икономическо предимство на предприятията, засягат търговията между държавите членки и заплашват да нарушат конкуренцията, като облагодетелстват определени предприятия. Тя изрази своите съмнения относно съвместимостта на тези мерки с вътрешния пазар. Вследствие на това тя изрази предварителното мнение, че мерките за данъчни становища представляват държавна помощ за целите на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Комисията разглежда също така тази държавна помощ като представляваща „нова помощ“.

(49)

Разширеното производство се отнася не само до 165-те отделни данъчни становища, но и по-общо до практиката за данъчните становища съгласно IТА 2010, при която разпоредбите на IТА 2010 редовно се прилагат неправилно.

(50)

По отношение на съвместимостта на 165-те данъчни становища и общата практика за данъчни становища с вътрешния пазар Комисията не намери възможни основания за съвместимост на базата на изключенията, посочени в член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС.

(51)

В заключение Комисията изрази предварителното мнение, че 165-те данъчни становища, изброени в приложението към Решението за разширяване на производството, и практиката за данъчните становища на Гибралтар представляват държавна помощ за целите на член 107, параграф 1 от ДФЕС и изрази съмнения относно съвместимостта им с вътрешния пазар. Тя освен това прикани органите на Обединеното кралство и Гибралтар да ѝ предоставят данни за допълнителни проверки. Накрая Комисията прикани Обединеното кралство да поясни дали и на какви основания практиката за данъчните становища или някое от 165-те данъчни становища могат да бъдат оценени като съвместими.

(52)

Мненията, представени от Обединеното кралство на 20 декември 2013 г., могат да бъдат обобщени, както следва:

(53)

Доводите, изложени от Обединеното кралство на 31 март 2015 г. срещу Решението за разширяване на производството, могат да бъдат обобщени, както следва:

(54)

Комисията получи мнения от четири заинтересовани страни: Гибралтар, Испания, Германия и Испанската конфедерация на бизнес организациите (СЕОЕ).

(55)

В своите мнения Гибралтар подкрепи доводите, развити от Обединеното кралство, че мярката не е избирателна, тъй като е общоприложима и отворена за всеки вид стоки, услуги и предприятия, и че ако бъде определена като избирателна, трябва да се разглежда като обоснована от логиката и общия характер на системата и следваща от принципа на териториалност. Гибралтар изтъкна по-нататък, че освобождаването от данъчно облагане на доходи от пасивни лихви и роялти е обосновано от загриженост за административната управляемост, тъй като разходите, свързани със събирането на данъците, се очаква да бъдат по-големи от действителните приходи от данъци.

(56)

По отношение на освобождаването от данъчно облагане на доходи от роялти Гибралтар заяви освен това, че освобождаването не може да се разглежда като избирателно, тъй като предприятията, получавали доходи от роялти през тригодишния период, когато не е била в сила изискуемостта на данъчното задължение, са действали в най-различни сектори, като търговия на дребно с хранителни продукти, модно облекло, игри и застраховане. Освен това съответният вид роялти е бил също разнообразен, включващ авторско право, търговска марка, ноу-хау и патенти.

(57)

Гибралтар поддържа също така становището си, че ако мярката бъде все пак класифицирана като избирателна, тя следва да се разглежда като „съществуваща помощ“, тъй като е де факто продължаване на стария режим, при който лихвите от чуждестранен източник са били освободени от данъчно облагане въз основа на анализ на „местоположението на заема“. На това основание мярката може да се разглежда като „нова помощ“ само доколкото се отнася до доходи от лихви от местен източник.

(58)

Що се отнася до евентуално възстановяване, Гибралтар смята освен това, че размерът на загубата от данъци ще бъде под прага съгласно правилото de minimis, установен от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията (24). По-специално Гибралтар смята, че информацията, събрана от 18 предприятия, получавали доходи от роялти, възлизащи общо на 90 милиона GBP брутни постъпления от роялти, показва, че общият нетен размер на доходите от роялти е възлизал, в резултат на подлежащите на приспадане разходи, на не повече от 18 милиона GBP. В допълнение, във връзка с пасивните лихви от източник в Гибралтар максималните приходи от данъци ще бъдат приблизително 250 000 GBP, разпределени между най-малко 17 предприятия. Освен това Гибралтар смята, че възстановяването ще бъде по всяка вероятност невъзможно по практически съображения и ще се изправи пред непреодолими трудности заради мобилния характер на финансовите средства на въпросните предприятия и с оглед на принципа на международното право, че съдилищата на една държава не могат да допускат или налагат искания за изплащане на данъци от името на друга държава.

(59)

По отношение на процедурата Гибралтар потвърди, че Комисията се е отклонила от нормалната практика съгласно Процедурния регламент с доводи, сходни на изложените от органите на Обединеното кралство.

(60)

В представените от тях мнения Испания, Германия и СЕОЕ подкрепиха анализа на Комисията, че мярката представлява държавна помощ, тъй като избирателно е изключила определени видове доходи от данъчно облагане, оказала е отрицателно въздействие върху търговията в рамките на Съюза и е нарушила конкуренцията.

(61)

Освен това Испания изрази загриженост във връзка с ефективността на изменението от 7 юни 2013 г. относно данъчното облагане на пасивни лихви, като се има предвид, че освободените от облагане предприятия в Гибралтар, които са получили доходи от лихви, не са имали задължения да подават декларации за данък върху дохода. Испания смята, че това ще затрудни определянето на потенциалните бенефициери на мярката и допълнителните проверки за отчитането и данъчното облагане на доходите от лихви.

(62)

Испания поддържа също така становището си, че новият праг от 100 000 GBP, въведен с изменението от 2013 г., е висок. Освен това разпоредбата за избягване на злоупотреби, която изисква да бъдат сумирани получените лихви от съответните предприятия, не се прилага за предприятията правоприемници. Поради тази причина разпоредбата за прага може да бъде лесно заобиколена чрез просто преструктуриране на група предприятия, като се създадат няколко гибралтарски предприятия, между които да се разпределят получените лихви.

(63)

Що се отнася до освобождаването от данъчно облагане на доходи от дивиденти, Испания възрази на обосновката за предотвратяване на двойното данъчно облагане, изложена от Комисията. Испания смята, противно на указанията от Работния пакет за 2011 г. на Група „Кодекс за поведение“ относно данъчното облагане на предприятията, че Гибралтар не е приел ефективна разпоредба за избягване на злоупотреби, която да гарантира данъчното облагане. Според нея пропуск на законодателството на Гибралтар е, че не изисква от въпросното предприятие да подлежи на облагане с данък (било в Гибралтар, или в друга държава), за да може да се възползва от освобождаването. Този пропуск е породил, според Испания, риск от двойно данъчно необлагане.

(64)

Относно данъчното третиране на роялти испанските органи смятат, че освобождаването от облагане на доходи избирателно е поставило в по-благоприятно положение предприятията, получаващи доходи от роялти, и че такова освобождаване не може да бъде обосновано с избягването на двойно данъчно облагане.

(65)

Испанските органи и СЕОЕ посочват също така факта, че освобождаването от данъчно облагане на доходи от пасивни лихви и роялти трябва да бъде проучено с оглед на общия ефект от IТА 2010. Според тях целта на IТА 2010 е да се продължи ефектът от предходната данъчна система (обявена вече от Съда на ЕС за държавна помощ), поставяща в по-благоприятно положение офшорни предприятия в сравнение с предприятията, пребиваващи в Гибралтар.

(66)

Накрая Испания възрази и на оценката на Комисията относно регионална избирателност, като се прави разлика между статута на провинция Азорски острови (посочена от Комисията в нейния анализ в Първото решение за откриване на процедурата) и статута на Гибралтар. Испанските органи по-специално смятат, че в допълнение на проучването на трите критерия за институционална, процедурна и финансова автономност, следва да се проучи и подразбиращият се критерий за хармонизиране на данъчното законодателство (каквото според испанските органи определено не е налице в Гибралтар). Испания посочи и някои други проблеми с данъчното облагане, като броя на фиктивните предприятия, намиращи се в Гибралтар, без да подлежат на данъчно облагане.

(67)

Комисията получи мнения от шест заинтересовани страни — Гибралтар, Испания, Гибралтарското сдружение на счетоводителите и три предприятия, посочени в Решението за разширяване на производството като възможни бенефициери на данъчни становища.

(68)

Мненията, представени от Гибралтар, се отнасят както до процедурата, така и до елементи по същество. Мненията, в които се подкрепят доводите, изложени от Обединеното кралство, могат да бъдат обобщени, както следва:

(69)

Мненията, предоставени от испанските органи на 30 ноември 2016 г., могат да бъдат обобщени, както следва:

(70)

На 3 ноември 2016 г. Гибралтарското сдружение на счетоводителите (главният представителен орган на професионалните счетоводители, работещи в Гибралтар) представи своите мнения относно Решението за разширяване на производството. Тези мнения могат да бъдат обобщени, както следва:

(71)

Комисията получи също мнения на три предприятия или от тяхно име, на които е било предоставено данъчно становище и които са посочени в Решението за разширяване на производството — International Power Ltd; представител на потенциално предприятие към момента на заявката за данъчно становище; и Hastings Insurance Group Ltd. Техните мнения могат да бъдат обобщени, както следва:

(72)

На 16 април 2014 г. Комисията препрати на Обединеното кралство мненията, получени от трети страни, относно освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти. Отговорът на Обединеното кралство на тези мнения може да бъде обобщен, както следва:

(73)

На 7 декември 2016 г. Комисията препрати на Обединеното кралство мненията на заинтересовани страни относно практиката за данъчните становища съгласно Решението за разширяване на производството. Отговорът на Обединеното кралство на тези мнения може да бъде обобщен, както следва:

(74)

В Първото решение за откриване на процедурата Комисията достигна до предварителното заключение, че освобождаването от облагане на доходите от пасивни (вътрешнокорпоративен заем) лихви и роялти представлява държавна помощ и изрази съмненията си относно съвместимостта му с вътрешния пазар.

(75)

Считано от 1 юли 2013 г., доходите от пасивни лихви подлежат на данъчно облагане (ако лихвите, получени или подлежащи на получаване от всяко предприятие източник, надхвърлят сумата от 100 000 GBP годишно). Считано от 1 януари 2014 г., доходите от роялти (получени или подлежащи на получаване от предприятие, регистрирано в Гибралтар) подлежат на облагане с данък.

(76)

Приложното поле на настоящото решение (съгласно раздел 7) е ограничено до оценката на доходите от пасивни лихви и роялти, получени или подлежащи на получаване между влизането в сила на IТА 2010 (1 януари 2011 г.) и 30 юни 2013 г. (за лихвите) или 31 декември 2013 г. (за роялти) (25).

(77)

За квалифицирането на национална мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС се изисква да са изпълнени посочените по-долу условия. На първо място трябва да има намеса от страна на държавата или чрез държавни ресурси. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя избирателно предимство на бенефициера. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (26).

(78)

За да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да може да бъде приписана на държава членка, както и да бъде финансирана чрез държавни ресурси.

(79)

Тъй като освобождаването от данъчно облагане на доходи е в резултат на закон на парламента на Гибралтар, то може да се разглежда като приписано на Гибралтар.

(80)

Що се отнася до финансирането на освобождаването от данъчно облагане с държавни средства, съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС мярка, чрез която публичните органи предоставят на определени предприятия освобождаване от данъци, което, въпреки че не е свързано с действителен трансфер на държавни ресурси, поставя лицата, за които се прилага освобождаването от данък, в по-благоприятно финансово положение в сравнение с други данъкоплатци, представлява държавна помощ (27). Въпросната данъчна мярка е в резултат на отказ на Гибралтар от данъчни постъпления, които територията би имала иначе право да събере от предприятия, пребиваващи в Гибралтар и получили доходи от пасивни лихви или роялти. Като се отказва от тези приходи, данъчната мярка води до загуба на държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (28).

(81)

Съгласно съдебната практика на съдилищата на Съюза понятието за помощ обхваща не само положителните ползи, но и мерки, облекчаващи под различни форми разходите, които обичайно натоварват бюджета на предприятието (29). Дадено предимство може да бъде предоставено чрез различни видове намаляване на данъчната тежест за предприятието, и по-специално чрез намаляване на приложимата данъчна ставка или данъчна основа, или на размера на дължимия данък (30). Мярка, която води до намаляване на данък поражда предимство, тъй като поставя предприятията, по отношение на които се прилага, в по-благоприятно финансово положение в сравнение с други данъкоплатци и води до загуба на приходи за държавата (31).

