—

да отмени обжалваното съдебно решение,

—

да осъди всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски,

—

да отхвърли жалбата, подадена срещу оспорваното решение.

1.

С обжалваното съдебно решение се нарушавал член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001, тъй като с него се приемало, че разглеждането по същество на основанието за отказ по член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009 (2), представлявало правен въпрос, който е необходим за разглеждането на подадената до него жалба за отмяна. По този начин Общият съд не взел предвид факта, че това не било необходимо, за да се провери законосъобразността на спорното решение на апелативния състав. Всъщност такъв контрол можел да бъде осигурен още и ако се разгледал въпросът дали апелативният състав нарушил член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и член 71, параграф 1 от Регламент 2017/1001, като не е разгледал разпоредбите на член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009. Общият съд неправомерно присвоил първични правомощия на апелативния състав в това отношение (член 165, параграф 1, член 66, параграф 1 и член 70, параграф 1 от Регламент 2017/1001) да разгледа по същество основанието за отказ по член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009.

2.

С обжалваното съдебно решение се нарушавал член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001, тъй като самият Общ съд разглеждал по същество разпоредбата на член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009. Общият съд не бил материално компетентен да извърши тази проверка, тъй като апелативният състав не се произнесъл по същество по приложимостта на член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009. В резултат на това с предприетото разглеждане по същество Общият съд изменил незаконосъобразно спорното решение. По този начин Общият съд упражнил ефективно първични правомощия на апелатиния състав (член 165, параграф 1, член 66, параграф 1 и член 70, параграф 1 от Регламент 2017/1001) и по този начин иззел неправомерно неговите правомощия.

3.

Като разгледал по свой почин „нарушението на приложното поле на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009“, в разрез с исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство, Общият съд, неправомерно заобиколил установените от законодателя на Съюза правила за компетентност по член 72 от Регламент 2017/1001. Това влечало незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение в неговата цялост, тъй като в неговата цялост то се основавало на това нарушение на действащото право.

4.

Нарушаването на член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001 с обжалваното съдебно решение по необходимост предполагало други правонарушения в ущърб на жалбоподателя, а именно: i) окончателното изземване на първичните (член 165, параграф 1, член 66, параграф 1 и член 70, параграф 1 от Регламент 2017/1001), както и на специалните (член 71, параграф 1, второ изречение, първо предложение от Регламент 2017/1001) контролни правомощия и правомощия за вземане на решение на апелативния състав, и ii) нарушаването на независимостта на членовете му при упражняване на тези правомощия (член 166, параграф 7 от Регламент 2017/1001). Освен това с тези нарушения незаконосъобразно се ограничавала предвидената от законодателя на Съюза многопластова и специфична правна защита на жалбоподателя в първоинстанционното производство срещу решението на проверителя на EUIPO, както и срещу решението на апелативния състав (член 66, параграф 1, член 165, параграф 1 и съображение 30 от Регламент 2017/1001; член 72 от Регламент 2017/1001).

5.

Жалбата повдигала „въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза“ по смисъла на член 58а, трета алинея от Статута на Съда, доколкото имало опасност обжалваното съдебно решение да създаде правна несигурност по въпрос с особено структурно значение за специфичната система и „логиката на институционалната архитектура“, предвидена от законодателя на Съюза, за да се осигури пълна, подходяща, ефективна и многопластова правна защита срещу решенията на EUIPO. Поради хоризонталния си и конституционен характер този въпрос бил важен за съдебния контрол върху всички решения на апелативните състави на EUIPO по делата за марки и дизайни. Той се отнасял и до съдебната защита срещу решенията на всички агенции на Съюза, за които законодателят на Съюза предвиждал задължително като „специално условие“ по смисъла на член 263, пета алинея ДФЕС специфичен, пълен и предварителен контрол от независим апелативен състав.