Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Укрепване на свободата и плурализма на медиите в Европа“

(становище по собствена инициатива)

(2021/C 517/02)

Докладчик:

Christian MOOS

Решение на пленарната асамблея	20.2.2020 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	7.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	22.9.2021 г.
Пленарна сесия №	563
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)	223/2/8

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Свободата на медиите, включително безопасността и сигурността на журналистите, и плурализмът на медиите са крайъгълните камъни на либералната демокрация, както са се договорили всички държави членки в Договорите за ЕС.

1.2.

Въпреки че като цяло Европа продължава да бъде континент със свободни и разнообразни медии, развитията в рамките на ЕС са тревожни. Някои държави — членки на ЕС, вече не са либерални демокрации, като поставят независимите медии под политически контрол и активно ограничават плурализма на медиите.

1.3.

Заплахите за свободата на медиите и влошаващият се плурализъм на медиите не се ограничават до няколко държави членки, а са обща тенденция в целия ЕС. Всички държави членки трябва спешно да предприемат мерки за запазване на свободата и плурализма на медиите.

1.4.

Тъй като някои държави членки нямат желание да приемат необходимите мерки, задължение на институциите на ЕС е да наложат европейските ценности и да гарантират функционирането на либералната демокрация и върховенството на закона във всички държави — членки на ЕС.

1.5.

Основните предизвикателства включват гарантирането на безопасността, сигурността и независимостта на журналистите във всички държави членки по всяко време, предпазването на независимите медии от политическо влияние и стъпки срещу намаляването на плурализма на медиите, водено от липса на политическа воля и икономически императиви.

1.6.

ЕИСК приветства широкия спектър от доклади и инициативи на Европейския парламент (1) и на Комисията; той обаче подчертава, че постигането на конкретни подобрения по отношение на свободата и плурализма на медиите на национално равнище е основната задача, която предстои, както се подчертава в годишния доклад за 2021 г. на партньорските организации до платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите (2).

1.7.

ЕИСК призовава Комисията да използва незабавно Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета (3) относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза, за да реши въпроса със сериозната заплаха за свободата и плурализма на медиите в някои държави членки.

1.8.

ЕИСК приветства плана на Комисията да предложи мерки за повишаване на безопасността на журналистите и подчертава необходимостта от законова забрана на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (ССПНСУО).

1.9.

ЕИСК призовава Комисията да направи по-прозрачни и справедливи обществените поръчки в медийния сектор и публичната подкрепа за медийните дружества.

1.10.

Комитетът решително подкрепя плана на Комисията за „европейски законодателен акт за свободата на медиите“, за да разполага Комисията с ефективни правни инструменти за налагане на свободата и плурализма на медиите в рамките на общия пазар.

1.11.

ЕИСК счита безпристрастната публична подкрепа за медийните дружества за инвестиция в качествената журналистика по същия начин, по който независимите и безпристрастни обществени радио- и телевизионни дружества са необходим принос за плурализма на медиите.

1.12.

ЕИСК предлага създаването на напълно независим европейски обществен радио- и телевизионен оператор.

1.13.

Комитетът подчертава значението на допълнително развитие на медийната грамотност и подкрепя предложението за създаване на Европейска агенция за подпомагане на медийните умения на гражданите на ЕС чрез образователни програми.

2.   Свободата и плурализма на медиите като предпоставка за демокрация

2.1.

Член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), член 10, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и член 11, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОП) гарантират правото на всеки да търси, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. Независимостта и плурализмът на медиите са от съществено значение за гарантирането на тази свобода на информацията.

2.2.

Свободата и плурализмът на медиите, гарантирани от член 11, параграф 2 от ХОП, са също и предпоставка за демокрация. Те трябва да бъдат зачитани на всички равнища, така че гражданите на Съюза да могат ефективно да упражняват правото си да участват в неговия демократичен живот, както е посочено в член 10, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

2.3.

Многообразната медийна среда, заедно с политическите партии и гражданското общество, имат необходим принос за формирането на мнения и намерения в демократичните процеси на вземане на решения.

2.4.

Независимите медии имат необходим принос за прилагането на принципа на прозрачност, с който институциите на Съюза и други органи са обвързани съгласно член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

2.5.

