5.6.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 141/1

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/847 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 май 2015 година

относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Чрез преводите на средства потоците от пари с незаконен произход могат да навредят на целостта, стабилността и репутацията на финансовия сектор и да застрашат вътрешния пазар на Съюза и международното развитие. Изпирането на пари, финансирането на тероризма и организираната престъпност продължават да бъдат значителни проблеми, по които следва да се работи на равнището на Съюза. Надеждността, целостта и стабилността на системата за преводи на средства и доверието във финансовата система като цяло могат да бъдат сериозно застрашени от опитите на престъпниците и съучастниците им да прикрият произхода на приходите от престъпна дейност или да извършат преводи на средства за престъпна дейност или терористични цели.

(2)

За да улеснят престъпните си дейности, лицата, които изпират пари, и тези, които финансират тероризма, е вероятно да се възползват от свободата на движение на капитали в рамките на интегрираната финансова зона на Съюза, освен ако не се приемат определени координирани мерки на равнището на Съюза. Международното сътрудничество в рамките на Специалната група за финансови действия (FATF) и глобалното прилагане на нейните препоръки целят предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма чрез преводи на средства.

(3)

Поради мащаба на действието, което трябва да се предприеме, Съюзът следва да гарантира, че Международните стандарти за борба с изпирането на пари и с финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожение, приети от FATF на 16 февруари 2012 г. („ревизираните препоръки на FATF“), и по-специално Препоръка 16 на FATF относно електронните преводи („Препоръка 16 на FATF“) и ревизирани тълкувателни бележки за прилагането ѝ се изпълняват по еднакъв начин в Съюза, и по-специално че няма дискриминация или несъответствия между националните плащания в рамките на една държава членка, от една страна, и презграничните плащания между държавите членки, от друга страна. Некоординираните самостоятелни действия от страна на държавите членки в областта на презграничните преводи на средства биха могли да имат сериозно отражение върху гладкото функциониране на платежните системи на равнището на Съюза, а оттам и да навредят на вътрешния пазар в областта на финансовите услуги.

(4)	За да се засили последователният подход в международен контекст и да се подобри ефективността на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, бъдещите действия на Съюза следва да вземат предвид развитието на международно равнище, а именно ревизираните препоръки на FATF.

(5)	Изпълнението и прилагането на настоящия регламент, включително на препоръка 16 на FATF, представлява значимо и ефективно средство за предотвратяване и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(6)

Настоящият регламент няма за цел да налага ненужна тежест или разходи върху доставчиците на платежни услуги или върху лицата, ползващи техните услуги. В този смисъл превантивният подход следва да бъде целенасочен и пропорционален и да зачита изцяло свободното движение на капитал, което е гарантирано на цялата територия на Съюза.

(7)

В преработената Стратегия на Съюза относно финансирането на тероризма от 17 юли 2008 г. („преработената стратегия“) беше подчертано, че трябва да се продължат усилията за предотвратяване на финансирането на тероризма и за контролиране на използването на собствени финансови средства от заподозрени терористи. Отчита се, че FATF се стреми постоянно да подобрява препоръките си и работи за общо разбиране за начина, по който следва да бъдат изпълнявани. В преработената стратегия се обръща внимание, че редовно се оценява изпълнението на ревизираните препоръки на FATF от всички членове на FATF и членовете на регионални органи от типа на FATF и че от тази гледна точка е важен общият подход при изпълнението от страна на държавите членки.

(8)

За да се предотврати финансирането на тероризма, бяха предприети мерки с цел замразяване на средствата и икономическите ресурси на някои лица, групи и образувания, включително регламенти (ЕО) № 2580/2001 (4), (ЕО) № 881/2002 (5) и (ЕС) № 356/2010 (6) на Съвета. Със същата цел бяха предприети мерки за защита на финансовата система от насочването на средства и икономически ресурси за терористични цели. Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (7) съдържа редица такива мерки. Тези мерки обаче не предотвратяват напълно достъпа на терористи или други престъпници до платежните системи за прехвърляне на средствата им.

(9)

Пълната проследимост на преводите на средства може да бъде особено важно и ценно средство за предотвратяването, разкриването и разследването на изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и за прилагането на ограничителни мерки, по-специално тези, наложени с регламенти (ЕО) № 2580/2001, (ЕО) № 881/2002 и (ЕС) № 356/2010, и при пълно съответствие с регламентите на Съюза за изпълнение на тези мерки. Поради това, за да се осигури предаването на информация по платежната верига, е необходимо да се предвиди система, с която да се наложи задължение за доставчиците на платежни услуги да придружават преводите на средства с информация относно платеца и получателя.

(10)

Настоящият регламент следва да се прилага, без да се засягат ограничителните мерки, наложени с регламенти с правно основание член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), като регламенти (ЕО) № 2580/2001, (ЕО) № 881/2002 и (ЕС) № 356/2010, които могат да изискват от доставчиците на платежни услуги на платците и на получателите, както и от междинните доставчици на платежни услуги да предприемат съответни действия за замразяване на определени средства или да спазват специфични ограничения във връзка с определени преводи на средства.

(11)

Настоящият регламент следва да се прилага, без да се засяга националното законодателство, с което се транспонира Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8). Например личните данни, събрани при прилагане на настоящия регламент, не следва да подлежат на по-нататъшна обработка по начин, който е несъвместим с Директива 95/46/ЕО. По-конкретно следва изрично да се забрани по-нататъшната обработка на лични данни за търговски цели. Всички държави членки признават борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма като въпрос от значим обществен интерес. Ето защо при прилагане на настоящия регламент предаването на лични данни на трети държави, които не гарантират достатъчна степен на защита в съответствие с член 25 от Директива 95/46/ЕО, следва да се разрешава в съответствие с член 26 от същата директива. Важно е доставчиците на платежни услуги, упражняващи дейност в различни юрисдикции с клонове или дъщерни предприятия, разположени извън Съюза, да не бъдат възпрепятствани да предават данни относно съмнителни транзакции в рамките на същата организация, при условие че те прилагат подходящи предпазни мерки. Наред с това доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя и междинните доставчици на платежни услуги следва да прилагат подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни от случайна загуба, промяна, непозволено разкриване или достъп.