(82)

В настоящия случай мярката е в противоречие с общия принцип, че корпоративният подоходен данък се събира от всички данъчнозадължени лица, които получават доходи, произлизащи от Гибралтар или начислени в Гибралтар. В съответствие с този принцип доходите от пасивни лихви и роялти следва по принцип да попадат в обхвата на данъчното облагане, като подлежат на прилагане на принципа на териториалност. По отношение на доходите от роялти трябва да се отбележи, че според принципа на териториалност се приема, че доходите от роялти, получени от гибралтарско предприятие, се начисляват в Гибралтар и произлизат от Гибралтар. Що се отнася до доходите от пасивни лихви, облагането с данък на такива доходи съгласно териториалната система зависи от прилагане на правилото за „местоположение на заема“, което се основава на четири кумулативни критерия (32), поставящи акцента върху източника на доходите. Вследствие на това е възможно в някои случаи доходите от пасивни лихви от чуждестранен източник, дори при липса на оспорваното освобождаване от данъци, да не подлежат на данъчно облагане в Гибралтар съгласно териториалната система. Освобождаването от данъчно облагане съгласно принципа на териториалност не е обаче автоматично, като трябва да се вземат под внимание критерии, различни от източника на лихвите (напр. местоположението на обезпечаването на дълга), за да се определи дали лихвите са начислени в Гибралтар или произлизат от Гибралтар в съответствие с правилото за „местоположение на заема“.

(83)

В резултат освобождаването от данъчно облагане въвежда намаляване на данък, който дружествата, ползващи се с освобождаването, би трябвало иначе да платят. Това поражда предимство, тъй като предприятията се освобождават от разходи, присъщи на икономическите им дейности, което ги поставя в по-благоприятно финансово положение в сравнение с други данъкоплатци (получаващи активни доходи).

(84)

За да бъде разглеждана като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, дадена мярка трябва да бъде идентифицирана като избирателна, в смисъл че поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на определени стоки.

(85)

Като предварителна забележка във връзка с мненията на Испания относно регионална избирателност трябва да се отбележи, че в Първото решение за откриване на процедурата Комисията не изрази съмнения за регионална избирателност и смяташе, че референтната рамка за оценяване на освобождаването от облагане с данък е ограничена единствено до територията на Гибралтар (33). Комисията поддържа своето становище, че при освобождаването на доходите от пасивни лихви и роялти не става въпрос за регионална избирателност. По-специално, трите кумулативни критерия за автономност (институционална, процедурна и финансова автономност), определени от Съда в решенията по делата Азорски острови (34) и Union General de Trabajadores de la Rioja (35), са изпълнени. От това следва, че гибралтарските органи се смятат за достатъчно автономни от централното правителство на Обединеното кралство, така че референтната рамка отговаря на географските граници на територията на Гибралтар (36).

(86)

За целите на установяване на избирателност по същество утвърдена съдебна практика е, че като първа стъпка трябва да се определи общият или нормалният режим на данъчно облагане в съответната данъчна юрисдикция („референтната система“). Второ, трябва да се определи дали дадена мярка прави разлика между икономически оператори, които от гледна точка на целите, вътрешно присъщи на системата, се намират в сравнимо фактическо или правно положение. Ако мярката прави такава разлика, тя следва да се счита за prima facie избирателна (37). След това трябва да се установи, като трета стъпка от проверката, дали тази prima facie избирателност е обоснована от характера или общата схема на (референтната) система (38). Ако дадена prima facie избирателна мярка е обоснована с характера или общата схема на системата, тя няма да се счита за избирателна и следователно няма да попадне в приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(87)

В този контекст е важно също така да се отбележи, че за да може дадена данъчна мярка да се определи като избирателна, данъчната система не трябва да е организирана така, че дружествата, ползващи се със избирателно предимство, да носят по принцип същата данъчна тежест като другите предприятия, а да се ползват с дерогация от правилата, при която избирателното предимство е разликата между нормалната данъчна тежест и тежестта, понасяна от тези предприятия (39).

(88)

Всъщност такова разбиране за избирателност ще означава, че само данъчна система, организирана в съответствие с определена законодателна техника, може да бъде определена като избирателна и че национални данъчни правила, организирани по друг начин, ще избегнат контрол върху държавната помощ, макар да водят до едни и същи юридически или фактически ефекти. Това би било в противоречие с добре установената съдебна практика, която предвижда, че при оценка за избирателност член 107, параграф 1 не прави разлика между мерките по техните основания или цели, а ги определя във връзка с ефектите от тях, тоест независимо от използваните техники (40).

(89)

Референтната система представлява целевият показател, спрямо който се оценява избирателността на дадена мярка. Тази система е съставена от последователен набор от правила, които се прилагат всеобщо въз основа на обективни критерии за всички предприятия, които попадат в обхвата, определен от целта на системата. Тези правила определят не само обхвата на дадената система, но също така условията, при които системата се прилага, правата и задълженията на предприятията, които подлежат на нейните правила, както и техническите аспекти, свързани с функционирането на системата (41). Що се касае до данъците, референтната система се основава на такива елементи като данъчната основа, данъчно задължените лица, данъчното събитие и данъчните ставки (42).

(90)

В настоящия случай референтна система е IТА 2010. Дългото наименование на този закон го описва като „Закон за налагане на данък върху доходите и регламентиране на събирането им“ (43). По отношение на данъчната основа за предприятията, в раздел 16 от IТА 2010 се предвижда, че „освен когато е предвидено друго, облагаемите печалби или капиталови печалби на дадено предприятие са пълният размер на печалбите или капиталовите печалби на предприятието за съответния отчетен период от този период“. Поради това, след евентуални корекции нагоре или надолу, предвидени в IТА 2010, счетоводните печалби трябва да съставляват основата за изчисляване на корпоративния данък в Гибралтар.

(91)

От друга страна, както изтъкнаха органите на Обединеното кралство (44), съгласно присъщата логика на териториалната система на данъчно облагане в Гибралтар всички доходи, както активни, така и пасивни, от източник извън Гибралтар попадат извън приложното поле на данъчното законодателство на Гибралтар и остават облагаеми с данък в юрисдикцията, където доходите са начислени или откъдето произлизат.

(92)

Определянето на общата система за корпоративно данъчно облагане на Гибралтар като „референтната рамка“ е в съответствие със съдебната практика, при която нееднократно е постановявано, че в случая с мерки относно определянето на дължимия корпоративен данък трябва да се използва референтната система, представляваща системата за корпоративно данъчно облагане на въпросната държава членка, прилагана към предприятията изобщо, а не специфичните разпоредби на тази система, приложими само към определени данъкоплатци или към определени сделки. Така например по делото на World Duty Free относно правилата, регулиращи инвестициите в дялови участия, Съдът е одобрил становището на Комисията, че референтната система е испанската система за корпоративно данъчно облагане, а не специфичните правила, регулиращи данъчното третиране на тези инвестиции (45).

(93)

Целта на IТА 2010 е да се съберат постъпления от данъкоплатците, данъчно задължени в Гибралтар (т.е. данъкоплатците, получаващи доходи, произлизащи от Гибралтар или начислявани в Гибралтар) (46), но в списък 1 към този закон в категориите на доходите, облагаеми в Гибралтар, не са включени определени категории доходи (47). Вследствие на това освобождаването от облагане с данък на доходите от пасивни лихви и роялти не следва от формално дерогиране на данъчната система, а по-скоро от невключването на тези доходи в категориите на доходи, попадащи в приложното поле на гибралтарската данъчна система (негласно освобождаване).

(94)

В съответствие с териториалната система на данъчно облагане, общоприложима в Гибралтар (48), само доходи, които произлизат от Гибралтар или се начисляват в Гибралтар, подлежат на облагане с корпоративен данък. IТА 2010 предвижда обаче влизане в сила на автоматично освобождаване от корпоративно данъчно облагане на доходи от пасивни лихви по заеми и роялти, без да е необходимо да се разглеждат елементите, които са по принцип важни за определяне на териториалния обхват на данъчното облагане в Гибралтар в съответствие с принципа на териториалност. В тази връзка е особено важно да се отбележи, че в отсъствието на освобождаване от облагане на доходите от роялти, териториалната система на данъчно облагане ще счита, че доходите от роялти, получени от гибралтарско предприятие, винаги се начитат в Гибралтар или произлизат от Гибралтар (49). Що се отнася до пасивните лихви, ще е необходимо да се направи оценка на принципа на териториалност за всеки отделен случай, за да се определи местоположението на дейностите, генериращи доходите, и оттам съществуването или не на доходи, облагаеми с данък.

(95)

В Първото решение за откриване на процедурата Комисията установи, че освобождаването от корпоративно данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти, като се прави разграничение между предприятия в сравнимо правно или фактическо положение, следва да се счита за prima facie избирателно с оглед на целта на IТА 2010, която е да се облагат с данък доходи, които се начисляват в Гибралтар или произлизат от Гибралтар.

(96)

Комисията освен това отбеляза в Първото решение за откриване на процедурата, че освобождаването от данъчно облагане поставя в значително по-благоприятно положение група от 529 предприятия, които получават доходи от пасивни лихви или роялти, и по-специално лихви от други предприятия от същата група или доходи от роялти. Комисията също така отбеляза, че по-голямата част от лихвите от заеми, получени от гибралтарски предприятия, произлизат от вътрешнокорпоративни заеми, предоставени от чуждестранни субекти от групи (50).

(97)

В случай като този, когато мярката не е в резултат на формално дерогиране на данъчната система, Комисията смята, че при оценката за избирателност особено важно е да се разгледат ефектите от мярката, за да се прецени дали тя поставя в значително по-благоприятно положение определена група от предприятия.

(98)

По отношение на доходите от роялти анализът на Комисията за ефектите от мярката (51) показва, че от нея са се ползвали само 10 предприятия (от 8 003 предприятия, активно действащи в Гибралтар). Освен това поне 8 от тях принадлежат към многонационални групи с дейности в целия свят. От друга страна, не е имало самостоятелно предприятие, получаващо доходи от роялти в Гибралтар.

(99)

Що се отнася до лихвите, от информацията, предоставена от органите на Обединеното кралство, се вижда, че от общата сума на доходите от лихви по вътрешнокорпоративни заеми, получени от гибралтарски предприятия (1 400 милиона GBP), 99,8 % са от заеми, предоставени на чуждестранни (групови) предприятия. От друга страна, само две гибралтарски предприятия, на които се пада общо не повече от 3 256 834 GBP (222 169 GBP загуба на данъчни приходи) (което отговаря на 0,2 % от общата сума на вътрешнокорпоративните заеми), са получили лихви от местни източници.

(100)

Тези цифри показват, че мярката е поставила в значително по-благоприятно положение предприятия, принадлежащи към многонационални компании, които имат определени функции (предоставяне на вътрешногрупови заеми и/или на правото за използване на интелектуална собственост). По-специално от мярката са се ползвали i) малък брой многонационални компании, повечето от които са част от големи многонационални групи с дейности в целия свят (получаващи доходи от роялти) и ii) предприятия, които са част от многонационални групи и предоставят заеми на чуждестранни предприятия, принадлежащи на тяхната група. С оглед на целта на IТА 2010 (а именно да се облагат с данък доходи, които се начисляват в Гибралтар или произлизат от Гибралтар) тези предприятия са в сходно правно и фактическо положение с това на други гибралтарски предприятия, получаващи доходи, начислявани в Гибралтар или произлизащи от Гибралтар (или извършващи дейности, изискващи лицензиране съгласно законодателството на Гибралтар, като банкиране, застраховане или хазарт).

(101)

Органите на Обединеното кралство и Гибралтар считат, че освобождаването от данъчно облагане представлява обща мярка, прилагана към всички предприятия в сходно положение, независимо от сектора. Те освен това изтъкват, че фактът, че е възможно да се идентифицират няколко предприятия, които се поставят в по-благоприятно положение от дадено данъчно становище спрямо други, не прави това становище избирателно per se. Правилото ще бъде избирателно само ако има вероятност да поставя по своята същност в по-благоприятно положение установима категория предприятия. Органите на Обединеното кралство и Гибралтар смятат, че случаят не е такъв с разглежданата мярка, тъй като няма други предприятия в сходно фактическо и правно положение в Гибралтар, към които освобождаването от данъчно облагане да не се прилага.

(102)

Според Комисията твърдението на Обединеното кралство, че мярката се прилага prima facie към всички предприятия независимо от сектора или дейността им, не е относимо за целите на оценяването за избирателност. Съгласно установената съдебна практика фактът, че броят на предприятията, имащи възможност да претендират за получаване на право по дадена национална мярка, е голям или че тези предприятия са от различни икономически сектори, не е достатъчен, за да постави под въпрос избирателния характер на мярката (52).

