EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32009R0112

Регламент (ЕО) № 112/2009 на Комисията от 6 февруари 2009 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на валцдрат с произход от Китайската народна република и Република Молдова

OB L 38, 7.2.2009, p. 3–24 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/112/oj

7.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 38/3


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 112/2009 НА КОМИСИЯТА

от 6 февруари 2009 година

за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на валцдрат с произход от Китайската народна република и Република Молдова

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основния регламент“), и по-специално член 7 от него,

след консултации с консултативния комитет,

като има предвид, че:

A.   ПРОЦЕДУРА

1.   Започване на процедура

(1)

На 25 март 2008 г. Комисията получи жалба относно вноса на продълговати заготовки и пръти, горещовалцувани, неравномерно навити на кангали, от желязо или от нелегирана или легирана стомана („валцдрат“), с произход от Китайската народна република (КНР), Република Молдова (РМ) и Турция.

(2)

Жалбата бе подадена по силата на член 5 от основния регламент от EUROFER („жалбоподателя“) от името на производителите, които съставляват основен дял — в този случай повече от 25 % — от цялата продукция на валцдрат в Общността.

(3)

Жалбата съдържаше prima facie доказателства за дъмпинг и за произтичащата от такъв дъмпинг значителна вреда, което бе счетено за достатъчно основание за образуването на процедура.

(4)

На 8 май 2008 г. процедурата бе започната чрез публикуване на известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз  (2) („известие за започване“).

2.   Заинтересовани страни по процедурата

(5)

Комисията официално уведоми за откриването на процедурата производителите износители от КНР, РМ и Турция, вносителите, търговците, потребителите и асоциациите, за които е известно, че са засегнати от дъмпинга, властите на КНР, РМ и Турция, подалите жалбата производители от Общността и другите производители от Общността, за които е известно, че са засегнати страни. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да изложат становищата си в писмен вид и да подадат заявление за официално изслушване в срока, посочен в известието за започване на процедурата. Всички заинтересовани страни, които пожелаха и доказаха, че имат конкретни основания да бъдат изслушани, получиха това право.

(6)

За да се даде възможност на производителите износители, ако пожелаят, да подадат искане за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ) или за индивидуално третиране (ИТ), Комисията изпрати съответните формуляри до китайските и молдовските производители износители, за които бе известно, че може да бъдат засегнати, и до властите на КНР и РМ. Двама производители износители от КНР, които се състоят от групи свързани дружества, и един от РМ поискаха ТДПИ в съответствие с член 2, параграф 7 от основния регламент или ИТ, ако разследването установи, че не отговарят на условията за ТДПИ.

(7)

Предвид очевидно големия брой производители износители от КНР и Турция и вносители и производители от Общността в известието за започване Комисията посочи, че може да бъде приложен метод за съставяне на представителна извадка за установяване на дъмпинга и произтичащата от него вреда в съответствие с член 17 от основния регламент.

(8)

С цел да се даде възможност на Комисията да реши дали е необходимо изготвяне на представителна извадка и ако е така, да подбере такава, всички производители износители в КНР и Турция и вносители и производители в Общността бяха приканени да се представят на Комисията и в съответствие с публикуваното известие за откриване на процедура да предоставят на Комисията основна информация за дейността си, свързана с разглеждания продукт.

(9)

Предвид ограничения брой получени отговори за изготвяне на извадката бе решено, че не е необходима представителна извадка нито по отношение на китайските и турските производители износители, нито на производителите и вносителите от Общността.

(10)

Бяха изпратени въпросници на всички дружества от КНР и Турция, които отговориха в процеса на изготвяне на извадката, на единствения молдовски производител износител, на всички производители, потребители и вносители от Общността, които отговориха в процеса на изготвяне на извадката, както и на всички други страни, за които бе известно, че може да са засегнати. Отговори бяха получени от две групи производители износители от КНР, един производител износител от РМ, шест производители износители от Турция, двадесет производители от Общността, един вносител и осем ползватели от Общността.

(11)

Комисията издири и провери цялата информация, преценена като необходима за установяването на дъмпинга, произтичащата от него вреда и интереса на Общността, и извърши проверки на място в помещенията на следните дружества:

а)

производители износители от КНР:

Hunan Valin Xiangtan Iron & Steel Co. Ltd. и Hunan Xianggang Huaguang Wire Rod Co. Ltd., Xiangtan, Hunan province, КНР;

б)

производител износител от РМ:

Joint Stock Company Moldova Steel Works (наричан по-долу „MMZ“), Рибница, Приднестровски регион на РМ; и свързаното с него търговско дружество Panfermag Holding Ltd., Limassol, Кипър в помещенията му в Киев, Украйна;

в)

производители износители от Турция:

Çolakoglu Metalurji A.S и свързаното с него търговско дружество Çolakoglu dis Ticaret A.S., Karakoy, Турция,

Habas Sinai ve Tibbi Gazlar Istihsal Endüstrisi A.S., Kartal, Турция,

Içdas Çelik Enerji Tersane ve Ulasim Sanayi A.S., Istanbul, Турция,

Iskenderun Demir ve Çelik Fabrikalari A.S., Iskenderun, Турция,

Kroman Çelik Sanayii A.S, Kocaeli, Турция;

г)

производители от Общността:

Riva Fire S.p.A, Milano, Италия и свързаните с него дружества Riva Acier S.A., Gargenville, Франция; Riva Stahl GmbH, Hennigsdorf, Германия и Brandenburgische ElektroStahlwerke (BES) GmbH, Brandenburg, Германия,

Global Steel Wire, Santander, Испания,

ArcelorMittal Hamburg GmbH, Hamburg, Германия; ArcelorMittal Grandrange, Amneville, Франция; ArcelorMittal Poland, Katowice, Полша;

Feralpi Siderurgica S.p.A, Lonato, Италия,

Corus, London, Обединено кралство,

Duferco La Louviere Sales S.A, Manage, Белгия;

д)

вносители от Общността:

Montan Gesellschaft Voss GmbH, Planegg, Германия;

е)

ползватели от Общността:

Unifer S.p.A, Piacenza, Италия.

(12)

Предвид необходимостта да се установи нормалната стойност за производителите износители от КНР и РМ, на които може да не бъде предоставено ТДПИ, с цел определяне на нормалната стойност въз основа на данни от държавата аналог, в случая Бразилия, беше направена проверка в помещенията на следното дружество:

Arcelor Mittal Brazil, Belo Horizonte, Бразилия.

3.   Период на разследване

(13)

Разследването за дъмпинг и произтичащата вреда обхвана периода от 1 април 2007 г. до 31 март 2008 г. („период на разследване“ или „ПР“). Проучването на тенденциите, свързани с оценката на вредите, обхвана периода от 1 януари 2004 г. до края на периода на разследване („разглеждан период“).

Б.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

1.   Разглеждан продукт

(14)

Разглежданият продукт са продълговати заготовки и пръти, горещовалцувани, неравномерно навити на кангали, от желязо или от нелегирана или легирана стомана, различна от неръждаема стомана, с произход от Китайската народна република, Република Молдова и Турция („разглежданият продукт“ или „валцдрат“), обикновено обозначаван с кодове по КН 7213 10 00, 7213 20 00, 7213 91 10, 7213 91 20, 7213 91 41, 7213 91 49, 7213 91 70, 7213 91 90, 7213 99 10, 7213 99 90, 7227 10 00, 7227 20 00, 7227 90 10, 7227 90 50 и 7227 90 95. Разглежданият продукт не включва валцдрат от неръждаема стомана.

(15)

За да бъде произведен валцдрат, произведените в електродъгови пещи или в доменни пещи стоманени заготовки се валцуват в машина за валцуване. Напречното сечение на заготовките постепенно изтънява след поредни валцувания, след което заготовките се навиват на кангали. В доменните пещи се използва метален скрап, а в електродъговите — метален скрап и желязна руда.

(16)

Валцдратът се използва за заварени мрежи в строителния сектор (тел за предварително и последващо напрягане и въжета, използване при подсилване на бетон) и има много други приложения след изтеглянето му в тел, включително при производството на гуми (пневматични гуми), в производството на гайки и болтове (скрепителни елементи), оградни продукти, колички за пазаруване, стоманени въжета, електроди, кабели, пружини за легла, пружини за окачване и тел за заваряване.

2.   Сходен продукт

(17)

Разследването показа, че произвежданият и продаван от производството на Общността на територията на Общността валцдрат, както и този, произвеждан и продаван на националния пазар на Бразилия, която изпълнява ролята на страна аналог, и валцдратът, произвеждан в КНР, РМ и Турция и продаван на Общността и на националния турски пазар, имат до голяма степен същите основни физически и технически характеристики и същата основна употреба.

(18)

Всички горепосочени видове валцдрат се считат следователно за сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

В.   ДЪМПИНГ

1.   Прилагане на член 18 от основния регламент

(19)

Един китайски производител износител подаде в указаното време формуляр за извадката, искане за ТДПИ и отговори на антидъмпинговия въпросник, но не съумя да отговори на писменото искане на Комисията за повече информация, дори след получаването на напомняне.

(20)

Дружеството беше информирано относно възможното прилагане на член 18 от основния регламент и получи възможност да изрази становището си.

(21)

Дружеството твърдеше, че определените от Комисията срокове са изключително кратки, за да му е възможно да предостави пълна информация и да окаже съдействие. Предвид факта, че дружеството не е посочило пред Комисията в рамките на действащия срок опасенията си относно недостатъчното време, беше преценено, че не са представени нито убедителни доводи, нито доказателства в полза на изоставяне на решението за прилагането на член 18 от основния регламент.

