29.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 254/10

(1)

С Регламент (ЕС) № 473/2010 (2) (наричан по-нататък „временният регламент“) Комисията наложи временно изравнително мито върху вноса на някои видове полиетилен терефталат с произход от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства (наричани по-нататък „засегнатите държави“).

(2)

Процедурата бе започната след жалба, внесена на 20 юли 2009 г. от Комитета за полиетилен терефталат на „Plastics Europe“ (наричан по-нататък „жалбоподателят“) от името на производители, представляващи основен дял, в конкретния случай над 50 %, от общото производство на някои видове полиетилен терефталат в Съюза.

(3)

Както е посочено в съображение 15 от временния регламент, разследването на субсидирането и вредата обхвана периода от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2009 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“ или „ПР“). Проучването на тенденциите, свързани с оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2006 г. до края на ПР („разглежданият период“).

(4)

В рамките на паралелната антидъмпингова процедура Комисията наложи с Регламент (ЕО) № 472/2010 (3) временно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове полиетилен терефталат с произход от Иран и Обединените арабски емирства.

(5)

След разгласяването на основните факти и съображения, въз основа на които бе взето решението за налагане на временни изравнителни мерки (наричано по-нататък „временното разгласяване“), няколко заинтересовани страни предоставиха в писмен вид своите становища относно предварителните констатации. Страните, които поискаха да бъдат изслушани, получиха такава възможност.

(6)

Комисията продължи да търси и проверява всяка информация, която считаше за необходима за окончателните си констатации. Устните и писмените коментари, представени от заинтересованите страни след временното разгласяване, бяха разгледани и където беше уместно, предварителните констатации бяха съответно променени.

(7)

Всички страни бяха уведомени за основните факти и съображения, на които се основава намерението да се препоръча налагането на окончателно изравнително мито върху вноса на някои видове полиетилен терефталат с произход от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства и окончателното събиране на сумите, обезпечени с временните мита (наричано по-нататък „окончателното разгласяване“). На тези страни бе предоставен също срок, в рамките на който те имаха възможност да представят коментарите си вследствие на това разгласяване.

(8)

Устните и писмените коментари, представени от заинтересованите страни, бяха разгледани и където беше уместно, констатациите бяха съответно променени.

(9)

Някои заинтересовани страни заявиха, че извадката с производители от ЕС е била непредставителна и противоречива, поради което анализът на вредата е бил непълен. По-конкретно бе посочено, че изготвянето на извадка е било ненужно предвид ограничения брой производители. Освен това бе заявено, че с „изкуственото“ разбиване на групите от дружества на отделни правни субекти, извадката няма да включва някои от пазарните лидери (Artenius, M&G Polimeri) и че методологията за подбор на извадката е противоречива, тъй като извадката е включвала и две групи от дружества. Заявено бе наред с това, че извадката не е била представителна, тъй като не е включвала нито един производител, който извършва продажби на достатъчни количества полиетилен терефталат на свързан преработвател на РЕТ. Твърдеше се, че вследствие на това институциите не са могли да направят оценка на реалната способност на индустрията на Съюза да осигурява доставки и не са взели предвид конфликта на интереси на индустрията на Съюза. Освен това, предвид факта, че едно дружество не е предоставило цялата необходима информация и вследствие на това е било изключено от представителната извадка, представителността на извадката е паднала до 28 % от производството в ЕС. Същите страни заявиха, че подбраната извадка не е статистически представителна.

(10)

По отношение на аргумента, че извадката не е била необходима предвид малкия брой на производителите, отново се посочва, че при изготвянето на извадката са се отзовали 14 производители от Съюза, принадлежащи към осем групи от дружества. Предвид обективно високия брой оказали съдействие производители от ЕС, а именно 14, извадката е била изготвена в съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент въз основа на най-големия представителен обем продажби, който може да бъде разследван по приемлив начин в рамките на наличното време. Подбраната извадка е включвала пет отделни дружества (с шест производствени обекта).

(11)

По отношение на първото твърдение във връзка с представителността на извадката следва да се посочи, че институциите могат да включват отделни дружества, които са част от група от дружества, в рамките на извадката, при условие че са представителни и имат отделно финансово счетоводство. В противен случай разследването на всички четиринадесет производители от ЕС, принадлежащи към осемте групи от дружества, би възпрепятствало навременното приключване на разследването. Въпреки това фактът, че две групи от дружества са били включени в извадката не противоречи на методологията за изготвяне на извадката, приложена в този случай, а именно с оглед на най-големия представителен обем продажби на клиенти от ЕС.

(12)

Що се отнася до Indorama, по време на ПР тази група е разполагала с два различни производствени завода — един в Нидерландия и един в Обединеното кралство. Включването на посочената група в извадката е в съответствие с използваната методология за изготвяне на извадката, тъй като тези заводи са представлявали едно цяло от правна и финансова гледна точка. Що се отнася дружеството Equipolymers, което по време на ПР е разполагало с два производствени обекта (един в Италия и един в Германия), то е предоставило консолидирани данни за двата обекта. Тъй като беше възможно тези консолидирани данни да бъдат проверени по време на посещение в седалището на дружеството, бе взето решение дружествата за производство на РЕТ Equipolymers да се разглеждат като едно цяло за целите на настоящата процедура. Във връзка с твърдението, че Artenius и M&G Polimeri е трябвало да бъдат включени в извадката в качеството им на пазарни лидери, се посочва, че нито едно от техните отделни дружества, не е било сред дружествата с най-висок обем на продажбите за клиенти от ЕС.

(13)

Във връзка с твърдението, че извадката не е била представителна, тъй като не е включвала производител, който произвежда основно за вътрешно потребление, следва да се отбележи, че способността за осигуряване на доставки може да се разгледа в рамките на анализа на интереса на Съюза, ако бъде направено подобно искане, и за тази цел вътрешното потребление може да бъде приспаднато от обема на производство. Следователно за разглеждането на някои фактори за причиняване на вреда не е необходимо в извадката да бъде включен такъв производител. Освен това при анализа на интереса на Съюза може да бъде оценен и всеки двузначен интерес, породен от едновременното положение на дружество като производител и преработвател от ЕС. Статусът на дружество като производител и преработвател от ЕС не е свързан с резултатите на индустрията на Съюза, където като основа за сравнение се използват продажбите на несвързани клиенти в ЕС. С оглед на посоченото по-горе твърдението се отхвърля.

(14)

Във връзка с твърдението за цялостната представителност на извадката, отново се посочва, че свеждането на извадката до четири дружества е намалило представителността от 65 % на 47 % от продажбите, извършени от всички оказали съдействие производители. Същите тези четири дружества са представлявали 52 % от производството в Съюза. Това се смята за представителна извадка от производители от ЕС от гледна точка на продажбите на независими клиенти в ЕС.

(15)

Във връзка с твърдението, че подбраната извадка не е статистически представителна се отбелязва, че в член 27, параграф 1 от основния регламент ясно се посочва, че дадена извадка може да се основава на най-големия представителен обем продажби, който може да бъде разследван по приемлив начин в рамките на наличното време, като алтернатива на „статистически представителна“ извадка.

(16)

При липсата на други коментари във връзка с извадката констатациите, изложени в съображения 5—14 от временния регламент, се потвърждават.

(17)

Припомня се, че в съображение 16 от временния регламент, разглежданият продукт бе определен като полиетилен терефталат с индекс на вискозитет, равен или по-висок от 78 ml/g съгласно стандарт ISO 1628-5, с произход от засегнатите държави, който понастоящем е класиран в код по КН 3907 60 20.

(18)

Освен това в съображение 18 от временния регламент се посочва, че разследването е показало, че PET, който се произвежда и продава в Съюза от индустрията на Съюза, и PET, който се произвежда и продава на вътрешните пазари на засегнатите държави и се изнася за Съюза, са сходни продукти.

(19)

Тъй като продуктът, който е предмет на разследването, бе счетен за хомогенен продукт, той не бе допълнително подразделен на различни видове продукти за изчисляване на маржовете на вредата.

(20)

Един производител износител заяви, че PET следва да бъде подразделен на различни видове продукти в съответствие с различните им индекси на вискозитет, тъй като индексът на вискозитет е основен показател при определянето на различните възможни приложения на произвеждания вид PET. Счетено бе, че твърдението следва да бъде прието, и методологията за изчисляване на маржовете на вредата бе съответно адаптирана.

(21)

Правителството на Иран и оказалият съдействие производител износител представиха коментари относно следните схеми, предмет на изравнителни мерки във временния регламент:

(22)

Правителството на Иран (наричано по-нататък „ПИ“) оспори факта, че безмитният внос на суровини и средства за производство в зони за свободна търговия може да бъде предмет на изравнителни мерки. Зоните за свободна търговия и специалните икономически зони са по дефиниция безмитни зони за внос и износ, които са съвместими с изискванията на СТО. Освен това ПИ и оказалият съдействие производител износител заявиха, че вносът на безмитни средства за производство по закон не зависи от осъществяването на износ, тъй като от подобно освобождаване се ползват и дружества, установени в други части на територията на Иран.

(23)

По отношение на съобразяването на СИЗ с правилата на СТО се посочва, че представеният аргумент от общ характер не може да се използва за оспорване на вече установения факт, че въпросните субсидии подлежат на изравнителни мерки, тъй като не е представен подробен анализ, който да опровергае анализа във временния регламент. Що се отнася до безмитния внос на средства за производство в Иран, съгласно информацията, предоставена по време на представянето на коментари във връзка с временното разгласяване, посочената възможност съществува само за дружества, които модернизират своята инфраструктура, т.е. това не е разпоредба, която се прилага автоматично за всички страни по процедурата. Поради това горните твърдения трябваше да бъдат отхвърлени.

(24)

Оказалият съдействие производител износител заяви, че Комисията е пренебрегнала принципа за недискриминация предвид факта, че подобни правила и схеми са прилагани и в други държави. Дружеството посочи освен това, че Комисията не го е информирала както следва за обхвата на посещението за проверка и за съответните изисквания във връзка с информацията преди провеждането на подобна проверка.

(25)

Във връзка с твърдението от общ характер за неспазване на принципа за недискриминация се припомня, че Комисията започна настоящото разследване относно субсидирането срещу трите държави, посочени в жалбата, в съответствие с разпоредбите на член 10 от основния регламент. Поради това препоръките на Комисията биха могли да се основават единствено на констатациите, направени по време на настоящото разследване. Във връзка с твърдението, че е липсвала предварителна информация за въпросите, които ще бъдат разследвани, се посочва, че Комисията е уведомила оказалия съдействие производител износител много преди провеждането на посещението за проверка, че по време на нея ще търси информация за връзката между производителя износител и неговия акционер. Следователно посочените твърдения трябваше да бъдат отхвърлени.

(26)

Оказалият съдействие производител износител насочи вниманието на институциите към две технически грешки в изчислението на освобождаването от мито на вноса на една суровина от производствения процес и на общата стойност на освободения внос на средства за производство. Тези грешки се коригират с настоящия регламент. Преразгледаните размери на нивата на субсидиране са 0,14 % за безмитния внос на продукти за влагане в производството и 0,72 % за безмитния внос на средства за производство. Преразгледаното общо ниво на субсидиране за тази схема е 0,86 %.

