52020IP0284

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52020IP0284 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52020IP0284

Help

Резолюция на Европейския парламент от 22 октомври 2020 г. относно политиките в областта на заетостта и социалните политики на еврозоната за 2020 г. (2020/2079(INI))

OB C 404, 6.10.2021, p. 159–174 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

6.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 404/159

P9_TA(2020)0284

Политики в областта на заетостта и социални политики на еврозоната за 2020 г.

(2021/C 404/10)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 2, 3, 5 и член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид членове 4, 6, 9, 145, 148, 149, 151, 152, 153, 154, 155, 156, 158, 165, 166, 168, 174 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (1),

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално дял IV от нея (Солидарност), и Директива 2000/43/EО (Директива за расовото равенство),

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—	като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално цели 1, 3, 4, 5, 8, 10 и 13,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета от 19 май 2020 г. за създаване на Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на избухването на COVID-19 (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/559 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 223/2014 по отношение на въвеждането на специални мерки за справяне с избухването на COVID-19 (3),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2020 г., озаглавено „Действия в отговор на коронавируса — Да използваме всячески всяко налично евро, за да запазим човешкия живот и препитанието на хората“ (COM(2020)0143),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/460 на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 508/2014 във връзка със специални мерки за мобилизиране на инвестиции в системите на здравеопазване на държавите членки и в други сектори на техните икономики в отговор на избухването на COVID-19 (Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса) (4),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 март 2020 г., озаглавено „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19“ (COM(2020)0112),

—

като взе предвид техническия доклад на Съвместния изследователски център, озаглавен „The COVID confinement measures and EU labour markets“ (Ограничителните мерки във връзка с COVID и пазарите на труда в ЕС), публикуван през 2020 г., и по-специално неговия анализ на последните налични данни за формите на дистанционна работа в Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 юни 2019 г., озаглавено „Задълбочаване на икономическия и паричен съюз в Европа: равносметка на постигнатото четири години след доклада на петимата председатели — Принос на Европейската комисия за срещата на върха на държавите от еврозоната на 21 юни 2019 г.“ (COM(2019)0279),

—	като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на Европейския икономически и паричен съюз“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Европейски семестър за 2020 г.: специфични за всяка държава препоръки“ (COM(2020)0500),

—	като взе предвид съобщението на Комисията относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж (COM(2020)0123), и последващото решение в тази връзка на Съвета от 23 март 2020 г.,

—	като взе предвид предложението на Комисията от 26 февруари 2020 г. за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2020)0070),

—	като взе предвид предложението на Комисията от 22 ноември 2017 г. за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2017)0677) и своята позиция от 19 април 2018 г. по този въпрос (5),

—	като взе предвид Решение (ЕС) 2019/1181 на Съвета от 8 юли 2019 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (6),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 17 декември 2019 г. относно годишната стратегия за устойчив растеж за 2020 г. (COM(2019)0650),

—	като взе предвид предложението за съвместен доклад за заетостта от Комисията и Съвета от 17 декември 2019 г., придружаващо Съобщението на Комисията относно годишната стратегия за устойчив растеж за 2020 година (COM(2019)0653),

—	като взе предвид препоръката на Комисията от 17 декември 2019 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2019)0652),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 17 декември 2019 г., озаглавен „Доклад за механизма за предупреждение 2020 г.“ (COM(2019)0651),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2019 г. за проектите на бюджетни планове за 2020 г.: цялостна оценка (COM(2019)0900),

—	като взе предвид политическите насоки за Европейската комисия за периода 2019 — 2024 г., озаглавени „Съюз с по-големи амбиции — Моята програма за Европа“, представени от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен,

—

като взе предвид обявеното от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в „Съюз с по-големи амбиции: Моята програма за Европа — Политически насоки за следващата Европейска комисия (2019 — 2024 г.)“: „В подкрепа на всички нуждаещи се деца ще създам „Европейската гаранция за децата“, вземайки като отправна точка идеята на Европейския парламент“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Създаване на европейски стълб на социалните права“ (COM(2017)0250), и по-специално принцип 11, акцентиращ върху значението на насърчаването на правата на децата,

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 8 юни 2020 г. относно „Демографските предизвикателства — перспективи“ (7),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2011 г. относно съвместяването на професионалния и семейния живот в условията на демографски промени (11841/11),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“ (COM(2017)0252),

—	като взе предвид Делегирания регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8),

—	като взе предвид предложението на Комисията за препоръка на Съвета от 13 март 2018 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (COM(2018)0132),

—	като взе предвид пакета на Комисията от 2013 г. за социални инвестиции, представен подробно в съобщението ѝ, озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014 — 2020 г.“ (COM(2013)0083),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 5 април 2011 г., озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173), и последващите доклади за изпълнението и оценката,

—	като взе предвид препоръката на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (9),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (10),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавен „Преглед на изпълнението на препоръката от 2013 г. „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (SWD(2017)0258),

—

като взе предвид стратегическия ангажимент на Комисията за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г. и Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011 — 2020 г., както и заключенията на Съвета по него от 7 март 2011 г. (11), и съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 — 2025 г.)“ (COM(2020)0152),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 29 май 2013 г. озаглавен „Цели от Барселона — Развиване на детските заведения за деца в ранна възраст в Европа за постигането на устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0322),

—	като взе предвид целите от Барселона относно грижите за децата от 2002 г., а именно за осигуряване до 2010 г. на детски заведения за най-малко 90 % от децата на възраст между три години и задължителната училищна възраст и за най-малко 33 % от децата на възраст под три години,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост — три години по-късно“ (COM(2016)0646),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Засилване на европейските инвестиции за създаване на заетост и растеж: към втора фаза на Европейския фонд за стратегически инвестиции и нов Европейски план за външни инвестиции“ (COM(2016)0581),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения — Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (COM(2016)0381),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

—	като взе предвид пакета за кръговата икономика (Директиви (ЕС) 2018/849 (12), (ЕС) 2018/850 (13), (ЕС) 2018/851 (14) и (ЕС) 2018/852 (15)),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европа инвестира отново — Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

—	като взе предвид Бялата книга на Комисията от 16 февруари 2012 г., озаглавена „Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“ (COM(2012)0055),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 октомври 2009 г., озаглавено „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“ (COM(2009)0567),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2015 г. относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа (15071/15),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г. относно политиките за заетост и социалните политики за еврозоната (16),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 март 2019 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2019 г. (17),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно образованието в цифровата ера: предизвикателства, възможности и поуки за разработването на политиката на ЕС (18),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно начините за реинтеграция на работниците и служителите, възстановяващи се от наранявания и заболявания, чрез качествена заетост (19),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа (20),

—	като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно политиките относно минималния доход като средство за борба срещу бедността (21),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения (22),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права (23),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете (24),

—	като взе предвид позицията си от 2 февруари 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд (25),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014 — 2020 г. (26),

—	като взе предвид инициативата на ОИСР и на Европейската комисия относно „Състоянието на здравеопазването в ЕС“ и свързания с нея доклад „Здравето накратко: Европа 2018 г.“,

—	като взе предвид доклада на Комисията от 2018 г. относно адекватността на пенсиите: настояща и бъдеща адекватност на доходите на хората в напреднала възраст в ЕС, публикуван на 26 април 2018 г.,

