21.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 86/1

(1)

В съответствие с член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) при определянето и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза трябва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве. Съюзът трябва да допълва и подкрепя националните здравни политики, да насърчава сътрудничеството между държавите членки и координирането на техните програми, като се съобразява изцяло с отговорностите на държавите членки за определянето на техните здравни политики и организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи.

(2)

Необходими са непрестанни усилия, за да се изпълнят изискванията, определени в член 168 ДФЕС. Подкрепата за постигане на добро здраве на равнището на Съюза е също така неразделна част от „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ („стратегията „Европа 2020“). Запазването на здравето и активността на хората за по-дълго време и предоставянето на възможност да участват активно в полагането на грижи за собственото си здраве ще имат цялостен положителен ефект върху здравето, включително намаляване на неравенството по отношение на здравето, и ще се отразят благоприятно на качеството на живот, производителността и конкурентоспособността, като едновременно с това ще намалят натиска върху националните бюджети. Подкрепата и отчитането на иновациите, които оказват въздействие върху здравния сектор, спомагат за посрещане на предизвикателството за постигане на устойчивост в този сектор в контекста на демографските промени, като за да се постигнат целите за „приобщаващ растеж“, е важно да се работи за намаляване на неравенството по отношение на здравето. В този контекст е целесъобразно да се създаде Третата програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014—2020 г.) („Програмата“).

(3)

Съгласно определението на Световната здравна организация (СЗО) „здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на заболяване или недъг“. С цел да се подобри здравето на населението в Съюза и да се намали неравенството по отношение на здравето, е особено важно да се обръща внимание не само на физическото здраве. Според СЗО проблемите, свързани с психичното здраве, съставляват почти 40 % от годините на живот, прекарани с увреждане. Проблемите, свързани с психичното здраве, са също така разнообразни, дълготрайни и водещи до дискриминация, като допринасят значително за неравенството по отношение на здравето. Освен това икономическата криза засяга факторите, определящи психичното здраве, тъй като защитните фактори са отслабени, а рисковите фактори се засилват.

(4)

Предходните програми за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003—2008 г.) и в областта на здравето (2008—2013 г.), приети съответно с решения № 1786/2002/ЕО (4) и № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) („предходните програми за здравето“), получиха положителна оценка като довели до редица значими резултати и подобрения. Новата програма следва да се основава на постиженията на предходните програми за здравето. В нея следва също да се вземат предвид препоръките от извършените външни одити и оценки, по-специално препоръките на Сметната палата в специалния ѝ доклад № 2/2009, съгласно които за периода след 2013 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да преразгледат обхвата на дейностите на Съюза в областта на общественото здраве, както и подхода към предоставянето на финансиране от Съюза в тази област. Това следва да бъде направено, като се вземат предвид наличните бюджетни средства и съществуването на други механизми за сътрудничество като начин за улесняване на сътрудничеството и обмена на информация между заинтересованите страни в цяла Европа.

(5)

В съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ Програмата следва да се насочи към набор от добре определени цели и действия с явна и доказана добавена стойност на Съюза, а подкрепата да се съсредоточи върху по-малък брой дейности в приоритетни области. В съответствие с принципа на субсидиарност особено внимание следва да бъде отделено на области, в които явно има въпроси от трансгранично естество или въпроси, свързани с вътрешния пазар, или в които сътрудничеството на равнището на Съюза води до значителни предимства и до повишаване на ефективността.

(6)

Програмата следва да е средство за насърчаване на дейности в областите, в които има добавена стойност за Съюза, която е видна от: обмен на добри практики между държавите членки; оказване на подкрепа на мрежи за обмен на знания или взаимно обучаване; търсене на решения на трансграничните заплахи с цел намаляване на рисковете и ограничаване на последиците от тях; разрешаване на определени въпроси във връзка с вътрешния пазар, по отношение на които Съюзът разполага с необходимата легитимност, за да осигури висококачествени решения във всички държави членки; отключване на потенциала за иновации в здравния сектор; действия, които могат да доведат до създаване на система от целеви показатели, която да позволи информирано вземане на решения на равнището на Съюза; повишаване на ефикасността, като се избегне пилеене на ресурси поради дублиране и се оптимизира използването на финансовите ресурси.

(7)

Изпълнението на Програмата следва да бъде изцяло съобразено с отговорностите на държавите членки по определянето на тяхната здравна политика, както и по организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи.