(27)

Предвид изложеното по-горе и при липса на други коментари по въпроса, констатациите във връзка с посочената схема, изложени в съображения 20—44 от временния регламент, изменени със съображение 26 от настоящия регламент, се потвърждават.

(28)

Оказалият съдействие производител износител („Shahid Tondguyan Petrochemical Co.“ или „STPC“) заяви, че главният му акционер — Националната нефтохимическа компания („National Petrochemical Company“ или „NPC“), не е публичен орган и че ПИ нито е възложило на NPC, нито му е дало указания да извърши плащания на STPC. Освен това бе посочено, че финансирането на STPC от страна на NPC трябва да се разглежда като подлежащо на възстановяване и следователно не представлява субсидия.

(29)

При разглеждането на посочените твърдения следва да се припомни, че при преценката на това дали дадено образувание следва да се разглежда като публичен орган за целите на разследвания за субсидиране, трябва да бъдат взети под внимание следните фактори: 1. държавна собственост; 2. участие на представители на държавата в съвета на директорите на образуванието; 3. държавен контрол, упражняван над дейностите на образуванието, и съобразяване от страна на образуванието с правителствените политики или интереси и 4. дали образуванието е създадено с нормативен акт. Всички тези изисквания са били анализирани, както е посочено в съображение 52 от временния регламент. В качеството си на държавен орган NPC не се нуждае от упълномощаване или делегиране — понятия, които се отнасят до частните образувания. Всъщност от разследването стана ясно, че ролята на NPC се състои в развитието и ръководенето на държавния нефтохимически сектор и че ПИ е възложило на дружеството допълнителна задача, състояща се в управлението на нефтохимическата специална икономическа зона, в качеството му на държавен административен орган. Следователно всички твърдения, с които се оспорва ролята на NPC като публичен орган, трябва да бъдат отхвърлени.

(30)

По отношение на твърдението, че финансирането на STPC подлежи на възстановяване, е уместно да се посочи, че по време на разследването стана ясно, че възстановяването на финансирането е само хипотетично твърдение, тъй като на нито един етап от процедурата не бяха предоставени доказателства, че такова възстановяване е било извършено. Всъщност, както е обяснено в съображение 51 от временния регламент, фактът, че неподлежащи на възстановяване финансови средства са се натрупвали поне от 2004 г. насам, е потвърждение, че това е редовна субсидия, чиято цел е да поддържа работата на единствения оказал съдействие ирански производител износител. Предвид на изложеното по-горе, съответното твърдение трябва да бъде отхвърлено.

(31)

Оказалият съдействие производител износител заяви също така че размерът на субсидията е бил завишен. В тази връзка бе посочено, че нормална търговска практика в Иран е да не се начисляват лихви между дружество майка (в настоящия случай — NPC) и неговото дъщерно дружество (в настоящия случай — STPC). Заявено бе наред с това, че при изчисляването на размера на субсидията сумите, използвани за общия обем на финансиране от страна на NPC и общия оборот на STPC, не са били точни, тъй като цифрата за оборота е била занижена и е следвало да се използва друга сума, докато общото финансиране е било завишено, тъй като някои суми не е следвало да бъдат разглеждани като част от финансовите средства, предоставени на STPC от страна на NPC.

(32)

Посочените по-горе твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. Във връзка с първото твърдение относно изчисленията на лихвената ставка се посочва, че събраните доказателства не са в подкрепа на твърдението на дружеството, че нормална търговска практика в Иран е между дружество майка и негово дъщерно дружество да не се начислява лихва при финансови операции помежду им. Освен това подобна практика е в явно противоречие с обичайната стопанска практика на частните инвеститори.

(33)

Във връзка с втория от горните аргументи е уместно да се посочи, че размерът на субсидията е бил изчислен въз основа на цифрите за финансирането и оборота, предоставени от оказалия съдействие производител износител и проверени по време на посещението за проверка.

(34)

По отношение на посочения нов общ оборот се припомня, че цифрата, посочена по време на предоставянето на коментарите във връзка с временния регламент, не е подкрепена от никакви доказателства, които биха могли да бъдат проверени, и не съвпада с твърденията на дружеството преди и по време на посещението за проверка.

(35)

По отношение на общата цифра за финансирането оказалият съдействие производител износител заяви, че някои суми не следва да бъдат разглеждани като част от финансирането на STPC от страна на NPC. Предоставената информация не подкрепяше това твърдение, тъй като не бяха представени доказателства за това, че въпросните суми не са били част от финансирането на STPC от страна на NPC. В действителност част от предоставените обяснения потвърдиха отново, че NPC е действало като публичен орган, поемайки ангажимент да финансира оказалия съдействие производител износител, без да начислява лихва, която би следвало да бъде платена от друг публичен орган. Следователно не може да бъде извършено приспадане от общата сума на финансиране, тъй като не бяха представени доказателства, които биха могли да бъдат проверени.

(36)

ПИ заяви, че съгласно член 14 от Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки, „предоставянето от правителството на дружествени дялове … [и] правителствен заем не се счита за изгода …“, поради което финансирането на SPTC от страна на NPC не следва да се разглежда като субсидия. Това твърдение трябва да бъде отхвърлено тъй като в същия член 14 се отбелязва, че „предоставянето от правителството на дружествени дялове не се счита за създаващо изгода, освен ако инвестиционното решение може да се разглежда като несъвместимо с обичайната инвестиционна практика … на частните инвеститори на територията на тази страна член.“ Тази практика действително е несъвместима с обичайната инвестиционна практика на частните инвеститори, тъй като никоя търговска организация в държава-членка на СТО не би продължила да предоставя такъв вид неподлежащо на възстановяване финансиране. Във всеки случай следва да се отбележи, че Иран не е членка на СТО.

(37)

Въз основа на изложеното по-горе и при липсата на други коментари по въпроса, се потвърждават констатациите, направени във връзка с тази схема в съображения 45—57 от временния регламент.

(38)

Предвид изложеното в съображения 21—37 по-горе, в съответствие с разпоредбите на основния регламент окончателният размер на подлежащите на изравняване субсидии, изразен ad valorem, за единствения оказал съдействие ирански производител износител е 51,88 %.

(39)

Правителството на Пакистан („ПП“) и оказалият съдействие производител износител представиха коментари относно следните схеми, предмет на изравнителни мерки във временния регламент:

(40)

Като предварителен коментар ПП заяви, че Комисията е разбрала погрешно или е пренебрегнала предоставената преди това от него информация относно схемите на субсидиране. Като предварителен коментар оказалият съдействие производител износител заяви, че предоставената преди това от ПП информация е съдържала аргументиран правен анализ, доказващ, че схемите не следва да се разглеждат като „забранени“ субсидии. Посочената страна по процедурата заяви също така че Комисията е основала констатациите си във временния регламент не само върху неправилна оценка на фактите, но и върху неправилен правен анализ. Заявено бе освен това, че правилен е правният анализ, представен от ПП.

(41)

По отношение на коментарите, представени преди приемането на временния регламент, се посочва, че Комисията ги е взела напълно предвид в процеса на разследването, тъй като наред със съответните отговори на въпросниците, предоставени от страните по процедурата, и представената по-късно информация, те са част от информацията, въз основа на която е направено временното определяне на мерките.

(42)

Освен това се отбелязва, че Комисията е посочила точно нормативните разпоредби за съответните схеми и произтичащото от тях прилагане на практика. Не са били представени доказателства за това, че посочването на нормативни разпоредби не е било точно. По отношение на правния анализ на Комисията се посочва, че той се е основавал на съответните разпоредби от основния регламент и е подкрепен от трайно наложилия се правен анализ, използван от ЕС при предходни разследвания относно субсидиране, например при анализа на схеми за възстановяване на мита, схеми за експортни кредити и схеми, свързани с данъка върху доходите (4). Фактът, че дадена страна по процедурата не е съгласна с представения правен анализ не означава, че анализът е неправилен, особено когато няма представени доказателства в подкрепа на това твърдение. Това е дори още по-явно предвид факта, че в коментара си по отношение на временния регламент ПП изрази желание да внесе изменения в някои от схемите, доколкото това би било възможно. Предвид изложеното по-горе, твърденията, представени в съображение 40, трябваше да бъдат отхвърлени.

(43)

ПП и оказалият съдействие производител износител отново изложиха становището си, че схемата за производство на митница е управлявана правилно благодарение на съществуването на система за ефективно прилагане и мониторинг, в която се записва потреблението/приспадането и с която се контролират безмитните суровини и действителното потребление на дружеството въз основа на регистрите за общата продукция. Посочено бе също така че съотношението между суровини и крайни продукти се основава на действителното потребление на съответното дружество, ползващо се от предимствата на схемата, и че регистърът за суровините подлежи на проверка. Според тези твърдения съотношението между суровини и крайни продукти е било установено с помощта на проверена система за сравнително оценяване, която е била редовно актуализирана въз основа на действителното потребление на дружеството. След всяка една промяна в съотношението прекомерното освобождаване от предходния период отново е било добавяно, за да се актуализира регистърът на запасите и да се получи истинското количество на запасите, и именно въз основа на това истинско количество на запасите дружеството, което ползва схемата, трябва да докаже износа на крайния продукт. Освен това оказалият съдействие производител износител представи две писма, в които уведомява митническите органи за материалите, съхранявани в помещението за производство на митница, от които става ясно, че дружеството е имало разрешение да използва излишъка от материалите за влагане в производството на стоки, предназначени за бъдещ износ.

(44)

Както бе посочено и в съображение 70 от временния регламент, по отношение на тази схема съответният регистър на стоките за влагане в производство, които са били получени, произведени и изнесени, не е бил воден въз основа на действителното потребление. Било е вписвано единствено теоретичното потребление съгласно сертификата за анализ при съотношения между суровини и крайни продукти за всички изходни материали за производството на 1 000 kg крайни продукти. Тези норми за съотношението между суровини и крайни продукти са определени от официалните органи и се преразглеждат периодично въз основа на информацията, получена от оказалия съдействие производител износител, но липсват каквито и да било ясни правила и доказателства за това как се извършва това преразглеждане. Освен това вследствие на проверките на сертификата за анализ, разкриващи наличието на прекомерно освобождаване от плащане, от страна на органите не са били предприети никакви последващи действия с оглед проверка на цялостното количество на действителното потребление през предходния период и искания по отношение на извършените през предходните години плащания. С други думи, не е била извършена проверка на нито едно прекомерно освобождаване от плащане на мита. Оказалият съдействие производител износител заяви, че излишъкът на суровини, отчетен през предходния период, отново е бил добавен, за да се актуализира регистърът на запасите и да се получи истинското количество на запасите. Заслужава да се отбележи, че тази практика се основава на факта, че производителят износител е този, който по собствена инициатива посочва на съответния орган прекомерното освобождаване, натрупано през предходния период. Нещо повече — тази практика по никакъв начин не е предвидена в нормативните разпоредби, на които се основава тази схема. Всичко, изложено по-горе, потвърждава, че за тази схема не съществува система за ефективно прилагане и мониторинг. При тези обстоятелства всички направени във връзка с това твърдения трябваше да бъдат отхвърлени.

