52022IP0039

Language
- My EUR-Lex
- Sign in
- Register
- My recent searches (0)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52022IP0039 - EN

Document 52022IP0039

Help

Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност — годишен доклад за 2021 г. (2021/2182(INI))

OB C 342, 6.9.2022, p. 148–166 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
OB C 342, 6.9.2022, p. 137–155 (GA)

HTML

PDF

Official Journal

6.9.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/148

P9_TA(2022)0039

Изпълнение на общата външна политика и политика на сигурност — годишен доклад за 2021 г.

(2022/C 342/13)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 21 и 36 от него,

—	като взе предвид Устава на ООН, Конвенцията на ООН по морско право, Заключителния акт от Хелзинки от 1 август 1975 г. и последващите го документи, както и Парижката харта за нова Европа от 19—21 ноември 1990 г.,

—	като взе предвид доклада на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) от 16 юни 2021 г., озаглавен „Доклад за ОВППС — нашите приоритети през 2020 г.“ (HR(2021)0094),

—	като взе предвид Резолюция 1325(2000) от 31 октомври 2000 г. на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—	като взе предвид препоръката си относно насоката на развитие на политическите отношения между ЕС и Русия от 16 септември 2021 г. (1) и резолюцията си относно положението на украинската граница и в окупираните от Русия територии на Украйна от 16 декември 2021 г. (2),

—	като взе предвид съвместните декларации относно сътрудничеството между ЕС и НАТО от 10 юли 2016 г. и 8 юли 2018 г.,

—

като взе предвид предходните си резолюции относно положението в Хонконг, включително резолюциите от 8 юли 2021 г. относно Хонконг, по-специално случая на вестник „Епъл дейли“ (3) и от 19 юни 2020 г. относно закона на КНР за националната сигурност по отношение на Хонконг и необходимостта ЕС да защити високата степен на автономност на Хонконг (4),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0354/2021),

А.

като има предвид, че Парламентът има задължението и отговорността да упражнява демократичен надзор и контрол върху общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) и върху общата политика за сигурност и отбрана и следва както да получава необходимата информация по прозрачен и навременен начин, така и да притежава ефективните средства за пълноценно и ефективно изпълнение на тази функция;

Б.

като има предвид, че неотдавнашните международни събития и многоизмерни предизвикателства, както и бързо променящата се геополитическа среда, ускориха съществуващите тенденции, засягащи най-важните аспекти на ОВППС на ЕС, разкриха уязвимостта на ЕС към външните събития и натиск, подчертаха необходимостта от по-силни, по-амбициозни, надеждни, стратегически и обединени действия на ЕС на международната сцена и поставиха акцент върху необходимостта ЕС да може самостоятелно да определя свои собствени стратегически цели и да развива способности за тяхното преследване;

В.

като има предвид, че тези събития и предизвикателства включват безпрецедентната пандемия от COVID-19, започнала в Ухан, Китай; променящата се роля на САЩ на световната сцена, усилията на Русия за разрушаване на европейската архитектура за сигурност и продължаващите нападения срещу Украйна и окупацията на територии в Грузия и Украйна, хибридните атаки срещу държавите — членки на ЕС, например инструментализирането на мигрантите, насочени към оспорване на демократичните основи на ЕС; непрекъснатото нарушаване на международното право от страна на Беларус; нарастващата настъпателност на Китайската комунистическа партия и други авторитарни и тоталитарни режими; неотдавнашния бърз срив на държавните структури в Афганистан и последвалото превземане на страната от талибаните; напрежението в Индийския и Тихия океан, особено в Южно- и Източнокитайско море, както и в Тайванския проток; разпространението на оръжия за масово унищожение; поставянето под съмнение на споразуменията за контрол над въоръженията; изменението на климата; финансовите престъпления; задълбочаването на регионални конфликти, довели до разселване на население; конкуренцията за природни ресурси; недостига на енергия и вода; нефункциониращите държави; тероризма; организираната транснационална престъпност; кибератаките; и кампаниите за дезинформация;

Г.

като има предвид, че тези съществуващи тенденции са резултат от промени в глобалния баланс на силите в посока към многополюсен свят на засилена геополитическа конкуренция, което затруднява глобалното управление и предоставянето на международни обществени блага във време, когато те са все по-необходими;

Д.	като има предвид, че светът навлезе в нова ера на „безмирие“, време на нарастваща геополитическа несигурност с умножаващи се регионални конфликти и конкуренция между великите сили със значителни последици за сигурността на ЕС;

Е.

като има предвид, че продължаващото военно струпване на руски военни сили по границата на Украйна и в нейните незаконно окупирани територии, както и в Беларус и Калининградска област представлява правдоподобна и сериозна заплаха за сигурността на Украйна и Европа; като има предвид, че всякакви по-нататъшни военни действия и хибридни нападения от страна на Руската федерация следва да доведат до приемането на тежки икономически и финансови санкции в тясно сътрудничество със Съединените щати, НАТО и други партньори;

Ж.	като има предвид, че вредното въздействие на изменението на климата върху сигурността на ЕС става все по-очевидно;

З.

като има предвид, че по прогнози повече от половината от нарастването на световното население до 2050 г. ще бъде в Африка, където се очаква да живеят 1,3 милиарда от допълнителните 2,4 милиарда души на планетата; като има предвид, че концентрацията на този растеж в някои от най-бедните държави, в съчетание с последиците от изменението на климата, ще доведе до поредица от нови предизвикателства, които, ако не бъдат овладени незабавно, ще имат изключително проблематични последствия както за въпросните държави, така и за ЕС; като има предвид, че в доклада на Конференцията на ООН за търговия и развитие от 2019 г. (5) се посочва, че са необходими допълнителни 2,5 трилиона щатски долара годишно за изпълнение на ангажиментите съгласно Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие;

И.

като има предвид, че ЕС трябва да действа на световната сцена с единно и съгласувано, въз основа на обща стратегическа култура, за да развива водещата си роля и да съживи и реформира многостранното сътрудничество, воден от своите ценности, а именно демокрацията, принципите на правовата държава, социалната справедливост, основните права, включително равенството между половете и подкрепата за свободата в световен мащаб, както и от своята визия за устойчиво и приобщаващо бъдеще;

Й.

като има предвид, че широко мнозинство от гражданите на ЕС и коментарите, получени до момента чрез цифровата платформа на Конференцията за бъдещето на Европа, подкрепят една по-силна роля на ЕС и общ европейски подход по въпросите на външната политика и политиката на сигурност и желаят да видят по-последователна и ефективна външна политика и политика на сигурност на ЕС;

подчертава, че за да постигне стратегическата цел да развие своята водеща роля в световен мащаб, ЕС следва да оформя своята ОВППС въз основа на следните шест действия:

—	защита на основания на правила международен ред, основан на принципите и ангажиментите, залегнали в Хартата на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и Парижката харта за нова Европа,

—	поемане на водеща роля в укрепването на многостранните партньорства по глобални приоритети, и по-специално партньорството с ООН, и в защитата и насърчаването на демокрацията и правата на човека в световен мащаб,

—	подобряване на видимостта и на процеса на вземане на решения в ЕС и пълноценно и по-ефективно използване на инструментите на твърдата и на меката сила на ЕС, включително чрез въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство при вземането на решения в областта на външната политика на ЕС,

—	постигане на европейски суверенитет чрез последователно взаимообвързване на външните дейности и вътрешните политики на ЕС, съчетаване на способността да се действа самостоятелно, ако е необходимо, с готовността да се преследва стратегическа солидарност с единомислещи партньори,

—	по-нататъшно разработване на регионалните стратегии, включително дипломатическа и икономическа ангажираност и сътрудничество в областта на сигурността,

—	засилване на демократичния надзор, контрола и отчетността и на парламентарното измерение на ОВППС на ЕС;

Поемане на водеща роля в укрепването на многостранните партньорства по глобални приоритети, и по-специално партньорството с ООН, и в защитата и насърчаването на правата на човека в световен мащаб

приветства нарастващата амбиция на ЕС и инициативите му да поеме водеща роля в насърчаването на глобални партньорства по основни приоритети и в укрепването на основания на правила и ценности многостранен ред чрез реформа на най-важните институции и организации, за да се повиши тяхната ефективност и да се увеличи тяхната издръжливост, и чрез по-добро използване на съществуващите механизми и институции за многостранно глобално управление; отбелязва, че тези инициативи дават възможност на международната общност, ръководена от международното право, да се справя ефикасно с глобалните предизвикателства, като изменението на климата, пандемиите, енергийната криза и терористичните заплахи, и да противодейства на влиянието на злонамерени авторитарни участници; отново посочва, че външната политика и политиката на сигурност на ЕС трябва да осигурят постигането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) за 2030 г.;

подчертава необходимостта от развитието на истинско стратегическо партньорство между ЕС и ООН относно действията в областта на климата и правата на човека и в контекста на управлението на кризи; призовава държавите членки и правителствата по целия свят да предоставят повече правомощия, ресурси и капацитет за намеса на органите на ООН; изразява съжаление поради факта, че Китай и Русия не допускат Съвета за сигурност на ООН да осъжда потисническите режими за действията им, възпрепятстват единните международни действия в отговор на различни кризи и възпират изпълнението на решенията на Г-7 на равнище ООН; отново изразява силна подкрепа за Международния наказателен съд и призовава ЕС и държавите членки да предоставят подходяща финансова подкрепа, за да може Международният наказателен съд да изпълнява задачите си;

подчертава необходимостта ЕС да защитава и насърчава демокрацията в световен мащаб, като дава пример, включително като осигури стриктно спазване на принципите на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона във всички държави членки; призовава ЕС да насърчава съюз на демокрациите по света; настоява, че е необходимо да се обединят ресурсите, да се обменят най-добри практики, да се координират общи действия и да се разработват общи стратегии по отношение на борбата със злонамерената намеса и дезинформацията от страна на авторитарни държави и техни представители, враждебни неправителствени участници и организации, както и от страна на недемократични участници в рамките на демократичните общества; счита, че за постигането на успех в това отношение ЕС и неговите държави членки следва да насърчават, чрез тясно сътрудничество с НАТО, наред с другото, подход в борбата с хибридните заплахи, който обхваща всички нива на управление и цялото общество, в съчетание с амбициозна програма за подкрепа на демокрацията с акцент върху опазването и насърчаването на свободата на словото и независимостта на медиите; изразява във връзка с това пълна подкрепа за срещите на върха за демокрация с домакин САЩ, които са съсредоточени върху конкретни действия за защита на всеобщите права на човека, предотвратяване на отстъплението от демокрацията и борба с корупцията;

призовава ЕС да развие своя инструментариум за борба с външната намеса, пропаганда и операции за оказване на влияние, включително като създаде нови инструменти, които позволяват налагането на финансови санкции на извършителите, и като укрепи съответните структури, и особено стратегическите комуникационни работни групи на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД); приветства текущото преразглеждане на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, прилаган в Комисията; подчертава, че е необходимо ЕС да повиши видимостта на своята дейност чрез по-добра, по-стратегическа комуникация на външните си действия сред собствените си граждани, но и извън ЕС;

изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващото отстъпление от демокрацията и пречките за упражняването на правата на човека във все по-голям брой трети държави, включително нападенията срещу политическите права и почтеността на изборите; отново потвърждава значението на непрекъснатата подкрепа от ЕС за изборните процеси по света чрез мисии за наблюдение на избори, наред с другото, и припомня основната роля на Парламента в това отношение; подчертава, че е важно да се осигури най-висока степен на защита на местните наблюдатели на избори; призовава ЕС да засили допълнително сътрудничеството си в областта на наблюдението на избори с всички партньори в тази сфера, като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и организациите, подписали Декларацията относно принципите за международно наблюдение на избори и Кодекса за поведение на международните наблюдатели на избори;

насърчава ЕС да продължи да развива водещата си роля в защитата и насърчаването на свободата, демокрацията и правата на човека в рамките на многостранни форуми, и по-специално ООН; счита, че ЕС следва да осигури прозрачното и ефективно използване на глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека (Закона „Магнитски“ на ЕС), включително като разшири обхвата на режима, така че той да обхваща също свързаните с корупция престъпления; отново изтъква, че ЕС следва да прилага по-добре разпоредбите относно правата на човека в сключените от него международни споразумения; припомня политическия характер на глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека, който е част от интегрирания и всеобхватен политически подход на ЕС;

настоява за пълното прилагане и систематичното интегриране на принципа на равенството между половете и на Третия план за действие на ЕС относно равенството между половете (GAP III) във всички външни действия на ЕС, на всички нива на ангажираност и във всички съответни дейности и концепции, в т.ч. след приключването на срока на действие на GAP III; призовава ЕС и държавите членки да поемат ръководна роля в изпълнението на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; настоятелно призовава ЕСВД да подобри географския си баланс, за да има подходящо национално представителство, отразяващо многообразието на държавите членки, както е посочено в член 27 от Правилника за длъжностните лица (6);

призовава за ефективно прилагане на концепцията за посредничество на ЕС за мир от 2020 г. с цел утвърждаване на позицията на ЕС като влиятелен глобален участник, който инвестира в предотвратяване на конфликти и посредничество, и като водещ участник в насърчаването и прилагането на мира на международно равнище; припомня сравнителното предимство на ЕС спрямо действията на отделните държави членки в областта на предотвратяването и разрешаването на конфликти; подчертава ключовата роля на Парламента в тази област чрез парламентарната дипломация; признава ролята на младежките организации за изграждането на мирни общества и за насърчаването на култура на мир, толерантност и междукултурен и междурелигиозен диалог;

10.

отново призовава за по-голяма подкрепа за стратегията на ЕС за морска сигурност, тъй като свободата на корабоплаване поставя все повече предизвикателства както в световен мащаб, така и в съседните държави; подчертава, че свободата на корабоплаване следва да бъде зачитана във всеки един момент; призовава ЕС да постави по-силен акцент върху гарантирането на свободата на корабоплаването и върху мерките, насочени към деескалация и предотвратяване на въоръжени конфликти и военни инциденти в морето;

11.

призовава за амбициозна програма на ЕС за сътрудничество с най-важните партньори в подкрепа на свободата на религията и убежденията извън ЕС и за разглеждане на проблема, свързан с преследването заради религия и убеждения; отбелязва, че подкрепата за свободата на религията и убежденията допринася за насърчаването на траен мир и следователно за справяне с много от предизвикателствата, пред които са изправени ЕС и неговите държави партньори; настоятелно призовава Комисията да назначи възможно най-скоро нов специален пратеник на ЕС за утвърждаване на свободата на религията и убежденията;

12.

приветства усилията на ЕС като световен лидер в борбата срещу изменението на климата и настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да предложат нови инициативи, като придаването на международен характер на Европейския зелен пакт, както и инициативи за действия в отговор на свързаните с климата рискове за сигурността и за справяне с въздействието на изменението на климата на местно равнище, особено за уязвимите групи от населението и тежко засегнатите общности; счита, че ЕС следва да подкрепя амбициозни цели за намаляване на CO2 в трети държави, и подчертава необходимостта дипломацията по въпросите на климата да играе решаваща роля; очаква прилагането на Европейския зелен пакт да има значителни геополитически последици и да повлияе на отношенията на ЕС с някои от неговите партньори, например чрез справяне със зависимостта на ЕС от доставките на изкопаеми горива от Русия;

13.

приветства подхода и глобалната водеща роля на ЕС в предоставянето на ваксини срещу COVID-19 и в справянето със социалните и икономическите последици от пандемията чрез механизма COVAX и глобалния пакет за възстановяване на „Екипа Европа“; призовава ЕС да предложи стабилна глобална здравна стратегия, която да включва глобалните усилия и усилията на ЕС за осигуряване на по-добра готовност в световен мащаб и ефективна реакция при предстоящи кризи и за обезпечаване на безплатен, справедлив, финансово достъпен и справедлив достъп до ваксини в целия свят; отново подчертава, че е необходимо ЕС да повиши своята независимост в областта на здравеопазването и да диверсифицира своите вериги за доставки, за да престане да разчита на авторитарни и тоталитарни режими; приветства партньорството между ЕС и САЩ във връзка с глобалната кампания за ваксиниране срещу COVID-19;

14.

признава, че технологиите, свързаността и потоците от данни са важно измерение на външните отношения и на споразуменията за партньорство на ЕС и че те имат значителни геополитически последици; настоятелно призовава ЕС да развие глобални партньорства за установяването на справедливи, открити и ръководени от ценности норми и стандарти за основано на правила, етично и ориентирано към човека използване на технологиите при зачитане на неприкосновеността на личния живот на отделните ползватели, и по-специално що се отнася до изкуствения интелект и управлението на интернет чрез поставянето на кибердипломацията в основата на своите външни действия; подчертава, че е необходимо ЕС да осигури сътрудничество и координация между демокрациите в това отношение и да осигури зачитането на международното и хуманитарното право, когато предприема действия във връзка с конфликти; подчертава специфичната заплаха, която новите цифрови технологии могат да представляват за защитниците на правата на човека и други лица чрез контролирането, ограничаването и подкопаването на тяхната дейност, както наскоро показаха разкритията за софтуера „Пегас“; призовава ЕС да поеме инициативата за насърчаване на мораториум върху износа на технологии за шпионски софтуер, използван за репресивни цели, и за приемането на стабилна международна регулаторна рамка в тази област; призовава ЕС и държавите членки да осигурят надлежна проверка на правата на човека и подходяща проверка на износа на европейски технологии за наблюдение и техническа помощ в съответствие с Регламента за изделията с двойна употреба (7); призовава ЕС и държавите членки да си сътрудничат с правителствата на трети държави, за да се сложи край на репресивните законодателни практики и законодателство по отношение на киберсигурността и борбата с тероризма; подчертава необходимостта ЕС да запази правата на личността; поради това подчертава, че системите за оценяване на гражданите не са в съответствие с основните ценности на ЕС; подчертава, че подобни политики и инструменти за наблюдение не следва при никакви обстоятелства да се въвеждат и използват в ЕС; поради това подчертава, че ЕС трябва да работи за ограничаване и противодействие на транснационалния обхват на цифровите репресии; отбелязва, че износът на отбранителни технологии и въоръжения е от компетентността на държавите членки;

15.

отново заявява, че ЕС следва да разработи и прилага глобална стратегия за свързаност като продължение на настоящата стратегия за свързаност между ЕС и Азия и като стратегически отговор за укрепване на влиянието му в много региони на света, например Латинска Америка, Африка и Азия; приветства следователно амбициозната и многостранна инициатива „Global Gateway“ (Глобален портал), представена от Комисията на 1 декември 2021 г., чиято цел е да се инвестира, наред с другото, в цифрови мрежи и качествена инфраструктура с партньори по целия свят, справедливо и устойчиво, и която обещава по-стабилни партньорства без създаване на зависимост; подчертава, че Комисията следва да обвърже проектите за свързаност с трети държави със спазването на строги социални и трудови права, прозрачност, правата на човека, надлежна проверка, оперативна съвместимост, добро управление и демократични стандарти, както и с етичното използване на технологиите, както на национално равнище, така и в чужбина; отбелязва в това отношение, че Комисията следва да разработи стратегия за подобряване на достъпа на своите партньори до надеждни и безопасни технологии; подчертава, че инвестициите в свързаност трябва да подкрепят икономическата устойчивост и декарбонизация на икономиката, съвместима с Парижкото споразумение; изисква повече усилия за прилагане на партньорствата на ЕС за свързаност и насърчава Комисията да разработи тези проекти за свързаност съвместно и в сътрудничество с единомислещи партньори; би приветствал установяването на партньорство за свързаност с Африканския съюз (АС) на следващата среща на върха между АС и ЕС;

16.

приветства глобалната инициатива на Г-7 „Build Back Better World“ и настоятелно призовава ЕС да играе активна роля в по-нататъшното ѝ развитие, включително чрез набелязване на връзки и по взаимно подсилващ се начин със стратегията „Global Gateway“ (Глобален портал);

Подобряване на видимостта и на процеса на вземане на решения на ЕС и пълноценно и по-ефективно използване на инструментите на твърдата и на меката сила на ЕС, включително чрез въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство при вземането на решения относно външната политика на ЕС

17.

отново заявява, че ЕС се нуждае преди всичко от единство и от по-силна и действителна политическа воля на своите държави членки за съвместно договаряне и насърчаване на общи цели на външната политика на ЕС и сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната на ЕС, насочени към прилагане на целите, ценностите, принципите и нормите на член 21 от ДЕС; подчертава необходимостта от създаване на съюз за сигурност и отбрана, който да служи като отправна точка за прилагане на обща политика за европейска отбрана в съответствие с разпоредбата, предвидена в член 42, параграф 2 от ДЕС;

18.

подчертава, че външната политика на ЕС трябва да притежава свои собствени инструменти по въпросите на външните работи, правата на човека и сигурността и отбраната; припомня, че постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) е заложено в Договора от Лисабон, но беше установено едва през 2017 г.; призовава следователно държавите членки и Съвета да имат смелостта да използват възможно най-ефективно всички инструменти на външната политика, предвидени в Договорите;

19.

подчертава необходимостта ЕС, в сътрудничество с държавите членки, да увеличи способността си да действа ефикасно, навременно, проактивно и независимо, и да формира реакцията на ЕС по отношение на текущите и предстоящите предизвикателства; подчертава спешната необходимост ЕС да създаде механизъм за автоматичен обмен на информация и разузнавателни данни между държавите членки и ЕС по въпросите на външните работи и сигурността, които възникват извън ЕС, включително относно тероризма, който продължава да бъде заплаха за европейските ценности и сигурност и изисква прилагането на многоизмерен подход; приветства текущия процес на стратегическия компас като отправна точка за постигане на напредък в изграждането на Европейски съюз за сигурност и отбрана и за стратегическата автономност на ЕС по отношение на неговата сигурност и отбрана, както и за развитието на култура на обща европейска стратегическа сигурност и отбрана, ръководена от общи за държавите членки ценности и цели и от общо разбиране за заплахите и зачитане на специфичните политики на държавите членки в областта на сигурността и отбраната; очаква стратегическият компас да спомогне за оформянето на общо виждане за сигурността и отбраната на ЕС с оглед на постигането на стратегическа автономност; подчертава, че резултатът следва да бъде отразен в преразгледана версия на Глобалната стратегия на ЕС от 2016 г., в която се вземат предвид основните заплахи, предизвикателства и възможности и се предлагат пътища за ЕС да играе по-активна глобална роля; изтъква освен това, че тези констатации следва да представляват основата за преразглеждане на други документи, като плана за развитие на способностите от 2018 г.;

20.