—	като взе предвид доклада на Комисията от 2018 г. относно застаряването на населението: икономически и бюджетни прогнози за държавите — членки на ЕС (2016 — 2070 г.)“, публикуван на 28 май 2018 г.,

—	като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта и процеса от Торино, чието начало беше поставено през 2014 г. с цел укрепване на системата от договори на Европейската социална харта в рамките на Съвета на Европа и в отношенията ѝ с правото на Европейския съюз,

—	като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС (27),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19 (28),

—	като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от септември 2015 г. относно първоначалния доклад на Европейския съюз до Комитета от юни 2014 г.,

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (Директивата за равно третиране) (29) и член 141 от Договора за създаване на Европейската общност (1992 г.) относно принципа за равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност,

—	като взе предвид доклада на Комисията от 2014 г. относно равенството между жените и мъжете,

—	като взе предвид Стратегията на ЕС за младежта за периода 2019 — 2027 г., основана на резолюцията на Съвета от 26 ноември 2018 г., и целта на „Европа 2020“ за намаляване на преждевременното напускане на системата на образование и обучение до по-малко от 10 %,

—	като взе предвид „Проучването на осъществимостта за гаранция за децата — окончателен доклад“ на Комисията от март 2020 г.,

—	като взе предвид Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата от април 2017 г., озаглавен „Младежка безработица — промениха ли нещо политиките на ЕС? Оценка на схемата „Гаранция за младежта“ и на Инициативата за младежка заетост“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Подкрепа за младежката заетост: мост към работните места за следващото поколение“ (COM(2020)0276),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (Европейски акт за достъпността) (30),

—	като взе предвид европейската икономическа прогноза на Комисията от пролетта на 2020 г.,

—	като взе предвид проучването на Европейската мрежа за социална политика, озаглавено „In-work poverty in Europe: A study of national policies“ (Бедността сред работещите в Европа: проучване на националните политики), публикувано през май 2019 г.,

—	като взе предвид препоръката на Съвета от 2018 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (14582/18),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (31),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19 (32),

—	като взе предвид икономическата прогноза на Комисията от лятото на 2020 г.,

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Identifying Europe’s recovery needs“ (Определяне на потребностите на Европа от възстановяване) (SWD(2020)0098),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 18 февруари 2020 г. относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели (6129/20);

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0183/2020),

А.

като има предвид, че ЕС навлезе в най-дълбоката икономическа рецесия в своята история и че икономическата активност в Европа спада с необичайно бърза скорост; като има предвид, че според икономическата прогноза от лятото на 2020 г. се очаква БВП на ЕС да се свие с около 8,3 %, а на еврозоната — с 8,7 % през 2020 г.;

Б.

като има предвид, че кризата във връзка с COVID-19 предизвика симетричен шок, засягащ всички държави членки, въпреки че въздействието на кризата се определя като неравномерно, тъй като се усеща по-силно от хората, наброяващи повече от 109 милиона, които още преди пандемията бяха изложение на риск от бедност; като има предвид, че кризата оказа силен натиск върху системите за социална закрила, които трябва да смекчат социалните последици от кризата и да осигурят на всички достойни условия на живот и достъп до основни услуги като здравеопазване, образование и жилища; като има предвид, че кризата във връзка с COVID-19 вероятно ще увеличи съществуващите неравенства и изисква координирана европейска реакция, за да се гарантира социално и териториално сближаване;

В.	като има предвид, че настоящата криза крие риск и от увеличаване на регионалните и териториалните различия между и в държавите членки;

Г.

като има предвид, че ефективната координация на европейската икономическа, социална и здравна политика, при която европейският семестър и Европейският стълб на социалните права да са централен елемент, е от решаващо значение за смекчаване на последиците от кризата и гарантиране на икономически иновативно, социално справедливо и отговорно от екологична гледна точка възстановяване; като има предвид, че по-голямото участие на Парламента засилва демократичния надзор върху семестъра;

Д.

като има предвид, че с решението на Съвета от 23 март 2020 г. се активира общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж, което осигури гъвкавостта, необходима за предприемане на всички необходими мерки за подкрепа на икономиките и здравните системи; като има предвид, че социалните инвестиции са от съществено значение за осигуряване на устойчиво развитие, изкореняване на бедността и приобщаващи общества;

Е.

като има предвид, че някои политически решения и ограничения на инвестициите вследствие на финансовата и икономическа криза доведоха до неблагоприятни последствия за равнището на защита, предоставяно от недостатъчно финансирани в някои случаи социални и здравни системи, които не бяха в състояние адекватно да намалят бедността и неравенствата, и утежниха въздействието на пандемията в някои държави членки;

Ж.

като има предвид, че са необходими решителни мерки и инвестиции за бързо възстановяване, които следва да се съсредоточат върху смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията, рестартиране на икономическата дейност, насърчаване на устойчивото развитие, екологичния преход, цифровата трансформация и изпълнението на ЦУР на Обединените нации, целите на Зеления пакт, както и прилагането на принципите на Европейския стълб на социалните права с цел постигане на по-ефективни и по-силни социални държави;

З.

като има предвид, че за да се възползват от предложения Механизъм за възстановяване и устойчивост, държавите членки следва да подготвят планове за възстановяване и устойчивост и да ги приложат към своите национални програми за реформи, като вземат предвид заключенията в рамките на европейския семестър, както и националните планове в областта на енергетиката и климата и плановете за справедлив преход, и да докладват за своя напредък в изпълнението на плановете в контекста на европейския семестър; като има предвид, че държавите членки следва да създадат конкретни планове за социален напредък с ясни цели, в които да се посочва къде ще бъдат насочени социалните инвестиции и как ще се прилагат принципите на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) след приемането на плана за действие за прилагането на ЕССП, обявен от председателя на Европейската комисия;

И.

като има предвид, че социално устойчивите реформи са тези, които се основават на солидарност, интеграция, социална справедливост, справедливо разпределение на богатството, равенство между половете, висококачествена държавна образователна система за всички, качествена заетост и устойчив растеж — модел, който осигурява равенство и социална закрила, дава повече възможности на уязвимите групи, укрепва участието и гражданството и подобрява жизнения стандарт на всички; като има предвид, че укрепените системи за социална закрила са от решаващо значение за борбата срещу бедността и неравенствата и за подкрепата за приобщаващ и устойчив растеж;

Й.

като има предвид, че според придружаващия работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Identifying Europe’s recovery needs“ (Определяне на потребностите на Европа от възстановяване), най-належащата социална потребност е справяне с безработицата; като има предвид, че в според приблизителните оценки на Комисията в този документ ще са необходими инвестиции в социалната инфраструктура в размер на 192 милиарда евро;

К.

като има предвид, че се очаква равнището на безработицата в еврозоната да се увеличи от 7,5 % през 2019 г. до около 9,5 % през 2020 г., при което ще са налице съществени разлики между държавите членки; като има предвид, че се очаква нарастването на безработицата да засегне неравномерно различните сектори, полове, възрастови групи и социално-икономически групи; като има предвид, че подкрепяните от европейски мерки национални схеми за непълно работно време, субсидии за заплати и подпомагане на предприятията дават възможност за поддържане на работните места и за запазване до голяма степен на заплатите; като има предвид, че много работни места продължават да са сериозно застрашени в средносрочен план и че са необходими значителни усилия за справяне с проблема с безработицата; като има предвид, че в бъдеще Европейската презастрахователна схема за обезщетения при безработица би могла да смекчи подобни различия, като подпомага държавите членки да покрият разходите, пряко свързани със създаването или разширяването на национални режими на работа при непълно работно време;

Л.