(45)

Двете страни по процедурата заявиха също така че по време на ПР митото в рамките на нормалната схема за внос е било нула и следователно вносът на РТА не е лишил правителството от приходи в рамките на схемата за производство на митница.

(46)

Това твърдение трябваше да бъде отхвърлено. От предоставената от страните по процедурата информация става ясно, че митото върху вноса на РТА е 7,5 %. Чрез дерогация и при определени условия страните по процедурата могат да се ползват с нулева митническа ставка. Фактът, че ПП е установило схема за производство на митница или тарифна защита при закупуване на PTA, по никакъв начин не означава, че митническата ставка за целия внос на РТА е нула. Всъщност наличието на посочените по-горе схеми потвърждава, че правителството е било лишено от приходи и това е причината, поради която са били установени специални схеми за дерогация, за които се прилагат специални правила и които са достъпни за определени ползватели.

(47)

Оказалият съдействие производител износител заяви също така че няма нарушение на член 349 от глава XV от Митническите правила на Пакистан от 2001 г. В тази връзка бе посочено, че помещението за производство на митница обхваща целия завод на дружеството, в резултат на което складовите помещения отговарят на изискването за обособена площ, разполагаща със самостоятелен вход или изход, която няма друг вход или изход към производствената площадка, а отделните складове за готови стоки, брак и отпадъчен материал са ясно обозначени в помещенията.

(48)

С оглед на изложеното по-горе е необходимо да се посочи отново, че посещението за проверка е разкрило, че само безмитно внесените суровини са били отделени от местно набавените стоки за влагане в производство. Помещението на склада, тоест митническият склад и помещението за производство на митница, не е било разположено на обособена площ със самостоятелен вход или изход от/към общодостъпната зона и без никакъв друг вход или изход съгласно предписанията на посочения по-горе член 349. Освен това твърдението на дружеството, че целият завод е разположен в помещението за производство на митница, не е подкрепено от каквито и да било доказателства, които биха могли да бъдат проверени (напр. изрично разрешение за площта на помещението за производство на митница), освен анализ на текста на член 349. Следователно, съответните твърдения трябваше да бъдат отхвърлени.

(49)

ПП внесе съвсем наскоро административни изменения в посочената схема. ПП въведе в законодателството си по-подробно определение за „помещение за производство на митница“ и предприе мерки за засилване на контрола върху схемата от страна на съответните органи.

(50)

По отношение на упражнявания от органа контрол над помещението за производство на митница, въведените изменения не уреждат най-сериозните пропуски на схемата, установени при настоящото разследване, а именно: i) липса на отчети за действителното потребление на внесените суровини и ii) липса на система за проверка, която се основава на реалните резултати, а не на исторически наложените стандарти. Освен това, предвид факта, че прилагането на практика на всяка промяна във връзка с посочената схема се нуждае от надлежен контрол (установените проблеми се отнасят и до управлението на схемата), необходимо би било известно време преди да се направи заключение относно измененията, внесени в схемата, и начина, по който органите са приложили тези изменения и са осигурили доброто управление на системата за проверка.

(51)

ПП изрази също така желание да се ангажира пред Комисията с гаранция по отношение на конкретното прилагане на правилата, приложими към помещението за производство на митница. Предложено бе това да стане под формата на доказателства за това, че оказалият съдействие производител износител спазва новите правила (а именно промените в помещенията, преразглеждането на съотношението суровини и крайни продукти, освобождаването от мита), като периодично представя доклади и дава възможност за извършването на посещения за проверки от страна на Комисията.

(52)

Във връзка с изложеното по-горе се посочва, че с предложението си за ангажирането с гаранция ПП косвено потвърждава всички пропуски, изтъкнати по отношение на тази схема във временния регламент. Освен това, както е посочено в съображение 50 по-горе, не е възможно да се приеме ангажирането с гаранция по отношение на управлението на дадена схема въз основа на доказателства, които ще се конкретизират едва в бъдеще. И на последно място – подобна гаранция е непрактична, тъй като необходимият мониторинг в действителност би наложил редовното повтаряне на важни етапи от разследването. В тази връзка следва да се изтъкне, че ПП и/или оказалият съдействие производител износител може/могат да поискат междинно преразглеждане на мерките, при спазване на съответните разпоредби на член 19 от основния регламент.

(53)

Предвид изложеното по-горе и при липсата на други коментари по въпроса, се потвърждават констатациите във връзка с посочената схема, изложени в съображения 60—80 от временния регламент, изменени със съображения 43—51 по-горе.

(54)

По отношение на тази схема и двете страни по процедурата заявиха, че лихвеният процент, използван при изчислението на маржа на субсидията, трябва да бъде лихвеният процент, предложен на засегнатия износител по време на ПР. Освен това страните по процедурата посочиха, че тъй като съоръженията, машините и оборудването са били използвани за производството на РЕТ, предназначен за износ, както и за продажба на вътрешния пазар, маржът на субсидията следва да бъде определен въз основа на общия оборот на производителя износител.

(55)

В отговор на тези твърдения следва да бъде отбелязано, че лихвеният процент, използван при изчислението, е търговският лихвен процент, прилаган по време на ПР в Пакистан, установен въз основа на данните от уебсайта на Държавната банка на Пакистан. Този процент е нормалният лихвен процент при кредити, преобладаващ на пазара. По отношение на знаменателя, използван при изчислението, трябва да се припомни, че предварителното условие за достъп до схемата е инсталирането на внесените машини в помещението за производство на митница, което е схема за безмитен внос на суровини, използвани само при последващ износ на продукцията от помещението за производство на митница. Поради това размерът на субсидията (числител) трябва да бъде разпределен върху целия оборот на износа по време на ПР, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ. Следователно горните твърдения трябваше да бъдат отхвърлени.

(56)

Въз основа на изложеното по-горе и при липсата на други коментари по въпроса, се потвърждават констатациите, направени във връзка с тази схема в съображения 81—92 от временния регламент.

(57)

ПП заяви, че цената на местно произведената РТА не е намалена със 7,5 % спрямо международната цена и че възстановяване е правено не само за местно произведената РТА, но и за внесената РТА. Оказалият съдействие производител износител отбеляза, че схемата позволява възстановяване на митата както за местно произведената, така и за внесената РТА, поради което схемата не облагодетелства доставките на местно произведена РТА. Той заяви наред с това, че законодателството не ограничава достъпа до тази схема.

(58)

Посочените по-горе аргументи трябваше да бъдат отхвърлени. Във връзка с това се посочва, че тази схема предоставя финансово подпомагане под формата на директно прехвърляне на финансови средства, което явно облагодетелства дружеството получател. От анализа на предоставената от ПП информация става ясно, че дружество, което отговаря на условията, може: i) да закупи на вътрешния пазар РТА и да получи компенсаторно подпомагане в размер на 7,5 % от цената, заплатена за закупена местно производена РТА, или ii) да внесе РТА и да получи възстановяване на приложимото мито (7,5 %), платено върху вноса на РТА. Втората възможност обаче не се прилага, ако дружеството, което отговаря на условията, използва схема за възстановяване на мита (като например схема за производство на митница) върху вноса на РТА. От изложеното по-горе става ясно, че оказалият съдействие производител износител е бил de jure принуден да използва тази схема само за покупките на местно произведена РТА, тъй като паралелно с това е използвал схемата за производство на митница за внесената РТА.

Освен това е очевидно, че дори когато дружество, което отговаря на условията, се възползва и от двете възможности по схемата (т.е. като откаже да използва схемата за възстановяване на мита, приложима към схемата за производство на митница) възстановяването, което може да се очаква, би било различно, тъй като в единия случай процентът се изчислява въз основа на целия размер на фактурираната местна цена, докато в другия той се изчислява въз основа на декларираната на митницата стойност, която не е непременно цялата фактурирана цена. Не бяха представени доказателства, които биха могли да бъдат проверени и биха могли да опровергаят изложените по-горе заключения. И на последно място — по отношение на аргумента, че няма ограничения в достъпа до схемата, от разследването стана ясно, че в съответната нормативна уредба ясно се посочват имената на страните по процедурата, които отговарят на условията. Във всеки случай местно произведената РТА не подлежи на никакво мито, поради което 7,5-процентното възстановяване представлява директно прехвърляне на финансови средства или безсъмнен случай на предоставяне на безвъзмездни средства. Единственият начин, по който даден производител на РЕТ може да получи посочената субсидия, т.е. безвъзмездните средства, е като закупи местно произведена РТА. От друга страна, всяко едно „възстановяване“ на мито върху вноса на РТА представлява освобождаване от нормално дължимо плащане, а не директно прехвърляне на финансови средства; следователно няма равнопоставеност между двете положения.

(59)

От това следва, че схемата явно облагодетелства вътрешния купувач, т.е производителя на РЕТ, посредством директно прехвърляне на финансови средства и тя е специфична по смисъла на член 4, параграф 4, буква б) от основния регламент предвид факта, че субсидията зависи от предпочитането на стоки местно производство пред внесените стоки, тъй като само стоките местно производство отговарят на условията за получаване на директни безвъзмездни средства. Освен това тази субсидия може да се счита за специфична и по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент предвид факта, че самото законодателство изрично ограничава достъпа до тази схема за определени предприятия от отрасъла на полиестерната промишленост.

(60)

Във връзка с тази схема ПП представи, наред с коментарите си по отношение на временния регламент, постановление на правителството от 28 юни 2010 г., съгласно което нормативен акт SRO № 1045(I)/2008 се отменя, считано от 1 юли 2010 г. ПП заяви, че това ще гарантира, че ползватели на РТА вече не се ползват, нито ще се ползват от възстановяване за местно произведена или внесена PTA.

(61)

Освен това от предоставена в тази връзка от оказалия съдействие производител износител публикация в пресата става ясно, че ПП е взело решение да отмени приложимата към тази схема наредба с цел спазване от страна на Пакистан на международните стандарти в това отношение. Оказалият съдействие производител износител подкрепи предоставената от ПП информация, с данни, потвърждаващи, че считано от 1 юли 2010 г. вече не е възможно да се получава съответните безвъзмездни средства при закупуване на местно произведена РТА. Във връзка с това се припомня, че в съответствие с член 15 от основния регламент не се налагат мерки, ако субсидията е прекратена или е доказано, че субсидията вече не води до полза за съответните износители. От изложеното по-горе е очевидно, че по същество Пакистан приема, че отбелязаните във временния регламент проблеми във връзка с тази схема са наложили предприемането на корективни действия от негова страна, че ПП е прекратил схемата и че оказалият съдействие производител износител не получава ползи, свързани с тази схема. Предвид това се смята, че условията, установени в член 15 от основния регламент, са спазени и че тази схема не следва да бъде предмет на изравнителни мерки.

(62)

Предвид изложеното по-горе и при липсата на други коментари по въпроса се потвърждават констатациите във връзка с посочената схема, изложени в съображения 93—105 от временния регламент, изменени със съображения 58—61 по-горе.

