52022IP0029

Language
- My EUR-Lex
- Sign in
- Register
- My recent searches (0)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52022IP0029 - EN

Document 52022IP0029

Help

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2022 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка — годишен доклад за 2021 г. (2021/2063(INI))

OB C 342, 6.9.2022, p. 35–44 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
OB C 342, 6.9.2022, p. 24–33 (GA)

HTML

PDF

Official Journal

6.9.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/35

P9_TA(2022)0029

Европейска централна банка — годишен доклад за 2021 г.

(2022/C 342/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2020 г.,

—	като взе предвид обратната връзка от страна на ЕЦБ относно приноса на Европейския парламент като част от резолюцията на Парламента относно годишния доклад на ЕЦБ за 2019 г.,

—	като взе предвид прегледа на стратегията на ЕЦБ, стартиран на 23 януари 2020 г. и приключил на 8 юли 2021 г.,

—	като взе предвид новата стратегия за паричната политика на ЕЦБ, публикувана на 8 юли 2021 г.,

—	като взе предвид плана за действие на ЕЦБ и нейната пътна карта за по-нататъшно интегриране в нейната политическа рамка на съображенията, свързани с изменението на климата, публикувани на 8 юли 2021 г.,

—	като взе предвид устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на ЕЦБ, и по-специално членове 2 и 15 от него,

—	като взе предвид членове 123, 125, 127, параграфи 1 и 2, членове 130 и 284, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС),

—	като взе предвид членове 3 и 13 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид проведените на 18 март, на 21 юни, 27 септември и на 15 ноември 2021 г. диалози по въпросите на паричната политика с г-жа Кристин Лагард, председател на ЕЦБ,

—	като взе предвид макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната, публикувани на 9 септември 2021 г.,

—	като взе предвид извънредните документи № 263 до № 280 на ЕЦБ от септември 2021 г. относно прегледа на стратегията за паричната политика,

—	като взе предвид Проучването на ЕЦБ относно достъпа до финансиране на предприятията в еврозоната (SAFE) от октомври 2020 г. до март 2021 г., публикувано на 1 юни 2021 г.,

—	като взе предвид доклада на ЕЦБ относно цифровото евро, публикуван през октомври 2020 г., доклада на ЕЦБ относно обществената консултация относно цифровото евро, публикуван през април 2021 г., и проекта на ЕЦБ за цифрово евро, стартиран на 14 юли 2021 г.,

—	като взе предвид извънреден документ № 201 на ЕЦБ от ноември 2017 г., озаглавен „Използване на пари в брой от домакинствата в еврозоната“,

—	като взе предвид климатичния стрес тест на ЕЦБ за цялата икономика, от септември 2021 г.,

—	като взе предвид икономическата прогноза на Комисията от есента на 2021 г., публикувана на 11 ноември 2021 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно баланса между половете при издигането на кандидатури за позиции в областта на икономическите и паричните въпроси на ЕС (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г., озаглавена „Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (2),

—	като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—	като взе предвид Парижкото споразумение, сключено по силата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата,

—	като взе предвид специалните доклади на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно глобалното затопляне с 1,5 oC, относно изменението на климата и земята и относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат,

—	като взе предвид доклада на мрежата от централни банки и регулатори за екологизиране на финансовата система (NGFS), озаглавен „Адаптиране на операциите на централната банка към по-горещ свят: преглед на някои варианти“, публикуван на 24 март 2021 г.,

—	като взе предвид член 142, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0351/2021),

А.

като има предвид, че според икономическата прогноза на Комисията от есента на 2021 г. БВП се е свил през 2020 г. с 5,9 % в ЕС и с 6,4 % в еврозоната; като има предвид, че се очаква БВП да нарасне с 5 % през 2021 г. и с 4,3 % през 2022 г. както в ЕС, така и в еврозоната, като продължават да съществуват значителни различия по отношение на растежа между държавите членки; като има предвид, че несигурността и рисковете, свързани с перспективите за растеж, са високи и зависят от развитието на пандемията от COVID-19 и от темпа, с който предлагането се адаптира към бързия обрат в търсенето след повторното отваряне на икономиката; като има предвид, че икономиката на ЕС като цяло възстанови равнището си на производство от преди пандемията през третото тримесечие на 2021 г., въпреки че темпът на възстановяване е неравномерен в отделните държави; като има предвид, че трайно високите равнища на инфлацията продължават да бъдат един от най-големите рискове за възстановяването;

Б.

като има предвид, че съгласно макроикономическата прогноза на служителите на ЕЦБ от септември 2021 г. реалният глобален БВП (без еврозоната) се очаква да нарасне с 6,3 % през 2021 г., преди да спадне до 4,5 % през 2022 г. и до 3,7 % през 2023 г.; като има предвид, че глобалната активност вече надхвърли нивото си преди пандемията в края на 2020 г.;

В.

като има предвид, че според Евростат равнището на безработицата през септември 2021 г. е било 6,7 % в ЕС и 7,4 % в еврозоната, разпределени неравномерно в целия ЕС и в държавите членки, като равнищата на безработица сред младите хора и жените остават много по-високи (15,9 % в ЕС и 16 % в еврозоната, и 7 % в ЕС и 7,7 % в еврозоната, съответно); като има предвид, че високото равнище на младежката безработица остава сериозен проблем, с който ЕС трябва да се справи;

Г.