като има предвид, че през първата половина на 2020 г. пазарът на труда в еврозоната претърпя значително влошаване, предизвикано от пандемията от COVID-19, и предприетите мерки за нейното овладяване; като има предвид, че спадът на заетостта с около 4 % през 2020 г. крие по-съществено влошаване на броя на отработените часове, тъй като служителите с режими на работа при непълно работно време са фактически безработни, но запазват работното си място за целите на статистиката; като има предвид, че за да се отчита даден човек като безработен, той трябва да бъде на разположение на пазара на труда, което не беше възможно навсякъде по време на строгите ограничения на свободата на движение, и че много хора, слабо интегрирани на пазара на труда, загубиха също мотивация да търсят активно работа и следователно не бяха отчетени като безработни;

М.

като има предвид, че тежестта на това влошаване на пазара на труда се поема неравномерно от различните категории на пазара на труда; като има предвид, че работниците с несигурни условия на труд и договори, включително работниците на временен трудов договор и работниците, наети чрез агенции за временна заетост, първи загубиха работата си; като има предвид, че често те не са в състояние да упражнят правата си, имат слаба или никаква сигурност на работното място и социалноосигурителна закрила и са изправени пред по-големи рискове за здравето и безопасността; като има предвид, че равнището на безработицата сред младите хора се е увеличило повече от общия процент и че самостоятелно заетите лица също са пострадали масово от ограниченията на свободата на движение;

Н.	като има предвид, че основната отговорност за борбата с младежката безработица се носи от държавите членки, които следва да разработват и прилагат регулаторни рамки за пазара на труда, системи за образование и обучение и активни политики за пазара на труда;

О.

като има предвид, че според прогнозата от лятото на 2020 г. се очаква различни фактори да забавят връщането на пазара на труда към състоянието му отпреди пандемията, например схемите за субсидиране за ограничен срок от време на режими на работа при непълно работно време; като има предвид, че в случай на продължителен период на слаба икономическа активност и с увеличаване на броя на дружествата, които се очаква да намалят или прекратят дейността си, режимите не могат напълно да предотвратят евентуално увеличаване на безработицата; като има предвид, че очакваният ръст на безработицата в ЕС може да се окаже особено труден за преодоляване в държавите членки, където безработицата вече е била сравнително висока преди началото на пандемията, където икономическото възстановяване се очаква да бъде бавно или където липсва ефикасност и ефективност на пазарите на труда и мрежите за социална сигурност;

П.

като има предвид, че според Евростат през 2018 г. в ЕС-28 е имало 8,3 милиона непълно заети работници на непълно работно време, 7,6 милиона души, които са били на разположение да работят, но не са търсили работа, и още 2,2 милиона души, които са търсили работа, без да имат възможност да започнат да работят в краткосрочен план; като има предвид, че през 2018 г. в ЕС-28 общо 18,1 милиона души са били в положение, доближаващо се в известна степен до безработица;

Р.	като има предвид, че между 2002 г. и 2018 г. делът в ЕС на работните места, осигуряващи средни доходи, намаля с 13 процентни пункта;

С.

като има предвид, че държавите членки са изправени пред структурни предизвикателства на пазара на труда, например слабото участие, както и несъответствието между уменията и квалификацията; като има предвид, че е налице нарастваща необходимост от конкретни мерки за интеграция или реинтеграция на неактивната работна сила с цел отговаряне на търсенето на пазара на труда;

Т.

като има предвид, че се предвижда влошаването на положението на пазара на труда да ограничи увеличението на трудовите възнаграждения и да отслаби позициите на работниците в процеса на договаряне; като има предвид, че социалният диалог и колективното договаряне са ключови инструменти за работодателите и профсъюзите за определяне на справедливи възнаграждения и условия на труд и че силните системи за колективно договаряне повишават устойчивостта на държавите членки по време на икономическа криза;

У.

като има предвид, че правото на колективно договаряне е въпрос, който засяга всички европейски работници, и има жизненоважни последици за демокрацията и принципите на правовата държава, включително зачитането на основните социални права и колективното договаряне; като има предвид, че колективното договаряне е основно европейско право и че европейските институции са длъжни да го спазват в съответствие с член 28 от Хартата на основните права; като има предвид, че в този контекст политиките, които зачитат, насърчават и укрепват колективното договаряне и позицията на работниците в системите за определяне на трудовите възнаграждения, играят решаваща роля за постигането на висококачествени условия на труд;

Ф.

като има предвид, че обхватът на колективното договаряне се влоши в 22 от 27 държави членки от 2000 г. насам; като има предвид, че средното равнище на членството в профсъюзи в Европейския съюз е около 23 %, като налице са големи разлики между държавите членки, в които равнището варира от 74 % до 8 %;

Х.

като има предвид, че трудови възнаграждения, гарантиращи достоен стандарт на живот, силни системи за колективно договаряне, демокрация на работното място, прозрачност на възнагражденията, предвидимо работно време, гъвкави схеми на работа, адекватна социална закрила и инвестиции в обществени услуги могат да намалят бедността сред работещите, да намалят здравните и социалните неравенства, да създадат търсене и да подобрят здравето и благосъстоянието;

Ц.

като има предвид, че Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации от 1948 г. признава необходимостта работниците да получават възнаграждение, гарантиращо жизнен минимум, като тази необходимост се признава и в Конституцията на Международна организация на труда, основана през 1919 г.; като има предвид, че според дефиницията на Eurofound трудово възнаграждение, гарантиращо жизнения минимум, е размерът на дохода, необходим за осигуряване на основен, но социално приемлив жизнен стандарт на работещия; като има предвид, че минималните трудови възнаграждения в повечето държави остават под прага на бедността;

Ч.

като има предвид, че кризата ще окаже значително въздействие върху социалните условия и ще засегне по-специално жените, домакинствата и семействата с ниски доходи, възрастните хора, малцинствата и други уязвими групи, което ще доведе до увеличаване на неравенствата, нестабилността, бедността, безработицата и социалните различия, както и до подкопаване на социалните стандарти и стандартите в областта на заетостта в Европа; като има предвид, че сред изложените на най-голям риск от загуба на работното място и изпадане в бедност са, наред с другите, младите хора, работниците с несигурни условия на труд и с нетипични и временни трудови договори, лицата с ниска квалификация, работниците с принудително намалено работно време и самостоятелно заетите лица, както и работещите през платформи и мигрантите; като има предвид, че много работници, които упражняват важни професии на първа линия в борбата с пандемията от COVID-19, принадлежат към тези уязвими категории;

Ш.

като има предвид, че кризата показа, че всеки работник е важен и че ако нашите общества функционират в условията на ограничаване на движението на гражданите, това е благодарение не само на здравните работници, изследователите и силите за сигурност, но до голяма степен и на хигиенистите, транспортните работници, касиерите в супермаркетите, полагащите грижи лица, доставчиците, домашните работници, работещите през платформи, работниците в телефонни центрове, работниците в хранително-вкусовия, селскостопанския и рибарския сектор, както и много други, чийто принос е абсолютно необходим; като има предвид, че твърде често тези работници имат лоши условия на труд и ниски възнаграждения и че в много сектори по-голямата част от тях са жени;

Щ.

