(1)

Рисковият капитал се отнася до капиталовото финансиране на дружества с отбелязан висок потенциал за растеж по време на ранните етапи от тяхното развитие. Търсенето на рисков капитал обикновено произтича от дружества с потенциал за разрастване, които нямат достатъчен достъп до капиталови пазари, докато предлагането на рисков капитал произтича от инвеститори, които са готови да поемат висок риск в замяна на потенциална възвръщаемост от инвестирания капитал, която е по-висока от средната.

(2)

На 19 юли 2006 г. Комисията на Европейските общности (наричана по-долу „Комисията“) издаде Насоки на Общността за държавната помощ за насърчаване на инвестирането в рисков капитал в малките и средните предприятия (1).

(3)

Основата и основанието за новите насоки на Комисията за рисковия капитал е признаването на недостатъчното ниво на рисков капитал в наличност за стартиращи, намиращи се още в началото си иновационни дейности. „План за действие за държавните помощи“ — по-малки и по-целенасочени държавни помощи. План за реформа на държавните помощи 2005—2009 (2) („План за действие за държавните помощи“) беше публикуван от Комисията през юни 2005 г. В Плана за действие за държавните помощи се набляга на важността на подобряването на търговските условия и улесняване на бързото стартиране на нови предприятия. В този контекст Планът за действие за държавните помощи, обявен в преразглеждането на съобщението относно държавната помощ и рисковия капитал (3) за справяне с пазарните сривове, които влияят на предоставянето на рисков капитал за стартиращи и млади иновационни малки и средни предприятия (МСП), по-конкретно чрез увеличаване на гъвкавостта на правилата, които се съдържат в съобщението относно държавната помощ и рисковия капитал.

(4)

Тъй като основната роля на пазара е да предоставя достатъчен рисков капитал в рамките на Европейското икономическо пространство, на пазара на рисков капитал има „дефицит на собствен капитал“, постоянно несъвършенство на пазара, което не позволява на предлагането да се изравни с търсенето на приемлива цена и за двете страни, което влияе отрицателно на малките и средните предприятия в Европа. Дефицитът засяга предимно високотехнологичните иновационни и предимно млади фирми с голям потенциал за разрастване. Въпреки това може да бъде засегнат и по-голям обхват от фирми на различна възраст и в различни сектори с по-малък потенциал за разрастване, които не могат да осигурят финансиране за своите проекти за разширяване без външен рисков капитал.

(5)

Съществуването на дефицит на собствен капитал може да оправдае отпускането на държавна помощ при определени ограничени обстоятелства. Ако е предназначена правилно, държавната помощ за подпомагане на предоставянето на рисков капитал може да бъде ефективно средство за облекчаване на идентифицираните пазарни сривове в тази област и да благоприятства частния капитал.

(6)

Настоящите насоки заместват глава 10А (4), Държавна помощ и рисков капитал, от Насоките на Органа за държавна помощ, като определят условията, при които държавната помощ за подпомагане на инвестирането в рисков капитал може да се счита за съвместима със Споразумението за ЕИП. В насоките са изяснени условията, при които е налице държавна помощ съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, и критериите, които ще прилага Органът при оценката на съвместимостта на мерките за рисковия капитал съгласно член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП.

(7)

Настоящите насоки се основават на Насоките на Общността за държавната помощ за насърчаване на инвестирането в рисков капитал в малките и средните предприятия, които са изготвени в светлината на придобития опит при прилагането на съобщението относно държавната помощ и рисковия капитал, което съответства на Насоките на Органа за държавната помощ и рисковия капитал (5). Коментарите, получени от Комисията, от публичните консултации на държавите от Европейското икономическо пространство и заинтересованите страни относно преработването на съобщението относно държавната помощ и рисковия капитал, относно плана за действие за държавните помощи и относно съобщението относно държавната помощ за иновации (6), също са взети предвид. Опитът на Комисията и коментарите, получени при консултациите, показват, че съобщението относно държавната помощ и рисковия капитал на практика функционира добре, но също показват и необходимост от увеличаване на гъвкавостта при прилагането на правилата и от коригиране на правилата, така че последните да отразяват промененото положение на пазара на рисков капитал. В допълнение опитът показва, че при някои видове инвестиране в рисков капитал в някои области не винаги е възможно да се изпълнят условията, изложени в съобщението относно държавната помощ и рисковия капитал, и в резултат на това рисковият капитал не може да бъде адекватно подпомогнат с държавна помощ в тези случаи. Освен това опитът също показва ниска обща рентабилност от подпомогнатите средства на рисковия капитал. Органът е съгласен със споменатите по-горе мнения.

(8)

За да бъдат смекчени тези проблеми, в настоящите насоки е приет по-гъвкав подход при определени обстоятелства, така че се позволява на държавите от Европейската асоциация за свободна търговия по-добре да насочват своите мерки за рисковия капитал към съответния пазарен срив. В настоящите насоки също е изложен прецизен икономически подход за оценка на съвместимостта на мерките за рисковия капитал със Споразумението за ЕИП. Съгласно Насоките на Органа за държавната помощ и рисковия капитал оценката на съвместимостта на схемите вече беше базирана на сравнително прецизния икономически анализ, който беше съсредоточен върху мащаба на пазарния срив и предназначението на мярката. Поради това Насоките на Органа за държавната помощ и рисковия капитал вече отразяваха ключовото съсредоточаване върху прецизен икономически подход. Въпреки това все още беше необходима прецизна настройка по отношение на някои от критериите за гарантиране на това, че мярката е по-целенасочена по отношение на съответния пазарен срив. По-конкретно новите насоки съдържат елементи, които да гарантират, че решенията, които се определят от печалбата и професионалното инвестиране, ще бъдат засилени, за да се насърчат допълнително частните инвеститори да инвестират съвместно с държавата. На последно място, бяха положени усилия да се осигури яснота в случаите, при които опитът на Комисията със съобщението на Комисията относно държавната помощ и рисковия капитал и Насоките на Органа за държавната помощ и рисковия капитал показаха, че това е необходимо.