подчертава значението на правата на човека като неразделна част от инструментариума на ЕС по въпросите на външните работи и изтъква неговата допълняемост; насърчава ЕС да съгласува действията си с държавите партньори с оглед на защитата на правата на човека и прилагането на санкции с цел увеличаване на тяхното въздействие; припомня, че съгласуваното и единно прилагане на ограничителните мерки във всички държави членки е предварително условие за доверието във външната политика на ЕС и нейната ефикасност; настоятелно призовава Комисията, като пазител на Договорите, и Съвета и заместник-председателя/върховен представител, като отговарящи за единството, съгласуваността и ефикасността на външната политика на ЕС, да гарантират, че действията на национално равнище в отговор на неспазването на приетите от ЕС ограничителни мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи; призовава ЕС във връзка с това да гарантира ефективността и пълното спазване на ограничителните мерки на ЕС, наложени в отговор на агресията на Русия спрямо Украйна и предприетото от Русия незаконно анексиране на Крим; настоятелно призовава ЕС да поддържа тясна координация и сътрудничество със САЩ при използването на санкции, когато преследват общи цели на външната политика и политиката на сигурност, като същевременно се избягват възможни нежелани последици за интересите на двете страни;

21.

подчертава освен това, че след като бъде приет от Съвета, стратегическият компас следва да има значителна добавена стойност за ОВППС на ЕС и за общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и следва допълнително да задълбочи солидарността между държавите членки; приветства факта, че стратегическият компас се основава на общ анализ на заплахите и предизвикателствата, пред които са изправени ЕС и неговите държави членки, набелязва настоящите и бъдещите пропуски в способностите — както институционални, така и по отношение на активите — и предоставя ясна пътна карта за запълване на тези пропуски; отново заявява намерението на Парламента да участва в този процес, по-специално чрез упражняване на правото си на контрол и чрез установяването на процедура за редовен преглед; очаква окончателният тест на стратегическия компас и стратегическата концепция на НАТО да бъдат съгласувани помежду си, така че да се осигури укрепена съвместна работа и споделяне на тежестта и да се набележат начини за укрепване на сътрудничеството между ЕС и НАТО; отново изтъква принципа на единен комплект въоръжени сили; изисква държавите членки да постигнат, след завършването на стратегическия компас, обща стратегическа култура, както и амбициозно общо разбиране на член 42, параграф 7 от ДЕС и на член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и на връзката им с член 5 от Северноатлантическия договор; очаква стратегическият компас да бъде в състояние да предостави повече възможности за партньорските държави, включително Източното партньорство, свързани с повишаването на устойчивостта спрямо съвременните заплахи и предизвикателства за сигурността; счита, че настоящата агресивна външна политика и политика на сигурност на Русия следва да бъде посочена в този документ като сериозна заплаха за сигурността на европейския континент;

22.

припомня, че Договорите предвиждат възможността за подобряване на процедурите за вземане на решения в областта на ОВППС; припомня член 31, параграф 2 от ДЕС, съгласно който Съветът може да взема някои решения по въпроси на ОВППС чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, и клаузата за преход, съдържаща се в член 31, параграф 3 от ДЕС, която предвижда възможност за постепенно преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство на решения в областта на ОВППС, които нямат военни последици или последици в областта на отбраната, но укрепват солидарността и взаимопомощта на ЕС в случай на кризи; подчертава, че вземането на решения с единодушие възпрепятства способността на ЕС да действа, и поради това настоятелно призовава държавите членки да използват гласуване с квалифицирано мнозинство при вземането на решения във връзка с ОВППС; отново призовава по-специално за въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на изявления по международни въпроси, свързани с правата на човека, и на решения, свързани с правата на човека, въвеждането и прилагането на санкции съгласно глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека и за всички решения относно гражданските мисии на ОПСО; подчертава, че гъвкавостта и способността на ЕС да действа по широк кръг от външнополитически въпроси могат да се подобрят чрез използване на членове 31 и 44 от ДЕС;

23.

призовава за по-активни консултации между ЕС и НАТО на равнището на Комитета по политика и сигурност и Северноатлантическия съвет;

24.

отново призовава за установяването на нови форми на сътрудничество, например Европейския съвет за сигурност, с цел да се разработи интегриран подход към конфликтите и кризите; подчертава, че съставът и възможните правомощия на това сътрудничество следва да бъдат проучени; припомня, че текущата Конференция за бъдещето на Европа предоставя подходяща рамка за формулирането на новаторски предложения в това отношение; призовава Конференцията да бъде по-амбициозна по отношение на външното измерение на политиките на ЕС, включително в областта на сигурността и отбраната, например чрез създаването на редовни многонационални въоръжени части и въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство при вземането на решения относно външната политика на ЕС; отбелязва обаче, че новите институционални рамки сами по себе си няма да решат структурните и политическите предизвикателства, пред които е изправена ОПСО; отново призовава за създаването на Съвет на министрите на отбраната;

25.

подчертава, че собствените инструменти на ЕС следва да включват създаването на Европейско дипломатическо училище, където дипломатите от ЕС да се обучават от самото начало и да постигат единомислие относно общите ценности и интереси на ЕС, като се изгражда истински дух на колективна солидарност, определен от обща дипломатическа култура от европейска гледна точка; призовава за цялостно изпълнение на пилотния проект „Към създаването на Европейско дипломатическо училище“, който може да проправи пътя за създаването на посоченото училище и който следва да включва утвърждаването на процес на подбор за постъпване в ЕСВД и в делегациите на ЕС; подчертава значението на укрепването на дипломатическото представителство на ЕС в трети държави и полагането на усилия за пълноценно дипломатическо представителство в многостранните организации като цяло и в ООН в частност; подчертава, че по-стабилното представителство на ЕС в трети държави и многостранни организации значително ще насърчи така необходимото единство между институциите на ЕС и държавите членки, когато става въпрос за справяне с глобалните предизвикателства в областта на ОВППС;

26.

подчертава, че цялостният подход към ОВППС изисква установяването на полезни взаимодействия между всички налични активи на ЕС в областта на външната дейност; във връзка с това подчертава основната роля и сравнителното предимство на Европейския парламент в дипломацията на ЕС, по-специално чрез междупарламентарните отношения и широкото участие на Парламента чрез програми за подкрепа на демокрацията, изпълнявани съвместно с трети лица; призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да признаят Парламента като неразделна част от „Екипа Европа“ и да отразят това в оперативните структури; изтъква, че културата се превърна в полезен дипломатически инструмент и в основна част от меката сила на ЕС; подчертава, че културата има голям потенциал за насърчаване на ценностите на ЕС;

27.

призовава ЕСВД и Съвета да предприемат стъпки за преразглеждане на обхвата и мандатите на специалните представители и специалните пратеници на ЕС и за гарантиране на прозрачност и всеобхватна оценка на ефективността и добавената стойност на тези длъжности, както беше поискано от Парламента в неговата препоръка от 13 март 2019 г. (8); настоятелно призовава ЕСВД и Съвета да предприемат всички необходими стъпки, за да изпълнят препоръката на Парламента във възможно най-кратък срок;

28.

приветства усилията на Комисията за засилване на капацитета за прогнозиране на ЕС, включително по отношение на ОВППС, както беше посочено във втория годишен доклад за стратегическо прогнозиране „Капацитетът и свободата на действие на ЕС“; предлага да се предприемат междуинституционални дейности за прогнозиране на политическо равнище с цел включване на прогнозирането в изготвянето на политиките и подобряване на подготвеността на ЕС по отношение на предстоящите предизвикателства, като предизвиканите от климата кризи и конфликти, и укрепване на способността му да оформя регионалното и глобалното развитие;

29.

подчертава, че външното измерение на бюджета на ЕС трябва да бъде подходящо финансирано и подготвено за незабавна реакция на настоящите, възникващите и бъдещите предизвикателства; настоява, че бюджетът за външна дейност следва да се съсредоточи върху приоритетни области, както географски, така и тематично, и върху области, в които действията на ЕС могат да донесат най-голяма добавена стойност;

Постигане на европейски суверенитет чрез последователна взаимосвързаност на външната и вътрешната дейност на ЕС, като се съчетава способността да се действа самостоятелно, ако е необходимо, с готовността да се преследва стратегическа солидарност с единомислещи партньори

30.

призовава ЕС да увеличи своя стратегически суверенитет в конкретни области, които са от основно значение за продължаващото превъзходство на Съюза на международната сцена, като насърчаването на ценностите на ЕС, основните права, справедливата търговия, икономиката, сигурността и технологиите, социалната справедливост, екологичния и цифровия преход, енергетиката и ролята му в справянето с настъпателността на авторитарните и тоталитарните режими; подчертава необходимостта от последователна взаимосвързаност между външните дейности и вътрешните политики на ЕС; отново призовава за създаването на Европейски съюз за сигурност и отбрана, който да служи като отправна точка за прилагане на обща европейска отбрана в съответствие с разпоредбата, предвидена в член 42, параграф 2 от ДЕС, и който ще осигури възможност на ЕС да действа самостоятелно, за да защитава своите интереси в областта на сигурността, когато е необходимо, и ще допринесе за превръщането на ЕС в по-способен и надежден стратегически партньор за неговите съюзници, включително НАТО и САЩ; призовава за засилване и рационализиране на сътрудничеството в областта на отбраната например по въпроси, свързани с отбранителното оборудване;

31.

подчертава, че автономността на ЕС в областта на сигурността и отбраната означава разработване, координиране и бързо разгръщане на надеждни и оперативно съвместими стратегически способности, необходими за ефективното управление на кризи; защита на ЕС и на неговите граждани; обучение на основните партньори; ефективно сътрудничество, вземане на решения и разделение на труда, на възможностите за разработване и производство между държавите членки при пълна солидарност и на равнище ЕС, и на равнище други международни организации, като ООН и НАТО; както и способността да взема решения и да действа самостоятелно и независимо, ако е необходимо и в съответствие със собствените си интереси, принципи и ценности, посочени в член 21 на ДЕС, по-точно като се утвърждава като ефективен участник на световно равнище, и при пълно спазване на международното право; подчертава, че следва да се даде приоритет на изграждането на силни и надеждни съюзи, партньорства и многостранни договорености и на изграждането на стратегическа солидарност с единомислещи държави; подчертава, че този подход следва допълнително да укрепва сътрудничеството с партньорите, по-специално в рамките на НАТО; отбелязва, че тези подобрени европейски стратегически възможности и структури следва да бъдат съвместими и допълващи се с НАТО; приветства в това отношение изявлението на председателя на Комисията за среща на върха по въпросите на европейската отбрана в рамките на френското председателство на Съвета; подчертава, че до края на 2021 г. ЕС и НАТО ще представят съвместна декларация за сътрудничество; призовава за създаването на капацитет за бързо развръщане, както беше представен от заместник-председателя/върховен представител, като първа стъпка към създаването на редовни многонационални въоръжени части на ЕС; подчертава, че тези сили трябва да осигурят добавена стойност в сравнение с бойните групи на ЕС, които никога не са развръщани; поради това призовава Съвета и Комисията да направят оценка и да разработят варианти за създаването на редовни многонационални въоръжени части на ЕС, финансирани както от Европейския механизъм за подкрепа на мира, така и от бюджета на ЕС, като се използват в пълна степен текущите възможности, предлагани от договорите за ЕС;

32.