(12)

Лицата, чиято дейност се ограничава до прехвърляне в електронен формат на информацията от документи на хартиен носител и които действат съгласно договор с доставчик на платежни услуги, както и лицата, които единствено предоставят на доставчици на платежни услуги системи за съобщения или други помощни системи за преводи на средства или системи за клиринг и сетълмент, не попадат в обхвата на настоящия регламент.

(13)

Преводи на средства, съответстващи на услугите, посочени в член 3, букви а) — м) и буква о) от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), не попадат в обхвата на настоящия регламент. Целесъобразно е също така да се изключат от обхвата на настоящия регламент преводите на средства, които носят малък риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма. Такива изключения следва да обхващат платежни карти, инструменти за електронни пари, мобилни телефони или други цифрови устройства или информационно-технологични устройства, предплатени или заплатени след използването им, които имат подобни характеристики, когато те се използват единствено за закупуване на стоки или услуги и номерът на картата, инструмента или устройството придружава всички преводи. Въпреки това в обхвата на настоящия регламент попада използването на платежна карта, инструмент за електронни пари, мобилен телефон или каквото и да е друго цифрово или информационно-технологично устройство с подобни характеристики, предплатено или заплатено след използването му, с оглед извършването на преводи на средства между граждани. Освен това теглене на пари от терминални устройства, плащане на данъци, глоби или други налози, преводи на средства, осъществявани чрез обмен на дематериализирани чекове, включително електронни чекове или менителници, и преводи на средства, при които платецът и получателят са доставчици на платежни услуги и действат от свое име, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент.

(14)

С оглед на специфичните характеристики на националните платежни системи и при условие че във всеки един момент е възможно да се проследи преводът на средства до платеца, държавите членки следва да разполагат с възможността да изключват от приложното поле на настоящия регламент определени национални преводи на средства с ниска стойност, включително електронните джиро-плащания, използвани за закупуване на стоки или услуги.

(15)	Доставчиците на платежни услуги следва да гарантират, че не липсва информация относно платеца и получателя или че тя не е непълна.

(16)

С цел да не се наруши ефективността на платежните системи и да се намери балансът между риска за увеличаване на незаконните трансакции в резултат от налагането на свръхстроги изисквания за идентификация и терористичната заплаха, която може да е налице при малки преводи на средства, задължението за проверка на точността на информацията относно платеца или получателя при извършване на преводи на средства, в случай че такава все още не е била извършена, следва да се наложи само по отношение на отделни преводи на средства, които надхвърлят 1 000 EUR, освен ако преводът изглежда свързан с други преводи на средства, чиято обща стойност надвишава 1 000 EUR, средствата са били получени или изплатени в брой или под формата на анонимни електронни пари или когато съществуват основателни причини за подозрение за изпиране на пари или финансиране на тероризма.

(17)

По отношение на преводите на средства, при които проверката се счита за извършена, не следва да се изисква от доставчиците на платежни услуги да проверяват информацията относно платеца или получателя, придружаваща всеки превод на средства, при условие че са изпълнени задълженията, установени в Директива (ЕС) 2015/849.

(18)

С оглед на законодателните актове на Съюза във връзка с платежните услуги, а именно Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета (10),Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (11) и Директива 2007/64/ЕО, следва да е достатъчно да се предвиди преводите на средства в Съюза да бъдат придружавани само от опростена информация, като напр. номера(ата) на платежната(ите) сметка(и) или от уникален идентификатор на трансакцията.

(19)

За да могат органите на трети държави, отговарящи за борбата с изпирането на пари или финансирането на тероризма, да установяват източника на средствата, използвани за тези цели, преводите на средства от Съюза към лица извън него следва да съдържат пълната информация относно платеца и получателя. На тези органи следва да се предоставя достъп до пълната информация относно платеца и получателя само за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на изпиране на пари и финансиране на тероризма.

(20)

Органите на държавите членки, които отговарят за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и съответните съдебни и правоприлагащи органи в държавите членки следва да засилят сътрудничеството помежду си и със съответните органи на третите държави, в това число органи в развиващите се страни, за да се постигне по-голяма прозрачност, да се засили допълнително обменът на информация и да се укрепят най-добрите практики.

(21)

По отношение на преводите на средства от един платец до няколко получатели под формата на поредица, съдържаща отделни преводи от Съюза за лица извън него, следва да се предвиди тези отделни преводи да съдържат само номера на платежната сметка на платеца или уникалния идентификатор на трансакцията, както и пълната информация относно получателя, при условие че поредицата от преводи на средства съдържа пълната информация относно платеца, чиято точност е проверена, и пълната информация относно получателя, която е напълно проследима.

(22)

За да се проверява дали изискваната информация относно платеца и получателя придружава преводите на средства и за да се помогне при разкриването на съмнителните трансакции, доставчикът на платежни услуги на получателя и междинният доставчик на платежни услуги следва да разполагат с ефективни процедури за откриване на случаите на липсваща или непълна информация относно платеца и получателя. Тези процедури следва да включват последващо проследяване или проследяване в реално време, когато това е целесъобразно. Компетентните органи следва да гарантират, че доставчиците на платежни услуги включват изискваната информация за трансакцията в електронния превод или в свързано съобщение по платежната верига.

(23)

Предвид потенциалната заплаха от изпиране на пари и финансиране на тероризма, която представляват анонимните преводи, е целесъобразно да се предвиди доставчиците на платежни услуги да изискват информация относно платеца и получателя. В съответствие с основания на анализ на риска подход, разработен от FATF, е уместно да се набележат сферите с по-висок и по-нисък риск, за да се установи по-добре рискът от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Съответно доставчикът на платежни услуги на получателя и междинният доставчик на платежни услуги следва да разполагат с ефективни процедури, основани на риска, които се прилагат в случаите, когато за даден превод на средства липсва изискваната информация относно платеца или получателя, за да им се даде възможност да решат дали да изпълнят, откажат или спрат извършването на този превод на средства, както и за да се набележат необходимите последващи действия.

