Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегически насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС за периода 2021—2030 г.“

(COM (2021) 236 final)

(2021/C 517/16)

Докладчик:

Anastasis YIAPANIS

Консултация	Европейска комисия, 31.5.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	9.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	22.9.2021 г.
Пленарна сесия №	563
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	233/2/6

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подкрепя усилията и инициативите, предприети от Европейската комисия в подкрепа на растежа и повишаването на устойчивостта на сектора. Въпреки това секторът на аквакултурите на ЕС не изпълнява истинския си потенциал за растеж. ЕИСК изразява безпокойство относно факта, че 65 % от морските продукти, консумирани в Европа, се внасят (1).

1.2.

Потребителският избор еволюира към начин на живот, ориентиран към по-питателни храни, като продуктите от риболов и аквакултури са сред най-търсените. Това представлява възможност за значителен растеж в сектора, но и отговорност да се гарантира бъдещата продоволствена сигурност на ЕС. Осигуряването на безопасни, здравословни и устойчиви храни в ЕС следва да е основен приоритет.

1.3.

Европейската комисия и държавите членки трябва да положат координирани усилия за повишаване на производствения капацитет и рентабилността на сектора. Незабавното опростяване на административните процедури трябва да бъде допълнено от високи екологични стандарти, за да се запазят екосистемите и биологичното разнообразие и да се подобри качеството на водите. ЕИСК приветства предложението на Комисията за въвеждане на обслужване на едно гише за лицензите за аквакултури във всички държави членки.

1.4.

ЕИСК счита, че трябва да се намери точният баланс между опазването на биологичното разнообразие на Земята и спазването на изискванията по отношение на храните, като се вземат предвид социалното въздействие, здравословният начин на живот и опазването на околната среда. Морските и вътрешнотериториалните води следва да се защитават и опазват, като същевременно се насърчават устойчивите дейности в областта на аквакултурите, които ще осигурят необходимите храни за населението на ЕС.

1.5.

Наличието на пространство представлява важно препятствие пред развитието на сектора. ЕИСК счита, че съоръженията за аквакултури трябва да бъдат доразвити, особено в крайбрежните и селските райони в целия Съюз, на места, където не е подходящо да се развиват други икономически дейности. ЕИСК призовава държавите членки да изготвят координирани проекти за пространствено планиране, които да включват планиране на равнище морски басейни, възстановяване на изоставени съоръжения за аквакултури и системи за анализ на големи информационни масиви.

1.6.

ЕИСК счита, че участието на социалните партньори и съответните организации на гражданското общество в бъдещата стратегия за развитие на сектора ще създаде добавена стойност за Съюза. Те могат да предоставят както експертен опит на високо равнище, така и отлични възможности за комуникация.

1.7.

ЕИСК счита, че отношенията между заинтересованите страни по веригите за създаване на стойност трябва да бъдат етични. МСП и стартиращите предприятия следва да получават пълна подкрепа, за да могат да се разрастват, да осигуряват висококачествени работни места и да създават нови икономически модели, а публично-частните партньорства следва да се възползват от финансови инструменти, обхващащи дългосрочни ангажименти.

1.8.

Програмите за образование и професионално обучение могат да помогнат да се отговори на нуждите на сектора от висококвалифицирана работна ръка. В това отношение поканите за представяне на предложения за сектора на аквакултурите могат да бъдат финансирани чрез Европейския социален фонд.

1.9.

Изискванията за етикетиране играят много важна роля за информирането на потребителите относно качеството на продуктите от аквакултури. На европейските граждани следва да се предоставя надеждна информация, особено за продукти, които идват от държави с малка или никаква законодателна рамка. Изискванията за проследимост следва да бъдат преразгледани, така че да се стига до развъдниците, за всички продукти на вътрешния пазар. Крайната цел следва да бъде 100 % еднакви условия на конкуренция на единния пазар.

1.10.

Комуникацията относно усилията и напредъка на сектора в гарантирането на резултати в областта на околната среда и климата е изключително важна за това да се спечели общественото одобрение и потребителите да се запознаят с полаганите усилия. Спешно необходимо е да се въведат системи за управление на отпадъците в сектора, който има голям потенциал да намали своя отпечатък върху околната среда. В сектора има голям потенциал за налагане на кръговост и възобновяеми водни ресурси, като същевременно се положат усилия за намаляване на потреблението на енергия и въглеродните емисии.