признава НАТО като непрекъснатата основа на общата европейска сигурност и отбрана и насърчава съюзниците от двете страни на Атлантика да затвърдят своя ангажимент към НАТО като основна институция за отбраната на евро-атлантическата зона; отново призовава съюзниците да поддържат и спазват договорените изисквания за споделяне на тежестта, включително разходи за отбрана с цел 2 % от БВП, както беше договорено на срещата на върха на НАТО в Нюпорт през 2014 г.;

33.

призовава държавите членки да приведат своята политика за износ на оръжие въз основа на разпоредбите на Обща позиция 2008/944/ОВППС от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (9), и да приемат стриктно прилагане на всички критерии; отново призовава заместник-председателя/върховен представител да даде приоритет на неразпространението, разоръжаването и контрола на оръжията, тъй като някои режими за контрол са атакувани от злонамерени правителствени участници, а други биват пренебрегвани до голяма степен и се разработват и разгръщат нови технологии, които имат потенциала да бъдат квалифицирани не само като новаторски, но и като революционни за военното дело;

34.

подчертава необходимостта Съюзът да продължи да развива и укрепва своя технологичен, оперативен и цифров суверенитет и опит чрез утвърждаването на силна европейска отбранителна промишленост и пазар, развитието на европейската отбранителна технологична и индустриална база, повече съвместна научноизследователска и развойна дейност в областта на военното дело, обществени поръчки, обучение, поддръжка, общ подход към сигурността на доставките и по-амбициозно сътрудничество с демократични съюзници; подчертава необходимостта да се отделя специално внимание на нововъзникващите революционни технологии, мерките за киберсигурност и киберотбраната, защитата и устойчивостта на критичните инфраструктури и сигурните доставки на основни технологични компоненти като микропроводници; припомня възможностите, предлагани от съществуващите инструменти и механизми като ПСС, Европейския фонд за отбрана и координирания годишен преглед на отбраната; призовава държавите членки да използват тези инструменти и механизми в пълната им степен; приветства първите покани за представяне на предложения на Европейския фонд за отбрана, който е основен инструмент за укрепване на европейската сигурност и отбрана, както и на стратегическия суверенитет на ЕС;

35.

изразява загриженост във връзка с технологичната зависимост на ЕС от външни доставчици, и по-конкретно от недемократични държави; изразява загриженост поради зависимостта на Европа от чуждестранни инструменти за обезпечаването на нейната киберсигурност; призовава институциите на ЕС да изградят общоевропейски консенсус относно необходимостта от запазване на европейската независимост в различни основни технологични области и от предлагането на прагматичен и автономен подход за избягване на зависимости и геополитическа принуда в критични технологични отрасли; подчертава по-конкретно стратегическото значение на 5G и на подводната кабелна инфраструктура;

36.

подчертава, че общата политика в областта на киберотбраната и значителните способности за киберотбрана са основни елементи за разработването на задълбочен и подобрен Европейски съюз за сигурност и отбрана; подчертава спешната необходимост от разработване и укрепване както на общите способности за военна киберотбрана, така и на способностите на отделните държави членки в тази област; подчертава необходимостта всички институции на ЕС и държавите — членки на ЕС, да си сътрудничат на всички нива за изготвянето на стратегия за киберсигурност; призовава ЕСВД да осигури подходящи нива на киберсигурност за своите активи, помещения и дейности, включително нейното седалище и делегациите на ЕС;

37.

подчертава, че европейският сектор на космическото пространство е основен фактор за постигането на автономност на ЕС, както и за просперитета и сигурността на неговите общества; изразява силна загриженост, че космическото пространство бързо се превръща в политическа сцена, която отразява геополитическата конкуренция на Земята, както и в нова технологична граница, и има потенциала бързо да се превърне във военна сцена, ако не бъдат въведени подходящи международни правни инструменти; подкрепя инициативите, насочени към засилване на космическата политика на ЕС, включително амбициозната нова космическа програма на ЕС, която трябва да се стреми да защитава текущите и бъдещите европейски космически активи; настоява ЕС да приведе в съответствие политическите и финансовите ангажименти със своите амбиции в космическата област; призовава за по-силен ангажимент на ЕС за разработването на всеобхватен международен космически регламент с цел предотвратяване на използването на космическото пространство като оръжие; подкрепя Сателитния център на Европейския съюз при предоставянето на лицата, вземащи решения, ранни предупреждения за възможни кризи и световна ситуационна осведоменост;

По-нататъшно разработване на регионалните стратегии, включително дипломатическа и икономическа ангажираност и сътрудничество в областта на сигурността

38.

приветства заключенията на Срещата на върха на Западните Балкани, проведена в Бърдо край Кран в рамките на словенското председателство на Съвета; отново изразява подкрепа за перспективата за европейска интеграция на държавите от Западните Балкани и отново призовава съответно за ускоряване на процеса на разширяване и за предоставяне на ясен път за държавите, стремящи се към присъединяване към ЕС; призовава държавите членки най-накрая да изпълнят своето обещание и подчертава спешната необходимост от незабавно провеждане на първите междуправителствени конференции с Албания и Северна Македония, както и от осигуряване либерализиране на визовия режим за Косово; настоява процесът на разширяване да продължи да се основава категорично на изпълнението на всички приложими критерии от страна на държавите кандидатки, както са определени от Европейския Съвет, със силен акцент върху укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека и на малцинствата, както и върху насърчаването на помирението и икономическия напредък в Западните Балкани, като предпоставки за траен мир, стабилност и просперитет; подчертава необходимостта от подобрено сътрудничество за преодоляването на общите предизвикателства; подчертава необходимостта от извличане на поуки относно политиката на разширяване, както и от повишена видимост и по-нататъшни инвестиции в региона за засилване на обществената осведоменост и съответно на доверието в ЕС и неговата ангажираност; призовава за диалог на ЕС с държавите от Западните Балкани за откриване на решения на проблеми, които възпрепятстват по-нататъшните реформи, включително изпълнението на 14-те основни приоритета в Босна и Херцеговина и осигуряване на прилагането на Дейтънското мирно споразумение; подчертава значението на европейската интеграция на тези партньорски държави за стабилността и сигурността на континента като цяло; призовава ЕС да подкрепи гражданското общество в Западните Балкани при насърчаването и популяризирането на европейските ценности; приветства работата на военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина (EUFOR Althea), която допринася за мира, стабилизацията и европейската интеграция на Босна и Херцеговина; отново припомня факта, че тази операция продължава да играе важна роля за сигурността и стабилността на Босна и Херцеговина и на региона; подчертава, в контекста на възможното бъдещо разширяване, необходимостта от по-ефикасен процес на вземане на решения на ниво ЕС; категорично осъжда противоконституционните отцепнически действия на органите на Република Сръбска, насочени към създаването на паралелни институции в областта на медицината и медицинските изделия, правосъдието, отбраната, сигурността и данъчното облагане, като по този начин се подкопават държавните структури на Босна и Херцеговина и се излага на екзистенциална заплаха нейното единство и териториална цялост; осъжда отрицателната роля на регионалните участници и руската външна намеса; призовава Съвета да наложи целенасочени санкции на Милорад Додик и на неговите съюзници за корупционните му дейности, продължаващата дестабилизация на страната и подкопаването на суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина;

39.

подчертава, че новоприетият Инструмент за предприсъединителна помощ за периода 2021 — 2027 г. (ИПП III) следва да подкрепя дългосрочни инвестиции в европейското бъдеще на региона и че подобрената обвързаност с условията на инструмента следва да се използва ефективно за постигане на конкретни резултати; приветства силната обвързаност с условията, свързани с демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава в рамките на модернизирания ИПП III; приветства икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани и призовава за неговото незабавно прилагане за улесняване на дългосрочното възстановяване и икономически растеж на региона и неговата устойчива свързаност, доближавайки Западните Балкани до единния пазар на ЕС;

40.

отново потвърждава категоричната си подкрепа за държавите от Източното партньорство, и по-специално по отношение на тяхната независимост, суверенитет и териториална цялост в рамките на международно признатите им граници, както и зачитането на волята на народа да решават своето бъдеще и външна политика, без външна намеса; призовава за пълно прилагане на Споразуменията за асоцииране с Грузия, Молдова и Украйна и на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство с Армения; подчертава необходимостта от продължаване на преговорите по Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между ЕС и Азербайджан в съответствие с условията, определени от Европейския парламент в неговата препоръка от 4 юли 2018 г. относно преговорите във връзка с всеобхватното споразумение между ЕС и Азербайджан (10); настоятелно призовава държавите от Източното партньорство, и по-специално тези, които са избрали да следват пътя на демокрация и европейска интеграция, да осигурят зачитането на основните свободи, правата на човека и принципите на правовата държава и да продължат да прилагат необходимите социални, икономически и политически реформи; приветства съвместното съобщение на Комисията от 18 март 2020 г., озаглавено „Политиката за Източното партньорство след 2020 г. Повишаване на устойчивостта — Източно партньорство, което постига резултати в полза на всички“ (JOIN(2020)0007); отново заявява, че подкрепата на ЕС за по-нататъшна интеграция зависи от постигането на конкретен напредък по тези реформи; подкрепя принципа на ЕС на обвързаност с условия и диференциация, в т.ч. предоставянето на стимули; подчертава, че успехът на държавите от Източното партньорство може да бъде демонстриран и консолидиран само чрез процеса на интеграция към ЕС и това може да също така да покаже на руския народ какви социално-икономически ползи могат да донесат реформите от европейски тип; призовава Комисията и Съвета да използват предстоящата среща на върха на Източното партньорство, за да изпратят силно послание на подкрепа на партньорите на ЕС; призовава лидерите на ЕС да гарантират, че с финансирането, осигурено по линия на предложения през юни 2021 г. икономически и инвестиционен план, петте дългосрочни цели и десетте нови цели за 2025 г. ще допринесат реално за социалното и икономическото възстановяване от пандемията от COVID-19, ще укрепят икономическите връзки и ще установят търговски връзки между ЕС и партньорските държави;

41.