(9)

В плана за действие за държавните помощи Комисията подчерта важността от засилване на икономическия подход при анализа на държавната помощ. Под това се разбира балансиране на потенциалните положителни ефекти от мярката при постигане на дадена цел, която е от общ интерес, с потенциалните отрицателни ефекти, като нарушаване на конкуренцията и търговията. Тестът за балансиране, както е изложен в плана за действие за държавните помощи, се състои от три етапа — първите два са свързани с положителните ефекти, а последният с отрицателните ефекти и постигането на баланс в резултат на това:

Тестът за балансиране е еднакво уместен за разработването на правила за държавната помощ и за оценката на случаи, попадащи в техния обхват.

(10)

Въз основа на опита, придобит при прилагането на разпоредбите относно държавната помощ и рисковия капитал, Органът счита, че няма основен срив на пазара на рисков капитал в рамките на Европейското икономическо пространство. Въпреки това Органът приема, че има пазарни дефицити за някои видове инвестиции в определени етапи от развитието на предприятията. Тези дефицити са в резултат на недостатъчното съответствие между предлагането и търсенето на рисков капитал и може общо да се опишат като дефицит на собствен капитал.

(11)

Осигуряването на финансиране със собствен капитал, по-конкретно за по-дребния бизнес, предоставя много пре-дизвикателства както за инвеститора, така и за инвестираното предприятие. По отношение на предлагането инвеститорът трябва да направи внимателен анализ не само на предлаганото обезпечение (както е в случая с кредитодател), но и на цялата бизнес стратегия, за да направи приблизителна оценка на възможностите за извличане на печалба от инвестицията и рисковете, свързани с нея. Инвеститорът също трябва да има възможност да контролира правилното прилагане на бизнес стратегията от управителите на предприятието. На последно място, инвеститорът трябва да планира и да изпълни изходна стратегия, за да генерира свързана с риска възвръщаемост от инвестицията от продажбата на заложения от него собствен капитал в дружеството, в което е направена инвестицията.

(12)

По отношение на търсенето предприятието трябва да осъзнава изгодите и рисковете, свързани с инвестирането на външен собствен капитал, за да осъществи сделката и да изготви разумни бизнес планове за осигуряване на необходимите ресурси и контрол. Поради липсата на вътрешен капитал или обезпечение, което е необходимо за получаване на финансиране чрез дълг и/или убедителна кредитна история, предприятието може да бъде изправено пред изключително големи ограничения за финансирането. В допълнение, предприятието трябва да споделя контрола с външен инвеститор, който обикновено има влияние върху решенията на дружеството в допълнение към част от собствения капитал.

(13)

В резултат на това съответствието между предлагането и търсенето на рисков капитал може да не е ефективно, така че нивото на предоставения на пазара рисков капитал да е прекалено ограничено и предприятията да не получават финансиране, въпреки че имат стойностен бизнес модел и перспективи за разрастване. Органът счита, че основният източник на пазарен срив, свързан с пазарите на рисков капитал, който особено засяга достъпа до капитал от малките и средните предприятия и дружества в ранен етап от тяхното развитие и който може да оправдае държавната намеса, е свързан с недостатъчната или асиметрична информация.

Недостатъчната или асиметрична информация може видимо да доведе до:

(14)

Органът счита, че държавната помощ за мерки за рисковия капитал може да представлява подходящ инструмент в рамките на ограниченията и условията, изложени в настоящите насоки. Въпреки това трябва да се има предвид, че предоставянето на рисков капитал по същество е търговска дейност, която включва вземането на търговски решения. В този контекст по-общите структурни мерки, които не представляват държавна помощ, също могат да допринесат за увеличение в предоставянето на рисков капитал, като насърчаването на предприемаческа култура, въвеждане на по-неутрално данъчно облагане за различните форми на финансиране на малките и средните предприятия (например нов собствен капитал, неразпределени печалби и дълг), насърчаване на пазарната интеграция и облекчаване на регулаторните изисквания, включително ограниченията върху инвестирането от определени видове финансови институции (например пенсионни фондове) и административни процедури за основаване на дружества.

(15)

Държавната помощ за рисков капитал трябва да доведе до нетно увеличение на наличния рисков капитал за малките и средните предприятия, по-конкретно чрез благоприятстване на инвестирането от частни инвеститори. Рискът от „инертна маса“ или липсата на стимулиращ ефект означава, че някои предприятия, които са финансирани чрез държавно подпомагани мерки, биха придобили финанси при същите условия, дори при липсата на държавна помощ (изместване). Има доказателства, че това се случва, въпреки че тези доказателства несъмнено са анекдотични. При тези обстоятелства държавните ресурси не са ефективни.

(16)

Органът счита, че помощта под формата на рисков капитал, която отговаря на условията, изложени в настоящите насоки, гарантира наличието на стимулиращ ефект. Необходимостта от осигуряване на стимули зависи от мащаба на пазарния срив, свързан с различните мерки и бенефициери. Следователно различните критерии се изразяват посредством мащаба на инвестиционните траншове за дадено целево предприятие, степента на ангажираност на частните инвеститори и съображенията относно размера на дружеството и финансирания бизнес етап.

(17)

Необходимостта от стимули зависи от мащаба на пазарния срив, свързан с различните видове мерки, бенефициери и етапа на развитие на малките и средните предприятия. Мярката за рисков капитал е добре предназначена, ако помощта е необходима с всичките си елементи за създаване на стимули за предоставяне на собствен капитал на малките и средните предприятия при тяхното начало, стартиране и ранните им етапи. Държавната помощ ще бъде неефективна, ако надхвърли това, което е необходимо за увеличаване на предоставянето на рисков капитал. По-конкретно, за да се гарантира, че помощта е ограничена до минимум, е изключително важно да има значително частно участие и инвестициите да са съобразени с печалбата, както и да се управляват на търговско основание.

(18)

Споразумението за ЕИП изисква Органът да контролира държавната помощ, отпусната от държавите от Европейската асоциация за свободна търговия. Поради това Органът трябва да прояви бдителност, за да гарантира доброто предназначение на мерките и за да се избягват големите нарушения на конкуренцията. Когато решава дали отпускането на държавни средства за мерки, предназначени за насърчаване на рисковия капитал, е в съответствие със Споразумението за ЕИП, Органът ще се старае да ограничи, доколкото е възможно, следните категории на риска:

(19)

Предоставянето на финансиране чрез рисков капитал за предприятията не може да се свърже с традиционното понятие за „допустими разходи“, използвани за контрол на държавната помощ, което се основава на определени разходи, за които е позволена държавна помощ, и определянето на максимални интензитети на помощта. Разнообразието от възможни модели на мерки за рисковия капитал, разработени от държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, също означава, че Органът няма възможност да формулира стриктни критерии, с които да определи дали тези мерки са съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП. Следователно оценката на рисковия капитал предполага отклонение от традиционния начин, по който се осъществява контролът на държавната помощ.