1.11.

Необходими са бързи и широкомащабни публични и частни инвестиции, особено в научноизследователски и развойни дейности. Комисията следва да популяризира използването на всички подходящи и налични фондове и възможности за партньорство в ЕС чрез мрежите на социалните партньори и организациите на гражданското общество, за да може в крайна сметка да се достигне до всички производители, особено МСП.

1.12.

ЕИСК оценява и подкрепя предложението за създаване на механизъм на ЕС за подкрепа за сектора на аквакултурите със специална онлайн платформа и счита, че е спешно необходимо на европейско равнище да бъде приета стратегия за растеж на аквакултурите, която да повиши потенциала на сектора.

2.   Контекст

2.1.

Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) „световното население може да нарасне с повече от два милиарда души от днешните равнища, достигайки 9,15 милиарда до 2050 г. Доходите ще нарастват още по-бързо. За да отговори на нарасналото търсене, ФАО прогнозира, че световното селскостопанско производство през 2050 г. ще бъде с 60 процента по-високо, отколкото през 2005 г.“ (2). Секторът на аквакултурите има потенциала да се разраства и да задоволява голяма част от това търсене, поемайки част от натиска, оказван върху селскостопанския сектор.

2.2.

През последните две десетилетия производството на аквакултури е силно доминирано от страни от Азия с приблизително 89 % дял (3). В ЕС производството на аквакултури варира от традиционни резервоари и лагуни до използването на клетки и резервоари в открито море или рециркулационни системи. В сектора са заети пряко над 74 000 души в над 12 000 дружества (4).

2.3.

ЕС е вторият по големина търговец на продукти от риболов и аквакултури в света след Китай. Като нетен вносител през 2019 г. ЕС има дефицит на търговския баланс в размер на 21 милиарда евро. По последни данни производството на аквакултури в ЕС представлява едва 1,15 % от общото производство в световен мащаб (5). Проучване на Евробарометър от 2017 г. (6) показа, че по-голямата част от гражданите на ЕС консумират морски храни поне веднъж месечно, като най-често ги консумират по-възрастните потребители.

2.4.

Съобщението на Европейската комисия „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС“ (7) представлява много изчерпателен анализ на настоящото положение в сектора на аквакултурите и излага много разумни насоки за действие за повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността на сектора. ЕС е ясно ангажиран с по-нататъшното изпълнение на целите на Европейския зелен пакт и стратегията „От фермата до трапезата“.

3.   Общи бележки

3.1.

Рибата и другите морски продукти имат висока хранителна стойност и са много препоръчителни за поддържане на добро здраве. Потребителите повишиха търсенето и очакванията си за висококачествени устойчиви продукти, които осигуряват здравословен начин на хранене. Отличното качество на храните от аквакултури, произведени в ЕС, все още представлява голямо конкурентно предимство. Секторът обаче не достига истинския си потенциал за растеж и се свива в процентно изражение от производството в сравнение с други части на света.

3.2.

ЕИСК счита, че секторът на аквакултурите на ЕС следва да предоставя много повече продукти, за да отговори на търсенето на вътрешния пазар. Не е за вярване, че 65 % от морските продукти, консумирани в Европа, се внасят. При сегашното положение на нещата Европейският съюз излага на риск бъдещата си продоволствена сигурност. ЕИСК вече е изтъквал, че „дисбалансът във външната търговия на Европейския съюз по отношение на продуктите от аквакултури е неприемлив както от икономическа гледна точка, поради създадения търговски дефицит, така и от социална гледна точка, поради неизползването на възможности за заетост“ (8). ЕИСК е силно разочарован, че пет години по-късно положението е същото и очакваните резултати не са постигнати.

3.3.

Континенталните аквакултури имат изключителен потенциал за растеж. Отглеждането във водоеми със сигурност е най-екологосъобразната форма на сладководни аквакултури, но производителността му е ниска. ЕС обаче разполага с достатъчно практически опит, за да управлява водоемите и интензивното земеделие по изцяло съобразен с околната среда и климата начин, като същевременно прилага принципите на кръговата икономика. Необходимо е да се гарантира пълното интегриране на съобразените с климата технологии в таксономията за екологосъобразни инвестиции, за да се осигури безпрепятствено финансиране. И накрая, развитието на преработката на храни както вертикално, така и хоризонтално, включително на нови видове, е от полза за подобряване на добавената стойност, приемането от страна на потребителите, заетостта и рециркулацията на храни и отпадъци.

