1.   В рамките на специалните регламенти се предоставя подпомагане чрез национални програми, действия на Съюза и спешна помощ, което допълва националните, регионалните и местните интервенции, като по този начин се допринася за постигането на целите на Съюза и се постига добавена стойност за Съюза.

2.   Комисията и държавите членки предприемат мерки подпомагането, предоставяно по силата на специалните регламенти и от държавите членки, да е съгласувано със съответните дейности, политики и приоритети на Съюза и да допълва други инструменти на Съюза, като се отчитат специфичните обстоятелства във всяка държава членка.

3.   Подпомагането, предоставяно по силата на специалните регламенти, се осъществява в тясно сътрудничество между Комисията и държавите членки.

4.   В зависимост от отговорностите им Комисията и държавите членки, съвместно с Европейската служба за външна дейност („ЕСВД“), когато става въпрос за действия в трети държави и по отношение на такива държави, осигуряват съгласуваност между настоящия регламент и специалните регламенти, както и с други приложими политики, стратегии и инструменти на Съюза, включително тези в сферата на външната дейност на Съюза.

5.   Комисията и държавите членки, при целесъобразност съвместно с ЕСВД, правят необходимото действията в трети държави и по отношение на такива държави да се провеждат при полезно взаимодействие и съгласуваност с други действия извън Съюза, които се подкрепят чрез инструменти на Съюза. Те по-специално правят необходимото за това посочените действия:

6.   Комисията и държавите членки прилагат принципа за добро финансово управление в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, и по-специално като се съобразяват с принципите за икономичност, ефикасност и ефективност, съгласно предвиденото в член 30 от посочения регламент.

7.   Комисията и държавите членки отговарят за ефективността на подпомагането по силата на специалните регламенти, включително чрез наблюдение, докладване и оценяване.

8.   Комисията и държавите членки изпълняват съответните си функции по отношение на настоящия регламент и специалните регламенти, така че да се намали административната тежест за бенефициерите, държавите членки и Комисията, като се придържат към принципа на пропорционалност.

1.   Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент и специалните регламенти, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки, чрез възстановяване на неправомерно изплатените суми, ако са установени нередности, и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.

2.   Държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и събират неправомерно изплатените суми заедно с лихвите по просрочени плащания. Те нотифицират Комисията за това и редовно я информират при осъществен значителен напредък в рамките на свързаните с това административни и съдебни производства.

3.   Когато неправомерно изплатените на даден бенефициер суми, поради грешка или небрежност от страна на държава членка, не могат да бъдат събрани, тази държава членка отговаря за възстановяването на съответните суми в бюджета.

4.   Държавите членки осигуряват, особено по отношение на областите с по-висока степен на риск, ефективна превенция срещу измама. Тази превенция трябва да действа възпиращо, като се вземат предвид ползите, както и пропорционалността на мерките.

5.   На Комисията се предоставя правомощието за приемане на делегирани актове в съответствие с член 58, във връзка със задълженията на държавите членки, определени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.

6.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя честотата на докладване на нередностите и форматът на докладване, който да се използва в съответствие. Тези актове за изпълнение с приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 59, параграф 2

7.   Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одит по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза в съответствие с настоящия регламент и на специалните регламенти.

8.   OLAF може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10) и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (11), с цел да се установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране в съответствие с настоящия регламент или на специалните регламенти.

9.   Без да се засягат параграфи 1, 7 и 8, споразуменията за сътрудничество с трети държави и международни организации, договорите, споразуменията и решенията за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящия регламент и специалните регламенти, съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се оправомощават да провеждат такива одити и разследвания съгласно съответните им компетенции.

1.   Комисията установява общата сума, предоставена за действия на Съюза, спешна помощ и техническа помощ по инициатива на Комисията, в рамките на годишните бюджетни кредити в бюджета на Съюза.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията приема работната програма за действията на Съюза и спешната помощ. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 59, параграф 3.

3.   За да се гарантира своевременната наличност на средствата, Комисията може да приеме отделно работна програма за спешна помощ.

4.   Действията на Съюза, спешната помощ и техническата помощ по инициатива на Комисията могат да бъдат изпълнявани или пряко —от Комисията или чрез изпълнителни агенции, или непряко — от субекти и лица, различни от държавите членки, в съответствие с член 60 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

1.   При извънредна ситуация, както е определена в специалните регламенти, Комисията може да реши да предостави спешна помощ. В тези случаи тя своевременно информира Европейския парламент и Съвета.

2.   В рамките на наличните средства спешната помощ може да достигне 100 % от допустимите разходи.

3.   Спешната помощ може да представлява помощ в държавите членки и трети държави, която е в съответствие с целите и действията, определени в специалните регламенти.

4.   Чрез спешната помощ може да се финансират разходи, които са направени преди датата на подаване на заявлението за отпускане на безвъзмездни средства или на искането за помощ, но не преди 1 януари 2014 г., когато това е необходимо за изпълнение на действието.

5.   Спешната помощ може да бъде под формата на безвъзмездни средства, предоставени пряко на агенции на Съюза.

1.   Комисията може да взема решения за финансиране на действията на Съюза и спешната помощ в трети държави или по отношение на трети държави в съответствие с целите и действията, определени в специалните регламенти.

2.   Когато тези действия се изпълняват пряко, право да подават заявления за отпускане на безвъзмездни средства имат следните субекти:

1.   По инициатива на Комисията или от нейно име специалните регламенти могат да подпомагат необходимите за изпълнението на настоящия регламент и на специалните регламенти мерки и дейности за подготовка, наблюдение, административна и техническа помощ, оценка, одит и контрол.