(20)

Въпреки че Насоките на Органа за държавната помощ и рисковият капитал работят добре на практика в сферата на рисковия капитал, Органът е решил да продължи и съответно да гарантира непрекъснатост на подхода от съобщението и от насоките.

(21)

Настоящите насоки се прилагат само за схемите за рисков капитал, предназначени за малките и средните предприятия. Те не са предназначени да представляват правно основание за обявяване на ad hoc мярка за предоставяне на капитал на отделно предприятие, съвместимо с функционирането на Споразумението за ЕИП.

(22)

Нито една от настоящите насоки не трябва да поставя под въпрос съвместимостта на мерките за държавна помощ, които отговарят на критериите, изложени в други насоки, рамки или регламенти, приети от Органа.

(23)

Органът ще обръща конкретно внимание на необходимостта от предотвратяване на използването на настоящите насоки за заобикаляне на принципите, изложени в съществуващите рамки, насоки и регламенти.

(24)

Мерките за рисковия капитал трябва конкретно да изключват предоставянето на помощ на предприятия:

(25)

Настоящите насоки не се прилагат за помощ за дейности, свързани с износ, именно помощ, директно свързана с изнасяните количества, установяването и работата на мрежа за разпространение или други текущи разходи, свързани с дейността по износа, както и помощ, предвидена за преференциалното използване на продукти от вътрешно производство вместо продукти от внос.

(26)

За целите на настоящите насоки следва да се прилагат следните определения:

(27)

Вече съществуват много текстове, публикувани от Органа, които предоставят тълкуване за това, дали индивидуалните мерки попадат в обхвата на определението за държавна помощ и кои от тях може да са уместни за мерките за рисков капитал. Те включват насоките на Органа за холдингите на държавните органи (12), насоките на Органа за прилагането на правилата за държавната помощ за прякото данъчно облагане на дейността (13) и насоките на Органа за държавните гаранции (14). Органът ще продължи да прилага тези текстове, когато преценява дали мерките за рисков капитал представляват държавна помощ.

(28)

Мерките за рисков капитал често предполагат комплексни структури, които са разработени за насърчаване на рисковия капитал, тъй като държавните органи създават стимули за една група от стопански субекти (инвеститори), за да предоставят финансиране на друга група (целеви малки и средни предприятия). В зависимост от предназначението на мярката и дори ако намерението на държавните органи е единствено да се предоставят предимства на последната група, предприятията на което и да е от нивата или и на двете нива могат да се възползват от държавната помощ. Освен това в повечето случаи мярката осигурява създаването на фонд или друг инвестиционен носител, който съществува отделно от инвеститорите и предприятията, в които е направена инвестицията. В такива случаи също е необходимо да се обсъди дали фондът или носителят може да се счита за предприятие, което извлича изгода от държавната помощ.

(29)

В този контекст финансирането с ресурси, които не са държавни ресурси по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, се счита за предоставено от частни инвеститори. По-конкретно такъв е случаят на финансиране от Европейската инвестиционна банка и от Европейския инвестиционен фонд.

(30)

Органът ще вземе предвид следните специфични фактори при определянето на това, дали държавната помощ е налице на всяко едно от различните нива (15).

(31)

Помощ за инвеститори. Когато дадена мярка позволява частни инвеститори да осъществяват капиталови или квазикапиталови инвестиции в дадено дружество или група от дружества при по-изгодни условия от условията на държавните инвеститори или отколкото ако те са предприели тези инвестиции при отсъствието на мярката, се счита, че тези частни инвеститори получават предимство. Това предимство може да приема различни форми, както е описано в раздел 10Б.4.2 от настоящите насоки. Случаят остава такъв, дори ако частният инвеститор е убеден от мярката да предостави предимство на въпросното дружество или въпросните дружества. Противоположно на това Органът ще счита инвестирането за осъществено pari passu между държавни и частни инвеститори и следователно, че не представлява държавна помощ, когато неговите условия са приемливи за нормален стопански субект при пазарна икономика без наличие на държавна намеса. Предполага се, че случаят е такъв, единствено ако държавните и частните инвеститори споделят едни и същи рискове от покачване и рискове от спад и компенсации и са на едно и също ниво на субординация, и обикновено когато поне 50 % от финансирането на мярката се предоставя от частни инвеститори, които са независими от дружествата, в които инвестират.

(32)

Помощ за инвестиционен фонд, инвестиционен носител и/или неговия управител. По принцип Органът счита, че инвестиционният фонд или инвестиционният носител е по-скоро междинен носител за превеждането на помощта на инвеститорите и/или предприятията, в които се прави инвестицията, отколкото самият той е бенефициер от помощта. Въпреки това мерките, като фискалните мерки или другите мерки, които включват директен превод в полза на инвестиционния носител или на съществуващ фонд с много различни инвеститори с характер на независимо предприятие, могат да представляват помощ, освен ако инвестицията е направена при условия, които биха били приемливи за нормален стопански субект при пазарна икономика и следователно не предоставят предимство за бенефициера. По подобен начин помощта за управителите на фонда или управляващото дружество се счита за налична, ако тяхното възнаграждение не отразява изцяло текущото пазарно възнаграждение при съпоставими ситуации. От друга страна, има предположение, че няма помощ, ако управителите или управляващото дружество са избрани посредством открита и прозрачна процедура за публичен търг или ако те не получават други предимства, предоставени от държавата.

(33)

Помощ за предприятията, в които се прави инвестицията. По конкретно, когато е налице помощ на нивото на инвеститорите, инвестиционния носител или инвестиционния фонд, Органът обикновено ще счита, че тя поне частично е предадена на целевите предприятия и по този начин тя също е налице и на тяхното ниво. Такъв е случаят, дори когато решенията за инвестиране се вземат от управителите на фонда въз основа на чисто търговска логика.

