Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 52020IP0282

Резолюция на Европейския парламент от 22 октомври 2020 г. относно бъдещето на европейското образование в контекста на COVID-19 (2020/2760(RSP))

OB C 404, 6.10.2021, p. 152–156 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

6.10.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 404/152

P9_TA(2020)0282

Бъдещето на европейското образование в контекста на Covid-19

Резолюция на Европейския парламент от 22 октомври 2020 г. относно бъдещето на европейското образование в контекста на COVID-19 (2020/2760(RSP))

(2021/C 404/08)

Европейският парламент,

—

като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—

като взе предвид член 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „Изграждане на европейското пространство за образование до 2025 г.“ (COM(2020)0625),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „План за действие в областта на цифровото образование за периода 2021 — 2027 г.: приспособяване на образованието и обучението към ерата на цифровите технологии“ (COM(2020)0624),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2018 г. относно плана за действие в областта на цифровото образование (СOM(2018)0022),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2017 г., озаглавено „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ (COM(2017)0673),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно образованието в ерата на цифровите технологии: предизвикателства, възможности и поуки при формулирането на политиките на ЕС (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2018 г. относно модернизирането на образованието в ЕС (4),

—

като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно бъдещето на европейското образование в контекста на COVID-19 (O-000052/2020 — B9-0020/2020 и O-000053/2020 — B9-0021/2020),

—

като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по култура и образование,

А.

като има предвид, че в съответствие с Европейския стълб на социалните права достъпът до качествено и приобщаващо образование и учене през целия живот е основно право на човека и е от съществено значение за придобиването и поддържането на умения, за пълноценното и активно участие в обществото и за ефективния достъп до развиващ се пазар на труда;

Б.

като има предвид, че според ЮНЕСКО почти 1,6 милиарда учащи се в повече от 190 държави — 94 % от учащите се в световен мащаб — бяха засегнати от затварянето на институции за образование и обучение в разгара на кризата, свързана с COVID-19; като има предвид, че над 60 % от учащите се по света все още са засегнати; като има предвид, че по-малко от 25 % от държавите с ниски доходи са осигурили някаква форма на дистанционно обучение; като има предвид, че в най-развитите държави достъпът до цифрово образование е около 90 %, което означава, че 10 % от учениците все не са обхванати от него (5);

В.

като има предвид, че все още съществуват сериозни различия на равнището на ЕС, като в някои държави членки до 32 % от учениците нямат достъп до образование в продължение на няколко месеца; като има предвид, че за много учащи се тази липса на достъп произтича от липса на цифрово оборудване, недостатъчни цифрови умения или вече съществуващо неблагоприятно положение; като има предвид, че дори когато учащите се са имали достъп до цифрово образование, често е трябвало да учат без подкрепа от учител, съученик или човек от дома и понякога в нестабилна домашна среда;

Г.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 вероятно е причинила най-сериозното в историята нарушение във функционирането на системите за образование и обучение в света, представляващо заплаха за загубата на знания от цяло едно поколение ученици и студенти, и може да заличи години на напредък; като има предвид, че тази загуба на обучение вероятно ще намали бъдещите равнища на доходите на това поколение и също така ще окаже потенциално отрицателно въздействие върху ръста на производителността на труда и конкурентоспособност за Съюза като цяло; като има предвид, че същото това поколение е изправено пред навлизане на пазар на труда, силно засегнат от икономическата криза, причинена от COVID-19;

Д.

като има предвид, че учебните заведения имат много по-широка социална и духовна роля и допринасят за физическото и психичното здраве на учащите се; като има предвид, че беше доказано, че липсата на пряко взаимодействие между преподавателите и учениците често засяга благосъстоянието и психичното здраве на учащите се; като има предвид, че пандемията подчерта решаващата роля на учителите в образованието и обществото; като има предвид, че учителите и останалият персонал в сферата на образованието често са претоварени, което подчертава необходимостта от по-голяма подкрепа за тях и признаване в по-голяма степен на тяхната работа;

Е.

