— i.

да осъди Европейския съюз, представляван от Европейската комисия, да заплати лихви за забава върху сумата от 7 175 000 EUR по процента, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ) за основните ѝ операции по рефинансиране, в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличен с три и половина процентни пункта, за периода от 9 март 2010 г. до 14 ноември 2017 г., в размер на 2 222 073,29 EUR, като се приспаднат лихвите в размер на 260 968,15 EUR, вече получени от ищеца, или, при условията на евентуалност, лихви за забава, изчислени по лихвен процент, определен от Общия съд по справедливост,

— ii.

да осъди Европейския съюз, представляван от Европейската комисия, да заплати лихви за забава върху сумата, предявена по предходната подточка (i), за периода от 14 ноември 2017 г. до датата на пълното изплащане, по процента, определен от Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране, в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличен с три и половина процентни пункта, или, при условията на евентуалност, по лихвен процент, определен от Общия съд по справедливост,

— iii.

при условията на евентуалност спрямо предходната подточка (ii), да осъди Европейския съюз, представляван от Европейската комисия, да заплати лихви за забава върху сумата, предявена по подточка (i), за периода от 2 март 2021 г. до датата на пълното изплащане, по процента, определен от Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране, в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличен с три и половина процентни пункта, или, при условията на евентуалност, по лихвен процент, определен от Общия съд по справедливост,

— iv.

наред с това или при условията на евентуалност, да отмени съобщението на Комисията от 30 април 2021 г. Ref. Ares(2021) 2904247,

— v.

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание, свързано с искането за обезщетение на вредите, е неправилно изпълнение от страна на Комисията на съдебното решение от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C-86/15 P и C-87/15 P, EU:C:2017:717), в нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС и на член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В това отношение ищецът твърди, че Комисията не е възстановила изцяло лихвите за забава върху глобата, възстановена в изпълнение на съдебното решение.

2.

Второто основание, свързано с искането за отмяна, е нарушение и неправилно прилагане на членове 266 и 296 ДФЕС. Нарушение и неправилно прилагане на член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз. Липса на мотиви в писмото на Комисията от 30 април 2021 г. Грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката.

В това отношение ищецът твърди, че писмото, с което Комисията отказва да заплати лихвите за забава на ищците, не е надлежно мотивирано и нарушава принципите на погасителната давност.

3.

Третото основание, свързано с искането за отмяна, е нарушение и неправилно прилагане на член 266 ДФЕС и на Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 (1).

В това отношение ищецът твърди, че член 85а, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 (2), изтъкнат от Комисията в писмото ѝ от 30 април 2021 г., вече не бил в сила и следователно не и бил приложим към момента на възстановяване на глобата.