(24)

Доставчикът на платежни услуги на получателя и междинният доставчик на платежни услуги следва да бъдат особено внимателни при оценка на рисковете, когато разберат, че липсва информация относно платеца или получателя или че тя е непълна, и следва да уведомяват компетентните органи за съмнителните трансакции в съответствие със задълженията за докладване, определени в Директива (ЕС) 2015/849 и в националните мерки за транспониране на посочената директива.

(25)

Разпоредбите относно преводите на средства, във връзка с които липсва информация относно платеца или получателя или тази информация е непълна, се прилагат, без да се засягат задълженията на доставчиците на платежни услуги и междинните доставчици на платежни услуги да спрат и/или да откажат изпълнението на преводи на средства, с които се нарушава разпоредба на гражданското, административното или наказателното право.

(26)

С цел да се съдейства на доставчиците на платежни услуги да въведат ефективни процедури за откриване на случаи, при които те получават преводи на средства с липсваща или непълна информация за платеца или получателя, и да предприемат последващи действия, Европейският надзорен орган (Европейският банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (12), Европейският надзорен орган (Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (13), и Европейският надзорен орган (Европейският орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (14) следва да издадат насоки.

(27)

За да се даде възможност за бързи действия в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, доставчиците на платежни услуги следва да отговарят веднага на исканията за информация относно платеца и получателя, които отправят органите, отговарящи за борбата с изпирането на пари или финансирането на тероризма в държавата членка, в която тези доставчици на платежни услуги са установени.

(28)	Броят на работните дни в държавата членка на доставчика на платежни услуги на платеца е определящ за броя на дните, в които трябва да се даде отговор на искане за информация относно платеца.

(29)

Тъй като в наказателните разследвания може да не е възможно съответната необходима информация или съответните участващи в трансакцията лица да бъдат установени в продължение на много месеци или дори години след първоначалния превод на средства и за да се осигури достъп до основните доказателства при разследванията, е целесъобразно да се изисква от доставчиците на платежни услуги да съхраняват за определен срок информация относно платеца и получателя за целите на предотвратяването, разкриването и разследването на изпиране на пари и финансиране на тероризма. Този срок следва да е ограничен до пет години, след което всички лични данни следва да се заличат, освен ако в националното право не е предвидено друго. Ако е необходимо за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на изпиране на пари или финансиране на тероризма и след оценка на необходимостта и пропорционалността на мярката, държавите членки следва да разполагат с възможност да разрешават или изискват съхраняването на информация за допълнителен срок, който не надвишава пет години, и без да се засяга националното наказателно право относно доказателствата, които се прилагат в хода на наказателни разследвания и съдебни производства.

(30)

С оглед спазването на настоящия регламент и в съответствие със съобщението на Комисията от 9 декември 2010 г., озаглавено „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги“, следва да се дадат повече правомощия на компетентните органи да приемат надзорни мерки и да налагат санкции. Следва да се предвидят административни санкции и мерки и предвид значението, което има борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, държавите членки следва да определят санкции и мерки, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки следва да уведомят за това Комисията и Съвместния комитет на ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП (ЕНО).

(31)	За да се осигурят еднакви условия за прилагане на глава V от настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (15).

(32)

Редица държави и територии, които не са част от територията на Съюза, са в паричен съюз с държава членка, съставляват част от валутната зона на държава членка или са подписали парична конвенция със Съюза, представляван от държава членка, и техните доставчици на платежни услуги участват пряко или непряко в платежните и сетълмент системи на тази държава членка. За да се избегне прилагането на настоящия регламент към преводите на средства между съответните държави членки и тези държави или територии, което би имало значително отрицателно отражение върху икономиките на тези държави или територии, е целесъобразно да се предвиди възможността тези преводи на средства да бъдат третирани като преводи на средства в рамките на съответните държави членки.

(33)	Предвид броя на измененията, които съгласно настоящия регламент би трябвало да се внесат в Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета (16), посоченият регламент следва да се отмени за постигане на яснота.

(34)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(35)

С настоящия регламент се зачитат основните права и принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно правото на зачитане на личния и семейния живот (член 7), правото на защита на личните данни (член 8), правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (член 47) и принципа ne bis in idem.

(36)	За да се гарантира гладкото въвеждане на рамката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, е целесъобразно датата на прилагане на настоящия регламент да съвпада с крайния срок за транспониране на Директива (ЕС) 2015/849.

(37)	В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (17) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 4 юли 2013 г. (18),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват правила във връзка с информацията относно платеца и получателя, придружаваща преводи на средства във всякаква валута за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на изпиране на пари или финансиране на тероризма, когато поне един от доставчиците на платежни услуги, участващ в превода на средства, е установен в Съюза.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за преводи на средства във всякаква валута, които се изпращат или получават от доставчик на платежни услуги или междинен доставчик на платежни услуги, установен в Съюза.

2.   Настоящият регламент не се прилага за услугите, изброени в член 3, букви а) — м) и о) от Директива 2007/64/ЕО.

3.   Настоящият регламент не се прилага за преводи на средства, извършени чрез платежна карта, инструмент за електронни пари, мобилен телефон или каквото и да е друго цифрово или информационно-технологично устройство с подобни характеристики, предплатено или заплатено след използването му, когато са изпълнени следните условия:

а)	картата, инструментът или устройството се използва единствено за заплащане на стоки или услуги; и

б)	номерът на съответната карта, инструмент или устройство придружава всички преводи в резултат на трансакцията.

Въпреки това настоящият регламент се прилага за преводите на средства между граждани, когато се използва платежна карта, инструмент за електронни пари, мобилен телефон или каквото и да е друго цифрово или информационно-технологично устройство с подобни характеристики, предплатено или заплатено след използването му.

4.   Настоящият регламент не се прилага за лица, единствената дейност на които е прехвърляне в електронен формат на информацията от документи на хартиен носител и които извършват това съгласно договор с доставчик на платежни услуги, или към лица, единствената дейност на които е предоставяне на системи за съобщения или други помощни системи за преводи на средства или системи за клиринг и сетълмент на доставчици на платежни услуги.

Настоящият регламент не се прилага към преводи на средства:

а)	при които се изисква платецът да изтегли пари в брой от своя собствена платежна сметка;

б)	при които средствата се превеждат на публичен орган за плащане на данъци, глоби или други налози в държава членка;

в)	при които платецът и получателят са доставчици на платежни услуги, които действат от свое име;

г)	които се осъществяват чрез обмен на дематериализирани чекове, включително електронни чекове.

