1)

Може ли Директива 2008/94/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи възможността гарантиращият орган да поеме плащането на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, когато работник или служител едностранно прекратява трудовия си договор след откриване на производство по несъстоятелност?

2)

Съвместимо ли е такова тълкуване с текста и целта на тази директива и позволява ли да се постигнат предвидените в нея резултати?

3)

Води ли такова тълкуване, което се основава на лицето, по чиято инициатива се прекратява трудовият договор през периода на неплатежоспособност, до разлика в третирането на работниците и служителите?

4)

Ако е налице такава разлика в третирането, обективно обоснована ли е тя?