Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52022IP0041

    Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област — годишен доклад за 2021 г. (2021/2181(INI))

    OB C 342, 6.9.2022, p. 191–211 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
    OB C 342, 6.9.2022, p. 180–200 (GA)

    6.9.2022   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 342/191


    P9_TA(2022)0041

    Правата на човека и демокрацията по света — годишен доклад за 2021 г.

    Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област — годишен доклад за 2021 г. (2021/2181(INI))

    (2022/C 342/15)

    Европейският парламент,

    като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

    като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

    като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

    като взе предвид членове 17 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

    като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

    като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

    като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. и резолюция 43/29, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 22 юни 2020 г., относно предотвратяването на геноцида,

    като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

    като взе предвид Декларацията от 25 ноември 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, провъзгласена с резолюция 36/55 на Общото събрание на ООН,

    като взе предвид Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г.,

    като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека, приета с консенсус на 10 декември 1998 г.,

    като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и двата факултативни протокола към нея, приети на 25 май 2000 г.,

    като взе предвид Договора на ООН за търговията с оръжие относно износа и оценката на износа и Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие,

    като взе предвид Декларацията от Пекин от септември 1995 г.,

    като взе предвид следните конвенции на Съвета на Европа: за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината (CETS № 164), приета на 4 април 1997 г., и протоколите към нея, за борба с трафика на хора (CETS № 197), приета на 16 май 2005 г., и за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие (CETS № 201), приета на 25 октомври 2007 г.,

    като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (наричана по-долу „Истанбулска конвенция“) от 11 май 2011 г., която не всички държави членки са ратифицирали,

    като взе предвид Протокол № 6 на Съвета на Европа към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание,

    като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета от 7 декември 2020 г. относно ограничителните мерки срещу тежките нарушения и погазването на правата на човека (1),

    като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба (2),

    като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (3),

    като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 — 2024 г., приет от Съвета на 18 ноември 2020 г.,

    като взе предвид призива на генералния секретар на ООН за действие за правата на човека,

    като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2015 г. относно подкрепата на ЕС за правосъдие в условията на преход,

    като взе предвид заключенията на Съвета от 17 февруари 2020 г. относно приоритетите на ЕС във форумите на ООН по правата на човека през 2020 г. и заключенията на Съвета от 22 февруари 2021 г. относно приоритетите на ЕС във форумите на ООН по правата на човека през 2021 г.,

    като взе предвид заключенията на Съвета от 13 юли 2020 г. относно приоритетите на ЕС в ООН и 75-ата сесия на Общото събрание на ООН, септември 2020 — септември 2021 г., и заключенията на Съвета от 12 юли 2021 г. относно приоритетите на ЕС в ООН по време на 76-ата сесия на Общото събрание на ООН, септември 2021 — септември 2022 г.,

    като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета на 25 септември 2015 г., и по-специално цели 1, 4, 5, 8 и 10 от нея,

    като взе предвид резолюции 1325, 1820, 1888, 1889, 1960, 2106, 2122 и 2242 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

    като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН от 28 май 2019 г., с които се създава Международен ден за възпоменание на жертвите на актове на насилие, основани на религиозна принадлежност или убеждения, и от 19 декември 2017 г., установяваща Международен ден на възпоменание и почит към жертвите на тероризма,

    като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за правото на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване от 17 май 2019 г. и относно упражняването на тези права в условията на цифровата ера,

    като взе предвид информационната бележка на специалния докладчик на ООН относно правото на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване във връзка със стратегически съдебни спорове, насочени срещу участието на обществеността, и правото на свобода на събрания и сдружаване,

    като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно утвърждаването и защитата на правото на свобода на убеждение и на изразяване от 28 май 2019 г. и относно неблагоприятното въздействие на неблагоприятното въздействие на индустрията за осъществяване на наблюдение върху свободата на изразяване,

    като взе предвид Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените във външните дейности на ЕС за 2021 — 2025 г. (GAP III),

    като взе предвид Стратегията на ЕС за правата на детето (2021 — 2024 г.),

    като взе предвид коментара на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от 27 октомври 2020 г., озаглавен „Време е да се предприемат действия срещу стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“,

    като взе предвид преразгледаните насоки на Съвета от 16 септември 2019 г. за политиката на ЕС към трети страни по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

    като взе предвид Насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията от 24 юни 2013 г.,

    като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г., озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),

    като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 април 2020 г. относно действията на ЕС за глобално реагиране на COVID-19 (JOIN(2020)0011),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2020 г. относно нов пакт за миграцията и убежището (COM(2020)0609),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 — 2025 г.“ (COM(2020)0698),

    като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 17 февруари 2021 г. относно засилването на приноса на ЕС към основаното на правила многостранно сътрудничество (JOIN(2021)0003),

    като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2020 г.,

    като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи (4),

    като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2019 г. относно насоки на ЕС и мандат на специалния пратеник на ЕС за утвърждаване на свободата на вероизповеданието и убежденията извън ЕС (5),

    като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2020 г. относно равенството между половете в рамките на външната политика и политиката на сигурност на ЕС (6),

    като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област — годишен доклад за 2019 г. (7), както и предходните си резолюции по предишни годишни доклади,

    като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност (8),

    като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно последиците от изменението на климата върху правата на човека и ролята на защитниците на околната среда по този въпрос (9),

    като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно определянето на основаното на пола насилие като нова област на престъпност по смисъла на член 83, параграф 1 от ДФЕС (10),

    като взе предвид всички свои резолюции, приети през 2020 и 2021 г. относно нарушенията на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава (известни като „резолюции по неотложни въпроси“), в съответствие с член 144 от своя Правилник за дейността,

    като взе предвид своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта, която през 2020 г. беше присъдена на демократичната опозиция в Беларус и през 2021 г. беше присъдена на Алексей Навални,

    като взе предвид определението за „организация на гражданското общество“ в Речника към резюметата на законодателството на ЕС,

    като взе предвид Рамката на ЕС за политиката относно подкрепа за правосъдие в условията на преход,

    като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

    като взе предвид становището на комисията по правата на жените и равенството между половете,

    като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0353/2021),

    А.

    като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, както се посочва в член 2 от ДЕС; като има предвид, че никой не трябва да бъде преследван или подлаган на тормоз по какъвто и да било начин заради участието си в дейности за защита и насърчаване на правата на човека или демокрацията; като има предвид, че заглушаването на гласове, изразяващи несъгласие, и ограничаването на общественото участие и достъпа до информация имат пряко въздействие върху правата на човека и демокрацията;

    Б.

    като има предвид, че сериозните заплахи за мултилатерализма и международното право, на които сме свидетели понастоящем, са такива, че изискват от ЕС да играе още по-ангажирана роля в насърчаването и защитата на правата на човека по света; като има предвид, че политиките и действията на ЕС в областта на правата на човека следва да водят до по-настоятелни, решителни и ефективни действия с помощта на всички инструменти, с които той разполага; като има предвид, че ЕС следва постоянно да проучва най-добрите начини за ефективни действия, като използва най-подходящите инструменти за справяне с нарушенията и погазването на правата на човека по света, и за тази цел следва да извършва редовна оценка на своя инструментариум в областта на правата на човека;

    В.

    като има предвид, че Европейският парламент има ключова позиция като институция на ЕС, която открито и решително защитава правата на човека и основните свободи, и на ревностен поддръжник на защитниците на правата на човека от цял свят;

    Г.

    като има предвид, че Планът за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 — 2024 г. е пътна карта за приоритетите на ЕС в областта на правата на човека, която следва да бъде в центъра на всички външни политики на ЕС; като има предвид, че за да се постигне ефективен напредък в областта на правата на човека по света, ЕС трябва да гарантира съгласуваност между различните си вътрешни и външни политики;

    Общи предизвикателства и инструменти на политиката

    1.

    изразява изключителна загриженост във връзка с наблюдаваните по света предизвикателства пред правата на човека и демокрацията, които водят до отслабване на защитата на демократичното управление и институции и на универсалните права на човека, както и до ограничаване на пространството за гражданското общество; подчертава връзката между принципите на правовата държава, демокрацията и нарушенията на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да положат по-съгласувани усилия за справяне с предизвикателствата, свързани с правата на човека по света, както индивидуално, така и в сътрудничество с единомислещи международни партньори, включително ООН; призовава ЕС и неговите държави членки да бъдат водещи с примера си и да действат като истински световен лидер в насърчаването и защитата на правата на човека, равенството между половете и принципите на правовата държава и да се противопоставят категорично на атаките срещу принципите на универсалност, неотменимост, неделимост, взаимозависимост и взаимосвързаност на правата на човека;

    2.

    подчертава значението за тази цел както на новия Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС), така и на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 — 2024 г.; припомня, че използването на гласуването с квалифицирано мнозинство по въпросите на правата на човека в Съвета би довело до по-ефективна и проактивна външна политика и политика на сигурност на ЕС и би засилило сътрудничеството по въпроси от ключов стратегически интерес за ЕС, същевременно отразявайки неговите основни ценности; подчертава необходимостта от постигане на общи позиции и консенсус между държавите членки; подчертава значението на това държавите членки да поемат отговорност за Плана за действие на ЕС и да докладват публично за своите действия съгласно този стратегически документ; насърчава националните и регионалните парламенти, националните институции по правата на човека и местните организации на гражданското общество да се ангажират със своите органи на равнището на държавите членки относно техния принос за провеждането на външната политика на ЕС в областта на правата на човека;

    3.

    изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващия брой нелиберални демокрации и автократични режими, които са мнозинство в света за първи път от 20 години насам и които се стремят да потискат собствените си народи и да отслабят свободата, демократичното управление и международните норми; призовава ЕС и държавите членки да използват пълноценно инструментите, с които разполагат, включително своите икономически лостове, при взаимните търговски отношения, за да разгърнат по-амбициозна подкрепа за свободата, доброто управление, принципите на правовата държава и демократичните институции, както и за да помогнат за осигуряването на пространство за гражданското общество по цял свят;

    4.

    призовава ЕС да продължи да засилва своето сътрудничество със Съединените щати и други единомислещи демократични партньори, за да подкрепят свободата и демокрацията в световен мащаб и да дадат отпор на авторитарните и тоталитарните режими; призовава за приемането на нови международни инструменти и инструменти за защита на демокрацията; призовава Комисията да направи преглед, да актуализира и доразвие програмите на ЕС за изграждане на държавност, за да повиши тяхната ефикасност и да подобри устойчивостта на постигнатите резултати;

    5.

    подчертава, че амбициозният ангажимент и реториката на външната политика на ЕС в областта на правата на човека изисква тя да бъде последователна и да служи за пример, за да се избегне подкопаване на доверието в нея, когато се противопоставя на глобалния упадък на демокрацията; за тази цел призовава ЕС да обърне особено внимание на оценката и предотвратяването на всякакви нарушения, свързани със собствените му политики, проекти и финансиране в трети държави, и да гарантира тяхната прозрачност, за да се избегнат непоследователни подходи към сходни ситуации в областта на правата на човека в световен мащаб, както и да създаде механизъм за подаване на жалби за лицата, чиито права може да са били нарушени от дейности на ЕС;

    6.