осъжда прякото и непрякото участие на Русия и други външни участници във въоръжени конфликти, както и в хибридни атаки, окупации и разполагане на военни сили в региона или по нейните граници с региона; подчертава, че непрекъснатата заплаха в близост до ЕС изисква физическото присъствие в региона както на ЕС, така и на НАТО; подкрепя укрепването на сътрудничеството между ЕС и държавите от Източното партньорство в областта на сигурността и отбраната, по-конкретно що се отнася до мирното разрешаване на регионални конфликти, предприемането на действия срещу хибридни заплахи, кибератаки, кампании за дезинформация и пропаганда, спирането на вмешателството на трети страни в демократичните процеси и увеличаването на обществената устойчивост; потвърждава сближаването на тримата асоциирани партньори с ОВППС и подкрепя засиленото сътрудничество в областта на ОПСО, включително участието в ПСС, ако са изпълнени условията;

42.

изразява дълбока загриженост във връзка със ситуацията в Беларус; осъжда възможно най-категорично актовете на насилие срещу мирни протестиращи и призовава за незабавното и безусловно освобождаване и сваляне на всички обвинения срещу всички лица, задържани по политически причини, преди и след т.нар. президентски избори от 9 август 2020 г.; отново заявява, че не признава Александър Лукашенко за президент на Беларус; призовава Съвета да приложи незабавно и в тясно сътрудничество с международните партньори възможно най-строгите и широкообхватни санкции срещу всички беларуски извършители на изборни измами, насилие и репресии в Беларус, както и срещу лица и образувания, които организират или допринасят за дейности, улесняващи незаконното преминаване на външните граници на ЕС; призовава Съвета да продължи да се стреми към международна координация, насочена към засилване на изолацията на диктатора и неговия режим; категорично осъжда използването на хибридни атаки от режима на Лукашенко срещу ЕС, включително използването на незаконните мигранти по външните граници на ЕС и инструментализацията на човешки същества за политически цели, в нарушение на международните норми; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да реагират бързо на възникващи заплахи в съответствие с правото на ЕС и с международните задължения и да адаптират своите политики в областта на ОВППС и на миграцията и убежището към новите предизвикателства; изразява солидарност с държавите членки, изправени пред подобни заплахи; изразява загриженост във връзка широкомащабното разполагане на руски войски в Беларус, счита това за заплаха за европейската сигурност и за суверенитета на Беларус и призовава за незабавно оттегляне и зачитане на въпросния суверенитет; подчертава, че непоколебимо подкрепя демократична Беларус и изтъква значението на по-активния диалог с представители на гражданското общество и демократичната опозиция на Беларус; подчертава значението на Платформата на Европейския парламент за борба срещу безнаказаността в Беларус и насърчава използването на всички налични правни средства за изправяне на Лукашенко и на членовете на неговия режим пред правосъдието;

43.

подчертава необходимостта от повишена ангажираност на ЕС и държавите членки в Южен Кавказ за постигане на стабилност и просперитет в региона, както и за противодействие на влиянието и вмешателството на регионални сили; приветства ангажимента на председателя на Европейския Съвет за облекчаване на политическата криза в Грузия; разглежда този акт като израз на лидерската роля на ЕС и призовава за прилагане на подобен подход при кризисни и конфликтни ситуации в региона на Източното партньорство и извън него; подкрепя териториалната цялост на Грузия и осъжда окупацията на грузински територии от Русия, включително Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия; припомня на Русия за нейните международни задължения съгласно споразумението за прекратяване на огъня от 2008 г., постигнато с посредничеството на ЕС в рамките на френското председателство; призовава Русия да действа конструктивно и да създаде условия за постигането на напредък на международните дискусии в Женева; призовава Русия да спре да нарушава правата на човека в окупираните територии на Грузия и припомня на Руската федерация нейното правно задължение като силата, упражняваща „ефективен контрол“, както е отбелязано в решението на Европейския съд по правата на човека по делото Грузия/Русия (II) (11); осъжда провокациите на окупационните сили, включително отвличането на грузински граждани, убийства, незаконни задържания и постоянното изграждане на гранични съоръжения; призовава ЕС, неговите държави членки и заместник-председателя/върховен представител да предприемат активни действия за намирането на трайно решение между Армения и Азербайджан относно Нагорни Карабах и да предотвратят по-нататъшна ескалация на напрежението в региона, по-специално като настоятелно призоват Азербайджан и Армения да разгледат следвоенните въпроси, включително определянето на границите и освобождаването на всички останали военнопленници; припомня, че групата „Минск“ на ОССЕ продължава да бъде единственият международно признат формат за разрешаване на този конфликт въз основа на принципите на териториална цялост, неизползване на сила, самоопределяне и равни права, както и мирно разрешаване на конфликтите; призовава тя бързо да се върне към ролята си на посредник;

44.

отново категорично осъжда агресивните политики на Русия срещу Украйна, и по-специално безпрецедентното военно присъствие по границите на Украйна, в окупирания Донбас и незаконно анексирания Крим, както и в Беларус, продължаващата финансова и военна подкрепа за незаконни въоръжени формации в Донбас, незаконната окупация на Автономна република Крим и град Севастопол, блокадата на Азовско море и непрекъснатите кибернетични и други хибридни атаки срещу Украйна; подчертава, че съсредоточаването на военни сили от страна на Русия представлява заплаха за мира, стабилността и сигурността в Европа; призовава руското правителство да изтегли силите си от украинските граници и да престане да заплашва съседите си; подчертава, че продължаването на руската агресия срещу Украйна ще доведе до тежки политически, икономически и финансови санкции срещу Руската федерация, нейната икономика и лицата, отговорни за вземането на решения; приветства създаването на Международната кримска платформа и призовава институциите на ЕС, държавите членки и единомислещите партньори активно да участват в тази инициатива, насочена към възстановяване на териториалната цялост на Украйна; отново изразява подкрепа за Меджлиса на народа на кримските татари като единствен международно признат представителен орган на кримските татари и приветства украинските граждани, и по-конкретно кримските татари, за непреклонната им позиция в окупиран Крим; призовава за възстановяването на Минския процес за прекратяване на военния конфликт в Източна Украйна; подкрепя непрекъснатите призиви за увеличена и надеждна военна помощ и помощ в областта на сигурността за Украйна в сектора на сигурността и за военните реформи и обмисля предоставянето на военно обучение за офицери от украинските военни сили; признава първото заседание от кибердиалога между ЕС и Украйна и призовава за увеличена помощ от ЕС за Украйна в областта на киберсигурността; приветства обсъждането на военно-учебна мисия на ЕС в Украйна и изразява подкрепата си;

45.

категорично осъжда широко разпространените актове на насилие, избухнали след мирни протести в Казахстан през януари 2022 г.; призовава органите на Казахстан да предприемат цялостно и независимо международно разследване на нарушенията на правата на човека и на основните свободи, извършени по време на безредиците;

46.

подчертава неотложния характер на настоящия диалог относно сигурността в Европа между Съединените щати, техните европейски съюзници и Русия; настоява, че ЕС трябва да бъде неразделна част от тези обсъждания, за да се запазят независимостта, суверенитетът и териториалната цялост на всички европейски държави, да се насърчат мерките за изграждане на доверие и да се намали напрежението на европейския континент; подчертава същевременно, че ако Руската федерация нахлуе в Украйна, ЕС трябва да бъде подготвен, съгласувано със Съединените щати и други съюзници и близки партньори, да наложи широкообхватни санкции срещу Русия;

47.

отново заявява, че съгласно член 49 от ДЕС Грузия и Украйна имат перспективи за присъединяване към ЕС и могат да кандидатстват за членство в Съюза, при условие че спазват всички критерии от Копенхаген, както и принципите на демокрацията, зачита основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и спазват принципите на правовата държава; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да признаят перспективата на Грузия и Украйна за членство, която се счита за изключително важна за сигурността и стабилността на държавите, както и движеща сила за тях да продължат да прилагат вътрешни реформи;

48.

приветства съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя/върховен представител от 9 февруари 2021 г. относно обновеното партньорство с държавите от южното съседство (12) и подкрепя мира, стабилността, просперитета и демократичните принципи в региона; призовава Комисията да приложи изцяло инициативите, очертани в посоченото съвместно съобщение; изразява съжаление поради факта, че 25 години след началото на процеса от Барселона все още не е постигната целта за изграждане на споделено пространство на просперитет, стабилност и свобода с държавите от южното съседство; въпреки това отново призовава за амбициозен преглед на цялата европейска политика за съседство по отношение на финансирането и помощта, предоставяни на чуждестранни държави в съседство с ЕС, за да се гарантира, че партньорите от нашето съседство напредват с реформите и поемат ангажимент за тесен диалог и сътрудничество с ЕС, като същевременно се осигуряват специално разработени политики;

49.

припомня ангажимента на ЕС във връзка с мирния процес в Близкия изток и сключването на споразумение между двете страни, включително по въпроси, свързани със споразумението за окончателния статут, като се вземе под внимание по-специално необходимостта да се запазят условията на място за мирно двудържавно решение въз основа на границите от 1967 г., като Йерусалим е столица и на двете държави и се обезпечи сигурността на Държавата Израел, както и независима, демократична, териториално свързана и жизнеспособна Палестинска държава, които да живеят една до друга в условия на мир и сигурност, въз основа на правото на самоопределение и при пълно зачитане на международното право; призовава, в този дух, за възобновяване на реалните усилия за мир, насочени към постигане на осезаеми резултати между двете страни, с подкрепата на международната общност; призовава ЕС да увеличи своя ангажимент за съживяване на мирния процес между израелци и палестинци, включително чрез мерки за изграждане на доверие, регионален диалог и засилено трансатлантическо сътрудничество в региона, както и чрез по-добро използване на влиянието му спрямо двете страни; подчертава, че продължава да бъде необходимо да се осигурява подкрепа за предоставянето на жизненоважни услуги на милионите палестински бежанци в Близкия изток; призовава следователно за продължаване на подкрепата на ЕС и международната подкрепа — както политическа, така и финансова — за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA);

50.

призовава за прекратяване на действията, които биха могли да подкопаят приложимостта на място на двудържавното решение, по-конкретно изграждането на израелски селища и разрушаването на палестински домове и инфраструктура в окупирания Западен бряг на река Йордан, включително в южен Йерусалим; призовава за политическо решение за прекратяване на блокадата на Ивицата Газа и облекчаване на хуманитарната криза в нея, заедно с необходимите гаранции по отношение на сигурността за предотвратяване на насилие срещу Израел; решително осъжда тероризма; подчертава значението на изборите в Палестина за възстановяване на демократичната легитимност на народната подкрепа за политическите институции в Палестина;

51.

отбелязва първата годишнина от Авраамовите споразумения и подчертава тяхното значение за мира, стабилността и сътрудничеството в региона; призовава Комисията и Съвета да подкрепят нормализирането на отношенията между Израел и арабските държави посредством прилагането и удължаването на Авраамовите споразумения като важен принос за постигането на дълготраен мир в Близкия Изток; потвърждава важната роля на САЩ;

52.

