—

като взе предвид съображение 4 от преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), в което се потвърждава привързаността на Европейския съюз към демокрацията;

—

като взе предвид член 3, параграф 3 от ДЕС,

—

като взе предвид член 9, член 151 и член 153, параграф 1, букви д) и е) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид членове 12, 27, 28, 30 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

—

като взе предвид Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (1),

—

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (2),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 14 ноември 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (Директива относно жените в управителните съвети) (COM(2012)0614),

—

като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза (4),

—

като взе предвид Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (5),

—

като взе предвид Директива 2001/86/ЕO на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица (6) и Директива 2003/72/ЕО на Съвета от 22 юли 2003 г. за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите (7),

—

като взе предвид Директива 2002/14/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (8),

—

като взе предвид проучването на Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси от май 2012 г. относно отношенията между надзорните органи на дружествата и ръководството, в което се предлага изменение на Директива 2002/14/ЕО относно информирането и общото консултиране на работниците и служителите с цел включване на представители на работниците и служителите в управителните съвети на дружествата,

—

като взе предвид Директива 2004/25/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (9),

—

като взе предвид Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (10),

—

като взе предвид Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (11) (Директива за европейските работнически съвети),

—

като взе предвид оценката на европейската добавена стойност от януари 2021 г., озаглавена „European works councils (EWCs) — legislative-initiative procedure: revision of European Works Councils Directive“ (Европейски работнически съвети — процедура по законодателна инициатива: преразглеждане на Директивата за европейските работнически съвети),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 9 юни 2021 г. 2017 г., озаглавено „Не може да има Зелен пакт без социален пакт“ (12),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 2 декември 2020 г. относно индустриален преход към екологосъобразна и цифрова европейска икономика — регулаторни изисквания и ролята на социалните партньори и гражданското общество (13),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 октомври 2020 г. относно социалния диалог като важен стълб на икономическата устойчивост и издръжливостта на икономиките, отчитащ влиянието на разгорещения обществен дебат в държавите членки (14),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 август 2020 г. относно правна рамка на ЕС за защита и укрепване на действията за информиране, консултиране и участие на работниците,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г. относно пакета в областта на европейското дружествено право (15),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 март 2016 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (16), в което се призовава за по-голямо участие на работниците и служителите в управлението на предприятията,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 март 2013 г. относно включване и участие на работниците като основен стълб на доброто корпоративно управление и на балансираните решения за излизане от кризата (17),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2009 г. относно участието на работници и служители в предприятия със статут на европейски дружества и други съпътстващи мерки (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г. относно бъдещето на европейското дружествено право (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането (20),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно трансгранично колективно договаряне и транснационален социален диалог (21),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно силна социална Европа за справедливи промени (22),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно новата стратегия на ЕС за равенство между половете (23), в която се призовава за спешно преодоляване на безизходното положение в Съвета, за да се приеме предложената директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (COM(2012)0614),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 декември 2012 г., озаглавено „План за действие: Европейско дружествено право и корпоративно управление — модерна правна рамка за по-ангажирани акционери и по-устойчиви предприятия“ (COM(2012)0740),

—

като взе предвид резолюцията на Европейската конфедерация на профсъюзите от 22 октомври 2014 г., озаглавена „Towards a new framework for more democracy at work“ (Към нова рамка за повече демокрация на работното място),

—

като взе предвид позицията на Европейската конфедерация на профсъюзите от 9– 10 декември 2020 г. относно нова рамка на ЕС за информиране, консултиране и представителство на равнище управителен съвет за европейските дружествени образувания и за дружествата, които използват инструменти на европейското дружествено право, за да дадат възможност за мобилност на дружествата,

—

като взе предвид научноизследователския проект на Льовенския университет от май 2016 г., озаглавен „European Works Councils on the Move: Management Perspectives on the Development of a Transnational Institution for Social Dialogue“, (Европейски работнически съвети в действие: управленски перспективи в областта на развитието на транснационална институция за социален диалог),