Като „четвъртата власт“ разследващите журналисти изпълняват ролята на пазител спрямо действията на изпълнителната, законодателната и съдебната власти, както и на частните субекти. Като правят това, те засилват отговорността на избраните вземащи решения лица на всички равнища.

2.6.

Държавите членки, в които свободата и плурализмът на медиите са ограничени, не са демокрации и нарушават ценностите (член 2 от ДЕС) и целите на ЕС (член 3 от ДЕС).

2.7.

Въпреки че някои държави — членки на ЕС, продължават да са сред световните водещи в гарантирането на свободата и плурализма на медиите, заплахите за свободата на медиите и влошаващият се плурализъм на медиите не се ограничават до отделни държави — неблагоприятните тенденции са очевидни в различна степен в целия ЕС.

2.8.

Вътрешното влошаване на свободата и плурализма на медиите подкопава способността на ЕС да подкрепя демокрацията в съседните държави. Неотдавнашните кризи в някои от тези държави показаха, че положението във връзка със свободата и плурализма на медиите и сигурността на журналистите е дори по-лошо.

2.9.

Някои държави — членки на ЕС, в момента са напуснали кръга да демократичните държави и през последното десетилетие демонстрират най-бързото развитие към автокрация в света. Ограничаването на свободата и плурализма на медиите е характерна черта на това развитие.

2.10.

Пандемията допълнително ускори това развитие или беше използвана за легитимиране на посегателствата срещу свободата на медиите.

2.11.

„Репортери без граници“, Световният индекс за свобода на печата за 2021 г., както и годишните доклади на „Фрийдъм хаус“ и на „Media and Freedom on the Net“ ясно показват, че „ЕС се затруднява да защити ценностите вътре в Съюза“ (4).

3.   Заплахи за свободата и плурализма на медиите

3.1.   Заплахата за журналистите

3.1.1.

За да изпълняват медиите своята мисия, журналистите трябва да могат да работят безпрепятствено и да бъдат сигурни, че по всяко време са изцяло защитени като хора от страна ЕС и всички негови държави членки. В момента това вече не е така.

3.1.2.

От 2015 г. насам в ЕС най-малко 16 журналисти бяха убити в хода на своята работа или вследствие на нея. Daphne Caruana Galizia, Giorgos Karaivaz, Ján Kuciak и неговата годеница Martina Kušnírová, Lyra McKee, Peter de Vries и техните колеги не трябва да бъдат забравяни.

3.1.3.

Журналистите все по-често са изложени на словесни нападки и физически нападения, а по-специално отразяването на протести и демонстрации става все по-опасно, като опасността идва както от демонстрантите, така и от силите на закона и реда. С повече от сто случая, свързани с пандемията, заплахата достигна нови размери в Европа (5).

3.1.4.

В някои европейски държави извън ЕС положението на журналистите е катастрофално; драстичните развития срещу независимите журналисти в Беларус са много обезпокояващ пример.

3.1.5.

Социалните медии и наблюдаваната там групова динамика свалят прага на толерантност по отношение на тормоз и заплахи. Съществуват някои координирани кампании, насочени към възпрепятстване на работата на медиите или на отделни журналисти. Това поставя въпроса за евентуалната необходимост от регулиране на платформите на социалните медии без ограничение на основните свободи.

3.1.6.

За жените журналисти вероятността да станат мишени за словесни нападки и физически нападения е по-голяма отколкото за техните колеги мъже — същото се отнася и за тормоза и заплахите онлайн, които по своя характер често са женомразки, сексуални или мачистки.

3.1.7.

В някои държави членки мерките за борба с дезинформацията и забраните върху клеветата са разработени така, че да могат да бъдат използвани за криминализиране на критичното отразяване и за заплашване на журналисти с хвърляне в затвора или тежки глоби.

3.1.8.

Стратегическото съдебно производство, насочено срещу участието на обществеността (ССПНСУО), се използва все по-често за заглушаване на гласа на заинтересованите страни от гражданското общество и журналистите.

3.1.9.

Настоящите икономически предизвикателства, с които се сблъскват медийните дружества, доведоха до съкращаване на броя на редовно заетите журналисти. За журналистите на свободна практика, които все по-често са несигурни и уязвими, правните спорове представляват заплаха за поминъка, дори когато подадените искове са необосновани.