5.   Дадена държава членка може да реши да не прилага настоящия регламент за преводи на средства на своя територия на платежна сметка на получател, която позволява плащане единствено за доставка на стоки или услуги, когато е изпълнено всяко от следните условия:

а)	спрямо доставчика на платежни услуги на получателя се прилага Директива (ЕС) 2015/849;

б)	доставчикът на платежни услуги на получателя е в състояние посредством уникален идентификатор на трансакцията да проследи чрез получателя превод на средства от лице, което има споразумение с получателя за доставка на стоки или услуги;

в)	размерът на превода на средства не надхвърля 1 000 EUR.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)	„финансиране на тероризма“ означава финансиране на тероризма съгласно определението в член 1, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849;

2)	„изпиране на пари“ означава дейностите във връзка с изпирането на пари, посочени в член 1, параграфи 3 и 4 от Директива (ЕС) 2015/849;

3)	„платец“ означава лице, което е титуляр на платежна сметка и разрешава превод на средства от тази платежна сметка или, когато такава липсва, лицето, което дава нареждане за превод на средства;

4)	„получател“ означава лице, определено като получател на превода на средства;

5)

„доставчик на платежни услуги“ означава категориите доставчици на платежни услуги, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО, физическите или юридическите лица, ползващи се от освобождаването съгласно член 26 от същата директива, и юридическите лица, ползващи се от освобождаването съгласно член 9 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19), които предлагат услуги за преводи на средства;

(6)

„междинен доставчик на платежни услуги“ означава доставчик на платежни услуги, който не е доставчик на платежни услуги на платеца или на получателя и който получава и изпраща превод на средства от името на доставчика на платежни услуги на платеца или на получателя, или от името на друг междинен доставчик на платежни услуги;

(7)	„платежна сметка“ означава платежна сметка съгласно определението в член 4, точка 14 от Директива 2007/64/ЕО;

(8)	„средства“ означава средствата съгласно определението в член 4, точка 15 от Директива 2007/64/ЕО;

(9)

„превод на средства“ означава всяка трансакция, поне част от която се извършва по електронен път от името на платец чрез доставчик на платежни услуги, за да може получателят да получи паричните средства чрез доставчик на платежни услуги, независимо дали платецът и получателят са едно и също лице и независимо дали доставчикът на платежни услуги на платеца и този на получателя са едно и също лице, включително: а) кредитен превод съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 260/2012; б) директен дебит съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) № 260/2012; в) наличен паричен превод съгласно определението в член 4, точка 13 от Директива 2007/64/ЕО, независимо дали е национален или презграничен; г) превод, извършен чрез платежна карта, инструмент за електронни пари, мобилен телефон или каквото и да е друго цифрово или информационно-технологично устройство с подобни характеристики, предплатено или заплатено след използването му;

10)	„поредица от преводи на средства“ означава група от няколко отделни превода на средства, които са групирани за изпращане;

11)

„уникален идентификатор на трансакцията“ означава комбинация от букви, цифри или символи, която е определена от доставчика на платежни услуги в съответствие с протоколите на платежните и сетълмент системи или системите за съобщения, използвани за превода на средства, и която дава възможност за проследяване на трансакцията до платеца и получателя;

12)	„превод на средства между граждани“ означава трансакция между физически лица, които в качеството на потребители действат с цел, различна от тяхното занятие, професионална или стопанска дейност.

ГЛАВА II

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ

РАЗДЕЛ 1

Задължения на доставчика на платежни услуги на платеца

Член 4

Информация, придружаваща преводите на средства

1.   Доставчикът на платежни услуги на платеца гарантира, че преводите на средства се придружават от следната информация относно платеца:

а)	името на платеца;

б)	номера на платежната сметка на платеца; и

в)	адреса на платеца, номера на официалния личен документ; клиентския идентификационен номер или датата и мястото на раждане.

2.   Доставчикът на платежни услуги на платеца гарантира, че преводът на средства се придружава от следната информация относно получателя:

а)	името на получателя; и

б)	номера на платежната сметка на получателя.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), когато преводът не се извършва от или към платежна сметка, доставчикът на платежни услуги на платеца гарантира, че преводът на средства се придружава от уникален идентификатор на трансакцията вместо номер(а) на платежната(ите) сметка(и).

4.   Преди превеждане на средствата доставчикът на платежни услуги на платеца проверява точността на информацията, посочена в параграф 1, въз основа на документи, данни или информация, получени от надежден и независим източник.

5.   Проверката, посочена в параграф 4, се счита за извършена, когато:

а)	идентичността на платеца е проверена в съответствие с член 13 от Директива (ЕС) 2015/849 и получената при тази проверка информация се съхранява съгласно член 40 от същата директива; или

б)	член 14, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849 се прилага към платеца.

6.   Без да се засягат дерогациите, предвидени в членове 5 и 6, доставчикът на платежни услуги на платеца не извършва какъвто и да е превод на средства, преди да се увери, че настоящият член е изцяло спазен.

Член 5

Преводи на средства в рамките на Съюза

1.   Чрез дерогация от член 4, параграфи 1 и 2, когато всички доставчици на платежни услуги, участващи във веригата на платежната операция, са установени в Съюза, преводите на средства се придружават най-малко от номерата на платежните сметки на платеца и на получателя или, когато се прилага член 4, параграф 3, от уникалния идентификатор на трансакцията, без при това да се засягат изискванията за предоставяне на информация, приложими в съответните случаи съгласно Регламент (ЕС) № 260/2012.

2.   Независимо от параграф 1, в срок до три работни дни от получаване на искане за информация от доставчика на платежни услуги на получателя или от междинния доставчик на платежни услуги доставчикът на платежни услуги на платеца предоставя следната информация:

а)	за преводи на средства в размер, по-голям от 1 000 EUR — независимо дали тези преводи са извършени с една трансакция или с няколко трансакции, които изглеждат свързани, информацията относно платеца или получателя в съответствие с член 4;

б)

за преводи на средства в размер, не по-голям от 1 000 EUR и за които няма данни да са свързани с други преводи на средства, които заедно с въпросния превод надхвърлят сумата от 1 000 EUR — най-малко: i) имената на платеца и на получателя; и ii) номерата на платежните сметки на платеца и на получателя или, когато се прилага член 4, параграф 3, уникалния идентификатор на трансакцията.