(103)

Мярка, правеща разлика между предприятия, които, с оглед на целта, преследвана от съответния правен режим, се намират в сравнимо фактическо или правно положение, е а priori избирателна. В настоящия случай е установено, че освобождаването от корпоративно данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти поставя в по-благоприятно положение главно многонационални групи. Както е отбелязано в съображение 100, с оглед на целта на референтната данъчна система (IТА 2010), а именно облагане на доходите, начислявани в Гибралтар или произлизащи от Гибралтар, многонационалните групи се намират в сходно правно и фактическо положение с това на всички други гибралтарски предприятия, получаващи доходи, начислявани в Гибралтар или произлизащи от Гибралтар. Следователно освобождаването от корпоративно данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти е prima facie избирателно.

(104)

Трябва освен това да се отбележи, че фактът, че освобождаването от данъчно облагане поставя в по-благоприятно положение главно многонационални групи, не е случайна последица от режима (53). Такова освобождаване в малка данъчна юрисдикция като Гибралтар, без да се вземе предвид мястото, където са извършени научноизследователските и развойни дейности, по дефиниция е предложило повече възможности за международни групи, които поради международната си структура и размера си могат лесно да прехвърлят нематериални активи и капитал (и тогава да предоставят заеми и/или правото за използване на интелектуална собственост) в рамките на групата. Тези констатации са достатъчен признак, че мярката е имала за цел да привлече или да постави в по-благоприятно положение група предприятия, и по-специално многонационални компании, на които са поверени определени дейности (предоставяне на вътрешногрупови заеми и/или на правото за използване на интелектуална собственост). Въз основа на това Комисията заключава, че мярката е рrima facie избирателна, тъй като нейните ефекти, които поставят в значително по-благоприятно положение определена категория предприятия, са неизбежна последица от начина, по който мярката е разработена.

(105)

Мярка, която е рrima facie избирателна, може да бъде обоснована с характера на общата схема на данъчната система, ако произтича пряко от основните или ръководните ѝ принципи или е резултат от вътрешно присъщи механизми, необходими за нейното функциониране и ефективността ѝ. Такъв може да е случаят с принципа на неутралност, целта да се оптимизира събирането на данъчните задължения или административната управляемост.

(106)

Органите на Обединеното кралство твърдят, че освобождаването от данъчно облагане следва логично от принципа на териториалност, който се основава на целта за избягване на двойното данъчно облагане. В това отношение Комисията отбелязва, че освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти, въведено в IТА 2010, не може да се разглежда просто като прилагане на принципа на териториалност. По-специално, както е вече пояснено в раздел 7.1.3.2., трябва да се отбележи, че според териториалната система на данъчно облагане се приема, че доходите от роялти, получени от дадено гибралтарско предприятие, се начисляват в Гибралтар и произлизат от Гибралтар. Що се отнася до лихвите, необходимо е да се направи оценка на принципа на териториалност за всеки отделен случай, за да се определи местоположението на дейностите, генериращи доходите, и оттам съществуването или не на доходи, облагаеми с данък. Следователно освобождаването от облагане на доходите от пасивни лихви и роялти, въведено в IТА 2010, не може да се разглежда просто като последица от прилагането на принципа на териториалност.

(107)

Освен това доводът, че прилагането на принципа на териториалност се основава на необходимостта от предотвратяване на двойно данъчно облагане, е неоснователен, тъй като на (чуждестранното) предприятие(то) платец е по принцип разрешено да приспада лихвите от роялти за данъчни цели (54). Освен това в рамките на Директива 2003/49/ЕО на Съвета (55) (Директивата за лихви и роялти) определени плащания за вътрешногрупови лихви и роялти са освободени от данъци при източника (на нивото на чуждестранното предприятие платец) въз основа на национални правила за транспониране на посочената Директива 2003/49/ЕО в националното законодателство. Вследствие на това, с оглед на ограничения риск от двойно данъчно облагане, пълната и автоматична мярка за освобождаване от данъчно облагане е непропорционална и предотвратяването на двойно данъчно облагане не може да се разглежда като приемлива обосновка.

(108)

Освен това в контекста на официалното разследване органите на Обединеното кралство твърдяха също така, че освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти е обосновано от съображения за административна управляемост, тъй като постъпленията от данъка няма да са достатъчни, за да обосноват административната тежест за принудително събиране на данъци върху доходите от пасивни лихви и роялти. Те отбелязаха в тази връзка, че лихвите от чуждестранни източници ще бъдат освободени от данъчно облагане във всички случаи съгласно нормалния принцип на териториалност на Гибралтар. По отношение на доходите от лихви и роялти от източници в Гибралтар те считат, че освобождаването от данъчно облагане е обосновано от факта, че разходите за събиране ще надвишат очакваните постъпления.

(109)

Комисията прикани органите на Обединеното кралство да докажат на базата на конкретни елементи твърдението, че административните разходи за принудително събиране на корпоративното данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти ще надхвърлят във всички случаи получените постъпления. Органите на Обединеното кралство обаче не представиха конкретни елементи за обосноваване на своите твърдения. В отсъствието на доказателства Комисията не може да приеме твърдението, че освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти е обосновано от съображения за административна управляемост.

(110)

Като се имат предвид съображенията, изложени в този раздел, Комисията смята, че мярката е избирателна, тъй като поставя в значително по-благоприятно положение определена група предприятия, принадлежащи на многонационални компании, които имат определени функции (предоставяне на вътрешногрупови заеми или на правото за използване на интелектуална собственост), в сравнение с други предприятия, които са в сходно фактическо и правно положение, с оглед на вътрешно присъщата цел на IТА 2010.

(111)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, за да представлява дадена мярка държавна помощ, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и трябва да засяга търговията в рамките на Съюза.

(112)

В хода на разследването беше установено, че повечето предприятия, възползвали се от освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти, са част от международни групи предприятия, действащи в сектори, в които се извършва търговия в рамките на Съюза (56).

(113)

Дори гибралтарските предприятия, ползващи се от освобождаването, да не са участвали пряко в търговията, според съдебната практика на Съда на ЕС, когато на дадено предприятие се предоставя помощ, засилваща неговата позиция спрямо тази на други предприятия, участващи в търговия в рамките на Съюза, мярката следва да се разглежда като засягаща търговията и нарушаваща конкуренцията (57).

(114)

Трябва освен това да се отбележи, че освобождаването от корпоративно данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти не е свързано с конкретни инвестиции — то само облекчава бенефициерите от разходи, които те нормално би трябвало да понесат в рутинната си стопанска дейност. Ето защо, ако се установи, че при освобождаването от данъчно облагане става въпрос за държавна помощ, значи е налице оперативна помощ. Има по-голяма вероятност оперативната помощ да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията, тъй като тя не е компенсация за конкретен неуспех на пазара и не е ограничена по време.

(115)

Органите на Обединеното кралство и Гибралтар твърдяха също така, че евентуална помощ, която е резултат на освобождаването от данъчно облагане за роялти, би била de minimis и попада извън приложното поле на правилата за държавна помощ в съответствие с Регламент (ЕС) № 1407/2013. В контекста на официалното разследване органите на Обединеното кралство бяха приканени да докажат, че условията, за да може мярката да бъде счетена за de minimis и следователно за попадаща извън приложното поле на правилата за държавна помощ, ще бъдат изпълнени за всички засегнати предприятия. Предоставената информация обаче се отнасяше само до няколко предприятия и органите на Обединеното кралство не доказаха своето твърдение, че условията за de minimis ще бъдат изпълнени за всички бенефициери на помощта. Комисията не може следователно да приеме довода, че при освобождаването от данъчно облагане не става въпрос за помощ на основание, че полученото предимство ще бъде винаги de minimis.

(116)

Ето защо Комисията смята, че мярката нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и че засяга търговията в рамките на Съюза.

(117)

Тъй като са изпълнени всички условия, изложени в член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията стига до заключението, че схемата за освобождаване от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти, каквато тя е била преди влизането в сила на съответните изменения от 2013 г., представлява държавна помощ по смисъла на този член.

(118)

В съответствие с член 1, буква в) от Процедурния регламент „нова помощ“ означава всяка помощ, тоест схеми за помощ и индивидуална помощ, която не е съществуваща помощ, включително изменения на съществуваща помощ. „Съществуваща помощ“ означава разрешена помощ или помощ, за която се счита, че е била разрешена, както се предвижда в член 1, буква г) от Процедурния регламент.

(119)

Органите на Обединеното кралство и Гибралтар твърдят, че ако освобождаването от данъчно облагане за лихви от чуждестранен източник представлява държавна помощ, тя ще бъде съществуваща помощ, тъй като статутът на тези освободени от данъчно облагане лихви е останал де факто същият, какъвто е бил при предходното законодателство от 1952 г. (в резултат на принципа на териториалност).

(120)

В тази връзка Комисията отбелязва, че съгласно териториалната система на данъчно облагане е необходима оценка за всеки отделен случай, за да се определи дали има облагаем доход. Това не би довело до автоматично освобождаване от данъчно облагане на съответния доход. Следователно освобождаването от данъчно облагане за доходите от пасивни лихви (преди 1 юли 2013 г.), въведено съгласно IТА 2010, се различава съществено от данъчното третиране на доходите от пасивни лихви преди IТА 2010 и не може да се приеме, че има същия ефект, какъвто е имало прилагането на принципа на териториалност.

(121)

Освен това ако принципът на териториалност води ефективно до освобождаването от данъчно облагане на лихви от чуждестранен източник, това няма да е достатъчно, за да се установи характер на „съществуваща помощ“ на мярката, тъй като предходното освобождаване не е било ограничено до доходи от лихви от чуждестранен източник (то е включвало лихви както от чуждестранен, така и от местен източник). Всяка възможна обосновка за освобождаването от данъчно облагане (и неговото съответствие с принципа на териториалност) трябва да се основава на мотиви за приложимостта му към всички доходи от лихви, а не само към специфична част (лихви от чуждестранен източник) от тях.

(122)

Държавната помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако попада в една от категориите, посочени в член 107, параграф 2 от ДФЕС (58), и може да бъде счетена за съвместима с международния пазар, ако попада в една от категориите, посочени в член 107, параграф 3 от ДФЕС (59). Държавата членка, която предоставя помощта, носи обаче тежестта на доказване, че предоставената от нея държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар по силата на член 107, параграфи 2 или 3 от ДФЕС (60).

(123)

Комисията отбелязва, че органите на Обединеното кралство не са представили доводи относно причините, поради които освобождаването от корпоративно данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти следва да се счита за съвместимо с вътрешния пазар. По-специално Обединеното кралство не коментира съмненията, изразени в Първото решение за откриване на процедурата във връзка със съвместимостта на мярката.

(124)

Самата Комисия не е установила възможни основания за съвместимост и смята, че не е приложимо нито едно от изключенията, посочени в член 107, параграфи 2 или 3 от ДФЕС, тъй като мярката очевидно няма за цел постигането на някоя от целите, посочени в тези разпоредби. Освен това, тъй като освобождаването от корпоративно данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти не е свързано с конкретни инвестиции — то само облекчава бенефициерите от разходи, които те нормално трябва да понесат в рутинната си стопанска дейност, приема се, че при него става въпрос за оперативна помощ. Като общо правило такава помощ обикновено не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 от ДФЕС поради това, че не улеснява развитието на определени дейности, нито на определени икономически райони. Освен това данъчните предимства в този случай не са ограничени по време, като намаляват до или остават пропорционални на необходимото за преодоляване на конкретен пазарен неуспех или за постигане на някаква цел от общ интерес в съответните области. Следователно мярката не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграфи 2 или 3 от ДФЕС.

(125)

Следва най-напред да се напомни, че „при отсъствието на уредба на Съюза в тази област, от данъчната компетентност на държавите членки и на субдържавните образувания, които притежават данъчна автономия, е определянето на данъчните ставки и разпределението на данъчната тежест върху различните производствени фактори и икономически сектори“ (61). Същевременно, в съответствие с добре установената съдебна практика, „упражняването на запазената компетентност не би могло да позволи едностранното приемане на мерки, забранени от ДФЕС“ (62).

(126)

По-специално, Комисията не поставя под въпрос предоставянето на данъчни становища от данъчните администрации на държавите членки. Тя потвърждава значението на предварителните данъчни становища като инструмент за даване на правна сигурност на данъкоплатците. Ако те не предоставят избирателно предимство на специфични икономически оператори, данъчните становища не създават проблеми съгласно законодателството на Съюза относно държавните помощи (63).

