Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2021/C 392/07)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвет (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ХРАНИ С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„SCHAF-HEUMILCH“/„SHEEP’S HAYMILK“/„LATTE FIENO DI PECORA“/„LAIT DE FOIN DE BREBIS“/„LECHE DE HENO DE OVEJA“

ЕС №: TSG-AT-2289-AM01 – 25 февруари 2021 г.

1.   Група заявител и законен интерес

Име на групата:	ARGE Heumilch Österreich
Адрес:	Grabenweg 68
	6020 Innsbruck
	AUSTRIA
Телефон:	+43 512345245
Електронна поща:	office@heumilch.at

Декларация относно законния интерес на групата:

Заявлението за изменение се подава от групата производители, подала заявлението за регистрация на „Schaf-Heumilch“ (мляко от овце, хранени със сено).

Обозначението на наименованието „Schaf-Heumilch“ на езиците на страните с традиции в производството на „Schaf-Heumilch“ представлява ангажимент към традиционния метод на производство и към храната с традиционно специфичен характер. Това допринася за укрепването на защитеното наименование „Schaf-Heumilch“, което е от полза и за групата заявител.

2.   Държава членка или трета държава

Австрия

3.   Рубрика от продуктовата спецификация, която подлежи на изменение/изменения

☒	Наименование на продукта

☐	Описание на продукта

☒	Метод на производство

☐	Друго. [следва да се уточни]

4.   Вид на изменението/измененията

☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирана ХТСХ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, четвърта алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

5.   Изменения

5.1.   Добавяне на словенското наименование за „Schaf-Heumilch“:

В точка „1. Наименование/наименования за регистрация“ се добавя словенското наименование за „Heumilch“, заедно с посочване на съответните езици (de, en, it, fr, es, sl):

„Schaf-Heumilch“ (de)/„Sheep’s Haymilk“ (en)/„Latte fieno di pecora“ (it)/„Lait de foin de brebis“ (fr)/„Leche de heno de oveja“ (es)/„Ovčje seneno mleko“ (sl)

Причина: Тъй като „Schaf-Heumilch“ се произвежда в Словения по традиционния метод на производство, посочен в продуктовата спецификация, словенското наименование също следва да бъде защитено. Посочването на съответните езици показва ясно на кои езици наименованието е защитено като ХТСХ.

5.2.   Включване на картофите в списъка на забранените видове фуражи

В точка „4.2. Описание на начина на производство на продукта, за който се отнася наименованието по точка 1, който трябва да спазват производителите“, думата „картофи“ е добавена в петото тире на точка „Забранени фуражи“.

Вместо „— Забранено е храненето с градински отпадъци, отпадъци от плодове или уреа“, петото тире от точка „Забранени фуражи“ сега гласи следното:

„—	Забранено е храненето с градински отпадъци, отпадъци от плодове, картофи или уреа.“

Причина: Картофите никога не са били често използвани нито разрешени като фураж за производството на „Schaf-Heumilch“. Фактът, че те не са изрично посочени в спецификацията, е само пропуск от страна на автора, който сега трябва да бъде поправен.

ПРОДУКТОВА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ХРАНА С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР

„SCHAF-HEUMILCH“/„SHEEP’S HAYMILK“/„LATTE FIENO DI PECORA“/„LAIT DE FOIN DE BREBIS“/„LECHE DE HENO DE OVEJA“/„OVČJE SENENO MLEKO“

ЕС №: TSG-AT-2289-AM01 – 25 февруари 2021 г.

Австрия

1.   Наименование/наименования

„Schaf-Heumilch“ / „Sheep’s Haymilk“ / „Latte fieno di pecora“ / „Lait de foin de brebis“ / „Leche de heno de oveja“ / „Ovčje seneno mleko“

2.   Вид продукт

Клас 1.4. Други продукти от животински произход (яйца, мед, различни млечни продукти с изключение на масло, и др.)

3.   Основания за регистрация

3.1.   Продуктът:

☒	е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна;

☐	е произведен от суровини или съставки, които традиционно се използват за него.

Производството на мляко от животни, хранени със сено („Heumilch“), е най-естествената форма на млекопроизводство. Млякото произхожда от животни, отглеждани в традиционни и устойчиви млекодобивни стопанства. Основната разлика и традиционният характер се състоят в това, че при производството на мляко от животни, хранени със сено, в традиционната му форма не се използват ферментирали фуражи. Индустриализирането на селското стопанство от 60-те години насам залага все повече на производството на силажи (ферментирали фуражи) поради механизацията, което измества пасищното отглеждане. Освен това правилата съдържат забрана за използването на животни и фуражи, които съгласно действащото законодателство се обозначават като генно модифицирани. Процедурата за хранене е адаптирана, за да отразява сезонните промени: в пролетно-летния сезон на животните се предлагат прясна трева, листа, сено и някои видове разрешени фуражи съгласно точка 4.2; през зимния сезон животните се хранят със сено или други видове фуражи, разрешени съгласно точка 4.2.