(22)

Дружеството прибягна до обжалване пред Служителя по изслушванията. След изслушване на доводите на дружеството и мнението на Служителя по изслушванията, се потвърди, че дружеството не е посочило своевременно опасенията си във връзка с недостатъчното време и следователно не е оказало достатъчно усърдно съдействие при разследването.

(23)

Следователно беше счетено за целесъобразно информацията, предоставена от дружеството, да бъде отхвърлена, а констатациите да се основават на наличните факти.

2.   Статут на третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ)

(24)

По силата на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент при антидъмпингови разследвания на внос с произход от КНР и РМ нормалната стойност се определя съгласно параграфи 1—6 от посочения член за онези производители, които отговарят на критериите, посочени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

(25)

Накратко и за улеснение критериите за ТДПИ са посочени в обобщен вид по-долу:

бизнес решенията се вземат и разходите се правят в отговор на сигнали от пазара и без значителна намеса на държавата; разходите за основните вложени материали по същество отразяват пазарните стойности,

фирмите разполагат с един-единствен пакет от счетоводна документация, която се подлага на независим одит в съответствие с Международните счетоводни стандарти (МСС) и се прилага във всички случаи,

няма значителни изкривявания, пренесени от предишната система на непазарна икономика,

законовата уредба за фалита и собствеността гарантира правна сигурност и стабилност,

обмяната на валута се извършва по пазарни курсове.

(26)

След започване на процедурата двама китайски производители износители и един молдовски поискаха ТДПИ съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент и подадоха искането за ТДПИ в определения срок.

2.1.   Китайска народна република

(27)

За един китайски производител износител трябваше да бъде приложен член 18 от основния регламент (вж. съображения 19—23 по-горе) и поради това неговото искане за ТДПИ беше отхвърлено.

(28)

Що се отнася до другия китайски производител износител, дружеството не съумя да докаже, че отговаря на критерии 2 и 3. По отношение на критерий 2 беше установено, че няколко счетоводни подхода на дружеството не са съобразени с МСС. Беше установено, че тези проблеми са системни, но не са отразени в одиторския доклад. По отношение на критерий 3 беше установено, че дружеството не е плащало главницата на някои заеми и то дълго време след изтичането на първоначално предвидения в договорите за заем период. Беше установено и че през ПР дружеството се е ползвало от сериозни облекчения при плащането на подоходен данък.

(29)

Следователно беше направено заключението, че китайският производител износител не доказва, че отговаря на условията, определени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

(30)

След оповестяването на анализа за ТДПИ китайският производител износител представи отговор, в който дружеството изразява съгласие, че не отговаря на критерий 2, но изразява несъгласие с отрицателното заключение относно критерий 3. По-специално дружеството твърди, че необслужването на главницата по заем не представлява изкривяване, пренесено от предишната система на непазарна икономика, а е знак за високия кредитен рейтинг на дружеството. След подробно проучване се установи, че през ПР въпросните заеми не са били предмет на никакъв договор, така че дружеството не е имало правното задължение да плаща нито лихва, нито главница. Съществуването на такива заеми изкривява в значителна степен финансовото състояние на дружеството и de facto представлява отписване на дълг. Освен това необслужването на главницата на заем е в противоречие с принципите на пазарната икономика. Затова този довод бе отхвърлен.

(31)

Освен това се твърдеше, че облекчението при плащането на подоходен данък не е субсидия и следователно не може да се счита за изкривяване, пренесено от системата на непазарна икономика. Доводът беше отхвърлен, тъй като прилагането на облекчението при плащането на подоходен данък зависи от употребата на национално произведено оборудване вместо внесено такова и следователно представлява особен вид субсидия.

2.2.   Република Молдова

(32)

Молдовският производител не съумя да докаже, че отговаря на някой от критериите за ТДПИ. Що се отнася до вземането на решения и разходите (критерий 1) беше установено, че висшето ръководство на дружеството заема ключови позиции в администрацията на Приднестровския регион на Молдова — отцепилата се, но международно непризната Приднестровска молдовска република (наричана по-долу „ПМР“) — и че са налице значителни изкривявания по отношения на разходите. Що се отнася до критерий 2 беше установено, че дружеството не разполага с един-единствен комплект от счетоводни документи, които са били подложени на независим одит, а бяха установени и сериозни недостатъци във връзка с точността и систематичността на счетоводните документи, което накърнява тяхната достоверност. Що се отнася до критерий 3 бяха налице изкривявания, пренесени от системата на непазарна икономика, които са повлияли на разходите. Най-сериозното изкривяване се отнася до факта, че приватизацията на дружеството е извършена на цени под пазарната стойност. Беше установено, че дружеството често е участвало в бартерни търговски практики. Що се отнася до критерий 4 и правната яснота и стабилност на операциите беше установено, че дружеството в голяма степен не се съобразява с молдовската правна рамка. И накрая беше също установено, че дружеството извършва операциите си, inter alia, в парични единици, които не са международно признати и чийто обменен курс не се определя свободно в отговор на сигнали на пазара (критерий 5).

(33)

Следователно беше направено заключението, че молдовският производител износител не доказва, че отговаря на условията, определени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

(34)

Молдовският производител износител оспори това решение. Принципно той заяви, че прилагането спрямо РМ на член 2, параграф 7 от основния регламент представлява нарушение от страна на Общността на ангажиментите ѝ към СТО по отношение на РМ.

(35)

Във връзка с този довод следва да се припомни, че в бележката към член VI от ГАТТ се признава, че в случай на внос от някои страни, при който може да са налице затруднения при определянето на сравнимостта на цените с цел установяването на наличието на дъмпинг, членовете на СТО могат да преценят, че прибягването до сравнение с цените на националния пазар на такава страна може невинаги да е уместно. В случая с РМ се счита, че са налице такива затруднения. При тези обстоятелства нормалната стойност ще бъде определена в съответствие с член 2, параграф 7 от основния регламент. Освен това се отбелязва, че РМ е изрично спомената в член 2, параграф 7, буква а) в списъка на страните с непазарна икономика, към които се прилага въпросната разпоредба.

(36)

Беше също заявено, че задължителните срокове, определени в основния регламент, не са били спазени. Заявителите твърдяха, че решението за отхвърляне на искането за ТДПИ следва да бъде отменено, тъй като Комисията не е съумяла да вземе решение за ТДПИ в рамките на тримесечния период, определен в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

(37)

Вярно е, че Комисията не е взела решението за ТДПИ в рамките на тримесечния период след започването на разследването. Това обаче не съставлява основание за отмяната на решението за отхвърляне на искането за ТДПИ. Макар че в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент се предвижда решението за ТДПИ да бъде взето в рамките на три месеца след започването на разследването, в разпоредбата не се предвиждат никакви конкретни последствия ако тримесечният период не бъде спазен. По-специално в разпоредбата не се предвижда, че ако Комисията не съумее в рамките на период от три месеца да вземе решение по искането за ТДПИ на износител: i) износителят автоматично ще получи ТДПИ, нито че ii) институцията не може повече да налага мерки спрямо износителя. Следователно самият факт, че Комисията не е спазила тримесечния период, не води до нищожност на решението за отхвърляне на искането за ТДПИ.

(38)

Освен това молдовският производител износител твърдеше, че е била налице дискриминация в сравнение с украински и руски производители износители в предходни процедури и че оценката на Комисията почива на политически мотиви. Също така той твърди, че са налице редица грешки, които се дължат на липсата на доказателства или се основават на недостатъчно обосновани заключения и че по този начин е нарушен принципът на добрата администрация. Дружеството не уточнява конкретните причини за това нарушение.

(39)

Във връзка с твърдението за дискриминация по отношение на РМ в сравнение с начина, по който са били извършени оценките за ТДПИ при предишни случаи с участието на Украйна и Русия, трябва да се заяви, че оценките за ТДПИ се извършват за всеки отделен случай. Не могат автоматично да бъдат прилагани към настоящата процедура решения по минали случаи с участието на тези страни. Трябва също да се изтъкне, че нито Украйна, нито Русия са понастоящем изброени в член 2, параграф 7 от основния регламент в качеството на страни с непазарна икономика и по тази причина настоящата ситуация не е сравнима с РМ. Предвид горното се отхвърля твърдението за дискриминация по отношение на РМ и други страни, които в миналото са били с непазарна икономика.

(40)

Молдовското дружество оспори анализа на Комисията относно спазването на петте критерия за ТДПИ.

(41)

Що се отнася до критерий 1 дружеството твърди, че няма намеса на държавата, тъй като за целите на настоящата процедура, когато става дума за властите на ПМР не може да се говори за държава, тъй като те не са признати за държава. За целите на този критерий обаче се счита, че споменаването на държавата следва да бъде разбирано като властите, които на практика контролират региона, независимо дали е признат или не, и които разполагат с възможност да се намесват в процеса на вземане на решения в дружеството. Следователно този довод бе пренебрегнат.

(42)

Дружеството не е съгласно също с оценката по критерий 2, като твърди, че дружеството разполага само с един комплект основни счетоводни отчети, които са подлагани на независим одит в съответствие с МСС.

(43)

Беше установено обаче, че дружеството разполага с един комплект счетоводни документи, които са били изготвени в съответствие с т.нар. МСС, в които не се споменава за лоши кредити и които не са били подлагани на одит. Дружеството разполага и с втори комплект счетоводни документи, които са консолидирани с тези на други свързани дружества и подложени на одит, за който се твърди, че е в съответствие с МСС. По този втори комплект счетоводни документи е изразено становище с резерви от одиторите, които са изразили резерви по отношение на оценката през 2003 г. и през 2005 г. на активите на компанията. По време на разследването не бяха изяснени в достатъчна степен точните причини за въпросните резерви. По-късно дружеството заяви, че изразените от одиторите резерви не са били съществени, но не представи доказателства в това отношение.