като има предвид, че съгласно макроикономическата прогноза на служителите на ЕЦБ от септември 2021 г. годишната инфлация за еврозоната според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се очаква средно да бъде в размер на 2,2 % през 2021 г. и да спадне до 1,7 % през 2022 г. и до 1,5 % през 2023 г.; като има предвид, че в еврозоната прогнозите за инфлацията показват значителни разлики; като има предвид, че инфлацията в еврозоната нарасна до 4,1 % през октомври 2021 г., което представлява най-високото равнище за десетилетие; като има предвид, че съществуват опасения относно временния и преходен характер на по-високите равнища на инфлацията;

Д.

като има предвид, че в края на 2020 г. размерът на счетоводния баланс на Евросистемата достигна рекордното си равнище от 6 979 324 милиона евро, което представлява увеличение с почти 50 % (2 306 233 милиона евро) в сравнение с края на 2019 г., в резултат на третата поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР III) и изкупуването на ценни книжа в рамките на Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, както и на програмата за закупуване на активи;

Е.

като има предвид, че нетната печалба на ЕЦБ за 2020 г. възлиза на 1 643 милиона евро в сравнение с печалбата за 2019 г., възлизаща на 2 366 милиона евро; като има предвид, че този спад се дължи главно на по-ниските нетни приходи от лихви по чуждестранни резервни активи и от ценни книжа, притежавани за целите на паричната политика, по-специално значителния спад от 50 % на приходите от лихви, генерирани от портфейла в щатски долари, както и на решението на Управителния съвет да прехвърли 48 милиона евро към резерва на ЕЦБ за финансови рискове;

Ж.	като има предвид, че без да се накърнява първостепенната цел за ценова стабилност, ЕЦБ следва да подкрепя също общите икономически политики на Съюза, за да допринесе за постигането на целите на Съюза, както са посочени в член 3 от ДЕС;

З.

като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) съставляват гръбнака на икономиката на ЕС и засилват икономическото и социалното сближаване, като представляват 99 % от всичките предприятия в ЕС, в които работят около 100 милиона души, генерират повече от половината от БВП на ЕС и играят ключова роля за добавяне на стойност във всеки с(ектор на икономиката; като има предвид, че МСП бяха засегнати сериозно от икономическата криза, предизвикана от пандемията от COVID-19; като има предвид, че развитието на общата икономическа перспектива се отрази неблагоприятно върху достъпа им до финансиране; като има предвид, че поради това МСП се нуждаят от допълнителна подкрепа;

И.

като има предвид, че ЕЦБ, в рамките на своя мандат, е поела ангажимент да допринася за постигането на целите на Парижкото споразумение; като има предвид, че изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и последиците от него могат да възпрепятстват ефективността на паричната политика, да засегнат растежа и да увеличат ценовата и макроикономическата нестабилност; като има предвид, че без силни мерки отрицателното въздействие върху БВП на ЕС би могло да бъде тежко;

Й.

като има предвид, че жилищните разходи съставляват почти една четвърт от разходите на домакинствата в ЕС-27; като има предвид, че повече от две трети от населението на ЕС притежава свой дом; като има предвид, че цените на жилищата станаха обект на рязко повишаване от над 30 % през последното десетилетие, а наемите са нараснали с почти 15 % в ЕС;

К.	като има предвид, че според стандартното проучване на Евробарометър за есента на 2020 — 2021 г., публикувано на 23 април 2021 г., публичната подкрепа за Европейския икономически и паричен съюз с една единна валута — еврото — е 79 % в еврозоната;

Л.	като има предвид, че само двама от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и на Управителния съвет на ЕЦБ са жени; като има предвид, че жените продължават да бъдат слабо представени в йерархията на ЕЦБ;

Общ преглед

приветства ролята на ЕЦБ за гарантиране на стабилността на еврото; изтъква, че установеният в Договорите статут на независимост на ЕЦБ, е предпоставка, за да изпълнява тя своя мандат; изтъква също така, че тази независимост не следва да бъде нарушавана, и че тя следва винаги да се допълва от съответно равнище на отчетност;

приветства прегледа на стратегията за паричната политика на ЕЦБ, приет единодушно и обявен на 8 юли 2021 г., в който се определя как да се постигне първостепенната цел за поддържане на ценова стабилност и да се допринесе за постигането на целите на Съюза, което включва балансиран и устойчив икономически растеж, силно конкурентна социална пазарна икономика, насочена към пълна заетост, социален напредък и конвергенция, както и висока степен на опазване и подобряване на качеството на околната среда, без да се засяга първостепенната цел за ценова стабилност; отбелязва, че това е първият преглед на стратегията от 18 години насам; приветства решението на ЕЦБ, както беше заявено и от президента Лагард по време на диалога по въпросите на паричната политика, проведен на 27 септември 2021 г., да извършва периодична оценка на целесъобразността на стратегията за паричната политика, като следващата оценка се очаква през 2025 г., което също така ще повиши и обществената осведоменост и участие в паричната политика;