3.1.10.

По-специално на местно равнище съществуват безпрецедентни „информационни пустини“ и независимите медии често са заменени с така наречените общински новини — свободни вестници, които се притежават от местни икономически и политически елити и могат да изложат на опасност свободата и плурализма на медиите.

3.1.11.

Целта на заплахите е да се наложи автоцензура. Те подкопават свободата на медиите в Европа.

3.2.   Заплахи за свободата на медиите

3.2.1.

За да функционират медиите свободно, нормативната уредба, която гарантира тяхната свобода и плурализъм, трябва да гарантира, че журналистите и медийните дружества могат да осъществяват дейността си без политическа намеса.

3.2.2.

В редица държави членки съществуват сериозни опасения относно независимостта на медийните регулатори, които в някои случаи служат като фактически инструмент на правителствата за оказване на влияние върху медийната среда. Истински независимите органи за доброволно саморегулиране на медиите могат да бъдат средство за защита на медиите от политическо влияние.

3.2.3.

Някои държави членки използват дискриминационно данъчно законодателство и целеви рекламни бюджети, за да оказват влияние върху медиите.

3.2.4.

Някои държави членки използваха опасността от разпространяване на дезинформация относно пандемията, за да легитимират ограничения върху свободата на пресата с цел предотвратяване на критичното отразяване на управлението на кризата.

3.2.5.

Обществените медии под пряк политически контрол или под непряк политически контрол, осъществяван от надзорни органи, които не се управляват при пълно зачитане на журналистическата свобода, представляват сериозна заплаха за свободата на медиите. Увеличават се опитите за оказване на пряко политическо влияние върху отразяването от страна на независимите медии, както и словесните нападки от страна на политици и съдебните производства срещу критични медии и журналисти.

3.2.6.

В няколко държави членки прекалената близост на медийни предприемачи до правителството или тези, които то е назначило в правителствените служби, както и факта, че медийни дружества с прекомерно голям пазарен дял са собственост на политически партии или държави, водят до значителни ограничения на свободата и плурализма на медиите.

3.2.7.

Дори във функциониращи либерални демокрации съществуването на независими и безпристрастни обществени радио- и телевизионни оператори като гаранция за плурализъм на мненията е поставено под въпрос и се отправят призиви за политическо влияние над състава на програмите и над разпространяваното съдържание.

3.3.   Заплахи за плурализма на медиите

3.3.1.

Според мониторинга на плурализма на медиите за 2020 г. (6) през последните три години консолидирането на медийния пазар в ЕС, включително рекламния пазар и каналите за разпространение, се увеличи значително и представлява среден или висок риск за свободата на медиите в целия ЕС.

3.3.2.

Промените в моделите на използване на медиите в резултат на цифровата революция поставят под въпрос бизнес моделите на утвърдените медии. Вестниците и малките медии на местно равнище, които са гръбнакът на плурализма на медиите в ЕС, са особено засегнати. Те се превръщат в лесни мишени за политически мотивирана консолидация.

3.3.3.

Непрекъснато нарастващото значение на цифровите медии увеличава пазарната сила — и оттам влиянието върху мненията — на големи платформи, които като чуждестранни дружества често заобикалят европейското законодателство.

3.3.4.

Икономическите последици от пандемията, по-специално спадът на приходите от реклама, ускоряват текущите промени на медийния пазар и допълнително ограничават плурализма на медиите.

4.   Препоръки за укрепване на свободата и плурализма на медиите в Европа

4.1.   Общи препоръки

4.1.1.

ЕИСК отбелязва, че лица и правителства, които със своите думи или действия хвърлят сянка на съмнение относно свободата или плурализма на медиите, не са подходящи да председателстват институциите на ЕС или техните подготвителни органи, или да представляват Съюза.

4.1.2.

Комитетът приветства факта, че с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза се укрепват корективните мерки на инструментариума за върховенството на закона, включително свободата и плурализма на медиите.

4.1.3.

ЕИСК приветства факта, че докладът на Европейската комисия относно върховенството на закона, включително мониторингът по държави относно плурализма и свободата на медиите, и дебатът в Съвета на Европейския съюз също укрепиха превантивните мерки на инструментариума за върховенството на закона в ЕС.