като има предвид, че кризата ускори преминаването към цифровото обучение и стимулира иновациите в образованието, например подобряването на възможностите за електронно обучение; като има предвид, че инвестициите в дружества, работещи в областта на технологиите за учене, през последните години подобриха решенията за онлайн образование и електронно обучение; като има предвид, че партньорствата между бизнеса и учебните заведения изпълняват роля в насърчаването на иновациите в сектора на образованието; като има предвид, че учебното заведение следва да остане крайният орган за вземане на решения във връзка с образователното съдържание;

Ж.

като има предвид, че в същото време внезапното преминаване към масово онлайн и дистанционно обучение, предизвикано от кризата, разкри огромни пропуски в разработването и изпълнението на политиката в областта на цифровото образование в рамките на Европейския съюз и сред държавите членки; като има предвид, че кризата също така показа необходимостта от по-голямо сътрудничество и координация между държавите членки по отношение на политиките в областта на образованието и обучението;

З.

като има предвид, че внезапното преминаване към цифрови технологии настъпи в контекст, в който 43 % от европейците не разполагат с основни умения в областта на цифровите технологии (6); като има предвид, че съществува пряка връзка между държавата членка, в която хората живеят, и мястото, където живеят в държавите членки, техния социално-икономически статус, възраст, доходи, образователна степен и заетост, от една страна, и степента на уменията им в областта на цифровите технологии, от друга страна; като има предвид, че цифровата трансформация и използването на нови технологии оказват въздействие върху пазара на труда, като са необходими по-високи равнища на цифрова грамотност;

И.

като има предвид, че пандемията представлява възможност за преосмисляне на бъдещето на образованието;

Й.

като има предвид, че Комисията има за цел да създаде европейско пространство за образование до 2025 г.;

К.

като има предвид, че политическото споразумение, постигнато от Европейския съвет относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 — 2027 г., ще доведе до сериозни съкращения във водещи образователни програми като „Еразъм +“; като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за амбициозен бюджет за образователните програми; като има предвид, че настоящата икономическа криза не следва да води до съкращаване на публичните разходи за образование;

Л.

като има предвид, че в съответствие с принципа на субсидиарност образователната политика е от изключителната компетентност на държавите членки, като Съюзът изпълнява подкрепяща и координираща роля;

1.

 приветства творчеството и находчивостта, демонстрирани от институциите за образование и обучение и техния персонал, по-специално от персонала, предоставящ образование и обучение, както и от учениците и родителите при приспособяването им към онлайн и дистанционното обучение, особено в светлината на бързо променящите се обстоятелства и несигурните времена; приветства също така положителните примери, дадени от гражданите, гражданското общество и доставчиците на неформално образование при приспособяването на техните образователни практики и разработването на инициативи, които дадоха възможност за продължаване на ученето; призовава за повече усилия за разширяване и повишаване на видимостта на ефективните инициативи, както и за насърчаване на най-добрите практики във всички сектори на образованието; призовава Комисията да предостави платформа за обмен на добри практики между държавите членки и в тази връзка да проучи възможностите за нови инициативи, като например създаването на Европейски онлайн университет;

2.

 подчертава обаче, че внезапното преминаване към цифрови технологии в образованието и обучението разкри също така цифрово разделение по отношение на достъпа до цифрова инфраструктура и цифрови устройства, качеството на онлайн преподаването и уменията на учениците, учителите и обучаващите;

3.

 изразява съжаление във връзка с факта, че в Европа все още има ученици и студенти, които нямат достъп до цифрово образование; отново посочва необходимостта от подобряване на свързаността на европейско равнище, по-специално в селските и отдалечените райони, както и от увеличаване на достъпа до цифрово оборудване; посочва авангардните иновации в областта на образователните компютри, таблети и софтуер в Европа;

4.