3.4.

Повишеното търсене на храни през следващите години трябва да бъде посрещнато чрез устойчиви проекти, които осигуряват висококачествени хранителни продукти и същевременно опазват околната среда. ЕС има водеща роля в изпълнението на ЦУР и ЕИСК счита, че това е правилният път. Секторът на аквакултурите е изключително важен за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, по-специално ЦУР 2 (Премахване на глада, постигане на продоволствена сигурност и по-добро хранене, стимулиране на устойчиво селско стопанство), ЦУР 12 (Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство) и ЦУР 15 (Опазване, възстановяване и насърчаване на устойчивото използване на сухоземните екосистеми).

3.5.

ЕИСК счита, че в сектора има голям потенциал за налагане на кръговост и възобновяеми водни ресурси, като същевременно се положат усилия за намаляване на потреблението на енергия и въглеродните емисии. Комуникацията относно усилията и напредъка на сектора в подобряването на резултатите в областта на околната среда и климата е изключително важна за това да се спечели общественото одобрение с оглед на по-нататъшния растеж на сектора и потребителското търсене.

3.6.

Очакванията на гражданите еволюираха и сега те искат да консумират храни с по-голяма хранителна стойност, като продуктите от риболов и аквакултури са сред най-търсените (9). От друга страна, екологичният отпечатък и високите разходи, свързани с производството на храни, са значителни. Пределно ясно е, че продължаването на обичайната практика не може да се смята за устойчив вариант и че следва да се разработят нови икономически модели.

3.7.

Според същия доклад „има само един начин да се осигурят много по-големи количества храна и биомаса от океана: да се добиват морски храни, които като цяло са от по-ниско трофично ниво. Морските култури изглежда са най-подходящи за осъществяването на тази цел.“ Това на практика би означавало нов бизнес модел, съсредоточен върху добива на видове, които понастоящем не се експлоатират изобщо или само в ограничена степен.

3.8.

Мекотелите и водораслите играят важна роля, тъй като са на дъното на хранителната верига и извличат хранителните си вещества директно от водата. Въпреки че водораслите се отглеждат и консумират широко в много азиатски държави, в ЕС те могат да се считат за нов продукт и само някои от тях се отглеждат успешно. Въпреки че не са богати на калории, водораслите са богати на влакна, които предлагат разнообразни ползи за здравето. ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да изготви конкретна инициатива в подкрепа на потреблението на водорасли.

3.9.

ЕИСК счита, че конкурентоспособността на сектора може да се подобри значително, като същевременно се създадат висококачествени работни места в крайбрежните и селските райони в Съюза, където е доста трудно да се развиват други икономически дейности. Комитетът счита, че разработването на бъдещи социални стандарти, гарантирането на достойни условия на труд и премахването на неприемливите практики са изключително важни за способността за създаване на работни места, но също и за веригите на доставки. При гарантирането на продоволствената сигурност трябва да се постигне баланс между трите аспекта на устойчивото развитие: екологичен, социален и икономически.

4.   Конкретни бележки

4.1.

Тъй като аквакултурите са област на споделена компетентност между Европейската комисия и държавите членки, трябва да се положат координирани усилия за подобряване на устойчивостта и рентабилността на сектора. Това включва опростяване на административните процедури и пълно сътрудничество между Комисията и националните и регионалните публични администрации. Намаляването на ненужната, дългогодишна административна тежест в сектора трябва да бъде допълнено и от високи екологични стандарти, за да се опазват екосистемите и биологичното разнообразие и да се подобрява качеството на водите.

4.2.

ЕИСК вече е отбелязвал, че „основната причина за бавните административни процедури за производството на аквакултури и липсата на места за изграждане на стопанства е сложното прилагане на европейското законодателство в областта на околната среда, по-специално Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морска стратегия и актовете, свързани с мрежата „Натура 2000“, от страна на публичните администрации на държавите членки и техните региони. Тази ситуация води до налагането на прекомерно скъпи икономически изисквания на предприятията за производство на аквакултури, които парадоксално не осигуряват по-голяма защита на околната среда“ (10).

4.3.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за въвеждане на обслужване на едно гише за лицензите за аквакултури във всички държави членки. Това би съкратило значително съществуващата невероятно дълга процедура на одобрение.

4.4.