като има предвид, че разликите в заплащането и пенсиите между мъжете и жените продължават да съществуват и има опасност да се задълбочат с кризата във връзка с COVID-19; като има предвид, че в целия ЕС жените продължават да печелят средно с 16 % по-малко, отколкото мъжете и че разликата между мъжете и жените по отношение на пенсиите е почти 37,2 % в ЕС;

АА.

като има предвид, че в ЕС дискриминацията на работното място въз основа на възраст, пол, полова идентичност, увреждане, етнически или расов произход, религия, убеждения или сексуална ориентация е забранена и всеки има право на равно третиране по отношение на наемане на персонал, условия на труд, повишение, заплащане, достъп до обучение и професионално пенсионно осигуряване;

АБ.

като има предвид, че през следващото десетилетие се очаква поляризацията при заетостта да нарасне още повече, а работните места в спектъра на по-високите и на по-ниските равнища на умения — да се увеличат; като има предвид, че тази тенденция вероятно ще бъде допълнително засилена от пандемията; като има предвид, че прогресивното данъчно облагане е необходимо предварително условие за намаляване на общото неравенство и за финансиране на добре функциониращи социални държави;

АВ.

като има предвид, че светът на труда претърпява преобразуваща промяна, предизвикана от технологичните иновации, цифровизацията, демографските промени, изменението на климата и глобализацията; като има предвид освен това, че настоящата криза оказа огромно въздействие върху нашите работни навици; като има предвид, че използването на цифровите технологии и тяхното насърчаване по приобщаващ начин носят икономически и социални ползи в дългосрочен план, могат да повишат конкурентоспособността и да създават възможности за работни места, но че също така създават предизвикателства като социалната изолация, цифровото изключване, увеличените неравенства, защитата на данните, влошаването на здравето и условията на труд на работниците както и на защитата на техните права; като има предвид, че инвестирането в цифрови умения, квалификации и формално обучение за възрастни укрепва пригодността за заетост на работниците, развитието в областта на заплащането и конкурентоспособността на предприятията; като има предвид, че горепосочените глобални предизвикателства изискват справедлив преход, така че никой да не бъде изоставен;

АГ.	като има предвид, че свободното движение на работници е основен принцип на Европейския съюз и е от съществено значение за правилното функциониране на вътрешния пазар;

АД.

като има предвид, че прилагането на препоръката от 2013 г. относно инвестициите в децата в ЕС не даде очакваните резултати; като има предвид, че европейският семестър не даде в достатъчна степен приоритет на справянето с бедността и социалното изключване на децата и че средствата от ЕС не са използвани така широко и стратегически, както би могло да се използват; като има предвид, че въвеждането на гаранция на ЕС за децата с конкретни цели би било ефективен начин да се гарантира, че държавите членки поемат политически ангажимент на високо равнище да осигурят социалните права на децата, по-специално на тези в уязвимо положение, и да се борят с детската бедност и социално изключване;

АЕ.

като има предвид, че неравнопоставеността в здравеопазването се корени в социалните неравенства и е свързана по-специално с пола, образователните стандарти, заетостта, доходите, жилищните условия и неравния достъп до медицинска помощ, профилактика на заболяванията и услуги за насърчаване на здравето;

АЖ.	като има предвид, че при определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза трябва да се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве;

АЗ.	като има предвид, че в повечето държави членки съществуват различни схеми за минимален доход, за да се създаде защитна мрежа за живеещите в риск от бедност;

АИ.

като има предвид, че бездомността постоянно се увеличава в повечето държави членки през последното десетилетие; като има предвид, че всяка нощ най-малко 700 000 души в ЕС са бездомни, което е 70 % повече от преди десетилетие; като има предвид, че COVID-19 показа, че бездомността представлява едновременно социална криза и криза, засягаща общественото здраве;

призовава Комисията да разработи политическа стратегия, която да замени стратегията „Европа 2020“, насочена към премахване на бедността, обединявайки ключови инструменти като Европейския зелен пакт, Европейския стълб на социалните права и европейския семестър, с по-дългосрочна визия за икономика на благосъстоянието и за устойчивостта на нашата среда и социални модели в съответствие с ЦУР на ООН;

отбелязва специфичните за всяка държава препоръки на Комисията за 2020 г.; изразява загриженост, че държавите членки са постигнали ограничен напредък или не са постигнали изобщо напредък по шест от 10-те специфични за всяка държава препоръки, отправени към тях през 2019 г., и че напредъкът е неравномерен в различните държави членки и области на политиката, като е особено бавен по отношение на разширяването на данъчната основа и по отношение на здравеопазването и дългосрочните грижи; подчертава, че специфичните за всяка държава препоръки следва да са в съответствие с икономическите, социалните и екологичните цели на ЕС; подчертава, че изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки е от решаващо значение за насърчаването на социалното приобщаване и подобряването на социалните права, както и за постигането на пълна и качествена заетост и социално справедлив преход; поради това настоятелно призовава държавите членки, независимо дали са в еврозоната или не, да прилагат по-добре препоръките, особено тези, които се отнасят до заетостта и социалните въпроси; подчертава, че извличайки поуки от предишната криза и реагирайки на икономическата и социалната криза във връзка с COVID-19, специфичните за всяка държава препоръки следва да насърчават регулирането на пазара на труда, да укрепват устойчивостта на нашите икономически политики и да подкрепят нашите обществени услуги;

изразява загриженост относно опустошителните социални последици от кризата във връзка с COVID-19, по-специално за жените, домакинствата и семействата с ниски доходи и уязвимите групи, като например възрастните хора, хората с увреждания, хората, принадлежащи към малцинства, бежанците и мигрантите, както и работниците, които са на първа линия по време на кризата; тези последици допълнително увеличават съществуващите опреди неравенства, създават нови и биха могли да застрашат социалните стандарти и стандартите в областта на заетостта в Европа; подчертава, че само решителна и координирана европейска реакция ще помогне да се компенсират социалните последици от настоящата криза и да се покаже, че ЕС е незаменим проект, основан на социална справедливост, солидарност и интеграция; призовава държавите членки да защитават изцяло социалните права на гражданите и подчертава ключовата роля, която пакетът „Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа“ (REACT-EU) трябва да играе за подпомагане на хората в най-неравностойно положение чрез осигуряване на подходящо финансиране от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ), за подпомагане на заетостта, и по-специално на младите хора, чрез Европейския социален фонд (ЕСФ), както и за насърчаване на сближаването в ЕС, включително в най-отдалечените региони;

приветства решението на държавите членки да задействат общата клауза за дерогация, за да осигурят по-голяма гъвкавост за предприемане на необходимите мерки в подкрепа на здравето на европейските граждани и системите за гражданска защита, за запазване на работните места, за подкрепа на стабилното възстановяване и за стабилизиране на европейската социална пазарна икономика; в тази връзка призовава държавите членки да използват пълноценно тази фискална гъвкавост, за да предотвратяват и смекчават социалните последици от кризата, да укрепват социалните системи и да финансират качествени работни места, публичните услуги, борбата с бедността и екологичния преход; приветства изявлението на Комисията за започването на широка обществена консултация с всички заинтересовани лица за проучване на възможните насоки за развитие на данъчните правила на ЕС; приканва държавите членки да участват в разискванията с цел насърчаване на устойчивите социални инвестиции, стимулиращи растежа, при същевременно запазване на фискалната устойчивост;