(44)

Следователно горните доводи на дружеството по отношение на критерий 2 трябваше да бъдат пренебрегнати.

(45)

Що се отнася до критерий 3 дружеството твърдеше, че процесът на приватизация на дружеството не е от значение за откриването на възможни изкривявания, пренесени от предишната система на непазарна икономика, тъй като впоследствие дружеството е било препродадено при пазарни условия и при съобразяване с пазарната стойност. Това обаче не можеше да бъде доказано, тъй като препродажбата на дружествата, притежаващи дялове от MMZ, може да е включвала и други активи, а не беше предоставена надлежно подкрепена с документи оценка на тези операции.

(46)

Дружеството също твърдеше, че относно бартерните търговски практики установените при разследването суми от бартерна търговия не са значителни с оглед на този критерий. Все пак се счита, че размерът на такива практики не е валиден критерий за анализ, тъй като истинската стойност на търгуваните стоки е известна единствено на страните, участващи в бартерната търговска операция. Следователно важен е доводът, че е установено, че такива практики, които са типични за непазарни икономики, са били редовно използвани от дружеството. Ето защо доводът на дружеството трябваше да бъде пренебрегнат.

(47)

Във връзка със заема от свързано дружество, за който молдовското дружество не съумя да представи никакво доказателство на място, макар че това беше поискано от него, дружеството заяви, че въпросният заем е бил напълно изплатен. Впоследствие дружеството представи копия на документи, в качеството им на доказателства за плащане, но не предостави никакво обяснение защо те не бяха представени на място. Остава фактът, че това доказателство не е било налице при проверките на място и че този тип документи не могат да бъдат проверявани на този етап от процедурата. Ето защо доводът на дружеството трябваше да бъде пренебрегнат.

(48)

Що се отнася до критерий 4 дружеството заяви, че фактът, че дружеството е било с временна регистрация в РМ и че износът му се е осъществил през митницата на РМ следва да е уверение за това, че е спазило законовата рамка на РМ. Освен това то заяви, че фактът, че счетоводните му документи са били подложени на одит, доказва, че приложимите закони са били достатъчни за осигуряването на правна сигурност и стабилност. Следва обаче да се отбележи, че нито временната регистрация на дружеството в РМ, нито одитът зависят от прилагането на законовата рамка на РМ, и че сегашната собственост над дружеството не е юридически призната в РМ. Следователно тези твърдения трябваше да бъдат пренебрегнати.

(49)

Що се отнася до критерий 5 дружеството заяви, че обменът в рубли от ПМР се извършва по пазарен курс, който е резултат от свободните продажби и покупки на валути. Все пак фактът, че паричната единица на ПМР не е призната или търгувана в международен план означава, че за нея не може да се счита, че притежава пазарна стойност, а само стойност, която е определена по административен начин от т.нар. „власти“ на ПМР. Следователно този аргумент бе пренебрегнат.

3.   Индивидуално третиране (ИТ)

(50)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, ако е необходимо, по отношение на държавите, които попадат в обхвата на разпоредбите на посочения член, се определя мито за цялата страна, освен в случаите, когато дружествата могат да докажат, че отговарят на всички критерии за предоставяне на ИТ, установени в член 9, параграф 5 от основния регламент.

(51)

Китайските и молдовските производители износители, които не отговарят на критериите за ТДПИ (вж. съображения 28—33 по-горе), бяха подали също заявление за ИТ, в случай че не им бъде предоставено ТДПИ.

(52)

Въз основа на наличната информация бе установено, че китайският производител износител отговаря на всички изисквания за ИТ, изложени в член 9, параграф 5 от основния регламент.

(53)

Що се отнася до единствения молдовски производител износител беше установено, че той не отговаря на изискванията за получаване на ИТ, както са изложени в член 9, параграф 5 от основния регламент, тъй като не може да докаже, че износните цени, количества и условия са били определени без намесата на държавата, че обменът на валута е бил извършван по пазарни курсове, нито че намесата на държавата е била такава, че не води до заобикаляне на мерките, в случай че към отделни износители се прилагат различни митнически ставки.

4.   Нормална стойност

4.1.   Турция

(54)

В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент Комисията първо проучи за всеки производител износител дали продажбите на разглеждания продукт на независими клиенти на националния пазар са представителни, т.е. дали общият обем на такива продажби е равен или по-голям от 5 % от общия обем на съответните експортни продажби на Общността.

(55)

Комисията впоследствие определи онези видове продукти, продавани на националния пазар от дружествата, имащи като цяло представителни продажби на националния пазар, които са идентични или пряко съпоставими с видовете, които се продават за износ за Общността. Продажбите на националния пазар на конкретен вид продукт бяха счетени за достатъчно представителни там, където обемът на този вид продукт, продаван на националния пазар на независими клиенти през периода на разследването, представляваше 5 % или повече от общия обем на съпоставимия вид продукт, продаван за износ за Общността.

(56)

Впоследствие Комисията проучи дали продажбите на националния пазар на всеки продуктов вид, продаван на националния пазар в представителни количества от всяко дружество във всяка държава износителка, могат да се смятат за осъществени при обичайни търговски условия съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент. Това бе направено посредством установяване на частта от рентабилните продажби на националния пазар на независими клиенти на всеки изнасян продуктов вид по време на периода на разследването.

(57)

Когато обемът на продажбите на даден вид продукт, продаван на нетна продажна цена, която е равна или по-висока от изчислените производствени разходи, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите на този вид и когато среднопретеглената цена на този вид е равна или по-висока от производствените разходи, нормалната стойност се базира на действителната цена на националния пазар. Тази цена е изчислена като среднопретеглена стойност на цените от всички продажби на националния пазар на този вид продукт, направени по време на ПР и независимо от това, дали тези продажби са били рентабилни или не.

(58)

Когато обемът на рентабилни продажби на един вид продукт представлява 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид или когато среднопретеглената цена на този вид е по-ниска от производствените разходи, нормалната стойност се базира на действителната цена на националния пазар, изчислена като среднопретеглена стойност на рентабилните продажби само на този вид.

(59)

Когато не беше възможно цените на националния пазар за даден вид продукт, продаден от определен производител износител, да бъдат използвани за установяване на нормалната стойност, се наложи да бъде използван друг метод. Във връзка с това Комисията използва конструирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

(60)

Нормалната стойност бе конструирана, като към производствените разходи за изнасяните видове на продукта на всеки износител, съответно коригирани при необходимост, бе добавена разумна сума на разходите за реализация, общите и административните разходи, както и разумна норма на печалбата.

(61)

За всеки един случай разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата бяха установени съгласно методите, посочени в член 2, параграф 6 от основния регламент. За тази цел Комисията провери надеждността на данните относно разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата, осъществени на националния пазар от всеки един от разглежданите производители износители.

(62)

Що се отнася до петте разследвани турски износители производители, продажбите на сходния продукт са представителни. Нормалната стойност се основаваше до голяма степен на платените или подлежащите на плащане цени при нормални търговски условия от независими клиенти в Турция в съответствие с член 2, параграф 1 от основния регламент.

(63)

Въпреки това, за тези видове на продукта, чиито продажби на националния пазар са били недостатъчни или не са били извършени при нормални търговски условия, нормалната стойност беше конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент. Разходите за реализация, общите и административни разходи и печалбата се основаваха на действителни данни, отнасящи се до създаването на продукция и продажбите, извършени при обичайни търговски условия, на сходния продукт от производителя износител, който се разследва, в съответствие с уводния текст на член 2, параграф 6 от основния регламент.

4.2.   КНР и РМ

(64)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент при икономики в преход нормалната стойност за производители износители, на които не е предоставено ТДПИ, трябва да се определи въз основа на цената или на конструираната стойност в трета страна с пазарна икономика („страна аналог“). Тъй като на никой от производителите износители в КНР и РМ не беше предоставено ТДПИ, нормалната стойност за тези дружества трябваше да бъде установена въз основа на данни от страната аналог.

4.3.   Страна аналог

(65)

В съобщението за започване на процедура с цел установяването на нормалната стойност за КНР и РМ като подходяща страна аналог беше предложена Бразилия. Комисията покани всички заинтересовани страни да изразят мнение по това предложение.

(66)

Въпреки осъществените контакти с редица производители в други трети страни нямаше дружества, които изразиха съгласие да окажат съдействие, с изключение на един бразилски производител.

(67)

Няколко заинтересовани страни изразиха писмени мнения, в които се твърдеше, че Бразилия не е подходящ избор и предложиха Турция като страна аналог. Жалбоподателят представи допълнителни доводи в полза на избора на Бразилия. Тези доводи бяха анализирани и разследвани от Комисията.

(68)

Една заинтересована страна заяви, че производствените методи в РМ и Бразилия се различават и затова предложи Турция като по-подходяща страна аналог за РМ. Същата страна допълнително заяви, че нивата на икономическо развитие в РМ и Бразилия са различни. Беше установено обаче, че производствените методи в Бразилия са до голяма степен същите или подобни на тези в КНР. Различията между Бразилия и РМ по отношение на производствените методи засягат само предварителния процес, което не води до значителни разлики в разходите. Що се отнася до нивата на икономическо развитие, те сами по себе си не се считат за критерий за избор на страна аналог.

(69)

Беше заявено също, че съдействащият бразилски производител е свързан с жалбоподателя, което прави неподходящ изборът на Бразилия за страна аналог. Този аргумент не беше приет. Счита се, че ако цените и разходите не са изопачени, няма причина да бъдат пренебрегнати данните, предоставени от свързаните с жалбоподателя съдействащи дружества, при определянето на нормалните стойности, които се основават на продажбите на националния пазар на страната аналог.