(63)

Двете страни по процедурата заявиха, че тази схема представлява различен данъчен режим и не следва да бъде предмет на изравнителни мерки, тъй като данъчната политика е елемент от упражняването на суверенната власт на Пакистан и той може да прилага такава данъчна система, каквато желае. Заявено бе наред с това, че FTR не предполага никакво финансово участие в полза на което и да било дружество и е общо данъчно правило в Пакистан (данък в размер на 1 %, удържан при източника към момента на реализирането на постъпления от обмен на чуждестранни пазари), което действа при различни условия и на различна основа в сравнение с нормалния данъчен режим („NTR“), който предвижда облагане на националния доход с 35 %. Според тези страни по процедурата не е възможно да се определи коя от двете схеми е по-благоприятна и следователно FTR не води до загуба или отказ на правителството от събирането на обичайно дължими приходи.

(64)

Във връзка с тези твърдения следва да се отбележи, че се поставя под съмнение не суверенитетът на Пакистан, а предполагаемите субсидии, отпуснати на някои производители износители. Освен това следва да се припомни, че приходите от износ се облагат по различен начин от тези, получени от продажби на вътрешния пазар. Дотолкова, доколкото този данъчен режим води до печалби от износ, облагани с по-ниска данъчна ставка, отколкото тези, получени от продажби на вътрешния пазар, тази схема се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент под формата на приходи, от които правителството се е отказало, което води до полза за дружеството получател. Тази схема представлява и специфична субсидия по смисъла на член 4, параграф 4, буква а), тъй като зависи от осъществяването на износ.

(65)

Освен това оказалият съдействие производител износител представи серия от изчисления за 2008 и 2009 г., направени във формат Excel., и уведомление за дължимия данък и заповед за определяне, издадена от заместник-комисаря по подоходното данъчно облагане, в която се прави преглед на серия от данни в декларацията за данъка върху доходите на дружеството за 2008 г. ПП подкрепи твърденията на оказалия съдействие производител износител, като заяви, че представените изчисления показват, че оказалият съдействие производител износител е заплатил повече данъци в рамките на режима FTR, отколкото би платил при прилагането на режима NTR.

(66)

Тези аргументи трябваше да бъдат отхвърлени. На първо място, представените изчисления не представляват част от декларацията за данъка върху дохода на дружеството, нито от друг документ, издаден от официалните данъчни органи. Следователно няма проверими доказателства за това, че те отразяват точно подоходните данъчни задължения на оказалия съдействие производител износител.

(67)

На второ място, анализът на представените официални данъчни документи (уведомление за дължимия данък и заповед за определяне) по никакъв начин не подкрепя твърдението, направено от страните по процедурата във връзка с нивата на данъчните ставки в рамките на различните данъчни режими.

(68)

Във връзка с предоставената документация по отношение на 2008 г. страните по процедурата не обясниха по какъв начин представените суми съответстват на данните в декларацията за данъка върху доходите на дружеството за 2008 г. и с двата документа, издадени впоследствие от съответните данъчни органи. По отношение на последните — те изглежда потвърждават задължението на дружеството да заплати данък върху дохода за продажбите си на вътрешния пазар. Независимо от това, от предоставената информация изобщо не става ясно дали посочената данъчна сума (или каквато и да било друга данъчна сума) действително е била заплатена или дружеството е обжалвало посоченото по-горе уведомление за дължимия данък. Не е ясно също така по какъв начин сумите, представени в изчисленията във формат Excel, съответстват на декларацията за данъка върху дохода на дружеството или на заповедта за определяне на данъчния орган. Във всеки случай, дори и да се приеме, че сумата, посочена в уведомлението за дължимо мито, е била платена, това не би променило заключението, че оказалият съдействие производител износител е заплатил по-малко данъци, отколкото би бил платил, ако върху приходите от износ бе приложена 35-процентната ставка.

(69)

Във връзка с предоставената за 2009 г. документация се посочва, че страните по процедурата не са предоставили декларацията за данъка върху дохода на оказалия съдействие производител износител за 2009 г. Вместо представяне на официалните данъчни декларации и на декларации за печалбата, като доказателство бяха приведени изчисления във формат Excel. Подобна информация не би могла да бъде проверена и не може да подкрепи твърдения относно промени в данъка върху дохода, настъпили след приключване на ПР. В тази връзка следва да се подчертае, че ПП и/или оказалият съдействие производител износител може/могат да поискат междинно преразглеждане на мерките, при спазване на съответните разпоредби на член 19 от основния регламент.

(70)

Въпреки това, при изчислението на размера на субсидията в рамките на FTR бе открита техническа грешка, отнасяща се до приходите от износ на оказалия съдействие производител износител, посочени в декларацията за данъка върху дохода на дружеството за 2008 г. Тази грешка беше съответно коригирана. Нивото на субсидията, определено по тази схема през ПР за производителя износител, възлиза на 1,97 % (вместо 1,95 %).

(71)

Предвид изложеното по-горе и при липсата на други коментари по въпроса, се потвърждават констатациите във връзка с посочената схема, изложени в съображения 106—116 от временния регламент, изменени със съображение 70 по-горе.

(72)

Двете страни по процедурата заявиха, че лихвеният процент, използван за изчислението на маржа на субсидията по тази финансова схема, трябва да бъде лихвеният процент, предлаган по време на периода, през който производителят износител е договорил финансирането с фиксиран лихвен процент, а именно процентът за 2004—2005 г. Освен това знаменателят, използван при изчислението на временния марж на субсидията, следва да бъде общият оборот на дружеството, а не общият оборот от износ, тъй като едни и същи производствени съоръжения, финансирани в рамките на схемата LTF-EOP, се използват за производството както на стоки за местния пазар, така и на стоки за износ.

(73)

Тези твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. На първо място следва да бъде пояснено, че лихвеният процент, използван при изчислението, е търговският лихвен процент, който е преобладавал по време на ПР в Пакистан, установен въз основа на данните на уебсайта на Държавната банка на Пакистан. Договорените през 2004—2005 г. финансови средства са били получени на траншове от засегнатия износител. При изчислението на размера на субсидията бе използван размерът на кредита, получен за ПР, както бе посочен от оказалия съдействие производител износител. При проучването на ползата, получена от страна по процедурата по време на конкретен ПР, ставката, приложима за търговските кредити, която преобладава на пазара по време на ПР, се сравнява обикновено със ставката, платена за заема, получен по време на ПР, и тук бе направено именно това. Във връзка със знаменателя при изчислението на субсидията трябва да се припомни, че предварително условие за възползване от схемата е задължението дружеството да изнася пряко или косвено най-малко 50 % от годишната си продукция. Поради това размерът на субсидията (числител) трябва да бъде разпределен върху оборота от износа на разглеждания продукт по време на ПР, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ.

(74)

Въз основа на изложеното по-горе и при липсата на други коментари по въпроса, констатациите, направени във връзка с тази схема в съображения 117—133 от временния регламент, се потвърждават.

(75)

Правителството на Пакистан заяви, че секторът на РЕТ е бил изключен от тази схема с решение, взето от Държавната банка на Пакистан на 28 юни 2010 г. Така бе заявено, че тази схема е в съответствие на разпоредбите на член 15 от основния регламент и не следва Комисията да я подлага на изравнителни мерки, тъй като е доказано, че субсидията е оттеглена. В тази връзка оказалият съдействие производител износител заяви, че съгласно циркулярно писмо № 09 от 2010 г., изпратено на 28 юни 2010 г. от Държавната банка на Пакистан, дружеството е изплатило цялата сума по схемата за финансиране EFS и към 30 юни 2010 г. няма неизплатена сума по отношение на EFS.

(76)

По отношение на това твърдение се припомня, че съгласно член 15 от основния регламент не се налагат мерки, ако субсидията е оттеглена или е доказано, че субсидията вече не води до полза за съответния износител. По отношение на предоставената документация във връзка със схемата EFS се посочва, че действително решението на Държавната банка на Пакистан гласи, че банките не могат да отпускат финансови средства за РЕТ в рамките на тази схема. В съответния текст се посочва също, че съществуващите облекчения, предоставени на износителите, ще останат в сила до датата на падежа на съответните заеми, като равнището на износа на дружествата ще бъде взето предвид по отношение на заемните средства на дружествата за периода 2009—2010 г. и при предоставянето на права до 2011 г.

Във връзка с тези въпроси ПП поясни, като предостави необходимата документация, че дружествата, които нямат краткосрочни заеми по тази схема през финансовата 2009—2010 година в Пакистан (т.е. до 30 юни 2010 г.), нямат право на никакви предимства за преходния период до 2011 г. Във връзка с твърдението, че оказалият съдействие производител износител не дължи финансови средства в рамките на схемата EFS, се посочва, че то е било подкрепено от набор от доказателства, предоставени от съответните банки и допълнени от експерт-счетоводителя на дружеството. Предвид на изложеното по-горе се заключава, че страните по процедурата са били в състояние да докажат, че схемата EFS вече не носи никакви ползи на съответния износител. Следователно са изпълнени условията, определени в член 15 от основния регламент, и направените твърдения бяха сметнати за основателни. Поради това се заключава, че тази схема не следва да бъде предмет на изравнителни мерки.

(77)

Оказалият съдействие производител износител заяви също така че лихвеният процент, използван при изчислението на маржа на субсидията, трябва да бъде краткосрочният лихвен процент, предлаган на дружеството през ПР. Отбелязано бе също така че получените финансови средства са използвани, за да се посрещнат общите финансови потребности, свързани с текущите активи на дружеството както за продажбите на вътрешния пазар, така и за износ, поради което знаменателят при изчислението на маржа на субсидията следва да бъде общият оборот на дружеството.

(78)

Тези твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. Припомня се, че лихвеният процент, използван при изчислението, е търговският лихвен процент, прилаган по време на ПР в Пакистан, установен въз основа на данните от уебсайта на Държавната банка на Пакистан. Този процент е обичайният кредитен процент, преобладаващ на пазара. По отношение на знаменателя, използван при изчислението, се посочва, че предварителното условие за достъп до схемата е или осъществяването на специфични сделки за износ, или цялостното равнище на износа. Поради това размерът на субсидията (числител) трябва да бъде разпределен върху целия оборот от износ по време на ПР, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ.

(79)

Предвид изложеното по-горе и при липсата на други коментари по въпроса, се потвърждават констатациите във връзка с посочената схема, изложени в съображения 134—148 от временния регламент, изменени със съображения 75—78 по-горе.

(80)

Двете страни по процедурата заявиха, че няма намеса от страна на Държавната банка на Пакистан по тази схема, че търговските банки отпускат финансови средства в чуждестранна валута без преференциални лихвени проценти и че схемата не зависи от осъществяването на износ, тъй като от нея може да се ползват както износителите, така и вносителите.

(81)

Приведените доводи бяха анализирани с оглед на съответните правни разпоредби и практическото прилагане на схемата и те бяха счетени за основателни. Поради това бе направен изводът, че тази схема не следва да бъде предмет на изравнителни мерки. Тъй като схемата съгласно циркулярно писмо № 25 на Държавната банка на Пакистан няма да бъде предмет на изравнителни мерки, не е необходимо да се отговаря на съответните коментари, направени след разгласяването.