—

като взе предвид позицията на Европейската конфедерация на профсъюзите от 15– 16 март 2017 г. за модерна Директива за европейските работнически съвети (ЕРС) в цифровата ера,

—

като взе предвид доклада на Европейското лоби на жените от февруари 2012 г., озаглавен „Women on boards in Europe: from a snail’s pace to a giant leap? Progress, gaps and good practice“ (Жените в управителните съвети в Европа: от много бавен темп към гигантски скок? Напредък, пропуски и добри практики),

—

като взе предвид проучването на Международната организация на труда (МОТ) от февруари 2010 г., озаглавено „A comparative overview of terms and notions on employee participation“ (Сравнителен преглед на термините и понятията за участие на работниците и служителите),

—

като взе предвид проучването на МОТ от ноември 2018 г. относно моделите на корпоративно управление: структура, многообразие, оценка и перспективи,

—

като взе предвид принципите на Г-20/ОИСР за корпоративно управление от 2015 г. и изявлението на Консултативния комитет на профсъюзите към ОИСР от 28 май 2021 г.,

—

като взе предвид третото проучване на Eurofound на европейските дружества от 14 декември 2015 г. относно прякото и непрякото участие на служителите,

—

като взе предвид четвъртото проучване на Eurofound на европейските дружества от 13 октомври 2020 г. относно практиките на работното място, които отключват потенциала на служителите,

—

като взе предвид принципи 7 и 8 на Европейския стълб на социалните права,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 4 март 2021 г. относно плана за действие на Европейския стълб на социалните права (COM(2021)0102),

—

като взе предвид Декларацията от Порто и Социалния ангажимент от Порто,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0331/2021),

А.

като има предвид, че демокрацията като цяло и демокрацията на работното място в частност са основни ценности на Европейския съюз и осигуряват много солидна основа за укрепване на устойчивостта и социалния договор на Европа; като има предвид, че тези основни ценности са включени също в Хартата на Общността за основните социални права на работниците и в Хартата и Европейския стълб на социалните права; като има предвид, че работата е ключова дейност, която предоставя структура в обществото, като осигурява не само средство за препитание, но и за индивидуално развитие и връзка с обществото; като има предвид, че са необходими действия, за да се гарантира балансът на възможностите за договаряне между работодателите и работниците, който може да бъде подобрен чрез укрепване на демокрацията на работното място;

Б.

като има предвид, че социалното партньорство и колективното договаряне между представителите на работниците и работодателите на национално равнище, както и социалният диалог на равнище ЕС са ключови елементи на европейския социален модел, чието споделено наследство на социален диалог, участие на работниците, колективно договаряне, представителство на работниците и служителите в управителните съвети, представителство в областта на здравето и безопасността и трипартизъм са градивните елементи на едно разнообразно и устойчиво от икономическа, социална и екологична гледна точка бъдеще;

В.

като има предвид, че регулаторният пейзаж на Съюза в областта на трудовото право и дружественото право остава прекалено фрагментиран, което би могло да доведе до липса на правна сигурност относно приложимите правила и права както за работодателите, така и за работниците; като има предвид, че е изключително важно наборът от инструменти на Съюза в тези области да бъде укрепен чрез въвеждане на амбициозна рамкова директива, която интегрира и опростява приложимото законодателство, и укрепва правата на работниците, по-специално правото на информиране, консултиране и участие;

Г.

като има предвид, че демокрацията на работното място играе ключова роля за укрепването на правата на човека на работното място и в обществото, не на последно място когато представителите на работниците, в т. ч. профсъюзите, участват активно в процесите на надлежна проверка на предприятията; като има предвид, че увеличаването на демокрацията на работното място, в съчетание с по-голямата прозрачност, би било ефективен начин за преодоляване на неравенствата на работното място и в обществото; като има предвид, че демокрацията на работното място може да повиши доверието в демократичните ценности и да мотивира работниците да участват в демократична култура и практики;

Д.