(70)

Една заинтересована страна заяви, че на бразилския национален пазар разглежданият сходен продукт е със завишена цена. Друга заинтересована страна заяви, че конкуренцията на националния пазар е изкривена поради факта, че е налице вертикална интеграция на националните производители и че за двама от тях се твърди, че притежават заедно повече от 60 % пазарен дял.

(71)

При разследването се потвърди, че цените на националния пазар в Бразилия, както и маржът на печалбата на съдействащия бразилски производител са доста високи. Това може да е знак за наличието на бразилския пазар на конкуренция в недостатъчна степен, което се дължи на факта, че има само трима производители на сходния продукт, двама от които, както потвърди разследването, покриват почти 90 % от пазара.

(72)

Освен това при разследването стана ясно, че в Турция има около 12 производители, което взето заедно с вноса от различни източници осигурява един конкурентен национален пазар.

(73)

Във всеки случай с цел избягване на влиянието на високите цени на бразилския национален пазар и предвид наличието на проверени данни от пет турски производители износители, беше счетено за по-подходящо използването на Турция вместо Бразилия като страна аналог.

(74)

С оглед на гореизложеното се стигна до заключението, че за целите на настоящата процедура изборът на Турция за страна аналог вместо Бразилия може да се счита за по-подходящ съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

4.4.   Износна цена

(75)

Във всички случаи, при които разглежданият продукт е бил изнасян за независими клиенти в Общността, експортната цена е определяна в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, а именно въз основа на експортните цени, реално платени или подлежащи на плащане.

(76)

Един производител износител реализира експортни продажби чрез свързан вносител от Общността. В този случай износната цена бе конструирана съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент на основата на цената, на която внесените продукти са били препродадени за първи път на независим купувач, надлежно коригирана с всички разходи, възникнали между вноса и препродажбата, и увеличена с приемлив марж, съответстващ на разходите за реализация и на общите и административните разходи и на печалбата. Бяха използвани разходите за реализация и общите и административни разходи на свързания вносител, а маржът на печалбата бе установен въз основа на информацията, предоставена от съдействащите несвързани вносители.

4.5.   Сравнение

(77)

Сравнението между нормалната стойност и износната цена беше направено на база цената франко завода.

(78)

С цел да се гарантира справедливо сравняване между нормалната стойност и износната цена, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент бяха взети предвид под формата на корекции различията във факторите, които влияят върху цените и тяхната сравнимост.

(79)

На всички разследвани съдействащи производители износители, където бе приложимо и оправдано, бяха дадени отчисления за разликите в транспортните разходи, навлото и застрахователните разходи, банковите такси, разходите по опаковане и разходите за кредити и комисиони.

5.   Дъмпингови маржове

5.1.   Китайски производители

(80)

За единствения производител износител, на който беше предоставено ИТ, дъмпинговият марж беше установен чрез сравняване на износната цена франко завода по кодовите номера на продукта (PCN) със съответната нормална стойност на страната аналог.

(81)

За всички несъдействащи производители износители и предвид ниското ниво на сътрудничество остатъчният дъмпингов марж следва да се определи на нивото на най-високия дъмпингов марж, определен за дадено представително количество, изнесено от съдействащ производител износител.

(82)

Временните среднопретеглени дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Общността преди обмитяване, са както следва:

Наименование:

Дъмпингов марж

Valin Group

36,5 %

Всички останали

50,5 %

5.2.   Молдовски производител износител

(83)

Изчисляването на дъмпинговия марж за молдовския производител беше направено чрез сравняването на неговата износна цена с цената на националния пазар на страната аналог. Тъй като износът на молдовския производител за ЕС се извършва чрез свързан търговец, изчисляването на дъмпинговия марж се основава на конструираната износна цена за продажби на независими клиенти в ЕС в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент.

(84)

По този начин дъмпинговият марж беше изчислен на 16,1 %.

(85)

Тъй като нивото на съдействие беше счетено за високо т.е. вносът от съдействащия молдовски производител съставляваше близо 85 % от целия внос, беше определен единен прилаган за цялата страна дъмпингов марж въз основа на проверени данни на MMZ, т.е. на същото ниво като за съдействащия производител износител.

(86)

Така общонационалният дъмпингов марж за РМ беше определен на 16,1 %.

5.3.   Турски производители износители

(87)

В съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент дъмпинговите маржове бяха установени на базата на сравняване на среднопретеглената нормална стойност по видове продукти със среднопретеглената експортна цена по видове продукти, както е установена по-горе.

(88)

Предварителните дъмпингови маржове са, както следва:

Наименование на дружеството

Дъмпингов марж

Kroman Çelik Sanayli AS (Kroman)

18,8 %

Çolakoglu Metalurji A.S (Çolakoglu)

9,8 %

Iskenderun Demir ve Çelik AȘ (Isdemir)

10,5 %

Habas Sinai ve Tibbi Gazlar Istihsal Endustri AS (Habas)

7,1 %

Icdas Celik Enerji Tersane ve Ulasim Sanayii AS (Icdas)

4,1 %

Всички останали (остатъчен)

18,8 %

Г.   ПРОИЗВОДСТВО НА ОБЩНОСТТА

1.   Продукция на Общността

(89)

Цялата налична информация относно производителите на Общността, включително информацията, предоставена в жалбата, и данните, събрани от производителите в Общността преди и след започването на разследването, беше използвана за установяване на общата продукция на Общността.

(90)

Въз основа на тази информация продукцията на Общността беше изчислена на близо 24,9 милиона тона през ПР. Това количество включва продукцията на всички производители от Общността, които се представиха в рамките на процедурата, и приблизителната продукция на производителите, които останаха неутрални по време на процедурата („неутрални производители“). Неутралните производители представляват около 30 % от общата продукция на Общността. Никой от производителите от Общността, които се представиха, не остана неутрален, нито се възпротиви на започването на разследването.

(91)

Що се отнася до неутралните производители Комисията изпрати въпросници с цел получаване на по-точна информация, по-специално за обема и цените на продажбите им. Отговори на въпросника от тези производители обаче не бяха получени. Затова при липсата на друга информация за определяне на продукцията и потреблението на Общността бяха използвани данните, посочени в жалбата във връзка с неутралните производители.

(92)

Обемът на продукцията на производителите от Общността, които подкрепяха жалбата, възлиза на 11,1 милиона тона през ПР, което представлява 45 % от приблизителната обща продукция на Общността, докато другите производители, които подкрепяха жалбата, но не пожелаха да окажат съдействие, съставляват 25 %.

2.   Определение за производство на Общността

(93)

Както е споменато в съображение 92, разследването показа, че производителите в Общността, които подкрепят жалбата и са съгласни да окажат съдействие при разследването, представляват около 45 % от общата продукция на Общността през ПР. Следователно се счита, че тези производители съставляват производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент.

(94)

Предвид големия брой производители, подкрепили жалбата и изразили съгласие да окажат съдействие при разследването, беше предвидено съставянето на представителна извадка за целите на разследването на нанесената вреда. На въпросниците за изготвянето на извадката бяха получени 20 отговора, които бяха изпратени на представилите се производители от Общността. Беше решено да не се изготвя извадка, тъй като тези 20 съдействащи производители бяха съставени от четири групи дружества и двама независими производители.

(95)

Предвид големия брой свързани дружества, включени в две от четирите групи, беше решено, че данните, предоставени от 11-те отделни дружества, които бяха подбрани въз основа на производствените им обеми, както и географската им разгърнатост, ще бъдат проверени на място при предварителния етап. За останалите дружества беше извършен анализ на предоставените данни в отговорите им на въпросника.

Д.   ВРЕДА

1.   Потребление на Общността

(96)

Потреблението на Общността беше определено въз основа на общия обем внос, по данни на Евростат, общия обем продажби на пазара на Общността от страна на производството на Общността и другите производители от Общността, включително и приблизителния размер на продажбите на неутралните производители.

(97)

Както е споменато в съображение 91, беше установен контакт с неутралните производители, от които беше поискано да предоставят данни, по-специално за продукцията и продажбите им на валцдрат по време на разглеждания период. Поради липса на съдействие обаче и при отсъствие на всякакви други данни относно продажбите им на пазара на Общността, вместо това бяха използвани предоставените в жалбата данни.

Таблица 1

Потребление на Общността

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

ПР

Тонове

21 517 641

20 454 603

22 438 442

23 102 366

22 754 018

Индекс

100

95

104

107

106

Източник: Евростат, данни от жалбата и отговори на въпросника.

(98)

Като цяло през разглеждания период потреблението в Общността е нараснало с 6 %. Нарастването е започнало през 2006 г. след временен спад от 5 % през 2005 г. След това потреблението се е възстановило и е нараснало до 2007 г., след което е настъпил лек спад по време на ПР. Намаляването на потреблението през 2005 г. е в резултат на заниженото търсене в строителния сектор.

2.   Внос в Общността от КНР, РМ и Турция

2.1.   Кумулиране

(99)

За да може да се направи оценка на кумулирането на вноса от страните, обект на настоящото разследване, беше проучена ситуацията на всяка една от тях през призмата на условията, определени в член 3, параграф 4 от основния регламент.

(100)

По отношение на вноса от КНР и РМ беше установено, че обемът на техния внос надвишава прага de minimis, предвиден в член 5, параграф 7 от основния регламент, и че обемът на вноса от тези страни не е незначителен. Освен това обемът на вноса от двете стани се е подчинявал на подобна тенденция през разглеждания период с най-висока стойност през 2007 г. и е намалял леко след това. Разследването също така показа, че условията на конкуренция между съответните стопански субекти са били сходни, особено през ПР. По-специално бе установено, че вносът от тези две страни подбива цените на производството на Общността. Затова беше счетено, че са спазени условията за кумулиране.