(127)

Когато в дадено данъчно становище се стига обаче до резултат, който не отразява по надежден начин резултата от нормалното прилагане на обичайната данъчна система, това становище може да предоставя избирателно предимство на адресата, доколкото такова избирателно третиране понижава данъчните задължения на този адресат в държавата членка в сравнение с други предприятия, намиращи се в сходно фактическо и правно положение (64).

(128)

В Решението за разширяване на производството във връзка с 165-те данъчни становища, предоставени от гибралтарските данъчни органи между януари 2011 г. и август 2013 г., Комисията достигна до предварителното заключение, че данъчните становища са избирателни по същество, тъй като гибралтарските данъчни органи са се въздържали по принцип от провеждане на надлежно оценяване на данъчните задължения на предприятията при упражняване на своите дискреционни правомощия. Комисията изрази също така предварителното мнение, че в някои случаи гибралтарските данъчни органи предоставят данъчни становища, които са несъвместими с приложимите данъчни разпоредби (65).

(129)

Комисията достигна до предварителното становище, че като предоставя такива данъчни становища само на определени многонационални дружества, за разлика от други, изцяло местни дружества, които не са заявили данъчно становище, данъчните органи са третирали различно дружества, намиращи се в сходно правно и фактическо положение. Вследствие на това мерките бяха счетени за prima facie избирателни. Освен това Комисията не намери приемлива обосновка във връзка с характера или общата схема на IТА 2010.

(130)

Като част от официалното разследване Комисията извърши анализ на съответната документация, предоставена от органите на Обединеното кралство във връзка с 165-те данъчни становища, попадащи в приложното поле на разследването, с цел да установи евентуални дискреционни практики, неправилно прилагане на правилата или липса на надлежна проверка за ефективно осъществяване на дейностите. Документацията, оценена от Комисията, включваше, както следва:

(131)

Анализът на тази информация даде възможност на Комисията да прецени дали съответните предприятия генерират доходи, подлежащи на данъчно облагане в Гибралтар в съответствие с териториалната система на данъчно облагане, и/или дали някои от данъчните становища не е било предоставено или приложено по начин, който е несъвместим с приложимите данъчни разпоредби.

(132)

В голямото мнозинство от случаите (160 от 165-те разследвани данъчни становища) този анализ не показа, че становищата са били предоставени по начин, който е несъвместим с приложимите общи данъчни разпоредби. В повечето случаи доходите, получени от въпросните дружества, не отговарят на териториалните изисквания за облагаемост с данък в Гибралтар. По-конкретно от отчетите за одити и другите документи, предоставени от органите на Обединеното кралство, стана ясно, че дейностите на предприятията в Гибралтар са били ограничени и по принцип не биха могли да бъдат основание данъчните органи да направят заключението, че доходоносните дейности са били наистина извършени в Гибралтар. С други думи, имаше достатъчно доказателства, че дейностите, които са довели до печалби, не са извършени в Гибралтар. В няколко от решенията за данъчни становища се потвърждава необлагането с данък на пасивни лихви, роялти и други дивиденти, което е съвместимо с приложимите данъчни разпоредби, тъй като към момента на предоставянето на данъчните становища приложимите данъчни разпоредби не са предвиждали данъчно облагане на доходи от роялти и пасивни лихви. Както е показано в съображения 145—147, подходящи обосновки са предоставени във връзка с останалите случаи. Горните заключения са онагледени със следните примери, които отразяват различните категории стопанска дейност (обхванати в приложното поле на 165-те данъчни становища), изброени в Решението за разширяване на производството (66).

(133)

Първият пример е във връзка с данъчното становище, предоставено на предприятие, доставящо услуги за управление и консултантски услуги на хотели и казина в Африка. Заключението на отчета за одит беше, че услугите са предоставени в Африка чрез персонал, нает от предприятието в Африка. Одитът показа, че предприятието не е извършвало търговски дейности в Гибралтар или от Гибралтар. Дейността на предприятието в Гибралтар се е свеждала до базова административна подкрепа, предоставена от един член на персонала с функция на административен секретар, като в Гибралтар не е извършвана съществена дейност. Установено беше, че подобни базови секретарски задължения не са доходоносни дейности в Гибралтар. Това бе потвърдено от посещение на място в помещенията на предприятието в Гибралтар, за които беше установено, че се състоят от офис, обзаведен единствено за провеждане на заседания на управителния съвет. Наблюдението на помещенията от данъчните органи през други дни показаха, че те не се използват за други цели. На това основание отчетът заключи, че предприятието е извън приложното поле на данъчното облагане в Гибралтар поради факта, че доход не се начислява в Гибралтар, нито произлиза от Гибралтар (тъй като предприятието не е извършвало доходоносни дейности в Гибралтар).

(134)

При втория пример данъчно становище е предоставено на предприятие, доставящо корабни брокерски услуги на клиенти от името на корабособственици. Одитът потвърди, че услугите са предоставяни във или от различни местоположения на групата в Лондон, Сингапур, Австралия или Монако, без да са извършвани доходоносни дейности в Гибралтар. Одитът не намери доказателства, от които да се вижда, че предприятието е осъществявало каквато и да е дейност в Гибралтар. На това основание отчетът за одита счита, че предприятието не е имало присъствие или място на стопанска дейност в Гибралтар, освен разполагането на неговия сървър. Вследствие на това отчетът заключи, че предприятието е извън приложното поле на данъчното облагане в Гибралтар поради факта, че доход не е начисляван в Гибралтар, нито произлиза от Гибралтар (тъй като предприятието не е извършвало доходоносни дейности в Гибралтар).

(135)

Третият пример е във връзка със становището, предоставено на предприятие, доставящо услуги за административни и помощни дейности на свързано с него предприятие в Люксембург. Услугите са били извършени от двама от неговите директори, постоянно пребиваващи в Гибралтар. Предприятието е предоставило и заеми на различни предприятия от групата, намиращи се главно в Нидерландия. Ценните книжа и обезпечението за тези заеми са били държани извън Гибралтар (67). Разследващият преглед, извършен през 2015 г., достигна до заключението, че предприятието е имало физическо присъствие в Гибралтар по силата на професионалните услуги за управление, предоставени от пребиваващите там директори, които вземат управленски решения. До 30 юни 2013 г. предприятието е облагано с данък само за доходите от административни и помощни дейности, тъй като лихвите по вътрешнокорпоративните заеми не са били данъчно задължени в Гибралтар (68) (в съответствие с освобождаването от данъчно облагане за пасивни лихви съгласно IТА 2010). Считано от 1 юли 2013 г., предприятието е подлежало на данъчно облагане и за доходите от лихви (клас 1А, таблица С от списък 1 към IТА 2010) в резултат на изменението, поставило лихвите по вътрешнокорпоративни заеми в приложното поле на данъчното облагане съгласно IТА 2010. Считано от 1 юли 2013 г., предприятието е приведено в пълно съответствие с всички изисквания за целите на данъчното облагане в Гибралтар.

(136)

Четвъртият пример е за данъчно становище, предоставено на предприятие, което по силата на споразумение за съвместно предприятие е сключвало договори с трети страни, установени извън Гибралтар, за предоставянето на услуги за реклама, маркетинг и популяризиране във връзка с хазартни игри с отдалечен достъп, включително разпознаване и разработване на марката. Предприятието е получило дял от приходите, генерирани от дейността с хазартните игри с отдалечен достъп, извършвана в Малта от контрагента по споразумението за съвместно предприятие. Прегледът, включващ посещение на място и разследване с мобилен екип, предприети от данъчните длъжностни лица на Гибралтар в секторите финанси, банкиране и помещения за служебно ползване в Гибралтар, показа, че предприятието не е имало физическо присъствие или място на стопанска дейност в Гибралтар и че неговите корпоративни директори не са извършвали доходоносни дейности в Гибралтар или от Гибралтар. Отчетът заключи, че предприятието е извън приложното поле на данъчното облагане поради факта, че доход не се начислява в Гибралтар, нито произлиза от Гибралтар. Данъчното становище е било отменено от гибралтарските данъчни органи на 17 юли 2015 г., тъй като представителите на предприятието са потвърдили при срещата на място, че нямат вече връзка с предприятието.

(137)

При петия пример данъчно становище е предоставено на предприятие, извършващо дейности по обществени поръчки за нефтени продукти направо от рафинерии в Азия и за съхранение, превоз и доставка на тези продукти от терминали за съхранение на предприятието, разположени в Азия, до клиенти в Италия, Гърция, Израел и Турция. Прегледът показа, че предприятието не е имало физическо присъствие или място на стопанска дейност в Гибралтар и че единственият му директор не е извършвал доходоносни дейности в Гибралтар или от Гибралтар. Прегледът установи също така, че както се вижда от уебсайта на групата, от която е част предприятието, търговската дейност се е извършвала в различни географски местоположения чрез офиси, разположени в Хонг Конг, Обединеното кралство, Дубай, Оман и Афганистан. На това основание прегледът заключи, че предприятието е извън приложното поле на данъчното облагане съгласно раздел 11 от IТА 2010 поради факта, че доход не е начисляван в Гибралтар, нито е произлизал от Гибралтар.

(138)

При шестия пример данъчно становище е предоставено на предприятие, извършващо търговия с нефармацевтични медицински продукти и продукти, свързани със здравето, от Южна Корея за Германия. Одитът показа, че вземането на решения относно управлението и търговията са били възложени за външно изпълнение на лице, постоянно пребиваващо в Намибия. От одита се вижда също така, че единственият директор на предприятието, постоянно пребиваващ в Гибралтар, е предоставял общи консултантски услуги на предприятието и не е участвал активно в ежедневните търговски дейности, осъществявани от предприятието. Не бе установено физическо присъствие в Гибралтар въз основа на посещение на място, среща с предприятието, отговори на допълнителни писмени въпроси и систематични проверки, извършени в интернет. Според разследващия преглед дружеството не е предоставяло услуги в Гибралтар и от Гибралтар, поради това заключението от него е, че предприятието не е имало източници на доходи, начислявани в Гибралтар или произлизащи от Гибралтар.

(139)

При седмия пример предприятието е участвало в експлоатация на игри по интернет чрез уебсайт. Доходите на предприятието са се състояли от такси, получени от крайните потребители, за основни операции и права, комисиони, получени от търговия със залагания с лицензиране на доставчици трети страни, и продажба на продукти, свързани с игрите. Анализът на наличната информация показа, че до 1 януари 2014 г. всички дейности са били извършвани извън Гибралтар. По-конкретно, разработването на софтуерни продукти е правено от дъщерното предприятие на фирмата в друга държава членка, а центърът за управление (сървърът) е бил разположен в Швейцария. Функцията за обслужване на клиентите е била извършвана от три физически лица на свободна практика в друга държава членка и в една трета държава. Абонаментните такси са били обработвани в Нидерландия. В този контекст разследващият преглед е счел, че предприятието не дължи данък за доходите, генерирани до 1 януари 2014 г. (69) От 2 януари 2014 г. насетне предприятието е имало физическо присъствие в Гибралтар и има доходи, които се начисляват в Гибралтар и произлизат от Гибралтар, подава пълна и цялостна декларация за доходите си и е приведено в пълно съответствие с всички изисквания за целите на данъчното облагане в Гибралтар. Данъчното становище е било отменено през януари 2014 г.

(140)

При осмия пример одитът потвърди, че предприятието е извършвало търговия със селскостопански химикали от Унгария, България и Израел за клиенти в бившата югославска република Македония, Босна и Херцеговина и Словакия. След проучване на всички документи, подадени от предприятието, както и на допълнителна информация, предоставена в писмен вид от него, и в контекста на среща с представители на предприятието (и на базата на други доходоносни дейности) одитът установи, че в Гибралтар не са извършвани доходоносни дейности (при липса на услуги, предоставени във или от Гибралтар, или на дейност, извършена във или от Гибралтар) и поради това заключи, че предприятието е извън приложното поле на данъчното облагане съгласно раздел 11 от IТА 2010.

(141)

Деветият и последен пример се отнася до данъчно становище, предоставено на предприятие, което извършва чартиране на луксозна яхта (регистрирана в Обединеното кралство) на Британските Вирджински острови. Предприятието е имало уебсайт, от който се вижда, че чартирането се е извършвало в Карибския басейн. Прегледът на гибралтарските данъчни органи е показал, че предприятието не е извършвало търговски дейности в Гибралтар и не е имало физическо присъствие, нито място на стопанска дейност в Гибралтар. Поради това той е заключил, че няма доходоносни дейности, които да направят предприятието данъчно облагаемо съгласно принципа на териториалност. Срокът на данъчното становище е изтекъл през октомври 2015 г., тъй като предприятието е било заличено от фирмения регистър от лицето, което завежда фирмения регистър („Registrar of Companies“), в Гибралтар.