3.   Чрез дерогация от член 4, параграф 4 при преводите на средства, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член, от доставчика на платежни услуги на платеца не се изисква да проверява информацията относно платеца, освен ако доставчикът на платежни услуги на платеца:

а)	е получил подлежащите на превод средства в брой или под формата на анонимни електронни пари; или

б)	има основателни причини за подозрение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

Член 6

Преводи на средства за лица извън Съюза

1.   При поредица от преводи на средства от един платец, когато доставчиците на платежни услуги на получателите са установени извън Съюза, член 4, параграф 1 не се прилага към отделните преводи, групирани в поредицата, при условие че тя съдържа посочената в член 4,параграфи 1, 2 и 3 информация и че тази информация е била проверена съгласно член 4, параграфи 4 и 5, и че отделните преводи съдържат номера на платежната сметка на платеца или, когато се прилага член 4, параграф 3, уникалния идентификатор на трансакцията.

2.   Чрез дерогация от член 4, параграф 1 и без да се засяга, когато е приложимо, изискването за предоставяне на информация в съответствие с Регламент (ЕС) № 260/2012, когато доставчикът на платежни услуги на получателя е установен извън Съюза, преводите на средства в размер, не по-голям от 1 000 EUR и за които няма данни да са свързани с други преводи на средства, които заедно с въпросния превод са в размер, по-голям от 1 000 EUR, се придружават най-малко от:

а)	имената на платеца и на получателя; и

б)	номерата на платежните сметки на платеца и на получателя или, когато се прилага член 4, параграф 3, уникалния идентификатор на трансакцията.

Чрез дерогация от член 4, параграф 4 от доставчика на платежни услуги на платеца не се изисква да проверява посочената в настоящия параграф информация относно получателя, освен ако доставчикът на платежни услуги на платеца:

а)	е получил подлежащите на превод средства в брой или под формата на анонимни електронни пари; или

б)	има основателни причини за подозрение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

РАЗДЕЛ 2

Задължения на доставчика на платежни услуги на получателя

Член 7

Установяване на липсваща информация относно платеца или получателя

1.   Доставчикът на платежни услуги на получателя прилага ефективни процедури за установяване дали полетата, свързани с информацията относно платеца и получателя в системата за съобщения или платежната и сетълмент система, използвана за извършване на превода на средства, са били попълнени, като са използвани знаците или елементите, допустими в съответствие с правилата на тази система.

2.   Доставчикът на платежни услуги на получателя прилага ефективни процедури, включително, ако е целесъобразно, последващо проследяване и проследяване в реално време, за да установи дали не липсва следната информация относно платеца или получателя:

а)	за преводи на средства, когато доставчикът на платежни услуги на платеца е установен в Съюза — информацията, посочена в член 5;

б)	за преводи на средства, когато доставчикът на платежни услуги на платеца е установен извън Съюза — информацията, посочена в член 4, параграфи 1 и 2;

в)	за поредица от преводи на средства, когато доставчикът на платежни услуги на платеца е установен извън Съюза — информацията, посочена в член 4, параграфи 1 и 2 във връзка с поредицата от преводи на средства.

3.   При преводи на средства в размер, по-голям от 1 000 EUR, независимо дали тези преводи са извършени с една трансакция или с няколко трансакции, които изглеждат свързани, преди да кредитира платежната сметка на получателя или преди да даде достъп до средствата на получателя, доставчикът на платежни услуги на получателя проверява точността на информацията относно получателя, посочен в параграф 2 от настоящия член, въз основа на документи, данни или информация, получени от надежден и независим източник, без да се засягат изискванията, предвидени в членове 69 и 70 от Директива 2007/64/ЕО.

4.   При преводи на средства в размер, не по-голям от 1 000 EUR, за които няма данни да са свързани с други преводи на средства, които заедно с въпросния превод са в размер, по-голям от 1 000 EUR, от доставчика на платежни услуги на получателя не се изисква да проверява точността на информацията относно получателя, освен ако доставчикът на платежни услуги на получателя:

а)	извършва изплащането на средствата в брой или под формата на анонимни електронни пари, или

б)	има основателни причини за подозрение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

5.   Проверката, посочена в параграфи 3 и 4, се счита за извършена, когато:

а)	идентичността на получателя е проверена в съответствие с член 13 от Директива (ЕС) 2015/849 и получената при тази проверка информация се съхранява съгласно член 40 от същата директива; или

б)	член 14, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849 се прилага към платеца.

Член 8

Преводи на средства с липсваща или непълна информация относно платеца или получателя

1.   Доставчикът на платежни услуги на получателя установява и прилага ефективни процедури, основани на анализа на риска, включително процедури на базата на отчитане на риска, посочена в член 13 от Директива (ЕС) 2015/849, за да установи дали трябва да се изпълни, откаже или спре извършването на превод на средства, при който липсва изискваната пълна информация за платеца и получателя, както и за да се набележат необходимите последващи действия.

Когато доставчикът на платежни услуги на получателя разбере при получаване на превод на средства, че информацията, посочена в член 4, параграф 1 или 2, член 5, параграф 1 или член 6, липсва или е непълна, или не е била попълнена, като се използват знаците или елементите, допустими в съответствие с правилата на системата за съобщения или платежната и сетълмент система, посочени в член 7, параграф 1, доставчикът на платежни услуги на получателя отказва извършването на превода или изисква пълната информация относно платеца и получателя преди или след като кредитира платежната сметка на получателя или даде на получателя достъп до средствата, при отчитане на риска.

2.   Когато доставчик на платежни услуги неколкократно не предостави изискваната информация относно платеца или получателя, доставчикът на платежни услуги на получателя предприема мерки, които първоначално могат да включват предупреждения и определяне на срокове, преди да пристъпи към отказ на извършването на всякакви бъдещи преводи на средства от този доставчик на платежни услуги или ограничаване или прекратяване на деловите си отношения с този доставчик на платежни услуги.