(101)

Що се отнася до вноса от Турция разследването показа, че съдействащите производители износители представляват на практика целия внос на разглеждания продукт от страната в Общността през ПР. Вследствие на това анализът на този внос се основаваше на данните, предоставени от съдействащите производители износители. Въз основа на това беше установено, че подобно на вноса от КНР и РМ, обемът на вноса от Турция надвишава прага de minimis, предвиден в член 5, параграф 7 от основния регламент, и че обемът на вноса от тази страна не е незначителен. За разлика от другите две страни обаче беше установено, че условията на конкуренция между съответните стопански субекти не са били подобни, особено що се отнася до ценовото им поведение. Оказа се, че тези износители нито са подбивали цените на производството на Общността, нито са продавали продуктите си на пазара на Общността под установената през ПР цена, при която не се нанася вреда на производството на Общността. По тази причина беше счетено, че не са налице условията за кумулиране на вноса от Турция спрямо вноса от КНР и РМ.

(102)

Въз основа на горното беше направено временното заключение, че вносът от Турция не следва да бъде кумулиран с вноса от КНР и РМ.

2.2.   Дъмпингов внос от КНР и РМ

(103)

Вносът от КНР и РМ („разглежданите страни“) е еволюирал по следния начин през разглеждания период:

Таблица 2

Общ дъмпингов внос от КНР и РМ

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

ПР

Обеми (в тонове)

292 621

224 511

739 615

1 744 865

1 431 628

Индекс

100

77

253

596

489

Пазарен дял

1,4 %

1,1 %

3,3 %

7,6 %

6,3 %

Индекс

100

81

242

555

463

Цени (EUR/тон)

374

430

378

409

419

Индекс

100

115

101

109

112

Източник: Евростат.

(104)

Дъмпинговият внос от разглежданите страни е нараснал значително от приблизително 0,3 милиона тона през 2004 г. на 1,4 милиона тона през 2007 г., т.е. почти пет пъти. Този внос е достигнал най-високата си стойност през 2007 г., след което се характеризира с леко низходяща тенденция в съответствие с движението на потреблението на Общността.

(105)

Макар че средните цени на дъмпинговия внос от разглежданите страни са нараснали с 12 % през разглеждания период, беше установено, че са подбивали цените на производството на Общността, особено през ПР. В резултат на това пазарният им дял се е повишил значително — от 1,4 % през 2004 г. на 6,3 % през ПР.

2.3.   Подбиване на цените

(106)

За целите на анализа на подбиването на цените бяха сравнени среднопретеглените цени на производството на Общността по видове продукти за несвързани купувачи на пазара на Общността, коригирани на ниво франко завода, със съответните среднопретеглени цени на вноса от разглежданите страни за първия независим купувач, установени на база CIF и съответно коригирани с разходите, последващи вноса.

(107)

Нивото на съдействие от страна на китайските износители беше много ниско. Само един производител, представляващ 5 % от общия обем на вноса от КНР в Общността, оказа съдействие при разследването. Въз основа на сравними видове продукти за този производител беше установен среднопретеглен марж на подбиване на цената от 4,5 %.

(108)

За всички други производители от КНР подбиването на цената беше установено въз основа на средната износна цена по данни на Евростат и средната износна цена на производството на Общността. Въз основа на това беше установен среднопретеглен марж на подбиване на цената от 7,6 %.

(109)

Единственият молдовски производител, MMZ, съставляваше 85 % от целия внос от РМ в Общността през ПР. Следователно маржът на подбиване на цената за РМ беше установен въз основа на сравнение между средната износна цена на съдействащия производител и средната продажна цена на производството на Общността за продуктов аналог. Въз основа на това беше установен среднопретеглен марж на подбиване на цената от 0,1 %.

(110)

Горните констатации следва да бъдат разглеждани с оглед на факта, че разглежданият продукт е за стоково производство, чийто пазар е прозрачен и на който всички субекти са наясно относно практикуваните цени. Освен това фактът, че общностният пазар е повлиян от повишаването на цените на суровините, довежда до допълнителен натиск върху продажните цени, особено през ПР.

3.   Икономическо състояние на производството на Общността

3.1.   Предварителни бележки

(111)

Съгласно член 3, параграф 5 от основния регламент с цел установяване на състоянието на производството на Общността за времето от 2004 г. до края на ПР прегледът на въздействието на дъмпинговия внос върху производството на Общността включваше оценка на всички икономически показатели.

3.2.   Продукция, производствен капацитет и използване на производствените мощности

Таблица 3

 

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

ПР

Продукция (тонове)

11 475 041

10 435 463

11 464 051

11 159 222

11 122 136

Индекс

100

91

100

97

97

Капацитет (тонове)

14 164 000

14 652 000

14 627 000

14 846 000

15 049 000

Индекс

100

103

103

105

106

Използване на производствените мощности

81 %

71 %

78 %

75 %

74 %

Индекс

100

88

97

93

91

Източник: Отговори на въпросника.

(112)

Както е показано в таблицата по-горе, производственият обем, реализиран от производството на Общността, е отбелязал спад от 3 % през разглеждания период, въпреки че потреблението на Общността се е увеличило през същия период. Спадът между 2004 и 2005 г. с 9 % на производствения обем е компенсиран през следващата година успоредно с ръст на потреблението в Общността с повече от 9 %.

(113)

Производството на Общността е увеличило производствения си капацитет до около 15 милиона тона през ПР успоредно с положителните очаквания на общностния пазар. Предвид стагнацията при продажбите и намаляващите производствени обеми обаче използването на наличния капацитет се е понижило от 81 % през 2004 г. до 74 % през ПР.

3.3.   Обем на продажбите и пазарен дял

(114)

Както бе споменато в съображение 94, производството на Общността е съставено, inter alia, от четири групи, които включват голям брой свързани дружества. Разследването разкри, че са били правени трансфери на разглеждания продукт между свързани дружества. Взетите предвид данни относно продажбите, посочени в таблицата по-долу, се отнасят до продадения обем на първия независим купувач на пазара на Общността.

Таблица 4

 

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

ПР

Обем на продажбите (в тонове)

7 596 746

6 832 143

7 585 289

7 605 382

7 570 540

Индекс

100

90

100

100

100

Пазарен дял

35,3 %

33,4 %

33,8 %

32,9 %

33,3 %

Индекс

100

95

96

93

94

Източник: Отговори на въпросника.

(115)

Макар че потреблението на Общността отбелязва ръст от 6 % през разглеждания период, обемът на продажбите на разглеждания продукт от производството на Общността на независими купувачи на пазара на Общността е останал стабилен. Това означава, че производството на Общността не е могло да се възползва от увеличеното потребление поради конкуренция от дъмпингов внос. Вследствие на това пазарният дял на производството на Общността е намалял с 6 % между 2004 г. и ПР.

(116)

Загубата на пазарен дял е факт въпреки усилията на производството на Общността да се насочи към продукти с по-високо качество, както е обяснено в съображение 117.

3.4.   Средни единични цени на производството на Общността

(117)

Средните продажни цени франко завода на производството на Общността за несвързани клиенти на пазара на Общността са се увеличили с 14 % през разглеждания период. Разследването разкри, че това увеличение в продажните цени се дължи частично на пренасочването към продукти с по-високо качество, при които не е налице дъмпингов внос, но е предизвикано и от увеличени производствени разходи. Следва да се отбележи обаче, че стандартните продукти са съставлявали около 80 % от продажбите на производството на Общността през ПР и по този начин са продължавали да бъдат основните продукти на това производство.

Таблица 5

 

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

ПР

Средна цена (EUR/тон)

414

409

435

468

474

Индекс

100

99

105

113

114

Източник: Отговори на въпросника.

(118)

Оказа си, че средните разходи за единица продукция на производството на Общността са нараснали с 25 % между 2004 г. и ПР главно поради увеличението на цената на скрапа, който е основната суровина при произвеждането на валцдрат. Цената на скрапа се е увеличила с 34 % през същия период, като по този начин показаното в горната таблица увеличение на цената може да покрие само част от увеличението в цените на суровината.

3.5.   Запаси

(119)

Запасите са съставлявали около 5 % от производствения обем през ПР. През разглеждания период производството на Общността е намалило с 10 % нивото на запасите си, особено в периода между 2007 г. и ПР. Това намаление в запасите обаче може да означава, че се предвижда по-слаба дейност в бъдеще. В тази връзка следва да се отбележи, че около 20 % от продукцията на производството на Общността са предназначени за вътрешно ползване при по-нататъшното обработване на продукти надолу по производствената верига. Делът за вътрешно ползване е останал стабилен през разглеждания период.

Таблица 6

 

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

ПР

Запаси (в тонове)

657 667

530 578

691 413

699 508

594 408

Индекс

100

81

105

106

90

Източник: Отговори на въпросника.

3.6.   Заетост, заплати и производителност

Таблица 7

 

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

ПР

Заетост — пълно работно време

4 131

3 918

3 825

4 084

4 206

Индекс

100

95

93

99

102

Разходи за труд (EUR/пълно работно време)

41 300

43 200

45 300

45 300

44 600

Индекс

100

105

110

110

108

Производителност (индекс)

100

96

108

98

95

Източник: Отговори на въпросника.

(120)

Както е характерно за металообработващите сектори, броят на заетите не може лесно да бъде намален, без да се излага на риск производството. Така че заетостта е била стабилна, като се е увеличила слабо през ПР.

(121)

Въпреки увеличението на разходите за труд разследването показа, че производството на Общността се е постарало да рационализира продукцията си и да намали производствените си разходи, за да неутрализира сериозното покачване на цените на суровините, както е описано по-горе в съображение 118. В резултат на това увеличението на средните производствени разходи е било значително по-малко отколкото увеличението на цените на скрапа.