(8)

В Европейския здравен доклад за 2009 г. на СЗО се констатира наличието на възможности за увеличаване на инвестициите в общественото здравеопазване и системите за здравеопазване. В това отношение държавите членки се насърчават да отредят приоритетно място в националните си програми на подобряването на здравето и да се ползват от по-добра осведоменост за възможностите за финансиране от Съюза в областта на здравето. Затова с Програмата следва да се улеснява възприемането на резултатите от нея в националните здравни политики.

(9)

Иновациите в здравния сектор следва да се разглеждат като стратегия в областта на общественото здравеопазване, която не се ограничава до технологичен напредък по отношение на продукти и услуги. Насърчаването на иновациите във връзка с мерките в сферата на общественото здравеопазване, стратегиите за профилактика, управлението на системите за здравеопазване и организацията и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи, включително мерките за промоция на здравето и профилактика на болестите, може да подобри резултатите в общественото здравеопазване, да повиши качеството на грижите за пациентите и да отговори на незадоволени потребности, като същевременно насърчи конкурентоспособността на заинтересованите страни, както и да подобри икономическата ефективност и устойчивостта на здравните услуги и медицинските грижи. Поради това Програмата следва да улеснява възприемането на доброволна основа на иновации в здравния сектор, като се вземат предвид общите ценности и принципи на системите за здравеопазване в Европейския съюз, както е изложено в заключенията на Съвета от 2 юни 2006 г. (6).

(10)

Особено в условията на икономическа криза Програмата следва да допринася за преодоляване на неравенството по отношение на здравето и утвърждаването на справедливост и солидарност чрез действия по различните цели и чрез насърчаване и улесняване на обмена на добри практики.

(11)

Съгласно членове 8 и 10 ДФЕС Съюзът трябва да насърчава равенството между мъжете и жените и да се стреми към борба с дискриминацията. Съответно Програмата следва да насърчава отразяване на целите за равенство между половете и за недопускане на дискриминация във всички действия по нея.

(12)

Необходимо е пациентите да получат възможност, наред с другото и чрез повишаване на здравната грамотност, за по-активно отношение към своето здраве и грижите за него, за предотвратяване на лошото здравословно състояние и за информиран избор. Следва да се подобри прозрачността на здравните дейности и системите за здравеопазване, както и наличието на надеждна, независима и лесна за ползване информация, предназначена за пациентите. Здравните специалисти следва да бъдат информирани чрез обратна връзка от пациентите и комуникация с тях. От първостепенно значение е да се оказва подкрепа за държавите членки, организациите на пациенти и заинтересованите страни, която да се координира на равнището на Съюза, за да се помогне по ефективен начин на пациентите, по-специално на страдащите от редки заболявания, да се възползват от възможностите за трансгранично здравно обслужване.

(13)

От основно значение за ефикасността на системите за здравеопазване и за безопасността на пациентите е да се намали тежестта, породена от устойчиви на лекарства инфекции и инфекции, свързани със здравното обслужване, и да се осигурят ефективни антимикробни средства. Програмата следва да подпомага постоянните усилия за подобряване на методите на анализ за откриване и предотвратяване на антимикробната резистентност и за усъвършенстване на съвместната работа между всички участници в здравното обслужване, включително ветеринарния сектор, във връзка с действията по отношение на антимикробната резистентност.

(14)

В контекста на застаряването на населението правилно насочените инвестиции за промоция на здравето и профилактика на болестите могат да увеличат продължителността на живота в добро здраве и по този начин да дадат възможност на по-възрастните хора да се радват на здраве и активен живот с напредване на възрастта. Над 80 % от случаите на преждевременна смърт в Съюза се дължат на хронични заболявания. Програмата следва да открива, разпространява и насърчава възприемането на основани на доказателства и добри практики за прилагане на икономически ефективни мерки за промоция на здравето и профилактика на болестите, съсредоточени по-специално върху основни рискови фактори, като тютюнопушенето, приемането на наркотици, вредната употреба на алкохол и нездравословните хранителни навици, затлъстяването и липсата на физическа активност, както и върху ХИВ/СПИН, туберкулозата и хепатита. Ефективната профилактика би допринесла за повишаването на финансовата устойчивост на системите за здравеопазване. Като действа в отчитаща особеностите на половете рамка, Програмата следва да допринася за профилактиката на болестите във всичките ѝ аспекти (първична, вторична и третична профилактика) и през целия живот на гражданите на Съюза, за промоцията на здравето и за създаването на среда, благоприятстваща здравословен начин на живот, като се отчитат действащите социални и свързаните със заобикалящата среда фактори, както и въздействието на някои увреждания върху здравето.