изразява загриженост относно безпрецедентната здравна, социална и икономическа криза, причинена от пандемията от COVID-19 и последвалите ограничителни мерки, което доведе до рязко свиване на икономиката на еврозоната, особено в страните, които вече бяха уязвими, до рязко увеличаване на икономическите и социалните неравенства и до бързо влошаващи се условията на пазара на труда; изразява особена загриженост относно ефекта, който пандемията от COVID-19 оказва върху МСП; приветства широките публични мерки за подкрепа, предприети от ЕС в отговор; отбелязва, че икономическата активност на еврозоната се съживява по-скоро от очакваното, въпреки че скоростта, мащабът и равномерността на възстановяването продължават да бъдат несигурни;

подчертава, че устойчивият растеж, издръжливостта и ценовата стабилност могат да бъдат постигнати чрез всеобхватен отговор, включително балансиран микс от парична политика, подкрепяща и дискреционна фискална политика и социално балансирани и повишаващи производителността реформи и инвестиции; подкрепя призива на председателя на ЕЦБ Лагард за пълно привеждане в съответствие на фискалните и паричните политики с оглед на справяне с кризата, предизвикана от COVID-19, като същевременно подчертава независимостта на ЕЦБ;

отбелязва изявлението на председателя на ЕЦБ от 10 юни 2021 г., че „амбициозната и координирана фискална позиция продължава да бъде от решаващо значение, тъй като преждевременното оттегляне на фискалната подкрепа би довело до риск от отслабване на възстановяването и засилване на дългосрочните неблагоприятни последици“; признава значението на европейските и националните фискални политики за подпомагане на домакинствата и предприятията, които са най-силно засегнати от пандемията; отбелязва различните темпове на възстановяване сред държавите от еврозоната, което може да доведе до Европа на различни скорости след края на пандемията; припомня, че фискалната подкрепа и паричната политика не следва да демотивират реформите и инвестициите, насочени към съживяване на икономиката на ЕС, стимулиране на устойчивия и приобщаващ растеж, катализиране на екологичния преход и укрепване на автономността и конкурентоспособността на Европа;

отбелязва изявлението на председателя Лагард, че „централният фискален капацитет би могъл да спомогне за насочване на общата фискална политика на еврозоната и за гарантиране на по-подходящ микс от макроикономически политики“ и че „структурните реформи в държавите от еврозоната са важни за повишаване на производителността и потенциала за растеж на еврозоната, намаляване на структурната безработица и повишаване на устойчивостта“; подчертава значението на предоставянето на антициклична стабилизираща функция и улесняването на навременната и адекватна подкрепа в случай на икономически сътресения, както и на финансирането на екологичния преход; подчертава значението на Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) за справяне с икономическия и социалния шок, причинен от кризата с COVID-19;

приветства факта, че дебатът относно бъдещето на рамката на ЕС за икономическо управление вече започна;

Парична политика

приветства бързите и съществени действия на ЕЦБ в областта на паричната политика в отговор на кризата, предизвикана от COVID-19, в условията на извънредна ситуация; признава положителното въздействие на този отговор върху икономическото положение в еврозоната, което включва въвеждането на Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, облекчаването на критериите за допустимост и обезпечения и предлагането на прекалибрирани дългосрочни операции по рефинансиране (ЦДОР III), както и спешни дългосрочни операции по рефинансиране при пандемия; припомня намерението на ЕЦБ да запази подкрепата си, докато счита това за необходимо за изпълнението на своя мандат; приветства освен това решението на ЕЦБ да поддържа инструменти, като например ориентир за бъдещите лихвени проценти, закупуване на активи и операции по дългосрочно рефинансиране, като неразделна част от своя инструментариум; приканва ЕЦБ да продължи да гарантира и наблюдава необходимостта, пригодността и пропорционалността на своите мерки в областта на паричната политика;

приветства решението на ЕЦБ за увеличаване на капацитета на Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, от първоначалните 750 милиарда евро на 1 850 милиарда евро; отбелязва, че ЕЦБ ще продължи да извършва нетни покупки на активи в рамките на Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, докато периода на кризата с COVID-19 приключи и във всеки случай поне до края на март 2022 г.; отбелязва, че ЕЦБ наскоро забави темпа на нетните покупки на активи в рамките на Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, въз основа на позицията на Управителния съвет, че благоприятните условия за финансиране могат да бъдат поддържани с умерено по-ниски темпове; подчертава изявлението на председателя Лагард от 10 юни 2021 г., че „всяко обсъждане за излизане от Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, (…) би било преждевременно, твърде е рано и ще се извърши своевременно“; приканва ЕЦБ да продължи да извършва покупки съгласно Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, докато счита това за необходимо, за да изпълнява своя мандат; отбелязва намерението на ЕЦБ да проучи по-нататъшното калибриране на покупките на активи; отбелязва също така изявлението на председателя Лагард, че дори след очакваното приключване на извънредната ситуация, свързана с пандемията, ще продължи да бъде важно паричната политика, включително подходящото калибриране на покупките на активи, да подкрепя възстановяването в цялата еврозона и трайното връщане на инфлацията към целта от 2 %;

10.

отбелязва решението на ЕЦБ да извършва покупки по гъвкав начин в рамките на Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, за да се предотврати затягане на финансовите условия, което е несъвместимо с усилията за противодействие на неблагоприятното въздействие на пандемията, като същевременно спомага за безпрепятственото провеждане на паричната политика;

11.