    подчертава значението на подкрепата на ЕС за посредничеството и изборните процеси чрез помощта му за местните наблюдатели и чрез мисиите за наблюдение на избори, в които Парламентът играе активна роля; подчертава значението на осигуряването на най-високо равнище на защита за местните наблюдатели на избори и призовава за допълнителна подкрепа в това отношение; подчертава необходимостта от ефективни последващи действия във връзка с докладите и препоръките от тези мисии, за да се укрепят демократичните стандарти и да се улеснят бъдещите мирни демократични преходи и развитието в съответните държави; припомня инструментите на Парламента за политическо посредничество, които биха могли да бъдат доразвити, за да подпомагат този цялостен подход; подчертава важността на това заместник-председателят на Комисията/върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да продължат да представят на Европейския парламент съгласно установената практика своевременно и в съответната форма докладите, изготвяни от проучвателните мисии;

    7.

    призовава ЕС да работи в тясно сътрудничество с национални и международни организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и организациите, подкрепили Декларацията относно принципите за международно наблюдение на избори, за да се установят ефективно пречките пред изборната кампания на всеки кандидат, изборните измами, нередностите при гласуването и преследването на свободни медии заради отразяването от тях на изборните процеси;

    8.

    подчертава, че Европейският парламент следва да се стреми към по-ефективна комуникация във връзка със защитата на правата на човека, включително като превежда своите резолюции по неотложни въпроси относно нарушенията на правата на човека на местните езици на съответните държави и съответно ги публикува и разпространява;

    Тематична програма „Права на човека и демокрация“

    9.

    припомня, че зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава е хоризонтална цел в целия Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) — Глобална Европа, както е посочено в член 3 (цели) от регламента; подчертава значението на тематичната програма „Права на човека и демокрация“, приета в рамките на ИССРМС — Глобална Европа, за защитата на правата на човека и насърчаването на свободата и демокрацията по света;

    10.

    отново заявява, че диверсификацията и максимизирането на условията и механизмите за финансиране на участниците от гражданското общество в рамките на ИССРМС са ключови елементи и следва да бъдат насърчавани, като се вземат предвид особеностите на тези участници и се гарантира, че не се ограничава нито тяхното поле за действие, нито броят на потенциалните партньори, в допълнение към продължаването на работата за по-голяма автономност на гражданското пространство в съответствие с принципа за последователност на политиките за развитие; призовава равнището и гъвкавостта на финансирането за гражданското общество и защитниците на правата на човека по тематичната програма на ИССРМС за правата на човека и демокрацията, включително за ProtectDefenders.eu и Европейския фонд за демокрация, да отразяват сериозността на днешната антилиберална реакция и свиването на пространството на гражданското общество в световен мащаб;

    11.

    призовава за по-голяма прозрачност по отношение на разпоредбите, свързани с правата на човека, във финансовите споразумения по ИССРМС и за изясняване на механизма и критериите за прекратяване на действието на подобни споразумения в случай на нарушаване на правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава или при тежки случаи на корупция; призовава Комисията да се въздържа стриктно от отпускането на бюджетна подкрепа за правителства на трети държави като оперативен начин за предоставяне на помощ в държави, в които се наблюдават широкоразпространени нарушения на правата на човека и репресии срещу защитниците на правата на човека;

    12.

    приветства стратегическия диалог между Комисията и Парламента относно всички компоненти на ИССРМС и призовава Комисията изцяло да вземе предвид приноса на Парламента по отношение на приоритетите в областта на правата на човека както в тематичната програма, така и във всички географски програми; подчертава, че пълното въздействие на инструмента може да бъде постигнато само ако програмата за правата на човека бъде включена във всички външни политики и програми на ЕС, ако е съгласувана с неговите вътрешни политики и ако ЕС бива възприеман като надежден международен участник, ангажиран със защитата и напредъка в областта на правата на човека;

    13.

    приветства работата на Европейския фонд за демокрация в подкрепа на гражданското общество и свободните медии в държавите от южното и източното съседство на ЕС, както и в Западните Балкани; призовава Комисията да увеличи механизмите за вторично отпускане на безвъзмездна помощ в рамките на програмите на ЕС за подкрепа на демокрацията, за да подкрепя подходите за подпомагане на демокрацията „от долу нагоре“ и да гарантира, че по-малките инициативи на регионално или местно равнище също могат да се възползват от подкрепата на ЕС;

    14.

    отново заявява своята подкрепа за работата на европейските политически фондации в подкрепа и овластяване на следващото поколение политически лидери в държавите в съседство на ЕС и извън него;

    Специален представител на ЕС за правата на човека

    15.

    приветства приноса на специалния представител на ЕС за правата на човека за защитата и напредъка в областта на правата на човека по света; подчертава важната роля на специалния представител на ЕС за повишаване на ефективността на политиките на ЕС в областта на правата на човека чрез ангажиране с трети държави, сътрудничество с единомислещи партньори за постигане на напредък по програмата за правата на човека и повишаване на вътрешната и външната съгласуваност на политиките на ЕС в тази област; потвърждава, че назначаването на специален представител на ЕС следва да подлежи на предварително изслушване в Парламента;

    16.

    отбелязва, че следва да се засили мандатът на специалния представител на ЕС и видимостта на неговата роля, за да има той значимо въздействие върху правата на човека; подчертава, че специалният представител на ЕС разполага с гъвкав мандат, който би могъл да бъде адаптиран към променящите се обстоятелства; счита, че позицията на специалния пратеник на ЕС би могла да стане по-ефективна чрез засилване на комуникационните дейности и разработване на по-публичен профил, наред с другото, като се публикуват изявления за обществеността, изразяващи подкрепа за защитниците на правата на човека, които са изложени на риск, включително носителите и финалистите на наградата „Сахаров“, както и за защитниците на правата на човека, лишени от свобода за дълъг период от време, като по този начин се спомага за защитата на физическата им неприкосновеност и за тяхната съществена работа; подчертава колко е важно специалният представител на ЕС да си сътрудничи тясно с другите специални представители на ЕС по държави и региони с оглед цялостно включване на правата на човека в регионалните политики на ЕС;

    17.

    препоръчва специалният представител на ЕС да обърне специално внимание на държавите и темите, разглеждани в месечните резолюции на Парламента по неотложни въпроси относно нарушенията на правата на човека, както и на всички нарушения на правата на човека, особено извършените в условията на авторитарни режими;

    18.

    призовава Комисията, заместник-председателя/върховен представител и държавите членки да гарантират политическа подкрепа и подходящи човешки и финансови ресурси за специалния представител на ЕС и неговия екип;

    19.

    насърчава специалния представител на ЕС да полага дипломатически усилия за засилване на подкрепата на ЕС за международното хуманитарно право и международното правосъдие; отново призовава за специален представител на ЕС по този въпрос;

    Диалози на ЕС за правата на човека

    20.

    признава, че диалозите на ЕС за правата на човека имат потенциала да насърчават правата на човека и демокрацията в двустранните отношения с трети държави, но подчертава, че за да бъдат ефективни, те трябва да бъдат провеждани по ориентиран към резултатите начин и въз основа на ясни критерии за оценка на техните резултати; изразява съжаление във връзка с факта, че преработените насоки на ЕС относно диалозите за правата на човека с партньорски/трети държави, макар и да установяват конкретни цели, не определят показатели, които биха позволили извършването на подходяща оценка; призовава ЕСВД да извършва такива оценки за всеки диалог в съответствие с насоките на ЕС, като включва последващи действия по отделни случаи, повдигнати както в контекста на диалозите за правата на човека, така и от Парламента; счита, че непостигането на конкретни резултати относно диалога за правата на човека с трети държави ще изисква допълнителна оценка на начина на водене на двустранните отношения;

    21.

    отново заявява ангажимента, поет в Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, за даването на гласност за отделни случаи, свързани със защитници на правата на човека в риск, по време на диалозите на ЕС за правата на човека с партньори/трети държави, и подчертава необходимостта последователно да се гарантира повдигането на тези въпроси при такива случаи; очаква ЕСВД да обръща специално внимание на отделните случаи, повдигнати от Парламента, по-специално в резолюциите му по неотложни въпроси, както и на носителите и финалистите на наградата „Сахаров“, които са изложени на риск, и да докладва за предприетите действия;

    22.

    подчертава, че диалозите следва да бъдат един от инструментите на всеобхватния ангажимент на ЕС в областта на правата на човека и че те не следва да се разглеждат като заместител на дискусиите относно правата на човека на форуми на високо равнище с всички съответни участници и по-специално със стратегическите партньори на ЕС; призовава ЕСВД да споделя достатъчно рано информацията относно предвидени диалози — както двустранни, така и в рамките на международни форуми — с комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека на Парламента и с организации на гражданското общество;

    23.

    подчертава, че всички участници от гражданското общество, включително независимите организации на гражданското общество, верските организации, профсъюзите, водените от общностите организации и защитниците на правата на човека, следва да играят жизненоважна роля в диалозите като дават своя принос както за самите диалози, така и за оценката на резултатите от тях; подчертава, че когато е възможно и целесъобразно, ЕС и неговите държави членки следва да гарантират истински, достъпни и приобщаващи консултации и участие на подобни организации в рамките на официални и неофициални диалози, както и проучвателни разговори; призовава ЕСВД и Комисията да подобрят комуникацията и прозрачността по отношение на гражданското общество; за тази цел призовава ЕСВД и Комисията да укрепят и увеличат видимостта на фокусните точки по въпросите на правата на човека в географските подразделения на своите седалища и да засилят подкрепата за гражданското общество, включително техническата подкрепа, особено в държави, в които потисническите режими се стремят да попречат на работата на гражданското общество;

    24.

    подчертава, че диалозите за правата на човека са предвидени като основна част от инструментариума на външната политика на ЕС и че следователно те не могат да бъдат самоцел; отново заявява, че съгласно член 21 от ДЕС ценностите, на които се основава Съюзът, трябва да ръководят всички аспекти на неговите външни политики; поради това призовава ЕСВД и Съвета да постигнат по-добър баланс между дипломацията, интересите и ценностите, който да е в по-голяма степен в съответствие с целите в областта на правата на човека, които са в основата на външната дейност на ЕС, като поставят по-голям акцент върху дългосрочната перспектива; поради това отново заявява, че зачитането на правата на човека трябва да бъде базисно условие за подкрепата на ЕС за трети държави;

    Мултилатерализъм и международно правосъдие

    25.