(34)

В случаите, при които инвестицията е направена при условия, които биха били приемливи за частен инвеститор при пазарна икономика без наличие на каквато и да е държавна намеса, предприятията, в които е направена инвестицията, няма да се считат за получатели на помощ. За тази цел Органът ще обсъжда дали тези инвестиционни решения се определят единствено от печалбата и са свързани с разумен бизнес план и проекти, както и с ясна и реалистична изходна стратегия. Важни също ще бъдат и изборът и инвестиционният мандат на управителите на фонда или управляващото дружество, както и процентът и степента на ангажираност на частни инвеститори.

(35)

Когато цялото финансиране под формата на рисков капитал, предоставено на бенефициерите, е de minimis по смисъла на Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на ЕО относно помощта „de minimis“ (16), се счита, че то не попада в обхвата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. При мерките за рисковия капитал прилагането на правилото de minimis е по-сложно поради трудностите при изчисленията на помощта и също поради факта, че мерките могат да предоставят помощ не само на целевите предприятия, но и на други инвеститори. Въпреки това, когато тези трудности могат да бъдат преодолени, правилото de minimis остава приложимо. Поради това, ако дадена схема предоставя държавен капитал само до съответния de minimis праг на всяко предприятие в продължение на период от три години, тогава е сигурно, че всяка помощ за тези предприятия и/или инвеститори е в рамките на определените граници.

(36)

Член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП предвижда помощта за улесняване на развитието на определени икономически дейности да може да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП, когато тази помощ не влияе неблагоприятно на търговските условия до степен, която е в противоречие с общия интерес. Въз основа на теста за балансиране, изложен в раздел 10Б.1.3, Органът ще обяви мярка за рисковия капитал, която е съвместима, единствено ако той заключи, че мярката за помощта води до увеличено предоставяне на рисков капитал, без да влияе отрицателно на търговските условия до степен, която е в противоречие с общия интерес. В този раздел е изложена поредица от условия, при които Органът ще счита, че помощта под формата на рисков капитал е съвместима с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

(37)

Когато Органът разполага с пълна нотификация, която показва, че са спазени всички условия, които са изложени в настоящия раздел, той ще се постарае да направи бърза оценка на помощта в срока, който е определен в протокол 3 към Споразумението за надзор и съд относно функциите и правомощията на Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия в областта на държавната помощ. За определени видове мерки, които не отговарят на всички условия, изложени в настоящия раздел, Органът ще предприема по-подробна оценка на мярката за рисковия капитал, както е изложено подробно в раздел 10Б.5.

(38)

Когато има помощ също и на нивото на целевите предприятия и предоставянето на рисков капитал е свързано с разходите, които са допустими за помощ съгласно друг регламент или рамка или други насоки, този текст може да се приложи, за да се определи дали помощта е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

(39)

Изборът на форма за мярката на помощта по принцип зависи от държавата от Европейската асоциация за свободна търговия и това важи еднакво за мерките за рисков капитал. Обаче оценката на Органа за тези мерки ще включва това, дали те насърчават пазарните инвеститори да предоставят рисков капитал на целевите предприятия и дали има вероятност да доведат до вземането на инвестиционни решения на търговско (т.е. определящо се от печалбата) основание, както е обяснено допълнително в раздел 10Б.4.3.

(40)

Органът вярва, че видовете мерки, които могат да доведат до този резултат, включват, както следва:

(41)

За да се гарантира, че стимулиращият ефект и необходимостта от помощ, както е изложено в раздел 10Б.1.3.4, са налице при дадена мярка за рисков капитал, са уместни много индикатори. Обосновката се състои в това, че държавната помощ трябва да е предназначена за конкретен пазарен срив, за съществуването на който има достатъчно доказателства. За тази цел настоящите насоки определят конкретни предпазни прагове, свързани с инвестиционните траншове в целевите малки и средни предприятия през техните ранни етапи на осъществяване на търговска дейност. Освен това, тъй като помощта е ограничена до минимално необходимата, изключително важно е подпомаганите инвестиции в целевите малки и средни предприятия да се определят от печалбата и да се управляват на търговска база. Органът ще счита, че стимулиращият ефект, необходимостта и пропорционалността на помощта са налице при дадена мярка за рисковия капитал и че общият баланс е положителен, когато са изпълнени условията, изброени по-долу.

Мерките, които конкретно включват инвестиционни носители, ще се оценяват съгласно раздел 10Б.5 от настоящите насоки, а не съгласно условията в настоящия раздел.

(42)

Мярката за рисковия капитал трябва да предвижда финансови траншове, независимо от това дали са изцяло или частично финансирани посредством държавна помощ, които не надвишават 1,5 млн. евро за целево малко или средно предприятие за период от дванадесет месеца.

(43)

Мярката за рисковия капитал трябва да бъде ограничена така, че да предоставя финансиране до етапа на разширяване за малки предприятия или за средни предприятия, които са разположени в подпомагани области. Тя трябва да бъде ограничена така, че да предоставя финансиране за стартовия етап на средни предприятия, които са разположени в неподпомагани области.

(44)

Мярката за рисков капитал трябва да предоставя най-малко 70 % от общия си бюджет под формата на собствени капиталови или квазикапиталови инвестиционни инструменти в целевите малки и средни предприятия. При оценката на естеството на тези инструменти Органът ще има предвид по-скоро икономическата същност на инструмента, отколкото неговото име и квалификацията, която му се приписва от инвеститорите. По-конкретно Органът ще взема предвид степента на риска в целевото предприятие, който се поема от инвеститора, потенциалните загуби, които се поемат от инвеститора, преобладаването на възнаграждение, което се определя от печалбата за разлика от фиксирано възнаграждение, и нивото на субординация на инвеститора в случай на банкрут на дружеството. Органът също може да вземе предвид третирането, приложимо за инвестиционния инструмент съгласно преобладаващите вътрешни правни, регулаторни, финансови и счетоводни правила, ако те са съвместими и уместни за тази квалификация.

(45)

Най-малко 50 % от финансирането на направената инвестиция съгласно мярката за рисковия капитал трябва да бъдат предоставени от частни инвеститори или най-малко 30 % в случая на мерки, които са предназначени за средните и малките предприятия, които са разположени в подпомагани области.