отбелязва, че нетните покупки на активи в рамките на програмата за закупуване на активи продължават с месечна ставка от 20 милиарда евро; отбелязва също така, че покупките в рамките на Програмата за закупуване на активи ще продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да се подсили нерестриктивното въздействие на нейните лихвени проценти, като ще приключат преди да започнат да се повишават ключовите лихвени проценти; припомня, че Програмата за закупуване на активи, предхождаща пандемията, ще продължи да функционира с постоянни темпове;

12.

приветства включването на гръцки облигации в Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия; въпреки това отбелязва, че те все още не отговарят на условията на програмата за закупуване на активи на публичния сектор, въпреки постигането на значителен напредък; призовава ЕЦБ да преразгледа допустимостта на гръцките облигации в рамките на програмата за закупуване на активи на публичния сектор и да предостави конкретни препоръки за включването им в програмата за закупуване на активи на публичния сектор много преди включването им в Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия;

13.

отбелязва решението на ЕЦБ да продължи да реинвестира плащанията по главницата от ценни книжа с настъпващ падеж, закупени в рамките на Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, поне до края на 2024 г., и да продължи да реинвестира изцяло плащанията по главницата от ценни книжа с настъпващ падеж, закупени в рамките на програмата за покупка на активи (APP) за продължителен период от време след датата, на която започнат да се повишават основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо за поддържане на благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика;

14.

отбелязва, че размерът на операциите на Евросистемата по рефинансиране се е увеличил до 1 850 милиарда евро в края на 2020 г., главно поради третата поредица от целеви дългосрочни операции по рефинансиране (ЦДОР III); отбелязва освен това, че среднопретегленият падеж на неизплатените операции по рефинансиране на Евросистемата се е увеличил до около 2,4 години в края на 2020 г.;

15.

приветства решението на ЕЦБ да продължи да гарантира ликвидност чрез своите операции по рефинансиране; признава, че финансирането, получено посредством ЦДОР III, играе решаваща роля в подкрепа на банковото кредитиране на бизнеса и домакинствата; подчертава обаче, че в някои случаи само много малка част от тези вливания на ликвидност са увеличили банковото кредитиране на реалната икономика, по-специално на малките и средните предприятия; приканва ЕЦБ да гарантира, че подобни мерки наистина улесняват финансирането на реалната икономика;

16.

отбелязва решението на ЕЦБ за нова симетрична цел за инфлация от 2 % в средносрочен план и ангажимента ѝ да поддържа трайна нерестриктивна парична политика, за да постигне целта си по отношение на инфлацията; счита, че липсата на аритметична референция усложнява тълкуването на отклоненията от целта; отбелязва, че средносрочната ориентация на стратегията за паричната политика позволява неизбежни краткосрочни отклонения на инфлацията от целта; приканва ЕЦБ да обмисли, ако е необходимо, как повишаването на инфлацията може да засегне посоката на нейната парична политика;

17.

изразява загриженост относно темпа на инфлация в еврозоната, който се повиши до най-високата си стойност за 10 години от 5,1 % през януари 2022 г., варирайки от 3,3 % до 12,2 % в различните държави членки, което се дължи на различни фактори като базовия ефект от цените на енергията, затрудненията във веригата на доставки и възстановяването след драматична рецесия; подчертава, че повишаването на инфлацията над определената стойност може да бъде особено вредно за най-бедните слоеве от населението и да доведе до увеличаване на икономическите и социалните неравенства; припомня, че инфлацията се задържа доста под целта от 2 % през последното десетилетие; призовава ЕЦБ да следи отблизо тези тенденции и техните последствия и ако е необходимо, да предприеме действия за запазване на ценовата стабилност; повтаря призива на председателя Лагард паричната политика да остане фокусирана върху безопасното извеждане на икономиката от извънредната ситуация, причинена от пандемията; отбелязва, че според проучването на експертите на ЕЦБ по икономическо прогнозиране средносрочните инфлационни очаквания остават категорично фиксирани върху целта, докато някои пазарни мерки предполагат повишаване на средносрочните инфлационни очаквания;

18.

счита, че ЕЦБ би могла да проучи алтернативни инструменти на паричната политика, които могат да насърчат публичните и частните инвестиции;

19.

Отбелязва очакванията на ЕЦБ, че основният лихвен процент ще запази сегашните си или ще стигне по-ниски нива, докато инфлацията достигне 2 % доста преди края на прогнозния период и се задържи трайно през останалата част от прогнозния период; подчертава, че ниските лихвени проценти могат да предложат възможности за потребителите, дружествата, включително МСП, работниците и кредитополучателите, които могат да се възползват от по-силната икономическа динамика, по-ниската безработица и по-ниските разходи по заеми; изразява загриженост обаче относно потенциалното въздействие на ниските лихвени проценти върху броя на нежизнеспособните и силно задлъжнели предприятия, върху стимулите за растеж и върху реформите и инвестициите за повишаване на устойчивостта, както и върху пенсионните и застрахователните системи;

20.