(82)

С оглед на изложеното по-горе, окончателният размер на подлежащите на изравняване субсидии в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен ad valorem, за единствения съдействащ пакистански производител износител е 5,15 %.

(83)

Правителството на Обединени арабски емирства („ПОАЕ“) и оказалият съдействие производител износител представиха коментари относно следните схеми, предмет на изравнителни мерки във временния регламент:

(84)

ПОАЕ заяви, че схемата, основана на Федерален закон № 1 от 1979 г., е широко и хоризонтално достъпна за всички отрасли и предприятия в ОАЕ и се ползва без освобождаване от мита. Оказалият съдействие производител износител заяви, че издаденият по силата на Федерален закон № 1 от 1979 г. лиценз е предварително условие за съществуване и развиване на дейност в ОАЕ.

(85)

По отношение на изложеното по-горе се посочва, че при разследването бе установено, че промишлените предприятия в ОАЕ биха могли да развиват дейност с различни видове лицензи. В действителност, освен с издаден по силата на Федерален закон № 1 от 1979 г. лиценз дадено промишлено предприятие може да развива дейност и с лиценз, издаден от местните органи на отделното емирство, в което е установено. Такъв е случаят с оказалият съдействие производител износител, който притежава лиценз, издаден от правителството на емирството Рас ал-Хайм. Освен това дадено промишлено предприятие би могло да развива дейност и по схемата „Зона за свободна търговия“, съгласно която не се изисква лиценз по посочения по-горе закон. Ето защо не е правилно да се твърди, че всички промишлени предприятия в ОАЕ развиват дейност с лиценз, издаден съгласно Федерален закон № 1 от 1979 г. Оттук следва, че не е доказано, че ползването на схемата е автоматично и съответното твърдение трябва да бъде отхвърлено.

(86)

Двете страни по процедурата заявиха, че изискванията, предвидени в законодателството, представляват само предварителни условия за изпълнението в държавата на всеки един промишлен проект, а не за освобождаването му от плащането на мита, поради което анализът на членове 12, 13 и 21 от Федерален закон № 1, направен от Комисията във временния регламент, е погрешен. ПОАЕ заяви освен това, че в арабския текст на закона понятието „разглеждано“ няма обвързващо значение по отношение на член 13. ПОАЕ заяви също така че членове 11 и 12 от посочения по-горе закон никога не са били прилагани на практика, тъй като техническата комисия, натоварена да изготвя препоръки до министъра относно заявленията, никога не в била сформирана. Посочено бе също така че ролята на отдела за промишлено развитие е установена в Ръководството за потребителя на електронната система за промишлеността, издадено от министерството, както е отбелязано в съображение 173 от временния регламент.

(87)

Тези твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. Отбелязва се, че членове 13 и 21 от закона представляват част от постепенния процес, предвиден в анализа за промишления лиценз съгласно Федерален закон № 1 от 1979 г. По отношение на членове 11 и 12 се посочва, че в тях се установяват ролята и отговорностите на различните структури на държавния орган, издаващ промишления лиценз съгласно Федерален закон № 1 от 1979 г. Фактът, че такъв орган никога не е бил създаван, въпреки че е предвиден в закона и отговаря за: i) оценка на приноса на отдела за промишлено развитие и ii) изготвяне на препоръки до министъра за одобрение или отхвърляне на заявления, е потвърждение за това, че законодателството, в съответствие с което действа предоставящият орган, на практика не е спазвано и следователно няма правна сигурност за начина, по който се отпуска субсидията. Освен това твърдението на ПОАЕ относно техническата комисия фактически противоречи с предходни твърдения, според които министърът е свикал тази комисия, за да получи мнения относно евентуално преразглеждане на закона. По отношение на определението на думата „разглеждано“ в член 13 от Федералния закон се посочва, че по време на разследването ПОАЕ е предоставило единствено английския текст. Освен това едва след временното разгласяване то е посочило, че е възможно да има разлики в определенията в текстовете на английски и арабски език. Фактът, че текстовете на двата езика пораждат съмнения относно някои елементи на критериите за допустимост, отново е ясен знак за това, че няма правна яснота относно критериите и условията за отпускане на субсидията. По отношение на ролята на отдела за промишлено развитие се посочва, че няма предоставена нова информация, която би могла да породи съмнения относно точността на констатациите на разследването.

(88)

ПОАЕ посочи, че неговите статистически данни относно промишлеността доказват, че има над 4 000 промишлени дружества, регистрирани съгласно Федерален закон № 1 от 1979 г. Двете страни по процедурата заявиха, че Комисията не е предоставила категорични доказателства за това, че властите на ОАЕ са постъпили по свое усмотрение при одобряването или отхвърлянето на заявленията по схемата.

(89)

Тези твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. Посочва се, че разследването е разкрило, че издаването на промишлен лиценз съгласно Федерален закон № 1 от 1979 г. не става автоматично и че правилата, използвани в процеса на избор на получатели, не са обективни. Предвид факта, че схемата бе счетена за специфична в съответствие с разпоредбите на член 4, параграф 2, буква а) и член 4, параграф 2, буква б) от основния регламент, в съответствие с разпоредбите на член 4, параграф 2, буква в) от основния регламент ПОАЕ трябваше да докаже твърдението си, че са били одобрени исканията на всички лица, подали заявления за промишлен лиценз съгласно Федерален закон № 1 от 1979 г. след влизането в сила на закона. Не бе предоставена обаче подобна информация, която може да бъде проверена.

(90)

Двете страни по процедурата заявиха, че всички промишлени предприятия в ОАЕ се ползват от освобождаване от мита за производството си. Оказалият съдействие производител износител заяви също така че в прегледа на търговската политика на ОАЕ на СТО, публикуван през 2006 г., се прави анализ на Федерален закон № 1979 г. и се установява, че от освобождаване от мита се ползват всички промишлени предприятия. Заявено бе също така че над системата е упражняван контрол, тъй като промишлените лицензи се подновяват всяка година, а дружествата в рамките на схемата представят отчети за безмитно внесени материали и властите отхвърлят безмитния внос, ако суровините не са свързани с производството.

(91)

Тези твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. Уместно е да се отбележи, че освобождаване от мита се предоставя на дружествата, които се ползват от схемата по Федерален закон № 1 от 1979 г., и че нормалната митническа ставка за суровини не е нулева. Оказалият съдействие производител износител не успя да докаже по какъв начин общата информация в документа за прегледа на търговската политика на СТО би могла да бъде по-точна от основания на посещението за проверка подробен анализ, представен във временния регламент конкретно във връзка с допустимостта и практическото прилагане на Федерален закон № 1 от 1979 г. И нещо по-важно — разследването е разкрило, че властите действат дискриминационно при управлението на вноса на безмитни суровини в рамките на схемата. В действителност, предвид липсата на правила за начина, по който безмитният внос се приема или отхвърля, и предвид липсата на ефективна система за проверка на управлението на схемата, не е ясно защо в определен момент на страна по процедурата може да бъде разрешен безмитен внос, докато в друг момент той може да ѝ бъде отказан. Такъв е бил действително случаят с оказалия съдействие производител износител, от който периодично е било искано да заплаща мито без каквото и да било обяснение от страна на предоставящия орган. Следователно двете страни по процедурата не са представили никакви доказателства в подкрепа на твърденията си относно управлението на схемата и разрешаването на безмитния внос.

(92)

Посочено бе също така че към схемата се прилагат обективни критерии, а именно условието, съгласно което освобождаване от мито може да се предоставя единствено за внесени стоки, използвани за производство от промишлени предприятия. Това твърдение трябваше да бъде отхвърлено, тъй като, както бе пояснено в съображения 89 и 91 по-горе, няма доказателство за наличието на подобни обективни критерии.

(93)

ПОАЕ заяви, че Федерален закон № 1 от 1979 г. е в процес на преразглеждане и че Комисията е била уведомена за това. Посочено бе също така че Комисията е пренебрегнала информацията и документите, предоставени от ПОАЕ, и не е привела аргументи и убедителни доказателства относно фактите и правните съображения, довели до нейните заключения.

(94)

Във връзка с изложеното по-горе се посочва, че съвсем наскоро Комисията е извършила подробна оценка и анализ на цялата информация, предоставена от страните по процедурата. Във връзка с преразглеждането на Федерален закон № 1 от 1979 г. е уместно да се посочи, че предоставеният от ПОАЕ текст е вътрешен проект на документа на Министерството на финансите и промишлеността и като такъв няма правна сила. Разследващият орган е задължен да извърши анализ на действащите нормативни разпоредби и начина, по който те са прилагани, а не на необвързващ в правно отношение проект, който не е бил одобрен нито от административните, нито от законодателните органи на ОАЕ и който не е влязъл в сила. И нещо много по-важно — фактът, че ПОАЕ в момента работи върху евентуално преразглеждане на Федерален закон № 1 от 1979 г. потвърждава, че властите са осъзнали необходимостта, както посочва и ПОАЕ, от отстраняване на всички несъответствия със Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки.

(95)

Предвид изложеното по-горе, се потвърждават констатациите, направени във връзка с тази схема в съображения 166—183 от временния регламент.

(96)

Двете страни по процедурата заявиха, че на всички предприятия в ОАЕ е предоставена възможност за безмитен внос на средства за производство.

(97)

В тази връзка се посочва, че разследването е разкрило, че дружествата, установени в ЗСТ, се ползват от безмитен внос на средства за производство. Фактът, че една страна по процедурата може да се ползва от същото предимство в рамките на друга схема (а именно Федерален закон № 1 от 1979 г.) не означава, че въпросната субсидия не подлежи на изравнителни мерки. Освен това страните по процедурата не успяха да приведат каквито и да било фактически доказателства, които да опровергаят констатациите, направени по време на разследването по отношение на ЗСТ. Предвид изложеното по-горе, направеното твърдение трябваше да бъде отхвърлено.

(98)

Въз основа на изложеното по-горе се потвърждават констатациите, направени във връзка с тази схема в съображения 184—199 от временния регламент.

(99)

Предвид изложеното по-горе окончателният размер на подлежащите на изравняване субсидии в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен ad valorem, за единствения оказал съдействие производител износител от Обединените арабски емирства е 5,13 %.

(100)

Припомня се, че всички заинтересовани страни имаха възможността да представят коментарите си вследствие на окончателното разгласяване. Техните коментари бяха разгледани и взети предвид, където това бе целесъобразно, но те не бяха такива, че да променят изложените по-горе констатации.

(101)

Оказалият съдействие производител износител от Иран отново представи своя анализ на фактите по делото, но не приведе никакви нови убедителни доказателства, които биха опровергали заключенията, направени по време на разследването.