2.   Мерките и дейностите, посочени в параграф 1, могат да включват:

3.   Мерките и дейностите, посочени в параграф 1, могат да се отнасят и до предходните и последващите финансови рамки.

1.   Държавите членки и техните компетентни органи, определени в член 25 отговарят за изпълнението на програмите и за осъществяването на своите задачи по настоящия регламент и по специалните регламенти на съответното равнище в съответствие с институционалната, правната и финансовата рамка на съответната държава членка и при спазване на настоящия регламент и на специалните регламенти.

2.   Условията за изпълнението и използването на подпомагането, предоставяно по силата на специалните регламенти, и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими във връзка с докладването, оценяването, управлението и контрола, са съобразени с принципа на пропорционалност при отчитане на равнището на предоставеното подпомагане, като по този начин се намалява административната тежест и се улеснява ефективното изпълнение.

1.   В съответствие с националните си правила и практики и при спазване на всички приложими изисквания по отношение на сигурността всяка държава членка изгражда партньорство с органи и структури, с оглед на изпълнението на посочените в параграф 3 задачи. В партньорството участват представители на компетентните публични органи на национално, регионално и местно равнище, когато е приложимо. Ако се прецени за целесъобразно, то може да включва и компетентни международни организации, неправителствени организации и социални партньори.

2.   Партньорството се осъществява при пълно зачитане на съответната институционална, правна и финансова компетентност на всяка категория партньори.

3.   Държавите членки включват партньорите в подготовката, изпълнението, наблюдението и оценката на националните програми. Участниците в партньорството може да са различни на различните етапи от дадена програма.

4.   Всяка държава членка създава комитет за наблюдение, който подпомага изпълнението на националните програми.

5.   Комисията може да дава насоки относно наблюдението на националните програми и, при необходимост и съгласувано със съответната държава членка, може да участва в работата на комитета за наблюдение, като изпълнява консултативни функции.

1.   За да се улесни изготвянето на националните програми, всяка държава членка провежда с Комисията диалог на равнище висши служители, като се отчитат примерните срокове, предвидени в член 14. Диалогът е съсредоточен върху общите резултати, които трябва да се постигнат чрез националните програми, за да се отговори на потребностите и приоритетите на държавите членки в обхванатите от специалните регламенти области на интервенция, като се имат предвид изходното положение на съответната държава членка и целите на специалните регламенти. Диалогът служи и като повод за обмен на мнения относно действията на Съюза. Резултатите от диалога служат за насоки при изготвянето и одобряването на националните програми и указват датата, на която се очаква държавите членки да представят националните си програми на Комисията, така че да се осигури своевременно приемане на програмата. Резултатите ще бъдат документирани в съгласуван протокол.

2.   В случай че трябва да се изпълняват действия в трети държави и по отношение на трети държави, те не са пряко насочени към развитието, като чрез диалога по въпросите на политиката се търси пълна съгласуваност с принципите и общите цели на външната дейност и външната политика на Съюза по отношение на съответната държава или регион.

3.   След приключването на диалозите по въпросите на политиката Комисията информира Европейския парламент за общия резултат.

4.   Ако дадена държава членка и Комисията преценят за целесъобразно, диалогът по въпросите на политиката може да бъде проведен повторно след междинния преглед, посочен в член 15, с цел да се направи отново оценка на потребностите на тази държава членка и на приоритетите на Съюза.

1.   Въз основа на резултата от диалога по въпросите на политиката, посочен в член 13, параграф 1, всяка държава членка предлага многогодишна национална програма в съответствие със специалните регламенти.

2.   Всяка предложена национална програма обхваща финансовите години през периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. и се състои от следните елементи:

3.   Държавите членки представят предложените национални програми на Комисията не по-късно от три месеца след приключването на диалога по въпросите на политиката, посочен в член 13.

4.   Чрез актове за изпълнение Комисията приема образец за изготвяне на националните програми. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 59, параграф 3.

5.   Преди да одобри предложена национална програма, Комисията разглежда:

6.   Комисията прави коментари в тримесечен срок след датата на предаване на предложената национална програма. Когато Комисията счита, че предложена национална програма не е в съответствие с целите на специалния регламент от гледна точка на националната стратегия, че финансирането от Съюза, предназначено за тези цели, е недостатъчно или че програмата не е в съответствие с правото на Съюза, тя приканва съответната държава членка да предостави цялата необходима допълнителна информация и, когато е целесъобразно, да измени предложената национална програма.

7.   Комисията одобрява всяка национална програма не по-късно от шест месеца след официалното ѝ представяне от държавата членка, при условие че евентуалните коментари, направени от Комисията, са били надлежно взети предвид.

8.   Без да се засягат разпоредбите на член 7, Комисията информира Европейския парламент за общия резултат от прилагането на параграфи 5 и 6, включително за съответствието с минималните проценти, определени за всяка цел в съответните специални регламенти, или за отклонението от тези проценти.

9.   При възникване на нови или непредвидени обстоятелства и по инициатива на Комисията или на съответната държава членка одобрена национална програма може да бъде преразгледана и при необходимост преработена за остатъка от програмния период.

1.   През 2018 г. Комисията и всяка държава членка правят преглед на ситуацията с оглед на междинните доклади за оценка, представени от държавите членки в съответствие с член 57, параграф 1, буква а), и с оглед на развитието в политиките на Съюза и в съответната държава членка.

2.   Вследствие на прегледа, посочен в параграф 1, и предвид резултатите от него националните програми могат да бъдат преработени.