подчертава значението на стабилната и отговорна бюджетна процедура и призовава държавите членки и Комисията да увеличат инвестициите в отговор на здравната криза, по-специално инвестициите в образователната и социалната система, както и в системата за здравеопазване; посочва, че в европейския семестър все още липсва програма за наблюдение и справяне с увеличаването на неравенствата в Европа; поради това настоятелно призовава Комисията да оцени по-добре разпределението на въздействието на публичните политики и дисбалансите по отношение на доходите и разпределението на богатството, като при установяване на дисбаланси трябва да се изготвят доклади от индивидуален задълбочен преглед, като начин за свързване на икономическата координация със заетостта и социалните показатели; призовава Комисията да проучи кои следва да бъдат най-точните показатели за икономическо неравенство и да наблюдава развитието на неравенствата;

приветства Next Generation EU — плана на ЕС за възстановяване; призовава за балансиран подход между прехода към зелена и цифрова икономика, от една страна, и образователната, социалната и здравната инфраструктура, от друга; настоява планът за възстановяване да бъде в пълно съответствие с Европейския стълб на социалните права и да допринася за постигането на ЦУР на ООН и на Европейския зелен пакт; призовава държавите членки да използват общата клауза за дерогация, за да инвестират в хората и социалните системи, и да подкрепят предприятията в затруднение с цел гарантиране на работните места и заплатите; призовава за специфични планове за социален напредък, за да се осигурят по-ефективни, по-равноправни и по-силни социални държави; изисква амбициозна многогодишна финансова рамка (МФР), подсилена с нови собствени ресурси, и отхвърля всяко намаляване на финансирането за програми, насочени към сближаването, като например ЕСФ+;

подчертава значението на прилагането на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) и постигането на ЦУР на ООН в контекста на Европейския план за възстановяване, за да се осигури социална справедливост, социално сближаване и просперитет за всички; изразява загриженост, че в настоящата криза социалните системи изпитват безпрецедентен натиск и че свързаните с тях публични разходи ще нарастват експоненциално; подчертава, че за да се даде тласък на възстановяването, инвестиционните усилия на ЕС чрез Плана за възстановяване и МФР следва да стимулират икономическия растеж със силно социално измерение, по-специално чрез укрепване на социалните системи и инвестиране в стабилни системи за социална сигурност, здравеопазване, образование, жилищно настаняване, заетост, култура, справедливост и подходящи и достъпни обществени социални услуги с цел борба със социалното въздействие на кризата и изкореняване на бедността;

приветства предложението на Комисията за създаване на инструмента SURE като спешна мярка в подкрепа на схемите на държавите членки за работа при непълно работно време във връзка с кризата, предизвикана от COVID-19, и в резултат на това за увеличаване на шансовете на дружествата да получат необходимата ликвидност за възобновяване на икономическата дейност и за запазване на работните места; отбелязва временния характер на инструмента; поради това приканва Комисията да проучи възможността за постоянен специален инструмент, който да бъде задействан по искане на държавите членки в случай на неочаквана криза, довела до постоянно нарастване на разходите за режими на работа при непълно работно време и подобни мерки;

подчертава ангажимента на Комисията да мобилизира Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в отговор на последствията от кризата, свързана с COVID-19, за заетостта; поради това призовава държавите членки да внесат бързо в Комисията искания за финансиране, за да се подпомогнат европейските работници, загубили своята работа вследствие на COVID-19, като това финансиране ще бъде използвано за тяхното пренасочване, преквалификация и повторно приобщаване на пазара на труда;

10.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че финансовата помощ се предоставя само на предприятия, които не са регистрирани в държавите, изброени в приложение 1 към заключенията на Съвета относно преразгледания списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че бенефициентите спазват основните ценности, залегнали в Договорите, и че дружествата, получаващи публична финансова подкрепа, защитават работниците, гарантират достойни условия на труд, зачитат профсъюзите и приложимите колективни трудови договори, плащат своя дял от данъците и се въздържат от обратно изкупуване на акции или изплащане на бонуси на ръководството или дивиденти на акционерите;

11.

подчертава централната роля на набора от социални показатели в рамките на европейския семестър; призовава Комисията да засили набора от показатели, като отрази всичките 20 принципа на ЕССП, и да разработи социални цели, включително относно намаляване на бедността, както и метод за интегриране на социалните аспекти на факторите от екологичен, социален или управленски характер (ЕСУ); подчертава значението на предварителните оценки, както и на задълбочените последващи оценки на националните програми за реформи;

12.

изразява загриженост относно въздействието на кризата с COVID-19, която се отразява отрицателно на европейския пазар на труда, и относно безпрецедентната загуба на работни места, особено в стратегически сектори, както и относно свързаното с това повишаване на бедността и различията в жизнения стандарт, което ще засегне особено младите хора, жените и работниците на нискоквалифицирани позиции, в неформалната икономика и в несигурната заетост; припомня съобщението на председателя на Комисията, че ще бъде представена презастрахователна схема на ЕС за обезщетения при безработица; призовава държавите членки да прилагат мерки за запазване на заетостта и да насърчават гъвкави схеми на работа с цел запазване на работните места; призовава държавите членки да инвестират подходящо в ефективни активни политики по заетост, образование, обучение и учене през целия живот и да използват пълноценно съществуващите и новите инструменти на ЕС за финансиране с цел предотвратяване на дълготрайната безработица, особено в регионите, които са изправени пред значителни демографски затруднения, като селските райони; настоятелно призовава държавите членки също така да създадат нови възможности за заетост, включително чрез публични инвестиции и програми за заетост, и да засилят ролята на публичните служби по заетостта със специален акцент върху подпомагането на младите хора, хората с увреждания и лицата, подложени на дискриминация, да навлязат на пазара на труда;

13.

отбелязва с голяма загриженост високото равнище на младежката безработица в редица държави членки и нестабилността на трудовите договори на младите работници, особено в сектори, които са засегнати сериозно от COVID-19; призовава държавите членки и Комисията да предприемат подходящи мерки за справяне с младежката безработица, като използват пълноценно настоящите и новите финансови инструменти, като например гаранцията за младежта и „Еразъм+“; призовава за по-ефективна и приобщаваща гаранция за младежта със специален акцент върху качествената заетост с достойно възнаграждение, по-специално насочена към онези, които са най-отдалечени от пазара на труда;

14.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че пандемията от COVID-19 не влошава положението на тези групи, които са най-отдалечени от пазара на труда, като лицата, полагащи грижи неформално, хората с дълготрайни заболявания, увреждания, здравословни проблеми или сложни хронични заболявания, мигрантите и бежанците, както и хората от етнически и религиозни малцинства;

15.

подчертава, че малките и средните предприятия (МСП) са изключително важни за устойчивото и приобщаващо развитие, за икономическия растеж и за създаването на работни места в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да засилят подкрепата си за МСП и техните работници при възстановяването на икономическата дейност, както и в прехода към по-цифровизирана и по-екологична икономика;

16.

призовава държавите членки да насърчават активно развитието на кръговата и социалната икономика, да укрепват социалните иновации и социалните предприятия и да засилват тяхната устойчивост, както и да подкрепят формите на заетост, които създават възможности за качествени работни места;

17.