(142)

Тези девет примера са само пояснителни. Комисията направи оценка на наличната информация и документация във връзка с всички 160 данъчни становища, за да е сигурно, че становищата са предоставени в съответствие с приложимите данъчни правила в Гибралтар и че дейностите, извършени от въпросните предприятия, отразяват надлежно дейностите, описани в заявката за данъчно становище.

(143)

От тези 160 данъчни становища, за 98 е всъщност относим принципът на териториалност (и прегледите, извършени от гибралтарските данъчни органи, са установили, че доходоносни дейности не са извършвани в Гибралтар). Вследствие на това приходите, генерирани от съответните предприятия, не попадат по никакъв начин в приложното поле на териториалната система на данъчно облагане в Гибралтар.

(144)

В 34 случая адресатите са получавали пасивни лихви, роялти и/или дивиденти (70) и става ясно, че или са били приведени в съответствие с изискванията за данъчно облагане, или дейностите им са били прекратени след измененията от 2013 г. Доколкото обаче данъчното третиране на тези предприятия е резултат от прилагането на схемата за помощ, разгледана в раздел 7 от настоящото решение, Комисията се позовава на този раздел. Поради това всяка помощ, предоставена на базата на тези данъчни становища (през периода преди влизането в сила на измененията от 2013 г.), се разглежда в оперативната част на настоящото решение като част от схемата за помощи, посочена в раздел 7.

(145)

В 19 случая или предприятието не е било създадено, или дейностите, описани в решението за данъчно становище, не са били осъществени, или предприятието е било „спящо дружество“. Поради тази причина в тези случаи не е имало доход за данъчно облагане и независимо от становището на данъчните органи данъчните становища не биха могли да дадат някакво предимство на съответните предприятия.

(146)

В четири други случая за становищата е направено заключение, че съответните доходи са начислявани в Гибралтар и произлизат от Гибралтар, поради което подлежат на данъчно облагане в съответствие с раздел 11 от IТА 2010. В тази връзка е целесъобразно да се отбележи, че в такива случаи отчетите за одити от гибралтарските данъчни органи изтъкват, че данъчните становища са били отменени в резултат на законодателни изменения или промени по същество. Става ясно също така, че отмените не са били в резултат на одитите, извършени през 2015 г., а на по-ранни проверки, например когато са влезли в сила измененията от 2013 г. във връзка с доходите от лихви и роялти. С други думи, в тези четири случая съответните предприятия са дължали данък върху своите доходи, начислявани в Гибралтар или произлизащи от Гибралтар.

(147)

Останалите пет данъчни становища се отнасят до въпроси с данък, дължим за лични доходи, като данъчното облагане на работници и служители. Тези становища не засягат нивото на данъчно облагане на съответните предприятия и поради това не попадат в приложното поле на корпоративното данъчно облагане.

(148)

В таблицата в приложението е изложен преглед на констатациите на Комисията във връзка със 160-те безпроблемни данъчни становища с посочване на категориите, описани в този раздел. От нея се вижда, че не е намерен случай, при който някое от становищата да е било несъвместимо с нормалното прилагане на данъчната система на Гибралтар (71).

(149)

Поради това, дори ако е било установено, че гибралтарските органи са предоставили 160-те данъчни становища, без да са се придържали към предписана процедура или без да са извършили анализ по същество към момента на предоставяне на становищата, това не би повлияло на практиката и не би довело до даване на предимство, тъй като дейностите (или липсата на дейности) на предприятията не са генерирали доходи, подлежащи на данъчно облагане в съответствие с правилата за данъчно облагане на доходите в Гибралтар (72).

(150)

Вследствие на това, след обстойна проверка на доказателствата, предоставени от органите на Обединеното кралство, Комисията стигна до заключението, че 160-те данъчни становища отразяват по надежден начин резултата от нормалното прилагане на обичайната данъчна система на Гибралтар, без да включват неправилно прилагане на законодателството или друг признак за наличие на държавна помощ. Оттук следва, че предоставянето и прилагането на такива становища не поставя въпроси във връзка с държавните помощи (73).

(151)

Разследването на Комисията показа, че пет данъчни становища, предоставени на корпоративни съдружници на нидерландско командитно дружество в Гибралтар (Commanditaire vennootschap или „CV“), наистина са повдигнали въпроси във връзка с правилата за държавна помощ.

(152)

Съответните становища са били предоставени през 2011 г. или 2012 г., като е потвърдено, че доходите от роялти (и от пасивни лихви в по-малка степен), генерирани на нивото на нидерландските СV, не подлежат на данъчно облагане съгласно IТА 2010. Тези данъчни становища са останали в сила и не са били отменени от данъчните органи нито в резултат на измененията в IТА 2010 през 2013 г., поставили лихвите и роялти в приложното поле на данъчното облагане, нито в резултат на одитите, извършени през 2015 г.

(153)

За положенията, посочени в заявките за данъчно становище, е характерна по принцип следната структура:

Ограничен съдружник 1 %

Главен съдружник 99 %

ГИБС02

Роялти

Лицензи

Нидерландско CV Държи права на ИС

Нидерландско BV Използва права на ИС

ГИБС01

(154)

Съгласно нидерландското право СV е командитно дружество, което по принцип се счита за прозрачно образувание за целите на данъчното облагане и поради това не дължи корпоративен данък в Нидерландия (74). Съответно доходите на това СV не се облагат с данък в Нидерландия на нивото на СV, а на нивото на участниците в СV в съответствие с техния дял в командитното дружество. С други думи, данъчно задължение във връзка с доходите на такива СV възниква в Нидерландия само ако един или повече участници в командитното дружество са пребиваващи в Нидерландия физически лица или предприятия.

(155)

Що се отнася до данъчното третиране в Гибралтар, от мнението на Обединеното кралство се вижда, че в отсъствието на специфични правила в IТА 2010 Гибралтар прилага принципи на общото право и следователно счита нидерландските командитни дружества като прозрачни образувания в съответствие с правилата и съдебната практика, приложими в Обединеното кралство (75). Съответният дял от всеки доход, получен от командитните дружества, ще се счита следователно за получен пряко от гибралтарските предприятия, които са в съдружие с нидерландските СV.

(156)

При липсата на двустранна данъчна спогодба между Гибралтар и Нидерландия изискуемостта на данъчното задължение в Гибралтар ще зависи по принцип от това дали дялът от съответните доходи, генерирани от нидерландското СV, попада в приложното поле на данъчното облагане съгласно IТА 2010. Тъй като доходите от пасивни лихви и роялти не са подлежали на данъчно облагане до юни 2013 г. (за пасивни лихви) и до януари 2014 г. (за доходи от роялти), всички такива доходи, получени от нидерландското СV, не са подлежали на данъчно облагане на нивото на гибралтарските съдружници. От друга страна, след измененията на IТА 2010, които направиха доходите от роялти и пасивни лихви данъчно задължени независимо от техния източник (клас 1А и 3А, таблица С от списък 1 към IТА 2010), правилното прилагане на гибралтарските данъчни правила би довело гибралтарските данъчни органи до това да считат съответните роялти (получени от 1 януари 2014 г. насетне) и пасивните лихви (получени от 1 юли 2013 г. насетне) като облагаем доход на нивото на гибралтарските съдружници (76).

(157)

В своето мнение от 21 февруари 2018 г. органите на Обединеното кралство потвърдиха, че според данъчната служба на Гибралтар нидерландските СV са прозрачни образувания. Според заключението на тази служба това не води обаче до данъчно облагане в Гибралтар, тъй като в IТА 2010 няма специфична разпоредба, която да определя и предписва как да бъде обложен с данък гибралтарският съдружник. Причината за това е, че в определението за „лице“ в раздел 74 от IТА 2010 не са изрично посочени нидерландски командитни дружества и поради това липсва специфичен механизъм за начина на данъчно облагане на доходи от участници в дадено СV.

(158)

Комисията не успява да разбере основанията на данъчните органи на Обединеното кралство и Гибралтар поради следните причини. Първо, важният въпрос е не дали нидерландските командитни дружества следва да бъдат облагани с данък в Гибралтар, или не, а дали корпоративните съдружници (постоянно пребиваващи в Гибралтар) на такива дружества следва да бъдат обложени с данък върху техния дял от доходите, генерирани от тези СV. Тъй като командитните дружества се считат за прозрачни за целите на данъчното облагане в Гибралтар (съгласно принципите на общото право), корпоративните съдружници, пребиваващи постоянно в Гибралтар, следва да бъдат облагани върху своя дял от доходите на командитните дружества, доколкото тези доходи попадат в приложното поле на данъчното облагане съгласно IТА 2010 (за доходите от лихви това ще бъде от 1 юли 2013 г. насетне, а за роялти — от 1 януари 2014 г. насетне) (77). Комисията изрази съмнения относно основанията, изложени от Обединеното кралство, но не получи убедителни доводи в подкрепа на тези основания.

(159)

Второ, дори ако определението „лице“ в раздел 74 беше относимо за разглежданите случаи (според Комисията такъв е случаят само за съответните гибралтарски предприятия, които са в съдружие с нидерландски СV, а не за самите нидерландски СV), трябва да се отбележи, че определението в раздел 74 (78) е много общо и достатъчно широко, за да включва и нидерландско СV.

(160)

Получателите на петте оспорвани данъчни становища са, както следва:

(161)

Размерът на печалбите, реализирани на нивото на командитните дружества и съответните дялове от тези печалби, облагаеми на нивото на тези пет бенефициера (в съответствие със съответните им съдружия с командитните дружества) за периода 2014—2016 г. (81), са, както следва (82):

(162)

Съответните дялове от размерите на печалбите, посочени в горната таблица, би следвало да се включат в облагаемата данъчна основа на петте гибралтарски предприятия и обложени с данък в съответствие с нормалните данъчни правила на Гибралтар.

(163)

Както бе вече посочено в съображение 77, за да бъде дадена мярка категоризирана като държавна помощ, трябва, на първо място, да съществува намеса от страна на държавата или чрез държавни ресурси; второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки; трето, тя трябва да предоставя избирателно предимство на дадено предприятие и четвърто, трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (83).

(164)

Що се отнася да намесата от страна на държавата, оспорваните данъчни становища са били предоставени от гибралтарските данъчни органи, които са част от правителството на Гибралтар. Данъчните становища представляват приемане от страна на тези органи на специално данъчно третиране. Въз основа на тези данъчни становища бенефициерите им са определили дължимия от тях корпоративен данък в Гибралтар (за всяка данъчна година). Когато бенефициерът е бил задължен да представи данъчна декларация (84), данъчното становище е било използвано след това от бенефициера за нейното попълване и тези декларации са били приети от гибралтарските данъчни органи като съответстващи на дължимия от бенефициера корпоративен данък в Гибралтар. Когато не е имало изискване за подаване на данъчна декларация поради отсъствието на облагаем доход в резултат на данъчното становище, не са възниквали и данъчни задължения. Всяко предимство, предоставено въз основа на оспорваните данъчни становища, може следователно да бъде приписано на Гибралтар.

(165)

Що се отнася до финансирането на мерките с държавни средства, съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС мярка, чрез която публичните органи предоставят на определени предприятия освобождаване от данъчно облагане, което, въпреки че не е свързано с действителен трансфер на държавни ресурси, поставя тези предприятия в по-благоприятно финансово положение в сравнение с други данъкоплатци, представлява държавна помощ (85). В този случай оспорваните данъчни становища потвърждават, че съответният дял от доходи от роялти и лихви, генерирани от нидерландските командитни дружества, е необлагаем на нивото на предприятията, които пребивават постоянно в Гибралтар и са в съдружие с тези дружества. Следователно може да се каже, че данъчното третиране, предоставено въз основа на оспорваните данъчни становища, намалява корпоративния данък в Гибралтар, дължим от бенефициерите на тези становища, и поради това води до загуба на държавни ресурси. Това е така, защото всяко освобождаване от данъчно облагане, предоставено в резултат на оспорваните данъчни становища, води до загуба на приходи от данъци, с които Гибралтар би иначе разполагал, ако нямаше такова освобождаване (86). Следователно мерките са финансирани с държавни ресурси.

(166)

Относно необходимостта от засягане на търговията, петте предприятия, възползвали се от оспорваните данъчни становища, са част от многонационални групи с дейности на различни пазари в няколко държави членки, така че всяка помощ за тях може да засегне търговията в рамките на Съюза. По подобен начин, предоставяйки благоприятно данъчно третиране на съответните предприятия от многонационална група, Гибралтар потенциално отклонява инвестициите от държави членки, които не могат или няма да предлoжат такова благоприятно данъчно третиране на дружества, принадлежащи към многонационална група. Тъй като оспорваните данъчни становища засилват конкурентната позиция на бенефициерите спрямо тази на други предприятия, конкуриращи се в търговията в рамките на Съюза, трябва да се счита, че те могат да засегнат тази търговия (87).