(15)

С цел да се сведат до минимум последиците за общественото здравеопазване от трансгранични заплахи за здравето, посочени в Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), които могат да варират от масовo замърсяване, причинено от инциденти с химични вещества, до пандемии, като например причинените неотдавна от E. Coli, грипния щам H1N1 или ТОРС (тежък остър респираторен синдром), или ефектите върху здравето от нарастващото движение на населението, Програмата следва да подпомага създаването и поддържането на стабилни механизми и инструменти за откриване, оценка и овладяване на сериозни трансгранични заплахи за здравето. Поради естеството на тези заплахи Програмата следва да подкрепя координираните мерки в областта на общественото здравеопазване на равнището на Съюза за справяне с различни аспекти на трансграничните заплахи за здравето въз основа на подготвеност и планиране на ответни действия, на обстойна и достоверна оценка на риска и стабилна рамка за управление на риска и на кризи. В този контекст е важно Програмата да се ползва от предимствата на взаимното допълване с работната програма на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, създаден с Регламент (ЕО) № 851/2004 на Европейския парламент и на Съвета (8), в борбата със заразните болести и взаимното допълване с дейностите, подпомагани от програмите на Съюза в областта на научните изследвания и иновациите. Следва да бъдат положени специални усилия за осигуряване на съгласуваност и полезно взаимодействие между Програмата и работата в световен мащаб в сферата на здравеопазването, извършвана в рамките на други програми и инструменти на Съюза, насочени по-специално към борбата с грипа, ХИВ/СПИН, туберкулозата и други трансгранични заплахи за здравето в трети държави.

(16)

Следва да е възможно действията по Програмата да могат обхванат и трансгранични заплахи за здравето, причинени от биологични и химични инциденти и от изменението на околната среда и климата. Както се посочва в съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“, Комисията поема ангажимент да отрази въпросите, свързани с изменението на климата, в общите програми за разходи на Съюза и да насочи най-малко 20 % от бюджета на Съюза за цели, свързани с климата. Изразходваните средства по специфичната цел, свързана със сериозни трансгранични заплахи за здравето, следва да допринесат като цяло за постигане на тези цели чрез мерки за преодоляване на заплахите за здравето, свързани с изменението на климата. Комисията следва да предоставя информация за изразходваните в рамките на Програмата средства във връзка с изменението на климата.

(17)

В съответствие с член 114 ДФЕС в законодателството, прието от Съюза за създаването и функционирането на вътрешния пазар, следва да се осигури високо равнище на защита на здравето. В съответствие с тази цел в рамките на Програмата следва да бъдат положени специални усилия в подкрепа на действия, изисквани от законодателството на Съюза и допринасящи за постигането на неговите цели, в областта на заразните болести и други заплахи за здравето, човешките тъкани и клетки, кръвта, човешките органи, медицинските изделия, лекарствените продукти, правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, както и тютюневите изделия и тяхната реклама.

(18)

Програмата следва да допринася за вземане на основани на доказателства решения чрез изграждане на система за здравна информация и знания, като се отчитат съответните дейности, извършвани от международни организации като СЗО и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тази система следва да се състои, наред с другото, от използване на съществуващите инструменти и, когато е целесъобразно, от по-нататъшно разработване на стандартизирана здравна информация и инструменти за наблюдение на здравето, събиране и анализиране на здравни данни, подкрепа за научните комитети, създадени в съответствие с Решение 2008/721/ЕО на Комисията (9) и широкото разпространение на резултатите от Програмата.

(19)

Политиката на Съюза в областта на здравето има за цел да допълва и подпомага националните здравни политики, да насърчава сътрудничеството между държавите членки и да поощрява координацията между програмите им. Обменът на добри практики е основен инструмент на тази политика. Този обмен следва да даде възможност на националните органи да използват ефикасни решения, разработени в други държави членки, да намалят дублирането на усилията и да увеличат рентабилността, като насърчават иновативни решения в областта на здравеопазването. Ето защо Програмата следва да бъде насочена основно към сътрудничеството с компетентните органи, които отговорят за здравеопазването в държавите членки, като с нея се предоставят стимули за по-широко участие на всички държави членки, както се препоръчва в оценките на предходните програми в областта на здравеопазването. По-специално държави членки с брутен национален доход (БНД) на глава от населението по-нисък от 90 % от средното ниво за Съюза следва активно да се насърчават да участват в действия, съфинансирани от компетентните органи, които отговарят за здравеопазването в държавите членки, или от структури, оправомощени от тези компетентни органи. Такива действия следва да се считат за действия от изключителна полза, като отговарят по-специално на целта за улесняване участието на държавите членки, чийто БНД на глава от населението е по-нисък от 90 % от средното ниво за Съюза, и разширяват това участие. Следва да се обмислят и допълнителни подходящи форми на нефинансова подкрепа за участието на тези държави членки в подобни действия, например по отношение на процедурата на подаване на заявления, трансфера на знания и възприемането на експертен опит.