3.   Разпоредбите на член 14 относно изготвянето и одобряването на националните програми се прилагат mutatis mutandis към изготвянето и одобряването на преработените национални програми.

4.   След приключването на междинния преглед и като част от междинната оценка, посочена в член 57, параграф 2, буква а) Комисията докладва на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно междинния преглед.

1.   Финансовото участие в националните програми се осъществява под формата на безвъзмездни средства.

2.   Действията, подпомагани по националните програми, се съфинансират от публични или частни източници, те са с нестопанска цел и не могат да бъдат предмет на финансиране от други източници, обхванати от бюджета на Съюза.

3.   Участието с бюджетни средства на Съюза не може да надвишава 75 % от общите допустими разходи за даден проект.

4.   Участието с бюджетни средства на Съюза може да бъде увеличено до 90 % за специфични действия или стратегически приоритети, определени в специалните регламенти.

5.   Участието с бюджетни средства на Съюза може да бъде увеличено до 90 % при извънредни и надлежно обосновани обстоятелства, например когато поради икономически натиск върху националния бюджет проектите не биха могли да се осъществят и целите на националната програма не биха могли да се изпълнят по друг начин.

6.   Участието с бюджетни средства на Съюза в техническата помощ по инициатива на държавите членки може да достигне до 100 % от общите допустими разходи.

1.   Допустимостта на разходите се определя въз основа на националните правила, освен когато в настоящия регламент или в специалните регламенти са установени специални правила.

2.   В съответствие със специалните регламенти, за да бъдат допустими, разходите трябва да са:

3.   Разходите за подпомагане по силата на специален регламент са допустими, ако:

4.   Чрез дерогация от параграф 3 са допустими и разходите, направени през 2014 г., когато са платени от отговорния орган преди формалното му определяне в съответствие с член 26, при условие че системите за управление и контрол, прилагани преди формалното определяне, не се различават по същество от тези, действащи след формалното определяне на отговорния орган.

5.   Разходите, включени в искания за плащане от бенефициера към отговорния орган, се удостоверяват с фактури или счетоводни документи с еднаква доказателствена сила, с изключение на формите на подпомагане по член 18, параграф 1, букви б), в) и г). За такива форми на подпомагане, чрез дерогация от параграф 3 от настоящия член, сумите, включени в искането за плащане, са разходите, възстановени на бенефициера от отговорния орган.

6.   Нетните приходи, пряко генерирани от проект по време на неговото изпълнение, които не са били взети предвид към момента на одобряване на проекта, се приспадат от допустимите разходи за проекта най-късно в окончателното искане за плащане, подадено от бенефициера.

1.   Допустимите разходи могат да бъдат възстановявани по следните начини:

2.   Възможностите, посочени в параграф 1, могат да се съчетават, когато всяка от тях обхваща различни категории разходи или когато се използват за различни проекти, които са част от едно действие, или за последователните етапи на едно действие.

3.   Когато даден проект се изпълнява изключително чрез процедура за възлагане на обществени поръчки за строителни работи, доставка на стоки или услуги, се прилага единствено параграф 1, буква а). Когато обществената поръчка в рамките на даден проект се ограничава до определени категории разходи, всички възможности, посочени в параграф 1, могат да се прилагат.

4.   Сумите, посочени в параграф 1, букви б), в) и г), се определят по един от следните начини:

5.   В документа, в които са изложени условията за подпомагане на всеки проект, се съдържа и методът за определяне на разходите по проекта и условията за плащане на безвъзмездните средства.

6.   Когато изпълнението на проект поражда непреки разходи, те могат да бъдат изчислени като единна ставка по един от следните начини:

7.   За определяне на разходите за персонал, свързани с изпълнението на проекта, приложимата часова ставка може да бъде изчислена, като годишните брутни разходи за трудови възнаграждения в счетоводните отчети за последната година се разделят на 1 720 часа.

8.   Освен чрез предвидените в параграф 4 методи, в случаите, когато участието на бюджетните средства на Съюза не надвишава 100 000 EUR, сумите, посочени в параграф 1, букви б), в) и г), могат да бъдат определени индивидуално предвид предварително одобрен от отговорния орган проектобюджет.

9.   Амортизационните разходи могат да бъдат считани за допустими, ако са изпълнени следните условия:

10.   Без да се засяга член 43, за целите на параграф 8 от настоящия член държавите членки, чиято парична единица не е еврото, могат да използват обменния курс на еврото в деня на одобрението на проекта или подписването на споразумението за проекта, който курс се основава на месечния счетоводен обменен курс, публикуван от Комисията по електронен път. Обменният курс на еврото не може да бъде променян в хода на проекта.

1.   По инициатива на държава членка, в рамките на всяка национална програма специалните регламенти могат да подпомагат дейности по подготовка, управление, наблюдение, оценка, информация и комуникация, създаване на мрежи от контакти, контрол и одит, както и мерки за повишаване на административния капацитет с оглед прилагането на настоящия регламент и на специалните регламенти.

2.   Мерките, посочени в параграф 1, могат да включват:

3.   Бюджетните кредити могат да се използват от държавите членки за подпомагане на действия за намаляване на административната тежест за бенефициерите и компетентните органи, посочени в член 25, включително за електронни системи за обмен на данни, както и на действия за повишаване на капацитета на органите на държавите членки и на бенефициерите да управляват и да използват подпомагането, предвидено по специалните регламенти.

4.   Действията могат да се отнасят и до предходните и последващите финансови рамки.

5.   Когато един или повече от компетентните органи са общи за повече от една национална програма, бюджетните кредити за разходите за техническа помощ за всяка от съответните програми могат частично или цялостно да се слеят.