счита, че за да се запази и да се увеличи конкурентоспособността в световен мащаб, регулаторната рамка за пазара на труда в държавите членки трябва да е ясна, проста и гъвкава, като същевременно се поддържат високи трудови стандарти;

18.

подчертава, че успешното прилагане на Плана на ЕС за възстановяване изисква надлежен социален диалог на всички равнища с ефективно участие на социалните партньори, укрепване на правата на работниците и профсъюзите, както и колективно договаряне и участие на работниците, които са основни инструменти за демокрация и приобщаване; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят изграждането на капацитет на социалните партньори, включително чрез ЕСФ+, за да се укрепят гъстотата на профсъюзите, социалният диалог, колективното договаряне и участието на работниците по въпроси, свързани с дружествата, както и да се спазват колективните споразумения в областта на обществените поръчки; призовава Комисията и държавите членки да гарантират също така, че социалните партньори участват пълноценно в изготвянето на политиките, включително в европейския семестър;

19.

приветства втората фаза на консултациите на Комисията със социалните партньори относно рамка на ЕС за минимални заплати; отбелязва, че достойните заплати са важни за справедливите условия на труд и за процъфтяващата социална пазарна икономика; призовава държавите членки да гарантират на всички работници достойни заплати над прага на бедността, гарантиращи жизнен минимум, чрез колективни споразумения или чрез националното законодателство; счита, че засиленото колективно договаряне е един от най-добрите начини за насърчаване на достойни заплати в рамките на ЕС; призовава Комисията да установи пречките пред социалния диалог в рамките на ЕС и да представи европейска рамка за минимални заплати с цел премахване на бедността сред работещите в съответствие с националните традиции и при надлежно зачитане на автономността на националните социални партньори и добре функциониращите модели на колективно договаряне; подчертава, че нито една инициатива не трябва да накърнява автономността на социалните партньори или определянето на заплатите в системите за колективно договаряне; призовава за координиран подход на равнището на ЕС, за да се избегне нездравата конкуренция в областта на разходите за труд и да се засили социалното сближаване във възходяща посока за всички; подчертава освен това, че заплатите следва да дават възможност на работниците да задоволяват потребностите си и тези на семействата си, както и че всеки работник в Съюза следва да получава заплата, гарантираща жизнения минимум; във връзка с това отправя искане към Комисията да проучи как да се определи какво може да включва гарантиращата жизнен минимум заплата и как тя следва да бъде измерена, което би могло да послужи като референтен инструмент за социалните партньори;

20.

призовава за достъп на всички работници и самостоятелно заети лица до публични, основани на солидарността и подходящи пенсии за осигурителен стаж и възраст, които са над прага на бедността; призовава държавите членки да гарантират пригодността и устойчивостта на своите пенсионни системи; счита, че реформите на пенсионните системи следва да се съсредоточат върху реалната възраст на пенсиониране и да отразяват тенденциите на пазара на труда, раждаемостта, здравето и финансовото положение, условията на труд и коефициента на икономическа зависимост, наред с другите аспекти, и да бъдат придружени от стратегии за активен живот на възрастните хора; счита, че тези реформи трябва също да вземат предвид положението на милиони работници в Европа, и по-специално на жените, младите хора и самостоятелно заетите лица, подложени на несигурни и рискови форми на заетост, периоди на принудителна безработица и намалено работно време; счита, че държавите членки следва да установят конструктивен диалог със социалните партньори и други заинтересовани лица и да позволят подходящо постепенно въвеждане на реформите;

21.

призовава Комисията да извърши цялостна оценка на условията на труд и заетост на работниците на първа линия и на работниците с професии от основно значение, работещите през платформа, нестандартните работници и работниците с несигурни форми на заетост, като установи причините за несигурното им положение, да представи европейска регулаторна рамка с ясни и прости насоки за гарантиране на подходящо работно време, достойни условия на труд за всички работници, права и всеобщ достъп до социална закрила, както и да засили обхвата на колективното договаряне, да се бори с несигурните договори, фиктивната самостоятелна заетост, договорите за нулево работно време и неправомерното използване на нестандартни договори; призовава Комисията да определи строги ограничения на практиките на възлагане на подизпълнители и да подобри стандартите за социална закрила; както и да предостави насоки за изпитване на трудовия статус на независимите изпълнители с цел борба с фиктивната самостоятелна заетост; подчертава, че работниците на временни или гъвкави договори следва да могат да се ползват от същото ниво на защита като останалите работници;

22.

отбелязва със загриженост недостатъчния достъп до системите за социална закрила или липсата на такъв достъп за работниците с нетипична форма на заетост и самостоятелно заетите лица; призовава държавите членки да приложат мерки за справяне с тези проблеми, по-специално в съответствие с Препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила; подчертава необходимостта от всеобщ достъп до социална закрила, особено в настоящата трудна ситуация;

23.

подчертава, че неотдавнашната пандемия доказа значението на цифровите решения, по-специално дистанционната работа, и необходимостта от създаване на насоки и регламенти в това отношение на европейско равнище; счита, че подходящо регулираните гъвкави схеми на работа, дистанционната работа и работата, която не е свързана с конкретно местоположение, могат да играят важна роля за запазването на работните места, да подкрепят по-доброто равновесие между професионалния и личния живот, да допринесат за намаляване на емисиите на CO2, свързани с ежедневното пътуване, да подобрят възможностите за заетост за хората с увреждания и да служат като инструмент за справяне с обезлюдяването на селските райони; поради това призовава Комисията да предложи програма на ЕС за дистанционна работа, включително законодателна рамка за гарантиране на достойни условия на труд, включително зачитане на работното време, отпуск, равновесие между професионалния и личния живот и право на изключване от мрежата; подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на положението на родителите с деца, самотните родители и полагащите грижи неформално лица, които предоставят непрекъсната грижа на зависими роднини, тъй като пандемията от COVID-19 показа, че тези групи имат най-големи затруднения при съвместяването на професионалния и семейния живот при дистанционна работа; поради това подчертава значението на подходящите решения в областта на грижите за децата;

24.

изразява загриженост относно условията на труд и живот на сезонните работници и други трансгранични работници, особено в сектора с ниски заплати; призовава Комисията и държавите членки да засилят преносимостта на правата и да гарантират справедливи и равни условия на труд за мобилните, трансграничните и сезонните работници в ЕС; призовава държавите членки да се ангажират напълно с цифровизацията на обществените услуги, за да улеснят справедливата мобилност на работниците, особено по отношение на координирането на системите за социална сигурност; поради това отправя искане към Комисията да представи, след подходяща оценка на въздействието, предложение за цифров социалноосигурителен номер на ЕС, който също така има потенциала да създаде механизъм за контрол както за отделните лица, така и за съответните органи, за да се гарантира, че социалната сигурност се изплаща в съответствие със задълженията; счита освен това, че всеки работник трябва да има достъп до пълен преглед на това кой е неговият работодател и какви са собствените му права на заплата и на условия на труд, било то в съответствие с колективен договор, или с националното законодателство, когато е приложимо; призовава освен това за отговорност на подизпълнителите в целия ЕС в някои сектори, като селското стопанство и месната промишленост, особено в случай на договори за работа на място, и за ясни правила за практиките на подизпълнители като цяло;

25.