    отбелязва, че през 2020 г. беше отбелязана 75-ата годишнина на Организацията на обединените нации — важен универсален форум за изграждане на международен консенсус относно мира и сигурността, устойчивото развитие и зачитането на правата на човека и международното право; призовава ЕС и неговите държави членки да запазят своята жизненоважна подкрепа за ООН и да продължат усилията си да изразяват единна позиция в рамките на ООН и други многостранни форуми; обръща внимание на предизвикателствата пред всеобщото упражняване на правата на човека и подчертава необходимостта от по-приобщаващи и ефективни мултилатерализъм и международно сътрудничество; подчертава жизненоважната роля на органите на ООН като форум за постигане на напредък в областта на мира, разрешаването на конфликти и защитата на правата на човека и призовава за засилени действия и ресурси в тази област; приветства призива на генералния секретар на ООН за действие в областта на правата на човека;

    26.

    изразява съжаление относно продължаващата практика на двойни стандарти от страна на някои държави при третирането на положението с правата на човека в световен мащаб; осъжда увеличаващия се брой опитите за подкопаване на функционирането на органите на ООН, по-специално на Съвета по правата на човека, чрез поставяне под въпрос на универсалния характер на правата на човека, и за възпрепятстване на основания на правила международен ред; изразява съжаление във връзка с факта, че държави, в които на власт са автократични режими и в които се извършват повтарящи се нарушения на правата на човека, са станали част от Съвета по правата на човека, и изразява съжаление във връзка с явното незачитане на техните задължения в областта на правата на човека и слабите резултати по отношение на сътрудничеството с механизмите на ООН, установени чрез Съвета по правата на човека; във връзка с това призовава за основна реформа на Съвета по правата на човека, включително определяне на ясни критерии за неговите членове; призовава ЕСВД, по-специално, да предприеме и ръководи усилията за координирана позиция на ЕС и държавите членки относно членството в Съвета на ООН по правата на човека, което би насърчило по-голяма прозрачност в изборния процес, по-специално чрез публично оповестяване на вота на държавите членки и чрез представяне на обосновка за този вот; подчертава освен това необходимостта от истински конкурентен процес, като се гарантира, че трите регионални блока, в които участват държавите членки, предлагат повече кандидати, отколкото места, и като се подобри отчетността на кандидатите чрез проверка на техните доброволни ангажименти и резултати по отношение на сътрудничеството със Съвета по правата на човека, органите по договорите на ООН и специалните процедури;

    27.

    решително осъжда всички нападения срещу мандатоносителите по специалните процедури на ООН и независимостта и безпристрастността на техните мандати; подчертава, че държавният суверенитет не може да се използва като претекст за избягване на мониторинга върху правата на човека от страна на международната общност, тъй като съгласно Устава на ООН и Резолюция 60/251 на Общото събрание на ООН всички държави, независимо от своите политически, икономически и културни системи, имат задължението и отговорността да насърчават и защитават всички права на човека и основни свободи за всички, а Съветът на ООН по правата на човека следва да разглежда ситуации на нарушаване на правата на човека;

    28.

    призовава държавите членки и демократичните партньори на ЕС решително да противодействат на тези опити и да засилят реакцията си при сериозни нарушения на международните права на човека; призовава Съвета и държавите членки да работят за реформиране на многостранните институции, така че те да станат по-устойчиви и способни да вземат решения, които да са по-последователни и приспособими;

    29.

    подчертава необходимостта от адекватно финансиране за всички органи на ООН в областта на правата на човека, по-специално органите по договорите и специалните процедури; за тази цел призовава генералния секретар на ООН да предостави подходящи ресурси от бюджета на ООН и настоятелно призовава държавите — членки на ЕС, да увеличат своите доброволни вноски;

    30.

    подчертава необходимостта от извършване на безпристрастен, справедлив и прозрачен преглед на заявленията за предоставяне на консултативен статут в Икономическия и социален съвет на ООН от страна на неправителствени организации (НПО); подкрепя призива на ЕС за одобряване на дълго забавяните заявления от някои НПО;

    31.

    осъжда репресиите и действията за сплашване спрямо около 240 отделни членове на гражданското общество, защитници на правата на човека и журналисти в 45 държави заради сътрудничеството им с ООН през последната година, както докладва генералният секретар на ООН; призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат решителни действия срещу подобни репресии, включително чрез постъпки в световен мащаб спрямо засегнатите държави, и да предприемат всички възможни мерки, за да помогнат за осигуряването на безопасни и отворени пространства за взаимодействие на отделни лица и организации на гражданското общество с ООН и неговите представители и механизми;

    32.

    отново изразява силната си подкрепа за Международния наказателен съд (МНС) като единствената международна институция, способна да преследва някои от най-жестоките престъпления в света и да въздаде правосъдие за техните жертви; подчертава независимостта и безпристрастността на МНС; призовава ЕС и държавите членки да предоставят подходяща финансова подкрепа, за да се даде възможност на МНС да изпълнява своите задачи; подкрепя универсалността на Римския статут и призовава ЕС да включи специална клауза относно неговото ратифициране и достъп в споразуменията, които ще бъдат сключвани с трети държави; изисква от ЕС да засили ангажираността си с държавите, които все още не са се присъединили към Римския статут; решително осъжда всяко нападение срещу персонала или срещу независимостта на МНС; счита, че опитите за подкопаване на доверието и съществената роля на МНС представляват атаки срещу мултилатерализма и следва да бъдат оспорвани като такива от ЕС и неговите държави членки, включително когато произхождат от близки държави партньори; подчертава, че МНС се нуждае от пълен достъп до държавите, които разследва, за да може да изпълнява своите задачи; подчертава потенциала на други иновативни инструменти за подвеждане под отговорност на извършителите на международни престъпления, включително универсална юрисдикция в съдебните системи на национално равнище; подчертава в този контекст текущите дискусии в Комисията на ООН по международно право относно имунитета на държавните служители и призовава за последващи действия във връзка с това; призовава ЕС да продължи да укрепва изграждането на капацитет на национално равнище в трети държави, като същевременно подкрепя международните наказателни трибунали и механизми, както и платформите и организациите, посветени на борбата срещу безнаказаността, като например Коалицията за МНС;

    33.

    призовава отново за действия за борба с безнаказаността и насърчаване на отчетността в регионите и държавите, засегнати от конфликти; отбелязва приемането от Парламента и Съвета на пилотния проект за Европейска обсерватория за борба с безнаказаността; във връзка с това призовава Комисията и ЕСВД да прилагат подобни инструменти за оправомощаване и подкрепа на жертвите чрез достъп до правни средства за защита и обезщетения, включително когато става въпрос за корупция;

    Конкретни предизвикателства във връзка с правата на човека

    COVID-19

    34.

    подчертава, че COVID-19 значително засили последните тенденции на нелиберални демокрации и автократични режими, които отслабват демокрацията; изразява съжаление относно злоупотребата с епидемиологичната криза от страна на тези режими с цел допълнително ограничаване на свободата на изразяване на мнение, свободата на събранията и свободата на религията и убежденията чрез ограничаване на функционирането на демократичните институции и потискане на несъгласието, включително ограничаване на свободата на медиите както онлайн, така и офлайн, и целенасочени кампании за оклеветяване срещу критиците и лицата, подаващи сигнали за нередности; освен това изразява съжаление във връзка с факта, че тези режими също така извършват дискриминация спрямо маргинализираните групи от населението, по-специално коренното население и други малцинства, масово използват инструменти за наблюдение, кампании за дезинформация, ограничения на достъпа до информация, по-специално от плуралистични и независими медии чрез общо спиране на интернет, ограничаване на скоростта на честотната лента и блокиране на съдържание, прилагане на спешни мерки без ясни критерии за тяхното отменяне, ограничения върху демократичното упражняване на избори и използване на селективен достъп до здравеопазване като средство за дискриминация срещу определени части от населението;

    35.

    признава важната роля, която играят защитниците на правата на човека, като реагират на COVID-19 с поемането на множество нови роли в допълнение към ежедневната си работа по правата на човека, независимо от значителните и непропорционални рискове, пред които са изправени; със загриженост отбелязва, че правителства по цял свят са използвали пандемията като възможност за конкретни целенасочени действия срещу защитниците на правата на човека, като отказват да ги освободят от затвора, удължават задържането им в изолация, ограничават посещенията в затвора и осъждат защитници на човешките права въз основа на изфабрикувани обвинения на съдебни заседания при закрити врата;

    36.

    подчертава, че пандемията от COVID-19 се отрази отрицателно върху икономическите и социалните права в повечето държави по света, докато здравната и последващата икономическа криза предизвикаха нарастване на неравенството в рамките на и между държавите; осъжда продължаващите опити на органите да отказват да предоставят жизненоважна информация на международни разследващи органи относно произхода и разпространението на COVID-19; подчертава, че силното отрицателно въздействие на COVID-19 засегна непропорционално групите в уязвимо положение, включително жените, ЛГБТИК лицата, бедните, децата, хората с увреждания, мигрантите, бежанците, лицата, търсещи убежище, религиозните малцинства, малцинствата от гледна точка на убеждения и други малцинства, неформалните работници и лицата, лишени от свобода или задържани, наред с други; подчертава, че групите в уязвимо положение са също така засегнати в по-голяма степен от отрицателните икономически и социални последици от пандемията, както и от ограниченията в достъпа до здравеопазване и образование; отбелязва със загриженост увеличаването на броя на изказванията, проповядващи нетолерантност, дискриминация и омраза срещу определени групи в уязвимо положение, по-специално малцинствени групи, както и ограниченията на основните свободи;

    37.

    подчертава, че ЕС следва да увеличи подкрепата си за справяне с отрицателните последици от COVID-19, особено за групите в уязвимо положение; за тази цел призовава ЕС спешно да увеличи усилията си за премахване на тревожното неравновесие в световното разпространение на ваксини, като по този начин изпълни предишния си ангажимент да подкрепи ваксината срещу COVID-19 като световно обществено благо, наред с другото, чрез технологичен трансфер и увеличаване на местното производство, включително чрез Платформа за достъп до технологии на СЗО във връзка с COVID-19, за да се гарантира, че ваксините са на разположение, достъпни са и са на приемливи цени за максимален брой хора; подчертава, че е важно да се подкрепи укрепването на системите за образование и здравеопазване, за да станат те устойчиви на бъдещи заплахи; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат финансирането за предоставяне на основни обществени здравни услуги; подчертава в този контекст значението на социалната закрила; призовава за по-голяма подкрепа за иновативни технологии за тази цел и приветства реакцията на „Екип Европа“; признава правото на физическо и психично здраве, което в много държави все още е обект на стигматизиране и дискриминация, и подчертава, че пандемията от COVID-19 разкри огромно пренебрегване при предоставянето на грижи за психичното здраве;

    Защитници на правата на човека

    38.