1.   Държавите членки изпълняват задълженията си по отношение на управлението, контрола и одита и поемат произтичащите от това отговорности, които са определени в правилата относно споделеното управление, съдържащи се в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и в настоящия регламент.

2.   Държавите членки правят необходимото системите им за управление и контрол на националните програми да са създадени в съответствие с настоящия регламент и да функционират ефективно.

3.   Държавите членки предоставят на всеки компетентен орган достатъчно средства, за да може да изпълнява функциите си през целия програмен период.

4.   Държавите членки определят прозрачни условия и ред за подбора и изпълнението на проектите в съответствие с настоящия регламент и специалните регламенти.

5.   Всеки официален обмен на информация между държавите членки и Комисията се извършва посредством създадена от Комисията електронна система за обмен на данни. Чрез актове за изпълнение Комисията определя условията и редът, на които трябва да отговаря тази електронна система за обмен на данни. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 59, параграф 3.

1.   За целите на настоящия регламент и на специалните регламенти компетентните органи са:

2.   Всяка държава членка определя правилата, уреждащи отношенията между органите по параграф 1, както и отношенията на тези органи с Комисията.

1.   В съответствие с член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, възможно най-скоро след одобрението на националната програма държавите членки уведомяват Комисията за официалното определяне на министерско равнище на отговорните органи в държавите членки, които отговарят за управлението и контрола на разходите по настоящия регламент.

2.   Посоченото в параграф 1 определяне се извършва, при условие че органът отговаря на критериите за определянето му, установени в настоящия регламент или въз основа на него, по отношение на вътрешната среда, контролните дейности, информацията и комуникацията и наблюдението.

3.   Определянето на отговорен орган се основава на становище на одитен орган, който може да бъде одитният орган, оценяващ доколко отговорният орган отговаря на критериите за определянето му като такъв. Този орган може да бъде независима публична институция, отговаряща за наблюдението, оценяването и одита на администрацията. Одитният орган функционира независимо от отговорния орган и извършва работата си съгласно международно възприетите одиторски стандарти. Съгласно член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 държавите членки могат да вземат решението си за определяне на отговорния орган въз основа на това дали системите за управление и контрол са по същество същите като тези от предходния период и дали са функционирали ефективно. Ако резултатите от одитите и контрола показват, че определените органи са престанали да отговарят на критериите, довели до определянето им, държавите членки вземат необходимите мерки за отстраняване на слабостите при изпълнението на задачите на тези органи, включително чрез прекратяване на правомощията им.

4.   За да осигури доброто функциониране на тази система, на Комисията се дава правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 58 относно:

1.   Отговорните органи извършват системен административен контрол и, за да получат достатъчна степен на гаранция, го допълват с проверки на място, в т.ч. по целесъобразност внезапни проверки на място на разходите, свързани с исканията за плащане от бенефициерите и които са обявени в годишните отчети.

2.   Що се отнася до проверките на място, отговорният орган прави своята контролна извадка измежду всички бенефициери, като я съставя по целесъобразност частично на произволен принцип и частично на рисков принцип, за да получи представителен процент на грешки и минимален доверителен праг, като същевременно открои най-честите грешки.

3.   Отговорният орган изготвя доклад за всяка проверка на място.

4.   Когато има вероятност установените проблеми да имат системен характер и следователно да излагат на риск други проекти, отговорният орган осъществява допълнителен контрол, включително при необходимост допълнителни проверки, за да установи мащаба на тези проблеми и дали процентът на грешки е над приемливото равнище. Необходимите превантивни и коригиращи мерки се предприемат от отговорния орган и се съобщават на Комисията в обобщението, посочено в член 59, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

5.   Чрез актове за изпълнение Комисията приема необходимите правила за осигуряване на еднакво прилагане на настоящия член. Тези правила могат да се отнасят по-специално до следното:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 59, параграф 3.

1.   В подкрепа на становището, дадено в съответствие с член 59 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 одитният орган осигурява извършването на одити на системите за управление и контрол и на подходяща извадка от разходите, включени в годишните отчети. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 58 от настоящия регламент, относно статута на одитиращите органи и условията, на които тези одити следва да отговарят.

2.   Когато одитите се извършват от структура, различна от одитния орган, този орган взема мерки тази структура да разполага с необходимите специализирани експертни ресурси и функционална независимост.

3.   Одитният орган прави необходимото одитната дейност да се извършва в съответствие с международно възприетите одиторски стандарти.

1.   Комисията си сътрудничи с одитните органи, за да координира съответните им планове и методи за одит, и при първа възможност обменя резултатите от проведените одити на системите за управление и контрол с цел ресурсите за контрол да се използват възможно най-добре и в най-разумни пропорции и да се избегне неоснователно дублиране на работата.

2.   Комисията и одитните органи се срещат редовно, за да обменят мнения по въпроси, свързани с усъвършенстването на системите за управление и контрол.

1.   Комисията се основава на наличната информация, включително на процедурата по определяне, искането за плащане на годишното салдо, посочено в член 44, годишните доклади за изпълнението и одитите, извършени от националните органи и органите на Съюза, за да прецени дали държавите членки са въвели системи за управление и контрол, които са в съответствие с настоящия регламент, и дали тези системи функционират ефективно по време на изпълнението на националните програми.

2.   Без да се засягат одитите, извършвани от държавите членки, длъжностните лица на Комисията или упълномощени представители на Комисията могат да извършват одити или проверки на място, при условие че дадат предизвестие от най-малко 12 работни дни на компетентния национален орган, освен в спешни случаи. Комисията зачита принципа на пропорционалност, като взема под внимание необходимостта да се избягва неоправданото дублиране на одити или проверки, извършвани от държавите членки, нивото на риска за бюджета на Съюза и необходимостта от намаляване до минимум на административната тежест за бенефициерите. В такива одити или проверки могат да участват длъжностни лица или упълномощени представители на държавата членка.