заявява, че пандемията от COVID-19 доведе до повишаване на рисковете за здравето и безопасността на милиони работници; приветства ангажимента на Комисията да преразгледа Директива 2000/54/ЕО относно биологичните агенти с цел адаптирането ѝ към глобалната пандемия и други извънредни обстоятелства, за да се осигури пълната защита на работниците срещу рисковете от излагане; призовава Комисията да представи възможно най-скоро нова стратегическа рамка за здраве и безопасност, директива относно стреса на работното място и мускулно-скелетните смущения, директива относно психичното благосъстояние на работното място и стратегия на ЕС за психично здраве с цел да защити всички работници на работното място; призовава за засилване на ролята на EU-OSHA с цел насърчаване на здравословни и безопасни работни места в целия Съюз; подчертава, че инвестициите в здравословни и безопасни условия на труд подобряват качеството на работните места и благосъстоянието на работниците и допринасят за производителността и конкурентоспособността на европейската икономика;

26.

изразява загриженост относно ограничаването на социалната мобилност между поколенията и увеличаването на неравенството по отношение на доходите; отбелязва, че високите равнища на неравенство водят до понижаване на икономическите резултати и на потенциала за устойчиво развитие; призовава Комисията и държавите членки да се справят с неравенствата и да се борят с дискриминацията; подчертава, че държавите членки следва да устроят своите национални данъчни системи и системи за обезщетения по начин, който да намалява неравенствата, да насърчава справедливостта, да защитава домакинствата и семействата и да предоставя стимули за образование и участие на пазара на труда, като същевременно гарантира пълно съответствие с ЦУР на ООН и целите в областта на климата и околната среда, определени в Европейския зелен пакт; подчертава, че инвестициите в образование и умения, както и в по-добре разработени системи за данъчно облагане и обезщетения са основни инструменти на политиката за намаляване на неравенството и насърчаване на равни възможности;

27.

призовава Комисията да изпълнява международните правни задължения във връзка с правата на децата, които държавите членки (както и ЕС като цяло във връзка с някои от тези права) са се ангажирали да спазват; призовава Комисията да представи гаранция на ЕС за децата през 2020 г.; призовава за използване на всички възможности в МФР за периода 2021 — 2027 г. за инвестиране в децата, както и за използване на средствата по нея, за да се развие потенциалната добавена стойност на гаранцията на ЕС за децата в борбата с бедността, както и с вредните отрицателни тенденции, свързани с демографските промени в Европа; изисква държавите членки да създадат европейски и национални планове за действие за гарантиране на достъпа на децата до петте основни социални права — достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни заведения за детски грижи, достойни жилища и подходящо хранене;

28.

призовава Комисията да представи във възможно най-кратък срок гаранция на ЕС за децата въз основа на подхода, основан на три стълба, предвиден в препоръката на Съвета от 2013 г. относно инвестициите в децата, и основана на правата, всеобхватна и интегрирана стратегия за борба с бедността с определена цел за намаляване на бедността, както и рамка на ЕС относно националните стратегии за борба с бездомността чрез приемане на принципа „жилищно настаняване на първо място“, както и стратегическа рамка на ЕС за ромите за периода след 2020 г. с конкретни цели и национално финансиране; призовава Комисията да проведе сравнително проучване относно различните схеми за минимални доходи в държавите членки, които осигуряват минимално равнище на социална закрила и защитна мрежа за хората в нужда, както и да изтъкне случаите на най-добри практики с оглед на представянето на рамка в това отношение;

29.

подчертава значението на механизма за автоматично стабилизиране на социалните системи за поемане на вълните на социален шок, причинени от външни фактори, като например рецесии; поради това призовава държавите членки да въведат политики за възстановяване на сигурността в областта на заетостта чрез предоставяне на социална закрила на всички видове работници, включително в случай на уволнение; призовава също държавите членки с оглед на Препоръка № 202 на МОТ, предвиждаща минималните равнища на социална закрила, да осигурят и увеличат инвестициите в системите за социална закрила, за да гарантират ефективността им при предотвратяването и изкореняването на бедността и неравенствата, като същевременно обезпечат тяхната устойчивост;

30.

приветства факта, че по време на пандемията от COVID-19 много държави членки предприеха извънредни мерки за предотвратяване и справяне с бездомността чрез спиране на съдебните отстранения и осигуряване на жилища при спешна нужда; настоятелно призовава държавите членки да предоставят достъп до жилищно настаняване и да осигурят устойчиви, проактивни и реактивни решения, за да се премахне бездомността до 2030 г.; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да събират по-добре и по-хармонизирано данни за бездомността и да интегрират бездомността във всички съответни политики;

31.

призовава Комисията и държавите членки да представят конкретни предложения, за да се гарантира справедлив преход по отношение на подобряването на енергийната ефективност на жилищата, и да решат по подходящ начин проблема с енергийната бедност във връзка с целите и принципите на Зеления пакт;

32.

подчертава, че прозрачността на заплащането е ключова в борбата с несправедливите разлики по отношение на заплатите и с дискриминацията; поради това приветства намерението на Комисията да въведе обвързващи мерки за прозрачност в заплащането, които следва да включват индекс за равното заплащане между жените и мъжете и да зачитат изцяло автономността на националните социални партньори; настоятелно призовава за бързо приемане на тези мерки с цел преодоляване на разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете и избягване на допълнителни неравенства и дискриминация на пазара на труда, основани на пола; отново изтъква необходимостта от интегриране на принципа на равенство между половете във всички бюджетни и политически области; призовава държавите членки и Комисията да насърчат предприемаческия дух на жените и да улеснят достъпа им до финансиране; призовава държавите членки да деблокират преговорите в Съвета за Директивата относно жените в управителните съвети; призовава за по-добро включване на периодите на отпуск по майчинство и родителски отпуск в пенсионните права;

33.

изразява загриженост относно нарастващите дискриминация и расизъм в Европа; призовава Комисията и държавите членки да укрепят прилагането на законодателството, политиките и практиките против дискриминация и да прекратят структурната дискриминация срещу малцинствата при достъпа до заетост и на работното място; призовава Комисията да представи съобщение относно насоки за предотвратяване на сегрегацията на малцинствата на пазара на труда, включително етническите малцинства, както и да представи относно стандарти за държавите членки и работодателите по отношение на политиките за наемане на работа без дискриминация, включително препоръки за приемането на планове за равенство на равнището на дружествата и в секторните колективни споразумения и за създаването на работни групи по многообразието на работното място, които следва да се справят със стереотипите, предразсъдъците и отрицателните нагласи и да предотвратяват дискриминацията при наемането на работа, повишаването, заплащането и достъпа до обучение; подчертава, че тези планове за действие в областта на равенството следва да се използват и за насърчаване на етническо и културно многообразие на работното място, за разработване на вътрешни правила срещу расизма, свързаната с това дискриминация и тормоза на работното място, за наблюдение и преглед на назначаването на работа, напредването и задържането на работна сила чрез мерки за равенство, за да се установят преките или непреките дискриминационни практики и да се приемат коригиращи мерки за намаляване на неравенството във всяка от тези области; призовава за това тези планове за действие в областта на равенството да включват събирането на данни за равенството в съответствие със стандартите за неприкосновеност на личния живот и основните права за тези цели;

34.

изтъква необходимостта от борба с възрастовата дискриминация на пазарите на труда, включително чрез повишаване на осведомеността относно Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и чрез осигуряване на достъп до възможности за учене през целия живот чрез индивидуализирани курсове и обучения;

35.