(46)

Мярката за рисковия капитал трябва да гарантира, че решенията за инвестиране в целеви дружества се определят от печалбата. Такъв е случаят, когато мотивацията за осъществяването на дадена инвестиция се основава на перспективите от значителен потенциал за печалба и постоянното подпомагане на целевите дружества за тази цел. Този критерий се счита за спазен, ако са изпълнени всички от следните условия:

(47)

Управлението на дадена мярка за рисковия капитал или фонд трябва да се осъществява на търговско основание. Управляващият екип трябва да действа като управители в частния сектор, като се старае да оптимизира възвръщаемостта на своите инвеститори. Счита се, че този критерий е налице, когато са изпълнени всички от следните условия:

(48)

До степента, до която много фондове от частния сектор се съсредоточават върху специфични иновационни технологии или дори сектори (като здравеопазването, информационните технологии, биотехнологиите), Органът може да приеме съсредоточаване по сектори на мерките за рисковия капитал, при условие че мярката попада в обхвата на настоящите насоки, както е изложено в раздел 10Б.2.1.

(49)

Настоящият раздел се прилага за мерките за рисков капитал, които не отговарят на всички условия, изложени в раздел 10Б.4. За тези мерки е необходима по-подробна оценка на съвместимостта въз основа на теста за балансиране, описан в раздел 10Б.1.3, поради необходимостта от гарантиране на тяхното предназначение за съответния пазарен срив и поради високите рискове от изместване на частните инвеститори и нарушаване на конкуренцията.

(50)

Анализът на съвместимостта на мерките с функционирането на Споразумението за ЕИП ще се основава на много положителни и отрицателни елементи. Нито един елемент не е определящ, нито може дадена група от елементи да се смята за достатъчна сама по себе си за гарантиране на съвместимостта. В някои случаи тяхната приложимост и тежестта, която им се отдава, могат да зависят от формата на мярката.

(51)

Държавите от Европейската асоциация за свободна търговия трябва да осигурят всички елементи и доказателства, които считат, че са от полза за оценката на мярката. Нивото на доказателствата, които се изискват, и оценката на Органа зависят от характеристиките на всеки един случай и ще бъдат пропорционални на нивото на пазарния срив, който трябва да бъде преодолян, и от риска от изместване на частните инвестиции.

(52)

Следните видове мерки за рисков капитал, които не отговарят на едно или на повече от условията, изложени в раздел 10Б.4, ще подлежат на по-подробна оценка, когато са налице по-малко доказателства за пазарен срив и по-висок потенциал за изместване на частните инвестиции и/или нарушаване на конкуренцията.

a)   Мерки, които осигуряват инвестиционни траншове над предпазния праг от 1,5 млн. евро за целево малко или средно предприятие за всеки период от дванадесет месеца

Органът осъзнава постоянните промени на пазара на рисковия капитал и дефицита на собствен капитал във времето, както и различната степен, до която предприятията са засегнати от пазарния дефицит в зависимост от тяхната големина, етап на развитие на бизнеса и техния икономически сектор. Следователно Органът е подготвен да разгледа обявяването на мерки за рисковия капитал, които осигуряват инвестиционни траншове, превишаващи прага от 1,5 млн. евро за едно предприятие за една година, съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП, при условие че са предоставени необходимите доказателства за пазарен срив.

б)   Мерки, които предоставят финанси за етапа на разширяване на средните предприятия в неподпомагани области

Органът признава, че определени средни предприятия в неподпомагани области може да имат недостатъчен достъп до рисков капитал дори по време на техния етап на разширяване, независимо от наличието на финанси за предприятията, които имат значителен оборот и/или общ баланс. Следователно Органът е подготвен да разгледа обявяването на мерки, които частично покриват етапа на разширяване на средните предприятия, съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП, при условие че са предоставени необходимите доказателства.

в)   Мерки, които предоставят последващи инвестиции в целеви дружества, които вече са получили инжекции от помощен капитал за последващите етапи на финансиране дори над основните предпазни прагове и финансирането за ранното разрастване на дружеството

Органът признава важността на последващите инвестиции в целеви дружества, които вече са получили инжекции от помощен капитал през своите ранни етапи за последващи етапи на финансиране дори над максималните предпазни инвестиционни траншове и финансирането за ранното разрастване на дружеството до излизането от първоначалната инвестиция. Това може да е необходимо за избягване на разреждането на държавното участие в тези етапи на финансиране, като се гарантира непрекъснатост на финансирането за целевите предприятия, така че и държавните, и частните инвеститори да могат напълно да се възползват от рисковите инвестиции. При тези обстоятелства и като се вземат предвид специфичните особености на целевия сектор и предприятията, Органът е подготвен да разгледа обявяването на последваща инвестиция, съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП, при условие че сумата на тази инвестиция е съвместима с първоначалната инвестиция и с големината на фонда.

г)   Мерки, които предоставят участие на частни инвеститори под 50 % в неподпомагани области или под 30 % в подпомагани области

В рамките на Европейското икономическо пространство нивото на разработване на пазара за частен рисков капитал се различава в значителна степен в различните държави-членки на Европейското икономическо пространство. В някои случаи може да е трудно да бъдат намерени частни инвеститори и следователно Органът е подготвен да разгледа обявяването на мерки с частно участие под праговете, изложени в раздел 10Б.4.3.4, съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП, ако държавите от Европейската асоциация за свободна търговия са предоставили необходимите доказателства. Този проблем може да бъде по-голям при мерките за рисковия капитал, предназначени за малките и средните предприятия в подпомагани области. В тези случаи може да има допълнителен недостиг на капитал за тях поради тяхната отдалеченост от центровете за общ собствен капитал, ниската гъстота на населението и увеличеното отклоняване на риска от частните инвеститори. Тези малки и средни предприятия също могат да бъдат засегнати от проблеми, свързани с търсенето, като трудности при изготвянето на възможно инвестиционно бизнес предложение, по-ограничената капиталова култура и конкретното нежелание да се изгуби контрола върху управлението в резултат на намесата на общ собствен капитал.