3.   Одитите или проверките могат да се отнасят по-специално до:

4.   Длъжностните лица на Комисията или упълномощените представители на Комисията, надлежно оправомощени да извършват одити или проверки на място, имат достъп до всички необходими досиета, документи и метаданни, свързани с проектите или техническата помощ или със системите за управление и контрол, независимо от това на какъв носител се съхраняват. Държавите членки предоставят копия от такива досиета, документи и метаданни на Комисията при поискване. Определените в настоящия параграф правомощия не засягат прилагането на национални разпоредби, които запазват някои действия за специално определени от националното законодателство служители. Длъжностните лица и упълномощените представители на Комисията не участват, наред с другото, в посещения по домовете или в официални разпити на лица съгласно националното законодателство. Те обаче имат достъп до информацията, получена по този начин, без да се засяга компетентността на националните съдилища и при пълно зачитане на основните права на засегнатите правни субекти.

5.   По искане на Комисията и със съгласието на съответната държава членка компетентните органи на тази държава членка извършват допълнителни проверки или разследвания на действията, обхванати от настоящия регламент. В подобни проверки могат да участват служители на Комисията или упълномощени от нея лица. За да се подобри контролът, Комисията може да поиска, със съгласието на съответните държави членки, съдействие от органите на тези държави членки за определени проверки или разследвания.

6.   Комисията може да изиска от дадена държава членка да предприеме необходимите действия с оглед осигуряване на ефективното функциониране на системите си за управление и контрол или правомерността на разходите в съответствие с приложимите правила.

1.   Бюджетните задължения на Съюза по отношение на всяка национална програма се изпълняват чрез годишни вноски в периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

2.   Решението на Комисията за одобряване на национална програма представлява решение за финансиране по смисъла на член 84 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, а след съобщаването му на съответната държава членка — правно задължение по смисъла на посочения регламент.

3.   Бюджетното задължение за първата вноска за всяка национална програма се поема след одобряването на националната програмата от Комисията.

4.   Бюджетните задължения за следващите вноски се поемат от Комисията преди 1 май всяка година въз основа на решението, посочено в параграф 2 от настоящия член, освен когато се прилага член 16 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

1.   Плащанията от страна на Комисията на участието с бюджетни средства на Съюза в националната програма се извършват в съответствие с бюджетните кредити и в зависимост от наличните бюджетни ресурси. Всяко плащане се вписва в съответното открито бюджетно задължение с най-ранна дата.

2.   Плащанията се извършват под формата на първоначално предварително финансиране, годишно предварително финансиране, плащане на годишното салдо и плащане на окончателното салдо.

3.   Прилага се член 90 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

1.   Общата сума на първоначалното предварително финансиране и плащанията на годишното салдо не може да надвишава 95 % от участието с бюджетни средства на Съюза в съответната национална програма.

2.   При достигане на тавана от 95 % държавите членки могат да продължат да изпращат искания за плащане до Комисията.

1.   След като вземе решение за одобряване на националната програма, Комисията изплаща, в рамките на четири месеца, на определения отговорен орган сума за първоначално предварително финансиране за целия програмен период на определения отговорен орган. Тази сума за първоначално предварително финансиране представлява 4 % от общото участие с бюджетни средства на Съюза в националната програма. Тя може да се раздели на две вноски в зависимост от наличните бюджетни ресурси.

2.   Преди 1 февруари 2015 г. се изплаща годишно предварително финансиране в размер на 3 % от общото участие с бюджетни средства на Съюза в съответната национална програма. За годините през периода 2016—2022 г. тази сума представлява 5 % от общото участие с бюджетни средства на Съюза в националната програма.

3.   Ако дадена национална програма е одобрена през 2015 г. или по-късно, първоначалното предварително финансиране и годишното предварително финансиране се изплащат не по-късно от 60 дни след одобряването на националната програма в зависимост от наличните бюджетни ресурси.

4.   В случай на изменения на общото участие с бюджетни средства на Съюза в дадена национална програма, размерът на първоначалното, както и на годишното предварително финансиране се преразглежда съобразно измененията и се отразява в решението за финансиране.

5.   Предварителното финансиране се използва за извършване на плащания към бенефициери, изпълняващи националната програма, както и за разходи на компетентните органи, свързани с техническата помощ. За тези цели то се предоставя незабавно на отговорния орган.

1.   Сумата, платена като първоначално предварително финансиране, се уравнява напълно в сметките на Комисията в съответствие с член 40 най-късно при приключването на националната програма.

2.   Сумата, платена като годишно предварително финансиране, се уравнява в сметките на Комисията в съответствие с разпоредбите на член 39.

3.   Общият размер на сумата, платена като предварително финансиране, се възстановява на Комисията, ако искането за плащане в съответствие с член 44 не бъде изпратено в срок от 36 месеца от датата, на която Комисията е платила първата вноска от сумата на първоначалното предварително финансиране.

4.   Натрупаната лихва по сумата на първоначалното предварително финансиране се вписва в съответната национална програма и се приспада от размера на публичните разходи, отбелязан в окончателното искане за плащане.

1.   За вътрешни целеви приходи по смисъла на член 21 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 се считат:

2.   Сумите, посочени в параграф 1, се внасят в бюджета на Съюза и в случай на повторна употреба се използват на първо място за финансиране на разходи по линия на специалните регламенти.