(122)

Въпреки увеличаващото се потребление на Общността през разглеждания период производството на Общността не е съумяло да увеличи продуктивността си, както би могло да се очаква. В действителност продуктивността е намаляла успоредно с намаляващия производствен обем, както е показано в таблица 3 по-горе.

3.7.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитали

Таблица 8

 

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

ПР

Рентабилност

14,2 %

7,1 %

8,1 %

7,7 %

6,7 %

Индекс

100

50

57

54

47

Паричен поток (в хиляди евро)

499 500

260 845

354 398

276 463

262 764

Индекс

100

52

71

55

53

Инвестиции (в хиляди евро)

147 897

136 031

231 726

221 808

200 126

Индекс

100

92

157

150

135

Възвръщаемост на инвестициите

69 %

49 %

51 %

47 %

47 %

Индекс

100

72

74

68

68

Източник: Отговори на въпросника.

(123)

Рентабилността на производството на Общността беше установена чрез изразяване на чистата печалба преди данъци от продажбите на сходния продукт като процент от оборота на тези продажби. През разглеждания период рентабилността на производството на Общността е намаляла от печалба от 14,2 % през 2004 г. до 6,7 % през ПР. Рязкото намаляване на рентабилността през 2005 г. може да е свързано със забавянето на дейността в сектора и с появата по същото време на спад в потреблението. През 2006 г. е налице слабо възстановяване на рентабилността на производството на Общността, но отново настъпва влошаване през 2007 г., както и по-нататък през ПР.

(124)

Производството на Общността е увеличило продажните си цени през разглеждания период. Но поради дъмпинговия внос с ниски цени то не е било в състояние да прехвърли на купувачите си увеличените разходи за суровини и да се възползва от ръста на пазара, който настъпва през посочените години.

(125)

Динамиката на паричния поток, отразяващ способността на отрасъла да финансира самостоятелно дейността си, в голяма степен съответства на динамиката на рентабилността. Въпреки че паричният поток остава положителен през разглеждания период, в сравнение особено с 2004 г. отбелязаните нива са изключително ниски. Същото може да бъде казано и за възвръщаемостта на инвестициите, където се наблюдава същото неблагоприятно развитие през разглеждания период.

(126)

Макар и с влошаващи се финансови резултати производството на Общността продължава да инвестира през разглеждания период. Това показва, че то не е склонно да преустанови дейността си и счита сектора за жизнеспособен. Равнището на инвестициите показва, че секторът е в състояние да привлече необходимия капитал. Тази възможност обаче се стеснява със значителното влошаване на ситуацията с паричния поток през разглеждания период.

3.8.   Растеж

(127)

Между 2004 г. и ПР обемът на продажбите на производството на Общността на пазара на Общността се характеризира със стагнация, което пречи на производството на Общността да се възползва от увеличението на потреблението в Общността, което се е увеличило с 6 % между 2004 г. и ПР. Вследствие на това пазарният му дял е намалял с 2 процента през същия период.

3.9.   Размер на действителния дъмпингов марж

(128)

Дъмпинговите маржове за КНР, РМ и Турция, определени по-горе в частта за дъмпинга, са значително над нивата de minimis. Предвид обемите и цените на дъмпинговия внос влиянието на действителните дъмпингови маржове не може да се смята за пренебрежимо.

4.   Заключение относно вредата

(129)

Някои показатели за вредата, като например продажните цени (+ 14 %), производственият капацитет (+ 6 %) и инвестициите (+ 35 %), следват положителна тенденция през разглеждания период.

(130)

Други показатели за вредата обаче, като например продукцията (– 3 %), използването на капацитета (– 9 %), пазарният дял (– 6 %) и производителността (– 5 %), са се влошили, а обемът на продажбите на несвързани купувачи на пазара на Общността е бил в стагнация въпреки увеличаващото се потребление през разглеждания период. Освен това сериозно са били засегнати показатели за вредата, свързани с финансовите резултати на производството на Общността, като паричен поток (– 47 %), възвръщаемост на инвестициите (– 32 %) и рентабилност (– 7,5 процента). Това означава, че е компрометирана и способността на производството на Общността да привлече капитал.

(131)

Разследването показа също така, че производствените разходи на производството на Общността са се увеличили значително през разглеждания период, главно поради рязкото покачване на цените на скрапа (+ 34 %), който е основната суровина за произвеждането на валцдрат. Предвид практикуваното от китайските и молдовските износители подбиване на цените през ПР обаче, производството на Общността не е било в състояние да увеличи продажните си цени успоредно с увеличените цени на суровината.

(132)

Въз основа на горното и въпреки факта, че производството на Общността е продължило да бъде рентабилно по време на ПР чрез насочване към пазарни сегменти с по-високо качество и цени, финансовото му състояние значително се е влошило. С оглед на гореизложеното беше направено заключението, че производството на Общността е претърпяло значителна вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

Е.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

1.   Въведение

(133)

Съгласно член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент беше проучено дали дъмпинговият внос на разглеждания продукт с произход от КНР и РМ е причинил вреда на производството на Общността в такава степен, която позволява вредата да бъде класифицирана като значителна. Разгледани бяха също известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които същевременно биха могли да нанесат вреда на производството на Общността, за да се гарантира, че възможната вреда, причинена от тези други фактори, няма да бъде приписана на дъмпинговия внос.

2.   Въздействие на дъмпинговия внос

(134)

Разследването показа, че дъмпинговият внос от КНР и РМ се е увеличил значително — почти пет пъти — през разглеждания период, като е нараснал с 1,1 милиона тона между 2004 г. и ПР. Това увеличение е особено забележимо между 2006 г. и ПР. Що се отнася до пазарния дял, дъмпинговият внос от разглежданите страни е увеличил дела си на пазара на Общността от 1,4 % през 2004 г. на 6,3 % през ПР. В действителност това отговаря на цялото увеличение на потреблението на Общността, настъпило през разглеждания период.

(135)

По време на същия период и въпреки факта, че обемът на продажбите на пазара на Общността е останал стабилен, производството на Общността е загубило пазарен дял, който се е свил от 35,3 % на 33,3 %, т.е. с 2 процента.

(136)

Що се отнася до цените, въпреки факта, че цените на дъмпинговия внос са нараснали с 12 % през разглеждания период предвид увеличените цени на суровината, то те все така са продължили да подбиват предлаганите от производството на Общността цени на пазара на Общността. Вследствие на това производството на Общността е било възпрепятствано да увеличи цените си с цел да компенсира изцяло увеличението в цените на суровината. В резултат рентабилността на продажбите на производството на Общността на пазара на Общността е спаднала от 14,2 % през 2004 г. на 6,7 % през ПР.

(137)

Разследването показа също така, че пазарът на валцдрат е прозрачен, като субектите са наясно с нивото на цените, предлагани от различни доставчици. Наличието на увеличаващ се обем на дъмпингов внос с ниски цени от разглежданите страни е оказало като цяло неблагоприятно влияние върху пазара, като е упражнило натиск върху цените в посока надолу, както е по-подробно обяснено в съображение 138 по-долу.

(138)

Счита се, че продължителният натиск, упражняван от дъмпинговия внос с ниски цени от разглежданите страни върху пазара на Общността, не е позволил на производството на Общността да адаптира продажните си цени към увеличените разходи за суровина, особено през ПР, когато цените на скрапа достигат най-високото си ниво. Това обяснява загубата на пазарен дял, ниското ниво на продажните цени и спадането на рентабилността, регистрирани от производството на Общността. Поради това бе направено временното заключение, че нарастването на евтиния дъмпингов внос от КНР и РМ е имало значително отрицателно въздействие върху икономическото положение на производството на Общността, особено през ПР.

3.   Въздействие на други фактори

3.1.   Еволюция на търсенето

(139)

Както е споменато по-горе в съображение 98, потреблението на валцдрат в Общността по принцип се е увеличило с 6 % през разглеждания период. Счита се следователно, че еволюцията на потреблението не е фактор, който е повлиял на вредата, понесена от производството на Общността.

3.2.   Цени на суровината и електричеството на пазара на Общността

(140)

Цените на суровината, главно стоманен скрап или в някои случаи желязна руда, са се повишили значително през разглеждания период. Беше заявено, че увеличените цени на суровината са повлияли на влошаването на икономическото положение на производството на Общността през разглеждания период и особено през ПР, когато цените на суровината са достигнали най-високото си ниво.

(141)

Беше заявено също така, че увеличението на разходите за електричество — сериозен елемент от производствените разходи за валцдрат — е част от причините за вредата, понесена от производството на Общността през ПР.

(142)

Разследването потвърди, че производствените разходи на производството на Общността за производството на валцдрат са се увеличили с 25 % през разглеждания период. На пазар, управляван от действителни търговски условия обаче, а именно на който отсъства вредоносен дъмпинг, може да се очаква цените редовно да се адаптират, за да отразяват състоянието на различните елементи от производствените разходи. В този случай това не се е случило. Макар че производството на Общността е увеличило продажните си цени, това не е било достатъчно за предотвратяването на значителния спад в рентабилността му. Напротив — именно подбиването на цените, практикувано от китайските и молдовските износители, е факторът, който оказва натиск върху цените на пазара на Общността и не позволява на производството на Общността да прехвърли на купувачите си увеличените цени за суровина.

3.3.   Продукция на производството на Общността, предназначена за вътрешно ползване

(143)

По принцип по-високият производствен обем води до икономии от мащаба, които са от полза за съответния производител. Производството на Общността е интегрирано преди всичко вертикално, а продукцията за вътрешно ползване се използва от промишлеността надолу по производствената верига за получаването на продукти с добавена стойност. Разследването не посочи никакви производствени проблеми, свързани с тези продукти на промишлеността надолу по веригата. В действителност, както е посочено в съображение 119, производството за вътрешно ползване остава стабилно през разглеждания период.