изразява сериозна загриженост относно положението в Ливан и настоятелно призовава правителството на Ливан да действа, ръководено от своята мисия, по надежден и отговорен начин, без външно вмешателство; подчертава особената отговорност на Хизбула и на други фракции в потушаването на народното движение в Ливан през 2019 г. и за политическата и икономическата криза в Ливан; призовава Иран да се въздържа от намеса във вътрешните работи на Ливан и призовава за зачитане на суверенитета и политическата независимост на Ливан; решително осъжда изстрелването на ракети от страна на Хизбула от южните части на Ливан към райони с цивилно население в Израел; отхвърля всякаква роля за президента Башар ал Асад в Сирия след конфликта, като се позовава на Решение 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН; приветства и подкрепя наказателните разследвания, насочени към Башар ал Асад и неговите сподвижници, във връзка с използването на химически оръжия и ги държи отговорни за множество военни престъпления; препоръчва на държавите членки да разширят списъка на лицата, обект на целеви санкции, така че да включат служители на гражданската и военна администрация на режима на Асад, които със сигурност са участвали във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и други сериозни нарушения; отново призовава Комисията да представи план за действие на ЕС срещу безнаказаността, който да включва специален раздел за Сирия; подчертава, че този план за действие следва да се стреми да координира и хармонизира по-добре ресурсите и усилията на държавите членки за наказателно преследване на военните престъпници в ЕС;

53.

остава сериозно загрижен във връзка с все по-настъпателната външна политика на турското правителство, която многократно поражда противоречия между страната и ЕС като цяло, отделните негови държави членки и със съседни държави; отбелязва, че според доклада на Комисията за Турция за 2021 г. от 19 октомври 2021 г. (13), през август 2021 г. Турция е поддържала много ниско ниво на привеждане в съответствие с ОВППС от приблизително 14 %; припомня влошаващото се от дълго време положение с правата на човека и демокрацията в Турция; отбелязва, че финансирането от ЕС за Турция ще бъде предмет на правилата за обвързаност с условия, включително спазването на принципите на Устава на ООН, международното право и европейските ценности и принципи; призовава за възобновяване на дипломатическия диалог за намиране на устойчиви решения на споровете в източната част на Средиземно море; потвърждава, че Турция ще продължи да бъде държава от основен стратегически интерес за ЕС и че е необходимо да се увеличи ангажираността в областите от общ интерес, като се постави специален акцент върху определени области на политиките като изменението на климата, борбата с тероризма, миграцията, сигурността и икономиката; приветства в това отношение наскоро проведения за пръв път в историята диалог на високо равнище по въпросите на миграцията и сигурността и изразява признателност, че Турция прие милиони сирийски мигранти и бежанци; заключава, че понастоящем перспективата за присъединяване на Турция към ЕС е нереалистична; поради това твърдо настоява, че ако наблюдаваната отрицателна тенденция не бъде спешно и последователно обърната, Комисията следва да препоръча, в съответствие с рамката за преговори от октомври 2005 г., преговорите за присъединяване с Турция официално да бъдат временно преустановени, за да могат двете страни да преразгледат по реалистичен начин и чрез структуриран диалог на високо равнище целесъобразността на настоящата рамка и нейната способност да функционира или да проучат възможни нови и алтернативни всеобхватни модели за бъдещите отношения; припомня, че ЕС е готов да използва всички инструменти, с които разполага, включително санкции, за да защити своите интереси и интересите на своите държави членки, и да запази регионалната стабилност;

54.

подчертава значението на пълното прилагане на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, включително Протокола за Ирландия и Северна Ирландия и Споразумението за търговия и сътрудничество; подчертава значението на протокола за поддържане на мира и стабилността, както и за целостта и правилното функциониране на европейския единен пазар; приветства стъпките за създаване на парламентарна асамблея за партньорство за членове на Европейския парламент и членове на парламента на Обединеното кралство, както е предвидено в споразумението; остава отворен за по-нататъшно развитие и укрепване на рамката за сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство, която би могла да доведе до споразумение относно външната политика за сигурност и отбрана и въпроси от общ интерес; подчертава в това отношение значението на тясното сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство в рамките на международни форуми, по-специално ООН, като се имат предвид множеството общи ценности и интереси и географската близост;

55.

подчертава необходимостта от укрепване на трансатлантическото сътрудничество между ЕС и САЩ въз основа на равноправно партньорство, основано на споделени ценности и цели и на принципа на партньорство по отношение на лидерските позиции и отговорността, при зачитане на автономията, интересите и стремежите на другата страна; приветства в този контекст изявлението „Към обновено трансатлантическо партньорство“ от срещата на високо равнище между ЕС и САЩ през 2021 г., което предоставя добра основа за амбициозна трансатлантическа програма; напълно подкрепя и се ангажира да търси полезни взаимодействия и общи цели в областта на външната политика и сигурността чрез по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството в рамките на трансатлантическия диалог между ЕС и САЩ за справяне с много от основните глобални предизвикателства, като изменението на климата и заплахата, която представляват авторитарните и тоталитарните режими; приветства създаването на Трансатлантическия съвет за търговия и технологии; препоръчва срещите на високо равнище между ЕС и САЩ да се провеждат редовно, за да се дава постоянен тласък на най-високо равнище на жизненоважното трансатлантическо сътрудничество; отново изразява подкрепа за създаването на Трансатлантически политически съвет, оглавяван от ръководителите на външната политика на двете страни; подчертава, че силните трансатлантически връзки също така изискват от ЕС да развие допълнително своите способности за действие; подчертава необходимостта ЕС бързо да се адаптира към променящата се роля на САЩ на световната сцена, за да защити своите жизненоважни интереси и да преследва целите на външната си политика; подчертава, че ЕС и САЩ трябва да координират своите усилия за борба с тероризма и радикализацията и да гарантират, че полаганите усилия са подкрепени от необходимите ресурси; призовава ЕС и САЩ да си сътрудничат в предприемането на действия спрямо постоянните и нарастващи заплахи по отношение на защитата и опазването на културното наследство, особено в зоните на конфликт;

56.

подчертава, че отношенията на ЕС с Африка са от първостепенно значение, с цел да се отговори на потребностите на партньорските държави и да се развие огромният им потенциал, както и да се преследват общи интереси; подчертава, че тези отношения със съседния на ЕС континент следва да отразяват обща съдба и следва да се съсредоточат върху създаването на надеждна перспектива, по-специално за най-новите поколения; приветства съвместното съобщение от 9 март 2020 г. на Комисията и заместник-председателя/върховен представител, озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“ (14), и отново призовава да се излезе извън рамките на отношенията донор — получател и да се благоприятства истинското партньорство, в основата на което стои човешкото развитие и защитата на природните ресурси; във връзка с това настоява, че е необходимо да призове Комисията и заместник-председателя/върховен представител да задълбочат разискванията с африканските партньори на ЕС — както с отделните държави, така и с регионалните организации, като регионалния икономически механизъм и регионалните икономически общности, съставляващи Африканския съюз; подчертава значението на подкрепата за Африканския съюз и неговите регионални компоненти в техните усилия за създаване на ефективна архитектура за сигурност с цел предотвратяване и управление на конфликти посредством, наред с другото, цялостна подкрепа за привеждане в действие на африканските резервни сили и техните регионални компоненти; призовава за стриктно изпълнение на целите за устойчиво развитие във всички области на отношенията между ЕС и Африка; приветства сключването през април 2021 г. на Споразумението, заменящо Споразумението от Котону, и укрепването на връзките на ЕС с държавите от Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн , както и засиленото сътрудничество в рамките на многостранни форуми по Програмата за устойчиво развитие и действията по отношение на климата; изразява загриженост във връзка със забавянето на напредъка по подписването на Споразумението, заменящо Споразумението от Котону; отбелязва споразуменията за обратно приемане с африкански държави;

57.

изразява дълбока загриженост във връзка с рязко нарастващата несигурност в Сахел, която засяга сигурността и условията на живот на безброй граждани, както и във връзка с големия брой нападения на ислямистки бойци с тежко отражение върху стабилността в региона, особено за Мали и Буркина Фасо; призовава ЕС и Г-5 от Сахел да се намесят, за да предотвратят срив на сигурността в по-широкия регион; приветства в това отношение подновеното партньорство между НАТО и Мавритания, която е основният регионален съюзник на ЕС и чиито сили са на първа линия в борбата с тероризма в региона; осъжда присъствието в Африка на частни военни и охранителни дружества, и по-специално подкрепяната от Кремъл руска група „Вагнер“, която извърши масови нарушения на правата на човека, действайки в подкрепа на интересите на недемократични държави, за сметка на невинни цивилни и сигурността, стабилността и благоденствието на разкъсваните от войната африкански държави; настоява, че е необходимо да се актуализира стратегията ЕС — Африка чрез интегриран подход, който може да гарантира сигурност и развитие, за да се постигне стабилност в контекста на тревожното положение в Сахел, като се вземат предвид събитията, наблюдавани през 2021 г., както и нарастващата нестабилност там и значимото въздействие на събитията в региона не само за Африка, но и за ЕС и неговите държави членки; подчертава в този контекст необходимостта от сътрудничество за стратегия в областта на отбраната, развитието и изграждането на мира, за да се противодейства на възхода на джихадистите в Сахел и в други части на Африка;;

58.

изразява дълбока загриженост във връзка със събитията в Русия и отново заявява интереса на ЕС да се поддържат свободата, стабилността и мирът на европейския континент и отвъд него; счита, че ЕС следва да си сътрудничи и да се координира тясно с НАТО и други партньори за възпиране на Русия от предприемането на дестабилизиращи и подривни действия в Европа, и по-специално в балтийските държави и Източна Европа, включително чрез вмешателство в избори, кампании за дезинформация и подкрепа за крайнодесни партии; подчертава необходимостта руските органи да заплатят по-висока цена за репресиите срещу собствените им граждани; изразява съжаление, че руски военни сили продължават да окупират части от Украйна и Грузия в нарушение на международното право, че те все още присъстват в Република Молдова и че Русия продължава да дестабилизира мира и сигурността в региона, както и активно да използва хибридни мерки срещу демокрациите в Европа; изразява безпокойство поради вмешателството на Русия в региона на Западните Балкани, което се осъществява чрез хибридни тактики, включващи кампании за дезинформация с цел да се подкопае ролята на ЕС и ангажираността на отделните държави за европейско бъдеще; подчертава необходимостта ЕС да отстоява единна позиция в този контекст, включително относно прилагането на санкции; ето защо призовава Комисията за по-тясна координация на нейната стратегия за Русия с държавите членки, за да може ЕС да представлява единен фронт пред заплахите от Русия; подчертава, че Парламентът препоръчва ЕС да преразгледа, заедно с държавите членки, политиката на ЕС спрямо Русия и да разработи цялостна стратегия на ЕС спрямо нея; настоятелно призовава ЕС да разработи стратегия за бъдещите отношения на ЕС с демократична Русия, която да демонстрира ясно на народа на Русия ползите, които биха донесли такива отношения; подчертава, че не може да има съществена промяна в отношенията с Русия, докато тя провежда агресивни политики спрямо ЕС и неговите съседи; отново заявява, че ЕС трябва ясно да покаже, че ако Русия продължава текущата си политика спрямо Беларус, ЕС ще трябва да въведе допълнителни мерки за ограничаване и възпиране спрямо Русия; изразява загриженост относно повтарящите се нарушения от страна на Русия на споразуменията и стандартите за контрол на въоръженията, което води до провал на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег на действие (INF), както и относно нарушенията от страна на Русия на Конвенцията за забрана на химическото оръжие поради използването на нервни агенти за военни цели, както на собствена територия, така и на територията на ЕС; подчертава необходимостта от оказване на натиск върху Руската федерация за спазване на международното право и договори; изразява съжаление относно факта, че Русия използва енергийните си ресурси като геополитически инструмент за натиск, по-специално доставките ѝ на газ за държавите членки през Украйна, и призовава енергийната зависимост от Русия да бъде сведена до минимум чрез насърчаване на диверсификацията на енергийните източници и маршрути, включително чрез спиране на изпълнението на проекта „Северен поток II“; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да укрепят европейската енергийна сигурност, особено с оглед на настоящия скок на цените на газа и електроенергията; настоятелно призовава ЕС да установи по-тесни връзки с народа на Русия, включително чрез разработване на ясно определена цел за сътрудничество, която следва да е съсредоточена не само върху традиционното, селективно сътрудничество с Кремъл, но и върху „стратегическо“ и по-динамично сътрудничество с руското гражданско общество;

59.