призовава държавите членки да предоставят физически и финансово достъпни качествени грижи за децата и услуги в ранна детска възраст, както и услуги в областта на краткосрочните и дългосрочните грижи и социални услуги, включително за възрастни хора и хора с увреждания, за да се улеснят независимият начин на живот и участието на жените на пазара на труда; във връзка с това призовава държавите членки да приложат бързо и в нейната цялост Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи; призовава за разработването на правна уредба на ЕС за услуги за полагане на грижи, за да се определят минимални стандарти и насоки за качество;

36.

признава решаващата роля на европейските лица, полагащи грижи, по време на пандемията; призовава за европейска стратегия за полагане на грижи, за да се гарантира справедлива мобилност на работната ръка в този сектор и да се подобрят условията на труд за лицата, полагащи грижи;

37.

посочва, че кризата, причинена от пандемията от COVID-19, влоши стандарта на живот на хората с увреждания; призовава Комисията да представи всеобхватна и дългосрочна стратегия на ЕС за хората с увреждания за периода след 2020 г., основана на консултации с хора с увреждания и представители на техните семейства или организации; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за смекчаване на кризата в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, за да гарантират защитата на правата на хората с увреждания, тяхното пълноценно и ефективно участие и приобщаване в обществото, както и техните равни възможности и недискриминационен достъп до стоки, услуги и развлекателни дейности; призовава Комисията и държавите членки също така да увеличат усилията си за осигуряване на достъп на хората с увреждания до пазара на труда чрез премахване на пречките, използване на възможностите, които предлага цифровата работа, и създаване на стимули за тяхната заетост;

38.

изразява загриженост относно стагнацията на дела на преждевременно напускащите училище, особено сред маргинализираните групи, и нарастващия дял на учениците с по-ниски резултати; подчертава, че пропуските в математическите, езиковите и цифровите умения са сериозни пречки за значимото участие в обществото и на пазара на труда; призовава държавите членки да гарантират, че висококачественото, достъпно и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот са право на всеки; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за инвестиране в висококачествено образование, професионално образование и обучение с персонализирана подкрепа, за засилване на мерките за повишаване на квалификацията и пренасочването, по-специално за придобиване на цифрови умения, и за насърчаване на ученето през целия живот с цел адаптиране на работната сила към променящите се изисквания на пазара на труда; подчертава, че резултатите от образованието са отрицателно засегнати от социалното изключване, дискриминацията, прилагането на стереотипи, бедността и сегрегацията, които също трябва да бъдат преодолени; призовава Комисията да извърши цялостен анализ на факторите, които стоят зад преждевременното напускане на училище, включително социалните му аспекти, и въз основа на това да представи предложение за справяне с проблема;

39.

подчертава, че съчетаването на квалификациите с уменията и възможностите за работа, както и бързото признаване и по-доброто сертифициране на професионалните квалификации в ЕС могат да допринесат за създаването на добре функциониращ и приобщаващ европейски пазар на труда и че по-тясното сътрудничество между образователните системи и предприятията би могло да допринесе за постигането на тази цел; призовава държавите членки да се възползват максимално от цифровите решения в областта на образованието, като вземат предвид бързото развитие на технологиите и бъдещите нужди на пазара на труда;

40.

подчертава, че квалификацията и сертифицираните умения осигуряват добавена стойност на работниците, подобрявайки позицията им на пазара на труда, и могат да бъдат прехвърлени при преходи на пазара на труда; призовава публичната политика относно уменията да бъде ориентирана към сертифициране и утвърждаване на квалификации и умения; подчертава, че следва да бъдат създадени системи за компенсиране, основаващи се на умения, в предприятия, които имат достъп до публични средства за повишаване на квалификацията на работниците в съгласие с представителите на работниците, тъй като тази система би осигурила възвръщаемост на тези публични инвестиции;

41.

приветства актуализираната Европейска програма за умения, която има за цел да отговори на изискванията за умения и бъдещите предизвикателства на пазара на труда в ЕС, обществото и екологичния и цифровия преход; подчертава, че подпомагането на подходящи умения, като се поставя акцент върху цифровите умения, ще подобри производителността, като облекчи екологичния и цифровия преход към по-зелена и по-интелигентна икономика; призовава държавите членки да обърнат внимание на цифровизацията, автоматизацията, недостига на умения и несъответствията между търсените и предлаганите умения, както и на цифровото изключване; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на младите хора, дългосрочно безработните, жертвите на насилие, основано на пола, хората с увреждания, ромите и други групи, изложени на риск от дискриминация; подчертава спешната необходимост от създаване на гаранция за уменията в съответствие с принципите на гаранцията за младежта, така че всички европейци да получат качествени възможности за повишаване на квалификацията и за преквалификация;

42.

подчертава необходимостта от справяне със социалните, икономическите и екологичните фактори, определящи здравето; призовава за създаване на Европейски здравен съюз, провеждане на стрес тестове на системите на здравеопазване в ЕС, минимални стандарти за качествено здравеопазване, Европейски механизъм за реагиране в областта на здравеопазването, както и за укрепване на здравните агенции на ЕС и на капацитета за гражданска защита, като всички те се основават на принципите на солидарност, недискриминация, стратегическа автономност и сътрудничество и като се поставят съображенията, свързани с общественото здраве, в основата на определянето и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза, както е заложено в Договора, със систематична оценка на въздействието върху здравето на всички съответни политики и специално внимание към предоставянето на здравни грижи и лечение за възрастните хора; призовава държавите членки да гарантират достъп до висококачествено, ориентирано към хората и достъпно здравеопазване, включително ефективни и добре обезпечени с ресурси универсални профилактични грижи и насърчаване на здравето за всички; приветства преминаването в рамките на европейския семестър от икономии към ориентираност към резултати и здравни резултати в областта на здравеопазването; призовава Комисията да положи повече усилия за справяне с неравнопоставеността в здравеопазването между и в рамките на държавите — членки на ЕС, да разработи общи показатели и методологии за наблюдение на здравето и ефективността на системите на здравеопазване с оглед намаляване на неравенствата, определяне и приоритизиране на областите, нуждаещи се от подобрение и увеличено финансиране; счита, че Комисията следва да направи оценка на ефективността на мерките с цел да се намали неравнопоставеността по отношение на здравето в резултат на политиките, които обхващат социални, икономически и екологични рискови фактори;

43.

отново заявява голямото значение на принципите на правовата държава, включително независимите и ефикасни съдебни системи, качествените публични администрации и обществените поръчки, а също и строгите рамки за борба с корупцията, тъй като те са основата за стабилна бизнес среда, функциониращи пазари на труда и правилно използване на фондовете на ЕС; подчертава, че поради това оценката на принципите на правовата държава и ефективността на съдебната система следва да продължат да бъдат включени в европейския семестър; призовава държавите членки да ратифицират преразгледаната Европейска социална харта;

44.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(2) ОВ L 159, 20.5.2020 г., стр. 1.

(3) ОВ L 130, 24.4.2020 г., стр. 7.

(4) ОВ L 99, 31.3.2020 г., стp. 5.

(5) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 196.

(6) ОВ L 185, 11.7.2019 г., стр. 44.

(7) ОВ C 205, 19.6.2020 г., стр. 3.

(8) ОВ L 138, 13.5.2014 г., стр. 5.

(9) ОВ L 307, 18.11.2008 г., стр. 11.

(10) ОВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79.