    приветства важната работа, извършена от всички защитници на правата на човека по света, понякога на най-жестока цена, и използва тази възможност да признае приноса на всички защитници на правата на човека в движението за правата на човека; отново заявява, че защитниците на правата на човека често са единствените партньори, които могат да извършват мониторинг на място и защита на правата на човека в някои територии, като например окупирани или анексирани територии, особено в определени зони на замразен конфликт, където както международната общност, така и ЕС имат ограничен капацитет за ангажиране;

    39.

    изразява сериозна загриженост относно несигурното положение на защитниците на правата на човека и изразява съжаление относно факта, че те са жертви на нарастващо насилие, включително целенасочени убийства; посочва, че някои държави имат особено тревожни резултати, когато става въпрос за преследване, тормоз, сплашване, отвличане и извънсъдебни убийства на защитниците на правата на човека; подчертава особено тежкото положение на защитниците на човешките права на жените, на трудовите и екологичните права и на правата на коренното население, което беше допълнително утежнено от COVID-19; изразява съжаление относно засиленото използване на техники като тормоз, кампании за криминализиране и оклеветяване, произволни арести и неограничено задържане при нечовешки условия, за да бъдат принудени да замълчат защитниците на правата на човека, често въз основа на зле формулирани обвинения в тероризъм; отново призовава делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки в трети държави да проучат развитието и предизвикателствата относно правото да насърчават и защитават правата на човека, да търсят, получават и отговарят на информация за положението на защитниците на правата на човека, редовно да ги посещават в затвора, да наблюдават съдебните им процеси и да се застъпват за техния достъп до правосъдие и защита; призовава допълнително ЕС и неговите държави членки да разработят стратегия за амбициозни действия на ЕС за справяне с нарастващия брой нападения срещу защитници на правата на човека;

    40.

    призовава спешно за създаването на схема за целия ЕС за издаване на краткосрочни визи за временно преместване на защитници на правата на човека, по-специално чрез включване на инструкции в Ръководството на ЕС за издаване на визи и изменение на правните инструменти за визите, по-специално Визовия кодекс; изразява съжаление относно липсата на напредък по този въпрос през изминалата година и настоятелно призовава за преразглеждане по съдържателен начин на една по-координирана политика на ЕС относно издаването на спешни визи за защитници на правата на човека от страна на държавите членки;

    41.

    призовава Европейският парламент да получи по-голям надзор върху действията на делегациите на ЕС по отношение на нарушенията и злоупотребите с правата на човека в трети държави и да се предприемат конкретни и решителни мерки, в случай че те не могат да изпълнят тези отговорности; подчертава необходимостта да се гарантира, че делегациите на ЕС могат да разчитат на всички необходими и подходящи ресурси и възможности, за да действат ефективно в случай на проблеми с правата на човека в трети държави;

    42.

    решително осъжда убийствата на защитници на правата на човека по света и изисква справедливост и отчетност за тези нападения на най-високото равнище на вземане на решения; подчертава, че повечето от тези защитници на правата на човека са били ангажирани със защитата на своята земя и околната среда и защитата на правата на коренното население; отново призовава да се гарантира пълното спазване на принципа на свободно, предварително и информирано съгласие в съответствие с Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и племенните народи; подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до правосъдие в целия свят с оглед на борбата с ширещата се безнаказаност на такива убийства; отбелязва обаче, че са необходими по-големи усилия не само за обезщетяване и правна защита, но и за превенция чрез укрепване на националните планове за закрила на защитниците на правата на човека в трети държави, наред с други мерки;

    Свобода на изразяване, на мирни събрания и на сдружаване

    43.

    подчертава, че последните разкрития, като скандалът с NSO Pegasus, потвърждават, че шпионажът срещу защитници на правата на човека и журналисти, наред с другото, е изключително тревожен въпрос и изглежда, потвърждава опасностите от злоупотреба с технологиите за наблюдение с цел подкопаване на правата на човека; призовава за насърчаване на безопасно и отворено пространство и по-голям капацитет за организациите на гражданското общество, защитниците на правата на човека, журналистите и други засегнати лица, за да бъдат защитени от кибернаблюдение и намеса; подчертава необходимостта от по-стабилно национално и международно регулиране в тази област;

    44.

    изразява сериозната си загриженост относно конкретните ограничения на свободата на изразяване, на мирни събрания и на сдружаване и подчертава необходимостта от гарантиране и зачитане на тези свободи; отново заявява специфичните предизвикателства пред свободата на убеждение и на изразяване и тяхната връзка със свободата на информация, включително достъп до независима и надеждна информация, както онлайн, така и офлайн;

    45.

    отбелязва, че независимата журналистика и наличието на надеждни медийни канали никога не са били толкова жизненоважни за поддържането на безопасни, здрави и добре функциониращи общества, както са днес, и подчертава необходимостта от повече обществена подкрепа за независимата журналистика по цял свят; осъжда увеличаването на правния тормоз и рестриктивното законодателство като средство за заглушаване на критичните гласове, например чрез стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността и криминализирането на клеветата онлайн и офлайн, които се използват за сплашване на журналисти, лица, подаващи сигнали за нередности, и защитници на правата на човека, за да прекратят своите разследвания и разкрития за корупция и други въпроси от обществен интерес в много държави; припомня необходимостта да се осигури прозрачност на собствеността върху медиите, включително акционерите, предвид ролята ѝ за гарантирането на плурализма на медиите;

    46.

    отново заявява специфичните предизвикателства пред свободата на сдружаване, породени от ограничаващо законодателство, като например антитерористично, антиекстремистко и антикорупционно законодателство срещу организациите на гражданското общество, и последващите рискове от обременяващи изисквания за регистрация, финансиране и докладване като форми на държавен контрол, както и други мерки като потушаването на демонстрации посредством използването на сила, тормоз и произволно задържане; осъжда подобна злоупотреба със законодателни и полицейски правомощия или мерки за сигурност с цел ограничаване на правото на протест; подчертава, че десетки демонстрации бяха потушени през 2020 г. и 2021 г., като това включваше убийството на протестиращи и произволното задържане на стотици мирни демонстранти, много от които бяха подложени на изтезания и малтретиране и бяха принудени да плащат големи глоби по съдебни процеси без гаранции за минимални производствени стандарти; осъжда нарушенията на правото на колективно договаряне, консултиране и участие на работниците и профсъюзите;

    47.

    изразява сериозната си загриженост относно ограничаването на академичната свобода и увеличаването на цензурата и лишаването от свобода на учени по света, което има значими последици за правото на образование; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят дипломатическите си усилия чрез двустранно и многостранно ангажиране във връзка със заплахи или нападения срещу академичната свобода от държавни и недържавни участници; призовава ЕСВД и Комисията да преразгледат съществуващите механизми за подкрепа и закрила на защитниците на правата на човека с цел изграждане на капацитет за тяхното идентифициране и подпомагане, включително предоставяне на извънредна защита и подкрепа в случаи, включващи атаки срещу академичната свобода; призовава Комисията да гарантира постоянна подкрепа на високо равнище за Европейския междууниверситетски център за правата на човека и демократизацията и Световния център за правата на човека като водещи инициативи на подкрепата на ЕС за образованието в областта на правата на човека в световен мащаб;

    48.

    осъжда зачестяващата практика авторитарни държави да поемат домакинството на големи спортни или културни мероприятия с цел да засилят международната си легитимност, докато продължават да потискат вътрешното несъгласие; призовава ЕС и държавите членки да се ангажират с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество във връзка с условията за тяхното участие в подобни мероприятия, включително зимните Олимпийски игри в Пекин през 2022 г.; призовава за разработването на политическа рамка на ЕС за спорта и правата на човека;

    Право на безопасна и здравословна околна среда

    49.

    признава, че изменението на климата е една от най-големите заплахи за човешките права на нашето поколение и на бъдещите поколения, като създава особено сериозен риск за основните права на живот, здраве, храна, жилище и подходящ стандарт на живот за отделния човек и за общностите; подчертава, че правителствата имат задължения по отношение на правата на човека и устойчивото развитие; осъзнава тясната връзка между правата на човека, здравословната околна среда, биологичното разнообразие и борбата с изменението на климата, и приветства призива на ООН за световно признаване на правото на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда; подчертава жизненоважната роля на защитниците на човешките права в областта на околната среда, на местното и на коренното население за опазването на тази околна среда, въпреки заплахите от насилие, отправяни често към тях от лицата, отговорни за и печелещи от вредни за околната среда практики; насърчава ЕС и държавите членки да поощряват признаването на екоцида като международно престъпление съгласно Римския статут на МНС и изисква от Комисията да проучи релевантността на екоцида за правото на ЕС и дипломацията на ЕС; призовава ЕС и държавите членки да предприемат решителни инициативи за борба с безнаказаността на екологичните престъпления в световен мащаб;

    50.

    подчертава задълженията и отговорностите на държавите и другите отговорни лица, включително предприятията, за смекчаване на последиците от изменението на климата, предотвратяване на отрицателното му въздействие върху правата на човека и влошаването и загубата на биологично разнообразие, както и за насърчаване на подходящи политики, които са достатъчно амбициозни и недискриминационни и които предвиждат участието на гражданите и достъпа до ефективни средства за правна защита и са съизмерими със задълженията в областта на правата на човека; настоятелно призовава ЕС да се стреми към противодействие на последиците от световната криза в областта на климата, наред с другото, чрез въвеждане на ефективни и устойчиви действия в областта на политиката, и да се придържа към целите на Парижкото споразумение; отново призовава ЕС и неговите държави членки да укрепят връзката между правата на човека и околната среда в цялата си външна дейност, както и да осигурят ефективна защита за защитниците на човешките и екологичните права;

    51.

    обръща особено внимание на връзката между експлоатацията на ресурсите и финансирането на конфликти, войни и насилие и признава, че последиците за околната среда от изменението на климата могат да изострят миграцията и принудителното разселване;

    52.

    подчертава, че коренното население често е първата жертва на обезлесяването, което застрашава тяхното право на земя, наред с други права, и достъп до жизненоважни ресурси; подчертава в това отношение правото да се определят и установяват приоритети и стратегии за самостоятелното им развитие и за използването на техните земи, територии и други ресурси; припомня, че безнаказаността на нарушаването на правата на коренното население е движеща сила за обезлесяването, и поради това счита за изключително важно поемането на отговорност за тези нарушения;

    Права на жените, овластяване на жените и равенство между половете

    53.

    подчертава решаващото значение на постигането на напредък в областта на правата на жените и приветства Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените във външните дейности на ЕС за периода 2021 — 2025 г. (GAP III) като знак за ангажимента на ЕС в тази област; приветства важната роля на жените политически лидери и граждански активисти в политическите, социалните и екологичните движения и изразява съжаление във връзка с факта, че жените често стават обект на насилие вследствие както на своя пол, така и на своята дейност, като дори заплащат за тях с живота си;

    54.