3.2.   Наименованието:

☐	е било използвано традиционно за този специфичен продукт

☒	е означение за традиционния характер или специфичния характер на продукта

Овцете са един от най-старите видове домашни животни в света. Още в ранната Каменна ера хората са си осигурявали от овцете месо, мляко, вълна и кожи. Овцевъдството води началото си най-вероятно от степите на Югозападна Азия и е достигнало до Централна Европа през Персия и Балканите. Алпийските региони исторически са били подходящи за развъждането на овце. Специална форма на интензивно животновъдство, наречена Schwaigen, е широко използвана в Тирол от средата на 12-и век насам. Думата „Schwaig“ произлиза от средновисоконемския и означава характерно поселище, но най-вече характерен тип стопанска дейност в алпийския регион. Стопанствата Schwaighof често са били основавани от самите феодали като форма на трайно поселище с цел разплод на едър рогат добитък и овце. Доказателствата за съществуването им в Тирол датират от 12-и век. По-късно с понятието Schwaige се обозначават планински пасища, използвани само през летните месеци. Друго наименование на алпийските млекопроизводители е Schwaiger или Schwaigerin. До края на 14-и век основната дейност на тиролските стопанства Schwaighof е била свързана предимно с овцевъдството. Следователно традицията в Тирол за отглеждането на овце върху обширни високопланински пасища датира от векове.

Въпреки това между 14-и и 16-и век овцевъдството в Австрия изчезва в голяма степен и постепенно се заменя с отглеждането на прасета. В днешно време овцете отново се използват все повече за производството на месо и мляко.

4.   Описание

4.1.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието по точка 1, включително неговите основни физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, които показват неговия специфичен характер (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

Овче мляко в съответствие с приложимото законодателство.

4.2.   Описание на начина на производство на продукта, за който се отнася наименованието по точка 1, който трябва да спазват производителите, включително, при необходимост, естеството и характеристиките на използваните суровини или съставки, както и метода, по който е приготвен продуктът (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

„Schaf-Heumilch“ се произвежда при традиционни производствени условия, които отговарят на „Heumilchregulativ“ (наредба за производството на мляко от овце, хранени със сено). Този вид мляко се отличава поради забраната за използване на ферментирали фуражи като силажи, както и забраната на животни и фуражи, които се обозначават като генно модифицирани съгласно действащото законодателство.

Наредба за производството на мляко от животни, хранени със сено

„Schaf-Heumilch“ е мляко от кърмещи овце, произвеждано от млекопроизводители, които са се ангажирали да спазват изброените по-долу критерии. Забранява се използването на животни или фуражи, които съгласно действащото законодателство следва да се обозначат като генно модифицирани.

Цялото земеделско стопанство се управлява в съответствие с правилата, приложими за производството на мляко от животни, хранени със сено.

Позволени фуражи

—	В основната си част храната се състои от трева, бобови растения и билки през пролетно-летния сезон и сено през зимния сезон.

—	Като допълнителен груб фураж са позволени: зелена рапица, зелена царевица, зелена ръж, фуражно цвекло, както и пелети от сено, люцерна и царевица.

—	Делът на груб фураж в годишната дажба трябва да възлиза на най-малко 75 % от сухата маса.

—	Житни растения — пшеница, ечемик, овес, тритикале, ръж и царевица, също са разрешени в обичайната им търговска форма, както и в смес с минерални суровини (например трици, пелети).

—	Следните растения също биха могли да се използват като фураж: фасул, грах, маслодайни плодове и екстрахиран шрот или кюспе.

Забранени фуражи

—	Следните видове фуражи са забранени: силаж (ферментирал фураж), мокро сено или ферментирало сено.

—

Забранено е храненето със странични продукти от производство на пиво или мъст, дестилация или други странични продукти на хранително-вкусовата промишленост, напр. мокра пивоварна каша или мокри отпадъци. С изключение на сухи отпадъци и меласа като страничен продукт от производството на захар и сухи протеинови фуражи от зърнопреработването.

—	Забранено е храненето на лактиращите овце с накиснати фуражи.

—	Забранено е храненето с фуражи от животински произход, с изключение на млади животни, които могат да бъдат хранени с мляко и суроватка.

—	Забранено е храненето с градински отпадъци, отпадъци от плодове, картофи или уреа.