 изразява загриженост във връзка с недостига на умения в областта на цифровите технологии сред учителите и учениците, което възпрепятства ефективното цифрово образование; поради това припомня необходимостта да се инвестира във възможности за повишаване на квалификацията и професионално развитие за учителите и обучаващите в цяла Европа, за да се гарантира, че те не само притежават, но и могат да преподават цифрови умения; посочва значението на мобилността на учителите и споделянето на знания като ключов инструмент в това отношение и призовава Комисията да продължи да подкрепя подобни дейности;

5.

 отбелязва, че кризата засегна различни сектори на образованието и обучението в различна степен, като висшите учебни заведения често постигат по-добри резултати благодарение на съществуващата инфраструктура, ресурси и опит с цифрови инструменти; подчертава, че нарушаването е по-сериозно при образованието в ранна детска възраст, училищното образование, професионалното образование и обучение, образованието за възрастни и неформалното образование, и призовава за повече усилия с цел осигуряване на ефективно дистанционно обучение за тези сектори; припомня необходимостта от адекватна финансова подкрепа в това отношение;

6.

 призовава Комисията да събира, оценява и публикува данни от всички държави членки относно въздействието на пандемията върху участието на учащите се в дистанционно образование, със специален акцент върху това къде те не биха могли да участват поради липса на цифрови средства; освен това призовава Комисията да събира данни относно цифровите умения на учителите във всички държави членки;

7.

 отбелязва с тревога, че пропуските в цифровото образование са задълбочили съществуващите неравенства — както между държавите членки, така и вътре в тях — и са имали непропорционално въздействие върху онези, които вече са в неравностойно положение от социален, икономически или друг характер, върху лицата със затруднения в ученето и с увреждания, както и върху принадлежащите към други уязвими или малцинствени групи; подчертава, че преодоляването на това цифрово разделение трябва да бъде непосредствен приоритет;

8.

 припомня освен това жизненоважната социална роля, която играят училищата и другите учебни заведения, например при осигуряването на достъп до редовно хранене и духовна подкрепа; изтъква отрицателното въздействие на ограничителните мерки върху психичното здраве и благосъстоянието на учащите, в съчетание със стреса около оценяването и изолацията от връстниците;

9.

 поради това приветства усилията, положени от специалистите от сферата на образованието и от държавите членки, за да се гарантира, че присъственото обучение може да се възобнови в сигурна по отношение на COVID-19 среда; призовава всички държави членки да направят необходимото, за да гарантират присъствено учене за всички; признава предизвикателството, присъщо на повторното отваряне на образователните институции, и изразява съжаление относно липсата на координация или обмен на най-добри практики на европейско равнище; призовава Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество, за да сведат до минимум рисковете за здравето на персонала и учащите и да увеличат максимално шансовете за продължаване на присъственото образование; в същото време счита, че в случай на други ограничителни мерки образователните институции трябва да бъдат подготвени да предоставят качествено цифрово обучение на всички учащи и да предприемат мерки във връзка с психичното здраве и благосъстоянието в сътрудничество с родителите и други съответни заинтересовани страни;

10.

 подчертава, че социалните и образователните неравенства често се затвърждават в ранна детска възраст и имат тенденцията да се увеличават в зряла възраст, тъй като по-ниската образователна степен обикновено води до по-лоши перспективи за заетост, което на свой ред обикновено намалява достъпа до обучение и възможности за развитие на работното място;

11.

 изразява загриженост относно неравномерността на цифровата неграмотност, изведена на преден план в резултат на кризата, като много хора изпитват затруднения с основната защита на данните в интернет, киберсигурността и информационната грамотност; подчертава особеното предизвикателство на дезинформацията и фалшивите новини в това отношение; изтъква значението на преподаването на основни умения за цифрова и информационна грамотност чрез истински подход за учене през целия живот и подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до преподаване на цифрови умения за по-възрастните хора и за хората от групите в неравностойно положение; призовава за широкомащабни европейски инициативи за цифрова грамотност, които да бъдат заложени в преразгледания план за действие в областта на цифровото образование;

12.