(20)

Неправителствените структури и заинтересованите страни в сферата на здравеопазването, по-специално организациите на пациенти и асоциациите на здравни специалисти, играят важна роля, като предоставят на Комисията информация и съвети, необходими за изпълнението на Програмата. В тази си дейност е възможно те да се нуждаят от подпомагане по Програмата, което да им даде възможност да функционират. Ето защо Програмата следва да бъде достъпна за неправителствени структури и организации на пациенти, работещи в областта на общественото здравеопазване, които играят реална роля в процесите на граждански диалог на равнището на Съюза, чрез участие в консултативни групи, и по този начин допринасят за постигане на специфичните цели на Програмата.

(21)

Програмата следва да насърчава полезното взаимодействие, като при това избягва дублирането с програми и действия на Съюза в същата област, чрез насърчаване на възприемането в здравния сектор на иновативни научни открития, когато това е целесъобразно. Следва да бъдат използвани по подходящ начин и другите фондове и програми на Съюза, и по-специално Рамковата програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“), създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10), и резултатите от нея, структурните фондове, Програмата за заетост и социални иновации, създадена с Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11), фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, създаден с Регламент (ЕО) № 2012/2002 (12),

Стратегията на Съюза за здравословни и безопасни условия на труд (2007-2012 г.), Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME), създадена с Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13), Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE), създадена с Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета (14), Програмата за защита на потребителите, програма „Правосъдие“, създадена с Регламент (ЕС) № 1382/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15), съвместната програма „Интелигентна заобикаляща среда“, програмата за образование, обучение, младеж и спорт (Еразъм+), създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета (16), Европейската статистическа програма, създадена с Регламент (ЕС) № 99/2013 на Европейския парламент и на Съвета (17) и Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, в рамките на съответните дейности по тях.

(22)

В съответствие с член 168, параграф 3 ДФЕС Съюзът и държавите членки трябва да насърчават сътрудничеството с трети държави и с компетентните международни организации в областта на общественото здраве. Затова Програмата следва да бъде отворена за участието на трети държави, по-специално на присъединяващите се страни, страните кандидатки и потенциални кандидатки, ползващи се от предприсъединителна стратегия, страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ)/Европейското икономическо пространство (ЕИП), съседните на Съюза държави и държавите, по отношение на които се прилага европейската политика за съседство (ЕПС), както и други държави в съответствие с условията, установени в съответните двустранни или многостранни споразумения.

(23)

Следва да се улесняват подходящи отношения с трети държави, които не участват в Програмата, с цел да се подпомогне постигането на целите на Програмата, като се вземат предвид всички имащи отношение споразумения между тези държави и Съюза. Това може да включва организиране от Съюза на събития на здравна тема или предприемане на дейности от трети държави в допълнение към дейностите, финансирани по Програмата, в области от взаимен интерес, но следва да не включва финансов принос от Програмата.

(24)

С цел постигане на максимална ефективност и ефикасност на действията на равнището на Съюза и в международен мащаб и с цел изпълнение на Програмата следва да се развива сътрудничеството със съответните международни организации, като Организацията на обединените нации и нейните специализирани агенции, и по-специално СЗО, както и със Съвета на Европа и ОИСР.

(25)

Програмата следва да се изпълнява за период от седем години, така че нейният срок на действие да съответства на този на многогодишната финансова рамка, определен в Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (18). В настоящия регламент се определя финансов пакет за целия срок на действие на Програмата, който ще представлява основната референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (19) за Европейския парламент и за Съвета при годишната бюджетна процедура.

(26)

В съответствие с член 54 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (20) настоящият регламент осигурява правното основание за действието и изпълнението на Програмата.

(27)

С цел да се осигури непрекъснатост на финансовата подкрепа, предоставяна по Програмата за функционирането на структури, Комисията следва да може в годишната работна програма за 2014 г. да приеме разходите, пряко свързани с изпълнението на подкрепяните действия, за отговарящи на условията за финансиране, дори и да са били направени от бенефициера преди подаването на заявлението за финансиране.