Доставчикът на платежни услуги на получателя съобщава факта, че информацията не е предоставена, и предприетите действия на компетентния орган, отговарящ за контрола на спазването на разпоредбите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Член 9

Оценка и уведомяване

Доставчикът на платежни услуги на получателя взема предвид факта, че липсва информация относно платеца или получателя, или че тя е непълна, когато преценява дали преводът на средства или която и да е свързана трансакция е съмнителна и дали за това трябва да се уведоми звеното за финансово разузнаване (ЗФР) в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849.

РАЗДЕЛ 3

Задължения на междинните доставчици на платежни услуги

Член 10

Съхраняване на информацията относно платеца и получателя заедно с превода

Междинните доставчици на платежни услуги гарантират, че цялата информация, получена от тях относно платеца и получателя, която придружава превода на средства, се съхранява заедно с превода.

Член 11

Установяване на липсваща информация относно платеца или получателя

1.   Междинният доставчик на платежни услуги прилага ефективни процедури, за да установи дали полетата, свързани с информацията относно платеца и получателя в системата за съобщения или платежната и сетълмент система, използвана за извършване на превода на средства, са били попълнени, като са използвани знаците или елементите, допустими в съответствие с правилата на системата.

2.   Междинният доставчик на платежни услуги прилага ефективни процедури, включително, ако е целесъобразно, последващо проследяване и проследяване в реално време, за да установи дали не липсва следната информация относно платеца и получателя:

а)	за преводи на средства, когато доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя са установени в Съюза — информацията, посочена в член 5;

б)	за преводи на средства, когато доставчикът на платежни услуги на платеца или на получателя е установен извън Съюза — информацията, посочена в член 4, параграфи 1 и 2;

в)	за поредица от преводи на средства, когато доставчикът на платежни услуги на платеца или на получателя е установен извън Съюза — информацията, посочена в член 4, параграфи 1 и 2 във връзка с поредицата от преводи на средства.

Член 12

Преводи на средства с липсваща информация относно платеца или получателя

1.   Междинният доставчик на платежни услуги установява ефективни процедури, основани на анализ на риска, за да се определи дали трябва да се изпълни, откаже или спре извършването на превод на средства, при който липсва изискваната информация за платеца и получателя, както и за да се предприемат необходимите последващи действия.

Когато междинният доставчик на платежни услуги разбере при получаване на превод на средства, че информацията, посочена в член 4, параграф 1 или 2, член 5, параграф 1 или член 6 липсва или не е била попълнена, като се използват знаците или елементите, които са допустими в съответствие с правилата на системата за съобщения или платежната и сетълмент система, посочени в член 7, параграф 1, той отказва извършването на превода или изисква информацията за платеца и получателя преди или след извършването на превода на средства при отчитане на риска.

2.   Когато доставчик на платежни услуги неколкократно не предостави изискваната информация относно платеца или получателя, междинният доставчик на платежни услуги предприема мерки, които първоначално могат да включват предупреждения и определяне на срокове, преди да откаже извършването на всички бъдещи преводи на средства от този доставчик на платежни услуги или да ограничи или прекрати деловите си отношения с този доставчик на платежни услуги.

Междинният доставчик на платежни услуги съобщава факта, че информацията не е предоставена, и предприетите действия на компетентния орган, отговарящ за контрола на спазването на разпоредбите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Член 13

Оценка и уведомяване

Междинният доставчик на платежни услуги взема предвид факта, че липсва информация относно платеца или получателя или че тя е непълна, когато преценява дали преводът на средства или която и да е свързана трансакция е съмнителна и дали за това трябва да се уведоми ЗФР в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849.

ГЛАВА III

ИНФОРМАЦИЯ, ЗАЩИТА НА ДАННИ И СЪХРАНЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 14

Предоставяне на информация

Доставчиците на платежни услуги отговарят изчерпателно и своевременно, включително посредством централно звено за контакт в съответствие с член 45, параграф 9 от Директива (ЕС) 2015/849, когато такова звено за контакт е било определено, и в съответствие с процедурните изисквания, определени в националното право на държавата членка, в която са установени, единствено на запитвания, отправени от органите, отговарящи за предотвратяването и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма във въпросната държава членка, във връзка с информацията, изисквана съгласно настоящия регламент.

Член 15

Защита на данните

1.   По отношение на обработването на лични данни съгласно настоящия регламент се прилага Директива 95/46/ЕО, както е транспонирана в националното право. По отношение на обработването на лични данни, което съгласно настоящия регламент се осъществява от Комисията или от ЕНО, се прилага Регламент (ЕО) № 45/2001.

2.   Личните данни се обработват от доставчици на платежни услуги въз основа на настоящия регламент единствено за целите на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма и не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. Забранява се обработката на лични данни въз основа на настоящия регламент за търговски цели.

3.   Доставчиците на платежни услуги предоставят на нови клиенти информацията, изисквана съгласно член 10 от Директива 95/46/ЕО, преди да установят делови отношения или да извършат случайна сделка. По-специално тази информация включва общо уведомление относно правните задължения на доставчика на платежни услуги по настоящия регламент при обработката на лични данни за целите на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

4.   Доставчиците на платежни услуги гарантират спазването на поверителността на обработваните данни.

Член 16

Съхраняване на информация

1.   Информацията относно платеца и получателя не се съхранява за по-дълъг период от строго необходимия. Доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя съхраняват информацията по членове 4 — 7 за срок от пет години.

2.   След изтичане на срока за съхранение, посочен в параграф 1, доставчиците на платежни услуги гарантират, че личните данни се заличават, освен ако не е предвидено друго в националното право, което определя обстоятелствата, при които доставчиците на платежни услуги могат или са длъжни да продължават да съхраняват данните. Държавите членки могат да разрешават или изискват съхраняване за по-дълъг срок само след като извършат задълбочена оценка на необходимостта и пропорционалността на такова по-нататъшно съхраняване и когато го считат за обосновано поради нуждата от предотвратяване, разкриване и разследване на случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма. Този допълнителен срок за съхраняване в никакъв случай не надвишава пет години.