(102)

Правителството на Пакистан изрази недоволство от отхвърлянето на неговото предложение за ангажирането му с гаранция по отношение на схемата за производство на митница и отново изложи коментарите си относно схемата LTF-EOP и FTR. То представи и ново решение на федералното управление по приходите от 27 юли 2010 г., в което митото за вноса на РТА (суровина, използвана за производството на РЕТ) се определя на 3 % и заяви, че институциите са били правно задължени да преизчислят маржа на субсидията, определен за схемата за производство на митница. Това трябваше да бъде отхвърлено, тъй като няма данни за това, че субсидията е престанала да съществува. Правителството на Пакистан заяви, че тя е намалена. Независимо от това, съгласно правилата на схемата за производство на митница, суровините могат да бъдат използвани най-малко две години, след като са били внесени. С други думи суровини, внесени до юли 2010 г. (когато митото е било 7,5 %), могат да бъдат използвани до юли 2012 г. Институциите определиха размера на субсидията въз основа на данните за ПР и съгласно правилата на схемата все още е възможно последиците от предходната митническа ставка да се запазят до 2012 г. Следователно при налагането на окончателното мито очевидно е имало субсидиране. Освен това митото е само един елемент от набора данни и, както е посочено в съображения 43—53 по-горе, ако митническата ставка беше по-ниска, обемът на вноса е можело да бъде по-висок.

(103)

Оказалият съдействие производител износител от Пакистан не се съгласи с анализа на FTR, но предоставените данни не могат да променят констатациите от разследването. Той заяви също така че има доказателства, които биха могли да бъдат проверени и които точно отразяват неговите задължения за плащане на подоходен данък, и предостави набор от документи, за да докаже, че констатациите на Комисията не са правилни. В тази връзка се посочва, че представената информация е неубедителна и не може да бъде проверена, и поради това не може да бъде взета под внимание.

(104)

Правителството на Обединените арабски емирства представи отново своя анализ на фактите по случая и заяви, че институциите са основали своите констатации на неясно тълкуване на Федерален закон № 1 от 1979 г. и не са предоставили никакви категорични доказателства. В тази връзка се припомня, че специфичният характер е бил установен в съответствие с член 4, параграф 2, букви а) и б) от основния регламент, че тълкуването на Федерален закон № 1 от 1979 г. от институциите се е основавало на предоставената информация, доказателства и данни и че не са представени убедителни доказателства, които биха могли да променят констатациите, направени по време на разследването. ПОАЕ поясни, че процесът по изменение на Федерален закон № 1 от 1979 г. е бил ускорен и че наближава крайната фаза на обнародване. В тази връзка се посочва, че Комисията приветства усилията, положени от ОАЕ за изменение на съответните нормативни разпоредби, но посочените по-горе мерки не променят констатациите, направени по време на разследването, тъй като няма ясен график за приключването на процеса по изменение и влизането в сила на новия закон.

(105)

Оказалият съдействие производител износител от ОАЕ отново изтъкна своето твърдение относно Федерален закон № 1 от 1979 г. Той посочи също така че има грешки в изчислението на маржа на субсидията. Посочено бе, че след окончателното разгласяване дружеството е констатирало, че снабдяването със суровини от Саудитска арабия не се облага с мито, тъй като ОАЕ и Саудитска арабия са част от митническия съюз на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив, и представи набор от документи в подкрепа на твърдението си. В тази връзка се посочва, че тези твърдения са част от напълно нов набор данни, които вече е трябвало да бъдат представени в отговора на въпросника или най-късно по време на посещението за проверка, така че Комисията да бъде в състояние да провери точността на тези твърдения. Поради това представените данни не могат да бъдат проверени на този късен етап от разследването. Освен това няма убедителни доказателства, които да подкрепят тези твърдения. Освен това беше заявено, че ползата следва да бъде изчислена въз основа на количеството суровини, използвани по време на ПР, а не въз основа на закупените суровини. В тази връзка се посочва, че разделянето на суровините на използвани и закупени е неуместно, тъй като на изравнителни мерки подлежи целият размер, свързан с ПР, както бе пояснено в съображения 84—95 по-горе.

(106)

Не бяха получени коментари по отношение на производството на Съюза, индустрията на Съюза и потреблението на Съюза. Вследствие на това се потвърждава изложеното в съображения 201—206 от временния регламент.

(107)

Не бяха получени коментари по отношение на кумулативната оценка на въздействието на разглеждания внос, обема на вноса от засегнатите държави и техния съответен пазарен дял. Вследствие на това се потвърждава изложеното в съображения 207—213 от временния регламент.

(108)

Тъй като, както бе посочено в съображение 20 по-горе, бе взето решение за разделяне на продукта, предмет на разследването, на няколко вида, бе извършено ново изчисление на подбиването на цените, при което се взема предвид посочената промяна.

(109)

За да се анализира подбиването на цените, среднопретеглените продажни цени на индустрията на Съюза за несвързани купувачи на пазара на Съюза за вид продукт, коригирани на ниво франко завода, бяха сравнени със съответните среднопретеглени цени на вноса от засегнатите държави за първия независим купувач на пазара на Съюза, установени на база CIF и съответно коригирани с разходите след вноса и разликите в нивата на търговията.

(110)

Сравнението показа, че през ПР субсидираният внос с произход от ОАЕ, продаван на пазара на Съюза, е подбил цените на индустрията на Съюза с 3,2 %. Субсидираният внос с произход от Иран, продаван на пазара на Съюза, е подбил цените на индустрията на Съюза с 3,0 %. Субсидираният внос с произход от Пакистан, продаван на пазара на Съюза, е подбил цените на индустрията на Съюза с 0,5 %. Среднопретегленият марж на подбиване на цените на засегнатите държави през ПР е 2,5 %.

(111)

Иранският износител зави, че неговият марж на вредата е бил завишен, тъй като установената среднопретеглена продажна цена за единица продукт е била занижена вследствие на неправилно изчисление на размера на корекцията, свързана с нивото на търговията. Във връзка с това твърдение трябва да се отбележи, че размерът на равнището на търговия, използван при временното изчисление, бе фиксирана сума за тон, която представлява комисионата, прилагана от оказалия съдействие вносител, и възлиза на около 1 % от средната CIF цена. Тъй като обаче не е предложено друго количествено изражение на размера на корекцията, свързана с нивото на търговията, и няма информация за такава корекция, твърдението се отхвърля.

(112)

Същата страна по процедурата заяви освен това, че 2-процентната ставка за разходите след вноса изглежда занижена.

(113)

В тази връзка отново се изтъква, че нито един вносител не е оказал съдействие при разследването и е било невъзможно да се проверят действителните разходи, направени след вноса. Поради това, при липсата на друга информация, бе приложена ставката, използвана в предходната процедура.

(114)

Някои заинтересовани страни по процедурата заявиха, че няма вреда, тъй като извадката е била подбрана погрешно и вследствие на това не би могло да се получат резултати за цялата индустрия на Съюза. Заявено бе, че тъй като определено дружество (което не е включено в извадката) е посочило, че е използвало над 100 % от капацитета си, това е ясен знак за липса на вреда. Посочва се, че представената информация е част от сведенията, предоставени от това дружество на борсовите институции в трета държава, и не е проверена. Освен това тази информация не съвпада с информацията по случая. Във всеки случай използването на капацитета на един производител от ЕС не може да промени констатациите за вредата за включените в извадката производители от ЕС и другите производители от ЕС.

(115)

При липсата на други твърдения или коментари се потвърждава изложеното в съображения 218—237 от временния регламент.

(116)

При липса на каквито и да било конкретни коментари се потвърждава заключението относно вредата, изложено в съображения 238—240 от временния регламент.

(117)

При липсата на конкретни коментари се потвърждава изложеното в съображения 241—245 от временния регламент.

(118)

Някои заинтересовани страни по процедурата заявиха, че всички евентуални установени вреди не са причинени от субсидирания внос, а че ниските цени на РЕТ в ЕС отразяват развитието на промишлеността в световен мащаб и че в периода от септември 2008 г. до юни 2009 г. цените на РЕТ в ЕС са отразявали ниските цени на суровия нефт. Във връзка с това твърдение се признава, че цените на РЕТ зависят до известна степен от цените на суровия нефт, тъй като неговите деривати са основна суровина за производството на РЕТ. Въпреки това цените на суровия нефт не са били ниски по време на целия ПР, а твърде променливи, като в началото на периода са отбелязали огромен спад, а след това са се възстановили. Тази променливост в световните цени на суровия нефт не може да обясни защо вносът на РЕТ е бил субсидиран и следователно е подбил цените на производителите от Съюза. Именно това подбиване на цените, станало възможно в резултат на получените субсидии, е упражнило натиск върху цените на индустрията на Съюза, като е принудило производителите от ЕС да продават на загуба, за да не загубят клиентите си.

(119)

Иранският износител заяви, че финансовите и техническите проблеми на някои производители от ЕС не са били добре отделени от анализа на вредата и са били погрешно отдадени на иранския внос, въпреки че той се е появил на пазара след 2006 г. В тази връзка се посочва, че през 2006 г. и 2007 г. вносът от Иран вече е бил на пазара на ЕС в количества под 1 % от пазарния дял. От 2008 г. този дял е бил над 1 % и е допринесъл с ниските си цени за натиска върху цените в ЕС. Освен това в този случай условията за кумулативна оценка са били налице и въздействието на субсидирания внос от всички засегнати държави можеше да бъде оценено кумулативно. Наред с това само едно от дружествата, посочени от иранския износител, е било включено в извадката и техническите проблеми на този производител от ЕС в периода от септември до средата на октомври 2008 г. не са се отразили съществено върху цялостната картина за вредата.

(120)

Същата страна по процедурата изтъкна отново, че всички евентуални установени вреди се дължат на свиването на търсенето, особено по време на ПР, белязан от глобалната финансова и икономическа криза. Тази страна по процедурата обаче не опроверга доводите, представени в съображения 254—256 от временния регламент, а именно, че икономическият спад, започнал през последното тримесечие на 2008 г., не може по никакъв начин да омаловажи довелото до причиняване на вреда въздействие на субсидирания внос на ниски цени на пазара на ЕС през целия разглеждан период, и че дори и свиването на търсенето да е било фактор, допринесъл за понесената вреда, това не би нарушило причинно-следствената връзка. Освен това се посочва, че този субсидиран внос дори е увеличил пазарния си дял след свиването на търсенето, а именно от 7,6 % до 10,2 %, във вреда на производителите от ЕС.

(121)

Някои заинтересовани страни по процедурата заявиха, че всички вреди са се дължали на липсата на инвестиции от страна на производителите на РЕТ от ЕС и тяхното по-неблагоприятно положение от гледна точка на разходите в сравнение с износителите.

(122)

Факт е, че РЕТ е промишленост, която изисква влагане на капитали, и че е нужно определено ниво на инвестиции с оглед запазване на конкурентоспособността в средносрочен и дългосрочен план. Припомня се, както е посочено в съображение 237 от временния регламент, че някои включени в извадката дружества са извършили съществени инвестиции през 2006 и 2007 г., но нивото на инвестиции през 2008 г., както и през ПР, е било минимално.

(123)

В тази връзка се посочва, че предвид спада в нивата на производството и използването на капацитета през 2008 г. и през ПР, наред с рязкото понижение на пазарния дял на производителите от ЕС, би било неразумно да се очаква извършването на съществени инвестиции в нови мощности през същия период.