1.   Комисията изплаща годишното салдо въз основа на финансовия план, който е в сила, годишните отчети на националната програма за съответната финансова година и съответното решение за уравняване на сметки.

2.   Годишните отчети се отнасят до плащанията, извършени от отговорния орган през финансовата година, включително плащанията, свързани с техническата помощ, за които са изпълнени изискванията за контрол, посочени в член 27.

3.   В зависимост от наличните бюджетни ресурси годишното салдо се изплаща не по-късно от шест месеца след като информацията и документите, посочени в член 44, параграф 1 и член 54, бъдат обявени за допустими от Комисията и последната годишна сметка бъде уравнена.

1.   Държавите членки представят следните документи до 31 декември 2023 г.:

2.   Плащанията, направени от отговорния орган от 16 октомври 2022 г. до 30 юни 2023 г., се включват в последните годишни отчети.

3.   След получаване на документите, посочени в параграф 1, Комисията плаща окончателното салдо въз основа на финансовия план, който е в сила, последните годишни отчети и съответното решение за уравняване на сметки.

4.   В зависимост от наличните бюджетни ресурси окончателното салдо се изплаща не по-късно от три месеца след датата на уравняване на сметките от последната финансова година или един месец след датата на приемане на окончателния доклад за изпълнението, в зависимост от това коя дата е по-късна. Без да се засягат разпоредбите на член 52, в срок от шест месеца Комисията отменя финансовия си ангажимент по изплащане на сумите, останали до пълния размер на съответния бюджетен кредит след изплащането на салдото.

1.   Срокът за плащане след получаването на искане за плащане може да бъде прекъснат от оправомощения разпоредител с бюджетни кредити по смисъла на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 за максимален срок от шест месеца, когато поне едно от следните условия е изпълнено:

Държавата членка може да приеме удължаване на срока за прекъсване с още три месеца.

2.   Оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити ограничава прекъсването само до частта от разходите, обхваната от искането за плащане, носещо характеристиките, посочени в първата алинея от параграф 1, освен при невъзможност да се установи коя е тази част от разходите. Оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити незабавно информира писмено държавата членка и управляващия орган за причините за прекъсването и ги приканва да поправят ситуацията. Оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити отменя прекъсването веднага след като бъдат предприети необходимите мерки.

1.   Плащането на цялото или част от годишното салдо може да бъде спряно от Комисията, ако:

2.   Комисията може да реши да спре плащането на цялото или част от годишното салдо, след като даде на съответната държава членка възможност да представи своите бележки.

3.   Комисията отменя спирането на плащането на цялото или част от годишно салдо, когато съответната държава членка предприеме необходимите мерки, за да позволи отмяната му.

1.   Сумите, посочени в националните програми, представени от държавите членки, прогнозите за разходите, отчетите за разходите, исканията за плащане, годишните отчети и разходите, посочени в годишния и в окончателния доклад за изпълнението, се деноминират в евро.

2.   Държавите членки, чиято парична единица не е еврото към датата на искането за плащане, преизчисляват в евро размера на разходите, направени в националната парична единица. Тази сума се превръща в евро, като се използва месечният счетоводен обменен курс на Комисията за месеца, през който разходът е бил отразен в сметките на отговорния орган за съответната национална програма. Обменният курс се публикува по електронен път от Комисията всеки месец.

3.   В случай че еврото стане парична единица на някоя държава членка, процедурата по превръщане, описана в параграф 2, продължава да се прилага за всички разходи, вписани в сметките от отговорния орган преди датата на влизане в сила на фиксирания обменен курс между националната парична единица и еврото.

1.   До 15 февруари на годината, следваща финансовата година, всяка държава членка представя на Комисията документите и информацията, изисквани по член 59, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Представените документи служат като искане за плащане на годишното салдо. След съобщение от съответната държава членка Комисията може по изключение да продължи крайния срок от 15 февруари най-късно до 1 март. Държавите членки може да публикуват тази информация на подходящо равнище.

2.   Комисията може да поиска от държава членка да представи допълнителна информация за целите на годишното уравняване на сметките. Ако държава членка не предостави исканата информация в определения от Комисията срок за нейното предоставяне, Комисията може да вземе решение относно уравняването на сметките въз основа на информацията, с която разполага.

3.   Чрез актове за изпълнение Комисията приема образците, съгласно които се изготвят документите, посочени в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 59, параграф 2.

1.   До 31 май на годината, следваща финансовата година, Комисията взема решение за уравняване на годишните сметки за всяка национална програма. Решението за уравняване обхваща пълнотата, точността и достоверността на предадените годишни отчети и не засяга евентуалното извършване на последващи финансови корекции.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя реда и условията за извършване на годишната процедура по уравняване на сметките по отношение на мерките, които трябва да се предприемат във връзка с приемането на решението и неговото прилагане, включително относно обмена на информация между Комисията и държавите членки и сроковете, които трябва да бъдат спазени. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 59, параграф 3.

1.   Комисията извършва финансови корекции, като отменя цялото участие на Съюза или част от него в дадена национална програма и извършва събиране от съответната държава членка, за да се изключат от финансирането от Съюза всякакви разходи, които са направени в нарушение на приложимото право, включително във връзка със слабости в системите за управление и контрол на държавите членки, установени от Комисията или от Сметната палата.

2.   Нарушението на приложимото право води до финансова корекция само във връзка с разходите, които са декларирани пред Комисията, и когато е изпълнено едно от следните условия:

3.   При вземането на решение относно финансовата корекция по параграф 1 Комисията спазва принципа на пропорционалност, като отчита естеството и сериозността на нарушението на приложимото право и неговите финансови последици за бюджета.