    припомня, че Конвенцията от Истанбул, като първия общоприложим договор за борба с насилието срещу жени и момичета и домашното насилие, установява еталона за международните стандарти, които трябва да бъдат допълнително ратифицирани и прилагани;

    55.

    признава непропорционалното въздействие, което пандемията оказва върху жените, особено увеличаването на основаното на пола насилие в резултат на ограничителните мерки; изразява съжаление относно факта, че жените, включително в ЕС, продължават да съставляват по-голямата част от жертвите на насилие, основано на пола, като домашно насилие и сексуално насилие и злоупотреба, включително генитално осакатяване на жени, и са изложени на дискриминация в политическия и професионалния живот, както и в достъпа до образование и здравеопазване; подчертава, че предоставянето на грижи, защита и достъп до правосъдие за жертвите на основано на пола насилие и трафик е намаляло значително в резултат на пандемията; призовава ЕС да насърчава разработването на планове и протоколи за спешна помощ както в ООН, така и в държавите партньори, с цел адаптиране на програмите за подпомагане към обстоятелствата на пандемията, последиците от нея и бъдещите кризи; приветства съвместните усилия и инвестиции на ЕС, заедно с ООН, за стартиране на инициативата Spotlight, насочена към премахване на всички форми на насилие срещу жени и момичета;

    56.

    изразява съжаление относно факта, че цялостният напредък по отношение на правата на жените е далеч под равнището на ангажиментите на страните от ООН, включени в Пекинската конвенция от 1995 г., и изразява загриженост във връзка с тенденцията за отстъпление от постигнатия напредък; изразява изключителна загриженост относно влошаването на правото на всяко лице на пълен контрол върху въпросите, свързани със сексуалността му, както и върху сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП), без принуда и дискриминация, особено по отношение на безопасния и свободен достъп до аборт; осъжда всички опити за отстъпление от съществуващите права и защити в областта на СРЗП, както и законодателството, политиките и практиките, които продължават да отричат или ограничават тези права в много държави по света; подчертава, че достъпът до СРЗП и правото на образование, информация, семейно планиране, съвременни противозачатъчни методи, безопасен и законен аборт и майчино, предродилно и следродилно здравеопазване трябва да бъдат гарантирани за всички хора; призовава ЕС и държавите членки да потвърдят неотменимите права на жените на неприкосновеност на тялото, на достойнство и самостоятелно вземане на решения, да отстояват универсалния характер и неделимостта на всички права на човека във всякакъв контекст и да насърчават СРЗП като част от своите международни ангажименти и в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие;

    57.

    изразява дълбока загриженост във връзка с използването на сексуално и основано на пола насилие като средство за водене на война; подчертава, че сексуалните престъпления и основаното на пола насилие се считат съгласно Римския статут на Международния наказателен съд за военни престъпления, престъпления срещу човечеството или деяния, съставляващи геноцид или изтезания; призовава за съгласувани действия за прекратяване на използването на сексуалното насилие като средство за водене на война; призовава ЕС да се бори срещу безнаказаността за нарушения на сексуалните и репродуктивните права в ситуации на конфликт и подкрепя правата на жените и момичетата на истина, ефективни правни средства за защита и обезщетения за нарушения на тези права;

    58.

    подчертава, че оценките, публикувани от Световната здравна организация, сочат, че приблизително една от всеки три жени (30 %) по света е била подложена през живота си на физическо и/или сексуално насилие от страна на интимния партньор, или на сексуално насилие от човек, който не е неин партньор; подчертава, че повечето от случаите на такова насилие е насилие от страна на интимния партньор; подчертава факта, че 137 жени биват убивани всеки ден от член на тяхното семейство; призовава ЕС и участниците в световен мащаб категорично да осъдят насилието от страна на интимния партньор и да използват всички налични инструменти за предотвратяване на насилието от страна на интимния партньор, за защита на жертвите и за наказателно преследване на извършителите; осъжда престъпленията, извършени срещу момичета и жени в семейството във връзка с поведение, възприемано като неподходящо, с цел възстановяване на предполагаемата репутация на семейството;

    59.

    отбелязва, че през 2020 г. се наблюдава значително влошаване на положението на жертвите на трафик, повечето от които са жени, тъй като те изпаднаха в още по-уязвимо положение поради пандемията от COVID-19; приветства стартирането на стратегията на ЕС за борба с трафика на хора (2021 — 2025 г.); подчертава особената необходимост от засилване на борбата срещу трафика на хора и организираните престъпни групи, участващи в него; подчертава, че идентифицирането на жертвите на трафика на хора стана още по-сложно по време на пандемията от COVID-19; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си в областта на международното съдебно сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането, с цел предотвратяване на трафика и идентифициране на жертвите, като се избягва тяхното инкриминиране и им се предоставя необходимата здравна и психологическа подкрепа, в тясно сътрудничество със Службата на ООН по наркотиците и престъпността, НПО и организациите на гражданското общество, занимаващи се със защитата на жертвите;

    60.

    осъжда комерсиалната практика на сурогатно майчинство — световен феномен, който излага жените по целия свят на експлоатация и трафик на хора, като е насочен по-специално към финансово и социално уязвими жени; подчертава сериозното му въздействие върху жените, правата на жените, здравето на жените и равенството между половете и подчертава трансграничните му последици; призовава за европейска правна рамка за справяне с отрицателните последици от комерсиалното сурогатно майчинство;

    Права на детето

    61.

    припомня, че няма граници за правата на детето, и призовава за систематичен и съгласуван подход за насърчаване и защита на правата на детето в Европа и извън нея, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето и Програмата до 2030 г.;

    62.

    отново призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си за премахване на всички форми на злоупотреба с деца; приветства приетата наскоро Стратегия на ЕС за правата на детето (2021 — 2024 г.), подчертава обаче, че децата продължават да бъдат жертви на насилие, ранни и принудителни бракове, насилствено обръщане в друга вяра, проституция, детска порнография и педофилия, сексуално насилие, включително генитално осакатяване, трафик, принудителното отделяне от родителите, детски труд и набиране на деца войници и продължават да страдат от липса на достъп до образование и здравеопазване, както и от недохранване и бедност, особено при хуманитарни кризи и въоръжени конфликти; подчертава, че 2021 г. е международната година за премахване на детския труд; призовава правата на детето и Програмата на ООН за децата и въоръжените конфликти да бъдат интегрирани във всички външни политики на ЕС; настоятелно призовава ЕС да гарантира, че неговите политики за търговия и развитие са напълно съгласувани, за да се премахне детският труд; подчертава във връзка с това многостранния пилотен диалог относно устойчивото производство на какао; призовава държавите членки да спазват своите отговорности по отношение на защитата на децата на чуждестранни бойци, които са граждани на ЕС;

    63.

    призовава ЕС да включи правата на детето и защитата на децата във всички външни политики на ЕС, включително в контекста на диалозите за правата на човека, международните и търговските споразумения, Инструмента за предприсъединителна помощ и Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа; подчертава необходимостта от проследяване на всички интервенции на ЕС, които са от значение за децата, и от гарантиране на пълното прилагане на подход за ненанасяне на вреда по отношение на правата на децата;

    Трафик на хора и принудителен труд

    64.

    осъжда всички форми на трафик на хора, принудителен труд и съвременно робство в множество различни групи от населението, включващи жени, деца, имигранти и квалифицирани работници, наред с други; припомня на държавите членки необходимостта да се преследват и осъждат участниците в такива дейности както в държавите им на произход, така и когато извършват международен трафик на групи от хора; изтъква необходимостта от задълбочен контрол и проверка на зачитането на правата на човека и трудовите права по отношение на вноските, направени с цел заплащане на основни услуги в трети държави, изисквани от тях, за да се предотврати предоставянето на услугите при условия, които са несигурни и нарушават правата на човека; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки на многонационални форуми да застанат начело на действия за изкореняване на всякакъв вид трафик на хора, принудителен труд и съвременно робство, които, освен че са отвратителни престъпления, пораждат миграционни потоци в несигурни условия, водещи до голяма уязвимост и страдание; като се има предвид сериозността на тези нарушения, призовава ЕС да включи специална клауза за осъждане и несъвместимост на всички форми на трафик на хора, принудителен труд и съвременно робство сред множество различни групи от населението, включващи жени, имигранти и квалифицирани работници, наред с други, както в действащите, така и в бъдещите споразумения с трети държави;

    Нетърпимост и дискриминация

    65.

    отново осъжда категорично дискриминацията, ксенофобията, нетърпимостта, преследването и убийствата, свързани с раса, етническа принадлежност, националност, социална класа, увреждане, каста, религия, убеждения, възраст, сексуална ориентация и полова идентичност, които продължават да бъдат основен проблем в много държави; подчертава дълбоко непропорционалното въздействие на пандемията от COVID-19 върху расовата и етническата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост; приветства стартирането на Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020 — 2025 г., в който се признават не само индивидуалните и социалните измерения, но също така и структурният характер на това явление; подчертава, че въпреки 20-годишната работа след приемането на Декларацията и Програмата за действие от Дърбан през 2001 г. расизмът, дискриминацията, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост продължават да бъдат тежък проблем в много държави по света и призовава за подход на нулева толерантност към тези явления; призовава правителствата, регионалните организации, гражданското общество и други заинтересовани страни да удвоят усилията си за ефективно прилагане на декларацията и да разработят и изпълняват планове за действие за борба с расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост; призовава ЕС да организира в сътрудничество с единомислещи партньори и международни организации, като ОССЕ, ООН, Африканския съюз, Организацията на американските държави (ОАД) и Съвета на Европа, световна среща на върха срещу расизма относно борбата с расизма и дискриминацията по целия свят;

    66.

    изразява съжаление относно факта, че коренното население продължава да се сблъсква с широко разпространена и системна дискриминация и преследване по целия свят, включително принудително разселване, произволни арести и убийства на защитници на правата на човека и на земята; отново призовава ЕС, неговите държави членки и техните партньори в международната общност да приемат всички необходими мерки за признаване, защита и насърчаване на правата на коренното население, включително на техните езици, земи, територии и ресурси, и за създаване на механизъм за подаване на жалби относно нарушения и злоупотреби; приветства работата на гражданското общество и НПО по тези въпроси; посочва назначаването на постоянен докладчик по въпросите на коренното население в рамките на Парламента с цел наблюдение на положението на коренното население по отношение на правата на човека; насърчава държавите да ратифицират разпоредбите на Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи; препоръчва ЕС и неговите държави членки да включат позовавания на коренното население и правата, съдържащи се в Декларацията на ООН за правата на коренното население, в относимите и новосъздаваните рамки за надлежна проверка;

    67.