подчертава, че Арктика е от стратегическо и геополитическо значение за ЕС, и изтъква ангажимента на ЕС да бъде отговорен участник, който се стреми към дългосрочно устойчиво и мирно развитие на региона; подчертава уникалната сложност на предизвикателствата, пред които е изправен региона на Арктика, която изисква повече ангажираност и решения от ЕС, като се вземат също така предвид знанията и волята на жителите на Арктика, включително коренното население; приветства в това отношение съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя/върховен представител от 13 октомври 2021 г. за по-силен ангажимент на ЕС за мирен, устойчив и благоденстващ Арктически регион (15); призовава заинтересованите страни да реагират на изключително тревожните въздействия и последици от изменението на климата в Арктика; подчертава, че перспективата за милитаризация на Арктика носи значителни рискове за сигурността във и отвъд региона, и изразява загриженост относно възможността въпросите на глобалната сигурност да засегнат и Арктика и относно постепенното и значително съсредоточаване на военни сили от страна на Русия в Арктика, както и относно въздействието на мащабни китайски инициативи за развитие и инфраструктура и амбиции в региона; отбелязва, че Арктика играе решаваща роля за сигурността на Европа като цяло; подчертава, че ЕС трябва да има ясно виждане за своята роля във връзка с проблемите на сигурността в Арктика, наред с доброто сътрудничество с НАТО; подчертава значението на спазването на международното право и споразумения за запазване на Арктика като област с ниско напрежение; призовава да се отдели повече внимание на първия арктически оптичен кабел, като част от нервната система на интернет, който все по-често бива обект на международни разузнавателни операции; насърчава членовете на Арктическия съвет да разгледат въпроса за нарастващата милитаризация и да търсят платформи за адекватно справяне с този проблем както с членове на Арктическия съвет, така и с други участници; застъпва се за увеличени усилия от страна на ЕС за получаване на статут на наблюдател към Арктическия съвет с цел по-силно геополитическо влияние;

60.

подчертава, че за ЕС Китай е партньор за сътрудничество и преговори, но е също така конкурент в увеличаващ се брой области, както и системен противник; отново призовава, както е подчертано в неговата резолюция от 16 септември 2021 г. относно нова стратегия ЕС — Китай (16), ЕС да разработи по-решителна, цялостна и съгласувана стратегия ЕС — Китай, която да обединява всички държави членки и да оформя отношенията с все по-решителния и интервенционистки Китай в интерес на ЕС като цяло; подчертава, че тази стратегия следва да насърчава основан на правила многостранен ред, в центъра ѝ бъде поставена защитата на ценностите и интересите на ЕС и да се основава на трите принципа на сътрудничество, когато това е възможно, на конкуренция, когато това е необходимо, и на противопоставяне, когато това се налага; призовава за по-тясно сътрудничество между демократичните държави с цел справяне с нарастващата настъпателност и репресивност на Китайската комунистическа партия (ККП);

61.

застъпва се решително за пълноценното участие на Тайван като наблюдател в заседанията, механизмите и дейностите на международните организации и за по задълбочено сътрудничество между ЕС и Тайван, включително двустранно инвестиционно споразумение; призовава заместник-председателя/върховен представител и Комисията спешно да започнат извършването на оценка на въздействието, обществена консултация и подготвително проучване за Двустранно инвестиционно споразумение с органите на властта на Тайван в подготовка за преговори за задълбочаване на двустранните икономически връзки; отбелязва със сериозна загриженост неотдавншната демонстрация на сила и ескалиращото напрежение в регионални горещи точки като Южнокитайско и Източнокитайско море и Тайванския проток; изразява силна загриженост за продължаващите военни маневри на Китай в Тайванския проток, включително насочените към Тайван или извършващи се в опознавателната зона за противовъздушна отбрана на Тайван; призовава Китайската народна република (КНР) да спре тези демонстрации на военна сила, които представляват сериозни заплахи за мира и стабилността в целия Тайванския проток и Индийско-Тихоокеанския регион; отново заявява, че отношенията между Китай и Тайван следва да се развиват конструктивно чрез диалог; подчертава, че се противопоставя на всякакви едностранни действия, които могат да подкопаят статуквото в Тайванския проток; подчертава, че никаква промяна в отношенията между страните на двата бряга на протока не трябва да се извършва против волята на тайванските граждани; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да поемат проактивна роля в работата с единомислещи международни партньори за опазване на мира и стабилността в Тайванския проток и да установят партньорства с демократичното правителство на Тайван;

62.

решително осъжда продължаващите нарушения на правата на човека в Китай, по-специално срещу етнически и религиозни малцинства, насочени предимно срещу уйгурите мюсюлмани, християните и тибетците, но осъжда също така репресиите срещу демокрацията и свободите в Макао и Хонконг, включително чрез налагането през 2020 г. на драконовския закон за националната сигурност; осъжда агресивното поведение на Китай в Южнокитайско и Източнокитайско море, което засяга свободата на корабоплаването, както и ревизионистичната позиция на Китай в Източна Азия, довела до редица гранични сблъсъци с неговите съседи;

63.

отново осъжда остро неоснователните и произволни санкции, наложени от китайските органи спрямо редица европейски физически лица и организации, включително петима членове на ЕП; отново призовава китайското правителство да отмени тези изцяло необоснованите рестриктивни мерки;

64.

осъжда действията на КНР в Хонконг и подчертава, че продължаващото подкопаване на автономията на Хонконг не само противоречи на задълженията на Китай по силата на подписаните от него двустранни договори и на международното право, но и поставя под въпрос ролята на Пекин като надежден партньор; потвърждава ангажимента си за целенасочени санкции съгласно глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека срещу китайските длъжностни лица, участвали в нарушения на правата на човека в Хонконг и Синцзян, и освен това настоятелно призовава Съвета да приеме целенасочени санкции, включително прилагането на забрани за пътуване и замразяване на активи, срещу лица и субекти в Хонконг и КНР за сериозните нарушения на правата на човека и международното право в Хонконг; призовава държавите членки, които все още имат договори за екстрадиция с Китай и Хонконг, да преустановят индивидуалните екстрадиции, когато екстрадирането на дадено лице го излага на риск от изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, когато това лице би било обект на обвинения по политически причини, както и в други ситуации, когато етнически малцинства, представители на продемократичната опозиция в Хонконг и дисиденти като цяло биха били обект на преследване, и когато това би било в нарушение на задълженията на ЕС съгласно Европейската конвенция за правата на човека;

65.

подчертава, че е важно ЕС да се присъедини към своите трансатлантически партньори за провеждането на независимо външно разследване за произхода на вируса на COVID-19, появил се в Ухан, Китай, с оглед на търсенето на толкова необходимите отговори и информация за възможно предотвратяване на бъдещи световни бедствия, които имат пряко въздействие върху външната политика и политиката за сигурност;

66.

осъжда принудата, упражнявана от ККП срещу Литва и други държави — членки на ЕС, и негови партньори и призовава за повече солидарност с държавите, обект на принуда от ККП, включително чрез сътрудничество с демократичните съюзници на ЕС в отварянето на неговите пазари за икономики, страдащи от икономическата принуда на ККП; приветства решението на Комисията да заведе дело пред Световната търговска организация срещу Китай в защита на Литва;

67.

приветства обявените от председателя на Комисията планове за представяне на ново съвместно съобщение относно партньорство с региона на Персийския залив; призовава ЕС да представи последователна стратегия за балансиран ангажимент на ЕС в региона, като насърчаването на регионалната сигурност и сътрудничество бъде основна стратегическа цел; отбелязва, че това ангажиране следва да се стреми да изгради полезни взаимодействия с регионалните участници, като Багдадската конференция за сътрудничество и партньорство, включително чрез повишаване на подкрепата на ЕС за инициативи за диалог чрез неофициалната дипломация с участието на академичните среди, гражданското общество, религиозни лидери и други участници; е насърчен от деескалацията на напрежението между Иран и Саудитска Арабия и призовава и двете държави бързо да приключат процеса на възстановяване на пълноценни дипломатически отношения; отново заявява, че приоритетът на ЕС е да се възобнови Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД) като въпрос на сигурност за Европа и региона; припомня, че СВПД остава единственият начин за спиране на будещите безпокойство ядрени дейности на Иран; поздравява заместник-председателя/върховен представител и ЕСВД за ролята им на посредници между САЩ и Иран в усилията за възобновяване на СВПД; призовава САЩ и Иран да се стремят към съдържателни преговори, с оглед възстановяване на спазването на СВПД; настоява, че пътят към възобновяване на СВПД съчетава пълното възстановяване на задълженията на Иран по СВПД с отмяната на всички санкции на САЩ, свързани със СВПД; отбелязва необходимостта от предприемане на действия и противопоставяне на по-широките злонамерени и дестабилизиращи действия на Иран в Близкия Изток и извън него, включително на територията на държавите членки; подчертава, че всяко споразумение с Иран трябва да включва достатъчни гаранции, че Иран няма да бъде в състояние да придобие ядрени оръжия; изразява дълбока загриженост, че Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) докладва за липса на достъп до нейните съоръжения и обекти за контрол и наблюдение в Иран, което силно затруднява нейната способност да проверява и наблюдава ядрените дейности на Иран, както и поради факта, че проблемите с гаранциите останаха неразрешени през последните две години; осъжда нарушенията на правата на човека от страна на Иран спрямо собствения му народ, неговата програма за балистични ракети и терористичните дейности в региона;

68.