Изключително важно е да се осигури адекватно финансиране, както частно, така и публично, за устойчиви инициативи в областта на аквакултурите. ЕИСК счита, че Комисията следва да популяризира използването на всички налични фондове на ЕС чрез мрежите на социалните партньори и организациите на гражданското общество, за да може в крайна сметка да се достигне до всички производители, особено МСП. Стартиращите предприятия следва да получават пълна подкрепа, за да могат да се разрастват и да осигуряват висококачествени работни места, а новите публично-частни партньорства следва да се подпомагат с финансови инструменти, обхващащи дългосрочни ангажименти. Освен това ЕИСК смята, че отношенията между производителите, търговците на дребно и другите заинтересовани страни на всички етапи от преработката, обработката и разпространението трябва да бъдат етични, за да се гарантира достъп до пазара за дребните производители и да се премахнат нелоялните практики.

4.5.

Необходими са бързи и широкомащабни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в сектора, който иска да се разраства и е в състояние да предложи храни, които са едновременно здравословни и устойчиви. ЕС трябва да изготви стратегия за растеж на аквакултурите, която да повиши потенциала на сектора. Повишаването на осведомеността на производителите за съществуващите възможности за финансиране от ЕС е изключително важно в сектор, доминиран от МСП.

4.6.

ЕИСК счита, че вътрешният пазар разполага с капацитет да усвоява поне три пъти по-висок от настоящия производствен капацитет. Гарантирането на безопасни, здравословни и устойчиви храни в ЕС следва да е основен приоритет. Освен това в новия подход относно устойчивите аквакултури следва да се вземе предвид въздействието на излизането на Обединеното кралство от ЕС, тъй като европейският сектор на аквакултурите е засегнат в значителна степен от този факт.

4.7.

ЕИСК призовава Европейската комисия да гарантира, че вносните продукти отговарят на същите изисквания и стандарти като наложените на местните производители. ЕИСК вече е отправял искане публичните органи да „изискват същата безопасност на вносните храни както за европейското производство, с възможност за пълно проследяване „от фермата до масата“ (11). Проследимостта трябва да бъде преразгледана, така че да се стига до развъдниците, за всички продукти, навлизащи на вътрешния пазар. Изключително важно е да се гарантират еднакви условия на конкуренция за европейските производители и качествени и безопасни продукти за потребителите.

4.8.

Изискванията за етикетиране играят много важна роля за информирането на европейските потребители относно качеството на устойчивите продукти от аквакултури. Законодателството на ЕС осигурява правната рамка за гарантиране на еднакви условия на конкуренция, която обаче не се спазва винаги или изцяло. Контролът на качеството и дейностите по етикетиране трябва да бъдат засилени, за да се защитят както потребителите, така и спазващите закона предприятия, и да се предостави надеждна информация, особено за продукти, които идват от държави, където правната уредба е слаба или изобщо няма такава.

4.9.

ЕИСК счита, че постигането на 100 % еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар следва да бъде крайната цел на Комисията и държавите членки. Това може да се постигне единствено като се гарантира пълно съответствие със стандартите на ЕС на всички продукти, които се продават на вътрешния пазар, независимо дали са произведени в ЕС или са внесени. ЕИСК призовава за напълно проследими продукти, които да отговарят на екологичните стандарти и стандартите за качество. ЕИСК счита, че проследимостта на продуктите от аквакултури и прозрачността на равнището на веригата на доставки са много важни, особено за застрашените видове.

4.10.

МСП са непропорционално засегнати от бюрокрацията и високите административни разходи, свързани със стартирането и управлението на стопанска дейност в сектора на аквакултурите. Тъй като в сектора преобладават МСП и малките семейни предприятия, ЕИСК призовава за създаването на информационни центрове за обслужване на едно гише във всички държави членки. Те следва да бъдат напълно цифровизирани и да предоставят актуална информация в реално време на производителите, инвеститорите и потребителите. Освен това ЕИСК счита, че следва да бъдат създадени повече организации на производителите, тъй като те са изключително важни за конкурентоспособността на сектора, особено на МСП. ЕИСК счита, че е необходима и специална платформа, която да подкрепя непрекъснатостта на стопанската дейност и придобиванията.

4.11.

ЕИСК призовава за специална рамка за предоставяне на стимули, която да подкрепя сектора и да го насочва към устойчивост. ЕИСК препоръчва незабавно да се разработи система от стимули, основана на устойчивостта, в рамките на ЦУР 14. Друга алтернатива, която трябва да се вземе предвид, са данъчните стимули за устойчиво производство на аквакултури.