4.1.4.

Комитетът призовава за укрепване на ефективността на превантивните мерки чрез включването в бъдещите специфични за всяка държава членка препоръки за реформи в главите по държави от доклада относно върховенството на закона, чието изпълнение ще бъде оценявано в доклада от следващата година.

4.1.5.

ЕИСК се ангажира да превърне защитата на свободата и плурализма на медиите в акцент на Конференцията относно бъдещето на Европа, за да се повиши информираността за значението на това предизвикателство и допълнително да се засили дебатът относно необходимите мерки.

4.2.   Препоръки относно защитата на журналистите

4.2.1.

Комитетът подчертава, че най-добрата защита за журналистите е непреклонното наказателно преследване на всички случаи на тормоз, заплахи и нападения срещу тях.

4.2.2.

ЕИСК призовава Комисията да използва незабавно Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза, за да реши въпроса със сериозната заплаха за свободата и плурализма на медиите в някои държави членки. Това без съмнение включва отказа на достъп до европейско финансиране за държави членки, които нарушават свободата на медиите.

4.2.3.

Комитетът подкрепя позицията на Европейския парламент (7) за предприемане на действия съгласно член 265 от ДФЕС в случай на бездействие от страна на Комисията.

4.2.4.

ЕИСК приветства плана на Комисията да направи конкретни предложения за последователното изпълнение на Препоръката на Комитета на министрите относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и другите работещи в медиите лица (8) във всички държави членки и да наблюдава спазването ѝ в рамките на доклада относно върховенството на закона.

4.2.5.

Комитетът приветства ангажиментите на Комисията да предоставя финансова подкрепа за проекти във връзка с правна и практическа защита на журналистите и освен това предлага да се обърне внимание на начините за гарантиране, че системите за социална сигурност на държавите членки обхващат професионалните рискове за журналистите, по-специално за тези на свободна практика.

4.2.6.

ЕИСК отбелязва, че органите за сигурност на държавите членки са задължени да защитават журналистите. Комитетът предлага да се засили обучението на полицията за работа с журналисти, с участието на прес-асоциации и организации на журналисти, за да се насърчи обменът на най-добри практики.

4.2.7.

По отношение на защитата на журналистите срещу тормоз и заплахи онлайн ЕИСК обръща внимание на своето становище относно борбата с незаконното онлайн съдържание (9) и подчертава тяхната особена уязвимост поради ясно видимата им обществена роля.

4.2.8.

ЕИСК отбелязва, че мерките, които ще бъдат приети, трябва да отделят внимание на равенството между половете и на защитата на журналистите от малцинствата.

4.2.9.

Комитетът признава, че гарантирането на принципа на прозрачност и на правото на свобода на информацията се подобри на равнището на ЕС, но не във всички държави членки. ЕИСК призовава държавите членки стриктно да съблюдават стандартите на ЕС и посочва необходимостта от по-нататъшно подобряване, включително на равнището на ЕС (10).

4.2.10.

Комитетът приветства създаването на експертната група по въпросите на ССПНСУО и плана на Комисията до края на 2021 г. да внесе предложение за защита на журналистите и гражданското общество от ССПНСУО. ЕИСК счита, че законовата забрана на ССПНСУО има предимство пред допълващите мерки за подпомагане на засегнатите лица.

4.2.11.

Комитетът подчертава значението на инициативите от гражданското общество, като например Коалицията срещу ССПНСУО в Европа (CASE) (11), с цел да се защитят журналистите срещу ССПНСУО, и призовава за по-голяма подкрепа от ЕС.

4.2.12.

ЕИСК отбелязва във връзка със ССПНСУО, че разпоредбите на регламентите Брюксел I (12) и Рим II (13) не трябва да водят до намаляване на правната закрила чрез избора на юрисдикция за неоснователни съдебни дела (туризъм с цел дело за клевета). Комитетът подчертава, че е необходимо този въпрос да се има предвид при предстоящия преглед на двата регламента.

4.3.   Препоръки за укрепване на независимостта на медиите

4.3.1.