 счита, че основната поука от кризата е, че приобщаването и равните възможности, както по отношение на достъпа, така и на качеството, трябва да бъдат поставени в центъра на бъдещите политики на Съюза в областта на образованието и обучението;

13.

 подчертава, че кризата показа необходимостта от многостранен подход на съвместно създаване към политиката в областта на образованието, който да включва учители и обучаващи, учащи, лица, предоставящи неформално образование и обучение, родители, предприятия, гражданско общество, профсъюзи и местни органи както при планирането, така и при осъществяването; припомня, че ученето се осъществява във формална, неформална и аформална среда и че разработването на политики трябва да бъде насочено към този многостранен подход;

14.

 изразява убеждението си, че кризата предоставя възможност за задълбочен размисъл за бъдещата ориентация на политиката в областта на образованието и обучението и нейното място в по-широкия план за възстановяване след пандемията; подчертава централната роля на образованието в екологичния и цифровия преход; припомня, че Европейският зелен пакт признава ключовата роля на училищата, институциите за обучение и университетите като движещи сили на промяната;

15.

 освен това счита, че сега е моментът да се преосмислят и модернизират учебните програми и методите на учене и да се ускори темпът на промяната; насърчава държавите членки да приемат цифровизацията и иновациите и да внедряват новите и нововъзникващите технологии, като например изкуствен интелект, блокверига, адаптивни решения за учене и игровизация, в своите системи за образование и обучение по интелигентен, ориентиран към учащите начин; подчертава необходимостта от проучване на въздействието на иновационните технологии в образованието и насърчаване на примери за най-добра практика на европейско равнище; припомня значението на правните и етичните принципи, залегнали в основата на интелектуалната собственост, в контекста на съдържанието на цифровото образование; подчертава, че използването на цифрови технологии следва да бъде включено в образованието от ранна възраст с подходящ надзор от възрастни и специалисти, както и съобразно най-високите стандарти за защита на данните и авторското право;

16.

 подчертава, че прякото взаимодействие между учители и учащи не може да бъде заместено и че само присъственото учене може ефективно да гарантира придобиването на междуличностни и социални умения; поради това счита, че въпреки че пандемията вероятно ще доведе до преминаване към по-хибриден модел на образование, който съчетава присъственото учене в класната стая с решения за електронно обучение, присъственото обучение трябва да остане в центъра на образованието и обучението; припомня значението на изучаването на хуманитарни науки и счита, че те са от съществено значение в допълването на науките, технологиите, инженерството и математиката, както и на предприемаческите умения;

17.

 счита, че по-доброто сътрудничество и координация между държавите членки и една по-амбициозна политика на Съюза в областта на образованието и обучението биха подобрили ефективността на отговора на кризата, породена от COVID-19, и призовава настоятелно Съюза да играе по-активна координираща роля в напредъка;

18.

 поради това призовава Комисията да предложи амбициозна политическа рамка за бъдещата европейска политика в областта на образованието, като европейското пространство за образование се превърне от свободно виждане, основано на обширни принципи, в конкретна работна програма с набор от измерими цели, включително превръщането в реалност в Съюза най-късно до 2025 г. на автоматичното взаимно признаване на квалификации, дипломи и периоди на обучение в чужбина; настоятелно призовава Комисията да възприеме подобен амбициозен подход към модернизирания план за действие в областта на цифровото образование, като се премине от набор от различни действия към пълноценно функционираща стратегия за цифрови умения и цифрово образование; настоява Комисията да включи активно Парламента на всички етапи от определянето на политиките;

19.

 настоява, че бъдещата европейска политика в областта на образованието трябва да бъде изградена въз основа на съгласувана политическа рамка, която да гарантира, че съответните политически инициативи — като например Европейската програма за умения, европейското пространство за образование, планът за действие в областта на цифровото образование, гаранцията за младежта и гаранцията за децата — се допълват и подкрепят ясни общи цели на политиката; счита, че образователното измерение трябва да бъде част от диалога с гражданите, например в рамките на предстоящата Конференция за бъдещето на Европа;

20.