д)   Мерки, които предоставят начален капитал за малките предприятия, които могат да очакват i) по-малко или никакво частно участие от частни инвеститори, и/или ii) преобладаване на дългови инвестиционни инструменти вместо на капиталови и квазикапиталови инструменти

Пазарните сривове, които засягат предприятията по време на техния начален етап, са по-силно изразени поради високата степен на риска, който предполага потенциалната инвестиция и необходимостта от непосредствен контрол на предприемача по време на този изключително важен етап. Това също се отразява и на нежеланието и на почти пълната липса на частни инвеститори за предоставяне на начален капитал, което предполага липсата на риск или много ограничен риск от изместване. Освен това има намален потенциал за нарушаване на конкуренцията поради значителната отдалеченост от пазара на тези малки предприятия. Тези причини могат да оправдаят по-благоприятен подход на Органа към мерките, предназначени за началния етап, в светлината на тяхното потенциално изключително значение за генерирането на растеж и работни места в рамките на Европейското икономическо пространство.

е)   Мерки, които конкретно предполагат инвестиционен носител

Инвестиционният носител може да улесни съответствието между инвеститорите и целевите малки и средни предприятия, за които следователно той може да улесни достъпа до рисков капитал. В случай на пазарни сривове, свързани с целевите предприятия на носителя, носителят може да не функционира ефективно без финансови стимули. Например инвеститорите може да не считат вида инвестиции, за които е предназначен носителят, за привлекателни в сравнение с инвестициите с по-високи инвестиционни траншове или инвестициите в по-утвърдени предприятия или по-утвърдени пазари, въпреки ясния потенциал за рентабилност на целевите предприятия. Следователно Органът е подготвен да разгледа обявяването на мерки, които конкретно предполагат инвестиционен носител, съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП, при условие че са предоставени необходимите доказателства за ясно изразен пазарен срив.

ж)   Разходи, свързани с първото проучване на дружества с оглед на заключението за инвестициите до етапа на полагане на необходимата грижа („разходи за проучване“)

Фондовете за рисков капитал или техните управители могат да правят „разходи за проучване“, за да определят малките и средните предприятия преди етапа на полагане на необходимата грижа. Безвъзмездните средства, които покриват част от тези разходи за проучване, трябва да окуражат фондовете или техните управители да провеждат повече „проучвателни“ дейности, отколкото в други случаи. Това може също да е от полза за въпросните малки и средни предприятия, дори ако търсенето не доведе до инвестиция, тъй като то позволява на тези малки и средни предприятия да придобият повече опит при финансирането с рисков капитал. Тези причини могат да оправдаят по-благоприятен подход на Органа към безвъзмездните средства, които покриват част от разходите за проучване на фондовете за рисков капитал или техните управители, които подлежат на следните условия: допустимите разходи трябва да бъдат ограничени до разходите за проучване, свързани с малките и средните предприятия предимно в техния начален етап, когато тези разходи не водят до инвестиция, и разходите трябва да изключват правните и административните разходи на фондовете. В допълнение, безвъзмездните средства не трябва да надвишават 50 % от допустимите разходи.

(53)

За мерките за рисковия капитал, които предвиждат инвестиционни траншове в целеви предприятия извън условията, изложени в раздел 10Б.4, по-конкретно тези, които осигуряват траншове над 1,5 млн. евро за целево малко или средно предприятие за всеки период от дванадесет месеца, последващи инвестиции или финансиране по време на етапа на разширяване на средните предприятия в неподпомагани области, както и за мерки, конкретно предполагащи инвестиционен носител, Органът ще изисква допълнителни доказателства за пазарния срив, който трябва да бъде преодолян на всяко ниво, когато помощта може да е налице, преди да бъде обявена предложената мярка за рисковия капитал, съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП. Тези доказателства трябва да се основават на проучване, което да показва нивото на „дефицита на рисков капитал“ по отношение на предприятията и секторите, за които е предназначена мярката за рисковия капитал. Уместната информация се отнася за рисковия капитал и капитала за набиране на средства, както и за значението на общия индустриален капитал за местната икономика. В идеалния случай тя трябва да се предоставя за периоди от три до пет години преди прилагането на мярката, а също така и за в бъдеще въз основа на разумни проекти, ако има такива. Предоставените доказателства могат също да включват следните елементи:

За мерките, които са предназначени за малките и средните предприятия, които са разположени в подпомагани области, уместната информация трябва да бъде допълнена от всички други уместни доказателства относно регионалните специфични особености, които оправдават характеристиките на предвидената мярка. Следните елементи може да са уместни:

(54)

Държавите от Европейската асоциация за свободна търговия могат да представят едни и същи доказателства няколко пъти, при условие че съответните пазарни условия не са се променили. Органът запазва правото си да поставя под съмнение валидността на представените доказателства.

(55)

Важен елемент при теста за балансиране е дали и до каква степен държавната помощ в сферата на рисковия капитал може да се счита за уместен инструмент за насърчаване на инвестирането в частен рисков капитал. Оценката е тясно свързана с оценката на стимулиращия ефект и необходимостта от помощ, както е изложено в раздел 10Б.5.2.3.

(56)

При подробната оценка Органът ще вземе предвид конкретно оценката на всяко въздействие на предложената мярка, която е направила държавата от Европейската асоциация за свободна търговия. Когато държавата от Европейската асоциация за свободна търговия е разгледала друга възможна политика и предимствата от използването на селективен инструмент като държавната помощ са определени и представени на Органа, се счита, че въпросните мерки представляват подходящ инструмент. Органът също ще направи оценка на доказателствата за другите мерки, които са предприети или ще бъдат предприети за справяне с „дефицита на собствен капитал“, ex post оценките и въпросите, свързани с търсенето и предлагането, които засягат целевите малки и средни предприятия, за да провери как те биха взаимодействали с предложената мярка за рисковия капитал.

(57)

Стимулиращият ефект на мерките за помощ за рисковия капитал играе основна роля при определянето на съвместимостта. Органът вярва, че стимулиращ ефект е налице при мерките, които отговарят на всички условия в раздел 10Б.4. Въпреки това по отношение на мерките, които се покриват от настоящия раздел, наличието на стимулиращ ефект става по-малко очевидно. Следователно Органът също ще взема предвид следните допълнителни критерии, които показват определящия се от печалбата характер на инвестиционните решения и търговското управление на мярката, когато е уместно.

(58)

В допълнение към условията, изложени в раздел 10Б.4.3.6, Органът ще счита за положително това, че мярката или фондът за рисков капитал се управлява от професионалисти от частния сектор или от независими професионалисти, избрани съгласно прозрачна, недискриминационна процедура, като се предпочита открит търг с доказан опит и стаж в сферата на инвестициите в капиталови пазари, като идеалният вариант е последните да са от същия(те) сектор(и) като тези, за които е предназначен фондът, както и познаване на съответната правна и счетоводна база за инвестицията.

(59)

Допълнителен положителен елемент ще бъде съществуването на инвестиционен комитет, независим от управляващото дружество на фонда, съставен от независими експерти от частния сектор със значителен опит в целевия сектор и за предпочитане също така от представители на инвеститорите или независими експерти, избрани съгласно прозрачна, недискриминационна процедура, за предпочитане с открит търг. Тези експерти ще предоставят на управителите или на управляващото дружество анализи на съществуващата и очакваната бъдеща пазарна ситуация и ще проучват внимателно и ще им предлагат потенциални целеви предприятия с добри перспективи за инвестиране.

(60)

Органът ще счита за положително това, че мярката за рисковия капитал има бюджет за инвестиции в малките и средните предприятия с достатъчен мащаб, за да се възползва от икономии от мащаба при управлението на фонда и вероятността от разнообразяване на риска посредством общ фонд от достатъчно на брой инвестиции. Мащабът на фонда трябва да бъде такъв, че да гарантира възможността за поемане на разходите по сделката и/или финансирането на по-късните и по-рентабилни финансови етапи на целевите дружества. Големите фондове също ще се считат за положителни, като се взема предвид целевият сектор и при условие, че рисковете от изместване на частните инвестиции и нарушаване на конкуренцията са сведени до минимум.

(61)

За мерките, предназначени за начален капитал, с оглед на по-ясно изразеното ниво на пазарен срив, което се наблюдава на този етап, Органът ще счита за положително директното или индиректното участие на „бизнес ангели“ в инвестициите при началния етап. Следователно при тези обстоятелства той е подготвен да разгледа обявяването на мерки, съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП, дори ако те предвиждат преобладаване на дългови инструменти, включително по-висока степен на субординация на държавните фондове и право за получаване на печалба първо от „бизнес ангелите“ или по-високо възнаграждение за предоставения от тях капитал и активно участие в управлението на мярката/фонда и/или на целевите предприятия.

(62)

Съвместимостта изисква сумата на помощта да бъде ограничена до минимално необходимата. Необходимо е начинът за постигане на този аспект на пропорционалността да зависи от формата на въпросната мярка. Въпреки това при липсата на механизъм за проверка, дали на инвеститорите не са предоставени прекомерни компенсации, или на мярка, при която рискът от загуби се поема изцяло от държавния сектор и/или при която печалбите отиват изцяло при другите инвеститори, мярката няма да се счита за пропорционална.

(63)

Органът ще счита, че следните елементи влияят положително на оценката за пропорционалността, тъй като те представляват подход на най-добрата практика:

(64)

Органът ще балансира потенциалните отрицателни ефекти по отношение на нарушаването на конкуренцията и риска от изместване на частните инвестиции с положителните ефекти, когато оценява съвместимостта на мерките за рисковия капитал. Тези потенциално отрицателни ефекти трябва да се анализират на всяко едно от трите нива, където може да е налице помощ. Помощта за инвеститорите, инвестиционните носители и инвестиционните фондове може да повлияе отрицателно на конкуренцията на пазара за предоставяне на рисков капитал. Помощта за целевите предприятия може да повлияе отрицателно на стоковите пазари, на които се конкурират предприятията.

(65)

На нивото на пазара за предоставяне на рисков капитал държавната помощ може да доведе до изместване на частните инвестиции. Това може да намали стимулите за частните инвеститори да предоставят финансиране за целевите малки и средни предприятия и да ги окуражи да изчакат, докато държавата предостави помощ за тези инвестиции. Този риск става толкова по-уместен, колкото по-голяма е сумата на инвестиционния транш, инвестирана в дадено предприятие, колкото по-голям е мащабът на предприятието и колкото по-късен е етапът на дейността, тъй като частният рисков капитал прогресивно се увеличава при тези обстоятелства.

(66)

Следователно Органът ще изисква специфични доказателства по отношение на риска от изместване за мерките, които предоставят по-големи инвестиционни траншове в целевите малки и средни предприятия, за последващите инвестиции или за финансиране на етапа на разширяване в средните предприятия в неподпомагани области или за мерките с ниско участие на частни инвеститори, или мерките, които конкретно предполагат инвестиционен носител.

(67)

В допълнение държавите от Европейската асоциация за свободна търговия ще трябва да предоставят доказателства, които показват, че няма риск от изместване, конкретно по отношение на целевия сегмент, сектор и/или промишлена структура.

(68)

Следните елементи може да са уместни:

(69)

Тъй като повечето целеви малки и средни предприятия са създадени наскоро, на нивото на пазара, на който присъстват, не е вероятно тези малки и средни предприятия да имат значително пазарно влияние и по този начин да има значително нарушение на конкуренцията в това отношение. Въпреки това не може да се изключи фактът, че мерките за рисковия капитал могат да доведат до задържане на неефективни фирми или сектори, които биха изчезнали в противен случай. Освен това свръхпредлагането на финансиране с рисков капитал за неефективни предприятия може изкуствено да увеличи тяхната оценка и по този начин да наруши пазара на рисков капитал на нивото на тези, които предоставят средства, които ще трябва да заплатят по-високи цени, за да закупят тези предприятия. Специфичната за отделни сектори помощ също може да поддържа производството в неконкурентни сектори, докато специфичната за отделни региони помощ може да създаде неефективно разпределение на производствените фактори между регионите.

(70)

В своя анализ на тези рискове Органът ще разгледа по-специално следните фактори:

(71)

В светлината на горните положителни и отрицателни елементи Органът ще балансира ефектите от мярката за рисковия капитал и ще определи дали нарушенията в резултат на това влияят неблагоприятно на търговските условия до степен, която е в противоречие с общия интерес. Анализът при всеки един конкретен случай ще се основава на общата оценка на предвидимите положителни и отрицателни влияния на държавната помощ. За тази цел Органът няма да използва критериите, изложени в настоящите насоки, механично, а ще направи обща оценка на тяхното относително значение.