3.   Когато към 25 юни 2015 г. в дадена държава членка има висящи съдебни производства във връзка с предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на предполагаемо изпиране на пари или финансиране на тероризма, и за които доставчик на платежни услуги притежава информация или документи, свързани с тези висящи производства, доставчикът на платежни услуги може да съхранява тази информация и документи в съответствие с националното право за срок от пет години, считано от 25 юни 2015 г. Без да се засяга националното наказателно право във връзка с доказателствата, които се прилагат в хода на наказателни разследвания и съдебни производства, държавите членки могат да разрешават или изискват съхраняването на такава информация или документи за допълнителен срок от пет години, когато необходимостта и пропорционалността на такова по-нататъшно съхраняване е била установена за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на предполагаемо изпиране на пари или финансиране на тероризма.

ГЛАВА IV

САНКЦИИ И МОНИТОРИНГ

Член 17

Административни санкции и мерки

1.   Без да се засяга правото им да предвиждат и налагат наказателноправни санкции, държавите членки установяват правилата за административни санкции и мерки при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент и предприемат всички необходими мерки за прилагането им. Предвидените санкции и мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи и са съгласувани със санкциите, установени в съответствие с глава VI, раздел 4 от Директива (ЕС) 2015/849.

Държавите членки могат да решат да не установяват правила за административни санкции или мерки за нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, за които са предвидени наказателноправни санкции в тяхното национално право. В този случай държавите членки уведомяват Комисията за съответните разпоредби от наказателното право.

2.   Държавите членки гарантират, че когато на доставчици на платежни услуги се налагат задължения, при извършване на нарушение на разпоредбите на настоящия регламент могат да се налагат санкции или мерки, съгласно националното право, на членовете на управителния орган и всички други физически лица, които съгласно националното право носят отговорност за нарушението.

3.   До 26 юни 2017 г. държавите членки уведомяват Комисията и Съвместния комитет на ЕНО за правилата, посочени в параграф 1. Те незабавно уведомяват Комисията и Съвместния комитет на ЕНО и за всякакви последващи изменения на тези правила.

4.   В съответствие с член 58, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849 на компетентните органи се предоставят всички правомощия за упражняване на надзор и извършване на разследвания, необходими за изпълнението на техните функции. При упражняването на правомощията си за налагане на административни санкции и мерки компетентните органи си сътрудничат тясно с цел да се гарантира, че тези административни санкции или мерки осигуряват желания резултат, и съгласуват действията си при презгранични случаи.

5.   Държавите членки гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за нарушенията, посочени в член 18, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като част от орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на което и да е от следните:

а)	правомощие да представлява юридическото лице;

б)	право да взема решения от името на юридическото лице; или

в)	право да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

6.   Държавите членки гарантират също, че юридическо лице може да бъде подвеждано под отговорност в случаите, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 5 от настоящия член, е направила възможно извършването на нарушение, посочено в член 18, в полза на същото юридическо лице от лице на негово подчинение.

7.   Компетентните органи упражняват правомощията си за налагане на административни санкции и мерки в съответствие с настоящия регламент по следните начини:

а)

пряко;

б)	в сътрудничество с други органи;

в)	под тяхно ръководство, чрез делегиране на правомощия на тези органи;

г)	чрез отнасяне на въпросите пред компетентните съдебни органи.

За да упражняват правомощията си за налагане на административни санкции и мерки, компетентните органи поддържат тясно сътрудничество, за да се гарантира, че тези административни санкции или мерки имат желания резултат и съгласуват действията си при работа по презгранични случаи.

Член 18

Специални разпоредби

Държавите членки гарантират, че техните административни санкции и мерки включват най-малко предвидените в член 59, параграфи 2 и 3 от Директива (ЕС) 2015/849 при следните нарушения на настоящия регламент:

а)	неколкократно и систематично непредоставяне от доставчик на платежни услуги на изискваната информация относно платеца и получателя, в нарушение на член 4, 5 или 6;

б)	неколкократно, систематично или грубо неспазване от доставчик на платежни услуги на задълженията за съхраняване на информация, в нарушение на член 16;

в)	неспазване от доставчик на платежни услуги на задължението за прилагане на ефективни стратегии и процедури, основани на анализ на риска, в нарушение на член 8 или 12;

г)	грубо неспазване от междинни доставчици на платежни услуги на задълженията съгласно член 11 или 12.

Член 19

Публикуване на санкциите и мерките

В съответствие с член 60, параграфи 1, 2 и 3 от Директива (ЕС) 2015/849 компетентните органи своевременно публикуват административните санкции и мерки, наложени в случаите, посочени в членове 17 и 18 от настоящия регламент, включително информацията относно вида и естеството на нарушението и идентичността на лицата, които са отговорни за него, ако това е необходимо и пропорционално след оценка на всеки отделен случай.

Член 20

Прилагане на санкциите и мерките от компетентните органи

1.   При определяне на вида на административните санкции или мерки и размера на административната имуществена санкция компетентните органи вземат предвид всички обстоятелства от значение, включително обстоятелствата изброени в член 60, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849.

2.   По отношение на административните санкции и мерки, налагани в съответствие с настоящия регламент, се прилага член 62 от Директива (ЕС) 2015/849.

Член 21

Уведомяване за нарушения

1.   Държавите членки създават ефективни механизми, за да насърчават уведомяването на компетентните органи за нарушения на настоящия регламент.

Тези механизми включват най-малко механизмите, посочени в член 61, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849.

2.   Доставчиците на платежни услуги, в сътрудничество с компетентните органи, създават подходящи вътрешни процедури, по които техните служители или лица на сравними позиции да могат да уведомяват за нарушения по вътрешни канали по сигурен, независим, специален и анонимен начин, съобразно естеството и големината на съответния доставчик на платежни услуги.

Член 22

Мониторинг

1.   Държавите членки изискват от компетентните органи да осъществяват ефективен мониторинг и да вземат необходимите мерки, за да осигурят спазването на настоящия регламент, както и да насърчават чрез ефективни механизми уведомяването на компетентните органи за нарушения на разпоредбите на настоящия регламент.

2.   След като държавите членки са уведомили Комисията и Съвместния комитет на ЕНО за правилата, посочени в параграф 1 от настоящия член, в съответствие с член 17, параграф 3, Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на глава IV, особено по отношение на презграничните случаи.