4.   Преди приемането на решение за отказване на финансиране констатациите на Комисията и отговорите на съответната държава членка се съобщават писмено, след което двете страни се опитват да се споразумеят за действията, които е необходимо да бъдат предприети.

5.   Не може да бъде отказано финансиране за:

6.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя реда и условията за извършване на уравняването с оглед на съответствието по отношение на мерките, които трябва да се предприемат във връзка с приемането на решението и неговото прилагане, включително обмена на информация между Комисията и държавите членки и сроковете, които трябва да бъдат спазени. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 59, параграф 3.

1.   Възстановяването на суми в общия бюджет на Съюза се извършва преди крайната дата, посочена в нареждането за събиране, изготвено в съответствие с член 80 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Крайната дата е последният ден от втория месец след издаване на нареждането.

2.   Всяко забавяне при извършване на възстановяването поражда лихва за просрочено плащане, която започва да тече на крайната дата, на която то е дължимо, и приключва на датата на действителното плащане. Размерът на тази лихва е един и половина процентни пункта над прилагания от Европейската централна банка лихвен процент спрямо основните ѝ операции по рефинансиране в първия работен ден от месеца, в който попада крайната дата.

1.   Националните програми подлежат на процедура за отменяне на бюджетни кредити, установена въз основа на принципа, че сумите, свързани с поето задължение, които не са обхванати от първоначалното и годишното предварително финансиране, посочено в член 35, и от искане за плащане в съответствие с член 44 до 31 декември на втората година след годината на бюджетното задължение, се отменят. За целите на отмяната Комисията изчислява размера на сумата, като прибавя една шеста от годишното бюджетно задължение, свързано с общия размер на годишния принос за финансовата 2014 г., към всяко от бюджетните задължения за финансовите години от 2015—2020 г.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 сроковете за отмяна не се прилагат за годишното бюджетно задължение, свързано с общата сума на годишната вноска за 2014 г.

3.   Ако първото годишно бюджетно задължение е свързано с общия размер на годишния принос за 2015 г., чрез дерогация от параграф 1 сроковете за отмяна не се прилагат за годишното бюджетно задължение, свързано с общия размер на годишния принос за 2015 г. В такива случаи Комисията изчислява съответната сума съгласно параграф 1, като прибавя една пета от годишното бюджетно задължение, свързано с общия размер на приноса за 2015 г., към бюджетните задължения за всяка година от 2016—2020 г.

4.   Задължението, свързано с последната година от периода, се отменя в съответствие с правилата, които се спазват при приключването на програмите.

5.   Всяко задължение, което все още е налице на последната дата, на която разходите могат да се смятат за допустими, както е посочено в член 17, параграф 3, и за което отговорният орган не е направил искане за плащане в срок от шест месеца след тази дата, се отменя автоматично.

1.   Засегнатата от отменянето сума се намалява със сумите, които отговорният орган не е бил в състояние да декларира пред Комисията вследствие на:

Намаляване може да бъде поискано веднъж, ако спирането или непреодолимата сила са продължили до една година. Ако спирането или непреодолимата сила са продължили повече от една година, намаляването може да бъде поискано няколко пъти в зависимост от времетраенето на непреодолимата сила или броя години между датата на съдебното или административното решение, спиращо осъществяването на действието, и датата на окончателното съдебно или административно решение.

2.   Държавата членка изпраща на Комисията до 31 януари информация за посочените в параграф 1 изключения, за деклариране на сумата към края на предходната година.

3.   Бюджетните задължения, за които е подадено искане за плащане, но чието плащане е намалено или спряно от Комисията на 31 декември от година N + 2, не се вземат предвид при изчисляване на автоматичното отменяне на бюджетни кредити.

1.   Когато е налице риск от прилагане на отмяна по член 50 Комисията информира държавите членки възможно най-скоро.

2.   Въз основа на данните, с които разполага на 31 януари, Комисията уведомява отговорния орган за размера на отменената сума, която се определя въз основа на наличната информация.

3.   Съответната държава членка разполага с два месеца, за да се съгласи със сумата, която ще бъде отменена, или да представи становището си.

4.   Комисията извършва автоматично отменяне на бюджетните кредити не по-късно от девет месеца след изтичането на последния срок, постановен съгласно параграфи 1—3.

5.   В случай на автоматично отменяне на бюджетни кредити участието с бюджетни средства на Съюза в съответната национална програма се намалява за съответната година със сумата, която автоматично се отменя. Участието на Съюза в плана за финансиране ще бъде намалено пропорционално освен ако държавата членка не изготви преработен план за финансиране.

1.   Държавите членки и отговорните органи отговарят за:

2.   Държавите членки осигуряват прозрачност за изпълнението на националните програми и поддържат списък на действията, подпомагани от всяка национална програма, като този списък е достъпен през уебсайта или уеб портала. Списъкът с действия включва актуализирана информация за крайните бенефициери, наименованията на проектите и размера на отпуснатите им бюджетни средства на Съюза.

3.   По правило информацията се оповестява публично, освен когато е ограничена поради поверителното ѝ естество, по-специално от гледна точка на сигурността, обществения ред, наказателни разследвания и защитата на лични данни.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 58 за установяване на правила по отношение на мерките за информиране и популяризиране сред широката общественост и мерките за информиране на бенефициерите.

5.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя техническите характеристики на мерките за информиране и популяризиране. Тези актове за изпълнение се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 59, параграф 3.