4.12.

Наличието на пространство представлява друго предизвикателство за сектора на аквакултурите, тъй като той често се конкурира с други отрасли, като например корабостроене, производство на енергия от възобновяеми източници, развлекателни дейности, добив и т.н. Държавите членки би трябвало да изготвят координирани проекти за пространствено планиране, които да включват планиране на равнище морски басейни, възстановяване на изоставени съоръжения за аквакултури и системи за анализ на големи информационни масиви.

4.13.

Събирането и оценката на данни могат да играят важна роля в развитието на сектора и ЕИСК призовава за възможно най-бързи действия в това отношение. Резултатите ще зависят от предоставянето на необходимото финансиране и от прякото участие както на публичните органи, така и на частните субекти. Освен това осигуряването на трансфер на най-добри практики от местните групи за действие (МГД) към местните групи за действие в областта на рибарството (МГДОР) и увеличаването на средствата за МГДОР ще подобрят капацитета на дребните производители.

4.14.

Програмите за образование и професионално обучение могат да спомогнат за посрещане на нуждите на сектора на аквакултурите, като същевременно повишат осведомеността на младите хора за възможностите за работа и кариерно развитие в този отрасъл. ЕИСК призовава също така да се организират курсове за учене през целия живот относно устойчивите практики в областта на аквакултурите. В това отношение поканите за представяне на предложения могат да бъдат финансирани чрез Европейския социален фонд и да се отправят специално за сектора на аквакултурите.

4.15.

Спешно е необходимо да се въведат системи за управление на отпадъците в сектора, който има голям потенциал да намали своя отпечатък върху околната среда, както и да се контролира качеството и стандартите за здраве и безопасност на храните. Това е особено важно за бъдещата устойчивост на сектора.

4.16.

Мерките, предприети в подкрепа на сектора на аквакултурите през следващите пет години, са от първостепенно значение за неговото бъдеще и ще играят ключова роля за определянето на степента на зависимост от вноса. ЕИСК счита, че участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество в процесите на разработване и изпълнение е изключително важно и ще създаде добавена стойност за Съюза чрез повишаване на устойчивата производителност и конкурентоспособността на сектора.

4.17.

ЕИСК счита, че морските и вътрешнотериториалните води следва да се защитават и опазват, като същевременно се насърчават устойчивите дейности в областта на аквакултурите, които ще осигурят необходимите храни за населението на ЕС. Трябва да се намери точният баланс между опазването на биологичното разнообразие на Земята и спазването на изискванията по отношение на храните, като се вземат предвид социалното въздействие, здравословният начин на живот и опазването на околната среда. Водата, хранителните вещества, местоположението на стопанството и енергията са сред най-важните аспекти, които определят екологичната устойчивост на стопанствата за аквакултури.

4.18.

И накрая, ЕИСК оценява всички усилия и инициативи, предприети от Европейската комисия в подкрепа на растежа и повишаването на устойчивостта на сектора. Предложението за създаване на механизъм на ЕС за подкрепа за сектора на аквакултурите със специална онлайн платформа е изключително важно за производителите. Следва да се подобри обменът на най-добри практики между държавите членки.

---

(1)  https://www.eumofa.eu/documents/20178/415635/EN_The+EU+fish+market_2020.pdf.

(2)  http://www.fao.org/fileadmin/user_upload/esag/docs/AT2050_revision_summary.pdf.

(3)  Експертна работна група по икономическия доклад за сектора на аквакултурите в ЕС.

(4)  https://stecf.jrc.ec.europa.eu/reports/economic/-/asset_publisher/d7Ie/document/id/2871698.

(5)  https://www.eumofa.eu/documents/20178/415635/EN_The+EU+fish+market_2020.pdf.

(6)  Специално проучване на Евробарометър № 344: „Потребителски навици във връзка с продуктите от риболов и аквакултури“.

(7)  „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС“.

(8)  Становище на ЕИСК относно „Премахване на пречките пред устойчивите аквакултури в Европа“ (ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 73).

(9)  Научно становище за политиката от европейските академии — Храна от океаните.

(10)  Становище на ЕИСК относно „Премахване на пречките пред устойчивите аквакултури в Европа“ (ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 73).

(11)  Становище на ЕИСК относно „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС“ (ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 150).