4.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/9

(1)

В член 4 от Директива 91/496/ЕИО се предвижда, че държавите-членки трябва да гарантират, че пратките животни от трети страни се подлагат на проверка на документацията и проверка за идентичност в граничните инспекционни пунктове, за да се удостовери последващото им местоназначение, особено в случаите на транзит на животни. Тези гранични инспекционни пунктове са посочени в приложение II към Директива 97/78/ЕО на Съвета от 18 декември 1997 г. за определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, въведени в Общността от трети страни (2).

(2)

В член 9, параграф 1 от Директива 91/496/ЕИО се предвижда, че държавите-членки трябва да разрешават транзита на животни от една трета страна към друга трета страна или към същата трета страна при определени условия. По-специално в буква в) от посочения член се предвижда, че посочените в член 4 проверки трябва да покажат, че животните отговарят на изискванията в Директива 91/496/ЕИО или — в случай на животни, които са предмет на директивите, посочени в приложение А към Директива 90/425/ЕИО на Съвета (3) — са предоставени здравни гаранции, които са най-малкото равностойни на посочените изисквания.

(3)

В приложение А към Директива 90/425/ЕИО се прави позоваване на Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (4). В глава III от Директива 90/426/ЕИО се определят равностойните здравни гаранции за еднокопитните животни.

(4)

В Решение 92/260/ЕИО на Комисията от 10 април 1992 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания и ветеринарното сертифициране за временното допускане на регистрирани коне (5) са установени образци на ветеринарни сертификати за временно допускане на регистрирани коне в Съюза, при които се вземат предвид различните ветеринарно-санитарни условия в третите страни. С тези сертификати се предоставят необходимите здравни гаранции за транспорта на еднокопитни животни от една трета страна или територия или част от нея до друга трета страна или територия, или друга част от същата трета страна или територия. Здравните гаранции на тези сертификати следва да бъдат считани за базови условия за транзита на еднокопитни животни през Съюза.

(5)

В Решение 2004/211/ЕО на Комисията от 6 януари 2004 г. относно установяване на списъка на трети страни и части от техните територии, от които държавите-членки разрешават вноса на живи еднокопитни и на сперма, яйцеклетки и ембриони от еднокопитни (6), се предвижда, че държавите-членки трябва да разрешават временното допускане и вноса на регистрирани коне от третите страни или частите от техните територии, които са изброени в приложение I към същото решение. В него също така третите страни се разпределят в санитарни групи в зависимост от ветеринарно-санитарните условия в тях. Тези санитарни групи следва да бъдат взети предвид при транзита на еднокопитни животни през Съюза.

(6)

В Решение 2008/907/ЕО на Комисията от 3 ноември 2008 г. за определяне на здравните гаранции за транспорта на еднокопитни животни от една трета страна в друга в съответствие с член 9, параграф 1, буква в) от Директива 91/496/ЕИО на Съвета (7) се предвижда, че при транзита на еднокопитните животни от една трета страна към друга трета страна те трябва да идват от трета страна, която е включена в приложение I към Решение 92/260/ЕИО. В него се предвижда също така, че тези еднокопитни животни трябва да са придружени от сертификат, озаглавен „Сертификат за транзитно транспортиране на еднокопитни животни от една трета страна в друга“. При този сертификат се вземат предвид образците на ветеринарни сертификати, изложени в Решение 92/260/ЕИО.

(7)

Поради това, че ветеринарните здравни гаранции за внос на еднокопитни животни са поне толкова стриктни, колкото тези за временно допускане на регистрирани коне, е целесъобразно да бъде разрешен транзитът на еднокопитни животни, които се транспортират през териториите, изброени в приложение I към Директива 97/78/ЕО, не само от третите страни, територии или части от тях, от които в съответствие с Решение 2004/211/ЕО е разрешено временното допускане на регистрирани коне, но също и от онези трети страни, територии или части от тях, от които в съответствие със същото решение е разрешен окончателният внос.

(8)

С оглед на по-голяма яснота на законодателството на Съюза Решение 2008/907/ЕО следва да бъде отменено.

(9)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

а)

идват от трета страна, територия или част от нея, от които е разрешено временното допускане или вносът на регистрирани коне, както е указано съответно в колона 6 или 8 от приложение I към Решение 2004/211/ЕО;

б)

са придружени от индивидуален сертификат, озаглавен „Ветеринарен сертификат за транзит на еднокопитни животни“, както е предвидено в параграф 2.

а)

раздели I, II и III от приложимия образец на ветеринарен сертификат, установен в приложение II към Решение 92/260/ЕИО, с изключение на изискванията по отношение на вирусния артерит по конете в раздел III, буква д), подточка v), който сертификат съответства на санитарната група, в която е разпределена съответната трета страна на изпращане или територия или част от нея в съответствие с указаното в колона 5 от приложение I към Решение 2004/211/ЕО; и

б)

освен изискванията в буква а), следните раздели IV и V: