6.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 62/14

(1)

С писмо от 23 септември 2003 г., заведено като получено на 22 октомври 2003 г., Комисията беше уведомена за държавни мерки в полза на Postabank és Takarékpénztár Rt., понастоящем Erste Bank Hungary Nyrt. („Postabank“ или „Банката“). С електронно писмо от 23 януари 2004 г., заведено като получено на 26 януари 2004 г., унгарските органи уведомиха за поредица от допълнителни мерки, предприети в полза на Postabank. За всички мерки е уведомено съгласно процедурата на временния механизъм, предвиден в приложение IV, част 3 от Акта за присъединяване, който съставлява част от Договора за присъединяване към Европейския съюз („Договора за присъединяване“).

(2)

Като допълнение към уведомлението на 30 април 2004 г. унгарските органи подадоха неотменима едностранна декларация на купувача на Postabank, Erste Bank. Декларацията, която е подписана на 29 април 2004 г., предвижда ограничение на сумите, платими от Унгария към купувача на Postabank по отношение на евентуални и неизвестни съдебни искове, а също стеснява обхвата на определението за риск, свързан с неизвестните искове.

(3)

С решение от 20 октомври 2004 г. Комисията заяви, че повечето от мерките, за които е уведомена, не се характеризират като приложими след присъединяването и че тя е започнала процедура по отношение на една мярка, която е представлявала поемане на ангажимент за компенсация за неизвестни искове, с оглед на това, че съществуват сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката с общия пазар. Решението на Комисията да започне тази процедура беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (1). Комисията покани заинтересованите страни да предоставят своите мнения.

(4)

На 25 ноември 2004 г. унгарските органи предадоха свои становища относно решението за започване на процедурата, а на 15 април 2005 г. Erste Bank също предаде своите мнения. Комисията получи мнения от заинтересовани страни и ги препрати на Унгария, на която беше предоставена възможността да отговори. Мненията от Унгария бяха получени с писмо от 23 май 2005 г. През юни, юли и октомври 2005 г. и февруари, март, юни, юли и септември 2008 г. Комисията получи също няколко писма от унгарските органи и Erste Bank, в които те предоставят допълнителни обяснения в подкрепа на своите аргументи, изложени в представените от тях становища.

(5)

Postabank, която е била основана през 1988 г., е работила като банка, насочена към дребни клиенти, и е предлагала пълната гама от банкови услуги. В края на 2002 г. Postabank е седмата по големина търговска банка в Унгария с пазарен дял от около 3,7 % по отношение на общите активи.

(6)

Тъй като Postabank не е имала достатъчно капитал, с течение на времето унгарските органи осъществяват редица финансови и регулаторни мерки с оглед възстановяване на показателя за капиталова адекватност. През 1998 г. Postabank се изправя пред риск от срив и унгарското правителство е принудено да се намеси и да спаси банката чрез мащабна рекапитализация от 152 милиарда HUF (2), като по този начин става собственик на 99,9 % от банката. Това финансово оздравяване на Postabank имало за цел да подготви банката за преструктуриране с оглед на приватизирането ѝ в близко бъдеще.

(7)

Първият опит за приватизацията на Postabank през 2000 г. бил неуспешен. В крайна сметка тя е приватизирана чрез публична тръжна процедура през октомври 2003 г., когато държавният мажоритарен дял в нея е продаден на Erste Bank der österreichischen Sparkassen AG (по-долу „Erste Bank“ или „купувач“), чието предложение за 101,3 милиарда HUF било най-високото сред подадените в търга. Въз основа на уведомлението и подадените документи от унгарските органи Комисията разбира, че Postabank е била продадена на участника, предложил най-висока цена след публична, недискриминационна и безусловна тръжна процедура в два кръга. На 1 септември 2004 г. Postabank се слива с Erste Bank Унгария.

(8)

На тръжната процедура унгарското правителство предлага на всички участници еднакви договорни условия, включително ангажимент да осигури компенсация в случай на съдебен спор, която би покрила задълженията за плащане, произтичащи от евентуални и от неизвестни съдебни искове по отношение на Postabank, заведени до пет години след сключването на договора за покупко-продажба (3). Унгарските органи обясниха, че по време на приватизационния процес станало ясно, че на участниците в търга е трябвало да бъде дадена гаранция за компенсация в случай на неизвестни искове, тъй като никоя страна не би участвала в търга без такава гаранция; поради това ангажиментът за компенсация е бил задължително условие за осъществяването на приватизацията.

(9)

На 29 април 2004 г. Erste Bank е направила едностранна неотменима декларация, с която ограничава обхвата на компенсацията за неизвестни искове, като определя категориите риск и въвежда ограничение на предишния неограничен размер до 200 милиарда HUF. Едностранната декларация на Erste Bank предвижда също ограничение до 350 милиарда HUF по отношение на компенсациите за евентуални съдебни искове, което Комисията е обявила за мярка, неприложима след присъединяването (4).

(10)

Съгласно договора за покупко-продажба на дял, както е видоизменен с едностранната декларация на Erste Bank, условията за компенсация за неизвестни искове при разпределението на риска между продавача и купувача са следните: продавачът би извършил плащане по отношение на:

Задълженията на продавача по отношение на ангажимента за компенсация за неизвестни искове имат срок пет години след сключването на договора за покупко-продажба на дял, що се отнася до искове от трети страни, за които: i) не е била започната съдебна или арбитражна процедура; или ii) не е възникнало банково задължение, установено с писменото съгласие на продавача.

(11)

В приложение IV, част 3 от Акта за присъединяване се определя какво трябва да се разбира под процедура на временен механизъм. Той предоставя правна рамка за оценка на схемите за помощ и отделните мерки за помощ, приведени в действие в нова държава-членка преди датата на присъединяването, които все още са приложими след присъединяването.

(12)

В приложение IV, част 3, точка 1 се постановява, че следните схеми за предоставяне на помощ и отделните помощи, приведени в действие в нова държава-членка преди датата на присъединяването и все още приложими след тази дата, трябва да се разглеждат като съществуваща помощ: i) помощ, приведена в действие преди 10 декември 1994 г.; ii) помощ, проучена от Комисията и включена в списъка, приложен към Договора за присъединяване; и iii) помощ, одобрена от Комисията съгласно процедурата на временния механизъм. Всякакви мерки, все още приложими след датата на присъединяването, които представляват държавна помощ и които не попадат в една от тези три категории, се считат за нова помощ към момента на присъединяването; следователно Комисията има всички правомощия да забрани прилагането на тези мерки и да нареди да бъдат възстановени всякакви суми, платени след присъединяването. Прилагането на правилата за държавна помощ към бъдещо действие на мерки, които все още са приложими след присъединяването, не включва никакво прилагане с обратна сила на правилата за държавни помощи на ЕО и при всички случаи се ръководи от Акта за присъединяване.

(13)

Комисията счита, че за да може една мярка да бъде характеризирана като приложима след присъединяването, трябва да се покаже, че тя може да допринесе допълнителна полза, която не е била известна или не е била напълно известна, когато е била предоставена помощта. Все пак пълномощията на Комисията да преразглежда по временния механизъм са неприложими по отношение на мерки за помощ, които вече са били окончателно и безусловно предоставени за определена сума преди датата на присъединяването. В тази връзка факторът от значение е законово обвързващият акт, с който компетентните национални органи отпускат помощта. Отделните мерки се считат за приложими след присъединяването, ако точният икономически риск за държавата не е бил известен към датата на отпускане на помощта и все още е бил неизвестен към датата на присъединяването.

(14)

Както е посочено в решението за започване на процедурата, по отношение на гаранциите и поемането на ангажимент за компенсация трябва да са изпълнени следните условия, за да може една мярка да се счита за неприложима след присъединяването:

(15)

Въз основа на уведомлението от унгарските органи Комисията оцени мерките според правилата за държавна помощ на ЕО и заключи, че повечето от тях попадат извън обхвата на междинния механизъм. Това е така, тъй като тези мерки не са довели до никакви допълнителни финансови рискове за Унгария след датата на присъединяването и поради това не се считат за приложими след присъединяването (5).

(16)

При все това на 20 октомври 2004 г. Комисията започна процедура по официално разследване по отношение на една от мерките, за които е уведомена: поетия ангажимент за компенсация за неизвестни искове. В това решение Комисията заявява, че това поемане на ангажимент за компенсация е приложимо след присъединяването. Комисията възприе становището, че мярката може да представлява държавна помощ и изрази сериозни съмнения относно съвместимостта ѝ с общия пазар.

(17)

Унгарските органи възприемат становището, че поетият ангажимент за компенсация за неизвестни искове представлява мярка (а не толкова помощ), която не е приложима след присъединяването. Те твърдят, че мярката отговаря на трите условия, за да не бъде смятана за приложима след присъединяването по смисъла на параграф 52 от решението на Комисията за започване на процедурата.

(18)

Те смятат, че мярката не може да представлява държавна помощ, тъй като тя е това, което се казва в наименованието ѝ: поемане на ангажимент за компенсация, т.е. стандартен търговски термин в договор за покупко-продажба, сключен съгласно публичен конкурентен търг. Пазарната цена, платена за Postabank, изключва възможността за помощ.

(19)

Те твърдят също, че Комисията не е взела под внимание факта, че Postabank е била продадена след публична, недискриминационна и безусловна тръжна процедура.

(20)

По-нататък те заявяват, че преструктурирането на Postabank и нейната приватизация са две съвършено различни събития, а не „един неделим пакет“, както се казва в анализа на Комисията, в който се оценяват предприватизационните мерки след събитието. Приватизацията на Postabank не е била част от процеса на преструктуриране, тъй като дотогава банката е била възвърнала своята жизнеспособност. Следователно мярката не е част от поредицата интервенции и нуждата от нея е произлязла чак в процеса на приватизация. Оценката на преструктурирането и приватизацията като единен пакет също е извън юрисдикцията на Комисията, тъй като, както Комисията сама признава в решението си да започне процедура по официално разследване, повечето от елементите на този „пакет“ не са приложими след присъединяването, което означава, че Комисията не може да ги разглежда.

(21)

Унгарските органи по-нататък посочват, че мярката сама по себе си не нарушава конкуренцията, тъй като пазарната цена е била платена в хода на приватизацията, която за Erste Bank е включвала стойността на поемането на ангажимент за компенсация. Това е била мярка, която е дала възможност приватизацията на Postabank да продължи.

(22)

Унгарските органи обясняват, че нуждата от мярката е станала ясна по време на приватизационния процес, тъй като никой участник в търга не бил склонен да купи Postabank без възможност за компенсация. По тази причина компенсацията е станала задължително условие, за да може да се извърши приватизацията. Унгарските органи твърдят, че при оценяването на стойността на дейността потенциалните купувачи не са били в състояние напълно да преценят риска от съдебни спорове вследствие на проблемното минало на Postabank, като това е бил типичен проблем на асиметричната информация. Държавата като продавач е извършила преди приватизацията изчерпателна оценка на риска от съдебни спорове. Не са били установени никакви нови искове и съвсем определено се е считало, че всякакви подобни искове биха излезли наяве преди приватизационния процес, тъй като банката е била обект на различни одити и проверки от 1998 г. насам.

(23)

По отношение на всякакви съдебни искове по времето на договора за покупко-продажба е имало определено поделяне на риска между унгарската държава като продавач и Erste Bank като купувач, при което купувачът приема всички потенциални задължения по отношение на висящи съдебни спорове, докато евентуалните и неизвестните съдебни искове са възприети само до определена сума (за неизвестни искове — 10 % от първите 10 милиарда HUF, и за евентуални искове — 50 % от първите 4 милиарда HUF на съответните задължения на банката като цяло). Чрез предложението за механизъм за поделяне на риска държавата е имала за цел да изпрати окуражителен сигнал към участниците в търга, че продавачът е убеден, че държавата няма да претърпи финансова загуба в резултат на тази договорка и следователно е поощрена склонността на участниците в търга да придадат по-голяма стойност на банката.

(24)

Консултантът на държавата по приватизацията е оценил потенциалните задължения, произтичащи от неизвестни искове, на стойност от нула в най-добрия случай до 5 милиарда HUF в най-лошия случай. Цялостната предполагаема изложеност на съдебни спорове (евентуални и неизвестни) е била значително по-ниска от разликата между продажната цена от 101 милиарда HUF и постъпленията, първоначално очаквани от държавата преди приватизацията. Тази сума е била също значително по-ниска от разликата между продажната цена и получената най-висока тръжна индикативна цена (6). Поради това унгарските органи считат, че чрез поемането на ангажимент за компенсация държавата е била в състояние да генерира допълнителна стойност при продажбата и че държавата е действала напълно в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(25)

Унгарските органи по-нататък заявяват, че не е необходим анализ на оздравяването и преструктурирането, тъй като мярката не представлява държавна помощ.

(26)

В решението за започване на процедурата Комисията е счела, че Споразумението за стратегическо партньорство между Postabank и Magyar Posta (Унгарските пощи), подписано през декември 2002 г., затвърждава конкурентната позиция на Postabank на унгарския пазар и ѝ предоставя предимство, като ѝ предоставя изключителни права при продажбата на съвместно разработени продукти в сектора на пощенските услуги. Унгарските органи твърдят, че Комисията тълкува погрешно отношенията между Magyar Posta и Postabank. Те твърдят, че споразумението за стратегическо партньорство е изцяло търговско споразумение и не предоставя на нито една от страните по него някаква форма на цялостни изключителни права.

(27)

Дори ако мярката бъде характеризирана като държавна помощ, Унгария не е съгласна с изразените от Комисията (вж. параграфи 135—138 от решението за започване на процедура по официално разследване) съмнения относно прилагането на член 45, параграф 2 от Европейското споразумение в настоящия случай като обосновка за мерките, предоставени на Postabank. Те твърдят, че Комисията следва да вземе под внимание факта, че Унгария все още не е била член на ЕС, когато разглежданата мярка е била предприета. Те твърдят, че унгарското правителство не е можело да допусне Postabank да банкрутира през 1998 г. по време, когато тя е изпитвала най-големите си затруднения и унгарският пазар не е бил стабилен. Банкрутът на Postabank, с оглед на нейната големина, е можел да доведе до сериозна финансова криза.

(28)

Erste Bank представи аргументи, подобни на изпратените от унгарските органи. Erste Bank не е съгласна със заключението на Комисията, че мярката представлява помощ, несъвместима с общия пазар.

(29)

Erste Bank оспорва също и твърдението, че мярката е приложима след присъединяването. Банката твърди, че мярката е ограничена като обхват, сума и продължителност. Всички потенциални искове са били ясно определени преди присъединяването; следователно след присъединяването не може да произтече нова помощ в резултат на това.

(30)

По-нататък се твърди, че мярката не предоставя никакво търговско предимство и не нарушава конкуренцията, тъй като тя е просто стандартен пазарен термин във всеки договор за покупко-продажба на дялово участие за справяне със специфични рискове и е била договорена съгласно конкурентна процедура, според която се гарантира, че пазарната цена се плаща за поемането на ангажимент за компенсация и че, следователно, не е имало никакъв елемент на помощ. Въз основа на съдебната практика във връзка с публични, недискриминационни, конкурентни и прозрачни процедури Erste Bank твърди, че е имала законни очаквания, че продажбата на Postabank не включва никаква предоставена ѝ държавна помощ.

(31)

В допълнение, за разлика от гаранциите, които могат да са правно задължение сами по себе си, мярката по своята същност е поемане на ангажимент за компенсация, което не може да се разглежда като самостоятелна мярка, тъй като тя е неразривно свързана със специфичен договор за продажба. Поемането на ангажимент за компенсация служи като защита на стойността на активите, които се прехвърлят към момента на продажбата срещу рискове, произтичащи по отношение на период, предхождащ продажбата.

(32)

Erste Bank твърди също, че мярката трябва да се разглежда отделно от предходни мерки и че анализът на прилагането на принципа за инвеститор в условията на пазарна икономика, извършен от Комисията, не следва да смесва предприватизационните мерки за преструктуриране на Postabank с нейната приватизация. Мярката не е мярка за преструктуриране, а за поемане на ангажимент за компенсация, неразривно свързан с договора за покупко-продажба на дял, което няма връзка с процеса на преструктуриране. Postabank е била жизнеспособна по време на нейната приватизация. Второ, Комисията няма юрисдикция да разглежда предишни мерки за преструктуриране, които са неприложими след присъединяването. Подходът на Комисията, според който се събират мерките, неприложими след присъединяването, и поетият ангажимент за компенсация за неизвестни искове, третира мерките от 1998—2002 г. като помощи, въпреки че няма юрисдикция да ги разглежда.

(33)

Erste Bank твърди също, като спомагателен аргумент, че анализът на прилагането на принципа за инвеститор в условията на пазарна икономика на Комисията във всеки случай е непълен, тъй като не изследва разходите за ликвидация или съответните унгарски банкови правила, които предотвратяват практическото осъществяване на ликвидацията.

(34)

Erste Bank смята, че тъй като мярката не представлява помощ и е неприложима след присъединяването, не е необходима оценка на съвместимостта. Тя твърди също, че оценката на съвместимостта се основава върху погрешното предположение, че мярката е мярка за преструктуриране, а не елемент на приватизацията.

(35)

Erste Bank твърди по-нататък, че мярката не нарушава конкуренцията и не дава търговско предимство, тъй като тя се е породила в контекста на конкурентна процедура, съгласно която Postabank е продадена по пазарна цена. Във всеки случай, съгласно съдебната практика, ползата от каквото и да било предимство би останала за продавача и не би преминала у купувача. Следователно не е имало никакво избирателно търговско предимство в полза на Erste Bank (по отношение на поетия ангажимент за компенсация за неизвестни искове или друго), тъй като държавата е била готова да продаде Postabank на която и да било компания, която предложи най-високата цена.

(36)

Erste Bank твърди, че Комисията не определя правните основания за своята проверка на приложимостта и че за да покаже, че Комисията има юрисдикцията да изследва мярката съгласно член 88, параграф 2, следва да са покаже, че поемането на ангажимента представлява нова помощ в рамките на смисъла на приложение IV, част 3 от Акта за присъединяване. Твърди се също, че по времето на изработването на мерките Унгария не е била член на ЕС и следователно не подлежи на прякото действие на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Комисията не може да прилага правилата за държавна помощ към ситуации, които окончателно са били установени преди присъединяването, като договора за покупко-продажба на дял в Postabank, който е законово обвързващ акт, тъй като това би противоречало на принципа за забрана на обратното действие. По време на приватизацията нито Унгария, нито Erste Bank са знаели за изискването, че рисковете трябва да бъдат точно определени, за да може поемането на ангажимент за компенсация да не бъде смятано за приложимо след присъединяването.

(37)

Както беше обяснено по-горе, а също и в решението за започване на процедурата, оценката на Комисията първо изследва дали мярката, за която е започнала процедура по официално разследване, т.е. поетият ангажимент за компенсация за неизвестни искове, е приложим след присъединяването съгласно критериите, изложени в параграф 14. Въпросът относно помощ, „приложима след присъединяването“, е отделен въпрос от този дали мярката се характеризира като помощ (в който и да е съответен момент) и е обект на отделни критерии.

(38)

Неотменимата едностранна декларация, подписана на 29 април 2004 г. от купувача на Postabank, Erste Bank, предвижда ограничение до 200 милиарда HUF и по-тясно определение на риска по отношение на задълженията на Унгария към купувача, както е изложено в договора за покупко-продажба на дял.

(39)

Все пак, въпреки това определяне на ограничението и стесняването на обхвата на мярката, Комисията отбелязва, че поетото задължение за компенсация от страна на унгарското правителство с цел да улесни продажбата на Postabank не е било точно определено и не е включвало изчерпателен и обвързващ списък, окончателно завършен преди датата на присъединяването. Напротив, мярката включва компенсации с широк обхват, които не са точно определени, като ограничението е високо и дори е въведено на по-късна дата. Следователно поемането на ангажимента дава възможност за неопределен брой по-нататъшни искове, отвъд онова, което е било ясно определено по време на присъединяването, противно на това, което унгарските органи и Erste Bank твърдят.

(40)

Комисията смята, че определянето просто на ограничение, без изброяване (подробно описване) на специфичните събития, които могат да задействат поетия ангажимент, не обвързва плащането на компенсация след присъединяването със специфични събития, окончателно и безусловно идентифицирани преди присъединяването. Вярно е, че финансовите последствия за държавата теоретично са били ограничени, но фактите, които биха могли да задействат потенциалните плащания от страна на държавата, не са били ясно определени, както е ясно от наименованието на ангажимента, т.е. че то е за неизвестни искове. В този смисъл ограничението е само привидно, тъй като обхватът и конкретните суми, които би трябвало да се изплатят след присъединяването, може да варират въз основа на критерии, обяснени само с общи термини.

(41)

Следователно въпросната мярка се характеризира като приложима след присъединяването, с две изключения. След разясненията, предоставени от органите, Комисията заключи, че съществуват два елемента, които отговарят на критериите и не могат да бъдат характеризирани като приложими след присъединяването.

(42)

Тези два елемента са свързани с потенциалните искове на Arthur Andersen Audit Könyvszakértő Korlátolt Felelősségű Társaság и/или Prudentia Könyvvizsgáló és Gazdasági Tanácsadó Korlátolt Felelősségű Társaság (или техните пълномощници или правоприемници) срещу Postabank или което и да е действително нейно подразделение във връзка с изготвянето на одит на Postabank или на което и да е действително нейно подразделение за периода преди 2000 г., с общ финансов лимит от 200 милиарда HUF (включително в „Рисково определение O“ от едностранната декларация на Erste Bank от 29 април 2004 г.).

(43)

Комисията отбелязва, че тези две компании вече са заявили пред Erste Bank, че ще заведат иск за щети срещу Erste Bank, в зависимост от изхода на текущия съдебен процес, заведен от унгарската държава срещу одиторите на Postabank във връзка с тяхната роля като одитори на банката. На настоящия етап тези искове представляват евентуални (заявени, но непредявени) искове. В допълнение Arthur Andersen са потърсили плащане от Erste Bank за съдебните си разноски във връзка със съдебния процес с унгарската държава.

(44)

Поемането на ангажимент за компенсация от страна на държавата, включващ тези два евентуални иска, отговаря на всичките три критерия, изложени по-горе, и следователно не може да бъде смятано за приложимо след присъединяването.

(45)

Erste Bank посочва, че Комисията не определя правните основания за своята проверка на приложимостта и че с цел да покаже, че Комисията има юрисдикцията да изследва мярката съгласно член 88, параграф 2, следва да бъде показано, че поемането на ангажимента представлява нова помощ по смисъла на приложение IV, част 3 от Акта за присъединяване. Заявява се също, че Унгария не е била член на ЕС по време на създаването на мярката и следователно не е подлежала пряко на действието на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(46)

Първо, Република Унгария (като всички други страни кандидатки по това време) вече е била обвързана — преди присъединяването — от европейските споразумения, които, inter alia, декларират всякаква публична помощ, която нарушава или застрашава да наруши конкуренцията чрез облагодетелстване на определени предприятия или на производството на определени стоки, доколкото те могат да въздействат върху търговията между Общността и страната кандидатка, за несъвместима с правилното функциониране на самото Споразумение (7). Впоследствие приложение IV, част 3 от Договора за присъединяване определя три категории мерки като съществуваща помощ: i) такива, които са влезли в сила преди 10 декември 1994 г.; ii) такива, които са проучени от Комисията и са включени в списъка, приложен към Договора за присъединяване; и iii) такива, които са одобрени съгласно междинния механизъм. Договорът дава ясно да се разбере, че всички мерки, приложими след датата на присъединяването, които представляват държавна помощ и не отговарят на условията за съществуващите помощи, ще се считат за нова помощ от датата на присъединяването.

(47)

Поради това е ясно — на базата на първичното законодателство на ЕС — че Комисията има всички правомощия да разглежда мерки за помощ, влезли в сила преди и приложими след присъединяването, които не се характеризират като съществуваща помощ след присъединяването. Комисията може да счете такива мерки за „нова помощ“, считано от 1 май 2004 г., и по този начин може да забрани прилагането на помощта след тази дата, а също и да нареди връщане на всякакви суми, изплатени неправомерно след присъединяването, ако сметне, че тази помощ е несъвместима с общия пазар. Това прилагане на правилата за държавната помощ за бъдещи последствия от мерки, които са приложими след присъединяването и не отговарят на критериите за съществуваща помощ, определени от Договора за присъединяване, следователно не поражда обратно действие на правилата за държавна помощ на ЕО.

(48)

Съгласно член 87, параграф 1 от Договора за ЕО всяка помощ, отпусната от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки, е несъвместима с Общия пазар, доколкото засяга търговията между държавите-членки.

(49)

В рамките на приватизацията на Postabank унгарското правителство (чрез ÁPV (8)) поема ангажимент към купувача за компенсация, като покрива плащане на задължения, които може да произтекат от неизвестни съдебни искове по отношение на Postabank до пет години след сключването на договора за покупко-продажба на дял. С други думи, по този начин унгарското правителство ангажира публични средства, за да направи възможна продажбата на Postabank. По този начин става ясно, че мярката включва ресурси на държавата.

(50)

Както се посочва по-горе, унгарските органи и Erste Bank твърдят в мненията си относно решението за започване на процедурата, че мярката не може да представлява държавна помощ, като се има предвид, че тя е типично търговско условие във всеки договор за покупко-продажба, сключен съгласно публична и конкурентна процедура, и че платената за Postabank пазарна цена изключва възможността за помощ. Те твърдят, че Комисията следва да приложи пазарния инвеститорски принцип и да не възприема разглежданата мярка като помощ, тъй като е платена пазарна цена, която отчита стойността на мярката за Erste Bank. Те твърдят също, че анализът на прилагането на принципа за инвеститор в условията на пазарна икономика, извършен от Комисията, не трябва да смесва мерките за преструктуриране на Postabank преди присъединяването с нейната приватизация, тъй като мярката не е мярка за преструктуриране, а неразделна част от договора за покупко-продажба на дял.

(51)

Както е посочено в решението за започване на процедурата, мерки за помощ, които не са приложими след присъединяването, не могат да бъдат разглеждани от Комисията съгласно процедурите, определени в член 88 от Договора за ЕО. Правомощието на Комисията да разглежда съгласно междинния механизъм е неприложимо, що се отнася до мерки за помощ, окончателно и безусловно отпуснати за определена сума преди присъединяването. С изключение на поетия ангажимент за компенсация за неизвестни искове, Комисията констатира, че мерките за преструктуриране на Postabank, за които е изпратено уведомление, не са приложими след присъединяването (9). Поради това те не са предмет на настоящия анализ.

(52)

Следователно когато се оценява единствената приложима мярка след присъединяването (поетия през 2003 г. ангажимент за компенсация за неизвестни искове), Комисията трябва да изследва дали действието на унгарската държава по онова време е било в съответствие с това на инвеститор в условията на пазарна икономика по отношение на решението, предоставящо ангажимента по време на приватизацията. Вследствие на това мярката се оценява от Комисията отделно от предходните мерки.

(53)

Оценката на продажбата на Postabank може да се отдели от предходните мерки също и поради това, че преструктурирането вече е било завършено преди приватизацията. Комисията отбелязва, че Сметната палата на Унгария е издала доклад от април 2003 г., в който се признава, че преструктурирането на Postabank е било успешно завършено и че банката функционира стабилно. Postabank е била жизнеспособна към момента на нейната приватизация.

(54)

Това отделяне на разглежданата мярка не е в противоречие със съдебната практика в случая с BP Chemicals  (10), тъй като този случай включва три вливания на свежи капитали, отпуснати като част от един продължаващ процес на преструктуриране, „общата цел на които е била да финансират необходимите мерки за преструктуриране и да възстановят капиталовата база на EniChem, която е била подкопана от загуби“. При оценката на това, дали трите мерки трябва да се разглеждат като цяло, или последната мярка трябва да се оценява отделно, Съдът на Европейските общности счете, че решаващите фактори са моментът от времето на предприемане на мерките, тяхната цел и състоянието на предприятието по времето, когато е било взето решение за вливане на капитали. В този случай, без последната мярка, ликвидацията би била неизбежна. За разлика от това в настоящия случай поемането на ангажимент за компенсация за неизвестни искове е било свързано с продажбата на Postabank и е станало неразделна част от договора за покупко-продажба на дял по време, когато банката е била успешно преструктурирана и вече не е ставало въпрос за ликвидация.

(55)

При оценката на действията на унгарските органи в контекста на принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика през 2003 г. следва да се отбележи, че Комисията не поставя под въпрос начина, по който Postabank е била приватизирана, и признава, че тя е продадена на участника в търга, предложил най-високата цена при една публична и конкурентна тръжна процедура.

(56)

При все това този факт не е достатъчно условие, за да се изключи наличието на предимство в настоящия случай.

(57)

Първо, към момента на сключване на договора за покупко-продажба на дял поетият ангажимент за компенсация за неизвестни искове не е бил ограничен. Когато унгарското правителство продава Postabank, то ангажира чрез мярката публични средства в неограничен размер в полза на купувача на Postabank. По тази причина Комисията счита, че — независимо че унгарската държава е извършила щателна оценка на възможностите за съдебни спорове преди започването на приватизационния процес и е установила, че вероятността да се наложи извършване на плащания съгласно поетия ангажимент за компенсация е била твърде малка — в настоящия случай благоразумният частен продавач не би поел такъв неограничен по размер ангажимент да покрива задължения за плащане, произтичащи от неизвестни искове до пет години след сключването на договора за покупко-продажба на дял, дори ако условието за поемане на ангажимент за компенсация би довел до по-висока продажна цена, отколкото продавачът би получил от продажбата на Postabank без този ангажимент. Комисията счита, че продавач в условията на пазарна икономика, който продава Postabank, поне би включил ограничение в договора за продажба, който да постави лимит на потенциалното плащане към купувача като компенсация. Продавач в условията на пазарна икономика не би поел риска да трябва да плати неограничена сума, дори ако знае, че има много малка вероятност да се наложи такова голямо плащане. Следователно фактът, че по време на приватизацията не е определено ограничение на компенсацията, показва, че държавата не се е държала по същия начин, както би се държал един оператор в условията на пазарна икономика.

(58)

Фактът, че Erste Bank прави едностранна декларация, с която потенциалните задължения за плащане от страна на държавата съгласно поетия ангажимент за компенсация се ограничават до 200 милиарда HUF, не променя оценката на Комисията за поведението на унгарската държава. Това е така, защото едностранна декларация от страна на купувача шест месеца по-късно не може да направи поведението на унгарската държава при поемането на ангажимента съвместимо с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(59)

Това заключение не се променя и от факта, че участниците в търга, които не са били в състояние напълно да оценят риска от съдебни спорове, като се имат предвид затрудненията на Postabank в миналото, са смятали мярката за неотменимо условие за приватизацията. Ако ангажиментът за компенсация за неизвестни искове не е бил поет, банката вероятно би останала собственост на държавата. При това положение, ако някакъв потенциален иск съгласно поетия ангажимент за компенсация се появи в бъдещето, държавата — ако е действала в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика — щеше да е длъжна да изплати искове само до стойността на търговската дейност, а не до неограничена сума. Следователно, ако държавата е действала в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, тя не би поела задължение за неограничена компенсация.

(60)

Второ, въпреки че е имало отворен и конкурентен търг с равнопоставено третиране на всички участници, не може да се каже, че продажбата е била извършена според пазарните условия. Тъй като сумата на компенсацията не е била ограничена, в офертите не е могло да се включи точна цена за нея. Тъй като е било невъзможно да се посочи стойност относно неограничения ангажимент за компенсация, не може да се каже, че тръжната процедура е включвала „пазарна цена“ или, по тази причина, че е била извършена при пазарни условия.

(61)

Erste Bank твърди, че мярката не предоставя търговско предимство, тъй като произтича от конкурентна процедура и е платена пазарната цена. В тази връзка Erste Bank се позовава на редица решения на Комисията (11). Цитирайки случаите Banks  (12) и Systems Microelectronic  (13), Erste Bank твърди още, че когато една компания е получила предимство и е продадена на пазарна цена от държавата, ползата от всяко предимство остава у продавача и не се прехвърля върху купувача.

(62)

Комисията отбелязва, че случаят Banks, цитиран от Erste Bank, установява общия принцип, според който, в случай че открита и конкурентна тръжна процедура се проведе съгласно пазарните условия, обикновено за купувача на компанията няма наличие на помощ. В настоящия случай обаче при нормални пазарни условия Erste Bank не би била облагодетелствана от една неограничена компенсация, тъй като един благоразумен продавач в условията на пазарна икономика не би продал Postabank заедно с поемане на ангажимент за неограничена компенсация за неизвестни искове. В заключение, тъй като никой оператор в условията на пазарна икономика, продаващ Postabank, не би поел задължение за компенсация за неизвестни искове, Erste Bank е получила икономическо предимство в резултат на купуването на Postabank заедно с ангажимента за компенсация за неизвестни искове.

(63)

Поради това Комисията счита, че оценена самостоятелно, мярката не отговаря на условията на принципа на продавач в условията на пазарна икономика.

(64)

В решението за започване на процедурата Комисията прави преглед на мерките, свързани общо с преструктурирането и приватизацията, тъй като през 1998 г. унгарското правителство е информирало Комисията, че е взело решение да извърши вливане на капитали и да стане собственик на 99,9 % от Postabank с оглед на това да я преструктурира и приватизира, т.е. самите унгарските органи изглежда са свързвали преструктурирането с приватизацията. Мерките за подкрепа, отчасти регулаторни, отчасти финансови, са предоставени през декември 1998 г. и са позволили на банката да продължи да функционира, като са улеснили нейната приватизация.

(65)

Поради това Комисията ще извърши повторна оценка на ангажимента, поет по време на приватизацията, като го разгледа съвместно с по-ранните мерки за преструктуриране. Все пак, тъй като вече е установено, че разглеждана самостоятелно, мярката представлява помощ, тя не може да не представлява помощ, ако се разглежда във връзка с по-ранните мерки за преструктуриране.

(66)

Ако се вземе предвид едновременно целият пакет от мерки за целите на прилагането на принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, изчисленията на разходите, направени от държавата, включват мерките, приети от унгарските органи за преструктуриране на банката преди продажбата ѝ, а също и тези мерки, за които е взето решение в рамките на продажбата. Общата сума на въпросните мерки като цяло е отрицателна продажна цена от около 53,4 милиарда HUF (т.е. около 211 милиона евро) като резултат от опростения подход на изваждане на стойността на пазарните мерки от декември 1998 г. от действителната цена, постигната при приватизацията. Този резултат не включва никакви допълнителни разходи, които държавата може да се наложи да понесе по отношение на ангажиментите за компенсация, поети по време на приватизацията.

(67)

Комисията отбелязва, че в нито един момент от 1998 г. насам възстановяването на жизнеспособността на Postabank чрез приватизиране не е било свързано с „положителна цена“ за унгарското правителство, т.е. с реализирането на една разумно очаквана възвръщаемост на инвестицията. Това се показва от факта, че мерките са въведени без точно определяне на бъдеща целева цена.

(68)

Въз основа на това, в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, един разумен инвеститор, действащ при нормални пазарни условия, на базата на чисто търговски основания не би дал или обещал пари за Postabank, без да има конкретни и разумни очаквания да може да я продаде на по-висока цена от общите средства, които са били вложени в нея.

(69)

Както се споменава по-горе, Комисията признава, че Postabank е била продадена на купувача, предложил най-високата цена на публичен, безусловен и конкурентен търг. Все пак публичната тръжна процедура невинаги изключва възможността за държавна помощ. По дело C-344/99 Съдът на Европейските общности констатира следното: „[…] по отношение на твърдението на германското правителство, че приватизацията на GS е удовлетворила изискванията за публична, прозрачна и безусловна процедура, определени в общите правила за приватизация, достатъчно е да се отбележи, че независимо от правната стойност на тези принципи и приемайки твърдението за обосновано, то няма силата да оспори заключението, че възможността за приватизиране на GS при отрицателна продажна цена не удовлетворява прилагането на принципа на инвеститор при условията на пазарна икономика и следователно включва елементи на държавна помощ“ (14). Ако преструктурирането и приватизацията се разглеждат заедно, т.е. като се вземат предвид сумите за публичните мерки, въведени преди продажбата на банката, това води до отрицателна цена за държавата.

(70)

Erste Bank посочва, че анализът на прилагането на принципа на инвеститор при условията на пазарна икономика на Комисията е непълен, тъй като не включва разходите за ликвидацията или съответните унгарски банкови правила, които възпрепятстват практическото осъществяване на ликвидация.

(71)

Комисията отбелязва, че съдебната практика на съдилищата на Общността дава ясно да се разбере, че критерият за частния оператор е приложим само за ситуации, при които намесата на държавата има икономически характер, но не към тези, в които тя представлява част от упражняване на публични правомощия (15). В настоящия случай държавата действа с цел да запази стабилността на финансовата система, а не като частен инвеститор, който действа с цел да реализира печалба.

(72)

В допълнение, за да се оцени дали за държавата е по-изгодно да закрие дадена компания, отколкото да я продаде, съдилищата на Общността са изяснили, че трябва да се направи разграничение между задълженията, които държавата трябва да поеме като собственик на дялов капитал в дадена компания, и задълженията ѝ на публичен орган: само първото може надлежно да се вземе под внимание за оценката на това, дали съществува помощ (16). Следователно, като се изключат от изчисленията разходите, които един частен инвеститор не би взел под внимание, ликвидацията би струвала на държавата по-малко, отколкото преструктурирането и приватизацията, взети заедно.

(73)

Както се посочва по-горе, Erste Bank твърди, че мярката не създава търговско предимство, тъй като е произлязла в рамките на конкурентна процедура и следователно ползата от всякакво преимущество остава за продавача и не се прехвърля към купувача.

(74)

Както се посочва по-горе, това е вярно, само ако публичната и конкурентна тръжна процедура се провежда съгласно нормални пазарни условия. Това условие обаче не е изпълнено, тъй като един частен инвеститор не би поел задължение за неограничени компенсации за неизвестни искове. Още повече един частен инвеститор не би приложил мярката за Postabank, тъй като цялостните мерки след вливането на капитали от държавата довеждат до отрицателна цена за държавата.

(75)

С оглед на горното целият пакет от държавни мерки от декември 1998 г., предприет с цел да се улесни преструктурирането и приватизацията на Postabank, от които въпросната мярка е част, не отговаря на принципа на частния инвеститор и следователно предоставя икономическо предимство на Postabank и Erste Bank, които са се слели на 1 септември 2004 г.

(76)

Тъй като е установено, че въпреки тръжната процедура мярката довежда до преимущество за Erste Bank (тъй като нито един частен продавач не би поел задължение за неограничена компенсация), следва, че мярката е избирателна.

(77)

В края на 2002 г. Postabank е седмата по големина търговска банка в Унгария. През целия оценяван период тя е действала във финансовия сектор, който е открит за интензивна международна конкуренция и в който се е осъществявала търговска дейност между Унгария и Европейския съюз, включително и значителен брой банки от ЕС, опериращи на унгарския банков пазар.

(78)

Съгласно съдебната практика (17), когато държавна помощ укрепи позицията на дадено предприятие в сравнение с други предприятия, конкуриращи се в рамките на търговията в Общността, последните предприятия следва да се разглеждат като засегнати от тази помощ. Установено е, че чрез поемането на ангажимента за компенсация за неизвестни искове унгарската държава е предоставила избирателно предимство на Erste Bank. Следователно може да се заключи, че избирателното предимство във връзка с покупката на Postabank укрепва позицията на Erste Bank и следователно има потенциала да засегне търговията в рамките на Общността и да наруши конкуренцията.

(79)

В заключение, след като всички критерии на член 87, параграф 1 са изпълнени, поетият ангажимент за компенсация за неизвестни искове представлява държавна помощ по смисъла на Договора за ЕО.

(80)

Съгласно междинния механизъм Комисията има правомощията да предприеме действие само по отношение на тези мерки за помощ, които се смятат за приложими след присъединяването. Мярката, за която е уведомено, е приложима след присъединяването и представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Поради това Комисията трябва да оцени съвместимостта ѝ с общия пазар.

(81)

Условията, съгласно които мярката за помощ е съвместима или може да се счита за съвместима с общия пазар, са посочени в член 87, параграфи 2 и 3 от Договора за ЕО.

(82)

Изключенията, предвидени в член 87, параграф 2 от Договора за ЕО, не се прилагат за настоящия случай. По-специално Комисията счита, че отпуснатата в настоящия случай помощ не е била предназначена да компенсира вреда, причинена от природни бедствия или изключителни обстоятелства съгласно член 87, параграф 2, буква б) от Договора за ЕС. Терминът „изключителни обстоятелства“ не включва финансови загуби, причинени от търговски решения на икономически оператори. Комисията отбелязва също, че в Унгария не е имало обща криза на банковата система.

(83)

В този смисъл помощта не може да бъде изключена въз основа на член 87, параграф 3, буква б). През 2003 г., в същото време, когато е поет ангажиментът за компенсация, не е имало системна криза в унгарския банков сектор, която да е можело да доведе до сериозни сътресения в унгарската икономика.

(84)

Съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО Комисията може да разреши държавна помощ, която е отпусната с цел да се улесни развитието на определени икономически дейности или определени икономически области, където такава помощ не влияе отрицателно върху търговските условия до степен, която да противоречи на общия интерес.

(85)

Унгарските органи са уведомили за повечето от мерките, въведени между 1998 г. и 2002 г. за Postabank, като мерки за преструктуриране, при което за поемането на ангажимент за компенсация във връзка с приватизацията на банката е уведомено отделно. Комисията оценява дали мярката може да бъде счетена за съвместима в съответствие с член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, съгласно насоките за оздравяване и преструктуриране.

(86)

Условията за съвместимост на помощи за оздравяване и преструктуриране от член 87, параграф 3, буква в) са посочени в Насоките на Общността. Действащите насоки на Общността относно държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение влизат в сила на 10 октомври 2004 г. (18). За помощ, отпусната преди публикуването на тези насоки, в предходните Насоки на Общността относно държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (19) са посочени условията, според които такава помощ се счита за съвместима (20). Договорът за покупко-продажба, който включва ангажимента за компенсация за неизвестни искове, е подписан на 20 октомври 2003 г. Поради това Комисията счита, че насоките от 1999 г. следва да се прилагат в настоящия контекст.

(87)

В насоките от 1999 г. се счита, че едно предприятие е в затруднено положение, ако не е в състояние да се възстанови чрез собствени ресурси или като набере нужните му средства от акционери или чрез заем.

(88)

Комисията счита, че проблемите на Postabank от 1997—1998 г. са били сериозни и тя е била предприятие в затруднено положение, тъй като не е могла да се възстанови без намесата на държавата.

(89)

Както посочват унгарските органи, мярката не съставлява част от преструктурирането, тъй като е част от продажбата на банката и нуждата от нея се е породила едва при тръжната процедура. Ангажиментът за компенсация за неизвестни искове е поет като част от приватизацията през 2003 г. До това време капиталовата структура и позицията на банката вече са се стабилизирали. Postabank е възстановила жизнеспособността си. През април 2003 г. унгарската Сметна палата издава доклад, в който се признава, че преструктурирането на Postabank е завършено успешно и банката функционира добре.

(90)

Следователно, след като Postabank през 2003 г. вече е била жизнеспособна, не би могло да се отпусне допълнителна помощ за преструктуриране.

(91)

Поради това Комисията счита, че по времето, когато през 2003 г. е поет ангажиментът за компенсация, Postabank не е отговаряла на условията за предприятие в затруднено положение и следователно не е била допустима за допълнителна помощ за оздравяване и преструктуриране. Това означава, че няма основание тя да се счита за съвместима съгласно насоките за оздравяване и преструктуриране.

(92)

Допълнителната оценка включва преценяване на мярката във връзка с по-ранни мерки за преструктуриране като част от единна операция по преструктуриране и приватизация (вж. допълнителната аргументация по-горе). Както се обсъжда по-горе, Postabank вече е била жизнеспособна през 2003 г., когато е взето решението да се поеме ангажимент за компенсация.

(93)

За да бъде счетена мярката за съвместима с помощите за преструктуриране, тя трябва да е била част от по-рано съществуващ план за преструктуриране, който е бил прилаган по времето, когато са възникнали затрудненията на предприятието. Отпускането на помощ за преструктуриране зависи от въвеждането на план за преструктуриране, който трябва да възстанови дългосрочната жизнеспособност на предприятието в разумен период от време въз основа на реалистични предположения относно бъдещите условия на функциониране.

(94)

Планът за преструктуриране, представен от унгарските органи, е съставен след събитието за целите на уведомлението през 2004 г. Той не е съществувал по времето на по-ранни мерки за преструктуриране и по този начин се изяснява, че не е имало план за преструктуриране, както се изисква от насоките за оздравяване и преструктуриране, който да включва поетия ангажимент за компенсация за неизвестни искове като част от дейността по преструктуриране.

(95)

Следователно, дори ако поемането на ангажимент за компенсация се оцени заедно с другите мерки, то не може да бъде счетено за съвместимо с насоките за оздравяване и преструктуриране, тъй като Postabank не е отговаряла на критериите за предприятие в затруднено положение по времето на решението за поемане на ангажимента и ангажиментът не е представлявал част от по-рано съществуващ план за преструктуриране.

(96)

Член 45, параграф 2 от Европейското споразумение постановява следното: „По отношение на финансовите услуги, описани в приложение XIIa, настоящото споразумение не нарушава правото на страните да приемат мерки, които са необходими за провеждането на монетарната политика на страните или въз основа на съображения за защита на инвеститори, вложители, застраховани лица или лица, към които има фидуциарни задължения, или за да се гарантират целостта и стабилността на финансовата система. Тези мерки не са дискриминационни въз основа на националност срещу компании или граждани на друга страна в сравнение със собствените компании и граждани.“

(97)

В решението за започване на процедурата Комисията е имала сериозни съмнения дали член 45, параграф 2 от Европейското споразумение се прилага изобщо за мерки за държавна помощ, тъй като той е част от глава „Учредяване“ от Европейското споразумение, а разпоредбите относно държавната помощ се изброяват в член 62 и сл. В допълнение Комисията счита, че това предписание може да се приложи за всякакви общоприложими мерки, които се приемат от финансов надзорен орган, а също и че в Унгария не е имало обща криза на банковата система.

(98)

Унгарските органи твърдят, че унгарското правителство не е можело да позволи Postabank да банкрутира през 1998 г. по време, когато тя изпитва най-големите си затруднения и унгарският пазар не е бил стабилен, а също и че банкрутът на Postabank, като се има предвид нейната големина, би могъл да доведе до сериозна финансова криза.

(99)

Ангажиментът за компенсация обаче е поет по време, когато Postabank вече не е била предприятие в затруднено положение. Във всеки случай Комисията счита, че член 45, параграф 2 от Европейското споразумение сам по себе си не дава правно основание каквато и да било мярка под формата на държавна помощ да се счита за съвместима с общия пазар.

(100)

В заключение, поетия ангажимент за компенсация за неизвестни искове представлява несъвместима държавна помощ.

