1)

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което потребителят не може да сезира по надлежния ред съда с иск да се установи, че сключен от него договор съдържа клаузи, които не го обвързват, или че договорът е недействителен в своята цялост?

2)

Трябва ли член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че изискването договорните условия да бъдат съставени на ясен и разбираем език е изпълнено по отношение на договор за кредит, обвързан с обменния курс на чуждестранна валута, когато банката е предоставила на кредитополучателя:

3)

Трябва ли член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че изискването договорните клаузи да бъдат съставени на ясен и разбираем език следва да се преценява от гледна точка на средния потребител, или следва да се вземат предвид индивидуалното положение и характеристиките на потребителя към момента на сключване на договора, включително по-специално неговите знания, образование и опит?

4)

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, предвиждаща, че прилаганият от дадена банка марж е средноаритметичната стойност на маржа, прилаган от няколко други конкретно посочени търговски банки, противоречи на изискванията за добросъвестност и води до значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните в ущърб на потребителя?

5)

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което националният съд може да приеме, че потребителят не се обвързва само с неравноправен елемент от договорна клауза (предвиждащ изменение на средния обменен курс на Националната банка на Полша с марж от спреда), който не представлява отделно договорно задължение, а е обвързан с останалата част от тази договорна клауза?

6)

Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че задължението на националния съд да информира потребителя за правните последици, които може да породи обявяването на недействителността на договора, се разпростира само върху произтичащи от недействителността на договора искове за връщане на даденото или върху всички хипотетични правни последици (дори ако са съмнителни, спорни или малко вероятни), които могат да възникнат от недействителността на договора?