като има предвид, че насърчаването на демокрацията на работното място изисква гарантиране и спазване на различни социални и трудови права и принципи, включително правото на колективно организиране и действия; като има предвид, че високите равнища на демокрация на работното място са свързани с по-качествени трудови правоотношения, стабилност, по-високи заплати и по-високи равнища на защита на здравето и безопасността, включително от тормоз на работното място; като има предвид, че социалната справедливост и по-специално демокрацията на работното място са здраво залегнали в международните и европейските инструменти и стандарти в областта на правата на човека; като има предвид, че демокрацията на работното място вече повече от век е в основата на социалния прогрес в Европа и в света; като има предвид, че МОТ е основана през 1919 г. с твърдото убеждение, че всеобщ мир може да се постигне само ако той се основава на социална справедливост (24); като има предвид, че социалният диалог, колективното договаряне и представителството на работниците са основни ценности и права, за които се застъпва МОТ, и че те са указани в редица конвенции и препоръки на МОТ, и като има предвид, че Съветът на Европа също счита демокрацията на работното място за една от своите основни ценности, както е посочено в Европейската конвенция за правата на човека и в Европейската социална харта;

Е.

като има предвид, че представителството и участието на работниците, както и обхватът на колективното договаряне са от съществено значение за прилагането на правата на работниците и за правилното функциониране на дружествата; като има предвид, че според данни на Eurofound (25) през 2019 г. по-малко от една трета (31 %) от дружествата в ЕС са съдействали за редовното пряко участие на служителите във вземането на организационни решения;

Ж.

като има предвид, че съгласно принципите на Г-20/ОИСР за корпоративно управление от 2015 г. правото на участие на работниците и служителите в корпоративното управление зависи от националното законодателство и практики и може да се различава в отделните дружества;

З.

като има предвид, че профсъюзите и представителите на работниците изиграха ключова роля за смекчаване на въздействието на пандемията от COVID-19 на работното място, от въвеждането на мерки за защита на здравето и безопасността на работниците, особено на работниците от критично значение, чиито работни места са с висока степен на експозиция, до прилагането на схеми за запазване на работните места, като например работа на непълно работно време и нови форми на организация на работата, като например работата от дома;

И.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 засили вече съществуващото неравенство между половете на пазара на труда и задълбочи неравенството между половете по отношение на участието в работната сила; като има предвид, че това засегна по-специално силно феминизираните сектори с ниско заплащане и лоши условия на труд, при което голям брой жени работят на първа линия, особено като здравни специалисти, лица, полагащи грижи, хигиенисти и работници по поддръжката, домашни работници, като се борят с вируса и същевременно често трябва да балансират семейните отговорности по време на мерките за изолация;

Й.

като има предвид, че в резултат на кризата с COVID-19 в момента текат значителен брой процеси на преструктуриране; като има предвид, че шоковото въздействие на пандемията временно ускори темповете на преструктуриране на дружествата и разшири неговия обхват, особено в някои сектори; като има предвид, че консултирането на работниците и тяхното участие и колективното договаряне са от съществено значение за справяне с положителното и отрицателното въздействие на преструктурирането; като има предвид, че технологичното развитие, преходът към нисковъглеродна икономика и икономическото и социалното възстановяване от пандемията от COVID-19 предлагат възможност работните места да преминат към форми на организация на труда с високо участие на всички равнища; като има предвид, че според Евростат държавите членки с добре развити системи на колективни трудови правоотношения, работни договорености и схеми на работа при непълно работно време са се справили по-добре от средното за ЕС през 2020 г., като далеч по-малко работници са загубили работните си места;

К.