ЕИСК призовава Комисията да допълни методологията за доклада относно върховенството на закона с оценка на независимостта на държавното и общественото радио- и телевизионно разпространение.

4.3.2.

Комитетът отбелязва, че ефективното наказателно преследване на корупцията позволява известна защита срещу правителствена намеса в медиите, и затова призовава Комисията в допълнение към прилагането на стандарти за борба с корупцията да предприеме всички необходими мерки, независимо от политическите съображения, за да се гарантира, че средства от новата многогодишна финансова рамка и от инструмента NextGenerationEU за възстановяване не се използват за намаляване на плурализма на медиите или за други форми на корупция.

4.3.3.

ЕИСК призовава всички държави членки да създадат национални регистри за прозрачност по подобие на европейския регистър за прозрачност, тъй като те правят прозрачни контактите между политиците и медийните предприемачи. Регистрите за прозрачност следва да бъдат включени в многостепенен регистър за прозрачност за целия ЕС.

4.3.4.

Комитетът призовава Комисията да проучи дали пилотен проект за създаването на обществено достъпна база данни за информация относно собствеността в медийната икономика може да бъде разработен по такъв начин, че да включва информация относно подкрепата и възлагането с договор на медийни дружества от страна на ЕС, негови държави членки, регионални и местни власти, публичноправни организации, публични и частни предприятия, в които един или повече от тези субекти притежават мажоритарен пакет от акции с право на глас.

4.3.5.

ЕИСК призовава Комисията да внесе предложение за минимални стандарти за целия ЕС за всички обществени поръчки и за подпомагането на медийни дружества от посочените в параграф 4.3.4 субекти.

4.3.6.

Комитетът приветства предложенията на Комисията за борба с дезинформацията изобщо (14) и в частност във връзка с COVID-19 в социалните медии (15), но посочва риска, че държавите членки може да използват борбата с дезинформацията, за да оправдават ограничаването на свободата на медиите. Явленията дезинформация и слово на омразата трябва спешно да бъдат разгледани задълбочено, включително и в последващи становища на ЕИСК.

4.4.   Препоръки за укрепване на плурализма на медиите

4.4.1.

ЕИСК изразява критично отношение към факта, че в доклада на Комисията за върховенството на закона въпросът за пазарния плурализъм се принизява до въпроса за прозрачността на собствеността на медиите и се пренебрегва степента на пазарна консолидация. Комитетът призовава Комисията да адаптира методологията на доклада, за да се отразява в бъдеще по-добре степента, до която плурализмът на медиите е изложен на риск във всички държави членки.

4.4.2.

ЕИСК приветства плана за действие на Комисията относно „Европейските медии в цифровото десетилетие“ (16) и целта му да се запазят информационните медии като обществено благо, по-специално предоставянето на европейска подкрепа, за да се предотврати намаляването на плурализма на медиите като последица от пандемията.

4.4.3.

Комитетът подчертава, че качествената журналистика изисква устойчива икономическа база и призовава за продължаване на подкрепата от ЕС за медийните дружества като инвестиция в добра журналистика. Инвестициите ще послужат за прекратяване на процеса на консолидация в медийния сектор, която заплашва плурализма на медийния пазар. Това не изключва способността на медийните дружества да закупуват законно други медии или да изграждат стратегически съюзи, тъй като икономически устойчивите медийни дружества са гарант за тяхната независимост дотолкова, доколкото се спазва принципът на прозрачност и не се създават монополи.

4.4.4.

ЕИСК отбелязва, че стойността на медийните дружества е в техния плурализъм и че създаването на „национални първенци“ разрушава тази стойност, което е нещо, което отличава медиите и творческите отрасли от други сектори на икономиката.

4.4.5.

Свиването на пространството за независимите медии изисква механизми за спешна публична и частна подкрепа, за да се запази журналистиката като обществено благо. Необходими са повече научни изследвания за ефикасни механизми за публична подкрепа, които гарантират независими критерии и иновативни устойчиви бизнес модели за журналистика в обществен интерес.

4.4.6.