приветства решението на ЕЦБ да препоръча разработването на пътна карта, за да се включат в хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) разходите, свързани с жилищата, обитавани от собствениците, за да представи по-добре темпа на инфлацията, който е съпоставим и е от значение за домакинствата, тъй като разходите за жилища непрекъснато се увеличават, и да формулира по-добре информирани операции на паричната политика; счита обаче, че в настоящото си определение ХИПЦ отразява развитието на действителните разходи на домакинствата за стоки или услуги; счита, че методологиите, насочени към изолиране на инвестиционния компонент от компонента на потреблението, следва да гарантират, че действителното въздействие на значителното увеличение на цените на жилищата върху разходите на потребителите е адекватно отразено; признава, че включването на тези разходи е многогодишен проект; подчертава, че подобна стъпка би могла да доведе до повишаване на ценовите индекси и поне временно да доведе до инфлация над средносрочната цел, като по този начин намали възможностите за действие на ЕЦБ; приканва ЕЦБ да се подготви и ефективно да вземе мерки за тези рискове;

21.

признава необходимостта от по-голяма хармонизация на методите за корекции с цел отразяване на качеството в ХИПЦ и от по-голяма прозрачност по отношение на корекциите с цел отразяване на качеството в държавите членки;

Мерки за борба с изменението на климата

22.

припомня, че ЕЦБ като институция на ЕС е обвързана от ангажиментите на ЕС съгласно Парижкото споразумение; подчертава, че справянето с извънредната ситуация в областта на климата и биологичното разнообразие изисква от ЕЦБ да възприеме интегриран подход, който следва да бъде отразен във всички нейни политики, решения и операции, заедно със спазването на нейния мандат за подкрепа на общите икономически политики на Съюза, по-специално в този случай постигането на неутрална по отношение на климата икономика най-късно до 2050 г., както е посочено в Европейския закон за климата; счита, че ЕЦБ трябва да използва всички инструменти, с които разполага, за борба и смекчаване на рисковете, свързани с климата;

23.

счита, че поддържането на ценова стабилност би могло да спомогне за създаването на подходящи условия за изпълнението на Парижкото споразумение;

24.

отбелязва първия климатичен стрес тест на ЕЦБ за цялата икономика; отбелязва, че резултатите показват, че без силни мерки отрицателното въздействие върху БВП на ЕС би могло да бъде тежко; поради това приветства ангажимента на ЕЦБ да провежда редовни климатични стрес тестове както за цялата икономика, така и на равнището на отделните банки;

25.

отбелязва факта, че ЕЦБ ще разработи показатели за експозицията на финансовите институции на свързани с климата физически рискове чрез техните портфейли, включително показатели за въглеродния отпечатък, както и макроикономическо моделиране и анализ на сценариите, за да интегрира климатичните рискове в моделите на ЕЦБ и да оцени тяхното въздействие върху потенциалния растеж; приветства факта, че ЕЦБ ще извърши анализ на сценариите за политики за преход;

26.

приветства новия план за действие на ЕЦБ и подробната ѝ пътна карта за действия, свързани с изменението на климата, за по-нататъшно включване на съображенията, свързани с изменението на климата, в нейната политическа рамка и модели; отбелязва обаче акцента, поставен върху свързаните с климата рискове и подчертава принципа за двойната същественост, който е в основата на рамката на ЕС за устойчиви финанси;

27.

отбелязва, че концепцията за пазарна неутралност е свързана с принципа за „отворена пазарна икономика при свободна конкуренция“; приканва ЕЦБ, като зачита нейната независимост, да вземе мерки по отношение на неефективностите на пазара и да гарантира ефикасното разпределение на ресурсите в дългосрочен план, като същевременно остане възможно най-аполитическа и зачита принципа на пазарна неутралност; отбелязва, че в няколко случая ЕЦБ вече се е отклонила от пазарната неутралност;

28.

приветства факта, че закупуването на „зелени“ облигации и техният дял в портфейла на ЕЦБ продължават да се увеличават; счита този дял, обаче, за особено нисък, когато се вземат предвид нуждите на зеления преход; приканва ЕЦБ да ускори работата си по увеличаване на дела на „зелените“ облигации в портфейла си; приветства създаването на стандарт на ЕС за „зелени“ облигации и подкрепата на ЕЦБ по този въпрос; приветства във връзка с това решението на ЕЦБ да използва част от портфейла си от собствени средства за инвестиране в деноминиран в евро инвестиционен фонд за „зелени“ облигации за централни банки (EUR BISIP G2); приканва ЕЦБ междувременно да проучи възможното въздействие на „зелените“ облигации върху ценовата стабилност;

29.

отбелязва, че облигации с купонни структури, свързани с определени цели за устойчиви резултати, отнасящи се до една или повече от екологичните цели, определени в Регламента на ЕС за таксономията (3), и/или до една или повече от целите за устойчиво развитие на ООН, свързани с изменението на климата или влошаването на околната среда, са станали допустими от 1 януари 2021 г. като обезпечение за кредитни операции на Евросистемата и за окончателни покупки на Евросистемата за целите на паричната политика, при условие че те отговарят на всички други критерии за допустимост;

30.

отбелязва, че ЕЦБ предприема стъпки за включване на свързаните с климата рискове в нейната рамка за обезпеченията, но предупреждава, че не трябва да има забавяния при нейното прилагане; приветства ангажимента на ЕЦБ да проучи методологиите и оповестяванията на агенциите за кредитен рейтинг и да оцени как те включват риска от последиците от изменението на климата в кредитните рейтинги; изразява загриженост обаче относно факта, че за оценката на риска ЕЦБ продължава прекалено да разчита изключително на частни външни агенции за кредитен рейтинг (АКР); призовава ЕЦБ да разшири вътрешния си капацитет за оценки на риска, свързан с климата и биологичното разнообразие;

31.