(167)

Също така, във връзка с изискването за нарушаване на конкуренцията, за дадена мярка, предоставена от държавата, се счита, че нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, когато може да подобри конкурентната позиция на бенефициера на тази мярка в сравнение с тази на други предприятия, с които се конкурира (88).

(168)

Според органите на Обединеното кралство няма данни, че което и да е от данъчните становища е нарушило конкуренцията. Те считат, че дадена мярка може да наруши конкуренцията само в сектора, където се прилага, или в някой тясно свързан с него сектор. Такова нарушаване не личи от Решението за разширяване на производството, тъй като данъчните становища се прилагат към голям брой различни сектори.

(169)

Разследването показа, че всички бенефициери на петте оспорвани данъчни становища извършват дейности на глобални пазари (като например за храни за кърмачета, услуги по наемане на работна сила, химични продукти за потребители и за индустриална употреба) в няколко държави членки, както и в трети държави. На всички тези пазари въпросните бенефициери срещат конкуренция от други предприятия. Данъчното третиране, предоставено въз основа на оспорваните данъчни становища, освобождава бенефициерите от данъчни задължения, които иначе би трябвало да понесат при ежедневното управление на нормалните си дейности. Следователно за помощта, предоставена въз основа на данъчните становища, следва да се счита, че нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя бенефициерите в по-благоприятно финансово положение на пазарите, на които осъществяват дейности. Като ги освобождава от данъчните задължения, които иначе би трябвало да понесат и които конкурентните предприятия трябва да понесат, данъчното третиране, предоставено въз основа на оспорваните данъчни становища, освобождава ресурси, които предприятията могат да използват например за инвестиции в своята икономическа дейност, за нови инвестиции или за подобряване на възнагражденията за акционерите, нарушавайки по този начин конкуренцията на пазарите, на които осъществяват дейности. Следователно четвъртото условие за установяване на наличие на държавна помощ също е изпълнено в този случай.

(170)

Що се отнася до третото условие — наличието на избирателно предимство, трябва да се напомни, че функцията на данъчното становище е да потвърди предварително начина, по който обичайната данъчна система се прилага в даден случай с оглед на неговите конкретни факти и обстоятелства. Както и всяка друга данъчна мярка обаче данъчното третиране, предоставено въз основа на данъчно становище, трябва да спазва правилата за държавна помощ. Както беше вече пояснено в съображение 127, когато в дадено данъчно становище се стига без обосновка до данъчно третиране, което не отговаря на резултата от нормално прилагане на обичайната данъчна система, мярката предоставя избирателно предимство на своя бенефициер, доколкото данъчното третиране подобрява финансовото положение на това предприятие в държавата членка в сравнение с това на други предприятия в сравнимо фактическо и правно положение, като се вземе предвид целта на данъчната система.

(171)

Когато приетата от съответната държава мярка подобрява нетното финансово състояние на дадено предприятие, е налично предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (89). Когато се установява наличието на предимство, трябва да се има предвид ефектът на самата мярка (90). В случая с данъчните мерки предимство може да бъде предоставено, като се намалява по различни начини данъчната тежест за едно предприятие и по-специално, като се намалява облагаемата данъчна основа или сумата на дължимия данък (91).

(172)

Оспорваните данъчни становища, предоставени през 2011 г. или 2012 г., са потвърдили, че доходите от роялти и пасивни лихви, получени от гибралтарските предприятия по силата на съдружията им със съответните СV, не подлежат на данъчно облагане съгласно IТА 2010. Това данъчно третиране е определило дължимия от тях корпоративен данък в Гибралтар през периода, включен в обхвата на оспорваните данъчни становища (92), и е могло следователно да предостави избирателно предимство.

(173)

С член 107, параграф 1 се забранява само помощ, която „поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки“, т.е. забраняват се мерки, които предоставят избирателно предимство (93). Както е посочено в съображение 86, за да се оцени избирателността, необходимо е да се установи референтната рамка и дерогация от нея, която не е обоснована от логиката на данъчната система.

(174)

Следователно анализът за наличие на избирателно предимство трябва да започне с определяне на референтна система, приложима в държавата членка, или в настоящия случай — във въпросната отвъдморска територия. След това трябва да се определи дали мярката представлява дерогация от референтната система, която води до по-благоприятно третиране спрямо други предприятия в сравнимо фактическо и правно положение, като се вземат под внимание целите на системата (prima facie избирателност) (94). И накрая, данъчна мярка, която представлява дерогация от референтната система, може да бъде все пак обоснована, ако държавата членка успее да докаже, че тази мярка произтича пряко от основните или ръководните принципи на нейната данъчна система (95). Ако случаят е такъв, то данъчната мярка не е избирателна.

(175)

Както вече бе посочено в съображение 89, всяка референтна система включва съгласуван набор от правила, които се прилагат въз основа на обективни критерии за всички попадащи в нейния обхват дружества в съответствие с преследваната от системата цел.

(176)

По отношение на прилагането на правилата за корпоративно данъчно облагане в Гибралтар, както бе посочено вече в съображение 90, референтната система е IТА 2010 и нейната цел е събирането на постъпления от данъкоплатци, които получават доходи, начислявани в Гибралтар или произлизащи от Гибралтар. В раздел 7.1.3.1. тази референтна система е разяснена по-подробно.

(177)

В раздел 16, параграф 1 от IТА 2010 се предвижда, че, при спазване на другите разпоредби на IТА 2010, облагаемите с данък печалби или капиталови печалби на дадено предприятие в Гибралтар за съответния отчетен период са пълният размер на печалбите или капиталовите печалби на предприятието за този отчетен период. В съответствие с разпоредбите на общото право (96), когато става въпрос за печалби или капиталови печалби, получени от съдружие (чийто съдружник е предприятие от Гибралтар), трябва да се вземе предвид дялът, на който гибралтарското предприятие има право от печалбите или капиталовите печалби на съдружието, и облагаемостта на тези печалби или капиталови печалби да се оцени в съответствие с разпоредбите на IТА 2010, както ако този дял представляваше печалби или капиталови печалби на гибралтарското предприятие.

(178)

Като втора стъпка трябва да се определи дали мярката представлява дерогация от нормалното прилагане на правилата на референтната система в полза на определени предприятия, които са в сходно правно и фактическо положение с други предприятия, като се вземе предвид присъщата цел на референтната система.

(179)

В своите мнения относно Решението за разширяване на производството Гибралтарското сдружение на счетоводителите твърди, че повечето от данъчните становища, изброени в настоящото решение, са били изготвени по време, когато доходите от пасивни лихви не са били данъчно облагаеми съгласно IТА 2010, така че преобладаващото мнозинство от становищата не биха могли да доведат до облагаем доход от лихви.

(180)

Както бе вече пояснено в съображение 156, случаят наистина е такъв, че към момента на предоставянето на данъчните становища те са били съвместими с приложимите данъчни разпоредби, тъй като приложимите данъчни разпоредби не са предвиждали облагане с данък на доходи от роялти и пасивни лихви.

(181)

Въпреки това, както е установено в раздел 7 от настоящото решение, освобождаването от данъчно облагане, следващо от законодателството на Гибралтар, е било схема за държавна помощ. Следователно доводът, изложен от Гибралтарското сдружение на счетоводителите, доказва, че данъчното третиране съгласно тези данъчни становища е било държавна помощ. Всъщност прилагането в отделни случаи на схема за помощ представлява индивидуална мярка за помощ.

(182)

Освен това, като дава възможност на бенефициерите на данъчните становища да продължат да се ползват от тези становища след влизането в сила на измененията от 2013 г. за лихви и роялти, гибралтарските данъчни органи са удължили действието на тази схема в пет отделни случая. Нещо повече, те дори не са изпълнили задължението си за спазване на националните правила. Удължаването на това благоприятно данъчно третиране е без съмнение дерогация от обичайната данъчна система.

(183)

Що се отнася до периода от 1 януари 2011 г. (влизане в сила на IТА 2010) до деня, предшестващ влизането в сила на измененията за пасивните лихви и лицензионните възнаграждения (съответно 30 юни 2013 г. и 31 декември 2013 г.), онази част от данъчните становища, които се отнасят до освобождаването от данъчно облагане за пасивни лихви и роялти, просто потвърждават прилагането на данъчните разпоредби, приложими към този момент (97), а именно това, че тези доходи не попадат в приложното поле на данъчното облагане в Гибралтар. Следователно освобождаването от данъчно облагане, предоставено чрез съответните данъчни становища (през периода, предшестващ измененията от 2013 г.), трябва да се счита като част от държавната помощ, установена в раздел 7.

(184)

Считано съответно от 1 юли 2013 г. и 1 януари 2014 г., доходите от пасивни лихви и роялти са част от категориите доходи, подлежащи на данъчно облагане в Гибралтар (98). Следователно никое от освобождаванията от данъчно облагане, предоставени на петте гибралтарски предприятия върху дяла им от доходите, генерирани от нидерландските командитни дружества, не отразява нормалното прилагане на обичайната данъчна система. Продължаващото прилагане на данъчните становища дори след влизането в сила на измененията, поставили доходите от лихви и роялти в приложното поле на данъчното облагане, и дори след одитите, извършени от гибралтарските органи през 2015 г. с цел да се прецени дали данъчното третиране на съответните предприятия е съответствало на приложимите данъчни правила, е довело до избирателно предимство в полза на тези пет дружества.

(185)

Дори ако посочените освобождавания от данъчно облагане са били резултат само от неправилно прилагане на законодателството поради фактическо продължаване на предходните режими на освобождаване, а не пряк резултат от петте данъчни становища като такива, това не би променило настоящото заключение, тъй като ефектите от мярката биха останали същите.

(186)

Като се има предвид целта на гибралтарската система за корпоративно данъчно облагане (облагаемите доходи се начисляват в Гибралтар или произлизат от Гибралтар), петте разглеждани предприятия се намират в сравнимо фактическо или правно положение с това на всички корпоративни данъкоплатци (с доходи, начислявани в Гибралтар или произлизащи от Гибралтар), които подлежат на корпоративно данъчно облагане в Гибралтар. Въпросните данъчни становища са за предприятия, получаващи доходи от роялти и пасивни лихви, които са подлежали на данъчно облагане във всички случаи (при достигане на прага от 100 000 GBP по отношение на лихвите) след влизането в сила на съответните законодателни изменения. В това отношение не може да се прави разлика с други предприятия, получаващи същите категории доходи или получаващи други категории доходи, подлежащи на данъчно облагане (включително когато такива доходи се получават чрез данъчно прозрачна структура). Фактът, че доходите са били получени чрез съдружие с нидерландски командитни дружества, не е от значение за данъчните правила на Гибралтар, които се основават на принципи на общото право в отсъствието на специфични правила за данъчно облагане на съдружия, като предвиждат данъчното облагане на такива доходи да става на нивото на гибралтарските съдружници. Следователно данъчното третиране, предоставено въз основа на оспорваните данъчни становища, дава предимство на тези пет предприятия в сравнение с всички други корпоративни данъкоплатци, получаващи доходи, начислявани в Гибралтар или произлизащи от Гибралтар, като последните са в сравнимо фактическо и правно положение с оглед на целта, преследвана от корпоративното данъчно облагане на Гибралтар.

(187)

Като има предвид гореизложеното, Комисията заключава, че предимствата, предоставени въз основа на оспорваните данъчни становища, са рrima facie избирателни.

(188)

В съответствие с установената съдебна практика понятието „държавна помощ“ не се отнася до държавни мерки, които правят разлика между предприятията и които поради това са рrima facie избирателни, когато това разграничаване е породено от характера и логиката на системата, което трябва да се докаже от съответната държава членка (99).

(189)

Мярка, която води до изключение от прилагането на общата данъчна система, може да бъде обоснована от характера и общата структура на данъчната система, ако съответната държава членка може да покаже, че тази мярка е пряко следствие от основните или водещи принципи на нейната данъчна система, или когато тя е резултат от вътрешно присъщи механизми, необходими за функционирането и ефективността на системата (100). В това отношение трябва да се разграничават, от една страна, целите, поставени на конкретен данъчен режим и които са външни за него, и от друга, вътрешно присъщите на самата данъчна система механизми, които са необходими за постигането на тези цели (101).

(190)

Доколкото това данъчно третиране на петте гибралтарски предприятия, които са в съдружие с нидерландски СV, е резултатът от прилагането на схемата за помощ, проучена в раздел 7 от настоящото решение, Комисията се позовава на тази част от посочения раздел, в която са разгледани предполагаемите обосновки на тази схема.