1.   До 31 март 2016 г. и до 31 март на всяка следваща година до 2022 г. включително отговорният орган представя на Комисията годишен доклад за изпълнението на всяка национална програма през предходната финансова година и може да публикува тази информация на съответното равнище. Докладът, който ще бъде предаден през 2016 г., ще обхваща финансовите 2014 и 2015 г. Държавата членка представя окончателен доклад за изпълнението на националните програми до 31 декември 2023 г.

2.   Годишните доклади за изпълнението съдържат информация за:

3.   В контекста на междинния преглед, съгласно посоченото в член 15, годишният доклад за изпълнението, който трябва да бъде представен през 2017 г., съдържа и оценява:

4.   Годишният доклад за изпълнението, който ще бъде представен през 2020 г., и окончателният доклад за изпълнението съдържат, в допълнение към информацията и оценката, посочени в параграф 2, информация за целите на националната програма и оценка на напредъка в постигането им при отчитане на резултатите от диалога по въпросите на политиката, посочен в член 13, параграф 1.

5.   Годишните доклади за изпълнението, посочени в параграфи 1—4, се смятат за приемливи, при условие че съдържат цялата информация, изисквана съгласно тези параграфи. Ако годишният доклад за изпълнението е неприемлив, Комисията уведомява съответната държава членка за това в срок от 15 работни дни от датата на получаването му, като в противен случай той се счита за приемлив.

6.   Комисията уведомява съответната държава членка за становището си относно годишния доклад за изпълнението в срок от два месеца от датата на получаването му. Ако Комисията не представи становището си в този срок, докладите се смятат за приети.

7.   Комисията може да представи забележки по въпроси, включени в годишният доклад за изпълнението, изготвен от отговорния орган, които засягат изпълнението на националната програма. Когато са направени такива забележки, управляващият орган предоставя необходимата информация във връзка с тях и, когато е целесъобразно, уведомява Комисията за предприетите мерки. Комисията трябва бъде информирана не по-късно от три месеца след представяне на забележките.

8.   Чрез актове за изпълнение Комисията приема образците, съгласно които се изготвят годишните и окончателните доклади за изпълнението. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 59, параграф 2.

1.   Комисията извършва редовно наблюдение на изпълнението на настоящия регламент и специалните регламенти, когато това е уместно, в сътрудничество с държавите членки.

2.   Изпълнението на специалните регламенти се оценява от Комисията в партньорство с държавите членки в съответствие с член 57.

3.   Създава се обща рамка за наблюдение и оценка, за да се определи целесъобразността, ефективността, ефикасността, добавената стойност и устойчивостта на действията и опростяването и намаляването на административната тежест предвид целите на настоящия регламент и специалните регламенти и изпълнението на настоящия регламент и специалните регламенти като инструменти, допринасящи за развитието на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 58, във връзка с доусъвършенстването на общата рамка за наблюдение и оценка.

5.   Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за наблюдението и оценката на настоящия регламент и специалните регламенти.

6.   Освен това Комисията взема предвид взаимното допълване между действията, изпълнявани съгласно специалните регламенти, и действията по други политики, инструменти и инициативи на Съюза.

7.   Комисията обръща специално внимание на наблюдението и оценката на действията и програмите, свързани с трети държави, в съответствие с член 8.

1.   Държавите членки извършват оценките, посочени в член 57, параграф 1. Оценката, която ще се извърши през 2017 г., допринася за подобряване на структурата и изпълнението на националните програми в съответствие с общата рамка за наблюдение и оценка.

2.   Държавите членки осигуряват въвеждането на процедури за изготвяне и събиране на данните, необходими за извършване на оценките, посочени в параграф 1, включително данни, свързани с показателите в общата рамка за наблюдение и оценка.

3.   Оценките, посочени в член 57, параграф 1, се извършват от експерти, които са функционално независими от отговорните органи, одитните органи и упълномощените органи. Тези експерти могат да бъдат свързани с независима публична институция, отговаряща за наблюдението, оценяването и одита на администрацията. Комисията дава насоки относно начина на извършване на оценките.

4.   Оценките по член 57, параграф 1, се оповестяват публично в тяхната цялост, освен когато информацията е ограничена поради поверителното ѝ естество, което се отнася по-специално до сигурността, обществения ред, наказателни разследвания и защитата на лични данни.

1.   В съответствие с общата рамка за наблюдение и оценка държавите членки представят на Комисията:

2.   Въз основа на посочените в параграф 1 доклади Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите:

3.   Последващата оценка на Комисията обхваща още въздействието на специалните регламенти върху развитието на пространството на свобода, сигурност и правосъдие по отношение на приноса им за постигането на следните цели:

4.   Всички доклади за оценка съгласно настоящия член се публикуват в тяхната цялост, освен когато информацията е ограничена поради поверителното ѝ естество, по-специално от гледна точка на сигурността, обществения ред, наказателните разследвания и защитата на лични данни.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, параграф 5, член 26, параграф 4, член 29, параграф 1, член 53, параграф 4 и член 55, параграф 4, се предоставя на Комисията за срок от седем години, считано от 21 май 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на седемгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срок от три години, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на седемгодишния срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 5, член 26, параграф 4, член 29, параграф 1, член 53, параграф 4 и член 55, параграф 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 5, член 26, параграф 4, член 29, параграф 1, член 53, параграф 4 и член 55, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Комисията се подпомага от комитета за фондове „Убежище, миграция и интеграция“ и „Вътрешна сигурност“. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта за акт за изпълнение, с изключение на член 14, параграф 4, член 24, параграф 5, член 45, параграф 2, член 47, параграф 6 и член 53, параграф 5 от настоящия регламент.