отбелязва със загриженост, че някои програми на ЕЦБ за рефинансиране и закупуване на активи косвено подкрепят дейности с високи въглеродни емисии;

32.

приветства факта, че ЕЦБ се готви да приведе в съответствие своите програми за покупка на корпоративни активи с Парижкото споразумение, с оглед да намали въглеродната интензивност на своето портфолио, но предупреждава срещу забавяния;

33.

призовава ЕЦБ, като член на мрежата от централни банки и регулатори за екологизиране на финансовата система (NGFS), да се опре на деветте варианта, оценени от NGFS, за да могат централните банки да включат свързаните с климата рискове в тяхната оперативна рамка относно кредитни операции, обезпечения и закупуване на активи; призовава ЕЦБ да засили сътрудничеството си в областта на изменението на климата с международни мрежи също извън NGFS и да подобри диалога с гражданското общество, с цел да засили ролята на ЕС като световен лидер в областта на устойчивите финанси и действията в областта на климата;

34.

приветства усилията на ЕЦБ за наблюдение и намаляване на нейния екологичен отпечатък; приветства създаването на център за изменение на климата, който да обедини работата по въпросите на климата в различни части на ЕЦБ; очаква ЕЦБ да засили работата си, за да включи ефективно съображенията за климата в своята рутинна работа;

Други аспекти

35.

подчертава ключовата роля на микро, малките и средните предприятия (ММСП) като гръбнака на икономиката на ЕС, на икономическото и социалното сближаване и заетостта; изтъква, че ММСП бяха тежко засегнати от икономическата криза, причинена от пандемията от COVID-19, която сериозно влоши техния икономически оборот и конкурентоспособност, техните усилия да успеят в зеления преход и техния достъп до финансиране; посочва необходимостта от насърчаване на публичните и частните инвестиции в ЕС и поради това призовава ЕЦБ да продължи с усилията си за улесняване на достъпа до финансиране за ММСП;

36.

приветства дългогодишната подкрепа на ЕЦБ за безпрепятственото завършване на банковия съюз и подчертава рисковете, които поставят сериозните закъснения; отбелязва подкрепата на ЕЦБ за създаването на пълноценна европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД); признава, че споделянето на риска и намаляването на риска са взаимосвързани и че институционалните защитни схеми играят ключова роля за защитата и стабилизирането на институциите членки;

37.

приветства постигнатия до момента напредък в намаляването на необслужваните кредити (НОК); призовава за въвеждане на равнището на ЕС на подходяща правна защита срещу изземването на имуществото на сключилите договори за ипотечни кредити;

38.

призовава ЕЦБ да проучи начини за подсилване на международната роля на еврото; отбелязва, че превръщането на еврото в по-привлекателно като резервна валута допълнително ще засили използването му в международен план и ще увеличи способността на ЕС да определя независимо своята политика — ключов елемент за гарантиране на европейския икономически суверенитет; подчертава, че създаването на добре проектиран европейски сигурен актив би могло да улесни финансовата интеграция и да спомогне за смекчаване на отрицателните взаимовръзки между държавите и националните банкови сектори; подчертава, че засилването на ролята на еврото изисква задълбочаване и завършване на Европейския икономически и паричен съюз;

39.

приветства факта, че през 2020 г. броят на фалшивите евробанкноти е намалял до най-ниското си равнище от 2003 г. насам (17 части на милион); призовава ЕЦБ да засили борбата с фалшифицирането и своето сътрудничество с Европол, Интерпол и Европейската комисия в преследването на тази цел; приканва ЕЦБ, без да се засягат прерогативите на държавите членки, да създаде система за по-добро наблюдение на големи трансакции с оглед на борбата с изпирането на пари, укриването на данъци и финансирането на тероризма и организираната престъпност;

40.

приветства решението на ЕЦБ да започне 24-месечна фаза на проучване на проект за цифрово евро; призовава ЕЦБ ефективно да отговори на очакванията и опасенията, изразени по време на обществената консултация относно цифровото евро, които включват опасения във връзка с поверителността, сигурността, достъпността, възможността за плащане в цялата еврозона, предотвратяване на допълнителни разходи и офлайн използваемостта; отбелязва, че тази проучвателна фаза няма да предреши каквото и да е решение относно евентуалното емитиране на цифрово евро; отново заявява, че цифровото евро не представлява криптоактив; посочва, че цифровото евро следва да насърчава финансовото приобщаване и трябва да предоставя допълнителна поверителност на данните и правна сигурност за потребителите и дружествата; изразява съгласие с ЕЦБ, че цифровото евро съответно ще трябва да отговаря на редица минимални изисквания, включително стабилност, безопасност, ефикасност и защита на неприкосновеността на личния живот; приканва ЕЦБ да поддържа тясно сътрудничество и редовен обмен с Парламента относно напредъка по време на проучвателната фаза;

41.

отново изразява силната си загриженост относно рисковете, които частните стейбълкойни създават за финансовата стабилност, паричната политика и защитата на потребителите;

42.