(144)

Въз основа на това беше счетено, че продукцията за вътрешно ползване на производството на Общността няма отношение към влошаването на финансовото му състояние, особено през ПР.

3.4.   Продажби на висококачествени продукти от производството на Общността

(145)

Беше заявено, че производството на Общността не понася вреда, защото е пренасочило продукцията и продажбите си на пазара на Общността към продукти с по-високо качество и следователно е предпазено от дъмпингов внос, който е характерен преди всичко за стандартния сегмент на пазара на валцдрат.

(146)

Горното изявление обаче се опровергава от констатациите от разследването. Дори ако, както е посочено в съображение 117 по-горе, производството на Общността се е пренасочило частично към по-висококачествени продукти, особено що се отнася до ПР, беше установено, че 80 % от продажния му обем се е състоял от стандартни продукти, които по този начин са пострадали от пряката конкуренция на евтиния дъмпингов внос от разглежданите страни.

(147)

Така че беше счетено, че пренасочването към по-висококачествени продукти е позволило на производството на Общността да ограничи загубата на рентабилност през разглеждания период и особено през ПР.

3.5.   Самопричинена вреда

(148)

Една от заинтересованите страни заяви, че производството на Общността е прибягнало до значителен внос на валцдрат от разглежданите страни и че следователно вредата, понесена от въпросното производството, следва да се счита за самопричинена.

(149)

Проучването на това изявление показа, че вносът на разглеждания продукт от производството на Общността е бил изключително малък и е представлявал по-малко от 1 % от продукцията му през ПР. Следователно каквато и да е вреда, причинена от този внос, би била най-малкото пренебрежима.

3.6.   Равнище на износа на производството на Общността

(150)

Макар че анализът на вредата и на причинно-следствената връзка се занима с положението на производството на Общността на пазара на Общността, бяха проучени и резултатите му по отношение на износа като потенциален допълнителен фактор, който може да обясни установената вреда. Анализът показа, че продажбите за износ за несвързани страни, реализирани от производството на Общността, са останали на сравнително скромни нива (около 7 %) през разглеждания период. Освен това е била налице тенденция за спад на дела на продажбите за износ през разглеждания период. Спадът в обема на продажбите за износ от около 900 000 тона през 2004 г. на близо 500 000 тона през ПР може да се обясни с намаляването на продукцията през същия период. Въпреки това обаче износната цена е била по-висока отколкото цената, предлагана от производството на Общността на купувачите на пазара на Общността. Затова беше счетено, че спадът в обема на износа не може да обясни степента на вредата, понесена от производството на Общността, нито по-специално сериозното снижаване на рентабилността през ПР.

3.7.   Внос от други трети страни

(151)

Тенденциите по отношение на обемите и цените на вноса от други трети държави между 2004 г. и ПР са били, както следва:

Таблица 9

Друга трета страна

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

ПР

Внос (в тонове)

1 202 566

1 417 431

1 437 307

1 070 978

1 040 648

Индекс

100

119

120

89

87

Пазарен дял

5,6 %

7,0 %

6,4 %

4,6 %

4,6 %

Индекс

100

125

115

83

82

Цена (EUR/тон)

392

419

436

495

508

Индекс

100

107

111

126

130

Източник: Евростат.

(152)

Основните други трети страни, изнасящи валцдрат за Общността, са Швейцария, Украйна и Бразилия. Както е посочено в таблицата по-горе, по отношение на вноса от други трети страни е регистрирано намаляване на обема на продажбите и загуба на пазарен дял през разглеждания период, като цените му са останали относително високи през ПР.

(153)

Въз основа на горепосоченото беше направено временното заключение, че вносът от Турция и от други трети страни няма принос за значителната вреда, понесена от производството на Общността.

3.8.   Други производители в Общността

(154)

Анализът на данните относно пазара на Общността показва, че всички останали производители в Общността не са спечелили, а са изгубили пазарен дял през разглеждания период. Разследването не изтъкна никакъв конкретен проблем, свързан с конкуренцията между производителите в Общността, нито някаква последица от нарушаване на търговията, които биха могли да обяснят установената значителна вреда, понесена от производството на Общността.

(155)

Въз основа на горното беше направено временното заключение, че производителите, които не са включени в определението за производство на Общността, не са допринесли за вредата, понесена от производството на Общността.

4.   Заключение относно причинно-следствената връзка

(156)

Горният анализ показва, че е настъпило значително увеличение в обема и пазарния дял на евтиния дъмпингов внос с произход в КНР и РМ за времето между 2004 г. и ПР. В допълнение беше констатирано, че този внос е осъществен при цени, които са били обект на сериозен дъмпинг и които са били далеч по-ниски от цените, практикувани от производството на Общността на пазара на Общността за подобни видове продукти.

(157)

Това нарастване на обема и пазарния дял на евтиния дъмпингов внос от КНР и РМ е съвпаднало с цялостното нарастване на търсенето в Общността, но също така и с отрицателната динамика на пазарния дял на производството на Общността и с влошаването на основните показатели, отнасящи се до икономическото му положение през ПР. На практика рентабилността на производството на Общността е намаляла повече от наполовина за времето между 2004 г. и ПР.

(158)

Проучването на другите известни фактори, които биха могли да причинят вреда на производството на Общността, разкри, че нито един от тях не би могъл да окаже съществено отрицателно въздействие върху това производство, особено през ПР.

(159)

Въз основа на гореизложения анализ, който ясно разграничи и отдели въздействието на всички известни фактори върху положението на производството на Общността от вредоносния ефект на дъмпинговия внос, беше направено временното заключение, че вносът от КНР и РМ е причинил значителна вреда на производството на Общността по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.

5.   Внос от Турция

Таблица 10

Турция

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

ПР

Внос (в тонове)

540 040

581 432

754 811

625 409

560 669

Индекс

100

108

139

116

104

Пазарен дял

2,5 %

2,8 %

3,4 %

2,7 %

2,5 %

Индекс

100

112

136

93

100

Цена (EUR/тон)

397

369

388

444

458

Индекс

100

93

98

112

115

Източник: Евростат.

(160)

Както е посочено в таблицата по-горе, обемът на вноса от Турция се е увеличил с 4 %, което е леко по-слабо от увеличението в потреблението през разглеждания период. За разлика от вноса от КНР и РМ обемът на вноса от Турция е достигнал най-високото си ниво през 2006 г., след което е следвал низходяща тенденция. Пазарният му дял също е достигнал върхов момент през 2006 г., след което е намалявал и през ПР е достигнал нивото от 2004 г.

(161)

Средните цени на вноса са се увеличили с 15 % през разглеждания период. Както е описано в параграф 2.1 по-горе, не беше установено вносът от Турция да подбива цените на производството на Общността на пазара на Общността през ПР. Освен това при този внос не беше установена и продажба на занижени цени.

(162)

На тази основа беше направено заключението, че вносът от Турция не е допринесъл за вредата, понесена от производството на Общността.

Ж.   ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА

1.   Предварителна бележка

(163)

В съответствие с член 21 от основния регламент беше проучено дали, въпреки временното заключение за вредоносния дъмпинг, има убедителни основания да се заключи, че не е в интерес на Общността да предприеме временни антидъмпингови мерки в този конкретен случай. Анализът на интереса на Общността се базира на преценката на всички различни намесени интереси, включително тези на производството на Общността, на вносителите и на потребителите на разглеждания продукт.

2.   Производство на Общността

(164)

Производството на Общността е съставено от многобройни производители, разпръснати из Общността, които наемат пряко над 4 000 души, свързани с разглеждания продукт.

(165)

Производството на Общността е понесло значителна вреда, причинена от дъмпинговия внос от КНР и РМ. Припомня се, че повечето от показателите за вреда следват отрицателна тенденция през разглеждания период. По-специално сериозно са били засегнати показателите за вреда, свързани с финансовите резултати на производството на Общността, като паричен поток, възвръщаемост на инвестициите и рентабилност. При липсата на мерки изглежда вероятно икономическото положение на производството на Общността да се влоши допълнително.

(166)

Очаква се, че налагането на временните антидъмпингови мита ще възстанови истинските условия на търговия на пазара на Общността и цената на валцдрата ще отразява разходите по различните компоненти и пазарните условия. Разследването показа, че увеличение на цената с 3 % или увеличаване на обема на продажбите би било достатъчно да позволи на производството да възстанови бързо финансовото си положение. Може да се очаква налагането на временните мерки да позволи на производството на Общността да си възвърне поне част от пазарния дял, изгубен през разглеждания период, което ще окаже допълнително положително въздействие върху неговото икономическо положение и рентабилността му.

(167)

Ето защо беше направено заключението, че налагането на временни антидъмпингови мерки спрямо вноса с произход от КНР и РМ ще бъде в интерес на производството на Общността.

3.   Вносители

(168)

Бяха изпратени въпросници до девет вносители. Четирима вносители изрично заявиха, че не желаят да окажат съдействие, а четирима други не реагираха. Това е знак, че вносителите не биха били сериозно засегнати от налагането на мерките. Само един производител оказа съдействие на разследването, като отговори на въпросника и прие проверка на място за потвърждаване на отговорите. Според предоставените от този вносител данни той се снабдява с валцдрат предимно от Турция. Следователно ако бъдат наложени мерки върху вноса на валцдрат от КНР и РМ, той няма да бъде засегнат.

(169)

Ето защо въз основа на наличната информация бе направено заключението, че налагането на временни антидъмпингови мерки няма да окаже съществено въздействие върху вносителите.

4.   Ползватели

(170)

Въпросници бяха изпратени до 28 ползватели. Съдействие на разследването оказаха обаче само осем ползватели, които представляват 15 % от вноса на валцдрат от разглежданите страни през ПР. Тези ползватели, представляващи само 1 % от потреблението на Общността, се намират в Италия, Испания, Полша и Белгия и действат в различни промишлени сектори, предимно в автомобилната промишленост, строителството и машинното инженерство.