Комитетът решително подкрепя плана на Комисията за „европейски законодателен акт за свободата на медиите“, за да разполага Комисията с ефективни правни инструменти за прилагане на свободата и плурализма на медиите във всички държави —членки на ЕС. ЕИСК призовава Комисията да проучи как европейското законодателство в областта на конкуренцията може да се разгърне и развие, за да се преустанови по-нататъшната консолидация на медийния пазар, по-специално водената от националните правителства консолидация, за да се избегне създаването на медийни монополи на националните медийни пазари в ЕС, особено от правителствата или свързани с тях субекти.

4.4.7.

Комитетът обръща внимание на своето становище относно инициативата на Комисията за обща система на данък върху цифровите услуги, начисляван върху приходите от предоставянето на някои цифрови услуги (17), и отбелязва, че този данък вероятно ще компенсира нарушенията на конкуренцията между традиционните и цифровите медии (особено чуждестранните).

4.4.8.

ЕИСК подчертава значението на независимата и обективна обществена услуга радио- и телевизионно разпространение за гарантирането на плурализма на медиите и обръща внимание към споразумението в Протокол № 29 към ДЕС.

4.4.9.

Комитетът отбелязва, че свободният пазар не може да предоставя медийни услуги в областта на радио- и телевизионното разпространение в целия ЕС и поради това призовава за създаването на европейски обществен радио- и телевизионен разпространител.

4.4.10.

Във всички случаи, в които свободният пазар не е в състояние да гарантира плурализъм на медиите, ЕИСК счита независимата и обективна обществена услуга радио- и телевизионно разпространение като модел за неговото гарантиране, включително в медиите онлайн и в печатните медии.

4.4.11.

Комитетът подчертава, че достъпът без пречки до медиите е основна част от свободата на медиите и изразява безпокойство от увеличените форми на пряка или непряка дискриминация въз основа на увреждане в медиите. ЕИСК призовава за приемането на законодателство за премахване на ограничителните практики, които имат ефект на намаляване или неутрализиране на участието на дадено лице в свободата и плурализма на медиите.

4.5.   Препоръки за засилване на медийната грамотност

4.5.1.

Комитетът приветства многобройните предложения на Комисията за засилване на медийната грамотност на гражданите (18), с особен акцент върху цифровите умения. Това е от изключително значение, за да се подобри устойчивостта на гражданите към дезинформация.

4.5.2.

ЕИСК подкрепя предложението за създаване на „Европейска агенция за гражданско образование“, за да се подпомогнат медийните умения на гражданите на ЕС чрез образователни програми. Комитетът призовава Комисията да проучи възможността за своевременно създаване на такава централна институция и да гарантира, че една от задачите ѝ е предоставянето на обучение за работа с медиите, особено с цифровите медии.

---

(1)  Доклад на Magdalena Adamowicz, член на ЕП, ЕП — Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно „Укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите“ (ОВ C 425, 20.10.2021 г., стр. 28).

(2)  https://www.coe.int/en/web/media-freedom.

(3)  Регламент (ЕС,Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза (OB L 433 I , 22.12.2020 г., стр. 1).

(4)  Репортери без граници: Световен индекс за свобода на печата за 2021 г., https://rsf.org/en/ranking (достъп: 24 май 2021 г.).

(5)  Международен институт по печата: COVID-19: Брой нарушения на свободата на медиите по региони, https://ipi.media/covid19-media-freedom-monitoring/ (достъп: 8 април 2021 г.).

(6)  Elda Brogi и др. 2020: Monitoring Media Pluralism in the Digital Age (2020 г.: наблюдение на плурализма на медиите в цифровата ера). Прилагане на мониторинга на плурализма на медиите в Европейския съюз, Албания и Турция през периода 2018—2019 г., Fiesole, стр. 50.

(7)  P9_TA(2021)0103.

(8)  CM/Rec(2016)4.

(9)  ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 19.

(10)  ОВ C 487, 28.12.2016 г., стp. 51; ОВ C 13, 15.1.2016 г., стp. 192.

(11)  https://www.the-case.eu.

(12)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.2.2012 г., стр. 1).

(13)  Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40).

(14)  COM(2020) 790 final.

(15)  JOIN(2020) 8 final.

(16)  COM(2020) 784 final.

(17)  ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 73.

(18)  JOIN(2020) 8 final; COM(2020) 624 final; COM(2020) 784 final; COM(2020) 790 final.