17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/20

(1)

Европейският съюз е определил като една от своите цели насърчаването на защитата на правата на детето, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз. Мерките за закрила на децата срещу незаконно прехвърляне или задържане са съществен елемент от тази политика.

(2)

Съветът прие Регламент (ЕО) № 2201/2003 (2) (регламент „Брюксел IIa“), който има за цел да закриля децата от вредните последици от незаконното им прехвърляне или задържане и да въвежда процедури за осигуряване на незабавното им връщане в държавата на обичайно пребиваване, както и да осигурява защита на правото на лични отношения и правото на упражняване на родителски права.

(3)

Регламент (EО) № 2201/2003 допълва и подсилва разпоредбите на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция от 1980 г.“), която установява на международно равнище система за задължения и сътрудничество между договарящите държави и между централните органи и има за цел осигуряването на незабавното връщане на незаконно прехвърлени или задържани деца.

(4)

Всички държави — членки на Съюза, са страни по Хагската конвенция от 1980 г.

(5)

Съюзът насърчава трети държави да се присъединят към Хагската конвенция от 1980 г. и подпомага правилното прилагане на Хагската конвенция от 1980 г., като участва заедно с държавите членки, inter alia, в специалните комисии, редовно организирани от Хагската конференция по международно частно право.

(6)

Може да се счита, че една обща правна рамка, приложима между държавите — членки на Съюза, и трети държави, предлага най-доброто решение в деликатни случаи на международно отвличане на деца.

(7)

Хагската конвенция от 1980 г. гласи, че тя се прилага между присъединяващата се държава и договарящите държави, които направят декларация, че приемат присъединяването ѝ.

(8)

Хагската конвенция от 1980 г. не позволява на регионални организации за икономическа интеграция като Съюза да стават страни по нея. Следователно Съюзът не може да се присъедини към Конвенцията, нито да депозира декларация за приемане на присъединяваща се държава.

(9)

Съгласно Становище 1/13 на Съда на Европейския съюз декларациите за приемане по силата на Хагската конвенция от 1980 г. попадат в сферата на изключителната външна компетентност на Съюза.

(10)

Мароко депозира своя инструмент за присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. на 9 март 2010 г. Хагската конвенция от 1980 г. влезе в сила за Мароко на 1 юни 2010 г.

(11)

Няколко държави членки вече са приели присъединяването на Мароко към Хагската конвенция от 1980 г. Оценката на положението в Мароко доведе до заключението, че държавите членки, които още не са приели присъединяването на Мароко, могат да приемат, в интерес на Съюза, присъединяването на Мароко при условията на Хагската конвенция от 1980 г.

(12)

Поради това държавите членки, които още не са приели присъединяването на Мароко, следва да бъдат упълномощени да депозират своите декларации за приемане, в интерес на Съюза, на присъединяването на Мароко в съответствие с условията, изложени в настоящото решение. Кралство Белгия, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Румъния, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, които вече са приели присъединяването на Мароко към Хагската конвенция от 1980 г., не следва да депозират нови декларации за приемане, тъй като съществуващите декларации остават валидни по силата на международното публично право.

(13)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (ЕО) № 2201/2003 и участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,