(171)

Трима от съдействащите ползватели (участващи в асоциация) имат сфера на дейност в строителния сектор. През ПР заедно са представлявали 12 % от целия внос на валцдрат от КНР и РМ. През същия период те са се снабдявали с по-голямата част от използвания от тях валцдрат (58 %) от двете разглеждани страни, а останалата част са купували или от трети страни, или от производството на Общността. Освен това беше констатирано, че значителен дял от производствените им разходи се дължи на валцдрата. Следователно не може да бъде изключено, че налагането на мерки може да има отрицателно въздействие върху тези ползватели. Като се има предвид обаче съществуването на алтернативни източници за снабдяване — други трети страни, които не са обект на мерките, както и Общността — това въздействие вероятно ще бъде ограничено.

(172)

Асоциацията на ползвателите, посочена по-горе в съображение 171, чиито членове са със сфера на дейност в строителството или в някои случаи са в пряка конкуренция с някои вертикално интегрирани производители от Общността, заяви, че налагането на мерки би довело в този конкретен сектор до снабдяване в недостатъчни количества. Все пак се счита, че предвид съществуващия неизползван капацитет в Общността, а така също и алтернативните източници за снабдяване в други трети страни, включително Турция, не би следвало да има риск от недостиг на пазара на Общността. Освен това производителите износители от КНР и РМ следва да са в състояние да продължат да продават разглеждания продукт на пазара на Общността, макар и на цени, които не причиняват вреда.

(173)

Един от осемте съдействащи ползватели не е внасял през ПР валцдрат от разглежданите страни. Следователно това дружество не би следвало да е неблагоприятно засегнато от налагането на мерки.

(174)

Що се отнася до останалите четирима ползватели от Общността, те представляват 3 % от общия внос на валцдрат от разглежданите страни и са със сфера на действие в автомобилния сектор и в машинното инженерство. Тези ползватели са купували валцдрат предимно от доставчици от Общността и други трети страни, така че беше констатирано, че делът на вноса от разглежданите страни, съотнесен към общото количество внос, е изключително малък през ПР (5 %). При тези обстоятелства беше счетено, че налагането на мерки не би имало значително въздействие върху финансовото състояние на тези дружества.

(175)

Предвид горното и въз основа на наличната информация беше направено временното заключение, че последиците от антидъмпинговите мерки, ако има такива, най-вероятно няма да окажат съществено въздействие върху ползвателите на разглеждания продукт.

5.   Заключение относно интереса на Общността

(176)

С оглед на гореизложеното и въз основа на наличната информация относно интереса на Общността се стигна до временното заключение, че не съществуват неопровержими доводи срещу налагането на временни мерки върху вноса на валцдрат от КНР и РМ.

З.   ВРЕМЕННИ АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

1.   Степен на отстраняване на вредите

(177)

Предвид направените заключения по отношение на дъмпинга, причинената от него вреда, причинно-следствената връзка и интереса на Общността следва да бъдат наложени временни мерки, за да се предотврати по-нататъшна вреда за производството на Общността от дъмпинговия внос от КНР и РМ.

(178)

С цел определяне на нивото на тези мита бяха взети под внимание установените дъмпингови маржове и размерът на митото, необходимо за елиминиране на щетите, понесени от производството на Общността.

(179)

При изчисляването на необходимия размер на митото за отстраняване на вредоносния ефект от дъмпинга бе счетено, че всяка мярка трябва да дава възможност на производството на Общността да покрива своите производствени разходи и да реализира печалба преди данъчно облагане, която е възможно да бъде реализирана при продажбата на сходен продукт в Общността в промишления отрасъл от този сектор при нормални конкурентни условия, т.е. при отсъствие на дъмпингов внос. Използваният за изчислението марж на печалбата преди данъчно облагане бе 9,9 %, както беше установен на базата на реализираната от Общността печалба през годините, предхождащи най-високите нива на дъмпинговия внос, а именно от 2004 г. до 2006 г. На тази основа бе изчислена непричиняващата вреда цена на сходния продукт за производството на Общността.

(180)

Необходимото увеличение на цените е определено, като се прави сравнение между среднопретеглената цена на вноса, установена при изчисляването на подбиването на цената, и непричиняващата вреда цена на продуктите, продавани от производството на Общността на пазара на Общността. Всички разлики, произтичащи от това сравнение, след това бяха изразени като процент от общата стойност CIF на вноса.

(181)

За изчисляване на равнището за отстраняване на остатъчната вреда за всички останали производители износители от КНР е необходимо да се припомни, че степента на съдействие бе слаба. Ето защо маржът за несъдействащите бе определен въз основа на най-високия определен марж за представително количество, продадено от съдействащ износител на пазара на Общността.

(182)

Що се отнася до РМ степента на съдействие бе висока. Затова при изчисляването на общонационалното равнище за отстраняване на вредата за тази страна бяха използвани наличните и проверени по време на разследването данни. Маржът се основава на средната цена, определена за РМ, за някои транзакции през ПР.

2.   Временни мерки

(183)

С оглед на гореизложеното се счита, че съгласно член 7, параграф 2 от основния регламент върху вноса с произход от КНР и РМ следва да се въведат временни антидъмпингови мита на нивото на по-ниската от двете стойности — установения дъмпингов марж или маржа на вредата — в съответствие с правилото на по-ниското мито. В този случай всички митнически ставки следва да бъдат определени спрямо нивото на установения марж на вредата.

(184)

Няма да бъдат налагани временни антидъмпингови мита върху вноса с произход от Турция.

(185)

Ставките на антидъмпинговите мита за отделните дружества, посочени в настоящия регламент, бяха установени на основата на констатациите при настоящото разследване. Следователно те отразяват ситуацията, установена по време на разследването по отношение на тези дружества. Тези митнически ставки (за разлика от митото за цялата страна, приложимо за всички останали дружества) се прилагат изключително за внос на продукти с произход от разглежданата страна и произведени от дружествата и по-точно от конкретно споменатите юридически лица. Внасяните продукти, произведени от което и да е дружество, което не фигурира изрично в постановителната част на настоящия регламент, включително дружествата, свързани с изрично посочените, не могат да се ползват от тези ставки и ще бъдат облагани със ставката, приложима за „всички останали дружества“.

(186)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални за всяко дружество ставки на антидъмпинговото мито (напр. след промяна на наименованието на юридическото лице или след създаване на нови структури за създаване на продукция или за продажби) следва да се изпраща до Комисията заедно с цялата необходима информация, по-специално относно промяната в дейността на дружеството, свързана с производството, продажбите на местния пазар и за износ, например във връзка с промяната на наименованието или промяната в структурите за производство и продажби. Ако е целесъобразно, след консултации с консултативния съвет Комисията изменя съответно регламента, като актуализира списъка на дружествата, ползващи се от индивидуални митнически ставки.

(187)

Предложените антидъмпингови мита са следните:

Дружество

Марж на отстраняване на вредата

Дъмпингов марж

Антидъмпингова митническа ставка

Valin Group (КНР)

8,6 %

36,5 %

8,6 %

Остатъчно мито за КНР

24,6 %

50,5 %

24,6 %

Общонационално мито за РМ

3,7 %

16,1 %

3,7 %

И.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(188)

В интерес на доброто административно управление следва да се определи период, в рамките на който заинтересованите страни, които са заявили интерес в срока, определен в известието за започване на процедурата, имат възможност да представят своите становища в писмена форма и да поискат изслушване. Освен това следва да се уточни, че констатациите относно налагането на антидъмпингови мита, направени за целите на настоящия регламент, са временни и преди достигане до окончателни констатации може да се наложи тяхното преразглеждане,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   С настоящото се въвежда временно антидъмпингово мито за внос на продълговати заготовки и пръти, горещовалцувани, неравномерно навити на кангали, от желязо или от нелегирана или легирана стомана, различна от неръждаема стомана, с произход от Китайската народна република и Република Молдова, обикновено обозначавани с кодове по КН 7213 10 00, 7213 20 00, 7213 91 10, 7213 91 20, 7213 91 41, 7213 91 49, 7213 91 70, 7213 91 90, 7213 99 10, 7213 99 90, 7227 10 00, 7227 20 00, 7227 90 10, 7227 90 50 и 7227 90 95.

2.   Ставката на временното антидъмпингово мито, приложима към нетната цена франко границата на Общността преди обмитяване на продуктите, описани в параграф 1 и произведени от изброените по-долу дружества, е както следва:

Държава

Дружество

Митническа ставка

Допълнителни кодове по ТАРИК

Китайска народна република

Valin Group

8,6 %

A930

 

Всички други дружества

24,6 %

A999

Република Молдова

Всички дружества

3,7 %

3.   Освобождаването на продукта, посочен в параграф 1, за свободно обращение в Общността, става след представянето на гаранция, равна на сумата на временното мито.

4.   Прилагат се действащите разпоредби в областта на митническото облагане, освен ако не е предвидено друго.

Член 2

Без да се засяга член 20 от Регламент (ЕО) № 384/96, заинтересованите страни могат да поискат оповестяване на основните факти и съображения, на чиято основа е приет настоящият регламент, да представят своите писмени коментари и да поискат да бъдат изслушани от Комисията в срок от един месец от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

В съответствие с член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 384/96 заинтересованите страни могат да представят коментари относно прилагането на настоящия регламент в рамките на един месец от датата на неговото влизане в сила.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1 от настоящия регламент се прилага за срок от шест месеца.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 6 февруари 2009 година.

За Комисията

Catherine ASHTON

Член на Комисията


(1)  ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 113, 8.5.2008 г., стр. 20.


Top