(124)

Също така се отбелязва, както е посочено в съображения 233 и 234 от временния регламент, че финансовото положение на включените в извадката производители от ЕС е било много лошо през целия разглеждан период и че те са понесли значителни загуби в периода между 2006 г. и ПР. Поради това отново се посочва, че в една подобна ситуация би било неразумно да се очаква извършването на съществени инвестиции от страна на производителите от Съюза.

(125)

Вследствие на това се стига до заключението, че ограничените инвестиции през 2008 г. и ПР не са допринесли съществено за настъпването на вредата, понесена от промишлеността на Съюза, а са били по-скоро последица от нея.

(126)

При липсата на други коментари относно причинно-следствената връзка се потвърждава изложеното в съображения 246—264 от временния регламент.

(127)

Вследствие на временното разгласяване значителен брой преработвателни и/или бутилиращи дружества се представиха и заявиха, че анализът на интереса на Съюза отразява правилно аргументите на голяма част от оказалите съдействие ползватели и че констатациите са в противоречие с настоящата икономическа обстановка. Не са били представени обаче допълнителни доказателства или обяснения. Всички дружества поискаха да бъдат изслушани, но само две дружества от тази група ползватели и едно сдружение от италиански бутилиращи дружества присъстваха на изслушването. По-съществени коментари бяха получени от едно оказало съдействие преработвателно дружество в ЕС (ALPLA), група преработватели (Caiba SA, Coca-Cola group, Danone Waters, Logoplaste, MFS Commodities, PepsiCO, Novara International и Silico Polymers), оказалия съдействие вносител (GSI) и едно сдружение на преработвателни дружества на пластмаса (EuPC). Всички тези страни по процедурата сериозно се противопоставиха на налагането на каквито и да било мерки.

(128)

Някои заинтересовани страни по процедурата заявиха, че производителите от ЕС вероятно ще (зло)употребят (с) мерките за защита на търговията, за да предпазят пазара на ЕС и да установят изкуствено високи цени в ЕС. Тези страни по процедурата изтъкнаха съществуването на антидъмпингови и/или изравнителни мерки срещу Индия, Индонезия, Южна Корея, Малайзия, Тайван, Тайланд и Китайската народна република. Посочва се обаче, че всяко едно дружество производител в ЕС има право да подаде жалба и да търси защита, ако може да докаже съществуването на причиняващи вреда практики на субсидиране. Фактът, че по отношение на редица държави са били установени практики на субсидиране и дъмпингови практики, може вероятно да бъде обяснен с това, че търсенето на този продукт е нараснало значително от 90-те години насам, като обичайният годишен ръст се е измервал с двуцифрено число. Това е привлякло значителни инвестиции в световен мащаб и е довело до прекомерно структурно предлагане на РЕТ в целия свят. Посочва се освен това, че някои трети държави разполагат с мерки срещу посочените по-горе държави, което подчертава съществуващия структурен проблем.

(129)

Няколко заинтересовани страни по процедурата отново изтъкнаха, че производителите от Съюза не биха били в състояние да подобрят резултатите си в дългосрочен план, тъй като е вероятно в други трети държави скоро да бъдат направени нови инвестиции, които ще понижат изкуствено високите цени в ЕС.

(130)

Разследването разкри, че наскоро направена инвестиция в Оман значително е повишила обема на неговия внос през 2009 г. и не може да бъде изключена вероятността това да причини проблеми за индустрията на Съюза в бъдеще. Въпреки това, както вече бе посочено в съображение 270 от временния регламент, вероятността от появата на нови инвестиции, които може да причинят вреда на индустрията на Съюза, не е разумна причина за отказ на законна защита в рамките на настоящата процедура.

(131)

Една заинтересована страна по процедурата заяви, че повишаването на цените на РЕТ в ЕС би позволило само на производителите от ЕС, които имат инвестиции в трети държави, по отношение на които не действат мерки (Тайланд, САЩ, Русия), или други производители на РЕТ в трети държави (Южна Корея) да подобрят резултатите си. Поради това тази страна по процедурата заяви, че краткосрочните ползи за производителите от ЕС биха били несъмнено по-малки в сравнение с прехвърлянето на средства към производители извън ЕС.

(132)

В тази връзка се посочва, че няма събрани доказателства, които да подкрепят твърдението, че всяка една финансова полза, която може да бъде прехвърлена към производители в трети държави, по отношение на които не се прилагат мерки за защита на търговията, или към дружества с нулева митническа ставка, би била по-голяма от ползите за индустрията на Съюза.

(133)

Заявено бе също така че производителите от ЕС осигуряват работа само на около 2 000 души, докато преработвателните и бутилиращите дружества на РЕТ, в които са заети съответно приблизително 20 000 и 60 000 души, биха били сериозно засегнати от налагането на каквото и да било мито

(134)

Отбелязва се, че работните места, създадени от производителите на РЕТ, не са незначителни, и въпросът за това дали налагането на мерки е срещу интереса на Съюза като цяло не може да бъде сведен само до броя на заетите лица. В тази връзка от особено значение е и фактът, че съответните ползватели по всяка вероятност не биха били сериозно засегнати от мерките предвид нивото на митото и алтернативните източници на доставки, както е посочено в съображения 141—156 по-долу.

(135)

Отново се изтъква, че по време на разследването нито един несвързан вносител не е оказал съдействие.

(136)

Оказалият съдействие вносител категорично оспори твърдението, че налагането на мита не би имало съществено въздействие върху неговата дейност. Дружеството заяви, че независимо от това, че в действителност работи въз основа на комисиона, въздействието би било значително, тъй като съществена част от дейността му е свързана със засегнатите държави. Налагането на окончателни мерки би имало въздействие върху получаваната от производителите в засегнатите държави комисиона, тъй като РЕТ от засегнатите държави вече не би могъл да се конкурира с РЕТ, произведен от други производители.

(137)

С оглед на умереното ниво на митническата ставка като цяло малко вероятно е да има значително въздействие върху продажбите на РЕТ от засегнатите държави. Освен това е твърде възможно в средносрочен план вносителят да премине към други източници на доставка, и по-конкретно към внос от Оман, САЩ, Бразилия, Мексико и дружествата от Южна Корея с нулева ставка на антидъмпинговото мито. Продажбите на тези производители износители би трябвало да поставят вносителя в положение, което да му позволи да компенсира загубите, които може да понесе с налагането на мерките. Следователно твърдението се отхвърля.

(138)

Една заинтересована страна по процедурата заяви, че няма основание доставчиците на суровини на производителите на РЕТ в ЕС да бъдат защитавани за сметка на опаковъчната индустрия, бутилиращите дружества и крайния потребител.

(139)

Посочва се, че анализът на въздействието на мерките върху индустрията за доставки е в съответствие с член 31 от основния регламент. Провеждането на такъв анализ е стандартна практика, по-специално, когато има силна зависимост между доставчиците на суровини и производителите от Съюза.

(140)

При липсата на други коментари по този въпрос окончателно се потвърждава изложеното в съображения 265—279 от временния регламент.

(141)

Отново се посочва, че използваният в производството на заготовки за бутилки PET представлява между 70 % и 80 % от общите производствени разходи на преработвателите. Поради тази причина той е изключително важен ценови елемент за тези дружества.

(142)

Някои заинтересовани страни по процедурата посочиха, че опаковъчната индустрия на ЕС непрекъснато е изправена пред нови предизвикателства вследствие на изискванията за нов дизайн и по-екологосъобразни опаковки, налагани от ползвателите на бутилки. В тази връзка изглежда някои преработвателни дружества инвестират постоянно в научноизследователска и развойна дейност в търсене на нови продукти и дизайн, с оглед запазване на тяхната конкурентоспособност и добавяне на повече стойност по веригата.

(143)

Някои заинтересовани страни по процедурата заявиха, че въздействието върху преработвателната индустрия в ЕС ще бъде много сериозно и ще доведе до намаляване на ресурсите им за инвестиране в нови, екологосъобразни опаковки и вероятно дори до затварянето на стотици по-малки дружества, тъй като техният марж е още по-малък, предвид малките преработвани обеми и ограничената им възможност за преговаряне.

(144)

Действително, ако преработвателните дружества поемат цялото повишаване на цените, породено от наложените мерки, въздействието върху тях би било осезаемо, в зависимост от източниците им на доставка, предвид факта, че разходите за РЕТ представляват основна част от техните разходи и че голям брой от малките и средните предприятия извършват своята дейност при ниски маржове.

(145)

В тази връзка бе проведено посещение за проверка в малко преработвателно предприятие за пластмаса в Италия, за да се добие по-добра представа за въздействието, което митата оказват върху тази група от ползватели. Разследването разкри, че макар и в ограничена степен, преработвателните дружества успяват да прехвърлят повишаването на цените, особено когато повишаването на цените не е незначително и може да бъде предвидено. Освен това някои преработвателни дружества на РЕТ имат в договорите си клаузи за адаптирането им с оглед на цените на суровините, което може да позволи на преработвателите от ЕС да прехвърлят част от повишаването на цените на бутилиращите дружества.

(146)

Ето защо и с оглед по-скоро умереното ниво на митническата ставка се стига до заключението, че налагането на изравнителни мита по всяка вероятност не би имало силно отрицателни последици за преработвателните дружества.

(147)

Някои заинтересовани страни по процедурата отново изтъкнаха аргумента, че ако се наложат окончателни мерки, ще се повиши рискът от изнасяне на производството на преработвателните дружества на РЕТ. Тези страни по процедурата отбелязаха също така че вследствие на изнасянето на производството на преработвателните дружества от ЕС, няма да има дългосрочна полза за производителите от ЕС. Едно от оказалите съдействие преработвателни дружества на РЕТ посочи, че процесът по изнасяне на производството тече в момента и че всяко едно налагане на изравнителни мита ще ускори хода му. Тази страна по процедурата заяви, че съществена част от преработвателните дружества от ЕС са разположени в зони, в близост до границите на ЕС (Швейцария, Хърватия, Босна, Сърбия, Турция, Русия и Украйна), и че някои преработвателни дружества могат да проявят много по-голяма гъвкавост за пренасяне на производството си в тези зони, отколкото е посочено във временния регламент.

(148)

Въз основа на събраната информация се посочва, че процесът по изнасяне на производството вече е започнал, поради което се счита, че налагането на изравнителни мита ще бъде едно от многото съображения, подтикнали дадено дружество към подобно решение. Няма доказателства за това, че ако в този случай не бъдат наложени мерки, тези дружества ще бъдат готови да останат на територията на ЕС, тъй като подобно решение е по принцип резултат от анализ, при който се вземат предвид редица аспекти, различни от мерките за защита на търговията, като близостта до клиентите, достъпа до квалифицирана работна сила за научноизследователска и развойна дейност, общата структура на разходите и т.н.

(149)

Също така се посочва, че от събраната информация личи, че преработвателната индустрия на ЕС е изправена пред редица важни предизвикателства вследствие на присъщите за нея структурни недостатъци, които стават все по-забележими в бързо променящата се и все по-конкурентна среда. Очевидно е, че в този отрасъл размерът има значение и че окрупняването на пазара е вече в ход, което включва закриване на предприятия и изнасяне на производството. Ето защо се счита, че, противно на опасенията, повишаването на цените на РЕТ в резултат от налагането на изравнителни мерки не е причина за закриване на малките преработвателни дружества.