    отбелязва с голяма загриженост мащаба и последиците от кастовите йерархии, дискриминацията, основана на кастов признак, и продължаващите нарушения на правата на човека въз основа на кастова принадлежност, включително лишаването от достъп до съдебната система или до заетост, продължаващата сегрегация, бедност и стигматизация, както и обусловените от кастовата система пречки за упражняване на основните права на човека и улесняване на човешкото развитие; отново призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си и да подкрепят инициативи на равнището на ООН и в съответните трети държави за премахване на дискриминацията, основана на кастов признак;

    Правата на ЛГБТИК

    68.

    решително осъжда нарушенията на правата на човека, дискриминацията, преследването и заплахите за живота и убийствата на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, интерсексуални и куиър (ЛГБТИК) лица по света, които се изостриха от използването на COVID-19 като извинение за репресии срещу защитниците на ЛГБТИК и за хомофобско и трансфобско клеветничество; призовава ЕС да играе водеща роля в защитата на ЛГБТИК лицата на международни форуми, включително като работи за декриминализиране на сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики и за премахване на гениталното осакатяване на интерсексуални лица, така наречената „трансформираща терапия“, и принудителната стерилизация на транссексуалните лица; приветства факта, че Стратегията за равнопоставеност на ЛГБТИК за периода 2020 — 2025 г. съдържа ангажимента на ЕС да включи въпросите, свързани с ЛГБТИК, в своята външна политика, включително подкрепата по ИССРМС — Глобална Европа, и Инструмента за предприсъединителна помощ; призовава ЕС и държавите членки да прилагат изцяло и последователно насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на човешките права на ЛГБТИК лицата във всички свои външни политики;

    Правото на свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията

    69.

    подкрепя изцяло правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, на убеждения или на отказ от такива, както и на правото на изповядване, на промяна или на отказ от своята вяра или убеждения без страх от насилие, преследване или дискриминация; подчертава значението на предприемането на мерки срещу преследването въз основа на религия или убеждения и осъжда преследването, на което са подложени на тези основания малцинства по целия свят; призовава държавите членки и ЕСВД да обърнат специално внимание на тези случаи и да реагират на тях по съответен начин; осъжда злоупотребата със законите за богохулство с цел продължаване на дискриминацията и изразява съжаление относно използването на религията и религиозните институции в ущърб на правата на човека посредством преследване, включително с правни средства, на убеждения или на религиозни малцинства и общности, жени, ЛГБТИК лица и други лица в уязвимо положение; отново осъжда всеки опит от страна на органите или правителствата да отхвърлят или да се намесват в избора на религиозни или верски водачи; подчертава, че държавите носят отговорността да насърчават и защитават човешките права на лицата, принадлежащи към малцинства по убеждения или религиозни малцинства; подчертава значението на инициативите на гражданското общество в това отношение;

    70.

    призовава Комисията и Съвета да приложат амбициозни програми за защита на свободата на религията и убежденията в световен мащаб, включително насърчаване и подкрепа на международните усилия за събиране на доказателства за прояви на жестокост, изправяне на извършителите пред съда, постигане на ефективност на наказателните присъди и обезщетяване на жертвите; призовава Съвета, Комисията, ЕСВД и държавите членки да работят с трети държави за приемане на мерки за предотвратяване на и борба с престъпленията от омраза;

    71.

    отбелязва, че длъжността специален пратеник на ЕС за насърчаване на свободата на религията и убежденията извън ЕС остава незаета в продължение на общо повече от година; отново призовава Съвета и Комисията да извършат възможно най-скоро прозрачна и всеобхватна оценка на ефективността и добавената стойност на позицията на специалния пратеник, да предоставят на специалния пратеник подходящи ресурси и да подкрепят по подходящ начин неговия институционален мандат, капацитета и задълженията му;

    Национални, етнически и езикови малцинства

    72.

    припомня задълженията на държавите да защитават правата на своите национални, етнически, културни, религиозни и езикови малцинства в рамките на съответните си територии; призовава Комисията да подкрепя защитата на правата на лицата, принадлежащи към малцинства по целия свят, включително в рамките на тематичната си програма „Права на човека и демокрация“;

    73.

    призовава правителствата на държавите — партньори на ЕС, да зачитат основните права на човека на националните, етническите и езиковите малцинства, включително тяхната култура, език, религия, традиции и история, с цел опазване на техните култури и на многообразието; отново изтъква необходимостта тези правителства да изпълняват задълженията и ангажиментите, които са поели съгласно международните договори и споразумения; изразява съжаление относно всякакви опити за незачитане на основните права и правата на човека на етническите и езиковите малцинства чрез тяхното принудително асимилиране;

    Правото на участие в свободни и честни избори

    74.

    подчертава, че правото на участие в държавното управление, по-специално чрез избори, освен че само по себе си е право на човека, е неразривно свързано с редица други права на човека, чието упражняване е от съществено значение за съдържателния изборен процес и е в основата на демократичните правителства;

    75.

    решително осъжда подкопаването на демократичните ценности в редица трети държави и предизвикателствата пред интегритета на изборите, насилието, свързано с изборите, злоупотребата с административни ресурси от управляващите партии, ограничителните мерки спрямо политическите опоненти, цензурата и заплахите за независимите медии, както и увеличаването на дезинформацията; настоятелно призовава ЕС да се насочи вниманието си към и да противодейства на тази изключително тревожно ситуация и да представи конкретни и ефективни предложения, като отново потвърди готовността си да поеме ръководна роля за утвърждаването на демократичните ценности и на свободните и честни избори в трети държави;

    76.

    изразява съжаление относно факта, че авторитарните и нелибералните режими се отдалечават от пътя на зрелите демокрации, всеобщите права на човека и демократичните стандарти, като създават невярно впечатление за легитимност чрез фалшиви изборни процеси, които не са нито свободни, нито честни, нито прозрачни; призовава ЕС и неговите държави членки да засилят насърчаването от страна на Съюза на демократичната устойчивост в трети държави, като използват всички инструменти, с които разполагат;

    77.

    призовава за установяване на защитата на демократичните и изборните процеси като основна грижа в световен мащаб и за разработване на ефективна рамка за реакции на всякакви видове намеса в изборните процеси, в тясно сътрудничество с международни организации като ОССЕ;

    Корупция и права на човека

    78.

    счита, че корупцията улеснява, затвърждава и институционализира нарушенията на правата на човека и засяга непропорционално най-уязвимите и маргинализирани лица и групи в обществото; настоятелно заявява, че ЕС и неговите държави членки трябва да се справят с корупцията като такава във външната си дейност, като прилагат най-високи стандарти за прозрачност по отношение на финансирането си за трети държави, както и като подкрепят организациите на гражданското общество за борба с корупцията, журналистите и лицата, сигнализиращи за нередности, същевременно насърчавайки създаването на ефективни институции за борба с корупцията и приемането на стабилни регулаторни рамки, и като предприемат действия по отношение на юрисдикциите, практикуващи строга поверителност, и данъчните убежища;

    79.

    призовава ЕС да приеме инструменти срещу авторитарни лидери и подкрепящите ги финансово лица, включително срещу лицата, участващи в изборни измами, за разкриване и замразяване на незаконни активи, както и да насърчава прилагането на универсална юрисдикция в случаите на груби нарушения на правата на човека;

    80.

    осъзнава факта, че ЕС не може да служи като добър пример в борбата срещу корупцията, докато някои от неговите държави членки и някои субекти със седалище в ЕС демонстрират неблагоприятни резултати в тези области; очаква Комисията и държавите членки да предприемат конкретни действия срещу нарушенията в тези области; препоръчва Парламентът, Комисията и държавите членки да предоставят значителна подкрепа на организациите на гражданското общество за борба с корупцията, журналистите и лицата, подаващи сигнали за нередности;

    81.

    подчертава необходимостта от разработване на принципи и работа за международно признато правно определение на корупция на високо равнище, включително нейния системен характер, като престъпление в националното и международното право;

    82.

    призовава за справяне с продължаващите случаи на безнаказаност по отношение на корупцията на високо равнище чрез по-строго прилагане на законодателните актове за борба с корупцията, за да се гарантира отчетност на извършителите на схеми за корупция на високо равнище; призовава за проучване на всеобхватни подходи, включително реформи в международните правосъдни институции, като например разширяване на юрисдикцията на МНС;

    Глобален режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека (Глобален режим на санкции на ЕС — Закон „Магнитски“ на ЕС)

    83.

    приветства приемането на Глобалния режим на санкции на ЕС за нарушения на правата на човека (Глобален режим на санкции на ЕС — Закон „Магнитски“ на ЕС) като съществено допълнение към инструментариума на ЕС в областта на правата на човека и външната политика, което укрепва ролята на ЕС като глобален фактор в областта на правата на човека, като му позволява да предприема ограничителни мерки срещу юридически и физически лица, участващи в тежки нарушения на правата на човека по света; поздравява Съвета за приемането на първите целеви санкции в рамките на режима и призовава Съвета да приеме допълнителни мерки, ако е необходимо; счита, че прилагането на Глобалния режим на санкции на ЕС нито възпрепятства, нито изключва приемането на други инструменти на ЕС за защита на правата на човека, които могат да бъдат съчетани и допълващи; осъжда всички произволни или необосновани репресивни мерки срещу ЕС или други образувания в отговор на решенията на ЕС съгласно Глобалния режим на санкции на ЕС; изразява съжаление относно факта, че Съветът е решил да прилага гласуване с единодушие, и отново призовава за въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство при приемането на санкции по въпроси, свързани с правата на човека;

    84.

    отново отправя своето искане за разширяване на обхвата на Глобалния режим на санкции на ЕС, така че той да включва корупционни действия, за да се гарантира предприемането на ефективни целенасочени действия срещу икономическите и финансовите действащи лица, способстващи за извършването на злоупотреби с правата на човека; изтъква алтернативната възможност Комисията да представи законодателно предложение за приемане на нов режим на тематични санкции за противодействие на сериозни корупционни действия, определени въз основа на Конвенцията на ООН срещу корупцията; подчертава необходимостта от ефективна стратегия за прилагане на Глобалния режим на санкции на ЕС в съответствие както с другите външни политики на ЕС, по-специално в областта на правата на човека, така и със съществуващите международни рамки за санкции; подчертава, че Глобалният режим на санкции на ЕС трябва да зачита принципа да не се засяга неблагоприятно общото население на държавата, към която е насочен, в съответствие с международното наказателно право и международното хуманитарно право; припомня, че съгласуваното и единно прилагане на ограничителните мерки във всички държави членки е предварително условие за достоверността и ефикасността на външната дейност на ЕС; приветства съобщението на Комисията, че до края на 2021 г. ще извърши преглед на практиките, подкопаващи санкциите, и на съществуващите задължения за докладване на държавите членки относно тяхното прилагане и изпълнение; настоятелно призовава Комисията, като пазител на Договорите, и ЗП/ВП, като отговарящ за единството, съгласуваността и ефикасността на външната политика на ЕС, да гарантират, че действията на национално равнище в отговор на неспазването на приетите от ЕС ограничителни мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи;

    Миграция и убежище

    85.