(191)

Освен това нито Обединеното кралство, нито трети страни са представили възможна обосновка за благоприятното третиране, одобрено с оспорваните данъчни становища в полза на петте гибралтарски предприятия, които са в съдружие с нидерландски СV. В това отношение Комисията припомня, че държавата членка трябва да представи такава обосновка. Следователно при липсата на обосновка, представена от Обединеното кралство, Комисията трябва да заключи, че данъчното предимство, предоставено на петте бенефициера на въпросните данъчни становища, не може да бъде обосновано с характера на общата схема на гибралтарската система за корпоративно данъчно облагане.

(192)

Във всички случаи Комисията не можа да установи евентуално основание за преференциалното третиране на петте въпросни предприятия, за което да може да се каже, че е пряко следствие от вътрешно присъщите, основните или водещите принципи на референтната система или че е резултат от вътрешно присъщи механизми, необходими за функционирането и ефективността на системата (102).

(193)

Освен това основанията, представени от органите на Обединеното кралство за необлагането с данък на доходите, генерирани на нивото на нидерландските СV (а именно, че няма конкретна разпоредба в IТА 2010, която определя и предписва как следва да се облага с данък гибралтарски съдружник на нидерландско СV), не съответстват на приложимите данъчни правила на Гибралтар (и на приложимите принципи на общото право) и не могат да се разглеждат като обосновка, произтичаща пряко от вътрешно присъщите, основните или водещите принципи на референтната система.

(194)

В заключение, данъчното предимство, предоставено на петте бенефициера на данъчните становища, не може да бъде обосновано от характера и логиката на системата.

(195)

Като има предвид гореизложеното, Комисията заключава, че данъчните предимства, предоставени въз основа на оспорваните данъчни становища на петте предприятия, посочени в съображение 160, са избирателни по своя характер.

(196)

Тъй като данъчното третиране, предоставено въз основа на петте оспорвани данъчни становища, изпълнява всички условия на член 107, параграф 1 от ДФЕС, трябва да се приеме, че необлагането с данък на доходите от роялти и лихви, предоставено на бенефициерите на петте данъчни становища (като част от 165-те данъчни становища, посочени в Решението за разширяване на производството), получаващи такива доходи чрез своето съдружие с нидерландски СV, представлява държавна помощ по смисъла на тази разпоредба, било въз основа на оценката в раздел 7 на настоящото решение (във връзка с предимствата, получени от бенефициерите на проблематичните данъчни становища преди влизането в сила на измененията от 2013 г.), или въз основа на раздел 8 (във връзка с предимствата, предоставени след влизането в сила на измененията от 2013 г.).

(197)

Комисията отбелязва, че и петте гибралтарски предприятия, ползващи се от оспорваните данъчни становища, са част от големи многонационални групи. Комисията отбелязва по-нататък, че корпоративната групова структура, включваща нидерландските СV, нидерландските ВV и гибралтарските съдружници, както е показано в съображение 153, поставя в по-благоприятно положение собственика на гибралтарските съдружници („предприятието майка“). Вместо да използва самото то правата на интелектуална собственост, предприятието майка поставя тези права в сложна корпоративна структура (включваща нидерландско предприятие, нидерландско съдружие и едно или две гибралтарски холдингови дружества), което дава възможност на предприятието майка да генерира печалби от използването на права на интелектуална собственост, без тези печалби да бъдат облагани с данък. С оглед на (данъчно) прозрачния характер на нидерландското СV и факта, че гибралтарските предприятия не извършват друга дейност, освен участието си в нидерландското СV, крайният бенефициер на необложените с данък печалби от използването на права на интелектуална собственост е предприятието майка.

(198)

За целите на прилагането на правилата за държавна помощ отделни правни субекти могат да бъдат разглеждани като съставляващи една-единствена стопанска единица. Именно тази стопанска единица се разглежда като предприятието, което се е ползвало от мярката за помощ. Както вече е посочено от Съда на ЕС, „[п]онятието за предприятие в контекста на правото в областта на конкуренцията трябва да се разбира като обозначаващо една стопанска единица […], дори и от юридическа гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица“. (103) За да определи дали няколко субекта формират една икономическа единица, Съдът на ЕС проверява за наличието на контролен дял и функционални, икономически или институционални връзки (104). В настоящия случай корпоративната структура на нидерландските и гибралтарските образувания е създадена и е под пълния контрол на предприятието майка за целите на използване на права на интелектуална собственост и данъчна оптимизация. Следователно цялата тази корпоративна структура, т.е. нидерландските СV, нидерландските ВV и гибралтарските съдружници, както и предприятието майка, образуват отделна икономическа единица и следва да се разглеждат като предприятия, които се възползват от мярката за помощ.

(199)

Следователно, в допълнение на корпоративните съдружници на нидерландските СV, които са бенефициерите на тази помощ, Комисията счита също така нидерландските СV, нидерландските ВV и предприятията майки на гибралтарските съдружници като ползващи се от държавната помощ, предоставена въз основа на оспорваните данъчни становища по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(200)

Органите на Обединеното кралство, както и Гибралтар, Гибралтарското сдружение на счетоводителите и трети страни, представляващи някои от предприятията, изброени в Решението за разширяване на производството, твърдят, че Решението за разширяване на производството се основава на неправилно разбиране на приложимата правна марка във връзка с процедурата по данъчните становища. Макар да признават, че това недоразумение се дължи на невярна информация, предоставена от органите на Обединеното кралство (неправилното позоваване на раздел 42 от IТА 2010), органите на Обединеното кралство и Гибралтар считат, че именно тази невярна информация е подтикнала Комисията да предположи, че е възможно данъчните становища, предоставени от 2010 г. насетне, да бъдат разглеждани като „нова помощ“.

(201)

В тази връзка трябва да се отбележи, първо, че едва след приемането на Решението за разширяване на производството Обединеното кралство и Гибралтар са уведомили Комисията, че практиката за данъчните становища се основава на раздел 2 от IТА 2010. Тъй като в раздел 2 на комисаря на Гибралтар не се предоставя изрично правомощието да издава данъчни становища, за Комисията не беше очевидно, че такова правомощие следва от общите правомощия за прилагане на IТА 2010, определени в тази разпоредба.

(202)

Второ, според Комисията без значение за целите на процедурата по разследване в този случай е дали практиката за данъчните становища се основава на раздел 42 от IТА 2010, или на общите правомощия на комисаря по подоходното данъчно облагане на Гибралтар да прилага този закон. В решението са ясно посочени практиката за данъчните становища и 165-те отделни данъчни становища, с които тя е свързана. Оттук следва, че е невъзможно позоваването на раздел 42 от IТА 2010 да е пропуснало някои заинтересовани страни във връзка с мерките, които да се разследват в официалната процедура по разследване.

(203)

Още по-важно е, че никъде в настоящото решение не се отдава значение на факта, че в IТА 1952 няма разпоредба, отговаряща на раздел 42 от IТА 2010, като основание в подкрепа на заключението, че практиката за данъчните становища и 165-те отделни данъчни становища представляват „нова помощ“.

(204)

Органите на Обединеното кралство твърдят също така, че данъчните становища са само част от последователна практика, започнала дълго време преди Обединеното кралство да се присъедини към Европейските общности през 1973 г. Практиката се е основавала на раздел 3, параграф 1 от IТА 1952, възпроизведен сега в практически същия вид в раздел 2, параграфи 1 и 2 от IТА 2010, с които на комисаря по подоходното данъчно облагане на Гибралтар се предоставя общото правомощие да гарантира доброто прилагане на законите за оценяването и събирането на подоходния данък в Гибралтар. Ето защо, Обединеното кралство смята, че ако е намерен някакъв елемент на държавна помощ, то би ставало въпрос непременно за „съществуваща помощ“, а не за „нова помощ“. Освен това икономическите, правните и финансовите последици от данъчните становища биха се основавали винаги на разбирането на комисаря относно приложимото законодателство и данъчните становища преди 2010 г. са били по същество идентични във всяко отношение със становищата, предоставени след влизането в сила на IТА 2010. Подобни мнения изразиха органите на Гибралтар и Гибралтарското сдружение на счетоводителите.

(205)

В доводите, изложени от Обединеното кралство и някои заинтересовани страни, се приема, че Решението за разширяване на производството се отнася до практиката на издаване на данъчни становища като такава. Комисията не е съгласна с тази хипотеза, тъй като от формулировката на настоящото решение става ясно, че то се отнася до 165-те данъчни становища, издадени през периода 2011—2013 г., посочен в приложението към настоящото решение, и до практиката за данъчните становища съгласно IТА 2010, което се доказва от тези становища. В Решението за разширяване на производството Комисията изрази предварителното мнение, че данъчните становища представляват държавна помощ, защото i) са дадени, без да има предписана процедура за искане на информация от страна на гибралтарските данъчни органи, и ii) гибралтарските данъчни органи са се въздържали от извършване на адекватна оценка на данъчните задължения на предприятията, използвайки дискреционните си правомощия. Комисията изрази също така предварителното мнение, че в някои случаи гибралтарските данъчни органи са издали данъчни становища, които са несъвместими с приложимите данъчни разпоредби.

(206)

За да могат основателно да твърдят, че практиката представлява „съществуваща помощ“, органите на Обединеното кралство или заинтересованите страни би трябвало да установят, че преди 1 януари 1973 г. е съществувала практика, представляваща де факто схема за помощ, на предоставяне на данъчни становища, които е възможно да са прилагали неправилно IТА 1952. Органите на Обединеното кралство не представиха данни, че такава практика е съществувала преди присъединяването на Обединеното кралство към ЕО.

(207)

Следователно, дори ако данъчните становища от периода преди присъединяването са се основавали на общо правомощие на комисаря на Гибралтар да прилага Закона за данъчно облагане на доходите, съществувало от 1953 г. насетне, те очевидно не са част от мерките, описани в Решението за разширяване на производството. В този контекст трябва да се подчертае, че правната рамка, по която е била предоставена помощта (IТА 2010) се различава значително от IТА 1952. Промените включват необлагане с данък на пасивни лихви съгласно IТА 2010 и отмяната на мерките в полза на „освободени от данъчно облагане предприятия“ и „отговарящи на условията предприятия“, съществували съгласно IТА 1952.

(208)

Държавната помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако попада в една от категориите, посочени в член 107, параграф 2 от ДФЕС, и може да бъде счетена за съвместима с международния пазар, ако Комисията установи, че помощта попада в една от категориите, посочени в член 107, параграф 3 от ДФЕС. При все това държавата членка, която предоставя помощта, носи тежестта на доказване, че предоставената от нея държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар по силата на член 107, параграфи 2 или 3 от ДФЕС.

(209)

Обединеното кралство не е посочило нито едно от основанията за установяване на съвместимост с някоя от цитираните разпоредби за държавната помощ, която е предоставила въз основа на оспорваните данъчни становища. Третите страни също не са посочили такива основания.

(210)

Освен това, тъй като данъчното третиране, предоставено въз основа на оспорваните данъчни становища, освобождава съответните предприятия от данъчни задължения, които иначе би трябвало да понесат при ежедневното управление на нормалните дейности, то помощта, предоставена въз основа на тези данъчни становища, представлява оперативна помощ. Като общо правило такава помощ обикновено не се счита за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 от ДФЕС поради това, че тя не улеснява развитието на определени дейности, нито на определени икономически райони. Освен това въпросните данъчни предимства не са ограничени по време, като намаляват до или остават пропорционални на необходимото за преодоляване на конкретен пазарен неуспех или за постигане на някаква цел от общ интерес в съответните области. Те не могат следователно да се считат за съвместими.

(211)

Поради това държавната помощ, предоставена на съответните пет предприятия от гибралтарските данъчни органи, е несъвместима с вътрешния пазар.

(212)

В Решението за разширяване на производството Комисията изрази съмнения не само във връзка със 165-те отделни данъчни становища, изброени в приложението към настоящото решение, но и по-общо относно практиката за данъчните становища съгласно IТА 2010. Това стана, тъй като беше ясно, че гибралтарските данъчни органи редовно са прилагали неправилно разпоредбите на IТА 2010. В тази връзка Комисията изрази предварителното мнение, че 165-те данъчни становища и практиката за данъчните становища на Гибралтар представляват държавна помощ за целите на член 107, параграф 1 от ДФЕС и изрази съмнения относно съвместимостта им с вътрешния пазар.

(213)

Комисията е имала своите основания за съмнения към момента, когато е открила официалната процедура по разследване, но трябва да се отбележи, че констатациите, посочени в раздели 8.3.1 и 8.3.2, не са достатъчни за доказване на съществуването на схема за помощ, основана на практиката за данъчните становища в Гибралтар. По-специално, тези констатации не говорят за редовна практика на неправилно прилагане на IТА 2010 чрез предоставянето на данъчни становища.