(150)

Така се достигна до заключението, че налагането на изравнителни мита няма да бъде решаващ фактор при евентуално вземане на решение за изнасяне на производството на дружества в преработвателната индустрия на РЕТ.

(151)

Няколко заинтересовани страни по процедурата посочиха, че всяка една мярка би имала значително въздействия върху много бутилиращи дружества поради наличието на договорни условия, съгласно които всяко едно повишаване цената на смолата от РЕТ би се прехвърлила (поне отчасти) върху тях. Заявено бе също така че някои ползватели на бутилки могат да не са в състояние да прехвърлят повишаването на цените на своите клиенти — супермаркети/вериги за търговия на дребно, и да не са в състояние да посрещнат каквото и да било повишаване на разходите.

(152)

Тези страни по процедурата заявиха, че гамата от продукти, които ще бъдат засегнати от митата, е била недооценена, тъй като те ще се отразят не само върху бутилираната вода, безалкохолните напитки и хранителните масла, а и върху бирата, млякото и млечните продукти, соковете, кетчупа и подправките, козметичните продукти и продуктите за лична хигиена, лекарствата, витамините и добавките, домакинските почистващи препарати и смазочните масла за автомобили.

(153)

Факт е, че опаковките от РЕТ имат многостранно приложение. Въпреки това се отбелязва, че вниманието във временния регламент бе съсредоточено върху въздействието върху бутилиращите дружества, тъй като той се основаваше на данните, предоставени от дружествата, оказали съдействие при разследването, които са основно производители на вода, безалкохолни напитки или сокове. Не бяха предоставени други подробни данни, които да разкриват по-сериозно въздействие върху останалите приложения на РЕТ, посочени по-горе.

(154)

Следователно се приема, че временните констатации, изложени в съображение 291 от временния регламент, могат да бъдат окончателно потвърдени. Освен това, предвид умереното ниво на предложените мерки, те могат да доведат до повишаване на разходите с не повече от 1 % (в най-лошия случай, т.е. цялото въздействието на мерките да бъде понесено от бутилиращите дружества) и поради това ще имат само ограничено въздействие върху общото състояние на бутилиращите дружества, дори и ако, както се твърди, те не могат да прехвърлят повишаването на разходите на своите клиенти.

(155)

Няколко заинтересовани страни по процедурата заявиха, че мерките за защита на търговията ще изострят недостига на доставки на пазара на Съюза, което ще доведе до особени проблеми през летните месеци, когато се повишава търсенето на вода/напитки. Бе заявено, че през 2010 г. вероятно ще бъде необходимо да бъдат внесени 900 000 t. Този проблем значително би се задълбочил от факта, че някои производители от ЕС са в същото време и преработватели на РЕТ и те биха продавали на свободния пазар, едва след като вътрешното им търсене е задоволено и то на високи цени.

(156)

В тази връзка не бе предоставена нова информация и не бяха опровергани доводите, изложена в съображения 294 и 295 от временния регламент. Отбелязва се също така че предвид умереното ниво на митата, наложени върху вноса от ОАЕ и Пакистан, е възможно да няма сериозно отражение върху въздействието върху търговския обем от тези държави. Вследствие на това окончателно се потвърждават констатациите, изложени в съображения 294 и 295.

(157)

Няколко заинтересовани страни по процедурата заявиха, че във временния регламент не е отразено правилно въздействието върху потребителите, които ежедневно купуват продукти, съдържащи смоли от РЕТ. Тези твърдения не бяха подкрепени от други данни, освен от твърдението, че повишаване в размер на 50 EUR/t, приложено към потребление от 3 милиона тона, ще доведе до 150 милиона евро на година, които трябва да бъдат понесени от крайния потребител.

(158)

Посочва се, че тази приблизителна оценка е нереалистична, предвид факта, че повечето страни по процедурата са съгласни с това, че до известна степен въздействието ще оказано върху преработвателите на РЕТ, бутилиращите дружества и супермаркетите/веригите за търговия на дребно, т.е. част от повишаването на разходите ще се разпредели по веригата за дистрибуция.

(159)

Предвид умереното ниво на предложените мерки въздействието върху крайния потребител в най-лошия случай (т.е. при нереалистичен сценарий, в който потребителят ще поеме цялото въздействие от повишаването на цените) няма да надхвърли 0,5 евроцента за консумирана бутилка, а е твърде вероятно да е и много по-малко.

(160)

Предвид на изложеното по-горе и след подробен анализ на всички засегнати интереси, се стигна до окончателното заключение, че като се имат предвид всички фактори, не съществуват непреодолими основания в конкретния случай да не бъдат наложени мерки. При липсата на други коментари по този въпрос окончателно се потвърждава изложеното в съображения 280—298 от временния регламент.

(161)

След разгласяването на основните факти и съображения, въз основа на които Комисията предложи налагането на окончателно изравнително мито, някои заинтересовани страни по процедурата представиха допълнителни коментари. Като се има предвид, че по-голяма част от тези коментари бяха повторение на вече изложените и вече им бе отделено внимание, те не доведоха до промяна в гореизложените констатации.

(162)

По отношение на отново изтъкнатия аргумент, че скорошната промяна в обменния курс между щатския долар и еврото е довела до значително повишаване на цените на внесения РЕТ, поради което индустрията на Съюза няма нужда от защита посредством мерки за защита на търговията, се посочва, че всяко едно разследване относно субсидиране по принцип не взема предвид настъпилите след ПР промени, освен ако, при изключителни обстоятелства, не може да се докаже, inter alia, че те са с дълготраен характер и значително биха променили констатациите по случая. Промени в обменния курс между щатския долар и еврото не могат да бъдат считани за промени от такъв характер.

(163)

Една заинтересована страна по процедурата заяви, че целевата печалба от 5 % е била завишена по отношение на второто тримесечие на ПР, тъй като по време на това тримесечие (4-тото тримесечие на 2008 г.) не само търсенето е било по-ниско (зимен сезон), а и глобалната икономическа криза също е засегнала сериозно производителите на РЕТ. Поради това се посочва, че правилното прилагане на принципа, установен в дело Т-210/95 (5), трябва да доведе до нулев марж при липсата на субсидиран внос. Освен това страната по процедурата заяви, че тъй като всички тримесечия на ПР са били засегнати от кризата, и в другите тримесечия марж на печалбата в размер от 5 % изглежда нереалистичен предвид факта, че дори и без икономическа криза, т.е. през 2006/2007 г., индустрията на Съюза не се е доближила до 5-процентна печалба.

(164)

Факт е, че в съответствие със съдебната практика, целевата печалба, която трябва да бъде използвана, следва да бъде печалбата, която индустрията на Съюза би могла да постигне по приемлив начин при нормални условия на конкуренция при липсата на субсидиран внос. Припомня се, че при предходни разследвания за същия продукт бе използвана целева печалба в размер от 7 % и повече, а не печалба от 5 %, използвана временно в настоящото разследване. Целевата печалба от 5 % е печалбата, която индустрията на Съюза би могла да очаква при липса на субсидиран внос. Вследствие на това искането за намаляване на целевата печалба се отхвърля.

(165)

Предвид корекцията в изчислението на подбиването на цените, посочена в съображения 108—110 по-горе, съответните нива на отстраняване на вредата са както следва:

(166)

С оглед на крайните заключения във връзка със субсидирането, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза и в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент се счита, че следва да бъде наложено окончателно изравнително мито върху вноса на разглеждания продукт с произход от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства на равнището на най-ниското установено субсидиране и ниво на отстраняване на вредата, в съответствие с правилото за по-ниското мито.

(167)

С оглед на изложеното по-горе и в съответствие с член 12, параграф 1 от основния регламент се счита, че ставката на окончателното изравнително мито следва да бъде наложена върху вноса с произход от Иран на равнището на установения марж на вредата, докато ставката на окончателното изравнително мито върху вноса с произход от Пакистан и Обединените арабски емирства следва да бъде наложена на равнището на установения марж на субсидиране.

(168)

Припомня се, че при разходите и цените на PET се наблюдават значителни колебания през относително кратки периоди от време. Поради това беше счетено за уместно да се наложат мита под формата на конкретна сума за тон. Тази сума е резултат от прилагането на изравнителната ставка за експортните цени CIF, използвани за изчисленията в паралелната антидъмпингова процедура.

(169)

Въз основа на горното предложените размери на изравнителното мито, изразени като цената CIF на границата на Съюза преди обмитяване, са следните:

(170)

Всяко искане за прилагане на индивидуална ставка на изравнителното мито за дадено дружество (например при промяна в наименованието на субекта или след създаване на нови производствени или търговски единици) следва да се изпрати незабавно до Комисията (6) с цялата необходима информация, по-специално относно промени в дейността на дружеството, свързани с производството, продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби, които водят до промяна на наименованието или промяна по отношение на производствените или търговските единици например. Ако е целесъобразно, впоследствие регламентът ще бъде съответно изменен чрез актуализиране на списъка на дружествата, ползващи се от индивидуални митнически ставки.

(171)

След разгласяване на основните факти и съображения, въз основа на които се основаваше намерението да бъде направена препоръка за налагане на окончателни мерки срещу субсидирането, иранският производител износител предложи гаранция за цената (ценова гаранция) в съответствие с член 13, параграф 1 от основния регламент.

(172)

Предложението бе разгледано и с оглед на факта, че цените за отделните видове на продукта се различават значително, бе установено, че предложената минимална вносна цена сама по себе си не би гарантирала отстраняването на причиняващото вреда субсидиране за всички продукти.

(173)

Освен това бе установено, че оказалият съдействие производител износител от Иран продава разглеждания продукт и други продукти в ЕС изключително посредством свързано търговско дружество, което изнася широка гама продукти, произведени от различни дружества. Тази структура на продажбите крие много висок риск от кръстосано компенсиране, тъй като РЕТ, който е предмет на гаранцията, би могъл да бъде продаван заедно с други продукти на едни и същи потребители и цените, определени за различни видове продукти, продавани на един и същ клиент, биха могли много лесно да бъдат компенсирани или неутрализирани. И на последно място — от обществено достъпни източници става ясно, че в Иран има поне още един производител на РЕТ. С оглед на представената по-горе структура на продажбите възникват сериозни съмнения относно това дали институциите и митническите органи могат да гарантират, че само РЕТ от оказалия съдействие производител износител се продава съгласно предвиденото в гаранцията, тъй като продуктът е лесно заменяема потребителска стока, т.е. при такива потребителски стоки съвсем не е лесно да се установи физически производителят.

(174)

Въз основа на изложеното по-горе се стигна до заключението, че подобна гаранция не е практически приложима и следователно не може да бъде приета. Страната по процедурата бе съответно уведомена за това и получи възможност да направи коментар. Нейните коментари обаче не промениха изложеното по-горе заключение.

(175)

С оглед обема на установените субсидии, които подлежат на изравнителни мерки, и предвид степента на причинената вреда на индустрията на Съюза се счита, че сумите, обезпечени чрез временното мито, наложено с временния регламент, следва да се съберат окончателно до размера на наложените окончателни мита,