като има предвид, че според научните изследвания участието на работното място допринася за резултатите на дружествата, качеството на работните места и благосъстоянието; като има предвид, че според Eurofound (26) по-малко от една трета (31 %) от дружествата в ЕС-27 са съдействали за редовното пряко участие на служителите във вземането на организационни решения през 2019 г. и че силата на участието на работниците в ЕС е намаляла през последното десетилетие (27); като има предвид, че над половината от предприятията в Швеция (56 %) и Дания (55 %) се характеризират с редовен пряк диалог с работниците, който има силно въздействие; като има предвид, че същото може да се каже само за около една пета от предприятията в Полша (20 %) и Нидерландия (21 %);

Л.

като има предвид, че устойчиво корпоративно управление може да се постигне само с участието на работниците и служителите;

М.

като има предвид, че според проучването на МОТ от февруари 2010 г., озаглавено „A comparative overview of terms and notions on employee participation“ (Сравнителен преглед на термините и понятията за участие на работниците и служителите), съществува голямо разнообразие от модели, свързани с участието на работниците и служителите, а в някои национални системи работниците и служителите имат право да избират своите представители в надзорните или управителните органи на техните предприятия;

Н.

като има предвид, че устойчивите дружества се отличават с факта, че имат механизми за изразяване на мнението на работниците и за включване на техните съображения в процеса на взимане на стратегически решения, които оказват въздействие върху работната сила и цели общности и региони (28);

О.

като има предвид, че проучванията показват, че участието на работниците повишава производителността, ангажираността на работниците, иновациите и организацията на работата, подкрепя прехода към въглеродно неутрална, неутрална по отношение на климата, ресурсоефективна и кръгова икономика (29), равенството между половете, подобрява добрата организация на работата и вземането на решения и осигурява алтернативи на съкращаването на персонал вследствие на кризата;

П.

като има предвид, че неравнопоставеността между половете и в заплащането продължава да съществува в органите за вземане на решения, като възпрепятства пълноценното участие на жените и приноса им за икономическия и социалния живот и води до постоянно високи нива на ограничена заетост на жените, което има сериозни последици за обществото и икономическия растеж;

Р.

като има предвид, че съгласно становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г. относно пакета в областта на европейското дружествено право следва да се засили ролята на европейските работнически съвети в случай на преобразуване на големи предприятия в съответствие с Директива 2009/38/ЕО;

С.

като има предвид, че служителите не са просто „заинтересовани страни“ на дружествата, а „съставни страни“ наред с акционерите и управителите; като има предвид, че участието на работниците в дружествата е ключов компонент от плуралистичен модел на корпоративно управление, който се основава на демократични принципи, справедливост и ефективност (30);

Т.

като има предвид, че активното включване на работниците в процесите на вземане на решения в дружествата ще бъде от съществено значение за гарантирането на бързите, съществени и устойчиви промени в политиките и стратегиите, необходими поради двойния цифров и екологичен преход, който ще доведе до значителни промени в сферата на труда; като има предвид, че това ще доведе и до по-успешно включване на най-уязвимите работници в процеса на преход към екологична и цифрова икономика;

У.

като има предвид, че планът за възстановяване предлага и на работодателите, и на работниците, безпрецедентна възможност за иновации във финансирането на устойчиви и цифрови инвестиции и проекти; като има предвид, че навременното и ефективно включване на служителите в планирането и изпълнението на тези проекти е от съществено значение за адекватното установяване, прогнозиране и управление на потенциално преобразуващото им въздействие върху работното място и отношенията между социалните партньори;

Ф.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 показа належаща необходимост от много по-широко и по-силно изразено участие на социалните партньори, особено ако искаме да постигнем екологичния и цифровия преход към устойчиво, справедливо и социално бъдеще за ЕС;

Х.

като има предвид, че Конференцията за бъдещето на Европа предлага възможност да се излезе извън кризисния режим и да се привлекат гражданите на ЕС да участват в оформянето на бъдещето му, укрепвайки по този начин демокрацията на всички равнища;

Ц.

като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) осигуряват 6 от всеки 10 работни места в ЕС;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.