    отново потвърждава неотменимите човешки права на мигрантите, бежанците и принудително разселените лица и призовава ЕС и неговите държави членки да ги спазват изцяло и да ги включат в сътрудничеството си с трети държави както по отношение на установяването на високи правни стандарти, така и — което е също толкова важно, тяхното привеждане в действие, за да се гарантира ефективната защита на тези права на практика; припомня, че в своята външна и извънтериториална дейност, споразумения и сътрудничество в областта на миграцията, границите и убежището ЕС и неговите държави членки трябва да спазват и защитават правата на човека, по-специално залегналите в Хартата на основните права, включително правото на живот, правото на свобода и правото на убежище, особено индивидуалната оценка на молбите за убежище;

    86.

    отново призовава Комисията да извърши преглед на въздействието върху правата на човека на сътрудничеството с трети държави в областта на миграцията, включително предварителна оценка и оценка на механизмите за мониторинг, и да извърши прозрачни предварителни оценки на риска относно въздействието върху правата на мигрантите, бежанците и принудително разселените лица на всяко формално, неформално или финансово сътрудничество на ЕС с трети държави; освен това призовава за по-голяма прозрачност и за адекватно равнище на парламентарен контрол и демократичен надзор върху дейността му в тази област; подчертава рисковете, свързани с неформалните договорености относно връщането и обратното приемане, които не подлежат на съдебен контрол и поради това не дават възможност за ефективна правна защита при нарушения на правата на човека, извършени спрямо мигранти и лица, търсещи убежище; ето защо отново призовава ЕС да гарантира, че всички споразумения за сътрудничество в областта на миграцията и за обратно приемане с държави извън ЕС са в строго съответствие с международното право в областта на правата на човека, правото относно бежанците и морското право, по-специално с Конвенцията за статута на бежанците; настоятелно заявява, че правата на човека трябва да бъдат включени и спазването им да бъде наблюдавано във всички дейности на Frontex и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището;

    87.

    призовава ЕС и неговите държави членки да се справят с първопричините за миграцията и да подкрепят и насърчават развитието, да инвестират в образованието и да предоставят пряка помощ за подобряване на възможностите за живот, което би могло да допринесе за по-стабилни и устойчиви общества; във връзка с това призовава Комисията да проучи най-добрите методи за взаимодействие с трети държави; изисква от ЕС и неговите държави членки да подкрепят правото на бежанците и на лицата, търсещи убежище, да се завръщат в родните си места, след като преследването или насилието, предизвикало разселването им, е отстранено, при зачитане на принципа на забрана за връщане;

    88.

    призовава Комисията да изготви законодателни предложения с цел да предостави на държавите членки необходимите гаранции, за да реагират ефективно на инструментализирането на миграцията от трети държави; призовава държавите партньори и международните организации да гарантират въвеждането на правни рамки и да удвоят усилията си за сътрудничество по проблема с контрабандата на мигранти, като гарантират защитата на мигрантите и предотвратяването на тяхната експлоатация;

    89.

    осъжда броя на смъртните случаи по миграционните маршрути и отново призовава за установяването на координиран европейски подход, с цел да се подпомогне и гарантира бърз и ефективен процес на идентификация на починалите по техния път към ЕС; изразява съжаление относно факта, че някои потенциално търсещи убежище лица са били върнати на границата или са били експулсирани към места, където животът им е бил в опасност, в нарушение на международното право, и по-специално правото на убежище; осъжда нападенията срещу НПО, които помагат на мигрантите; призовава ЕС и държавите членки да въведат пълна прозрачност по отношение на средствата, предоставяни на трети държави за сътрудничество в областта на миграцията, и да гарантират, че такова сътрудничество не облагодетелства — пряко или непряко — държавни субекти, участващи в нарушения на правата на човека; настоятелно подчертава необходимостта от определяне на рамки за защита на мигрантите, по-специално чрез отваряне на сигурни и законни маршрути за мигранти и подобряване на достъпа до хуманитарни визи, както и от подобряване на тяхното прилагане; призовава Европейския парламент да упражнява надзор върху споразуменията в областта на миграцията;

    Международно хуманитарно право

    90.

    подчертава, че всеобщото зачитане на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека е от изключително значение, и призовава страните във въоръжените конфликти по света да гарантират пълен, навременен и безпрепятствен достъп на агенциите за хуманитарна помощ до уязвимото население и райони и да защитават цивилното население, по-специално жените и децата, както и хуманитарните и медицинските работници, както е гарантирано в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях; подчертава, че е важно да се допринесе за създаването на хуманитарни коридори за извънредни ситуации, включително такива, свързани с риск или непосредствен риск от ескалиране до широко разпространени и сериозни нарушения на правата на човека;

    91.

    отново заявява, че ЕС и неговите държави членки следва активно да подкрепят призива на генералния секретар на ООН и на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня в целия свят, включително чрез ефективни мерки за борба с незаконната търговия с оръжие и повишаване на прозрачността и отчетността по отношение на износа на оръжие от държавите членки; изразява съжаление относно факта, че пандемията от COVID-19 и последиците от нея увеличиха политическото насилие, засилиха конкуренцията между въоръжените групировки и изостриха ситуации на напрежение, поддържани от дълго време, като същевременно оставиха жертвите по-незащитени; изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаването на свързаното с конфликти сексуално насилие в този контекст, въпреки че през 2020 г. бе отбелязана 20-ата годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността;

    92.

    припомня своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати (11) и изразява трайната си загриженост във връзка с използването им извън международната правна рамка; отново призовава ЕС спешно да разработи правно обвързваща рамка за използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, за да се гарантира, че държавите членки, в съответствие със своите правни задължения, не извършват незаконни целенасочени убийства и не улесняват такива убийства от страна на трети държави; призовава освен това Комисията надлежно да информира Парламента относно използването на средства на ЕС за всички проекти за научноизследователска и развойна дейност, свързани с производството на безпилотни летателни апарати; призовава за извършването на оценки на въздействието в областта на правата на човека по отношение на бъдещи проекти за разработване на безпилотни летателни апарати; припомня своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно автономните оръжейни системи (12) и настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза и държавите членки да забранят разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия без пълноценен контрол от страна човека върху критичните функции за избиране и атакуване на цели; настоятелно призовава за започване на международни преговори относно правно обвързващ инструмент, с който да се забранят смъртоносните автономни оръжия без разумен човешки контрол; настоятелно призовава ЗП/ВП и държавите членки да приемат обща позиция за международни преговори по този въпрос;

    Съществуването на войни и конфликти по света и тяхното въздействие върху правата на човека

    93.

    подчертава многостранната заплаха за упражняването на правата на човека, породена от съвременните въоръжени конфликти, в които освен държавите често участват недържавни елементи и терористични организации и които имат катастрофални хуманитарни последици; подчертава нарушенията и злоупотребите с правата на човека, извършени от частни военни и охранителни дружества; подчертава, че жертвите на нарушения на правата на човека имат много ограничен достъп до правосъдие на територии като такива, които са окупирани или анексирани, включително в зони на замразен конфликт, където развити правни и институционализираните структури за защита на правата на човека или липсват, или са неподходящи; отново призовава ЕС да засили реакцията си на конфликтите, за които той следва да разработи цялостно свои собствени инструменти и да може автономно да ги прилага, също и в сътрудничество с държавите партньори и регионалните организации, включително чрез силен акцент върху хуманитарната помощ, предотвратяването на конфликти, международното правосъдие, посредничеството, а също така помирението, справянето с първопричините за конфликтите и предоставянето на необходимата подкрепа за международните миротворчески и мироопазващи мисии, както и мисиите на ЕС в рамките на общата политика за сигурност и отбрана и подпомагането на операциите за възстановяване след конфликти и прилагане на силна интеграция и контрол на правата на човека и солидна перспектива за равенство между половете;

    94.

    приветства новата концепция за посредничество на ЕС за мир, която разширява набора от инструменти на ЕС за управление на кризи, така че да обхване по-широката цел за преобразуване на конфликти, и насърчава разработването на допълнителни инструменти за диалог и капацитет в тази област; отново призовава държавите членки да спомогнат за ограничаване на въоръжените конфликти и сериозните нарушения на правата на човека или на международното хуманитарно право, като спазват стриктно разпоредбите на член 7 от Договора на ООН за търговията с оръжие относно износа и оценката на износа и Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие, включително когато става дума за каквото и да било прехвърляне на оръжие и оборудване за наблюдение и разузнаване, което би довело до риск държавата вносител или недържавните участници да извършат или да улеснят извършването на нарушения на правата на човека или на международното хуманитарно право; отново призовава за по-строг контрол в целия ЕС върху износа на оръжие от ЕС, за по-строг контрол върху крайната употреба на изнасяните оръжия и за засилена координация на националните решения относно износа на оръжие;

    95.

    призовава ЗП/ВП и Съвета да обърнат специално внимание на положението с правата на човека в окупираните или анексираните територии и да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на сериозни нарушения на правата на човека на място; настоятелно заявява, че е важно да се гарантира съгласуваността на политиката на ЕС по отношение на ситуации на окупация или анексиране на територия; припомня, че международното хуманитарно право следва да направлява политиката на ЕС във всички подобни ситуации, включително в случаи на продължителна окупация; подчертава отговорността на корпорации със седалище в ЕС да прилагат най-строги политики за надлежна проверка към всяка икономическа или финансова дейност в тези територии или с тях, и да гарантират стриктно спазване на международното право и на политиките на санкции на ЕС, когато е приложимо за тези ситуации;

    Правосъдие в условията на преход

    96.

    призовава за насърчаване на процесите на правосъдие в условията на преход, които оправомощават гражданското общество, жертвите, маргинализираната и уязвимата част от населението, жените, децата, младежите и живеещите както в селските, така и в градските райони; насърчава създаването на връзки между постоянни структури като националните съдебни системи, националните институции, мрежите за предотвратяване на жестокости и инициативите за правосъдие в условията на преход; подчертава необходимостта на жертвите и засегнатите общности да се предоставят инструменти, пространство и достъп до информация;

    Комплексна проверка и корпоративна отговорност

    97.