подчертава, че положението в Афганистан е предупредителен сигнал към ЕС да направи преоценка на международния подход към изграждането на нации в чужбина и да преработи стратегически интегрирания подход към външните си политики, да увеличи своя дял от отговорността за световната сигурност и да се стреми към по-голям суверенитет в своята външна политика и политика на сигурност; изразява загриженост във връзка с драматичното хуманитарно, политическо и икономическо положение и положението във връзка със сигурността в Афганистан, по-конкретно предвид факта, че един от всеки трима афганистанци е заплашен от тежък глад; призовава Комисията и ЕСВД да увеличат хуманитарната помощ и да използват всички налични инструменти, за да се гарантира, че афганистанците, изложени на риск, имат достъп до защита; подчертава необходимостта режимът на талибаните да носи отговорност и за защитата на човешкия живот и имущество, както и за възстановяването на сигурността, обществения ред и обществените услуги; отново заявява, че афганистанските жени и момичета, професионалистите, свързани с афганистанското гражданско общество, защитниците на правата на човека, политическите активисти, журналистите, академичните дейци, артистите, религиозните и етническите малцинства и другите групи, изложени на риск, както всички хора в Афганистан, заслужават да живеят в условия на безопасност, сигурност и достойнство и да имат пълен достъп до образование и до обществения живот, и приветства широката международна подкрепа за техните права и свободи; призовава за по-нататъшно евакуиране на изложените на риск афганистанци, най-вече жени съдии, защитници на правата на човека, журналисти, местен персонал и други лица, които са изложени на риск поради дейностите си за насърчаване на демокрацията и основните свободи; призовава ЕС да запази постигнатото през последните 20 години и да гарантира, че Афганистан няма да се превърне отново в сигурно убежище за терористични групи; призовава ЕС да извърши задълбочен преглед и да извлече поуки от 20-годишния ангажимент в Афганистан и незабавно да разработи всеобхватна, основана на извлечените поуки стратегия на ЕС за Афганистан и съседните държави; подчертава значението на сътрудничеството със съседните държави и с държавите от региона, за да се гарантира глобална сигурност и регионална стабилност, като същевременно се има предвид, че не всички съседи на Афганистан и регионални сили споделят същите цели като ръководената от САЩ коалиция; във връзка с това изтъква важната роля, която някои държави изиграха при завръщането на европейски граждани в родината им и при евакуацията на афганистански граждани в затруднено положение, по-специално чрез упражняването на значителен дипломатически натиск спрямо силите на талибаните;

69.

приветства подновения ангажимент на ЕС към Индийско-Тихоокеанския регион и признаването на нарастващото му значение за интересите на ЕС, както се заявява в съвместното съобщение на заместник-председателя/върховен представител и Комисията от 16 септември 2021 г. относно стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион (17), както и заключенията на Съвета от 19 април 2021 г. по същата тема; застъпва се за по-силно сътрудничество с държави от региона, по-конкретно Япония, Асоциация на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Австралия, Нова Зеландия и Корея; потвърждава силната геополитическа конкуренция и териториалните спорове в региона, подхранвани до голяма степен от нарастващата настъпателност на Китай по отношение на неговите съседи; призовава всички страни да се придържат към принципите на международното право, и най-вече Конвенцията на ООН по морско право; подчертава необходимостта от стратегически дългосрочен ангажимент в Индийско-Тихоокеанския регион и от установяването на всеобхватни стратегически механизми за двустранен и многостранен диалог с индо-тихоокеанските държави и техните общества, и по-конкретно с единомислещи държави като, наред с другото, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия; подчертава значението на сигурността и стабилността в региона на Индийския и Тихия океан за просперитета и сигурността в ЕС; отбелязва нововъзникващите партньорства в региона, например създаването на тристранния военен съюз между Австралия, Обединеното кралство и САЩ (AUKUS) и изразява съжаление относно факта, че това партньорство е създадено с ниско равнище на координация;

70.

подчертава нарастващото регионално и геополитическо влияние на Индия; подчертава, че е необходим по-голям политически ангажимент за укрепване на партньорството между ЕС и Индия и за разгръщане на пълния потенциал на двустранните отношения; отново заявява необходимостта от по-задълбочено партньорство, което следва да се основава на споделени ценности и пълно зачитане на правата на човека; признава, че Индия е основен партньор за ЕС, като се има предвид нейната позиция и водеща роля във важни области; подчертава, че съседството с Индия и Индийско-Тихоокеанския регион все повече се превръщат в пространство, където експанзионистичните политики и амбициите на Китай пораждат все по-големи стратегически, геополитически, икономически и търговски предизвикателства;

71.

призовава за задълбочаване и подобряване на сътрудничеството с партньорите на ЕС в Латинска Америка; счита, че укрепването на отношенията с Латинска Америка и Карибския регион е изключително важно за геополитическата стратегия на ЕС в света; подчертава необходимостта Съюзът да укрепи връзките, които обединяват ЕС с държавите от Латинска Америка и Карибския регион, по-специално с оглед на защитата на основания на правила многостранен ред; призовава ЕС да използва всички налични инструменти, за да задълбочи своето сътрудничество с партньорите от Латинска Америка и Карибския регион; настоятелно призовава ЕС да възстанови позицията си на предпочитан партньор на държавите от Латинска Америка с оглед на другите геополитически участници, които заемат все по-значима позиция в региона, особено в резултат на пандемията от COVID-19 и ваксинната дипломация; призовава ЕС и държавите членки да приложат по-решителни политики спрямо авторитарните режими, които се възползваха от своите отношения с ЕС и премахнаха, нарушиха или директно потиснаха правата и свободите на своите граждани;

Засилване на демократичния надзор, контрол и отчетност и на парламентарното измерение на ОВППС на ЕС

72.

подчертава специфичния принос на Европейския парламент към външната политика и политиката на сигурност на ЕС чрез неговите активи в областта на парламентарната дипломация, например чрез неговата гъста мрежа от постоянни междупарламентарни органи, политическия му диалог с длъжностни лица по целия свят и неговите дейности в подкрепа на демокрацията, за посредничество и за наблюдение на избори; се позовава на констативната командировка в Украйна през януари и февруари 2022 г. като пример за способността за реагиране на своята парламентарна дипломация; потвърждава, че Парламентът следва да използва в пълна степен своите надзорни и бюджетни правомощия при вземането на решения от Съюза на международната сцена; подчертава значението на програмите на Парламента за подкрепа на демокрацията, които имат силен потенциал за укрепване на ролята на ЕС по света чрез ангажиране на основни политически заинтересовани страни и улесняване на устойчивото демократично управление в държави извън ЕС;

73.

подчертава, че политическият и техническият диалог между парламентите е от решаващо значение и трябва да бъде добре координиран с действията на органите на изпълнителната власт; подчертава следователно значението на безпрепятствения обмен на цялата необходима информация между институциите в областта на ОВППС, включително обмена на важна поверителна информация, в интерес на ефективността на външната дейност на ЕС като цяло и за по-голяма отчетност на ОВППС;

74.

призовава Комисията и държавите членки да направят възможен и засилят парламентарния контрол върху външната дейност на ЕС, включително чрез продължаване на редовните консултации със заместник-председателя/върховен представител и Комисията; подчертава, че този контрол играе важна роля за гарантирането на правилното функциониране на европейската демокрация и общественото доверие; подчертава, че подобен контрол може да послужи за отправна точка към по-силна институционална роля за Парламента в ОВППС; призовава за бързото приключване на преговорите за замяна на Междуинституционалното споразумение от 2002 г. относно достъпа на Парламента до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана (18); призовава за координация между службите за сигурност и информационните служби на държавите членки;

75.

подчертава значението на парламентарните асамблеи като пространства за сътрудничество и институционален диалог и техния ценен принос за европейските външни действия по въпроси на сигурността, както и необходимостта от насърчаване на тяхната дейност и гарантиране на тяхното правилно функциониране и развитие; призовава за засилване на контрола на Парламента върху работата на делегациите на ЕС за представянето на ценностите и принципите на ЕС в чужбина, както и за стремеж интересите на ЕС да се постигат, без да бъде пренебрегван подхода на зачитане на правата на човека; подчертава необходимостта делегациите на ЕС да разполагат с всички необходими и подходящи ресурси и способности да действат ефективно по тези задачи;

76.

призовава за пълноценно използване на по-активното участие на Европейския парламент в програмирането на Глобална Европа и на ИПП III; приветства въвеждането на двугодишен геополитически диалог на високо равнище за инструментите за външно финансиране като инструмент с решаващ означение не само за контрол, но и за активно оформяне на приоритетите на външната политика на ЕС; подчертава, че тези геополитически диалози целят да се даде на Парламента възможност да предостави ориентация, стратегическо управление и насочване за програмирането и прилагането в рамките на тематичните и географски приоритети на Глобална Европа и ИПП III; настоява обаче, че за да може да извършва съдържателна проверка, Парламентът следва да получи съответните подготвителни документи своевременно и с подходящо ниво на детайлност; призовава за подобрена прозрачност при изпълнението на финансовите инструменти чрез създаване на единна обща прозрачна публична база данни за проекти и действия;

77.

припомня на Съвета за правото на Парламента да бъде информиран относно всички етапи на процедурите, свързани с преговорите и сключването на международни споразумения, и неговия прерогатив да предостави или откаже съгласието си за подобни споразумения; е решен да използва тези правомощия, съгласно определеното в Договорите, с цел да гарантира прозрачност и демократичен контрол по отношение на международните споразумения, договорени от името на ЕС, както и за прилагането на Европейския механизъм за подкрепа на мира, както беше посочено в неговата препоръка от 28 март 2019 г. (19), включително по отношение на взаимното допълване с други инструменти на ЕС в областта на външната дейност;

78.

отново посочва, че е крайно време да се преразгледа декларацията за политическата отчетност от 2010 г., за да се подобри тази основа за отношенията между Парламента и заместник-председателя/върховен представител;

o o

79.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P9_TA(2021)0383.

(2) Приети текстове, P9_TA(2021)0515.

(3) Приети текстове, P9_TA(2021)0356.

(4) ОВ C 362, 8.9.2021 г., стp. 71.

(5) Конференцията на ООН за търговия и развитие, Trade and Development Report 2019 — Financing a Global Green Deal (Доклад за търговията и развитието от 2019 г. — Финансиране на световен зелен пакт), 2019.

(6) ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.

(7) Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба (OB L 206, 11.6.2021 г., стр. 1).

(8) Препоръка на Европейския парламент от 13 март 2019 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно правомощията и мандата на специалните представители на ЕС (ОВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 146).

(9) ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.

(10) ОВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 158.

(11) Решение на Европейския съд по правата на човека от 21 януари 2021 г., Грузия/Русия (II).

(12) JOIN(2021)0002.

(13) SWD(2021)0290.

(14) JOIN(2020)0004.

(15) JOIN(2021)0027.

(16) Приети текстове, P9_TA(2021)0382.

(17) JOIN(2021)0024.

(18) ОВ C 298, 30.11.2002 г., стр. 1.

(19) Препоръка на Европейския парламент от 28 март 2019 г. до Съвета и до заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, подкрепено от Комисията, към Съвета за решение на Съвета за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира (ОВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 141).

Top