(28)

С цел да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент посредством годишни работни програми на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (21).

(29)

Програмата следва да бъде изпълнявана при пълно зачитане на принципа за прозрачност. Бюджетните ресурси следва да бъдат разпределени между различните цели на Програмата по балансиран начин през целия срок на действие на Програмата, като се отчитат вероятните ползи за промоцията на здравето. По Програмата следва да се подбират и финансират подходящи действия, попадащи в обхвата на специфичните ѝ цели и носещи явна добавена стойност на Съюза. В годишните работни програми следва по-специално да бъдат посочени основните критерии за подбор, приложими по отношение на потенциалните бенефициери в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, за да се гарантира, че те разполагат с финансов и оперативен капацитет да извършват действия, финансирани по Програмата, като в съответните случаи те следва да предоставят необходимите доказателства за своята независимост.

(30)

Ползата от Програмата и нейното въздействие следва да бъдат подложени на редовно наблюдение и оценка. При оценката следва да се отчита фактът, че постигането на целите на Програмата би могло да изисква период, по-дълъг от нейния срок на действие. След като мине половината от срока на действие на Програмата, но не по-късно от 30 юни 2017 г., следва да се изготви междинен доклад за оценка, за да се оцени напредъкът в изпълнението на тематичните приоритети на Програмата.

(31)

С цел Програмата да извлече максимална полза от констатациите на междинния доклад за оценка на нейното изпълнение и да се осигури възможност за евентуални адаптации, необходими за постигането на целите ѝ, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС, за да заличава някои от тематичните приоритети, предвидени в настоящия регламент или да включва в него нови тематични приоритети. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирания акт Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на необходимите документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(32)

Сътрудничеството между националните органи е от първостепенно значение за предоставяне на информация на потенциалните кандидати, така че да се даде възможност за равностойно участие в Програмата, и за разпространение на знанията, създадени в рамките на Програмата, до различните заинтересовани страни от здравния сектор на национално равнище. Ето защо в подкрепа на тези дейности държавите членки следва да определят национални фокусни центрове.

(33)

При прилагането на настоящия регламент Комисията следва да се консултира със съответните експерти, включително националните фокусни центрове.

(34)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и когато е целесъобразно — със санкции.

(35)

Следва да се осигури преход между Програмата и предходната програма, която тя заменя, по-специално по отношение на продължаването на многогодишните механизми във връзка с управлението на последната, като например финансирането на техническата и административната помощ. Считано от 1 януари 2021 г. бюджетните кредити за техническа и административна помощ следва да покриват, ако е необходимо, разходите, свързани с управлението на действия, които към края на 2020 г. още не са завършени.

(36)

Доколкото общите цели на настоящия регламент, а именно да допълва, подкрепя и внася добавена стойност към политиките на държавите членки, подобряване на здравето на населението в Съюза и намаляване неравенството по отношение на здравето чрез промоция на здравето, насърчаване на иновациите в здравния сектор, повишаване на устойчивостта на системите за здравеопазване и защита на гражданите на Съюза от сериозни трансгранични заплахи за здравето, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на настоящия регламент могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(37)

Настоящият регламент заменя Решение № 1350/2007/ЕО. Поради това посоченото решение следва да бъде отменено.

(38)

Целесъобразно е да се осигури плавен преход без прекъсване между предходната програма в областта на здравето (2008—2013 г.) и Програмата, а срокът на действие на Програмата да се съобрази с Регламент на Съвета (ЕС, Евратом) № 1311/2013. Поради това Програмата следва да се прилага, считано от 1 януари 2014 г.,

1)

С цел промоция на здравето, профилактика на болестите и създаване на среда, благоприятстваща здравословен начин на живот: да се откриват и разпространяват и да се насърчава възприемането на основани на доказателства практики и на добри практики за прилагане на икономически ефективни мерки за промоция на здравето и профилактика на болестите чрез справяне по-специално с основните рискови фактори, свързани с начина на живот, като се обръща особено внимание на добавената стойност на Съюза.

Постигането на тази цел се измерва по-конкретно чрез увеличението на броя на държавите членки, участващи в промоция на здравето и профилактика на болестите, които прилагат основани на доказателства и добри практики чрез мерки и действия, предприети на подходящото равнище в държавите членки.