    подчертава, че ЕС има уникална възможност да упражни влияние върху предприятията с цел защита на правата на човека на световно равнище с предстоящото обвързващо законодателство на ЕС относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност, задължаващо дружествата да идентифицират, предотвратяват, съобщават, отчитат и отстраняват ефективно потенциални и/или действителни неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда и доброто управление в цялата си верига за създаване на стойност, да предвидят режими на гражданска отговорност и достъп до правосъдие за жертвите и да гарантират отчетност; призовава законодателството да се прилага за всички големи предприятия, регулирани от правото на държава членка, установени на територията на Съюза или извършващи дейност на вътрешния пазар, както и за малките и средните предприятия (МСП), регистрирани за борсова търговия, и за МСП във високорискови сектори, като се отдава дължимото внимание на принципа на пропорционалност; подчертава необходимостта от установяване и прилагане на административни проверки и санкции, така че законодателството да бъде ефективно и да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция за предприятията; счита, че е необходимо стратегиите за надлежна проверка на дружествата да бъдат определяни и прилагани чрез съдържателни и редовни консултации със заинтересованите страни и на обществеността да бъде предоставен достъп до тях; приветства пълното влизане в сила на Регламента на ЕС за таксономията (13) през 2020 г. и на Регламента на ЕС за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони (14) през 2021 г. като конструктивни стъпки в тази област;

    98.

    подчертава, че по приблизителни преценки две трети от защитниците на правата на човека, убити по света през последната година, са били ангажирани със защитата на своята земя и околната среда и защитата на правата на коренното население, често в контекста на икономическа дейност; подчертава все по-важната необходимост, изразена от защитниците на правата на човека, ЕС да прилага задължително законодателство за дружествата за надлежна проверка на правата на човека;

    99.

    отново призовава за борба и премахване на принудителния труд и други форми на нарушения на правата на човека във веригите на доставки, включително нарушения на екологичните права, правата на коренното население и трудовите права и заплахи и нападения срещу защитници на правата на човека; призовава институциите на ЕС да дават пример и да извършват задълбочени оценки на надлежната проверка на търговци, включително подизпълнители, от държави извън ЕС; призовава Комисията и Съвета да забранят всякакъв внос на продукти, произведени в резултат на тежки нарушения на правата на човека, включително принудителен труд, на равна основа; призовава европейските дружества да изпълняват корпоративната си отговорност, като извършват задълбочен преглед на своите вериги на доставки, за да гарантират, че не участват в нарушения на правата на човека;

    100.

    отбелязва, че 2021 г. бележи десетата годишнина на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека — истинска рамка, чиито насоки, по-специално тези от третия стълб, насочени към достъпа до средства за правна защита и зачитането на защитниците на правата на човека, предоставят съществена структура за сътрудничество с трети държави в областта на превенцията, както и на достъпа на жертвите до механизми за подаване на съдебни и извънсъдебни жалби и за правна защита; припомня, че е важно всички държави да прилагат изцяло ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и призовава държавите — членки на ЕС, които все още не са приели национални планове за действие относно бизнес правата, да направят това възможно най-скоро; подчертава необходимостта от създаване на международен обвързващ инструмент за регулиране на дейностите на транснационалните корпорации и други дружества в международното право в областта на правата на човека; насърчава ЕС и неговите държави членки да участват конструктивно в работата на междуправителствената работна група на ООН относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека; счита, че това е необходима стъпка към утвърждаването и защитата на правата на човека;

    Значението на силни клаузи за правата на човека в международните споразумения

    101.

    отново отправя своя призив за систематично включване на приложими клаузи за правата на човека във всички международни споразумения между ЕС и държави извън ЕС, включително в споразуменията за свободна търговия, споразуменията за асоцииране и самостоятелните споразумения за защита на инвестициите; призовава за подобряване на използването на тези клаузи, включително чрез създаването на специални механизми за мониторинг и решаване на проблеми; призовава тези клаузи да бъдат прилагани чрез ясни критерии и да бъдат наблюдавани с участието на Парламента, гражданското общество и съответните международни организации; подчертава, че установяването на специфични критерии би могло да накара ЕС да проучи възможността за въвеждане на пропорционалност в санкциите за неспазване; подчертава, че нарушенията на споразуменията следва да пораждат ясни последици, включително, като крайна мярка, спиране на споразумението или оттегляне на ЕС от него за най-тежките и продължаващи случаи на нарушения на правата на човека; препоръчва включването на механизми за мониторинг на правата на човека във всички споразумения за търговия и чуждестранни инвестиции, както и на механизми за подаване на жалби, за да се гарантират ефективни средства за правна защита на засегнатите граждани и местните заинтересовани страни;

    Търговията и Общата схема от преференции (ОСП)

    102.

    подчертава силната връзка между търговията и правата на човека и стимулиращата роля на достъпа до търговия за поддържане на обвързаността с условия относно правата на човека за трети държави; отбелязва неотдавнашното предложение на Комисията за преразгледан Регламент за ОСП (15), което представлява възможност за допълнително укрепване на тази връзка; подчертава необходимия принос на ОСП за постигането на целите на Европейския зелен пакт, наред с другите политики, и предлага да се проучи възможността на устойчивите стоки да се предлага преференциално третиране; подчертава, че достъпът до статут по ОСП+ зависи от спазването на международните конвенции и от напредъка в областта на правата на човека, и призовава за строго прилагане на обвързаност с условия по отношение на държавите партньори, включително за оттегляне на статута по ОСП+, ако има основания за това; призовава Комисията да използва ясни и прозрачни критерии, когато оценява спазването на задълженията по ОСП+;

    103.

    подчертава необходимостта от непрекъснат ангажимент и диалог между ЕС и всички заинтересовани страни в държавите бенефициенти, най-вече организациите на гражданското общество и профсъюзите, както и за допълнително подобряване на прозрачността и мониторинга, за да се гарантира, че ОСП изпълнява своите цели за устойчиво развитие и добро управление;

    Цифрови технологии

    104.

    подчертава важната роля на цифровите технологии, особено по време на пандемията от COVID-19; подчертава, че тези технологии ще продължат да се прилагат в целия свят в периода след пандемията и че те следва да бъдат регулирани по подходящ начин, за да се увеличи силата им, като същевременно се избягват отрицателните въздействия върху правата на човека; подчертава по-специално значението на ефективните гаранции за правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните в свързаните със здравеопазването системи за масово наблюдение, както и на тяхното пропорционално използване, което също така следва да бъде ограничено във времето; подчертава очевидните рискове технологиите за наблюдение да бъдат използвани некоректно срещу защитници на правата на човека, представители на опозицията, журналисти, гражданското общество и други, не на последно място тъй като такива технологии представляват сериозна пречка за защитата на правата на човека, риск за неприкосновеността на личния живот и свободата на изразяване, както и сериозна заплаха за демократичните институции; призовава ЕС спешно да разработи стабилна регулаторна рамка в тази област, за да се гарантира, че използването на тези технологии е в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират пълна надлежна проверка на правата на човека и коректно проучване на износа на европейски технологии за наблюдение и техническа помощ; призовава ЕС и неговите държави членки да установят отношения с правителствата на трети държави, за да сложат край на репресивните законодателни практики по отношение на киберсигурността и борбата с тероризма; призовава ЕС да поеме инициативата за насърчаване на незабавен, глобален мораториум върху продажбата, трансфера и използването на технологии за шпионски софтуер;

    105.

    отбелязва ползите от увеличеното използване на изкуствен интелект, но подчертава, че технологиите трябва да се разработват, внедряват и използват под значим човешки надзор, при пълна прозрачност и като се гарантира отчетност и недискриминация, по-специално за да се избегнат както отклонения при автоматизираните решения, така и нарушения на защитата на данните;

    106.

    подчертава жизненоважната роля на социалните платформи за насърчаването на свободата на изразяване и на организация, но подчертава необходимостта от подходящи предпазни мерки за предотвратяване на манипулирането, необоснованото ограничаване или поддържането на съдържание на потребителите, включително автоматизираната цензура, от една страна, и на разпространението на слово на омразата, фалшиви новини, дезинформация и умишлено вредно съдържание, от друга страна; призовава ЕС да предложи начини за улесняване на работата на защитниците на правата на човека онлайн и да поощрява признаването на виждането, че дебатът за правата на човека следва да се насърчава и защитава при всички обстоятелства; приветства приемането на новите правила на ЕС за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба;

    107.

    изтъква, че демокрацията е изправена пред нарастващи заплахи чрез прикрито външно финансиране, дезинформация и друга намеса онлайн, и подчертава факта, че в авторитарните държави интернет и киберпространството често са единствената зона без държавен контрол и цензура на защитници на правата на човека, свободни медии и продемократична опозиция; призовава Комисията и Съвета да засилят реакцията и работата на ЕС за създаване на международни механизми за защита от дезинформация, кибератаки и други хибридни заплахи, произтичащи от злонамерени чуждестранни субекти, които се стремят да подкопаят устойчивостта на обществото и демократичните процеси в целия ЕС, в съседните ни държави и извън тях; подчертава необходимостта от по-голяма обществена подкрепа за проучване на нови начини за противодействие на разпространението на фалшиви новини;

    Смъртно наказание, изтезания и други форми на малтретиране

    108.

    отново се противопоставя категорично на смъртното наказание с оглед на неговия жесток и необратим характер и призовава ЕС да увеличи усилията си в застъпничеството за всеобщо премахване на смъртното наказание; подчертава, че през 2020 г. се появи положителна тенденция към приемане на мораториум върху екзекуциите с оглед на пълното премахване на смъртното наказание, като 123 държави гласуваха в подкрепа на резолюцията на Общото събрание на ООН по този въпрос; въпреки това изразява изключителна загриженост във връзка с рязкото увеличаване на броя на екзекуциите в някои държави; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да защитават премахването на смъртното наказание на всички международни форуми и да мобилизират възможно най-широка подкрепа за тази позиция;

    109.

    изразява съжаление относно факта, че изтезанията и нечовешкото или унизително отношение продължават да бъдат широко разпространени в много държави, и призовава ЕС да увеличи усилията си за изкореняване на тези практики, като същевременно подкрепя жертвите и насърчава механизми за търсене на отговорност от извършителите; настоятелно призовава държавите, които все още не са направили това, да ратифицират Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и факултативния протокол към нея; признава значението на организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека в борбата срещу изтезанията и другите форми на малтретиране; осъжда възможно най-остро нарушенията на правата на човека в местата за задържане, за които се съобщава, и призовава за системно разследване на всички твърдения за нарушения;

    o

    o o

    110.

    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 76-ата сесия на Общото събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на върховния комисар на ООН по правата на човека и на ръководителите на делегациите на ЕС.

    (1)  ОВ L 410 I, 7.12.2020 г., стр. 1.

    (2)  ОВ L 206, 11.6.2021 г., стр. 1.

    (3)  ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1.

    (4)  ОВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 15.

    (5)  ОВ C 411, 27.11.2020 г., стp. 30.

    (6)  ОВ C 404, 6.10.2021 г., стр. 202.

    (7)  ОВ C 456, 10.11.2021 г., стр. 94.

    (8)  ОВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 11.

    (9)  ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 111.

    (10)  Приети текстове, P9_TA(2021)0388.

    (11)  ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 110.

    (12)  ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 86.

    (13)  ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.

    (14)  ОВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1.

    (15)  Предложение на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на обща схема от тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2021)0579).


    Top