ГЛАВА V

ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПЪЛНОМОЩИЯ

Член 23

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета за предотвратяване на изпирането на пари и финансиране на тероризма („Комитета“). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА VI

ДЕРОГАЦИИ

Член 24

Споразумения със страни и територии, които не са част от територията на Съюза

1.   Комисията може да разреши на държава членка да сключи споразумение със страни или територии, които са извън териториалния обхват на ДЕС и ДФЕС, съгласно посоченото в член 355 от ДФЕС („съответната страна или територия“), като споразуменията съдържат дерогации от настоящия регламент, за да могат да се третират преводите на средства между съответната страна или територия и дадената държава членка като преводи на средства в рамките на същата държава членка.

Тези споразумения могат да се разрешат само когато са изпълнени следните условия:

а)	съответната страна или територия е в паричен съюз с дадената държава членка, съставлява част от валутната зона на тази държава членка или е подписала парична конвенция със Съюза, представляван от държава членка;

б)	доставчиците на платежни услуги в съответната страна или територия участват пряко или непряко в платежните и сетълмент системи в същата държава членка, и

в)	съответната страна или територия изисква от доставчиците на платежни услуги под нейна юрисдикция да прилагат същите правила като тези, установени с настоящия регламент.

2.   Дадена държава членка, която иска да сключи споразумение по параграф 1, изпраща искане до Комисията и ѝ предоставя цялата информация, необходима за оценката на искането.

3.   След като Комисията получи такова искане, преводите на средства между тази държава членка и съответната страна или територия временно се третират като преводи на средства в рамките на тази държава членка, докато се вземе решение в съответствие с настоящия член.

4.   Ако Комисията прецени в двумесечен срок от получаване на искането, че не разполага с цялата информация, необходима за оценката на искането, тя установява контакт със съответната държава членка и уточнява необходимата допълнителна информация.

5.   В едномесечен срок след получаването на цялата информация, която счита за необходима за оценка на искането, Комисията уведомява съответно отправилата искането държава членка и изпраща копия на искането до останалите държави членки.

6.   В тримесечен срок от уведомлението, посочено в параграф 5 от настоящия член, Комисията взема решение в съответствие с член 23, параграф 2 дали да разреши на съответната държава членка да сключи споразумението, което е предмет на искането.

Във всеки случай Комисията приема решението, посочено в първа алинея, в срок до 18 месеца след получаване на искането.

7.   До 26 март 2017 г. държави членки, които в съответствие с Решение за изпълнение 2012/43/ЕС на Комисията (20), Решение 2010/259/ЕС на Комисията (21), Решение 2009/853/ЕО на Комисията (22) или Решение 2008/982/ЕО на Комисията (23) са получили разрешение за сключване на споразумения със съответна държава или територия, предоставят на Комисията актуалната информация, която е необходима, за да се направи оценка по параграф 1, втора алинея, буква в).

В срок от три месеца от получаването ѝ Комисията разглежда предоставената информация, за да се увери, че съответната страна или територия изисква от доставчиците на платежни услуги под нейна юрисдикция да прилагат същите правила като тези, установени с настоящия регламент. Ако след разглеждане на информацията Комисията счита, че условието по параграф 1, втора алинея, буква в) вече не е изпълнено, тя отменя съответното решение на Комисията или решение за изпълнение на Комисията.

Член 25

Насоки

До 26 юни 2017 г. ЕНО издават насоки, адресирани до компетентните органи и доставчиците на платежни услуги, в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, относно мерките, които да се предприемат съобразно настоящия регламент, по-специално относно прилагането на членове 7, 8, 11 и 12.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26

Отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006

Регламент (ЕО) № 1781/2006 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението.

Член 27

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 26 юни 2017 г.

---

(1)  ОВ C 166, 12.6.2013 г., стр. 2.

(2)  ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 31.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 11 март 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 20 април 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 20 май 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(4)  Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 г. относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 70).

(5)  Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с мрежата на Ал Кайда (ОВ L 139, 29.5.2002 г., стр. 9).

(6)  Регламент (ЕС) № 356/2010 на Съвета от 26 април 2010 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени физически или юридически лица, образувания или органи предвид ситуацията в Сомалия (ОВ L 105, 27.4.2010 г., стр. 1).

(7)  Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (вж. страница 73 от настоящия брой на Официален вестник).

(8)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(9)  Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ L 266, 9.10.2009 г., стр. 11).

(11)  Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 22).

(12)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

(13)  Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).

(14)  Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

(15)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(16)  Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи (ОВ L 345, 8.12.2006 г., стр. 1).

(17)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(18)  ОВ C 32, 4.2.2014 г., стр. 9.

(19)  Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7).

(20)  Решение за изпълнение 2012/43/ЕС на Комисията от 25 януари 2012 г. за даване на разрешение на Кралство Дания да сключи споразумения с Гренландия и Фарьорските острови за третиране на паричните преводи между Дания и всяка една от тези територии като парични преводи в рамките на Дания, съгласно Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 24, 27.1.2012 г., стр. 12).

(21)  Решение 2010/259/ЕС на Комисията от 4 май 2010 г. за разрешаване на Френската република да сключи споразумение с Княжество Монако за третиране на паричните преводи между Френската република и Княжество Монако като парични преводи в рамките на Френската република съгласно Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 112, 5.5.2010 г., стр. 23).

(22)  Решение 2009/853/ЕО на Комисията от 26 ноември 2009 г. а за упълномощаване на Франция да сключи споразумение със Сен Пиер и Микелон, Майот, Нова Каледония, Френска Полинезия и Уолис и Футуна за третиране на паричните преводи между Франция и всяка една от тези територии като парични преводи в рамките на Франция съгласно Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 312, 27.11.2009 г., стр. 71).

(23)  Решение 2008/982/ЕО на Комисията от 8 декември 2008 г. за упълномощаване на Обединеното кралство да сключи споразумение с департамент Джърси, департамент Гърнзи и остров Ман за третиране на паричните преводи между Обединеното кралство и всяка една от тези територии като парични преводи в рамките на Обединеното кралство съгласно Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 352, 31.12.2008 г., стр. 34).

---

---