(214)

Освен това законодателните и регулаторните изменения, приети в Гибралтар във връзка с процедурата за издаване на данъчни становища, принципа на териториалност и разпоредбата срещу избягването на данъци (вж. раздел 11 от настоящото решение), намаляват степента на оперативна самостоятелност на гибралтарските данъчни органи при издаването на данъчни становища и ефективното прилагане на правилата за корпоративно данъчно облагане.

(215)

Следователно Комисията заключава, че практиката за данъчните становища, разследвана в този случай, не включва съществуването на схема за помощ.

(216)

Съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС държавите членки са задължени да информират Комисията относно планове за предоставянето на помощ и не могат да започнат прилагането на предложените мерки, докато Комисията не приеме окончателно решение относно въпросната помощ (задължение за „standstill“).

(217)

Комисията отбелязва, че Обединеното кралство не е уведомило Комисията за евентуален план за предоставяне на освобождаване от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти или за оспорваните данъчни становища, нито е спазило задължението за „standstill“, изложено в член 108, параграф 3 от ДФЕС. Следователно, в съответствие с член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589 освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти, съществувало съгласно IТА 2010, и данъчното третиране, предоставено въз основа на оспорваните данъчни становища, представляват неправомерна помощ, приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(218)

Съгласно ДФЕС и установената съдебна практика на Съда Комисията е длъжна да реши дали съответната държава членка трябва да отмени или да измени помощта, ако се установи, че тази помощ е несъвместима с вътрешния пазар (105). Съдът също така нееднократно е постановявал, че задължението на дадена държава членка да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, има за цел да възстанови съществувалото преди това положение (106).

(219)

В съответствие с практиката на Съда целта е постигната, когато бенефициерът е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като така се е отказал от предимството, което е имал над конкурентите си на пазара, и ситуацията от преди плащането на помощта е възстановена (107).

(220)

В съответствие със съдебната практика член 16, параграф 1 от Процедурния регламент гласи, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от бенефициера […]“.

(221)

Следователно, тъй като въпросните мерки са били осъществени в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС и се разглеждат като неправомерна и несъвместима помощ, държавата членка трябва да възстанови помощта с цел да се възстанови положението, съществувало на пазара преди предоставянето на тази помощ. Възстановяването следва да обхваща периода от възникването на предимството за получателя, т.е. от момента, когато помощта е предоставена на разположение на получателя, до действителното ѝ възстановяване, като в подлежащите на възстановяване суми се включват лихвите, начислени до действителното възстановяване.

(222)

В законодателството на Съюза няма разпоредба, която изисква от Комисията да определи точната сума на подлежащата на възстановяване помощ, когато разпорежда възстановяването на помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар. Вместо това е достатъчно в решението на Комисията да се съдържат указания, позволяващи на адресата сам да определи тази сума без прекомерни затруднения (108).

(223)

В случай на неправомерна държавна помощ под формата на данъчни мерки, сумата, подлежаща на възстановяване, трябва да бъде изчислена въз основа на сравнение между действително платения данък и сумата, която е трябвало да бъде платена в отсъствието на преференциалното данъчно третиране.

(224)

В този случай, за да се получи сумата на данъка, която е трябвало да бъде платена в отсъствието на преференциалното данъчно третиране, органите на Обединеното кралство следва да преоценят данъчните задължения на образуванията, ползващи се от въпросните мерки, за всяка данъчна година, за която са се ползвали от тези мерки.

(225)

За индивидуалната помощ следва да се приеме, че е предоставена на разположение на получателя в деня, когато загубата от данъци би станала дължима, за всяка данъчна година, в отсъствието на тези мерки.

(226)

Размерът на загубата от данъци за конкретна данъчна година трябва да се изчисли, както следва:

(227)

Във връзка с помощта, предоставена чрез освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти, Обединеното кралство и органите на Гибралтар твърдят, че възстановяването ще бъде по всяка вероятност невъзможно по практически съображения заради мобилния характер на финансовите средства на въпросните предприятия и принципа на международното право, че съдилищата на една държава не могат да допускат или налагат искания за изплащане на данъци от името на друга държава. Нито Обединеното кралство, нито органите на Гибралтар не са обаче предоставили доказателство за конкретни практически трудности, които биха могли да доведат до заключението за абсолютна невъзможност да се възстанови помощта. Всъщност според установената съдебна практика условието за „абсолютна невъзможност“ за изпълнение не е спазено, когато държавата членка само уведоми Комисията за правните, политически или практически трудности, свързани с изпълнението на решението, без да направи реални постъпки пред съответните предприятия за възстановяване на помощта и без да предложи на Комисията алтернативни способи за изпълнение на решението, които биха позволили преодоляването на тези трудности (109). Следователно Комисията заключава, че Обединеното кралство и органите на Гибралтар не са доказали абсолютната невъзможност за възстановяване на помощта, предоставена чрез освобождаването от данъчно облагане.

(228)

Всяка загуба от данъци в резултат на освобождаването от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти през периода от 1 януари 2011 г. до деня, предшестващ влизането в сила на съответните изменения, поставили доходите от пасивни лихви и роялти в приложното поле на данъчното облагане, следва да бъде възстановена, доколкото доходите са начислявани в Гибралтар или произлизащи от Гибралтар (110).

(229)

Както е обяснено в съображение 82, за доходите от роялти, получени от гибралтарско предприятие, се счита, че се начисляват в Гибралтар и произлизат от Гибралтар. Органите на Обединеното кралство трябва следователно да бъдат задължени да възстановят загубата от данъци от всяко гибралтарско предприятие, което е получавало доходи от роялти през периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2013 г.

(230)

Относно доходите от пасивни лихви, получени от гибралтарски предприятия през периода от 1 януари 2011 г. до 30 юни 2013 г., за да определят дали тези доходи се начисляват в Гибралтар или произлизат от Гибралтар, органите на Обединеното кралство трябва да приложат правилото за „местоположение на заема“, описано в съображение 82, в съответствие с принципа на териториалност.

(231)

Когато органите на Обединеното кралство стигнат до заключението, че доходите от пасивни лихви са били начислени в Гибралтар или са произлезли от Гибралтар, загубата от данъци в резултат на необлагането на тези доходи следва да бъде възстановена от въпросното предприятие.

(232)

От органите на Обединеното кралство следва да се изиска да отменят практиката на необлагане с данък на дяла на всяко от гибралтарските предприятия, посочени в съображение 160, от доходите от роялти и пасивни лихви, генерирани от нидерландското СV, в което участва предприятието.

(233)

От органите на Обединеното кралство следва освен това да се изиска да възстановят загубата от данъци от тези пет гибралтарски предприятия в резултат на необлагането на техните дялове от доходите от роялти и пасивни лихви, генерирани от съответните нидерландски СV.

(234)

Възстановяването следва да покрие загубата от данъци през периода от 1 януари 2011 г. до датата, на която органите на Обединеното кралство отменят практиката на необлагане с данък на доходите на гибралтарските предприятия в резултат от участието им в нидерландските СV, както е посочено в съображение 232.

(235)

По отношение на доходите от роялти на гибралтарските предприятия в резултат от участието им в нидерландските СV, органите на Обединеното кралство следва да възстановят сумите, отговарящи на загубата от данъци във връзка с тези доходи през целия период, определен в предходното съображение.

(236)

По отношение на доходите от пасивни лихви на гибралтарските предприятия в резултат от участието им в нидерландските СV, помощта трябва да бъде възстановена от тези гибралтарски предприятия, както следва:

(237)

С оглед на констатациите в съображенията от раздел 8.3.2 Комисията смята, че Обединеното кралство следва, на първо място, да възстанови неправомерната и несъвместимата помощ, предоставена на гибралтарските предприятия от тези гибралтарски предприятия. Ако се окаже невъзможно да бъде възстановена пълната сума на помощта от съответното гибралтарско предприятие, Обединеното кралство следва да възстанови останалата сума от тази помощ от други образувания, образуващи отделна икономическа единица с това гибралтарско предприятие, а именно съответните нидерландски ВV, нидерландски СV или предприятието майка на гибралтарското предприятие, за да се гарантира, че предоставеното предимство е премахнато и че възстановяването е довело до възвръщане на съществувалото преди това положение на пазара.

(238)

Въпреки че в повечето случаи предоставянето на данъчни становища, попадащи в обхвата на официалното производство, не е довело да предоставяне на държавна помощ, разследването на Комисията установи определени слаби страни в данъчната система, действаща в Гибралтар, които биха могли да бъдат използвани от многонационални компании за целите на данъчното планиране. По-специално тя установи, че териториалната система на данъчно облагане, действаща в Гибралтар, може да създаде възможности за трансгранично данъчно планиране (със значителен риск от необлагане с данък на печалбите на съответните предприятия в Гибралтар и в държавите, където в действителност се осъществяват дейностите). Освен това Комисията установи, че териториалната система би могла евентуално да предостави голяма оперативна самостоятелност на данъчните органи при липсата на ясни указания относно начина за практическото прилагане на принципа на териториалност.

(239)

Освен това разследването разкри някои слаби страни в процедурата за предоставяне на данъчни становища, и по-специално липсата на предписана процедура с ясни изисквания както за заявителя, така и за данъчните органи, и липсата на процедури за адекватни предварителни и последващи проверки.

(240)

И накрая, слаби страни бяха установени и във връзка с общата разпоредба срещу избягването на данъци, включително правилата за трансферно ценообразуване, предвидени в раздел 40 към IТА 2010, тъй като прилагането на разпоредбата зависи от съществуването на „изкуствена конструкция“.

(241)

Нито една от тези слаби страни не представлява държавна помощ сама по себе си. При липсата обаче на подходящи мерки за отстраняване на тези слабости е възможно данъчните органи да се ползват с прекомерна степен на оперативна самостоятелност при ефективното прилагане на правилата, което може да повиши риска от предоставяне на държавна помощ. Освен това тези слаби страни допринесоха за съмненията, изложени от Комисията в Решението за разширяване на производството.

(242)

С оглед на отстраняването на тези слабости правителството на Гибралтар се съгласи да въведе законодателни и регулаторни промени във връзка с тяхната процедура за издаване на данъчни становища, принципа на териториалност и правилата против злоупотреба/за трансферно ценообразуване. Комисията смята, че тези промени, приети през октомври 2018 г., представляват важна стъпка към подобряване на прозрачността и намаляване на оперативната самостоятелност при прилагането на правилата на Гибралтар за данъчно облагане.

(243)

Промените, публикувани и приети на 25 октомври 2018 г., могат да се обобщят, както следва:

(244)

И накрая, уместно е да се отбележи също така, че Гибралтар е приел изменение на раздел 29 от IТА 2010 (114), с което се изисква от всички предприятия, регистрирани в Гибралтар, да подават данъчна декларация независимо от това дали имат доходи, които се начисляват в Гибралтар и произлизат от Гибралтар, и от това дали са подали заявка за данъчно становище. Изменението влезе в сила на 1 януари 2016 г.

(245)

Комисията установява, че Обединеното кралство е приложило неправомерно в Гибралтар схемата за освобождаване от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС. Комисията установява също така, че тази схема е държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(246)

Комисията смята, че данъчното третиране, предоставено от правителството на Гибралтар въз основа на данъчните становища в полза на пет гибралтарски предприятия в съдружие с нидерландско командитно дружество (Commanditaire Vennootschappen), получаващо доходи от роялти и пасивни лихви, представлява индивидуални мерки за държавна помощ, които са приложени неправомерно в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС и които са несъвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(247)

От Обединеното кралство следва да се изиска да възстанови държавната помощ от бенефициерите по силата на член 16 от Процедурния регламент. Обединеното кралство следва също така да гарантира, че в бъдеще няма да се предоставя допълнителна помощ на бенефициерите, нито на предприятия от тяхната група, в резултат на освобождаване от данъчно облагане на доходите от пасивни лихви и роялти или на данъчното третиране, определено в оспорваните данъчни становища.

(248)

Тъй като на 29 март 2017 г. Обединеното кралство изпрати уведомление за намерението си да напусне Европейския съюз съгласно член 50 от Договора за Европейския съюз, Договорите ще престанат да се прилагат за Обединеното кралство, считано от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне, или при липса на такова, две години след уведомлението, освен ако Европейският съвет в съгласие с Обединеното кралство не реши да удължи този срок. В резултат на това и без да се засягат разпоредбите на споразумението за оттегляне, настоящото решение се прилага само докато Обединеното кралство престане да бъде държава членка.