припомня, че плащанията в брой са много важно средство за плащане за гражданите на ЕС и не следва да бъдат застрашени от цифрово евро; отбелязва, че броят и стойността на евробанкнотите в обращение са нараснали с около 10 % през 2020 г.; отбелязва стратегията на Евросистемата „Парични средства до 2030 г.“, целяща да гарантира, че всички граждани и предприятия в еврозоната ще продължат да имат добър достъп до парични услуги и че паричните средства ще останат общоприето платежно средство, като същевременно се разглеждат въпросите за намаляване на екологичния отпечатък на евро банкнотите и разработване на иновативни и сигурни банкноти; изразява загриженост относно съкращаването на мрежата за банкиране в някои държави членки; счита, че подобни практики могат да доведат до значителни ограничения за равния достъп до основни финансови услуги и продукти;

43.

подчертава, че финансовият сектор претърпява значителна трансформация, тласкана от иновации и цифровизация; подчертава, че тази трансформация поражда повишен риск от външни смущения като кибератаки срещу финансовия и банковия сектор; приветства непрекъснатите усилия на ЕЦБ за укрепване на капацитета ѝ за реагиране и възстановяване в случай на кибератаки в съответствие с новата европейска политика за киберзащита; изразява отново загрижеността си относно прекъсването на услугата, които сериозно засегнаха системния компонент на TARGET2 и TARGET2 Securities през 2020 г.; приветства независимия преглед на тези инциденти и отбелязва, че редица констатации са оценени като „високи“; приветства приемането от страна на Евросистемата на общите заключения и ангажимента ѝ да изпълни препоръките от прегледа; призовава ЕЦБ да гарантира трайната стабилност на чувствителна инфраструктура като системата TARGET2, да засили допълнително усилията си в областта на киберсигурността и да продължи да насърчава киберустойчивостта на инфраструктурите на финансовите пазари;

44.

отбелязва различията в салдата на TARGET2 в рамките на Европейската система на централните банки; отбелязва, че тълкуването на тези разминавания се оспорва;

45.

призовава ЕЦБ да осигури подходящ баланс между въвеждането на регулаторни финансови нововъведения в областта на финансовите технологии и гарантирането на финансова стабилност; призовава ЕЦБ да засили своя мониторинг на развитието на криптовалутите, за да се предотвратят отрицателните ефекти и свързаните рискове по отношение на финансовата стабилност, паричната политика и функционирането и безопасността на пазарните инфраструктури и плащания; подчертава, че развитието на криптоактивите може да породи допълнителна загриженост от гледна точка на киберсигурността, изпирането на пари, финансирането на тероризма и други престъпни дейности, свързани с анонимността, предоставена от криптоактивите; отбелязва, че тези рискове могат да бъдат смекчени чрез подходящо законодателство, като например предстоящия регламент относно пазарите на криптоактиви (MiCA); отбелязва намерението на ЕЦБ да разработи и приложи политически отговор за смекчаване на потенциалното неблагоприятно въздействие на стейбълкойните върху плащанията и финансовия пейзаж на ЕС;

46.

припомня подкрепата на ЕЦБ за прилагането на „Базел III“, тъй като това би намалило риска от банкова криза и по този начин би подобрило финансовата стабилност в рамките на ЕС;

47.

изразява загриженост относно нелоялните клаузи и практики, използвани от сектора на банкирането в потребителски договори в някои държави членки и подчертава необходимостта от ефективно и бързо прилагане от всички държави членки на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори (4); приканва ЕЦБ да допринесе активно за тази цел като използва всички средства, с които разполага, с оглед на осигуряването на лоялна конкуренция;

48.

отбелязва, че България и Хърватия се присъединиха към единния надзорен механизъм (ЕНМ) през 2020 г., като по този начин станаха първите държави извън еврозоната, които участват в европейския банков надзор; отбелязва равнопоставеното представителство на техните национални банки в Надзорния съвет на ЕЦБ; отбелязва също така включването на българския лев и хърватската куна във валутния механизъм (ERM II) като една от предпоставките за приемане на еврото;

49.

приветства усилията на ЕЦБ да гарантира стабилността на финансовите пазари с оглед на всички възможни непредвидени сценарии и отрицателни последици, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, по-специално за по-пряко засегнатите региони и държави;

Прозрачност, отчетност и равенство между половете

50.

приветства факта, че по повод на резолюцията на Парламента относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2019 г. ЕЦБ е предоставила съществена и подробна обратна информация; призовава ЕЦБ да продължи с този ангажимент за отчетност и да продължи ежегодно да публикува писмената си обратна връзка по повод на резолюциите на Парламента относно годишния доклад на ЕЦБ;

51.

подчертава необходимостта от по-нататъшно подобряване на механизмите за отчетност и прозрачност на ЕЦБ; настоява на призива си към ЕЦБ да предприеме бързи действия, като започне преговори за официално междуинституционално споразумение възможно най-скоро, като по този начин гарантира, че нейната независимост върви ръка за ръка с нейната отчетност; призовава ЕЦБ да увеличи сътрудничеството и обмена на информация и да засили прозрачносттаси спрямо Европейския парламент и гражданското общество чрез публикуване на доклади на всички езици на ЕС и чрез инициативата „ЕЦБ слуша“;

52.