 отбелязва, че напредъкът към европейско пространство за висше образование е значително по-голям, отколкото подобни процеси в други образователни сектори; поради това настоятелно призовава Комисията да съсредоточи по-големи усилия върху други образователни сектори, по-специално образованието в ранна детска възраст, училищното образование, образованието за възрастни и професионалното образование и обучение, чрез подход, основан на ученето през целия живот;

21.

 припомня, че програмата „Еразъм+“ е основният инструмент за финансиране в подкрепа на изграждането на европейското пространство за образование; подчертава ценността на инструментите, разработени с подкрепата на „Еразъм+“, за създаване и споделяне на преподавателски ресурси, например чрез електронно побратимяване (e-twinning), и за разработване на модули за обучение на учители, например чрез портала за училищно образование; счита, че тези инструменти следва да бъдат разширени, по-добре финансирани и активно популяризирани в рамките на образователната общност, за да доведат до реална промяна в онлайн преподаването и ученето; припомня подкрепата си за програмата „Еразъм+“ за допълване на мобилността, но не и за нейното заместване с инструменти за виртуално обучение и сътрудничество; посочва ценния принос на редица свързани с образованието пилотни проекти и подготвителни действия, предложени от Парламента, и призовава за включването на успешни пилотни проекти и подготвителни действия в политиката и програмите;

22.

 подчертава освен това потенциалния принос на инициативата за центрове за високи професионални постижения, програмата DiscoverEU и инициативата за мрежи от европейски университети за европейското пространство за образование; при все това изразява съжаление, че преразгледаното предложение за МФР на Комисията от май 2020 г. — намалено дори още повече от Европейския съвет през юли 2020 г. — лишава програмата „Еразъм+“ от необходимото финансиране за осъществяване на тези водещи инициативи, без това да се отрази на основните части на програмата, по-специално на разширяването на възможностите за мобилност с учебна цел и на придаването на по-приобщаващ характер на програмата;

23.

 посочва, че редица програми на Съюза за финансиране могат да подкрепят образователната политика; призовава Комисията да даде приоритет на целенасочени инвестиции в цифрова инфраструктура и оборудване за учебните заведения и учащите, за да се даде възможност за дистанционно и онлайн обучение, като се обърне специално внимание на цифровите устройства и достъпа до интернет в отдалечените и селските райони; подчертава, че за тази цел следва да бъдат използвани механизмът за свързване на Европа, механизмът за възстановяване и устойчивост и Европейският фонд за регионално развитие;

24.

 подчертава, че висококачествените образователни системи осигуряват основата за конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб, и припомня, че добре функциониращите системи за образование и обучение изискват високи равнища на публични инвестиции; във връзка с това изтъква, че амбициозните политики без съответното финансиране не пораждат доверие; изразява дълбоко съжаление, че конкретно тези програми, които подкрепят политиките в областта на образованието и обучението, и по-специално „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“ и Европейският социален фонд плюс, станаха предмет на бюджетни съкращения в политическото споразумение относно следващата МФР, постигнато на заседанието на Европейския съвет през юли; отново призовава за утрояване на бюджета на „Еразъм+“ в сравнение с бюджета в МФР за периода 2014 — 2020 г.; призовава държавите членки да използват амбициозно наличните средства чрез плана за възстановяване, за да стимулират инвестициите в образованието; насърчава държавите членки да увеличат значително публичните разходи за образование;

25.

 възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)  ОВ C 428, 13.12.2017 г., стр. 10.

(2)  Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

(3)  Приети текстове, P8_TA(2018)0485.

(4)  ОВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 8.

(5)  Институт „Брукингс“, април 2020 г.

(6)  Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2019 г.

Top