(72)

Органът не може да повдига възражения относно обявената мярка за помощ, без да участва в официалната процедура за разследване или без да спазва официалната процедура за разследване, изложена в част II, член 6 от протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, той може да закрие процедурата с решение съгласно част II, член 7 от протокол 3. Ако приеме условно решение съгласно част II, член 7, параграф 4 от протокол 3 за закриване на процедурата за официално разследване, той може по-конкретно да включи следните условия за ограничаване на потенциалните нарушения на конкуренцията и гарантиране на пропорционалността:

(73)

Когато капиталът, който е предоставен на дадено целево предприятие съгласно мярка за рисковия капитал, която се покрива от настоящите насоки, се използва за финансиране на първоначална инвестиция или други разходи, допустими за помощ съгласно други регламенти за групово освобождаване, насоки, рамки или други документи за държавната помощ, уместните горни граници за помощта или максимално допустими суми ще бъдат ограничени с 50 % по принцип и с 20 % за целеви предприятия, разположени в подпомагани области, през първите три години от първата инвестиция в рисков капитал до получаването на цялата сума. Това намаление не се прилага за интензитетите на помощта, които са предвидени в насоките на Органа за помощ за изследователска и развойна дейност (17) или която и да е следваща рамка или регламент за групово освобождаване в тази сфера.

(74)

Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд и Решение № 195/04/COL на Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия от 14 юли 2004 г. за прилагане на разпоредбите съгласно част II, член 27 от протокол 3 към Споразумението за надзор и съд изисква държавите от Европейската асоциация за свободна търговия да представят на Органа годишни отчети.

(75)

По отношение на мерките за рисковия капитал отчетите трябва да съдържат обобщена таблица с подразделения за инвестициите, на които влияе фондът или мярката за рисковия капитал, включително списък на всички предприятия, които са бенефициери от мерките за рисковия капитал. Отчетът трябва също да предоставя кратко описание на дейността на инвестиционните фондове с подробности за потенциалните сделки, които се проучват внимателно, и на сделките, които действително са предприети, както и за работата на инвестиционните носители с обща информация за сумата на набрания капитал посредством носителя. Органът може да изиска допълнителна информация по отношение на отпуснатата помощ, за да провери дали са спазени условията на решението на Органа за одобряване на мярката за помощ.

Годишните отчети ще бъдат публикувани в интернет страницата на Органа.

(76)

В допълнение Органът счита, че са необходими допълнителни мерки за подобряване на прозрачността на държавната помощ в рамките на Европейското икономическо пространство. По-конкретно се оказва, че е необходимо да се гарантира, че държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, търговските субекти, заинтересованите страни и самият Орган имат лесен достъп до пълния текст на всички приложими схеми за помощ за рисковия капитал.

(77)

Това може лесно да се постигне чрез създаването на свързани интернет страници. По тази причина, когато разглежда схемите за помощ за рисковия капитал, Органът системно ще изисква от съответните държави от Европейската асоциация за свободна търговия да публикуват пълния текст на всички окончателни схеми за помощ в интернет и да съобщават на Органа интернет адреса, на който са публикувани.

Схемата не трябва да се прилага, преди информацията да е публикувана в Интернет.

(78)

Държавите от Европейската асоциация за свободна търговия трябва да поддържат подробна отчетност по отношение на мерките за отпускане на помощ за рисков капитал. Тази отчетност трябва да съдържа цялата информация, която е необходима за определянето на това, дали са изпълнени условията, изложени в насоките, по отношение на мащаба на транша, големината на дружеството (малко или средно), етапа на развитие на дружеството (начален, стартов или на разширяване), неговия сектор на дейност (за предпочитане е четирицифрено ниво от класификацията на икономическите дейности в европейската общност (NACE), както и информация относно управлението на фондовете и другите критерии, споменати в настоящите насоки. Тази информация трябва да се поддържа в продължение на 10 години след датата на отпускане на помощта.

Органът ще поиска от държавите от Европейската асоциация за свободна търговия да предоставят тази информация, за да се направи оценка на влиянието на настоящите насоки три години след влизането им в сила.

(79)

Органът ще прилага настоящите насоки от датата на тяхното приемане. Настоящите насоки заместват глава 10А от Насоките на Органа за държавната помощ.

(80)

Настоящите насоки ще престанат да бъдат валидни на 31 декември 2013 г. След консултация с държавите от Европейската общност за свободна търговия Органът може да ги измени преди тази дата въз основа на важни съображения, свързани с политиката по отношение на конкуренцията или рисковия капитал, или за да вземе предвид други политики на Европейското икономическо пространство или международни ангажименти. Когато е от полза, Органът също може да предостави допълнителни разяснения за подхода си към конкретни въпроси. Органът възнамерява да извърши преглед на настоящите насоки три години след влизането им в сила.

(81)

Органът ще прилага настоящите насоки за всички обявени мерки за рисковия капитал, относно които трябва да вземе решение, след като насоките са приети, дори когато мерките са нотифицирани преди публикуването на решението.

(82)

Съгласно съобщението на Комисията относно определянето на приложими правила за оценка на незаконната държавна помощ (18) („consecutio legis“) Органът ще прилага следните правила по отношение на ненотифицираната помощ:

(83)

С настоящия документ Органът предлага на държавите от Европейската асоциация за свободна търговия въз основа на част I, член 1, параграф 1 от протокол 3 към Споразумението за надзор и съд следните уместни мерки по отношение на техните съответни съществуващи мерки за рисковия капитал.

(84)

Държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, когато е необходимо, трябва да изменят своите съществуващи мерки за рисковия капитал, за да ги приведат в съответствие с настоящите насоки в срок дванадесет месеца след приемането на насоките.

(85)

Държавите от Европейската асоциация за свободна търговия са поканени да дадат изричното си и безусловно съгласие за тези предложени уместни мерки в срок два месеца след датата на приемане на настоящите насоки. При отсъствието на отговор Органът ще предполага, че въпросната държава от Европейската асоциация за свободна търговия не е съгласна с предложените мерки.“