отбелязва съществуващите правила за персонала на ЕЦБ за потенциални конфликти на интереси на персонала и насърчава широкото прилагане на правилата за персонала; признава стъпките, предприети от ЕЦБ, като например приемането на единния кодекс за поведение за високопоставени служители на ЕЦБ и решението за публикуване на становищата на Комитета по етика, адресирани до настоящите членове на Изпълнителния съвет, Управителния съвет и Надзорния съвет, които бяха изготвени след влизането в сила на единния кодекс за поведение;

53.

приветства публикуването от страна на ЕЦБ на агрегираните дялови участия по амортизационна стойност в рамките на програмите за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа и обезпечени облигации и разбивките на дяловите участия, закупени на първичния и вторичния пазар, както и агрегираната статистика на дяловите участия за тези програми;

54.

приветства оповестяването от страна на ЕЦБ на пълните печалби, реализирани от Евросистемата чрез програмата за пазарите на ценни книжа, и на общия размер на притежаваните от Евросистемата дялови участия по програмата за пазарите на ценни книжа по държави емитенти (Ирландия, Гърция, Испания, Италия и Португалия); приканва държавите членки да последват този пример по отношение на споразуменията за нетните финансови активи;

55.

отново призовава ЕЦБ да гарантира независимостта на членовете на нейния одитен комитет, както и на нейния комитет по етика; настоятелно призовава ЕЦБ да извърши преглед на функционирането на Комитета по етика с цел предотвратяване на конфликти на интереси; призовава ЕЦБ да извърши преглед на своя период на прекъсване за напускащите членове;

56.

отбелязва факта, че повече от 90 % от членовете на консултативните групи на ЕЦБ са от частния сектор, което би могло да причини пристрастия, конфликти на интереси и обсебване на регулаторните органи от частни интереси в процеса на разработване на политики;

57.

приветства подобряването на вътрешната рамка на ЕЦБ за подаване на сигнали за нередности; приканва ЕЦБ да гарантира почтеността и ефикасността на новия вътрешен инструмент, за да улесни наистина лесното и сигурно докладване на потенциални нарушения на професионални задължения, неподходящо поведение или други нередности, както и предоставянето на ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, и на свидетелите, както е предвидено в Директивата на ЕС за лицата, сигнализиращи за нередности (5);

58.

признава продължаващите усилия на ЕЦБ за подобряване на комуникацията с Парламента; изразява съгласие освен това с председателя Лагард, че ЕЦБ следва да модернизира комуникацията си с гражданите относно своите политики и тяхното въздействие; отбелязва, че съответно проучване на Евробарометър показва, че само 40 % от респондентите от еврозоната са склонни да се доверят на ЕЦБ; призовава ЕЦБ да продължи да води конструктивен диалог с гражданите, за да обяснява решенията си и да изслушва опасенията на гражданите; приветства във връзка с това изявлението на г-жа Лагард по време на Диалога по въпросите на паричната политика, проведен на 27 септември 2021 г., относно решението информационните събития да станат структурна характеристика на взаимодействието на ЕЦБ с обществеността;

59.

отбелязва решението на Европейския омбудсман относно участието на председателя на ЕЦБ и членовете на нейните органи за вземане на решения в „Групата на тридесетте“ (дело 1697/2016/ANA), за да се гарантира пълна прозрачност и доверие на обществеността в независимостта на ЕЦБ;

60.

изразява съжаление и силна загриженост, че само двама от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и само двама от 25 членове на Управителния съвет на ЕЦБ са жени; отново заявява, че номинациите за членове на Изпълнителния съвет следва да бъдат подготвени внимателно и да възприемат балансиран по отношение на половете подход, при пълна прозрачност и заедно с Парламента, в съответствие с Договорите; припомня, че в съответствие с параграф 4 от своята резолюция от 14 март 2019 г. относно баланса между половете при издигането на кандидатури за позиции в областта на икономическите и паричните въпроси на ЕС, Парламентът се ангажира да не разглежда списъци с кандидати, в които принципът на баланс между половете не е спазен; насърчава ЕЦБ да продължи напредъка си в тази насока; призовава държавите членки в еврозоната да включат изцяло принципа на равенство между половете в процедурите по назначаване и да гарантират равни възможности за всички полове за длъжността управител на техните национални централни банки;

61.

изразява съжаление, че дисбалансът между половете продължава и в организационната структура на ЕЦБ, по-специално в дела на жените на висши ръководни длъжности; отбелязва, че в края на 2019 г. делът на жените на всички ръководни позиции в ЕЦБ е нараснал до 30,3 %, а на висшите ръководни позиции — до 30,8 %; приканва ЕЦБ да предприеме по-нататъшни действия; приветства в това отношение новата стратегия на ЕЦБ за допълнително подобряване на баланса между половете на всички нива, включително целта на поне половината от новите и свободни длъжности на всички равнища да бъдат наемани жени и целта за увеличаване на дела на жените на различните равнища на между 40 и 51 % до 2016 г.; призовава ЕЦБ да продължи да стимулира участието на жените и активно да насърчава балансираното представителство на половете на всички свои длъжности в организационната йерархия;

o o

62.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 105.

(2) Приети текстове, P9_TA(2021)0277.

(3) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).

(4) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(5) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17).

Top