(101)

В контекста на междинния механизъм всяко действие, което Комисията има правомощия да предприеме, се ограничава до мерките, приложими след присъединяването, което в настоящия случай означава поетия ангажимент за компенсация за неизвестни искове.

(102)

Въпреки твърдението, че тази мярка е изплатена с продажната цена, въз основа на предходните съображения Комисията счита, че мярката представлява несъвместима помощ и следователно трябва да бъде прекратена с обратно действие, считано от 30 април 2004 г.

(103)

На практика прекратяването с обратно действие от 30 април 2004 г. би означавало възстановяването на всякакви суми, платени след тази дата, които не се характеризират като искове, неприложими след присъединяването. При все това не е необходимо никакво връщане на суми, тъй като в действителност не са извършени никакви плащания съгласно поетия ангажимент за компенсация. Това е така поради изцяло условния характер на поетия ангажимент за компенсация.

(104)

Комисията по принцип би следвало да поиска налагане на санкция за поемането на ангажимент за компенсация, за да компенсира предимството, създадено от мярката.

(105)

Комисията обаче приема аргумента, че налагането на такава санкция би могло да противоречи на принципа за правната сигурност, като се имат предвид специфичните обстоятелства, при които е поет изцяло условният ангажимент/гаранция, като този за компенсация за неизвестни искове. Въпреки че схващането за „приложимост след присъединяването“ е обективно, специфичните критерии, приложими към поемането на ангажимент за компенсация, не са били напълно ясни или предвидими за унгарското правителство или Erste Bank по времето, когато е поет ангажиментът, т.е. когато се извършва приватизацията на Postabank. Следователно, при отсъствие на ясни и прозрачни критерии, отнасящи се до схващането за приложимост след присъединяването по отношение на компенсация, заинтересованите страни не биха могли да се намират в позиция да предвидят, че ангажименти за компенсация за неизвестни искове, предоставени преди присъединяването, ще бъдат счетени за приложими след присъединяването при обстоятелства, подобни на тези при продажбата на Postabank.

(106)

Още повече че въпреки обективния характер на правния текст в Договора за присъединяване насоките на Комисията относно схващането за приложимост след присъединяването по отношение на гаранции и поемане на ангажимент за компенсации са изяснени постепенно с времето. Договорът за присъединяването е подписан на 16 април 2003 г. В приложение IV, част 3 не се определят критериите, които Комисията ще прилага за оценка на приложимостта след присъединяването в случай на условни мерки като гаранции и поемане на ангажимент за компенсация. Вместо това отделите на Комисията са информирали присъединяващите се страни относно критериите за приложимост след присъединяването чрез писма с насоки.

(107)

С писмо от 4 август 2003 г. до мисията на Република Унгария в ЕС Комисията повторно излага разбирането си за схващането „приложимост след присъединяването“ по отношение на отделните мерки за помощ. В това писмо обаче не се разглежда изрично оценката на поети ангажименти за компенсация, нито изрично се изисква подробно изброяване, а именно че рисковете трябва да бъдат точно определени и включени в изчерпателен списък, завършен до датата на присъединяването, като критерий за поемането на ангажимент за компенсация, който да не бъде считан за приложим след присъединяването. Писмото на Комисията изглежда е било напълно изчерпателно, що се отнася до схващането за приложимост след присъединяването, и по никакъв начин не се е споменавало изискването за подробно изброяване. Подробното изброяване е критерий, който мярката не покрива в настоящата си форма.

(108)

Erste Bank купува Postabank на 20 октомври 2003 г. и договорът за покупко-продажба включва ангажимента за компенсация.

(109)

Следващите насоки относно принципа на приложимостта стават достъпни чрез официалните решения на Комисията от 28 януари 2004 г. относно Česká Spořitelna (CZ 14/03) и от 16 декември 2003 г. относно Komerční Banka (CZ 15/03). В тези решения се посочва, че Комисията счита отделните мерки за помощ за приложими след присъединяването, ако точният икономически ефект за държавата не е бил известен към датата на отпускане на помощта. В нито един от тези случаи не се споменава за изискване за подробно изброяване, т.е. изискването рисковете да бъдат точно определени и включени в изчерпателен списък, завършен до датата на присъединяването, с цел дадено поемане на ангажимент за компенсация да не се характеризира като приложимо след присъединяването.

(110)

Това изискване за подробно изброяване не е било предоставено на вниманието на Унгария от страна на Комисията преди писмото ѝ с дата 19 март 2004 г. Това писмо касае изрично случая с Postabank и предоставя насоки относно приложимостта на поемането на ангажимент за компенсация след присъединяването, и по-специално, що се отнася до трите критерия, споменати в параграф 14 от настоящото решение и параграф 52 от решението за започване на процедурата, както е посочено по-горе.

(111)

Следователно по времето, когато се съставя споразумението за покупко-продажба на Postabank през октомври 2003 г., на съответните страни не са били известни всички критерии за определяне на приложимостта след присъединяването на условни гаранции и поемане на ангажимент за компенсация (за разлика от други мерки, като тези, от които произтичат определени задължения за плащания в периода след присъединяването). Като се има предвид всичко това, би изглеждало неуместно да се иска възстановяване на сума по отношение на помощ, която е била отпусната по време, когато насоките на Комисията относно критериите за приложимост след присъединяването относно поемане на ангажимент за компенсация не са били напълно изяснени и освен това може да са създали подвеждащото впечатление, че са пълни.

(112)

В допълнение, положителният ефект от поемането на ангажимент за компенсация е бил до голяма степен уравновесен от факта, че пазарите са били наясно относно текущото разследване от страна на Комисията. Поемането на ангажимент за компенсация не би могло да окаже значителен положителен ефект върху финансовото състояние на банката. То се отнася до определени съдебни рискове във връзка с миналото на Postabank и не представлява обща гаранция, която би предоставила пряко предимство при набирането на средства.

(113)

Въз основа на предходното и на цялостните обстоятелства по случая Комисията не цели налагане на санкция за поетия ангажимент за компенсация за неизвестни искове.

(114)

Въз основа на предходното Комисията заключи, че част от компенсациите, съдържащи се в мярката, които са били ясно определени до момента на присъединяването, не са приложими след присъединяването (т.е. потенциалните искове на двете одиторски компании: Arthur Andersen Audit и Prudentia срещу Postabank, както е изложено в „Рисково определение O“ в едностранната декларация на Erste Bank от 29 април 2004 г.).

(115)

Комисията счита, че останалата част от поетия от Унгария ангажимент за компенсация за неизвестни искове към Postabank és Takarékpénztár Rt./Erste Bank Hungary Nyrt. се характеризира като приложима след присъединяването и представлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар,

—

50 % от първите 4 милиарда HUF на съответните задължения на банката като цяло,

—

100 % от сумата, надхвърляща 4 милиарда HUF, но не повече от 350 милиарда HUF.