2)

С цел защита на гражданите на Съюза от сериозни трансгранични заплахи за здравето: да се определят и разработят последователни подходи и да се насърчава прилагането им с оглед по-добра подготвеност и координация при извънредни ситуации, свързани със здравето.

Постигането на тази цел се измерва по-конкретно чрез увеличението на броя на държавите членки, прилагащи последователни подходи при разработване на плановете си за готовност.

3)

С цел подкрепа за изграждането на капацитет в общественото здравеопазване и принос за новаторски, ефикасни и устойчиви системи за здравеопазване: да се определят и разработят инструменти и механизми на равнището на Съюза за справяне с недостига на ресурси — както човешки, така и финансови — и за улесняване възприемането на доброволна основа на иновации по отношение на мерките в сферата на общественото здравеопазване и стратегиите за профилактика.

Постигането на тази цел се измерва по-конкретно чрез увеличението при предоставените консултации и на броя на държавите членки, които използват определените инструменти и механизми за повишаване на ефективността на своите системи за здравеопазване.

4)

С цел улесняване на достъпа на гражданите на Съюза до по-добро и по-безопасно здравно обслужване: да се подобри достъпът до медицински експертни познания и информация за конкретните условия извън националните граници, да се улесни прилагането на резултати от научни изследвания и да се разработят инструменти за повишаване на качеството на здравното обслужване и безопасността на пациентите, наред с другото — чрез действия, които допринасят за повишаването на здравната грамотност.

Постигането на тази цел се измерва по-конкретно чрез увеличението на броя на европейските референтни мрежи, създадени съгласно Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (22) („европейските референтни мрежи“); увеличението на броя на доставчиците на здравно обслужване и експертните центрове, присъединяващи се към европейските референтни мрежи; както и увеличението на броя на държавите членки, които използват разработените инструменти.

a)

присъединяващи се държави, страни кандидатки и потенциални кандидатки, ползващи се от предприсъединителна стратегия, в съответствие с общите принципи и общите правила и условия за участието им в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения, решенията на Съвета за асоцииране или подобни споразумения;

б)

държави от ЕАСТ/ЕИП в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП;

в)

съседни на Съюза държави и държави, по отношение на които се прилага ЕПС в съответствие с условията, определени в съответното двустранно или многостранно споразумение;

г)

други държави в съответствие с условията, определени в съответното двустранно или многостранно споразумение.

a)

действия, носещи явна добавена стойност на Съюза и съфинансирани от компетентните органи, които отговарят за здравеопазването в държавите членки или в трети държави, участващи в Програмата съгласно член 6, или от структури в публичния и неправителствения сектор по член 8, параграф 1, действащи самостоятелно или като мрежа, оправомощени от тези компетентни органи;

б)

действия, носещи явна добавена стойност на Съюза, изрично предвидени и надлежно обосновани в годишните работни програми, съфинансирани от други публични, неправителствени или частни структури по член 8, параграф 1, включително международни организации, извършващи дейност в областта на здравеопазването, като в последния случай, когато е целесъобразно, не се изисква предварителна покана за представяне на предложения;

в)

функционирането на неправителствени структури по член 8, параграф 2, ако финансовата подкрепа е необходима за постигане на една или няколко от специфичните цели на Програмата.

а)

най-малко 30 % от бюджета на предложеното действие се разпределят на държави членки, чийто БНД на глава от населението е под 90 % от средното ниво за Съюза; и

б)

в действието участват структури от най-малко 14 участващи държави, от които най-малко четири са държави, чийто БНД на глава от населението е под 90 % от средното ниво за Съюза.

a)

да са неправителствени организации, с нестопанска цел и независими от промишлени, търговски, стопански или други конфликтни интереси;

б)

да извършват дейност в областта на общественото здравеопазване, да играят реална роля в процесите на граждански диалог на равнището на Съюза и да се стремят към постигане на най-малко една от специфичните цели на Програмата;

в)

да действат на равнището на Съюза и в най-малко половината от държавите членки, както и да имат балансирано географско представяне в Съюза.

a)

случаите, при които един или няколко от тематичните приоритета, изброени в приложение I, не могат да бъдат изпълнени и постигнати в съответствие с целите на Програмата и в рамките на оставащия срок на действие на Програмата;

б)

дали при оценката са набелязани един или няколко конкретни, значими тематични приоритети, които не са изброени в приложение I, но които са станали необходими за постигането на общите и специфични цели на Програмата;

в)

основанията за заключенията, посочени в букви а) и б).