Условия за торенето

—	Върху всички земеделски площи, използвани от животновъдното стопанство, е забранено да се хвърлят утайки от отпадъчни води, продукти от такива утайки от общински съоръжения, с изключение на компост от зелени отпадъци (компостирана смес от растителни суровини).

—	Животновъдното стопанство трябва да изчака най-малко три седмици между хвърлянето на селскостопански торове и използването на площите за пасище.

Използване на помощни химикали

—	Върху всички площи за добив на зелен фураж на животновъдното стопанство е разрешено само избирателно използване на химични синтетични препарати за растителна защита под ръководството на селскостопански експерти.

—	Използването на разрешени препарати за пръскане против мухи в оборите на животните е позволено само в отсъствието на кърмещи овце.

Забрани за доставка:

—	Доставката на мляко като „Schaf-Heumilch“ е позволена най-рано на десетия ден след раждането.

—	Когато овцете са хранени преди това със силаж (ферментирал фураж), се спазва период на изчакване от най-малко 14 дни.

—

Животни, отглеждани на алпийски пасища, които в обора са били хранени със силаж (ферментирал фураж), трябва или да преминат на хранене без силаж 14 дни преди излизането на алпийското пасище, или млякото им може да се класира като „Schaf-Heumilch“, едва след като са прекарали 14 дни на алпийското пасище (което е собственост на доставчика на „Schaf-Heumilch“). На алпийското пасище е забранено да се произвежда или използва силаж.

Забрана за използване на генно модифицирани храни и фуражи:

—	За да се съхрани традиционното производство на мляко от животни, хранени със сено, се забранява използването на животни или фуражи, които съгласно действащото законодателство следва да се обозначат като генно модифицирани.

Други изисквания:

—	Забранено е производството и складирането на силаж (ферментирал фураж) в животновъдното стопанство.

—	Забранено е опаковането и съхраняването на каквито и да било кръгли бали във фолио в животновъдното стопанство.

—	Забранено е производството на мокро или ферментирало сено в животновъдното стопанство.

4.3.   Описание на основните елементи, които определят традиционния характер на продукта (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

Традиционният характер на млякото от животни, хранени със сено, се състои в това, че в най-ранната форма на млекопроизводство не са били използвани ферментирали фуражи. Индустриализирането на селското стопанство от 60-те години насам залага все повече на производството на силажи (ферментирали фуражи) поради механизацията, което измества пасищното отглеждане.

Животновъдството се е основавало, от една страна, на паша по пасища, а от друга — на производството на трева и сено от ливадите. Според писмени източници обичайна практика в Тирол от 13-и век насам е било събирането на сено — или сено и grummet [зелени фуражи] — най-малко два пъти годишно (fenum primum et secundum). (Stolz, O., Rechtsgeschichte des Bauernstandes und der Landwirtschaft Tirol und Vorarlberg [Правна история на животновъдите и селското стопанство в Тирол и Форарлберг], 1949 г.).

В поземления регистър на архиепископията на Залцбург се съдържа много подробна информация за броя на животните в поселищата Schwaig и всички други имоти в долината Ziller, които са били собственост на архиепископията през 1607 г. По-конкретно, всяко подробно описание на отделен парцел завършва с декларация, която гласи: „през зимата притежава толкова на брой коне, говеда, овце или кози“. През зимата животновъдите в Алпите са имали по-малък брой добитък в сравнение с лятото, когато могат да използват пасищата. Няма съмнение, че в стопанствата Schwaig селските пасища са се ползвали масово за паша като основен източник на храна за добитъка. Съществуват документални доказателства от още по-ранен период — по-конкретно от 13-и и 14-и век, че стопанствата Schwaighof са включвали ливади и полета, както и пасища и високопланински пасища. Това означава, че стопанствата Schwaighof са произвеждали трева и сено от най-ранно време. Стопанствата са разположени недалече от планинските хребети, които също принадлежат към селищата Schwaighof. Тези хребети традиционно са покрити с пасища, на които добитъкът се извежда за паша в продължение на няколко седмици през пролетта и есента, и които се използват за производството на сено през останалата част от годината. От различните видове пасища, които съществуват, тези планински или високопланински ливади са особено характерни на територията на Алпите. Тези ливади се косят не повече от веднъж годишно, а на някои места веднъж на всеки две до четири години. От тях се добива малко количество сено, което обаче е много ароматно и хранително. (Stolz, O., Die Schwaighöfe Tirol [Стопанствата Schwaighof в Тирол], 1930 г.)

Сеното се складира в обор. Сеното трябва да се съхранява до следващата пролет, тъй като често снеговалежите започват, скоро след като животните са изведени по алпийските ливади. (Trientl, A., Die Landwirtschaft in den Gebirgsländern [Земеделието в планинските държави], 1892 г.)

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.